Документ 65	Paper 65
Свръхуправление на еволюцията	The Overcontrol of Evolution
65:0.1 (730.1) ОСНОВНИЯТ еволюционен материален живот — животът до появата на разума, се определя от формулировките на Главните Физически Регулатори и животворящото служене на Седемте Главни Духа в съвкупност с активното участие на упълномощените Носители на Живота. В резултат от съгласуваната дейност на това тройствено съзидателно начало в организма се развиват физическите условия, необходими за функционирането на разум — материалните механизми, позволяващи разумно да се реагира на въздействието на външната среда и по-късно — на вътрешните въздействия, възникващи в самия разум.	65:0.1 (730.1) BASIC evolutionary material life—premind life—is the formulation of the Master Physical Controllers and the life-impartation ministry of the Seven Master Spirits in conjunction with the active ministration of the ordained Life Carriers. As a result of the co-ordinate function of this threefold creativity there develops organismal physical capacity for mind—material mechanisms for intelligent reaction to external environmental stimuli and, later on, to internal stimuli, influences taking origin in the organismal mind itself.
65:0.2 (730.2) Следователно съществуват три явно изразени нива на създаване и развитие на живота:	65:0.2 (730.2) There are, then, three distinct levels of life production and evolution:
65:0.3 (730.3) 1. Област на физическата енергия — създаване на условията за поява на разум.	65:0.3 (730.3) 1. The physical-energy domain—mind-capacity production.
65:0.4 (730.4) 2. Служене на разума, осъществявано от спомагателните духове — създаване на условията за появата на духовни способности.	65:0.4 (730.4) 2. The mind ministry of the adjutant spirits—impinging upon spirit capacity.
65:0.5 (730.5) 3. Снабдяването на смъртния разум с дух, връх на който става посвещаването му на Настройчика на Съзнанието.	65:0.5 (730.5) 3. The spirit endowment of mortal mind—culminating in Thought Adjuster bestowal.
65:0.6 (730.6) Механичните, необучаеми нива на реагиране на организма спрямо въздействието на средата се отнасят към областта на физическите регулатори. Спомагателните духове на разума активират и регулират адаптационните — или немеханични, обучаеми типове разум, тоест тези механизми на ответни реакции, които позволяват на организма да се учи от опита. И както помощниците на духа по подобен начин манипулират потенциалите на разума, така Носителите на Живота в значителна степен и по собствено усмотрение управляват екзогенните аспекти на еволюционните процеси чак до появата на човешката воля — способността да познаеш Бога и възможността доброволно да Му се покланяш.	65:0.6 (730.6) The mechanical-nonteachable levels of organismal environmental response are the domains of the physical controllers. The adjutant mind-spirits activate and regulate the adaptative or nonmechanical-teachable types of mind—those response mechanisms of organisms capable of learning from experience. And as the spirit adjutants thus manipulate mind potentials, so do the Life Carriers exercise considerable discretionary control over the environmental aspects of evolutionary processes right up to the time of the appearance of human will—the ability to know God and the power of choosing to worship him.
65:0.7 (730.7) Именно интегрираното действие на Носителите на Живота, физическите регулатори и спомагателните духове определят направлението на органическата еволюция в обитаемите светове. И именно затова еволюцията — на Урантия или отвъд нейните предели, винаги е целенасочена и никога не е случайна.	65:0.7 (730.7) It is the integrated functioning of the Life Carriers, the physical controllers, and the spirit adjutants that conditions the course of organic evolution on the inhabited worlds. And this is why evolution—on Urantia or elsewhere—is always purposeful and never accidental.
1. Функции на Носителите на живота ^top	1. Life Carrier Functions ^top
65:1.1 (730.8) Носителите на Живота са снабдени със способността за личностна трансформация — качество, което притежават само някои категории създания. Тези Синове на локалната вселена са способни да действат в три разнообразни фази на битието. Обикновено те изпълняват своите задължения като Синове в средната фаза, като каквито се появяват на света. Но в подобно състояние те биха били напълно лишени от възможността да функционират в електрохимическа среда като изготвящи съставните елементи на живото битие от физически енергии и материални частици.	65:1.1 (730.8) The Life Carriers are endowed with potentials of personality metamorphosis which but few orders of creatures possess. These Sons of the local universe are capable of functioning in three diverse phases of being. They ordinarily perform their duties as mid-phase Sons, that being the state of their origin. But a Life Carrier in such a stage of existence could not possibly function in the electrochemical domains as a fabricator of physical energies and material particles into units of living existence.
65:1.2 (730.9) Носителите на Живота са способни да действат и действат на три нива:	65:1.2 (730.9) Life Carriers are able to function and do function on the following three levels:
65:1.3 (730.10) 1. Материалното електрохимическо ниво.	65:1.3 (730.10) 1. The physical level of electrochemistry.
65:1.4 (730.11) 2. Обикновената средна фаза на квазиморонтийно съществуване.	65:1.4 (730.11) 2. The usual mid-phase of quasi-morontial existence.
65:1.5 (730.12) 3. По-високото, полудуховно ниво.	65:1.5 (730.12) 3. The advanced semispiritual level.
65:1.6 (731.1) Готвейки се за нова имплантация на живот и подбирайки за това съответни региони, Носителите на Живота свикват комисия от архангели Тази група по преобразуването на Носителите на Живота се състои от десет категории разнообразни личности, включително физическите регулатори и техните партньори. Оглавява я главата на архангелите, действащ в това качество по поръчение на Гавраил и с одобрението на Извечно Древния. След включване в съответстващите контури тези същества са способни по такъв начин да модифицират Носителите на Живота, че веднага да им позволят да действат на физическите електрохимични нива.	65:1.6 (731.1) When the Life Carriers make ready to engage in life implantation, and after they have selected the sites for such an undertaking, they summon the archangel commission of Life Carrier transmutation. This group consists of ten orders of diverse personalities, including the physical controllers and their associates, and is presided over by the chief of archangels, who acts in this capacity by the mandate of Gabriel and with the permission of the Ancients of Days. When these beings are properly encircuited, they can effect such modifications in the Life Carriers as will enable them immediately to function on the physical levels of electrochemistry.
65:1.7 (731.2) След като са формулирани прототипите на живота и е завършена необходимата материална подготовка, веднага се активират свръхматериалните сили, имащи отношение към възпроизводството на живота и възниква живот. След това Носителите на Живота незабавно се връщат в своето нормално, среднофазово състояние на личността, в което са способни да манипулират живите елементи и да въздействат на еволюиращите организми, макар че те напълно се лишават от възможността да организират — създават, нови модели живо вещество.	65:1.7 (731.2) After the life patterns have been formulated and the material organizations have been duly completed, the supermaterial forces concerned in life propagation become forthwith active, and life is existent. Whereupon the Life Carriers are immediately returned to their normal mid-phase of personality existence, in which estate they can manipulate the living units and maneuver the evolving organisms, even though they are shorn of all ability to organize—create—new patterns of living matter.
65:1.8 (731.3) При завършването на определен етап от органичната еволюция и след като във висшите еволюиращи организми се появи свободната воля от човешки тип, Носителите на Живота са длъжни или да напуснат планетата, или да положат клетва за отречение; това означава, че те са длъжни да дадат тържествено обещание да се въздържат от по-нататъшни опити за въздействие върху хода на органичната еволюция. След доброволния обет на Носителите на Живота, пожелали да останат на планетата като бъдещи съветници на тези личности, на които ще бъде доверено да съдействат за развитието на нови волеви създания, под ръководството на главата на Вечерните Звезди се свиква състоящата се от дванадесет същества комисия, упълномощена от Властелина на Системата и действаща със съгласието на Гавраил. И тези Носители на Живота веднага се превеждат на третата фаза на съществуване на личността — полудуховното ниво на битието. Аз действам на Урантия в тази трета фаза на битието от времената на Андон и Фонта.	65:1.8 (731.3) After organic evolution has run a certain course and free will of the human type has appeared in the highest evolving organisms, the Life Carriers must either leave the planet or take renunciation vows; that is, they must pledge themselves to refrain from all attempts further to influence the course of organic evolution. And when such vows are voluntarily taken by those Life Carriers who choose to remain on the planet as future advisers to those who shall be intrusted with the fostering of the newly evolved will creatures, there is summoned a commission of twelve, presided over by the chief of the Evening Stars, acting by authority of the System Sovereign and with permission of Gabriel; and forthwith these Life Carriers are transmuted to the third phase of personality existence—the semispiritual level of being. And I have functioned on Urantia in this third phase of existence ever since the times of Andon and Fonta.
65:1.9 (731.4) Ние с нетърпение чакаме този час, когато вселената ще може да се утвърди в светлината и живота и ще настъпи възможният четвърти стадий на съществуване, на който ще станем напълно духовни, но на нас никога не са ни откривали с помощта на какъв метод можем да получим това желано и високо състояние.	65:1.9 (731.4) We look forward to a time when the universe may be settled in light and life, to a possible fourth stage of being wherein we shall be wholly spiritual, but it has never been revealed to us by what technique we may attain this desirable and advanced estate.
2. Еволюционната панорама ^top	2. The Evolutionary Panorama ^top
65:2.1 (731.5) Историята за възхода на човека от морските водорасли до нивото на властелина на земното творение представлява завладяващо повествувание за биологичната борба и оцеляването на разума. Изначалните предци на човека в буквален смисъл бяха тинята и калта на океанското дъно в бавно течащите и топли води на заливите и лагуните, разположени покрай обширните крайбрежия на древните вътрешни морета; това бяха същите тези води, в които Носителите на Живота осъществиха три разделни имплантации на живота на Урантия.	65:2.1 (731.5) The story of man’s ascent from seaweed to the lordship of earthly creation is indeed a romance of biologic struggle and mind survival. Man’s primordial ancestors were literally the slime and ooze of the ocean bed in the sluggish and warm-water bays and lagoons of the vast shore lines of the ancient inland seas, those very waters in which the Life Carriers established the three independent life implantations on Urantia.
65:2.2 (731.6) До ден днешен са се съхранили само няколко представители на древните типове морски растения, участващи в тези епохални изменения, които доведоха до появата на пограничните, приличащи на животни организми, посредством които ставаше постепенният преход от растителен към животински живот. Тези ранни преходни форми много напомняха съвременните водорасли, макар че не бяха идентични с тях; те бяха много истински погранични организми: не явявайки се нито растения, нито животни, те съответно доведоха до появата на истински животински форми на живот.	65:2.2 (731.6) Very few species of the early types of marine vegetation that participated in those epochal changes which resulted in the animallike borderland organisms are in existence today. The sponges are the survivors of one of these early midway types, those organisms through which the gradual transition from the vegetable to the animal took place. These early transition forms, while not identical with modern sponges, were much like them; they were true borderline organisms—neither vegetable nor animal—but they eventually led to the development of the true animal forms of life.
65:2.3 (732.1) Бактериите — простите растителни организми от много примитивен тип, почти не се измениха от времето на поява на живота. В тях даже се наблюдава известна регресия, проявяваща се в паразитни свойства. Много гъбички също са пример за обратно движение в еволюцията и представляват растения, загубили способността за синтез на хлорофил и в голяма или малка степен превърнали се в паразити. И действително, повечето болестотворни бактерии и техните помощници-вируси принадлежат към тази група видоизменили се гъбички-паразити. В течение на изминалите епохи цялото огромно царство на растенията измина пътя на еволюционното развитие от предците, от който произлизат и бактериите.	65:2.3 (732.1) The bacteria, simple vegetable organisms of a very primitive nature, are very little changed from the early dawn of life; they even exhibit a degree of retrogression in their parasitic behavior. Many of the fungi also represent a retrograde movement in evolution, being plants which have lost their chlorophyll-making ability and have become more or less parasitic. The majority of disease-causing bacteria and their auxiliary virus bodies really belong to this group of renegade parasitic fungi. During the intervening ages all of the vast kingdom of plant life has evolved from ancestors from which the bacteria have also descended.
65:2.4 (732.2) Скоро — при това внезапно, се появи по-висш тип протозоен животински живот. От онези далечни времена, почти без изменения, се запази амебата — типичен едноклетъчен животински организъм Тя и днес се развива така, както в тази епоха, когато беше най-великото постижение на еволюцията. Това микроскопично създание и неговите протозойни роднини имат за животинското царство такова значение, каквото бактериите — за царството на растенията; те са пример за организми, запазили се на първата еволюционна степен от диференциацията на живота, точно както и пример за несъстоялото се по-нататъшно развитие.	65:2.4 (732.2) The higher protozoan type of animal life soon appeared, and appeared suddenly. And from these far-distant times the ameba, the typical single-celled animal organism, has come on down but little modified. He disports himself today much as he did when he was the last and greatest achievement in life evolution. This minute creature and his protozoan cousins are to the animal creation what bacteria are to the plant kingdom; they represent the survival of the first early evolutionary steps in life differentiation together with failure of subsequent development.
65:2.5 (732.3) Скоро ранните едноклетъчни типове животински организми се съединиха в колонии — отначало по типа Volvox, а след това по линията на превръщането в хидри и медузи. Още по-късно се появиха морските звезди, морските лилии, морските таралежи, морските краставици, стоножките, насекомите, паяците, ракообразните и родствените групи земни червеи и пиявици, след които възникнаха молюските — стриди, октоподи и охлюви. Появяваха се и изчезваха много стотици промеждутъчни видове; ние напомняме само тези, които оцеляха след продължителна борба. Заедно с появилите се впоследствие риби такива нееволюиращи видове представляват днес неизменните типове ранни и примитивни животни — клонки на дървото на живота, спрели своето развитие.	65:2.5 (732.3) Before long the early single-celled animal types associated themselves in communities, first on the plan of the Volvox and presently along the lines of the Hydra and jellyfish. Still later there evolved the starfish, stone lilies, sea urchins, sea cucumbers, centipedes, insects, spiders, crustaceans, and the closely related groups of earthworms and leeches, soon followed by the mollusks—the oyster, octopus, and snail. Hundreds upon hundreds of species intervened and perished; mention is made only of those which survived the long, long struggle. Such nonprogressive specimens, together with the later appearing fish family, today represent the stationary types of early and lower animals, branches of the tree of life which failed to progress.
65:2.6 (732.4) И така, всичко беше готово за появата на първите гръбначни животни — рибите. От тях се отделиха две уникални модификации: жабата и саламандърът. Именно жабата сложи началото на сериите на постепенна диференциация на животински живот, които съответно доведоха до появата на самия човек.	65:2.6 (732.4) The stage was thus set for the appearance of the first backboned animals, the fishes. From this fish family there sprang two unique modifications, the frog and the salamander. And it was the frog which began that series of progressive differentiations in animal life that finally culminated in man himself.
65:2.7 (732.5) Жабата е един от най-древните оцелели предци на човешката раса, но и тя прекрати своето развитие, оставайки си днес почти такава, каквато бе в онези далечни времена. Жабата е единственият запазил се предшественик на древните раси. Не се запази нито един промеждутъчен предшественик на човешката раса между жабата и ескимоса.	65:2.7 (732.5) The frog is one of the earliest of surviving human-race ancestors, but it also failed to progress, persisting today much as in those remote times. The frog is the only species ancestor of the early dawn races now living on the face of the earth. The human race has no surviving ancestry between the frog and the Eskimo.
65:2.8 (732.6) От жабите произлязоха рептилиите — огромният и практически изчезнал тип животни, който преди да прекрати своето съществуване породи цяло семейство птици и многобройни класове млекопитаещи.	65:2.8 (732.6) The frogs gave rise to the Reptilia, a great animal family which is virtually extinct, but which, before passing out of existence, gave origin to the whole bird family and the numerous orders of mammals.
65:2.9 (732.7) Вероятно най-големият еволюционен скок за цялата история до появата на човека стана превръщането на влечугоподобни в птица. Съвременните типове птици — орли, патици, гълъби и щрауси — произлязоха от огромните влечугоподобни, обитаващи в далечното минало.	65:2.9 (732.7) Probably the greatest single leap of all prehuman evolution was executed when the reptile became a bird. The bird types of today—eagles, ducks, pigeons, and ostriches—all descended from the enormous reptiles of long, long ago.
65:2.10 (732.8) Царството на влечугоподобните, произлезли от семейство жаби, е представено днес от четири оцелели групи — крокодилите и костенурките. Двете са непрогресиращи, змиите и гущерите, заедно със своите братовчеди, алигаторите и костенурките; едната група е частично прогресираща — това е семейството на птиците; четвъртата група представлява предшествениците на млекопитаещите и образува линията, водеща непосредствено до човешките видове. Но независимо от отдавнашното им изчезване мащабността на измиращите рептилии намери своето отражение в слона и мастодонта, а техните своеобразни форми се увековечиха в скачащото кенгуру.	65:2.10 (732.8) The kingdom of reptiles, descended from the frog family, is today represented by four surviving divisions: two nonprogressive, snakes and lizards, together with their cousins, alligators and turtles; one partially progressive, the bird family, and the fourth, the ancestors of mammals and the direct line of descent of the human species. But though long departed, the massiveness of the passing Reptilia found echo in the elephant and mastodon, while their peculiar forms were perpetuated in the leaping kangaroos.
65:2.11 (733.1) На Урантия се появиха само четиринадесет типа, последните от които станаха рибите, и нови класове не възникнаха от времето на появата на птиците и млекопитаещите.	65:2.11 (733.1) Only fourteen phyla have appeared on Urantia, the fishes being the last, and no new classes have developed since birds and mammals.
65:2.12 (733.2) Именно от подвижния рептилен динозавър — малкото плътоядно същество, притежаващо, обаче, сравнително голям мозък, внезапно произлязоха плацентните млекопитаещи. Тези млекопитаещи се развиваха бързо и разнообразно, не само пораждайки общите съвременни разновидности, но и превърнали се в морски типове — такива като китовете и тюлените, а също и в летящи създания — като летящите мишки.	65:2.12 (733.2) It was from an agile little reptilian dinosaur of carnivorous habits but having a comparatively large brain that the placental mammals suddenly sprang. These mammals developed rapidly and in many different ways, not only giving rise to the common modern varieties but also evolving into marine types, such as whales and seals, and into air navigators like the bat family.
65:2.13 (733.3) По такъв начин човекът произлезе от висшите млекопитаещи, водещи своя произход основно от западната имплантация на живота в древните защитени морета, разположени в източно-западна посока. На ранните етапи източната и централната групи живи организми успешно се развиваше в направление постигането на предчовешките нива на животинско съществуване. Но времето показа, че източният център за внедряване на живота не постигна удовлетворително ниво на развитие на разума, предшестващо появата на човека, тъй като повтарящите се невъзстановими загуби на висши типове зародишна плазма, които този център претърпя, завинаги го лишиха от възможността за възстановяване на човешките потенциали.	65:2.13 (733.3) Man thus evolved from the higher mammals derived principally from the western implantation of life in the ancient east-west sheltered seas. The eastern and central groups of living organisms were early progressing favorably toward the attainment of prehuman levels of animal existence. But as the ages passed, the eastern focus of life emplacement failed to attain a satisfactory level of intelligent prehuman status, having suffered such repeated and irretrievable losses of its highest types of germ plasm that it was forever shorn of the power to rehabilitate human potentialities.
65:2.14 (733.4) Тъй като по своята способност и развитие на разума тази източна група толкова явно отстъпваше на двете останали, Носителите на Живота — със съгласието на висшестоящите същества — по такъв начин въздействаха на средата, че да ограничат още повече тези примитивни линии на еволюиращ живот. По всички външни признаци това унищожаване на низшите групи създания беше случайно — в действителност то беше целенасочено.	65:2.14 (733.4) Since the quality of the mind capacity for development in this eastern group was so definitely inferior to that of the other two groups, the Life Carriers, with the consent of their superiors, so manipulated the environment as further to circumscribe these inferior prehuman strains of evolving life. To all outward appearances the elimination of these inferior groups of creatures was accidental, but in reality it was altogether purposeful.
65:2.15 (733.5) Според еволюционното развитие на разума лемуровите предшественици на човека се оказаха значително по-развити в Северна Америка, отколкото в другите региони. Затова насочената миграция от зоната на активност на западната имплантация на живота — през Беринговия мост от суша и покрай крайбрежието, ги заведе в Югозападна Азия, където те продължаваха да се развиват, успешно използвайки някои наследствени фактори, привнесени от централната група живот. По такъв начин човекът произлезе от някои западни и централни разновидности живот, но в централните до близкоизточните региони.	65:2.15 (733.5) Later in the evolutionary unfolding of intelligence, the lemur ancestors of the human species were far more advanced in North America than in other regions; and they were therefore led to migrate from the arena of western life implantation over the Bering land bridge and down the coast to southwestern Asia, where they continued to evolve and to benefit by the addition of certain strains of the central life group. Man thus evolved out of certain western and central life strains but in the central to near-eastern regions.
65:2.16 (733.6) Така имплантираният на Урантия живот се развиваше чак до ледниковия период, когато се появи самият човек и започна своя богат на събития планетарен път. И тази поява на Земята на първобитния човек през ледниковия период не беше чиста случайност; тя беше преднамерена. Трудностите и суровостта на климата в ледниковата ера във всички отношения съответстваха на поставената цел: да съдействат за създаването на закален тип човек с колосална способност за оцеляване.	65:2.16 (733.6) In this way the life that was planted on Urantia evolved until the ice age, when man himself first appeared and began his eventful planetary career. And this appearance of primitive man on earth during the ice age was not just an accident; it was by design. The rigors and climatic severity of the glacial era were in every way adapted to the purpose of fostering the production of a hardy type of human being with tremendous survival endowment.
3. Съдействието на еволюцията ^top	3. The Fostering of Evolution ^top
65:3.1 (733.7) Едва ли съвременният човешки разум е способен да си представи многото необичайни и изглеждащи гротескни особености на ранното еволюционно развитие. Зад всички тези външно странни процеси на еволюцията на живите същества стои план, предвиден за постигането на определена цел, но след активацията на жизнените прототипи ние нямаме правото произволно да се намесваме в тяхното по-нататъшно развитие.	65:3.1 (733.7) It will hardly be possible to explain to the present-day human mind many of the queer and apparently grotesque occurrences of early evolutionary progress. A purposeful plan was functioning throughout all of these seemingly strange evolutions of living things, but we are not allowed arbitrarily to interfere with the development of the life patterns after they have once been set in operation.
65:3.2 (733.8) Носителите на Живота могат само да използват всяко естествено средство, което и да е, и всички благоприятни обстоятелства за съдействие на еволюционния прогрес на експерименталния живот, но на нас не ни позволяват механично да се намесваме в еволюцията на растителния или животински живот и произволно да манипулираме неговото течение и направление.	65:3.2 (733.8) Life Carriers may employ every possible natural resource and may utilize any and all fortuitous circumstances which will enhance the developmental progress of the life experiment, but we are not permitted mechanically to intervene in, or arbitrarily to manipulate the conduct and course of, either plant or animal evolution.
65:3.3 (733.9) Вие вече знаете, че смъртните на Урантия произхождат от първобитната жаба и че наследственият материал, който доведе на по-високото ниво развитие и потенциално се заключаваше в една особа, в един случай беше близък до гибел. Но от това не следва да се прави изводът, че такъв нещастен случай би сложил край на еволюцията на човечеството. В този момент ние наблюдавахме съществуването и способността за развитие на не по-малко от хиляда различни и разположени далеч един от друг мутиращи генотипа, които биха могли да бъдат интегрирани в различни прототипи на предчовешко развитие. Въпросната прародителка-жаба представляваше третата избрана от нас кандидатура. Двата предшестващи генотипа загинаха независимо от всичките ни опити да ги запазим.	65:3.3 (733.9) You have been informed that Urantia mortals evolved by way of primitive frog development, and that this ascending strain, carried in potential in a single frog, narrowly escaped extinction on a certain occasion. But it should not be inferred that the evolution of mankind would have been terminated by an accident at this juncture. At that very moment we were observing and fostering no less than one thousand different and remotely situated mutating strains of life which could have been directed into various different patterns of prehuman development. This particular ancestral frog represented our third selection, the two prior life strains having perished in spite of all our efforts toward their conservation.
65:3.4 (734.1) Даже гибелта на Андон и Фонта до появата в тях на потомство не би могла да предотврати еволюцията на човека, макар че щеше да я забави. След появата на Андон и Фонта и до изтощаване на мутационния потенциал за животински живот се появиха не по-малко от седем хиляди благоприятни разновидности, които биха могли да се излеят в един от човешките типове на развитие. И много от тези по-добри линии впоследствие бяха асимилирани от различни клонове на разпространилите се човешки видове.	65:3.4 (734.1) Even the loss of Andon and Fonta before they had offspring, though delaying human evolution, would not have prevented it. Subsequent to the appearance of Andon and Fonta and before the mutating human potentials of animal life were exhausted, there evolved no less than seven thousand favorable strains which could have achieved some sort of human type of development. And many of these better stocks were subsequently assimilated by the various branches of the expanding human species.
65:3.5 (734.2) Дълго преди пристигането на планетата на биологическите усъвършенствуватели — Адам и Ева, човешките потенциали в развиващите се животински видове бяха изчерпани. Този биологически статут на животински живот се разкрива на Носителите на Живот чрез феномена мобилизация на третата фаза спомагателни духове, която автоматически настъпва с изтощаването на способността на целия животински живот да поражда мутационни потенциали предчовешки индивиди.	65:3.5 (734.2) Long before the Material Son and Daughter, the biologic uplifters, arrive on a planet, the human potentials of the evolving animal species have been exhausted. This biologic status of animal life is disclosed to the Life Carriers by the phenomenon of the third phase of adjutant spirit mobilization, which automatically occurs concomitantly with the exhaustion of the capacity of all animal life to give origin to the mutant potentials of prehuman individuals.
65:3.6 (734.3) Човечеството на Урантия трябва да решава проблемите на смъртното развитие с този етнически материал, който е в негово разпореждане, защото в продължение на цялото бъдещо време нови раси, развиващи се от предчовешки източници, няма да се появяват. Но този факт не пречи на възможността за постигане на несравнимо по-високи нива на човешко развитие за сметка на разумното поощряване на еволюционните потенциали, все още присъстващи в смъртните раси. Това, което ние, Носителите на Живота, правим за поощряване и запазване на жизнените форми до появата на човешката воля, човекът трябва да направи сам след нашето оттегляне от активно участие в еволюцията. В общ смисъл еволюционната съдба на човека се намира в негови ръце и научната мисъл трябва рано или късно да замени безпорядъчното действие на неконтролируемия естествен отбор и случайното оцеляване.	65:3.6 (734.3) Mankind on Urantia must solve its problems of mortal development with the human stocks it has—no more races will evolve from prehuman sources throughout all future time. But this fact does not preclude the possibility of the attainment of vastly higher levels of human development through the intelligent fostering of the evolutionary potentials still resident in the mortal races. That which we, the Life Carriers, do toward fostering and conserving the life strains before the appearance of human will, man must do for himself after such an event and subsequent to our retirement from active participation in evolution. In a general way, man’s evolutionary destiny is in his own hands, and scientific intelligence must sooner or later supersede the random functioning of uncontrolled natural selection and chance survival.
65:3.7 (734.4) Говорейки за поощряване на еволюцията, би било удачно да отбележим, че в далечно бъдеще, когато вие вероятно ще бъдете прикрепени към корпуса на Носителите на Живота, във ваше разпореждане ще се окажат всички условия за внасяне на предложения и изпълняване на всякакви необходими усъвършенствания, засягащи плановете и методите за управляване на живота и неговата имплантация. Въоръжете се с търпение! Ако имате добри идеи, ако във вашия разум са съзрели предложения относно по-съвършени методи за ръководство на всяка част на вселената, то вие непременно ще имате възможност да запознаете с тях вашите партньори и колеги в бъдещите епохи.	65:3.7 (734.4) And in discussing the fostering of evolution, it would not be amiss to point out that, in the long future ahead, when you may sometime be attached to a corps of Life Carriers, you will have abundant and ample opportunity to offer suggestions and make any possible improvements in the plans and technique of life management and transplantation. Be patient! If you have good ideas, if your minds are fertile with better methods of administration for any part of the universal domains, you are certainly going to have an opportunity to present them to your associates and fellow administrators in the ages to come.
4. Урантийската епопея ^top	4. The Urantia Adventure ^top
65:4.1 (734.5) Не изпускайте от внимание този факт, че ние бяхме изпратени на Урантия като на планета за експериментален живот. Тук ние предприехме своя шестдесети опит да модифицираме и по възможност да усъвършенстваме сатанийския вариант на небадонските модели живот. И това, че постигнахме многобройни благоприятни модификации на стандартните прототипи живот, е общопризнат факт. В частност, на Урантия ние разработихме и успешно демонстрирахме не по-малко от двадесет и осем модифицирани свойства, които ще бъдат полезни на цялата Небадон в течение на бъдещето.	65:4.1 (734.5) Do not overlook the fact that Urantia was assigned to us as a life-experiment world. On this planet we made our sixtieth attempt to modify and, if possible, improve the Satania adaptation of the Nebadon life designs, and it is of record that we achieved numerous beneficial modifications of the standard life patterns. To be specific, on Urantia we worked out and have satisfactorily demonstrated not less than twenty-eight features of life modification which will be of service to all Nebadon throughout all future time.
65:4.2 (735.1) Но в нито един свят внедряването на живота не е експериментално в смисъл на опит да се изпробва нещо неизпитано и неизвестно. Еволюцията на живота представлява метод, който постоянно се развива, специализира и изменя, но никога не е непремислен, неконтролируем или изцяло експериментален — тоест случаен.	65:4.2 (735.1) But the establishment of life on no world is ever experimental in the sense that something untried and unknown is attempted. The evolution of life is a technique ever progressive, differential, and variable, but never haphazard, uncontrolled, nor wholly experimental, in the accidental sense.
65:4.3 (735.2) Много особености на човешкия живот служат като убедително свидетелство за това, че феноменът на смъртното съществуване е бил разумно планиран, че органичната еволюция не е само космическа случайност. Наранената жива клетка показва способност за изработване на някои химически съединения, които стимулират и активират нормалните съседни клетки така, че те веднага започват да секретират определени вещества, подпомагащи заздравяването на раната. Едновременно с това нормалните и непоразени клетки започват да се размножават, за да заменят своите колеги, които биха могли да загинат в резултат на нещастен случай.	65:4.3 (735.2) Many features of human life afford abundant evidence that the phenomenon of mortal existence was intelligently planned, that organic evolution is not a mere cosmic accident. When a living cell is injured, it possesses the ability to elaborate certain chemical substances which are empowered so to stimulate and activate the neighboring normal cells that they immediately begin the secretion of certain substances which facilitate healing processes in the wound; and at the same time these normal and uninjured cells begin to proliferate—they actually start to work creating new cells to replace any fellow cells which may have been destroyed by the accident.
65:4.4 (735.3) Именно това съчетание на химически въздействия и ответни реакции, свързани със заздравяването на раните и възпроизводството на клетките, представлява избрана от Носителите на Живота формула, която включва повече от сто хиляди стадия и елементи на възможни химически реакции и биологични последствия. Над половин милион специални експерименти бяха проведени от Носителите на Живота в техните лаборатории, преди да се спрат на дадената формула за провеждане на урантийския експеримент по създаването на живота.	65:4.4 (735.3) This chemical action and reaction concerned in wound healing and cell reproduction represents the choice of the Life Carriers of a formula embracing over one hundred thousand phases and features of possible chemical reactions and biologic repercussions. More than half a million specific experiments were made by the Life Carriers in their laboratories before they finally settled upon this formula for the Urantia life experiment.
65:4.5 (735.4) Когато учените на Урантия се запознаят по-добре с тези изцелителни химически вещества, те ще могат по-ефективно да лекуват уврежданията и по косвен път ще придобият нови знания, необходими за контрола на някои сериозни заболявания.	65:4.5 (735.4) When Urantia scientists know more of these healing chemicals, they will become more efficient in the treatment of injuries, and indirectly they will know more about controlling certain serious diseases.
65:4.6 (735.5) От времето на имплантацията на живота на Урантия Носителите на Живота се занимаваха с подобряването на този метод за заздравяване. В усъвършенствания вид, внедрен на един от световете на Сатания, той притежава още по-болкоуспокояващо действие и още по-добре контролира пролиферацията на окръжаващите го нормални клетки.	65:4.6 (735.5) Since life was established on Urantia, the Life Carriers have improved this healing technique as it has been introduced on another Satania world, in that it affords more pain relief and exercises better control over the proliferation capacity of the associated normal cells.
65:4.7 (735.6) Урантийският експеримент се отличаваше с много уникални особености. Но двата най-важни епизода станаха появата на андонитите до възникването на шестте цветни раси и последващата едновременна поява на сангикските мутанти в едно семейство. Урантия е първият свят в Сатания, където шестте цветни раси произлязоха от едно и също човешко семейство. Обикновено те представляват разнообразни клонове, възхождащи към независимите мутации в предчовешките животински популации, и като правило се появяват на земята по една в течение на дълги периоди от време, започвайки с червения човек и достигайки — през останалите цветове, до индиговия.	65:4.7 (735.6) There were many unique features of the Urantia life experiment, but the two outstanding episodes were the appearance of the Andonic race prior to the evolution of the six colored peoples and the later simultaneous appearance of the Sangik mutants in a single family. Urantia is the first world in Satania where the six colored races sprang from the same human family. They ordinarily arise in diversified strains from independent mutations within the prehuman animal stock and usually appear on earth one at a time and successively over long periods of time, beginning with the red man and passing on down through the colors to indigo.
65:4.8 (735.7) Друго значимо отклонение от нормата стана късното пристигане на Планетарния Принц. Като правило пристигането на Принца приблизително съвпада с развитието на волята. И ако това беше така, то Калигастия би могъл да пристигне на Урантия още по време на живота на Андон и Фонта, а не почти петстотин хиляди години по-късно — едновременно с възникването на шестте сангикски раси.	65:4.8 (735.7) Another outstanding variation of procedure was the late arrival of the Planetary Prince. As a rule, the prince appears on a planet about the time of will development; and if such a plan had been followed, Caligastia might have come to Urantia even during the lifetimes of Andon and Fonta instead of almost five hundred thousand years later, simultaneously with the appearance of the six Sangik races.
65:4.9 (735.8) Ако Урантия беше обичаен обитаем свят, Планетарният Принц би бил изпратен по молба на Носителите на Живот с появата на Андон и Фонта или скоро след това. Но предвид това, че тя се отнася към планетите за видоизменение на живота, в съответствие с предварителния договор дванадесетте наблюдаващи Мелхиседек бяха насочени като съветници на Носителите на Живот, а също така и за осъществяване на общия надзор за планетата чак до последващото пристигане на Планетарния Принц. Мелхиседек пристигнаха тогава, когато Андон и Фонта взеха решенията, позволили на Настройчиците на Съзнанието да се заселят в техния смъртен разум.	65:4.9 (735.8) On an ordinary inhabited world a Planetary Prince would have been granted on the request of the Life Carriers at, or sometime after, the appearance of Andon and Fonta. But Urantia having been designated a life-modification planet, it was by preagreement that the Melchizedek observers, twelve in number, were sent as advisers to the Life Carriers and as overseers of the planet until the subsequent arrival of the Planetary Prince. These Melchizedeks came at the time Andon and Fonta made the decisions which enabled Thought Adjusters to indwell their mortal minds.
65:4.10 (736.1) Действията на Носителите на Живота на Урантия по усъвършенстването на прототипите на живота в Сатания неизбежно доведоха до създаването на много — външно безполезни, промеждутъчни форми на живот, но вече извлечената благодарение на тях полза е достатъчна за това, за да оправдаят урантийските модификации на стандартните модели на живот.	65:4.10 (736.1) On Urantia the endeavors of the Life Carriers to improve the Satania life patterns necessarily resulted in the production of many apparently useless forms of transition life. But the gains already accrued are sufficient to justify the Urantia modifications of the standard life designs.
65:4.11 (736.2) Ние се стремяхме да се сдобием с появата на воля още на ранния етап от еволюционния живот на Урантия и нашите усилия се увенчаха с успех. Обикновено волята се проявява едва след продължително съществуване на цветните раси и най-често — сред превъзхождащите типове на червения човек. Вашият свят е единствената планета в Сатания, където човешкият тип воля се появи в предцветна раса.	65:4.11 (736.2) It was our intention to produce an early manifestation of will in the evolutionary life of Urantia, and we succeeded. Ordinarily, will does not emerge until the colored races have long been in existence, usually first appearing among the superior types of the red man. Your world is the only planet in Satania where the human type of will has appeared in a precolored race.
65:4.12 (736.3) Но в нашия стремеж да се сдобием с тази комбинация и това съчетание от наследствени фактори, които съответно доведоха до възникването на млекопитаещите предшественици на човешката раса, ние се сблъскахме с необходимостта от появата на стотици и хиляди други, сравнително безполезни комбинации и съчетания на наследствени фактори. Много от тези привидно странни странични продукти на нашите усилия навярно ще привлекат вашето внимание, когато се задълбочите в миналото на вашата планета, и мога да си представя колко загадъчни ще се сторят някои от тях за ограничения възглед на човека.	65:4.12 (736.3) But in our effort to provide for that combination and association of inheritance factors which finally gave rise to the mammalian ancestors of the human race, we were confronted with the necessity of permitting hundreds and thousands of other and comparatively useless combinations and associations of inheritance factors to take place. Many of these seemingly strange by-products of our efforts are certain to meet your gaze as you dig back into the planetary past, and I can well understand how puzzling some of these things must be to the limited human viewpoint.
5. Превратностите в еволюцията на живите същества ^top	5. Life-Evolution Vicissitudes ^top
65:5.1 (736.4) Носителите на Живота бяха опечалени от предателството на Калигастия и простъпката на Адам — тези неподвластни ни трагични изкривявания, които толкова затрудниха нашите специални усилия, насочени към видоизменението на разумния живот на Урантия.	65:5.1 (736.4) It was a source of regret to the Life Carriers that our special efforts to modify intelligent life on Urantia should have been so handicapped by tragic perversions beyond our control: the Caligastia betrayal and the Adamic default.
65:5.2 (736.5) Но причината за най-дълбокото разочарование в продължение на цялата биологична епопея беше обширната и неочаквана реверсия на някои примитивни форми растителен живот до нивото на дохлорофилните паразитни бактерии. Това непредвидено обстоятелство в еволюцията на растителния живот доведе до много мъчителни заболявания на висшите млекопитаещи, особено на по-уязвимите човешки видове. Сблъсквайки се с тази сложна ситуация ние, в определена степен, не придадохме значение на възможните усложнения, защото знаехме, че последващото привнасяне на адамическа жизнена плазма ще може дотолкова да повиши съпротивляемостта на новата смесена раса, че тя да стане практически невъзприемчива към всички заболявания, предизвиквани от организмите от растителен тип. Но нашите надежди бяха обречени на провал поради нещастието, свързано с простъпката на Адам.	65:5.2 (736.5) But throughout all of this biologic adventure our greatest disappointment grew out of the reversion of certain primitive plant life to the prechlorophyll levels of parasitic bacteria on such an extensive and unexpected scale. This eventuality in plant-life evolution caused many distressful diseases in the higher mammals, particularly in the more vulnerable human species. When we were confronted with this perplexing situation, we somewhat discounted the difficulties involved because we knew that the subsequent admixture of the Adamic life plasm would so reinforce the resisting powers of the resulting blended race as to make it practically immune to all diseases produced by the vegetable type of organism. But our hopes were doomed to disappointment owing to the misfortune of the Adamic default.
65:5.3 (736.6) Вселената на Вселените, включително този неголям свят, наречен Урантия, се управлява съвсем не за това, за да получи нашето одобрение или да осигури удобно за нас съществуване, и още по-малко — за удовлетворяване на нашите хрумвания или любопитство. Ние не се съмняваме в това, че мъдрите и всемогъщи същества, отговорни за управлението на вселената, знаят с точност своите намерения; и затова Носителите на Живота и смъртният разум следва да се запасят с търпение и чистосърдечно да сътрудничат с мъдрото управление, господството на могъществото и движението на прогреса.	65:5.3 (736.6) The universe of universes, including this small world called Urantia, is not being managed merely to meet our approval nor just to suit our convenience, much less to gratify our whims and satisfy our curiosity. The wise and all-powerful beings who are responsible for universe management undoubtedly know exactly what they are about; and so it becomes Life Carriers and behooves mortal minds to enlist in patient waiting and hearty co-operation with the rule of wisdom, the reign of power, and the march of progress.
65:5.4 (736.7) Разбира се, съществуват и някои компенсации за претърпените изпитания, такива като посвещаването на Михаил на Урантия. Но независимо от всички подобни съображения новите небесни наблюдатели на тази планета са напълно уверени в окончателния и еволюционен триумф на човешката раса и съответното оправдаване на нашите изначални планове и модели на живот.	65:5.4 (736.7) There are, of course, certain compensations for tribulation, such as Michael’s bestowal on Urantia. But irrespective of all such considerations, the later celestial supervisors of this planet express complete confidence in the ultimate evolutionary triumph of the human race and in the eventual vindication of our original plans and life patterns.
6. Еволюционните методи на живот ^top	6. Evolutionary Techniques of Life ^top
65:6.1 (737.1) Невъзможно е едновременно да се определи точното местонахождение и скорост на движещ се обект; всеки опит да се измери един от тези параметри неизбежно води до изменение на другите. С такъв парадокс се сблъсква смъртният човек, когато се захваща с химическия анализ и на протоплазмата. Химикът е способен да хвърли светлина върху химията на мъртвата протоплазма, но той не е способен да постигне нито физическата организация, нито динамичните процеси на живата протоплазма. Все по-близо ще се приближава науката до тайните на живота, но така и никога няма да ги разкрие, при това поради една единствена причина: за да изследва протоплазмата, е необходимо да я убие. Мъртвата протоплазма тежи толкова, колкото и живата, но не е едно и също нещо.	65:6.1 (737.1) It is impossible accurately to determine, simultaneously, the exact location and the velocity of a moving object; any attempt at measurement of either inevitably involves change in the other. The same sort of a paradox confronts mortal man when he undertakes the chemical analysis of protoplasm. The chemist can elucidate the chemistry of dead protoplasm, but he cannot discern either the physical organization or the dynamic performance of living protoplasm. Ever will the scientist come nearer and nearer the secrets of life, but never will he find them and for no other reason than that he must kill protoplasm in order to analyze it. Dead protoplasm weighs the same as living protoplasm, but it is not the same.
65:6.2 (737.2) Във всичко живо, във всяко живо същество е заключена изначалната способност за приспособяване. Във всяка жива клетка на растение или животно, във всеки жив организъм — материален или духовен, съществува неутолим стремеж към постигането на по-съвършено приспособяване към средата, към адаптацията, към все по-пълна реализация на живота. Тези несекващи усилия на всяко живо същество свидетелстват за вродения стремеж към съвършенство.	65:6.2 (737.2) There is original endowment of adaptation in living things and beings. In every living plant or animal cell, in every living organism—material or spiritual—there is an insatiable craving for the attainment of ever-increasing perfection of environmental adjustment, organismal adaptation, and augmented life realization. These interminable efforts of all living things evidence the existence within them of an innate striving for perfection.
65:6.3 (737.3) Най-важната крачка в тази еволюция на растенията беше появата на способността за синтез на хлорофил, а вторият най-голям успех стана превръщането на спорите в сложно семейство. Спората е по-ефективна като средство за размножаване, но неин недостатък е потенциалното разнообразие и универсалността, присъща на семената.	65:6.3 (737.3) The most important step in plant evolution was the development of chlorophyll-making ability, and the second greatest advance was the evolution of the spore into the complex seed. The spore is most efficient as a reproductive agent, but it lacks the potentials of variety and versatility inherent in the seed.
65:6.4 (737.4) Един от най-полезните и сложни епизоди в еволюцията на висшите типове животни се заключаваше в появата на способността на желязото, влизащо в състава на клетките на кръвта, да изпълнява двойна функция: да доставя кислорода и да отделя въглеродния двуокис. Такава функция на червените кръвни клетки илюстрира способността на еволюиращите организми да се приспособяват към вариращата или изменящата се среда. Висшите животни — включително човекът, окисляват своите тъкани с помощта на съдържащото се в червените клетки на кръвта желязо, което пренася кислорода в живите клетки и толкова ефектно отделя въглеродния двуокис. Но на тази цел могат да служат и други метали. Сепиите използват за това медта, а асцидиите — ванадия.	65:6.4 (737.4) One of the most serviceable and complex episodes in the evolution of the higher types of animals consisted in the development of the ability of the iron in the circulating blood cells to perform in the double role of oxygen carrier and carbon dioxide remover. And this performance of the red blood cells illustrates how evolving organisms are able to adapt their functions to varying or changing environment. The higher animals, including man, oxygenate their tissues by the action of the iron of the red blood cells, which carries oxygen to the living cells and just as efficiently removes the carbon dioxide. But other metals can be made to serve the same purpose. The cuttlefish employs copper for this function, and the sea squirt utilizes vanadium.
65:6.5 (737.5) Като пример за продължаването на такива биологични адаптации служи еволюцията на зъбите при висшите млекопитаещи на Урантия. Далечните предци на човека имаха тридесет и шест зъба, но в резултат на приспособяването тяхното количество се намали до тридесет и два при ранните предшественици на човека и неговите най-близки роднини. Понастоящем броят на зъбите в човека постепенно намалява до двадесет и осем. Процесът на еволюция на тази планета все още се характеризира с активност и стремеж към адаптация.	65:6.5 (737.5) The continuation of such biologic adjustments is illustrated by the evolution of teeth in the higher Urantia mammals; these attained to thirty-six in man’s remote ancestors, and then began an adaptative readjustment toward thirty-two in the dawn man and his near relatives. Now the human species is slowly gravitating toward twenty-eight. The process of evolution is still actively and adaptatively in progress on this planet.
65:6.6 (737.6) При все това много изглеждащи загадъчни приспособления на живите организми имат чисто химически, изцяло физически характер. Във всеки момент в кръвообращението на всеки човек може да протичат над 15 000 000 химически реакции между хормоните, отделяни от дузина жлези с вътрешна секреция.	65:6.6 (737.6) But many seemingly mysterious adjustments of living organisms are purely chemical, wholly physical. At any moment of time, in the blood stream of any human being there exists the possibility of upward of 15,000,000 chemical reactions between the hormone output of a dozen ductless glands.
65:6.7 (737.7) Низшите форми на растителен живот напълно се подчиняват на въздействието на физическата, химическата и електрическата среда. Но според възхода по стъпалата на живота седемте спомагателни духа един след друг започват да оказват помощ на разума, който придобива все по-адаптационен, съзидателен, координиращ и господстващ характер. Способността на животните да се приспособяват към въздушната, водна и наземна среда не е свръхестествена, но тя представлява свръхфизическа адаптация.	65:6.7 (737.7) The lower forms of plant life are wholly responsive to physical, chemical, and electrical environment. But as the scale of life ascends, one by one the mind ministries of the seven adjutant spirits become operative, and the mind becomes increasingly adjustive, creative, co-ordinative, and dominative. The ability of animals to adapt themselves to air, water, and land is not a supernatural endowment, but it is a superphysical adjustment.
65:6.8 (738.1) Само химията и физиката не са достатъчни, за да обяснят как е станало развитието на човека от първобитната протоплазма на древните морета. Способността за обучение, паметта и разнообразните реакции на въздействие на средата са свойства на разума. Законите на физиката са нечувствителни към обучение; те са неприложими и неизменни. Химическите реакции не се изменят под въздействието на образованието, те са еднообразни и детерминирани. С изключение на присъствието на Безусловния Абсолют, електрическите и химически реакции са предсказуеми. Но разумът е способен да извлича полза от опита и да се учи на поведенческите реакции, които се появяват в отговор на повтарящо се стимулиране.	65:6.8 (738.1) Physics and chemistry alone cannot explain how a human being evolved out of the primeval protoplasm of the early seas. The ability to learn, memory and differential response to environment, is the endowment of mind. The laws of physics are not responsive to training; they are immutable and unchanging. The reactions of chemistry are not modified by education; they are uniform and dependable. Aside from the presence of the Unqualified Absolute, electrical and chemical reactions are predictable. But mind can profit from experience, can learn from reactive habits of behavior in response to repetition of stimuli.
65:6.9 (738.2) Лишените от разум организми реагират на стимулите на средата, но тези организми, които реагират на служенето на разума, са способни да приспособяват самата среда и да я манипулират.	65:6.9 (738.2) Preintelligent organisms react to environmental stimuli, but those organisms which are reactive to mind ministry can adjust and manipulate the environment itself.
65:6.10 (738.3) Физическият мозък и свързаната с него нервна система притежават вродената способност да реагират на служенето на разума точно така, както развиващият се разум на личността притежава известна вродена способност за духовна възприемчивост и затова съдържа в себе си потенциалните възможности за духовен прогрес и духовни постижения. Интелектуалната, социална, нравствена и духовна еволюция зависи от служенето на разума, осъществявано от семейството на спомагателните духове и техните свръхфизически партньори.	65:6.10 (738.3) The physical brain with its associated nervous system possesses innate capacity for response to mind ministry just as the developing mind of a personality possesses a certain innate capacity for spirit receptivity and therefore contains the potentials of spiritual progress and attainment. Intellectual, social, moral, and spiritual evolution are dependent on the mind ministry of the seven adjutant spirits and their superphysical associates.
7. Еволюционните нива на разума ^top	7. Evolutionary Mind Levels ^top
65:7.1 (738.4) Седемте спомагателни духа на разума са разностранни попечители на разума на низшите разумни същества в локалните вселени. Помощта, оказвана на дадената категория на разума, се предоставя от столицата на локалната вселена или от един от свързаните с нея светове, но направляващо въздействие спрямо функционирането на разума на низше ниво се осъществява от столиците на системата.	65:7.1 (738.4) The seven adjutant mind-spirits are the versatile mind ministers to the lower intelligent existences of a local universe. This order of mind is ministered from the local universe headquarters or from some world connected therewith, but there is influential direction of lower-mind function from the system capitals.
65:7.2 (738.5) Много, твърде много от това, което става в еволюционния свят, зависи от тези седем помощника. Но те са опекуни на разума; те нямат отношение към физическата еволюция — областите на Носителите на Живот. При все това безупречната интеграция на тези духовни дарове с предопределения и естествен процес на еволюционния и специфичен режим на Носителите на Живота се явява причина за неспособността на смъртните да видят в явленията на разума нещо друго освен оръдие на природата и естествения процес, макар че вие донякъде се терзаете, опитвайки се да обясните всичко това, което има отношение към естествените реакции на разума, като материална субстанция. И ако развитието на Урантия в голяма степен съответстваше на изначалните планове, в явленията на разума щеше да има още по-малко от това, което да привлече вашето внимание.	65:7.2 (738.5) On an evolutionary world much, very much, depends on the work of these seven adjutants. But they are mind ministers; they are not concerned in physical evolution, the domain of the Life Carriers. Nevertheless, the perfect integration of these spirit endowments with the ordained and natural procedure of the unfolding and inherent regime of the Life Carriers is responsible for the mortal inability to discern, in the phenomenon of mind, aught but the hand of nature and the outworking of natural processes, albeit you are occasionally somewhat perplexed in explaining all of everything connected with the natural reactions of mind as it is associated with matter. And if Urantia were operating more in accordance with the original plans, you would observe even less to arrest your attention in the phenomenon of mind.
65:7.3 (738.6) Седемте спомагателни духа напомнят повече контури, отколкото организми, и в обичайните светове те са включени в един контур с други спомагателни процеси в локалната вселена. Но на планетите с експериментален живот те са относително изолирани. А на Урантия — предвид уникалния характер на жизнените прототипи, спомагателните духове на долните степени изпитваха значително повече трудности в установяването на контакт с еволюционните организми, отколкото в случаите с по-стандартизиран тип живот.	65:7.3 (738.6) The seven adjutant spirits are more circuitlike than entitylike, and on ordinary worlds they are encircuited with other adjutant functionings throughout the local universe. On life-experiment planets, however, they are relatively isolated. And on Urantia, owing to the unique nature of the life patterns, the lower adjutants experienced far more difficulty in contacting with the evolutionary organisms than would have been the case in a more standardized type of life endowment.
65:7.4 (738.7) Освен това в обичайния еволюционен свят седемте спомагателни духа са много по-добре синхронизирани с последователните стадии на развитие на животните, отколкото бяха на Урантия. С едно единствено изключение, опитите на тези помощници да установят контакт с еволюиращите интелекти на урантийските организми бяха свързани с най-големите трудности за цялата история на тяхното служене в световете на вселената Небадон. В организмите на този свят се появиха много форми на гранични явления: от една страна, забърканите съчетания на механични и необучаеми, от друга страна — на не механични и обучаеми реакции.	65:7.4 (738.7) Again, on an average evolutionary world the seven adjutant spirits are far better synchronized with the advancing stages of animal development than they were on Urantia. With but a single exception, the adjutants experienced the greatest difficulty in contacting with the evolving minds of Urantia organisms that they had ever had in all their functioning throughout the universe of Nebadon. On this world there developed many forms of border phenomena—confusional combinations of the mechanical-nonteachable and the nonmechanical-teachable types of organismal response.
65:7.5 (739.1) Седемте спомагателни духа не влизат в контакт с чисто механични типове реакции на организма към средата. Такива предразумни реакции на живите организми се отнасят изключително към енергийната област на силовите центрове, физическите регулатори и техните партньори.	65:7.5 (739.1) The seven adjutant spirits do not make contact with the purely mechanical orders of organismal environmental response. Such preintelligent responses of living organisms pertain purely to the energy domains of the power centers, the physical controllers, and their associates.
65:7.6 (739.2) Придобиването на потенциалната способност да се учат от опита ознаменува началото на функционирането на спомагателните духове — от низшия разум на примитивните и невидими същества до висшите типове от еволюционния спектър на човешките създания. Тези духове са източник и модел за поведение в останалите повече или по-малко тайнствени и не докрай разбирани бързи реакции на разума към материалното обкръжение. Дълго това предано и неизменно надеждно влияние трябва да продължава своята предварителна опека, преди животинският разум да достигне човешките нива на духовна възприемчивост.	65:7.6 (739.2) The acquisition of the potential of the ability to learn from experience marks the beginning of the functioning of the adjutant spirits, and they function from the lowliest minds of primitive and invisible existences up to the highest types in the evolutionary scale of human beings. They are the source and pattern for the otherwise more or less mysterious behavior and incompletely understood quick reactions of mind to the material environment. Long must these faithful and always dependable influences carry forward their preliminary ministry before the animal mind attains the human levels of spirit receptivity.
65:7.7 (739.3) Тези помощници функционират изключително в сферата на еволюцията на емпиричния разум чак до нивото на шеста степен — духа на поклонението. На това ниво се извършва неизбежното съвместяване на служенето — явлението, когато висшето се съединява с низшето за съгласувана дейност, в очакване на последващо постигане на по-високи нива на развитие. Освен това действието на седмия и последен помощник — духа на истината, се съпровожда от допълнително духовно служене. В течение на цялата опека, осъществявана от духовния свят, индивидът никога не изпитва внезапни промени в духовното сътрудничество. Такива изменения винаги са постепенни и съразмерни.	65:7.7 (739.3) The adjutants function exclusively in the evolution of experiencing mind up to the level of the sixth phase, the spirit of worship. At this level there occurs that inevitable overlapping of ministry—the phenomenon of the higher reaching down to co-ordinate with the lower in anticipation of subsequent attainment of advanced levels of development. And still additional spirit ministry accompanies the action of the seventh and last adjutant, the spirit of wisdom. Throughout the ministry of the spirit world the individual never experiences abrupt transitions of spirit co-operation; always are these changes gradual and reciprocal.
65:7.8 (739.4) Необходимо е винаги да различаваме физическите (електрохимични) и интелектуални реакции спрямо стимулите на средата. На свой ред всички те са длъжни да се възприемат като явления, отделни от духовната дейност. Областите на физическата, интелектуална и духовна гравитация са отделни сфери на космическата реалност независимо от техните тесни взаимовръзки.	65:7.8 (739.4) Always should the domains of the physical (electrochemical) and the mental response to environmental stimuli be differentiated, and in turn must they all be recognized as phenomena apart from spiritual activities. The domains of physical, mental, and spiritual gravity are distinct realms of cosmic reality, notwithstanding their intimate interrelations.
8. Еволюцията във времето и пространството ^top	8. Evolution in Time and Space ^top
65:8.1 (739.5) Времето и пространството са неразделими; те са свързани с вътрешна връзка. Нарушенията (измененията) в хода на времето са неизбежни в присъствието на някои пространствени условия.	65:8.1 (739.5) Time and space are indissolubly linked; there is an innate association. The delays of time are inevitable in the presence of certain space conditions.
65:8.2 (739.6) Ако във вас възниква недоумение, че за постигането на еволюционните промени в живота се губи толкова много време, то аз бих искал да отбележа следното: ние сме неспособни да ускорим жизнения процес, да го заставим да протича по-бързо, отколкото позволява да се направи това физическата трансформация на планетата. Трябва да следваме естественото физическо развитие на света. Ние нямаме абсолютно никакви средства за въздействие върху геоложката еволюция. Ако позволяваха физическите условия, ние щяхме да завършим целия цикъл на еволюция значително по-бързо, отколкото за един милион години. Но всички сме във владение на Висшите Управители на Рая, а в Рая време не съществува.	65:8.2 (739.6) If spending so much time in effecting the evolutionary changes of life development occasions perplexity, I would say that we cannot time the life processes to unfold any faster than the physical metamorphoses of a planet will permit. We must wait upon the natural, physical development of a planet; we have absolutely no control over geologic evolution. If the physical conditions would allow, we could arrange for the completed evolution of life in considerably less than one million years. But we are all under the jurisdiction of the Supreme Rulers of Paradise, and time is nonexistent on Paradise.
65:8.3 (739.7) За индивида мерило за времето е продължителността на неговия живот. По такъв начин всички създания са обусловени от времето и затова за тях еволюцията е разтегнат във времето процес. За тези от нас, чиято продължителност на живота не е ограничена от времето, еволюцията не изглежда толкова продължителен процес. В Рая, където време не съществува, всичко присъства в разума на Безкрайността и деянията на Вечността.	65:8.3 (739.7) The individual’s yardstick for time measurement is the length of his life. All creatures are thus time conditioned, and therefore do they regard evolution as being a long-drawn-out process. To those of us whose life span is not limited by a temporal existence, evolution does not seem to be such a protracted transaction. On Paradise, where time is nonexistent, these things are all present in the mind of Infinity and the acts of Eternity.
65:8.4 (739.8) Както еволюцията на разума се определя и забавя от бавното развитие на физическите условия, така и духовният прогрес е обусловен от развитието на разума и неизбежно се забавя от неговата деградация. Но това не означава, че духовната еволюция се определя от образованието, културата или мъдростта. Душата е способна да се формира независимо от интелектуалната култура, но не в отсъствието на умствени способности и желания — да избираш продължаване на живота и решението да се сдобиваш с все по-голямо съвършенство — стремеж да изпълниш волята на небесния Отец. Макар че продължаването на живота може да не се обуславя от знанията и мъдростта, прогресът със сигурност зависи от тях.	65:8.4 (739.8) As mind evolution is dependent on, and delayed by, the slow development of physical conditions, so is spiritual progress dependent on mental expansion and unfailingly delayed by intellectual retardation. But this does not mean that spiritual evolution is dependent on education, culture, or wisdom. The soul may evolve regardless of mental culture but not in the absence of mental capacity and desire—the choice of survival and the decision to achieve ever-increasing perfection—to do the will of the Father in heaven. Although survival may not depend on the possession of knowledge and wisdom, progression most certainly does.
65:8.5 (740.1) В космическите лаборатории на еволюцията разумът винаги доминира над материята, а духът е извечно взаимосвързан с разума. Неспособността на тези различни дарове за синхронизация и взаимодействие може да доведе до временни забавяния, но ако индивидът действително е познал Бога, жадува да Го намери и да стане такъв, какъвто е Той, то продължаването на живота е осигурено и не зависи от ограниченията, налагани от времето. Физическото състояние може да ограничи разума, а умствената развала може да забави духовните придобивки, но нито едно от тези препятствия не е способно да сломи волята на създанието, направило чистосърдечен избор.	65:8.5 (740.1) In the cosmic evolutionary laboratories mind is always dominant over matter, and spirit is ever correlated with mind. Failure of these diverse endowments to synchronize and co-ordinate may cause time delays, but if the individual really knows God and desires to find him and become like him, then survival is assured regardless of the handicaps of time. Physical status may handicap mind, and mental perversity may delay spiritual attainment, but none of these obstacles can defeat the whole-souled choice of will.
65:8.6 (740.2) Когато съзряват физическите условия, може да се извърши внезапен умствен прогрес; когато състоянието на разума става благоприятно, могат да се осъществят внезапни духовни трансформации; когато се извършва дължимото признаване на духовните ценности, се откриват космическите значения и личността започва все повече да се освобождава от препятствията на времето и ограниченията на пространството.	65:8.6 (740.2) When physical conditions are ripe, sudden mental evolutions may take place; when mind status is propitious, sudden spiritual transformations may occur; when spiritual values receive proper recognition, then cosmic meanings become discernible, and increasingly the personality is released from the handicaps of time and delivered from the limitations of space.
65:8.7 (740.3) [Подготвено от Носител на Живота, постоянно пребиваващ на Урантия.]	65:8.7 (740.3) [Sponsored by a Life Carrier of Nebadon resident on Urantia.]