| Документ 42 | Paper 42 |
| Енергия — разум и материя | Energy—Mind and Matter |
| 42:0.1 (467.1) ФУНДАМЕНТЪТ на вселената е материален в този смисъл, че основата на цялото битие е енергия, а чистата енергия е управлявана от Всеобщия Баща. Силата, енергията е това единствено нещо, което е вечен паметник, демонстриращ и потвърждаващ съществуването и присъствието на Всеобщия Абсолют. Този обширен поток енергия, произтичащ от Райските Присъствия, никога не е прекъсвал, никога не е губил сила; безкрайната поддръжка никога не е прекратявана. | 42:0.1 (467.1) THE foundation of the universe is material in the sense that energy is the basis of all existence, and pure energy is controlled by the Universal Father. Force, energy, is the one thing which stands as an everlasting monument demonstrating and proving the existence and presence of the Universal Absolute. This vast stream of energy proceeding from the Paradise Presences has never lapsed, never failed; there has never been a break in the infinite upholding. |
| 42:0.2 (467.2) Управлението на вселенската енергия винаги се извършва в съответствие с личната воля и премъдри те разпореждания на Всеобщия Баща. Това лично управление на проявената сила и циркулираща та енергия се видоизменя с равноправни актове и решения на Вечния Син, точно както и с общите цели на Сина и Бащата, които се изпълняват от Съвместния Извършител. Тези божествени същества действат лично и като индивиди; освен това те се изразяват в личностите и могъществото на почти безграничния брой на своите подчинени, всеки от които различно изразява вечното и божественото предназначение на вселената на вселените. Но тези функционални и условни модификации или превращения на божествена сила в никаква степен не намаляват истинността на твърдение то, че в пределен аспект цялата сила-енергия се контролира от личностен Бог, пребиваващ във всеобщия център. | 42:0.2 (467.2) The manipulation of universe energy is ever in accordance with the personal will and the all-wise mandates of the Universal Father. This personal control of manifested power and circulating energy is modified by the co-ordinate acts and decisions of the Eternal Son, as well as by the united purposes of the Son and the Father executed by the Conjoint Actor. These divine beings act personally and as individuals; they also function in the persons and powers of an almost unlimited number of subordinates, each variously expressive of the eternal and divine purpose in the universe of universes. But these functional and provisional modifications or transmutations of divine power in no way lessen the truth of the statement that all force-energy is under the ultimate control of a personal God resident at the center of all things. |
| 1. Райските сили и енергии ^top | 1. Paradise Forces and Energies ^top |
| 42:1.1 (467.3) Фундаментът на вселената е материален, но същността на живота е духовна. Бащата на духа е и прародител на вселените; вечният Баща на Изначалния Син е и вечностен източник на изначалния еталон — Райския Остров. | 42:1.1 (467.3) The foundation of the universe is material, but the essence of life is spirit. The Father of spirits is also the ancestor of universes; the eternal Father of the Original Son is also the eternity-source of the original pattern, the Isle of Paradise. |
| 42:1.2 (467.4) Като вселенски феномен материята — или енергията, тъй като те са само различни проявления на една и съща космическа реалност, е заключена във Всеобщия Баща. „Всичко съществува в Него.“ Може да изглежда, че материята открива вътрешна енергия и демонстрира собствена сила, но всички тези физически явления са свързани с енергията, която предполага наличието на произхождащи от Рая и зависещи от него гравитационни линии. В ядрото на ултиматона е първата поддаваща се на измерване форма на енергията — Раят. | 42:1.2 (467.4) Matter—energy—for they are but diverse manifestations of the same cosmic reality, as a universe phenomenon is inherent in the Universal Father. “In him all things consist.” Matter may appear to manifest inherent energy and to exhibit self-contained powers, but the lines of gravity involved in the energies concerned in all these physical phenomena are derived from, and are dependent on, Paradise. The ultimaton, the first measurable form of energy, has Paradise as its nucleus. |
| 42:1.3 (467.5) Разновидността на енергията, неразривно свързана с материята и присъстваща във всеобщото пространство, е неизвестна на Урантия. Когато физиците най-после направят съответното откритие, те ще почувстват, че са разгадали — или че почти са разгадали — тайната на материята. Така те още с една крачка ще се приближат към Създателя; така те ще усвоят още един аспект на божествения метод; но това в никакъв смисъл не означава, че са намерили Бога, нито че са открили съществуването на материята или действието на законите на природата отделно от космическия метод на Рая и мотивиращия замисъл на Всеобщия Баща. | 42:1.3 (467.5) There is innate in matter and present in universal space a form of energy not known on Urantia. When this discovery is finally made, then will physicists feel that they have solved, almost at least, the mystery of matter. And so will they have approached one step nearer the Creator; so will they have mastered one more phase of the divine technique; but in no sense will they have found God, neither will they have established the existence of matter or the operation of natural laws apart from the cosmic technique of Paradise and the motivating purpose of the Universal Father. |
| 42:1.4 (468.1) Но и след още по-голям прогрес и нови открития, след като Урантия премине огромен път в сравнение с днешното ниво на знания и вие се научите да управлявате енергийните изменения на електрическите единици от материята чак до видоизмененията на техните физически проявления — даже след целия този възможен прогрес учените никога няма да могат да създадат макар и един атом материя, да породят макар и един квант енергия или да прибавят към материята това, което ние наричаме живот. | 42:1.4 (468.1) Subsequent to even still greater progress and further discoveries, after Urantia has advanced immeasurably in comparison with present knowledge, though you should gain control of the energy revolutions of the electrical units of matter to the extent of modifying their physical manifestations—even after all such possible progress, forever will scientists be powerless to create one atom of matter or to originate one flash of energy or ever to add to matter that which we call life. |
| 42:1.5 (468.2) Създаването на енергия и посвещаването на живота са прерогативи на Всеобщия Баща и неговите младши Създатели. Реката на енергията и живота е нескончаем поток, изтичащ от Божеството, всеобщо и единнно течение на Райска сила, разпространяваща се по цялото пространство. Тази божествена енергия изпълва цялото творение. Организаторите на силата поставят началото на такива изменения и въвеждат такива модификации на пространствена сила, които водят към възникване на енергия. Управляващите енергията преобразуват енергията в материя. Така възникват материалните светове. Носителите на Живота инициират в мъртвата материя тези процеси, които ние наричаме живот, материален живот. Управляващите Моронтийната Енергия изпълняват аналогични функции във всички преходни сфери между материалните и духовните светове. Висшите духовни Създатели пораждат сходни процеси в божествените форми енергия, в резултат на които се появяват висшите духовни форми на разумен живот. | 42:1.5 (468.2) The creation of energy and the bestowal of life are the prerogatives of the Universal Father and his associate Creator personalities. The river of energy and life is a continuous outpouring from the Deities, the universal and united stream of Paradise force going forth to all space. This divine energy pervades all creation. The force organizers initiate those changes and institute those modifications of space-force which eventuate in energy; the power directors transmute energy into matter; thus the material worlds are born. The Life Carriers initiate those processes in dead matter which we call life, material life. The Morontia Power Supervisors likewise perform throughout the transition realms between the material and the spiritual worlds. The higher spirit Creators inaugurate similar processes in divine forms of energy, and there ensue the higher spirit forms of intelligent life. |
| 42:1.6 (468.3) На произтичащата от Рая енергия са присъщи божествени свойства. В енергията — чистата енергия, е отразена божествената организация; в нея се открива сходство с трима Богове, слети заедно в този вид, в който действат в центъра на вселената на вселените. Цялата сила води своето начало от Рая, изхожда от Райските Присъствия и се връща към него, явявайки се по своето същество проявление на безпричинната Причина — Всеобщия Баща; и без Отеца не би съществувало нищо от това, което съществува. | 42:1.6 (468.3) Energy proceeds from Paradise, fashioned after the divine order. Energy—pure energy—partakes of the nature of the divine organization; it is fashioned after the similitude of the three Gods embraced in one, as they function at the headquarters of the universe of universes. And all force is circuited in Paradise, comes from the Paradise Presences and returns thereto, and is in essence a manifestation of the uncaused Cause—the Universal Father; and without the Father would not anything exist that does exist. |
| 42:1.7 (468.4) Силата, изхождаща от самосъществуващото Божество, сама по себе си е вечно съществуваща. Сила-енергията е нетленна, нерушима; тези проявления на Безкрайното могат да се подлагат на неограничени преобразувания, безкрайни превръщания и вечни видоизменения; но в никакъв смисъл или степен, даже в най-малкото въобразимо отношение, те не могат и никога няма да могат да бъдат подложени на унищожение. Независимо от това, че енергията произтича от Безкрайното, тя не притежава безкрайност на проявлението. Съществуват външни предели на това, което се възприема днес като голямата вселена. | 42:1.7 (468.4) Force derived from self-existent Deity is in itself ever existent. Force-energy is imperishable, indestructible; these manifestations of the Infinite may be subject to unlimited transmutation, endless transformation, and eternal metamorphosis; but in no sense or degree, not even to the slightest imaginable extent, could they or ever shall they suffer extinction. But energy, though springing from the Infinite, is not infinitely manifest; there are outer limits to the presently conceived master universe. |
| 42:1.8 (468.5) Енергията е вечна, но не безкрайна; тя неизменно реагира на всеобхватната власт на Безкрайния. Силата и енергията се намират в непрекъснато движение; напускайки Рая, те трябва да се върнат там, даже ако за завършването на кръговрата са необходими много епохи. Целта или предназначението на това, което се поражда от Райските Божества, могат да бъдат само Раят или Божествата. | 42:1.8 (468.5) Energy is eternal but not infinite; it ever responds to the all-embracing grasp of Infinity. Forever force and energy go on; having gone out from Paradise, they must return thereto, even if age upon age be required for the completion of the ordained circuit. That which is of Paradise Deity origin can have only a Paradise destination or a Deity destiny. |
| 42:1.9 (468.6) Всичко това потвърждава нашата вяра в кръгообразната, в някои отношения ограничена, но подредена и обширна вселена на вселените. Ако това не беше така, то рано или късно щяха да се появят първите признаци на намаляване количеството на енергията. Всички закони, организации, управление и свидетелствата на изследователите на вселената — всичко показва съществуването на безкраен Бог, но засега все още крайна вселена, кръгообразност на безкрайно съществуване, което е практически неограничено, но все пак крайно в сравнение с безкрайността. | 42:1.9 (468.6) And all this confirms our belief in a circular, somewhat limited, but orderly and far-flung universe of universes. If this were not true, then evidence of energy depletion at some point would sooner or later appear. All laws, organizations, administration, and the testimony of universe explorers—everything points to the existence of an infinite God but, as yet, a finite universe, a circularity of endless existence, well-nigh limitless but, nevertheless, finite in contrast with infinity. |
| 2. Всеобщите недуховни енергийни системи (ФИЗИЧЕСКИТЕ ЕНЕРГИИ) ^top |
2. Universal Nonspiritual Energy Systems (Physical Energies) ^top |
| 42:2.1 (469.1) Наистина е трудно да се подберат подходящи английски думи, с помощта на които могат да бъдат назовани и описани различните нива на сила и енергия: физическа, разумна или духовна. В настоящите повествувания ние не можем напълно да следваме приетите при вас определения за сила, енергия и мощност. Бедността на езиковите средства ни принуждава да използваме тези термини с различни значения. Например, в настоящия документ думата еnеrgy (енергия) означава всички аспекти и форми на осезаемото движение, действие и потенциал, докато forcе (сила) се прилага към предгравитационните, а powеr (енергия, мощност, сила) — към постгравитационните стадии на енергията. | 42:2.1 (469.1) It is indeed difficult to find suitable words in the English language whereby to designate and wherewith to describe the various levels of force and energy—physical, mindal, or spiritual. These narratives cannot altogether follow your accepted definitions of force, energy, and power. There is such paucity of language that we must use these terms in multiple meanings. In this paper, for example, the word energy is used to denote all phases and forms of phenomenal motion, action, and potential, while force is applied to the pregravity, and power to the postgravity, stages of energy. |
| 42:2.2 (469.2) При все това аз ще се опитам да намаля концептуалната бъркотия, като предположа, че би било целесъобразно да приемем следната класификация на физическата енергия: космическа сила, възникваща енергия и вселенска сила — физическа енергия. | 42:2.2 (469.2) I will, however, endeavor to lessen conceptual confusion by suggesting the advisability of adopting the following classification for cosmic force, emergent energy, and universe power—physical energy: |
| 42:2.3 (469.3) 1. Пространствен потенциал. Това е безспорното свободно пространствено присъствие на Безусловния Абсолют. В екстензивността на това понятие влиза вселенският пространствено-силов потенциал, заключен във функционалната тоталност на Безусловния Абсолют, докато интензивността на това понятие включва тоталността на космическата реалност — вселените, която се излъчва от вечността на нямащия начало и край, неподвижен и неизменен Райски Остров. | 42:2.3 (469.3) 1. Space potency. This is the unquestioned free space presence of the Unqualified Absolute. The extension of this concept connotes the universe force-space potential inherent in the functional totality of the Unqualified Absolute, while the intension of this concept implies the totality of cosmic reality—universes—which emanated eternitywise from the never-beginning, never-ending, never-moving, never-changing Isle of Paradise. |
| 42:2.4 (469.4) Възможно е феномените, свойствени на долния Рай, да включват три зони на присъствие и действие на абсолютна сила: осевата зона на Безусловния Абсолют, зоната на самия Райски Остров и промеждутъчната зона на някои неопознати изравняващи и компенсиращи фактори или функции. Имащи вид на три концентрични кръга, тези зони са център на Райския цикъл на космическата реалност. | 42:2.4 (469.4) The phenomena indigenous to the nether side of Paradise probably embrace three zones of absolute force presence and performance: the fulcral zone of the Unqualified Absolute, the zone of the Isle of Paradise itself, and the intervening zone of certain unidentified equalizing and compensating agencies or functions. These triconcentric zones are the centrum of the Paradise cycle of cosmic reality. |
| 42:2.5 (469.5) Пространственият потенциал е предреалност; той се отнася към областта на Безусловния Абсолют и се подчинява само на личното господство на Всеобщия Баща независимо от видимостта на това, че се поддава на изменения под въздействието на Първичните Главни Организатори на Силата. | 42:2.5 (469.5) Space potency is a prereality; it is the domain of the Unqualified Absolute and is responsive only to the personal grasp of the Universal Father, notwithstanding that it is seemingly modifiable by the presence of the Primary Master Force Organizers. |
| 42:2.6 (469.6) На Уверса пространствения потенциал го наричат абсолута. | 42:2.6 (469.6) On Uversa, space potency is spoken of as absoluta. |
| 42:2.7 (469.7) 2. Изначална сила. Тя представлява първото съществено изменение в пространствения потенциал и може да е една от функциите на Безусловния Абсолют в долния Рай. Ние знаем, че пространственото присъствие, изхождащо от долния Рай, по някакъв начин се модифицира от входящото. Но независимо от всякакви подобни отношения общопризнатото превръщане на пространствения потенциал в изначална сила е първичната диференцираща функция на създаващото напрегнатост присъствие на живите Райски организатори на силата. | 42:2.7 (469.7) 2. Primordial force. This represents the first basic change in space potency and may be one of the nether Paradise functions of the Unqualified Absolute. We know that the space presence going out from nether Paradise is modified in some manner from that which is incoming. But regardless of any such possible relationships, the openly recognized transmutation of space potency into primordial force is the primary differentiating function of the tension-presence of the living Paradise force organizers. |
| 42:2.8 (469.8) Пасивната и потенциална сила става активна и изначална в отговор на съпротивлението, създадено от пространственото присъствие на Първичните Възникнали Главни Организатори на Силата. Силата сега преминава от изключителната област на Безусловния Абсолют в областта на множествените реакции — реакции на някои първоначални движения, инициирани от Бога на Действието, а след това — на някои уравновесяващи движения, изхождащи от Безусловния Абсолют. Явно изначалната сила реагира на трансценденталната причинност пропорционално на абсолютността. | 42:2.8 (469.8) Passive and potential force becomes active and primordial in response to the resistance afforded by the space presence of the Primary Eventuated Master Force Organizers. Force is now emerging from the exclusive domain of the Unqualified Absolute into the realms of multiple response—response to certain primal motions initiated by the God of Action and thereupon to certain compensating motions emanating from the Universal Absolute. Primordial force is seemingly reactive to transcendental causation in proportion to absoluteness. |
| 42:2.9 (469.9) Понякога за изначалната сила говорят като за чиста енергия. На Уверса я наричат сегрегата. | 42:2.9 (469.9) Primordial force is sometimes spoken of as pure energy; on Uversa we refer to it as segregata. |
| 42:2.10 (470.1) 3. а е достатъчно за преобразуване на пространствения потенциал в изначална сила и именно в такова активирано пространствено поле същите тези организатори на силата пристъпват към своите изходни и активни действия. Изначалната сила трябва да премине през два отделни стадия на преобразуване в сферите на проявление на енергията, преди да се появи като вселенска енергия. Тези две нива на възникваща енергия са: | 42:2.10 (470.1) 3. Emergent energies. The passive presence of the primary force organizers is sufficient to transform space potency into primordial force, and it is upon such an activated space field that these same force organizers begin their initial and active operations. Primordial force is destined to pass through two distinct phases of transmutation in the realms of energy manifestation before appearing as universe power. These two levels of emerging energy are: |
| 42:2.11 (470.2) а. Силова енергия. Това е могъщата, насочена, свързана с преместването на маса и висока напрегнатост и проявяваща се в принудителни реакции енергия — гигантски енергийни системи, приведени в движение чрез действията на първичните организатори на силата. В началото тази първична, или силова, енергия не реагира по определен начин на гравитационното притегляне на Рая, макар че вероятно открива сумарно-масова или пространствено-насочена реакция на съвкупната група абсолютни влияния, изхождащи от долния Рай. Когато енергията достига нивото на начално реагиране на кръговия обхват на абсолютна гравитация на Рая, първичните организатори на силата отстъпват своето място на своите вторични партньори. | 42:2.11 (470.2) a. Puissant energy. This is the powerful-directional, mass-movemented, mighty-tensioned, and forcible-reacting energy—gigantic energy systems set in motion by the activities of the primary force organizers. This primary or puissant energy is not at first definitely responsive to the Paradise-gravity pull though probably yielding an aggregate-mass or space-directional response to the collective group of absolute influences operative from the nether side of Paradise. When energy emerges to the level of initial response to the circular and absolute-gravity grasp of Paradise, the primary force organizers give way to the functioning of their secondary associates. |
| 42:2.12 (470.3) б. Гравитационна енергия. Появяващата се сега енергия, реагираща на гравитацията, носи в себе си потенциала на вселенска енергия и става активната предшественица на цялата вселенска материя. Тази вторична, или гравитационна, енергия е продуктът от еволюцията на енергията в резултат от притискащото присъствие и тенденциите към упражняване на напрегнатост от Спомагателните Трансцендентални Главни Организатори на Силата. В отговор на действията на тези управляващи силата пространствената енергия бързо преминава от силов в гравитационен стадий и така започва да реагира непосредствено на кръговия обхват на Райската (абсолютна) гравитация, едновременно откривайки известна ответна реакция на въздействието на линейната гравитация, присъща на появяващата се скоро материална маса от електронния или постелектронен стадий на енергията и материята. С появата на реакция спрямо гравитацията Обединените Главни Организатори на Силата могат да напуснат енергийните циклони на пространството, ако съществува възможност да назначат в тази област от дейността Управляващите Вселенската Енергия. | 42:2.12 (470.3) b. Gravity energy. The now-appearing gravity-responding energy carries the potential of universe power and becomes the active ancestor of all universe matter. This secondary or gravity energy is the product of the energy elaboration resulting from the pressure-presence and the tension-trends set up by the Associate Transcendental Master Force Organizers. In response to the work of these force manipulators, space-energy rapidly passes from the puissant to the gravity stage, thus becoming directly responsive to the circular grasp of Paradise (absolute) gravity while disclosing a certain potential for sensitivity to the linear-gravity pull inherent in the soon appearing material mass of the electronic and the postelectronic stages of energy and matter. Upon the appearance of gravity response, the Associate Master Force Organizers may retire from the energy cyclones of space provided the Universe Power Directors are assignable to that field of action. |
| 42:2.13 (470.4) Ние нямаме някаква определена представа за ранните стадии на развитие на силата, но осъзнаваме разумното действие на Пределния върху двете нива на проявление на възникващата енергия. В съвкупност силовата и гравитационна енергия на Уверса я наричат ултимата. | 42:2.13 (470.4) We are quite uncertain regarding the exact causes of the early stages of force evolution, but we recognize the intelligent action of the Ultimate in both levels of emergent-energy manifestation. Puissant and gravity energies, when regarded collectively, are spoken of on Uversa as ultimata. |
| 42:2.14 (470.5) 4. Вселенска енергия. Пространствената сила е превърната в енергия на пространството, а оттам — в енергия на гравитационен контрол. Така физическата енергия е достигнала в своето развитие такова състояние, когато може да бъде насочена по енергийните канали и да бъде заставена да служи за разнообразните цели на вселенските Създатели. Това се осъществява чрез многобройни управляващи, центрове и регулатори на физическа енергия в голямата вселена — организираните и населени творения. Тези Управляващи Вселенската Енергия поемат върху себе си повече или по-малко управлението на двадесет и една от тридесетте фази на енергията, съставляващи днешната енергийна система на седемте свръхвселени. Тази област от сила-енергия-материя е сферата на разумна дейност на Седмократния, който се подчинява на пространствено-времевото свръхуправление на Върховния. | 42:2.14 (470.5) 4. Universe power. Space-force has been changed into space-energy and thence into the energy of gravity control. Thus has physical energy been ripened to that point where it can be directed into channels of power and made to serve the manifold purposes of the universe Creators. This work is carried on by the versatile directors, centers, and controllers of physical energy in the grand universe—the organized and inhabited creations. These Universe Power Directors assume the more or less complete control of twenty-one of the thirty phases of energy constituting the present energy system of the seven superuniverses. This domain of power-energy-matter is the realm of the intelligent activities of the Sevenfold, functioning under the time-space overcontrol of the Supreme. |
| 42:2.15 (470.6) На Уверса областта от вселенска енергия я наричат гравита. | 42:2.15 (470.6) On Uversa we refer to the realm of universe power as gravita. |
| 42:2.16 (470.7) 5. Енергия на Хавона. В концептуално отношение това повествувание се движи към Рая успоредно с превръщането на пространствената сила и постепенен изход към нивото на действие на физическата енергия на вселените на времето и пространството. Ако продължи движението към Рая, то следваща по ред ще бъде пред-съществуващата фаза на енергията, характерна за централната вселена. Изглежда, сякаш тук еволюционният цикъл се обръща към самия себе си; изглежда, сякаш физическата енергия започва сега обратно движение към силата, но към такава сила, която по своята природа напълно се отличава от пространствения потенциал и изначалната сила. Енергийните системи на Хавона не са двойствени — те са тройствени; това е енергийната област на Съвместния Извършител, функциониращ от името на Райската Троица. | 42:2.16 (470.7) 5. Havona energy. In concept this narrative has been moving Paradiseward as transmuting space-force has been followed, level by level, to the working level of the energy-power of the universes of time and space. Continuing Paradiseward, there is next encountered a pre-existent phase of energy which is characteristic of the central universe. Here the evolutionary cycle seems to turn back upon itself; energy-power now seems to begin to swing back towards force, but force of a nature very unlike that of space potency and primordial force. Havona energy systems are not dual; they are triune. This is the existential energy domain of the Conjoint Actor, functioning in behalf of the Paradise Trinity. |
| 42:2.17 (471.1) На Уверса тези хавонски видове енергии са известни като триата. | 42:2.17 (471.1) On Uversa these energies of Havona are known as triata. |
| 42:2.18 (471.2) 6. Трансцендентална енергия. Тази енергийна система функционира на и от горния Рай, при което нейното действие обхваща само абсонитните народи. На Уверса тя е получила названието траноста. | 42:2.18 (471.2) 6. Transcendental energy. This energy system operates on and from the upper level of Paradise and only in connection with the absonite peoples. On Uversa it is denominated tranosta. |
| 42:2.19 (471.3) 7. Монота. Енергията е родствена на божествеността, когато тя е енергия на Рая. Ние сме склонни да смятаме, че монота представлява живата недуховна енергия на Рая — съществуващ във вечността дубликат на живата, духовна енергия на Изначалния Син; с това се обяснява съществуването на недуховната енергийна система на Всеобщия Баща. | 42:2.19 (471.3) 7. Monota. Energy is close of kin to divinity when it is Paradise energy. We incline to the belief that monota is the living, nonspirit energy of Paradise—an eternity counterpart of the living, spirit energy of the Original Son—hence the nonspiritual energy system of the Universal Father. |
| 42:2.20 (471.4) Ние сме неспособни да направим разлика между природата на Райския Дух и Райската монота; те са очевидно еднакви. Те имат различни имена, но малко може да ви се разкаже за една реалност, чиито духовно и недуховно проявления се отличават само по названията си. | 42:2.20 (471.4) We cannot differentiate the nature of Paradise spirit and Paradise monota; they are apparently alike. They have different names, but you can hardly be told very much about a reality whose spiritual and whose nonspiritual manifestations are distinguishable only by name. |
| 42:2.21 (471.5) Ние знаем, че крайните създания са способни да достигат опита от поклонение на Всеобщия Баща посредством служенето на Бог-Седмократния и Настройчиците на Съзнанието, но ние се съмняваме в това, че някоя субабсолютна личност — даже управляващите енергията, би могла да разбере енергийната безкрайност на Първия Велик Източник и Център. Едно е несъмнено: дори управляващите енергията да са запознати с метода за превръщане на пространствената сила, те не разкриват тази тайна на останалите от нас. Аз смятам, че те не разбират докрай функцията на организаторите на силата. | 42:2.21 (471.5) We know that finite creatures can attain the worship experience of the Universal Father through the ministry of God the Sevenfold and the Thought Adjusters, but we doubt that any subabsolute personality, even power directors, can comprehend the energy infinity of the First Great Source and Center. One thing is certain: If the power directors are conversant with the technique of the metamorphosis of space-force, they do not reveal the secret to the rest of us. It is my opinion that they do not fully comprehend the function of the force organizers. |
| 42:2.22 (471.6) Самите управляващи енергията са енергийни катализатори; с други думи, със своето присъствие те довеждат до сегментация, организация и обединяване на енергията в структурни единици. И всичко това означава, че в самата енергия трябва да се заключава нещо, заставящо я да реагира по подобен начин в присъствието на тези силови организми. Мелхиседек от Небадон вече отдавна са формулирали феномена превръщане на космическата сила във вселенска енергия като една от седемте „безкрайности на божествеността“. В този аспект такова е пределното ниво, на което вие ще можете да се издигнете в локалната вселена. | 42:2.22 (471.6) These power directors themselves are energy catalyzers; that is, they cause energy to segment, organize, or assemble in unit formation by their presence. And all this implies that there must be something inherent in energy which causes it thus to function in the presence of these power entities. The Nebadon Melchizedeks long since denominated the phenomenon of the transmutation of cosmic force into universe power as one of the seven “infinities of divinity.” And that is as far as you will advance on this point during your local universe ascension. |
| 42:2.23 (471.7) Независимо от нашата неспособност в пълна степен да разберем произхода, същността и превръщането на космическата сила ние сме добре запознати с всички аспекти на поведението на възникващата енергия, започвайки с появата на непосредствената и безпогрешна реакция на действието на гравитацията на Рая — например, от това време, когато към своите функции пристъпват управляващите енергията на свръхвселената. | 42:2.23 (471.7) Notwithstanding our inability fully to comprehend the origin, nature, and transmutations of cosmic force, we are fully conversant with all phases of emergent-energy behavior from the times of its direct and unmistakable response to the action of Paradise gravity—about the time of the beginning of the function of the superuniverse power directors. |
| 3. Класификация на материята ^top | 3. Classification of Matter ^top |
| 42:3.1 (471.8) Във всички вселени, с изключение на централната, материята е идентична. Физическите свойства на материята зависят от скоростта на въртене на съставляващите я елементи, от броя и размерите на въртящите се елементи, от тяхното разстояние от ядреното тяло или от пространственото съдържание на материята, както и от присъствието на някои сили, засега все още неоткрити на Урантия. | 42:3.1 (471.8) Matter in all universes, excepting in the central universe, is identical. Matter in its physical properties depends on the revolutionary rates of its component members, the number and size of the revolving members, their distance from the nuclear body or the space content of matter, as well as on the presence of certain forces as yet undiscovered on Urantia. |
| 42:3.2 (471.9) В разнообразните слънца, планети и космически тела са представени десет основни вида вещества: | 42:3.2 (471.9) In the varied suns, planets, and space bodies there are ten grand divisions of matter: |
| 42:3.3 (472.1) 1. Ултиматонна материя — изначалните физически единици на материалното битие, частиците енергия, от които се образуват електроните. | 42:3.3 (472.1) 1. Ultimatonic matter—the prime physical units of material existence, the energy particles which go to make up electrons. |
| 42:3.4 (472.2) 2. Субелектронна материя — стадият на слънчевите свръхгазове, който се характеризира с експлозивно и отблъскващо действие. | 42:3.4 (472.2) 2. Subelectronic matter—the explosive and repellent stage of the solar supergases. |
| 42:3.5 (472.3) 3. Електронна материя — електрическият стадий на диференциация на материята: електрони, протони и различни други частици, вземащи участие в разнообразния строеж на електронните групи. | 42:3.5 (472.3) 3. Electronic matter—the electrical stage of material differentiation—electrons, protons, and various other units entering into the varied constitution of the electronic groups. |
| 42:3.6 (472.4) 4. Субатомна материя — материя, широко разпространена в недрата на горещите слънца. | 42:3.6 (472.4) 4. Subatomic matter—matter existing extensively in the interior of the hot suns. |
| 42:3.7 (472.5) 5. Деформирани атоми — срещат се в изстиващите слънца и по цялото пространство. | 42:3.7 (472.5) 5. Shattered atoms—found in the cooling suns and throughout space. |
| 42:3.8 (472.6) 6. Йонизирана материя — отделни атоми, лишени от своите външни (химически активни) електрони вследствие електрическа, термична или рентгенова активност, както и под въздействието на разтворители. | 42:3.8 (472.6) 6. Ionized matter—individual atoms stripped of their outer (chemically active) electrons by electrical, thermal, or X-ray activities and by solvents. |
| 42:3.9 (472.7) 7. Атомна материя — химичен стадий на организация на елементите, съставните частици на молекулярната, или видима, материя. | 42:3.9 (472.7) 7. Atomic matter—the chemical stage of elemental organization, the component units of molecular or visible matter. |
| 42:3.10 (472.8) 8. Молекулярен стадий на материята — материята в този вид, в който тя съществува на Урантия в състояние на относително устойчива материализация при обичайни условия. | 42:3.10 (472.8) 8. The molecular stage of matter—matter as it exists on Urantia in a state of relatively stable materialization under ordinary conditions. |
| 42:3.11 (472.9) 9. Радиоактивна материя — разрушителното свойство и активност на по-тежки елементи в условията на умерено нагряване и отслабено гравитационно налягане. | 42:3.11 (472.9) 9. Radioactive matter—the disorganizing tendency and activity of the heavier elements under conditions of moderate heat and diminished gravity pressure. |
| 42:3.12 (472.10) 10. Разрушена материя — относително неизменната материя от изстинали или мъртви светила. В действителност материята от този вид не е неизменна; в нея се открива определена ултиматонна — и даже електронна — активност, но тези частици се намират много близо една до друга, а скоростта на тяхното въртене е изключително забавена. | 42:3.12 (472.10) 10. Collapsed matter—the relatively stationary matter found in the interior of the cold or dead suns. This form of matter is not really stationary; there is still some ultimatonic even electronic activity, but these units are in very close proximity, and their rates of revolution are greatly diminished. |
| 42:3.13 (472.11) Посочената по-горе класификация на материята се отнася по-скоро към нейната организация, отколкото към тези форми, в които тя се възприема от създадените същества. Тук също така не се отчитат стадиите на съществуване на енергията, предшестващи възникването на енергия, а също така и вечните материализации в Рая и в централната вселена. | 42:3.13 (472.11) The foregoing classification of matter pertains to its organization rather than to the forms of its appearance to created beings. Neither does it take into account the pre-emergent stages of energy nor the eternal materializations on Paradise and in the central universe. |
| 4. Превръщането на енергията и материята ^top | 4. Energy and Matter Transmutations ^top |
| 42:4.1 (472.12) Светлината, топлината, електричеството, магнетизъмът, химизмът и материята по своя произход, природа и предназначение са едно и също, точно както и другите материални реалности, засега все още неоткрити на Урантия. | 42:4.1 (472.12) Light, heat, electricity, magnetism, chemism, energy, and matter are—in origin, nature, and destiny—one and the same thing, together with other material realities as yet undiscovered on Urantia. |
| 42:4.2 (472.13) Ние не докрай разбираме почти безбройните изменения, на които може да се подлага физическата енергия. В една вселена тя се проявява под формата на светлина, в друга — като светлина и топлина, в трета — под формата на неизвестни на Урантия форми на енергия; в продължение на милиони и милиони години тя може да се появява под формата на активна, нарастваща електрическа енергия или магнетизъм; а още по-късно, в една от последващите вселени, тя може отново да стане една от формите на променлива материя, която, претърпявайки редица метаморфози, изчезва (външно, физически) в един от огромните катаклизми в реалиите. А след това, след безброй епохи и безкрайни скитания по безбройните вселени, тази енергия може отново да се прояви, нееднократно изменяйки своята форма и потенциал; и така продължават тези видоизменения в продължение на сменящите се епохи в неизброимите реалии. Така материята неотклонно се движи напред, претърпявайки преобразуване във времето, но неизменно завъртайки се по кръга на вечността; даже ако в течение на продължително време нещо препятства завръщането на материята към нейния източник, тя неизменно реагира на него и продължава своя път, предопределен от Безкрайната Личност, която я е изпратила. | 42:4.2 (472.13) We do not fully comprehend the almost endless changes to which physical energy may be subject. In one universe it appears as light, in another as light plus heat, in another as forms of energy unknown on Urantia; in untold millions of years it may reappear as some form of restless, surging electrical energy or magnetic power; and still later on it may again appear in a subsequent universe as some form of variable matter going through a series of metamorphoses, to be followed by its outward physical disappearance in some great cataclysm of the realms. And then, after countless ages and almost endless wandering through numberless universes, again may this same energy re-emerge and many times change its form and potential; and so do these transformations continue through successive ages and throughout countless realms. Thus matter sweeps on, undergoing the transmutations of time but swinging ever true to the circle of eternity; even if long prevented from returning to its source, it is ever responsive thereto, and it ever proceeds in the path ordained by the Infinite Personality who sent it forth. |
| 42:4.3 (473.1) Енергийните центрове и техните партньори имат най-непосредствено отношение към привеждането на ултиматона в орбитите и въртенето на електрона. Тези уникални същества контролират и съединяват енергията благодарение на своето умело боравене с основните единици материализирана енергия — ултиматоните. Те се разпореждат с енергията, циркулираща в това първично състояние. В сътрудничество с физическите регулатори те са способни ефективно да контролират и направляват енергията, даже след като тя премине на електрическо ниво — така наричаният електронен стадий. Но мащабът на техните действия изключително се стеснява, когато електронно организираната енергия попада във водовъртежа на атомните системи. След подобна материализация тези енергии се оказват в пълна зависимост от силата на притегляне на линейната гравитация. | 42:4.3 (473.1) The power centers and their associates are much concerned in the work of transmuting the ultimaton into the circuits and revolutions of the electron. These unique beings control and compound power by their skillful manipulation of the basic units of materialized energy, the ultimatons. They are masters of energy as it circulates in this primitive state. In liaison with the physical controllers they are able to effectively control and direct energy even after it has transmuted to the electrical level, the so-called electronic stage. But their range of action is enormously curtailed when electronically organized energy swings into the whirls of the atomic systems. Upon such materialization, these energies fall under the complete grasp of the drawing power of linear gravity. |
| 42:4.4 (473.2) Гравитацията оказва позитивно въздействие върху силовите трасета и енергийните канали на енергийните центрове и физическите регулатори, но тези същества притежават само отрицателно отношение към гравитацията, което е проявление на техните антигравитационни свойства. | 42:4.4 (473.2) Gravity acts positively on the power lanes and energy channels of the power centers and the physical controllers, but these beings have only a negative relation to gravity—the exercise of their antigravity endowments. |
| 42:4.5 (473.3) По цялото пространство студът и други фактори участват в съзидателната трансформация на ултиматоните в електрони. Топлината е мярка за електронна активност, докато студът означава просто отсъствие на топлина, относителен енергиен покой — статута на всеобщ силов заряд на пространството, в случай че нито възникващата енергия, нито организираната материя не присъстват и не реагират на гравитацията. | 42:4.5 (473.3) Throughout all space, cold and other influences are at work creatively organizing ultimatons into electrons. Heat is the measurement of electronic activity, while cold merely signifies absence of heat—comparative energy rest—the status of the universal force-charge of space provided neither emergent energy nor organized matter were present and responding to gravity. |
| 42:4.6 (473.4) Именно присъствието и действието на гравитацията препятстват появата на теоретическата абсолютна нула, тъй като температурата на междузвездното пространство не е равна на абсолютна нула. В цялото организирано пространство има реагиращи на гравитацията енергийни потоци, силови контури и ултиматонна активност, а също и организиращи електронни енергии. Всъщност пространството не е празно. Така и атмосферата на Урантия става все по-разредена и на височина около четири хиляди и осемстотин километра започва да преминава в обща пространствена материя, обичайна за дадения регион на вселената. В най-близкото празно пространство, известно в Небадон, във всеки кубически инч [16,4 cm3] се наброяват сто ултиматона — еквивалентът на един електрон. Такава разреденост на материята се смята за практически празно пространство. | 42:4.6 (473.4) Gravity presence and action is what prevents the appearance of the theoretical absolute zero, for interstellar space does not have the temperature of absolute zero. Throughout all organized space there are gravity-responding energy currents, power circuits, and ultimatonic activities, as well as organizing electronic energies. Practically speaking, space is not empty. Even the atmosphere of Urantia thins out increasingly until at about three thousand miles it begins to shade off into the average space matter in this section of the universe. The most nearly empty space known in Nebadon would yield about one hundred ultimatons—the equivalent of one electron—in each cubic inch. Such scarcity of matter is regarded as practically empty space. |
| 42:4.7 (473.5) Температурата — топлината и студът, са вторият по значение фактор в областта на еволюцията на енергията и материята, отстъпвайки само на гравитацията. Ултиматоните послушно се подчиняват на екстремални температури. Ниските температури са благоприятни за някои форми на електронен строеж и атомно натрупване, докато високите температури опростявт всевъзможните разцепвания на атомите и дезинтеграцията на материята. | 42:4.7 (473.5) Temperature—heat and cold—is secondary only to gravity in the realms of energy and matter evolution. Ultimatons are humbly obedient to temperature extremes. Low temperatures favor certain forms of electronic construction and atomic assembly, while high temperatures facilitate all sorts of atomic breakup and material disintegration. |
| 42:4.8 (473.6) Високата температура и налягането, съществуващи при определени състояния в недрата на слънцата, могат да разрушат всички освен най-простите асоциации на материята. По такъв начин високата температура е способна да преодолее гравитационната устойчивост. Но никакви от известните слънчеви температури или налягания не са в състояние да превърнат отново ултиматоните в силова енергия. | 42:4.8 (473.6) When subjected to the heat and pressure of certain internal solar states, all but the most primitive associations of matter may be broken up. Heat can thus largely overcome gravity stability. But no known solar heat or pressure can convert ultimatons back into puissant energy. |
| 42:4.9 (473.7) Пламтящите слънца могат да преобразуват материята в различни видове енергия, докато черните светове и цялото външно пространство са способни да забавят електронната и ултиматонна активност до стадия на превръщане на тези енергии в такава материя, от която са създадени световете. Някои електронни асоциации от закрит тип, точно както и много от асоциациите на ядрената материя, се образуват при изключително ниските температури в откритото пространство и по-късно се увеличават за сметка на обединяването с по-големи натрупвания материализираща енергия. | 42:4.9 (473.7) The blazing suns can transform matter into various forms of energy, but the dark worlds and all outer space can slow down electronic and ultimatonic activity to the point of converting these energies into the matter of the realms. Certain electronic associations of a close nature, as well as many of the basic associations of nuclear matter, are formed in the exceedingly low temperatures of open space, being later augmented by association with larger accretions of materializing energy. |
| 42:4.10 (473.8) Във всички тези нескончаеми превръщания на енергия и материя ние сме длъжни да отчитаме въздействието на гравитационно налягане, а също и антигравитационното поведение на ултиматонните енергии при някои състояния, определяни от температурата, скоростта и въртенето. Температурата, енергийните токове, разстоянието и присъствието на живите организатори на силата и управляващите енергията също влияят върху всички преобразуващи явления на енергията и материята. | 42:4.10 (473.8) Throughout all of this never-ending metamorphosis of energy and matter we must reckon with the influence of gravity pressure and with the antigravity behavior of the ultimatonic energies under certain conditions of temperature, velocity, and revolution. Temperature, energy currents, distance, and the presence of the living force organizers and the power directors also have a bearing on all transmutation phenomena of energy and matter. |
| 42:4.11 (474.1) Увеличаването на масата в материята е равно на увеличаването на енергията, разделена на квадрата на скоростта на светлината. В динамично отношение работата, която може да свърши намиращата се в състояние на покой материя, е равна на енергията, загубена за доставката на нейните съставни части от Рая, минус съпротивлението на силите, преодолени при преноса и взаимното притегляне на частите от материята една към друга. | 42:4.11 (474.1) The increase of mass in matter is equal to the increase of energy divided by the square of the velocity of light. In a dynamic sense the work which resting matter can perform is equal to the energy expended in bringing its parts together from Paradise minus the resistance of the forces overcome in transit and the attraction exerted by the parts of matter on one another. |
| 42:4.12 (474.2) За съществуването на доелектронна форма на материята указват двете атомни тегла на оловото. Оловото на изначалната формация тежи малко повече от това, което се получава в процеса на разцепване на урана чрез излъчвания на радия; и тази разлика в атомното тегло представлява действителната загуба на енергия при атомния разпад. | 42:4.12 (474.2) The existence of pre-electronic forms of matter is indicated by the two atomic weights of lead. The lead of original formation weighs slightly more than that produced through uranium disintegration by way of radium emanations; and this difference in atomic weight represents the actual loss of energy in the atomic breakup. |
| 42:4.13 (474.3) В полза на относителната цялост на материята говори и този факт, че енергията може да се поглъща или освобождава само в тези точни количества, които урантийските физици нарекоха кванти. Това мъдро условие, съществуващо в материалните светове, позволява на вселените да функционират успешно. | 42:4.13 (474.3) The relative integrity of matter is assured by the fact that energy can be absorbed or released only in those exact amounts which Urantia scientists have designated quanta. This wise provision in the material realms serves to maintain the universes as going concerns. |
| 42:4.14 (474.4) Количеството свързана или освободена енергия при изменение на електроните или други позиции винаги са равни на „кванта“ или кратната на него величина, но колебателното или вълнообразно поведение на такива единици енергия изцяло се определя от размерите на съответните материални структури. Подобни вълнообразни енергийни пулсации 860 пъти превишават диаметъра на ултиматоните, електроните, атомите или другите частици, показващи такива свойства. Нескончаемата бъркотия, съпровождаща наблюденията на вълновата механика над поведението на кванта, се обяснява с налагането на енергийните вълни: два върха могат да се обединят до образуване на връх с двойна височина, докато връх и подножие могат да се съединят, водейки до взаимно изключване. | 42:4.14 (474.4) The quantity of energy taken in or given out when electronic or other positions are shifted is always a “quantum” or some multiple thereof, but the vibratory or wavelike behavior of such units of energy is wholly determined by the dimensions of the material structures concerned. Such wavelike energy ripples are 860 times the diameters of the ultimatons, electrons, atoms, or other units thus performing. The never-ending confusion attending the observation of the wave mechanics of quantum behavior is due to the superimposition of energy waves: Two crests can combine to make a double-height crest, while a crest and a trough may combine, thus producing mutual cancellation. |
| 5. Проявленията на вълновата енергия ^top | 5. Wave-Energy Manifestations ^top |
| 42:5.1 (474.5) В свръхвселената Орвонтон съществуват сто октави вълнова енергия. От тези сто групи на проявление на енергията на Урантия изцяло или частично са известни шестдесет и четири. На слънчевите лъчи се падат четири октави по свръхвселенската скáла, при което видимите лъчи обхващат една октава — четиридесет и шестата от дадения ред. След нея идва ултравиолетовата група, докато десет октави нагоре съответстват на рентгеновите лъчи, следвани от гама-лъчите на радия. Тридесет и две октави над видимата светлина на слънцето представляват лъчите енергия на външното пространство, които толкова често биват обърквани със свързаните с тях и силно възбудени най-малки частици от материята. Спускайки се по скалата надолу, след видимата светлина идват инфрачервените лъчи, а следващите тридесет октави надолу представляват диапазона на радиопредаванията. | 42:5.1 (474.5) In the superuniverse of Orvonton there are one hundred octaves of wave energy. Of these one hundred groups of energy manifestations, sixty-four are wholly or partially recognized on Urantia. The sun’s rays constitute four octaves in the superuniverse scale, the visible rays embracing a single octave, number forty-six in this series. The ultraviolet group comes next, while ten octaves up are the X rays, followed by the gamma rays of radium. Thirty-two octaves above the visible light of the sun are the outer-space energy rays so frequently commingled with their associated highly energized minute particles of matter. Next downward from visible sunlight appear the infrared rays, and thirty octaves below are the radio transmission group. |
| 42:5.2 (474.6) От гледна точка на урантийската научна мисъл на двадесети век вълнообразните проявления на енергията могат да се класифицират в следните десет групи: | 42:5.2 (474.6) Wavelike energy manifestations—from the standpoint of twentieth-century Urantia scientific enlightenment—may be classified into the following ten groups: |
| 42:5.3 (474.7) 1. Инфраултиматонни лъчи — гранични въртения на ултиматоните, започващи да приемат определена форма. Този е първият стадий на възникваща енергия, на който може да се регистрират и измерват вълнообразни явления. | 42:5.3 (474.7) 1. Infraultimatonic rays—the borderland revolutions of ultimatons as they begin to assume definite form. This is the first stage of emergent energy in which wavelike phenomena can be detected and measured. |
| 42:5.4 (474.8) 2. Ултиматонни лъчи. Съсредоточаването на енергията в най-малките сфери на ултиматоните довежда до появата в обема на пространството на колебания, поддаващи се на откриване и измерване. И дълго преди физиците да открият ултиматона, те несъмнено ще открият феномена на тези изливащи се на Урантия лъчи. Тези къси и мощни лъчи представляват изначалната активност на ултиматоните, забавяни до такова състояние, когато изменението на техните свойства довежда до електронна организация на материята. С обединението на ултиматоните в електрони се извършва уплътняване и като следствие — натрупване на енергия. | 42:5.4 (474.8) 2. Ultimatonic rays. The assembly of energy into the minute spheres of the ultimatons occasions vibrations in the content of space which are discernible and measurable. And long before physicists ever discover the ultimaton, they will undoubtedly detect the phenomena of these rays as they shower in upon Urantia. These short and powerful rays represent the initial activity of the ultimatons as they are slowed down to that point where they veer towards the electronic organization of matter. As the ultimatons aggregate into electrons, condensation occurs with a consequent storage of energy. |
| 42:5.5 (475.1) 3. Късите пространствени лъчи. Тези най-къси от всички чисто електронни колебания отразяват доатомния стадий на тази форма на материята. За възникване на такива лъчи са необходими изключително високи или ниски температури. Съществуват два типа от тези пространствени лъчи: единият съпровожда раждането на атомите, а другият свидетелства за атомния разпад. Най-мощното излъчване излиза от най-плътната плоскост на свръхвселената — Млечния Път, който също така е и най-плътната плоскост на външните вселени. | 42:5.5 (475.1) 3. The short space rays. These are the shortest of all purely electronic vibrations and represent the preatomic stage of this form of matter. These rays require extraordinarily high or low temperatures for their production. There are two sorts of these space rays: one attendant upon the birth of atoms and the other indicative of atomic disruption. They emanate in the largest quantities from the densest plane of the superuniverse, the Milky Way, which is also the densest plane of the outer universes. |
| 42:5.6 (475.2) 4. Електронен стадий. Този стадий на енергията е основата на всяка материализация в седемте свръхвселени. Всеки път, когато електроните преминават от външните орбити на вътрешните, те изпускат кванти енергия. Вследствие на орбиталните премествания на електроните се извършва отделяне или поглъщане на строго определени и еднакви, измеряеми частици светлинна енергия, докато отделният електрон винаги се лишава от частици светлинна енергия в процеса на сблъскването. Вълнообразните проявления на енергията съпровождат също така действието на положително заредените тела и другите елементи от електронния стадий. | 42:5.6 (475.2) 4. The electronic stage. This stage of energy is the basis of all materialization in the seven superuniverses. When electrons pass from higher to lower energy levels of orbital revolution, quanta are always given off. Orbital shifting of electrons results in the ejection or the absorption of very definite and uniform measurable particles of light-energy, while the individual electron always gives up a particle of light-energy when subjected to collision. Wavelike energy manifestations also attend upon the performances of the positive bodies and the other members of the electronic stage. |
| 42:5.7 (475.3) 5. Гама-лъчи — това са излъчванията, характеризиращи спонтанното разцепване на атомната материя. Най-добрата илюстрация на дадената форма на електронна активност са феномените, свързани с разпадането на радия. | 42:5.7 (475.3) 5. Gamma rays—those emanations which characterize the spontaneous dissociation of atomic matter. The best illustration of this form of electronic activity is in the phenomena associated with radium disintegration. |
| 42:5.8 (475.4) 6. Групата на рентгеновите лъчи. Следващата крачка в забавянето на електрона довежда до появата на различните форми слънчеви и изкуствено генерируеми рентгенови лъчи. Електронният заряд създава електрическо поле; движението е източник на електрически ток; токът създава магнитно поле. Когато даден електрон внезапно бива спрян, възникналото вследствие от това магнитно смущение генерира рентгенов лъч; рентгеновият лъч е това смущение. Слънчевите рентгенови лъчи са идентични с тези, които се генерират по механичен начин за изследване на вътрешния строеж на човешкото тяло, с изключение на това, че те са мъничко по-дълги. | 42:5.8 (475.4) 6. The X-ray group. The next step in the slowing down of the electron yields the various forms of solar X rays together with artificially generated X rays. The electronic charge creates an electric field; movement gives rise to an electric current; the current produces a magnetic field. When an electron is suddenly stopped, the resultant electromagnetic commotion produces the X ray; the X ray is that disturbance. The solar X rays are identical with those which are mechanically generated for exploring the interior of the human body except that they are a trifle longer. |
| 42:5.9 (475.5) 7. Ултравиолетовите, или химически, лъчи слънчева светлина и различни механични „продукции”. | 42:5.9 (475.5) 7. The ultraviolet or chemical rays of sunlight and the various mechanical productions. |
| 42:5.10 (475.6) 8. Бялата светлина — цялата видима слънчева светлина. | 42:5.10 (475.6) 8. The white light—the whole visible light of the suns. |
| 42:5.11 (475.7) 9. Инфрачервените лъчи — по-нататъшното забавяне на електронната активност и още по-голямото приближаване към стадия на доловимата топлина. | 42:5.11 (475.7) 9. Infrared rays—the slowing down of electronic activity still nearer the stage of appreciable heat. |
| 42:5.12 (475.8) 10. Електромагнитни вълни — тези енергии, които се използват на Урантия за далечна връзка. | 42:5.12 (475.8) 10. Hertzian waves—those energies utilized on Urantia for broadcasting. |
| 42:5.13 (475.9) От всички тези десет фази на вълнова енергия, използвани на Урантия, човешкото око е способно да реагира само на една октава — пълния диапазон на обикновената слънчева светлина. | 42:5.13 (475.9) Of all these ten phases of wavelike energy activity, the human eye can react to just one octave, the whole light of ordinary sunlight. |
| 42:5.14 (475.10) Така наричаният етер (ефир) е само едно общо название за група силови и енергийни активности, извършващи се в пространството. Ултиматоните, електроните и другите масови струпвания на енергия са само еднородни частици материя и, пресичайки пространството, те действително се преместват по прави линии. Светлината и всички други форми на разпознавани проявления на енергия се състоят от последователности от определени енергийни частици, които се преместват по прави линии, ако не са повлияни от гравитацията и другите намесващи се сили. Това, че, подложени на някои наблюдения, тези последователности от енергийни частици се представят под формата на вълнообразни явления, се обяснява със съпротивлението на недиференцирания силов покров на цялото пространство — хипотетичния етер, а също така се дължи и на междугравитационна напрегнатост на съвкупните натрупвания на материя. Пространството между частиците на материята, а също и началната скорост на енергийните лъчи определят вълнообразното проявление на много форми на енергия-материята. | 42:5.14 (475.10) The so-called ether is merely a collective name to designate a group of force and energy activities occurring in space. Ultimatons, electrons, and other mass aggregations of energy are uniform particles of matter, and in their transit through space they really proceed in direct lines. Light and all other forms of recognizable energy manifestations consist of a succession of definite energy particles which proceed in direct lines except as modified by gravity and other intervening forces. That these processions of energy particles appear as wave phenomena when subjected to certain observations is due to the resistance of the undifferentiated force blanket of all space, the hypothetical ether, and to the intergravity tension of the associated aggregations of matter. The spacing of the particle-intervals of matter, together with the initial velocity of the energy beams, establishes the undulatory appearance of many forms of energy-matter. |
| 42:5.15 (476.1) Възбуждането в обема на пространството довежда до вълнообразна реакция на преминаването на бързо преместващи се частици материя — така, както преминаването на кораб през водата вдига вълни с различна амплитуда и интервал. | 42:5.15 (476.1) The excitation of the content of space produces a wavelike reaction to the passage of rapidly moving particles of matter, just as the passage of a ship through water initiates waves of varying amplitude and interval. |
| 42:5.16 (476.2) Поведението на изначалната сила довежда до възникване на явления, които в много отношения са аналогични на постулирания от вас етер. Пространството не е празно; в цялото пространство сферите кръжат и се движат напред през океан от разстлана сила-енергия; не е празен и пространственият обем на атома. При все това етер не съществува и именно отсъствието на този хипотетичен етер позволява на обитаемите планети да избягват падане в слънцето, а въртящият се по своята орбита електрон се удържа от падане в ядрото. | 42:5.16 (476.2) Primordial-force behavior does give rise to phenomena which are in many ways analogous to your postulated ether. Space is not empty; the spheres of all space whirl and plunge on through a vast ocean of outspread force-energy; neither is the space content of an atom empty. Nevertheless there is no ether, and the very absence of this hypothetical ether enables the inhabited planet to escape falling into the sun and the encircling electron to resist falling into the nucleus. |
| 6. Ултиматоните, електроните и атомите ^top | 6. Ultimatons, Electrons, and Atoms ^top |
| 42:6.1 (476.3) Докато пространственият заряд на универсалната сила е еднороден и недиференциран, организацията на енергията, проявила се в материя, е свързана с концентрацията на енергия в дискретни маси с пределни размери и устойчиво тегло — точна реакция на гравитацията. | 42:6.1 (476.3) While the space charge of universal force is homogeneous and undifferentiated, the organization of evolved energy into matter entails the concentration of energy into discrete masses of definite dimensions and established weight—precise gravity reaction. |
| 42:6.2 (476.4) Локалната, или линейна, гравитация започва да действа в пълна мяра с появата на атомната организация на материята. Доатомната материя показва слаба реакция на гравитацията при активация с рентгенови лъчи и други аналогични енергии, но свободни, неприкрепени и незаредени частици електронна енергия или свободни ултиматони не се подлагат на измеримото въздействие на линейната гравитация. | 42:6.2 (476.4) Local or linear gravity becomes fully operative with the appearance of the atomic organization of matter. Preatomic matter becomes slightly gravity responsive when activated by X ray and other similar energies, but no measurable linear-gravity pull is exerted on free, unattached, and uncharged electronic-energy particles or on unassociated ultimatons. |
| 42:6.3 (476.5) Ултиматоните функционират посредством взаимно притегляне, реагирайки само на кръговата гравитационна тяга на Рая. Не притежавайки реакция на линейната гравитация, те по такъв начин се удържат във всеобщия пространствен дрейф. Ултиматоните са способни да увеличават скоростта на въртене до появата на частични антигравитационни свойства, но те не могат без помощта на организаторите на силата или управляващите енергията да достигат критична скорост на деиндивидуализация, връщане към стадия на силовата енергия. В естествени условия ултиматоните се освобождават от статута на физическо съществуване едва тогава, когато участват в окончателното разрушаване на изстинало и умиращо слънце. | 42:6.3 (476.5) Ultimatons function by mutual attraction, responding only to the circular Paradise-gravity pull. Without linear-gravity response they are thus held in the universal space drift. Ultimatons are capable of accelerating revolutionary velocity to the point of partial antigravity behavior, but they cannot, independent of force organizers or power directors, attain the critical escape velocity of deindividuation, return to the puissant-energy stage. In nature, ultimatons escape the status of physical existence only when participating in the terminal disruption of a cooled-off and dying sun. |
| 42:6.4 (476.6) Преминавайки през много стадии на физическа активност, ултиматоните, неизвестни на Урантия, забавят своето движение, докато не достигнат такава енергия на въртене, която е предпоставка за образуване на електрони. Ултиматоните притежават три разновидности на движение: взаимно съпротивление на космическата сила, индивидуално въртене с потенциална способност за антигравитационно действие и вътрешноелектронни междупозиционни премествания на сто взаимосвързани ултиматона. | 42:6.4 (476.6) The ultimatons, unknown on Urantia, slow down through many phases of physical activity before they attain the revolutionary-energy prerequisites to electronic organization. Ultimatons have three varieties of motion: mutual resistance to cosmic force, individual revolutions of antigravity potential, and the intraelectronic positions of the one hundred mutually interassociated ultimatons. |
| 42:6.5 (476.7) Взаимното притегляне удържа сто ултиматона в състава на електрона; и в типичния електрон винаги присъстват не повече и не по-малко от сто ултиматона. Загубата на един или повече ултиматона не разрушава типичната електронна цялостност, пораждайки една от десетте видоизменени форми на електрона. | 42:6.5 (476.7) Mutual attraction holds one hundred ultimatons together in the constitution of the electron; and there are never more nor less than one hundred ultimatons in a typical electron. The loss of one or more ultimatons destroys typical electronic identity, thus bringing into existence one of the ten modified forms of the electron. |
| 42:6.6 (476.8) Ултиматоните не описват орбити и не се въртят по окръжности в пределите на електроните, а се разпространяват или натрупват в съответствие със своите осеви скорости на въртене, което определя различните размери електрони. Освен това тази същата електронна скорост на осево въртене обуславя отрицателни или положителни реакции на няколко типа електронни единици. Като цяло разделянето или съединяването на електронна материя, точно както и електрическата диференциация на отрицателно и положително заредените тела на енергия-материята, се извършва вследствие различните функции, които осъществяват взаимовръзка на образуващите тази материя ултиматони. | 42:6.6 (476.8) Ultimatons do not describe orbits or whirl about in circuits within the electrons, but they do spread or cluster in accordance with their axial revolutionary velocities, thus determining the differential electronic dimensions. This same ultimatonic velocity of axial revolution also determines the negative or positive reactions of the several types of electronic units. The entire segregation and grouping of electronic matter, together with the electric differentiation of negative and positive bodies of energy-matter, result from these various functions of the component ultimatonic interassociation. |
| 42:6.7 (477.1) Всеки атом има в диаметър малко повече от 4 000 000 -на част от милиметъра, докато един електрон тежи малко повече от 2 000 -на част от най-малкия атом — атома на водорода. Макар че положително зареденият протон, характерен за атомното ядро, може да не е по-голям по заряд от отрицателно заредените електрони, неговото тегло превишава теглото на електрона почти две хиляди пъти. | 42:6.7 (477.1) Each atom is a trifle over 1/100,000,000th of an inch in diameter, while an electron weighs a little more than 1/2,000th of the smallest atom, hydrogen. The positive proton, characteristic of the atomic nucleus, while it may be no larger than a negative electron, weighs almost two thousand times more. |
| 42:6.8 (477.2) Ако масата на материята се увеличи така, че масата на електрона да се равнява на една десета част от унцията [2,84 грама], то при съответстващо увеличаване на размера обемът на такъв електрон ще бъде равен на обема на Земята. Ако обемът на протона — който е хиляда и осемстотин пъти по-тежък от електрона, бъде увеличен до размерите на главичка на карфица, то главичката на карфицата при сравняване би достигнала диаметър, равен на орбитата на Земята около Слънцето. | 42:6.8 (477.2) If the mass of matter should be magnified until that of an electron equaled one tenth of an ounce, then were size to be proportionately magnified, the volume of such an electron would become as large as that of the earth. If the volume of a proton—eighteen hundred times as heavy as an electron—should be magnified to the size of the head of a pin, then, in comparison, a pin’s head would attain a diameter equal to that of the earth’s orbit around the sun. |
| 7. Атомната материя ^top | 7. Atomic Matter ^top |
| 42:7.1 (477.3) Строежът на цялата материя е аналогичен на строежа на Слънчевата система. В центъра на всяка най-малка енергия на вселената се намира относително стабилна, сравнително неизменна ядрена част от материалното битие. Тази централна частица е снабдена с трояка възможност за проявление. Около енергийния център в безкрайно изобилие, но по неустойчиви орбити кръжат енергийни частици, смътно напомнящи планети, които — подобно на вашата Слънчева система — обкръжават слънцето на някаква звездна група. | 42:7.1 (477.3) The formation of all matter is on the order of the solar system. There is at the center of every minute universe of energy a relatively stable, comparatively stationary, nuclear portion of material existence. This central unit is endowed with a threefold possibility of manifestation. Surrounding this energy center there whirl, in endless profusion but in fluctuating circuits, the energy units which are faintly comparable to the planets encircling the sun of some starry group like your own solar system. |
| 42:7.2 (477.4) Вътре в атома електроните се въртят около централен протон, имайки толкова свободно място, колкото имат планетите, въртящи се около слънцето в пространството на слънчевата система. Еднакво, в сравнение с действителните размери, относително разстояние отделя атомното ядро от вътрешната електронна орбита, както разстоянието между вътрешната планета Меркурий и вашето Слънце. | 42:7.2 (477.4) Within the atom the electrons revolve about the central proton with about the same comparative room the planets have as they revolve about the sun in the space of the solar system. There is the same relative distance, in comparison with actual size, between the atomic nucleus and the inner electronic circuit as exists between the inner planet, Mercury, and your sun. |
| 42:7.3 (477.5) Както осевото въртене на електроните, така и орбиталните скорости на въртене около атомното ядро се намират отвъд пределите на човешкото въображение, а да не говорим пък за скоростите на съставляващите ги ултиматони. Положително заредените частици на радия излитат в пространството със скорост хиляда и шестотин километра в секунда, докато отрицателно заредените частици достигат скорост, близка до скоростта на светлината. | 42:7.3 (477.5) The electronic axial revolutions and their orbital velocities about the atomic nucleus are both beyond the human imagination, not to mention the velocities of their component ultimatons. The positive particles of radium fly off into space at the rate of ten thousand miles a second, while the negative particles attain a velocity approximating that of light. |
| 42:7.4 (477.6) Локалните вселени имат десетичен строеж. В една двойствена вселена съществуват точно сто различими атомни материализации на пространствената енергия, което съответства на максималната възможна организация на материята в Небадон. Тези сто форми на материята образуват правилен ред, където от един до сто електрона се въртят около централно и относително компактно ядро. Именно за сметка на тези подредени и надеждни асоциации на различните енергии се образува материята. | 42:7.4 (477.6) The local universes are of decimal construction. There are just one hundred distinguishable atomic materializations of space-energy in a dual universe; that is the maximum possible organization of matter in Nebadon. These one hundred forms of matter consist of a regular series in which from one to one hundred electrons revolve around a central and relatively compact nucleus. It is this orderly and dependable association of various energies that constitutes matter. |
| 42:7.5 (477.7) Не във всеки свят могат да бъдат открити сто опознаваеми елемента на повърхността, но някъде ги има, имало ги е или се намират в процес на еволюция. Условията на произход и последващата еволюция на планетата определят колко от стоте атомни типа ще бъдат наблюдаеми. В много светове по-тежките атоми отсъстват от повърхността. Даже на Урантия известните тежки елементи показват тенденцията да се разпадат, както се демонстрира от поведението на радия. | 42:7.5 (477.7) Not every world will show one hundred recognizable elements at the surface, but they are somewhere present, have been present, or are in process of evolution. Conditions surrounding the origin and subsequent evolution of a planet determine how many of the one hundred atomic types will be observable. The heavier atoms are not found on the surface of many worlds. Even on Urantia the known heavier elements manifest a tendency to fly to pieces, as is illustrated by radium behavior. |
| 42:7.6 (477.8) Устойчивостта на атома зависи от броя на електрически пасивните неутрони в централното тяло. Химическите свойства изцяло зависят от активността на свободно въртящите се електрони. | 42:7.6 (477.8) Stability of the atom depends on the number of electrically inactive neutrons in the central body. Chemical behavior is wholly dependent on the activity of the freely revolving electrons. |
| 42:7.7 (478.1) В Орвонтон никога не е било възможно да се съберат в естествени условия повече от сто орбитални електрона в една атомна система. Когато в орбиталното поле изкуствено били въвеждани сто и един електрона, то резултатът неизменно бил практически мигновеното разрушаване на централния протон при стремително разсейване на електроните и други освободени енергии. | 42:7.7 (478.1) In Orvonton it has never been possible naturally to assemble over one hundred orbital electrons in one atomic system. When one hundred and one have been artificially introduced into the orbital field, the result has always been the instantaneous disruption of the central proton with the wild dispersion of the electrons and other liberated energies. |
| 42:7.8 (478.2) Макар че атомите могат да съдържат от един до сто орбитални електрона, само външните десет електрона на най-големите атоми се въртят около централното ядро под формата на явни и дискретни тела, които запазват своята цялостност и компактно се въртят по строго определени орбити. Тридесетте най-близки до центъра електрона трудно се поддават на наблюдение или откриване под формата на отделни и организирани тела. Такава сравнителна зависимост на електронните свойства от близостта до ядрото съответства на всички атоми независимо от броя на съдържащите се в тях електрони. Колкото е по-близо ядрото, толкова по-слаба е индивидуалността на електрона. Вълнообразното енергийно разпространение на електрона може да бъде толкова широко, че да захваща всички по-низши атомни орбити; това е особено вярно по отношение на най-близките до атомното ядро електрони. | 42:7.8 (478.2) While atoms may contain from one to one hundred orbital electrons, only the outer ten electrons of the larger atoms revolve about the central nucleus as distinct and discrete bodies, intactly and compactly swinging around on precise and definite orbits. The thirty electrons nearest the center are difficult of observation or detection as separate and organized bodies. This same comparative ratio of electronic behavior in relation to nuclear proximity obtains in all atoms regardless of the number of electrons embraced. The nearer the nucleus, the less there is of electronic individuality. The wavelike energy extension of an electron may so spread out as to occupy the whole of the lesser atomic orbits; especially is this true of the electrons nearest the atomic nucleus. |
| 42:7.9 (478.3) Тридесетте орбитални електрона, намиращи се в самите дълбини на атома, притежават индивидуален характер, но техните енергийни системи проявяват тенденция към взаимопроникване, простирайки се от един електрон до друг и практически от една орбита до друга. Следващите тридесет електрона образуват второто семейство или енергийна зона и притежават по-развита индивидуалност, представлявайки всъщност веществени тела, имащи по-голям контрол над своите енергийни системи. Следващите тридесет електрона — третата енергийна зона, са още повече индивидуализирани и се въртят по по-явни и определени орбити. Последните десет електрона, присъстващи само в десетте най-тежки елемента, притежават достойнството на независимостта и по силата на това са способни с по-голяма или по-малка лекота да се освобождават от контрола на майчиното ядро. При минимални колебания на температурите и налягането членовете на тази четвърта и най-отдалечена група се освобождават от властта на централното ядро, което се потвърждава от спонтанното разрушаване на урана и родствените му елементи. | 42:7.9 (478.3) The thirty innermost orbital electrons have individuality, but their energy systems tend to intermingle, extending from electron to electron and well-nigh from orbit to orbit. The next thirty electrons constitute the second family, or energy zone, and are of advancing individuality, bodies of matter exerting a more complete control over their attendant energy systems. The next thirty electrons, the third energy zone, are still more individualized and circulate in more distinct and definite orbits. The last ten electrons, present in only the ten heaviest elements, are possessed of the dignity of independence and are, therefore, able to escape more or less freely from the control of the mother nucleus. With a minimum variation in temperature and pressure, the members of this fourth and outermost group of electrons will escape from the grasp of the central nucleus, as is illustrated by the spontaneous disruption of uranium and kindred elements. |
| 42:7.10 (478.4) Първите двадесет и седем атома, съдържащи от един от двадесет и седем орбитални електрона, е по-лесно да бъдат разбрани, отколкото останалите. От двадесет и осмия и по-нагоре ние се сблъскваме с все по-голяма непредсказуемост на предполагаемото присъствие на Безусловния Абсолют. Но отчасти тази непредсказуемост на електроните се обяснява с различните скорости на въртене на ултиматоните около своята ос и необяснената тенденция на ултиматоните да се „натрупват на куп“. Различните свойства на електроните се обясняват също така и с действието на други фактори: физически, електрически, магнитни и гравитационни. Затова в това, което се отнася до предсказуемостта, атомите са сходни със съществата. Статистиките могат да провъзгласяват закони, управляващи голям брой атоми или същества, но не за всеки отделен атом или същество. | 42:7.10 (478.4) The first twenty-seven atoms, those containing from one to twenty-seven orbital electrons, are more easy of comprehension than the rest. From twenty-eight upward we encounter more and more of the unpredictability of the supposed presence of the Unqualified Absolute. But some of this electronic unpredictability is due to differential ultimatonic axial revolutionary velocities and to the unexplained “huddling” proclivity of ultimatons. Other influences—physical, electrical, magnetic, and gravitational—also operate to produce variable electronic behavior. Atoms therefore are similar to persons as to predictability. Statisticians may announce laws governing a large number of either atoms or persons but not for a single individual atom or person. |
| 8. Атомната кохезия ^top | 8. Atomic Cohesion ^top |
| 42:8.1 (478.5) Макар че гравитацията е един от няколкото фактора, определящи целостността на най-малката атомна енергийна система, в елементарните физически частици и между тях присъства могъща и неизвестна енергия, тайната на техния елементарен строеж и външното поведение — силата, която все още предстои да бъде открита на Урантия. Това универсално влияние пронизва цялото пространство, заключено в пределите на микроскопичната енергийна структура. | 42:8.1 (478.5) While gravity is one of several factors concerned in holding together a tiny atomic energy system, there is also present in and among these basic physical units a powerful and unknown energy, the secret of their basic constitution and ultimate behavior, a force which remains to be discovered on Urantia. This universal influence permeates all the space embraced within this tiny energy organization. |
| 42:8.2 (478.6) Междуелектронното пространство на атома не е празно. По целия атом това междуелектронно пространство се активира с вълнообразни проявления, които са в съвършенство синхронизирани с електронните скорости и въртенията на ултиматоните. Тази сила се подчинява не само на известните на всички закони за взаимно притегляне на положителни и отрицателни частици; затова нейното поведение понякога е непредсказуемо. Това ненаименувано влияние изглежда е пространствено-силово проявление на Безусловния Абсолют. | 42:8.2 (478.6) The interelectronic space of an atom is not empty. Throughout an atom this interelectronic space is activated by wavelike manifestations which are perfectly synchronized with electronic velocity and ultimatonic revolutions. This force is not wholly dominated by your recognized laws of positive and negative attraction; its behavior is therefore sometimes unpredictable. This unnamed influence seems to be a space-force reaction of the Unqualified Absolute. |
| 42:8.3 (479.1) Заредените протони и незаредените неутрони на атомното ядро се удържат заедно благодарение на взаимодействието на мезона — частицата материя, която е 180 пъти по-тежка от електрона. Без това подреждане електрическият заряд на протоните би се оказал разрушителен за атомните ядра. | 42:8.3 (479.1) The charged protons and the uncharged neutrons of the nucleus of the atom are held together by the reciprocating function of the mesotron, a particle of matter 180 times as heavy as the electron. Without this arrangement the electric charge carried by the protons would be disruptive of the atomic nucleus. |
| 42:8.4 (479.2) Строежът на атомите е такъв, че да удържат ядрото не биха могли нито електрическите, нито гравитационните сили. Целостността на ядрото се поддържа от двустранната свързваща функция на мезона, който е в състояние да обедини заредените и незаредените частици благодарение на превъзхождаща масово-енергийна способност, а също и на още една своя функция, която кара протоните и неутроните постоянно да си сменят ролите. Мезонът довежда до това, че електрическият заряд на ядрените частици непрестанно преминава от протони към неутрони. В течение на една безкрайно малка част от секундата дадената ядрена частица е зареден протон, в течение на следващата — незареден неутрон. И тези редувания на енергийния статут се извършват така невероятно бързо, че електрическият заряд се лишава от всякаква възможност да действа като частица „енергоносител“, което в огромна степен спомага за ядрената стабилност на атома. | 42:8.4 (479.2) As atoms are constituted, neither electric nor gravitational forces could hold the nucleus together. The integrity of the nucleus is maintained by the reciprocal cohering function of the mesotron, which is able to hold charged and uncharged particles together because of superior force-mass power and by the further function of causing protons and neutrons constantly to change places. The mesotron causes the electric charge of the nuclear particles to be incessantly tossed back and forth between protons and neutrons. At one infinitesimal part of a second a given nuclear particle is a charged proton and the next an uncharged neutron. And these alternations of energy status are so unbelievably rapid that the electric charge is deprived of all opportunity to function as a disruptive influence. Thus does the mesotron function as an “energy-carrier” particle which mightily contributes to the nuclear stability of the atom. |
| 42:8.5 (479.3) Присъствието и функцията на мезона обяснява още една загадка на атома. Когато атомите стават радиоактивни, те излъчват много повече енергия, отколкото може да се очаква. Тази излишна радиация се образува при разрушаването на мезонния „енергоносител“, който в такъв случай става обикновен електрон. Мезонната дезинтеграция се съпровожда и с емисия на някои неголеми незаредени частици. | 42:8.5 (479.3) The presence and function of the mesotron also explains another atomic riddle. When atoms perform radioactively, they emit far more energy than would be expected. This excess of radiation is derived from the breaking up of the mesotron “energy carrier,” which thereby becomes a mere electron. The mesotronic disintegration is also accompanied by the emission of certain small uncharged particles. |
| 42:8.6 (479.4) Мезонът обяснява свързващите свойства на атомното ядро, но няма отношение към сцеплението на протона с протон или към притеглянето на неутрон към неутрон. Парадоксалната и могъща сила, заключена в кохезионната цялостност на атома, е разновидност на енергия, засега все още неоткрита на Урантия. | 42:8.6 (479.4) The mesotron explains certain cohesive properties of the atomic nucleus, but it does not account for the cohesion of proton to proton nor for the adhesion of neutron to neutron. The paradoxical and powerful force of atomic cohesive integrity is a form of energy as yet undiscovered on Urantia. |
| 42:8.7 (479.5) Тези мезони в изобилие присъстват в космическите лъчи, които с такова постоянство въздействат на вашата планета. | 42:8.7 (479.5) These mesotrons are found abundantly in the space rays which so incessantly impinge upon your planet. |
| 9. Натурфилософията ^top | 9. Natural Philosophy ^top |
| 42:9.1 (479.6) Не само религията е догматична; такава тенденция и безапелационност има и в натурфилософията. Когато знаменитият религиозен учител е направил извода за това, че числото седем е основополагащо за природата, защото в главата на човека има седем отверстия, то ако той беше по-добре запознат с химията, щеше да може да отстоява своето убеждение, основавайки се на истински феномен на физическия свят. Във всички физически вселени на времето и пространството, независимо от универсалното проявление на десетичния строеж на енергията, присъства неизменно напомняне за реалността на седемкратната електронна организация на предматерията. | 42:9.1 (479.6) Religion is not alone dogmatic; natural philosophy equally tends to dogmatize. When a renowned religious teacher reasoned that the number seven was fundamental to nature because there are seven openings in the human head, if he had known more of chemistry, he might have advocated such a belief founded on a true phenomenon of the physical world. There is in all the physical universes of time and space, notwithstanding the universal manifestation of the decimal constitution of energy, the ever-present reminder of the reality of the sevenfold electronic organization of prematter. |
| 42:9.2 (479.7) Числото седем е основно за централната вселена и духовната система за вродено предаване на отличителни свойства, но числото десет, десетичната система, са свойствени на енергията, материята и материалното творение. При все това атомният свят действително показва някои периодични признаци, повтарящи се в групи по седем, което се явява родилно петно на материалния свят, показващо неговия далечен духовен източник. | 42:9.2 (479.7) The number seven is basic to the central universe and the spiritual system of inherent transmissions of character, but the number ten, the decimal system, is inherent in energy, matter, and the material creation. Nevertheless the atomic world does display a certain periodic characterization which recurs in groups of seven—a birthmark carried by this material world indicative of its far-distant spiritual origin. |
| 42:9.3 (480.1) В сферата на химията постоянството, с което седемкратността се проявява в строежа на създадената материя, се демонстрира под формата на сегментирано циклично повторение на сходни физически и химически свойства в групи по седем елемента при разположение на основните елементи по реда на нарастване на атомното им тегло. Ако химическите елементи на Урантия са така подредени — по ред, то всяко дадено качество или свойство има тенденцията да се повтаря през всеки седем елемента. Тази периодичност на изменение през седем елемента се възобновява и вариационно спада по протежение на цялата периодична таблица, при което в най-явна форма тя се наблюдава в първите, или по-леки, групи атоми. Започвайки с някой елемент, някое негово свойство ще се изменя на протежение на шестте последващи елемента, но достигайки осмия, то има тенденцията да се възобновява — с други думи, осмият химически активен елемент напомня първия, деветият напомня втория и така нататък. Подобен факт на физическия свят безпогрешно показва седемкратния строеж на предшестващата го енергия и свидетелства за фундаменталната реалност на седемкратното разнообразие на пространствено-времевите творения. На човека трябва също така да се обърне внимание и на това, че естественият спектър съдържа седем цвята. | 42:9.3 (480.1) This sevenfold persistence of creative constitution is exhibited in the chemical domains as a recurrence of similar physical and chemical properties in segregated periods of seven when the basic elements are arranged in the order of their atomic weights. When the Urantia chemical elements are thus arranged in a row, any given quality or property tends to recur by sevens. This periodic change by sevens recurs diminishingly and with variations throughout the entire chemical table, being most markedly observable in the earlier or lighter atomic groupings. Starting from any one element, after noting some one property, such a quality will change for six consecutive elements, but on reaching the eighth, it tends to reappear, that is, the eighth chemically active element resembles the first, the ninth the second, and so on. Such a fact of the physical world unmistakably points to the sevenfold constitution of ancestral energy and is indicative of the fundamental reality of the sevenfold diversity of the creations of time and space. Man should also note that there are seven colors in the natural spectrum. |
| 42:9.4 (480.2) Но не всички предположения на натурфилософията са обосновани; например, хипотетичният етер, представляващ оригинален опит на човека да обедини своето незнание на пространствените явления. Философията на вселената не може да се основава на наблюденията на така наречената наука. Ученият би бил склонен да отрича възможността за превръщане на гъсеницата в пеперуда, в случай че подобна метаморфоза не би могла да се наблюдава. | 42:9.4 (480.2) But not all the suppositions of natural philosophy are valid; for example, the hypothetical ether, which represents an ingenious attempt of man to unify his ignorance of space phenomena. The philosophy of the universe cannot be predicated on the observations of so-called science. If such a metamorphosis could not be seen, a scientist would be inclined to deny the possibility of developing a butterfly out of a caterpillar. |
| 42:9.5 (480.3) Физическата стабилност в съчетание с биологичната еластичност съществува в природата само благодарение на практическата мъдрост на Архитектите на Голямата Вселена. Само трансценденталната мъдрост е могла да създаде единици материя, които едновременно са толкова устойчиви и толкова целесъобразно видоизменяеми. | 42:9.5 (480.3) Physical stability associated with biologic elasticity is present in nature only because of the well-nigh infinite wisdom possessed by the Master Architects of creation. Nothing less than transcendental wisdom could ever design units of matter which are at the same time so stable and so efficiently flexible. |
| 10. Всеобщите недуховни енергийни системи (Системите на материалния разум) (СИСТЕМИТЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ РАЗУМ) ^top |
10. Universal Nonspiritual Energy Systems (Material Mind Systems) ^top |
| 42:10.1 (480.4) Безкрайният размах на относителната космическа реалност — от абсолютността на Райската монота до абсолютността на пространствения потенциал — навежда на мисълта за определена еволюция на взаимовръзките в недуховните реалности на Първия Източник и Център — тези реалности, които са скрити в пространствения потенциал, се проявяват в монота и условно се разкриват на промеждутъчните космически нива. Водещ в Отеца на вселените, този вечен цикъл енергия е абсолютен, а явявайки се абсолютен, той не може да бъде разширен нито по факт, нито по значимост; при все това Изначалният Отец и сега — както винаги, въплъщава себе си на вечно разширяващата се арена от пространствено-времеви и излизащи извън пространствено-времевите предели значения — арена на изменящи се взаимовръзки, където енергия-материята все повече се подчинява на свръхуправлението на живия и божествен дух посредством емпиричните усилия на живия и личностен разум. | 42:10.1 (480.4) The endless sweep of relative cosmic reality, from the absoluteness of Paradise monota to the absoluteness of space potency, is suggestive of certain evolutions of relationship in the nonspiritual realities of the First Source and Center—those realities which are concealed in space potency, revealed in monota, and provisionally disclosed on intervening cosmic levels. This eternal cycle of energy, being circuited in the Father of universes, is absolute and, being absolute, is expansile in neither fact nor value; nevertheless the Primal Father is even now—as always—self-realizing of an ever-expanding arena of time-space, and of time-space-transcended, meanings, an arena of changing relationships wherein energy-matter is being progressively subjected to the overcontrol of living and divine spirit through the experiential striving of living and personal mind. |
| 42:10.2 (480.5) Всеобщите недуховни енергии повторно се обединяват в живите системи на разума, отличаващи се от разума на Създателя — това обединение се извършва на различни нива, някои от които могат да бъдат описани по следния начин: | 42:10.2 (480.5) The universal nonspiritual energies are reassociated in the living systems of non-Creator minds on various levels, certain of which may be depicted as follows: |
| 42:10.3 (480.6) 1. Типове разум, предшестващи спомагателния дух. За това неемпирично ниво на разума в обитаемите светове се грижат Главните Физически Регулатори. Това е механичен разум — необучаемият интелект на най-примитивните форми материален живот, но необучаемият разум функционира на много нива извън пределите на нивото на примитивен планетарен живот. | 42:10.3 (480.6) 1. Preadjutant-spirit minds. This level of mind is nonexperiencing and on the inhabited worlds is ministered by the Master Physical Controllers. This is mechanical mind, the nonteachable intellect of the most primitive forms of material life, but the nonteachable mind functions on many levels beside that of primitive planetary life. |
| 42:10.4 (481.1) 2. Спомагателните духове на разума се отнасят към служенето на Майчинския Дух на локалната вселена, действащ чрез седемте спомагателни духа на разума на обучаемото (немеханично) равнище на материалния разум. На това ниво материалният разум придобива емпиричен опит: като субчовешки (животински) интелект — в първите пет спомагателни духа; като човешки (нравствен) интелект — в седемте духа; като свръхчовешки (промеждутъчните създания) — в двата последни духа. | 42:10.4 (481.1) 2. Adjutant-spirit minds. This is the ministry of a local universe Mother Spirit functioning through her seven adjutant mind-spirits on the teachable (nonmechanical) level of material mind. On this level material mind is experiencing: as subhuman (animal) intellect in the first five adjutants; as human (moral) intellect in the seven adjutants; as superhuman (midwayer) intellect in the last two adjutants. |
| 42:10.5 (481.2) 3. Типове развиващ се моронтиен разум — разширяващото се съзнание на развиващите се личности при възхода на локалната вселена, съвместен дар на Майчинския Дух на локалната вселена и Сина-Създател. Това ниво на разума предполага създаване на жизнена обвивка от моронтиен тип — синтез на материалното и духовното, осъществяем от Управляващите Моронтийната Енергия на локалната вселена. Моронтийният разум по своему функционира в отговор на всяко от 570 -те нива моронтиен живот, като демонстрира нарастваща способност за обединяване с космическия разум на по-високи равнища на постижение. Такъв е еволюционният път на смъртните създания, но разумът от неморонтийните категории също се посвещава от Вселенския Син и Вселенския Дух на неморонтийните деца на локалните творения. | 42:10.5 (481.2) 3. Evolving morontia minds—the expanding consciousness of evolving personalities in the local universe ascending careers. This is the bestowal of the local universe Mother Spirit in liaison with the Creator Son. This mind level connotes the organization of the morontia type of life vehicle, a synthesis of the material and the spiritual which is effected by the Morontia Power Supervisors of a local universe. Morontia mind functions differentially in response to the 570 levels of morontia life, disclosing increasing associative capacity with the cosmic mind on the higher levels of attainment. This is the evolutionary course of mortal creatures, but mind of a nonmorontia order is also bestowed by a Universe Son and a Universe Spirit upon the nonmorontia children of the local creations. |
| 42:10.6 (481.3) Космическият разум — това е седмократният разнообразен разум на времето и пространството, всеки от аспектите на който се опекунства от един от Седемте Главни Духа в една от седемте свръхвселени. Космическият разум обхваща всички нива на крайния разум, емпирично се съгласува с нивата на еволюционната божественост на Върховния Разум и трансцендентално — с екзистенциалните нива на абсолютния разум, непосредствените кръгове на Съвместния Извършител. | 42:10.6 (481.3) The cosmic mind. This is the sevenfold diversified mind of time and space, one phase of which is ministered by each of the Seven Master Spirits to one of the seven superuniverses. The cosmic mind encompasses all finite-mind levels and co-ordinates experientially with the evolutionary-deity levels of the Supreme Mind and transcendentally with the existential levels of absolute mind—the direct circuits of the Conjoint Actor. |
| 42:10.7 (481.4) В Рая разумът е абсолютен; в Хавона — абсонитен; в Орвонтон — краен. Разумът винаги предполага присъствие и активност на жива опека и наличие на различни енергийни системи и това е вярно по отношение на всички равнища и всички типове разум. Но отвъд пределите на космическия разум става все по-трудно да се опишат отношенията на разума към недуховната енергия. Хавонският разум е субабсолютен, но свръхеволюционен; бидейки екзистенциално-емпиричен, той е по-близо до нивото на абсонитното, отколкото което и да е друго разкрито ви понятие. Райският разум е недостъпен за човешкото разбиране; той е екзистенциален, извънпространствен и извънвремеви. При все това всички тези нива на разума се осеняват с всеобщото присъствие на Съвместния Извършител — от интелектуално-гравитационната власт на Бога на разума в Рая. | 42:10.7 (481.4) On Paradise, mind is absolute; in Havona, absonite; in Orvonton, finite. Mind always connotes the presence-activity of living ministry plus varied energy systems, and this is true of all levels and of all kinds of mind. But beyond the cosmic mind it becomes increasingly difficult to portray the relationships of mind to nonspiritual energy. Havona mind is subabsolute but superevolutionary; being existential-experiential, it is nearer the absonite than any other concept revealed to you. Paradise mind is beyond human understanding; it is existential, nonspatial, and nontemporal. Nevertheless, all of these levels of mind are overshadowed by the universal presence of the Conjoint Actor—by the mind-gravity grasp of the God of mind on Paradise. |
| 11. Вселенските механизми ^top | 11. Universe Mechanisms ^top |
| 42:11.1 (481.5) При оценяване и осъзнаване на разума е необходимо да се помни, че вселената не е нито механична, нито магическа; тя е творение на разума и на подчиняващ се на законите механизъм. Но ако на практика законите на природата действат в така изглеждащите две сфери — физическа и духовна, то в действителност тези сфери са едно. Първият Източник и Център е първопричината за всяка материализация и едновременно първият и единствен Баща на всички духове. В извънхавонските вселени Райският Баща се появява лично само като чиста енергия и чист дух — под формата на Настройчиците на Съзнанието и други сходни частици. | 42:11.1 (481.5) In the evaluation and recognition of mind it should be remembered that the universe is neither mechanical nor magical; it is a creation of mind and a mechanism of law. But while in practical application the laws of nature operate in what seems to be the dual realms of the physical and the spiritual, in reality they are one. The First Source and Center is the primal cause of all materialization and at the same time the first and final Father of all spirits. The Paradise Father appears personally in the extra-Havona universes only as pure energy and pure spirit—as the Thought Adjusters and other similar fragmentations. |
| 42:11.2 (481.6) Всеобхватното творение не се намира в абсолютната власт на механизмите; като цяло вселената на вселените се планира, създава и управлява с разум. Но божественият механизъм на вселената на вселените е твърде съвършен, за да може крайният човешки разум, с помощта на своите научни методи, да може да забележи дори и намек за преобладаването на безкрайния разум. Тъй като този съзидаващ, управляващ и вседържащ разум не е нито материален, нито разум на създания; той е духовен разум, действащ на нивата и от нивото на Създателя, отнасящи се към божествената реалност. | 42:11.2 (481.6) Mechanisms do not absolutely dominate the total creation; the universe of universes in toto is mind planned, mind made, and mind administered. But the divine mechanism of the universe of universes is altogether too perfect for the scientific methods of the finite mind of man to discern even a trace of the dominance of the infinite mind. For this creating, controlling, and upholding mind is neither material mind nor creature mind; it is spirit-mind functioning on and from creator levels of divine reality. |
| 42:11.3 (482.1) Способността за разбиране и откриване на разум в механизмите на вселената изцяло зависи от способностите, възможностите и проницателността на изследващия разум, заел се с подобно наблюдение. Пространствено-времевият разум, създаден от енергиите на времето и пространството, се подчинява на механизмите на времето и пространството. | 42:11.3 (482.1) The ability to discern and discover mind in universe mechanisms depends entirely on the ability, scope, and capacity of the investigating mind engaged in such a task of observation. Time-space minds, organized out of the energies of time and space, are subject to the mechanisms of time and space. |
| 42:11.4 (482.2) Движението и вселенската гравитация са еднотипни аспекти на неличностния пространствено-времеви механизъм на вселената на вселените. Нивата на реакция на гравитацията за духа, разума и материята изобщо не зависят от времето, но само истинските духовни нива на реалността са независими от пространството (непространствени). По-високите равнища на разума на вселената — нивата на духовния разум, също могат да бъдат непространствени, но разумът на материалните нива — такъв, какъвто е човешкият разум, влиза във взаимодействия, предизвиквани от вселенската гравитация, губейки тази реакция само пропорционално на съединяването с духа. Нивата на духовна реалност се познават по тяхната степен на духовност, а духовността във времето и пространството се измерва обратно пропорционално на реакцията на линейната гравитация. | 42:11.4 (482.2) Motion and universe gravitation are twin facets of the impersonal time-space mechanism of the universe of universes. The levels of gravity response for spirit, mind, and matter are quite independent of time, but only true spirit levels of reality are independent of space (nonspatial). The higher mind levels of the universe—the spirit-mind levels—may also be nonspatial, but the levels of material mind, such as human mind, are responsive to the interactions of universe gravitation, losing this response only in proportion to spirit identification. Spirit-reality levels are recognized by their spirit content, and spirituality in time and space is measured inversely to the linear-gravity response. |
| 42:11.5 (482.3) Реакцията на линейната гравитация е количествена мярка за недуховната енергия. Цялата маса — организираната енергия, се подчинява на тази власт, с изключение на това въздействие, което оказват на нея движението и разумът. Линейната гравитация е свързващата сила с късообхватно действие на макрокосмоса, така както силите на вътрешноатомните връзки са сили на близкообхватното действие на микрокосмоса. Материализираната физическа енергия, организирана под формата на така наречената материя, не може да пресича пространството, без да окаже влияние върху реакцията на линейната гравитация. Макар такава реакция да е право пропорционална на масата, тя дотолкова се изменя под влиянието на пространството, че изразяването на окончателния резултат като обратен на квадрата на разстоянието не е повече от приблизителен. В крайна сметка пространството покорява линейната гравитация поради присъствието в него на антигравитационни влияния на многобройните свръхматериални сили, неутрализиращи гравитационното въздействие и всички реакции спрямо него. | 42:11.5 (482.3) Linear-gravity response is a quantitative measure of nonspirit energy. All mass—organized energy—is subject to this grasp except as motion and mind act upon it. Linear gravity is the short-range cohesive force of the macrocosmos somewhat as the forces of intra-atomic cohesion are the short-range forces of the microcosmos. Physical materialized energy, organized as so-called matter, cannot traverse space without affecting linear-gravity response. Although such gravity response is directly proportional to mass, it is so modified by intervening space that the final result is no more than roughly approximated when expressed as inversely according to the square of the distance. Space eventually conquers linear gravitation because of the presence therein of the antigravity influences of numerous supermaterial forces which operate to neutralize gravity action and all responses thereto. |
| 42:11.6 (482.4) Изключително сложните и изглеждащи във висша степен автоматични космически механизми винаги проявяват тенденцията да скриват присъствието на пораждащия или съзидателен разум от всяко и всички разумни същества, намиращи се значително по-ниско на вселенските нива, съответстващи на същността и възможностите на самия механизъм. Затова за низшите категории създания висшите вселенски механизми неизбежно ще изглеждат лишени от разум. Единственото възможно изключение от такъв извод би било предположението за разумно начало в поразителния феномен на видимата автономност на вселената, но това по-скоро е въпрос на философия, отколкото на практически опит. | 42:11.6 (482.4) Extremely complex and highly automatic-appearing cosmic mechanisms always tend to conceal the presence of the originative or creative indwelling mind from any and all intelligences very far below the universe levels of the nature and capacity of the mechanism itself. Therefore is it inevitable that the higher universe mechanisms must appear to be mindless to the lower orders of creatures. The only possible exception to such a conclusion would be the implication of mindedness in the amazing phenomenon of an apparently self-maintaining universe—but that is a matter of philosophy rather than one of actual experience. |
| 42:11.7 (482.5) Предвид това, че разумът координира вселената, фиксираност на механизмите не съществува. Феноменът на постепенната еволюция, в съвкупност с космическата автономност, е всеобщ. Безкрайна в своята спонтанност, еволюционната способност на вселената е неизчерпаема. Само целенасоченият и господстващ разум е способен да осигури движението към хармонично единство, към нарастващ емпиричен синтез при постоянно усложняване на отношенията. | 42:11.7 (482.5) Since mind co-ordinates the universe, fixity of mechanisms is nonexistent. The phenomenon of progressive evolution associated with cosmic self-maintenance is universal. The evolutionary capacity of the universe is inexhaustible in the infinity of spontaneity. Progress towards harmonious unity, a growing experiential synthesis superimposed on an ever-increasing complexity of relationships, could be effected only by a purposive and dominant mind. |
| 42:11.8 (482.6) Колкото е по-висш вселенският разум, който се асоциира с всяко вселенско явление, толкова по-трудно е да бъде открит от низшия тип разум. А тъй като разумът, присъщ на устройството на вселената, е съзидателен духовен разум (както и разумното начало на Безкрайния), то той никога не може да бъде открит или разбран от вселенския разум от по-ниско ниво, още повече пък от най-ниския от всички — човешкия. Макар по силата на своите природни качества развиващият се разум от животински тип да се стреми към Бога, сам по себе си той не притежава вродено знание за Бога. | 42:11.8 (482.6) The higher the universe mind associated with any universe phenomenon, the more difficult it is for the lower types of mind to discover it. And since the mind of the universe mechanism is creative spirit-mind (even the mindedness of the Infinite), it can never be discovered or discerned by the lower-level minds of the universe, much less by the lowest mind of all, the human. The evolving animal mind, while naturally God-seeking, is not alone and of itself inherently God-knowing. |
| 12. Структурата и формата — господство на разума ^top | 12. Pattern and Form—Mind Dominance ^top |
| 42:12.1 (483.1) Еволюцията на механизмите предполага и означава скрито присъствие и господство на съзидателния разум. Способността на смъртния интелект да замисля, проектира и създава автоматични механизми демонстрира превъзходство, творчески характер и целеустременост на човешкия разум като преобладаващо влияние на планетата. Разумът винаги се стреми да постигне следните цели: | 42:12.1 (483.1) The evolution of mechanisms implies and indicates the concealed presence and dominance of creative mind. The ability of the mortal intellect to conceive, design, and create automatic mechanisms demonstrates the superior, creative, and purposive qualities of man’s mind as the dominant influence on the planet. Mind always reaches out towards: |
| 42:12.2 (483.2) 1. Създаване на материални механизми. | 42:12.2 (483.2) 1. Creation of material mechanisms. |
| 42:12.3 (483.3) 2. Разгадаване на скрити тайни. | 42:12.3 (483.3) 2. Discovery of hidden mysteries. |
| 42:12.4 (483.4) 3. Изследване на отдалечени обекти и ситуации. | 42:12.4 (483.4) 3. Exploration of remote situations. |
| 42:12.5 (483.5) 4. Разработка на мисловни системи. | 42:12.5 (483.5) 4. Formulation of mental systems. |
| 42:12.6 (483.6) 5. Придобиване на мъдрост. | 42:12.6 (483.6) 5. Attainment of wisdom goals. |
| 42:12.7 (483.7) 6. Достижение на духовни нива. | 42:12.7 (483.7) 6. Achievement of spirit levels. |
| 42:12.8 (483.8) 7. Осъществяване на божествени предназначения — върховни, пределни и абсолютни. | 42:12.8 (483.8) 7. The accomplishment of divine destinies—supreme, ultimate, and absolute. |
| 42:12.9 (483.9) На разума винаги е присъща съзидателност. Интелектуалните способности на отделно животно, смъртно създание, моронтийно създание, духовно възходящо създание или завършващ винаги са достатъчни за формиране на подходящо и удобно тяло, необходимо на живото създание. Но феноменът присъствие на личност или структура на индивидуалност като такива не са проявление нито на физическа, нито на интелектуална, нито на духовна енергия. Формата на личността се явява структурен аспект на живото същество; под нея се подразбира конфигурация на енергията и това, в съвкупност с живота и движението, представлява механизма на съществуване на създанието. | 42:12.9 (483.9) Mind is always creative. The mind endowment of an individual animal, mortal, morontian, spirit ascender, or finality attainer is always competent to produce a suitable and serviceable body for the living creature identity. But the presence phenomenon of a personality or the pattern of an identity, as such, is not a manifestation of energy, either physical, mindal, or spiritual. The personality form is the pattern aspect of a living being; it connotes the arrangement of energies, and this, plus life and motion, is the mechanism of creature existence. |
| 42:12.10 (483.10) Даже духовните същества имат форма и тези духовни форми (структури) са реални. Даже най-висшите типове духовни личности притежават форма на личностно присъствие, във всякакъв смисъл аналогична на урантийското смъртно тяло. Почти всички същества, срещани в седемте свръхвселени, притежават форма. Наистина, съществуват няколко изключения от това общо правило. Настройчиците на Съзнанието очевидно нямат форма и я придобиват едва след сливането си със съхранилите се души на своите смъртни партньори. Единичните Посланици, Свещените Троични Духове, Личните Помощници на Безкрайния Дух, Гравитационните Посланици, Трансценденталните Регистратори и някои други същества също нямат различима форма. Но това са редки изключения; в абсолютното мнозинство има пълноценни личностни форми — форми, които се отличават с индивидуалност, узнаваемост и лична неповторимост. | 42:12.10 (483.10) Even spirit beings have form, and these spirit forms (patterns) are real. Even the highest type of spirit personalities have forms—personality presences in every sense analogous to Urantia mortal bodies. Nearly all beings encountered in the seven superuniverses are possessed of forms. But there are a few exceptions to this general rule: Thought Adjusters appear to be without form until after fusion with the surviving souls of their mortal associates. Solitary Messengers, Inspired Trinity Spirits, Personal Aids of the Infinite Spirit, Gravity Messengers, Transcendental Recorders, and certain others are also without discoverable form. But these are typical of the exceptional few; the great majority have bona fide personality forms, forms which are individually characteristic, and which are recognizable and personally distinguishable. |
| 42:12.11 (483.11) Съюзът на космическия разум и спомагателните духове на разума създава адекватен физически съд за развиващия се човек. Така моронтийният разум индивидуализира моронтийната форма за всички спасени смъртни. Както смъртното тяло е лично и типично за всеки човек, така и моронтийната форма ще бъде във висша степен индивидуална и в равна степен типична за господстващия в нея съзидателен разум. Две които и да са моронтийни форми не са по-подобни една на друга, отколкото които и да са две човешки тела. Управляващите Моронтийната Енергия осигуряват — и съпровождащите серафими предоставят — недиференциран моронтиен материал, подходящ за моронтиен живот. А след моронтийния живот ще се окаже, че и духовните форми са толкова разнообразни и характерни за изпълващите тези форми и притежаващи духовен разум същества. | 42:12.11 (483.11) The liaison of the cosmic mind and the ministry of the adjutant mind-spirits evolve a suitable physical tabernacle for the evolving human being. Likewise does the morontia mind individualize the morontia form for all mortal survivors. As the mortal body is personal and characteristic for every human being, so will the morontia form be highly individual and adequately characteristic of the creative mind which dominates it. No two morontia forms are any more alike than any two human bodies. The Morontia Power Supervisors sponsor, and the attending seraphim provide, the undifferentiated morontia material wherewith the morontia life can begin to work. And after the morontia life it will be found that spirit forms are equally diverse, personal, and characteristic of their respective spirit-mind indwellers. |
| 42:12.12 (483.12) Намирайки се в материалния свят, вие предполагате, че в тялото има дух, а ние смятаме, че духът има тяло. Материалните очи са наистина прозорци на родената в духа душа. Духът е архитектът, разумът — строителят, тялото — материалната постройка. | 42:12.12 (483.12) On a material world you think of a body as having a spirit, but we regard the spirit as having a body. The material eyes are truly the windows of the spirit-born soul. The spirit is the architect, the mind is the builder, the body is the material building. |
| 42:12.13 (484.1) Физическата, духовна и интелектуална енергия — като такива и в чист вид, не взаимодействат напълно като актуални същности на физическите вселени. В Рая всичките три енергии са равноправни, в Хавона — координирани, докато на вселенските нива на крайна дейност неизбежно трябва да се осъществи среща с всички варианти на материалното, интелектуално и духовно господство. В неличностните ситуации на времето и пространството физическата енергия изглежда преобладаваща, но заедно с това изглежда, че колкото функцията на духовния разум е по-близо до божествеността на замисъла и върховните действия, толкова по-голямо става преобладаването на духовния аспект, и че на пределно ниво господството на духовния разум може да стане почти пълно. На абсолютното ниво духът несъмнено доминира. Започвайки с това ниво и придвижвайки се навън през вселените на времето и пространството, където и да съществува божествена духовна реалност, където и да действа истински духовен разум, съществува тенденцията към създаване на материален или физически дубликат на тази духовна реалност. | 42:12.13 (484.1) Physical, spiritual, and mindal energies, as such and in their pure states, do not fully interact as actuals of the phenomenal universes. On Paradise the three energies are co-ordinate, in Havona co-ordinated, while in the universe levels of finite activities there must be encountered all ranges of material, mindal, and spiritual dominance. In nonpersonal situations of time and space, physical energy seems to predominate, but it also appears that the more nearly spirit-mind function approaches divinity of purpose and supremacy of action, the more nearly does the spirit phase become dominant; that on the ultimate level spirit-mind may become all but completely dominant. On the absolute level spirit certainly is dominant. And from there on out through the realms of time and space, wherever a divine spirit reality is present, whenever a real spirit-mind is functioning, there always tends to be produced a material or physical counterpart of that spirit reality. |
| 42:12.14 (484.2) Духът е съзидателната реалност; физическият дубликат е пространствено-времевото отражение на духовната реалност, физическият отзвук на съзидателното действие на духа-разум. | 42:12.14 (484.2) The spirit is the creative reality; the physical counterpart is the time-space reflection of the spirit reality, the physical repercussion of the creative action of spirit-mind. |
| 42:12.15 (484.3) Разумът повсеместно господства над материята точно така, както той, на свой ред, се подчинява на пределното свръхуправление на духа. Що се отнася до смъртния човек, само такъв разум, който доброволно подчинява себе си на ръководството на духа, може да се надява да преживее смъртното пространствено-времево съществуване като безсмъртно дете на вечния духовен свят на Върховния, Пределния и Абсолютния: Безкрайния. | 42:12.15 (484.3) Mind universally dominates matter, even as it is in turn responsive to the ultimate overcontrol of spirit. And with mortal man, only that mind which freely submits itself to the spirit direction can hope to survive the mortal time-space existence as an immortal child of the eternal spirit world of the Supreme, the Ultimate, and the Absolute: the Infinite. |
| 42:12.16 (484.4) [Представено от Могъщ Посланик, изпълняващ своите задължения в Небадон, а също и по молба на Гавраил.] | 42:12.16 (484.4) [Presented by a Mighty Messenger on duty in Nebadon and by the request of Gabriel.] |