Документ 70	Paper 70
Еволюция на управлението при хората	The Evolution of Human Government
70:0.1 (783.1) ЧОВЕКЪТ все още не беше успял частично да реши проблема със средствата за съществуване, когато се сблъска със задачата за регулиране на отношенията между хората. Развитието на промишленото производство изискваше законност, ред и социално приспособяване; частната собственост доведе до необходимостта от управление.	70:0.1 (783.1) NO SOONER had man partially solved the problem of making a living than he was confronted with the task of regulating human contacts. The development of industry demanded law, order, and social adjustment; private property necessitated government.
70:0.2 (783.2) В еволюционния свят антагонизмите са естествени; светът се осигурява само за сметка на регулативната обществена система. Социалното регулиране е неотделимо от организацията на обществото; обединението предполага наличие на някаква управляваща власт. Управлението разрешава принудително противоречията, съществуващи между племената, клановете, семействата и отделните хора.	70:0.2 (783.2) On an evolutionary world, antagonisms are natural; peace is secured only by some sort of social regulative system. Social regulation is inseparable from social organization; association implies some controlling authority. Government compels the co-ordination of the antagonisms of the tribes, clans, families, and individuals.
70:0.3 (783.3) Управлението се появява в резултат от неосъзнат процес; то се развива по пътя на пробите и грешките. То е необходимо за оцеляването, защото става традиционно. Анархията води към сиромашия; затова управлението е относителен закон и ред — формира се или продължава да се формира постепенно. Принудителните потребности на борбата за съществуване буквално заставяха човешкия род да върви по пътя на прогреса, към цивилизацията.	70:0.3 (783.3) Government is an unconscious development; it evolves by trial and error. It does have survival value; therefore it becomes traditional. Anarchy augmented misery; therefore government, comparative law and order, slowly emerged or is emerging. The coercive demands of the struggle for existence literally drove the human race along the progressive road to civilization.
1. Възникването на войните ^top	1. The Genesis of War ^top
70:1.1 (783.4) Войната е естествено състояние и наследство на развиващия се човек, мирът е социалната мярка, определяща прогреса на цивилизацията. До частичната социализация на еволюиращите раси човекът беше крайно индивидуалистичен, изключително подозрителен и невероятно свадлив. Насилието е закон на природата, враждебността е автоматична реакция на децата на природата, докато войната — това са същите тези действия, но изпълнявани съвместно. Всеки път, когато общественият строй се подлага на изпитания поради сложности, съпровождащи обществения прогрес, неизменно се извършва бързо и разрушително връщане към тези древни методи за насилствено разрешаване на раздразненията, пораждани от човешките взаимоотношения.	70:1.1 (783.4) War is the natural state and heritage of evolving man; peace is the social yardstick measuring civilization’s advancement. Before the partial socialization of the advancing races man was exceedingly individualistic, extremely suspicious, and unbelievably quarrelsome. Violence is the law of nature, hostility the automatic reaction of the children of nature, while war is but these same activities carried on collectively. And wherever and whenever the fabric of civilization becomes stressed by the complications of society’s advancement, there is always an immediate and ruinous reversion to these early methods of violent adjustment of the irritations of human interassociations.
70:1.2 (783.5) Войната е животинската реакция, провокирана от неразбирането и раздразнението; мирът настъпва при цивилизовано решаване на всякакви подобни проблеми и трудности. Както сангикските раси, така и деградиралите впоследствие адамити и нодити се отличаваха с агресивност. Андонитите още в дълбока древност научиха златното правило и даже днес техните потомци — ескимосите, стриктно изпълняват този закон. Тези народи почитат обичаите; на тях им е практически непознато насилственото разрешаване на противоречията.	70:1.2 (783.5) War is an animalistic reaction to misunderstandings and irritations; peace attends upon the civilized solution of all such problems and difficulties. The Sangik races, together with the later deteriorated Adamites and Nodites, were all belligerent. The Andonites were early taught the golden rule, and, even today, their Eskimo descendants live very much by that code; custom is strong among them, and they are fairly free from violent antagonisms.
70:1.3 (783.6) Андон учеше своите деца да уреждат споровете по следния начин: всеки участник в спора удряше с пръчка по дърво, едновременно проклинайки го; този, чиято пръчка се счупеше първа, се смяташе за победител. По-късните андонити обикновено разрешаваха споровете, устройвайки публични представления, на които спорещите се надсмиваха и подиграваха един друг, докато публиката определяше победителя чрез аплодисменти.	70:1.3 (783.6) Andon taught his children to settle disputes by each beating a tree with a stick, meanwhile cursing the tree; the one whose stick broke first was the victor. The later Andonites used to settle disputes by holding a public show at which the disputants made fun of and ridiculed each other, while the audience decided the winner by its applause.
70:1.4 (783.7) Такъв феномен като войната можеше да възникне само тогава, когато нивото на развитие на обществото позволи на практика да се познаят периоди на мир и да се утвърдят методите за водене на война. Самото понятие „война” подразбира известна степен на организираност.	70:1.4 (783.7) But there could be no such phenomenon as war until society had evolved sufficiently far to actually experience periods of peace and to sanction warlike practices. The very concept of war implies some degree of organization.
70:1.5 (784.1) С появата на социални групи личните раздразнения започнаха да се разтварят в настроенията на групите, което спомагаше за вътрешноплеменното спокойствие за сметка нарушаването на вътрешноплеменния мир. Затова отначало мирът се постигаше вътре в групата, която винаги изпитваше неприязън и ненавист към външния свят на чуждоземците. Древният човек смяташе за чест да пролива чужда кръв.	70:1.5 (784.1) With the emergence of social groupings, individual irritations began to be submerged in the group feelings, and this promoted intratribal tranquillity but at the expense of intertribal peace. Peace was thus first enjoyed by the in-group, or tribe, who always disliked and hated the out-group, foreigners. Early man regarded it a virtue to shed alien blood.
70:1.6 (784.2) Но отначало даже това не помагаше. Когато древните вождове се опитваха да изглаждат недоразумения, често — минимум веднъж годишно — им се налагаше да ги разрешават с племенни битки. Разделяйки се на две групи и въоръжавайки се с камъни, членовете на клана целия ден се биеха един с друг — и то само защото получаваха удоволствие от това: на тях наистина им харесваше да се бият.	70:1.6 (784.2) But even this did not work at first. When the early chiefs would try to iron out misunderstandings, they often found it necessary, at least once a year, to permit the tribal stone fights. The clan would divide up into two groups and engage in an all-day battle. And this for no other reason than just the fun of it; they really enjoyed fighting.
70:1.7 (784.3) Войните продължават поради самата човешка природа: човекът произлиза от животните, а на всички животни е свойствена агресивност. Ето някои причини, водещи до войни в древността:	70:1.7 (784.3) Warfare persists because man is human, evolved from an animal, and all animals are bellicose. Among the early causes of war were:
70:1.8 (784.4) 1. Гладът, който водеше към набези с цел завладяване на храна. Недостигът на земя водеше до война и в такива схватки бяха практически унищожавани ранните мирни племена.	70:1.8 (784.4) 1. Hunger, which led to food raids. Scarcity of land has always brought on war, and during these struggles the early peace tribes were practically exterminated.
70:1.9 (784.5) 2. Недостигът на жени; опитът да се попълни недостигът от домашна прислуга. Кражбата на жени винаги служеше като причина за войни.	70:1.9 (784.5) 2. Woman scarcity—an attempt to relieve a shortage of domestic help. Woman stealing has always caused war.
70:1.10 (784.6) 3. Тщеславието — стремежът да се демонстрира племенна доблест. По-развитите групи воюваха, за да наложат своя начин на живот на другите народи.	70:1.10 (784.6) 3. Vanity—the desire to exhibit tribal prowess. Superior groups would fight to impose their mode of life upon inferior peoples.
70:1.11 (784.7) 4. Робите — потребността от допълнителна работна сила.	70:1.11 (784.7) 4. Slaves—need of recruits for the labor ranks.
70:1.12 (784.8) 5. Отмъщението служеше като основание за войни, когато едно племе смяташе, че причина за смъртта на техния съплеменник е съседното племе. Траурът продължаваше дотогава, докато в дома не донесяха отрязаната глава. Сравнително доскоро войната с цел възмездие се смяташе за благо дело.	70:1.12 (784.8) 5. Revenge was the motive for war when one tribe believed that a neighboring tribe had caused the death of a fellow tribesman. Mourning was continued until a head was brought home. The war for vengeance was in good standing right on down to comparatively modern times.
70:1.13 (784.9) 6. Като развлечение — в тези древни времена младите хора смятаха войната за развлечение. Когато светът ставаше угнетяващ, а сериозен и достатъчен повод за война нямаше, съседните племена обикновено започваха бой полунашега, превръщайки набезите в развлечение, в забавно разбъркване.	70:1.13 (784.9) 6. Recreation—war was looked upon as recreation by the young men of these early times. If no good and sufficient pretext for war arose, when peace became oppressive, neighboring tribes were accustomed to go out in semifriendly combat to engage in a foray as a holiday, to enjoy a sham battle.
70:1.14 (784.10) 7. Религията — стремежът да обърнат другите в своята вяра. Всички първобитни религии одобряваха войната. Едва в последно време религията започна да се отнася към войните неодобрително. За съжаление древните жреци бяха съучастници на военната власт. Една от най-големите крачки към мир в цялата история беше опитът да се отдели държавата от църквата.	70:1.14 (784.10) 7. Religion—the desire to make converts to the cult. The primitive religions all sanctioned war. Only in recent times has religion begun to frown upon war. The early priesthoods were, unfortunately, usually allied with the military power. One of the great peace moves of the ages has been the attempt to separate church and state.
70:1.15 (784.11) Древните племена винаги започваха войни по повеля на своите богове, по заповед на своите вождове или шамани. Юдеите вярваха в “Бога на битките”; и повествуванието за техния набег над мидиамците е типичен разказ за зверската жестокост, присъща на племенните войни в древността; това нападение, когато биват убити всички мъже, а след това всички момчета и жени освен девствените, би било по вкуса на племенния вожд, живял преди двеста години. И всичко това се правеше от “името на Господа, Бога на Израил”.	70:1.15 (784.11) Always these olden tribes made war at the bidding of their gods, at the behest of their chiefs or medicine men. The Hebrews believed in such a “God of battles”; and the narrative of their raid on the Midianites is a typical recital of the atrocious cruelty of the ancient tribal wars; this assault, with its slaughter of all the males and the later killing of all male children and all women who were not virgins, would have done honor to the mores of a tribal chieftain of two hundred thousand years ago. And all this was executed in the “name of the Lord God of Israel.”
70:1.16 (784.12) Такъв е разказът за еволюцията на обществото — естественото разрешение на проблемите на човешките раси, когато човекът сам твори своята съдба на земята. Подобни зверства не се внушават от Божество, независимо от тенденцията на човека да прехвърля отговорността на своите богове.	70:1.16 (784.12) This is a narrative of the evolution of society—the natural outworking of the problems of the races—man working out his own destiny on earth. Such atrocities are not instigated by Deity, notwithstanding the tendency of man to place the responsibility on his gods.
70:1.17 (784.13) Милосърдието на бойното поле дойде при човечеството не изведнъж. Даже когато юдеите ги управляваше жена — Девора, същата тази откровена жестокост продължаваше. В победата над езичниците действията на нейния генерал доведоха дотам, че “цялото опълчение падна от меча; никой не остана жив”.	70:1.17 (784.13) Military mercy has been slow in coming to mankind. Even when a woman, Deborah, ruled the Hebrews, the same wholesale cruelty persisted. Her general in his victory over the gentiles caused “all the host to fall upon the sword; there was not one left.”
70:1.18 (785.1) Още на ранния етап от историята на тази раса се използваше намазано с отрова оръжие. Нанасяха се най-различни наранявания. Саул, без да се колебае, поиска сто обрязани филистимци като откуп, който Давид трябваше да даде за дъщерята на царя Мелхола.	70:1.18 (785.1) Very early in the history of the race, poisoned weapons were used. All sorts of mutilations were practiced. Saul did not hesitate to require one hundred Philistine foreskins as the dowry David should pay for his daughter Michal.
70:1.19 (785.2) Отначало войните се водеха между цели племена, но в по-късни времена спорът на двама души се разрешаваше от тях на дуел, без привличане на своите племена. Появи се и обичаят съдбата на сражението на две армии да се решава от изхода на състезанието на единоборци, избирани от всяка страна, както в случая с Давид и Голиат.	70:1.19 (785.2) Early wars were fought between tribes as a whole, but in later times, when two individuals in different tribes had a dispute, instead of both tribes fighting, the two disputants engaged in a duel. It also became a custom for two armies to stake all on the outcome of a contest between a representative chosen from each side, as in the instance of David and Goliath.
70:1.20 (785.3) Първото облагодетелстване от война стана практиката да се вземат пленници. На следващия етап военните действия престанаха да се разпростират над жените, след което дойде признанието на мирното население. Скоро, във връзка с усложняването на военното изкуство, се появиха военните касти и регулярните армии. Още в древността на такива войни им се забраняваше да общуват с жени, които отдавна са престанали да воюват, макар че те винаги хранеха войника и се грижеха за него, благославяйки го за битката.	70:1.20 (785.3) The first refinement of war was the taking of prisoners. Next, women were exempted from hostilities, and then came the recognition of noncombatants. Military castes and standing armies soon developed to keep pace with the increasing complexity of combat. Such warriors were early prohibited from associating with women, and women long ago ceased to fight, though they have always fed and nursed the soldiers and urged them on to battle.
70:1.21 (785.4) Огромен напредък стана практиката за обявяване на война. Такива заявления за намерението да се започнат военни действия означаваха появата на чувство за справедливост, след което последва постепенно създаване на правила за водене на “цивилизована” война. Още в дълбока древност стана обичай да не се воюва около религиозни места, а по-късно — да не се водят военни действия по време на църковни празници. Следващото беше признаването на право на убежище; политическите бежанци се ползваха от защита.	70:1.21 (785.4) The practice of declaring war represented great progress. Such declarations of intention to fight betokened the arrival of a sense of fairness, and this was followed by the gradual development of the rules of “civilized” warfare. Very early it became the custom not to fight near religious sites and, still later, not to fight on certain holy days. Next came the general recognition of the right of asylum; political fugitives received protection.
70:1.22 (785.5) Така прийомите за водене на война се превърнаха от първобитен лов на хора в по-уредената система на съвременните “цивилизовани” народи. Но в отношенията между хората неприязънта бавно отстъпва място на симпатията.	70:1.22 (785.5) Thus did warfare gradually evolve from the primitive man hunt to the somewhat more orderly system of the later-day “civilized” nations. But only slowly does the social attitude of amity displace that of enmity.
2. Социалното значение на войната ^top	2. The Social Value of War ^top
70:2.1 (785.6) В миналите векове ожесточените войни водеха към социални промени и спомагаха за усвояване на нови идеи — такива, каквито не можеха да хрумнат на хората по естествен път за десет хиляди години. Ужасната цена, която се налагаше да се плаща за някои предимства на войната, се заключаваше в това, че обществото временно биваше отхвърляно назад към варварството; на цивилизованото благоразумие се налагаше да се отказва от своите права; войната е силно действащо лекарство, много скъпо и пределно опасно; макар че нерядко лекува някои от социалните болести, понякога то убива пациента — разрушава обществото.	70:2.1 (785.6) In past ages a fierce war would institute social changes and facilitate the adoption of new ideas such as would not have occurred naturally in ten thousand years. The terrible price paid for these certain war advantages was that society was temporarily thrown back into savagery; civilized reason had to abdicate. War is strong medicine, very costly and most dangerous; while often curative of certain social disorders, it sometimes kills the patient, destroys the society.
70:2.2 (785.7) Постоянната потребност от отбрана на държавата създава много нови и прогресивни социални преобразувания. Днес обществото ползва цял ред полезни нововъведения, поначало имащи изключително военен характер. То е задължено на войната даже за появата на танца, една от древните форми на който бяха военните упражнения.	70:2.2 (785.7) The constant necessity for national defense creates many new and advanced social adjustments. Society, today, enjoys the benefit of a long list of useful innovations which were at first wholly military and is even indebted to war for the dance, one of the early forms of which was a military drill.
70:2.3 (785.8) Войната имаше социално значение за миналите цивилизации поради следните причини:	70:2.3 (785.8) War has had a social value to past civilizations because it:
70:2.4 (785.9) 1. Тя изискваше дисциплинираност, укрепваше сътрудничеството.	70:2.4 (785.9) 1. Imposed discipline, enforced co-operation.
70:2.5 (785.10) 2. Поощряваше устойчивостта и храбростта.	70:2.5 (785.10) 2. Put a premium on fortitude and courage.
70:2.6 (785.11) 3. Възпитаваше и укрепваше национализма.	70:2.6 (785.11) 3. Fostered and solidified nationalism.
70:2.7 (785.12) 4. Унищожаваше слабите и неприспособени народи.	70:2.7 (785.12) 4. Destroyed weak and unfit peoples.
70:2.8 (785.13) 5. Развенчаваше илюзиите за първобитното равенство и избирателно разслояване на обществото.	70:2.8 (785.13) 5. Dissolved the illusion of primitive equality and selectively stratified society.
70:2.9 (785.14) Войната носи в себе си определена еволюционна ценност, води към естествен подбор. Но с постепенния прогрес цивилизацията трябва да се откаже от нея така, както в своето време човечеството се отказа от владеенето на роби. В древността войните следваха пътешествията и културните контакти; тези цели с по-голям успех се постигат днес с помощта на съвременните средства за транспорт и връзки. Древните войни водеха към изтребление на изостаналите народи; но в резултат от съвременните конфликти се унищожава основно най-добрият човешки материал. Отначало войните укрепваха организираността и ефективността — днес тези качества станаха цел на съвременната промишленост. В миналото войната беше социалната закваска, заставяща човечеството да върви напред; днес такъв резултат с голям успех се достига с помощта на честолюбието и изобретателността. Древните войни поддържаха представата за Бога на битките, но на съвременния човек му е казано, че Бог е любов. В миналото войната служеше за много полезни цели и беше незаменима опора при създаването на цивилизацията, но тя бързо се превръща в културен банкрут, неспособен да осигури дивиденти под формата на социална изгода, макар и донякъде съпоставими с ужасните загуби при обръщане към нея.	70:2.9 (785.14) War has had a certain evolutionary and selective value, but like slavery, it must sometime be abandoned as civilization slowly advances. Olden wars promoted travel and cultural intercourse; these ends are now better served by modern methods of transport and communication. Olden wars strengthened nations, but modern struggles disrupt civilized culture. Ancient warfare resulted in the decimation of inferior peoples; the net result of modern conflict is the selective destruction of the best human stocks. Early wars promoted organization and efficiency, but these have now become the aims of modern industry. During past ages war was a social ferment which pushed civilization forward; this result is now better attained by ambition and invention. Ancient warfare supported the concept of a God of battles, but modern man has been told that God is love. War has served many valuable purposes in the past, it has been an indispensable scaffolding in the building of civilization, but it is rapidly becoming culturally bankrupt—incapable of producing dividends of social gain in any way commensurate with the terrible losses attendant upon its invocation.
70:2.10 (786.1) Някога лекарите вярваха в кръвопускането като панацея за много болести, но оттогава откриха по-добри средства за лечение на повечето от тези заболявания.	70:2.10 (786.1) At one time physicians believed in bloodletting as a cure for many diseases, but they have since discovered better remedies for most of these disorders. And so must the international bloodletting of war certainly give place to the discovery of better methods for curing the ills of nations.
70:2.11 (786.2) Така и международното кръвопролитие трябва непременно да отстъпи място за търсене на най-добрите методи за излекуване на болестите, от които страдат нациите. Народите на Урантия вече встъпиха в исполинската борба на националистическия милитаризъм с индустриализма и в много отношения този конфликт е аналогичен на многовековната борба на скотовъдеца-ловец с фермера. Но ако на индустриализма е съдено да удържи връх в тази борба с милитаризма, той следва да избягва заплашващите го опасности. Процъфтяващата промишленост на Урантия е заплашвана от следните фактори:	70:2.11 (786.2) The nations of Urantia have already entered upon the gigantic struggle between nationalistic militarism and industrialism, and in many ways this conflict is analogous to the agelong struggle between the herder-hunter and the farmer. But if industrialism is to triumph over militarism, it must avoid the dangers which beset it. The perils of budding industry on Urantia are:
70:2.12 (786.3) 1. Силно теглене към материализма, духовна слепота.	70:2.12 (786.3) 1. The strong drift toward materialism, spiritual blindness.
70:2.13 (786.4) 2. Поклонение пред властта на богатството, изкривяване на ценностите.	70:2.13 (786.4) 2. The worship of wealth-power, value distortion.
70:2.14 (786.5) 3. Пороци на разкоша, културна незрелост.	70:2.14 (786.5) 3. The vices of luxury, cultural immaturity.
70:2.15 (786.6) 4. Все по-голяма опасност от празнота, равнодушие към служенето.	70:2.15 (786.6) 4. The increasing dangers of indolence, service insensitivity.
70:2.16 (786.7) 5. Нарастване на нежелателната расова търпимост, биологично израждане.	70:2.16 (786.7) 5. The growth of undesirable racial softness, biologic deterioration.
70:2.17 (786.8) 6. Заплаха за стандартизираното индустриално робство, закостенелост на личностите. Трудът облагородява, но отегчителната работа затъпява.	70:2.17 (786.8) 6. The threat of standardized industrial slavery, personality stagnation. Labor is ennobling but drudgery is benumbing.
70:2.18 (786.9) Милитаризмът е автократичен и жесток — свиреп. Варварският милитаризъм повишава социалната организация на победителите, но разлага победените. Индустриализмът е по-цивилизована система и трябва така да продължава своето развитие, за да помага за инициативата и да поощрява индивидуализма. Обществото следва с всички възможни методи да благоприятства развитието на самобитността.	70:2.18 (786.9) Militarism is autocratic and cruel—savage. It promotes social organization among the conquerors but disintegrates the vanquished. Industrialism is more civilized and should be so carried on as to promote initiative and to encourage individualism. Society should in every way possible foster originality.
70:2.19 (786.10) Прославянето на войната би било грешка; вместо това е нужно да се осъзнае значението на войната за обществото, за да може по-точно да си представим какви изисквания трябва да удовлетворяват заменящите я средства за продължаване развитието на цивилизацията. И ако вие не намерите такива адекватни замени, можете да бъдете уверени в това, че на войните още дълго няма да се сложи край.	70:2.19 (786.10) Do not make the mistake of glorifying war; rather discern what it has done for society so that you may the more accurately visualize what its substitutes must provide in order to continue the advancement of civilization. And if such adequate substitutes are not provided, then you may be sure that war will long continue.
70:2.20 (786.11) Човекът няма да приеме мира като нормален начин на живот, докато дълбоко и многократно не се убеди в това, че светът е най-добрият гарант за материално благополучие, а също и докато обществото не стане достатъчно мъдро, за да се научи да намира мирна замяна за удовлетворяването на свойствената на човека тенденция периодически да освобождава колективния импулс, помагащ да се изливат тези вечно натрупващи се емоции и енергии, които се отнасят към реакциите на хората за самосъхранение.	70:2.20 (786.11) Man will never accept peace as a normal mode of living until he has been thoroughly and repeatedly convinced that peace is best for his material welfare, and until society has wisely provided peaceful substitutes for the gratification of that inherent tendency periodically to let loose a collective drive designed to liberate those ever-accumulating emotions and energies belonging to the self-preservation reactions of the human species.
70:2.21 (786.12) Но макар и мимоходом, войната следва да се уважава като школа за опит, която е заставила расата на невежите индивидуалисти да се подчинят на централизираната власт — на главния ръководител. Старомодната война, по силата на присъщите ú свойства, действително издигаше за вождове велики хора, но в съвременните войни това не се случва. В търсене на лидери обществото е длъжно сега да се обърне към мирните завоевания — към промишлеността, науката и социалните постижения.	70:2.21 (786.12) But even in passing, war should be honored as the school of experience which compelled a race of arrogant individualists to submit themselves to highly concentrated authority—a chief executive. Old-fashioned war did select the innately great men for leadership, but modern war no longer does this. To discover leaders society must now turn to the conquests of peace: industry, science, and social achievement.
3. Първите човешки обединения ^top	3. Early Human Associations ^top
70:3.1 (787.1) В най-примитивното общество ордата е всичко: даже децата са нейна общинска собственост. Еволюиращото семейство смени ордата във възпитанието на децата, докато формиращите се племена и кланове заеха нейното място като социални единици.	70:3.1 (787.1) In the most primitive society the horde is everything; even children are its common property. The evolving family displaced the horde in child rearing, while the emerging clans and tribes took its place as the social unit.
70:3.2 (787.2) Половото влечение и майчинската любов създават семейството. Но истинско управление се появява едва тогава, когато започват да се формират надсемейни групи. До появата на семейство лидери на орди ставаха неформално избрани индивиди. Африканските бушмени и досега се намират на този първобитен стадий; в тяхната орда няма вождове.	70:3.2 (787.2) Sex hunger and mother love establish the family. But real government does not appear until superfamily groups have begun to form. In the prefamily days of the horde, leadership was provided by informally chosen individuals. The African Bushmen have never progressed beyond this primitive stage; they do not have chiefs in the horde.
70:3.3 (787.3) Кръвните връзки започнаха да обединяват семействата в кланове — родови общини, които на свой ред образуваха племена — териториални общини. Войните и външният натиск караха родовите кланове да се обединят в племена, но именно занаятите и търговията позволяваха на тези примитивни групи да запазят, макар и относителен, вътрешноплеменен мир.	70:3.3 (787.3) Families became united by blood ties in clans, aggregations of kinsmen; and these subsequently evolved into tribes, territorial communities. Warfare and external pressure forced the tribal organization upon the kinship clans, but it was commerce and trade that held these early and primitive groups together with some degree of internal peace.
70:3.4 (787.4) Международната търговия ще съдейства за укрепване на мира на Урантия в значително по-голяма степен, отколкото каквито и да било сантиментални разсъждения за мирно планиране. За търговските отношения съдейства развитието на езика и усъвършенстването на метода за връзка, както и появата на нови средства за комуникация.	70:3.4 (787.4) The peace of Urantia will be promoted far more by international trade organizations than by all the sentimental sophistry of visionary peace planning. Trade relations have been facilitated by development of language and by improved methods of communication as well as by better transportation.
70:3.5 (787.5) Отсъствието на общ език винаги е пречело на растежа на мирните групи, но универсалният език на съвременната търговия станаха парите. Съвременното общество не се разпада в значителна степен благодарение на промишления пазар. Стремежът към приход е могъщ цивилизатор, когато се допълва с желанието да служиш на хората.	70:3.5 (787.5) The absence of a common language has always impeded the growth of peace groups, but money has become the universal language of modern trade. Modern society is largely held together by the industrial market. The gain motive is a mighty civilizer when augmented by the desire to serve.
70:3.6 (787.6) В древността всяко племе съществуваше в обкръжението на концентричните кръгове на нарастващия страх и суеверия; затова някога съществуваше обичай да се убиват всички чужди, а по-късно — да се поробват. Първоначалната представа за дружба означаваше приемане в клана; смяташе се, че членството в клана се запазва и след смъртта, което беше една от първите представи за вечен живот.	70:3.6 (787.6) In the early ages each tribe was surrounded by concentric circles of increasing fear and suspicion; hence it was once the custom to kill all strangers, later on, to enslave them. The old idea of friendship meant adoption into the clan; and clan membership was believed to survive death—one of the earliest concepts of eternal life.
70:3.7 (787.7) Церемонията по приемането за член се заключаваше в това, двете страни да пият взаимно от своята кръв. На други места вместо кръв обменяха слюнка; така се появи практиката на социалната целувка. И всички церемонии по обединението, било то брак или приемане за член на клана, неизменно завършваха с пиршество.	70:3.7 (787.7) The ceremony of adoption consisted in drinking each other’s blood. In some groups saliva was exchanged in the place of blood drinking, this being the ancient origin of the practice of social kissing. And all ceremonies of association, whether marriage or adoption, were always terminated by feasting.
70:3.8 (787.8) В по-късни времена се използваше кръв, разредена с червено вино, а с времето церемонията по приемането на нови членове започна да завършва само с червено вино. Тя се изразяваше в съприкосновение с винени чаши и тяхното последващо пресушаване. Сред юдеите съществуваше видоизменена форма на церемонията на приема. Техните арабски предци се възползваха от клетва, която тогава произнасяха, като ръката на кандидата се полагаше на детеродния орган на местния от племето. Юдеите се отнасяха към приемането в своята среда на чуждоземци с добри братски чувства. “Отнасяйте се с чуждоземците, живеещи сред вас, както към своя народ; обичайте ги както себе си.”	70:3.8 (787.8) In later times, blood diluted with red wine was used, and eventually wine alone was drunk to seal the adoption ceremony, which was signified in the touching of the wine cups and consummated by the swallowing of the beverage. The Hebrews employed a modified form of this adoption ceremony. Their Arab ancestors made use of the oath taken while the hand of the candidate rested upon the generative organ of the tribal native. The Hebrews treated adopted aliens kindly and fraternally. “The stranger that dwells with you shall be as one born among you, and you shall love him as yourself.”
70:3.9 (787.9) „Дружеското отношение” към гостите беше проява на временно гостоприемство. Преди заминаването на гостите чинията се счупваше на две части и едната половина даваха на отиващия си приятел, за да може това да послужи като препоръка на хазаите за нови гости, които можеха да дойдат по-късно. Обикновено гостите внасяха своя принос, като разказваха истории за пътешествия и приключения. Древните разказвачи придобиха такава популярност, че в резултат се появиха забрани за подобни занимания, докато траеше ловният сезон или прибирането на реколтата.	70:3.9 (787.9) “Guest friendship” was a relation of temporary hospitality. When visiting guests departed, a dish would be broken in half, one piece being given the departing friend so that it would serve as a suitable introduction for a third party who might arrive on a later visit. It was customary for guests to pay their way by telling tales of their travels and adventures. The storytellers of olden times became so popular that the mores eventually forbade their functioning during either the hunting or harvest seasons.
70:3.10 (788.1) Първите мирни съглашения бяха “кръвните връзки”. Посланиците на две враждуващи племена пристигаха за сключване на мир, за да засвидетелстват своята почит, след което си правеха разрез в кожата, докато не потечеше кръв, и провъзгласяваха мир.	70:3.10 (788.1) The first treaties of peace were the “blood bonds.” The peace ambassadors of two warring tribes would meet, pay their respects, and then proceed to prick the skin until it bled; whereupon they would suck each other’s blood and declare peace.
70:3.11 (788.2) Първите мирни делегации се състояха от мъже, водещи най-хубавите девойки от своето племе за сексуално удовлетворяване на някогашните си врагове — така половата страст се използваше за подтискане на войнствеността. Племето, удостоено с такава чест, изпращаше ответни посланици от групата на своите девойки, след което се установяваше траен мир. Скоро бяха разрешени смесените бракове между семействата на племенните вождове.	70:3.11 (788.2) The earliest peace missions consisted of delegations of men bringing their choice maidens for the sex gratification of their onetime enemies, the sex appetite being utilized in combating the war urge. The tribe so honored would pay a return visit, with its offering of maidens; whereupon peace would be firmly established. And soon intermarriages between the families of the chiefs were sanctioned.
4. Клановете и племената ^top	4. Clans and Tribes ^top
70:4.1 (788.3) Първата мирна група стана семейството, след това кланът, племето, а по-късно нацията, която съответно се превърна в съвременна териториална държава. Фактът, че днешните мирни групи вече отдавна надхвърлиха границите на кръвните връзки и обхващат нациите, дава голяма надежда независимо от това, че народите на Урантия и досега губят огромни суми за военна подготовка.	70:4.1 (788.3) The first peace group was the family, then the clan, the tribe, and later on the nation, which eventually became the modern territorial state. The fact that the present-day peace groups have long since expanded beyond blood ties to embrace nations is most encouraging, despite the fact that Urantia nations are still spending vast sums on war preparations.
70:4.2 (788.4) Клановете представляваха кръвно свързани групи в пределите на едно племе, съществуващи по силата на някои общи интереси:	70:4.2 (788.4) The clans were blood-tie groups within the tribe, and they owed their existence to certain common interests, such as:
70:4.3 (788.5) 1. Произход от общи предци.	70:4.3 (788.5) 1. Tracing origin back to a common ancestor.
70:4.4 (788.6) 2. Привързаност към общ религиозен тотем.	70:4.4 (788.6) 2. Allegiance to a common religious totem.
70:4.5 (788.7) 3. Общ диалект.	70:4.5 (788.7) 3. Speaking the same dialect.
70:4.6 (788.8) 4. Общо място на обитаване.	70:4.6 (788.8) 4. Sharing a common dwelling place.
70:4.7 (788.9) 5. Страх пред общите врагове.	70:4.7 (788.9) 5. Fearing the same enemies.
70:4.8 (788.10) 6. Общ военен опит.	70:4.8 (788.10) 6. Having had a common military experience.
70:4.9 (788.11) Предводителите на клана винаги са се подчинявали на вожда на племето. По-ранното племенно управление представляваше свободна конфедерация на клановете. Австралийските аборигени така и не създадоха племенната форма на управление.	70:4.9 (788.11) The clan headmen were always subordinate to the tribal chief, the early tribal governments being a loose confederation of clans. The native Australians never developed a tribal form of government.
70:4.10 (788.12) Племенните вождове на мирното време обикновено принадлежаха към майчината линия; военните вождове образуваха бащината линия. Съдът при племенните вождове и първите царе се състоеше от предводителите на клановете, които обикновено бяха канени при царя няколко пъти в годината. Това му позволяваше да ги следи и да си осигурява тяхното сътрудничество. Клановете носеха полза в местното самоуправление, но те съществено задържаха формирането на крупните и силни нации.	70:4.10 (788.12) The clan peace chiefs usually ruled through the mother line; the tribal war chiefs established the father line. The courts of the tribal chiefs and early kings consisted of the headmen of the clans, whom it was customary to invite into the king’s presence several times a year. This enabled him to watch them and the better secure their co-operation. The clans served a valuable purpose in local self-government, but they greatly delayed the growth of large and strong nations.
5. Зараждането на управлението ^top	5. The Beginnings of Government ^top
70:5.1 (788.13) Всяка човешка институция има начало и гражданското управление е резултат от постепенната еволюция точно така, както и бракът, промишлеността и религията. Започвайки с древните кланове и първобитни племена, сменящи се един друг типове човешко управление постепенно възникваха и изчезваха чак до появата на тези форми на социално и гражданско регулиране, които характеризират втората третина на двадесети век.	70:5.1 (788.13) Every human institution had a beginning, and civil government is a product of progressive evolution just as much as are marriage, industry, and religion. From the early clans and primitive tribes there gradually developed the successive orders of human government which have come and gone right on down to those forms of social and civil regulation that characterize the second third of the twentieth century.
70:5.2 (788.14) С постепенното образуване на семейните единици в организацията на клана — обединения на еднокръвните семейства, бяха заложени основите на управлението. Първото истинско правителство стана съветът на старейшините. Тази регулативна група се състоеше от старци, отличаващи се по някакъв начин. Мъдростта и опитът отдавна се ценяха даже от диваците. Настъпи продължителният период на господство на старейшините. Олигархията на старците постепенно се изля в идеята за патриархата	70:5.2 (788.14) With the gradual emergence of the family units the foundations of government were established in the clan organization, the grouping of consanguineous families. The first real governmental body was the council of the elders. This regulative group was composed of old men who had distinguished themselves in some efficient manner. Wisdom and experience were early appreciated even by barbaric man, and there ensued a long age of the domination of the elders. This reign of the oligarchy of age gradually grew into the patriarchal idea.
70:5.3 (789.1) В древния съвет на старейшините се съдържаше потенциалът на всички правителствени функции — изпълнителна, законодателна и съдебна. При тълкуване на действащите нрави съветът ставаше съд; определяйки нови форми на обществените обичаи, той ставаше законодателен орган; въвеждайки в сила нови заповеди и закони, той представяше изпълнителен орган. Глава на съвета на старейшините стана един от предшествениците на появилите се впоследствие вождове на племето.	70:5.3 (789.1) In the early council of the elders there resided the potential of all governmental functions: executive, legislative, and judicial. When the council interpreted the current mores, it was a court; when establishing new modes of social usage, it was a legislature; to the extent that such decrees and enactments were enforced, it was the executive. The chairman of the council was one of the forerunners of the later tribal chief.
70:5.4 (789.2) В някои племена съветите се състояха от жени и жените от време на време възглавяваха много племена. Някои племена червени хора запазиха учението на Онамоналонтон в своята привързаност към единогласното управление на “съвета на седемте”.	70:5.4 (789.2) Some tribes had female councils, and from time to time many tribes had women rulers. Certain tribes of the red man preserved the teaching of Onamonalonton in following the unanimous rule of the “council of seven.”
70:5.5 (789.3) Човечеството с труд усвояваше истината, че в общество, където няма единство, е невъзможно да се решават нито мирни, нито военни въпроси. Примитивните “съвещания” рядко донасяха полза. Хората отдавна разбраха, че армията, възглавявана от група предводители от различни кланове, е неспособна да противостои на войската, начело на която стои един човек. Войната винаги създаваше царе.	70:5.5 (789.3) It has been hard for mankind to learn that neither peace nor war can be run by a debating society. The primitive “palavers” were seldom useful. The race early learned that an army commanded by a group of clan heads had no chance against a strong one-man army. War has always been a kingmaker.
70:5.6 (789.4) Отначало военачалниците се избираха само за военна служба. При настъпване на мира те предаваха някои свои пълномощия, а техните задължения приемаха все по-мирен характер. Но постепенно те започнаха да посягат и на мирното време, стремейки се да продължат своето управление в периода между войните. Те правеха така, че войните да следват една след друга без големи интервали. Тези древни главнокомандващи не обичаха да живеят в мир.	70:5.6 (789.4) At first the war chiefs were chosen only for military service, and they would relinquish some of their authority during peacetimes, when their duties were of a more social nature. But gradually they began to encroach upon the peace intervals, tending to continue to rule from one war on through to the next. They often saw to it that one war was not too long in following another. These early war lords were not fond of peace.
70:5.7 (789.5) В по-късни времена някои вождове се избираха не за военна, а за друга служба и критериите за отбор бяха необичайни физически данни или забележителни лични качества. Сред червената раса нерядко имаше два типа вождове: мирните племенни вождове и наследствени военачалници. Мирните управители бяха също така съдии и учители.	70:5.7 (789.5) In later times some chiefs were chosen for other than military service, being selected because of unusual physique or outstanding personal abilities. The red men often had two sets of chiefs—the sachems, or peace chiefs, and the hereditary war chiefs. The peace rulers were also judges and teachers.
70:5.8 (789.6) Начело на някои древни общини стояха шамани, които често изпълняваха функцията на вождове. Един и същи човек можеше да изпълнява задълженията на жрец, лекар и управител. Често древните царски знаци за отличие първоначално бяха символите или емблемите, украсяващи дрехите на жреците.	70:5.8 (789.6) Some early communities were ruled by medicine men, who often acted as chiefs. One man would act as priest, physician, and chief executive. Quite often the early royal insignias had originally been the symbols or emblems of priestly dress.
70:5.9 (789.7) Такъв е пътят за постепенното установяване на изпълнителната власт. Съветите на клановете и племената продължаваха да изпълняват съвещателна функция, явявайки се и предшественици на появилите се по-късно законодателна и съдебна клонове. Понастоящем всички тези форми на примитивно управление съществуват при различните африкански племена.	70:5.9 (789.7) And it was by these steps that the executive branch of government gradually came into existence. The clan and tribal councils continued in an advisory capacity and as forerunners of the later appearing legislative and judicial branches. In Africa, today, all these forms of primitive government are in actual existence among the various tribes.
6. Монархическото управление ^top	6. Monarchial Government ^top
70:6.1 (789.8) Ефективното държавно управление възникна с появата на вожда, притежаващ цялата пълнота на изпълнителната власт. Човекът разбра, че успешното управление е възможно само чрез издигане на упълномощени личности, а не на идеи.	70:6.1 (789.8) Effective state rule only came with the arrival of a chief with full executive authority. Man found that effective government could be had only by conferring power on a personality, not by endowing an idea.
70:6.2 (789.9) Системата на управление израсна от представите за власт, семейство или богатства. Когато патриархалният царски син ставаше истински цар, той понякога се наричаше “баща на своя народ”. По-късно се смяташе, че царете произхождат от героите. А още по-късно властта започна да се предава по наследство, което се обясняваше с вяра в божествения произход на царете.	70:6.2 (789.9) Rulership grew out of the idea of family authority or wealth. When a patriarchal kinglet became a real king, he was sometimes called “father of his people.” Later on, kings were thought to have sprung from heroes. And still further on, rulership became hereditary, due to belief in the divine origin of kings.
70:6.3 (789.10) Предаването на властта по наследство позволяваше да се избегне анархията, довеждаща преди до смут в периода между смъртта на царя и избирането на неговия приемник. Семейството имаше биологически глава, а кланът — избран естествен предводител; но племената и появилата се впоследствие държава нямаха естествен лидер и това стана още една причина вождовете-царе да започнат да предават своята власт по наследство.	70:6.3 (789.10) Hereditary kingship avoided the anarchy which had previously wrought such havoc between the death of a king and the election of a successor. The family had a biologic head; the clan, a selected natural leader; the tribe and later state had no natural leader, and this was an additional reason for making the chief-kings hereditary. The idea of royal families and aristocracy was also based on the mores of “name ownership” in the clans.
70:6.4 (790.1) Представата за царските семейства и аристокрацията също се основаваше на обичаи, признаващи “именното владение” в клановете. В края на краищата приемствеността на царската власт започна да се смята за свръхестествена: предполагаха, че царската кръв може да се проследи до времената на телесния персонал на Принц Калигастия. Царете се превръщаха в идоли, внушаващи прекомерен страх, и се появи особен маниер на говорене. Не толкова отдавна се смяташе, че съприкосновението с царя избавя от недъг и някои народи на Урантия и досега вярват в божествения произход на своите привилегии.	70:6.4 (790.1) The succession of kings was eventually regarded as supernatural, the royal blood being thought to extend back to the times of the materialized staff of Prince Caligastia. Thus kings became fetish personalities and were inordinately feared, a special form of speech being adopted for court usage. Even in recent times it was believed that the touch of kings would cure disease, and some Urantia peoples still regard their rulers as having had a divine origin.
70:6.5 (790.2) Превърнатият в идол древен цар често биваше държан в изолация; той се смяташе за твърде посветен, за да може да се гледа освен по празници и свещени дни. Обикновено се избираше олицетворяващ го представител, което положи началото на длъжността премиер-министър. Първото длъжностно лице на кабинета стана чиновник, разпореждащ се с храната; скоро след това се появиха и други. След известно време управителите започнаха да назначават свои представители, отговарящи за търговията и религията, и появата на кабинета стана непосредствена крачка към деперсонализация на изпълнителната власт. Тези помощници на древните царе станаха признатите благородници, а жената на царя постепенно се издигна до статута на царица, щом жените започнаха да се ползват с по-голямо уважение.	70:6.5 (790.2) The early fetish king was often kept in seclusion; he was regarded as too sacred to be viewed except on feast days and holy days. Ordinarily a representative was chosen to impersonate him, and this is the origin of prime ministers. The first cabinet officer was a food administrator; others shortly followed. Rulers soon appointed representatives to be in charge of commerce and religion; and the development of a cabinet was a direct step toward depersonalization of executive authority. These assistants of the early kings became the accepted nobility, and the king’s wife gradually rose to the dignity of queen as women came to be held in higher esteem.
70:6.6 (790.3) Откриването на отровите даде на безскрупулните управители огромна власт. Древното придворно магьосничество носеше дяволски характер: омагьосаните врагове на царя скоро умираха. Но даже и най-деспотичният тиранин се подчиняваше на известни ограничения; в крайна сметка, сдържаше го неотстъпният страх от това, да бъде вероломно убит. Шаманите, знахарите и жреците винаги държаха царете за юздите, а по-късно сдържащо начало станаха земеделците — аристокрацията. Клановете и племената просто въставаха, отхвърляйки своите деспоти и тирани. Когато смесените управители биваха осъждани на смърт, често им даваха възможност да извършат самоубийство, което положи началото на древния обичай да свършваш живота си със самоубийство при някои обстоятелства.	70:6.6 (790.3) Unscrupulous rulers gained great power by the discovery of poison. Early court magic was diabolical; the king’s enemies soon died. But even the most despotic tyrant was subject to some restrictions; he was at least restrained by the ever-present fear of assassination. The medicine men, witch doctors, and priests have always been a powerful check on the kings. Subsequently, the landowners, the aristocracy, exerted a restraining influence. And ever and anon the clans and tribes would simply rise up and overthrow their despots and tyrants. Deposed rulers, when sentenced to death, were often given the option of committing suicide, which gave origin to the ancient social vogue of suicide in certain circumstances.
7. Първобитните клубове и тайните общества ^top	7. Primitive Clubs and Secret Societies ^top
70:7.1 (790.4) Първите социални групи се определяха по кръвно родство; обединението водеше към нарастване на клана. Смесеният брак стана следващият етап на увеличаването на групата и образувалото се в резултат съставно племе стана първият истински политически орган. Следващата крачка в социалното развитие стана еволюцията на религиозните култове и политическите клубове. Първите от тях се появиха като тайни общества и имаха изключително религиозен характер; впоследствие те започнаха да изпълняват регулативна функция. В началото в тях влизаха само мъже; по-късно се появиха и женски групи. Скоро те се разделиха на два класа: социално-политически и религиозно-мистични.	70:7.1 (790.4) Blood kinship determined the first social groups; association enlarged the kinship clan. Intermarriage was the next step in group enlargement, and the resultant complex tribe was the first true political body. The next advance in social development was the evolution of religious cults and the political clubs. These first appeared as secret societies and originally were wholly religious; subsequently they became regulative. At first they were men’s clubs; later women’s groups appeared. Presently they became divided into two classes: sociopolitical and religio-mystical.
70:7.2 (790.5) Тайният характер на тези общества се обясняваше с много причини, сред които бяха следните:	70:7.2 (790.5) There were many reasons for the secrecy of these societies, such as:
70:7.3 (790.6) 1. Страх да си навлечеш недоволството на управителите поради нарушаването на някакво табу.	70:7.3 (790.6) 1. Fear of incurring the displeasure of the rulers because of the violation of some taboo.
70:7.4 (790.7) 2. Изпълнение на религиозни обреди на племенното малцинство.	70:7.4 (790.7) 2. In order to practice minority religious rites.
70:7.5 (790.8) 3. Пазене на важни “духовни” или търговски тайни.	70:7.5 (790.8) 3. For the purpose of preserving valuable “spirit” or trade secrets.
70:7.6 (790.9) 4. Изпълнение на особени заклинания или магьосничество.	70:7.6 (790.9) 4. For the enjoyment of some special charm or magic.
70:7.7 (790.10) Самата тайнственост на тези общества осигуряваше на членовете си онази власт над съплеменниците им, която дава тайната. Тайнствеността ласкае тщеславието; преминалите през обреда на посвещението бяха социалната аристокрация на своето време. След инициацията юношите ловуваха с мъжете, докато преди това събираха плодове с жените. И най-голямо унижение за юношата, позор пред цялото племе, ставаше неуспехът при изпитване на половата зрелост: в този случай го оставяха извън пределите на мъжкото общество, сред жените и децата, смятайки го за подобен на жена. Освен това на тези, които не бяха преминали инициация, не се разрешаваше да се женят.	70:7.7 (790.10) The very secrecy of these societies conferred on all members the power of mystery over the rest of the tribe. Secrecy also appeals to vanity; the initiates were the social aristocracy of their day. After initiation the boys hunted with the men; whereas before they had gathered vegetables with the women. And it was the supreme humiliation, a tribal disgrace, to fail to pass the puberty tests and thus be compelled to remain outside the men’s abode with the women and children, to be considered effeminate. Besides, noninitiates were not allowed to marry.
70:7.8 (791.1) Още в дълбока древност първобитните хора учеха своите юноши на полова сдържаност. Стана обичай да се вземат момчета от семейството в пубертетния период преди женитбата, доверявайки тяхното образование и възпитание на тайните мъжки общества. И една от основните функции на тези клубове беше контролът над поведението на младия човек, което предотвратяваше появата на незаконнородени деца.	70:7.8 (791.1) Primitive people very early taught their adolescent youths sex control. It became the custom to take boys away from parents from puberty to marriage, their education and training being intrusted to the men’s secret societies. And one of the chief functions of these clubs was to keep control of adolescent young men, thus preventing illegitimate children.
70:7.9 (791.2) Проституцията като източник на доходи възникна, когато тези мъжки клубове започнаха да плащат пари за използване на жени от други племена. Но по-древните групи изобщо не страдаха от полова разпуснатост.	70:7.9 (791.2) Commercialized prostitution began when these men’s clubs paid money for the use of women from other tribes. But the earlier groups were remarkably free from sex laxity.
70:7.10 (791.3) Инициацията на юношите обикновено продължаваше повече от пет години. С тези обреди бяха свързани многобройни самоизтезания и нанасяни болезнени порязвания. Първите обрязвания се извършваха като обред, свързан с посвещението в едно от такива тайни братства. Един от елементите на инициацията беше изрязването по тялото на племенните знаци; татуировката възникна от такива символични членства. Подобни изтезания, в съвкупност с многобройните лишения, се предназначаваха за закалка на юношите, за да им бъдат внушавани представи за реалността на живота и за неговите неизбежни трудности. Тази цел по-успешно се постигаше с помощта на появилите се по-късно атлетически игри и физически състезания.	70:7.10 (791.3) The puberty initiation ceremony usually extended over a period of five years. Much self-torture and painful cutting entered into these ceremonies. Circumcision was first practiced as a rite of initiation into one of these secret fraternities. The tribal marks were cut on the body as a part of the puberty initiation; the tattoo originated as such a badge of membership. Such torture, together with much privation, was designed to harden these youths, to impress them with the reality of life and its inevitable hardships. This purpose is better accomplished by the later appearing athletic games and physical contests.
70:7.11 (791.4) Но тайните общества действително се стремяха към усъвършенстването на нравствеността на юношеството. Едно от основните предназначения на пубертетните ритуали беше да се внуши на момчето, че не трябва да докосва чужди жени.	70:7.11 (791.4) But the secret societies did aim at the improvement of adolescent morals; one of the chief purposes of the puberty ceremonies was to impress upon the boy that he must leave other men’s wives alone.
70:7.12 (791.5) След години жестока дисциплина и подготовка — и малко преди женитбата, младите хора обикновено биваха освобождавани, предоставяйки им кратко време на отдих и свобода, след което те се връщаха, за да се оженят, и до края на дните си се подчиняваха на племенните табу. Този древен обичай съществуваше през всички векове и се запази до наши дни под формата на нелепата представа за необходимостта да “улегне”.	70:7.12 (791.5) Following these years of rigorous discipline and training and just before marriage, the young men were usually released for a short period of leisure and freedom, after which they returned to marry and to submit to lifelong subjection to the tribal taboos. And this ancient custom has continued down to modern times as the foolish notion of “sowing wild oats.”
70:7.13 (791.6) Впоследствие много племена решиха да формират тайни женски клубове с цел подготовка на големите момичета за омъжване и майчинство. След инициацията на девойките се разрешаваше да се омъжат и да посещават “сгледи”, което в това време съответстваше на излизане в обществото. Още в древността се появиха женските ордени, даващи обет за безбрачие.	70:7.13 (791.6) Many later tribes sanctioned the formation of women’s secret clubs, the purpose of which was to prepare adolescent girls for wifehood and motherhood. After initiation girls were eligible for marriage and were permitted to attend the “bride show,” the coming-out party of those days. Women’s orders pledged against marriage early came into existence.
70:7.14 (791.7) Скоро се появиха публичните клубове — организации, създавани от групи неженени мъже и неомъжени жени. В действителност тези обединения бяха първите училища. И макар че мъжките и женски клубове бяха склонни да се преследват един друг, някои по-прогресивни племена — след общуване с учителите от Далматия, започнаха да експериментират със съвместно обучение и създаване на училища-интернати и за двата пола.	70:7.14 (791.7) Presently nonsecret clubs made their appearance when groups of unmarried men and groups of unattached women formed their separate organizations. These associations were really the first schools. And while men’s and women’s clubs were often given to persecuting each other, some advanced tribes, after contact with the Dalamatia teachers, experimented with coeducation, having boarding schools for both sexes.
70:7.15 (791.8) Тайните общества спомагаха за постепенното създаване на социалните касти основно за сметка на тайнствения характер на процедурата на посвещението. Членовете на тези общества първоначално носеха маски за всяване на страх в любопитните към техните скръбни обреди — поклонението пред предците. По-късно тези ритуали се превърнаха в псевдоспиритични сеанси, на които уж се появяваха духове. Древните общества за “повторно раждане” използваха своята символика и особен таен език; освен това те се отричаха от някои видове храна и напитки. Те изпълняваха функцията на нощни пазители на реда и се занимаваха с най-различна обществена дейност.	70:7.15 (791.8) Secret societies contributed to the building up of social castes chiefly by the mysterious character of their initiations. The members of these societies first wore masks to frighten the curious away from their mourning rites—ancestor worship. Later this ritual developed into a pseudo seance at which ghosts were reputed to have appeared. The ancient societies of the “new birth” used signs and employed a special secret language; they also forswore certain foods and drinks. They acted as night police and otherwise functioned in a wide range of social activities.
70:7.16 (792.1) Всички тайни общества биваха задължавани да полагат клетва, изискваха конфиденциалност и биваха учени да пазят тайна. Тези ордени внушаваха ужас и държаха в подчинение масите; освен това те действаха като общество на бдителност и така фактически практикуваха линчуване. Те станаха първите шпиони, когато племената бяха във война, и първите агенти на тайната полиция, когато настъпеше мир. Най-доброто им качество беше това, че караха нехайния към средствата цар да се опасява за своя живот. За да ги неутрализират, царете си създаваха собствена тайна полиция.	70:7.16 (792.1) All secret associations imposed an oath, enjoined confidence, and taught the keeping of secrets. These orders awed and controlled the mobs; they also acted as vigilance societies, thus practicing lynch law. They were the first spies when the tribes were at war and the first secret police during times of peace. Best of all they kept unscrupulous kings on the anxious seat. To offset them, the kings fostered their own secret police.
70:7.17 (792.2) Тези общества доведоха до появата на първите политически партии. Отначало управлението на партийна основа се изразяваше в противопоставяне на “силните” срещу “слабите”. В древността смяната на правителствата ставаше едва след гражданска война — убедително доказателство за това, че слабите са станали силни.	70:7.17 (792.2) These societies gave rise to the first political parties. The first party government was “the strong” vs. “the weak.” In ancient times a change of administration only followed civil war, abundant proof that the weak had become strong.
70:7.18 (792.3) Търговците наемаха членовете на такива клубове за събиране на дългове, управителите — за събиране на налози. В течение на дълго време облагането с налози се посрещаше на нож. Една от най-древните форми беше десятъкът — една десета част от дохода или трофеите. Първоначално налозите се вземаха за издържането на царския двор, но се оказа, че налозите е по-лесно да се събират, отколкото да се жертват за нуждите на храма.	70:7.18 (792.3) These clubs were employed by merchants to collect debts and by rulers to collect taxes. Taxation has been a long struggle, one of the earliest forms being the tithe, one tenth of the hunt or spoils. Taxes were originally levied to keep up the king’s house, but it was found that they were easier to collect when disguised as an offering for the support of the temple service.
70:7.19 (792.4) Постепенно тези тайни общества станаха първите благотворителни организации, които по-късно се превърнаха в религиозни общества — предшественици на църквите. Съответно някои от тези общества придобиха междуплеменен характер, превръщайки се в първите международни братства.	70:7.19 (792.4) By and by these secret associations grew into the first charitable organizations and later evolved into the earlier religious societies—the forerunners of churches. Finally some of these societies became intertribal, the first international fraternities.
8. Обществените класи ^top	8. Social Classes ^top
70:8.1 (792.5) Умственото и физическо неравенство на хората неизбежно води до появата на обществени класи. Делението на социални слоеве отсъства само в най-примитивните и най-развити светове. В зората на цивилизацията все още не започва диференциация на различни нива, докато свят, утвърдил се в светлината и живота, основно се е избавил от такова деление на човечеството на класи, което е толкова характерно за всички промеждутъчни еволюционни стадии.	70:8.1 (792.5) The mental and physical inequality of human beings insures that social classes will appear. The only worlds without social strata are the most primitive and the most advanced. A dawning civilization has not yet begun the differentiation of social levels, while a world settled in light and life has largely effaced these divisions of mankind, which are so characteristic of all intermediate evolutionary stages.
70:8.2 (792.6) С преминаването на обществото от дивачество към варварство неговите човешки компоненти започват да показват тенденция към обединяването на класите по силата на следните причини:	70:8.2 (792.6) As society emerged from savagery to barbarism, its human components tended to become grouped in classes for the following general reasons:
70:8.3 (792.7) 1. Естествени: връзка, родство и брак; първите социални различия се основаваха на пола, възрастта и кръвта — родство с вожда.	70:8.3 (792.7) 1. Natural—contact, kinship, and marriage; the first social distinctions were based on sex, age, and blood—kinship to the chief.
70:8.4 (792.8) 2. Лични: признаване на способности, устойчивост, умения, сила на духа, след които скоро последва признаване на езиковото майсторство, знания и умствени способности.	70:8.4 (792.8) 2. Personal—the recognition of ability, endurance, skill, and fortitude; soon followed by the recognition of language mastery, knowledge, and general intelligence.
70:8.5 (792.9) 3. Случайни: войната и емиграцията водеха към разграничаването на човешки групи. Мощно въздействие върху еволюцията на класите оказаха завоеванията — отношението на победителя към победения, докато робството доведе до първото деление на обществото на свободни и крепостни.	70:8.5 (792.9) 3. Chance—war and emigration resulted in the separating of human groups. Class evolution was powerfully influenced by conquest, the relation of the victor to the vanquished, while slavery brought about the first general division of society into free and bond.
70:8.6 (792.10) 4. Икономически: богати и бедни. Богатството и владеенето на роби беше изходната причина за появата на едно от класовите общества.	70:8.6 (792.10) 4. Economic—rich and poor. Wealth and the possession of slaves was a genetic basis for one class of society.
70:8.7 (792.11) 5. Географски: класите се образуваха с появата на селски и градски колонии. Както градът, така и селото допринасяха за разделението на скотовъди-земеделци и търговци-промишленици с техните противоположни възгледи и реакции.	70:8.7 (792.11) 5. Geographic—classes arose consequent upon urban or rural settlement. City and country have respectively contributed to the differentiation of the herder-agriculturist and the trader-industrialist, with their divergent viewpoints and reactions.
70:8.8 (792.12) 6. Социални: класите постепенно се образуваха в съответствие с тези оценки на социалното значение на различните групи, които се даваха от хората. Сред най-древните деления от такъв род бяха разграниченията между жреци и учители, управители и войни, капиталисти и търговци, обикновени работници и роби. Робът беше лишен от възможността за придобиване на капитал, макар че понякога наемният работник можеше да вземе решение да стане капиталист.	70:8.8 (792.12) 6. Social—classes have gradually formed according to popular estimate of the social worth of different groups. Among the earliest divisions of this sort were the demarcations between priest-teachers, ruler-warriors, capitalist-traders, common laborers, and slaves. The slave could never become a capitalist, though sometimes the wage earner could elect to join the capitalistic ranks.
70:8.9 (793.1) 7. Професионални: с увеличаване броя на професиите се появи тенденцията към образуването на касти и гилдии. Работниците се деляха на три групи: професионални класи, където влизаха шамани, квалифицирани работници и неквалифицирани работници.	70:8.9 (793.1) 7. Vocational—as vocations multiplied, they tended to establish castes and guilds. Workers divided into three groups: the professional classes, including the medicine men, then the skilled workers, followed by the unskilled laborers.
70:8.10 (793.2) 8. Религиозни: древните култови клубове създаваха свои собствени класи в пределите на клановете и племената и благочестието и мистицизмът на жреците им позволяваха в течение на дълго време да остават отделна социална група.	70:8.10 (793.2) 8. Religious—the early cult clubs produced their own classes within the clans and tribes, and the piety and mysticism of the priests have long perpetuated them as a separate social group.
70:8.11 (793.3) 9. Расови: Присъствието на две или няколко раси в пределите на дадена национална или териториална цялост обикновено довежда до образуването на расови касти. Изначалната кастова система на Индия, както и на древния Египет, се основаваха на цвета на кожата.	70:8.11 (793.3) 9. Racial—the presence of two or more races within a given nation or territorial unit usually produces color castes. The original caste system of India was based on color, as was that of early Egypt.
70:8.12 (793.4) 10. Възраст: младост и зрелост. В племената момчето се намираше под контрола на бащата до неговата смърт, докато девойката се намираше под майчинска опека до своето омъжване.	70:8.12 (793.4) 10. Age—youth and maturity. Among the tribes the boy remained under the watchcare of his father as long as the father lived, while the girl was left in the care of her mother until married.
70:8.13 (793.5) Гъвкавите и изменящи се обществени класи са задължителни за една еволюираща цивилизация, но когато класата става каста, когато социалното членство става строго, повишаване на социалната стабилност се придобива за сметка на понижаването на личната инициатива. Макар че социалната каста решава проблема за мястото на човека в общественото производство, тя рязко ограничава индивидуалното развитие и фактически пречи на социалното взаимодействие.	70:8.13 (793.5) Flexible and shifting social classes are indispensable to an evolving civilization, but when class becomes caste, when social levels petrify, the enhancement of social stability is purchased by diminishment of personal initiative. Social caste solves the problem of finding one’s place in industry, but it also sharply curtails individual development and virtually prevents social co-operation.
70:8.14 (793.6) Образувани по естествен начин, обществените класи ще се запазват дотогава, докато човекът не стигне до тяхното еволюционно унищожаване за сметка на разумното използване на някои биологични, интелектуални и духовни средства на прогресиращата цивилизация, например:	70:8.14 (793.6) Classes in society, having naturally formed, will persist until man gradually achieves their evolutionary obliteration through intelligent manipulation of the biologic, intellectual, and spiritual resources of a progressing civilization, such as:
70:8.15 (793.7) 1. Биологично обновяване на расите — изборно отстраняване на низшите генотипи. Това ще помогне да се отстранят много видове неравенства на смъртните.	70:8.15 (793.7) 1. Biologic renovation of the racial stocks—the selective elimination of inferior human strains. This will tend to eradicate many mortal inequalities.
70:8.16 (793.8) 2. Развитие на умствените способности с помощта на системата за образование, което ще стане възможно в резултат на такова биологично обновяване.	70:8.16 (793.8) 2. Educational training of the increased brain power which will arise out of such biologic improvement.
70:8.17 (793.9) 3. Религиозно усилване на чувството на родство и братство на смъртните.	70:8.17 (793.9) 3. Religious quickening of the feelings of mortal kinship and brotherhood.
70:8.18 (793.10) Но тези смъртни ще могат да донесат своите истински плодове едва след много хилядолетия, макар че значителен и незабавен обществен прогрес ще бъде постигнат в резултат на разумното, мъдро и търпеливо използване на тези фактори за ускоряване на културния прогрес. Религията е могъщ лост, издигащ цивилизацията над хаоса, но той е безпомощен без опорна точка — здравия и нормален ум, надеждно опиращ се на здрава и нормална наследственост.	70:8.18 (793.10) But these measures can bear their true fruits only in the distant millenniums of the future, although much social improvement will immediately result from the intelligent, wise, and patient manipulation of these acceleration factors of cultural progress. Religion is the mighty lever that lifts civilization from chaos, but it is powerless apart from the fulcrum of sound and normal mind resting securely on sound and normal heredity.
9. Правата на човека ^top	9. Human Rights ^top
70:9.1 (793.11) Природата не дарява човека с никакви права. Всичко, което той има, е живот, както и свят, в който да го преживее. За да се убедите в това, е достатъчно да си представите вероятния изход от срещата на невъоръжен човек с гладен тигър в първобитните гори. Главното, което даде на човека обществото, е безопасността.	70:9.1 (793.11) Nature confers no rights on man, only life and a world in which to live it. Nature does not even confer the right to live, as might be deduced by considering what would likely happen if an unarmed man met a hungry tiger face to face in the primitive forest. Society’s prime gift to man is security.
70:9.2 (793.12) Обществото постепенно предявяваше своите права. Ето правата, които човекът притежава днес:	70:9.2 (793.12) Gradually society asserted its rights and, at the present time, they are:
70:9.3 (793.13) 1. Увереност в осигуреността на храна.	70:9.3 (793.13) 1. Assurance of food supply.
70:9.4 (793.14) 2. Военна отбрана — безопасност, основана на подготвеност.	70:9.4 (793.14) 2. Military defense—security through preparedness.
70:9.5 (793.15) 3. Поддържане на вътрешния мир — предотвратяване на насилието над личността и на обществените безредия.	70:9.5 (793.15) 3. Internal peace preservation—prevention of personal violence and social disorder.
70:9.6 (794.1) 4. Контрол на половите отношения — брак, институцията на семейството.	70:9.6 (794.1) 4. Sex control—marriage, the family institution.
70:9.7 (794.2) 5. Собственост — правото да владее.	70:9.7 (794.2) 5. Property—the right to own.
70:9.8 (794.3) 6. Развитие на съревнование между индивиди и групи.	70:9.8 (794.3) 6. Fostering of individual and group competition.
70:9.9 (794.4) 7. Създаване на условия за образование и възпитание на младежта.	70:9.9 (794.4) 7. Provision for educating and training youth.
70:9.10 (794.5) 8. Поощряване на търговията, занаятите — индустриалното развитие.	70:9.10 (794.5) 8. Promotion of trade and commerce—industrial development.
70:9.11 (794.6) 9. Подобряване на трудовите условия и възнаграждения.	70:9.11 (794.6) 9. Improvement of labor conditions and rewards.
70:9.12 (794.7) 10. Гаранция за свободата на вероизповеданието с цел извисяване на цялата останала обществена дейност благодарение на нейната духовна мотивация.	70:9.12 (794.7) 10. The guarantee of the freedom of religious practices to the end that all of these other social activities may be exalted by becoming spiritually motivated.
70:9.13 (794.8) Когато правата са толкова древни, че е невъзможно да се установи техният произход, те често се наричат естествени права. В действителност правата на човека не са естествени — те са изцяло социални. Те са относителни и постоянно се изменят, явявайки се нещо не повече от правила на играта — признати регулатори на отношенията, определящи постоянно изменящите се феномени на човешкото съревнование.	70:9.13 (794.8) When rights are old beyond knowledge of origin, they are often called natural rights. But human rights are not really natural; they are entirely social. They are relative and ever changing, being no more than the rules of the game—recognized adjustments of relations governing the ever-changing phenomena of human competition.
70:9.14 (794.9) Това, което може да се смята като правилно в една епоха, може да не се смята за такова в друга. Съществуването на толкова голям брой дефектни и дегенеративни хора се обяснява не с това, че те имат някакво естествено право да обременяват със себе си цивилизацията на двадесети век, а само с това, че така повелява съвременното им общество, неговите нрави.	70:9.14 (794.9) What may be regarded as right in one age may not be so regarded in another. The survival of large numbers of defectives and degenerates is not because they have any natural right thus to encumber twentieth-century civilization, but simply because the society of the age, the mores, thus decrees.
70:9.15 (794.10) Средновековна Европа не признаваше на човека почти никакви права; докато всеки човек принадлежеше на някое друго лице и всяко право беше привилегия или милост, оказана от държавата или църквата. И протестът против това заблуждение беше не по-малко заблуждение, тъй като той доведе вярата в това, че всички хора са равни по рождение.	70:9.15 (794.10) Few human rights were recognized in the European Middle Ages; then every man belonged to someone else, and rights were only privileges or favors granted by state or church. And the revolt from this error was equally erroneous in that it led to the belief that all men are born equal.
70:9.16 (794.11) Слабите и ощетените винаги ратуваха за равни права; те винаги настояваха държавата да заставя силните и по-добрите да удовлетворяват техните потребности и да компенсират техните недостатъци, които най-често бяха резултат от тяхното равнодушие и леност.	70:9.16 (794.11) The weak and the inferior have always contended for equal rights; they have always insisted that the state compel the strong and superior to supply their wants and otherwise make good those deficiencies which all too often are the natural result of their own indifference and indolence.
70:9.17 (794.12) Но идеалът за равенство е продукт на цивилизацията; в природата той липсва. Самата култура убедително демонстрира неравенството на хората чрез техните съвършено различни способности и възприемане на културата. Внезапното и нееволюционно постигане на естествено равенство бързо би отхвърлило цивилизования човек към жестоката практика на първобитните векове. Обществото не може да предложи равни права на всички, но то е способно да обещае честно и справедливо да удовлетворява различните права на всеки. Задача и задължение на обществото е да даде на децата на природата справедлива и мирна възможност да се занимават със самоосигуряване, да участват в запазване на вида и едновременно с това да се ползват от известен дял самонаслаждение; сумата от всички тези три неща съставлява човешкото щастие.	70:9.17 (794.12) But this equality ideal is the child of civilization; it is not found in nature. Even culture itself demonstrates conclusively the inherent inequality of men by their very unequal capacity therefor. The sudden and nonevolutionary realization of supposed natural equality would quickly throw civilized man back to the crude usages of primitive ages. Society cannot offer equal rights to all, but it can promise to administer the varying rights of each with fairness and equity. It is the business and duty of society to provide the child of nature with a fair and peaceful opportunity to pursue self-maintenance, participate in self-perpetuation, while at the same time enjoying some measure of self-gratification, the sum of all three constituting human happiness.
10. Еволюцията на правосъдието ^top	10. Evolution of Justice ^top
70:10.1 (794.13) Теорията на естествената справедливост е изобретена от човека; тя няма отношение към реалността. Справедливостта в природата носи чисто хипотетичен характер и е пълна измислица. Природата знае само един вид справедливост: неизбежното съответствие на причина и следствие.	70:10.1 (794.13) Natural justice is a man-made theory; it is not a reality. In nature, justice is purely theoretic, wholly a fiction. Nature provides but one kind of justice—inevitable conformity of results to causes.
70:10.2 (794.14) В разбиранията на човека справедливостта означава съблюдаване на права и следователно е резултат от прогресивната еволюция. Понятието „справедливост” може да бъде основополагащо за одухотворяването на разума, но то не се разкрива в пълна степен в световете на пространството.	70:10.2 (794.14) Justice, as conceived by man, means getting one’s rights and has, therefore, been a matter of progressive evolution. The concept of justice may well be constitutive in a spirit-endowed mind, but it does not spring full-fledgedly into existence on the worlds of space.
70:10.3 (794.15) Първобитният човек приписваше всички явления на конкретно лице. В случай на смърт дивакът питаше не какво е убило, а кой е убил. Поради това непреднамереното убийство не се признаваше, а при наказанието изобщо не се вземаха предвид мотивите на престъпника: присъдата се произнасяше в съответствие с причинените телесни повреди.	70:10.3 (794.15) Primitive man assigned all phenomena to a person. In case of death the savage asked, not what killed him, but who? Accidental murder was not therefore recognized, and in the punishment of crime the motive of the criminal was wholly disregarded; judgment was rendered in accordance with the injury done.
70:10.4 (795.1) В най-древни времена общественото мнение действаше непосредствено; служители на закона не бяха нужни. В това общество нямаше частен живот. Съседът носеше отговорност за поведението на съседа; оттук — правото да се намесваш в личните дела. Регулирането на обществото се изграждаше на теорията за това, че групата е длъжна да се интересува от поведението на всеки индивид и в определена степен да го контролира.	70:10.4 (795.1) In the earliest primitive society public opinion operated directly; officers of law were not needed. There was no privacy in primitive life. A man’s neighbors were responsible for his conduct; therefore their right to pry into his personal affairs. Society was regulated on the theory that the group membership should have an interest in, and some degree of control over, the behavior of each individual.
70:10.5 (795.2) Още в дълбока древност хората вярваха в това, че духовете извършват правосъдие чрез шаманите и жреците. Затова тези класи станаха първите углавни следователи и съдебни чиновници. Техните древни методи на разследване на престъпленията се заключаваха в изпитания с отрова, огън и болка. Тези жестоки изпитания бяха само примитивни видове съдебно разследване; съвсем не беше задължително спорът да се реши по справедливост. Например, ако на обвиняемия даваха отрова и той повърнеше, биваше признаван за невинен.	70:10.5 (795.2) It was very early believed that ghosts administered justice through the medicine men and priests; this constituted these orders the first crime detectors and officers of the law. Their early methods of detecting crime consisted in conducting ordeals of poison, fire, and pain. These savage ordeals were nothing more than crude techniques of arbitration; they did not necessarily settle a dispute justly. For example: When poison was administered, if the accused vomited, he was innocent.
70:10.6 (795.3) В Стария Завет има описание на едно такова изпитание — проверка за съпружеска вярност: Ако мъжът подозираше своята съпруга в измяна, той я отвеждаше при свещеника и излагаше своите подозрения, вследствие на което свещеникът приготвяше смес от осветена вода и боклук, събран от пода на храма. След съответния обред, включващ грозни проклятия, обвиняемата биваше заставяна да изпие тази отвратителна настойка. Ако тя беше виновна, то “водата, носеща проклятие, ще премине през нея и ще стане горчива, и коремът ú ще се подуе, и нейната утроба ще окапе, и тази жена ще бъде прокълната в своя народ”. Ако се случваше така, че жената успее да погълне тази отвратителна настойка без симптоми на физическо заболяване, обвиненията на ревнивия мъж се снемаха от нея.	70:10.6 (795.3) The Old Testament records one of these ordeals, a marital guilt test: If a man suspected his wife of being untrue to him, he took her to the priest and stated his suspicions, after which the priest would prepare a concoction consisting of holy water and sweepings from the temple floor. After due ceremony, including threatening curses, the accused wife was made to drink the nasty potion. If she was guilty, “the water that causes the curse shall enter into her and become bitter, and her belly shall swell, and her thighs shall rot, and the woman shall be accursed among her people.” If, by any chance, any woman could quaff this filthy draught and not show symptoms of physical illness, she was acquitted of the charges made by her jealous husband.
70:10.7 (795.4) В един или друг период от време тези жестоки методи на дознание се използваха практически във всички развиващи се племена. Дуелът е съвременната отживелица на процесите чрез изпитания.	70:10.7 (795.4) These atrocious methods of crime detection were practiced by almost all the evolving tribes at one time or another. Dueling is a modern survival of the trial by ordeal.
70:10.8 (795.5) Няма нищо чудно в това, че преди три хиляди години юдеите и другите полуцивилизовани племена използваха толкова примитивни методи за раздаване на правосъдие, но наистина е поразително, че мислещите хора впоследствие запазиха подобна отживелица от варварството при събирането на свещените писания. Задълбоченият анализ би трябвало да покаже, че никое божествено същество никога не е давало на смъртния човек толкова несправедливи указания относно дознанието и съдебната процедура при подозрение в съпружеска невярност.	70:10.8 (795.5) It is not to be wondered that the Hebrews and other semicivilized tribes practiced such primitive techniques of justice administration three thousand years ago, but it is most amazing that thinking men would subsequently retain such a relic of barbarism within the pages of a collection of sacred writings. Reflective thinking should make it clear that no divine being ever gave mortal man such unfair instructions regarding the detection and adjudication of suspected marital unfaithfulness.
70:10.9 (795.6) Още в древността обществото започна да използва отмъщението като меродавно възмездие: око за око, живот за живот. Всички еволюиращи племена признаваха кръвната мъст. Отмъщението стана цел на първобитния живот, но оттогава религията значително видоизмени ранните племенни традиции. Учителите на богооткровената религия винаги провъзгласяваха: “Отмъщението принадлежи на Мен” — казва Господ. Древното убийство за отмъщение слабо се различава от съвременните преднамерени убийства, извършвани под предлог неписания закон.	70:10.9 (795.6) Society early adopted the paying-back attitude of retaliation: an eye for an eye, a life for a life. The evolving tribes all recognized this right of blood vengeance. Vengeance became the aim of primitive life, but religion has since greatly modified these early tribal practices. The teachers of revealed religion have always proclaimed, “‘Vengeance is mine,’ says the Lord.” Vengeance killing in early times was not altogether unlike present-day murders under the pretense of the unwritten law.
70:10.10 (795.7) Обичайната форма на възмездие беше самоубийството. Ако човекът не можеше да отмъсти за себе си, докато е жив, той умираше, вярвайки в това, че като дух отново ще може да се върне и да стовари своя гняв върху врага. И тъй като това поверие беше твърде разпространено, заплахата, че ще свърши живота си със самоубийство на прага на врага, обикновено беше достатъчна, за да го принуди да се помири. Първобитният човек не ценеше особено много своя живот; самоубийството заради дреболии беше обичайно явление, но ученията в Далматия в значителна степен отстраниха този обичай, а вече в по-късните времена свободното време, комфортът, религията и философията обединиха своите усилия, за да направят живота по-приятен и желан. При все това гладният протест е съвременният аналог на този старинен метод за възмездие.	70:10.10 (795.7) Suicide was a common mode of retaliation. If one were unable to avenge himself in life, he died entertaining the belief that, as a ghost, he could return and visit wrath upon his enemy. And since this belief was very general, the threat of suicide on an enemy’s doorstep was usually sufficient to bring him to terms. Primitive man did not hold life very dear; suicide over trifles was common, but the teachings of the Dalamatians greatly lessened this custom, while in more recent times leisure, comforts, religion, and philosophy have united to make life sweeter and more desirable. Hunger strikes are, however, a modern analogue of this old-time method of retaliation.
70:10.11 (796.1) Една от най-древните формулировки на усъвършенствания племенен закон засягаше провъзгласяването на кръвната вражда като общоплеменно дело. Удивително е, че даже след това мъжът, изплатил за своята жена пълната сума, можеше безнаказано да я убие. При все това, обаче, при съвременните ескимоси наказанието за престъпление — даже за убийство, се определя и привежда в изпълнение от пострадалото семейство.	70:10.11 (796.1) One of the earliest formulations of advanced tribal law had to do with the taking over of the blood feud as a tribal affair. But strange to relate, even then a man could kill his wife without punishment provided he had fully paid for her. The Eskimos of today, however, still leave the penalty for a crime, even for murder, to be decreed and administered by the family wronged.
70:10.12 (796.2) Друга крачка беше въвеждането на глоби като мерки за наказание за нарушаване на табуто. Глобите станаха първият публичен параграф за доход. Вместо кръвното отмъщение обичайна стана практиката “откуп за кръв”. Такива загуби обикновено се възстановяваха с жени или добитък; измина много време преди в качеството на наказание за престъпление да започнат да определят глоби — парични компенсации. А тъй като смисълът на наказанието по принцип се свеждаше до компенсации, то в резултат на това за всичко — включително за човешкия живот, се появи своя цена, която можеше да бъде заплатена за нанесената щета. Юдеите първи отмениха практиката за изплащането на пари за убийство. Мойсей учеше: “Не вземайте откуп за живота от убиец, който е виновен за причиняване на смърт; той трябва да бъде предаден на смъртта.”	70:10.12 (796.2) Another advance was the imposition of fines for taboo violations, the provision of penalties. These fines constituted the first public revenue. The practice of paying “blood money” also came into vogue as a substitute for blood vengeance. Such damages were usually paid in women or cattle; it was a long time before actual fines, monetary compensation, were assessed as punishment for crime. And since the idea of punishment was essentially compensation, everything, including human life, eventually came to have a price which could be paid as damages. The Hebrews were the first to abolish the practice of paying blood money. Moses taught that they should “take no satisfaction for the life of a murderer, who is guilty of death; he shall surely be put to death.”
70:10.13 (796.3) Така отначало правосъдието се определяше от семейството, после — от клана, а по-късно — от племето. Раздаването на истинско правосъдие започва с прехода на функцията на възмездието от частни и родствени групи към социалната група — държавата.	70:10.13 (796.3) Justice was thus first meted out by the family, then by the clan, and later on by the tribe. The administration of true justice dates from the taking of revenge from private and kin groups and lodging it in the hands of the social group, the state.
70:10.14 (796.4) Някога обичайното наказание беше изгаряне жив. От този метод се възползваха много древни управители, включително Хамураби и Мойсей, който наставляваше, че много правонарушения — особено тежките сексуални престъпления, трябва да се наказват с изгаряне на клада. Ако “дъщерята на свещеник” или на друг виден гражданин се занимаваше с проституция, според обичая на юдеите тя трябваше да бъде “изгорена с огън”.	70:10.14 (796.4) Punishment by burning alive was once a common practice. It was recognized by many ancient rulers, including Hammurabi and Moses, the latter directing that many crimes, particularly those of a grave sex nature, should be punished by burning at the stake. If “the daughter of a priest” or other leading citizen turned to public prostitution, it was the Hebrew custom to “burn her with fire.”
70:10.15 (796.5) Измяната — “продаване” или предателство на интересите на своето племе — стана първото престъпление, което водеше до смъртно наказание. Кражбата на добитък обикновено се наказваше със смърт без съд и следствие и сравнително доскоро така се наказваше конекрадството. Но с времето хората разбраха, че най-силният сдържащ фактор беше не толкова суровостта на наказанието, колкото неговата неизбежност и незабавното привеждане в изпълнение.	70:10.15 (796.5) Treason—the “selling out” or betrayal of one’s tribal associates—was the first capital crime. Cattle stealing was universally punished by summary death, and even recently horse stealing has been similarly punished. But as time passed, it was learned that the severity of the punishment was not so valuable a deterrent to crime as was its certainty and swiftness.
70:10.16 (796.6) Когато обществото е неспособно да наказва за престъпления, общественото негодувание обикновено се проявява под формата на линчуване. Предоставянето на убежище позволяваше да се избегне внезапният обществен гняв. Линчуването и дуелът представляват нежеланието на индивида да предаде възстановяването на справедливостта със собствени сили на държавата.	70:10.16 (796.6) When society fails to punish crimes, group resentment usually asserts itself as lynch law; the provision of sanctuary was a means of escaping this sudden group anger. Lynching and dueling represent the unwillingness of the individual to surrender private redress to the state.
11. Законите и съдилищата ^top	11. Laws and Courts ^top
70:11.1 (796.7) Между нравите и законите е толкова трудно да се направи строга разлика, както и да се определи точно кога на разсъмване денят сменя нощта. Нравите — това са закони и правила за поддържане на ред в процеса на формирането. Когато неписаните нрави съществуват в течение на дълго време, те се стремят да намерят точния израз в строги закони, конкретни правила и ясно определени социални съглашения.	70:11.1 (796.7) It is just as difficult to draw sharp distinctions between mores and laws as to indicate exactly when, at the dawning, night is succeeded by day. Mores are laws and police regulations in the making. When long established, the undefined mores tend to crystallize into precise laws, concrete regulations, and well-defined social conventions.
70:11.2 (796.8) В началото законът винаги е бил негативен и забранителен; с развитието на цивилизацията той става все по-позитивен и директивен. Древното общество въздействаше негативно, гарантирайки на човека правото на живот чрез разпространяващото се над всички предписание “Не убивай!”. Всяко предоставяне на права или свободи на едни хора означава накърняване на свободите на други, което се осъществява посредством табуто — първобитния закон. По силата на самата същност на табуто неговият смисъл е изцяло негативен, тъй като първобитното общество беше изцяло негативно по своята организация, а древното раздаване на правосъдие се заключаваше в контрола за съблюдаването на табуто. Но първоначално тези закони се разпространяваха само сред съплеменниците, което е видно от примера на юдеите от по-късния период, имащи отделен етически кодекс за общуване с езичниците.	70:11.2 (796.8) Law is always at first negative and prohibitive; in advancing civilizations it becomes increasingly positive and directive. Early society operated negatively, granting the individual the right to live by imposing upon all others the command, “you shall not kill.” Every grant of rights or liberty to the individual involves curtailment of the liberties of all others, and this is effected by the taboo, primitive law. The whole idea of the taboo is inherently negative, for primitive society was wholly negative in its organization, and the early administration of justice consisted in the enforcement of the taboos. But originally these laws applied only to fellow tribesmen, as is illustrated by the later-day Hebrews, who had a different code of ethics for dealing with the gentiles.
70:11.3 (797.1) Полагането на клетва се появи във времената на Далматия и беше опит да се получат по-правдиви свидетелски показания. Такава клетва се заключаваше в насочено към самия себе си проклятие. Дотогава никой не би започнал да свидетелства против членовете на своята група.	70:11.3 (797.1) The oath originated in the days of Dalamatia in an effort to render testimony more truthful. Such oaths consisted in pronouncing a curse upon oneself. Formerly no individual would testify against his native group.
70:11.4 (797.2) Престъплението беше оскърбление на племенните нрави, грехът беше нарушение на тези табута, които биваха санкционирани от духовете, и в течение на дълго време съществуваше хаос поради неспособността да се направи разлика между престъплението и греха.	70:11.4 (797.2) Crime was an assault upon the tribal mores, sin was the transgression of those taboos which enjoyed ghost sanction, and there was long confusion due to the failure to segregate crime and sin.
70:11.5 (797.3) Личните интереси доведоха до появата на табу върху убийството; обществото го санкционираше като традиционен обичай; религията освети този обичай като нравствен закон. Така обединеното действие на всичките три фактора направи човешкия живот по-безопасен и свещен. Древното общество не можеше да запази своето единство, ако законите не се санкционираха от религията; суверенността беше пазителка на морала и обществения ред в течение на дълъг еволюционен период. Всички древни хора твърдяха, че техните старинни закони — табу, са били дадени на техните предци от боговете.	70:11.5 (797.3) Self-interest established the taboo on killing, society sanctified it as traditional mores, while religion consecrated the custom as moral law, and thus did all three conspire in rendering human life more safe and sacred. Society could not have held together during early times had not rights had the sanction of religion; superstition was the moral and social police force of the long evolutionary ages. The ancients all claimed that their olden laws, the taboos, had been given to their ancestors by the gods.
70:11.6 (797.4) Законът е систематизирано изложение на продължителния човешки опит — конкретизирано и узаконено обществено мнение. Нравите служеха като необработен натрупан опит, на основание на който последващите управители формулираха писаното право. Древният съдия нямаше закони. Когато вземаше решението, той просто казваше: “Така повелява обичаят.”	70:11.6 (797.4) Law is a codified record of long human experience, public opinion crystallized and legalized. The mores were the raw material of accumulated experience out of which later ruling minds formulated the written laws. The ancient judge had no laws. When he handed down a decision, he simply said, “It is the custom.”
70:11.7 (797.5) Позоваването на прецедент в решенията на съда представлява опит на съдиите да приспособят писаното право към изменящите се условия в обществото. Това позволява постепенно да се приспособяват към новите социални условия и едновременно да съхраняват тържествеността, присъща на верността към традициите.	70:11.7 (797.5) Reference to precedent in court decisions represents the effort of judges to adapt written laws to the changing conditions of society. This provides for progressive adaptation to altering social conditions combined with the impressiveness of traditional continuity.
70:11.8 (797.6) Имуществените спорове се разрешаваха по различни начини:	70:11.8 (797.6) Property disputes were handled in many ways, such as:
70:11.9 (797.7) 1. С унищожаване на спорната собственост.	70:11.9 (797.7) 1. By destroying the disputed property.
70:11.10 (797.8) 2. Със сила: спорещите трябваше да я спечелят в битка.	70:11.10 (797.8) 2. By force—the contestants fought it out.
70:11.11 (797.9) 3. С арбитражен съд — с решение на трета страна.	70:11.11 (797.9) 3. By arbitration—a third party decided.
70:11.12 (797.10) 4. С обръщение към старейшините — впоследствие в съда.	70:11.12 (797.10) 4. By appeal to the elders—later to the courts.
70:11.13 (797.11) Първите съдилища представляваха арена на истински юмручни боеве: съдиите бяха само арбитри или рефери. Те следяха боят да се води по установените правила. При встъпване в съдебно противоборство всяка страна плащаше на съдията залог за покриване на разходите и изплащаше глоба след победата на единия от тях над другия. “Правото на най-силния” оставаше в сила. Впоследствие физическите удари бяха сменени със словесния спор.	70:11.13 (797.11) The first courts were regulated fistic encounters; the judges were merely umpires or referees. They saw to it that the fight was carried on according to approved rules. On entering a court combat, each party made a deposit with the judge to pay the costs and fine after one had been defeated by the other. “Might was still right.” Later on, verbal arguments were substituted for physical blows.
70:11.14 (797.12) Целият смисъл на първобитното правосъдие се свеждаше не толкова към това, да се вземе справедливо решение, колкото към това, да се приключи спорът и така да се предотвратят обществените безредици и насилието над личността. Но първобитният човек не изразяваше кой знае какво негодувание от това, което днес би било сметнато за несправедливо; като че ли се разбираше от само себе си, че имащите власт я използват за свои користни цели. При все това статутът на всяка цивилизация с голяма точност се определя от скрупульозността и справедливостта на нейните съдилища и от честността на нейните съдии.	70:11.14 (797.12) The whole idea of primitive justice was not so much to be fair as to dispose of the contest and thus prevent public disorder and private violence. But primitive man did not so much resent what would now be regarded as an injustice; it was taken for granted that those who had power would use it selfishly. Nevertheless, the status of any civilization may be very accurately determined by the thoroughness and equity of its courts and by the integrity of its judges.
12. Разпределянето на гражданската власт ^top	12. Allocation of Civil Authority ^top
70:12.1 (797.13) Еволюцията на формите на управление се съпровождаше от продължителна борба около концентрацията на властта. Вселенските разпоредители от опит знаят, че еволюционните народи в обитаемите светове най-добре се управляват с помощта на представителен тип гражданско управление, при условие запазването на необходимия баланс във властта между правилно взаимодействащите клонове — изпълнителна, законодателна и съдебна.	70:12.1 (797.13) The great struggle in the evolution of government has concerned the concentration of power. The universe administrators have learned from experience that the evolutionary peoples on the inhabited worlds are best regulated by the representative type of civil government when there is maintained proper balance of power between the well-co-ordinated executive, legislative, and judicial branches.
70:12.2 (798.1) Ако примитивната власт се основаваше на силата — физическото могъщество, то идеалното управление е такава система на представителната власт, в която лидерството се основава на способности, но в епохата на варварството войните бяха твърде чести за ефективното функциониране на представителната форма на управление. В продължителната борба между разделението на властта и едноличното управление победи абсолютизмът. Древните и неопределени пълномощия на примитивния съвет на старейшините постепенно се съсредоточиха в лицето на абсолютния монарх. С появата на истинските царе групата на старейшините остана като полузаконен, полусъдебен съвещателен орган; впоследствие се появиха неподчинените законодателни органи и съответно бяха учредени висши съдии, независими от законодателната власт.	70:12.2 (798.1) While primitive authority was based on strength, physical power, the ideal government is the representative system wherein leadership is based on ability, but in the days of barbarism there was entirely too much war to permit representative government to function effectively. In the long struggle between division of authority and unity of command, the dictator won. The early and diffuse powers of the primitive council of elders were gradually concentrated in the person of the absolute monarch. After the arrival of real kings the groups of elders persisted as quasi-legislative-judicial advisory bodies; later on, legislatures of co-ordinate status made their appearance, and eventually supreme courts of adjudication were established separate from the legislatures.
70:12.3 (798.2) Царете бяха изпълнители на нравите — изначалния, или неписан, закон. Впоследствие те въвеждаха в сила законодателните актове — конкретизацията на общественото мнение. Макар че народното събрание като форма за изразяване на общественото мнение се оформяше много дълго, неговата поява означаваше огромен прогрес в развитието на обществото.	70:12.3 (798.2) The king was the executor of the mores, the original or unwritten law. Later he enforced the legislative enactments, the crystallization of public opinion. A popular assembly as an expression of public opinion, though slow in appearing, marked a great social advance.
70:12.4 (798.3) Древните царе бяха съществено ограничени от нравите — традициите или общественото мнение. В последно време някои народи на Урантия кодифицираха тези нрави, превръщайки ги в документална основа на управлението.	70:12.4 (798.3) The early kings were greatly restricted by the mores—by tradition or public opinion. In recent times some Urantia nations have codified these mores into documentary bases for government.
70:12.5 (798.4) Смъртните на Урантия са достойни за свобода; те трябва да си създават свои системи за регулиране на гражданската власт и процедурите на управление. И след това те следва да избират най-компетентните и достойни граждани на длъжността висши чиновници. Като представители в законодателните органи те следва да избират само тези, които интелектуално и нравствено са способни да изпълняват тези свещени задължения като съдии от висшите и върховни съдилища — само тези, които притежават природни способности и мъдрост, придобита в резултат от богат опит.	70:12.5 (798.4) Urantia mortals are entitled to liberty; they should create their systems of government; they should adopt their constitutions or other charters of civil authority and administrative procedure. And having done this, they should select their most competent and worthy fellows as chief executives. For representatives in the legislative branch they should elect only those who are qualified intellectually and morally to fulfill such sacred responsibilities. As judges of their high and supreme tribunals only those who are endowed with natural ability and who have been made wise by replete experience should be chosen.
70:12.6 (798.5) Ако хората искат да запазят своята свобода, те са длъжни — решавайки какъв ще бъде техният основен закон за свобода, да го осигурят с мъдра, разумна и безстрашна интерпретация. Това би позволило да бъдат предотвратени много негативни явления:	70:12.6 (798.5) If men would maintain their freedom, they must, after having chosen their charter of liberty, provide for its wise, intelligent, and fearless interpretation to the end that there may be prevented:
70:12.7 (798.6) 1. Незаконната узурпация на властта на изпълнителния или законодателния клонове.	70:12.7 (798.6) 1. Usurpation of unwarranted power by either the executive or legislative branches.
70:12.8 (798.7) 2. Машинациите на невежи и суеверни агитатори.	70:12.8 (798.7) 2. Machinations of ignorant and superstitious agitators.
70:12.9 (798.8) 3. Забавянето на научния прогрес.	70:12.9 (798.8) 3. Retardation of scientific progress.
70:12.10 (798.9) 4. Безизходното положение, към което води засилването на посредствеността.	70:12.10 (798.9) 4. Stalemate of the dominance of mediocrity.
70:12.11 (798.10) 5. Господството на злобното малцинство.	70:12.11 (798.10) 5. Domination by vicious minorities.
70:12.12 (798.11) 6. Контролът от страна на амбициозни и хитри потенциални диктатори.	70:12.12 (798.11) 6. Control by ambitious and clever would-be dictators.
70:12.13 (798.12) 7. Пагубните разтърсвания, предизвиквани от паника.	70:12.13 (798.12) 7. Disastrous disruption of panics.
70:12.14 (798.13) 8. Експлоатация от страна на недобросъвестни хора.	70:12.14 (798.13) 8. Exploitation by the unscrupulous.
70:12.15 (798.14) 9. Налоговото заробване на гражданите от страна на държавата.	70:12.15 (798.14) 9. Taxation enslavement of the citizenry by the state.
70:12.16 (798.15) 10. Неспособността да се осигури социална или икономическа справедливост.	70:12.16 (798.15) 10. Failure of social and economic fairness.
70:12.17 (798.16) 11. Съюзът на църквата и държавата.	70:12.17 (798.16) 11. Union of church and state.
70:12.18 (798.17) 12. Загубата на свободата на личността.	70:12.18 (798.17) 12. Loss of personal liberty.
70:12.19 (798.18) Такива са задачите и целите на конституционните органи, управляващи механизма на представителната власт в еволюционния свят.	70:12.19 (798.18) These are the purposes and aims of constitutional tribunals acting as governors upon the engines of representative government on an evolutionary world.
70:12.20 (799.1) Стремежът на човечеството към създаването на Урантия на съвършено управление трябва да бъде насочен към усъвършенстването на административните средства, приспособяването им към постоянно изменящите се текущи потребности, подобряването на разпределянето на властта в правните структури и след това — към избирането на наистина мъдри управляващи. Макар че съществува божествена и идеална форма на управление, тя не може да се разкрива в откровения, а трябва бавно и с труд да се разкрива от мъжете и жените на всяка планета, във всички вселени на времето и пространството.	70:12.20 (799.1) Mankind’s struggle to perfect government on Urantia has to do with perfecting channels of administration, with adapting them to ever-changing current needs, with improving power distribution within government, and then with selecting such administrative leaders as are truly wise. While there is a divine and ideal form of government, such cannot be revealed but must be slowly and laboriously discovered by the men and women of each planet throughout the universes of time and space.
70:12.21 (799.2) [Представено от Мелхиседек от Небадон.]	70:12.21 (799.2) [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]