Документ 32	Paper 32
Еволюцията на локалните вселени	The Evolution of Local Universes
32:0.1 (357.1) ЛОКАЛНАТА вселена представлява творението на Син-Създател, който принадлежи към Райската категория на Михаиловците. Тя включва сто съзвездия, всяко от които наброява сто системи от обитаеми светове, като общо всяка система обединява около хиляда обитаеми сфери.	32:0.1 (357.1) A LOCAL universe is the handiwork of a Creator Son of the Paradise order of Michael. It comprises one hundred constellations, each embracing one hundred systems of inhabited worlds. Each system will eventually contain approximately one thousand inhabited spheres.
32:0.2 (357.2) Всички тези вселени на времето и пространството са еволюционни. Съзидателният план на Райските Михаиловци винаги предвижда постепенна еволюция и последователно развитие на физическата, интелектуална и духовна природа и възможностите на разнообразните създания, които населяват различните типове сфери на локалната вселена.	32:0.2 (357.2) These universes of time and space are all evolutionary. The creative plan of the Paradise Michaels always proceeds along the path of gradual evolvement and progressive development of the physical, intellectual, and spiritual natures and capacities of the manifold creatures who inhabit the varied orders of spheres comprising such a local universe.
32:0.3 (357.3) Урантия принадлежи на локалната вселена, чийто пълновластен управител е Богочовекът от Небадон — Иисус Назарянин и Михаил Салвингтонски. И всички планове на Михаил по отношение на тази локална вселена били напълно одобрени от Райската Троица дълго преди той да предприеме най--великия подвиг в пространството.	32:0.3 (357.3) Urantia belongs to a local universe whose sovereign is the God-man of Nebadon, Jesus of Nazareth and Michael of Salvington. And all of Michael’s plans for this local universe were fully approved by the Paradise Trinity before he ever embarked upon the supreme adventure of space.
32:0.4 (357.4) Божиите Синове имат право да избират реалиите за своята съзидателна дейност, но тези материални творения били изначално разработени и планирани от Райските Архитекти на Мирозданието.	32:0.4 (357.4) The Sons of God may choose the realms of their creator activities, but these material creations were originally projected and planned by the Paradise Architects of the Master Universe.
1. Физическата поява на вселените ^top	1. Physical Emergence of Universes ^top
32:1.1 (357.5) На довселенския стадий пространствената сила и първичните енергии са подвластни на Райските Главни Организатори на Силата, но в пределите на свръхвселените, когато проявяващата се енергия започва да се подчинява на локалната или линейната гравитация, те отстъпват своето място на управляващите енергията на съответната свръхвселена.	32:1.1 (357.5) The preuniverse manipulations of space-force and the primordial energies are the work of the Paradise Master Force Organizers; but in the superuniverse domains, when emergent energy becomes responsive to local or linear gravity, they retire in favor of the power directors of the superuniverse concerned.
32:1.2 (357.6) Тези управляващи енергията действат самостоятелно на предматериалните и постсилови фази на съответната локална вселена. Съответният Син-Създател не може да пристъпи към организация на вселената, докато управляващите енергията не мобилизират пространствените енергии, достатъчни за осигуряване на материален фундамент — истински слънца и материални сфери, за възникващата вселена.	32:1.2 (357.6) These power directors function alone in the prematerial and postforce phases of a local universe creation. There is no opportunity for a Creator Son to begin universe organization until the power directors have effected the mobilization of the space-energies sufficiently to provide a material foundation—literal suns and material spheres—for the emerging universe.
32:1.3 (357.7) Всички локални вселени притежават приблизително еднакъв енергиен потенциал, макар да се отличават значително по своите физически размери, а съдържанието в тях на видимо вещество може понякога да се променя. Енергийният заряд на локалната вселена и придобитата от нея потенциална материя се определят от манипулациите на управляващите енергиите и техните предшественици, както и от действията на Сина-Създател и от вродения дар за физическо управление на неговия съзидателен партньор.	32:1.3 (357.7) The local universes are all approximately of the same energy potential, though they differ greatly in physical dimensions and may vary in visible-matter content from time to time. The power charge and potential-matter endowment of a local universe are determined by the manipulations of the power directors and their predecessors as well as by the Creator Son’s activities and by the endowment of the inherent physical control possessed by his creative associate.
32:1.4 (358.1) Енергийният заряд на съответната локална вселена представлява около една стохилядна от силовия запас, съответстващ на нейната свръхвселена. Във вашата локална вселена Небадон съотношението между материализацията и масата е малко по-малко. Във физически аспект Небадон притежава такъв физически запас от енергия и материя, какъвто и всяко от останалите локални творения на Орвонтон. Единственото физическо ограничение за еволюционното развитие на вселената Небадон се съдържа във величината на заряда от пространствена енергия, задържана с помощта на гравитационното управление на взаимосвързаните сили и личности на обединения вселенски механизъм.	32:1.4 (358.1) The energy charge of a local universe is approximately one one-hundred-thousandth of the force endowment of its superuniverse. In the case of Nebadon, your local universe, the mass materialization is a trifle less. Physically speaking, Nebadon possesses all of the physical endowment of energy and matter that may be found in any of the Orvonton local creations. The only physical limitation upon the developmental expansion of the Nebadon universe consists in the quantitative charge of space-energy held captive by the gravity control of the associated powers and personalities of the combined universe mechanism.
32:1.5 (358.2) След като енергия-материята достигне определена степен на материализация на масата, на сцената се появява Райски Син-Създател, съпровождан от Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух. Едновременно с появата на Сина-Създател започва и работата по устройството на архитектурната сфера, която ще стане столичен свят на проектираната локална вселена. Установяването на такава локална вселена отнема дълги епохи, в течение на които слънца придобиват устойчивост, планети се образуват и намират своите орбити и продължава работата по създаването на архитектурните светове, на които предстои да станат столици на съзвездия и системи.	32:1.5 (358.2) When energy-matter has attained a certain stage in mass materialization, a Paradise Creator Son appears upon the scene, accompanied by a Creative Daughter of the Infinite Spirit. Simultaneously with the arrival of the Creator Son, work is begun upon the architectural sphere which is to become the headquarters world of the projected local universe. For long ages such a local creation evolves, suns become stabilized, planets form and swing into their orbits, while the work of creating the architectural worlds which are to serve as constellation headquarters and system capitals continues.
2. Организацията на вселената ^top	2. Universe Organization ^top
32:2.1 (358.3) В организацията на вселената Синовете-Създатели биват предшествани от управляващите енергията и от други същества, породени от Третия Източник и Център. От пространствените енергии, организирани предварително от тези същества, вашият Син-Създател Михаил е създал обитаемите светове на вселената Небадон и оттогава е посветен на тяхното усърдно управление. Като използват предварително съществуващата енергия, тези божествени Синове създават видимо вещество, проектират живи създания и с помощта на вселенското присъствие на Безкрайния Дух сътворяват многоликата свита от духовни личности.	32:2.1 (358.3) The Creator Sons are preceded in universe organization by the power directors and other beings originating in the Third Source and Center. From the energies of space, thus previously organized, Michael, your Creator Son, established the inhabited realms of the universe of Nebadon and ever since has been painstakingly devoted to their administration. From pre-existent energy these divine Sons materialize visible matter, project living creatures, and with the co-operation of the universe presence of the Infinite Spirit, create a diverse retinue of spirit personalities.
32:2.2 (358.4) Тези управляващи и регулатори на енергията, които дълго преди появата на Сина-Създател са провели подготвителна работа по физическата организация на вселената, впоследствие се съединяват с Вселенския Син във величествена връзка, като остават завинаги съвместни управляващи на тези енергии, които отначало са организирали и включили към кръговете. В Салвингтон понастоящем действат същите сто енергийни центъра, които са си сътрудничили с вашия Син-Създател при изначалното формиране на тази локална вселена.	32:2.2 (358.4) These power directors and energy controllers who long preceded the Creator Son in the preliminary physical work of universe organization later serve in magnificent liaison with this Universe Son, forever remaining in associated control of those energies which they originally organized and circuitized. On Salvington there now function the same one hundred power centers who co-operated with your Creator Son in the original formation of this local universe.
32:2.3 (358.5) Първият завършен акт на физическо творение в Небадон е бил организирането на столичния свят — архитектурната сфера на Салвингтон заедно с нейните спътници. От времето на първите действия на енергийните центрове и физически регулатори до пристигането на живия персонал на завършените сфери на Салвингтон са изминали малко повече от един милиард от вашите настоящи планетарни години. Веднага след Салвингтон последвало създаването на стоте столични свята от заплануваните съзвездия и десетте хиляди столични свята на заплануваните локални системи за планетарно управление и администрация, заедно с техните архитектурни спътници. Подобни архитектурни светове са предназначени както за физически, така и за духовни личности, а също и за промеждутъчните, моронтийни или преходни степени на съществуване.	32:2.3 (358.5) The first completed act of physical creation in Nebadon consisted in the organization of the headquarters world, the architectural sphere of Salvington, with its satellites. From the time of the initial moves of the power centers and physical controllers to the arrival of the living staff on the completed spheres of Salvington, there intervened a little over one billion years of your present planetary time. The construction of Salvington was immediately followed by the creation of the one hundred headquarters worlds of the projected constellations and the ten thousand headquarters spheres of the projected local systems of planetary control and administration, together with their architectural satellites. Such architectural worlds are designed to accommodate both physical and spiritual personalities as well as the intervening morontia or transition stages of being.
32:2.4 (359.1) Салвингтон — столицата на Небадон, е разположена в самия център на енергомасата на локалната вселена. Но вашата локална вселена не е единична астрономическа система, макар че в нейния физически център се намира огромна система.	32:2.4 (359.1) Salvington, the headquarters of Nebadon, is situated at the exact energy-mass center of the local universe. But your local universe is not a single astronomic system, though a large system does exist at its physical center.
32:2.5 (359.2) Салвингтон е личната резиденция на Михаил Небадонски, но Той не пребивава там постоянно. За безпрепятственото функциониране на вашата локална вселена вече не се изисква неотлъчното присъствие на Сина-Създател в столичната сфера, но в ранните епохи на физическата организация на Небадон положението е било друго. Съответният Син-Създател не може да напусне своя столичен свят дотогава, докато с помощта на материализация на достатъчно количество енергия не се достигне гравитационна устойчивост на неговото владение, за да могат различните контури и системи да се уравновесяват посредством взаимно материално притегляне.	32:2.5 (359.2) Salvington is the personal headquarters of Michael of Nebadon, but he will not always be found there. While the smooth functioning of your local universe no longer requires the fixed presence of the Creator Son at the capital sphere, this was not true of the earlier epochs of physical organization. A Creator Son is unable to leave his headquarters world until such a time as gravity stabilization of the realm has been effected through the materialization of sufficient energy to enable the various circuits and systems to counterbalance one another by mutual material attraction.
32:2.6 (359.3) Когато физическият план за създаването на вселената е изпълнен, Синът-Създател — съвместно със Съзидателния Дух, разработва собствен план за сътворяване на живот, след което Съзидателният Дух — въплъщение на Безкрайния Дух, започва да действа във вселената като самостоятелна съзидателна личност. След формулирането и осъществяването на този първи творчески акт се появява Ярката Утринна Звезда — персонификацията на тази първа творческа представа за индивидуалност и въплъщение на идеала за божественост. Това е главният администратор на вселената, личния партньор на Сина-Създател — същият като него във всички аспекти на характера, макар и съществено ограничен в атрибутите на божествеността.	32:2.6 (359.3) Presently, the physical plan of a universe is completed, and the Creator Son, in association with the Creative Spirit, projects his plan of life creation; whereupon does this representation of the Infinite Spirit begin her universe function as a distinct creative personality. When this first creative act is formulated and executed, there springs into being the Bright and Morning Star, the personification of this initial creative concept of identity and ideal of divinity. This is the chief executive of the universe, the personal associate of the Creator Son, one like him in all aspects of character, though markedly limited in the attributes of divinity.
32:2.7 (359.4) И сега, след като на Сина Създател са осигурени пръв помощник и главен администратор, бива сътворено огромно и великолепно войнство от разнообразни създания. Възникват синове и дъщери на локалната вселена, след което се създава системата за управление на съответното творение, като се започне от върховните съвети на вселената и се стигне до бащите на съзвездия и пълновластните управители на локалните системи — съвкупностите от тези светове, които впоследствие трябва да станат места за обитаване на разнообразни смъртни раси от волеви създания; и начело на всеки от тези светове застава Планетарен Принц.	32:2.7 (359.4) And now that the right-hand helper and chief executive of the Creator Son has been provided, there ensues the bringing into existence of a vast and wonderful array of diverse creatures. The sons and daughters of the local universe are forthcoming, and soon thereafter the government of such a creation is provided, extending from the supreme councils of the universe to the fathers of the constellations and the sovereigns of the local systems—the aggregations of those worlds which are designed subsequently to become the homes of the varied mortal races of will creatures; and each of these worlds will be presided over by a Planetary Prince.
32:2.8 (359.5) И тогава, след цялостното завършване на организацията на вселената и окончателното комплектоване на нейния персонал, Синът-Създател претворява предложението на Отеца: да създаде смъртен човек по техен божествен образ.	32:2.8 (359.5) And then, when such a universe has been so completely organized and so repletely manned, does the Creator Son enter into the Father’s proposal to create mortal man in their divine image.
32:2.9 (359.6) Организацията на планетарните обители на Небадон продължава, тъй като тази вселена е наистина едно младо образувание в звездните и планетарни владения на Орвонтон. Съгласно последните данни в Небадон се намират 3 840 101 обитаеми планети, а Сатания — локалната система, към която принадлежи и вашият свят, в много отношения прилича на другите системи.	32:2.9 (359.6) The organization of planetary abodes is still progressing in Nebadon, for this universe is, indeed, a young cluster in the starry and planetary realms of Orvonton. At the last registry there were 3,840,101 inhabited planets in Nebadon, and Satania, the local system of your world, is fairly typical of other systems.
32:2.10 (359.7) Сатания не е еднородна физическа система, единна астрономическа единица или организация. Нейните 619 обитаеми свята са разположени в над петстотин различни физически системи. Само в пет от тях има повече от два обитаеми свята и от тях само в един има четири обитаеми планети, докато в четиридесет и шест има по два обитаеми свята.	32:2.10 (359.7) Satania is not a uniform physical system, a single astronomic unit or organization. Its 619 inhabited worlds are located in over five hundred different physical systems. Only five have more than two inhabited worlds, and of these only one has four peopled planets, while there are forty-six having two inhabited worlds.
32:2.11 (359.8) Системата с обитаеми светове на Сатания се намира на голямо разстояние от Уверса и от това огромно струпване на звезди, което служи като физически или астрономически център на седмата свръхвселена. Над двеста хиляди светлинни години делят Йерусем — столицата на Сатания, от физическия център на свръхвселената Орвонтон, която се намира много навътре, в плътната част от диаметъра на далечния Млечен Път. Сатания е разположена в периферията на локалната вселена, а Небадон понастоящем се е изместила значително към границата на Орвонтон. От най--отдалечените системи от обитаеми светове до центъра на свръхвселената има малко по--малко от двеста и петдесет хиляди светлинни години.	32:2.11 (359.8) The Satania system of inhabited worlds is far removed from Uversa and that great sun cluster which functions as the physical or astronomic center of the seventh superuniverse. From Jerusem, the headquarters of Satania, it is over two hundred thousand light-years to the physical center of the superuniverse of Orvonton, far, far away in the dense diameter of the Milky Way. Satania is on the periphery of the local universe, and Nebadon is now well out towards the edge of Orvonton. From the outermost system of inhabited worlds to the center of the superuniverse is a trifle less than two hundred and fifty thousand light-years.
32:2.12 (360.1) Понастоящем въртенето на вселената Небадон се извършва в отдалечен регион в югоизточната част на свръхвселенските предели на Орвонтон. Най--близките съседни вселени са: Авалон, Хенселон, Санселон, Порталон, Уолверинг, Фановинг и Алворинг.	32:2.12 (360.1) The universe of Nebadon now swings far to the south and east in the superuniverse circuit of Orvonton. The nearest neighboring universes are: Avalon, Henselon, Sanselon, Portalon, Wolvering, Fanoving, and Alvoring.
32:2.13 (360.2) Но еволюцията на локалната вселена е дълга история. Документите, които разказват за свръхвселената, са уводът в тази тема; тези, които се отнасят към настоящия раздел, са продължението й, а следващите, които се отнасят до историята на Урантия и нейното предназначение — са нейният завършек. Но вие ще можете адекватно да проумеете предназначението на смъртните от локалното творение, едва когато внимателно прочетете разказа за живота и ученията на вашия Син-Създател, живял в облика на смъртен човек във вашия собствен еволюционен свят.	32:2.13 (360.2) But the evolution of a local universe is a long narrative. Papers dealing with the superuniverse introduce this subject, those of this section, treating of the local creations, continue it, while those to follow, touching upon the history and destiny of Urantia, complete the story. But you can adequately comprehend the destiny of the mortals of such a local creation only by a perusal of the narratives of the life and teachings of your Creator Son as he once lived the life of man, in the likeness of mortal flesh, on your own evolutionary world.
3. Идеята за еволюция ^top	3. The Evolutionary Idea ^top
32:3.1 (360.3) Единственото абсолютно неизменно творение е централната вселена Хавона, сътворена директно от мисълта на Всеобщия Отец и словото на Вечния Син. Хавона е екзистенциална, съвършена и наситена вселена, която обкръжава обителта на вечните Божества, всеобщия център. Творенията на седемте свръхвселени се отличават с краен и еволюционен характер и последователно развитие.	32:3.1 (360.3) The only creation that is perfectly settled is Havona, the central universe, which was made directly by the thought of the Universal Father and the word of the Eternal Son. Havona is an existential, perfect, and replete universe, surrounding the home of the eternal Deities, the center of all things. The creations of the seven superuniverses are finite, evolutionary, and consistently progressive.
32:3.2 (360.4) По своя произход всички физически системи на времето и пространството са еволюционни. Даже физическата си стабилност те получават, едва след като придобият постоянни орбити в своите свръхвселени. И локалната вселена се утвърждава в светлината и живота, едва след като се изчерпят възможностите за нейното физическо развитие и всички нейни обитаеми светове придобият вечна неизменност и устойчивост на духовния статут.	32:3.2 (360.4) The physical systems of time and space are all evolutionary in origin. They are not even physically stabilized until they are swung into the settled circuits of their superuniverses. Neither is a local universe settled in light and life until its physical possibilities of expansion and development have been exhausted, and until the spiritual status of all its inhabited worlds has been forever settled and stabilized.
32:3.3 (360.5) Освен в централната вселена съвършенството се придобива постепенно. В лицето на централната вселена ни е даден еталон на съвършенство, но всички други владения трябва да придобиват това съвършенство с помощта на съответни методи, предвидени за развитието на съответните светове и вселени. Почти безкрайно разнообразие отличава плановете на Синовете-Създатели, свързани с организацията, развитието, обучението и слагането в ред на техните локални вселени.	32:3.3 (360.5) Except in the central universe, perfection is a progressive attainment. In the central creation we have a pattern of perfection, but all other realms must attain that perfection by the methods established for the advancement of those particular worlds or universes. And an almost infinite variety characterizes the plans of the Creator Sons for organizing, evolving, disciplining, and settling their respective local universes.
32:3.4 (360.6) С изключение на божественото присъствие на Отеца, всяка локална вселена в известен смисъл е копие на административната организация на централната или еталонна вселена. Макар Всеобщият Отец лично да присъства във вселената на своето обитание, той не пребивава в ума на съществата, които произхождат от тази вселена, така, както присъства буквално в душите на смъртните на времето и пространството. Но компенсиращият характер на съгласуването и регулирането на духовните дела на обширното творение изразява върховна мъдрост. В централната вселена Отецът присъства като такъв лично, но отсъства в умовете на децата на това съвършено творение; във вселените на пространството Отецът отсъства като личност: представляват го неговите Пълновластни Синове, а самият той съкровено пребивава в умовете на своите смъртни деца чрез духовното представителство на доличностното присъствие на Тайнствените Наставници, които пребивават в умовете на тези волеви създания.	32:3.4 (360.6) With the exception of the deity presence of the Father, every local universe is, in a certain sense, a duplication of the administrative organization of the central or pattern creation. Although the Universal Father is personally present in the residential universe, he does not indwell the minds of the beings originating in that universe as he does literally dwell with the souls of the mortals of time and space. There seems to be an all-wise compensation in the adjustment and regulation of the spiritual affairs of the far-flung creation. In the central universe the Father is personally present as such but absent in the minds of the children of that perfect creation; in the universes of space the Father is absent in person, being represented by his Sovereign Sons, while he is intimately present in the minds of his mortal children, being spiritually represented by the prepersonal presence of the Mystery Monitors that reside in the minds of these will creatures.
32:3.5 (360.7) В столицата на съответната локална вселена обитават всички съзидателни личности и техните партньори, които представляват автономната власт и административното самоуправление, с изключение на личното присъствие на Всеобщия Отец. В локалната вселена можете да откриете по нещо от всяко същество и от представителите на почти всички класове разумни създания на централната вселена, с изключение на Всеобщия Отец. Макар че Всеобщият Отец не присъства в дадена локална вселена, той има свой личен представител — Сина-Създател на тази вселена, който отначало е наместник на Бога, а впоследствие — върховен и пълновластен владетел със свои собствени права.	32:3.5 (360.7) On the headquarters of a local universe there reside all those creator and creative personalities who represent self-contained authority and administrative autonomy except the personal presence of the Universal Father. In the local universe there are to be found something of everyone and someone of almost every class of intelligent beings existing in the central universe except the Universal Father. Although the Universal Father is not personally present in a local universe, he is personally represented by its Creator Son, sometime vicegerent of God and subsequently supreme and sovereign ruler in his own right.
32:3.6 (361.1) Колкото по--надолу се спускаме по стълбицата на живота, толкова по--трудно ни е да съзрем невидимия Отец с очите на вярата. На низшите създания, а понякога и на висшите личности, не винаги се отдава да видят Всеобщия Баща в неговите Синове-Създатели. И така, в очакване на своя духовен растеж, когато съвършенството на развитието ще им позволи да видят Бога със собствените си очи, те постепенно се уморяват, поддават се на духовни съмнения, объркват се и така изолират себе си от прогресивните духовни цели на своето време и вселена. Така губят способността да видят Отеца, виждайки Сина-Създател. Най--надеждната защита на създанието по неговия дълъг път, когато независимо от стремежа към Отеца вътрешните причини правят това невъзможно, е твърдо да се държи за истината-факт за присъствието на Отеца в неговите Синове. Буквално и фигуративно, духовно и личностно Отецът и Синовете са едно. Вярно е: този, който е видял Сина-Създател, е видял Отеца.	32:3.6 (361.1) The farther down the scale of life we go, the more difficult it becomes to locate, with the eye of faith, the invisible Father. The lower creatures—and sometimes even the higher personalities—find it difficult always to envisage the Universal Father in his Creator Sons. And so, pending the time of their spiritual exaltation, when perfection of development will enable them to see God in person, they grow weary in progression, entertain spiritual doubts, stumble into confusion, and thus isolate themselves from the progressive spiritual aims of their time and universe. In this way they lose the ability to see the Father when beholding the Creator Son. The surest safeguard for the creature throughout the long struggle to attain the Father, during this time when inherent conditions make such attainment impossible, is tenaciously to hold on to the truth-fact of the Father’s presence in his Sons. Literally and figuratively, spiritually and personally, the Father and the Sons are one. It is a fact: He who has seen a Creator Son has seen the Father.
32:3.7 (361.2) Устойчивостта и надеждността на личностите от дадена вселена в началото зависи само от степента на сходството им с Божеството. Когато родството, което свързва създанието с изначалните и божествени Източници, стане достатъчно далечно, било то на Божии Синове или на попечители, които принадлежат на Безкрайния Дух, нараства вероятността за дисхармония, объркване, а оттам — за въстания и грях.	32:3.7 (361.2) The personalities of a given universe are settled and dependable, at the start, only in accordance with their degree of kinship to Deity. When creature origin departs sufficiently far from the original and divine Sources, whether we are dealing with the Sons of God or the creatures of ministry belonging to the Infinite Spirit, there is an increase in the possibility of disharmony, confusion, and sometimes rebellion—sin.
32:3.8 (361.3) С изключение на съвършените същества, източник на които e Божеството, всички волеви създания в свръхвселените имат еволюционна природа, като започват своя път от примитивни състояния и се издигат непрекъснато нагоре, в действителност — към центъра. Даже високодуховните личности продължават да се възвисяват по жизнения път, като последователно преминават от живот в живот и от една сфера на друга. За тези, в които присъстват Тайнствените Наставници, действително не съществуват предели за духовен възход и прогрес във вселените.	32:3.8 (361.3) Excepting perfect beings of Deity origin, all will creatures in the superuniverses are of evolutionary nature, beginning in lowly estate and climbing ever upward, in reality inward. Even highly spiritual personalities continue to ascend the scale of life by progressive translations from life to life and from sphere to sphere. And in the case of those who entertain the Mystery Monitors, there is indeed no limit to the possible heights of their spiritual ascent and universe attainment.
32:3.9 (361.4) Съвършенството на създанията на времето, когато такова съвършенство накрая бъде постигнато, е изцяло придобито и е истинска собственост на личността. И макар че с постиженията на създанията могат широко да се смесват елементи на благоволение, тези постижения са резултат от индивидуалните усилия и фактическия живот, реакция на личностите спрямо съществуващото обкръжение.	32:3.9 (361.4) The perfection of the creatures of time, when finally achieved, is wholly an acquirement, a bona fide personality possession. While the elements of grace are freely admixed, nevertheless, the creature attainments are the result of individual effort and actual living, personality reaction to the existing environment.
32:3.10 (361.5) От гледна точка на вселената фактът за животинския произход не поставя позорно клеймо на нито една личност, тъй като представлява особен метод за сътворяване на единия от двата основни типа разумни крайни волеви създания. Когато са покорени висотите на съвършенството и вечността, толкова по--голяма е честта за този, който е започнал от най--ниската точка и радостно се е изкачвал стъпка по стъпка по стълбата на живота, и който, достигайки висотите на блаженството, придобива личен опит, който включва неподправеното знание от всеки жизнен етап от началото до върха.	32:3.10 (361.5) The fact of animal evolutionary origin does not attach stigma to any personality in the sight of the universe as that is the exclusive method of producing one of the two basic types of finite intelligent will creatures. When the heights of perfection and eternity are attained, all the more honor to those who began at the bottom and joyfully climbed the ladder of life, round by round, and who, when they do reach the heights of glory, will have gained a personal experience which embodies an actual knowledge of every phase of life from the bottom to the top.
32:3.11 (361.6) Във всичко това е видна мъдростта на Създателите. За Всеобщия Отец би било еднакво просто да направи всички смъртни съвършени създания, да ги дари със съвършенство със силата на своето божествено слово. Но това би ги лишило от чудесния опит, придобиван в резултат от дерзанието и подготовката, присъщи на дългото и постепенно възвисяване към центъра — опит, даден само на тези, които са имали щастието да започнат от най--ниската степен на живота.	32:3.11 (361.6) In all this is shown the wisdom of the Creators. It would be just as easy for the Universal Father to make all mortals perfect beings, to impart perfection by his divine word. But that would deprive them of the wonderful experience of the adventure and training associated with the long and gradual inward climb, an experience to be had only by those who are so fortunate as to begin at the very bottom of living existence.
32:3.12 (362.1) В обкръжаващите Хавона вселени съществуват точно толкова съвършени създания, колкото е необходимо за удовлетворяване потребностите от образцови наставници на тези, които се възвисяват по еволюционната стълба на живота. Емпиричната природа на личностите от еволюционен тип е естествено космическо допълнение към извечно-съвършената природа на създанията, които населяват Рая-Хавона. В действителност както съвършените, така и станалите съвършени създания са незавършени с оглед на крайната тоталност. Но при взаимодопълващото се обединение на екзистенциално съвършените създания на Рая-Хавона и станалите емпирично съвършени завършили, които се възвисяват от еволюционните сфери, двата типа се освобождават от присъщите им ограничения и така могат да се опитат съвместно да достигнат небесните висоти — висшия статут на създанията.	32:3.12 (362.1) In the universes encircling Havona there are provided only a sufficient number of perfect creatures to meet the need for pattern teacher guides for those who are ascending the evolutionary scale of life. The experiential nature of the evolutionary type of personality is the natural cosmic complement of the ever-perfect natures of the Paradise-Havona creatures. In reality, both perfect and perfected creatures are incomplete as regards finite totality. But in the complemental association of the existentially perfect creatures of the Paradise-Havona system with the experientially perfected finaliters ascending from the evolutionary universes, both types find release from inherent limitations and thus may conjointly attempt to reach the sublime heights of the ultimate of creature status.
32:3.13 (362.2) Тези процеси, в които са въвлечени създанията, са вселенско отражение на действия и реакции в Седмократното Божество, където извечната божественост на Райската Троица се съвместява с формиращата се божественост на Висшите Създатели на пространствено-времевите вселени в пределите, с помощта и посредством енергийно-актуализиращото Божество на Върховното Същество.	32:3.13 (362.2) These creature transactions are the universe repercussions of actions and reactions within the Sevenfold Deity, wherein the eternal divinity of the Paradise Trinity is conjoined with the evolving divinity of the Supreme Creators of the time-space universes in, by, and through the power-actualizing Deity of the Supreme Being.
32:3.14 (362.3) Божествено съвършеното създание и еволюционно станалото съвършено създание са равни по потенциал на божественост, но се отличават по нейния тип. За постигането на върховната степен на служене те са принудени да зависят един от друг. Еволюционните свръхвселени зависят от съвършената Хавона, която осигурява окончателна подготовка за техните възходящи обитатели, но и на съвършената централна вселена ú е необходимо съществуването на усъвършенстващи се свръхвселени за осигуряване на пълнота в развитието на нейните низхождащи жители.	32:3.14 (362.3) The divinely perfect creature and the evolutionary perfected creature are equal in degree of divinity potential, but they differ in kind. Each must depend on the other to attain supremacy of service. The evolutionary superuniverses depend on perfect Havona to provide the final training for their ascending citizens, but so does the perfect central universe require the existence of the perfecting superuniverses to provide for the full development of its descending inhabitants.
32:3.15 (362.4) Двете основни проявления на крайната реалност — вроденото и придобитото съвършенство, независимо дали това са личности или вселени, се характеризира със съгласуваност, взаимозависимост и взаимовръзка. Всяко се нуждае от своята противоположност за постигане на завършеност на функциите, служенето и предназначението.	32:3.15 (362.4) The two prime manifestations of finite reality, innate perfection and evolved perfection, be they personalities or universes, are co-ordinate, dependent, and integrated. Each requires the other to achieve completion of function, service, and destiny.
4. Връзката на Бога с локалната вселена ^top	4. God’s Relation to a Local Universe ^top
32:4.1 (362.5) Не бива да смятате, че доколкото Всеобщият Отец е предал толкова много от самия себе си и от своята власт на други, Той е мълчалив или пасивен член на съюза на Божествата. Освен личностната сфера и посвещаването на Настройчиците Той се представя като най--малко активното от Райските Божества, в смисъл, че позволява на равноправните Божества, своите Синове, както и на множеството създадени разумни същества, да правят толкова много за претворяването на неговия вечен замисъл. Той е мълчаливият член на съзидателното трио само в този смисъл, че никога не прави нищо от това, което могат да направят неговите равноправни или подчинени партньори.	32:4.1 (362.5) Do not entertain the idea that, since the Universal Father has delegated so much of himself and his power to others, he is a silent or inactive member of the Deity partnership. Aside from personality domains and Adjuster bestowal, he is apparently the least active of the Paradise Deities in that he allows his Deity co-ordinates, his Sons, and numerous created intelligences to perform so much in the carrying out of his eternal purpose. He is the silent member of the creative trio only in that he never does aught which any of his co-ordinate or subordinate associates can do.
32:4.2 (362.6) Бог в пълна степен разбира потребността на всяко разумно създание от действия и опит и затова във всяка ситуация, независимо дали тя има отношение към съдбата на вселената или към благополучието на най--скромното от нейните създания, Бог се въздържа от активност в полза на милиардите създания и личности Създатели, които по присъщия за тях начин се явяват като негови посредници във всяка вселенска ситуация или творчески акт. Но независимо от тази сдържаност, независимо от това проявление на безкрайна съгласуваност чрез предопределени сили и личности съществува действително, буквално и лично участие на Бога в тези събития. Всички тези средства Отецът използва за благото на цялото свое обширно творение.	32:4.2 (362.6) God has full understanding of the need of every intelligent creature for function and experience, and therefore, in every situation, be it concerned with the destiny of a universe or the welfare of the humblest of his creatures, God retires from activity in favor of the galaxy of creature and Creator personalities who inherently intervene between himself and any given universe situation or creative event. But notwithstanding this retirement, this exhibition of infinite co-ordination, there is on God’s part an actual, literal, and personal participation in these events by and through these ordained agencies and personalities. The Father is working in and through all these channels for the welfare of all his far-flung creation.
32:4.3 (363.1) Що се отнася до политиката, ръководството и управлението на дадена локална вселена, Всеобщият Баща действа в лицето на своя Син-Създател. Всеобщият Баща никога не се намесва във взаимоотношенията на Божиите Синове, в груповите взаимовръзки на личностите, които водят началото си от Третия Източник и Център, или в отношенията между които и да са други създания, такива като човешките същества. Винаги главен е законът на Сина--Създател, владичеството на Бащите на Съзвездия, Пълновластните Управители на Системи и Планетарните Принцове — правилата и методите, предопределени за съответната вселена. Не съществува разделение на властите; божествената власт никога не противоречи на божествения замисъл. Божествата се отличават със съвършено и вечно единодушие.	32:4.3 (363.1) As regards the policies, conduct, and administration of a local universe, the Universal Father acts in the person of his Creator Son. In the interrelationships of the Sons of God, in the group associations of the personalities of origin in the Third Source and Center, or in the relationship between any other creatures, such as human beings—as concerns such associations the Universal Father never intervenes. The law of the Creator Son, the rule of the Constellation Fathers, the System Sovereigns, and the Planetary Princes—the ordained policies and procedures for that universe—always prevail. There is no division of authority; never is there a cross working of divine power and purpose. The Deities are in perfect and eternal unanimity.
32:4.4 (363.2) Синът-Създател притежава върховна власт по всички въпроси, свързани с етиката, взаимоотношенията на всеки клас създания с всеки друг клас или на двама или повече индивиди в която и да е група; но подобен план не означава, че Всеобщият Баща не може по своему да се намесва и да направи нещо по желание на своя божествен разум с всяко отделно създание във всяка точка на творението във всичко, което се отнася до текущия статут на този индивид или до неговите възможности в бъдещето и което има отношение към вечния план на Отеца и към неговия безкраен замисъл.	32:4.4 (363.2) The Creator Son rules supreme in all matters of ethical associations, the relations of any division of creatures to any other class of creatures or of two or more individuals within any given group; but such a plan does not mean that the Universal Father may not in his own way intervene and do aught that pleases the divine mind with any individual creature throughout all creation, as pertains to that individual’s present status or future prospects and as concerns the Father’s eternal plan and infinite purpose.
32:4.5 (363.3) В смъртните волеви създания присъствието на Отеца се състои във вътрешния Настройчик — частица от неговия доличностен Дух; освен това Отецът е източникът на личността на подобно смъртно волево създание.	32:4.5 (363.3) In the mortal will creatures the Father is actually present in the indwelling Adjuster, a fragment of his prepersonal spirit; and the Father is also the source of the personality of such a mortal will creature.
32:4.6 (363.4) Тези Настройчици на Съзнанието са посвещения на Всеобщия Баща и са сравнително изолирани; те пребивават в човешкия разум, но нямат някакво забележимо отношение към етическите проблеми на съответното локално творение. Те не са непосредствено координирани нито със серафическата служба, нито с администрацията на системите, на съзвездията или на дадена локална вселена, нито даже с управлението на Сина-Създател, чиято воля е върховен закон в неговата вселена.	32:4.6 (363.4) These Thought Adjusters, the bestowals of the Universal Father, are comparatively isolated; they indwell human minds but have no discernible connection with the ethical affairs of a local creation. They are not directly co-ordinated with the seraphic service nor with the administration of systems, constellations, or a local universe, not even with the rule of a Creator Son, whose will is the supreme law of his universe.
32:4.7 (363.5) Вътрешните Настройчици представляват един от обособените, макар и унифицирани, начини, с помощта на които Бог установява връзка със създанията на своето почти безкрайно творение. Така невидимото за смъртния човек същество показва своето присъствие и ако Бог можеше, би ни открил себе си и по други начини, но такова по-нататъшно разкриване не е божествено възможно.	32:4.7 (363.5) The indwelling Adjusters are one of God’s separate but unified modes of contact with the creatures of his all but infinite creation. Thus does he who is invisible to mortal man manifest his presence, and could he do so, he would show himself to us in still other ways, but such further revelation is not divinely possible.
32:4.8 (363.6) Ние виждаме и разбираме механизма, посредством който Синовете придобиват задълбочени и пълни сведения за вселените под тяхна юрисдикция; но не можем напълно да разберем онези методи, които позволяват на Бог лично да има толкова изчерпателни познания за вселената на вселените, макар да сме способни да осъзнаем поне възможния път за получаване от Всеобщия Баща на информация за съществата в своето гигантско творение и откриването от негова страна на своето присъствие пред тях. Посредством личностния кръг Отецът знае — притежава лично знание за всички мисли и деяния на всички същества във всички системи на всички вселени в цялото творение. Макар че сме неспособни докрай да осмислим този метод на общуване на Бога със своите деца, ние можем да потвърдим своята увереност в това, че “Господ познава своите деца“ и че по отношение на всеки от нас той „забелязва къде сме се родили“.	32:4.8 (363.6) We can see and understand the mechanism whereby the Sons enjoy intimate and complete knowledge regarding the universes of their jurisdiction; but we cannot fully comprehend the methods whereby God is so fully and personally conversant with the details of the universe of universes, although we at least can recognize the avenue whereby the Universal Father can receive information regarding, and manifest his presence to, the beings of his immense creation. Through the personality circuit the Father is cognizant—has personal knowledge—of all the thoughts and acts of all the beings in all the systems of all the universes of all creation. Though we cannot fully grasp this technique of God’s communion with his children, we can be strengthened in the assurance that the “Lord knows his children,” and that of each one of us “he takes note where we were born.”
32:4.9 (363.7) В духовно отношение, във вашата вселена и вашето сърце, Всеобщият Баща присъства чрез един от Седемте Главни Духа на централната обител и неговото конкретно присъствие се проявява в божествения Настройчик, който живее, труди се и очаква в дълбините на смъртния разум.	32:4.9 (363.7) In your universe and in your heart the Universal Father is present, spiritually speaking, by one of the Seven Master Spirits of central abode and, specifically, by the divine Adjuster who lives and works and waits in the depths of the mortal mind.
32:4.10 (363.8) Бог не е егоцентрична личност; Отецът щедро отдава себе си на своите творения и на своите деца. Той живее и действа не само в Божествата, но и в своите Синове, на които доверява абсолютно всичко, което е божествено възможно за тях. Всеобщият Отец наистина се е отказал от всички функции, които може да изпълни друго същество. И това е толкова вярно по отношение на смъртния човек, както и по отношение на Сина--Създател, който управлява от името на Бога в столицата на локалната вселена. Така виждаме как се претворява идеалната и безкрайна любов на Всеобщия Отец.	32:4.10 (363.8) God is not a self-centered personality; the Father freely distributes himself to his creation and to his creatures. He lives and acts, not only in the Deities, but also in his Sons, whom he intrusts with the doing of everything that it is divinely possible for them to do. The Universal Father has truly divested himself of every function which it is possible for another being to perform. And this is just as true of mortal man as of the Creator Son who rules in God’s stead at the headquarters of a local universe. Thus we behold the outworking of the ideal and infinite love of the Universal Father.
32:4.11 (364.1) Всеобщото посвещаване на Отеца на вселената е предостатъчно доказателство както за величието, така и за великодушието на неговата божествена природа. Ако Бог не е предал някаква своя част на всеобщото творение, то от този остатък той с голяма щедрост посвещава на обитаващите в реалиите на смъртните Настройчици на Съзнанието — Тайнствените Наставници на времето, които така търпеливо пребивават в смъртните кандидати за вечен живот.	32:4.11 (364.1) In this universal bestowal of himself we have abundant proof of both the magnitude and the magnanimity of the Father’s divine nature. If God has withheld aught of himself from the universal creation, then of that residue he is in lavish generosity bestowing the Thought Adjusters upon the mortals of the realms, the Mystery Monitors of time, who so patiently indwell the mortal candidates for life everlasting.
32:4.12 (364.2) Всеобщият Баща сякаш е излял себе си, за да може щедро да дари цялото творение с личност и възможност за духовно развитие. Бог ни е дал себе си, за да можем да бъдем като него, и е запазил за себе си само част от своето могъщество и слава, необходими за поддържане на тези неща, от любов към които той е лишил себе си от всичко останало.	32:4.12 (364.2) The Universal Father has poured out himself, as it were, to make all creation rich in personality possession and potential spiritual attainment. God has given us himself that we may be like him, and he has reserved for himself of power and glory only that which is necessary for the maintenance of those things for the love of which he has thus divested himself of all things else.
5. Извечният и божествен замисъл ^top	5. The Eternal and Divine Purpose ^top
32:5.1 (364.3) В движението на вселените през пространството има велика и славна цел. Усилията на смъртните не са напразни. Всички ние участваме в претворяването на един грандиозен замисъл, на едно колосално начинание и неговата необятност ни позволява да видим само малка част във всяко конкретно време и в течение на всеки един живот. Всички ние сме част от вечен проект, който Боговете надзирават и преработват. Целият великолепен и всеобщ механизъм продължава величественото си движение в пространството под акомпанимента на музиката, която отмерва безкрайната мисъл и вечната цел на Първия Велик Източник и Център.	32:5.1 (364.3) There is a great and glorious purpose in the march of the universes through space. All of your mortal struggling is not in vain. We are all part of an immense plan, a gigantic enterprise, and it is the vastness of the undertaking that renders it impossible to see very much of it at any one time and during any one life. We are all a part of an eternal project which the Gods are supervising and outworking. The whole marvelous and universal mechanism moves on majestically through space to the music of the meter of the infinite thought and the eternal purpose of the First Great Source and Center.
32:5.2 (364.4) Вечната цел на вечния Бог е висш духовен идеал. Събитията на времето и усилията на материалното съществуване са само временна опора — мост, който води до другата страна, до обетованата земя на духовната реалност и небесното битие. Разбира се, за вас, смъртните, не е лесно да постигнете идеята за вечен замисъл; вие сте практически неспособни да осмислите вечността на това, което няма начало и край. Всичко, което на вас ви е познато, е крайно.	32:5.2 (364.4) The eternal purpose of the eternal God is a high spiritual ideal. The events of time and the struggles of material existence are but the transient scaffolding which bridges over to the other side, to the promised land of spiritual reality and supernal existence. Of course, you mortals find it difficult to grasp the idea of an eternal purpose; you are virtually unable to comprehend the thought of eternity, something never beginning and never ending. Everything familiar to you has an end.
32:5.3 (364.5) Що се отнася до отделния живот, продължителността на съществуване на един свят или хронологията на всяка свързана последователност от събития, то на вас ви се струва, че имате работа с изолиран отрязък от време, че винаги съществуват начало и край. Може привидно да изглежда, че при последователно подреждане на една поредица от подобни преживявания, животи, периоди или епохи се образува прав път, обособено времево събитие, което успява само да хвърли мимолетна сянка върху безкрайния лик на вечността. Но когато гледаме на всичко това иззад кулисите, откриващата се пред нас по-цялостна картина и по-дълбоко разбиране внушават мисълта за това, че подобно тълкуване е неадекватно, че то е откъслечно и съвършено непригодно като правилно обяснение и съотнасяне на процесите на времето към основната цел на най-важните реакции на вечността.	32:5.3 (364.5) As regards an individual life, the duration of a realm, or the chronology of any connected series of events, it would seem that we are dealing with an isolated stretch of time; everything seems to have a beginning and an end. And it would appear that a series of such experiences, lives, ages, or epochs, when successively arranged, constitutes a straightaway drive, an isolated event of time flashing momentarily across the infinite face of eternity. But when we look at all this from behind the scenes, a more comprehensive view and a more complete understanding suggest that such an explanation is inadequate, disconnected, and wholly unsuited properly to account for, and otherwise to correlate, the transactions of time with the underlying purposes and basic reactions of eternity.
32:5.4 (364.6) На мен ми се струва, че с цел обясняване на смъртния разум би имало голям смисъл да се представи вечността като цикъл, а вечният замисъл — като безкраен кръг, при което цикълът на вечността е по определен начин синхронизиран с преминаващите материални цикли на времето. Що се отнася до секторите на времето, съединени с цикъла на вечността и явяващи се негова част, то ние сме принудени да признаем, че такива времеви епохи се раждат, живеят и умират точно така, както се раждат, живеят и умират времевите същества. Мнозинството хора умират затова, защото не постигат такова ниво на духовно развитие, което би им позволило да се слеят с Настройчика, вследствие на което метаморфозата на смъртта става единственият възможен начин, който им позволява да се освободят от оковите на времето и от връзките на материалното творение и с това да тръгнат в крак с устремената напред процесия на вечността. Преминали успешно изпитателния живот във времето и материалното битие, вие получавате възможност да продължите своя път във връзка със и даже като част от вечността, в безкрайно завъртане по кръга на вечните епохи заедно със световете на пространството.	32:5.4 (364.6) To me it seems more fitting, for purposes of explanation to the mortal mind, to conceive of eternity as a cycle and the eternal purpose as an endless circle, a cycle of eternity in some way synchronized with the transient material cycles of time. As regards the sectors of time connected with, and forming a part of, the cycle of eternity, we are forced to recognize that such temporary epochs are born, live, and die just as the temporary beings of time are born, live, and die. Most human beings die because, having failed to achieve the spirit level of Adjuster fusion, the metamorphosis of death constitutes the only possible procedure whereby they may escape the fetters of time and the bonds of material creation, thereby being enabled to strike spiritual step with the progressive procession of eternity. Having survived the trial life of time and material existence, it becomes possible for you to continue on in touch with, even as a part of, eternity, swinging on forever with the worlds of space around the circle of the eternal ages.
32:5.5 (365.1) Секторите на времето са подобни на мимолетното проявление на личността в преходна форма; те се появяват за известно време, след което изчезват от човешкото полезрение, само за да се появят отново като нови участници и неизчезващи съставни елементи на по-висшия живот — безкрайното завъртане по кръга на вечността. В светлината на нашата вяра в една имаща граници вселена, която се движи по огромна издължена орбита около централната обител на Всеобщия Баща, вечността едва ли може да бъде представена като прав път.	32:5.5 (365.1) The sectors of time are like the flashes of personality in temporal form; they appear for a season, and then they are lost to human sight, only to reappear as new actors and continuing factors in the higher life of the endless swing around the eternal circle. Eternity can hardly be conceived as a straightaway drive, in view of our belief in a delimited universe moving over a vast, elongated circle around the central dwelling place of the Universal Father.
32:5.6 (365.2) Откровено казано, за крайния разум на времето вечността е непостижима. Вие сте просто неспособни да я обхванете с ума си; неспособни сте да я осмислите. Аз не я представям в цялата ú пълнота, но даже ако бях направил това, пак нямаше да мога да изложа своята представа пред човешкия разум. И все пак направих всичко, което е по силите ми, за да изразя изобщо някак нашия възглед и да ви разкажа поне нещо за нашето разбиране на вечните явления. Стремя се да ви помогна да си съставите определена представа за тези ценности, които притежават безкрайна същност и вечен смисъл.	32:5.6 (365.2) Frankly, eternity is incomprehensible to the finite mind of time. You simply cannot grasp it; you cannot comprehend it. I do not completely visualize it, and even if I did, it would be impossible for me to convey my concept to the human mind. Nevertheless, I have done my best to portray something of our viewpoint, to tell you somewhat of our understanding of things eternal. I am endeavoring to aid you in the crystallization of your thoughts about these values which are of infinite nature and eternal import.
32:5.7 (365.3) В съзнанието на Бога съществува план, който обхваща всяко създание в цялото му обширно владение, и този план е една вечна цел с безгранични възможности — неограничен напредък и вечен живот. И неизчерпаемите съкровища на този несравним път ви очакват — нужно е само да се стремите към тях!	32:5.7 (365.3) There is in the mind of God a plan which embraces every creature of all his vast domains, and this plan is an eternal purpose of boundless opportunity, unlimited progress, and endless life. And the infinite treasures of such a matchless career are yours for the striving!
32:5.8 (365.4) Пред вас е вечната цел! Очаква ви дръзновено пътешествие — постигането на божественост! Надпреварата за съвършенство е започнала! Участник в нея може да стане всеки и със сигурна победа ще се увенчаят усилията на всяко човешко същество, което ще се включи в надпреварата за вяра и доверие, осланяйки се на водачеството на вътрешния Настройчик и на ръководството на добрия дух на Вселенския Син, така щедро излят върху всичката плът.	32:5.8 (365.4) The goal of eternity is ahead! The adventure of divinity attainment lies before you! The race for perfection is on! whosoever will may enter, and certain victory will crown the efforts of every human being who will run the race of faith and trust, depending every step of the way on the leading of the indwelling Adjuster and on the guidance of that good spirit of the Universe Son, which so freely has been poured out upon all flesh.
32:5.9 (365.5) [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Върховния Съвет на Небадон и назначен за изпълнението на тази мисия от Гавраил Салвингтонски.]	32:5.9 (365.5) [Presented by a Mighty Messenger temporarily attached to the Supreme Council of Nebadon and assigned to this mission by Gabriel of Salvington.]