Документ 41	Paper 41
Физически аспекти на локалната вселена	Physical Aspects of the Local Universe
41:0.1 (455.1) П РИСЪСТВИЕТО на Съзидателния Дух е този характерен пространствен феномен, който отделя едно локално творение от останалите. Цялата Небадон е запълнена с явното пространствено присъствие на Божествената Попечителка на Салвингтон и това присъствие също толкова несъмнено изчезва при външните граници на нашата локална вселена. Това, което е изпълнено с Майчинския Дух на нашата локалната вселена, е Небадон; това, което излиза извън неговото пространствено присъствие, се намира извън пределите на Небадон и се отнася към извън-Небадонските региони на пространството на свръхвселената Орвонтон — други локални вселени.	41:0.1 (455.1) THE characteristic space phenomenon which sets off each local creation from all others is the presence of the Creative Spirit. All Nebadon is certainly pervaded by the space presence of the Divine Minister of Salvington, and such presence just as certainly terminates at the outer borders of our local universe. That which is pervaded by our local universe Mother Spirit is Nebadon; that which extends beyond her space presence is outside Nebadon, being the extra-Nebadon space regions of the superuniverse of Orvonton—other local universes.
41:0.2 (455.2) Макар че от административно-организационна гледна точка в голямата вселена се откриват ясно очертани граници между правителствата на централната, свръх- и локалната вселени и макар че тези граници имат астрономически паралели в пространственото разграничение на Хавона и седемте свръхвселени, за локалните творения не съществуват толкова ясни линии на физическа демаркация. Даже големите и малките сектори на Орвонтон (за нас) са отчетливо различими, но да се определят физическите граници на локалните вселени не е лесна задача. Това се обяснява с факта, че локалните творения са административно организирани в съответствие с някои съзидателни принципи, определящи сегментацията на общия енергиен заряд на свръхвселената, докато техните физически компоненти, сферите на пространството — слънца, черни острови, планети и т. н., произхождат основно от мъглявини, астрономическата поява на които е обусловена от някои предсъзидателни (трансцендентални) планове на Архитектите на Голямата Вселена.	41:0.2 (455.2) While the administrative organization of the grand universe discloses a clear-cut division between the governments of the central, super-, and local universes, and while these divisions are astronomically paralleled in the space separation of Havona and the seven superuniverses, no such clear lines of physical demarcation set off the local creations. Even the major and minor sectors of Orvonton are (to us) clearly distinguishable, but it is not so easy to identify the physical boundaries of the local universes. This is because these local creations are administratively organized in accordance with certain creative principles governing the segmentation of the total energy charge of a superuniverse, whereas their physical components, the spheres of space—suns, dark islands, planets, etc.—take origin primarily from nebulae, and these make their astronomical appearance in accordance with certain precreative (transcendental) plans of the Architects of the Master Universe.
41:0.3 (455.3) Една или няколко и даже много такива мъглявини могат да влизат в пределите на една локална вселена — така физически Небадон била образувана от звездното и планетарно потомство на Андроновер и други мъглявини. Произходът на сферите на Небадон е свързан с различни мъглявини, но всички те имали определена минимална общност на пространствено движение, коригирано от разумните действия на управляващите енергията така, че да се създаде нашето днешно натрупване на определени пространствени тела, които — като единно цяло, извършват съвместно завъртане по орбитите на свръхвселената.	41:0.3 (455.3) One or more—even many—such nebulae may be encompassed within the domain of a single local universe even as Nebadon was physically assembled out of the stellar and planetary progeny of Andronover and other nebulae. The spheres of Nebadon are of diverse nebular ancestry, but they all had a certain minimum commonness of space motion which was so adjusted by the intelligent efforts of the power directors as to produce our present aggregation of space bodies, which travel along together as a contiguous unit over the orbits of the superuniverse.
41:0.4 (455.4) Такъв е строежът на локалния звезден облак на Небадон, който понастоящем се върти по все по-устойчива орбита около Стрелец — центъра на този малък сектор на Орвонтон, към който се отнася нашата локална вселена.	41:0.4 (455.4) Such is the constitution of the local star cloud of Nebadon, which today swings in an increasingly settled orbit about the Sagittarius center of that minor sector of Orvonton to which our local creation belongs.
1. Енергийните центрове на Небадон ^top	1. The Nebadon Power Centers ^top
41:1.1 (455.5) Началото на спиралните и други мъглявинни — майчинските вихрещи се „колела“ на пространствените сфери, се полага от Райските организатори на силата; впоследствие, когато мъглявините започват да реагират на гравитацията, на мястото на организаторите на силата идват енергийните центрове и физическите контрольори, които действат на ниво свръхвселена и поемат върху себе си пълна отговорност за направляването на физическата еволюция на следващите поколения от звездно и планетарно потомство. След пристигането на нашия Син-Създател този физически контрол над вселената Небадон бива незабавно съгласуван с Неговия план за организация на вселената. В пределите на владенията на този Райски Божий Син Висшите Енергийни Центрове и Главните Физически Контрольори, а по-късно — Управляващите Моронтийната Енергия и други същества, създават обширен комплекс от линии за връзка, енергийни кръгове и силови магистрали, трайно свързващи разнообразните пространствени тела на Небадон в интегрирана административна единица.	41:1.1 (455.5) The spiral and other nebulae, the mother wheels of the spheres of space, are initiated by Paradise force organizers; and following nebular evolution of gravity response, they are superseded in superuniverse function by the power centers and physical controllers, who thereupon assume full responsibility for directing the physical evolution of the ensuing generations of stellar and planetary offspring. This physical supervision of the Nebadon preuniverse was, upon the arrival of our Creator Son, immediately co-ordinated with his plan for universe organization. Within the domain of this Paradise Son of God, the Supreme Power Centers and the Master Physical Controllers collaborated with the later appearing Morontia Power Supervisors and others to produce that vast complex of communication lines, energy circuits, and power lanes which firmly bind the manifold space bodies of Nebadon into one integrated administrative unit.
41:1.2 (456.1) Сто Висши Енергийни Центъра от четвърти ред постоянно са закрепени за нашата локална вселена. Тези същества приемат входящите силови линии от уверските центрове от трети ред и предават стъпаловидно понижените и модифицирани линии на енергийните центрове на нашите съзвездия и системи. В съвкупност тези енергийни центрове създават жива система за управление и стабилизация, поддържаща равновесието и разпределението на енергията, която в свободно състояние се отличава с неустойчивост и колебания. Но сега енергийните центрове нямат отношение към кратковременните и локални енергийни нарушения, каквито например са появите на слънчеви петна и електрически смущения в системата; светлината и електричеството не са основни енергии на пространството; те са вторични и спомагателни проявления.	41:1.2 (456.1) One hundred Supreme Power Centers of the fourth order are permanently assigned to our local universe. These beings receive the incoming lines of power from the third-order centers of Uversa and relay the down-stepped and modified circuits to the power centers of our constellations and systems. These power centers, in association, function to produce the living system of control and equalization which operates to maintain the balance and distribution of otherwise fluctuating and variable energies. Power centers are not, however, concerned with transient and local energy upheavals, such as sun spots and system electric disturbances; light and electricity are not the basic energies of space; they are secondary and subsidiary manifestations.
41:1.3 (456.2) Стоте центъра на локалната вселена са разположени в Салвингтон, където функционирт в самия енергиен център на тази сфера. Архитектурните сфери — такива, каквито са Салвингтон, Едемия и Йерусем, се осветяват, топлят и снабдяват с енергия чрез използване на методи, осигуряващи пълната им независимост от слънцата на пространството. Тези сфери са конструирани — направени по поръчка, от енергийните центрове и физическите контрольори така, че да оказват мощно въздействие върху разпределението на енергията. Основавайки своята дейност на такива централни точки за регулиране на енергията, енергийните центрове, благодарение на своето живо присъствие, насочват и преразпределят физическите енергии в пространството. Тези енергийни кръгове са основата на всички физико-материални и моронтийно-духовни явления.	41:1.3 (456.2) The one hundred local universe centers are stationed on Salvington, where they function at the exact energy center of that sphere. Architectural spheres, such as Salvington, Edentia, and Jerusem, are lighted, heated, and energized by methods which make them quite independent of the suns of space. These spheres were constructed—made to order—by the power centers and physical controllers and were designed to exert a powerful influence over energy distribution. Basing their activities on such focal points of energy control, the power centers, by their living presences, directionize and channelize the physical energies of space. And these energy circuits are basic to all physical-material and morontia-spiritual phenomena.
41:1.4 (456.3) За всяко от стоте съзвездия, основните сектори на Небадон, са предназначени по десет Висши Енергийни Центъра от пети ред. Във вашето съзвездие Норлатиадек те се намират не в столичната сфера, а в центъра на колосална звездна система, която образува физическото ядро на съзвездието. Десет спомагателни механични контрольори и десет баромера на Едемия поддържат безупречна и непрекъсната връзка със съседните енергийни центрове.	41:1.4 (456.3) Ten Supreme Power Centers of the fifth order are assigned to each of Nebadon’s primary subdivisions, the one hundred constellations. In Norlatiadek, your constellation, they are not stationed on the headquarters sphere but are situated at the center of the enormous stellar system which constitutes the physical core of the constellation. On Edentia there are ten associated mechanical controllers and ten frandalanks who are in perfect and constant liaison with the near-by power centers.
41:1.5 (456.4) В гравитациония център на всяка локална система се намира по един Висш Енергиен Център от шести ред. В системата Сатания прикрепеният към нея енергиен център заема един черен остров в пространството, разположен в астрономическия център на системата. Много от тези черни острови са гигантски генератори, активиращи и направляващи някои пространствени енергии, и тези естествени обстоятелства ефективно се използват от Енергийния Център на Сатания, чиято жива маса осъществява връзка с висшестоящите центрове, насочвайки потоците от по-овеществена енергия чрез Главните Физически Контрольори, намиращи се на еволюционните планети на пространството.	41:1.5 (456.4) One Supreme Power Center of the sixth order is stationed at the exact gravity focus of each local system. In the system of Satania the assigned power center occupies a dark island of space located at the astronomic center of the system. Many of these dark islands are vast dynamos which mobilize and directionize certain space-energies, and these natural circumstances are effectively utilized by the Satania Power Center, whose living mass functions as a liaison with the higher centers, directing the streams of more materialized power to the Master Physical Controllers on the evolutionary planets of space.
2. Физическите контрольори на Сатания ^top	2. The Satania Physical Controllers ^top
41:2.1 (456.5) Макар Главните Физически Контрольори да служат заедно с енергийните центрове в цялата голяма вселена, да се разберат техните функции е по-лесно на ниво локална система — такава като Сатания. Сатания представлява една от стоте локални системи, които образуват административната организация на съзвездието Норлатиадек, а нейни непосредствени съседи са системите Сандматия, Асунтия, Порогия, Сортория, Рантулия и Глантония. Системите на Норлатиадек в много отношения се отличават една от друга, но всички те са еволюционни и прогресирщи, по което много си приличат със Сатания.	41:2.1 (456.5) While the Master Physical Controllers serve with the power centers throughout the grand universe, their functions in a local system, such as Satania, are more easy of comprehension. Satania is one of one hundred local systems which make up the administrative organization of the constellation of Norlatiadek, having as immediate neighbors the systems of Sandmatia, Assuntia, Porogia, Sortoria, Rantulia, and Glantonia. The Norlatiadek systems differ in many respects, but all are evolutionary and progressive, very much like Satania.
41:2.2 (457.1) Самата Сатания се състои от повече от седем хиляди астрономически групи, или физически системи, от които съвсем малко имат произход, сходен с произхода на вашата Слънчева система. Астрономическият център на Сатания е гигантски черен остров на пространството, който — заедно с приближаващите се към него сфери — е разположен недалеч от резиденцията на правителството на системата.	41:2.2 (457.1) Satania itself is composed of over seven thousand astronomical groups, or physical systems, few of which had an origin similar to that of your solar system. The astronomic center of Satania is an enormous dark island of space which, with its attendant spheres, is situated not far from the headquarters of the system government.
41:2.3 (457.2) Ако не смятаме присъствието на прикрепения към системата енергиен център, общото управление на цялата система за физическа енергия на Сатания е съсредоточено в Йерусем. Главен Физически Контрольор, намиращ се в тази столична сфера, координира своите действия с енергийния център на системата, изпълнявайки ролята на център за връзка с енергийните инспектори, чийто център се намира в Йерусем и те действат по цялата локална система.	41:2.3 (457.2) Except for the presence of the assigned power center, the supervision of the entire physical-energy system of Satania is centered on Jerusem. A Master Physical Controller, stationed on this headquarters sphere, works in co-ordination with the system power center, serving as liaison chief of the power inspectors headquartered on Jerusem and functioning throughout the local system.
41:2.4 (457.3) Петстотин хиляди живи и разумни оператори, разхвърляни по цялата Сатания, контролират създаването на енергийни кръгове и преразпределянето на енергията. Благодарение на действието на тези физически контрольори управляващите енергийните центрове осъществяват пълен и съвършен контрол над повечето основни енергии на пространството, включително излъчването на силно нагрети светила и черни, заредени с енергия сфери. Тази група живи същности е способна да мобилизира, преобразува, превръща, манипулира и предава почти всички видове физическа енергия на организираното пространство.	41:2.4 (457.3) The circuitizing and channelizing of energy is supervised by the five hundred thousand living and intelligent energy manipulators scattered throughout Satania. Through the action of such physical controllers the supervising power centers are in complete and perfect control of a majority of the basic energies of space, including the emanations of highly heated orbs and the dark energy-charged spheres. This group of living entities can mobilize, transform, transmute, manipulate, and transmit nearly all of the physical energies of organized space.
41:2.5 (457.4) Животът притежава вътрешна способност за мобилизация и превръщане на всеобщата енергия. Вие сте запознати с механизма на растителния живот, посредством който материалната енергия на светлината се преобразува в разнообразни проявления в растителното царство. Вие също така отчасти сте запознати и с метода, чрез който тази растителна енергия може да бъде превръщана в явления, отнасящи се към животинската дейност, но вие практически нищо не знаете за методите, използвани от управляващите енергията и физическите контрольори, които са дарени със способност да мобилизират, трансформират, преразпределят и концентрират разнообразните видове пространствена енергия.	41:2.5 (457.4) Life has inherent capacity for the mobilization and transmutation of universal energy. You are familiar with the action of vegetable life in transforming the material energy of light into the varied manifestations of the vegetable kingdom. You also know something of the method whereby this vegetative energy can be converted into the phenomena of animal activities, but you know practically nothing of the technique of the power directors and the physical controllers, who are endowed with ability to mobilize, transform, directionize, and concentrate the manifold energies of space.
41:2.6 (457.5) Тези същества от енергийните сфери нямат пряко отношение към енергията като към един от факторите на живите създания — нито даже с областта на биохимията. Понякога те се занимават със създаването на физически предпоставки за живот, разработвайки такива енергийни системи, които могат да служат като физически обвивки за живите енергии на елементарните материални организми. В известен смисъл физическите контрольори също са свързани с предшестващите живота проявления на материална енергия, както спомагателните духове на разума са свързани с пред-духовните функции на материалния разум.	41:2.6 (457.5) These beings of the energy realms do not directly concern themselves with energy as a component factor of living creatures, not even with the domain of physiological chemistry. They are sometimes concerned with the physical preliminaries of life, with the elaboration of those energy systems which may serve as the physical vehicles for the living energies of elementary material organisms. In a way the physical controllers are related to the preliving manifestations of material energy as the adjutant mind-spirits are concerned with the prespiritual functions of material mind.
41:2.7 (457.6) На всяка сфера тези разумни създания, занимаващи се с регулацията на енергията и нейното управление, трябва да привеждат своите методи в съответствие с физическия строеж и структура на съответната планета. Те безпогрешно използват изчисленията и изводите на намиращите се на тяхно разположение физици и други технически съветници относно локалното влияние на силно нагорещени слънца и други типове свръхзаредени звезди. Необходимо е да се съобразяваме и с огромните студени черни гиганти на пространството и струпванията от облаци звезден прах; всички тези материални фактори се вземат под внимание при решаването на практическите задачи, свързани с управлението на енергията.	41:2.7 (457.6) These intelligent creatures of power control and energy direction must adjust their technique on each sphere in accordance with the physical constitution and architecture of that planet. They unfailingly utilize the calculations and deductions of their respective staffs of physicists and other technical advisers regarding the local influence of highly heated suns and other types of supercharged stars. Even the enormous cold and dark giants of space and the swarming clouds of star dust must be reckoned with; all of these material things are concerned in the practical problems of energy manipulation.
41:2.8 (457.7) Енергосиловото управление на еволюционните обитаеми светове влиза в задълженията на Главните Физически Контрольори, но тези същества не носят отговорност за всички енергийни „сривове“ на Урантия. Съществува цяла поредица от причини за такива нарушения, някои от които стават извън пределите на сферата за контрол на физическите опекуни. Урантия я пресичат енергийни линии с колосална мощност — тази малка планета се намира в сферата на влияние на грамадни маси и понякога на местните контрольори се налага да привличат огромен брой същества от своята категория в опита си да балансират тези енергийни линии. Те се справят добре с физическите кръгове на Сатания, но се сблъскват с трудности, свързани с изолирането на енергийните потоци на Норлатиадек.	41:2.8 (457.7) The power-energy supervision of the evolutionary inhabited worlds is the responsibility of the Master Physical Controllers, but these beings are not responsible for all energy misbehavior on Urantia. There are a number of reasons for such disturbances, some of which are beyond the domain and control of the physical custodians. Urantia is in the lines of tremendous energies, a small planet in the circuit of enormous masses, and the local controllers sometimes employ enormous numbers of their order in an effort to equalize these lines of energy. They do fairly well with regard to the physical circuits of Satania but have trouble insulating against the powerful Norlatiadek currents.
3. Нашите звездни партньори ^top	3. Our Starry Associates ^top
41:3.1 (458.1) Повече от две хиляди ярки слънца изливат светлина и енергия в Сатания, а вашето собствено слънце е блестящо светило от средна величина. От тридесетте най-близки слънца само три притежават по-голяма сила на светене. Управляващите Вселенската Енергия инициират специални енергийни токове, които протичат между отделните звезди и съответстващите им звездни системи. За енергийните центрове и физическите регулиращи тези звездни пещи, заедно с черните гиганти на пространството, служат като междинни пунктове за ефективна концентрация и направляване на енергийните потоци на материалните творения.	41:3.1 (458.1) There are upward of two thousand brilliant suns pouring forth light and energy in Satania, and your own sun is an average blazing orb. Of the thirty suns nearest yours, only three are brighter. The Universe Power Directors initiate the specialized currents of energy which play between the individual stars and their respective systems. These solar furnaces, together with the dark giants of space, serve the power centers and physical controllers as way stations for the effective concentrating and directionizing of the energy circuits of the material creations.
41:3.2 (458.2) Небадонските слънца не се различават от останалите слънца на другите вселени. Материалният състав на всички слънца, черни острови, планети и спътници, даже на метеорите, е напълно идентичен. Диаметърът на такива слънца е средно около един милион и шестотин хиляди километра, а на вашето светило е малко по-малък. Диаметърът на най-голямата звезда във вселената — звездния облак Антарес, превишава диаметъра на вашето слънце четиристотин и петдесет пъти и е шестдесет милиона пъти повече от неговия обем. Но съществува повече от достатъчно пространство, за да се поберат всички тези гигантски слънца. За тях има толкова свободно място в космоса, колкото биха имали дузина портокали, въртейки се вътре в Урантия, ако планетата представляваше кух глобус.	41:3.2 (458.2) The suns of Nebadon are not unlike those of other universes. The material composition of all suns, dark islands, planets, and satellites, even meteors, is quite identical. These suns have an average diameter of about one million miles, that of your own solar orb being slightly less. The largest star in the universe, the stellar cloud Antares, is four hundred and fifty times the diameter of your sun and is sixty million times its volume. But there is abundant space to accommodate all of these enormous suns. They have just as much comparative elbow room in space as one dozen oranges would have if they were circulating about throughout the interior of Urantia, and were the planet a hollow globe.
41:3.3 (458.3) Когато от майчинския вихър на мъглявината се изхвърлят твърде големи слънца, те скоро се разтрошават или образуват двойни звезди. Всички слънца първоначално са в напълно газообразно състояние, макар че впоследствие могат временно да съществуват и в полутечно състояние. Когато вашето слънце стигнало до това полутечно състояние, предизвикано от налягането на свръхгаз, то било недостатъчно голямо за разделяне по екватора, което съответства на един от типовете образуване на двойни звезди.	41:3.3 (458.3) When suns that are too large are thrown off a nebular mother wheel, they soon break up or form double stars. All suns are originally truly gaseous, though they may later transiently exist in a semiliquid state. When your sun attained this quasi-liquid state of supergas pressure, it was not sufficiently large to split equatorially, this being one type of double star formation.
41:3.4 (458.4) Когато техните размери са по-малко от една десета от размерите на вашето слънце, тези огнени сфери бързо се свиват, уплътняват и изстиват. Тези светила, чиито размери превишават размерите на вашето слънце повече от тридесет пъти — по-точно тези, които съдържат тридесет пъти повече собствено вещество, бързо се разделят на две отделни тела или ставайки центрове на нови системи, или оставайки в пределите на взаимното си гравитационно въздействие, въртейки се около общ център като един вид двойна звезда.	41:3.4 (458.4) When less than one tenth the size of your sun, these fiery spheres rapidly contract, condense, and cool. When upwards of thirty times its size—rather thirty times the gross content of actual material—suns readily split into two separate bodies, either becoming the centers of new systems or else remaining in each other’s gravity grasp and revolving about a common center as one type of double star.
41:3.5 (458.5) Последният от най-големите космически взривове на Орвонтон беше необичайният взрив на двойна звезда, светлината от който достигна Урантия през 1572 година сл.Хр.. Този голям пожар беше толкова интензивен, че взривът се виждаше отчетливо и на дневна светлина.	41:3.5 (458.5) The most recent of the major cosmic eruptions in Orvonton was the extraordinary double star explosion, the light of which reached Urantia in a.d. 1572. This conflagration was so intense that the explosion was clearly visible in broad daylight.
41:3.6 (458.6) Не всички звезди са твърди, но такива са много от по-старите. Някои от червеникавите, слабо блестящи звезди в центъра на своята колосална маса достигат плътност, която може да се определи така: един кубически сантиметър от подобна звезда би тежал на Урантия около сто и седемдесет килограма. Вследствие колосалното свиване, съпровождано от загуби на топлина и циркулация на енергия, се е извършило сближаване на орбитите на елементарните частици и днес те плътно са се приближили към състоянието на електронно уплътняване. Този процес на изстиване и свиване може да продължава до последната и критична точка на взрива, настъпваща при уплътняване на ултиматоните.	41:3.6 (458.6) Not all stars are solid, but many of the older ones are. Some of the reddish, faintly glimmering stars have acquired a density at the center of their enormous masses which would be expressed by saying that one cubic inch of such a star, if on Urantia, would weigh six thousand pounds. The enormous pressure, accompanied by loss of heat and circulating energy, has resulted in bringing the orbits of the basic material units closer and closer together until they now closely approach the status of electronic condensation. This process of cooling and contraction may continue to the limiting and critical explosion point of ultimatonic condensation.
41:3.7 (459.1) Повечето от гигантските слънца са сравнително млади; повечето от звездните джуджета са стари, но не всички. Джуджетата, образуващи се в резултат от сблъсъци, могат да бъдат много млади и да излъчват интензивна бяла светлина и без да преминат през начален период на младо червено светене. Както много младите, така и много старите слънца обикновено светят с червеникав отблясък. Жълтият оттенък е показател за разцвет на младостта или за приближаване към старостта, но ярката бяла светлина означава здрав и продължителен живот в зряла възраст.	41:3.7 (459.1) Most of the giant suns are relatively young; most of the dwarf stars are old, but not all. The collisional dwarfs may be very young and may glow with an intense white light, never having known an initial red stage of youthful shining. Both very young and very old suns usually shine with a reddish glow. The yellow tinge indicates moderate youth or approaching old age, but the brilliant white light signifies robust and extended adult life.
41:3.8 (459.2) Макар че не всички млади слънца преминават през стадии на пулсации, във всеки случай не видимо, вглеждайки се в пространството, вие можете да забележите много от тези по-млади звезди, чийто цикъл на гигантски респирационно повдигане и отпускане продължава от два до седем дни. Вашето слънце досега съхранява постепенно изчезващите последствия от мощните раздувания от своята младост, но техният период се е удължил от предишните три и половина дневни пулсации до днешните единадесет и половина години на циклично появяване на слънчеви петна.	41:3.8 (459.2) While all adolescent suns do not pass through a pulsating stage, at least not visibly, when looking out into space you may observe many of these younger stars whose gigantic respiratory heaves require from two to seven days to complete a cycle. Your own sun still carries a diminishing legacy of the mighty upswellings of its younger days, but the period has lengthened from the former three and one-half day pulsations to the present eleven and one-half year sunspot cycles.
41:3.9 (459.3) Променливите звезди имат разнообразен произход. В някои двойни звезди приливите, предизвиквани от бързо променящите се растояния при завъртането на двете тела по техните орбити, довеждат също така и до периодични колебания при излъчването на светлина. Промените в гравитацията предизвикват регулярни и повтарящи се избухвания — точно както захващането на метеори чрез акреция на енергия-материал на повърхността би довело до сравнително внезапно избухване на светлина, което бързо би спаднало до нормалното за това слънце ниво на яркост. Понякога слънцето улавя поток метеори по линията на намаленото съпротивление на гравитацията, а в редки случаи причината за звездните избухвания се оказва сблъсък, но повечето такива явления се дължат само на вътрешни колебания.	41:3.9 (459.3) Stellar variables have numerous origins. In some double stars the tides caused by rapidly changing distances as the two bodies swing around their orbits also occasion periodic fluctuations of light. These gravity variations produce regular and recurrent flares, just as the capture of meteors by the accretion of energy-material at the surface would result in a comparatively sudden flash of light which would speedily recede to normal brightness for that sun. Sometimes a sun will capture a stream of meteors in a line of lessened gravity opposition, and occasionally collisions cause stellar flare-ups, but the majority of such phenomena are wholly due to internal fluctuations.
41:3.10 (459.4) В една от групите променливи звезди периодът на светлинни колебания се намира в пряка зависимост от яркостта — знанието на този факт позволява на астрономите да използват такива слънца като вселенски фарове и надеждни точки за измерване с оглед продължаване на изследванията на далечните звездни струпвания. С помощта на този метод може да се измерват с голяма точност междузвездни разстояния в пределите на повече от един милион светлинни години. Подобряването на метода за измерване на пространството и усъвършенстването на телескопите някога по-пълно ще разкрият десетте големи региона на свръхвселената Орвонтон; вие ще различавате най-малко осем от тези необятни сектори, имащи вид на колосални и достатъчно симетрични звездни струпвания.	41:3.10 (459.4) In one group of variable stars the period of light fluctuation is directly dependent on luminosity, and knowledge of this fact enables astronomers to utilize such suns as universe lighthouses or accurate measuring points for the further exploration of distant star clusters. By this technique it is possible to measure stellar distances most precisely up to more than one million light-years. Better methods of space measurement and improved telescopic technique will sometime more fully disclose the ten grand divisions of the superuniverse of Orvonton; you will at least recognize eight of these immense sectors as enormous and fairly symmetrical star clusters.
4. Плътността на Слънцето ^top	4. Sun Density ^top
41:4.1 (459.5) Масата на вашето слънце малко превишава оценката на вашите физици, по изчисленията на които тя е хиляда и осемстотин квадрилиона (1,8 x 1027) тона. Сега то се разполага приблизително в средната част на скáлата между най-плътните и най-разредените звезди, бидейки около един и половина пъти по-плътно от водата. Но вашето слънце не е нито течно, нито твърдо — то е газообразно; и това е така независимо от това, че е трудно да се обясни по какъв начин някое газообразно вещество е способно да достига такива и още по-големи плътности. Газообразното, течното и твърдото състояние се отнасят към въпросите на атомно-молекулярните отношения, но плътността е отношение на пространството и масата. Плътността се изменя право пропорционално на количеството на масата в пространството и обратно пропорционално на количеството пространство в масата — пространството между централните ядра на материята и частиците, които се завихрят около тези центрове, а също и пространството вътре в тези материални частици.	41:4.1 (459.5) The mass of your sun is slightly greater than the estimate of your physicists, who have reckoned it as about two octillion (2 x 1027) tons. It now exists about halfway between the most dense and the most diffuse stars, having about one and one-half times the density of water. But your sun is neither a liquid nor a solid—it is gaseous—and this is true notwithstanding the difficulty of explaining how gaseous matter can attain this and even much greater densities.
41:4.2 (459.6) Изстиващите звезди могат да бъдат физически газообразни и едновременно с това изключително плътни. Вие не сте запознати със слънчевите	41:4.2 (459.6) Gaseous, liquid, and solid states are matters of atomic-molecular relationships, but density is a relationship of space and mass. Density varies directly with the quantity of mass in space and inversely with the amount of space in mass, the space between the central cores of matter and the particles which whirl around these centers as well as the space within such material particles.
41:4.3 (459.7) свръхгазове, но тези и други необичайни форми на материята обясняват по какъв начин даже нетвърдите слънца достигат плътността на желязото — например, такава, каквато притежава Урантия, и едновременно могат да се намират в изключително нагрято газообразно състояние, продължавайки да функционират като слънца. Атомите в тези плътни свръхгазове са изключително малки; те съдържат малко електрони. Освен това такива слънца са загубили значително количество от запаса си на свободна ултиматонна енергия.	41:4.3 (459.7) Cooling stars can be physically gaseous and tremendously dense at the same time. You are not familiar with the solar supergases, but these and other unusual forms of matter explain how even nonsolid suns can attain a density equal to iron—about the same as Urantia—and yet be in a highly heated gaseous state and continue to function as suns. The atoms in these dense supergases are exceptionally small; they contain few electrons. Such suns have also largely lost their free ultimatonic stores of energy.
41:4.4 (460.1) Едно от близките до вас слънца, масата на което в началото на неговото съществуване се равняваше на масата на вашето слънце, се е уплътнило почти до размерите на Урантия, ставайки четиридесет хиляди пъти по-плътно от вашето светило. Теглото на това горещо-хладно газообразно-твърдо тяло е петдесет и пет килограма на кубически сантиметър. Въпреки това това слънце свети със слаба червеникава светлина, с угасващия блясък на умиращ монарх на светлината.	41:4.4 (460.1) One of your near-by suns, which started life with about the same mass as yours, has now contracted almost to the size of Urantia, having become forty thousand times as dense as your sun. The weight of this hot-cold gaseous-solid is about one ton per cubic inch. And still this sun shines with a faint reddish glow, the senile glimmer of a dying monarch of light.
41:4.5 (460.2) В повечето от случаите, обаче, слънцата не са толкова плътни. Един от вашите по-близки съседи притежава плътност, точно съответстваща на плътността на вашата атмосфера на нивото на морето. Ако можехте да се окажете вътре в такова слънце, вие не бихте могли да забележите нищо. И ако не беше температурата, бихте могли да преминете през повечето блестящи в нощното небе светила и да забележите не повече вещество, отколкото чувствате във въздуха в своето земно жилище.	41:4.5 (460.2) Most of the suns, however, are not so dense. One of your nearer neighbors has a density exactly equal to that of your atmosphere at sea level. If you were in the interior of this sun, you would be unable to discern anything. And temperature permitting, you could penetrate the majority of the suns which twinkle in the night sky and notice no more matter than you perceive in the air of your earthly living rooms.
41:4.6 (460.3) Масивното слънце Велунтия — едно от най-големите в Орвонтон, има плътност, равна на една хилядна от плътността на атмосферата на Урантия. Ако по своя състав то съответстваше на вашата атмосфера и не беше нажежено, би се образувал такъв вакуум, че хората, намиращи се на неговата повърхност или вътре в него, щяха бързо да се задушат.	41:4.6 (460.3) The massive sun of Veluntia, one of the largest in Orvonton, has a density only one one-thousandth that of Urantia’s atmosphere. Were it in composition similar to your atmosphere and not superheated, it would be such a vacuum that human beings would speedily suffocate if they were in or on it.
41:4.7 (460.4) Температурата на повърхността на друг гигант от Орвонтон понастоящем е малко под хиляда и шестотин градуса. В диаметър той превишава четиристотин и осемдесет милиона километра — пространство, достатъчно да вмести вашето слънце заедно със сегашната орбита на земята. Но независимо от цялата му колосална величина — повече от четиридесет милиона пъти надвишаваща размерите на вашето слънце, неговата маса е само малко повече от тридесет пъти повече от масата на слънцето. Тези гигантски слънца притежават корона, която се простира почти от едното слънце до другото.	41:4.7 (460.4) Another of the Orvonton giants now has a surface temperature a trifle under three thousand degrees. Its diameter is over three hundred million miles—ample room to accommodate your sun and the present orbit of the earth. And yet, for all this enormous size, over forty million times that of your sun, its mass is only about thirty times greater. These enormous suns have an extending fringe that reaches almost from one to the other.
5. Слънчевата радиация ^top	5. Solar Radiation ^top
41:5.1 (460.5) Това, че намиращото се в пространството слънце не притежава голяма плътност, се потвърждава от устойчивите потоци излъчвана светлинна енергия. Прекалено голяма плътност би задържала светлината вследствие на непрозрачността, докато налягането на светлинната енергия не достигне до точката на избухване. В недрата на слънцето съществува колосално налягане, създавано от газове или светлина, достатъчно за изхвърлянето на поток енергия, способен да преодолее много милиони километри пространство, за да отдаде енергия, светлина и топлина на отдалечените планети. Повърхност с дебелина пет метра, която има плътността на Урантия, ефективно би предотвратявала излъчването от слънцето на всички рентгенови лъчи и светлинна енергия, докато повишаването на вътрешното налягане на акумулиращите се при разцепване на атомите енергии преодолява гравитацията чрез насочен навън взрив с огромна сила.	41:5.1 (460.5) That the suns of space are not very dense is proved by the steady streams of escaping light-energies. Too great a density would retain light by opacity until the light-energy pressure reached the explosion point. There is a tremendous light or gas pressure within a sun to cause it to shoot forth such a stream of energy as to penetrate space for millions upon millions of miles to energize, light, and heat the distant planets. Fifteen feet of surface of the density of Urantia would effectually prevent the escape of all X rays and light-energies from a sun until the rising internal pressure of accumulating energies resulting from atomic dismemberment overcame gravity with a tremendous outward explosion.
41:5.2 (460.6) В присъствието на изтласкващи газове светлината, задържана при високи температури от непрозрачни стени, притежава голяма взривност. Светлината е реална. Ако използваме вашите оценки на енергията и мощността на Урантия, слънчевата светлина щеше да бъде икономична даже при цена два милиона долара за килограм.	41:5.2 (460.6) Light, in the presence of the propulsive gases, is highly explosive when confined at high temperatures by opaque retaining walls. Light is real. As you value energy and power on your world, sunlight would be economical at a million dollars a pound.
41:5.3 (460.7) Вътрешността на вашето слънце е гигантски генератор на рентгенови лъчи. Слънцето се поддържа отвътре за сметка на непрекъснат поток от тези мощни излъчвания.	41:5.3 (460.7) The interior of your sun is a vast X-ray generator. The suns are supported from within by the incessant bombardment of these mighty emanations.
41:5.4 (460.8) На възбудения от рентгеновите лъчи електрон му трябват повече от половин милиона години, за да се издигне от самия център на средно по величина слънце до неговата повърхност, откъдето започва своето пътешествие в пространството — може би за да стопли обитаема планета, да бъде уловен от метеор, да вземе участие в раждането на атом, да бъде притеглен към силно зареден черен остров в пространството или за да прекъсне своя полет поради окончателно потъване в повърхността на слънце, сходно с това, в което се е появил.	41:5.4 (460.8) It requires more than one-half million years for an X-ray-stimulated electron to work its way from the very center of an average sun up to the solar surface, whence it starts out on its space adventure, maybe to warm an inhabited planet, to be captured by a meteor, to participate in the birth of an atom, to be attracted by a highly charged dark island of space, or to find its space flight terminated by a final plunge into the surface of a sun similar to the one of its origin.
41:5.5 (461.1) Излъчваните от недрата на слънцето рентгенови лъчи зареждат нагретите до високи температури и възбудени електрони с енергия, позволяваща им да преминават през пространството, покрай многобройните въздействия на интервениращото вещество и да достигат далечни сфери в отдалечени системи, независимо от отклоняващото гравитационно притегляне. Огромната енергия, определяна от скоростта, необходима за преодоляването на гравитационния „захват“ на слънцето, е достатъчна за поддържане на постоянната скорост на слънчевите лъчи до сблъсъка им със значителна маса материя. След това те бързо се трансформират в топлина с освобождаване на други енергии.	41:5.5 (461.1) The X rays of a sun’s interior charge the highly heated and agitated electrons with sufficient energy to carry them out through space, past the hosts of detaining influences of intervening matter and, in spite of divergent gravity attractions, on to the distant spheres of the remote systems. The great energy of velocity required to escape the gravity clutch of a sun is sufficient to insure that the sunbeam will travel on with unabated velocity until it encounters considerable masses of matter; whereupon it is quickly transformed into heat with the liberation of other energies.
41:5.6 (461.2) Енергията — под формата на светлина или в други форми — в своя полет през пространството се движи право напред. Всъщност материалните частици пресичат пространството подобно на изстрелян куршум. Те се преместват по ред или, по-точно, по права и непрекъсната линия, ако не се взема под внимание това въздействие, което им оказват превъзхождащите сили и неизменното подчинение, присъщо на масата на веществото поради линейната гравитация, както и поради въздействието на кръговата гравитация на Райския Остров.	41:5.6 (461.2) Energy, whether as light or in other forms, in its flight through space moves straight forward. The actual particles of material existence traverse space like a fusillade. They go in a straight and unbroken line or procession except as they are acted on by superior forces, and except as they ever obey the linear-gravity pull inherent in material mass and the circular-gravity presence of the Isle of Paradise.
41:5.7 (461.3) Може да изглежда, че слънчевата енергия се премества на вълни, но това се обяснява с едновременното действие на различни фактори. Организираната енергия от всеки тип се премества линейно, а не вълнообразно. Присъствието на втори или трети тип сила-енергия може да създаде илюзията за привидно преместване на наблюдаемия поток като вълнова формация — така, както при проливен дъжд, съпровождан от силен вятър изглежда, че дъждът пада като струи или вълни. Дъждовните капки последователно и непрекъснато падат по права линия, но действието на вятъра е такова, че се създава впечатление за водни струи или вълни от дъждовни капки.	41:5.7 (461.3) Solar energy may seem to be propelled in waves, but that is due to the action of coexistent and diverse influences. A given form of organized energy does not proceed in waves but in direct lines. The presence of a second or a third form of force-energy may cause the stream under observation to appear to travel in wavy formation, just as, in a blinding rainstorm accompanied by a heavy wind, the water sometimes appears to fall in sheets or to descend in waves. The raindrops are coming down in a direct line of unbroken procession, but the action of the wind is such as to give the visible appearance of sheets of water and waves of raindrops.
41:5.8 (461.4) Действието на някои вторични и други неразкрити енергии, присъстващи в пространствените региони на вашата локална вселена, е такова, че видимото излъчване на слънчевата светлина е с привидно вълнообразен характер, сякаш е разделено на безкрайно малки порции с определена дължина и тегло. Практически това наистина е точно онова, което се случва. Вие едва ли можете да се надявате на по-добро разбиране на поведението на светлината, докато не формирате по-ясна представа за взаимодействието и взаимовръзката на различните пространствени сили и слънчеви енергии, действащи в пространствените региони на Небадон. Настоящото ви объркване се дължи и на недостатъчно разбиране на проблема, засягащ взаимовръзката на личностното и неличностното управление в главната вселена — присъствия, дейности и взаимодействия на Обединения Извършител и Безусловния Абсолют.	41:5.8 (461.4) The action of certain secondary and other undiscovered energies present in the space regions of your local universe is such that solar-light emanations appear to execute certain wavy phenomena as well as to be chopped up into infinitesimal portions of definite length and weight. And, practically considered, that is exactly what happens. You can hardly hope to arrive at a better understanding of the behavior of light until such a time as you acquire a clearer concept of the interaction and interrelationship of the various space-forces and solar energies operating in the space regions of Nebadon. Your present confusion is also due to your incomplete grasp of this problem as it involves the interassociated activities of the personal and nonpersonal control of the master universe—the presences, the performances, and the co-ordination of the Conjoint Actor and the Unqualified Absolute.
6. Калцият — космически пътешественик ^top	6. Calcium—The Wanderer of Space ^top
41:6.1 (461.5) При разшифроването на спектралните явления следва да се помни, че пространството не е празно; че преминавайки през пространството, светлината понякога леко се видоизменя под действието на различните видове енергии и материя, циркулиращи в цялото организирано пространство. Някои от линиите, които се появят в спектъра на вашето слънце, показвайки неизвестна материя, се обясняват с видоизменянето на добре известни елементи, носещи се в пространството в разрушен вид — атомни жертви на ожесточени стълкновения, възникващи в стихийнните слънчеви битки. Пространството е наситено с такива странстващи останки, особено с натрий и калций.	41:6.1 (461.5) In deciphering spectral phenomena, it should be remembered that space is not empty; that light, in traversing space, is sometimes slightly modified by the various forms of energy and matter which circulate in all organized space. Some of the lines indicating unknown matter which appear in the spectra of your sun are due to modifications of well-known elements which are floating throughout space in shattered form, the atomic casualties of the fierce encounters of the solar elemental battles. Space is pervaded by these wandering derelicts, especially sodium and calcium.
41:6.2 (461.6) Действително, по цялата Орвонтон калцият е основният от проникващите в пространството елементи. Цялата наша свръхвселена е осеяна с най-малки частички от „пулверизиран камък“. Камъкът в буквален смисъл е основен строителен материал на планетите и пространствените сфери. Космическият облак — огромното покривало на пространството, се състои главно от видоизменени атоми на калция. Атомът на калция е един от най-разпространените и устойчиви елементи. Той не само издържа на слънчевата йонизация — разлагане, но съхранява и асоциативната си идентичност даже след изпитанието на разрушителните рентгенови лъчи и разсейванията под въздействието на високата слънчева температура. Калцият притежава индивидуалност и дълготрайност, които превъзхождат всички най-разпространени форми на материята.	41:6.2 (461.6) Calcium is, in fact, the chief element of the matter-permeation of space throughout Orvonton. Our whole superuniverse is sprinkled with minutely pulverized stone. Stone is literally the basic building matter for the planets and spheres of space. The cosmic cloud, the great space blanket, consists for the most part of the modified atoms of calcium. The stone atom is one of the most prevalent and persistent of the elements. It not only endures solar ionization—splitting—but persists in an associative identity even after it has been battered by the destructive X rays and shattered by the high solar temperatures. Calcium possesses an individuality and a longevity excelling all of the more common forms of matter.
41:6.3 (462.1) Както предполагат вашите физици, деформираните остатъци на калция от слънцето се преместват на различни разстояния в прекия смисъл на думата заедно с лъчите на слънцето, което необичайно облекчава тяхното широко разпространение в пространството. Атомът на натрия, след някои модификации, също е способен да се придвижва с помощта на светлината и енергията. Ловкостта на калция е толкова по-удивителна и поради това, че масата на този елемент почти двойно превишава масата на натрия. Локалното проникване на калция в пространството се обяснява с факта, че той в модифициран вид се изтръгва от фотосферата на слънцето буквално ”яхвайки” устремилите се навън слънчеви лъчи. От всички елементи на слънцето калцият, независимо от своята сравнително голяма маса — в неговия атом се намират цели двадесет въртящи се електрона, с най-голям успех се освобождава от недрата на слънцето, устремявайки се към сферите на пространството. С това се обяснява наличието на слънцето на слой калций — газообразна каменна повърхност с дебелина девет хиляди и шестотин километра. И то независимо от това, че под него се намират деветнадесет по-леки елементи и множество по-тежки.	41:6.3 (462.1) As your physicists have suspected, these mutilated remnants of solar calcium literally ride the light beams for varied distances, and thus their widespread dissemination throughout space is tremendously facilitated. The sodium atom, under certain modifications, is also capable of light and energy locomotion. The calcium feat is all the more remarkable since this element has almost twice the mass of sodium. Local space-permeation by calcium is due to the fact that it escapes from the solar photosphere, in modified form, by literally riding the outgoing sunbeams. Of all the solar elements, calcium, notwithstanding its comparative bulk—containing as it does twenty revolving electrons—is the most successful in escaping from the solar interior to the realms of space. This explains why there is a calcium layer, a gaseous stone surface, on the sun six thousand miles thick; and this despite the fact that nineteen lighter elements, and numerous heavier ones, are underneath.
41:6.4 (462.2) При слънчевите температури калцият е активен и неустойчив елемент. Атомът на камъка притежава два подвижни и слабо свързани електрона на две външни и намиращи се много близко една до друга орбити. В самото начало на атомните сражения калцият губи своя външен електрон; след това той започва майсторски да жонглира с деветнадесетте електрона, превеждайки ги от деветнадесетата на двадесетата орбита и обратно. Прехвърляйки този деветнадесети електрон между неговата собствена орбита и орбитата на загубения си придружител над двадесет и пет хиляди пъти в секунда, даден деформиран атом на камъка е способен частично да противостои на действието на гравитацията и така с успех да се придвижва на възникващите потоци светлина и енергия — слънчевите лъчи, устремявайки се към свободата и приключенията. Този атом на калция се придвижва напред с редуващи се скокове, захващайки и отпускайки слънчевия лъч около двадесет и пет хиляди пъти всяка секунда. Именно затова камъкът е основен компонент на пространствените светове. Калцият е най-опитният беглец от слънчевия затвор.	41:6.4 (462.2) Calcium is an active and versatile element at solar temperatures. The stone atom has two agile and loosely attached electrons in the two outer electronic circuits, which are very close together. Early in the atomic struggle it loses its outer electron; whereupon it engages in a masterful act of juggling the nineteenth electron back and forth between the nineteenth and twentieth circuits of electronic revolution. By tossing this nineteenth electron back and forth between its own orbit and that of its lost companion more than twenty-five thousand times a second, a mutilated stone atom is able partially to defy gravity and thus successfully to ride the emerging streams of light and energy, the sunbeams, to liberty and adventure. This calcium atom moves outward by alternate jerks of forward propulsion, grasping and letting go the sunbeam about twenty-five thousand times each second. And this is why stone is the chief component of the worlds of space. Calcium is the most expert solar-prison escaper.
41:6.5 (462.3) Подвижността на този акробатичн електрон на калция се демонстрира с факта, че, бидейки прехвърлен под въздействието на слънчевите сили — температури и рентгеново излъчване — на по-висока орбита, той остава на нея само около една милионна част от секундата; но докато електро-гравитационната сила на атомното ядро да го притегли в неговата предишна орбита, той успява да извърши милион обиколки около атомния център.	41:6.5 (462.3) The agility of this acrobatic calcium electron is indicated by the fact that, when tossed by the temperature-X-ray solar forces to the circle of the higher orbit, it only remains in that orbit for about one one-millionth of a second; but before the electric-gravity power of the atomic nucleus pulls it back into its old orbit, it is able to complete one million revolutions about the atomic center.
41:6.6 (462.4) Вашето слънце е изразходвало огромна част от своя калций, загубвайки го в грамадни количества при конвулсивните изригвания в процеса на формиране на Слънчевата система. Значителна част от неговия калций сега се намира във външната кора на слънцето.	41:6.6 (462.4) Your sun has parted with an enormous quantity of its calcium, having lost tremendous amounts during the times of its convulsive eruptions in connection with the formation of the solar system. Much of the solar calcium is now in the outer crust of the sun.
41:6.7 (462.5) Необходимо е да се помни, че спектралният анализ показва само тези елементи, които се намират на повърхността на слънцето. Например: слънчевият спектър открива цял ред линии от желязо, но желязото не е основен елемент от слънцето. Причината за това явление почти изцяло се съдържа в настоящата температура на повърхността на слънцето — малко под три хиляди и триста градуса, която е много благоприятна за регистриране на спектъра на желязото.	41:6.7 (462.5) It should be remembered that spectral analyses show only sun-surface compositions. For example: Solar spectra exhibit many iron lines, but iron is not the chief element in the sun. This phenomenon is almost wholly due to the present temperature of the sun’s surface, a little less than 6,000 degrees, this temperature being very favorable to the registry of the iron spectrum.
7. Източниците на слънчева енергия ^top	7. Sources of Solar Energy ^top
41:7.1 (463.1) Вътрешната температура на много от слънцата, включително и на вашето, е значително по-висока, отколкото обикновено се предполага. В недрата на слънцето практически не съществуват цели атоми; всички те в по-голяма или по-малка степен са разрушени от интензивната бомбардировка на рентгеновите лъчи, присъщи на толкова високи температури. Независимо от това какви материални елементи могат да се появят във външните слоеве на слънцето тези, които се намират в неговите недра, стават крайно еднородни под дисоцииращото въздействие на разрушителните рентгенови лъчи. Рентгеновият лъч оказва огромно нивелиращо действие на атомното съществуване.	41:7.1 (463.1) The internal temperature of many of the suns, even your own, is much higher than is commonly believed. In the interior of a sun practically no whole atoms exist; they are all more or less shattered by the intensive X-ray bombardment which is indigenous to such high temperatures. Regardless of what material elements may appear in the outer layers of a sun, those in the interior are rendered very similar by the dissociative action of the disruptive X rays. X ray is the great leveler of atomic existence.
41:7.2 (463.2) Температурата на повърхността на вашето слънце е почти три хиляди и триста градуса, но тя бързо се повишава със задълбочаване в недрата му, докато не достигне невероятната цифра 19 400 000 градуса в централните региони на слънцето. (Всички температури са дадени по вашата скала на Целзий.)	41:7.2 (463.2) The surface temperature of your sun is almost 6,000 degrees, but it rapidly increases as the interior is penetrated until it attains the unbelievable height of about 35,000,000 degrees in the central regions. (All of these temperatures refer to your Fahrenheit scale.)
41:7.3 (463.3) Всички тези явления са показател за колосалния разход на енергия. Ето източниците на слънчева енергия по реда на тяхната важност:	41:7.3 (463.3) All of these phenomena are indicative of enormous energy expenditure, and the sources of solar energy, named in the order of their importance, are:
41:7.4 (463.4) 1. Анихилирането на атоми и, в крайна сметка, на електрони.	41:7.4 (463.4) 1. Annihilation of atoms and, eventually, of electrons.
41:7.5 (463.5) 2. Превръщането на елементи, включително и освобождаваната при това радиоактивна група енергия.	41:7.5 (463.5) 2. Transmutation of elements, including the radioactive group of energies thus liberated.
41:7.6 (463.6) 3. Акумулирането и предаването на някои всеобщи пространствени енергии.	41:7.6 (463.6) 3. The accumulation and transmission of certain universal space-energies.
41:7.7 (463.7) 4. Космическата материя и метеорите, непрестанно потапящи се в горящите слънца.	41:7.7 (463.7) 4. Space matter and meteors which are incessantly diving into the blazing suns.
41:7.8 (463.8) 5. Слънчевото свиване; охлаждането и последващото свиване на слънцето освобождава енергия и топлина, които понякога превъзхождат енергията, привнасяна от космическата материя.	41:7.8 (463.8) 5. Solar contraction; the cooling and consequent contraction of a sun yields energy and heat sometimes greater than that supplied by space matter.
41:7.9 (463.9) 6. Гравитационното действие при високи температури превръща някои кръгови сили в излъчвана енергия.	41:7.9 (463.9) 6. Gravity action at high temperatures transforms certain circuitized power into radiative energies.
41:7.10 (463.10) 7. Възвърната светлина и други видове материя, напуснали слънцето и отново притеглени към него, заедно с други енергии от извънслънчев произход.	41:7.10 (463.10) 7. Recaptive light and other matter which are drawn back into the sun after having left it, together with other energies having extrasolar origin.
41:7.11 (463.11) Съществува регулираща обвивка от горящи газове (с температура, достигаща понякога милиони градуси), която обгръща слънцето, стабилизирайки топлинните загуби и, като цяло, предотвратява опасните колебания в разсейването на топлина. В течение на активния живот на слънцето вътрешната температура — 19 400 000 градуса, остава почти неизменна независимо от прогресивното понижаване на външната температура.	41:7.11 (463.11) There exists a regulating blanket of hot gases (sometimes millions of degrees in temperature) which envelops the suns, and which acts to stabilize heat loss and otherwise prevent hazardous fluctuations of heat dissipation. During the active life of a sun the internal temperature of 35,000,000 degrees remains about the same quite regardless of the progressive fall of the external temperature.
41:7.12 (463.12) Вие можете да направите опит да си представите 19 400 000 градуса топлина в съвкупност с определено гравитационно свиване като точката на кипене на електроните. При такова налягане и температура всички атоми се деформират и разпадат до своите електрони и други съставни компоненти; разрушени могат да бъдат даже електроните и други съединения на ултиматоните, но слънцето е неспособно да деформира ултиматоните.	41:7.12 (463.12) You might try to visualize 35,000,000 degrees of heat, in association with certain gravity pressures, as the electronic boiling point. Under such pressure and at such temperature all atoms are degraded and broken up into their electronic and other ancestral components; even the electrons and other associations of ultimatons may be broken up, but the suns are not able to degrade the ultimatons.
41:7.13 (463.13) Под въздействието на такива слънчеви температури се извършва колосално ускорение на ултиматони и електрони — поне на тези електрони, които продължават да съществуват в подобни условия. Вие ще можете да разберете какво значи висока температура чрез повишаване на ултиматонната и електронна активност, ако се замислите за това, че една капка обикновена вода съдържа един милиард трилиона атоми. В нея е заключена такава енергия, каквато се изработва при експлоатацията на мощност над сто конски сили в течение на две години. Сумарната топлина, отдавана всяка секунда от вашето слънце, е способна да изпари цялата вода от океаните на Урантия за една секунда.	41:7.13 (463.13) These solar temperatures operate to enormously speed up the ultimatons and the electrons, at least such of the latter as continue to maintain their existence under these conditions. You will realize what high temperature means by way of the acceleration of ultimatonic and electronic activities when you pause to consider that one drop of ordinary water contains over one billion trillions of atoms. This is the energy of more than one hundred horsepower exerted continuously for two years. The total heat now given out by the solar system sun each second is sufficient to boil all the water in all the oceans on Urantia in just one second of time.
41:7.14 (464.1) Само тези слънца, които функционират в правите канали на основните потоци вселенска енергия, са способни да светят вечно. Такива слънчеви пещи сияят безкрайно дълго, притежавайки способността да попълват своите материални загуби с поглъщането на пространствена сила и аналогична циркулираща енергия. Що се отнася до звездите, намиращи се далеч от тези главни канали за презареждане, то на тях им е съдено да претърпят изтощаване на енергийните запаси — постепенно да изстинат и в резултат на това евентуално да изгорят.	41:7.14 (464.1) Only those suns which function in the direct channels of the main streams of universe energy can shine on forever. Such solar furnaces blaze on indefinitely, being able to replenish their material losses by the intake of space-force and analogous circulating energy. But stars far removed from these chief channels of recharging are destined to undergo energy depletion—gradually cool off and eventually burn out.
41:7.15 (464.2) Такива изгаснали или гаснещи слънца могат да бъдат подмладени с ударно въздействие или да бъдат презаредени — или с помощта на някои несветещи острови на пространството, или посредством гравитационно „ограбване“ на по-малки съседни слънца или системи. Повечето изгаснали слънца се възраждат с помощта на тези или други еволюционни методи. Тези, които не могат да се презаредят, ги очаква разрушаване вследствие взрив на масата, когато гравитационното уплътнение достига критично ниво, при което обусловеното от енергията налягане довежда до ултиматонно уплътнение. Тези изчезващи слънца по такъв начин се превръщат в енергия от най-рядък вид, великолепно приспособена за енергийно зареждане на по-изгодно разположените слънца.	41:7.15 (464.2) Such dead or dying suns can be rejuvenated by collisional impact or can be recharged by certain nonluminous energy islands of space or through gravity-robbery of near-by smaller suns or systems. The majority of dead suns will experience revivification by these or other evolutionary techniques. Those which are not thus eventually recharged are destined to undergo disruption by mass explosion when the gravity condensation attains the critical level of ultimatonic condensation of energy pressure. Such disappearing suns thus become energy of the rarest form, admirably adapted to energize other more favorably situated suns.
8. Енергийните реакции на Слънцето ^top	8. Solar-Energy Reactions ^top
41:8.1 (464.3) В слънцата, които са включени към каналите на пространствената енергия, слънчевата енергия се освобождава в различни сложни верижни ядрени реакции, най-разпространената от които е водородно-въглеродно-хелиевата реакция. В това превръщане въглеродът действа като енергиен катализатор, тъй като сам той никак не се изменя в този процес на преобразуване на водорода в хелий. При определени високотемпературни условия водородът прониква в ядрото на въглерода. Тъй като въглеродът е неспособен да задържи повече от четири протона водород, то след достигането на този стадий на насищане той започва да изпуска протони едновременно с постъпването на нови. В тази реакция частиците на входящия водород излизат във вид на атоми на хелия.	41:8.1 (464.3) In those suns which are encircuited in the space-energy channels, solar energy is liberated by various complex nuclear-reaction chains, the most common of which is the hydrogen-carbon-helium reaction. In this metamorphosis, carbon acts as an energy catalyst since it is in no way actually changed by this process of converting hydrogen into helium. Under certain conditions of high temperature the hydrogen penetrates the carbon nuclei. Since the carbon cannot hold more than four such protons, when this saturation state is attained, it begins to emit protons as fast as new ones arrive. In this reaction the ingoing hydrogen particles come forth as a helium atom.
41:8.2 (464.4) Намаляването на съдържанието на водород повишава яркостта на слънцето. В тези слънца, на които е съдено да изгорят, пикът на яркост се достига при изтощаването на водорода. След това блясъка на звездата се поддържа от последното гравитационно свиване. В резултат подобна звезда се превръща в така нареченото бяло джудже — сфера с висока степен на уплътнение.	41:8.2 (464.4) Reduction of hydrogen content increases the luminosity of a sun. In the suns destined to burn out, the height of luminosity is attained at the point of hydrogen exhaustion. Subsequent to this point, brilliance is maintained by the resultant process of gravity contraction. Eventually, such a star will become a so-called white dwarf, a highly condensed sphere.
41:8.3 (464.5) В големите слънца — малки кръгови мъглявини, след изтощаването на запасите на водород и последващото свиване се извършва внезапен колапс, ако такова тяло не е достатъчно непрозрачно, за да поддържа вътрешното налягане като един вид опора за външните газови слоеве. Гравитационно-електрическите изменения пораждат колосално количество най-малки частици, лишени от електрически потенциал, и такива частици бързо напускат слънчевите недра, в течение на няколко дни предизвиквайки колапса на гигантското слънце. Именно такова изтичане на „частици-бегълци“ предизвика колапса на гигантската нова звезда в мъглявината Андромеда преди около петдесет години. Това грамадно звездно тяло се разруши в течение на 40 минути урантийско време.	41:8.3 (464.5) In large suns—small circular nebulae—when hydrogen is exhausted and gravity contraction ensues, if such a body is not sufficiently opaque to retain the internal pressure of support for the outer gas regions, then a sudden collapse occurs. The gravity-electric changes give origin to vast quantities of tiny particles devoid of electric potential, and such particles readily escape from the solar interior, thus bringing about the collapse of a gigantic sun within a few days. It was such an emigration of these “runaway particles” that occasioned the collapse of the giant nova of the Andromeda nebula about fifty years ago. This vast stellar body collapsed in forty minutes of Urantia time.
41:8.4 (464.6) Като правило огромното количество изтеглена материя продължава да съществува за остатъчното слънце като обширни облаци небулярни газове. Всичко това обяснява произхода на много типове неправилни мъглявини — такива като мъглявината на Рака, възникнала преди около 900 години. Нейната майчинска сфера досега се вижда като единична звезда близо до центъра на тази неправилна небулярна маса.	41:8.4 (464.6) As a rule, the vast extrusion of matter continues to exist about the residual cooling sun as extensive clouds of nebular gases. And all this explains the origin of many types of irregular nebulae, such as the Crab nebula, which had its origin about nine hundred years ago, and which still exhibits the mother sphere as a lone star near the center of this irregular nebular mass.
9. Стабилността на Слънцето ^top	9. Sun Stability ^top
41:9.1 (465.1) По-големите слънца поддържат такъв гравитационен контрол над своите електрони, че светлината се „измъква“ само с помощта на мощните рентгенови лъчи. Тези лъчи-помощници пронизват цялото пространство и участват в поддържането на основни ултиматонни асоциации на енергия. Огромните загуби на енергия в ранните периоди от съществуването на слънцето, след достигането на максимална температура над 19 400 000 градуса, се дължат не толкова на излъчването на светлина, колкото на изтичането на ултиматони. Тези ултиматонни енергии — като истински енергийни пориви на младото слънце — се устремяват навън в пространството, където участват в завладяващия процес създаване на електронни асоциации и в материализиране на енергии.	41:9.1 (465.1) The larger suns maintain such a gravity control over their electrons that light escapes only with the aid of the powerful X rays. These helper rays penetrate all space and are concerned in the maintenance of the basic ultimatonic associations of energy. The great energy losses in the early days of a sun, subsequent to its attainment of maximum temperature—upwards of 35,000,000 degrees—are not so much due to light escape as to ultimatonic leakage. These ultimaton energies escape out into space, to engage in the adventure of electronic association and energy materialization, as a veritable energy blast during adolescent solar times.
41:9.2 (465.2) Атомите и електроните са подложени на въздействието на гравитация. Ултиматоните не са подложени на локална гравитация, на взаимодействието на материално притегляне, но те напълно се подчиняват на абсолютната гравитация или гравитацията на Рая — на общото направление, движение, на всеобщата и вечна сфера на вселената на вселените. Ултиматонната енергия не се подчинява на линейна или на непосредствена гравитация на близките или далечни материални маси, но тя извечно участва в кръгооборота по огромната елипса на обширното творение.	41:9.2 (465.2) Atoms and electrons are subject to gravity. The ultimatons are not subject to local gravity, the interplay of material attraction, but they are fully obedient to absolute or Paradise gravity, to the trend, the swing, of the universal and eternal circle of the universe of universes. Ultimatonic energy does not obey the linear or direct gravity attraction of near-by or remote material masses, but it does ever swing true to the circuit of the great ellipse of the far-flung creation.
41:9.3 (465.3) Вашият собствен слънчев център ежегодно излъчва почти сто милиарда тона вещество, докато гигантските светила губят материя в огромни количества в течение на ранния период на своето развитие — първия милиард години. След достигането на максимална вътрешна температура животът на слънцето се стабилизира и започва освобождаване на субатомна енергия. Именно в такъв критичен период по-големите слънца са подложени на конвулсивни пулсации.	41:9.3 (465.3) Your own solar center radiates almost one hundred billion tons of actual matter annually, while the giant suns lose matter at a prodigious rate during their earlier growth, the first billion years. A sun’s life becomes stable after the maximum of internal temperature is reached, and the subatomic energies begin to be released. And it is just at this critical point that the larger suns are given to convulsive pulsations.
41:9.4 (465.4) Стабилността на слънцето изцяло зависи от поддържането на гравитационно-топлинен баланс — колосални налягания, уравновесявани от невероятни температури. Еластичността на вътрешния газ в недрата на слънцето служи като опора за горните слоеве разнообразни материали, а когато гравитацията и топлината се намират в състояние на равновесие, то теглото на наличното вещество с точност съответства на температурното налягане на отдолу лежащите и вътрешни газове. В много от младите звезди продължаващото гравитационно уплътнение привежда в състояние на постоянно нарастване вътрешните температури, а с увеличаването на степента на вътрешното нагряване рентгеновото налягане на свръхгазови ветрове в недрата на слънцето става толкова високо, че във връзка с центробежното движение слънцето започва да изхвърля своите връхни слоеве в пространството, коригирайки по този начин възникналия дисбаланс между гравитацията и степента на нагряване.	41:9.4 (465.4) Sun stability is wholly dependent on the equilibrium between gravity-heat contention—tremendous pressures counterbalanced by unimagined temperatures. The interior gas elasticity of the suns upholds the overlying layers of varied materials, and when gravity and heat are in equilibrium, the weight of the outer materials exactly equals the temperature pressure of the underlying and interior gases. In many of the younger stars continued gravity condensation produces ever-heightening internal temperatures, and as internal heat increases, the interior X-ray pressure of supergas winds becomes so great that, in connection with the centrifugal motion, a sun begins to throw its exterior layers off into space, thus redressing the imbalance between gravity and heat.
41:9.5 (465.5) Вашето слънце вече отдавна е достигнало относително равновесие между циклите на разширение и свиване — тези нарушения, които довеждат до гигантските пулсации на много от по-младите звезди. Понастоящем вашето слънце пресича границата на шестте милиарда години и функционира във фазата на най-голяма „пестеливост“. То ще продължава да свети със същата ефективност в течение на повече от двадесет и пет милиарда години. Възможно е то да претърпи период на частичен упадък на активността, продължителността на който ще бъде равна на сумарната продължителност на периодите на неговата младост и стабилизирана функция.	41:9.5 (465.5) Your own sun has long since attained relative equilibrium between its expansion and contraction cycles, those disturbances which produce the gigantic pulsations of many of the younger stars. Your sun is now passing out of its six billionth year. At the present time it is functioning through the period of greatest economy. It will shine on as of present efficiency for more than twenty-five billion years. It will probably experience a partially efficient period of decline as long as the combined periods of its youth and stabilized function.
10. Произходът на обитаемите светове ^top	10. Origin of Inhabited Worlds ^top
41:10.1 (465.6) Някои от променливите звезди, в стадия на максимална или близки до нея пулсации, се намират в процес на пораждане на производни системи, много от които евентуално ще бъдат сходни с вашето слънце и въртящите се около него планети. Именно в такова състояние на мощни пулсации е пребивавало вашето слънце, когато към него се е приближила масивната система Ангона, вследствие на което повърхността на слънцето започнала да изхвърля истински потоци — непрекъснати слоеве — от материя. Силата на този процес продължила да нараства до най-близкото съположение, когато е бил достигнат пределът на слънчевата кохезия и изхвърлен огромен къс материя — предшественик на Слънчевата система. При аналогични обстоятелства максималното сближаване на притеглящото тяло понякога „изтръгва“ цели планети, съставляващи до една четвърт или една трета от цялото слънце. Тези крупни изтласквания довеждат до образуването на особени, обвити в облаци светове — сфери, подобни на Юпитер и Сатурн.	41:10.1 (465.6) Some of the variable stars, in or near the state of maximum pulsation, are in process of giving origin to subsidiary systems, many of which will eventually be much like your own sun and its revolving planets. Your sun was in just such a state of mighty pulsation when the massive Angona system swung into near approach, and the outer surface of the sun began to erupt veritable streams—continuous sheets—of matter. This kept up with ever-increasing violence until nearest apposition, when the limits of solar cohesion were reached and a vast pinnacle of matter, the ancestor of the solar system, was disgorged. In similar circumstances the closest approach of the attracting body sometimes draws off whole planets, even a quarter or third of a sun. These major extrusions form certain peculiar cloud-bound types of worlds, spheres much like Jupiter and Saturn.
41:10.2 (466.1) При все това повечето слънчеви системи са имали изцяло различен произход, в сравнение с вашата, и това е вярно даже по отношение на тези, които са били образувани с помощта на гравитацинно-приливния механизъм. Но независимо от метода за образуване на света гравитацията винаги довежда до появата на система от типа слънчева — тоест централно слънце или черен остров с планети, спътници, спътници на спътниците и метеори.	41:10.2 (466.1) The majority of solar systems, however, had an origin entirely different from yours, and this is true even of those which were produced by gravity-tidal technique. But no matter what technique of world building obtains, gravity always produces the solar system type of creation; that is, a central sun or dark island with planets, satellites, subsatellites, and meteors.
41:10.3 (466.2) Физическите аспекти на индивидуалните светове в голяма степен се определят от произхода, астрономическото положение и физическото обкръжение. Определящи фактори са също така възрастта, размерът, скоростта на завъртане и скоростта на преместване в пространството. Както за световете, образуващи се при свиването на газа, така и за тези, които се формират за сметка на акрецията на твърдото вещество, са характерни планини, а в млада възраст — ако техният размер не е твърде малък — наличие на вода и въздух. Световете, образувани при делението на разтопената маса, а също и колизионните светове понякога са лишени от крупни планински вериги.	41:10.3 (466.2) The physical aspects of the individual worlds are largely determined by mode of origin, astronomical situation, and physical environment. Age, size, rate of revolution, and velocity through space are also determining factors. Both the gas-contraction and the solid-accretion worlds are characterized by mountains and, during their earlier life, when not too small, by water and air. The molten-split and collisional worlds are sometimes without extensive mountain ranges.
41:10.4 (466.3) На ранните си стадии на съществуване всички нови светове изпитват чести земетресения, за всички тях са типични значителни физически катаклизми; това е особено вярно за сферите, образуващи се при свиването на газа — светове, родили се от колосалните небулярни кръгове, останали след уплътняването и свиването на някои отделни светила. Планетите с двойствен произход, подобни на Урантия, преживяват по-малко бурна и неистова младост. Но и вашият свят е преминал през ранен период на мощни сътресения, характеризиращи се с вулкани, земетресения, наводнения и жестоки бури.	41:10.4 (466.3) During the earlier ages of all these new worlds, earthquakes are frequent, and they are all characterized by great physical disturbances; especially is this true of the gas-contraction spheres, the worlds born of the immense nebular rings which are left behind in the wake of the early condensation and contraction of certain individual suns. Planets having a dual origin like Urantia pass through a less violent and stormy youthful career. Even so, your world experienced an early phase of mighty upheavals, characterized by volcanoes, earthquakes, floods, and terrific storms.
41:10.5 (466.4) Урантия е сравнително изолирана сфера в покрайнините на Сатания, вашата Слънчева система, с едно изключение, на най-отдалечената от Йерусем, докато самата Сатания е втора по отдалеченост система на Норлатиадек, съзвездието, което понастоящем пресича външния край на Небадон. Вие действително сте били сред низшите на цялото творение, докато посвещението на Михаил не възвисило вашата планета до ниво на уважение и огромен вселенски интерес. Понякога последните стават първи и наистина низшият става най-висш.	41:10.5 (466.4) Urantia is comparatively isolated on the outskirts of Satania, your solar system, with one exception, being the farthest removed from Jerusem, while Satania itself is next to the outermost system of Norlatiadek, and this constellation is now traversing the outer fringe of Nebadon. You were truly among the least of all creation until Michael’s bestowal elevated your planet to a position of honor and great universe interest. Sometimes the last is first, while truly the least becomes greatest.
41:10.6 (466.5) [Представено от Архангел, в сътрудничество с Управляващия на Енергийните Центрове на Небадон.]	41:10.6 (466.5) [Presented by an Archangel in collaboration with the Chief of Nebadon Power Centers.]