Документ 66	Paper 66
Планетарният Принц на Урантия	The Planetary Prince of Urantia
66:0.1 (741.1) В ЕДИН обикновен свят пришествието на Син-Ланонандек означава поява в разума на първобитния човек на воля — способността да се избира пътя към вечната истина. Но на Урантия Планетарният Принц пристигна почти половин милион години след появата на човешката воля.	66:0.1 (741.1) THE advent of a Lanonandek Son on an average world signifies that will, the ability to choose the path of eternal survival, has developed in the mind of primitive man. But on Urantia the Planetary Prince arrived almost half a million years after the appearance of human will.
66:0.2 (741.2) Преди около петстотин хиляди години и едновременно с появата на шестте цветни или сангикски раси, Калигастия - Планетарният Принц, пристигна на Урантия. В това време на земята съществуваха почти половин милиард първобитни хора, разпръснати по Европа, Азия и Африка. Основаната в Месопотамия резиденция на Принца се намираше приблизително в центъра на световните раси.	66:0.2 (741.2) About five hundred thousand years ago and concurrent with the appearance of the six colored or Sangik races, Caligastia, the Planetary Prince, arrived on Urantia. There were almost one-half billion primitive human beings on earth at the time of the Prince’s arrival, and they were well scattered over Europe, Asia, and Africa. The Prince’s headquarters, established in Mesopotamia, was at about the center of world population.
1. Принц Калигастия ^top	1. Prince Caligastia ^top
66:1.1 (741.3) Калигастия беше Син-Ланонандек, 9 344 - ия член от вторичната категория. Той притежаваше опит в управлението на делата на локалната вселена като цяло, а също и в течение на по-късните епохи в резултат на опита от ръководството на делата на локалната система Сатания в частност.	66:1.1 (741.3) Caligastia was a Lanonandek Son, number 9,344 of the secondary order. He was experienced in the administration of the affairs of the local universe in general and, during later ages, with the management of the local system of Satania in particular.
66:1.2 (741.4) До началото на управлението на Луцифер в Сатания, Калигастия беше прикрепен към йерусемския съвет на помощниците на Носителите на Живота. Луцифер го повиши, включвайки го в своя личен персонал и той успешно се справи с пет последователни задачи, демонстрирайки честно и отговорно отношение към своите задължения.	66:1.2 (741.4) Prior to the reign of Lucifer in Satania, Caligastia had been attached to the council of the Life Carrier advisers on Jerusem. Lucifer elevated Caligastia to a position on his personal staff, and he acceptably filled five successive assignments of honor and trust.
66:1.3 (741.5) Калигастия отдавна се стремеше да получи назначение като Планетарен Принц, но всеки път при разглеждането на неговите молби в съветите на съзвездието на него не му се отдаваше да получи съгласието на Бащите на Съзвездия. Особено упорито Калигастия се домогваше до назначение на длъжността планетарен управител на десетична сфера — свят за видоизменен живот. Молбата му няколко пъти беше отклонявана, преди накрая да бъде назначен на Урантия.	66:1.3 (741.5) Caligastia very early sought a commission as Planetary Prince, but repeatedly, when his request came up for approval in the constellation councils, it would fail to receive the assent of the Constellation Fathers. Caligastia seemed especially desirous of being sent as planetary ruler to a decimal or life-modification world. His petition had several times been disapproved before he was finally assigned to Urantia.
66:1.4 (741.6) Калигастия напусна Йерусем и зае отговорната длъжност на суверен владетел на света със завиден списък дела на Син верен и предан на благополучието на вселената на своя произход и пребиваване, независимо от свойствената му известна нетърпеливост в съчетание със склонност към несъгласие със съществуващия ред на нещата по редица второстепенни въпроси.	66:1.4 (741.6) Caligastia went forth from Jerusem to his trust of world dominion with an enviable record of loyalty and devotion to the welfare of the universe of his origin and sojourn, notwithstanding a certain characteristic restlessness coupled with a tendency to disagree with the established order in certain minor matters.
66:1.5 (741.7) В този паметен ден преди половин милион години аз се намирах в Йерусем, когато блестящият Калигастия напусна столицата на системата. Нито един Планетарен Принц не е започвал управлението на света с по-богат предварителен опит или по-добри перспективи, отколкото Калигастия. Аз съм уверен в едно: изпълнявайки своята задача — предавайки разказа за това събитие по каналите за далечна връзка на вселената — аз не можех ни най-малко да предположа, че този благороден Ланонандек така скоро ще предаде свещения дълг на планетарната опека и ще опетни славното име на тази възвишена категория на вселенско синовство. Бях уверен в това, че Урантия е попаднала в числото на петте или шестте най-щастливи планети в цялата Сатания, защото на нейното кормило щеше да застане толкова опитен, блестящ и оригинален ум. Тогава още не осъзнавах, че Калигастия незабелязано се проникваше със себелюбие, тогава още не разбирах така добре цялото коварство на личната годеливост.	66:1.5 (741.7) I was present on Jerusem when the brilliant Caligastia departed from the system capital. No prince of the planets ever embarked upon a career of world rulership with a richer preparatory experience or with better prospects than did Caligastia on that eventful day one-half million years ago. One thing is certain: As I executed my assignment of putting the narrative of that event on the broadcasts of the local universe, I never for one moment entertained even in the slightest degree any idea that this noble Lanonandek would so shortly betray his sacred trust of planetary custody and so horribly stain the fair name of his exalted order of universe sonship. I really regarded Urantia as being among the five or six most fortunate planets in all Satania in that it was to have such an experienced, brilliant, and original mind at the helm of world affairs. I did not then comprehend that Caligastia was insidiously falling in love with himself; I did not then so fully understand the subtleties of personality pride.
2. Персоналът на Принца ^top	2. The Prince’s Staff ^top
66:2.1 (742.1) Планетарният Принц беше изпратен за изпълнение на своята мисия не сам, а съпровождан от обичайния корпус от асистенти и административни помощници.	66:2.1 (742.1) The Planetary Prince of Urantia was not sent out on his mission alone but was accompanied by the usual corps of assistants and administrative helpers.
66:2.2 (742.2) Главата на тази група беше Далигастия, партньор и помощник на Планетарния Принц. Далигастия също беше вторичен Син-Ланонандек, бидейки 319 407 - ия член от тази категория. По време на назначението в качеството на партньор на Калигастия той заемаше длъжност асистент.	66:2.2 (742.2) At the head of this group was Daligastia, the associate-assistant of the Planetary Prince. Daligastia was also a secondary Lanonandek Son, being number 319,407 of that order. He ranked as an assistant at the time of his assignment as Caligastia’s associate.
66:2.3 (742.3) Планетарният персонал включваше голям брой сътрудници — ангели и други небесни същества, назначени за отстояване на интересите и съдействие на благополучието на човешките раси. Но от ваша гледна точка най-интересната група бяха телесните членове на персонала на Принца, които понякога се наричаха стотицата на Калигастия.	66:2.3 (742.3) The planetary staff included a large number of angelic co-operators and a host of other celestial beings assigned to advance the interests and promote the welfare of the human races. But from your standpoint the most interesting group of all were the corporeal members of the Prince’s staff—sometimes referred to as the Caligastia one hundred.
66:2.4 (742.4) Тези сто рематериализирани членове на персонала на Принца бяха избрани от Калигастия измежду 785 000 - те възходящи жители на Йерусем, пожелали да вземат участие в Урантийското приключение. Всички членове на избраната стотица бяха от различни планети и сред тях нямаше нито един от Урантия.	66:2.4 (742.4) These one hundred rematerialized members of the Prince’s staff were chosen by Caligastia from over 785,000 ascendant citizens of Jerusem who volunteered for embarkation on the Urantia adventure. Each one of the chosen one hundred was from a different planet, and none of them were from Urantia.
66:2.5 (742.5) Йерусемитските доброволци бяха доставени на Урантия със серафически транспорт направо от столицата на системата и след пристигането останаха в серафимирано състояние дотогава, докато не бяха осигурени с личностни форми. Тези форми отговаряха на двойнствения характер на особената планетарна служба и представляваха истински тела от плът и кръв, но настроени към жизнените контури на системата.	66:2.5 (742.5) These Jerusemite volunteers were brought by seraphic transport direct from the system capital to Urantia, and upon arrival they were held enseraphimed until they could be provided with personality forms of the dual nature of special planetary service, literal bodies consisting of flesh and blood but also attuned to the life circuits of the system.
66:2.6 (742.6) Малко преди пристигането на тези сто йерусемски жители двамата надзираващи Носители на Живота — постоянните обитатели на Урантия, изпълнили успешно своята задача, изпратиха в Йерусем и Едемия петиция с молба да се разреши присаждането на жинена плазма на сто избрани потомци на Андон и Фонта в материални тела, предназначени за телесния персонал на Принца. Тази молба беше удовлетворена в Йерусем и одобрена в Едемия.	66:2.6 (742.6) Sometime before the arrival of these one hundred Jerusem citizens, the two supervising Life Carriers resident on Urantia, having previously perfected their plans, petitioned Jerusem and Edentia for permission to transplant the life plasm of one hundred selected survivors of the Andon and Fonta stock into the material bodies to be projected for the corporeal members of the Prince’s staff. The request was granted on Jerusem and approved on Edentia.
66:2.7 (742.7) Съгласно този план Носителите на Живота избраха петдесет мъже и петдесет жени — потомци на Андон и Фонта, представляващи остатъците от най-добрите родове на тази уникална раса. С едно или две изключения, тези андонити, внесли своя принос в развитието на расата, бяха непознати един за друг. Живеещи далеч едни от други, те бяха събрани при границата на планетарната резиденция на Принца благодарение на координираното ръководство на Настройчиците на Съзнанието и помощта на серафическото войнство. Тук стоте човешки субекта бяха предадени в ръцете на изкусна комисия доброволци от Авалон, ръководещи извличането на част от жизнената плазма на тези потомци на Андон. След това този жив материал беше пренесен в материалните тела, изготвени за стоте йерусемити — членове на персонала на Принца. В това време новопристигналите жители на столицата на системата продължаваха да се намират в състоянието на сън, в който се бяха потопили за серафическия пренос.	66:2.7 (742.7) Accordingly, fifty males and fifty females of the Andon and Fonta posterity, representing the survival of the best strains of that unique race, were chosen by the Life Carriers. With one or two exceptions these Andonite contributors to the advancement of the race were strangers to one another. They were assembled from widely separated places by co-ordinated Thought Adjuster direction and seraphic guidance at the threshold of the planetary headquarters of the Prince. Here the one hundred human subjects were given into the hands of the highly skilled volunteer commission from Avalon, who directed the material extraction of a portion of the life plasm of these Andon descendants. This living material was then transferred to the material bodies constructed for the use of the one hundred Jerusemite members of the Prince’s staff. Meantime, these newly arrived citizens of the system capital were held in the sleep of seraphic transport.
66:2.8 (742.8) Тези събития, заедно със самия процес по създаването на специални тела за стотицата на Калигастия, породиха множество легенди, много от които впоследствие бяха смесени с по-късните предания, свързани с появата на планетата на Адам и Ева.	66:2.8 (742.8) These transactions, together with the literal creation of special bodies for the Caligastia one hundred, gave origin to numerous legends, many of which subsequently became confused with the later traditions concerning the planetary installation of Adam and Eve.
66:2.9 (743.1) Целият процес по възстановяването на личността — от пристигането на серафическия транспорт със стоте йерусемски доброволци до възстановяването на съзнанието в тези тройствени същества от сферата, отне точно десет дни.	66:2.9 (743.1) The entire transaction of repersonalization, from the time of the arrival of the seraphic transports bearing the one hundred Jerusem volunteers until they became conscious, threefold beings of the realm, consumed exactly ten days.
3. Далматия — Градът на Принца ^top	3. Dalamatia—The City of the Prince ^top
66:3.1 (743.2) Резиденцията на Планетарния Принц беше разположена в региона, където в това време се намираше Персийския залив, в областта, съответстваща на по-късната Месопотамия.	66:3.1 (743.2) The headquarters of the Planetary Prince was situated in the Persian Gulf region of those days, in the district corresponding to later Mesopotamia.
66:3.2 (743.3) В тези дни климатът и ландшафтът на Месопотамия във всички отношения благоприятстваха начинанията на Принца и неговия персонал и съществено се отличаваха от условията, които от известно време преобладават тук. Благоприятният климат като част от естественото обкръжение беше необходим, за да подбуди първобитните урантийци към постигане на някои начални успехи в културата и цивилизацията. Централната задача по това време беше превръщането на човека от ловец в скотовъд с надеждата, че по-късно ще се превърне в мирен фермер, любител на домашното огнище.	66:3.2 (743.3) The climate and landscape in the Mesopotamia of those times were in every way favorable to the undertakings of the Prince’s staff and their assistants, very different from conditions which have sometimes since prevailed. It was necessary to have such a favoring climate as a part of the natural environment designed to induce primitive Urantians to make certain initial advances in culture and civilization. The one great task of those ages was to transform man from a hunter to a herder, with the hope that later on he would evolve into a peace-loving, home-abiding farmer.
66:3.3 (743.4) Резиденцията на Планетарния Принц беше типичен пример за опорен център в младия развиващ се свят. Центърът на столицата на Принца представляваше много прост и красив град, обкръжен със стена висока дванадесет метра. В чест на Далигастия този всемирен културен център за култура беше наречен Далматия.	66:3.3 (743.4) The headquarters of the Planetary Prince on Urantia was typical of such stations on a young and developing sphere. The nucleus of the Prince’s settlement was a very simple but beautiful city, enclosed within a wall forty feet high. This world center of culture was named Dalamatia in honor of Daligastia.
66:3.4 (743.5) Градът беше разделен на десет сектора, в центъра на всеки от които се намираха резиденциите на десетте съвета на телесния персонал. Централно място заемаше храма на невидимия Отец. Административните резиденции на Принца и неговите партньори бяха устроени в дванадесет зали, разположени непосредствено около храма.	66:3.4 (743.5) The city was laid out in ten subdivisions with the headquarters mansions of the ten councils of the corporeal staff situated at the centers of these subdivisions. Centermost in the city was the temple of the unseen Father. The administrative headquarters of the Prince and his associates was arranged in twelve chambers immediately grouped about the temple itself.
66:3.5 (743.6) Всички сгради в Далматия бяха едноетажни, с изключение на двуетажните резиденции на съветите и централния храм на Бащата на всичко съществуващо — неголяма, но триетажна постройка.	66:3.5 (743.6) The buildings of Dalamatia were all one story except the council headquarters, which were two stories, and the central temple of the Father of all, which was small but three stories in height.
66:3.6 (743.7) По отношение на строителния материал този град демонстрираше висшето постижение за своето време: беше построен от тухли. Камък или дърво почти не се използваха. Благодарение на Далматия значително се повиши нивото на домостроене и селска архитектура сред обкръжаващите народи.	66:3.6 (743.7) The city represented the best practices of those early days in building material—brick. Very little stone or wood was used. Home building and village architecture among the surrounding peoples were greatly improved by the Dalamatian example.
66:3.7 (743.8) Недалеч от резиденцията на Принца обитаваха всички цветове и слоеве на човешкото общество. Именно от тези съседни племена бяха набрани първите ученици в училищата на Принца. При цялата си примитивност древните училища на Далматия осигуряваха всичко, което можеше да се направи за благото на мъжете и жените от тази първобитна епоха.	66:3.7 (743.8) Near the Prince’s headquarters there dwelt all colors and strata of human beings. And it was from these near-by tribes that the first students of the Prince’s schools were recruited. Although these early schools of Dalamatia were crude, they provided all that could be done for the men and women of that primitive age.
66:3.8 (743.9) Членовете на телесния персонал на Принца постоянно се събираха с най-добрите индивиди от съседните племена, подготвяйки тези ученици и вдъхновявайки ги, те ги изпращаха обратно като учители и лидери на своите народи.	66:3.8 (743.9) The Prince’s corporeal staff continuously gathered about them the superior individuals of the surrounding tribes and, after training and inspiring these students, sent them back as teachers and leaders of their respective peoples.
4. Ранният период на дейността на стоте ^top	4. Early Days of the One Hundred ^top
66:4.1 (743.10) Пристигането на персонала на Принца направи огромно впечатление. Независимо от това, че бяха необходими хиляда години, за да може тази новина да обиколи целия свят, ученията и поведението на стоте нови обитатели оказаха влияние върху племената обитаващи близо до резиденцията на Принца в Месопотамия. И много ваши последващи митове са основани на изкривените легенди за този ранен период на дейност на членовете на персонала на принца, пресъздадени на Урантия като свръх-хора.	66:4.1 (743.10) The arrival of the Prince’s staff created a profound impression. While it required almost a thousand years for the news to spread abroad, those tribes near the Mesopotamian headquarters were tremendously influenced by the teachings and conduct of the one hundred new sojourners on Urantia. And much of your subsequent mythology grew out of the garbled legends of these early days when these members of the Prince’s staff were repersonalized on Urantia as supermen.
66:4.2 (744.1) Сериозно препятствие за благотворното въздействие на такива извънпланетни учители е тенденцията на смъртните да се отнасят към тях като към богове, макар че с изключение на метода за своята поява на земята, стотицата на Калигастия — петдесетте мъже и петдесетте жени, не е прибягвала нито към свръхестествени методи, нито към свръхчовешки манипулации.	66:4.2 (744.1) The serious obstacle to the good influence of such extraplanetary teachers is the tendency of mortals to regard them as gods, but aside from the technique of their appearance on earth the Caligastia one hundred—fifty men and fifty women—did not resort to supernatural methods nor superhuman manipulations.
66:4.3 (744.2) И все пак членовете на телесния персонал бяха свръххора. Те пристъпиха към своята мисия на Урантия като необикновени тройствени същества:	66:4.3 (744.2) But the corporeal staff were nonetheless superhuman. They began their mission on Urantia as extraordinary threefold beings:
66:4.4 (744.3) 1. Те бяха телесни и относително човешки същества, тъй като съдържаха в себе си действителната жизнена плазма на човешките раси — плазмата на андонитите на Урантия.	66:4.4 (744.3) 1. They were corporeal and relatively human, for they embodied the actual life plasm of one of the human races, the Andonic life plasm of Urantia.
66:4.5 (744.4) Тези сто члена от персонала на Принца бяха поделени по равно по полов признак в съответствие с техния предишен смъртен статут. Всеки член на тази група можеше да стане един от родителите на някаква нова категория физическо същество, но получените от тях подробни инструкции позволяваха да се прибягва към това само при определени условия. Обикновено телесният персонал на Принца създава потомство малко преди завършването на специалното планетарно служене. Като правило това става с пристигането на Планетарните Адам и Ева или скоро след това.	66:4.5 (744.4) These one hundred members of the Prince’s staff were divided equally as to sex and in accordance with their previous mortal status. Each person of this group was capable of becoming coparental to some new order of physical being, but they had been carefully instructed to resort to parenthood only under certain conditions. It is customary for the corporeal staff of a Planetary Prince to procreate their successors sometime prior to retiring from special planetary service. Usually this is at, or shortly after, the time of the arrival of the Planetary Adam and Eve.
66:4.6 (744.5) Поради това тези особени същества имаха крайно смътна представа за това какъв тип материално същество може да се получи от техния съюз. Те така и никога не узнаха това: още преди планетарния труд да може да доведе до подобна крачка, целият режим беше обхванат от бунта и тези, които впоследствие станаха родители, бяха изолирани от жизнените контури на системата.	66:4.6 (744.5) These special beings therefore had little or no idea as to what type of material creature would be produced by their sexual union. And they never did know; before the time for such a step in the prosecution of their world work the entire regime was upset by rebellion, and those who later functioned in the parental role had been isolated from the life currents of the system.
66:4.7 (744.6) По отношение на цвета на кожата и езика тези материализирани членове на персонала на Калигастия съответстваха на андонитите. Те консумираха храна така, както и смъртните от съответния свят, но с едно изключение - възстановените тела на тази група изцяло се задоволяваха с вегетарианска диета. Това беше едно от съображенията, предопределили тяхното преживяване в топлия регион с изобилие от плодове и орехи. Практиката на съществуване за сметка на такава диета води началото си от времената на стотицата на Калигастия, тъй като този обичай широко се разпространи и повлия на културата на хранене на много обкръжаващи племена — групи, произлезли от някога изключително плътоядните еволюционни раси.	66:4.7 (744.6) In skin color and language these materialized members of Caligastia’s staff followed the Andonic race. They partook of food as did the mortals of the realm with this difference: The re-created bodies of this group were fully satisfied by a nonflesh diet. This was one of the considerations which determined their residence in a warm region abounding in fruits and nuts. The practice of subsisting on a nonflesh diet dates from the times of the Caligastia one hundred, for this custom spread near and far to affect the eating habits of many surrounding tribes, groups of origin in the once exclusively meat-eating evolutionary races.
66:4.8 (744.7) 2. Стотицата се състоеше от материални, но свръхчовешки същества, възсъздадени на Урантия като уникални мъже и жени от висок и особен тип.	66:4.8 (744.7) 2. The one hundred were material but superhuman beings, having been reconstituted on Urantia as unique men and women of a high and special order.
66:4.9 (744.8) Членовете на тази група, притежаващи временен статут на жители на Йерусем, все още не се бяха слели със своите Настройчици на Съзнанието; и когато те бяха приети като доброволци за планетарно служене заедно с низходящите категории синовенство, техните Настройчици се отделиха от тях. Но тези йерусемити бяха свръхчовешки същества: в техните души зрееха плодовете на възхода. В течение на смъртния живот в плът душата се намира в зачатъчно състояние; тя се ражда (възстановява) в моронтийния живот и претърпява растеж в последователните моронтийни светове. Затова душите на стотицата на Калигастия бяха вече разширени с постепенния опит, натрупан в седемте обителски свята и позволяващ им да придобият статут на жители на Йерусем.	66:4.9 (744.8) This group, while enjoying provisional citizenship on Jerusem, were as yet unfused with their Thought Adjusters; and when they volunteered and were accepted for planetary service in liaison with the descending orders of sonship, their Adjusters were detached. But these Jerusemites were superhuman beings—they possessed souls of ascendant growth. During the mortal life in the flesh the soul is of embryonic estate; it is born (resurrected) in the morontia life and experiences growth through the successive morontia worlds. And the souls of the Caligastia one hundred had thus expanded through the progressive experiences of the seven mansion worlds to citizenship status on Jerusem.
66:4.10 (744.9) В съответствие с получените инструкции членовете на персонала се въздържаха от полова репродукция, но те внимателно изучаваха своя личен строеж и внимателно изследваха всевъзможните аспекти на интелектуалната (разума) и моронтийната (душата) връзка. И на тридесет и третата година от своето пребиваване в Далматия — дълго преди завършването на строителството на стената, вторият и седмият член на Данитската група случайно откриха феномена, възникнал след съединяването на тяхната моронтийна същност (предполагаемо неполови и нематериални); в резултат на този експеримент се появи първото от първичните промеждутъчни създания. Новото същество беше напълно видимо от планетарния персонал и неговите небесни партньори, но невидимо за мъжете и жените на различните човешки племена. С одобрението на Планетарния Принц целият телесен персонал пристъпи към създаването на сходни същества и всички постигнаха успех, следвайки инструкциите на първата двойка от Данитската група. Съответно персоналът на Калигастия породи изначалния корпус първични промеждутъчни създания от 50 000 същества.	66:4.10 (744.9) In conformity to their instructions the staff did not engage in sexual reproduction, but they did painstakingly study their personal constitutions, and they carefully explored every imaginable phase of intellectual (mind) and morontia (soul) liaison. And it was during the thirty-third year of their sojourn in Dalamatia, long before the wall was completed, that number two and number seven of the Danite group accidentally discovered a phenomenon attendant upon the liaison of their morontia selves (supposedly nonsexual and nonmaterial); and the result of this adventure proved to be the first of the primary midway creatures. This new being was wholly visible to the planetary staff and to their celestial associates but was not visible to the men and women of the various human tribes. Upon authority of the Planetary Prince the entire corporeal staff undertook the production of similar beings, and all were successful, following the instructions of the pioneer Danite pair. Thus did the Prince’s staff eventually bring into being the original corps of 50,000 primary midwayers.
66:4.11 (745.1) Тези промеждутъчни създания оказваха огромна помощ в управлението на делата на световната столица. Те бяха невидими за хората, но първобитните обитатели на Далматия знаеха за тези невидими полудухове. В течение на много векове за тези еволюиращи смъртни целияj духовен свят се заключаваше в промеждутъчните създания.	66:4.11 (745.1) These mid-type creatures were of great service in carrying on the affairs of the world’s headquarters. They were invisible to human beings, but the primitive sojourners at Dalamatia were taught about these unseen semispirits, and for ages they constituted the sum total of the spirit world to these evolving mortals.
66:4.12 (745.2) 3. Членовете на стотицата на Калигастия притежаваха лично безсмъртие — те не умираха. В техните материални форми циркулираха противотоксичните компоненти на жизнените токове на системата; и ако техният контакт с жизнените контури не беше прекъснат от бунта, те биха живели безкрайно дълго — чак до пристигането на последващия Син Божий или до освобождаването им от планетарна служба и възобновяването на прекъснатия им възход към Хавона и Рая.	66:4.12 (745.2) 3. The Caligastia one hundred were personally immortal, or undying. There circulated through their material forms the antidotal complements of the life currents of the system; and had they not lost contact with the life circuits through rebellion, they would have lived on indefinitely until the arrival of a subsequent Son of God, or until their sometime later release to resume the interrupted journey to Havona and Paradise.
66:4.13 (745.3) Тези противотоксични допълнения на жизнените токове на Сатания се извличаха от плодовете на дървото на живота — храста на Едемия, изпратен на Урантия от Всевишните на Норлатиадек едновременно с пристигането на Калигастия. В епохата на Далматия това дърво растеше в централния двор на храма на невидимия Отец и докато материалните същества от персонала на Принца имаха достъп до дървото на живота, именно неговите плодове им осигуряваха безкраен живот — в противен случай те щяха да си остават смъртни.	66:4.13 (745.3) These antidotal complements of the Satania life currents were derived from the fruit of the tree of life, a shrub of Edentia which was sent to Urantia by the Most Highs of Norlatiadek at the time of Caligastia’s arrival. In the days of Dalamatia this tree grew in the central courtyard of the temple of the unseen Father, and it was the fruit of the tree of life that enabled the material and otherwise mortal beings of the Prince’s staff to live on indefinitely as long as they had access to it.
66:4.14 (745.4) Макар че тази поддръжка не представляваше някаква ценност за еволюционните раси, тя беше напълно достатъчна, за да се дари непрекъснат живот както на стотицата на Калигастия, така и на стоте свързани с нея видоизменени андонити.	66:4.14 (745.4) While of no value to the evolutionary races, this supersustenance was quite sufficient to confer continuous life upon the Caligastia one hundred and also upon the one hundred modified Andonites who were associated with them.
66:4.15 (745.5) В тази връзка е необходимо да поясним, че когато стоте андонити пожертваха своята човешка зародишна плазма за членовете на персонала на принца, Носителите на Живота внедриха в техните смъртни тела допълнението на системните контури. Така те получиха възможност да живеят едновременно с персонала — век след век, неподвластни на физическата смърт.	66:4.15 (745.5) It should be explained in this connection that, at the time the one hundred Andonites contributed their human germ plasm to the members of the Prince’s staff, the Life Carriers introduced into their mortal bodies the complement of the system circuits; and thus were they enabled to live on concurrently with the staff, century after century, in defiance of physical death.
66:4.16 (745.6) Впоследствие на стоте андонити разказаха за своето участие в създаването на нови форми за своите ръководители и тези сто андонити останаха в столицата като лични спътници на телесния персонал на Принца.	66:4.16 (745.6) Eventually the one hundred Andonites were made aware of their contribution to the new forms of their superiors, and these same one hundred children of the Andon tribes were kept at headquarters as the personal attendants of the Prince’s corporeal staff.
5. Организацията на стоте ^top	5. Organization of the One Hundred ^top
66:5.1 (745.7) Стотицата на Калигастия беше разделена на десет автономни съвета по десет члена във всеки. Когато два или няколко съвета провеждаха съвместни заседания, то на такива общи събрания председателстваше Далигастия. Бяха създадени десет групи:	66:5.1 (745.7) The one hundred were organized for service in ten autonomous councils of ten members each. When two or more of these ten councils met in joint session, such liaison gatherings were presided over by Daligastia. These ten groups were constituted as follows:
66:5.2 (745.8) 1. Съвет по въпросите на храненето и материалното благополучие. Тази група се оглавяваше от Анг. В компетенцията на този квалифициран корпус влизаха храната, водата, облеклото и помощта на материалния прогрес на хората. Те се учеха да копаят кладенци, да използват ручеите и да оросяват земята. Жителите на високопланинските региони и северняците те обучаваха на усъвършенствани методи за обработка на кожата за използването им като облекло, а по-късно специалистите от тази група научиха хората да тъкат.	66:5.2 (745.8) 1. The council on food and material welfare. This group was presided over by Ang. Food, water, clothes, and the material advancement of the human species were fostered by this able corps. They taught well digging, spring control, and irrigation. They taught those from the higher altitudes and from the north improved methods of treating skins for use as clothing, and weaving was later introduced by the teachers of art and science.
66:5.3 (746.1) Огромен прогрес беше достигнат в подобряването на методите за съхраняване на храната с помощта на сваряване, изсушаване и опушване. Така храната се превърна в най-древния вид собственост. Човекът се учеше да прави запаси за случаите на глада, който периодически довеждаше до рязко намаляване броя на населението на планетата.	66:5.3 (746.1) Great advances were made in methods of food storage. Food was preserved by cooking, drying, and smoking; it thus became the earliest property. Man was taught to provide for the hazards of famine, which periodically decimated the world.
66:5.4 (746.2) 2. Комисията по въпросите на опитомяването и използването на животните. Този съвет се занимаваше със селекцията и отглеждането на животните най-добре приспособени към това да превозват хора и тежести, да служат като източник на храна или да се използват при обработката на земята. Начело на този компетентен корпус стоеше Бон.	66:5.4 (746.2) 2. The board of animal domestication and utilization. This council was dedicated to the task of selecting and breeding those animals best adapted to help human beings in bearing burdens and transporting themselves, to supply food, and later on to be of service in the cultivation of the soil. This able corps was directed by Bon.
66:5.5 (746.3) Някои от опитомените и полезни животни днес са измрели, докато други продължават да служат и до ден днешен. Към това време кучетата вече отдавна живееха заедно с хората, а синият човек вече беше опитомил слона. Кравата беше дотолкова подобрена в резултат на щателна селекция, че стана ценен източник на храна; в порциона за хранене надлежно влязоха маслото и сиренето. Хората се научиха да използват биковете за превозване на тежести, но коня беше опитомен едва в по-късните времена. Членовете на този корпус научиха човека да използва колелото за улесняване на тегленето.	66:5.5 (746.3) Several types of useful animals, now extinct, were tamed, together with some that have continued as domesticated animals to the present day. Man had long lived with the dog, and the blue man had already been successful in taming the elephant. The cow was so improved by careful breeding as to become a valuable source of food; butter and cheese became common articles of human diet. Men were taught to use oxen for burden bearing, but the horse was not domesticated until a later date. The members of this corps first taught men to use the wheel for the facilitation of traction.
66:5.6 (746.4) Именно тогава за пръв път започнаха да се използват пощенските гълъби, извършващи дълги прелети за предаване на съобщения или извикване на помощ. Групата на Бон успя да превърне огромните фандори в пасажерски птици, които обаче измряха преди над тридесет хиляди години.	66:5.6 (746.4) It was in these days that carrier pigeons were first used, being taken on long journeys for the purpose of sending messages or calls for help. Bon’s group were successful in training the great fandors as passenger birds, but they became extinct more than thirty thousand years ago.
66:5.7 (746.5) 3. Съветници по въпросите на покоряването на хищните животни. Древният човек трябваше не само да опитомява някои животни, но и да се научи да се защитава от опасността от унищожаване от страна на другите, враждебни представители на животинското царство. Тази група беше оглавена от Дан.	66:5.7 (746.5) 3. The advisers regarding the conquest of predatory animals. It was not enough that early man should try to domesticate certain animals, but he must also learn how to protect himself from destruction by the remainder of the hostile animal world. This group was captained by Dan.
66:5.8 (746.6) Древната градска стена беше предназначена за защита от свирепи животни, а също за отразяване на внезапните атаки на враждебно настроените хора. Тези хора, жилищата на които нямаха стени и които живееха в гората, зависеха от укритието на дърветата, каменните убежища и поддържането на нощни огньове. Затова, естествено, тези учители посвещаваха много време на обучаване на своите ученици на методите за подобряване на човешките жилища. Използвайки усъвършенствани методи и използвайки капани хората постигаха голям прогрес в покоряването на животните.	66:5.8 (746.6) The purpose of an ancient city wall was to protect against ferocious beasts as well as to prevent surprise attacks by hostile humans. Those living without the walls and in the forest were dependent on tree dwellings, stone huts, and the maintenance of night fires. It was therefore very natural that these teachers should devote much time to instructing their pupils in the improvement of human dwellings. By employing improved techniques and by the use of traps, great progress was made in animal subjugation.
66:5.9 (746.7) 4. Групата за разпространяване и натрупване на знания се занимаваше с организацията и ръководството на чисто образователни дейности в тази древна епоха. Оглавяваше я Фад. Образователните методи на Фад се заключаваха в контрол на заетостта и обучението на по-съвършени методи на труд. Фад състави първата азбука и въведе писмеността. Тази азбука включваше двадесет и пет знака. Като материал за писане древните хора използваха дървесна кора, глинени плочки, каменни пластини, подобие на пергамент от обработена кожа, както и грубо подобие на хартия, която се приготвяше от гнездата на осите. Библиотеката на Далматия, разрушена скоро след измяната на Калигастия, съдържаше над два милиона отделни единици и беше известна като “домът на Фад”.	66:5.9 (746.7) 4. The faculty on dissemination and conservation of knowledge. This group organized and directed the purely educational endeavors of those early ages. It was presided over by Fad. The educational methods of Fad consisted in supervision of employment accompanied by instruction in improved methods of labor. Fad formulated the first alphabet and introduced a writing system. This alphabet contained twenty-five characters. For writing material these early peoples utilized tree barks, clay tablets, stone slabs, a form of parchment made of hammered hides, and a crude form of paperlike material made from wasps’ nests. The Dalamatia library, destroyed soon after the Caligastia disaffection, comprised more than two million separate records and was known as the “house of Fad.”
66:5.10 (746.8) Синият човек се увличаше от азбучното писмо и постигна най-голям прогрес в тази област. Червените хора предпочитаха рисунъчното писмо, докато жълтите хора за изразяване на думи и идеи преминаха към използването на символи сходни с тези, които използват днес. Но, както и много друго, азбуката беше изгубена за света в резултат на смутовете, последвали след бунта. Измяната на Калигастия разруши надеждата за свят с един език — във всеки случай, лиши го от тази надежда за неопределено дълъг срок.	66:5.10 (746.8) The blue man was partial to alphabet writing and made the greatest progress along such lines. The red man preferred pictorial writing, while the yellow races drifted into the use of symbols for words and ideas, much like those they now employ. But the alphabet and much more was subsequently lost to the world during the confusion attendant upon rebellion. The Caligastia defection destroyed the hope of the world for a universal language, at least for untold ages.
66:5.11 (747.1) 5. Комисия по въпросите на занаятите и търговията. Този съвет се занимаваше с развитието на производство вътре в племената и съдействаше за търговията между различните мирни групи. Негов лидер беше Нод. Този корпус поощряваше всеки вид първобитно производство. Неговите членове непосредствено влияеха на повишаването на нивото на живот за сметка на внедряването на нови предмети за потребление, които можеха да се окажат по вкуса на първобитните хора. Те значително разшириха търговията с по-качествена сол, произведена от съвета по въпросите на науката и изкуствата.	66:5.11 (747.1) 5. The commission on industry and trade. This council was employed in fostering industry within the tribes and in promoting trade between the various peace groups. Its leader was Nod. Every form of primitive manufacture was encouraged by this corps. They contributed directly to the elevation of standards of living by providing many new commodities to attract the fancy of primitive men. They greatly expanded the trade in the improved salt produced by the council on science and art.
66:5.12 (747.2) Именно тези просветителски групи, получили образование в училищата на Далматия, въведоха в практиката първите търговски кредити. В централната обменна каса те получаваха жетони, които се приемаха вместо реални стоки. Тези методи на водене на търговията останаха неизменни в продължение на сто хиляди години.	66:5.12 (747.2) It was among these enlightened groups educated in the Dalamatia schools that the first commercial credit was practiced. From a central exchange of credits they secured tokens which were accepted in lieu of the actual objects of barter. The world did not improve upon these business methods for hundreds of thousands of years.
66:5.13 (747.3) 6. Колегия на богооткровената религия. Работата на този орган напредваше трудно. Урантийската цивилизация в буквален смисъл на думата се изковаваше между наковалнята на необходимостта и чука на страха. Но тази група отбеляза значителен прогрес в стремежа си да замени със страха от създания (поклонението пред духовете) страха пред Създателя, преди нейните усилия да бъдат прекъснати и впоследствие изкривени в резултат на смута, до който доведоха бунта и разкола. Главата на този съвет беше Хеп.	66:5.13 (747.3) 6. The college of revealed religion. This body was slow in functioning. Urantia civilization was literally forged out between the anvil of necessity and the hammers of fear. But this group had made considerable progress in their attempt to substitute Creator fear for creature fear (ghost worship) before their labors were interrupted by the later confusion attendant upon the secession upheaval. The head of this council was Hap.
66:5.14 (747.4) За да не усложняват еволюционния процес никой от членовете на персонала на Принца не се опита да запознае урантийците с откровението; към него се обърнаха едва тогава, когато бяха изчерпани възможностите на еволюцията. Наистина, Хеп все пак отстъпи пред желанията на обитателите на града и основа религиозна служба. Неговата група научи далматийците на седем молитвени песнопения, а също и на ежедневна благодарност и накрая - на “молитвата на Отеца”, която звучеше така:	66:5.14 (747.4) None of the Prince’s staff would present revelation to complicate evolution; they presented revelation only as the climax of their exhaustion of the forces of evolution. But Hap did yield to the desire of the inhabitants of the city for the establishment of a form of religious service. His group provided the Dalamatians with the seven chants of worship and also gave them the daily praise-phrase and eventually taught them “the Father’s prayer,” which was:
66:5.15 (747.5) “Всеобщи Татко, чиито Синове ние почитаме, обърни към нас своя благосклонен взор. Освободи ни от всякакъв страх, освен от страха пред теб. Направи така, че да радваме нашите божествени учители и завинаги вложи истината в нашата уста. Освободи ни от насилието и гнева; научи ни да уважаваме старшите и това, което принадлежи на нашите ближни. Дай ни в тази година зелените пасбища и тучните стада за наслада на нашите сърца. Ние възнасяме молитви за най-скорошното идване на заветния усъвършенствувател и ще изпълним волята ти в тази свят, както я изпълняват другите в далечните светове”.	66:5.15 (747.5) “Father of all, whose Son we honor, look down upon us with favor. Deliver us from the fear of all save you. Make us a pleasure to our divine teachers and forever put truth on our lips. Deliver us from violence and anger; give us respect for our elders and that which belongs to our neighbors. Give us this season green pastures and fruitful flocks to gladden our hearts. We pray for the hastening of the coming of the promised uplifter, and we would do your will on this world as others do on worlds beyond.”
66:5.16 (747.6) Макар членовете на персонала на принца да бяха ограничени от естествените средства и обикновени методи за усъвършенстване на расите, те сдържаха обещанието си, че ще се появи нова раса — дар от Адам, цел на последващия еволюционен растеж след достигането до предела на биологичното развитие.	66:5.16 (747.6) Although the Prince’s staff were limited to natural means and ordinary methods of race improvement, they held out the promise of the Adamic gift of a new race as the goal of subsequent evolutionary growth upon the attainment of the height of biologic development.
66:5.17 (747.7) 7. Попечители на здравето и живота. Този съвет се занимаваше с внедряването на санитарията и развитието на основите на хигиената; възглавяваше го Лут.	66:5.17 (747.7) 7. The guardians of health and life. This council was concerned with the introduction of sanitation and the promotion of primitive hygiene and was led by Lut.
66:5.18 (747.8) Много от това, на което членове на този съвет научиха хората, беше изгубено в резултат на смутове в последващите векове и беше повторно открито през двадесети век. Те учеха хората, че приготвянето — варене или печене, на храната, е средство за предотвратяване на заболяванията и че подобна обработка на храната значително снижава детската смъртност и облекчава ранното отбиване на детето от гърдата.	66:5.18 (747.8) Its members taught much that was lost during the confusion of subsequent ages, never to be rediscovered until the twentieth century. They taught mankind that cooking, boiling and roasting, was a means of avoiding sickness; also that such cooking greatly reduced infant mortality and facilitated early weaning.
66:5.19 (747.9) Много знания, предадени на древните попечители на здравето от групата на Лут, се съхраняваха в земните племена чак до Мойсей, макар че бяха силно изкривени и претърпяха съществени изменения.	66:5.19 (747.9) Many of the early teachings of Lut’s guardians of health persisted among the tribes of earth on down to the days of Moses, even though they became much garbled and were greatly changed.
66:5.20 (748.1) Огромно препятствие в поддържането на хигиената сред невежите народи се заключаваше в това, че истинските причинители на много заболявания бяха твърде малки, за да могат да се видят с невъоръжено око, както и в това, че всички тези хора ги отличаваше суеверното отношение към огъня. Необходими бяха хилядолетия, за да ги заставиш да изгарят отпадъците; междувременно бяха подбуждани да закопават своите гниещи отпадъци. Голямо постижение на тази епоха в областта на санитарията стана разпространението на знанията за оздравителните и лечебни свойства на слънчевата светлина.	66:5.20 (748.1) The great obstacle in the way of promoting hygiene among these ignorant peoples consisted in the fact that the real causes of many diseases were too small to be seen by the naked eye, and also because they all held fire in superstitious regard. It required thousands of years to persuade them to burn refuse. In the meantime they were urged to bury their decaying rubbish. The great sanitary advance of this epoch came from the dissemination of knowledge regarding the health-giving and disease-destroying properties of sunlight.
66:5.21 (748.2) До пристигането на Калигастия къпането беше изключително религиозен обред. Необходим беше действително голям труд, за да заставиш първобитните хора да мият своите тела за поддържане на здраве. Лут в края на краищата се сдоби с това религиозните учители да правят измиване като част от очистителните обреди, които се извършваха веднъж седмично във връзка с полудневните церемонии, свързани с поклонението пред Бащата на всичко съществуващо.	66:5.21 (748.2) Before the Prince’s arrival, bathing had been an exclusively religious ceremonial. It was indeed difficult to persuade primitive men to wash their bodies as a health practice. Lut finally induced the religious teachers to include cleansing with water as a part of the purification ceremonies to be practiced in connection with the noontime devotions, once a week, in the worship of the Father of all.
66:5.22 (748.3) Освен това попечителите на здравето се опитваха да въведат ръкостискането вместо да обменят слюнка или да пият взаимно кръвта си, което беше знак за лична дружба и символ на преданост към групата. Но когато тези примитивни народи се освобождаваха от принудителното въздействие на ученията на небесните учители, те веднага се връщаха към своите предишни невежи и суеверни обичаи, разрушаващи тяхното здраве и довеждащи до разпространяването на заболявания.	66:5.22 (748.3) These guardians of health also sought to introduce handshaking in substitution for saliva exchange or blood drinking as a seal of personal friendship and as a token of group loyalty. But when out from under the compelling pressure of the teachings of their superior leaders, these primitive peoples were not slow in reverting to their former health-destroying and disease-breeding practices of ignorance and superstition.
66:5.23 (748.4) 8. Планетарен съвет по въпросите на изкуството и науката. Този съвет направи много за подобряване производствените методи на древния човек и неговите възвишени представи за красотата. Ръководител на тази група беше Мек.	66:5.23 (748.4) 8. The planetary council on art and science. This corps did much to improve the industrial technique of early man and to elevate his concepts of beauty. Their leader was Mek.
66:5.24 (748.5) Макар че в целия свят изкуството и науката се намираха в упадък, далматийците бяха обучавани на основите физиката и химията. Развиваше се грънчарския занаят, бяха подобрени всички приложни изкуства и издигнати на нова висота от идеалите за човешка красота. Но музиката започна да се развива истински едва с появата на виолетовата раса.	66:5.24 (748.5) Art and science were at a low ebb throughout the world, but the rudiments of physics and chemistry were taught the Dalamatians. Pottery was advanced, decorative arts were all improved, and the ideals of human beauty were greatly enhanced. But music made little progress until after the arrival of the violet race.
66:5.25 (748.6) Независимо от призивите на своите учители първобитните хора не се съгласяваха да експериментират с енергията на парата. Те така и не можаха да преодолеят своя огромен страх пред взривната сила на сгъстената пара. Наистина, в края на краищата те можаха да бъдат убедени да започнат да използват метала и огъня, макар че видът на нажежения до червено метал караше древния човек да изпада в ужас.	66:5.25 (748.6) These primitive men would not consent to experiment with steam power, notwithstanding the repeated urgings of their teachers; never could they overcome their great fear of the explosive power of confined steam. They were, however, finally persuaded to work with metals and fire, although a piece of red-hot metal was a terrorizing object to early man.
66:5.26 (748.7) Мек внесе голям принос в развитието на културата на андонитите и в изкуството на синия човек. Смесването на синия човек с потомците на Андон доведе по появата на художествено надарен тип хора, много от които станаха прекрасни скулптори. Те не се занимаваха с обработката на камък или мрамор, но градините на Далматия украсяваха техните изделия от втвърдена чрез изпичане глина.	66:5.26 (748.7) Mek did a great deal to advance the culture of the Andonites and to improve the art of the blue man. A blend of the blue man with the Andon stock produced an artistically gifted type, and many of them became master sculptors. They did not work in stone or marble, but their works of clay, hardened by baking, adorned the gardens of Dalamatia.
66:5.27 (748.8) Огромен прогрес беше постигнат в областта на приложните изкуства, голяма част изгубен в течение на дългите и тежки векове на бунта и повторно открит едва в ново време.	66:5.27 (748.8) Great progress was made in the home arts, most of which were lost in the long and dark ages of rebellion, never to be rediscovered until modern times.
66:5.28 (748.9) 9. Управление по въпросите на развитието на племенните отношения. На тази група беше поръчано развитието на човешкото общество до нивото на появата на държавата. Оглавяваше я Тут.	66:5.28 (748.9) 9. The governors of advanced tribal relations. This was the group intrusted with the work of bringing human society up to the level of statehood. Their chief was Tut.
66:5.29 (748.10) Тези ръководители направиха много за появата на практиката на междуплеменните бракове. Те поощряваха ухажването и женитбата, когато решението се вземаше след пълната възможност за всестранно познанство. Чисто войнствените танци станаха по-изящни и започнаха да служат за важни цели. Бяха въведени много състезателни игри, но древните хора се отличаваха със сериозен нрав; хуморът рядко украсяваше техния живот. Едва немного от тези обичаи се запазиха в течение на планетарния бунт.	66:5.29 (748.10) These leaders contributed much to bringing about intertribal marriages. They fostered courtship and marriage after due deliberation and full opportunity to become acquainted. The purely military war dances were refined and made to serve valuable social ends. Many competitive games were introduced, but these ancient folk were a serious people; little humor graced these early tribes. Few of these practices survived the subsequent disintegration of planetary insurrection.
66:5.30 (749.1) Тут и неговите партньори се стремяха към развиването на мирните групови обединения, към регулиране и хуманизация на методите за водене на война, координиране на междуплеменните отношения и усъвършенстване на органите на племенното управление. Близо до Далматия възникна по-висока култура и усъвършенстваните обществени отношения оказваха много полезно въздействие върху по-отдалечените времена. Но моделът на цивилизацията, преобладаваща в резиденцията на Принца, коренно се отличаваше от варварското общество, формирало се на другите места — така, както съвременното южноафриканско общество на Кейптаун коренно се отличава от примитивната култура на обитаващите на север ниски на ръст бушмени.	66:5.30 (749.1) Tut and his associates labored to promote group associations of a peaceful nature, to regulate and humanize warfare, to co-ordinate intertribal relations, and to improve tribal governments. In the vicinity of Dalamatia there developed a more advanced culture, and these improved social relations were very helpful in influencing more remote tribes. But the pattern of civilization prevailing at the Prince’s headquarters was quite different from the barbaric society evolving elsewhere, just as the twentieth-century society of Capetown, South Africa, is totally unlike the crude culture of the diminutive Bushmen to the north.
66:5.31 (749.2) 10. Върховен съд по въпросите на племенната координация и междурасовото сътрудничество. Работата на този висш съвет ръководеше Ван; този съд разглеждаше апелациите, отправяни към всичките останали девет специални комисии, контролиращи състоянието на човешките дела. Във владение на този притежаващ широки пълномощия съвет се намираха всички въпроси, имащи отношение към земните проблеми и не влизащи в компетенцията на другите групи. Този подбран корпус получи правото да изпълнява функциите на висшия съд на Урантия, след като неговият състав беше утвърден от Бащите на Съзвездия в Едемия.	66:5.31 (749.2) 10. The supreme court of tribal co-ordination and racial co-operation. This supreme council was directed by Van and was the court of appeals for all of the other nine special commissions charged with the supervision of human affairs. This council was one of wide function, being intrusted with all matters of earthly concern which were not specifically assigned to the other groups. This selected corps had been approved by the Constellation Fathers of Edentia before they were authorized to assume the functions of the supreme court of Urantia.
6. Управлението на Принца ^top	6. The Prince’s Reign ^top
66:6.1 (749.3) Нивото на културата се определя от социалните традиции на коренните обитатели на света, а темповете на разпространение на културата изцяло зависят от способностите на жителите на планетата да усвояват нови и по-прогресивни идеи.	66:6.1 (749.3) The degree of a world’s culture is measured by the social heritage of its native beings, and the rate of cultural expansion is wholly determined by the ability of its inhabitants to comprehend new and advanced ideas.
66:6.2 (749.4) Сляпата привързаност към традициите осигурява стабилност и взаимодействие благодарение на сантименталното съединение на миналото с настоящето, но тя в равна степен подтиска инициативата и сковава творческите сили на личността. Целият свят се намираше в лабиринта на традиционния морал, когато пристигна стотицата на Калигастия и пристъпи към провъзгласяването на новата доктрина на личната инициатива в социалните групи на това време. Но това благотворително управление беше прекъснато така скоро, че расите не успяха напълно да се освободят от робската привързаност към традициите; Урантия и досега се намира в прекомерната власт на обичая.	66:6.2 (749.4) Slavery to tradition produces stability and co-operation by sentimentally linking the past with the present, but it likewise stifles initiative and enslaves the creative powers of the personality. The whole world was caught in the stalemate of tradition-bound mores when the Caligastia one hundred arrived and began the proclamation of the new gospel of individual initiative within the social groups of that day. But this beneficent rule was so soon interrupted that the races never have been wholly liberated from the slavery of custom; fashion still unduly dominates Urantia.
66:6.3 (749.5) Стотицата на Калигастия — випускниците на обителските светове на Сатания — бяха добре запознати с изкуството и културата на Йерусем, но такива знания са практически безсмислени в условията на варварска планета, населена с примитивни хора. Тези мъдри същества знаеха до какво може да доведе внезапната трансформация или масовото възвисяване на първобитните раси на това време. Те добре разбираха постепенността на еволюцията на човешките видове и мъдро се въздържаха от каквито и да било радикални опити да видоизменят начина на живот на човека на земята.	66:6.3 (749.5) The Caligastia one hundred—graduates of the Satania mansion worlds—well knew the arts and culture of Jerusem, but such knowledge is nearly valueless on a barbaric planet populated by primitive humans. These wise beings knew better than to undertake the sudden transformation, or the en masse uplifting, of the primitive races of that day. They well understood the slow evolution of the human species, and they wisely refrained from any radical attempts at modifying man’s mode of life on earth.
66:6.4 (749.6) Всяка от десетте планетарни комисии пристъпи към постепенно и естествено развитие на поверените им области. Техният план се състоеше в привличане на най-добрите умове от обкръжаващите племена и, след съответната подготовка, в изпращането им обратно към съплеменниците им като посланици на социалния прогрес.	66:6.4 (749.6) Each of the ten planetary commissions set about slowly and naturally to advance the interests intrusted to them. Their plan consisted in attracting the best minds of the surrounding tribes and, after training them, sending them back to their people as emissaries of social uplift.
66:6.5 (749.7) Чужди посланици биваха изпращани към някой народ само по негова молба. Тези, които се трудеха в името на развитието и прогреса на даденото племе или раса, винаги биваха произлезли от това племе или тази раса. Членовете на стотицата на Калигастия не се опитваха да натрапят на друго племе обичаите на даже високоразвита раса. Те с неизменно търпение се трудеха над развитието и прогреса на изпитаните от времето нрави. Простодушните урантийци идваха в Далматия със своите социални обичаи не за да ги сменят с други, по-съвършени, а за да ги издигнат на нова висота чрез съприкосновение с по-висока култура и общуване с по-развити умове. Процесът беше бавен, но крайно ефективен.	66:6.5 (749.7) Foreign emissaries were never sent to a race except upon the specific request of that people. Those who labored for the uplift and advancement of a given tribe or race were always natives of that tribe or race. The one hundred would not attempt to impose the habits and mores of even a superior race upon another tribe. Always they patiently worked to uplift and advance the time-tried mores of each race. The simple folk of Urantia brought their social customs to Dalamatia, not to exchange them for new and better practices, but to have them uplifted by contact with a higher culture and by association with superior minds. The process was slow but very effectual.
66:6.6 (750.1) Учителите в Далматия се стремяха да съединят съзнателния социален отбор и напълно естествения отбор, присъщ на биологичната еволюция. Отдаде им се, без да предизвикат в човешкото общество объркване, съществено да ускорят неговата нормална и естествена еволюция. Прогрес чрез еволюция, а не революция чрез откровение — ето в какво се заключаваше патоса на техните усилия. На човешката раса щяха да са необходими векове за придобиване на зачатъците на религията и морала и тези свръх хора бяха достатъчно мъдри, за да не лишават човечеството от незначителния напредък на прогреса поради объркването и уплахата, които неизменно възникват, когато просветени и по-развити същества се опитват да усъвършенстват изостаналите раси чрез прекомерно обучение и просвещение.	66:6.6 (750.1) The Dalamatia teachers sought to add conscious social selection to the purely natural selection of biologic evolution. They did not derange human society, but they did markedly accelerate its normal and natural evolution. Their motive was progression by evolution and not revolution by revelation. The human race had spent ages in acquiring the little religion and morals it had, and these supermen knew better than to rob mankind of these few advances by the confusion and dismay which always result when enlightened and superior beings undertake to uplift the backward races by overteaching and overenlightenment.
66:6.7 (750.2) Когато християнските мисионери се отправят в дълбините на Африка, където децата трябва да се намират под родителска опека и да се подчиняват на родителите си до тяхната смърт, те довеждат до смущение и крах всички авторитети, опитвайки се — в продължение на едно единствено поколение, да изменят тази традиция посредством поучаване, че тези деца са длъжни да се освобождават от родителска опека при достигане на двадесет и една години.	66:6.7 (750.2) When Christian missionaries go into the heart of Africa, where sons and daughters are supposed to remain under the control and direction of their parents throughout the lifetime of the parents, they only bring about confusion and the breakdown of all authority when they seek, in a single generation, to supplant this practice by teaching that these children should be free from all parental restraint after they have attained the age of twenty-one.
7. Животът в Далматия ^top	7. Life in Dalamatia ^top
66:7.1 (750.3) Макар че резиденцията на Принца се отличаваше с изискана красота и трябваше да довежда първобитните хора в състояние на благоговеен трепет, тя беше крайно скромна. Зданията бяха не твърде големи, тъй като чрез внедряване на животновъдството извънземните учители се стремяха да доведат хората към евентуално земеделие. Осигуреността със земя в пределите на градските стени беше достатъчна за осигуряването на града при население около двадесет хиляди души с пасбища и градини.	66:7.1 (750.3) The Prince’s headquarters, though exquisitely beautiful and designed to awe the primitive men of that age, was altogether modest. The buildings were not especially large as it was the motive of these imported teachers to encourage the eventual development of agriculture through the introduction of animal husbandry. The land provision within the city walls was sufficient to provide for pasturage and gardening for the support of a population of about twenty thousand.
66:7.2 (750.4) Вътрешността на централния храм за поклонение и десетте сгради за ръководещите групи свръх хора бяха наистина прекрасни произведения на изкуството. И макар жилищните здания да служеха като образец на подреденост и чистота в сравнение с по-късното ниво на развитие, всичко се отличаваше с простота и примитивност. В този център на културата не се използваха никакви чужди за Урантия методи.	66:7.2 (750.4) The interiors of the central temple of worship and the ten council mansions of the supervising groups of supermen were indeed beautiful works of art. And while the residential buildings were models of neatness and cleanliness, everything was very simple and altogether primitive in comparison with later-day developments. At this headquarters of culture no methods were employed which did not naturally belong on Urantia.
66:7.3 (750.5) В разпореждане на телесния персонал на Принца бяха прости и образцови обители, които служеха като жилища, предназначени за стимулиране и оказване на положително въздействие на учениците, временно намиращи се в световния център за обществена култура и образование.	66:7.3 (750.5) The Prince’s corporeal staff presided over simple and exemplary abodes which they maintained as homes designed to inspire and favorably impress the student observers sojourning at the world’s social center and educational headquarters.
66:7.4 (750.6) Уреденият семеен живот и съвместното преживяване на семейството на едно относително постоянно място, водят началото си от Далматия. Основно това стана следствие от личния пример и учения на членовете на стотицата на Калгастия и техните ученици. Като обществена единица домашното огнище се утвърди едва след като свръх мъжете и свръх жените на Далматия научиха човечеството на любов и загриженост за бъдещето на своите внуци и правнуци. Дивакът обича своето дете, но цивилизованият човек обича и своите внуци.	66:7.4 (750.6) The definite order of family life and the living of one family together in one residence of comparatively settled location date from these times of Dalamatia and were chiefly due to the example and teachings of the one hundred and their pupils. The home as a social unit never became a success until the supermen and superwomen of Dalamatia led mankind to love and plan for their grandchildren and their grandchildren’s children. Savage man loves his child, but civilized man loves also his grandchild.
66:7.5 (750.7) Членовете на персонала на Принца живееха съвместно като бащи и майки. Наистина собствени деца те нямаха, но в петдесетте образцови жилища на Далматия винаги имаше не по-малко от петстотин приемни малчугана, събрани от най-развитите семейства от андоническите и сангикските раси; много от такива деца бяха сирачета. За тях беше успех да получат възпитание и образование при своите свръхродители. След това, след тригодишно пребиваване в училищата на Принца (където се обучаваха от тринадесет до петнадесет-годишната си възраст), те можеха да встъпят в брак и да получават назначения като посланици на Принца в нуждаещите се племена на своите раси.	66:7.5 (750.7) The Prince’s staff lived together as fathers and mothers. True, they had no children of their own, but the fifty pattern homes of Dalamatia never sheltered less than five hundred adopted little ones assembled from the superior families of the Andonic and Sangik races; many of these children were orphans. They were favored with the discipline and training of these superparents; and then, after three years in the schools of the Prince (they entered from thirteen to fifteen), they were eligible for marriage and ready to receive their commissions as emissaries of the Prince to the needy tribes of their respective races.
66:7.6 (751.1) Фад беше попечител на програмата за образование. В Далматия тя се осъществяваше под формата на производствени училища: учениците получаваха образование на практика, придобивайки навици чрез ежедневно изпълнение на полезни задачи. Тази програма не оставяше без внимание умственото и душевно развитие, но предпочитане се отдаваше на уроците на труда. Обучението биваше индивидуално и групово. Занятията провеждаха както мъже, така и жени — поотделно и съвместно. Половината занятия преминаваха разделно за момчетата и момичетата, а другата половина — съвместно. Трудовите умения се развиваха в учащите се индивидуално, а навиците на обществения живот биваха придобивани от тях в групи или класове. Те се учеха да общуват с младшите групи, старшите групи и с възрастните, а също така и да работят в група със своите съвръстници. Освен това тях ги запознаваха с такива обединения като семейните групи, игровите команди и училищните класове.	66:7.6 (751.1) Fad sponsored the Dalamatia plan of teaching that was carried out as an industrial school in which the pupils learned by doing, and through which they worked their way by the daily performance of useful tasks. This plan of education did not ignore thinking and feeling in the development of character; but it gave first place to manual training. The instruction was individual and collective. The pupils were taught by both men and women and by the two acting conjointly. One half of this group instruction was by sexes; the other half was coeducational. Students were taught manual dexterity as individuals and were socialized in groups or classes. They were trained to fraternize with younger groups, older groups, and adults, as well as to do teamwork with those of their own ages. They were also familiarized with such associations as family groups, play squads, and school classes.
66:7.7 (751.2) В по-късен период сред тези, които преминаха подготовка в Месопотамия за последваща работа със своите раси, бяха андонитите от възвишенията на западна Индия заедно с представителите на червената и синята раси, а още по-късно беше приет неголям брой жълти хора.	66:7.7 (751.2) Among the later students trained in Mesopotamia for work with their respective races were Andonites from the highlands of western India together with representatives of the red men and the blue men; still later a small number of the yellow race were also received.
66:7.8 (751.3) Хеп даде на древните раси нравствен закон: Този кодекс беше известен като “Волята на Отеца” и се състоеше от седем заповеди:	66:7.8 (751.3) Hap presented the early races with a moral law. This code was known as “The Father’s Way” and consisted of the following seven commands:
66:7.9 (751.4) 1. Не се страхувай от никакъв Бог и не служи на никакъв Бог, освен на всеобщия Баща.	66:7.9 (751.4) 1. You shall not fear nor serve any God but the Father of all.
66:7.10 (751.5) 2. Подчинявай се на Сина на Отеца — управителят на света, и не изказвай неуважение към неговите свръхчовешки помощници.	66:7.10 (751.5) 2. You shall not disobey the Father’s Son, the world’s ruler, nor show disrespect to his superhuman associates.
66:7.11 (751.6) 3. Ако са те извикали в съда, не лъжи съдиите.	66:7.11 (751.6) 3. You shall not speak a lie when called before the judges of the people.
66:7.12 (751.7) 4. Не убивай мъже, жени или деца.	66:7.12 (751.7) 4. You shall not kill men, women, or children.
66:7.13 (751.8) 5. Не кради стоката или добитъка на ближния си.	66:7.13 (751.8) 5. You shall not steal your neighbor’s goods or cattle.
66:7.14 (751.9) 6. Не се докосвай до жената на своя другар.	66:7.14 (751.9) 6. You shall not touch your friend’s wife.
66:7.15 (751.10) 7. Не изказвай неуважение към своите родители или към старейшините на племето.	66:7.15 (751.10) 7. You shall not show disrespect to your parents or to the elders of the tribe.
66:7.16 (751.11) Такъв беше законът в Далматия в продължение на почти триста хиляди години. И много от каменните плочки, на които бяха начертани тези заповеди, лежат сега на дъното на морето край бреговете на Месопотамия и Персия. Стана привично всеки ден от седмицата да се повтаря една от тези заповеди, използвайки ги като приветствията и благодарността при приемането на храна.	66:7.16 (751.11) This was the law of Dalamatia for almost three hundred thousand years. And many of the stones on which this law was inscribed now lie beneath the waters off the shores of Mesopotamia and Persia. It became the custom to hold one of these commands in mind for each day of the week, using it for salutations and mealtime thanksgiving.
66:7.17 (751.12) Мярката за време в тези дни беше лунния месец — периодът от двадесети осем дни. С изключение на деня и нощта това беше единственото изчисляване на времето известно на древните народи. Седемдневната неделя беше въведена от учителите в Далматия на това основание, че семейството беше една четвърт от двадесет и осем. Несъмнено е, че значението на числото седем за свръхвселената им позволи да внесат в обичайното времеизчисление духовен елемент. Но сėдмичният период няма естествен произход.	66:7.17 (751.12) The time measurement of these days was the lunar month, this period being reckoned as twenty-eight days. That, with the exception of day and night, was the only time reckoning known to the early peoples. The seven-day week was introduced by the Dalamatia teachers and grew out of the fact that seven was one fourth of twenty-eight. The significance of the number seven in the superuniverse undoubtedly afforded them opportunity to introduce a spiritual reminder into the common reckoning of time. But there is no natural origin for the weekly period.
66:7.18 (751.13) Територията около града беше достатъчно плътно заселена в радиус от приблизително сто и шестдесет километра. Непосредствено зад пределите на града стотици випускници от училищата на Принца се занимаваха с животновъдство и използваха на практика знанията, получени от членовете на неговия персонал и техните многобройни човешки помощници. Някои от тях се занимаваха със земеделие и градинарство.	66:7.18 (751.13) The country around the city was quite well settled within a radius of one hundred miles. Immediately surrounding the city, hundreds of graduates of the Prince’s schools engaged in animal husbandry and otherwise carried out the instruction they had received from his staff and their numerous human helpers. A few engaged in agriculture and horticulture.
66:7.19 (751.14) Човекът не беше обречен на тежкия труд на земеделеца като наказание за минали грехове. “С пот на лицето ще придобиваш хляба си” не беше наказателна присъда, произнесена поради участието на човека в безумния бунт на Луцифер под ръководството на изменника Калигастия. Обработката на земята е неотменима от създаването на прогресивна цивилизация на еволюционните светове, такова предписание беше централна част от всички учения на Планетарния Принц и неговия персонал в течение на тристата хиляди години, преминали между тяхното пристигане на Урантия и тези трагични дни, когато Калигастия свърза своята съдба с метежника Луцифер. Обработката на земята не е проклятие - обратно, това е висше благоволение за всички онези, които по такъв начин получават възможността да се предадат на най-човешката от всички човешки дейности.	66:7.19 (751.14) Mankind was not consigned to agricultural toil as the penalty of supposed sin. “In the sweat of your face shall you eat the fruit of the fields” was not a sentence of punishment pronounced because of man’s participation in the follies of the Lucifer rebellion under the leadership of the traitorous Caligastia. The cultivation of the soil is inherent in the establishment of an advancing civilization on the evolutionary worlds, and this injunction was the center of all teaching of the Planetary Prince and his staff throughout the three hundred thousand years which intervened between their arrival on Urantia and those tragic days when Caligastia threw in his lot with the rebel Lucifer. Work with the soil is not a curse; rather is it the highest blessing to all who are thus permitted to enjoy the most human of all human activities.
66:7.20 (752.1) Към началото на бунта постоянното население на Далматия наброяваше почти шест хиляди души. Това число включва само постоянните учещи се, но не обхваща посетителите и наблюдателите, които винаги биваха над хиляда човека. Но вие едва ли сте способни да си създадете представа за изумителния прогрес на такава далечна епоха; практически всички чудесни постижения от това време бяха изтрити от лицето на земята в резултат от ужасяващото объркване и крайния духовен упадък, които последваха трагичното предателство и бунта на Калигастия.	66:7.20 (752.1) At the outbreak of the rebellion, Dalamatia had a resident population of almost six thousand. This number includes the regular students but does not embrace the visitors and observers, who always numbered more than one thousand. But you can have little or no concept of the marvelous progress of those faraway times; practically all of the wonderful human gains of those days were wiped out by the horrible confusion and abject spiritual darkness which followed the Caligastia catastrophe of deception and sedition.
8. Нещастията, донесени от Калигастия ^top	8. Misfortunes of Caligastia ^top
66:8.1 (752.2) Спомняйки си дългия път на Калигастия ние откриваме само една особеност от неговото поведение, на която може би следваше да обърнем внимание: той беше свръхиндивидуалист. Той беше склонен да поддържа практически всеки протест и обикновено симпатизираше на тези, които в мека форма изразяваха своето вътрешно несъгласие. Ние отбелязваме ранната тенденция да чувства отегчение от положението на подчинен, както и лека неприязън към всякаква форма на контрол. Макар че той донякъде се дразнеше при получаването на съвети от своите ръководители и в определена степен се съпротивяваше на висшата власт, на дело той беше неизменно предан на вселенските управители и се подчиняваше на разпорежданията на Бащите на Съзвездията. Чак до позорното предателство на Урантия в него не беше открит нито един истински недостатък.	66:8.1 (752.2) In looking back over the long career of Caligastia, we find only one outstanding feature of his conduct that might have challenged attention; he was ultraindividualistic. He was inclined to take sides with almost every party of protest, and he was usually sympathetic with those who gave mild expression to implied criticism. We detect the early appearance of this tendency to be restless under authority, to mildly resent all forms of supervision. While slightly resentful of senior counsel and somewhat restive under superior authority, nonetheless, whenever a test had come, he had always proved loyal to the universe rulers and obedient to the mandates of the Constellation Fathers. No real fault was ever found in him up to the time of his shameful betrayal of Urantia.
66:8.2 (752.3) Следва да се отбележи, че както Луцифер, така и Калигастия, търпеливо са възпитавани и с любов са предупреждавани за техните опасни наклонности, а също така и с постепенното развитие на тщестлавието и свързаното с него хипертрофирано чувство за собствена значимост. Но всички тези опити да му се помогне бяха погрешно изтълкувани като неоправдана критика и посегателство върху личната свобода. Както Калигастия, така и Луцифер смятаха, че техните дружелюбни съветници са действали под влиянието на същите тези осъдителни мотиви, които все повече проникваха в тяхното собствено изкривено съзнание и погрешни помисли. Те съдеха за своите неегоистични съветници през призмата на своя собствен, все по-явен егоизъм.	66:8.2 (752.3) It should be noted that both Lucifer and Caligastia had been patiently instructed and lovingly warned respecting their critical tendencies and the subtle development of their pride of self and its associated exaggeration of the feeling of self-importance. But all of these attempts to help had been misconstrued as unwarranted criticism and as unjustified interference with personal liberties. Both Caligastia and Lucifer judged their friendly advisers as being actuated by the very reprehensible motives which were beginning to dominate their own distorted thinking and misguided planning. They judged their unselfish advisers by their own evolving selfishness.
66:8.3 (752.4) От времето на пристигането на Принц Калигастия планетарната цивилизация се развиваше крайно успешно в течение на почти триста хиляди години. Без да се отчита този факт, че Урантия е планета за видоизменен живот и поради това е подложена на многобройни отклонения от нормите и необичайните еволюционни колебания, нейната планетарна история протече напълно удовлетворително чак до бунта на Луцифер и предателството на Калигастия. Цялата последваща история носи в себе си дълбок отпечатък от тази катастрофална грешка точно както и от това, че по-късно Адам и Ева не се справиха със своята планетарна мисия.	66:8.3 (752.4) From the arrival of Prince Caligastia, planetary civilization progressed in a fairly normal manner for almost three hundred thousand years. Aside from being a life-modification sphere and therefore subject to numerous irregularities and unusual episodes of evolutionary fluctuation, Urantia progressed very satisfactorily in its planetary career up to the times of the Lucifer rebellion and the concurrent Caligastia betrayal. All subsequent history has been definitely modified by this catastrophic blunder as well as by the later failure of Adam and Eve to fulfill their planetary mission.
66:8.4 (752.5) Принцът на Урантия се отдаде на властта на мрака по време на бунта на Луцифер и с това низвергна планетата в период на продължителен хаос. Впоследствие той беше лишен от пълновластие със съгласуваните действия на управителите на съзвездия и другите вселенски власти. Както и останалите обитатели на Урантия, той изпитваше неизбежните превратности от изолацията чак до появата на Адам и в определена степен спомогна за провала на плана за усъвършенстването на човешките раси, което трябваше а стане за сметка на привнасянето на кръвта на новата виолетова раса — потомците на Адам и Ева.	66:8.4 (752.5) The Prince of Urantia went into darkness at the time of the Lucifer rebellion, thus precipitating the long confusion of the planet. He was subsequently deprived of sovereign authority by the co-ordinate action of the constellation rulers and other universe authorities. He shared the inevitable vicissitudes of isolated Urantia down to the time of Adam’s sojourn on the planet and contributed something to the miscarriage of the plan to uplift the mortal races through the infusion of the lifeblood of the new violet race—the descendants of Adam and Eve.
66:8.5 (753.1) Властта на падналия Принц да се намесва в човешките дела беше в огромна степен подкопана от инкарнацията на Макивента Мелхиседек в облика на смъртен във времената на Авраам, а по-късно, по време на живота на Михаил в плът, този вероломен Принц беше окончателно лишен от цялата си власт на Урантия.	66:8.5 (753.1) The power of the fallen Prince to disturb human affairs was enormously curtailed by the mortal incarnation of Machiventa Melchizedek in the days of Abraham; and subsequently, during the life of Michael in the flesh, this traitorous Prince was finally shorn of all authority on Urantia.
66:8.6 (753.2) Макар че представата за въплътения дявол имаше в основата си определена почва в смисъл, че на планетата се намираше отвратителния предател Калигастия, учението за способността на такъв “дявол” да влияе върху човешкия разум против неговата свободна воля и естествен избор е чиста измислица. Даже до посвещението на Михаил на Урантия нито Калгастия, нито Далигастия бяха в състояние да подтискат смъртните или да отклоняват нормалните хора против волята им. Висшата власт по въпросите на нравствения избор е свободната воля на човека; даже вътрешният Настройчик на Съзнанието се отказва да принуди човека да мисли каквото и да е, или да прави каквото и да е, противоречащо на избора на свободната воля на самия човек.	66:8.6 (753.2) The doctrine of a personal devil on Urantia, though it had some foundation in the planetary presence of the traitorous and iniquitous Caligastia, was nevertheless wholly fictitious in its teachings that such a “devil” could influence the normal human mind against its free and natural choosing. Even before Michael’s bestowal on Urantia, neither Caligastia nor Daligastia was ever able to oppress mortals or to coerce any normal individual into doing anything against the human will. The free will of man is supreme in moral affairs; even the indwelling Thought Adjuster refuses to compel man to think a single thought or to perform a single act against the choosing of man’s own will.
66:8.7 (753.3) И сега този планетарен бунтовник, изцяло лишен от възможността да вреди на своите предишни подчинени, очаква окончателния съд на Извечно Древните на Уверса над всички участници в бунта на Луцифер.	66:8.7 (753.3) And now this rebel of the realm, shorn of all power to harm his former subjects, awaits the final adjudication, by the Uversa Ancients of Days, of all who participated in the Lucifer rebellion.
66:8.8 (753.4) [Представено от Мелхиседек от Небадон.]	66:8.8 (753.4) [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]