Документ 11	Paper 11
Вечният остров на Рая	The Eternal Isle of Paradise
11:0.1 (118.1) РАЯТ е вечният център на вселената на вселените и мястото, обитавано от Вселенския Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух, както и от подчинените и неподчинените им божествени същества. Този централен Остров е най-огромното организирано тяло в космическата реалност на мирозданието. Раят е както материална сфера, така и духовна обител. Всички разумни създания на Вселенския Баща живеят в материални обители; затова и абсолютният център на управление трябва да бъде материален, буквален. И нека отново повторим, че духовните субстанции и духовните същества са реални.	11:0.1 (118.1) PARADISE is the eternal center of the universe of universes and the abiding place of the Universal Father, the Eternal Son, the Infinite Spirit, and their divine co-ordinates and associates. This central Isle is the most gigantic organized body of cosmic reality in all the master universe. Paradise is a material sphere as well as a spiritual abode. All of the intelligent creation of the Universal Father is domiciled on material abodes; hence must the absolute controlling center also be material, literal. And again it should be reiterated that spirit things and spiritual beings are real.
11:0.2 (118.2) Материалната красота на Рая е във великолепието на неговото физическо съвършенство; величието на Божия Остров се изразява във възвишените интелектуални п остижения и развитието на разума на неговите обитатели; блаженството на централния Остров се обявява за безкраен дар на божествената духовна личност — светлината на живота. Но дълбоката духовна красота и чудесата на този великолепен ансамбъл са съв ъ ршено недостъпни за крайния разум на материалните създания. Красотата и духовното величие на божествената обител са недостъпни за разбирането на смъртните. Раят принадлежи на вечността; не съществуват нито сведения, нито предания за произхода на този централен Остров на Светлината и Живота.	11:0.2 (118.2) The material beauty of Paradise consists in the magnificence of its physical perfection; the grandeur of the Isle of God is exhibited in the superb intellectual accomplishments and mind development of its inhabitants; the glory of the central Isle is shown forth in the infinite endowment of divine spirit personality—the light of life. But the depths of the spiritual beauty and the wonders of this magnificent ensemble are utterly beyond the comprehension of the finite mind of material creatures. The glory and spiritual splendor of the divine abode are impossible of mortal comprehension. And Paradise is from eternity; there are neither records nor traditions respecting the origin of this nuclear Isle of Light and Life.
1. Божествената обител ^top	1. The Divine Residence ^top
11:1.1 (118.3) Раят служи за многобройните цели на управлението на вселенските светове, но за създанията той съществува преди всичко като обител на Божеството. Личното присъствие на Вселенския Баща се намира в самия център на горната повърхност на тази почти кръгла, но не сферична обител на Божествата. Това Райско присъствие на Вселенския Баща е непосредствено обкръжено от личното присъствие на Вечния Син, като в същото време и двамата са покрити от неизказаното великолепие на Безкрайния Дух.	11:1.1 (118.3) Paradise serves many purposes in the administration of the universal realms, but to creature beings it exists primarily as the dwelling place of Deity. The personal presence of the Universal Father is resident at the very center of the upper surface of this well-nigh circular, but not spherical, abode of the Deities. This Paradise presence of the Universal Father is immediately surrounded by the personal presence of the Eternal Son, while they are both invested by the unspeakable glory of the Infinite Spirit.
11:1.2 (118.4) Бог пребивава, пребивавал е и ще пребивава вечно в тази централна и вечна обител. Ние винаги сме го намирали и винаги ще го намираме тук. Вселенският Баща е космически съсредоточен, духовно персонализиран и географски разположен в този център на вселената на вселените.	11:1.2 (118.4) God dwells, has dwelt, and everlastingly will dwell in this same central and eternal abode. We have always found him there and always will. The Universal Father is cosmically focalized, spiritually personalized, and geographically resident at this center of the universe of universes.
11:1.3 (118.5) На всички ни е известен прекият път, водещ към Вселенския Баща. Много аспекти на божествената обител са недостъпни за вашето разбиране, защото ви разделя огромно разстояние и необятно пространство, но тези, които са способни да разберат значението на тези огромни разстояния, знаят местонахождението на Бога така определено и еднозначно, както вие знаете местонахождението на Ню Йорк, Лондон, Рим или Сингапур — градове с точно географско място на Урантия. Ако бяхте грамотен щурман, снабден с кораб, карти и компас, щяхте без проблеми да стигнете до тези градове. Така, ако разполагахте с време и средство за придвижване, ако бяхте духовно подготовени и ако ви насочваха по верния път, можеха да ви преведат от една вселена на друга и от един кръг на друг; щяхте да преминавате през звездни светове, неизменно приближавайки се към центъра, докато накрая застанете пред централното сияние на духовното великолепие на Вселенския Баща. При наличието на всичко необходимо за подобно пътешествие да достигнете личното присъствие на Бога в центъра на мирозданието е също така възможно, както и да намерите отдалечени градове на вашата собствена планета. Това, че не сте били там, ни най-малко не опровергава тяхната реалност или действително съществуване. Това, че само някои са открили Бога в Рая, ни наймалко не опровергава нито реалността на неговото съществуване, нито действителността на неговото духовно лице в центъра на мирозданието.	11:1.3 (118.5) We all know the direct course to pursue to find the Universal Father. You are not able to comprehend much about the divine residence because of its remoteness from you and the immensity of the intervening space, but those who are able to comprehend the meaning of these enormous distances know God’s location and residence just as certainly and literally as you know the location of New York, London, Rome, or Singapore, cities definitely and geographically located on Urantia. If you were an intelligent navigator, equipped with ship, maps, and compass, you could readily find these cities. Likewise, if you had the time and means of passage, were spiritually qualified, and had the necessary guidance, you could be piloted through universe upon universe and from circuit to circuit, ever journeying inward through the starry realms, until at last you would stand before the central shining of the spiritual glory of the Universal Father. Provided with all the necessities for the journey, it is just as possible to find the personal presence of God at the center of all things as to find distant cities on your own planet. That you have not visited these places in no way disproves their reality or actual existence. That so few of the universe creatures have found God on Paradise in no way disproves either the reality of his existence or the actuality of his spiritual person at the center of all things.
11:1.4 (119.1) Отецът винаги може да бъде намерен тук. Да си отиде той би означавало всичко да се разпадне, защото в него, в центъра на неговата обител, се събират всички общи линии на гравитация, простиращи се до границите на творението. Независимо дали проследяваме разпространението на личностния контур през вселените, или наблюдаваме възнасящите се до Отеца, устремени към центъра личности; независимо дали проследяваме водещите към долния Рай линии на материална гравитация, или наблюдаваме цикличните изливания на космическа сила; независимо дали проследяваме водещите към Вечния Син линии на духовна гравитация, или наблюдаваме проправящата си път към центъра процесия от Райски Божии Синове; независимо дали проследяваме контурите на разума, или наблюдаваме несметния брой породени от Безкрайния Дух небесни създания, всяко от тези наблюдения или всички те ни връщат към присъствието на Отеца в неговата централна обител. Тук е личното, буквално и действително присъствие на Бога. И от неговото безкрайно същество във всички вселени се изливат потоци живот, енергия и личности.	11:1.4 (119.1) The Father is always to be found at this central location. Did he move, universal pandemonium would be precipitated, for there converge in him at this residential center the universal lines of gravity from the ends of creation. Whether we trace the personality circuit back through the universes or follow the ascending personalities as they journey inward to the Father; whether we trace the lines of material gravity to nether Paradise or follow the insurging cycles of cosmic force; whether we trace the lines of spiritual gravity to the Eternal Son or follow the inward processional of the Paradise Sons of God; whether we trace out the mind circuits or follow the trillions upon trillions of celestial beings who spring from the Infinite Spirit—by any of these observations or by all of them we are led directly back to the Father’s presence, to his central abode. Here is God personally, literally, and actually present. And from his infinite being there flow the flood-streams of life, energy, and personality to all universes.
2. Природата на Вечния Остров ^top	2. Nature of the Eternal Isle ^top
11:2.1 (119.2) Тъй като във вас започва да се създава известна представа за колосалността на материалната вселена, постижима даже от вашето местоположение в космоса и от вашето пространствено положение сред звездните системи, трябва да ви е ясно, че за толкова огромна материална вселена е необходима адекватна и достойна столица, център, съразмерен с величието и безкрайността на всеобщия Управител на цялото това огромно и обширно творение от материални светове и живи същества.	11:2.1 (119.2) Since you are beginning to glimpse the enormousness of the material universe discernible even from your astronomical location, your space position in the starry systems, it should become evident to you that such a tremendous material universe must have an adequate and worthy capital, a headquarters commensurate with the dignity and infinitude of the universal Ruler of all this vast and far-flung creation of material realms and living beings.
11:2.2 (119.3) По своята форма Раят се отличава от обитаемите пространствени тела — той не е сферичен. Той има явно изразена елипсовидна форма, при което диаметърът й в северно-южна посока е с една шеста по-голям от диаметъра й в посока изток-запад. Централният Остров е на практика плосък и разстоянието от горната до долната му повърхност е една десета от диаметъра в източно-западна посока.	11:2.2 (119.3) In form Paradise differs from the inhabited space bodies: it is not spherical. It is definitely ellipsoid, being one-sixth longer in the north-south diameter than in the east-west diameter. The central Isle is essentially flat, and the distance from the upper surface to the nether surface is one tenth that of the east-west diameter.
11:2.3 (119.4) Различията в размерите, заедно с неподвижността на Острова и големият изходящ натиск на сила-енергия в неговия северен край, позволяват да се установи абсолютна посока в мирозданието.	11:2.3 (119.4) These differences in dimensions, taken in connection with its stationary status and the greater out-pressure of force-energy at the north end of the Isle, make it possible to establish absolute direction in the master universe.
11:2.4 (119.5) Централният Остров е географски разделен на три области на дейност:	11:2.4 (119.5) The central Isle is geographically divided into three domains of activity:
11:2.5 (119.6) 1. Горен Рай.	11:2.5 (119.6) 1. Upper Paradise.
11:2.6 (119.7) 2. Периферен Рай.	11:2.6 (119.7) 2. Peripheral Paradise.
11:2.7 (119.8) 3. Долен Рай.	11:2.7 (119.8) 3. Nether Paradise.
11:2.8 (119.9) Тази повърхност на Рая, която е свързана с личностната дейност, ние наричаме горна, а противоположната повърхност — долна. Периферията на Рая е предназначена за дейност, която в строгия смисъл на думата не е нито личностна, нито неличностна. Троицата очевидно доминира над личностната или горна плоскост, а Безусловният Абсолют — над долната или неличностна плоскост. Едва ли Безусловният Абсолют може да се смята за личност, но ние действително предполагаме, че функционалното пространствено присъствие на дадения Абсолют е съсредоточено в долния Рай.	11:2.8 (119.9) We speak of that surface of Paradise which is occupied with personality activities as the upper side, and the opposite surface as the nether side. The periphery of Paradise provides for activities that are not strictly personal or nonpersonal. The Trinity seems to dominate the personal or upper plane, the Unqualified Absolute the nether or impersonal plane. We hardly conceive of the Unqualified Absolute as a person, but we do think of the functional space presence of this Absolute as focalized on nether Paradise.
11:2.9 (120.1) Вечният Остров е представен от единна форма на материализация — неизменни системи на реалността. Тази буквална субстанция на Рая е еднородна организация на пространствения потенциал и не се среща никъде в цялата огромна вселена на вселените. Тя е получила многобройни названия в различните вселени и Мелхиседек от Небадон отдавна я наричат абсолютум. Материалът, от който е създаден Раят, не е нито мъртъв, нито жив; той е изначалното недуховно изражение на Първия Източник и Център; това е Раят, а копия на Рая не съществуват.	11:2.9 (120.1) The eternal Isle is composed of a single form of materialization—stationary systems of reality. This literal substance of Paradise is a homogeneous organization of space potency not to be found elsewhere in all the wide universe of universes. It has received many names in different universes, and the Melchizedeks of Nebadon long since named it absolutum. This Paradise source material is neither dead nor alive; it is the original nonspiritual expression of the First Source and Center; it is Paradise, and Paradise is without duplicate.
11:2.10 (120.2) Струва ни се, че Първият Източник и Център е концентрирал в Рая целия абсолютен потенциал на космическата реалност като част от своя метод за самоосвобождаване от ограниченията на безкрайността, като средство, осигуряващо възможността за суббезкрайно и даже пространствено-времево творение. Но от това не следва, че Раят е ограничен във времето и пространството, само защото тези качества се разкриват във вселената на вселените. Раят съществува извън времето и няма положение в пространството.	11:2.10 (120.2) It appears to us that the First Source and Center has concentrated all absolute potential for cosmic reality in Paradise as a part of his technique of self-liberation from infinity limitations, as a means of making possible subinfinite, even time-space, creation. But it does not follow that Paradise is time-space limited just because the universe of universes discloses these qualities. Paradise exists without time and has no location in space.
11:2.11 (120.3) Условно казано, пространството очевидно започва веднага под долния Рай; времето — веднага над горния Рай. Времето, както вие го разбирате, не е характерна черта на съществуване в Рая, макар че жителите на централния Остров напълно осъзнават извънвремевата последователност на събитията. Движението не е присъщо на Рая, то е следствие на волеизявлението. Но понятието за разстояние, даже за абсолютно разстояние, е изпълнено с голям смисъл, защото може да се прилага към относителните местоположения в Рая. Раят е извънпространствен; затова неговите области са абсолютни и могат да се използват по много непонятни за смъртния разум начини.	11:2.11 (120.3) Roughly: space seemingly originates just below nether Paradise; time just above upper Paradise. Time, as you understand it, is not a feature of Paradise existence, though the citizens of the central Isle are fully conscious of nontime sequence of events. Motion is not inherent on Paradise; it is volitional. But the concept of distance, even absolute distance, has very much meaning as it may be applied to relative locations on Paradise. Paradise is nonspatial; hence its areas are absolute and therefore serviceable in many ways beyond the concept of mortal mind.
3. Горният Рай ^top	3. Upper Paradise ^top
11:3.1 (120.4) В горния Рай са разположени три величествени сфери на дейност: присъствието на Божествата, Най-Святата Сфера и Святата Област. Обширното пространство, непосредствено обкръжаващо присъствието на Божествата, е отделено като Най-Святата Сфера и е предназначено за поклонение, тринитизация и висши духовни постижения. В тази зона няма нито материални структури, нито чисто интелектуални творения; те не биха могли да съществуват тук. От моите опити да преразкажа за човешкия разум божествената същност и изпълненото с красота величие на НайСвятата Сфера на Рая не би имало полза. Тази сфера е изцяло духовна, а вие сте почти изцяло материални. За чисто материалното същество чисто духовна реалност очевидно не съществува.	11:3.1 (120.4) On upper Paradise there are three grand spheres of activity, the Deity presence, the Most Holy Sphere, and the Holy Area. The vast region immediately surrounding the presence of the Deities is set aside as the Most Holy Sphere and is reserved for the functions of worship, trinitization, and high spiritual attainment. There are no material structures nor purely intellectual creations in this zone; they could not exist there. It is useless for me to undertake to portray to the human mind the divine nature and the beauteous grandeur of the Most Holy Sphere of Paradise. This realm is wholly spiritual, and you are almost wholly material. A purely spiritual reality is, to a purely material being, apparently nonexistent.
11:3.2 (120.5) Макар че в Най-Святата Сфера отсъства физическа материализация, секторите на Святата Земя изобилстват със спомени за вашия материален живот, още по-голям брой от които се съдържа в реминисцентните исторически зони на периферния Рай.	11:3.2 (120.5) While there are no physical materializations in the area of the Most Holy, there are abundant souvenirs of your material days in the Holy Land sectors and still more in the reminiscent historic areas of peripheral Paradise.
11:3.3 (120.6) Святата Област е външният или жилищен регион и е разделена на седем концентрични зони. Раят понякога бива наричан «Домът на Отеца», тъй като той е негова вечна обител, а тези седем зони често биват наричани «Райските резиденции на Отеца». Вътрешната или първа зона заемат Жителите на Рая и местните жители на Хавона, обитаващи Рая. Следващата, или втора зона, е област на обитание от местните жители на седемте свръхвселени на времето и пространството. Тази втора зона е частично подразделена на седем гигантски сектора, в които живеят духовни същества и духовно извисяващи се създания, пристигнали от вселените с еволюционно развитие. Всеки от тези сектори е специално посветен на благополучието и напредъка на личностите от една от свръхвселените, но тези средства почти безкрайно надвишават потребностите на седемте свръхвселени от гледна точка на тяхното сегашно състояние.	11:3.3 (120.6) The Holy Area, the outlying or residential region, is divided into seven concentric zones. Paradise is sometimes called “the Father’s House” since it is his eternal residence, and these seven zones are often designated “the Father’s Paradise mansions.” The inner or first zone is occupied by Paradise Citizens and the natives of Havona who may chance to be dwelling on Paradise. The next or second zone is the residential area of the natives of the seven superuniverses of time and space. This second zone is in part subdivided into seven immense divisions, the Paradise home of the spirit beings and ascendant creatures who hail from the universes of evolutionary progression. Each of these sectors is exclusively dedicated to the welfare and advancement of the personalities of a single superuniverse, but these facilities are almost infinitely beyond the requirements of the present seven superuniverses.
11:3.4 (121.1) Всеки от седемте сектора на Рая е разделен на жилищни секции, предвидени за жилищни центрове за милиарди индивидуални прославени работни групи. Хиляда такива секции съставляват един сектор. Сто хиляди сектора са равни на една конгрегация. Десет милиона конгрегации образуват асамблея. Милиард асамблеи съставляват една голяма секция. Тези образувания продължават да нарастват чрез втората голяма секция, третата и така нататък, до седмата. И след това: седем големи секции съставляват една главна секция, седем главни секции — една висша секция; и така, кратни на по седем, възникват нови образувания висши, свръхвисши, небесни, свръхнебесни и върховни секции. Но и с това не се изчерпва всичко налично в пространството. Този зашеметяващ брой жилищни области в Рая — брой, излизащ извън пределите на вашите представи, заема значително по-малко от един процент от всичко предвидено за тези цели в пространството на Святата Земя. Остава и предостатъчно място за тези, които се намират на пътя към всеобщия център и даже за тези, които ще започнат своето пътешествие към Рая във вечното бъдеще.	11:3.4 (121.1) Each of the seven sectors of Paradise is subdivided into residential units suitable for the lodgment headquarters of one billion glorified individual working groups. One thousand of these units constitute a division. One hundred thousand divisions equal one congregation. Ten million congregations constitute an assembly. One billion assemblies make one grand unit. And this ascending series continues through the second grand unit, the third, and so on to the seventh grand unit. And seven of the grand units make up the master units, and seven of the master units constitute a superior unit; and thus by sevens the ascending series expands through the superior, supersuperior, celestial, supercelestial, to the supreme units. But even this does not utilize all the space available. This staggering number of residential designations on Paradise, a number beyond your concept, occupies considerably less than one per cent of the assigned area of the Holy Land. There is still plenty of room for those who are on their way inward, even for those who shall not start the Paradise climb until the times of the eternal future.
4. Периферният Рай ^top	4. Peripheral Paradise ^top
11:4.1 (121.2) Централният Остров рязко прекъсва при периферията, но неговите размери са толкова огромни, че този краен ъгъл е относително неразличим в пределите на всяка ограничена област. Част от периферната повърхност на Рая е заета от полетата за излитане и кацане, предназначени за приемане и изпращане на различните групи духовни личности. Като се има предвид това, че зоната от ненаситеното пространство стига почти до периферията, тук се приема транспортът с всяка отправила се към Рая личност. Нито до горния, нито до долния Рай може да се стигне с помощта на транспортен свръхнафим или посредством друг начин за прекосяване на пространството.	11:4.1 (121.2) The central Isle ends abruptly at the periphery, but its size is so enormous that this terminal angle is relatively indiscernible within any circumscribed area. The peripheral surface of Paradise is occupied, in part, by the landing and dispatching fields for various groups of spirit personalities. Since the nonpervaded-space zones nearly impinge upon the periphery, all personality transports destined to Paradise land in these regions. Neither upper nor nether Paradise is approachable by transport supernaphim or other types of space traversers.
11:4.2 (121.3) Всеки от Седемте Главни Духа има свой трон на могъщество и власт в една от седемте сфери на Духа, кръгообразно разположени около Рая в пространството между сияещите сфери на Сина и вътрешния кръг от светове на Хавона, но центровете със съсредоточените на тях сили се намират в периферията на Рая. Тук бавно въртящите се присъствия на Седемте Висши Управляващи Енергии обозначават местоположението на седемте станции, изпращащи в седемте свръхвселени мълниеносни избухвания на определени видове енергии от Рая.	11:4.2 (121.3) The Seven Master Spirits have their personal seats of power and authority on the seven spheres of the Spirit, which circle about Paradise in the space between the shining orbs of the Son and the inner circuit of the Havona worlds, but they maintain force-focal headquarters on the Paradise periphery. Here the slowly circulating presences of the Seven Supreme Power Directors indicate the location of the seven flash stations for certain Paradise energies going forth to the seven superuniverses.
11:4.3 (121.4) Тук, в периферния Рай, се намират колосални исторически и пророчески демонстрационни области, предвидени за Синовете-Създатели и посветени на локалните вселени на времето и пространството. Съществуват точно седем трилиона такива запазени за исторически цели места, готови или все още празни, но всичко това като цяло покрива само около четири процента от съответстващите части от периферната област. Ние предполагаме, че тези грамадни запазени територии са предназначени за творенията, които в необходимия момент ще се появят отвъд пределите на известните днес и обитаеми седем свръхвселени.	11:4.3 (121.4) Here on peripheral Paradise are the enormous historic and prophetic exhibit areas assigned to the Creator Sons, dedicated to the local universes of time and space. There are just seven trillion of these historic reservations now set up or in reserve, but these arrangements all together occupy only about four per cent of that portion of the peripheral area thus assigned. We infer that these vast reserves belong to creations sometime to be situated beyond the borders of the present known and inhabited seven superuniverses.
11:4.4 (121.5) Тази част от Рая, която е предназначена за съществуващите вселени, е заета само от един до четири процента, докато областта, предвидена за тези дейности, поне с един милион пъти превишава действителните потребности. Раят е достатъчно голям, за да осигури простор за дейностите на почти безкрайно творение.	11:4.4 (121.5) That portion of Paradise which has been designated for the use of the existing universes is occupied only from one to four per cent, while the area assigned to these activities is at least one million times that actually required for such purposes. Paradise is large enough to accommodate the activities of an almost infinite creation.
11:4.5 (121.6) Но по-нататъшни опити да ви помогна да си представите величиeто на Рая биха били безплодни. Трябва търпеливо да изчакате и, изчаквайки — да продължавате своето духовно извисяване, защото вярно е казаното: “Нито с очи е виждал, нито с уши е чувал, нито дори през ума на смъртния човек е минавало това, което Вселенският Отец е приготвил за онези, които надживяват живота в плът в световете на времето и пространството.”	11:4.5 (121.6) But a further attempt to visualize to you the glories of Paradise would be futile. You must wait, and ascend while you wait, for truly, “Eye has not seen, nor ear heard, neither has it entered into the mind of mortal man, the things which the Universal Father has prepared for those who survive the life in the flesh on the worlds of time and space.”
5. Долният рай ^top	5. Nether Paradise ^top
11:5.1 (122.1) За долния Рай знаем само това, което ни е казано; личности там не обитават. Той няма никакво отношение към делата на духовните разумни същества, не действа тук и Божеството-Абсолют. Нас ни учат, че всички контури на физическа енергия и космическа сила водят своето начало от долния Рай, който има следния строеж:	11:5.1 (122.1) Concerning nether Paradise, we know only that which is revealed; personalities do not sojourn there. It has nothing whatever to do with the affairs of spirit intelligences, nor does the Deity Absolute there function. We are informed that all physical-energy and cosmic-force circuits have their origin on nether Paradise, and that it is constituted as follows:
11:5.2 (122.2) 1. Направо под мястото, на което е разположена Троицата, в централната част на долния Рай, се намира неизвестната и неразкрита Зона на Безкрайността.	11:5.2 (122.2) 1. Directly underneath the location of the Trinity, in the central portion of nether Paradise, is the unknown and unrevealed Zone of Infinity.
11:5.3 (122.3) 2. Непосредствено около тази Зона е разположена една безименна област.	11:5.3 (122.3) 2. This Zone is immediately surrounded by an unnamed area.
11:5.4 (122.4) 3. Външните граници на долната повърхност заема област, контролираща пространствения потенциал и силата-енергия. Действието на този огромен елипсовиден силов център не съответства на нито една от известните функции на каквото и да е триединство, но в тази област явно е съсредоточен изначалният силов заряд на пространството. Този център се състои от три концентрични елипсовидни зони: вътрешната е център на силовите и енергийни процеси на самия Рай, а външната може би е свързана с функциите на Безусловния Абсолют, но по отношение на пространствените функции на средната зона ние не можем да кажем нищо определено.	11:5.4 (122.4) 3. Occupying the outer margins of the under surface is a region having mainly to do with space potency and force-energy. The activities of this vast elliptical force center are not identifiable with the known functions of any triunity, but the primordial force-charge of space appears to be focalized in this area. This center consists of three concentric elliptical zones: The innermost is the focal point of the force-energy activities of Paradise itself; the outermost may possibly be identified with the functions of the Unqualified Absolute, but we are not certain concerning the space functions of the mid-zone.
11:5.5 (122.5) Вътрешната зона на този силов център действа очевидно като гигантско сърце, чиито съкращавания изпращат потоци енергия дори към най-отдалечените граници на физическото пространство. Тя направлява и модифицира сили-енергии, но едва ли ги привежда в движение. Присъстващото в реалността и създаваното от тази изначална сила напрежение-присъствие се проявява доста появно в северния край на Райския център, отколкото в южните региони; тази разлика е постоянна. Изначалната сила на пространството изглежда постъпва на юг и изтича на север в резултат от действието на неизвестна циркулационна система, изпълняваща функция във връзка с разпространяването на този основен вид сила-енергия. От време на време възникват забележими колебания и в напрежението в източно-западно направление. Силите, излъчвани от тази зона, не реагират на въздействието на наблюдаемата физическа гравитация, но винаги се подчиняват на гравитацията на Рая.	11:5.5 (122.5) The inner zone of this force center seems to act as a gigantic heart whose pulsations direct currents to the outermost borders of physical space. It directs and modifies force-energies but hardly drives them. The reality pressure-presence of this primal force is definitely greater at the north end of the Paradise center than in the southern regions; this is a uniformly registered difference. The mother force of space seems to flow in at the south and out at the north through the operation of some unknown circulatory system which is concerned with the diffusion of this basic form of force-energy. From time to time there are also noted differences in the east-west pressures. The forces emanating from this zone are not responsive to observable physical gravity but are always obedient to Paradise gravity.
11:5.6 (122.6) Средната зона на силовия център непосредствено обкръжава вътрешната зона. Средната зона явно е статична, ако пренебрегнем нейното разширяване и съкращаване в три цикъла на активност. Най-слабата от тези пулсации става в източно-западно направление, следващата по сила — в северно-южно, като в същото време наймощното общо разширяване и свиване се извършва по всички направления. Функцията на тази средна зона така и не получи определение, но найвероятно тя има отношение към взаимното съгласуване на вътрешната и външните зони на силовия център. Мнозина смятат, че средната зона е механизъм за управление на промеждутъчното пространство или зоните на покой, които отделят следващите едно след друго пространствени нива на мирозданието; но няма нито свидетелство, нито откровение, което да потвърждава това. Нашето предположение се основава на знанието, че тази средна зона има някакво отношение към функционирането на механизма на ненаситеното пространство на мирозданието.	11:5.6 (122.6) The mid-zone of the force center immediately surrounds this area. This mid-zone appears to be static except that it expands and contracts through three cycles of activity. The least of these pulsations is in an east-west direction, the next in a north-south direction, while the greatest fluctuation is in every direction, a generalized expansion and contraction. The function of this mid-area has never been really identified, but it must have something to do with reciprocal adjustment between the inner and the outer zones of the force center. It is believed by many that the mid-zone is the control mechanism of the midspace or quiet zones which separate the successive space levels of the master universe, but no evidence or revelation confirms this. This inference is derived from the knowledge that this mid-area is in some manner related to the functioning of the nonpervaded-space mechanism of the master universe.
11:5.7 (122.7) Външната зона е най-големият и най-активен от трите концентрични елипсовидни пояси на неотъждествения космически потенциал. Тази област е арена на невъобразими дейности — центърът, където се събират всички излъчващи контури, устремяващи се в пространството по всички направления до външните граници на седемте свръхвселени и отиващи още подалеч, пресичащи колосалните и непостижими пространства на външния космос. Даденото космическо присъствие е съвършено неличностно независимо от това, че по някакъв неразкрит начин то явно косвено се подчинява на волята и разпореждането на безкрайните Божества, действащи като Троицата. Смята се, че тук се намира централната точка на съсредоточаване, Райският център на космическото присъствие на Безусловния Абсолют.	11:5.7 (122.7) The outer zone is the largest and most active of the three concentric and elliptical belts of unidentified space potential. This area is the site of unimagined activities, the central circuit point of emanations which proceed spaceward in every direction to the outermost borders of the seven superuniverses and on beyond to overspread the enormous and incomprehensible domains of all outer space. This space presence is entirely impersonal notwithstanding that in some undisclosed manner it seems to be indirectly responsive to the will and mandates of the infinite Deities when acting as the Trinity. This is believed to be the central focalization, the Paradise center, of the space presence of the Unqualified Absolute.
11:5.8 (123.1) Очевидно всички разновидности на сила и всички фази на енергия са затворени; те циркулират във вселените и се връщат по определени маршрути. Но се оказва, че излъчванията на активираната зона на Безусловния Абсолют могат или да се отправят в пространството, или да се връщат назад, но никога двете действия не се извършват едновременно. Тази външна зона пулсира на гигантски цикли с продължителност цяла вечност. В течение на малко повече от един милиард урантийски години става изтичане на пространствената сила на този център, което се сменя от възвратно движение със същата продължителност. И проявленията на пространствената сила на този център са всеобщи: те обхващат цялото достъпно за насищане пространство.	11:5.8 (123.1) All forms of force and all phases of energy seem to be encircuited; they circulate throughout the universes and return by definite routes. But with the emanations of the activated zone of the Unqualified Absolute there appears to be either an outgoing or an incoming—never both simultaneously. This outer zone pulsates in agelong cycles of gigantic proportions. For a little more than one billion Urantia years the space-force of this center is outgoing; then for a similar length of time it will be incoming. And the space-force manifestations of this center are universal; they extend throughout all pervadable space.
11:5.9 (123.2) Всички видове физическа сила, енергия и вещество са единни. Цялата сила-енергия произхожда от долния Рай, където й предстои да се върне след завършването на своя кръговрат в пространството. Но не цялата енергия и материални образувания на вселената на вселените в тяхното съвременно състояние водят своето начало от долния Рай; пространството е утробата на много типове материя и предматерия. Макар външната зона на силовия център на Рая да е източникът на пространствени енергии, самото пространство не възниква тук. Пространството не е сила, енергия или предматерия. Респирацията на пространството не се обяснява с пулсациите на тези зони, а редуващите се в тази зона фази на изтичане и постъпване на енергия са синхронизирани с двумилиардните цикли на разширяване и свиване на пространството.	11:5.9 (123.2) All physical force, energy, and matter are one. All force-energy originally proceeded from nether Paradise and will eventually return thereto following the completion of its space circuit. But the energies and material organizations of the universe of universes did not all come from nether Paradise in their present phenomenal states; space is the womb of several forms of matter and prematter. Though the outer zone of the Paradise force center is the source of space-energies, space does not originate there. Space is not force, energy, or power. Nor do the pulsations of this zone account for the respiration of space, but the incoming and outgoing phases of this zone are synchronized with the two-billion-year expansion-contraction cycles of space.
6. Респирацията на пространството ^top	6. Space Respiration ^top
11:6.1 (123.3) Ние не знаем истинския механизъм на респирацията на пространството; само наблюдаваме неговите периодични свивания и разширения. Тази респирация обхваща както хоризонталното протежение на наситеното пространство, така и вертикалното протежение на ненаситеното пространство, съществуващи в огромни резервоари над и под Рая. Обемните очертания на тези пространствени резервоари напомнят пясъчен часовник.	11:6.1 (123.3) We do not know the actual mechanism of space respiration; we merely observe that all space alternately contracts and expands. This respiration affects both the horizontal extension of pervaded space and the vertical extensions of unpervaded space which exist in the vast space reservoirs above and below Paradise. In attempting to imagine the volume outlines of these space reservoirs, you might think of an hourglass.
11:6.2 (123.4) Когато вселените по хоризонтала на наситеното пространство се разширяват, резервоарите по вертикала на ненаситеното пространство се свиват и обратно. Непосредствено под долния Рай се извършва сливане на наситеното и ненаситеното пространства. И двата типа пространство протичат през преобразуващи регулационни канали, където се извършват измененията, необходими за превръщането на наситеното пространство в ненаситено и обратно при периодичните свивания и разширявания на космоса.	11:6.2 (123.4) As the universes of the horizontal extension of pervaded space expand, the reservoirs of the vertical extension of unpervaded space contract and vice versa. There is a confluence of pervaded and unpervaded space just underneath nether Paradise. Both types of space there flow through the transmuting regulation channels, where changes are wrought making pervadable space nonpervadable and vice versa in the contraction and expansion cycles of the cosmos.
11:6.3 (123.5) Под „ненаситено“ се разбира пространство, което не е наситено с тези сили, енергии и присъствия, които съществуват в наситеното пространство. Ние не знаем трябва ли вертикалното (резервоарно) пространство вечно да служи като противотежест на хоризонталното (пространство на вселените); ние не знаем дали съществува творчески замисъл по отношение на ненаситеното пространство; наистина, твърде малко знаем за резервоарите на пространството — само това, че те съществуват и очевидно уравновесяват цикличните разширявания и свивания на вселената на вселените.	11:6.3 (123.5) “Unpervaded” space means: unpervaded by those forces, energies, powers, and presences known to exist in pervaded space. We do not know whether vertical (reservoir) space is destined always to function as the equipoise of horizontal (universe) space; we do not know whether there is a creative intent concerning unpervaded space; we really know very little about the space reservoirs, merely that they exist, and that they seem to counterbalance the space-expansion-contraction cycles of the universe of universes.
11:6.4 (123.6) Всяка фаза на циклична респирация на пространството продължава малко повече от един милиард урантийски години. В течение на една фаза вселените се разширяват, а в течение на следващата се свиват. Понастоящем наситеното пространство се приближава към средата на фазата на разширяване, а в същото време ненаситеното пространство се приближава към средата на фазата на свиване и по наши сведения границите на двете протежения на пространството се намират, теоретически, на равно разстояние от Рая. Сега резервоарите на ненаситеното пространство се простират във вертикално направление над горния и под долния Рай на такова разстояние, на каквото се простира от периферния Рай наситеното пространство на вселените, достигащи до четвъртото външно ниво на космоса и даже излизащи извън неговите предели.	11:6.4 (123.6) The cycles of space respiration extend in each phase for a little more than one billion Urantia years. During one phase the universes expand; during the next they contract. Pervaded space is now approaching the mid-point of the expanding phase, while unpervaded space nears the mid-point of the contracting phase, and we are informed that the outermost limits of both space extensions are, theoretically, now approximately equidistant from Paradise. The unpervaded-space reservoirs now extend vertically above upper Paradise and below nether Paradise just as far as the pervaded space of the universe extends horizontally outward from peripheral Paradise to and even beyond the fourth outer space level.
11:6.5 (124.1) В течение на един милиард урантийски години пространствените резервоари се свиват, докато мирозданието и силовата активност на цялото хоризонтално пространство се увеличава. Така са необходими малко повече от два милиарда урантийски години за завършване на пълния цикъл на разширяване и свиване.	11:6.5 (124.1) For a billion years of Urantia time the space reservoirs contract while the master universe and the force activities of all horizontal space expand. It thus requires a little over two billion Urantia years to complete the entire expansion-contraction cycle.
7. Пространствените функции на Рая ^top	7. Space Functions of Paradise ^top
11:7.1 (124.2) Пространство не съществува на нито една от повърхностите на Рая. Ако, намирайки се на горната му повърхност, „погледнем“ право нагоре, ще бъде невъзможно да се „види“ нищо, освен влизащо или излизащо ненаситено пространство, понастоящем входящо. Пространството не влиза в съприкосновение с Рая; само спокойните зони на промеждутъчното пространство влизат в контакт с централния Остров.	11:7.1 (124.2) Space does not exist on any of the surfaces of Paradise. If one “looked” directly up from the upper surface of Paradise, one would “see” nothing but unpervaded space going out or coming in, just now coming in. Space does not touch Paradise; only the quiescent midspace zones come in contact with the central Isle.
11:7.2 (124.3) Раят е фактически неподвижно ядро, което е обкръжено от разположените между наситеното и ненаситеното пространство зони на относителен покой. Географски тези зони представляват относително продължение на Рая, но може би в тях има някакво движение. Твърде малко ни е известно за тях, но забелязваме, че тези зони на отслабено пространствено движение разделят наситеното и ненаситеното пространства. Някога подобни зони са съществували между нивата на наситеното пространство, но сега те вече са помалко спокойни.	11:7.2 (124.3) Paradise is the actually motionless nucleus of the relatively quiescent zones existing between pervaded and unpervaded space. Geographically these zones appear to be a relative extension of Paradise, but there probably is some motion in them. We know very little about them, but we observe that these zones of lessened space motion separate pervaded and unpervaded space. Similar zones once existed between the levels of pervaded space, but these are now less quiescent.
11:7.3 (124.4) Вертикалното напречно сечение на цялото пространство донякъде напомня малтийски кръст, хоризонталното протежение на който съответства на наситеното (вселенското) пространство, а вертикалното — на ненаситеното (резервоарно) пространство. Четирите края на този кръст са донякъде разделени, доколкото зоните на промеждутъчното пространство разделят наситеното и ненаситеното пространство. При отдалечаване от Рая спокойните зони на промеждутъчното пространство се разрастват и в края на краищата обхващат границите на цялото пространство, като изцяло включват в себе си както пространствените резервоари, така и цялото хоризонтално протежение на наситеното пространство.	11:7.3 (124.4) The vertical cross section of total space would slightly resemble a maltese cross, with the horizontal arms representing pervaded (universe) space and the vertical arms representing unpervaded (reservoir) space. The areas between the four arms would separate them somewhat as the midspace zones separate pervaded and unpervaded space. These quiescent midspace zones grow larger and larger at greater and greater distances from Paradise and eventually encompass the borders of all space and completely incapsulate both the space reservoirs and the entire horizontal extension of pervaded space.
11:7.4 (124.5) Пространството не е нито субабсолютно условие в рамките на Безусловния Абсолют, нито неговото присъствие, както не е и функция на Крайния. Пространството е дарът на Рая и се смята, че пространството на голямата вселена и всички външни области в действителност е наситено с изначалния пространствен потенциал на Безусловния Абсолют. От мястото, в което се приближава към периферния Рай, това наситено пространство се простира навън, пресича четвъртото космическо ниво и излиза извън пределите на мирозданието, но докъде, ние не знаем.	11:7.4 (124.5) Space is neither a subabsolute condition within, nor the presence of, the Unqualified Absolute, neither is it a function of the Ultimate. It is a bestowal of Paradise, and the space of the grand universe and that of all outer regions is believed to be actually pervaded by the ancestral space potency of the Unqualified Absolute. From near approach to peripheral Paradise, this pervaded space extends horizontally outward through the fourth space level and beyond the periphery of the master universe, but how far beyond we do not know.
11:7.5 (124.6) Ако си представите крайна, но непостижимо огромна клиновидна V-образна плоскост, разположена под прав ъгъл както към горните, така и към долните повърхности на Рая и с върха си почти влизаща в съприкосновение с периферния Рай, и ако след това си представите тази плоскост в нейното елипсовидно завъртане около Рая, то въртеливото движение на тази плоскост би очертала приблизително обема на наситеното пространство.	11:7.5 (124.6) If you imagine a finite, but inconceivably large, V-shaped plane situated at right angles to both the upper and lower surfaces of Paradise, with its point nearly tangent to peripheral Paradise, and then visualize this plane in elliptical revolution about Paradise, its revolution would roughly outline the volume of pervaded space.
11:7.6 (124.7) По отношение на всяка дадена точка във вселените съществуват горен и долен предел от хоризонталното пространство. При достатъчно отдалечаване нагоре или надолу под прав ъгъл към плоскостта на Орвонтон може рано или късно да достигнеш горната или долната граница на наситеното пространство. При отдалечаване от Рая, в границите на известното протежение на мирозданието, границите на пространството все повече и повече се раздалечават; пространството се уплътнява, и то донякъде побързо, отколкото плоскостта на творението — вселените.	11:7.6 (124.7) There is an upper and a lower limit to horizontal space with reference to any given location in the universes. If one could move far enough at right angles to the plane of Orvonton, either up or down, eventually the upper or lower limit of pervaded space would be encountered. Within the known dimensions of the master universe these limits draw farther and farther apart at greater and greater distances from Paradise; space thickens, and it thickens somewhat faster than does the plane of creation, the universes.
11:7.7 (125.1) Намиращите се между нивата на пространството относително спокойни зони — такива, каквато е зоната, отделяща седемте свръхвселени от първото външно ниво на пространството, представляват исполински елипси със слаба космическа активност. Тези зони разделят огромните галактики, които в организиран ред стремително се въртят около Рая. Можете да си представите първото външно ниво на пространството, където понастоящем се формират безчислен брой вселени, като гигантска процесия на галактики, въртящи се около Рая и ограничени отгоре и отдолу от спокойни зони от промеждутъчно пространство, а откъм вътрешната и външната граници — обгърнати от относително спокойни зони.	11:7.7 (125.1) The relatively quiet zones between the space levels, such as the one separating the seven superuniverses from the first outer space level, are enormous elliptical regions of quiescent space activities. These zones separate the vast galaxies which race around Paradise in orderly procession. You may visualize the first outer space level, where untold universes are now in process of formation, as a vast procession of galaxies swinging around Paradise, bounded above and below by the midspace zones of quiescence and bounded on the inner and outer margins by relatively quiet space zones.
11:7.8 (125.2) Така нивото на пространството функционира като елипсовидна област на движение, обкръжена от всички страни от относителна неподвижност. Такива съотношения на движение и покой образуват изкривени пространствени пътища на понижено съпротивление на движението, зад които винаги следват космическата сила и възникващата енергия в тяхното вечно въртене около Острова на Рая.	11:7.8 (125.2) A space level thus functions as an elliptical region of motion surrounded on all sides by relative motionlessness. Such relationships of motion and quiescence constitute a curved space path of lessened resistance to motion which is universally followed by cosmic force and emergent energy as they circle forever around the Isle of Paradise.
11:7.9 (125.3) Тези редуващи се зони на мирозданието, в съвкупност с променящото се движение на галактиките по посока на и в посока, обратна на часовниковата стрелка, са фактор за стабилизация на физическата гравитация, предназначена за предотвратяване на усилванията на гравитационното напрежение до разрушителна и разсейваща величина. Такъв механизъм оказва антигравитационно въздействие и изпълнява функцията на спирачка, намаляваща опасните скорости.	11:7.9 (125.3) This alternate zoning of the master universe, in association with the alternate clockwise and counterclockwise flow of the galaxies, is a factor in the stabilization of physical gravity designed to prevent the accentuation of gravity pressure to the point of disruptive and dispersive activities. Such an arrangement exerts antigravity influence and acts as a brake upon otherwise dangerous velocities.
8. Гравитацията на Рая ^top	8. Paradise Gravity ^top
11:8.1 (125.4) Неизбежното гравитационно притегляне ефективно обхваща всички светове във всички вселени в целия космос. Гравитацията, това са всемогъщите обятия на физическото присъствие на Рая. Гравитацията е всесилната нишка, на която са нанизани блещукащите звезди, сияещите слънца и въртящите се сфери, съставляващи всеобхватното физическо украшение на вечния Бог, Който е всичко, Който всичко изпълва и в Когото се съдържа всичко.	11:8.1 (125.4) The inescapable pull of gravity effectively grips all the worlds of all the universes of all space. Gravity is the all-powerful grasp of the physical presence of Paradise. Gravity is the omnipotent strand on which are strung the gleaming stars, blazing suns, and whirling spheres which constitute the universal physical adornment of the eternal God, who is all things, fills all things, and in whom all things consist.
11:8.2 (125.5) Центърът и средоточието на абсолютната материална гравитация е Райският Остров, допълван от обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела и уравновесяван от горните и долни резервоари на пространството. Всички известни еманации на долния Рай неизменно и безпогрешно реагират на въздействието на централната гравитация, от която са обхванати безчислените кръгове на елипсовидните пространствени нива на мирозданието. Всеки известен тип космическа реалност описва вековна дъга, стремейки се към кръгообразно движение, към завъртане по огромната елипса.	11:8.2 (125.5) The center and focal point of absolute material gravity is the Isle of Paradise, complemented by the dark gravity bodies encircling Havona and equilibrated by the upper and nether space reservoirs. All known emanations of nether Paradise invariably and unerringly respond to the central gravity pull operating upon the endless circuits of the elliptical space levels of the master universe. Every known form of cosmic reality has the bend of the ages, the trend of the circle, the swing of the great ellipse.
11:8.3 (125.6) Пространството не реагира на гравитацията, но й служи като противотежест. Без амортизиращата способност на пространството възникващите в него експлозии биха предизвикали сътресение в околните космически тела. Наситеното пространство също оказва такова антигравитационо въздействие на физическата или линейна гравитация; пространството действително е способно да неутрализира такова действие на гравитацията, макар и да е неспособно да го забави. Абсолютната гравитация е гравитацията на Рая. Локалната — или линейна — гравитация се отнася към електрическия стадий на енергията или материята; тя действа в пределите на централната, свръх- и външните вселени при всяка съответстваща материализация.	11:8.3 (125.6) Space is nonresponsive to gravity, but it acts as an equilibrant on gravity. Without the space cushion, explosive action would jerk surrounding space bodies. Pervaded space also exerts an antigravity influence upon physical or linear gravity; space can actually neutralize such gravity action even though it cannot delay it. Absolute gravity is Paradise gravity. Local or linear gravity pertains to the electrical stage of energy or matter; it operates within the central, super-, and outer universes, wherever suitable materialization has taken place.
11:8.4 (125.7) Многобройните видове космическа сила, физическата енергия, вселенската енергия, а също и различните материализации разкриват три общи, макар и не строго разграничени, стадии на реакция спрямо гравитацията на Рая:	11:8.4 (125.7) The numerous forms of cosmic force, physical energy, universe power, and various materializations disclose three general, though not perfectly clear-cut, stages of response to Paradise gravity:
11:8.5 (126.1) 1. Догравитационни стадии (Сила). Това е първата стъпка в процеса на индивидуализацията на пространствения потенциал в доенергийните видове космическа сила. Този стадий съответства на понятието за изначалния силов заряд на пространството, понякога наричан чиста енергия или сегрегата.	11:8.5 (126.1) 1. Pregravity Stages (Force). This is the first step in the individuation of space potency into the pre-energy forms of cosmic force. This state is analogous to the concept of the primordial force-charge of space, sometimes called pure energy or segregata.
11:8.6 (126.2) 2. Гравитационни стадии (Енергия). Тази модификация на силовия заряд на пространството се създава от Райските организатори на силата. Тя свидетелства за появата на енергийни системи, реагиращи на въздействието на гравитацията на Рая. Тази възникваща енергия първоначално е неутрална, но претърпявайки поредица трансформации, започва да проявява така наричаните отрицателни и положителни свойства. Тези стадии ние наричаме ултимата.	11:8.6 (126.2) 2. Gravity Stages (Energy). This modification of the force-charge of space is produced by the action of the Paradise force organizers. It signalizes the appearance of energy systems responsive to the pull of Paradise gravity. This emergent energy is originally neutral but consequent upon further metamorphosis will exhibit the so-called negative and positive qualities. We designate these stages ultimata.
11:8.7 (126.3) 3. Постгравитационни стадии (Енергия на Вселената). На тези стадии енергия-материята започва да се подчинява на линейната гравитация. В централната вселена такива физически системи са троичните организации, известни като триата — свръхмощни системи, които са изходни по отношение на пространствено-времевите творения. Физическите системи на свръхвселените се формират от Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори. Тези материални организации се отличават от двойствения строеж и са известни като гравита. Обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела не са нито триата, нито гравита, а силата на тяхното притегляне разкрива и двата типа физическа гравитация — линейна и абсолютна.	11:8.7 (126.3) 3. Postgravity Stages (Universe Power). In this stage, energy-matter discloses response to the control of linear gravity. In the central universe these physical systems are threefold organizations known as triata. They are the superpower mother systems of the creations of time and space. The physical systems of the superuniverses are mobilized by the Universe Power Directors and their associates. These material organizations are dual in constitution and are known as gravita. The dark gravity bodies encircling Havona are neither triata nor gravita, and their drawing power discloses both forms of physical gravity, linear and absolute.
11:8.8 (126.4) Пространственият потенциал не взаимодейства с никакъв вид гравитация. Този изначален дар на Рая не е действително ниво на реалността; той предшества всички относителни функционални недуховни реалности — всички проявления на сила-енергия, а също и на образуванията от енергия и материя. Пространственият потенциал е термин, който трудно може да бъде дефиниран. Той не означава нещо, предшестващо пространството; неговото значение трябва да предава идеята за потенциалните възможности, съществуващи в самото пространство. В общи линии той може да бъде осмислен като включващ всички тези абсолютни въздействия и потенциали, които излизат от Рая и съставляват пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.	11:8.8 (126.4) Space potency is not subject to the interactions of any form of gravitation. This primal endowment of Paradise is not an actual level of reality, but it is ancestral to all relative functional nonspirit realities—all manifestations of force-energy and the organization of power and matter. Space potency is a term difficult to define. It does not mean that which is ancestral to space; its meaning should convey the idea of the potencies and potentials existent within space. It may be roughly conceived to include all those absolute influences and potentials which emanate from Paradise and constitute the space presence of the Unqualified Absolute.
11:8.9 (126.5) Раят е абсолютният източник и вечен център на цялата енергия и цялото вещество във вселената на вселените. Безусловният Абсолют разкрива, регулира и обхваща всичко това, на което Раят е източник и първопричина. Всеобщото присъствие на Безусловния Абсолют представлява еквивалентна концепция за потенциалната безкрайност на гравитационния обхват — еластична напрегнатост на присъствието на Рая. Тази представа ни помага да осъзнаем факта, че всичко се привлича към центъра, към Рая. Даденият пример е приблизителен, но полезен. Той също така обяснява защо гравитацията винаги действа предимно в плоскост, перпендикулярна на масата — това свидетелства за различията в размерите на Рая и обкръжаващите го творения.	11:8.9 (126.5) Paradise is the absolute source and the eternal focal point of all energy-matter in the universe of universes. The Unqualified Absolute is the revealer, regulator, and repository of that which has Paradise as its source and origin. The universal presence of the Unqualified Absolute seems to be equivalent to the concept of a potential infinity of gravity extension, an elastic tension of Paradise presence. This concept aids us in grasping the fact that everything is drawn inward towards Paradise. The illustration is crude but nonetheless helpful. It also explains why gravity always acts preferentially in the plane perpendicular to the mass, a phenomenon indicative of the differential dimensions of Paradise and the surrounding creations.
9. Уникалността на Рая ^top	9. The Uniqueness of Paradise ^top
11:9.1 (126.6) Раят е уникален с това, че е първопричина и окончателна цел на всички духовни личности. Макар да е вярно това, че не всички низши духовни същества от локалните вселени веднага ще отидат в Рая, той остава желана цел за всички свръхматериални личности.	11:9.1 (126.6) Paradise is unique in that it is the realm of primal origin and the final goal of destiny for all spirit personalities. Although it is true that not all of the lower spirit beings of the local universes are immediately destined to Paradise, Paradise still remains the goal of desire for all supermaterial personalities.
11:9.2 (126.7) Раят е географският център на безкрайността; той не е нито част от вселенското творение, нито даже истинска част от вечната вселена Хавона. Обикновено казваме, че централният Остров принадлежи на божествената вселена, но в същност това не е така. Раят е вечна и изключителна същност.	11:9.2 (126.7) Paradise is the geographic center of infinity; it is not a part of universal creation, not even a real part of the eternal Havona universe. We commonly refer to the central Isle as belonging to the divine universe, but it really does not. Paradise is an eternal and exclusive existence.
11:9.3 (127.1) Във вечността на миналото, когато Вселенският Баща претворил безкрайното личностно изражение на своето духовно „аз“ в съществото на Вечния Син, той едновременно с това разкрил потенциала на безкрайността, съдържащ се в неговото неличностно „аз“ като Рая. Неличностният и недуховен Рай изглежда е неизбежно отражение на волята на Отеца и акт, увековечаващ Първородния Син. Така реалността била замислена от Отеца в две актуални фази: личностна и неличностна, духовна и недуховна. Съществуващото между тях напрежение и волята на Отеца и Сина за действие довели до появата на Съвместния Извършител и на централната вселена на материалните светове и духовни същества.	11:9.3 (127.1) In the eternity of the past, when the Universal Father gave infinite personality expression of his spirit self in the being of the Eternal Son, simultaneously he revealed the infinity potential of his nonpersonal self as Paradise. Nonpersonal and nonspiritual Paradise appears to have been the inevitable repercussion to the Father’s will and act which eternalized the Original Son. Thus did the Father project reality in two actual phases—the personal and the nonpersonal, the spiritual and the nonspiritual. The tension between them, in the face of will to action by the Father and the Son, gave existence to the Conjoint Actor and the central universe of material worlds and spiritual beings.
11:9.4 (127.2) Когато реалността е диференцирана като личностна и неличностна (Вечният Син и Раят), едва ли би било вярно да се нарече това, което е неличностно, „Божество“ без някакви уговорки. Енергийните и материални последствия от действията на Божеството едва ли могат да се наричат Божество. Божеството може да служи като причина за много от това, което не е Божество, и Раят не е Божество; Раят не притежава и съзнание — такова, каквото смъртният човек може някога да разбере.	11:9.4 (127.2) When reality is differentiated into the personal and the nonpersonal (Eternal Son and Paradise), it is hardly proper to call that which is nonpersonal “Deity” unless somehow qualified. The energy and material repercussions of the acts of Deity could hardly be called Deity. Deity may cause much that is not Deity, and Paradise is not Deity; neither is it conscious as mortal man could ever possibly understand such a term.
11:9.5 (127.3) Раят не е изходен по отношение на някое същество или жив организъм; той не е създател. Личността и интелектуално-духовните отношения могат да се предават, но моделът — не. Моделите никога не са отражения; те са копия, репродукции. Раят е абсолютът на моделите; Хавона е израз на тези потенциали в действителност.	11:9.5 (127.3) Paradise is not ancestral to any being or living entity; it is not a creator. Personality and mind-spirit relationships are transmissible, but pattern is not. Patterns are never reflections; they are duplications—reproductions. Paradise is the absolute of patterns; Havona is an exhibit of these potentials in actuality.
11:9.6 (127.4) Централна и вечна, великолепна и идеална е обителта на Бога. Неговото жилище е прекрасен образец за всички столични светове във вселената; и централната вселена на неговото непосредствено пребиваване служи като еталон за всички вселени във всичко, което засяга техните идеали, организация и крайна съдба.	11:9.6 (127.4) God’s residence is central and eternal, glorious and ideal. His home is the beauteous pattern for all universe headquarters worlds; and the central universe of his immediate indwelling is the pattern for all universes in their ideals, organization, and ultimate destiny.
11:9.7 (127.5) Раят е всеобщият център на цялата личностна дейност, източник и център на всички пространствено-силови и енергийни проявления. Всичко, което съществува, което е съществувало, или което ще съществува, е станало, става или ще става, от тази централна обител на вечните Богове. Раят е центърът на цялото творение, източникът на цялата енергия и първоизточникът на всички личности.	11:9.7 (127.5) Paradise is the universal headquarters of all personality activities and the source-center of all force-space and energy manifestations. Everything which has been, now is, or is yet to be, has come, now comes, or will come forth from this central abiding place of the eternal Gods. Paradise is the center of all creation, the source of all energies, and the place of primal origin of all personalities.
11:9.8 (127.6) В крайна сметка от всичко, което се отнася за Рая, найважен за смъртните е фактът, че тази съвършена обител на Вселенския Баща е реална и далечна цел за безсмъртните души на смъртните и материалните Божии синове, духовно извисяващите се създания на еволюиращите светове на времето и пространството. Всеки познал Бога смъртен, отдал себе се на изпълнение на волята на Отеца, вече е стъпил върху дългия път към Рая — пътя на стремежа към божественото и придобиването на съвършенство. И когато подобно същество с животински произход, извисило се от низшите пространствени сфери, застане — както са застанали вече легиони други, пред Боговете на Рая, то подобно постижение изразява реалността на духовната трансформация, граничеща с пределите на върховността.	11:9.8 (127.6) After all, to mortals the most important thing about eternal Paradise is the fact that this perfect abode of the Universal Father is the real and far-distant destiny of the immortal souls of the mortal and material sons of God, the ascending creatures of the evolutionary worlds of time and space. Every God-knowing mortal who has espoused the career of doing the Father’s will has already embarked upon the long, long Paradise trail of divinity pursuit and perfection attainment. And when such an animal-origin being does stand, as countless numbers now do, before the Gods on Paradise, having ascended from the lowly spheres of space, such an achievement represents the reality of a spiritual transformation bordering on the limits of supremacy.
11:9.9 (127.7) [Представено от Възпитаващия в Мъдростта, назначен да изпълнява тази функция от Извечно Древния на Уверса.]	11:9.9 (127.7) [Presented by a Perfector of Wisdom commissioned thus to function by the Ancients of Days on Uversa.]