Документ 10	Paper 10
Райската Троица	The Paradise Trinity
10:0.1 (108.1) РАЙСКАТА Троица на вечните Божества помага на Отеца да се освободи от личния абсолютизъм. Троицата съвършено обединява безграничното изражение на Божията безкрайна лична воля с абсолютността на Божеството. Вечният Син и различните Синове с божествен произход, заедно със Съвместния Извършител и неговите вселенски деца, ефективно осигуряват освобождаването на Отеца от ограниченията, съдържащи се в неговата първичност, съвършенство, непроменяемост, вечност, универсалност, абсолютност и безкрайност.	10:0.1 (108.1) THE Paradise Trinity of eternal Deities facilitates the Father’s escape from personality absolutism. The Trinity perfectly associates the limitless expression of God’s infinite personal will with the absoluteness of Deity. The Eternal Son and the various Sons of divine origin, together with the Conjoint Actor and his universe children, effectively provide for the Father’s liberation from the limitations otherwise inherent in primacy, perfection, changelessness, eternity, universality, absoluteness, and infinity.
10:0.2 (108.2) Райската Троица ефективно осигурява пълнотата на изразяването и съвършенството на разкриването на вечната природа на Божеството. Така и Неизменните Синове на Троицата са пълно и съвършено разкриване на божествената справедливост. Троицата е Божествено единство и това единство почива вечно върху абсолютния фундамент на божественото единство на трите изначални, равностойни и съвместно съществуващи личности: Бог Баща, Бог Син и Бог Дух.	10:0.2 (108.2) The Paradise Trinity effectively provides for the full expression and perfect revelation of the eternal nature of Deity. The Stationary Sons of the Trinity likewise afford a full and perfect revelation of divine justice. The Trinity is Deity unity, and this unity rests eternally upon the absolute foundations of the divine oneness of the three original and co-ordinate and coexistent personalities, God the Father, God the Son, and God the Spirit.
10:0.3 (108.3) От настоящото положение в кръга на вечността, като гледаме назад в безкрайното минало, можем да открием само една абсолютна неизбежност във вселенските събития, а именно — Райската Троица. Аз мисля, че Троицата е била неизбежна. Като гледам миналото, настоящето и бъдещето, смятам, че нищо друго в цялата вселена на вселените не е било неизбежно. Настоящата главна вселена, гледана в ретроспекция или в перспектива, е немислима без Троицата. При наличието на Райската Троица ние можем да постулираме алтернативни или дори многобройни начини да правим всички неща, но без Троицата на Бащата, Сина и Духа ние сме неспособни да разберем как Безкрайното може да постигне тройствено и координирано въплъщение върху фона на абсолютното единство на Божеството. Никоя друга концепция за творението не отговаря на критериите на Троицата по отношение на завършеността на абсолютността, характеризираща единството на Божественото в съчетание с изчерпващия характер на произволното освобождаване, присъщо на тройствената персонализация на Божеството.	10:0.3 (108.3) From the present situation on the circle of eternity, looking backward into the endless past, we can discover only one inescapable inevitability in universe affairs, and that is the Paradise Trinity. I deem the Trinity to have been inevitable. As I view the past, present, and future of time, I consider nothing else in all the universe of universes to have been inevitable. The present master universe, viewed in retrospect or in prospect, is unthinkable without the Trinity. Given the Paradise Trinity, we can postulate alternate or even multiple ways of doing all things, but without the Trinity of Father, Son, and Spirit we are unable to conceive how the Infinite could achieve threefold and co-ordinate personalization in the face of the absolute oneness of Deity. No other concept of creation measures up to the Trinity standards of the completeness of the absoluteness inherent in Deity unity coupled with the repleteness of volitional liberation inherent in the threefold personalization of Deity.
1. Саморазпространяването на Първия Източник и Център ^top	1. Self-Distribution of the First Source and Center ^top
10:1.1 (108.4) Явно още от вечността Отецът е пристъпил към всеобхватно саморазпространение. В безкористната, всеотдайна и пораждаща любов природа на Вселенския Баща има нещо, което го кара да запазва за себе си упражняването на единствено тези сили и авторитет, които очевидно намира за невъзможно да делегира или да дари на другите.	10:1.1 (108.4) It would seem that the Father, back in eternity, inaugurated a policy of profound self-distribution. There is inherent in the selfless, loving, and lovable nature of the Universal Father something which causes him to reserve to himself the exercise of only those powers and that authority which he apparently finds it impossible to delegate or to bestow.
10:1.2 (108.5) Вселенският Баща непрекъснато е лишавал себе си от всяка своя част, която може да бъде дарена на всеки друг Създател или създание. Той е предал на своите божествени Синове и подчинените им разумни създания цялата власт и авторитет, които могат да бъдат предоставени. Той действително е прехвърлил на своите Суверенни Синове в съответните им вселени всеки прерогатив на изпълнителната власт, който е можело да им бъде прехвърлен. В локалните вселени той е направил всеки Суверенен Син Създател точно толкова съвършен, компетентен и надарен с власт, какъвто е Вечният Син в изначалната и централна вселена. Той е отдал, фактически посветил с достойнството и светостта на притежаващия личност всичко от себе си и всички свои атрибути — всичко, от което би могъл да се лиши по всякакъв начин, във всяка епоха, повсеместно, и на всяко лице, и във всяка вселена, с изключение на централната вселена, в която той обитава.	10:1.2 (108.5) The Universal Father all along has divested himself of every part of himself that was bestowable on any other Creator or creature. He has delegated to his divine Sons and their associated intelligences every power and all authority that could be delegated. He has actually transferred to his Sovereign Sons, in their respective universes, every prerogative of administrative authority that was transferable. In the affairs of a local universe, he has made each Sovereign Creator Son just as perfect, competent, and authoritative as is the Eternal Son in the original and central universe. He has given away, actually bestowed, with the dignity and sanctity of personality possession, all of himself and all of his attributes, everything he possibly could divest himself of, in every way, in every age, in every place, and to every person, and in every universe except that of his central indwelling.
10:1.3 (109.1) Божествената личност не е егоцентрична; саморазпространението и споделянето на персоналността са присъщи за същността на божествената индивидуалност, притежаваща свободна воля. Създанията се стремят да се обединят с други притежаващи персоналност създания; Създателите изпитват потребност да споделят божествеността си със своите вселенски деца; личността на Безкрайния се разкрива като Вселенски Баща, който споделя реалността на съществуване и равнопоставеността си с две еднородни личности: Вечният Син и Съвместния Извършител.	10:1.3 (109.1) Divine personality is not self-centered; self-distribution and sharing of personality characterize divine freewill selfhood. Creatures crave association with other personal creatures; Creators are moved to share divinity with their universe children; the personality of the Infinite is disclosed as the Universal Father, who shares reality of being and equality of self with two co-ordinate personalities, the Eternal Son and the Conjoint Actor.
10:1.4 (109.2) Във връзка със знанието, свързано с персоналността на Отеца и божествените атрибути, ние винаги ще бъдем зависими от откровенията на Вечния Син, защото когато обединеният акт на съзидание бил осъществен, когато Третата Личност на Божеството започнала своето съществуване и претворила обединените идеи на своите божествени родители, Отецът спрял да съществува като безусловна личност. С появата на Съвместния Извършител и материализирането на централното ядро на творението възникнали определени вечни по своя характер промени. Бог отдал себе си като абсолютна личност на своя Вечен Син. Така Отецът дарява „безкрайната личност“ на своя първороден Син, а същевременно двамата посвещават отразяващата техния вечен съюз „съвместна личност“ на Безкрайния Дух.	10:1.4 (109.2) For knowledge concerning the Father’s personality and divine attributes we will always be dependent on the revelations of the Eternal Son, for when the conjoint act of creation was effected, when the Third Person of Deity sprang into personality existence and executed the combined concepts of his divine parents, the Father ceased to exist as the unqualified personality. With the coming into being of the Conjoint Actor and the materialization of the central core of creation, certain eternal changes took place. God gave himself as an absolute personality to his Eternal Son. Thus does the Father bestow the “personality of infinity” upon his only-begotten Son, while they both bestow the “conjoint personality” of their eternal union upon the Infinite Spirit.
10:1.5 (109.3) По тези и други причини отвъд понятията на крайния разум за човешкото същество е изключително трудно да разбере безкрайната бащинска персоналност на Бога, с изключение на случаите, когато той е универсално разкрит във Вечния Син и заедно със Сина е универсално активен в Безкрайния Дух.	10:1.5 (109.3) For these and other reasons beyond the concept of the finite mind, it is exceedingly difficult for the human creature to comprehend God’s infinite father-personality except as it is universally revealed in the Eternal Son and, with the Son, is universally active in the Infinite Spirit.
10:1.6 (109.4) Тъй като Райските Синове на Бога посещават еволюиращите светове и понякога дори обитават в тях в подобие на смъртна плът, а и като се има предвид това, че тези посвещения позволяват на смъртния човек действително да узнае нещо за природата и характера на божествената личност, поради това в търсенето си на надеждна и достоверна информация относно Бащата, Сина и Духа създанията на планетарните сфери трябва да се обръщат към посвещенията на тези Райски Синове.	10:1.6 (109.4) Since the Paradise Sons of God visit the evolutionary worlds and sometimes even there dwell in the likeness of mortal flesh, and since these bestowals make it possible for mortal man actually to know something of the nature and character of divine personality, therefore must the creatures of the planetary spheres look to the bestowals of these Paradise Sons for reliable and trustworthy information regarding the Father, the Son, and the Spirit.
2. Персонализацията на Божеството ^top	2. Deity Personalization ^top
10:2.1 (109.5) Посредством разделянето на три Личности Отецът лишава себе си от тази безусловна духовна личност, която се явява Синът, но с това Той става Бащата на същия този Син и така самият той придобива неограничената способност да стане божественият Баща на всички сътворени, възникнали и други появили се впоследствие личности на разумни създания с воля. Като абсолютна и безусловна личност Отецът може да действа само като Сина и заедно с него, но като личен Баща той продължава да дарява персоналност на разнообразните и различни нива разумни множества интелигентни същества с воля, неизменно поддържайки лични връзки и проникнати от любов отношения с това огромно семейство от вселенски деца.	10:2.1 (109.5) By the technique of trinitization the Father divests himself of that unqualified spirit personality which is the Son, but in so doing he constitutes himself the Father of this very Son and thereby possesses himself of unlimited capacity to become the divine Father of all subsequently created, eventuated, or other personalized types of intelligent will creatures. As the absolute and unqualified personality the Father can function only as and with the Son, but as a personal Father he continues to bestow personality upon the diverse hosts of the differing levels of intelligent will creatures, and he forever maintains personal relations of loving association with this vast family of universe children.
10:2.2 (109.6) След като Бащата е посветил на личността на своя Син своята цялостност и след като този акт е вече завършен и съвършен, изпълнени с безкрайното могъщество и природа на съюза Баща-Син, вечните партньори съвместно посвещават тези качества и атрибути, които съставляват друго, подобно на тях същество; и тази съвместна личност, Безкрайният Дух, завършва екзистенциалното въплъщение на Божеството.	10:2.2 (109.6) After the Father has bestowed upon the personality of his Son the fullness of himself, and when this act of self-bestowal is complete and perfect, of the infinite power and nature which are thus existent in the Father-Son union, the eternal partners conjointly bestow those qualities and attributes which constitute still another being like themselves; and this conjoint personality, the Infinite Spirit, completes the existential personalization of Deity.
10:2.3 (110.1) Синът е необходим за бащинството на Бога. Духът е необходим за братството на Втората и Третата личности. Три личности са минималната социална група, но това е най-незначителният от многобройните доводи, за да се повярва в неизбежността на Съвместния Извършител.	10:2.3 (110.1) The Son is indispensable to the fatherhood of God. The Spirit is indispensable to the fraternity of the Second and Third Persons. Three persons are a minimum social group, but this is least of all the many reasons for believing in the inevitability of the Conjoint Actor.
10:2.4 (110.2) Първият Източник и Център е безкрайната бащина личност, неизчерпаемият източник на личности. Вечният Син е безусловният абсолют на личността — това божествено създание, което е съвършено изражение на личностната природа на Бога за всички епохи и за цялата вечност. Безкрайният Дух е съвместната личност, уникалният личностен резултат от вечния съюз между Бащата и Сина.	10:2.4 (110.2) The First Source and Center is the infinite father-personality, the unlimited source personality. The Eternal Son is the unqualified personality-absolute, that divine being who stands throughout all time and eternity as the perfect revelation of the personal nature of God. The Infinite Spirit is the conjoint personality, the unique personal consequence of the everlasting Father-Son union.
10:2.5 (110.3) Личността на Първия Източник и Център е личността на безкрайността минус абсолютната персоналност на Вечния Син. Личността на Третия Източник и център е свръхобединение, възникнало като последица от съюза на освободената личност на Бащата и абсолютната личност на Сина.	10:2.5 (110.3) The personality of the First Source and Center is the personality of infinity minus the absolute personality of the Eternal Son. The personality of the Third Source and Center is the superadditive consequence of the union of the liberated Father-personality and the absolute Son-personality.
10:2.6 (110.4) Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са уникални личности; никой не е дубликат; всеки е оригинал; всичките са единни.	10:2.6 (110.4) The Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit are unique persons; none is a duplicate; each is original; all are united.
10:2.7 (110.5) Само Вечният Син изпитва цялата пълнота на божествените личностни връзки, осъзнавайки както своята синовна принадлежност към Отеца, така и родителството по отношение на Духа, а също и божественото равенство както с Отецапредшественик, така и с Духа-партньор. Отецът знае какво е да имаш равен на себе си Син, но Отецът не знае нищо изходно, което да го е предшествало. Вечният Син притежава опит по отношение на синовната принадлежност, на признаването на родителската изходност и същевременно разбира, че е и съвместен родител на Безкрайния Дух. Безкрайният Дух съзнава двойнствения произход на своята личност, но не е източник на личността на още едно равностойно Божество. С Духа екзистенциалният цикъл по персонализацията на Божеството се затваря; първичните личности на Третия Източник и Център са емпирични и са седем на брой.	10:2.7 (110.5) The Eternal Son alone experiences the fullness of divine personality relationship, consciousness of both sonship with the Father and paternity to the Spirit and of divine equality with both Father-ancestor and Spirit-associate. The Father knows the experience of having a Son who is his equal, but the Father knows no ancestral antecedents. The Eternal Son has the experience of sonship, recognition of personality ancestry, and at the same time the Son is conscious of being joint parent to the Infinite Spirit. The Infinite Spirit is conscious of twofold personality ancestry but is not parental to a co-ordinate Deity personality. With the Spirit the existential cycle of Deity personalization attains completion; the primary personalities of the Third Source and Center are experiential and are seven in number.
10:2.8 (110.6) Аз произхождам от Райската Троица. Аз зная Троицата като обединено Божество; аз също така зная, че Отецът, Синът и Духът съществуват и действат в своите специфични индивидуални качества. Аз със сигурност зная, че те не само действат лично и съвместно, но и че те също така съгласуват своята дейност в различни съчетания така, че в края на краищата се проявяват в седем различни единични и множествени качества. И тъй като тези седем обединения изчерпват възможните варианти за комбиниране на божествеността, неизбежно е реалностите на вселената да се проявят в седем разновидности на ценности, значения и личност.	10:2.8 (110.6) I am of origin in the Paradise Trinity. I know the Trinity as unified Deity; I also know that the Father, Son, and Spirit exist and act in their definite personal capacities. I positively know that they not only act personally and collectively, but that they also co-ordinate their performances in various groupings, so that in the end they function in seven different singular and plural capacities. And since these seven associations exhaust the possibilities for such divinity combination, it is inevitable that the realities of the universe shall appear in seven variations of values, meanings, and personality.
3. Трите лица на Божеството ^top	3. The Three Persons of Deity ^top
10:3.1 (110.7) Независимо че има само едно Божество, съществуват три безусловни и божествени персонализации на Божеството. Относно даряването на човека с божествени Настройчици Отецът казва: „Хайде да направим смъртен човек по Наш образ и подобие.“ Неведнъж в писанията на Урантия се среща това позоваване на действията и деянията на множественото Божество, което ясно показва признаване на съществуването и дейността на трите Източника и Центъра.	10:3.1 (110.7) Notwithstanding there is only one Deity, there are three positive and divine personalizations of Deity. Regarding the endowment of man with the divine Adjusters, the Father said: “Let us make mortal man in our own image.” Repeatedly throughout the Urantian writings there occurs this reference to the acts and doings of plural Deity, clearly showing recognition of the existence and working of the three Sources and Centers.
10:3.2 (110.8) Нас ни учат, че в троичното обединение Синът и Духът поддържат еднакви и равни отношения с Отеца. Във вечността това безусловно е така, но във времето и като личности в техните отношения се разкриват ясно изразени различия. Гледайки от Рая към вселените, тези отношения изглеждат много сходни, но ако погледнем към тях откъм дълбините на пространството, те изглеждат съвършено различни.	10:3.2 (110.8) We are taught that the Son and the Spirit sustain the same and equal relations to the Father in the Trinity association. In eternity and as Deities they undoubtedly do, but in time and as personalities they certainly disclose relationships of a very diverse nature. Looking from Paradise out on the universes, these relationships do seem to be very similar, but when viewed from the domains of space, they appear to be quite different.
10:3.3 (111.1) Божествените Синове са наистина „Словото Божие“, но децата на Духа са всъщност „Делото Божие“. Бог говори чрез Сина и заедно с него действа чрез Безкрайния Дух, докато същевременно във всички вселенски дейности Синът и Духът демонстрират съвършено приятелство, работейки като двама равноправни братя, проникнати от възхищение и любов към почитания и божествено уважаван общ Баща.	10:3.3 (111.1) The divine Sons are indeed the “Word of God,” but the children of the Spirit are truly the “Act of God.” God speaks through the Son and, with the Son, acts through the Infinite Spirit, while in all universe activities the Son and the Spirit are exquisitely fraternal, working as two equal brothers with admiration and love for an honored and divinely respected common Father.
10:3.4 (111.2) Отецът, Синът и Духът са определено еднакви по природа, еднородни в битието си, но съществуват очевидни различия в техните действия във вселената, а когато действат самостоятелно, всяка личност от Божеството е очевидно ограничена в своята абсолютност.	10:3.4 (111.2) The Father, Son, and Spirit are certainly equal in nature, co-ordinate in being, but there are unmistakable differences in their universe performances, and when acting alone, each person of Deity is apparently limited in absoluteness.
10:3.5 (111.3) Вселенският Баща, преди самопроизволно да се лиши от личност, пълномощия и останалите атрибути, които съставляват Сина и Духа, изглежда, че е бил (във философски аспект) едно безусловно, абсолютно и безкрайно Божество. Но без Сина подобен теоретически Първи Източник и Център не може в никакъв смисъл на думата да бъде смятан за Вселенски Баща; бащинство е невъзможно без наличието на син. Нещо повече — за да бъде абсолютен във всеобхватен смисъл, Отецът в някакъв вечно отдалечен момент трябва да е съществувал сам. Но той никога не е имал такова обособено съществуване; и Синът, и Духът съществуват, както Отецът, във вечността. Първият Източник и Център винаги е бил и завинаги ще бъде вечният Баща на Първородния Син и — заедно със Сина, вечният прародител на Безкрайния Дух.	10:3.5 (111.3) The Universal Father, prior to his self-willed divestment of the personality, powers, and attributes which constitute the Son and the Spirit, seems to have been (philosophically considered) an unqualified, absolute, and infinite Deity. But such a theoretical First Source and Center without a Son could not in any sense of the word be considered the Universal Father; fatherhood is not real without sonship. Furthermore, the Father, to have been absolute in a total sense, must have existed at some eternally distant moment alone. But he never had such a solitary existence; the Son and the Spirit are both coeternal with the Father. The First Source and Center has always been, and will forever be, the eternal Father of the Original Son and, with the Son, the eternal progenitor of the Infinite Spirit.
10:3.6 (111.4) Ние забелязваме, че Отецът е лишил себе си от всички непосредствени проявления на абсолютност, с изключение на абсолютното бащинство и абсолютната воля. Ние не знаем дали тя е отчуждаем атрибут на Отеца; можем само да констатираме, че той не е лишил себе си от воля. Подобна безкрайност на волята трябва да е била вечно вътрешно присъща на Първия Източник и Център.	10:3.6 (111.4) We observe that the Father has divested himself of all direct manifestations of absoluteness except absolute fatherhood and absolute volition. We do not know whether volition is an inalienable attribute of the Father; we can only observe that he did not divest himself of volition. Such infinity of will must have been eternally inherent in the First Source and Center.
10:3.7 (111.5) Посвещавайки на Вечния Син абсолютността на личността си, Вселенският Баща се освобождава от оковите на личностния абсолютизъм, но като прави това, той предприема стъпка, която завинаги го лишава от възможността да действа самостоятелно като личностен абсолют. И с окончателната персонализация на съществуващото Божество — Съвместният Извършител, възниква критична троична взаимозависимост на трите божествени личности по отношение на тоталността на абсолютното функциониране на Божеството.	10:3.7 (111.5) In bestowing absoluteness of personality upon the Eternal Son, the Universal Father escapes from the fetters of personality absolutism, but in so doing he takes a step which makes it forever impossible for him to act alone as the personality-absolute. And with the final personalization of coexistent Deity—the Conjoint Actor—there ensues the critical trinitarian interdependence of the three divine personalities with regard to the totality of Deity function in absolute.
10:3.8 (111.6) Бог е ОтецътАбсолют на всички личности във вселената на вселените. Отецът е персонално абсолютен в свободата на действие, но във вселените на времето и пространството — сътворени, в процес на сътворяване и които тепърва ще бъдат сътворени, Отецът очевидно е абсолютен като всецяло Божество само в Райската Троица.	10:3.8 (111.6) God is the Father-Absolute of all personalities in the universe of universes. The Father is personally absolute in liberty of action, but in the universes of time and space, made, in the making, and yet to be made, the Father is not discernibly absolute as total Deity except in the Paradise Trinity.
10:3.9 (111.7) Извън пределите на Хавона, във феноменалните вселени, Първият Източник и Център функционира по следния начин:	10:3.9 (111.7) The First Source and Center functions outside of Havona in the phenomenal universes as follows:
10:3.10 (111.8) 1. Като Създател — чрез Синовете-Създатели, неговите внуци.	10:3.10 (111.8) 1. As creator, through the Creator Sons, his grandsons.
10:3.11 (111.9) 2. Като Управляващ — чрез гравитационния център на Рая.	10:3.11 (111.9) 2. As controller, through the gravity center of Paradise.
10:3.12 (111.10) 3. Като Дух — чрез Вечния Син.	10:3.12 (111.10) 3. As spirit, through the Eternal Son.
10:3.13 (111.11) 4. Като Разум — чрез Съвместния Извършител.	10:3.13 (111.11) 4. As mind, through the Conjoint Creator.
10:3.14 (111.12) 5. Като Баща — той поддържа родителски контакт с всички същества посредством своя личностен кръг.	10:3.14 (111.12) 5. As a Father, he maintains parental contact with all creatures through his personality circuit.
10:3.15 (111.13) 6. Като Личност — той действа непосредствено в цялото творение с помощта на своите изключителни фрагменти; в смъртния човек, например — чрез Настройчиците на Съзнанието.	10:3.15 (111.13) 6. As a person, he acts directly throughout creation by his exclusive fragments—in mortal man by the Thought Adjusters.
10:3.16 (111.14) 7. Като всеобхватно Божество той действа само в Райската Троица.	10:3.16 (111.14) 7. As total Deity, he functions only in the Paradise Trinity.
10:3.17 (112.1) Всички тези случаи на отчуждаване на права и делегиране на пълномощия от Вселенския Баща са изцяло доброволни и самоналожени. Всемогъщият Отец преднамерено приема тези ограничения на вселенската си власт.	10:3.17 (112.1) All these relinquishments and delegations of jurisdiction by the Universal Father are wholly voluntary and self-imposed. The all-powerful Father purposefully assumes these limitations of universe authority.
10:3.18 (112.2) Вечният Син изглежда функционира в единство с Отеца във всички аспекти на духовното, с изключение посвещаването на Божиите фрагменти и другите предперсонални функции. Синът също така няма непосредствено отношение и към интелектуалните дейности на материалните създания, нито към енергийните дейности в материалните вселени. Като абсолют Синът функционира като личност и единствено във владенията на духовната вселена.	10:3.18 (112.2) The Eternal Son seems to function as one with the Father in all spiritual respects except in the bestowals of the God fragments and in other prepersonal activities. Neither is the Son closely identified with the intellectual activities of material creatures nor with the energy activities of the material universes. As absolute the Son functions as a person and only in the domain of the spiritual universe.
10:3.19 (112.3) Безкрайният Дух демонстрира удивителна универсалност и невероятна многостранност във всичките си дейности. Той действа в сферите на разума, материята и духа. Съвместният Извършител представлява общността Баща-Син, но той също така функционира и от свое име. Той няма пряко отношение към физическата и духовна гравитация или към личностния кръг, но повече или помалко участва във всички други дейности във вселената. Макар да е очевидно, че Безкрайният Дух е зависим от три екзистенциални и абсолютни управления на гравитацията, той осъществява три свръхуправления. Именно тази триединна способност се използва по много начини за преодоляване на привидната неутрализация на проявленията на изначалните сили и енергии, чак до свръхкрайните граници на абсолютността. В определени ситуации тези свръхуправления в абсолютен аспект преодоляват дори изходните проявления на космическата реалност.	10:3.19 (112.3) The Infinite Spirit is amazingly universal and unbelievably versatile in all his operations. He performs in the spheres of mind, matter, and spirit. The Conjoint Actor represents the Father-Son association, but he also functions as himself. He is not directly concerned with physical gravity, with spiritual gravity, or with the personality circuit, but he more or less participates in all other universe activities. While apparently dependent on three existential and absolute gravity controls, the Infinite Spirit appears to exercise three supercontrols. This threefold endowment is employed in many ways to transcend and seemingly to neutralize even the manifestations of primary forces and energies, right up to the superultimate borders of absoluteness. In certain situations these supercontrols absolutely transcend even the primal manifestations of cosmic reality.
4. Троичното единство на Божеството ^top	4. The Trinity Union of Deity ^top
10:4.1 (112.4) От всички абсолютни обединения Райската Троица (първото триединство) е уникално и изключително обединение на личностно Божество. Бог функционира като Бог само във връзка с Бога и с онези, които познават Бога, но като абсолютно Божество — само в Райската Троица и във връзка с тоталността на вселената.	10:4.1 (112.4) Of all absolute associations, the Paradise Trinity (the first triunity) is unique as an exclusive association of personal Deity. God functions as God only in relation to God and to those who can know God, but as absolute Deity only in the Paradise Trinity and in relation to universe totality.
10:4.2 (112.5) Вечното Божество се отличава със съвършено обединение; независимо от това съществуват три съвършено индивидуализирани лица на Божеството. Райската Троица позволява едновременно да се изрази цялото разнообразие на чертите на характера и безкрайното могъщество на Първия Източник и Център и неговите вечни равнопоставени приятели, както и цялото божествено единство от вселенските функции на неразделеното Божество.	10:4.2 (112.5) Eternal Deity is perfectly unified; nevertheless there are three perfectly individualized persons of Deity. The Paradise Trinity makes possible the simultaneous expression of all the diversity of the character traits and infinite powers of the First Source and Center and his eternal co-ordinates and of all the divine unity of the universe functions of undivided Deity.
10:4.3 (112.6) Троицата е обединение на безкрайни лица, действащи в неличностен капацитет, но ненарушаващи статута на личността. Илюстрацията е груба, но един баща, син и внук биха могли да се обединят в корпорация, която — бидейки неперсонална, все пак би се подчинявала на личната воля на всеки от тях.	10:4.3 (112.6) The Trinity is an association of infinite persons functioning in a nonpersonal capacity but not in contravention of personality. The illustration is crude, but a father, son, and grandson could form a corporate entity which would be nonpersonal but nonetheless subject to their personal wills.
10:4.4 (112.7) Райската Троица е реална. Тя съществува като Божествен съюз на Отеца, Сина и Духа; и все пак Отецът, Синът или Духът, или които и да са двама от тях, могат да функционират по отношение на цялата Райска Троица. Отецът, Синът и Духът могат да си сътрудничат и извън Троицата, но не като три Божества. Като самостоятелни личности те могат да си сътрудничат по свое усмотрение, но това вече няма да бъде Троицата.	10:4.4 (112.7) The Paradise Trinity is real. It exists as the Deity union of Father, Son, and Spirit; yet the Father, the Son, or the Spirit, or any two of them, can function in relation to this selfsame Paradise Trinity. The Father, Son, and Spirit can collaborate in a non-Trinity manner, but not as three Deities. As persons they can collaborate as they choose, but that is not the Trinity.
10:4.5 (112.8) Винаги помнете, че това, което Безкрайният Дух прави, е функция на Съвместния Извършител. Както Отецът, така и Синът действат в него и от негово име. Но напразни ще бъдат опитите да разкрием мистерията на Троицата: трима като един и в едно и един като двама и действащ от името на двамата.	10:4.5 (112.8) Ever remember that what the Infinite Spirit does is the function of the Conjoint Actor. Both the Father and the Son are functioning in and through and as him. But it would be futile to attempt to elucidate the Trinity mystery: three as one and in one, and one as two and acting for two.
10:4.6 (112.9) Троицата е така свързана с общите вселенски дела, че ние трябва да я вземаме под внимание при опитите си да обясним съвкупността на всяко изолирано космическо събитие или лична взаимовръзка. Троицата функционира на всички нива на космоса, а смъртният човек е ограничен до нивото на крайното; поради това човекът трябва да се задоволи с крайната концепция за Троицата като Троица.	10:4.6 (112.9) The Trinity is so related to total universe affairs that it must be reckoned with in our attempts to explain the totality of any isolated cosmic event or personality relationship. The Trinity functions on all levels of the cosmos, and mortal man is limited to the finite level; therefore must man be content with a finite concept of the Trinity as the Trinity.
10:4.7 (113.1) Като смъртно създание в плът вие би трябвало да разглеждате Троицата в съответствие със своята лична просветеност и в съгласие с реакциите на своя разум и душа. Достъпна ви е много малка част от абсолютността на Троицата, но докато се извисявате духовно в посока към Рая, вие още много пъти ще преживеете учудване при поредните откровения и неочаквани открития на върховенството на Троицата и нейната пределност, ако не и абсолютност.	10:4.7 (113.1) As a mortal in the flesh you should view the Trinity in accordance with your individual enlightenment and in harmony with the reactions of your mind and soul. You can know very little of the absoluteness of the Trinity, but as you ascend Paradiseward, you will many times experience astonishment at successive revelations and unexpected discoveries of Trinity supremacy and ultimacy, if not of absoluteness.
5. Функциите на Троицата ^top	5. Functions of the Trinity ^top
10:5.1 (113.2) Персоналните Божества притежават атрибути, но едва ли е уместно да кажем, че Троицата притежава атрибути. Това обединение на божествени създания ще е поправилно да се смята за нещо, което притежава функции като осигуряване на правосъдие, отношения на всеобхватност, съгласувани действия и космическо свръхуправление. Тези функции са действително върховни, крайни и (в рамките на Божеството) абсолютни във всичко, което засяга всички живи реалности, притежаващи личностна ценност.	10:5.1 (113.2) The personal Deities have attributes, but it is hardly consistent to speak of the Trinity as having attributes. This association of divine beings may more properly be regarded as having functions, such as justice administration, totality attitudes, co-ordinate action, and cosmic overcontrol. These functions are actively supreme, ultimate, and (within the limits of Deity) absolute as far as all living realities of personality value are concerned.
10:5.2 (113.3) Функциите на Райската Троица не са проста сума от очевидната божественост на Отеца и онези специфични атрибути, които са уникални в персоналното съществуване на Сина и Духа. Троичното обединение на трите Райски Божества имат за свой резултат еволюцията, възникването и изпълването с божествено съдържание на новите значения, ценности, сили и способности, предназначени за всеобщо разкриване, действие и ръководство. Живите обединения, човешките семейства, социалните групи или Райската Троица не увеличават своята значимост за сметка на просто аритметично събиране. Потенциалът на групата винаги превъзхожда значително простата сума от атрибутите на съставящите я компоненти.	10:5.2 (113.3) The functions of the Paradise Trinity are not simply the sum of the Father’s apparent endowment of divinity plus those specialized attributes that are unique in the personal existence of the Son and the Spirit. The Trinity association of the three Paradise Deities results in the evolution, eventuation, and deitization of new meanings, values, powers, and capacities for universal revelation, action, and administration. Living associations, human families, social groups, or the Paradise Trinity are not augmented by mere arithmetical summation. The group potential is always far in excess of the simple sum of the attributes of the component individuals.
10:5.3 (113.4) Троицата — в качеството си на Троица, запазва изключителност на отношението си към цялото минало, настояще и бъдеще. И функциите на Троицата е най-добре да се разглеждат през призмата на вселенските отношения. Подобни отношения са едновременни и могат да бъдат многобройни относно всяка отделно взета ситуация или събитие:	10:5.3 (113.4) The Trinity maintains a unique attitude as the Trinity towards the entire universe of the past, present, and future. And the functions of the Trinity can best be considered in relation to the universe attitudes of the Trinity. Such attitudes are simultaneous and may be multiple concerning any isolated situation or event:
10:5.4 (113.5) 1. Отношение към Крайното. Максималното самоограничение на Троицата е нейното отношение към крайното. Троицата не е лице, нито пък Върховното Същество е изключително олицетворение на Троицата, но Върховният е максималното приближаване към такова съсредоточаване на енергията и личността на Троицата, което е достъпно за разбиране от крайните същества. Затова понякога, когато става дума за Троицата и нейното отношение към крайното, я наричат “Троицата на Върховността”.	10:5.4 (113.5) 1. Attitude toward the Finite. The maximum self-limitation of the Trinity is its attitude toward the finite. The Trinity is not a person, nor is the Supreme Being an exclusive personalization of the Trinity, but the Supreme is the nearest approach to a power-personality focalization of the Trinity which can be comprehended by finite creatures. Hence the Trinity in relation to the finite is sometimes spoken of as the Trinity of Supremacy.
10:5.5 (113.6) 2. Отношение към Абсонитното. Райската Троица има отношение към онези нива на битието, които се намират над крайното, но под абсолютното и това отношение понякога се определя като “Троица на Крайността”. Нито Крайното, нито Върховното са изцяло представителни за Райската Троица, но условно погледнато и по отношение на техните съответстващи нива, всяко изглежда представлява Троицата по време на доличностните епохи на развитието на емпиричното могъщество.	10:5.5 (113.6) 2. Attitude toward the Absonite. The Paradise Trinity has regard for those levels of existence which are more than finite but less than absolute, and this relationship is sometimes denominated the Trinity of Ultimacy. Neither the Ultimate nor the Supreme are wholly representative of the Paradise Trinity, but in a qualified sense and to their respective levels, each seems to represent the Trinity during the prepersonal eras of experiential-power development.
10:5.6 (113.7) 3. Абсолютното Отношение на Райската Троица е отношение към абсолютните същности и кулминацията в действията на всеобхватното Божество.	10:5.6 (113.7) 3. The Absolute Attitude of the Paradise Trinity is in relation to absolute existences and culminates in the action of total Deity.
10:5.7 (113.8) Безкрайната Троица включва съгласуваното действие на всички триединни взаимоотношения на Първия Източник и Център — както необожествени, така и обожествени, затова е много трудно за личностите да я разберат. При възприемането на Троицата като безкрайна същност не пренебрегвайте седемте триединства; така някои трудности във връзка с рзбирането могат да бъдат отчасти избегнати, а някои парадокси — частично разрешени.	10:5.7 (113.8) The Trinity Infinite involves the co-ordinate action of all triunity relationships of the First Source and Center—undeified as well as deified—and hence is very difficult for personalities to grasp. In the contemplation of the Trinity as infinite, do not ignore the seven triunities; thereby certain difficulties of understanding may be avoided, and certain paradoxes may be partially resolved.
10:5.8 (114.1) Но аз не притежавам такива езикови средства, които биха ми дали възможност да предам на ограничения човешки ум цялата истина и вечното значение на Райската Троица, както и същността на извечната взаимовръзка на трите безкрайно съвършени същества.	10:5.8 (114.1) But I do not command language which would enable me to convey to the limited human mind the full truth and the eternal significance of the Paradise Trinity and the nature of the never-ending interassociation of the three beings of infinite perfection.
6. Неизменните синове на Троицата ^top	6. The Stationary Sons of the Trinity ^top
10:6.1 (114.2) Всеки закон произхожда от Първия Източник и Център; той е закон. Осигуряването на духовния закон е неотменна функция на Втория Източник и Център. Разкриването на закона, обнародването и интерпретацията на божествените законодателни актове се отнася към функцията на Третия Източник и Център. Прилагането на закона, насочването на правосъдието е в компетенцията на Райската Троица и се осъществява от някои Синове на Троицата.	10:6.1 (114.2) All law takes origin in the First Source and Center; he is law. The administration of spiritual law inheres in the Second Source and Center. The revelation of law, the promulgation and interpretation of the divine statutes, is the function of the Third Source and Center. The application of law, justice, falls within the province of the Paradise Trinity and is carried out by certain Sons of the Trinity.
10:6.2 (114.3) Правосъдието е вътрешно присъщо на всеобщото пълновластие на Райската Троица, но добродетелта, милосърдието и истината са вселенското служене на божествените личности, чийто Божествен съюз съставлява Троицата. Правосъдието не е отношението на Отеца, Сина или Духа. Правосъдието е Троичното отношение на тези личности, които проявяват своята любов, милосърдие и служене. Нито едно от Райските Божества поотделно не раздава правосъдие. Правосъдието никога не е лично отношение; то винаги е множествена функция.	10:6.2 (114.3) Justice is inherent in the universal sovereignty of the Paradise Trinity, but goodness, mercy, and truth are the universe ministry of the divine personalities, whose Deity union constitutes the Trinity. Justice is not the attitude of the Father, the Son, or the Spirit. Justice is the Trinity attitude of these personalities of love, mercy, and ministry. No one of the Paradise Deities fosters the administration of justice. Justice is never a personal attitude; it is always a plural function.
10:6.3 (114.4) Доказателството като основа на справедливостта (правосъдието в съчетание с милосърдието) се предоставя от личностите на Третия Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на интелигентните създания в цялото творение.	10:6.3 (114.4) Evidence, the basis of fairness (justice in harmony with mercy), is supplied by the personalities of the Third Source and Center, the conjoint representative of the Father and the Son to all realms and to the minds of the intelligent beings of all creation.
10:6.4 (114.5) Присъдата, окончателното прилагане на правосъдието в съответствие с доказателството, предоставено от личностите на Безкрайния Дух, е в компетенциите на Неизменните Синове на Троицата — създания, носещи в себе си Троичната същност на обединените Отец, Син и Дух.	10:6.4 (114.5) Judgment, the final application of justice in accordance with the evidence submitted by the personalities of the Infinite Spirit, is the work of the Stationary Sons of the Trinity, beings partaking of the Trinity nature of the united Father, Son, and Spirit.
10:6.5 (114.6) Тази група Синове на Троицата включва следните личности:	10:6.5 (114.6) This group of Trinity Sons embraces the following personalities:
10:6.6 (114.7) 1. Тринитизирани Тайнства на Върховенството.	10:6.6 (114.7) 1. Trinitized Secrets of Supremacy.
10:6.7 (114.8) 2. Извечно Вечните.	10:6.7 (114.8) 2. Eternals of Days.
10:6.8 (114.9) 3. Извечно Древните.	10:6.8 (114.9) 3. Ancients of Days.
10:6.9 (114.10) 4. Извечно Съвършените.	10:6.9 (114.10) 4. Perfections of Days.
10:6.10 (114.11) 5. Съвременниците на Вечността.	10:6.10 (114.11) 5. Recents of Days.
10:6.11 (114.12) 6. Извечно Единните.	10:6.11 (114.12) 6. Unions of Days.
10:6.12 (114.13) 7. Извечно Верните.	10:6.12 (114.13) 7. Faithfuls of Days.
10:6.13 (114.14) 8. Възпитатели по Мъдрост.	10:6.13 (114.14) 8. Perfectors of Wisdom.
10:6.14 (114.15) 9. Божествени Съветници.	10:6.14 (114.15) 9. Divine Counselors.
10:6.15 (114.16) 10. Всеобщи Цензори.	10:6.15 (114.16) 10. Universal Censors.
10:6.16 (114.17) Ние сме децата на трите Райски Божества, функциониращи като Троицата, защото аз — по волята на съдбата, принадлежа към десетия ред на тази група, Всеобщите Цензори. Тези редове не са представителни за отношението на Троицата във всеобщ смисъл; такова колективно отношение на Божеството се изразява от тях само в областите на изпълнителното съдопроизводство — правосъдието. Замислени специално от Троицата за изпълнение на строго определената поверена им дейност, те представляват Троицата само в тези функции, за които бяха снабдени с личност.	10:6.16 (114.17) We are the children of the three Paradise Deities functioning as the Trinity, for I chance to belong to the tenth order of this group, the Universal Censors. These orders are not representative of the attitude of the Trinity in a universal sense; they represent this collective attitude of Deity only in the domains of executive judgment—justice. They were specifically designed by the Trinity for the precise work to which they are assigned, and they represent the Trinity only in those functions for which they were personalized.
10:6.17 (115.1) Извечно Древните и техните произхождащи от Троицата сътрудници обявяват съдебните решения, които се отличават с висша степен на справедливост спрямо седемте свръхвселени. В централната вселена подобни функции съществуват само на теория; там справедливостта е от само себе си очевидна в съвършенството, а съвършенството на Хавона изключва всяка възможност за дисхармония.	10:6.17 (115.1) The Ancients of Days and their Trinity-origin associates mete out the just judgment of supreme fairness to the seven superuniverses. In the central universe such functions exist in theory only; there fairness is self-evident in perfection, and Havona perfection precludes all possibility of disharmony.
10:6.18 (115.2) Правосъдието е сборната представа за праведност; милосърдието е неговото личностно изражение. Милосърдието е отношението на любов; прецизност характеризира действието на закона; божествената присъда е самата справедливост, намираща се в неизменно съгласие с правосъдието на Троицата и вечно претворяваща божествената Божия любов. При дълбоко осъзнаване и изчерпателно разбиране на справедливата присъда на Троицата то съвпада с милосърдната любов на Вселенския Баща. Но човекът е неспособен за такова пълно разбиране на божествената справедливост. Затова от гледна точка на човека в Троицата личностите на Отеца, Сина и Духа са приспособени към съгласувано служене на любовта и раздаване на правосъдие в емпиричните вселени на времето.	10:6.18 (115.2) Justice is the collective thought of righteousness; mercy is its personal expression. Mercy is the attitude of love; precision characterizes the operation of law; divine judgment is the soul of fairness, ever conforming to the justice of the Trinity, ever fulfilling the divine love of God. When fully perceived and completely understood, the righteous justice of the Trinity and the merciful love of the Universal Father are coincident. But man has no such full understanding of divine justice. Thus in the Trinity, as man would view it, the personalities of Father, Son, and Spirit are adjusted to co-ordinate ministry of love and law in the experiential universes of time.
7. Свръхуправлението на върховенството ^top	7. The Overcontrol of Supremacy ^top
10:7.1 (115.3) Първата, Втората и Третата Личности на Божеството са равни една на друга и са едно. „Господ — нашият Бог, е един Бог.“ Съществува съвършенство на замисъла и единство на изпълнението в божествената Троица на вечните Божества. Отецът, Синът и Съвместният Извършител са наистина и божествено единни. Една истина е написана, когато е казано: „Аз съм първият и последният и няма друг Бог освен Мен.“	10:7.1 (115.3) The First, Second, and Third Persons of Deity are equal to each other, and they are one. “The Lord our God is one God.” There is perfection of purpose and oneness of execution in the divine Trinity of eternal Deities. The Father, the Son, and the Conjoint Actor are truly and divinely one. Of a truth it is written: “I am the first, and I am the last, and beside me there is no God.”
10:7.2 (115.4) В представите на смъртните на крайното ниво Райската Троица, както и Върховното Същество, има отношение само към всеобхватността — цялата планета, цялата вселена, цялата свръхвселена, цялата голяма вселена. Това отношение за всеобхватност се обяснява с това, че Троицата е цялото Божество, както и по много други причини.	10:7.2 (115.4) As things appear to the mortal on the finite level, the Paradise Trinity, like the Supreme Being, is concerned only with the total—total planet, total universe, total superuniverse, total grand universe. This totality attitude exists because the Trinity is the total of Deity and for many other reasons.
10:7.3 (115.5) Върховното Същество е нещо помалко и нещо поразлично, отколкото Троицата, функционираща в крайните вселени; но в определени граници и по време на настоящата ера на незавършен енерголичностен синтез това еволюиращо Божество вероятно отразява отношението на Троицата на Върховенството. Отецът, Синът и Духът не предприемат лични действия съвместно с Върховното Същество, но по време на настоящата вселенска ера те си сътрудничат с него като Троица. Ние предполагаме, че подобни взаимоотношения съществуват и с Крайния. Ние често размишляваме относно това какъв ще бъде характерът на личните взаимоотношения между Райските Божества и Бог Върховния, след като той напълно еволюира, но в действителност не знаем това.	10:7.3 (115.5) The Supreme Being is something less and something other than the Trinity functioning in the finite universes; but within certain limits and during the present era of incomplete power-personalization, this evolutionary Deity does appear to reflect the attitude of the Trinity of Supremacy. The Father, Son, and Spirit do not personally function with the Supreme Being, but during the present universe age they collaborate with him as the Trinity. We understand that they sustain a similar relationship to the Ultimate. We often conjecture as to what will be the personal relationship between the Paradise Deities and God the Supreme when he has finally evolved, but we do not really know.
10:7.4 (115.6) Ние не намираме, че свръхуправлението на Върховенството е изцяло предсказуемо. Нещо повече — тази непредсказуемост изглежда е присъща на определена еволюционна незавършеност, което несъмнено е отличителен признак за незавършеност на Върховния и за незавършеността на крайната реакция на Райската Троица.	10:7.4 (115.6) We do not find the overcontrol of Supremacy to be wholly predictable. Furthermore, this unpredictability appears to be characterized by a certain developmental incompleteness, undoubtedly an earmark of the incompleteness of the Supreme and of the incompleteness of finite reaction to the Paradise Trinity.
10:7.5 (115.7) Смъртният разум може незабавно да измисли хиляда и едно неща: физически катастрофи, кошмарни нещастни случаи, ужасни нещастия, мъчителни заболявания и глобални бедствия, и да си зададе въпроса дали тези посещения не са свързани с възможни действия на Върховното Същество. Честно казано, ние не знаем; всъщност не сме напълно сигурни. Но забелязваме, че с течение на времето всички тези сложни и повече или помалко мистериозни обстоятелства винаги работят за доброто и прогреса на вселените. Възможно е обстоятелствата на съществуването и необяснимите превратности на живота да са взаимно преплетени в структура с висока стойност и значение посредством функцията на Върховния и свръхуправлението на Троицата.	10:7.5 (115.7) The mortal mind can immediately think of a thousand and one things—catastrophic physical events, appalling accidents, horrific disasters, painful illnesses, and world-wide scourges—and ask whether such visitations are correlated in the unknown maneuvering of this probable functioning of the Supreme Being. Frankly, we do not know; we are not really sure. But we do observe that, as time passes, all these difficult and more or less mysterious situations always work out for the welfare and progress of the universes. It may be that the circumstances of existence and the inexplicable vicissitudes of living are all interwoven into a meaningful pattern of high value by the function of the Supreme and the overcontrol of the Trinity.
10:7.6 (116.1) Като син Божий във всички дела на Бог Бащата вие можете да различите лично отношение на любов. Но вие не винаги ще сте в състояние да разбирате колко много от вселенските действия на Райската Троица са насочени към благополучието на индивидуалното смъртно създание на еволюиращите светове на пространството. При придвижването във вечността действията на Троицата ще бъдат разкрити като всецяло значими и обмислени, но те не винаги изглеждат така на създанията на времето.	10:7.6 (116.1) As a son of God you can discern the personal attitude of love in all the acts of God the Father. But you will not always be able to understand how many of the universe acts of the Paradise Trinity redound to the good of the individual mortal on the evolutionary worlds of space. In the progress of eternity the acts of the Trinity will be revealed as altogether meaningful and considerate, but they do not always so appear to the creatures of time.
8. Троицата отвъд пределите на Крайното ^top	8. The Trinity Beyond the Finite ^top
10:8.1 (116.2) Даже частичното разбране на много истини и факти, свързани с Райската Троица, е възможно само в случай на осъзнаване на някаква нейна функция, излизаща извън пределите на крайното.	10:8.1 (116.2) Many truths and facts pertaining to the Paradise Trinity can only be even partially comprehended by recognizing a function that transcends the finite.
10:8.2 (116.3) Не би било препоръчително да дискутираме функциите на Троицата на Пределността, но можем да разкрием, че Бог Пределният е проявлението на Троицата в разбиранията на Трансценденталите. Склонни сме да вярваме, че обединяването на главната вселена е акт, свързан с възникването на Пределния, и вероятно отразява някои, но не всички, фази на абсонитното свръхуправление на Райската Троица. Пределният е условното изражение на Троицата по отношение на абсонитното единствено в този смисъл, в който Пределният частично представлява Троицата по отношение на крайното.	10:8.2 (116.3) It would be inadvisable to discuss the functions of the Trinity of Ultimacy, but it may be disclosed that God the Ultimate is the Trinity manifestation comprehended by the Transcendentalers. We are inclined to the belief that the unification of the master universe is the eventuating act of the Ultimate and is probably reflective of certain, but not all, phases of the absonite overcontrol of the Paradise Trinity. The Ultimate is a qualified manifestation of the Trinity in relation to the absonite only in the sense that the Supreme thus partially represents the Trinity in relation to the finite.
10:8.3 (116.4) В известен смисъл Вселенският Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са съставни личности на всеобхватно Божество. Техният съюз в Райската Троица и абсолютната функция на Троицата са еквивалентни на функцията на всеобхватното Божество. И подобна завършеност на Божеството превишава пределите и на крайното, и на абсонитното.	10:8.3 (116.4) The Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit are, in a certain sense, the constituent personalities of total Deity. Their union in the Paradise Trinity and the absolute function of the Trinity equivalate to the function of total Deity. And such completion of Deity transcends both the finite and the absonite.
10:8.4 (116.5) Макар че нито едно от Райските Божества всъщност не запълва целия потенциал на Божеството, трите заедно го правят. Три безкрайни лица изглежда са минималният брой създания, необходим за активирането на предперсоналния и екзистенциален потенциал на всеобхватното Божество — Божия Абсолют.	10:8.4 (116.5) While no single person of the Paradise Deities actually fills all Deity potential, collectively all three do. Three infinite persons seem to be the minimum number of beings required to activate the prepersonal and existential potential of total Deity—the Deity Absolute.
10:8.5 (116.6) Ние познаваме Вселенския Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух като личности, но аз не познавам лично Божия Абсолют. Аз обичам и се прекланям пред Бога Баща; аз уважавам и почитам Божия Абсолют.	10:8.5 (116.6) We know the Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit as persons, but I do not personally know the Deity Absolute. I love and worship God the Father; I respect and honor the Deity Absolute.
10:8.6 (116.7) Веднъж пребивавах в една вселена, където определена група създания учеха, че завършилите — във вечността, накрая ще станат деца на Божия Абсолют. Но аз не съм склонен да приема такова обяснение на мистерията, която обгръща бъдещето на Завършилите.	10:8.6 (116.7) I once sojourned in a universe where a certain group of beings taught that the finaliters, in eternity, were eventually to become the children of the Deity Absolute. But I am unwilling to accept this solution of the mystery which enshrouds the future of the finaliters.
10:8.7 (116.8) Корпусите на Завършилите обхващат, освен другото, онези смъртни на времето и пространството, които са постигнали съвършенство във всичко, което има връзка с волята на Бога. Като същества и в рамките на капацитета на създанията те истински и напълно познават Бога. Открили по този начин Бога като Бащата на всички създания, тези завършващи трябва по някое време да започнат търсенето на свръхкрайния Баща. Но това търсене предполага проникване в абсонитната същност на крайните атрибути и характер на Райския Баща. Вечността ще разкрие възможно ли е подобно постижение, но ние сме убедени, че дори ако завършилите наистина постигнат крайността на божествеността, те найвероятно ще са неспособни да постигнат свръхкрайните нива на абсолютното Божество.	10:8.7 (116.8) The Corps of the Finality embrace, among others, those mortals of time and space who have attained perfection in all that pertains to the will of God. As creatures and within the limits of creature capacity they fully and truly know God. Having thus found God as the Father of all creatures, these finaliters must sometime begin the quest for the superfinite Father. But this quest involves a grasp of the absonite nature of the ultimate attributes and character of the Paradise Father. Eternity will disclose whether such an attainment is possible, but we are convinced, even if the finaliters do grasp this ultimate of divinity, they will probably be unable to attain the superultimate levels of absolute Deity.
10:8.8 (116.9) Може би ще е възможно Завършилите да постигат частично Божия Абсолют, но дори и да е така, все пак във вечността на вечностите проблемът за Всеобщия Абсолют ще продължи да интригува, омагьосва, обърква и предизвиква духовно извисяващите се и прогресиращи завършващи, защото ние смятаме, че мащабите за непостижимостта на космическите взаимоотношения на Всеобщия Абсолют ще нарастват заедно с непрекъснатото разширяване на материалните вселени и тяхната духовна администрация.	10:8.8 (116.9) It may be possible that the finaliters will partially attain the Deity Absolute, but even if they should, still in the eternity of eternities the problem of the Universal Absolute will continue to intrigue, mystify, baffle, and challenge the ascending and progressing finaliters, for we perceive that the unfathomability of the cosmic relationships of the Universal Absolute will tend to grow in proportions as the material universes and their spiritual administration continue to expand.
10:8.9 (117.1) Само безкрайността може да разкрие Отеца-Безкрайност.	10:8.9 (117.1) Only infinity can disclose the Father-Infinite.
10:8.10 (117.2) [Подготвено от Вселенски Цензор, упълномощен от Извечно Древните на Уверса.]	10:8.10 (117.2) [Sponsored by a Universal Censor acting by authority from the Ancients of Days resident on Uversa.]