| Документ 75 | Paper 75 |
| Простъпката на Адам и Ева | The Default of Adam and Eve |
| 75:0.1 (839.1) ИЗМИНАХА над сто години, откакто Адам пристъпи към своята дейност на Урантия, но той не забелязваше почти никакъв прогрес извън пределите на Градината; изглеждаше, че светът твърде малко се изменя към по-добро. Реалното подобрение на расите изглеждаше възможно едва в далечно бъдеще и положението изглеждаше толкова отчаяно, че трябваше помощ, която не беше предвидена в изначалните планове. Във всеки случай такива мисли често минаваха през ума на Адам и той споделяше многократно това с Ева. Адам и неговата спътница оставаха верни на своята клетва, но те бяха изолирани от другите Материални Синове и крайно отчаяни от печалното състояние на своя свят. | 75:0.1 (839.1) AFTER more than one hundred years of effort on Urantia, Adam was able to see very little progress outside the Garden; the world at large did not seem to be improving much. The realization of race betterment appeared to be a long way off, and the situation seemed so desperate as to demand something for relief not embraced in the original plans. At least that is what often passed through Adam’s mind, and he so expressed himself many times to Eve. Adam and his mate were loyal, but they were isolated from their kind, and they were sorely distressed by the sorry plight of their world. |
| 1. Проблемът на Урантия ^top | 1. The Urantia Problem ^top |
| 75:1.1 (839.2) Адамическата мисия на експерименталната, обхваната от въстание и изолирана Урантия беше невероятно трудна задача. И още в началото от своето пребиваване на планетата Адам и Ева осъзнаха цялата сложност на своята планетарна мисия. Независимо от това те храбро пристъпиха към решаването на многобройни проблеми. Но когато се обърнеха към себе си, към делото от първостепенна важност — отстраняването на дефективните и дегенеративни генотипи, те биваха просто изумени. Не виждаха изход от това затруднително положение и не можеха да се посъветват с висшестоящите същества от Йерусем или Едемия. Изолирани от външния свят, те ежедневно се сблъскваха с поредната сложна и объркана ситуация, с поредния проблем, който изглеждаше нерешим. | 75:1.1 (839.2) The Adamic mission on experimental, rebellion-seared, and isolated Urantia was a formidable undertaking. And the Material Son and Daughter early became aware of the difficulty and complexity of their planetary assignment. Nevertheless, they courageously set about the task of solving their manifold problems. But when they addressed themselves to the all-important work of eliminating the defectives and degenerates from among the human strains, they were quite dismayed. They could see no way out of the dilemma, and they could not take counsel with their superiors on either Jerusem or Edentia. Here they were, isolated and day by day confronted with some new and complicated tangle, some problem that seemed to be unsolvable. |
| 75:1.2 (839.3) В нормални условия първата задача на Планетарните Адам и Ева е установяване на правилни съотношения и смесване на расите. Но на Урантия подобен проект изглеждаше практически безнадежден, защото расите, макар и приспособени в биологическо отношение, оставаха неочистени от умствено изостаналите и дефективни генотипи. | 75:1.2 (839.3) Under normal conditions the first work of a Planetary Adam and Eve would be the co-ordination and blending of the races. But on Urantia such a project seemed just about hopeless, for the races, while biologically fit, had never been purged of their retarded and defective strains. |
| 75:1.3 (839.4) Адам и Ева се оказаха на планетата напълно неподготвени за провъзгласяването на братството между хората Този свят се влачеше опипом в изключителен духовен мрак, обхванат от хаос, взел най-лош обрат поради провала на мисията на предшестващото ръководство. Съзнанието и нравствеността се намираха на ниско ниво и вместо да пристъпят към осъществяване на религиозното обединение, те бяха принудени отново да приобщят обитателите на планетата към най-простите форми на религия. Вместо един, готов за използване език, те се сблъскаха с повсеместно разпространените и объркани стотици и стотици местни диалекти. Нито един планетарен Адам никога не се е заселвал в по-труден свят; препятствията изглеждаха непреодолими, а трудностите — неразрешими. | 75:1.3 (839.4) Adam and Eve found themselves on a sphere wholly unprepared for the proclamation of the brotherhood of man, a world groping about in abject spiritual darkness and cursed with confusion worse confounded by the miscarriage of the mission of the preceding administration. Mind and morals were at a low level, and instead of beginning the task of effecting religious unity, they must begin all anew the work of converting the inhabitants to the most simple forms of religious belief. Instead of finding one language ready for adoption, they were confronted by the world-wide confusion of hundreds upon hundreds of local dialects. No Adam of the planetary service was ever set down on a more difficult world; the obstacles seemed insuperable and the problems beyond creature solution. |
| 75:1.4 (839.5) Те се намираха в изолация и обхващащото ги чувство на най-дълбока самота още повече се усили след скорошното отпътуване на попечителските Мелхиседек. Само опосредствано — с помощта на ангелските категории, те можеха да общуват със същества, намиращи се извън пределите на планетата. Постепенно тяхното мъжество отслабваше, те все повече падаха духом и понякога тяхната вяра беше готова да се разколебае. | 75:1.4 (839.5) They were isolated, and the tremendous sense of loneliness which bore down upon them was all the more heightened by the early departure of the Melchizedek receivers. Only indirectly, by means of the angelic orders, could they communicate with any being off the planet. Slowly their courage weakened, their spirits drooped, and sometimes their faith almost faltered. |
| 75:1.5 (840.1) Това е истинската картина на ужаса, обхванал тези две благородни души след осъзнаването на стоящите пред тях задачи. Те и двамата прекрасно разбирали цялата мащабност на проблемите, свързани с изпълнението на тяхната планетарна задача. | 75:1.5 (840.1) And this is the true picture of the consternation of these two noble souls as they pondered the tasks which confronted them. They were both keenly aware of the enormous undertaking involved in the execution of their planetary assignment. |
| 75:1.6 (840.2) Вероятно никои други Материални Син и Дъщеря на Небадон не са се сблъсквали с толкова сложна и изглеждаща безнадеждна задача, както тази, която застана пред Адам и Ева, поради плачевното състояние на Урантия. Но с времето те щяха да се сдобият с успех, ако бяха по-далновидни и търпеливи. И двамата обаче — особено Ева, бяха твърде нетърпеливи; те не бяха готови за дълго, дълго изпитание по търпеливост. Искаше им се да видят незабавни резултати и се сдобиха с тях, но резултатите, получени по такъв начин, доведоха до катастрофални последствия — както за тях двамата, така и за техния свят. | 75:1.6 (840.2) Probably no Material Sons of Nebadon were ever faced with such a difficult and seemingly hopeless task as confronted Adam and Eve in the sorry plight of Urantia. But they would have sometime met with success had they been more farseeing and patient. Both of them, especially Eve, were altogether too impatient; they were not willing to settle down to the long, long endurance test. They wanted to see some immediate results, and they did, but the results thus secured proved most disastrous both to themselves and to their world. |
| 2. Заговорът на Калигастия ^top | 2. Caligastia’s Plot ^top |
| 75:2.1 (840.3) Калигастия правеше чести посещения в Градината и нееднократно беседваше с Адам и Ева, но те невъзмутимо отклоняваха всичките предлагани от него компромиси и авантюристични кроежи. Пред своите очи те имаха достатъчно резултати от бунта, за да си изградят ефикасен имунитет към всички подобни предложения. Даже младите потомци на Адам бяха невъзприемчиви към попълзновенията на Далигастия. И, разбира се, нито Калигастия, нито неговият сътрудник Далигастия можеха да повлияят на когото и да е от индивидите против неговата воля и още по-малко — да заставят децата на Адам да извършат нарушение. | 75:2.1 (840.3) Caligastia paid frequent visits to the Garden and held many conferences with Adam and Eve, but they were adamant to all his suggestions of compromise and short-cut adventures. They had before them enough of the results of rebellion to produce effective immunity against all such insinuating proposals. Even the young offspring of Adam were uninfluenced by the overtures of Daligastia. And of course neither Caligastia nor his associate had power to influence any individual against his will, much less to persuade the children of Adam to do wrong. |
| 75:2.2 (840.4) Необходимо е да се помни това, че формално Калигастия продължаваше да бъде Планетарният Принц на Урантия; макар че се беше отклонил от пътя, той си оставаше висшестоящ Син на локалната вселена. Той беше окончателно детрониран едва по време на пребиваването на Урантия на Христос Михаил. | 75:2.2 (840.4) It must be remembered that Caligastia was still the titular Planetary Prince of Urantia, a misguided but nevertheless high Son of the local universe. He was not finally deposed until the times of Christ Michael on Urantia. |
| 75:2.3 (840.5) Но падналият принц беше настойчив и решителен. Той скоро прекрати опитите си да повлияе на Адам и реши да се опита да нанесе коварен и неочакван удар по Ева. Представителят на злото стигна до извода, че единствената надежда за успех е свързана с изкусното използване на подходящи лица от висшите слоеве на Нодитите — потомците на тези личности, които някога бяха помощници на членовете на неговия телесен персонал. Бяха подготвени съответните планове за вкарването в капана на майката на виолетовата раса. | 75:2.3 (840.5) But the fallen Prince was persistent and determined. He soon gave up working on Adam and decided to try a wily flank attack on Eve. The evil one concluded that the only hope for success lay in the adroit employment of suitable persons belonging to the upper strata of the Nodite group, the descendants of his onetime corporeal-staff associates. And the plans were accordingly laid for entrapping the mother of the violet race. |
| 75:2.4 (840.6) На Ева и през ум не ú минаваше намерението някога да направи нещо, което да попречи на плановете на Адам, или да изложи на опасност изпълнението на техния планетарен дълг. Знаейки голямата склонност на жените да очакват незабавни резултати, вместо да се придържат към дългосрочно планиране, в очакване на по-отдалечени във времето резултати, Мелхиседек — преди да напуснат Урантия, специално предупредиха Ева за тези характерни опасности, които съпътстваха тяхното изолирано положение на планетата, особено предупреждавайки я никога да не се отделя от своя партньор, тоест да не прилага никакви лични или тайни методи за съдействие на техните съвместни начинания. В течение на повече от сто години Ева следваше пределно точно тези указания и не ú хрумна, че все по-личните и конфиденциални визити, които ú правеше един от нодитските вождове на име Серапататия, могат да таят в себе си някаква опасност. Цялото им познанство се развиваше толкова постепенно и естествено, че тя беше сварена неподготвена. | 75:2.4 (840.6) It was farthest from Eve’s intention ever to do anything which would militate against Adam’s plans or jeopardize their planetary trust. Knowing the tendency of woman to look upon immediate results rather than to plan farsightedly for more remote effects, the Melchizedeks, before departing, had especially enjoined Eve as to the peculiar dangers besetting their isolated position on the planet and had in particular warned her never to stray from the side of her mate, that is, to attempt no personal or secret methods of furthering their mutual undertakings. Eve had most scrupulously carried out these instructions for more than one hundred years, and it did not occur to her that any danger would attach to the increasingly private and confidential visits she was enjoying with a certain Nodite leader named Serapatatia. The whole affair developed so gradually and naturally that she was taken unawares. |
| 75:2.5 (840.7) Обитателите на Градината общуваха с Нодитите още от първите дни на съществуването на Едем. Тези смесени потомци на падналите членове на персонала на Калигастия нерядко им оказваха голяма помощ и съдействие и сега на тези Нодити предстоеше да станат причината за пълната и окончателна гибел на Едем. | 75:2.5 (840.7) The Garden dwellers had been in contact with the Nodites since the early days of Eden. From these mixed descendants of the defaulting members of Caligastia’s staff they had received much valuable help and co-operation, and through them the Edenic regime was now to meet its complete undoing and final overthrow. |
| 3. Изкушаването на Ева ^top | 3. The Temptation of Eve ^top |
| 75:3.1 (841.1) Скоро след завършването на първите сто години пребиваване на Земята Серапататия, във връзка със смъртта на баща си, възглави западната — или сирийска — конфедерация на нодитските племена. Смуглият Серапататия беше блестящ потомък на бившия глава на далматийската комисия по въпросите на здравето, чиято съпруга в онези далечни дни беше една от вдъхновителките на синята раса. В течение на векове този род притежаваше власт и огромно влияние сред западните нодитски племена. | 75:3.1 (841.1) Adam had just finished his first one hundred years on earth when Serapatatia, upon the death of his father, came to the leadership of the western or Syrian confederation of the Nodite tribes. Serapatatia was a brown-tinted man, a brilliant descendant of the onetime chief of the Dalamatia commission on health mated with one of the master female minds of the blue race of those distant days. All down through the ages this line had held authority and wielded a great influence among the western Nodite tribes. |
| 75:3.2 (841.2) Серапататия посети няколко пъти Градината и остана дълбоко впечатлен от праведността на делото на Адам. И скоро след като стана вожд на сирийските нодити, той обяви своето намерение да установи връзка с дейността на Адам и Ева в Градината. Повечето от неговите съплеменници го последва и Адам беше зарадван от известието, че най-могъщото и разумно от всички съседни племена почти в пълен състав подкрепя плана за усъвършенстване на света; това определено вселяваше надежда. И скоро след това велико събитие Серапататия и неговата нова свита бяха приети от Адам и Ева в техния собствен дом. | 75:3.2 (841.2) Serapatatia had made several visits to the Garden and had become deeply impressed with the righteousness of Adam’s cause. And shortly after assuming the leadership of the Syrian Nodites, he announced his intention of establishing an affiliation with the work of Adam and Eve in the Garden. The majority of his people joined him in this program, and Adam was cheered by the news that the most powerful and the most intelligent of all the neighboring tribes had swung over almost bodily to the support of the program for world improvement; it was decidedly heartening. And shortly after this great event, Serapatatia and his new staff were entertained by Adam and Eve in their own home. |
| 75:3.3 (841.3) Серапататия стана един от най-способните и умели помощници на Адам. Той беше абсолютно честен и изключително искрен във всичките си действия и никога — даже впоследствие — не осъзна, че се оказа сляпо оръдие в ръцете на коварния Калигастия. | 75:3.3 (841.3) Serapatatia became one of the most able and efficient of all of Adam’s lieutenants. He was entirely honest and thoroughly sincere in all of his activities; he was never conscious, even later on, that he was being used as a circumstantial tool of the wily Caligastia. |
| 75:3.4 (841.4) Скоро Серапататия стана помощник-председател на Едемската комисия по въпросите на междуплеменните отношения и бяха подготвени много планове за по-решително привличане на дори най-отдалечените племена за каузата на Градината. | 75:3.4 (841.4) Presently, Serapatatia became the associate chairman of the Edenic commission on tribal relations, and many plans were laid for the more vigorous prosecution of the work of winning the remote tribes to the cause of the Garden. |
| 75:3.5 (841.5) Той нееднократно се срещаше с Адам и Ева, особено с Ева, обсъждайки различните възможности за подобряване на техните методи. Веднъж в разговор с Ева на Серапататия му хрумна, че ще бъде много полезно, ако в очакване на значително попълнение на виолетовата раса би могло да се предприеме нещо за по-скорошното развитие на бедстващите и изпълнени с очакване племена. Серапататия утвърждаваше, че ако при нодитите — като най-прогресивната и способна за сътрудничество раса, се появеше вожд, носещ в себе си част от виолетовата кръв, то такива връзки биха свързали още по-здраво тези народи с Градината. Той искрено и сериозно предполагаше, че всичко това би донесло добро на Градината, тъй като такова дете, израснало и получило образование в Градината, би оказало огромно и благотворно влияние върху народа на своя баща. | 75:3.5 (841.5) He held many conferences with Adam and Eve—especially with Eve—and they talked over many plans for improving their methods. One day, during a talk with Eve, it occurred to Serapatatia that it would be very helpful if, while awaiting the recruiting of large numbers of the violet race, something could be done in the meantime immediately to advance the needy waiting tribes. Serapatatia contended that, if the Nodites, as the most progressive and co-operative race, could have a leader born to them of part origin in the violet stock, it would constitute a powerful tie binding these peoples more closely to the Garden. And all of this was soberly and honestly considered to be for the good of the world since this child, to be reared and educated in the Garden, would exert a great influence for good over his father’s people. |
| 75:3.6 (841.6) Следва още веднъж да се подчертае, че всички предложения на Серапататия бяха пределно честни и абсолютно искрени. Той нито веднъж не се досети, че е играчка в ръцете на Калигастия и Далигастия. Серапататия напълно поддържаше плана, който предвиждаше създаването на крупен резерв за виолетовата раса, преди да се предприеме повишаване на статута на обърканите хора на Урантия. Но това щеше да отнеме стотици години, а той беше нетърпелив; той желаеше незабавни резултати — нещо, което да даде резултат в рамките на собствения му живот. Той обясняваше на Ева, че Адам често се е огорчавал поради незначителните постижения във връзка с усъвършенстването на света. | 75:3.6 (841.6) It should again be emphasized that Serapatatia was altogether honest and wholly sincere in all that he proposed. He never once suspected that he was playing into the hands of Caligastia and Daligastia. Serapatatia was entirely loyal to the plan of building up a strong reserve of the violet race before attempting the world-wide upstepping of the confused peoples of Urantia. But this would require hundreds of years to consummate, and he was impatient; he wanted to see some immediate results—something in his own lifetime. He made it clear to Eve that Adam was oftentimes discouraged by the little that had been accomplished toward uplifting the world. |
| 75:3.7 (841.7) Тези тайни планове съзряваха в течение на повече от пет години. Накрая настана моментът, в който Ева се съгласи на уединена среща с Кано — най-великолепния ум и активен предводител на съседната колония на приятелски настроените нодити. Кано се отнасяше към Адамическия режим с голяма симпатия; нещо повече, той беше истински духовен вожд на онези съседни нодити, които подпомагаха приятелските връзки с обитателите на Градината. | 75:3.7 (841.7) For more than five years these plans were secretly matured. At last they had developed to the point where Eve consented to have a secret conference with Cano, the most brilliant mind and active leader of the near-by colony of friendly Nodites. Cano was very sympathetic with the Adamic regime; in fact, he was the sincere spiritual leader of those neighboring Nodites who favored friendly relations with the Garden. |
| 75:3.8 (842.1) Съдбовната среща стана в една есенна вечер на здрачаване, недалеч от дома на Адам. Ева никога преди това не беше срещала прекрасния и възторжен Кано, а той беше великолепен представител от останките от тези хора, чието по-високо ниво на физическо и интелектуално развитие беше наследено от далечните прародители от персонала на Принца. Кано също дълбоко вярваше в праведността на проекта на Серапататия. (Извън Градината многоженството беше обичайна практика.) | 75:3.8 (842.1) The fateful meeting occurred during the twilight hours of the autumn evening, not far from the home of Adam. Eve had never before met the beautiful and enthusiastic Cano—and he was a magnificent specimen of the survival of the superior physique and outstanding intellect of his remote progenitors of the Prince’s staff. And Cano also thoroughly believed in the righteousness of the Serapatatia project. (Outside of the Garden, multiple mating was a common practice.) |
| 75:3.9 (842.2) Ласкателствата, ентусиазмът и огромната лична убеденост доведоха до това, че Ева се повлия и веднага се съгласи да се предприеме това, което нееднократно беше обсъждано: да прибави своя собствена, скромна програма за спасяване на света към по-мащабния и имащ големи последствия Божествен план. Преди още тя да успее да осъзнае напълно ставащото, фаталната крачка беше направена. Простъпката беше извършена. | 75:3.9 (842.2) Influenced by flattery, enthusiasm, and great personal persuasion, Eve then and there consented to embark upon the much-discussed enterprise, to add her own little scheme of world saving to the larger and more far-reaching divine plan. Before she quite realized what was transpiring, the fatal step had been taken. It was done. |
| 4. Осъзнаването на простъпката ^top | 4. The Realization of Default ^top |
| 75:4.1 (842.3) Небесният живот на планетата беше разбунен. Адам почувства, че нещо не е наред с Ева, и я помоли да се уедини заедно с него в Градината. И тук той за пръв път чу цялата истина за това, как в течение на дълго време беше разработван план за ускоряване на световния прогрес за сметка на едновременно движение в две направления: изпълнението на Божествения план успоредно с изпълнение на предложението на Серапататия. | 75:4.1 (842.3) The celestial life of the planet was astir. Adam recognized that something was wrong, and he asked Eve to come aside with him in the Garden. And now, for the first time, Adam heard the entire story of the long-nourished plan for accelerating world improvement by operating simultaneously in two directions: the prosecution of the divine plan concomitantly with the execution of the Serapatatia enterprise. |
| 75:4.2 (842.4) И докато Материалните Син и Дъщеря обсъждаха това в обляната в лунна светлина Градина, „гласът в Градината“ ги осъди за непослушанието. И този глас не беше нещо друго, а моето обявяване на Едемската двойка това, че са нарушили договора за Градината; че не са се подчинили на инструкциите, дадени от Мелхиседек; че са нарушили дадената на Владетеля на вселената клетва за вярност към своя дълг. | 75:4.2 (842.4) And as the Material Son and Daughter thus communed in the moonlit Garden, “the voice in the Garden” reproved them for disobedience. And that voice was none other than my own announcement to the Edenic pair that they had transgressed the Garden covenant; that they had disobeyed the instructions of the Melchizedeks; that they had defaulted in the execution of their oaths of trust to the sovereign of the universe. |
| 75:4.3 (842.5) Ева се съгласи да участва в съвместяването на доброто и злото. Доброто е претворяването на Божествените планове; грехът е умишлено нарушаване на Божествената воля; зло е невярното претворяване на плановете и неправилното използване на методите, което води до дисхармония във вселената и хаос на планетата. | 75:4.3 (842.5) Eve had consented to participate in the practice of good and evil. Good is the carrying out of the divine plans; sin is a deliberate transgression of the divine will; evil is the misadaptation of plans and the maladjustment of techniques resulting in universe disharmony and planetary confusion. |
| 75:4.4 (842.6) Всеки път, когато двойката от Градината вземаше плод от дървото на живота, архангелът-хранител ги предупреждаваше да не се поддават на предложенията на Калигастия — да не смесват добро и зло. Наставляваха ги: „В деня, в който съчетаете добро и зло, със сигурност ще станете като смъртните в този свят; със сигурност ще умрете.“ | 75:4.4 (842.6) Every time the Garden pair had partaken of the fruit of the tree of life, they had been warned by the archangel custodian to refrain from yielding to the suggestions of Caligastia to combine good and evil. They had been thus admonished: “In the day that you commingle good and evil, you shall surely become as the mortals of the realm; you shall surely die.” |
| 75:4.5 (842.7) По време на съдбовното събитие — тайната среща с Кано, Ева му разказа за това често повтарящо се предупреждение, но Кано, който не осъзнаваше значението или важността на подобно наставление, я убеди, че мъжете и жените с чисти подбуди и благи намерения са неспособни да извършат зло. Той ú говореше, че тя не само няма да умре, а обратно — ще се роди отново в тяхното дете, което ще расте за благословение и стабилизиране на света. | 75:4.5 (842.7) Eve had told Cano of this oft-repeated warning on the fateful occasion of their secret meeting, but Cano, not knowing the import or significance of such admonitions, had assured her that men and women with good motives and true intentions could do no evil; that she should surely not die but rather live anew in the person of their offspring, who would grow up to bless and stabilize the world. |
| 75:4.6 (842.8) Независимо от това, че този план, насочен към изменението на Божествения промисъл, беше замислен и изпълнен с пределна искреност и висши помисли за благополучието на целия свят, той беше зло, защото представляваше порочен път за постигане на праведни цели и отклоняване от истинния път — Божествения план. | 75:4.6 (842.8) Even though this project of modifying the divine plan had been conceived and executed with entire sincerity and with only the highest motives concerning the welfare of the world, it constituted evil because it represented the wrong way to achieve righteous ends, because it departed from the right way, the divine plan. |
| 75:4.7 (843.1) Трябва да призная, че Ева се любуваше на външността на Кано и си даваше сметка за всичко, което ú беше обещано от нейния съблазнител в името на „новото и задълбочено знание за човешките дела и подобреното разбиране на човешката природа в допълнение към разбирането на Адамическата природа“. | 75:4.7 (843.1) True, Eve had found Cano pleasant to the eyes, and she realized all that her seducer promised by way of “new and increased knowledge of human affairs and quickened understanding of human nature as supplemental to the comprehension of the Adamic nature.” |
| 75:4.8 (843.2) Онази нощ в Градината аз разговарях с Бащата и Майката на виолетовата раса, тъй като бях длъжен да го направя при възникналите прискърбни обстоятелства. Изслушах разказа за всичко това, което бе довело до простъпката на Майка Ева, и дадох и на двамата съвети и предложения по отношение възникналата ситуация. Някои от тези съвети те последваха, други пренебрегнаха. Тази беседа е предадена във вашите писания с думите: „И Господ Бог извика Адам и Ева и попита: „Къде сте?“ Следващите поколения обикновено приписваха всичко необичайно и удивително — природно или духовно, на личната намеса на Боговете. | 75:4.8 (843.2) I talked to the father and mother of the violet race that night in the Garden as became my duty under the sorrowful circumstances. I listened fully to the recital of all that led up to the default of Mother Eve and gave both of them advice and counsel concerning the immediate situation. Some of this advice they followed; some they disregarded. This conference appears in your records as “the Lord God calling to Adam and Eve in the Garden and asking, ‘Where are you?’” It was the practice of later generations to attribute everything unusual and extraordinary, whether natural or spiritual, directly to the personal intervention of the Gods. |
| 5. Последиците от простъпката ^top | 5. Repercussions of Default ^top |
| 75:5.1 (843.3) Разочарованието на Ева беше наистина покъртително. Адам осъзна цялата сложност на създалото се положение и макар че беше убит от мъка и подтиснат, изпитваше към своята заблудила се съпруга само жалост и съчувствие. | 75:5.1 (843.3) Eve’s disillusionment was truly pathetic. Adam discerned the whole predicament and, while heartbroken and dejected, entertained only pity and sympathy for his erring mate. |
| 75:5.2 (843.4) Именно отчаянието, обхванало Адам след осъзнаването на провала, доведе до това, че ден след провинението на Ева той потърси Лаотта — блестящата нодитска жена, възглавяваща западните училища на Градината, и преднамерено повтори греха на Ева. Но не бързайте с изводите: Адам не беше подведен — той знаеше точно какво прави и съзнателно реши да сподели с Ева нейната съдба. Той обичаше своята спътница със свръхчовешка любов и мисълта за възможността да остане на Урантия без нея, в мъчителна самота, за него беше непоносима. | 75:5.2 (843.4) It was in the despair of the realization of failure that Adam, the day after Eve’s misstep, sought out Laotta, the brilliant Nodite woman who was head of the western schools of the Garden, and with premeditation committed the folly of Eve. But do not misunderstand; Adam was not beguiled; he knew exactly what he was about; he deliberately chose to share the fate of Eve. He loved his mate with a supermortal affection, and the thought of the possibility of a lonely vigil on Urantia without her was more than he could endure. |
| 75:5.3 (843.5) Узнавайки какво се е случило с Ева, разярените обитатели на Градината станаха неуправляеми и обявиха война на съседното селище нодити. Те нахлуха през вратите на Едем и се нахвърлиха върху тези неподготвени хора, унищожавайки всички до един — мъже, жени и деца. Кано, бащата на още неродения Каин, също загина. | 75:5.3 (843.5) When they learned what had happened to Eve, the infuriated inhabitants of the Garden became unmanageable; they declared war on the near-by Nodite settlement. They swept out through the gates of Eden and down upon these unprepared people, utterly destroying them—not a man, woman, or child was spared. And Cano, the father of Cain yet unborn, also perished. |
| 75:5.4 (843.6) Осъзнавайки станалото, Серапататия беше обзет от ужас; той загуби разсъдък от страх и разкаяние. На следващия ден се хвърли във водите на голямата река. | 75:5.4 (843.6) Upon the realization of what had happened, Serapatatia was overcome with consternation and beside himself with fear and remorse. The next day he drowned himself in the great river. |
| 75:5.5 (843.7) Децата на Адам се опитваха да утешат своята обезумяла майка, докато баща им се скиташе в самота тридесет дни. Когато накрая Адам отново придоби способността да мисли трезво, той се върна в своя дом и започна да планира техните бъдещи действия. | 75:5.5 (843.7) The children of Adam sought to comfort their distracted mother while their father wandered in solitude for thirty days. At the end of that time judgment asserted itself, and Adam returned to his home and began to plan for their future course of action. |
| 75:5.6 (843.8) Колко често последствията от греховете, извършени от заблудилите се родители, лягат на плещите на техните невинни деца. Честните и благородни синове и дъщери на Адам и Ева бяха сломени от неизразима мъка и от невероятната трагедия, която така внезапно и с такава жестокост се стовари върху тях. Дори след изминаването на петдесет години големите от тези деца не се бяха възстановили от мъката и тъгата на тези трагични дни, особено от ужаса от този период от тридесет дни, през които баща им липсваше от къщи, а тяхната обезумяла от мъка майка беше в пълно неведение относно мястото на неговото пребиваване или участта му. | 75:5.6 (843.8) The consequences of the follies of misguided parents are so often shared by their innocent children. The upright and noble sons and daughters of Adam and Eve were overwhelmed by the inexplicable sorrow of the unbelievable tragedy which had been so suddenly and so ruthlessly thrust upon them. Not in fifty years did the older of these children recover from the sorrow and sadness of those tragic days, especially the terror of that period of thirty days during which their father was absent from home while their distracted mother was in complete ignorance of his whereabouts or fate. |
| 75:5.7 (843.9) На Ева тези тридесет дни ú се сториха като дълги години печал и страдания. Тази благоразумна душа така и не успя да се възстанови напълно от последствията на този мъчителен период на душевни страдания и духовна тъга. В паметта на Ева техните последващи лишения и материални затруднения не можеха ни най-малко да се сравнят с тези ужасни дни и кошмарни нощи, които тя прекара в самота и непоносима неопределеност. Тя узна за безразсъдната постъпка на Серапататия и се боеше, че нейният съпруг, обхванат от мъка, е свършил със себе си или се е отделил от света поради нейната простъпка. И когато Адам се върна, Ева беше обхваната от чувство на радост и благодарност, каквото до този момент тя не беше преживявала през целия им дълъг и труден съвместен живот, преминал в упорит труд. | 75:5.7 (843.9) And those same thirty days were as long years of sorrow and suffering to Eve. Never did this noble soul fully recover from the effects of that excruciating period of mental suffering and spiritual sorrow. No feature of their subsequent deprivations and material hardships ever began to compare in Eve’s memory with those terrible days and awful nights of loneliness and unbearable uncertainty. She learned of the rash act of Serapatatia and did not know whether her mate had in sorrow destroyed himself or had been removed from the world in retribution for her misstep. And when Adam returned, Eve experienced a satisfaction of joy and gratitude that never was effaced by their long and difficult life partnership of toiling service. |
| 75:5.8 (844.1) Времето минаваше, но Адам не беше сигурен за характера на тяхното правонарушение. И едва след като изминаха седемдесет дни от простъпката на Ева и попечителските Мелхиседек се върнаха на Урантия и взеха управлението на планетата под своя юрисдикция, той разбра, че те са претърпели провал. | 75:5.8 (844.1) Time passed, but Adam was not certain of the nature of their offense until seventy days after the default of Eve, when the Melchizedek receivers returned to Urantia and assumed jurisdiction over world affairs. And then he knew they had failed. |
| 75:5.9 (844.2) Но тях ги чакаха нови неприятности. Вестта за унищожаването на нодитското селище близо до Едем бързо стигна до местните племена на Серапататия на север и скоро огромно множество започна да се готви да нахлуе в Градината. Така беше положено началото на дълга и жестока война между адамити и нодити, тъй като стълкновенията продължаваха в течение на още много години, след като Адам и неговите последователи се преселиха във втората Градина в долината на Ефрат. Водеше се ожесточена и продължителна „вражда между този мъж и жена, между неговото семе и нейното семе“. | 75:5.9 (844.2) But still more trouble was brewing: The news of the annihilation of the Nodite settlement near Eden was not slow in reaching the home tribes of Serapatatia to the north, and presently a great host was assembling to march on the Garden. And this was the beginning of a long and bitter warfare between the Adamites and the Nodites, for these hostilities kept up long after Adam and his followers emigrated to the second garden in the Euphrates valley. There was intense and lasting “enmity between that man and the woman, between his seed and her seed.” |
| 6. Адам и Ева напускат градината ^top | 6. Adam and Eve Leave the Garden ^top |
| 75:6.1 (844.3) Когато Адам узна за приближаването на нодитите, той се обърна за съвет към Мелхиседек, но те отказаха да му го дадат. Те му казаха, че следва да постъпи така, както смята за нужно, и му обещаха своето приятелско участие, доколкото това беше възможно, каквото и решение да предприеме. На Мелхиседек им беше забранено да се намесват в личните планове на Адам и Ева. | 75:6.1 (844.3) When Adam learned that the Nodites were on the march, he sought the counsel of the Melchizedeks, but they refused to advise him, only telling him to do as he thought best and promising their friendly co-operation, as far as possible, in any course he might decide upon. The Melchizedeks had been forbidden to interfere with the personal plans of Adam and Eve. |
| 75:6.2 (844.4) Адам знаеше, че той и Ева са претърпели неуспех; той разбра това по присъствието на попечителските Мелхиседек, макар че все още не знаеше нищо за техния личен статут или бъдеще. Той свика един продължил цяла нощ съвет с хиляда и двеста предани последователи, които се заклеха тържествено да следват своя вожд, и на следващия ден по обед те напуснаха Едем в търсене на ново място. Адам се стремеше да избегне войната и затова реши да остави първата Градина на нодитите, без да оказва съпротива. | 75:6.2 (844.4) Adam knew that he and Eve had failed; the presence of the Melchizedek receivers told him that, though he still knew nothing of their personal status or future fate. He held an all-night conference with some twelve hundred loyal followers who pledged themselves to follow their leader, and the next day at noon these pilgrims went forth from Eden in quest of new homes. Adam had no liking for war and accordingly elected to leave the first garden to the Nodites unopposed. |
| 75:6.3 (844.5) На третия ден след излизането от Градината едемският керван беше спрян от серафическия транспорт от Йерусем. И за пръв път Адам и Ева бяха информирани какво ще стане с техните деца. В присъствието на готовия за заминаване транспорт на онези от децата, които бяха достигнали възрастта самостоятелно да вземат решение (двадесет години), беше предоставен избор: да останат на Урантия заедно със своите родители или да станат подопечни на Всевишните на Норлатиадек. Две трети избраха да отидат в Едемия; около една трета предпочетоха да останат със своите родители. Всички деца на непълнолетна възраст бяха отведени в Едемия. Наблюдавайки тъжната сцена на раздяла на тези Материални Син и Дъщеря със своите деца, не можеше да не си дадеш сметка, че пътят на съгрешилите е труден. Понастоящем тези потомци на Адам и Ева са в Едемия; ние не знаем каква участ ги очаква. | 75:6.3 (844.5) The Edenic caravan was halted on the third day out from the Garden by the arrival of the seraphic transports from Jerusem. And for the first time Adam and Eve were informed of what was to become of their children. While the transports stood by, those children who had arrived at the age of choice (twenty years) were given the option of remaining on Urantia with their parents or of becoming wards of the Most Highs of Norlatiadek. Two thirds chose to go to Edentia; about one third elected to remain with their parents. All children of prechoice age were taken to Edentia. No one could have beheld the sorrowful parting of this Material Son and Daughter and their children without realizing that the way of the transgressor is hard. These offspring of Adam and Eve are now on Edentia; we do not know what disposition is to be made of them. |
| 75:6.4 (844.6) Наистина печално беше зрелището на кервана, който се приготви да продължи своя път. Можеше ли да има нещо по-трагично! Да си дошъл в света с такива възвишени надежди, да си бил приет при такива благоприятни обстоятелства — и след това да се оттеглиш позорно от Едем, само за да загубиш повече от три четвърти от своите деца още преди да намериш ново пристанище! | 75:6.4 (844.6) It was a sad, sad caravan that prepared to journey on. Could anything have been more tragic! To have come to a world in such high hopes, to have been so auspiciously received, and then to go forth in disgrace from Eden, only to lose more than three fourths of their children even before finding a new abiding place! |
| 7. Понижаването на статута на Адам и Ева ^top | 7. Degradation of Adam and Eve ^top |
| 75:7.1 (845.1) Именно по времето на спирането на кервана Адам и Ева узнаха за характера на техните правонарушения и получиха уведомление за своята съдба. Да произнесе присъдата се появи Гавраил. И тя беше следната: планетарните Адам и Ева на Урантия се признават за виновни в неизпълнение на своите задължения; те са нарушили договора за доверително управление на този обитаем свят. | 75:7.1 (845.1) It was while the Edenic caravan was halted that Adam and Eve were informed of the nature of their transgressions and advised concerning their fate. Gabriel appeared to pronounce judgment. And this was the verdict: The Planetary Adam and Eve of Urantia are adjudged in default; they have violated the covenant of their trusteeship as the rulers of this inhabited world. |
| 75:7.2 (845.2) Макар и подтиснати от чувството за вина, Адам и Ева бяха изключително зарадвани от съобщението за това, че съдиите на Салвингтон са снели от тях всички обвинения в „оскърбление на правителството на вселената“. Не ги смятаха виновни за бунта. | 75:7.2 (845.2) While downcast by the sense of guilt, Adam and Eve were greatly cheered by the announcement that their judges on Salvington had absolved them from all charges of standing in “contempt of the universe government.” They had not been held guilty of rebellion. |
| 75:7.3 (845.3) На едемската двойка съобщиха, че със своите постъпки са снижили своя статут до положението на смъртните в този свят. Затова занапред те са длъжни да се държат като мъж и жена на Урантия, чието бъдеще ще се определя в зависимост от бъдещето на световните раси. | 75:7.3 (845.3) The Edenic pair were informed that they had degraded themselves to the status of the mortals of the realm; that they must henceforth conduct themselves as man and woman of Urantia, looking to the future of the world races for their future. |
| 75:7.4 (845.4) Дълго преди заминаването на Адам и Ева от Йерусем техните наставници им бяха обяснили последствията от всяко съществено отклонение от божествените замисли. Както до, така и след пристигането им на Урантия лично аз многократно ги бях предупреждавал за това, че понижаването на техния статут до този на смъртните ще бъде неотвратимо следствие, неизбежно и неизменно наказание за извършване на простъпка при изпълнение на планетарната мисия. Но за да можете с цялата яснота да си представите последствията от постъпката на Адам и Ева, е необходимо да разберате статута на безсмъртие на материалната категория синовство: | 75:7.4 (845.4) Long before Adam and Eve left Jerusem, their instructors had fully explained to them the consequences of any vital departure from the divine plans. I had personally and repeatedly warned them, both before and after they arrived on Urantia, that reduction to the status of mortal flesh would be the certain result, the sure penalty, which would unfailingly attend default in the execution of their planetary mission. But a comprehension of the immortality status of the material order of sonship is essential to a clear understanding of the consequences attendant upon the default of Adam and Eve. |
| 75:7.5 (845.5) 1. Подобно на техните събратя в Йерусем, Адам и Ева оставаха безсмъртни за сметка на връзката на техния интелект с принадлежащия на Духа контур на гравитацията на разума. Ако тази жизнено важна поддръжка бъде нарушена вследствие от умствено прекъсване, то създанието — независимо от своя духовен статут, се лишава от безсмъртие. Статутът на смъртни и физическата смърт бяха неизбежната последица от интелектуалната простъпка на Адам и Ева. | 75:7.5 (845.5) 1. Adam and Eve, like their fellows on Jerusem, maintained immortal status through intellectual association with the mind-gravity circuit of the Spirit. When this vital sustenance is broken by mental disjunction, then, regardless of the spiritual level of creature existence, immortality status is lost. Mortal status followed by physical dissolution was the inevitable consequence of the intellectual default of Adam and Eve. |
| 75:7.6 (845.6) 2. Освен това Материалният Син и Материалната Дъщеря на Урантия, възсъздадени в образа на смъртна плът на дадения свят, зависеха от поддържането на двойна система на циркулация на енергията: едната система се определяше от тяхната физическа същност, а другата - от свръхенергията, заключена в плодовете на дървото на живота. Ангелът-хранител винаги предупреждаваше Адам и Ева, че неизпълнението на задължението ще доведе до понижаване на статута, и след простъпката им беше отказан достъп до този източник на енергия. | 75:7.6 (845.6) 2. The Material Son and Daughter of Urantia, being also personalized in the similitude of the mortal flesh of this world, were further dependent on the maintenance of a dual circulatory system, the one derived from their physical natures, the other from the superenergy stored in the fruit of the tree of life. Always had the archangel custodian admonished Adam and Eve that default of trust would culminate in degradation of status, and access to this source of energy was denied them subsequent to their default. |
| 75:7.7 (845.7) Да, на Калигастия се отдаде да измами Адам и Ева, но той не постигна своята цел — да ги тласне към открито въстание против правителството на вселената. Деянието им наистина беше зло, но те нямаха вина за оскърбление към истината или за съзнателно участие във бунта против праведното управление на Всеобщия Баща и Неговия Син-Създател. | 75:7.7 (845.7) Caligastia did succeed in trapping Adam and Eve, but he did not accomplish his purpose of leading them into open rebellion against the universe government. What they had done was indeed evil, but they were never guilty of contempt for truth, neither did they knowingly enlist in rebellion against the righteous rule of the Universal Father and his Creator Son. |
| 8. Така наричаното грехопадение на човека ^top | 8. The So-Called Fall of Man ^top |
| 75:8.1 (845.8) Адам и Ева действително изпаднаха от своето високо положение на Материални Синове до по-ниския статут на смъртни хора. Но това не беше грехопадение на човека. Човешкият род беше усъвършенстван независимо от непосредствените резултати от простъпката на Адам и Ева. Макар че Божественият план — да се даде на народите на Урантия виолетовата раса — претърпя неуспех, смъртните раси получиха огромна полза от този ограничен принос, който Адам и Ева и техните потомци внесоха в развитието на урантийските раси. | 75:8.1 (845.8) Adam and Eve did fall from their high estate of material sonship down to the lowly status of mortal man. But that was not the fall of man. The human race has been uplifted despite the immediate consequences of the Adamic default. Although the divine plan of giving the violet race to the Urantia peoples miscarried, the mortal races have profited enormously from the limited contribution which Adam and his descendants made to the Urantia races. |
| 75:8.2 (846.1) Нямаше никакво „грехопадение“. Историята на човешкия род е история на постепенната еволюция и адамическото посвещение остави народите на света значително по-развити в сравнение с предишното им биологично състояние. Понастоящем най-развитите етнически групи притежават наследствени фактори, придобити от цели четири отделни източника: андонитския, сангикския, нодитския и адамическия. | 75:8.2 (846.1) There has been no “fall of man.” The history of the human race is one of progressive evolution, and the Adamic bestowal left the world peoples greatly improved over their previous biologic condition. The more superior stocks of Urantia now contain inheritance factors derived from as many as four separate sources: Andonite, Sangik, Nodite, and Adamic. |
| 75:8.3 (846.2) Не следва да се смята Адам като причина за проклятие, стоварено над човешкия род. Макар че той всъщност се провали в претворяването на Божествения план, макар че действително наруши своя договор с Божеството, макар че той и неговата спътница бяха безусловно понижени в своя статут, независимо от всичко това техният принос в еволюцията на човешкия род оказа огромно съдействие за развитието на цивилизацията на Урантия. | 75:8.3 (846.2) Adam should not be regarded as the cause of a curse on the human race. While he did fail in carrying forward the divine plan, while he did transgress his covenant with Deity, while he and his mate were most certainly degraded in creature status, notwithstanding all this, their contribution to the human race did much to advance civilization on Urantia. |
| 75:8.4 (846.3) Оценявайки резултатите от адамическата мисия във вашия свят, справедливостта изисква да вземем под внимание планетарните условия. Адам се сблъска с почти безнадеждна задача, когато той и неговата прекрасна спътница бяха доставени от Йерусем на тази изпълнена с невежество и объркана планета. Но ако те бяха последвали съветите на Мелхиседек и техните сътрудници и ако бяха по-търпеливи, щяха да постигнат успех. Но Ева се поддаде на коварната пропаганда на личната свобода и независимост на планетарите действия. Тя беше подведена да направи експеримент с жизнената плазма на материалната категория „синовство“ с това, че допусна преждевременно смесване на поверената ú плазма с плазмата на съществуващата в това време смесена категория, възникнала от първоначалния проект на Носителите на Живота, която се съедини с плазмата на възпроизвеждащите се същества, прикрепени някога към персонала на Планетарния Принц. | 75:8.4 (846.3) In estimating the results of the Adamic mission on your world, justice demands the recognition of the condition of the planet. Adam was confronted with a well-nigh hopeless task when, with his beautiful mate, he was transported from Jerusem to this dark and confused planet. But had they been guided by the counsel of the Melchizedeks and their associates, and had they been more patient, they would have eventually met with success. But Eve listened to the insidious propaganda of personal liberty and planetary freedom of action. She was led to experiment with the life plasm of the material order of sonship in that she allowed this life trust to become prematurely commingled with that of the then mixed order of the original design of the Life Carriers which had been previously combined with that of the reproducing beings once attached to the staff of the Planetary Prince. |
| 75:8.5 (846.4) Никога, в течение на целия си възход към Рая, вие няма да можете да се сдобиете с каквито и да било резултати, ако нетърпеливо се опитвате да заобиколите съществуващия Божествен план, търсейки леки пътища, собствени изобретения или други средства, насочени към подобряване по пътя към съвършенството, в съвършенството и в името на вечното съвършенство. | 75:8.5 (846.4) Never, in all your ascent to Paradise, will you gain anything by impatiently attempting to circumvent the established and divine plan by short cuts, personal inventions, or other devices for improving on the way of perfection, to perfection, and for eternal perfection. |
| 75:8.6 (846.5) Като цяло може да се каже, че в цялата Небадон мъдростта никога не се е сблъсквала с по-обезсърчаващ провал. Но не е изненадващо, че в делата на еволюционните вселени се случват такива грешки. Ние сме част от гигантско творение и това, че не всичко работи съвършено, не е странно; нашата вселена не е създадена съвършена. Съвършенството е наша вечна цел, а не наш източник. | 75:8.6 (846.5) All in all, there probably never was a more disheartening miscarriage of wisdom on any planet in all Nebadon. But it is not surprising that these missteps occur in the affairs of the evolutionary universes. We are a part of a gigantic creation, and it is not strange that everything does not work in perfection; our universe was not created in perfection. Perfection is our eternal goal, not our origin. |
| 75:8.7 (846.6) Ако нашата вселена беше механична, ако Първият Велик Източник и Център беше само сила, а не беше и личност, ако цялото творение представляваше обширна съвкупност от физическа материя и тази материя се подчиняваше на точни закони, тогава можеше да се постигне съвършенство даже независимо от незавършеността на статута на вселената. Щяха да изчезнат разногласията; щяха да се прекратят търканията. Но в нашата формираща се вселена на относително съвършенство и несъвършенство ние се радваме на възможността за разногласия и недоразумения, защото те свидетелстват за това, че във вселената съществува и действа личност. А ако нашето творение е подчинена на личност-реалност, то тогава вие можете да бъдете уверени в запазването на личността, в нейното развитие и постижения; ние можем да бъдем уверени в личния ръст, опит и дела. Каква прекрасна вселена — личностна и еволюираща, а не само механична или пасивно съвършена! | 75:8.7 (846.6) If this were a mechanistic universe, if the First Great Source and Center were only a force and not also a personality, if all creation were a vast aggregation of physical matter dominated by precise laws characterized by unvarying energy actions, then might perfection obtain, even despite the incompleteness of universe status. There would be no disagreement; there would be no friction. But in our evolving universe of relative perfection and imperfection we rejoice that disagreement and misunderstanding are possible, for thereby is evidenced the fact and the act of personality in the universe. And if our creation is an existence dominated by personality, then can you be assured of the possibilities of personality survival, advancement, and achievement; we can be confident of personality growth, experience, and adventure. What a glorious universe, in that it is personal and progressive, not merely mechanical or even passively perfect! |
| 75:8.8 (846.7) [Представено от серафим Солония — „гласът в Градината“.] | 75:8.8 (846.7) [Presented by Solonia, the seraphic “voice in the Garden.”] |