Документ 16	Paper 16
Седемте Главни Духа	The Seven Master Spirits
16:0.1 (184.1) СЕДЕМТЕ Главни Духа на Рая са изначалните личности на Безкрайния Дух. В този седмократен съзидателен акт на самоповторение Безкрайният Дух изчерпал възможностите за математически комбинации, които били заключени във фактическото съществуване на трите лица на Божеството. Ако можеше да се създадат поголям брой Главни Духове, те щяха да бъдат създадени, но в самите Божества са заключени седем и само седем възможности за обединение. Именно с това се обяснява фактът, че вселената се управлява на седем големи сегмента, а числото седем по своята същност е основополагащо за нейната организация и управление.	16:0.1 (184.1) THE Seven Master Spirits of Paradise are the primary personalities of the Infinite Spirit. In this sevenfold creative act of self-duplication the Infinite Spirit exhausted the associative possibilities mathematically inherent in the factual existence of the three persons of Deity. Had it been possible to produce a larger number of Master Spirits, they would have been created, but there are just seven associative possibilities, and only seven, inherent in three Deities. And this explains why the universe is operated in seven grand divisions, and why the number seven is basically fundamental in its organization and administration.
16:0.2 (184.2) Така Седемте Главни Духа водят своето начало от следните седем първообраза, придобивайки от тях своите черти:	16:0.2 (184.2) The Seven Master Spirits thus have their origin in, and derive their individual characteristics from, the following seven likenesses:
16:0.3 (184.3) 1. Всеобщият Баща.	16:0.3 (184.3) 1. The Universal Father.
16:0.4 (184.4) 2. Вечният Син.	16:0.4 (184.4) 2. The Eternal Son.
16:0.5 (184.5) 3. Безкрайният Дух.	16:0.5 (184.5) 3. The Infinite Spirit.
16:0.6 (184.6) 4. Баща и Син.	16:0.6 (184.6) 4. The Father and the Son.
16:0.7 (184.7) 5. Баща и Дух.	16:0.7 (184.7) 5. The Father and the Spirit.
16:0.8 (184.8) 6. Син и Дух.	16:0.8 (184.8) 6. The Son and the Spirit.
16:0.9 (184.9) 7. Баща, Син и Дух.	16:0.9 (184.9) 7. The Father, Son, and Spirit.
16:0.10 (184.10) Много малко знаем за действията на Отеца и Сина при създаването на Главните Духове. Очевидно те са се появили в резултат от личните актове на Безкрайния Дух, но на нас недвусмислено ни обясниха, че и Отецът, и Синът са взели участие в тяхното създаване.	16:0.10 (184.10) We know very little about the action of the Father and the Son in the creation of the Master Spirits. Apparently they were brought into existence by the personal acts of the Infinite Spirit, but we have been definitely instructed that both the Father and the Son participated in their origin.
16:0.11 (184.11) По своята духовна природа и същност тези Седем Духа на Рая са единни, но във всички останали аспекти на личността са съвършено различни и резултатите от тяхната дейност в свръхвселените позволяват безпогрешно да се определят съществуващите между тях индивидуални различия. Всички последващи планове на седемте сегмента на голямата вселена и даже съответстващите сегменти на външното пространство са обусловени от извъндуховното разнообразие на тези Седем Главни Духа, които осъществяват върховно и пределно ръководство.	16:0.11 (184.11) In spirit character and nature these Seven Spirits of Paradise are as one, but in all other aspects of identity they are very unlike, and the results of their functioning in the superuniverses are such that the individual differences of each are unmistakably discernible. All the afterplans of the seven segments of the grand universe—and even the correlative segments of outer space—have been conditioned by the other-than-spiritual diversity of these Seven Master Spirits of supreme and ultimate supervision.
16:0.12 (184.12) Главните Духове изпълняват много функции, но понастоящем тяхната специфична област е централното ръководство на седемте свръхвселени. Всеки Главен Дух разполага със специална резиденция — един от огромните светове за фокусиране на сила, който бавно се върти около периферията на Рая, запазва постоянно положение срещу съответната свръхвселена и остава в Райския фокус на специализираното силово управление и разпределение на енергията по сегментите. Радиалните погранични линии на всяка свръхвселена действително се събират в Райската резиденция на ръководещия Главен Дух.	16:0.12 (184.12) The Master Spirits have many functions, but at the present time their particular domain is the central supervision of the seven superuniverses. Each Master Spirit maintains an enormous force-focal headquarters, which slowly circulates around the periphery of Paradise, always maintaining a position opposite the superuniverse of immediate supervision and at the Paradise focal point of its specialized power control and segmental energy distribution. The radial boundary lines of any one of the superuniverses do actually converge at the Paradise headquarters of the supervising Master Spirit.
1. Връзката с Триединното Божество ^top	1. Relation to Triune Deity ^top
16:1.1 (185.1) Съвместният Извършител — Безкрайният Дух, е необходим за завършване на триединното въплъщение на единното Божество. По своето същество това триединно въплъщение на Божеството е седмократно относно възможностите на индивидуалното и съвместно изражение; оттук става ясно, че последващите планове за създаване на вселени, населени с разумни и потенциално духовни създания, които биха били изражение на Отеца, Сина и Духа, неизбежно биха довели до появата на Седем Главни Духа. Обикновено говорим за триединното въплъщение на Божеството като за абсолютна неизбежност, а появяването на Седемте Главни Духа разглеждаме като субабсолютна неизбежност.	16:1.1 (185.1) The Conjoint Creator, the Infinite Spirit, is necessary to the completion of the triune personalization of undivided Deity. This threefold Deity personalization is inherently sevenfold in possibility of individual and associative expression; hence the subsequent plan to create universes inhabited by intelligent and potentially spiritual beings, duly expressive of the Father, Son, and Spirit, made the personalization of the Seven Master Spirits inescapable. We have come to speak of the threefold personalization of Deity as the absolute inevitability, while we have come to look upon the appearance of the Seven Master Spirits as the subabsolute inevitability.
16:1.2 (185.2) Макар че Седемте Главни Духа едва ли изразяват трикратно Божество, те са вечно изображение на седемкратното Божество, активните и съвкупни функции на трите извечни лица на Божеството. С помощта на, в същността си и посредством тези Седем Духа Всеобщият Баща, Вечният Син или Безкрайният Дух, или които и да са двама от тях, са способни да действат като такива. Когато Отецът, Синът и Духът предприемат съвместно действие, те могат да действат и наистина действат посредством Седмия Главен Дух, но не като Троицата. Поотделно и съвместно Главните Духове изразяват всяка и всички възможни функции на Божеството, една или няколко, но не съвкупните Троични функции. Седмият Главен Дух не функционира лично по отношение на Райската Троица; именно затова той може лично да представлява Висшето Същество.	16:1.2 (185.2) While the Seven Master Spirits are hardly expressive of threefold Deity, they are the eternal portrayal of sevenfold Deity, the active and associative functions of the three ever-existent persons of Deity. By and in and through these Seven Spirits, the Universal Father, the Eternal Son, or the Infinite Spirit, or any dual association, is able to function as such. When the Father, the Son, and the Spirit act together, they can and do function through Master Spirit Number Seven, but not as the Trinity. The Master Spirits singly and collectively represent any and all possible Deity functions, single and several, but not collective, not the Trinity. Master Spirit Number Seven is personally nonfunctional with regard to the Paradise Trinity, and that is just why he can function personally for the Supreme Being.
16:1.3 (185.3) Но когато Седемте Главни Духа оставят своите индивидуални владения на лично могъщество и свръхвселенски пълномощия и се събират около Съвместния Извършител в триединно присъствие на Райското Божество, то те стават съвкупни носители на могъществото, мъдростта и властта на единното Божество — Троицата, във формиращите се вселени и по отношение на тях. Такъв Райски съюз на изначалния седемкратен израз на Божеството действително обхваща, буквално съдържа в себе си всички атрибути и отношения на Върховност и Крайност на трите вечни Божества. Фактически Седемте Главни Духа веднага обхващат функционалната област на Върховния-Крайния в мирозданието и по отношение на мирозданието.	16:1.3 (185.3) But when the Seven Master Spirits vacate their individual seats of personal power and superuniverse authority and assemble about the Conjoint Actor in the triune presence of Paradise Deity, then and there are they collectively representative of the functional power, wisdom, and authority of undivided Deity—the Trinity—to and in the evolving universes. Such a Paradise union of the primal sevenfold expression of Deity does actually embrace, literally encompass, all of every attribute and attitude of the three eternal Deities in Supremacy and in Ultimacy. To all practical intents and purposes the Seven Master Spirits do, then and there, encompass the functional domain of the Supreme-Ultimate to and in the master universe.
16:1.4 (185.4) Доколкото сме способни да разберем, Седемте Духа са свързани с божествената дейност на трите вечни лица на Божеството; ние не откриваме пряка връзка с активните присъствия на трите вечни аспекта на Абсолюта. Във взаимовръзката си Главните Духове представят Божествата от Рая в това, което може приблизително да се определи като крайна област на действие. Тази област може да включва много от това, което е крайно, но не абсолютно.	16:1.4 (185.4) As far as we can discern, these Seven Spirits are associated with the divine activities of the three eternal persons of Deity; we detect no evidence of direct association with the functioning presences of the three eternal phases of the Absolute. When associated, the Master Spirits represent the Paradise Deities in what may be roughly conceived as the finite domain of action. It might embrace much that is ultimate but not absolute.
2. Връзката с Безкрайния Дух ^top	2. Relation to the Infinite Spirit ^top
16:2.1 (185.5) Както Вечният Първороден Син се разкрива чрез непрекъснато нарастващия брой божествени Синове, така и Безкрайният Божествен Дух се разкрива чрез каналите на Седемте Главни Духа и свързаните с тях духовни групи. Като центъра на центровете Безкрайният Дух е достъпен, но не всички, които достигат Рая, са способни веднага да разпознаят неговата личност и характерно присъствие; но всички, които достигат централната вселена, са способни да общуват и непосредствено да осъществяват контакт с онези от Главните Духове, които възглавяват родната свръхвселена на новопристигналия странстващ на пространството.	16:2.1 (185.5) Just as the Eternal and Original Son is revealed through the persons of the constantly increasing number of divine Sons, so is the Infinite and Divine Spirit revealed through the channels of the Seven Master Spirits and their associated spirit groups. At the center of centers the Infinite Spirit is approachable, but not all who attain Paradise are immediately able to discern his personality and differentiated presence; but all who attain the central universe can and do immediately commune with one of the Seven Master Spirits, the one presiding over the superuniverse from which the newly arrived space pilgrim hails.
16:2.2 (186.1) Райският Баща общува с вселената на вселените само чрез своя Син, докато съвместните действия със Сина се осъществяват само посредством Безкрайния Дух. Отвъд пределите на Рая и Хавона Безкрайният Дух говори само с гласовете на Седемте Главни Духа.	16:2.2 (186.1) To the universe of universes the Paradise Father speaks only through his Son, while he and the Son conjointly act only through the Infinite Spirit. Outside of Paradise and Havona the Infinite Spirit speaks only by the voices of the Seven Master Spirits.
16:2.3 (186.2) Безкрайният Дух въздейства със своето личностно присъствие в пределите на системата Рай-Хавона; отвъд нейните предели неговото личностно духовно присъствие се проявява чрез един от Седемте Главни Духа. Затова свръхвселенското духовно присъствие на Третия Източник и Център във всеки свят или индивид е обусловено от неповторимата природа на Главния Дух, ръководещ дадения сегмент от творението. И обратно, посредством Седемте Главни Духа съвкупните линии на духовна сила и разум отиват към центъра, към Третото Лице на Божеството.	16:2.3 (186.2) The Infinite Spirit exerts an influence of personal presence within the confines of the Paradise-Havona system; elsewhere his personal spirit presence is exerted by and through one of the Seven Master Spirits. Therefore is the superuniverse spirit presence of the Third Source and Center on any world or in any individual conditioned by the unique nature of the supervisory Master Spirit of that segment of creation. Conversely, the combined lines of spirit force and intelligence pass inward to the Third Person of Deity by way of the Seven Master Spirits.
16:2.4 (186.3) Седемте Главни Духа са съвместно снабдени с върховно-крайните атрибути на Третия Източник и Център. Докато всеки получава индивидуална част от този дар, само в обединението си един с друг те разкриват атрибути на всемогъщество, всезнание и вездесъщност. Нито един от тях не е способен на това в мащабите на целия космос; като индивиди, а също в могъществото на върховността и крайността, всеки от тях е лично ограничен до свръхвселената на своето непосредствено подчинение.	16:2.4 (186.3) The Seven Master Spirits are collectively endowed with the supreme-ultimate attributes of the Third Source and Center. While each one individually partakes of this endowment, only collectively do they disclose the attributes of omnipotence, omniscience, and omnipresence. No one of them can so function universally; as individuals and in the exercise of these powers of supremacy and ultimacy each is personally limited to the superuniverse of immediate supervision.
16:2.5 (186.4) Всичко, което ви е говорено за божествеността и личността на Съвместния Извършител, в равна и пълна степен се отнася към Седемте Главни Духа, които така ефективно разпространяват Безкрайния Дух в седемте сегмента на голямата вселена в съответствие със своя божествен дар и в съгласие със своите различни и неповторимо уникални същности. Затова би било правомерно да наричаме обединената група от седемте духа с всички или всякакви имена на Безкрайния Дух. Заедно те съставляват единно цяло със Съвместния Извършител на всички субабсолютни нива.	16:2.5 (186.4) All of everything which has been told you concerning the divinity and personality of the Conjoint Actor applies equally and fully to the Seven Master Spirits, who so effectively distribute the Infinite Spirit to the seven segments of the grand universe in accordance with their divine endowment and in the manner of their differing and individually unique natures. It would therefore be proper to apply to the collective group of seven any or all of the names of the Infinite Spirit. Collectively they are one with the Conjoint Creator on all subabsolute levels.
3. Индивидуалността и разнообразието на главните духове ^top	3. Identity and Diversity of the Master Spirits ^top
16:3.1 (186.5) Седемте Главни Духа са същества, неподдаващи се на описание, но всеки от тях притежава явна и определена индивидуалност. Те имат имена, но ние решихме да ги представим по номера. Като изначално въплъщение на Безкрайния Дух те са сходни, но като изначален израз на седемте възможни обединения на триединното Божество те са принципно различни по своята природа, което и определя различния характер на ръководство на свръхвселените. Седемте Главни Духа могат да бъдат описани по следния начин:	16:3.1 (186.5) The Seven Master Spirits are indescribable beings, but they are distinctly and definitely personal. They have names, but we elect to introduce them by number. As primary personalizations of the Infinite Spirit, they are akin, but as primary expressions of the seven possible associations of triune Deity, they are essentially diverse in nature, and this diversity of nature determines their differential of superuniverse conduct. These Seven Master Spirits may be described as follows:
16:3.2 (186.6) Първи Главен Дух. Този Дух е особен и пряк представител на Райския Баща. Той е своеобразно и действено проявление на могъществото, любовта и мъдростта на Всеобщия Баща. Той е близък партньор и небесен съветник на главата на Тайнствените Съветници, възглавяващия Съвета на Настройчиците на Съзнанието на Сферата на Божеството. Във всички обединения на Седемте Главни Духа Първият Главен Дух неизменно говори от името на Всеобщия Баща.	16:3.2 (186.6) Master Spirit Number One. In a special manner this Spirit is the direct representation of the Paradise Father. He is a peculiar and efficient manifestation of the power, love, and wisdom of the Universal Father. He is the close associate and supernal adviser of the chief of Mystery Monitors, that being who presides over the College of Personalized Adjusters on Divinington. In all associations of the Seven Master Spirits, it is always Master Spirit Number One who speaks for the Universal Father.
16:3.3 (186.7) Този Дух възглавява първата свръхвселена, неизменно проявявайки божествената природа, свойствена на изконното олицетворение на Безкрайния Дух; но на нас ни се струва, че по своя характер той наймного прилича на Всеобщия Баща. Той постоянно поддържа лична връзка със седемте Отразяващи Духа в столиците на първата свръхвселена.	16:3.3 (186.7) This Spirit presides over the first superuniverse and, while unfailingly exhibiting the divine nature of a primary personalization of the Infinite Spirit, seems more especially to resemble the Universal Father in character. He is always in personal liaison with the seven Reflective Spirits at the headquarters of the first superuniverse.
16:3.4 (187.1) Втори Главен Дух. Този Дух е адекватно изображение на несравнимата природа и пленителния характер на Вечния Син, първородния Син на цялото творение. Той винаги поддържа тясна връзка с всички категории Божии Синове, когато и да се окажат в родната вселена — поотделно или на своите изпълнени с радост конклави. На всички съвети на Седемте Главни Духа той винаги представлява Вечния Син и действа от негово име.	16:3.4 (187.1) Master Spirit Number Two. This Spirit adequately portrays the matchless nature and charming character of the Eternal Son, the first-born of all creation. He is always in close association with all orders of the Sons of God whenever they may happen to be in the residential universe as individuals or in joyous conclave. In all the assemblies of the Seven Master Spirits he always speaks for, and in behalf of, the Eternal Son.
16:3.5 (187.2) Този Дух управлява съдбите във втората свръхвселена и действа в този обширен регион така, както на негово място би действал Вечният Син. Той поддържа връзка със семейството на Отразяващите Духове, които се намират в столиците на втората свръхвселена.	16:3.5 (187.2) This Spirit directs the destinies of superuniverse number two and rules this vast domain much as would the Eternal Son. He is always in liaison with the seven Reflective Spirits situated at the capital of the second superuniverse.
16:3.6 (187.3) Трети Главен Дух. Този Дух особено напомня за Безкрайния Дух и направлява действията и труда на много висши личности на Безкрайния Дух. Той възглавява техните събрания и е тясно свързан с всички личности, произхождащи изключително от Третия Източник и Център. Когато Седемте Главни Духа се събират на съвет, постоянен представител на Безкрайния Дух е именно Третият Главен Дух.	16:3.6 (187.3) Master Spirit Number Three. This Spirit personality especially resembles the Infinite Spirit, and he directs the movements and work of many of the high personalities of the Infinite Spirit. He presides over their assemblies and is closely associated with all personalities who take exclusive origin in the Third Source and Center. When the Seven Master Spirits are in council, it is Master Spirit Number Three who always speaks for the Infinite Spirit.
16:3.7 (187.4) Този Дух отговаря за третата свръхвселена и ръководи делата на своя сегмент основно така, както ако това беше Безкрайният Дух. Той се намира в постоянна връзка с Отразяващите Духове, които се намират в столиците на третата свръхвселена.	16:3.7 (187.4) This Spirit is in charge of superuniverse number three, and he administers the affairs of this segment much as would the Infinite Spirit. He is always in liaison with the Reflective Spirits at the headquarters of the third superuniverse.
16:3.8 (187.5) Четвърти Главен Дух. Унаследявайки съвкупната природа на Отеца и Сина, този Главен Дух оказва решаващо влияние при определянето на стратегията и методите на Отеца-Сина в съветите на Седемте Главни Духа. Този Дух е главен ръководител и съветник на тези възходящи същества, които са постигнали Безкрайния Дух и така са станали кандидати за среща със Сина и Отеца. Той служи на огромна група личности, произхождащи от Отеца и Сина. Когато възниква необходимост от представяне на Отеца и Сина в събранието на Седемте Главни Духа, думата взема именно Четвъртият Главен Дух.	16:3.8 (187.5) Master Spirit Number Four. Partaking of the combined natures of the Father and the Son, this Master Spirit is the determining influence regarding Father-Son policies and procedures in the councils of the Seven Master Spirits. This Spirit is the chief director and adviser of those ascendant beings who have attained the Infinite Spirit and thus have become candidates for seeing the Son and the Father. He fosters that enormous group of personalities taking origin in the Father and the Son. When it becomes necessary to represent the Father and the Son in the association of the Seven Master Spirits, it is always Master Spirit Number Four who speaks.
16:3.9 (187.6) Този Дух се грижи за четвъртия сегмент на голямата вселена съгласно своето особено съчетание от атрибути на Всеобщия Баща и Вечния Син. Той поддържа постоянна лична връзка с Отразяващите Духове на столиците на четвъртата свръхвселена.	16:3.9 (187.6) This Spirit fosters the fourth segment of the grand universe in accordance with his peculiar association of the attributes of the Universal Father and the Eternal Son. He is always in personal liaison with the Reflective Spirits of the headquarters of the fourth superuniverse.
16:3.10 (187.7) Пети Главен Дух. Тази божествена личност, в която в съвършенство са се слели чертите на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух, е съветник на огромна група същества, известни като управляващите енергията, енергийните центрове и физическите регулатори. Този Дух също така служи и на всички личности, произхождащи от Отеца и Съвместния Извършител. В съветите на Седемте Главни Духа, когато въпросът се отнася до обединеното отношение на Отеца и Духа, думата неизменно взема Петият Главен Дух.	16:3.10 (187.7) Master Spirit Number Five. This divine personality who exquisitely blends the character of the Universal Father and the Infinite Spirit is the adviser of that enormous group of beings known as the power directors, power centers, and physical controllers. This Spirit also fosters all personalities taking origin in the Father and the Conjoint Actor. In the councils of the Seven Master Spirits, when the Father-Spirit attitude is in question, it is always Master Spirit Number Five who speaks.
16:3.11 (187.8) Характерът на управление от този Дух на делата на петата свръхвселена предполага обединеното действие на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух. Той постоянно поддържа връзка с Отразяващите Духове, които се намират в столиците на петата свръхвселена	16:3.11 (187.8) This Spirit directs the welfare of the fifth superuniverse in such a way as to suggest the combined action of the Universal Father and the Infinite Spirit. He is always in liaison with the Reflective Spirits at the headquarters of the fifth superuniverse.
16:3.12 (187.9) Шести Главен Дух. Това божествено същество представлява изображение на обединените черти на Вечния Син и Безкрайния Дух. Всеки път, когато в централната вселена се събират създания, сътворени съвместно от Сина и Духа, вместо техните съветници се изказва именно този Главен Дух; и всеки път, когато в съветите на Седемте Главни Духа възниква необходимост от представяне на съвместното отношение на Вечния Син и Безкрайния Дух, тази функция изпълнява именно Шестият Главен Дух.	16:3.12 (187.9) Master Spirit Number Six. This divine being seems to portray the combined character of the Eternal Son and the Infinite Spirit. Whenever the creatures jointly created by the Son and the Spirit forgather in the central universe, it is this Master Spirit who is their adviser; and whenever, in the councils of the Seven Master Spirits, it becomes necessary to speak conjointly for the Eternal Son and the Infinite Spirit, it is Master Spirit Number Six who responds.
16:3.13 (188.1) Този Дух управлява делата на шестата свръхвселена така, както биха правили това Вечният Син и Безкрайният Дух. Той поддържа постоянна връзка с Отразяващите Духове в столиците на шестата свръхвселена.	16:3.13 (188.1) This Spirit directs the affairs of the sixth superuniverse much as would the Eternal Son and the Infinite Spirit. He is always in liaison with the Reflective Spirits at the headquarters of the sixth superuniverse.
16:3.14 (188.2) Седми Главен Дух. Възглавяващият седмата свръхвселена Дух е особено и адекватно изображение на Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух. Седмият Дух е съветник, грижещ се за всички същества с триединен произход, а също така е съветник и ръководител на всички възходящи странстващи на Хавона — тези скромни същества, които са постигнали небесните чертози благодарение на обединената опека на Отеца, Сина и Духа.	16:3.14 (188.2) Master Spirit Number Seven. The presiding Spirit of the seventh superuniverse is a uniquely equal portrayal of the Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit. The Seventh Spirit, the fostering adviser of all triune-origin beings, is also the adviser and director of all the ascending pilgrims of Havona, those lowly beings who have attained the courts of glory through the combined ministry of the Father, the Son, and the Spirit.
16:3.15 (188.3) Седмият Дух не е органически представител на Райската Троица; но е известно, че неговата личностна и духовна същност е изпълнено от Съвместния Извършител изображение в равни пропорции на трите безкрайни лица, които, обединявайки се в съюз с Божеството, са Райската Троица и която, като такава, е източник на личностната и духовна природа на Бог-Върховния. Затова Седмият Главен Дух открива личностна и органическа взаимовръзка с духовното лице на формиращия се Върховен. Това е в сила в тези случаи, когато в небесните съвети на Главните Духове се появява необходимост да се предаде съвкупното лично отношение на Отеца, Сина и Духа или да се изрази духовното становище на Върховното Същество; това прави именно Седмият Главен Дух. Така по силата на своята същност той става главата на Райския съвет на Седемте Главни Духа.	16:3.15 (188.3) The Seventh Master Spirit is not organically representative of the Paradise Trinity; but it is a known fact that his personal and spiritual nature is the Conjoint Actor’s portraiture in equal proportions of the three infinite persons whose Deity union is the Paradise Trinity, and whose function as such is the source of the personal and spiritual nature of God the Supreme. Hence the Seventh Master Spirit discloses a personal and organic relationship to the spirit person of the evolving Supreme. Therefore in the Master Spirit councils on high, when it becomes necessary to cast the ballot for the combined personal attitude of the Father, Son, and Spirit or to depict the spiritual attitude of the Supreme Being, it is Master Spirit Number Seven who functions. He thus inherently becomes the presiding head of the Paradise council of the Seven Master Spirits.
16:3.16 (188.4) Нито един от Седемте Духа не е органически представител на Райската Троица, но когато те се обединяват в седмократно Божество, техният съюз в божествен, а не в личностен аспект съответства на функционалното ниво, което напомня за функцията на Троицата. В този смисъл „Седмократният Дух“ функционално напомня за Райската Троица. В този смисъл Седмият Главен Дух понякога се изказва в потвърждение на отношенията на Троицата или, поскоро, действа като такъв представител, който изразява отношението на съюза на Седмократния Дух, що се отнася до отношенията на съюза на Триединното Божество — отношенията на Райската Троица.	16:3.16 (188.4) No one of the Seven Spirits is organically representative of the Paradise Trinity, but when they unite as sevenfold Deity, this union in a deity sense—not in a personal sense—equivalates to a functional level associable with Trinity functions. In this sense the “Sevenfold Spirit” is functionally associable with the Paradise Trinity. It is also in this sense that Master Spirit Number Seven sometimes speaks in confirmation of Trinity attitudes or, rather, acts as spokesman for the attitude of the Sevenfold-Spirit-union regarding the attitude of the Threefold-Deity-union, the attitude of the Paradise Trinity.
16:3.17 (188.5) Така Седмият Главен Дух притежава широк функционален диапазон — от съвместно изобразяване на личностните същности на Отеца, Сина и Духа и представяне на личностната позиция на БогВърховния до разкриването на божествената позиция на Райската Троица. В някои отношения този ръководен Дух равностойно изразява позицията на Крайния и Върховния-Краен.	16:3.17 (188.5) The multiple functions of the Seventh Master Spirit thus range from a combined portraiture of the personal natures of the Father, Son, and Spirit, through a representation of the personal attitude of God the Supreme, to a disclosure of the deity attitude of the Paradise Trinity. And in certain respects this presiding Spirit is similarly expressive of the attitudes of the Ultimate and of the Supreme-Ultimate.
16:3.18 (188.6) Именно Седмият Главен Дух, с неговата разностранност, лично съдейства на прогреса на възходящите кандидати от световете на времето, опитващи се да постигнат разбиране за единното Божество на Върховенството. Подобно постигане предполага осъзнаване на екзистенциалното пълновластие на Троицата на Върховността в такава съгласуваност с концепцията на нарастващото емпирично пълновластие на Върховното Същество, че да позволи на създанието да осмисли единството на Върховността. Осъзнаването от създанието на тези три фактора съответства на хавонското разбиране за реалността на Троицата и дава на странстващите на времето способността да проникнат в Троицата, да открият трите безкрайни лица на Божеството.	16:3.18 (188.6) It is Master Spirit Number Seven who, in his multiple capacities, personally sponsors the progress of the ascension candidates from the worlds of time in their attempts to achieve comprehension of the undivided Deity of Supremacy. Such comprehension involves a grasp of the existential sovereignty of the Trinity of Supremacy so co-ordinated with a concept of the growing experiential sovereignty of the Supreme Being as to constitute the creature grasp of the unity of Supremacy. Creature realization of these three factors equals Havona comprehension of Trinity reality and endows the pilgrims of time with the ability eventually to penetrate the Trinity, to discover the three infinite persons of Deity.
16:3.19 (188.7) Неспособността на пребиваващите в Хавона странстващи напълно да открият Бог-Върховния се запълва от Седмия Главен Дух, чиято триединна природа така характерно разкрива духовното лице на Върховния. Предвид невъзможността за установяване на връзка с личността на Върховния в течение на настоящата вселенска епоха Седмият Главен Дух изпълнява функциите на Бог за възходящите създания по въпросите на личните взаимоотношения. Той е именно това висше духовно същество, което със сигурност разпознават и отчасти разбират всички възходящи създания, когато достигнат центровете на блаженство.	16:3.19 (188.7) The inability of the Havona pilgrims fully to find God the Supreme is compensated by the Seventh Master Spirit, whose triune nature in such a peculiar manner is revelatory of the spirit person of the Supreme. During the present universe age of the noncontactability of the person of the Supreme, Master Spirit Number Seven functions in the place of the God of ascendant creatures in the matter of personal relationships. He is the one high spirit being that all ascenders are certain to recognize and somewhat comprehend when they reach the centers of glory.
16:3.20 (189.1) Този Главен Дух се намира в постоянна връзка с Отразяващите Духове на Уверса — столицата на седмата свръхвселена, нашия собствен сегмент от творението. Неговото ръководство в Орвонтон разкрива удивителната симетрия на съгласуваното съчетание на божествените същности на Отеца, Сина и Духа.	16:3.20 (189.1) This Master Spirit is always in liaison with the Reflective Spirits of Uversa, the headquarters of the seventh superuniverse, our own segment of creation. His administration of Orvonton discloses the marvelous symmetry of the co-ordinate blending of the divine natures of Father, Son, and Spirit.
4. Атрибути и функции на главните духове ^top	4. Attributes and Functions of the Master Spirits ^top
16:4.1 (189.2) Седемте Главни Духа са изчерпателно изображение на Безкрайния Дух в еволюционните вселени. Те представляват Третия Източник и Център в съотношенията на енергията, разума и духа. Макар те да действат като координиращи ръководители на всеобщото административно управление на Съвместния Извършител, не забравяйте, че те водят своето начало от съзидателните актове на Райските Божества. Буквална истина е това, че тези Седем Духа са олицетворение на физическото могъщество, космическия разум и духовното присъствие на триединното Божество, „Седемте Божии Духа, изпратени по цялата вселена“.	16:4.1 (189.2) The Seven Master Spirits are the full representation of the Infinite Spirit to the evolutionary universes. They represent the Third Source and Center in the relationships of energy, mind, and spirit. While they function as the co-ordinating heads of the universal administrative control of the Conjoint Actor, do not forget that they have their origin in the creative acts of the Paradise Deities. It is literally true that these Seven Spirits are the personalized physical power, cosmic mind, and spiritual presence of the triune Deity, “the Seven Spirits of God sent forth to all the universe.”
16:4.2 (189.3) Главните Духове са уникални с това, че действат на всички нива на вселенска реалност, с изключение на Абсолюта. Затова тяхното целесъобразно и безупречно ръководство обхваща всички аспекти на управление на всички нива на дейност в свръхвселената. За смъртния разум е трудно да разбере много от това, което се отнася към Главните Духове, тъй като техният труд е едновременно изключително специализиран и всеобхващащ, изключително материален и толкова изискано духовен. Тези разностранни създатели на космическия разум са предшествениците на Управляващите Вселенската Енергия и на свой ред самите те представляват върховни управляващи на огромното, широко разгърнало се духовно творение.	16:4.2 (189.3) The Master Spirits are unique in that they function on all universe levels of reality excepting the absolute. They are, therefore, efficient and perfect supervisors of all phases of administrative affairs on all levels of superuniverse activities. It is difficult for the mortal mind to understand very much about the Master Spirits because their work is so highly specialized yet all-embracing, so exceptionally material and at the same time so exquisitely spiritual. These versatile creators of the cosmic mind are the ancestors of the Universe Power Directors and are, themselves, supreme directors of the vast and far-flung spirit-creature creation.
16:4.3 (189.4) Седемте Главни Духа са създателите на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори — организмите, необходими за организацията, контрола и регулирането на различни видове физическа енергия на голямата вселена. И същите тези Главни Духове оказват найсъществена помощ на Синовете-Създатели при формирането и организацията на локалните вселени.	16:4.3 (189.4) The Seven Master Spirits are the creators of the Universe Power Directors and their associates, entities who are indispensable to the organization, control, and regulation of the physical energies of the grand universe. And these same Master Spirits very materially assist the Creator Sons in the work of shaping and organizing the local universes.
16:4.4 (189.5) Ние сме неспособни да установим някаква личностна връзка между дейността на Главните Духове, свързана с космическата енергия и силовите функции на Безусловния Абсолют. Всички проявления на енергията, отнасящи се към пълномощията на Главните Духове, се управляват от периферията на Рая; те не откриват някаква пряка връзка със силовите явления, които се отъждествяват с долната повърхност на Рая.	16:4.4 (189.5) We are unable to trace any personal connection between the cosmic-energy work of the Master Spirits and the force functions of the Unqualified Absolute. The energy manifestations under the jurisdiction of the Master Spirits are all directed from the periphery of Paradise; they do not appear to be in any direct manner associated with the force phenomena identified with the nether surface of Paradise.
16:4.5 (189.6) Несъмнено е това, че срещайки се с функционалната активност на различните Управляващи Моронтийната Енергия, ние се сблъскваме лице в лице с някои неразкрити видове дейности на Главните Духове. Кой, ако не тези предшественици — както на физическите оператори, така и на духовните попечители, би могъл да подбере такава комбинация, така да съедини материалните и духовните енергии, че да създаде несъществуващия порано тип вселенска реалност — моронтийна субстанция и моронтиен разум?	16:4.5 (189.6) Unquestionably, when we encounter the functional activities of the various Morontia Power Supervisors, we are face to face with certain of the unrevealed activities of the Master Spirits. Who, aside from these ancestors of both physical controllers and spirit ministers, could have contrived so to combine and associate material and spiritual energies as to produce a hitherto nonexistent phase of universe reality—morontia substance and morontia mind?
16:4.6 (189.7) Значителна част от реалността на духовните светове се отнася към категорията на моронтия — тип вселенска реалност, съвършено неизвестна на Урантия. Целта на съществуване на личността е духовна, но пътят за нейното достигане винаги преминава през моронтия — моста, който е прехвърлен през пропастта, разделяща смъртните материални светове и свръхвселенските сфери на нарастващ духовен статут. Именно в тази област Главните Духове внасят своя велик принос в осъществяването на програмата за възход на човека към Рая.	16:4.6 (189.7) Much of the reality of the spiritual worlds is of the morontia order, a phase of universe reality wholly unknown on Urantia. The goal of personality existence is spiritual, but the morontia creations always intervene, bridging the gulf between the material realms of mortal origin and the superuniverse spheres of advancing spiritual status. It is in this realm that the Master Spirits make their great contribution to the plan of man’s Paradise ascension.
16:4.7 (190.1) Седемте Главни Духа имат лични представители, действащи по цялата голяма вселена; но предвид това, че огромното мнозинство от тези подчинени същества нямат пряко отношение към програмата за постепенна еволюция на смъртните, поели по пътя за достигане на Райското съвършенство, за тях не се съобщава нищо или почти нищо. Много, твърде много страни от дейността на Седемте Главни Духа остават скрити от човешкото разбиране, тъй като нямат някакво пряко отношение към вашата задача за възход към Рая.	16:4.7 (190.1) The Seven Master Spirits have personal representatives who function throughout the grand universe; but since a large majority of these subordinate beings are not directly concerned with the ascendant scheme of mortal progression in the path of Paradise perfection, little or nothing has been revealed about them. Much, very much, of the activity of the Seven Master Spirits remains hidden from human understanding because in no way does it directly pertain to your problem of Paradise ascent.
16:4.8 (190.2) Макар ние да не можем да представим конкретни доказателства, найвероятно е, че Главният Дух на Орвонтон оказва определено влияние в следните сфери на дейности:	16:4.8 (190.2) It is highly probable, though we cannot offer definite proof, that the Master Spirit of Orvonton exerts a decided influence in the following spheres of activity:
16:4.9 (190.3) 1. Дейността на Носителите на Живот в локалната вселена при зараждането на живота.	16:4.9 (190.3) 1. The life-initiation procedures of the local universe Life Carriers.
16:4.10 (190.4) 2. Активацията на живота от спомагателните духове на разума, с които Съзидателният Дух на локалната вселена дарява световете.	16:4.10 (190.4) 2. The life activations of the adjutant mind-spirits bestowed upon the worlds by a local universe Creative Spirit.
16:4.11 (190.5) 3. Колебанията на енергията, които се наблюдават в единиците организирана материя, реагиращи на действието на линейната гравитация.	16:4.11 (190.5) 3. The fluctuations in energy manifestations exhibited by the linear-gravity-responding units of organized matter.
16:4.12 (190.6) 4. Поведението на появяващата се енергия след пълното ú освобождаване от властта на Безусловния Абсолют, когато тя започва да реагира на прякото въздействие на линейната гравитация, а също и на манипулацията на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори.	16:4.12 (190.6) 4. The behavior of emergent energy when fully liberated from the grasp of the Unqualified Absolute, thus becoming responsive to the direct influence of linear gravity and to the manipulations of the Universe Power Directors and their associates.
16:4.13 (190.7) 5. Посвещаване на попечителския дух, отнасящ се към Съзидателния Дух на локалната вселена и известен на Урантия като Светия Дух.	16:4.13 (190.7) 5. The bestowal of the ministry spirit of a local universe Creative Spirit, known on Urantia as the Holy Spirit.
16:4.14 (190.8) 6. Последващото посвещаване на духа на посвещенческите Синове, наричан на Урантия Утешителят или Духът на Истината.	16:4.14 (190.8) 6. The subsequent bestowal of the spirit of the bestowal Sons, on Urantia called the Comforter or the Spirit of Truth.
16:4.15 (190.9) 7. Механизмът за отразяване в локалните вселени и свръхвселената. Много особености, свързани с това изключително явление, едва ли допускат разумно обяснение или рационално постижение без постулирането на активността на Главните Духове в съвкупност със Съвместния Извършител и Върховното Същество.	16:4.15 (190.9) 7. The reflectivity mechanism of the local universes and the superuniverse. Many features connected with this extraordinary phenomenon can hardly be reasonably explained or rationally understood without postulating the activity of the Master Spirits in association with the Conjoint Actor and the Supreme Being.
16:4.16 (190.10) Независимо от това, че сме неспособни адекватно да осмислим разнообразните действия на Седемте Главни Духа, ние сме уверени в това, че в широкия диапазон от различни видове дейности във вселената съществуват две сфери, към които те нямат никакво отношение: посвещението и трудът на Настройчиците на Съзнанието и непостижимите функции на Безусловния Абсолют.	16:4.16 (190.10) Notwithstanding our failure adequately to comprehend the manifold workings of the Seven Master Spirits, we are confident there are two realms in the vast range of universe activities with which they have nothing whatever to do: the bestowal and ministry of the Thought Adjusters and the inscrutable functions of the Unqualified Absolute.
5. Връзката със създанията ^top	5. Relation to Creatures ^top
16:5.1 (190.11) Всеки сегмент от голямата вселена, всяка отделна вселена и всеки свят се възползва от преимуществата на обединения съвет и мъдростта и на Седемте Главни Духа, но щрих и оттенък на личност придобива само един от тях. И личната природа на всеки Главен Дух изцяло определя и специфично обуславя съществуването на неговата свръхвселена.	16:5.1 (190.11) Each segment of the grand universe, each individual universe and world, enjoys the benefits of the united counsel and wisdom of all Seven Master Spirits but receives the personal touch and tinge of only one. And the personal nature of each Master Spirit entirely pervades and uniquely conditions his superuniverse.
16:5.2 (190.12) Посредством това лично влияние на Седемте Главни Духа отвъд пределите на Рая и Хавона всяко създание, от която и да е категория разумни същества, трябва да носи характерен отпечатък на индивидуалност, свидетелство за произхода от един от Седемте Райски Духа. Що се отнася до седемте свръхвселени, всички родени създания — независимо дали става дума за човек или ангел — завинаги ще съхранят тази родилна идентификация.	16:5.2 (190.12) Through this personal influence of the Seven Master Spirits every creature of every order of intelligent beings, outside of Paradise and Havona, must bear the characteristic stamp of individuality indicative of the ancestral nature of some one of these Seven Paradise Spirits. As concerns the seven superuniverses, each native creature, man or angel, will forever bear this badge of natal identification.
16:5.3 (191.1) Седемте Главни Духа не осъществяват пряко нахлуване в материалния разум на отделните създания от еволюционните светове на пространството. Смъртните на Урантия не усещат личното въздействие на Главния Дух на Орвонтон над разума и духа. Ако този Главен Дух постигне някакъв контакт с отделен смъртен разум в течение на ранните еволюционни епохи на обитаемия свят, това става посредством служенето на Съзидателния Дух на локалната вселена — съпругата и съратника на Божия Син-Създател, ръководещ съдбата на всяко локално творение. Но по своята природа и характер този Съзидателен Майчински Дух е пълно подобие на Главния Дух на Орвонтон.	16:5.3 (191.1) The Seven Master Spirits do not directly invade the material minds of the individual creatures on the evolutionary worlds of space. The mortals of Urantia do not experience the personal presence of the mind-spirit influence of the Master Spirit of Orvonton. If this Master Spirit does attain any sort of contact with the individual mortal mind during the earlier evolutionary ages of an inhabited world, it must occur through the ministry of the local universe Creative Spirit, the consort and associate of the Creator Son of God who presides over the destinies of each local creation. But this very Creative Mother Spirit is, in nature and character, quite like the Master Spirit of Orvonton.
16:5.4 (191.2) Физическият печат, налаган от Главния Дух, е част от материалния произход на човека. Целият моронтиен път преминава под знака на същия този Главен Дух. Не е чудно, че последващият духовен път не изтрива характерния отпечатък на този ръководещ Дух. Печатът на Главния Дух служи като непременно условие за самото съществуване на всеки предхавонски стадий на възход на смъртните.	16:5.4 (191.2) The physical stamp of a Master Spirit is a part of man’s material origin. The entire morontia career is lived under the continuing influence of this same Master Spirit. It is hardly strange that the subsequent spirit career of such an ascending mortal never fully eradicates the characteristic stamp of this same supervising Spirit. The impress of a Master Spirit is basic to the very existence of every pre-Havona stage of mortal ascension.
16:5.5 (191.3) Отличителните черти на личността, проявяващи се в емпиричния жизнен опит на еволюиращите смъртни, характерни за всяка свръхвселена и непосредствено изразяващи природата на господстващия Главен Дух, никога не се изтриват напълно, съхранявайки се в извисяващите се създания даже след продължителна подготовка и обединяващо обучение в милиардите образователни сфери на Хавона. Даже последващото колосално влияние на Рая е неспособно да изтрие родилното петно на свръхвселената. В продължение на цяла вечност в чертите на характера на възходящия смъртен ще се познава Духът, възглавяващ свръхвселената на неговия произход. Затова и в Корпуса за Завършили — в тези случаи, когато е желателно да се достигне или изобрази изчерпателното взаимоотношение на Троицата с еволюционното творение, винаги се формира група от седем завършили, по един от всяка свръхвселена.	16:5.5 (191.3) The distinctive personality trends exhibited in the life experience of evolutionary mortals, which are characteristic in each superuniverse, and which are directly expressive of the nature of the dominating Master Spirit, are never fully effaced, not even after such ascenders are subjected to the long training and unifying discipline encountered on the one billion educational spheres of Havona. Even the subsequent intense Paradise culture does not suffice to eradicate the earmarks of superuniverse origin. Throughout all eternity an ascendant mortal will exhibit traits indicative of the presiding Spirit of his superuniverse of nativity. Even in the Corps of the Finality, when it is desired to arrive at or to portray a complete Trinity relationship to the evolutionary creation, always a group of seven finaliters is assembled, one from each superuniverse.
6. Космическият разум ^top	6. The Cosmic Mind ^top
16:6.1 (191.4) Главните Духове представляват седмократния източник на космически разум, интелектуалния потенциал на голямата вселена. Този космически разум е субабсолютно проявление на разума на Третия Източник и Център; той притежава някаква функционална връзка с разума, формиращ се във Висшето Същество.	16:6.1 (191.4) The Master Spirits are the sevenfold source of the cosmic mind, the intellectual potential of the grand universe. This cosmic mind is a subabsolute manifestation of the mind of the Third Source and Center and, in certain ways, is functionally related to the mind of the evolving Supreme Being.
16:6.2 (191.5) В свят, подобен на Урантия, ние не срещаме прякото въздействие на Седемте Главни Духа върху хорските дела. Вие живеете под непосредственото влияние на Съзидателния Дух на Небадон. Но все пак именно Главните Духове определят основните реакции на разума на всяко създание, тъй като те са действителните източници на интелектуални и духовни потенциали, които са специализирани в локалните вселени за функциониране в живота на индивидите, населяващи еволюционните светове на времето и пространството.	16:6.2 (191.5) On a world like Urantia we do not encounter the direct influence of the Seven Master Spirits in the affairs of the human races. You live under the immediate influence of the Creative Spirit of Nebadon. Nevertheless these same Master Spirits dominate the basic reactions of all creature mind because they are the actual sources of the intellectual and spiritual potentials which have been specialized in the local universes for function in the lives of those individuals who inhabit the evolutionary worlds of time and space.
16:6.3 (191.6) Фактът на съществуването на космическия разум обяснява родството на различни типове човешки и свръхчовешки разум. Взаимно влечение изпитват не само тези същества, които ги обединява родство с духа; родството с разума също сближава и спомага за сътрудничество. В различни хора може да се наблюдава поразително сходство и необяснимо съвпадение на мислите.	16:6.3 (191.6) The fact of the cosmic mind explains the kinship of various types of human and superhuman minds. Not only are kindred spirits attracted to each other, but kindred minds are also very fraternal and inclined towards co-operation the one with the other. Human minds are sometimes observed to be running in channels of astonishing similarity and inexplicable agreement.
16:6.4 (191.7) Във всички връзки на космическия разум с личността се наблюдава свойство, което може да се определи като „чувство за реалност“. Именно този всеобщ космически дар на волевите създания не им дава да станат безпомощна жертва на априорни допускания на науката, философията и религията. Тази присъща на космическия разум чувствителност към реалността позволява да се реагира на някои а спекти на реалността така, както енергията и материята реагират на гравитацията. По-точно казано, такива са реакциите на тези свръхматериални реалности към разума на космоса.	16:6.4 (191.7) There exists in all personality associations of the cosmic mind a quality which might be denominated the “reality response.” It is this universal cosmic endowment of will creatures which saves them from becoming helpless victims of the implied a priori assumptions of science, philosophy, and religion. This reality sensitivity of the cosmic mind responds to certain phases of reality just as energy-material responds to gravity. It would be still more correct to say that these supermaterial realities so respond to the mind of the cosmos.
16:6.5 (192.1) Космическият разум неизменно реагира (осъзнава реакцията) на трите нива на вселенска реалност. Тези реакции са очевидни за ясния и дълбок ум. Тези нива на реалността са:	16:6.5 (192.1) The cosmic mind unfailingly responds (recognizes response) on three levels of universe reality. These responses are self-evident to clear-reasoning and deep-thinking minds. These levels of reality are:
16:6.6 (192.2) 1. Причинност — областта от реалността, включваща физически чувства, логически еднородни сфери на науката, разграничаването на фактическото и нефактическото, умозаключения, основани на космическата реакция. Това е математическата форма на космическата проницателност.	16:6.6 (192.2) 1. Causation—the reality domain of the physical senses, the scientific realms of logical uniformity, the differentiation of the factual and the nonfactual, reflective conclusions based on cosmic response. This is the mathematical form of the cosmic discrimination.
16:6.7 (192.3) 2. Дълг — областта от реалността на смъртните във философската реалия, мястото на действие на разсъдъка; разбирането на относителното добро и зло. Това е тази форма на космическа проницателност, която се опира на здравомислието.	16:6.7 (192.3) 2. Duty—the reality domain of morals in the philosophic realm, the arena of reason, the recognition of relative right and wrong. This is the judicial form of the cosmic discrimination.
16:6.8 (192.4) 3. Поклонение — областта от духовната реалност, включваща религиозен опит, личната реализация на божественото братство, признаването на духовните ценности, увереност във вечното съществуване, възхода от положението на Божий слуга към радоста и свободата на Божиите деца. Това е висшето проникновение на космическия разум, почтителна и благоговейна форма на космическа проницателност.	16:6.8 (192.4) 3. Worship—the spiritual domain of the reality of religious experience, the personal realization of divine fellowship, the recognition of spirit values, the assurance of eternal survival, the ascent from the status of servants of God to the joy and liberty of the sons of God. This is the highest insight of the cosmic mind, the reverential and worshipful form of the cosmic discrimination.
16:6.9 (192.5) Тези видове научна, нравствена и духовна проницателност, тези космически реакции са присъщи на космическия разум, който получават всички волеви създания. Жизненият опит неизменно развива тези три форми на космическа интуиция; те са неотменима част от рефлексията, присъща на самосъзнанието. Но на нас ни се налага с прискърбие да констатираме, че само малко хора на Урантия намират удоволствие в усъвършенстването на тези качества на смелото и независимо космическо мислене.	16:6.9 (192.5) These scientific, moral, and spiritual insights, these cosmic responses, are innate in the cosmic mind, which endows all will creatures. The experience of living never fails to develop these three cosmic intuitions; they are constitutive in the self-consciousness of reflective thinking. But it is sad to record that so few persons on Urantia take delight in cultivating these qualities of courageous and independent cosmic thinking.
16:6.10 (192.6) В посвещенията на разума в локалните вселени тези три вида присъщи на космическия разум интуиции са тези априорни допускания, които позволяват на човека да действа като мислеща и самосъзнаваща се личност в областите на науката, философията и религията. Иначе казано, осъзнаването на реалността на тези три проявления на Безкрайното става благодарение на космическия метод за саморазкриване. Овеществената енергия се осъзнава с математическата логика на чувствата; мислещият разум интуитивно осъзнава своя нравствен дълг; духовната вяра (поклонението) е религията, произхождаща от реалността на духовния опит. Тези три свойствени за съсредоточеното мислене фактора може да се обединят и съгласуват в процеса на развитие на личността — или да станат несъразмерни и на практика несвързани с техните съответни функции. Но когато се обединят, те пораждат силен характер, който включва взаимовръзката между фактическа наука, нравствена философия и истински религиозен опит. И именно тези три космически интуиции придават обективна обоснованост и реалност на човешкия опит в постигането на вещи, значения и ценности.	16:6.10 (192.6) In the local universe mind bestowals, these three insights of the cosmic mind constitute the a priori assumptions which make it possible for man to function as a rational and self-conscious personality in the realms of science, philosophy, and religion. Stated otherwise, the recognition of the reality of these three manifestations of the Infinite is by a cosmic technique of self-revelation. Matter-energy is recognized by the mathematical logic of the senses; mind-reason intuitively knows its moral duty; spirit-faith (worship) is the religion of the reality of spiritual experience. These three basic factors in reflective thinking may be unified and co-ordinated in personality development, or they may become disproportionate and virtually unrelated in their respective functions. But when they become unified, they produce a strong character consisting in the correlation of a factual science, a moral philosophy, and a genuine religious experience. And it is these three cosmic intuitions that give objective validity, reality, to man’s experience in and with things, meanings, and values.
16:6.11 (192.7) Образованието трябва да развие и усили вродените свойства на човешкия разум; цивилизацията трябва да ги изрази; собственият жизнен опит — да ги реализира; религията — да ги облагороди; личността — да ги обедини.	16:6.11 (192.7) It is the purpose of education to develop and sharpen these innate endowments of the human mind; of civilization to express them; of life experience to realize them; of religion to ennoble them; and of personality to unify them.
7. Нравствеността, добродетелта и личността ^top	7. Morals, Virtue, and Personality ^top
16:7.1 (192.8) Само умът е неспособен да обясни природата на нравствеността. На личността на човека е свойствено нравствено поведение, добродетелта. Нравственият усет — осъзнаването на дълга, е съставна част на човешкия интелект, свързан с останалите неотменими качества на човешката природа: научна любознателност и духовна проницателност. По своите умствени способности човек далеч превъзхожда животинските си братовчеди, но основната разлика на човека от животинския свят е именно в неговата нравствена и религиозна същност.	16:7.1 (192.8) Intelligence alone cannot explain the moral nature. Morality, virtue, is indigenous to human personality. Moral intuition, the realization of duty, is a component of human mind endowment and is associated with the other inalienables of human nature: scientific curiosity and spiritual insight. Man’s mentality far transcends that of his animal cousins, but it is his moral and religious natures that especially distinguish him from the animal world.
16:7.2 (193.1) Избирателните реакции на животното се свеждат до двигателното ниво на поведение. Мнимото предвиждане при висшите животни съществува на двигателно ниво и обикновено се проявява в резултат от двигателни проби и грешки. Човекът е способен да се ползва от научни, нравствени и духовни прогнози, предшестващи всяко изследване или експеримент.	16:7.2 (193.1) The selective response of an animal is limited to the motor level of behavior. The supposed insight of the higher animals is on a motor level and usually appears only after the experience of motor trial and error. Man is able to exercise scientific, moral, and spiritual insight prior to all exploration or experimentation.
16:7.3 (193.2) Само личността е способна да знае какво прави още преди извършването на действието; само личността притежава предварителния опит на разбирането. Личността е способна да помисли преди да направи; затова тя може да се учи, както мислейки, така и действайки. Неличностното животно се учи обикновено само от опит.	16:7.3 (193.2) Only a personality can know what it is doing before it does it; only personalities possess insight in advance of experience. A personality can look before it leaps and can therefore learn from looking as well as from leaping. A nonpersonal animal ordinarily learns only by leaping.
16:7.4 (193.3) Натрупаният опит позволява на животното да разглежда различни пътища за постигането на целта и да избере начин на действие; но личността е способна да разглежда самата цел и да прави изводи за нейното достойнство, за нейната ценност. Интелектът също може да избере най-добрите средства за постигането на целите; но нравственото същество притежава проницателност, позволяваща му да се ориентира както в целите, така и в средствата. Освен това, избирайки добродетелта, нравственото същество остава разумно. То знае какво прави, защо го прави, накъде се движи и как ще попадне там.	16:7.4 (193.3) As a result of experience an animal becomes able to examine the different ways of attaining a goal and to select an approach based on accumulated experience. But a personality can also examine the goal itself and pass judgment on its worth-whileness, its value. Intelligence alone can discriminate as to the best means of attaining indiscriminate ends, but a moral being possesses an insight which enables him to discriminate between ends as well as between means. And a moral being in choosing virtue is nonetheless intelligent. He knows what he is doing, why he is doing it, where he is going, and how he will get there.
16:7.5 (193.4) Ако човек не успее да се ориентира в избора на цели по своя смъртен път, той се спуска до нивото на съществуване на животното. Той не е могъл да се възползва от висшите преимущества на материалната съобразителност, нравственото чувство и духовната проницателност, които са неотменима част от космическия разум, с който той е надарен като личностно създание.	16:7.5 (193.4) When man fails to discriminate the ends of his mortal striving, he finds himself functioning on the animal level of existence. He has failed to avail himself of the superior advantages of that material acumen, moral discrimination, and spiritual insight which are an integral part of his cosmic-mind endowment as a personal being.
16:7.6 (193.5) Добродетелта е праведност — съгласие с космоса. Да назовем добродетелите, не значи да им дадем определение, но да живеем в добродетели, значи да ги познаваме. Добродетелта е вече не просто знание, но още не е и мъдрост; по-скоро, това е реалността на нарастващия опит, придобит при прехода към всички нови нива на космически постижения. В своя ежедневен живот смъртният човек осъзнава добродетелта, последователно избирайки поскоро доброто, отколкото злото, и способността да прави избор е признак на нравствен характер.	16:7.6 (193.5) Virtue is righteousness—conformity with the cosmos. To name virtues is not to define them, but to live them is to know them. Virtue is not mere knowledge nor yet wisdom but rather the reality of progressive experience in the attainment of ascending levels of cosmic achievement. In the day-by-day life of mortal man, virtue is realized by the consistent choosing of good rather than evil, and such choosing ability is evidence of the possession of a moral nature.
16:7.7 (193.6) Изборът, който човек прави между доброто и злото, се определя не само от дълбочината на неговата нравственост, но и от такива влияния като невежеството, незрелостта и заблуждението. С проявата на добродетели е свързано и чувството на съразмерност, тъй като може да се извърши зло, избирайки по-малкото вместо по-голямото вследствие изкривяване или заблуда. Изкуството на относителната оценка или сравнителните измервания е част от проявлението на добродетели в сферата на нравствеността.	16:7.7 (193.6) Man’s choosing between good and evil is influenced, not only by the keenness of his moral nature, but also by such influences as ignorance, immaturity, and delusion. A sense of proportion is also concerned in the exercise of virtue because evil may be perpetrated when the lesser is chosen in the place of the greater as a result of distortion or deception. The art of relative estimation or comparative measurement enters into the practice of the virtues of the moral realm.
16:7.8 (193.7) Без изкуството на осъразмеряването, без проницателността, съдържаща се в способността да се прониква в същността на значенията, нравствената природа на човека би била безпомощна. Напразен би бил нравственият избор и без тази космическа интуиция, която води към осъзнаване на духовните ценности. От гледна точка на разума човек се издига до нивото на нравствено същество благодарение на това, че е снабден с личност.	16:7.8 (193.7) Man’s moral nature would be impotent without the art of measurement, the discrimination embodied in his ability to scrutinize meanings. Likewise would moral choosing be futile without that cosmic insight which yields the consciousness of spiritual values. From the standpoint of intelligence, man ascends to the level of a moral being because he is endowed with personality.
16:7.9 (193.8) Нравствеността е невъзможно да бъде укрепена с помощта на закона или със сила. Това е дело на личността, нейният свободен избор; нравствеността трябва да се разпространява чрез общуването на високонравствени личности с тези, които са помалко отговорни в нравствено отношение, но проявяват някакво желание да изпълнят волята на Отеца.	16:7.9 (193.8) Morality can never be advanced by law or by force. It is a personal and freewill matter and must be disseminated by the contagion of the contact of morally fragrant persons with those who are less morally responsive, but who are also in some measure desirous of doing the Father’s will.
16:7.10 (193.9) Нравствените действия са такива човешки постъпки, които се характеризират с най-висш интелект и се отличават със способност за ориентиране, помагаща да се определят най-високите цели и да се избират нравствените средства за постигане на тези цели. Такова поведение е добродетелно. Оттук висшата добродетел е чистосърдечното решение да се изпълнява волята на небесния Баща.	16:7.10 (193.9) Moral acts are those human performances which are characterized by the highest intelligence, directed by selective discrimination in the choice of superior ends as well as in the selection of moral means to attain these ends. Such conduct is virtuous. Supreme virtue, then, is wholeheartedly to choose to do the will of the Father in heaven.
8. Урантийската личност ^top	8. Urantia Personality ^top
16:8.1 (194.1) Всеобщият Баща дарява с личност многобройни категории същества, функциониращи на различни нива на вселенска реалност. Хората на Урантия получават личност от такъв тип, който е предназначен за крайните смъртни, действащи на нивото на възвисяващите се Божии синове.	16:8.1 (194.1) The Universal Father bestows personality upon numerous orders of beings as they function on diverse levels of universe actuality. Urantia human beings are endowed with personality of the finite-mortal type, functioning on the level of the ascending sons of God.
16:8.2 (194.2) Макар че едва ли можем да се захванем с определяне на личността, ще се опитаме да изложим своето разбиране за известните фактори, образуващи съвкупността от материалните, умствени и духовни енергии; от взаимовръзката на тези енергии се образува механизмът, в който и с помощта на който, при въздействието на Всеобщия Баща, започва да функционира посветената им личност.	16:8.2 (194.2) Though we can hardly undertake to define personality, we may attempt to narrate our understanding of the known factors which go to make up the ensemble of material, mental, and spiritual energies whose interassociation constitutes the mechanism wherein and whereon and wherewith the Universal Father causes his bestowed personality to function.
16:8.3 (194.3) Личността е уникален и неподправен дар; нейното съществуване не зависи от посвещаването на Настройчика на Съзнанието и го предшества. Но присъствието на Настройчик повишава качественото проявление на личността. Напускайки Отеца, Настройчиците на Съзнанието са идентични по своята природа, а личностите са разнообразни, неподправени и неповторими; освен това проявлението на личностите се обуславя и определя от природата и свойствата на съвкупните материални, умствени и духовни енергии, образуващи организма като превозно средство — обвивката за проявление на личността.	16:8.3 (194.3) Personality is a unique endowment of original nature whose existence is independent of, and antecedent to, the bestowal of the Thought Adjuster. Nevertheless, the presence of the Adjuster does augment the qualitative manifestation of personality. Thought Adjusters, when they come forth from the Father, are identical in nature, but personality is diverse, original, and exclusive; and the manifestation of personality is further conditioned and qualified by the nature and qualities of the associated energies of a material, mindal, and spiritual nature which constitute the organismal vehicle for personality manifestation.
16:8.4 (194.4) Личностите могат да бъдат сходни, но никога не се повтарят. Личностните същества от определен род, тип, категории или модели могат да напомнят и напомнят едно за друго, но те никога не са идентични. Личността е тази страна на индивида, която ни е известна и която ще ни позволи да познаем такова същество в бъдеще, независимо какви са характерът и степента на изменение на неговата форма, разум или дух. Личността е тази част от всеки индивид, която ни позволява да възприемаме и уверено да го разпознаваме като същество, с което вече сме били запознати, независимо от това доколко то е могло да се измени поради модификацията на средството за изразяване и проявление на неговата личност.	16:8.4 (194.4) Personalities may be similar, but they are never the same. Persons of a given series, type, order, or pattern may and do resemble one another, but they are never identical. Personality is that feature of an individual which we know, and which enables us to identify such a being at some future time regardless of the nature and extent of changes in form, mind, or spirit status. Personality is that part of any individual which enables us to recognize and positively identify that person as the one we have previously known, no matter how much he may have changed because of the modification of the vehicle of expression and manifestation of his personality.
16:8.5 (194.5) Личността на създанието се характеризира с два самопроявяващи се и типични феномена на реактивно поведение на смъртните: самосъзнание и свързаната с него относително свободна воля.	16:8.5 (194.5) Creature personality is distinguished by two self-manifesting and characteristic phenomena of mortal reactive behavior: self-consciousness and associated relative free will.
16:8.6 (194.6) Самосъзнанието се заключава в осъзнаването на факта на съществуването на личността и включва способността да осъзнаваш реалността на други личности. То показва възможността за придобиване на индивидуален опит във и с космическите реалности, което е равносилно на придобиване на индивидуален статут в личностните взаимоотношения във вселената. Самоосъзнаването означава и възприемане на актуалността на служене на разума и осъзнаване на относителната независимост на съзидателната и определяща свободна воля.	16:8.6 (194.6) Self-consciousness consists in intellectual awareness of personality actuality; it includes the ability to recognize the reality of other personalities. It indicates capacity for individualized experience in and with cosmic realities, equivalating to the attainment of identity status in the personality relationships of the universe. Self-consciousness connotes recognition of the actuality of mind ministration and the realization of relative independence of creative and determinative free will.
16:8.7 (194.7) Относителната свобода на волята, която е присъща на самоосъзнаването на човешката личност, предполага следното:	16:8.7 (194.7) The relative free will which characterizes the self-consciousness of human personality is involved in:
16:8.8 (194.8) 1. Нравствен избор, висша мъдрост.	16:8.8 (194.8) 1. Moral decision, highest wisdom.
16:8.9 (194.9) 2. Духовен избор, постигане на истината.	16:8.9 (194.9) 2. Spiritual choice, truth discernment.
16:8.10 (194.10) 3. Безкористна любов, братска помощ.	16:8.10 (194.10) 3. Unselfish love, brotherhood service.
16:8.11 (194.11) 4. Целенасочено сътрудничество, преданост към групата.	16:8.11 (194.11) 4. Purposeful co-operation, group loyalty.
16:8.12 (194.12) 5. Космическа проницателност, постигане на вселенски значения.	16:8.12 (194.12) 5. Cosmic insight, the grasp of universe meanings.
16:8.13 (194.13) 6. Личностна преданост, чистосърдечна привързаност към изпълняване волята на Отеца.	16:8.13 (194.13) 6. Personality dedication, wholehearted devotion to doing the Father’s will.
16:8.14 (195.1) 7. Вероизповедание, искреният стремеж към божествените ценности и чистосърдечната любов към божествения Даващ Ценности.	16:8.14 (195.1) 7. Worship, the sincere pursuit of divine values and the wholehearted love of the divine Value-Giver.
16:8.15 (195.2) Човешката личност от урантийски тип може да се разглежда като функционираща във физическия механизъм, който представлява планетарна модификация на организма от небадонски вид, отнася се към електрохимическия тип на активация на живота и е снабден с небадонска разновидност на космически разум за орвонтонската серия за разнополови възпроизвеждащи се създания. Посвещаването на божествения дар на личността на подобен, дарен със съзнание смъртен механизъм дарява смъртното същество с величието на космическото гражданство, което веднага създава предпоставки за формирането на реакции, осигуряващи принципното възприемане на трите основни космически реалности на разума:	16:8.15 (195.2) The Urantia type of human personality may be viewed as functioning in a physical mechanism consisting of the planetary modification of the Nebadon type of organism belonging to the electrochemical order of life activation and endowed with the Nebadon order of the Orvonton series of the cosmic mind of parental reproductive pattern. The bestowal of the divine gift of personality upon such a mind-endowed mortal mechanism confers the dignity of cosmic citizenship and enables such a mortal creature forthwith to become reactive to the constitutive recognition of the three basic mind realities of the cosmos:
16:8.16 (195.3) 1. Математическото или логическо възприемане на еднородността на физическата причинност.	16:8.16 (195.3) 1. The mathematical or logical recognition of the uniformity of physical causation.
16:8.17 (195.4) 2. Разумното възприемане на задължителността на нравственото поведение.	16:8.17 (195.4) 2. The reasoned recognition of the obligation of moral conduct.
16:8.18 (195.5) 3. Проникновението на вярата, придобивано в съпричастно поклонение пред Божеството, в съвкупност с изпълненото с любов служене на човека.	16:8.18 (195.5) 3. The faith-grasp of the fellowship worship of Deity, associated with the loving service of humanity.
16:8.19 (195.6) Пълноценно функциониране на такава личност — това е началото на осъзнаване на божественото родство. Индивидуалността, снабдена с доличностна частица от Бога-Баща, в своята същност е истински духовен син Божий. Такава личност не само намира способност да приема дара на божественото присъствие, но и реагира спрямо въздействието на кръга на личностна гравитация на Райския Баща на всички личности.	16:8.19 (195.6) The full function of such a personality endowment is the beginning realization of Deity kinship. Such a selfhood, indwelt by a prepersonal fragment of God the Father, is in truth and in fact a spiritual son of God. Such a creature not only discloses capacity for the reception of the gift of the divine presence but also exhibits reactive response to the personality-gravity circuit of the Paradise Father of all personalities.
9. Реалността на човешкото съзнание ^top	9. Reality of Human Consciousness ^top
16:9.1 (195.7) Дарено с космически разум и вътрешен Настройчик, личностното създание притежава вродена способност да възприема и осъзнава реалностите на енергията, разума и духа. Затова волевото създание притежава способността да различава фактите, закона и любовта към Бога. Освен тези три неотменими свойства на човешкото съзнание целият опит на човека е действително субективен, с изключение на това, че интуитивното осъзнаване на достоверност спомага за обединяването на тези три реакции на космическо възприемане на вселенска реалност.	16:9.1 (195.7) The cosmic-mind-endowed, Adjuster-indwelt, personal creature possesses innate recognition-realization of energy reality, mind reality, and spirit reality. The will creature is thus equipped to discern the fact, the law, and the love of God. Aside from these three inalienables of human consciousness, all human experience is really subjective except that intuitive realization of validity attaches to the unification of these three universe reality responses of cosmic recognition.
16:9.2 (195.8) Чувстващият Бога смъртен е способен да почувства обединяващата стойност на тези три космически характерни черти във висшето човешко начинание — еволюцията, съхраняваща душата; смъртният разум се обединява във физическото тяло на човека с вътрешния божествен дух за съвместно създаване на безсмъртна душа. От самото си зараждане душата е реална ; тя притежава свойства на космическо безсмъртие.	16:9.2 (195.8) The God-discerning mortal is able to sense the unification value of these three cosmic qualities in the evolution of the surviving soul, man’s supreme undertaking in the physical tabernacle where the moral mind collaborates with the indwelling divine spirit to dualize the immortal soul. From its earliest inception the soul is real; it has cosmic survival qualities.
16:9.3 (195.9) Ако пътят на смъртния човек се прекрати с естествена смърт, реалните духовни ценности от неговия човешки опит се запазват като част от продължаващия опит на Настройчика на Съзнанието. Личностните ценности на такова несъхранило се създание продължават да съществуват като съставен елемент от личността на формиращото се Върховно Същество. Съхранилите се качества на личността се лишават от индивидуалност, но не и емпиричните ценности, натрупани в течение на смъртния живот в плът. Съхраняването на индивидуалността зависи от съхраняването на безсмъртната душа, имаща моронтиен статут и все по-голяма божествена ценност. Индивидуалността на личността се запазва заедно с душата и благодарение на нея.	16:9.3 (195.9) If mortal man fails to survive natural death, the real spiritual values of his human experience survive as a part of the continuing experience of the Thought Adjuster. The personality values of such a nonsurvivor persist as a factor in the personality of the actualizing Supreme Being. Such persisting qualities of personality are deprived of identity but not of experiential values accumulated during the mortal life in the flesh. The survival of identity is dependent on the survival of the immortal soul of morontia status and increasingly divine value. Personality identity survives in and by the survival of the soul.
16:9.4 (195.10) Човешкото самосъзнание предполага осъзнаване на реалноста не само на самосъзнаващото се, но и на другите „аз“, а също и взаимността на такова ос ъзнаване; субектът познава другите „аз“, които познават него. В чисто човешки вид това се демонстрира в обществения живот на хората. Но е невъзможно да сте толкова уверени в реалностите на друго човешко същество, както в реалностите на живеещия във вас Бог.Общественото съзнание не е такъв неотменим атрибут, както богоосъзнаването; то представлява продукт на културата и зависи от знанията, символите и въздействията на конструктивните способности на човека — науката, морала и религията. Получавайки социален израз, тези космически дарове изграждат цивилизация.	16:9.4 (195.10) Human self-consciousness implies the recognition of the reality of selves other than the conscious self and further implies that such awareness is mutual; that the self is known as it knows. This is shown in a purely human manner in man’s social life. But you cannot become so absolutely certain of a fellow being’s reality as you can of the reality of the presence of God that lives within you. The social consciousness is not inalienable like the God-consciousness; it is a cultural development and is dependent on knowledge, symbols, and the contributions of the constitutive endowments of man—science, morality, and religion. And these cosmic gifts, socialized, constitute civilization.
16:9.5 (196.1) Цивилизациите са нестабилни, защото не са космически; цивилизоваността не е вродено качество на индивидите, от които се образуват човешките раси. Цивилизациите изискват внимателно отношение, което е в обединения принос на конструктивните човешки начала — наука, морал и религия. Цивилизациите се появяват и изчезват, но науката, моралът и религията остават.	16:9.5 (196.1) Civilizations are unstable because they are not cosmic; they are not innate in the individuals of the races. They must be nurtured by the combined contributions of the constitutive factors of man—science, morality, and religion. Civilizations come and go, but science, morality, and religion always survive the crash.
16:9.6 (196.2) Иисус не само е разкрил на човека Бога, но също така по новому е разкрил човека на самия себе си и на другите хора. В живота на Иисус виждате човека във висшия смисъл на тази дума. Така човекът става възхитително реален, тъй като в живота на Иисус е имало толкова много от Бога, а разбирането (осъзнаването) на Бога е основно и неотменимо свойство на всички хора.	16:9.6 (196.2) Jesus not only revealed God to man, but he also made a new revelation of man to himself and to other men. In the life of Jesus you see man at his best. Man thus becomes so beautifully real because Jesus had so much of God in his life, and the realization (recognition) of God is inalienable and constitutive in all men.
16:9.7 (196.3) С изключение на родителския инстинкт, безкористието не е напълно естествено чувство; любовта към ближния или дружеското служене на него не е естествено проявление. За създаването на безкористния и алтруистичен обществен ред са необходими просвещение, морал и религиозно пробуждане, богопознание. Осъзнаването от човека на своята собствена личност — самосъзнанието, също непосредствено зависи от това вродено осъзнаване у другите, тази вродена способност да познават и проникват в реалността на другите личности — от човешката до божествената.	16:9.7 (196.3) Unselfishness, aside from parental instinct, is not altogether natural; other persons are not naturally loved or socially served. It requires the enlightenment of reason, morality, and the urge of religion, God-knowingness, to generate an unselfish and altruistic social order. Man’s own personality awareness, self-consciousness, is also directly dependent on this very fact of innate other-awareness, this innate ability to recognize and grasp the reality of other personality, ranging from the human to the divine.
16:9.8 (196.4) В своята основа безкористното обществено съзнание трябва да бъде религиозно съзнание — при условие че то е обективно; в противен случай то е чисто субективна философска абстракция и затова е лишено от любов. Само позналият Бога индивид е способен да обича другия като самия себе си.	16:9.8 (196.4) Unselfish social consciousness must be, at bottom, a religious consciousness; that is, if it is objective; otherwise it is a purely subjective philosophic abstraction and therefore devoid of love. Only a God-knowing individual can love another person as he loves himself.
16:9.9 (196.5) В своята същност самосъзнанието е осъзнаване на съобщността: Бога и човека, Отеца и сина, Създателя и създанието. За скритата форма на самоосъзнаването на човека са присъщи четири осъзнавания на вселенската реалност:	16:9.9 (196.5) Self-consciousness is in essence a communal consciousness: God and man, Father and son, Creator and creature. In human self-consciousness four universe-reality realizations are latent and inherent:
16:9.10 (196.6) 1. Търсенето на знания, логиката на науката.	16:9.10 (196.6) 1. The quest for knowledge, the logic of science.
16:9.11 (196.7) 2. Търсенето на нравствени ценности, чувството за дълг.	16:9.11 (196.7) 2. The quest for moral values, the sense of duty.
16:9.12 (196.8) 3. Търсенето на духовни ценности, религиозният опит.	16:9.12 (196.8) 3. The quest for spiritual values, the religious experience.
16:9.13 (196.9) 4. Търсенето на личностни ценности, способността да се възприема реалността за Бога като личност и паралелно осъзнаване на нашите братски връзки с други личности.	16:9.13 (196.9) 4. The quest for personality values, the ability to recognize the reality of God as a personality and the concurrent realization of our fraternal relationship with fellow personalities.
16:9.14 (196.10) Вие започвате да възприемате друго човешко създание като свой събрат, тъй като вече осъзнавате Бога като свой Баща-Създател. Бащинството е това съотношение, от което ние стигаме до осъзнаване на братството. И бащинството става, или може да стане, вселенска реалност за всички нравствени създания, защото Отецът сам е посветил личността си на всички подобни създания и ги е обхванал с всеобщия личностен кръг. Ние се покланяме на Бога: първо, защото той е ; второ, защото той е в нас ; и накрая, защото ние сме в него.	16:9.14 (196.10) You become conscious of man as your creature brother because you are already conscious of God as your Creator Father. Fatherhood is the relationship out of which we reason ourselves into the recognition of brotherhood. And Fatherhood becomes, or may become, a universe reality to all moral creatures because the Father has himself bestowed personality upon all such beings and has encircuited them within the grasp of the universal personality circuit. We worship God, first, because he is, then, because he is in us, and last, because we are in him.
16:9.15 (196.11) Нима е чудно, че космическият разум осъзнава своя собствен източник — безкрайния разум на Безкрайния Дух, и в същото време осъзнава физическата реалност на необятните вселени, духовната реалност на Вечния Син и личностната реалност на Всеобщия Баща?	16:9.15 (196.11) Is it strange that the cosmic mind should be self-consciously aware of its own source, the infinite mind of the Infinite Spirit, and at the same time conscious of the physical reality of the far-flung universes, the spiritual reality of the Eternal Son, and the personality reality of the Universal Father?
16:9.16 (196.12) [Подготовено от Всеобщ Цензор на Уверса.]	16:9.16 (196.12) [Sponsored by a Universal Censor from Uversa.]