Документ 71	Paper 71
Развитие на държавата	Development of the State
71:0.1 (800.1) ДЪРЖАВАТА е полезен продукт от развитието на цивилизацията; тя представлява чистия доход, който остава след нетен приход от причинените от войните разрушения и страдания. Даже изкуството на държавното управление е само съвкупен метод, насочен към регулиране на силовото противоборство между съперничещите си племена и народи.	71:0.1 (800.1) THE state is a useful evolution of civilization; it represents society’s net gain from the ravages and sufferings of war. Even statecraft is merely the accumulated technique for adjusting the competitive contest of force between the struggling tribes and nations.
71:0.2 (800.2) Съвременната държава е институция, съхранила се в течение на дългата борба за власт в групата. В края на краищата победи превъзхождащата сила, породила фактическата същност — държавата, заедно с моралния мит за абсолютния дълг на гражданина да живее и умре за нея. Но по своя произход държавата не е божествена; нейното създаване даже не беше свързано с волевите разумни човешки действия; държавата представлява изключително еволюционна институция и нейното възникване беше изцяло автоматическо.	71:0.2 (800.2) The modern state is the institution which survived in the long struggle for group power. Superior power eventually prevailed, and it produced a creature of fact—the state—together with the moral myth of the absolute obligation of the citizen to live and die for the state. But the state is not of divine genesis; it was not even produced by volitionally intelligent human action; it is purely an evolutionary institution and was wholly automatic in origin.
1. Зачеването на държавата ^top	1. The Embryonic State ^top
71:1.1 (800.3) Държавата е териториална, социална и регулативна организация; най-силна, успешна и устойчива държава е тази, която е образувана от единна нация с общ език, нрави и институции.	71:1.1 (800.3) The state is a territorial social regulative organization, and the strongest, most efficient, and enduring state is composed of a single nation whose people have a common language, mores, and institutions.
71:1.2 (800.4) Всички ранни държави бяха малки и се появиха в резултат от завоевания, а не като доброволни обединения. Много бяха основани от чергари — завоеватели, които нападаха мирните скотовъдци и уседнали земеделци, покорявайки и поробвайки ги. В такива държави, възникнали в резултат от завоевания, не можеше да не се появи социално разслоение: образуването на класи беше неизбежно, а класовата борба винаги имаше избирателен характер.	71:1.2 (800.4) The early states were small and were all the result of conquest. They did not originate in voluntary associations. Many were founded by conquering nomads, who would swoop down on peaceful herders or settled agriculturists to overpower and enslave them. Such states, resulting from conquest, were, perforce, stratified; classes were inevitable, and class struggles have ever been selective.
71:1.3 (800.5) В северните племена на американската червена раса никога не е имало истинска държавност. В своето развитие те достигнаха само до свободно съюзяване на племената — най-примитивна форма на държавно устройство. Най-приличаща на държава беше Ирокезката лига, но тази група от шест народа никога не е функционирала като истинска държава и не се запази поради отсъствието на ред ключови за съвременното общество елементи:	71:1.3 (800.5) The northern tribes of the American red men never attained real statehood. They never progressed beyond a loose confederation of tribes, a very primitive form of state. Their nearest approach was the Iroquois federation, but this group of six nations never quite functioned as a state and failed to survive because of the absence of certain essentials to modern national life, such as:
71:1.4 (800.6) 1. Натрупване и предаване по наследство на частна собственост.	71:1.4 (800.6) 1. Acquirement and inheritance of private property.
71:1.5 (800.7) 2. Градове, селско стопанство и промишленост.	71:1.5 (800.7) 2. Cities plus agriculture and industry.
71:1.6 (800.8) 3. Полезни домашни животни.	71:1.6 (800.8) 3. Helpful domestic animals.
71:1.7 (800.9) 4. Практическа организация на семейството. Червеният човек се придържаше към матриархата, а имуществото се унаследяваше от племенниците-роднини.	71:1.7 (800.9) 4. Practical family organization. These red men clung to the mother-family and nephew inheritance.
71:1.8 (800.10) 5. Ясно обозначена територия.	71:1.8 (800.10) 5. Definite territory.
71:1.9 (800.11) 6. Силен глава на изпълнителната власт.	71:1.9 (800.11) 6. A strong executive head.
71:1.10 (800.12) 7. Поробване на пленници — те или ги приемаха, или ги убиваха.	71:1.10 (800.12) 7. Enslavement of captives—they either adopted or massacred them.
71:1.11 (800.13) 8. Решителни завоевания.	71:1.11 (800.13) 8. Decisive conquests.
71:1.12 (800.14) Червените хора бяха твърде демократични; те имаха добро управление, но то се оказа несъстоятелно. С времето при тях можеше да се появи държава, ако не беше техният преждевременен сблъсък с по-прогресивната цивилизация на белия човек, който следваше държавните методи на гърците и римляните.	71:1.12 (800.14) The red men were too democratic; they had a good government, but it failed. Eventually they would have evolved a state had they not prematurely encountered the more advanced civilization of the white man, who was pursuing the governmental methods of the Greeks and the Romans.
71:1.13 (801.1) Успехът на римската държава се основаваше на следните фактори:	71:1.13 (801.1) The successful Roman state was based on:
71:1.14 (801.2) 1. Патриархат.	71:1.14 (801.2) 1. The father-family.
71:1.15 (801.3) 2. Селско стопанство и опитомяване на животни.	71:1.15 (801.3) 2. Agriculture and the domestication of animals.
71:1.16 (801.4) 3. Уплътняване на населението — градове.	71:1.16 (801.4) 3. Condensation of population—cities.
71:1.17 (801.5) 4. Частна собственост и земя.	71:1.17 (801.5) 4. Private property and land.
71:1.18 (801.6) 5. Робовладеене — класи на гражданите.	71:1.18 (801.6) 5. Slavery—classes of citizenship.
71:1.19 (801.7) 6. Покоряване и реорганизация на слабите и изостаналите народи.	71:1.19 (801.7) 6. Conquest and reorganization of weak and backward peoples.
71:1.20 (801.8) 7. Ясно обозначена територия с пътища.	71:1.20 (801.8) 7. Definite territory with roads.
71:1.21 (801.9) 8. Силна лична власт на управляващите.	71:1.21 (801.9) 8. Personal and strong rulers.
71:1.22 (801.10) Голямата слабост на римската цивилизация и един от факторите, които съответно доведоха до краха на империята, стана смятаното за либерално и прогресивно положение, освобождаващо юношата от опеката на семейството на възраст двадесет и една години, както и безусловното освобождаване на девойката, която имаше право безпрепятствено да се омъжи за всекиго или да напусне дома си и да води аморален начин на живот. Вредата за обществото се заключаваше не толкова в самите реформи, колкото в тяхната бързина и мащабност. Крахът на Рим показва с какво заплашва твърде стремителният растеж на държавата при едновременен вътрешен упадък.	71:1.22 (801.10) The great weakness in Roman civilization, and a factor in the ultimate collapse of the empire, was the supposed liberal and advanced provision for the emancipation of the boy at twenty-one and the unconditional release of the girl so that she was at liberty to marry a man of her own choosing or to go abroad in the land to become immoral. The harm to society consisted not in these reforms themselves but rather in the sudden and extensive manner of their adoption. The collapse of Rome indicates what may be expected when a state undergoes too rapid extension associated with internal degeneration.
71:1.23 (801.11) Появата на зачатъци на държава стана възможно поради отслабването на кръвните връзки и усилването на териториалните връзки и обикновено такива племенни федерации устойчиво се циментираха със завоевания. Макар че за истинската държава е характерен суверенитетът, стоящ над всички второстепенни противоборства и групови разногласия, все пак в държавните формации от по-късен период се запазват много класове и касти — остатъци от предишни кланове и племена. Възникналите впоследствие по-големи териториални държави са преминали през продължителна и жестока борба с тези по-малки еднокръвни кланови групи и племенното управление беше необходимата преходна форма между семейната и държавна власт. По-късно много кланове възникнаха на основание търговските и други промишлени обединения.	71:1.23 (801.11) The embryonic state was made possible by the decline of the blood bond in favor of the territorial, and such tribal federations were usually firmly cemented by conquest. While a sovereignty that transcends all minor struggles and group differences is the characteristic of the true state, still, many classes and castes persist in the later state organizations as remnants of the clans and tribes of former days. The later and larger territorial states had a long and bitter struggle with these smaller consanguineous clan groups, the tribal government proving a valuable transition from family to state authority. During later times many clans grew out of trades and other industrial associations.
71:1.24 (801.12) Ако обединението на държавите търпи провал, започват обратно движение и до-държавните методи на управление — такова, каквото беше феодализмът в средновековна Европа. В това смутно време териториалната държава претърпя крах; извърши се връщане към неголемите феодални групировки, към клановите и племенни стадии на развитие. Даже днес такива полудържави съществуват в Азия и Африка, но не всички те са примери за връщане към предишното състояние; много от тях представляват зародиши на бъдещи държави.	71:1.24 (801.12) Failure of state integration results in retrogression to prestate conditions of governmental techniques, such as the feudalism of the European Middle Ages. During these dark ages the territorial state collapsed, and there was a reversion to the small castle groups, the reappearance of the clan and tribal stages of development. Similar semistates even now exist in Asia and Africa, but not all of them are evolutionary reversions; many are the embryonic nucleuses of states of the future.
2. Еволюцията на представителното управление ^top	2. The Evolution of Representative Government ^top
71:2.1 (801.13) Макар че демокрацията е идеал, тя е продукт на цивилизацията, а не на еволюцията. Не бързайте! Бъдете внимателни в избора, тъй като демокрацията е съпроводена с определени опасности:	71:2.1 (801.13) Democracy, while an ideal, is a product of civilization, not of evolution. Go slowly! select carefully! for the dangers of democracy are:
71:2.2 (801.14) 1. Възвисяване на посредствеността.	71:2.2 (801.14) 1. Glorification of mediocrity.
71:2.3 (801.15) 2. Избиране на посредствени и невежи управители.	71:2.3 (801.15) 2. Choice of base and ignorant rulers.
71:2.4 (801.16) 3. Неспособност да се признаят основните факти на социалната еволюция.	71:2.4 (801.16) 3. Failure to recognize the basic facts of social evolution.
71:2.5 (801.17) 4. Опасност от всеобщото избирателно право, предоставено на ленивото и необразовано мнозинство.	71:2.5 (801.17) 4. Danger of universal suffrage in the hands of uneducated and indolent majorities.
71:2.6 (801.18) 5. Робско подчинение на общественото мнение; мнозинството не винаги е право.	71:2.6 (801.18) 5. Slavery to public opinion; the majority is not always right.
71:2.7 (802.1) Общественото мнение, общото мнение винаги е задържало развитието на обществото; при все това то е необходимо, тъй като макар и да забавя развитието на обществото, то запазва цивилизацията. Възпитанието на общественото мнение е единственият надежден и истински метод за ускоряване развитието на цивилизацията; силата е само временно средство и културният растеж все повече ще се ускорява успоредно със смяната на погребалните урни с избирателните. Общественото мнение, нравите са основната стихийна енергия в социалната революция и в развитието на държавата, но за да донесе на държавата полза, проявлението на тази енергия трябва да бъде ненасилствено.	71:2.7 (802.1) Public opinion, common opinion, has always delayed society; nevertheless, it is valuable, for, while retarding social evolution, it does preserve civilization. Education of public opinion is the only safe and true method of accelerating civilization; force is only a temporary expedient, and cultural growth will increasingly accelerate as bullets give way to ballots. Public opinion, the mores, is the basic and elemental energy in social evolution and state development, but to be of state value it must be nonviolent in expression.
71:2.8 (802.2) Нивото на развитие на обществото зависи непосредствено от това, доколко ненасилственото обществено мнение е способно да контролира поведението на гражданите и държавната администрация. Истински цивилизовано управление се появи едва тогава, когато на общественото мнение беше дадено право на глас. Всеобщите избори не винаги дават правилните решения, но те са правилният път даже в случаите на неправилно решение. Еволюцията не веднага довежда до висше съвършенство — по-скоро тя върви по пътя на сравнителното и постепенно практическо приспособяване.	71:2.8 (802.2) The measure of the advance of society is directly determined by the degree to which public opinion can control personal behavior and state regulation through nonviolent expression. The really civilized government had arrived when public opinion was clothed with the powers of personal franchise. Popular elections may not always decide things rightly, but they represent the right way even to do a wrong thing. Evolution does not at once produce superlative perfection but rather comparative and advancing practical adjustment.
71:2.9 (802.3) В еволюцията на ефективната и успешна форма на представителното управление съществуват десет степени или етапи:	71:2.9 (802.3) There are ten steps, or stages, to the evolution of a practical and efficient form of representative government, and these are:
71:2.10 (802.4) 1. Свобода на личността. Трябва да изчезнат робството, зависимостта, всички форми на заробване на човека.	71:2.10 (802.4) 1. Freedom of the person. Slavery, serfdom, and all forms of human bondage must disappear.
71:2.11 (802.5) 2. Свобода на разума. Дотогава, докато свободните хора не станат образовани — обучени разумно да мислят и мъдро да планират, свободата обикновено носи повече вреда, отколкото полза.	71:2.11 (802.5) 2. Freedom of the mind. Unless a free people are educated—taught to think intelligently and plan wisely—freedom usually does more harm than good.
71:2.12 (802.6) 3. Непоколебимост на закона. Свободата може да съществува само тогава, когато желанията и хрумванията на човешките управители се заменят със законодателни актове, опиращи се на признаването на основния закон.	71:2.12 (802.6) 3. The reign of law. Liberty can be enjoyed only when the will and whims of human rulers are replaced by legislative enactments in accordance with accepted fundamental law.
71:2.13 (802.7) 4. Свобода на словото. Представителното управление е немислимо без свободата на всички форми на изражение на човешките стремежи и възгледи.	71:2.13 (802.7) 4. Freedom of speech. Representative government is unthinkable without freedom of all forms of expression for human aspirations and opinions.
71:2.14 (802.8) 5. Осигуряване на собствеността. Всяко управление ще бъде кратко, ако не осигурява правото за използване на лична собственост в една или друга форма. Човекът желае да използва, контролира, дарява, продава, отдава под аренда и завещава личната си собственост.	71:2.14 (802.8) 5. Security of property. No government can long endure if it fails to provide for the right to enjoy personal property in some form. Man craves the right to use, control, bestow, sell, lease, and bequeath his personal property.
71:2.15 (802.9) 6. Право на подаване на петиции. Представителното управление признава на гражданите правото да бъдат изслушвани. Правото за подаване на петиции е неотменно право на свободния гражданин.	71:2.15 (802.9) 6. The right of petition. Representative government assumes the right of citizens to be heard. The privilege of petition is inherent in free citizenship.
71:2.16 (802.10) 7. Право на управление. Само възможността да бъде изслушван е недостатъчна; силата на петицията трябва да осигурява реалното въздействие спрямо правителството.	71:2.16 (802.10) 7. The right to rule. It is not enough to be heard; the power of petition must progress to the actual management of the government.
71:2.17 (802.11) 8. Всеобщо избирателно право. Представителното управление подразбира наличие на разумен, ефективен и всеобщ контингент от избиратели. Характерът на такова управление винаги ще се определя от характера и нивото на тези, които го съставляват. С развитието на цивилизацията избирателното право — оставайки всеобщо за двата пола, ще претърпи съществени изменения, ще бъде прегрупирано и диференцирано.	71:2.17 (802.11) 8. Universal suffrage. Representative government presupposes an intelligent, efficient, and universal electorate. The character of such a government will ever be determined by the character and caliber of those who compose it. As civilization progresses, suffrage, while remaining universal for both sexes, will be effectively modified, regrouped, and otherwise differentiated.
71:2.18 (802.12) 9. Контрол над дейността на държавните служещи. Никаква форма на гражданско управление няма да бъде полезна и ефективна, ако гражданите не притежават и не използват мъдри методи за ръководство и контрол над дейността на длъжностните лица и държавните служители.	71:2.18 (802.12) 9. Control of public servants. No civil government will be serviceable and effective unless the citizenry possess and use wise techniques of guiding and controlling officeholders and public servants.
71:2.19 (802.13) 10. Разумни и подготвени представители. Съществуването на демокрация зависи от успеха на представителното управление, което е обусловено от практиката на избиране на държавните постове само на професионално подготвени, интелектуално компетентни, социално лоялни и морално достойни индивиди. Само при такива условия може да се запази избраното от народа, съществуващото с помощта на народа и действащото за благото на народа правителство.	71:2.19 (802.13) 10. Intelligent and trained representation. The survival of democracy is dependent on successful representative government; and that is conditioned upon the practice of electing to public offices only those individuals who are technically trained, intellectually competent, socially loyal, and morally fit. Only by such provisions can government of the people, by the people, and for the people be preserved.
3. Идеалите на държавата ^top	3. The Ideals of Statehood ^top
71:3.1 (803.1) Политическата или административна форма на управление няма голямо значение, при условие че осигурява прерогативите на обществения прогрес: свобода, сигурност, образование и социално взаимодействие. Ходът на социалната еволюция се определя не от това каква е държавата, а от това какво прави. В крайна сметка никаква държава не е способна да надмине нравствените ценности на своите граждани, проявяващи се в избрани лидери. Невежеството и егоизмът водят до крах даже висшия тип управление.	71:3.1 (803.1) The political or administrative form of a government is of little consequence provided it affords the essentials of civil progress—liberty, security, education, and social co-ordination. It is not what a state is but what it does that determines the course of social evolution. And after all, no state can transcend the moral values of its citizenry as exemplified in their chosen leaders. Ignorance and selfishness will insure the downfall of even the highest type of government.
71:3.2 (803.2) Колкото и тъжно да е, но за своето запазване обществото винаги се е нуждаело от национален егоизъм. Чак до днешни времена доктрината за избрания народ служеше за главен фактор за сплотяване на племената и формиране на нациите. Но никаква държава не е способна да постигне идеалните нива на функциониране, докато в нея не са изживени всички видове нетърпимост, вечно враждебна на прогреса. И с най-голям успех нетърпимостта се преодолява чрез съгласуване на науката, търговията, развлеченията и религията.	71:3.2 (803.2) Much as it is to be regretted, national egotism has been essential to social survival. The chosen people doctrine has been a prime factor in tribal welding and nation building right on down to modern times. But no state can attain ideal levels of functioning until every form of intolerance is mastered; it is everlastingly inimical to human progress. And intolerance is best combated by the co-ordination of science, commerce, play, and religion.
71:3.3 (803.3) Идеалната държава функционира под въздействието на три могъщи и съгласувани стимула:	71:3.3 (803.3) The ideal state functions under the impulse of three mighty and co-ordinated drives:
71:3.4 (803.4) 1. Преданост, изпълнена с любов и произтичаща от осъзнаване братството между хората.	71:3.4 (803.4) 1. Love loyalty derived from the realization of human brotherhood.
71:3.5 (803.5) 2. Разумен патриотизъм, възпитан върху основата на мъдри образци.	71:3.5 (803.5) 2. Intelligent patriotism based on wise ideals.
71:3.6 (803.6) 3. Космическа интуиция, разбирана от гледна точка на планетарните факти, потребности и цели.	71:3.6 (803.6) 3. Cosmic insight interpreted in terms of planetary facts, needs, and goals.
71:3.7 (803.7) Законите на идеалната държава са малобройни. Те преминаха епохата на негативистичните табута и влязоха в ерата на позитивния прогрес на индивидуалната свобода, настъпваща с постигането на по-голям самоконтрол. Такава държава не само подбужда своите граждани да работят, но също така ги въвлича и в полезно и облагородяващо използване на свободното време, което с прогреса на машинния век нараства благодарение на освобождаването от тежкия труд. Свободното време трябва не само да се консумира, но и да произвежда.	71:3.7 (803.7) The laws of the ideal state are few in number, and they have passed out of the negativistic taboo age into the era of the positive progress of individual liberty consequent upon enhanced self-control. The exalted state not only compels its citizens to work but also entices them into profitable and uplifting utilization of the increasing leisure which results from toil liberation by the advancing machine age. Leisure must produce as well as consume.
71:3.8 (803.8) Нито едно общество не достига високо ниво на развитие, ако допуска безделието или се примирява с бедността. Но с бедността и зависимостта не може да се свърши никога, ако недоразвитите и дегенеративни елементи получават широка помощ и безпрепятствено се размножават.	71:3.8 (803.8) No society has progressed very far when it permits idleness or tolerates poverty. But poverty and dependence can never be eliminated if the defective and degenerate stocks are freely supported and permitted to reproduce without restraint.
71:3.9 (803.9) Нравственото общество трябва да се стреми към поддържане на самоуважението на своите граждани и към предоставяне на всеки нормален индивид на адекватна възможност за самореализация на своите способности. Такъв план за социално развитие би довел до създаването на културно общество с високо ниво. Правителството трябва да поощрява социалната еволюция, осъществявайки минимум регулативен контрол. Най-добра е тази държава, която повече координира и по-малко управлява.	71:3.9 (803.9) A moral society should aim to preserve the self-respect of its citizenry and afford every normal individual adequate opportunity for self-realization. Such a plan of social achievement would yield a cultural society of the highest order. Social evolution should be encouraged by governmental supervision which exercises a minimum of regulative control. That state is best which co-ordinates most while governing least.
71:3.10 (803.10) Идеалите на държавата трябва да се постигат еволюционно, за сметка на постепенния растеж на гражданското съзнание, признаването на общественото служене като дълг и привилегии. Отначало, след периода на управление на продажните политици, хората възприемат тежестта на правителствената служба като задължение, но впоследствие те се стремят към такова служене като към привилегия и висша чест.	71:3.10 (803.10) The ideals of statehood must be attained by evolution, by the slow growth of civic consciousness, the recognition of the obligation and privilege of social service. At first men assume the burdens of government as a duty, following the end of the administration of political spoilsmen, but later on they seek such ministry as a privilege, as the greatest honor. The status of any level of civilization is faithfully portrayed by the caliber of its citizens who volunteer to accept the responsibilities of statehood.
71:3.11 (803.11) Интелектуалните достойнства на тези граждани, които доброволно поемат ангажимента по управлението на държавата, достоверно отразяват състоянието на съответното ниво на цивилизацията. Понастоящем в държавата всеобщото благоденствие на градовете и провинциите се управлява от експертите, управляващи ги точно така, както се управляват и всякакви други форми на икономически и комерсиални обединения на хора.	71:3.11 (803.11) In a real commonwealth the business of governing cities and provinces is conducted by experts and is managed just as are all other forms of economic and commercial associations of people.
71:3.12 (803.12) В развитите държави политическата дейност се почита като висше призвание на гражданина. Най-великата цел на най-мъдрите и най-благородни граждани е да завоюват обществено признание, да бъдат избрани и назначени на отговорни правителствени постове и такива правителства присъждат своите висши награди за гражданска и обществена служба. По-нататък в редовете на тези, на които се присъждат награди, вървят (в посочената последователност) философи, просветители, учени, промишленици и военни. Успехите на децата са висша награда за родителите, а чисто религиозните учители — посланици на духовното царство, получават своята истинска награда в друг свят.	71:3.12 (803.12) In advanced states, political service is esteemed as the highest devotion of the citizenry. The greatest ambition of the wisest and noblest of citizens is to gain civil recognition, to be elected or appointed to some position of governmental trust, and such governments confer their highest honors of recognition for service upon their civil and social servants. Honors are next bestowed in the order named upon philosophers, educators, scientists, industrialists, and militarists. Parents are duly rewarded by the excellency of their children, and purely religious leaders, being ambassadors of a spiritual kingdom, receive their real rewards in another world.
4. Развитие на цивилизацията ^top	4. Progressive Civilization ^top
71:4.1 (804.1) За да оцелеят, икономиката, обществото и управлението трябва да се развиват. В еволюционния свят статистическите условия са признак на упадък; съхраняват се само тези институции, които прогресират, следвайки течението на еволюцията.	71:4.1 (804.1) Economics, society, and government must evolve if they are to remain. Static conditions on an evolutionary world are indicative of decay; only those institutions which move forward with the evolutionary stream persist.
71:4.2 (804.2) Програмата за развитие на еволюиращата цивилизация включва следните фактори:	71:4.2 (804.2) The progressive program of an expanding civilization embraces:
71:4.3 (804.3) 1. Запазване на индивидуалните свободи.	71:4.3 (804.3) 1. Preservation of individual liberties.
71:4.4 (804.4) 2. Защита на семейството.	71:4.4 (804.4) 2. Protection of the home.
71:4.5 (804.5) 3. Съдействие на икономическата сигурност.	71:4.5 (804.5) 3. Promotion of economic security.
71:4.6 (804.6) 4. Предотвратяване на заболяванията.	71:4.6 (804.6) 4. Prevention of disease.
71:4.7 (804.7) 5. Задължително образование.	71:4.7 (804.7) 5. Compulsory education.
71:4.8 (804.8) 6. Задължителна заетост.	71:4.8 (804.8) 6. Compulsory employment.
71:4.9 (804.9) 7. Плодотворно използване на свободното време.	71:4.9 (804.9) 7. Profitable utilization of leisure.
71:4.10 (804.10) 8. Грижа за нещастните.	71:4.10 (804.10) 8. Care of the unfortunate.
71:4.11 (804.11) 9. Расово усъвършенстване.	71:4.11 (804.11) 9. Race improvement.
71:4.12 (804.12) 10. Съдействие на науката и изкуството.	71:4.12 (804.12) 10. Promotion of science and art.
71:4.13 (804.13) 11. Съдействие на философията — мъдростта:	71:4.13 (804.13) 11. Promotion of philosophy—wisdom.
71:4.14 (804.14) 12. Повишаване на космическата интуиция — духовността.	71:4.14 (804.14) 12. Augmentation of cosmic insight—spirituality.
71:4.15 (804.15) И този прогрес в изкуството на цивилизацията води непосредствено към постигане на висшите човешки и божествени цели, към които се стремят смъртните: социалното постижение на братството на хората и личното богосъзнание, което започва да се разкрива в най-голямото желание на всеки индивид да изпълни волята на небесния Баща.	71:4.15 (804.15) And this progress in the arts of civilization leads directly to the realization of the highest human and divine goals of mortal endeavor—the social achievement of the brotherhood of man and the personal status of God-consciousness, which becomes revealed in the supreme desire of every individual to do the will of the Father in heaven.
71:4.16 (804.16) Появата на истинското братство означава настъпване на такъв обществен ред, когато всеки с удоволствие помага на своите братя да носят тежестта на живота и действително желае да живее съгласно златното правило. Но такова идеално общество не може да се въплъти, докато слабите или порочните чакат възможността несправедливо и нечестиво да използват тези, чиято основна подбуда е стремежът да служиш на истината, красотата и добродетелите. В такава ситуация е реален само един път: тези, които живеят по “златното правило”, могат да основат прогресивно общество, в което ще изповядват своите идеали и едновременно надлежно ще се защитават от своите изостанали другари, които биха могли да се опитат да използват техните мирни наклонности или да разрушат тяхната напредваща цивилизация.	71:4.16 (804.16) The appearance of genuine brotherhood signifies that a social order has arrived in which all men delight in bearing one another’s burdens; they actually desire to practice the golden rule. But such an ideal society cannot be realized when either the weak or the wicked lie in wait to take unfair and unholy advantage of those who are chiefly actuated by devotion to the service of truth, beauty, and goodness. In such a situation only one course is practical: The “golden rulers” may establish a progressive society in which they live according to their ideals while maintaining an adequate defense against their benighted fellows who might seek either to exploit their pacific predilections or to destroy their advancing civilization.
71:4.17 (804.17) Идеализмът никога няма да се запази на еволюиращата планета, ако във всяко поколение идеалистите позволяват на хората с по-низш начин на мислене да унищожават себе си. Ето в какво е голямото изпитание на идеализма: способно ли е развитото общество да поддържа такова ниво на военна готовност, което да го защити от всякакви нападения на войнствените му съседи, без да се поддава на изкушението да използва тази военна мощ за агресивни действия против други народи с цел обогатяване и национално възвеличаване? За да оцелее, нацията трябва да се намира в състояние на готовност и само религиозният идеализъм е способен да попречи на порочното превръщане на готовността в агресия. Само любовта и братството са способни да предотвратят угнетяването на слабите от силните.	71:4.17 (804.17) Idealism can never survive on an evolving planet if the idealists in each generation permit themselves to be exterminated by the baser orders of humanity. And here is the great test of idealism: Can an advanced society maintain that military preparedness which renders it secure from all attack by its war-loving neighbors without yielding to the temptation to employ this military strength in offensive operations against other peoples for purposes of selfish gain or national aggrandizement? National survival demands preparedness, and religious idealism alone can prevent the prostitution of preparedness into aggression. Only love, brotherhood, can prevent the strong from oppressing the weak.
5. Еволюция на конкуренцията ^top	5. The Evolution of Competition ^top
71:5.1 (805.1) Конкуренцията е неотменима от социалния прогрес, но неконтролируемата конкуренция поражда насилие. В съвременното общество конкуренцията постепенно изтласква войната с това, че определя мястото на индивида в промишленото производство, точно както и решава съдбата на самите производства. (Преднамереното убийство и войната се отличават по своя нравствен статут: убийството стана незаконно от ранните дни на съществуването на обществото, докато войната още никога не е била обявявана извън законите от цялото човечество.)	71:5.1 (805.1) Competition is essential to social progress, but competition, unregulated, breeds violence. In current society, competition is slowly displacing war in that it determines the individual’s place in industry, as well as decreeing the survival of the industries themselves. (Murder and war differ in their status before the mores, murder having been outlawed since the early days of society, while war has never yet been outlawed by mankind as a whole.)
71:5.2 (805.2) Идеалната държава регулира общественото поведение само в тази степен, която е достатъчна за изключване на насилието в конкуренцията между хората и предотвратяване на несправедливостта в личната инициатива. Огромният проблем на държавата се заключава в следното: как да се гарантира мирното и спокойно развитие на промишлеността, да се плащат налози за поддържането на държавната мощ и едновременно да не се допуска налогооблагането да се превръща в пречка за производството, а държавата — в паразит или тиранин?	71:5.2 (805.2) The ideal state undertakes to regulate social conduct only enough to take violence out of individual competition and to prevent unfairness in personal initiative. Here is a great problem in statehood: How can you guarantee peace and quiet in industry, pay the taxes to support state power, and at the same time prevent taxation from handicapping industry and keep the state from becoming parasitical or tyrannical?
71:5.3 (805.3) При началния етап на развитие на света конкуренцията е необходима за прогреса на цивилизацията. В процеса на еволюцията все по-ефективно става сътрудничеството. В развитата цивилизация сътрудничеството е по-ефективно, отколкото конкуренцията. Древният човек се стимулира от конкуренцията. За ранния етап на еволюцията е характерно оцеляването на тези, които са приспособени биологически, но последващите цивилизации по-успешно се развиват за сметка на разумното сътрудничество, другарското взаиморазбиране и духовното братство.	71:5.3 (805.3) Throughout the earlier ages of any world, competition is essential to progressive civilization. As the evolution of man progresses, co-operation becomes increasingly effective. In advanced civilizations co-operation is more efficient than competition. Early man is stimulated by competition. Early evolution is characterized by the survival of the biologically fit, but later civilizations are the better promoted by intelligent co-operation, understanding fraternity, and spiritual brotherhood.
71:5.4 (805.4) Разбира се, конкуренцията в промишлеността е крайно разорителна и във висша степен неефективна, но не следва да се одобряват никакви опити да се избавим от този празен ход, ако такива преобразувания дори в най-малка степен засягат която и да било от основните свободи на човека.	71:5.4 (805.4) True, competition in industry is exceedingly wasteful and highly ineffective, but no attempt to eliminate this economic lost motion should be countenanced if such adjustments entail even the slightest abrogation of any of the basic liberties of the individual.
6. Печалбата като мотив ^top	6. The Profit Motive ^top
71:6.1 (805.5) Съвременната икономика, която се мотивира от печалбата, е обречена, ако стремежът към печалба не се допълва от стремеж за служене. Безжалостната конкуренция, основана на тесногръдо удовлетворяване на собствените интереси, в крайна сметка разрушава даже това, което се опитва да запази. Мотивацията, изключваща всичко останало и съсредоточена само върху личните интереси, е несъвместима с идеалите на християнството и още по-несъвместима с ученията на Иисус.	71:6.1 (805.5) Present-day profit-motivated economics is doomed unless profit motives can be augmented by service motives. Ruthless competition based on narrow-minded self-interest is ultimately destructive of even those things which it seeks to maintain. Exclusive and self-serving profit motivation is incompatible with Christian ideals—much more incompatible with the teachings of Jesus.
71:6.2 (805.6) В икономиката мотивацията на печалбата и мотивацията на служенето се отнасят така, както в религията — мотивацията на страха и мотивацията на любовта. Но не следва внезапно да се унищожава или отстранява подбудата към печалба: тя принуждава много нехайни по своята природа смъртни прилежно да се трудят. При все това съвсем не е задължително целите на този възбудител на социална енергия да бъдат винаги егоистични.	71:6.2 (805.6) In economics, profit motivation is to service motivation what fear is to love in religion. But the profit motive must not be suddenly destroyed or removed; it keeps many otherwise slothful mortals hard at work. It is not necessary, however, that this social energy arouser be forever selfish in its objectives.
71:6.3 (805.7) Стремежът към печалба в икономическата дейност е абсолютно низък и съвършено недостоен за развитото общество; при все това той е необходим фактор за началните етапи от съществуването на цивилизацията. Не следва да се лишава човекът от мотивацията на печалбата дотогава, докато той не овладее солидно висшите типове некомерсиални стимули в икономическите стремежи и бъдещото служене — трансцендентални подбуди към висша мъдрост, високо братство и възвишени духовни постижения.	71:6.3 (805.7) The profit motive of economic activities is altogether base and wholly unworthy of an advanced order of society; nevertheless, it is an indispensable factor throughout the earlier phases of civilization. Profit motivation must not be taken away from men until they have firmly possessed themselves of superior types of nonprofit motives for economic striving and social serving—the transcendent urges of superlative wisdom, intriguing brotherhood, and excellency of spiritual attainment.
7. Образованието ^top	7. Education ^top
71:7.1 (806.1) В основата на стабилната държава лежи културата; в нея господстват идеалите; тях ги движи служенето. Целта на образованието трябва да бъде придобиване на умения, овладяване на мъдрост, разкриване на индивидуалността и постигането на духовни ценности.	71:7.1 (806.1) The enduring state is founded on culture, dominated by ideals, and motivated by service. The purpose of education should be acquirement of skill, pursuit of wisdom, realization of selfhood, and attainment of spiritual values.
71:7.2 (806.2) В идеалната държава образованието продължава в течение на целия живот и в съответното време основно занимание става философията. Гражданите на такава държава се стремят към мъдростта като към метод за задълбочаване на постигането на смисъла на човешките взаимоотношения, значението на реалностите, величието на ценностите, целите на живота и висотите на космическото предназначение.	71:7.2 (806.2) In the ideal state, education continues throughout life, and philosophy sometime becomes the chief pursuit of its citizens. The citizens of such a commonwealth pursue wisdom as an enhancement of insight into the significance of human relations, the meanings of reality, the nobility of values, the goals of living, and the glories of cosmic destiny.
71:7.3 (806.3) Урантийците трябва да имат представа за културното общество от нов и по-висш тип. С отмирането на икономическата система, основана само на печалбата, образованието ще се издигне на ново качествено ниво. Твърде дълго то е било провинциално, милитаристично, усилващо егоизма и развиващо кариеризма. Някога то трябва да стане всемирно, идеалистично, разкриващо индивидуалността, космическо по своето проникновение.	71:7.3 (806.3) Urantians should get a vision of a new and higher cultural society. Education will jump to new levels of value with the passing of the purely profit-motivated system of economics. Education has too long been localistic, militaristic, ego exalting, and success seeking; it must eventually become world-wide, idealistic, self-realizing, and cosmic grasping.
71:7.4 (806.4) В последно време образованието излезе изпод контрола на духовенството и премина в ръцете на юристите и бизнесмените. В края на краищата е необходимо да го предадем на философите и учените. Учителите са длъжни да бъдат свободни същества, истински лидери, за да може философията — стремежът към мъдростта, да може да стане предмет на образованието.	71:7.4 (806.4) Education recently passed from the control of the clergy to that of lawyers and businessmen. Eventually it must be given over to the philosophers and the scientists. Teachers must be free beings, real leaders, to the end that philosophy, the search for wisdom, may become the chief educational pursuit.
71:7.5 (806.5) Образованието е наука да се живее. То трябва да продължава в продължение на целия живот, за да може човечеството постепенно да се издигне до последователно нарастващите нива, достъпни за смъртната мъдрост:	71:7.5 (806.5) Education is the business of living; it must continue throughout a lifetime so that mankind may gradually experience the ascending levels of mortal wisdom, which are:
71:7.6 (806.6) 1. Знаенето на нещата.	71:7.6 (806.6) 1. The knowledge of things.
71:7.7 (806.7) 2. Осъзнаването на значенията.	71:7.7 (806.7) 2. The realization of meanings.
71:7.8 (806.8) 3. Разбирането на ценностите.	71:7.8 (806.8) 3. The appreciation of values.
71:7.9 (806.9) 4. Благородството на труда — дълг.	71:7.9 (806.9) 4. The nobility of work—duty.
71:7.10 (806.10) 5. Мотивацията на целта — нравственост.	71:7.10 (806.10) 5. The motivation of goals—morality.
71:7.11 (806.11) 6. Любовта към служенето — характер.	71:7.11 (806.11) 6. The love of service—character.
71:7.12 (806.12) 7. Космическата интуиция — духовна проницателност.	71:7.12 (806.12) 7. Cosmic insight—spiritual discernment.
71:7.13 (806.13) И след това, с помощта на тези постижения, мнозина ще се издигнат на пределно за смъртния разум ниво — нивото на Богосъзнание.	71:7.13 (806.13) And then, by means of these achievements, many will ascend to the mortal ultimate of mind attainment, God-consciousness.
8. Характерът на държавността ^top	8. The Character of Statehood ^top
71:8.1 (806.14) Единствената свещена черта на всяка форма на човешко управление е делението на институцията на държавата на три функционални области: изпълнителна, законодателна и съдебна. Вселената се управлява в съответствие с такъв план за разделяне функциите и властта. С изключение на тази божествена концепция ефективната социална регулация на гражданското управление, една или друга форма на държавно устройство няма принципно значение, при условие че целта на гражданите е стремежът към все по-голям самоконтрол и обществено служене. Интелектуалната дълбочина, икономическата мъдрост, социалната разумност и моралната устойчивост на народа — всичко това достоверно се отразява в институцията на държавата.	71:8.1 (806.14) The only sacred feature of any human government is the division of statehood into the three domains of executive, legislative, and judicial functions. The universe is administered in accordance with such a plan of segregation of functions and authority. Aside from this divine concept of effective social regulation or civil government, it matters little what form of state a people may elect to have provided the citizenry is ever progressing toward the goal of augmented self-control and increased social service. The intellectual keenness, economic wisdom, social cleverness, and moral stamina of a people are all faithfully reflected in statehood.
71:8.2 (806.15) Еволюцията на държавността предполага постепенен преход от едно ниво към друго в следния ред:	71:8.2 (806.15) The evolution of statehood entails progress from level to level, as follows:
71:8.3 (806.16) 1. Създаване на триединно управление, състоящо се от изпълнителната, законодателната и съдебната клонки на властта.	71:8.3 (806.16) 1. The creation of a threefold government of executive, legislative, and judicial branches.
71:8.4 (806.17) 2. Свобода на обществената, политическата и религиозната дейност.	71:8.4 (806.17) 2. The freedom of social, political, and religious activities.
71:8.5 (807.1) 3. Унищожаване на всички форми на робство и зависимост между хората.	71:8.5 (807.1) 3. The abolition of all forms of slavery and human bondage.
71:8.6 (807.2) 4. Предоставяне на гражданите на възможности да контролират нивото на данъчното облагане.	71:8.6 (807.2) 4. The ability of the citizenry to control the levying of taxes.
71:8.7 (807.3) 5. Учредяване на системи за непрекъснато образование — обучение, продължаващо от люлката до гроба.	71:8.7 (807.3) 5. The establishment of universal education—learning extended from the cradle to the grave.
71:8.8 (807.4) 6. Необходимото съгласуване между местната и централната власт.	71:8.8 (807.4) 6. The proper adjustment between local and national governments.
71:8.9 (807.5) 7. Поощряване на развитието на науката и победа над заболяванията.	71:8.9 (807.5) 7. The fostering of science and the conquest of disease.
71:8.10 (807.6) 8. Нужното признание на равенството на половете и съгласувана дейност на мъжете и жените в семейството, училището и църквата при специализирано участие на жените в производствената и държавна дейност.	71:8.10 (807.6) 8. The due recognition of sex equality and the co-ordinated functioning of men and women in the home, school, and church, with specialized service of women in industry and government.
71:8.11 (807.7) 9. Отстраняване на робската зависимост от тежкия труд благодарение на изобретяването на машините и последващите постижения на машинния век.	71:8.11 (807.7) 9. The elimination of toiling slavery by machine invention and the subsequent mastery of the machine age.
71:8.12 (807.8) 10. Преодоляване на многоезичието — тържество на всеобщия език.	71:8.12 (807.8) 10. The conquest of dialects—the triumph of a universal language.
71:8.13 (807.9) 11. Прекратяване на войните — международно разрешаване на държавните и расови разногласия с помощта на континентални съдилища на нациите, възглавявани от висш планетарен съд, който автоматически се попълва от периодически излизащите в оставка глави на континенталните съдилища. Континенталните съдии притежават властови пълномощия, световният съд е консултативно-нравствен.	71:8.13 (807.9) 11. The ending of war—international adjudication of national and racial differences by continental courts of nations presided over by a supreme planetary tribunal automatically recruited from the periodically retiring heads of the continental courts. The continental courts are authoritative; the world court is advisory—moral.
71:8.14 (807.10) 12. Световен стремеж към мъдростта — възвисяване на философията. Развитие на всемирна религия, която ще стане предвестник на встъпването на планетата в началните стадии от ерата на светлината и живота.	71:8.14 (807.10) 12. The world-wide vogue of the pursuit of wisdom—the exaltation of philosophy. The evolution of a world religion, which will presage the entrance of the planet upon the earlier phases of settlement in light and life.
71:8.15 (807.11) Такива са предпоставките за прогресивното управление и отличителните признаци на идеалната институция на държавата. Урантия е далеч от претворяването на тези възвишени идеали, но цивилизованите народи вече направиха първата крачка: човечеството застана на пътя, водещ към висшите еволюционни цели.	71:8.15 (807.11) These are the prerequisites of progressive government and the earmarks of ideal statehood. Urantia is far from the realization of these exalted ideals, but the civilized races have made a beginning—mankind is on the march toward higher evolutionary destinies.
71:8.16 (807.12) [Подготвено от Мелхиседек от Небадон.]	71:8.16 (807.12) [Sponsored by a Melchizedek of Nebadon.]