Документ 58	Paper 58
Установяване живота на Урантия	Life Establishment on Urantia
58:0.1 (664.1) В ЦЯЛАТА Сатания има само шестдесет и един свята, подобни на Урантия; тези светове са планети за видоизменение на живота. Повечето обитаеми светове се населяват в съответствие с нормативните методи. На такива сфери на Носителите на Живота се предоставя само ограничена възможност да се отклоняват от плановете по имплантация на живота. Но приблизително всеки десети свят се нарича десетична планета и се отделя в особен регистър на Носителите на Живота; и на такива десетични планети на нас ни се разрешава да провеждаме някои експерименти с живота с цел да модифицираме или, по възможност, да подобрим стандартните вселенски типове живи същества.	58:0.1 (664.1) IN ALL Satania there are only sixty-one worlds similar to Urantia, life-modification planets. The majority of inhabited worlds are peopled in accordance with established techniques; on such spheres the Life Carriers are afforded little leeway in their plans for life implantation. But about one world in ten is designated as a decimal planet and assigned to the special registry of the Life Carriers; and on such planets we are permitted to undertake certain life experiments in an effort to modify or possibly improve the standard universe types of living beings.
1. Предпоставки за физически живот ^top	1. Physical-Life Prerequisites ^top
58:1.1 (664.2) Преди 600 000 000 години изпратената от Йерусем комисия на Носителите на Живота пристигна на Урантия и преди да положи началото на живота в 606-ия свят в системата на Сатания, пристъпи към изучаването на физическите условия. Това трябваше да стане нашата шестстотин и шеста инициация на небадонските прототипи на живот, проведена в Сатания, и за шестдесети път на нас ни се предостави възможност да внесем изменения и да започнем модификация на основните, стандартни форми на живот на локалната вселена.	58:1.1 (664.2) 600,000,000 years ago the commission of Life Carriers sent out from Jerusem arrived on Urantia and began the study of physical conditions preparatory to launching life on world number 606 of the Satania system. This was to be our six hundred and sixth experience with the initiation of the Nebadon life patterns in Satania and our sixtieth opportunity to make changes and institute modifications in the basic and standard life designs of the local universe.
58:1.2 (664.3) Необходимо е да подчертаем, че Носителите на Живот не са способни да инициират живот, докато сферата не стане готова за началото на еволюционния цикъл. Ние не можем да осигурим и развитието на живота да става с по-бързи темпове, отколкото позволява това физическият прогрес на планетата, който поддържа и приспособява развиващия се живот.	58:1.2 (664.3) It should be made clear that Life Carriers cannot initiate life until a sphere is ripe for the inauguration of the evolutionary cycle. Neither can we provide for a more rapid life development than can be supported and accommodated by the physical progress of the planet.
58:1.3 (664.4) Носителите на Живот на Сатания създадоха прототип на живота, основан на натриевия хлорид; затова каквито и да са крачки по пътя на имплантацията на живот бяха невъзможни, докато океанската вода не стане достатъчно солена. Урантийският тип протоплазма е способен да съществува само в подходящ сóлен разтвор. Целият древен живот — както растителен, така и животински, се появи в среда, представляваща солен разтвор. И даже по-високоорганизираните наземни животни не биха могли да продължат да живеят, ако този необходим солен разтвор не циркулираше по тяхното тяло в кръвообращението, което свободно мие — буквално потопява, всяка най-малка жива клетчица в това „солено море“.	58:1.3 (664.4) The Satania Life Carriers had projected a sodium chloride pattern of life; therefore no steps could be taken toward planting it until the ocean waters had become sufficiently briny. The Urantia type of protoplasm can function only in a suitable salt solution. All ancestral life—vegetable and animal—evolved in a salt-solution habitat. And even the more highly organized land animals could not continue to live did not this same essential salt solution circulate throughout their bodies in the blood stream which freely bathes, literally submerses, every tiny living cell in this “briny deep.”
58:1.4 (664.5) Вашите примитивни предци свободно циркулираха в соления океан. Днес същият този подобен на океан солен разтвор спокойно циркулира във вашите тела, свободно миейки всяка отделна клетка с химически разтвор, който по всички основни параметри е сравним със солената вода, стимулирала първите протоплазмени реакции на първите живи клетки на планетата.	58:1.4 (664.5) Your primitive ancestors freely circulated about in the salty ocean; today, this same oceanlike salty solution freely circulates about in your bodies, bathing each individual cell with a chemical liquid in all essentials comparable to the salt water which stimulated the first protoplasmic reactions of the first living cells to function on the planet.
58:1.5 (664.6) В началото на тази епоха Урантия във всички отношения се приближаваше до състояние, благоприятно за поддържането на изначалните форми на морски живот. Физическата еволюция на Земята и в обкръжаващите региони на пространството бавно, но сигурно подготвяше почвата за последващите опити по създаването на такива форми на живот, които по наше мнение биха били по най-добрия начин приспособени към формиращото се физическо обкръжение — както наземно, така и пространствено.	58:1.5 (664.6) But as this era opens, Urantia is in every way evolving toward a state favorable for the support of the initial forms of marine life. Slowly but surely physical developments on earth and in adjacent space regions are preparing the stage for the later attempts to establish such life forms as we had decided would be best adapted to the unfolding physical environment—both terrestrial and spatial.
58:1.6 (665.1) След това сатанийската комисия на Носителите на Живота се върна в Йерусем, решавайки преди да пристъпи към самата имплантация на живот да дочака нови разломи на континенталните масиви на сушата, което би довело до образуването на още по-голям брой вътрешни морета и защитени лагуни.	58:1.6 (665.1) Subsequently the Satania commission of Life Carriers returned to Jerusem, preferring to await the further breakup of the continental land mass, which would afford still more inland seas and sheltered bays, before actually beginning life implantation.
58:1.7 (665.2) На планета, където животът има морски произход, идеалните условия за имплантация на живота се осигуряват от голям брой вътрешни морета, от обширно крайбрежно плитководие и от изобилие от защитени лагуни по бреговата линия; водите на Земята бързо се разпределяха именно по такъв начин. Тези древни вътрешни морета рядко бяха дълбоки повече от сто и петдесет до сто и осемдесет метра, а слънчевата светлина е способна да проникне в океанската вода на над двеста метра.	58:1.7 (665.2) On a planet where life has a marine origin the ideal conditions for life implantation are provided by a large number of inland seas, by an extensive shore line of shallow waters and sheltered bays; and just such a distribution of the earth’s waters was rapidly developing. These ancient inland seas were seldom over five or six hundred feet deep, and sunlight can penetrate ocean water for more than six hundred feet.
58:1.8 (665.3) Именно от тези крайбрежни морски води, в условията на мекия и равен климат на по-късната епоха, примитивният растителен живот излезе на брега, където високото съдържание на въглерод в атмосферата предостави на новите разновидности наземен живот възможност за бърз и пищен растеж. Макар че тази атмосфера беше идеална за растителен живот, в нея имаше толкова въглероден двуокис, че на повърхността на Земята не можеше да живее никакво животно, какво ли остава за човек.	58:1.8 (665.3) And it was from such seashores of the mild and equable climes of a later age that primitive plant life found its way onto the land. There the high degree of carbon in the atmosphere afforded the new land varieties of life opportunity for speedy and luxuriant growth. Though this atmosphere was then ideal for plant growth, it contained such a high degree of carbon dioxide that no animal, much less man, could have lived on the face of the earth.
2. Атмосферата на Урантия ^top	2. The Urantia Atmosphere ^top
58:2.1 (665.4) Планетарната атмосфера пропуска на Земята около една двумилиардна част от цялата излъчвана от Слънцето светлина. Ако светлината, попадаща върху Северна Америка, се заплащаше на база два цента за киловатчас, годишната сметка щеше да бъде над 800 квадрилиона долара. Град Чикаго щеше да трябва да плати за слънчевата светлина сума, значително надвишаваща 100 милиона долара на ден. И необходимо е да се помни, че вие получавате от Слънцето и други видове енергии — светлината не е единственият дар на Слънцето, който достига до вашата атмосфера. На Урантия се изливат колосални потоци от слънчева енергия, включително вълните, чиито диапазони са над и под видимия спектър.	58:2.1 (665.4) The planetary atmosphere filters through to the earth about one two-billionth of the sun’s total light emanation. If the light falling upon North America were paid for at the rate of two cents per kilowatt-hour, the annual light bill would be upward of 800 quadrillion dollars. Chicago’s bill for sunshine would amount to considerably over 100 million dollars a day. And it should be remembered that you receive from the sun other forms of energy—light is not the only solar contribution reaching your atmosphere. Vast solar energies pour in upon Urantia embracing wave lengths ranging both above and below the recognition range of human vision.
58:2.2 (665.5) Атмосферата на Земята е практически непрозрачна за значителна част от слънчевата радиация в крайната ултравиолетова част на спектъра. Голяма част от тези къси вълни се поглъщат от озона, чийто горен слой съществува на височина около шестнадесет километра над повърхността на Земята и се простира навън още на шестнадесет километра. В условията, преобладаващи на повърхността на Земята, насищащият това пространство озон би образувал слой с дебелина само два и половина милиметра. При все това сравнително неголямото и изглеждащо незначително количество озон защитава обитателите на Урантия от излишъка от тези опасни и ултравиолетови лъчи, присъстващи в слънчевата светлина. А ако този озонов слой беше малко по-дебел, то вие бихте се лишили от изключително важните и благотворни за здравето ултравиолетови лъчи, които достигат днес до земната повърхност и обуславят появата на един от вашите най-важни витамини.	58:2.2 (665.5) The earth’s atmosphere is all but opaque to much of the solar radiation at the extreme ultraviolet end of the spectrum. Most of these short wave lengths are absorbed by a layer of ozone which exists throughout a level about ten miles above the surface of the earth, and which extends spaceward for another ten miles. The ozone permeating this region, at conditions prevailing on the earth’s surface, would make a layer only one tenth of an inch thick; nevertheless, this relatively small and apparently insignificant amount of ozone protects Urantia inhabitants from the excess of these dangerous and destructive ultraviolet radiations present in sunlight. But were this ozone layer just a trifle thicker, you would be deprived of the highly important and health-giving ultraviolet rays which now reach the earth’s surface, and which are ancestral to one of the most essential of your vitamins.
58:2.3 (665.6) Независимо от това някои ограничени механисти от числото на смъртните упорито смятат, че материалното творение и еволюцията на човека са били случайност. Промеждутъчните създания на Урантия са събрали над 50 000 факта от областта на физиката и химията, които по тяхно убеждение са несъвместими със законите на случайността и които, както те предполагат, безпогрешно демонстрират присъствието на разумен план в материалното творение. И то без да вземаме предвид техния каталог с над сто хиляди факта, намиращи се извън пределите на областта на физиката и химията, които по тяхно мнение доказват присъствието на разум в планирането, създаването и поддържането на материалния космос.	58:2.3 (665.6) And yet some of the less imaginative of your mortal mechanists insist on viewing material creation and human evolution as an accident. The Urantia midwayers have assembled over fifty thousand facts of physics and chemistry which they deem to be incompatible with the laws of accidental chance, and which they contend unmistakably demonstrate the presence of intelligent purpose in the material creation. And all of this takes no account of their catalogue of more than one hundred thousand findings outside the domain of physics and chemistry which they maintain prove the presence of mind in the planning, creation, and maintenance of the material cosmos.
58:2.4 (666.1) Слънцето излива истински потоци смъртоносни лъчи и вашият приятен живот на Урантия е възможен благодарение на „случайните“ въздействия на над четиридесет защитни операции, които изглеждат непреднамерени и чието въздействие е сходно с въздействието на уникалния озонов слой.	58:2.4 (666.1) Your sun pours forth a veritable flood of death-dealing rays, and your pleasant life on Urantia is due to the “fortuitous” influence of more than two-score apparently accidental protective operations similar to the action of this unique ozone layer.
58:2.5 (666.2) Ако не беше „обвиващият“ ефект на атмосферата през нощта, загубите на топлина поради нейното излъчване щяха да стават толкова бързо, че животът щеше да може да се поддържа само с изкуствени мерки.	58:2.5 (666.2) Were it not for the “blanketing” effect of the atmosphere at night, heat would be lost by radiation so rapidly that life would be impossible of maintenance except by artificial provision.
58:2.6 (666.3) Петте или осем до девет и половина долни километра от атмосферата на Земята се падат на тропосферата; ветровете и въздушните потоци на този слой са причина за атмосферните условия. Над този пояс се намира вътрешната йоносфера, над която започва стратосферата. При отдалечаване от повърхността от Земята става равномерно спадане на температурата в продължение на девет и половина до тринадесет километра; на тази височина тя е около 57˚ под нулата по Целзий. Този температурен диапазон — от 54˚ до 57˚ под нулата по Целзий — остава неизменен на продължение на следващите шестдесет и пет километра нагоре. Това е стратосферата — област с постоянна температура. На височина от седемдесет и два до осемдесет километра температурата започва да нараства, достигайки 6500˚С на височината на полярните сияния. Именно това интензивно топлинно излъчване йонизира кислорода. Но температурата в такава разредена атмосфера едва ли може да се сравнява с температурата на повърхността на Земята. Необходимо е да се има предвид, че половината от цялата ваша атмосфера е на първите пет километра. Височината на земната атмосфера се определя като най-голямата височина на полярното сияние — около шестстотин и четиридесет километра.	58:2.6 (666.3) The lower five or six miles of the earth’s atmosphere is the troposphere; this is the region of winds and air currents which provide weather phenomena. Above this region is the inner ionosphere and next above is the stratosphere. Ascending from the surface of the earth, the temperature steadily falls for six or eight miles, at which height it registers around 70 degrees below zero F. This temperature range of from 65 to 70 degrees below zero F. is unchanged in the further ascent for forty miles; this realm of constant temperature is the stratosphere. At a height of forty-five or fifty miles, the temperature begins to rise, and this increase continues until, at the level of the auroral displays, a temperature of 1200° F. is attained, and it is this intense heat that ionizes the oxygen. But temperature in such a rarefied atmosphere is hardly comparable with heat reckoning at the surface of the earth. Bear in mind that one half of all your atmosphere is to be found in the first three miles. The height of the earth’s atmosphere is indicated by the highest auroral streamers—about four hundred miles.
58:2.7 (666.4) Полярните сияния имат непосредствено отношение към слънчевите петна — тези противоположно насочени слънчеви циклони, които, подобно на земните тропически урагани, се въртят над и под слънчевия екватор. Такива атмосферни потоци се въртят в противоположни посоки, когато се образуват над или под екватора.	58:2.7 (666.4) Auroral phenomena are directly related to sunspots, those solar cyclones which whirl in opposite directions above and below the solar equator, even as do the terrestrial tropical hurricanes. Such atmospheric disturbances whirl in opposite directions when occurring above or below the equator.
58:2.8 (666.5) Способността на слънчевите петна да изменят честотата на светлинните вълни показва, че по своето действие тези центрове на слънчеви бури са гигантски магнити. Такива магнитни полета са способни да изхвърлят заредени частици от кратерите на слънчевите петна през пространството чак до вашата външна атмосфера на Земята, където тяхното йонизиращо въздействие води до появата на толкова зрелищните полярни сияния. Затова най-интензивните полярни сияния се наблюдават при вас в периодите на максимална активност на слънчевите петна или скоро след тях, когато петната обикновено се разполагат по продължение на екватора.	58:2.8 (666.5) The power of sunspots to alter light frequencies shows that these solar storm centers function as enormous magnets. Such magnetic fields are able to hurl charged particles from the sunspot craters out through space to the earth’s outer atmosphere, where their ionizing influence produces such spectacular auroral displays. Therefore do you have the greatest auroral phenomena when sunspots are at their height—or soon thereafter—at which time the spots are more generally equatorially situated.
58:2.9 (666.6) Даже стрелката на компаса реагира на това въздействие на Слънцето, отклонявайки се малко повече на изток на изгрев и малко повече на запад — по залез. Това се случва всеки ден, но в пика на слънчевата активност тези отклонения на компаса се усилват двойно. Такива ежедневни отклонения на компаса са следствие от повишената йонизация на горните слоеве на атмосферата под въздействието на слънчевата светлина.	58:2.9 (666.6) Even the compass needle is responsive to this solar influence since it turns slightly to the east as the sun rises and slightly to the west as the sun nears setting. This happens every day, but during the height of sunspot cycles this variation of the compass is twice as great. These diurnal wanderings of the compass are in response to the increased ionization of the upper atmosphere, which is produced by the sunlight.
58:2.10 (666.7) Именно с присъствието на две различни нива наелектризирани проводящи слоеве в стратосферата се обяснява възможността за дълговълнови и късовълнови радиотранслации. Вашето радиопредаване понякога се натъква на смущения, които възникват вследствие мощните бури, бушуващи от време на време в горните слоеве на йоносферата.	58:2.10 (666.7) It is the presence of two different levels of electrified conducting regions in the superstratosphere that accounts for the long-distance transmission of your long- and short-wave radiobroadcasts. Your broadcasting is sometimes disturbed by the terrific storms which occasionally rage in the realms of these outer ionospheres.
3. Пространственото обкръжение ^top	3. Spatial Environment ^top
58:3.1 (666.8) В началните етапи на материализация на вселената по цялото пространство са разсеяни обширни водородни облаци — такива натрупвания на космическа прах, каквито характеризират днес много региони на далечното пространство. Значителна част от организираната материя, разрушавана и разсейвана от пламтящи слънца под формата на лъчиста енергия, отначало се натрупа в тези древни водородни облаци от пространството. При наличието на някои необичайни условия атомният разпад се наблюдава и в ядрата на големите водородни маси. И всички тези процеси на строеж и разрушаване на атомите, подобни на тези, които се извършват в силно нагрети мъглявини, се съпровождат от освобождаването на потоци от късовълнови пространствени лъчи, носещи лъчиста енергия. Тези разнообразни излъчвания се съпътстват от неизвестен на Урантия вид пространствена енергия.	58:3.1 (666.8) During the earlier times of universe materialization the space regions are interspersed with vast hydrogen clouds, just such astronomic dust clusters as now characterize many regions throughout remote space. Much of the organized matter which the blazing suns break down and disperse as radiant energy was originally built up in these early appearing hydrogen clouds of space. Under certain unusual conditions atom disruption also occurs at the nucleus of the larger hydrogen masses. And all of these phenomena of atom building and atom dissolution, as in the highly heated nebulae, are attended by the emergence of flood tides of short space rays of radiant energy. Accompanying these diverse radiations is a form of space-energy unknown on Urantia.
58:3.2 (667.1) Енергийният заряд късовълново излъчване, съществуващ в пространството на вселената, четиристотин пъти превишава всичките останали видове лъчиста енергия, съществуваща в организираните региони на пространството. Излъчването на късите пространствени вълни — независимо дали техният източник са пламтящите мъглявини, напрегнатостта на електрическите полета, външното пространство или обширните облаци водороден прах, количествено и качествено се модифицират от колебания и внезапни изменения на напрежението вследствие температурни, гравитационни и електронни въздействия.	58:3.2 (667.1) This short-ray energy charge of universe space is four hundred times greater than all other forms of radiant energy existing in the organized space domains. The output of short space rays, whether coming from the blazing nebulae, tense electric fields, outer space, or the vast hydrogen dust clouds, is modified qualitatively and quantitatively by fluctuations of, and sudden tension changes in, temperature, gravity, and electronic pressures.
58:3.3 (667.2) Различният произход на пространствените лъчи се определя от стечението на много космически обстоятелства, точно както и орбитите на циркулиращата материя, варираща от модифицираните кръгове до крайните разновидности на елипсите. Физическите условия също могат съществено да се изменят, тъй като даже в една физическа зона електроните понякога се въртят в посока, противоположна на въртенето на по-големи маси материя.	58:3.3 (667.2) These eventualities in the origin of the space rays are determined by many cosmic occurrences as well as by the orbits of circulating matter, which vary from modified circles to extreme ellipses. Physical conditions may also be greatly altered because the electron spin is sometimes in the opposite direction from that of the grosser matter behavior, even in the same physical zone.
58:3.4 (667.3) Огромните водородни облаци са истинските химически лаборатории на космоса, обединяващи всички фази на еволюиращата енергия и видоизменящата се материя. Мощни енергийни процеси протичат в маргиналните газове на огромните двойни звезди, които толкова често се препокриват и вследствие на това широко се смесват едни с други. Но нито една от тези колосални и широкомащабни енергийни активности на пространството не оказва ни най-малко въздействие върху феномена на организирания живот — зародишната плазма на живата природа и живите същества. Такива енергийни условия на пространството са присъщи на средата, необходима за установяването на живот, но — за разлика от някои по-дълги лъчи, носещи лъчиста енергия — те не влияят върху последващите модификации на наследствените фактори на зародишната плазма. Животът, имплантиран от Носителите на Живота, не се поддава на въздействието на този удивителен поток от къси пространствени лъчи вселенска енергия.	58:3.4 (667.3) The vast hydrogen clouds are veritable cosmic chemical laboratories, harboring all phases of evolving energy and metamorphosing matter. Great energy actions also occur in the marginal gases of the great binary stars which so frequently overlap and hence extensively commingle. But none of these tremendous and far-flung energy activities of space exerts the least influence upon the phenomena of organized life—the germ plasm of living things and beings. These energy conditions of space are germane to the essential environment of life establishment, but they are not effective in the subsequent modification of the inheritance factors of the germ plasm as are some of the longer rays of radiant energy. The implanted life of the Life Carriers is fully resistant to all of this amazing flood of the short space rays of universe energy.
58:3.5 (667.4) Всички тези необходими космически условия трябваше да достигнат благоприятно ниво на развитие преди Носителите на Живот да могат действително да пристъпят към установяването на живот на Урантия.	58:3.5 (667.4) All of these essential cosmic conditions had to evolve to a favorable status before the Life Carriers could actually begin the establishment of life on Urantia.
4. Ерата на зараждане на живота ^top	4. The Life-Dawn Era ^top
58:4.1 (667.5) Вас не трябва да ви смущава това, че нас ни наричат Носители на Живота. Ние сме способни да пренасяме живота и да го доставяме на планетите, но ние не донесохме със себе си живота на Урантия. Урантийският живот е уникален — той се зароди на тази планета. Тази сфера е свят за видоизменен живот, а целият възникващ живот беше формулиран от нас точно тук, на самата планета. И в цялата Сатания, даже в цялата Небадон, няма нито един свят с такъв живот като на Урантия.	58:4.1 (667.5) That we are called Life Carriers should not confuse you. We can and do carry life to the planets, but we brought no life to Urantia. Urantia life is unique, original with the planet. This sphere is a life-modification world; all life appearing hereon was formulated by us right here on the planet; and there is no other world in all Satania, even in all Nebadon, that has a life existence just like that of Urantia.
58:4.2 (667.6) Преди 550000 000 години корпусът на Носителите на Живота се върна на Урантия. В сътрудничество с духовните и свръхфизически сили ние организирахме и внедрихме изначалните прототипи на живот в този свят и го поместихме в неговите гостоприемни води. Чак до епохата на Планетарния Принц Калигастия целият планетарен живот (с изключение на извънпланетарните личности) води своето начало от три изначални, идентични и едновременни имплантации на морски живот. Тези три имплантации на живот бяха наречени централна (или евразийско-африканска), източна (или австралоазийска), и западна, включваща Гренландия и двете Америки.	58:4.2 (667.6) 550,000,000 years ago the Life Carrier corps returned to Urantia. In co-operation with spiritual powers and superphysical forces we organized and initiated the original life patterns of this world and planted them in the hospitable waters of the realm. All planetary life (aside from extraplanetary personalities) down to the days of Caligastia, the Planetary Prince, had its origin in our three original, identical, and simultaneous marine-life implantations. These three life implantations have been designated as: the central or Eurasian-African, the eastern or Australasian, and the western, embracing Greenland and the Americas.
58:4.3 (668.1) Преди 500000 000 години първобитната морска флора стабилно се укрепи на Урантия. Гренландия и арктическият масив на сушата, заедно със Северна и Южна Америка, започнаха своя дълъг и бавен дрейф в западно направление. Африка бавно се премести на юг, създавайки между себе си и майчинското тяло източно-западна падина — Средиземноморския басейн. Антарктика, Австралия и сушата, която показват тихоокеанските острови, се отделиха на юг и изток и оттогава се отдалечиха на голямо разстояние.	58:4.3 (668.1) 500,000,000 years ago primitive marine vegetable life was well established on Urantia. Greenland and the arctic land mass, together with North and South America, were beginning their long and slow westward drift. Africa moved slightly south, creating an east and west trough, the Mediterranean basin, between itself and the mother body. Antarctica, Australia, and the land indicated by the islands of the Pacific broke away on the south and east and have drifted far away since that day.
58:4.4 (668.2) Ние имплантирахме примитивната форма на морски живот в защитените тропически заливи на централните морета на източно-западната пукнатина, образуваща се между раздалечаващите се континенти. Осъществявайки три имплантации на морски живот, искахме да сме сигурни, че след разделянето на сушата плитководните морета на всеки огромен континент ще съдържат в себе си този живот. Предвиждахме, че в по-късната епоха на поява на наземен живот огромни океани ще разделят тези дрейфуващи маси суша.	58:4.4 (668.2) We had planted the primitive form of marine life in the sheltered tropic bays of the central seas of the east-west cleavage of the breaking-up continental land mass. Our purpose in making three marine-life implantations was to insure that each great land mass would carry this life with it, in its warm-water seas, as the land subsequently separated. We foresaw that in the later era of the emergence of land life large oceans of water would separate these drifting continental land masses.
5. Континенталният дрейф ^top	5. The Continental Drift ^top
58:5.1 (668.3) Континенталният дрейф продължаваше. Под натиска на почти 3 500 тона на квадратен сантиметър ядрото на Земята стана плътно и твърдо като стомана и вследствие на колосалното гравитационно свиване на голяма дълбочина то беше и досега си остава разтопено. Температурата се повишава с приближаването към центъра на Земята, където тя е малко над температурата при повърхността на Слънцето.	58:5.1 (668.3) The continental land drift continued. The earth’s core had become as dense and rigid as steel, being subjected to a pressure of almost 25,000 tons to the square inch, and owing to the enormous gravity pressure, it was and still is very hot in the deep interior. The temperature increases from the surface downward until at the center it is slightly above the surface temperature of the sun.
58:5.2 (668.4) Външният слой земна маса на дълбочина хиляда и шестстотин километра се състои основно от различни видове скали. Под тях са по-плътните и тежки метали. Процесите на стопяване и високите температури на ранните и доатмосферните епохи водеха до това, че светът се намираше практически в течно състояние, затова тежките метали потънаха дълбоко в дълбините на Земята. Тези от тях, които се срещат днес близо до повърхността, представляват отделяния на древните вулкани, по-късните и мощни лавови потоци и сравнително неотдавнашните отлагания на метеорити.	58:5.2 (668.4) The outer one thousand miles of the earth’s mass consists principally of different kinds of rock. Underneath are the denser and heavier metallic elements. Throughout the early and preatmospheric ages the world was so nearly fluid in its molten and highly heated state that the heavier metals sank deep into the interior. Those found near the surface today represent the exudate of ancient volcanoes, later and extensive lava flows, and the more recent meteoric deposits.
58:5.3 (668.5) Дебелината на външната кора беше около шестдесет и пет километра. Тази външна кора лежеше непосредствено върху разтопено базалтово море с различна дебелина — подвижен слой разтопена лава, удържан от високото налягане, но с неизменна тенденция да се устремява във всяка посока, за да компенсира планетарното налягане и така да стабилизира земната кора.	58:5.3 (668.5) The outer crust was about forty miles thick. This outer shell was supported by, and rested directly upon, a molten sea of basalt of varying thickness, a mobile layer of molten lava held under high pressure but always tending to flow hither and yon in equalization of shifting planetary pressures, thereby tending to stabilize the earth’s crust.
58:5.4 (668.6) Континентите и днес продължават да плават по некристализиралото “смекчаващо ударите” море от разтопен базалт. Ако не бяха тези предохранителни условия, силните земетресения буквално биха разнесли Земята на части. Земетресенията се предизвикват не от вулкани, а от придвижването и изместването на твърдата горна кора.	58:5.4 (668.6) Even today the continents continue to float upon this noncrystallized cushiony sea of molten basalt. Were it not for this protective condition, the more severe earthquakes would literally shake the world to pieces. Earthquakes are caused by sliding and shifting of the solid outer crust and not by volcanoes.
58:5.5 (668.7) Намиращите се в земната кора слоеве лава, застивайки, образуват гранит. Средната плътност на Урантия е малко повече от пет и половина пъти по-голяма от плътността на водата; плътността на гранита по-малко от три пъти надвишава плътността на водата. Ядрото на Земята е дванадесет пъти по-плътно от водата.	58:5.5 (668.7) The lava layers of the earth’s crust, when cooled, form granite. The average density of Urantia is a little more than five and one-half times that of water; the density of granite is less than three times that of water. The earth’s core is twelve times as dense as water.
58:5.6 (668.8) Морското дъно е по-плътно, отколкото земните маси, което задържа континентите над повърхността на водата. Когато изтласканото морско дъно се издигне над нивото на морето, се оказва, че то се състои основно от базалт — вид лава, който е значително по-тежък от континенталния гранит. При това ако материците не бяха по-леки от океанското ложе, силата на тежестта би изтеглила края на океаните на сушата, но подобно явление не се наблюдава.	58:5.6 (668.8) The sea bottoms are more dense than the land masses, and this is what keeps the continents above water. When the sea bottoms are extruded above the sea level, they are found to consist largely of basalt, a form of lava considerably heavier than the granite of the land masses. Again, if the continents were not lighter than the ocean beds, gravity would draw the edges of the oceans up onto the land, but such phenomena are not observable.
58:5.7 (668.9) Теглото на океаните също е един от факторите за нарастващото налягане на морското ложе. Заедно с теглото на водния стълб по-ниските, но сравнително по-тежки океански легла приблизително се уравновесяват от теглото на по-високите, но значително по-леки континенти. Но като тенденция всички континенти пълзят към океана. Налягането на континентите на нивото на океанското дъно е около 1 400 килограма на квадратен сантиметър. Тоест такова би било налягането на континенталната маса, намираща се на височина 5 000 метра, на квадратен сантиметър. Тази разлика в налягането e причина за плъзгането на континентите към океанското ложе.	58:5.7 (668.9) The weight of the oceans is also a factor in the increase of pressure on the sea beds. The lower but comparatively heavier ocean beds, plus the weight of the overlying water, approximate the weight of the higher but much lighter continents. But all continents tend to creep into the oceans. The continental pressure at ocean-bottom levels is about 20,000 pounds to the square inch. That is, this would be the pressure of a continental mass standing 15,000 feet above the ocean floor. The ocean-floor water pressure is only about 5,000 pounds to the square inch. These differential pressures tend to cause the continents to slide toward the ocean beds.
58:5.8 (669.1) Слягането на океанското дъно в епохата до появата на живота издигна твърдата континентална маса на такава височина, че нейното странично налягане доведе до плъзване на източните, западни и южни краища по лежащите отдолу слоеве полугъста лава във водата на обкръжаващия Тихи океан. Толкова пълна компенсация на континенталното налягане позволи да се избегне широкият разлом на източното крайбрежие на древния азиатски континент, но оттогава източната брегова линия надвисна над пропастта на съседните океански дълбини, заплашвайки да се плъзне във водния гроб.	58:5.8 (669.1) Depression of the ocean bottom during the prelife ages had upthrust a solitary continental land mass to such a height that its lateral pressure tended to cause the eastern, western, and southern fringes to slide downhill, over the underlying semiviscous lava beds, into the waters of the surrounding Pacific Ocean. This so fully compensated the continental pressure that a wide break did not occur on the eastern shore of this ancient Asiatic continent, but ever since has that eastern coast line hovered over the precipice of its adjoining oceanic depths, threatening to slide into a watery grave.
6. Преходният период ^top	6. The Transition Period ^top
58:6.1 (669.2) Преди 450000 000 години се състоя преходът от растителен към животински живот. Тази метаморфоза стана в плитководните, защитени тропически заливи и лагуни, разположени по продължение на бреговата линия на раздалечаващите се континенти. И този процес, всички фази на който бяха заложени в изначалните прототипи живот, протичаше постепенно. Съществуваха много промеждутъчни стадии между първобитните растителни форми и по-късните, добре оформени животински организми. До ден днешен са се запазили преходните плесенни гъбички, които е невъзможно да се причислят нито към растенията, нито към животните.	58:6.1 (669.2) 450,000,000 years ago the transition from vegetable to animal life occurred. This metamorphosis took place in the shallow waters of the sheltered tropic bays and lagoons of the extensive shore lines of the separating continents. And this development, all of which was inherent in the original life patterns, came about gradually. There were many transitional stages between the early primitive vegetable forms of life and the later well-defined animal organisms. Even today the transition slime molds persist, and they can hardly be classified either as plants or as animals.
58:6.2 (669.3) Макар че може да се проследи еволюцията на растителния живот в животински, макар че са били намерени постепенно изменящи се редове растения и животни, последователно водещи от най-простите към най-сложните и развити организми, вие няма да можете да откриете такива съединителни звена нито между големите отдели в царството на животните, нито между висшите от дочовешките животински типове и първобитните хора от човешките раси. Така наричаните “липсващи звена” ще си останат липсващи по простата причина, че никога не са съществували.	58:6.2 (669.3) Although the evolution of vegetable life can be traced into animal life, and though there have been found graduated series of plants and animals which progressively lead up from the most simple to the most complex and advanced organisms, you will not be able to find such connecting links between the great divisions of the animal kingdom nor between the highest of the prehuman animal types and the dawn men of the human races. These so-called “missing links” will forever remain missing, for the simple reason that they never existed.
58:6.3 (669.4) Те не се образуват в резултат от постепенно натрупване на неголеми отклонения; те се появяват като напълно сформирали се нови категории живот и се появяват внезапно.	58:6.3 (669.4) From era to era radically new species of animal life arise. They do not evolve as the result of the gradual accumulation of small variations; they appear as full-fledged and new orders of life, and they appear suddenly.
58:6.4 (669.5) Внезапната поява на нови видове и различни категории живи организми е изцяло биологично и напълно естествено явление. С тези генетични мутации не е свързано нищо свръхестествено.	58:6.4 (669.5) The sudden appearance of new species and diversified orders of living organisms is wholly biologic, strictly natural. There is nothing supernatural connected with these genetic mutations.
58:6.5 (669.6) При подходящо ниво на соленост на океана да се появи животински живот и да се позволи на солената вода да циркулира по телата на морските животни беше сравнително проста задача. Но след като океаните бяха свити и концентрацията на солта рязко нарасна, същите тези животни си изработиха способността да понижават съдържанието на солта в течността на своите тела — точно както организмите, научили се да живеят в прясна вода, са придобили способността да поддържат нужното ниво натриев хлорид в течностите на своето тяло с помощта на изкусни методи за задържане на солите.	58:6.5 (669.6) At the proper degree of saltiness in the oceans animal life evolved, and it was comparatively simple to allow the briny waters to circulate through the animal bodies of marine life. But when the oceans were contracted and the percentage of salt was greatly increased, these same animals evolved the ability to reduce the saltiness of their body fluids just as those organisms which learned to live in fresh water acquired the ability to maintain the proper degree of sodium chloride in their body fluids by ingenious techniques of salt conservation.
58:6.6 (669.7) Изучаването на изкопаемия морски живот в скалите разкрива стремежа на тези примитивни организми да се приспособят към средата. Растенията и животните никога не прекратяват такива адаптационни експерименти. Средата постоянно се изменя и живите организми винаги се опитват да се приспособят към нейните безкрайни колебания.	58:6.6 (669.7) Study of the rock-embraced fossils of marine life reveals the early adjustment struggles of these primitive organisms. Plants and animals never cease to make these adjustment experiments. Ever the environment is changing, and always are living organisms striving to accommodate themselves to these never-ending fluctuations.
58:6.7 (670.1) Физиологичното осигуряване и анатомичната структура на всяка нова категория живот са реакция спрямо действието на физически закони, но последващото снабдяване с разум е посвещение, изпълнявано от спомагателните духове на разума в зависимост от природните възможности на мозъка, които се осигуряват от чисто физически и еволюционни процеси.	58:6.7 (670.1) The physiologic equipment and the anatomic structure of all new orders of life are in response to the action of physical law, but the subsequent endowment of mind is a bestowal of the adjutant mind-spirits in accordance with innate brain capacity. Mind, while not a physical evolution, is wholly dependent on the brain capacity afforded by purely physical and evolutionary developments.
58:6.8 (670.2) В течение на почти безкрайните цикли придобивания и загуби, адаптация и повторна адаптация всички живи организми извършват излитания и падания от една епоха в друга. Придобиващите космическо единство остават, а тези, на които това не се отдава, прекратяват съществуването си.	58:6.8 (670.2) Through almost endless cycles of gains and losses, adjustments and readjustments, all living organisms swing back and forth from age to age. Those that attain cosmic unity persist, while those that fall short of this goal cease to exist.
7. Геоложката летопис ^top	7. The Geologic History Book ^top
58:7.1 (670.3) Обширната група скални системи, съставляваща външната кора на света в зората на живота или епохата на Протерозоя, понастоящем се среща само на редки места по повърхността на Земята. Когато тя излиза изпод всички натрупвания от последващите епохи, в нея се откриват само вкаменени останки от растителен и примитивен животински живот. Някои от тези най-древни потопени във водата породи са смесени с по-късни слоеве и понякога те съдържат вкаменелости на ранни форми на растителен живот, докато в най-горните слоеве понякога се срещат по-примитивни форми на древни морски животински организми. На много места тези най-древни напластени скални слоеве, съдържащи в себе си изкопаеми на ранен морски живот — както животински, така и растителен, могат да бъдат открити над по-древния, недиференциран камък.	58:7.1 (670.3) The vast group of rock systems which constituted the outer crust of the world during the life-dawn or Proterozoic era does not now appear at many points on the earth’s surface. And when it does emerge from below all the accumulations of subsequent ages, there will be found only the fossil remains of vegetable and early primitive animal life. Some of these older water-deposited rocks are commingled with subsequent layers, and sometimes they yield fossil remains of some of the earlier forms of vegetable life, while on the topmost layers occasionally may be found some of the more primitive forms of the early marine-animal organisms. In many places these oldest stratified rock layers, bearing the fossils of the early marine life, both animal and vegetable, may be found directly on top of the older undifferentiated stone.
58:7.2 (670.4) Сред изкопаемите от тази ера се срещат водорасли, приличащи на корали растения, примитивни Протозоа и преходни организми от типа гъби. Но отсъствието на такива изкопаеми в слоевете на долните каменни слоеве не говори задължително за това, че по време на образуването на тези отлагания животът не е съществувал на други места. В продължение на тези древни епохи животът беше рядко явление и бавно се разпространяваше по повърхността на Земята.	58:7.2 (670.4) Fossils of this era yield algae, corallike plants, primitive Protozoa, and spongelike transition organisms. But the absence of such fossils in the early rock layers does not necessarily prove that living things were not elsewhere in existence at the time of their deposition. Life was sparse throughout these early times and only slowly made its way over the face of the earth.
58:7.3 (670.5) Понастоящем скалите от тази древна епоха са до повърхността на Земята или много близо до повърхността, покривайки около една осма част от днешната територия на сушата. Средната дълбочина на този преходен пласт — най-древните слоеве утаечни слоеве, е около два и половина километра. На някои места такива системи древни породи достигат дълбочина шест и половина километра, но много слоеве, приписвани на тази епоха, се отнасят до по-късни периоди.	58:7.3 (670.5) The rocks of this olden age are now at the earth’s surface, or very near the surface, over about one eighth of the present land area. The average thickness of this transition stone, the oldest stratified rock layers, is about one and one-half miles. At some points these ancient rock systems are as much as four miles thick, but many of the layers which have been ascribed to this era belong to later periods.
58:7.4 (670.6) В Северна Америка този древен слой, носещ в себе си първобитни изкопаеми останки, излиза на повърхността на много места в източните, централни и северни райони на Канада. Освен това тук е разположен промеждутъчен източно-западен гребен от тази скала, който се простира от Пенсилвания и древния планински масив Адирондак на запад през Мичиган, Уисконсин и Минесота. Други гребени преминават от Нюфаундленд до Алабама и от Аляска до Мексико.	58:7.4 (670.6) In North America this ancient and primitive fossil-bearing stone layer comes to the surface over the eastern, central, and northern regions of Canada. There is also an intermittent east-west ridge of this rock which extends from Pennsylvania and the ancient Adirondack Mountains on west through Michigan, Wisconsin, and Minnesota. Other ridges run from Newfoundland to Alabama and from Alaska to Mexico.
58:7.5 (670.7) Скалите от тази епоха излизат на повърхността на много места, но най-лесно	58:7.5 (670.7) The rocks of this era are exposed here and there all over the world, but none are so easy of interpretation as those about Lake Superior and in the Grand Canyon of the Colorado River, where these primitive fossil-bearing rocks, existing in several layers, testify to the upheavals and surface fluctuations of those faraway times.
58:7.6 (670.8) обяснимо е образуването на тези от тях, които се намират в района на езерото Горно езеро, а също и в Големия каньон на река Колорадо, където тези скали, съдържащи първобитни вкаменелости и съществуващи в няколко слоя, потвърждават катаклизмите и колебанията на повърхността в тези далечни времена. Този каменен слой — най-древният пласт кора, носещ в себе си изкопаеми — беше набръчкан, нагънат и по най-невъобразим начин усукан в резултат от земетресенията и ранната вулканична активност. Потоците лава на тази епоха издигнаха към повърхността на Земята голямо количество желязо, мед и олово.	58:7.6 (670.8) This stone layer, the oldest fossil-bearing stratum in the crust of the earth, has been crumpled, folded, and grotesquely twisted as a result of the upheavals of earthquakes and the early volcanoes. The lava flows of this age brought much iron, copper, and lead up near the planetary surface.
58:7.7 (670.9) Рядко такива процеси се демонстрират с по-голяма графична нагледност, отколкото в долината Сейнт-Кроа в Уисконсин. В този район станаха сто двадесет и седем последователни изтичания на лава с последващо потопяване на сушата и последващо отлагане на скали. Макар че значителна част от горните скални отлагания и промеждутъчни лавови потоци днес отсъства и макар че долната част на тази система е погребана дълбоко в земята, на повърхността се намират около шестдесет и пет или седемдесет от тези напластени страници от каменната книга на миналото.	58:7.7 (670.9) There are few places on the earth where such activities are more graphically shown than in the St. Croix valley of Wisconsin. In this region there occurred one hundred and twenty-seven successive lava flows on land with succeeding water submergence and consequent rock deposition. Although much of the upper rock sedimentation and intermittent lava flow is absent today, and though the bottom of this system is buried deep in the earth, nevertheless, about sixty-five or seventy of these stratified records of past ages are now exposed to view.
58:7.8 (671.1) В тези древни епохи, когато значителна част от сушата беше съвсем малко над нивото на морето, земята нееднократно се потопяваше и отново се издигаше. Кората на Земята още едва встъпваше в по-късния период на относителна стабилизация. Вълнообразните движения — подеми и потопявания в началния период на континенталния дрейф — въздействаха върху честотата на периодическите потопявания на огромните земни маси.	58:7.8 (671.1) In these early ages when much land was near sea level, there occurred many successive submergences and emergences. The earth’s crust was just entering upon its later period of comparative stabilization. The undulations, rises and dips, of the earlier continental drift contributed to the frequency of the periodic submergence of the great land masses.
58:7.9 (671.2) По време на тази епоха на примитивен морски живот обширни крайбрежни райони от континентите се спуснаха под нивото на морето на дълбочина от няколко метра до почти километър. Голямата част от по-ранния пясъчник и конгломерати представлява утаечни натрупвания, образували се от тези древни брегове. Утаечните скали от този древен пласт лежат непосредствено над тези слоеве, които са се формирали дълго преди възникването на живота, по време на появата на световния океан.	58:7.9 (671.2) During these times of primitive marine life, extensive areas of the continental shores sank beneath the seas from a few feet to half a mile. Much of the older sandstone and conglomerates represents the sedimentary accumulations of these ancient shores. The sedimentary rocks belonging to this early stratification rest directly upon those layers which date back far beyond the origin of life, back to the early appearance of the world-wide ocean.
58:7.10 (671.3) Някои от горните слоеве от тези промеждутъчни отлагания от скални наноси съдържат неголеми количества тъмен шист или аспидни плочи, което говори за присъствието на органичен въглерод и свидетелстват за съществуването на предшественици на тези форми растителен живот, които запълниха Земята в течение на последващия Въгленосен, или каменовъглен, период. Значителна част от медта в тези каменни слоеве е следствие от водни отлагания. Някакво количество мед се среща в пукнатините на по-древните скали и представлява концентрат, който се образува в застоелите блата, съществуващи покрай някои древни защитени брегове. Местонахожденията на желязна руда в Северна Америка и Европа са разположени в отлагания и вулканични разливи, лежащи отчасти в по-древните, неутаени скали и отчасти в по-късните, отложени скали, отнасящи се към преходните периоди на образуването на живот.	58:7.10 (671.3) Some of the upper layers of these transition rock deposits contain small amounts of shale or slate of dark colors, indicating the presence of organic carbon and testifying to the existence of the ancestors of those forms of plant life which overran the earth during the succeeding Carboniferous or coal age. Much of the copper in these rock layers results from water deposition. Some is found in the cracks of the older rocks and is the concentrate of the sluggish swamp water of some ancient sheltered shore line. The iron mines of North America and Europe are located in deposits and extrusions lying partly in the older unstratified rocks and partly in these later stratified rocks of the transition periods of life formation.
58:7.11 (671.4) Тази ера е период на разпространение на живота във водната среда на света; морският живот се установи трайно на Урантия. Дъното на плитководните и просторни вътрешни морета постепенно се запълваше с обилна и пищна растителност, докато крайбрежните води изобилстваха с най-простите форми на животински живот.	58:7.11 (671.4) This era witnesses the spread of life throughout the waters of the world; marine life has become well established on Urantia. The bottoms of the shallow and extensive inland seas are being gradually overrun by a profuse and luxuriant growth of vegetation, while the shore-line waters are swarming with the simple forms of animal life.
58:7.12 (671.5) Цялото това повествувание е нагледно изложено върху изкопаемите страници на огромната “каменна книга”, разказваща за събитията на отминалите дни. И страниците на тази гигантска биогеологична летопис непременно ще ви разкрият истината, стига само да се научите да ги тълкувате. Дъното на много морета се надигна днес на голяма височина и техните многовековни отлагания свидетелстват за борбата за съществуване в тези отдавнашни дни. Буквално верни са думите на вашия поет, заявил: “И прахът, по който стъпваме, някога е бил жив.”	58:7.12 (671.5) All of this story is graphically told within the fossil pages of the vast “stone book” of world record. And the pages of this gigantic biogeologic record unfailingly tell the truth if you but acquire skill in their interpretation. Many of these ancient sea beds are now elevated high upon land, and their deposits of age upon age tell the story of the life struggles of those early days. It is literally true, as your poet has said, “The dust we tread upon was once alive.”
58:7.13 (671.6) [Представено от член на Корпуса на Носителите на Живот на Урантия, понастоящем постоянно пребиваващ на планетата.]	58:7.13 (671.6) [Presented by a member of the Urantia Life Carrier Corps now resident on the planet.]