Документ 79	Paper 79
Разпространение на андитите на изток	Andite Expansion in the Orient
79:0.1 (878.1) АЗИЯ е родината на човечеството. На един от южните полуострови на този континент се родиха Андон и Фонта; в планините на тази земя, която днес се нарича Афганистан, техният потомък Бадонан основа първобитен център за култура просъществувал на земята половин милион години. Тук, в този източен център на човечеството, от андонитския род се отделиха сангикските народи и Азия стана тяхната първа родина, първата ловна земя, първото бойно поле. Юго-западна Азия стана свидетел на това как една след друга тук възникнаха цивилизациите на даламатийците, нодитите, адамитите и андитите и именно оттук зачатъците на съвременната цивилизация се разпространиха по целия свят	79:0.1 (878.1) ASIA is the homeland of the human race. It was on a southern peninsula of this continent that Andon and Fonta were born; in the highlands of what is now Afghanistan, their descendant Badonan founded a primitive center of culture that persisted for over one-half million years. Here at this eastern focus of the human race the Sangik peoples differentiated from the Andonic stock, and Asia was their first home, their first hunting ground, their first battlefield. Southwestern Asia witnessed the successive civilizations of Dalamatians, Nodites, Adamites, and Andites, and from these regions the potentials of modern civilization spread to the world.
1. Андитите на Туркестан ^top	1. The Andites of Turkestan ^top
79:1.1 (878.2) В течение на повече от двадесет и пет хиляди години, приблизително до 2-то хилядолетие преди н.е., централната част на Евразия оставаше преобладаващо, макар и във все по-малка степен, андитска. В долините на Туркестан андитите се насочиха на запад и заобикаляйки вътрешните езера достигнаха Европа, а от планинските райони на този регион те проникнаха на изток. Източен Туркестан (Синдзян) и в по-малка степен Тибет, станаха древни врати, през които тези народи на Месопотамия преодоляваха планините и излизаха към северните земи на жълтия човек. Проникването на андитите в Индия ставаше от планините на Туркестан в Пенджаб и от иранските пастбища през Белуджистан. Тези по-ранни миграции нямаха нищо общо със завоеванията. Те по-скоро представляваха непрекъснато преместване на андитските племена в западна Индия и Китай.	79:1.1 (878.2) For over twenty-five thousand years, on down to nearly 2000 b.c., the heart of Eurasia was predominantly, though diminishingly, Andite. In the lowlands of Turkestan the Andites made the westward turning around the inland lakes into Europe, while from the highlands of this region they infiltrated eastward. Eastern Turkestan (Sinkiang) and, to a lesser extent, Tibet were the ancient gateways through which these peoples of Mesopotamia penetrated the mountains to the northern lands of the yellow men. The Andite infiltration of India proceeded from the Turkestan highlands into the Punjab and from the Iranian grazing lands through Baluchistan. These earlier migrations were in no sense conquests; they were, rather, the continual drifting of the Andite tribes into western India and China.
79:1.2 (878.3) В продължение на почти петнадесет хиляди години центровете на смесена андитска култура съществуваха в басейна на река Тарим, в Синдзян, а също и на юг, във високопланинските райони на Тибет, където андитите и андонитите масово се смесиха едни с други. Таримската долина беше най-източният аванпост на истинската андитска култура. Тук андитите строяха своите селища и установяваха търговски отношения с прогресивните китайци на изток и с андитите на север. В тези дни таримският регион беше плодородна местност; тук падаха обилни дъждове. На изток, на мястото на пустинята Гоби, имаше открити поляни, където скотовъдите постепенно преминаваха към земеделие. Тази цивилизация загина, когато влажните ветрове измениха своето направление на юго-изток, но в тези дни тя не отстъпваше на самата Месопотамия.	79:1.2 (878.3) For almost fifteen thousand years centers of mixed Andite culture persisted in the basin of the Tarim River in Sinkiang and to the south in the highland regions of Tibet, where the Andites and Andonites had extensively mingled. The Tarim valley was the easternmost outpost of the true Andite culture. Here they built their settlements and entered into trade relations with the progressive Chinese to the east and with the Andonites to the north. In those days the Tarim region was a fertile land; the rainfall was plentiful. To the east the Gobi was an open grassland where the herders were gradually turning to agriculture. This civilization perished when the rain winds shifted to the southeast, but in its day it rivaled Mesopotamia itself.
79:1.3 (878.4) Към 8-то хилядолетие преди н.е. поради голямата засушливост в планинските региони в Азия андонитите започнаха да се придвижват към низините на реките и на крайбрежието. Усилените засушавания не само ги изтласкаха в долините на Нил, Ефрат, Инда и Хуанхъ, но и доведоха до възникването на нови черти на андитската цивилизация: появи се и започна стремително да нараства нова класа - класата на търговците.	79:1.3 (878.4) By 8000 b.c. the slowly increasing aridity of the highland regions of central Asia began to drive the Andites to the river bottoms and the seashores. This increasing drought not only drove them to the valleys of the Nile, Euphrates, Indus, and Yellow rivers, but it produced a new development in Andite civilization. A new class of men, the traders, began to appear in large numbers.
79:1.4 (879.1) Когато поради климатичните условия за мигриращите андити стана неизгодно да се занимават с лов, те не тръгнаха по еволюционния път на древните народи, които станаха скотовъди. Появиха се занаятите и градския живот. От Египет до Месопотамия, Туркестан, реките на Китай и Индия, по-цивилизованите племена започнаха да се събират в градовете, където се занимаваха със занаяти и търговия. Търговската столица на централна Азия стана Адония, намираща се недалеч от това място, където днес се намира Ашхабад. Оживи се търговията със скъпоценни камъни, метали, дървесина и керамични изделия както на сушата, така и на морето.	79:1.4 (879.1) When climatic conditions made hunting unprofitable for the migrating Andites, they did not follow the evolutionary course of the older races by becoming herders. Commerce and urban life made their appearance. From Egypt through Mesopotamia and Turkestan to the rivers of China and India, the more highly civilized tribes began to assemble in cities devoted to manufacture and trade. Adonia became the central Asian commercial metropolis, being located near the present city of Ashkhabad. Commerce in stone, metal, wood, and pottery was accelerated on both land and water.
79:1.5 (879.2) Но ожесточените засушавания постепенно доведоха до масов изход на андитите на юг и изток от Каспийско море. Вълната на миграцията измени своето направление от северно на южно и вавилонските кавалеристи започнаха да нахлуват в Месопотамия.	79:1.5 (879.2) But ever-increasing drought gradually brought about the great Andite exodus from the lands south and east of the Caspian Sea. The tide of migration began to veer from northward to southward, and the Babylonian cavalrymen began to push into Mesopotamia.
79:1.6 (879.3) Усилените засушавания в централна Азия обаче доведоха до още по-голямо намаляване на броя на населението и снижи войнствеността на тези хора; и когато поради по-редките дъждове чергарите андонити бяха принудени да се придвижват на юг, андитите излязоха от Туркестан. Това стана последното преместване на така наречените арийци в Левант и Индия и кулминационен момент в многовековното разпространение на смесените потомци на Адам, в течение на който всички азиатски и мнозинството островни народи на Тихи океан бяха до известна степен подобрени от тези по-съвършени раси.	79:1.6 (879.3) Increasing aridity in central Asia further operated to reduce population and to render these people less warlike; and when the diminishing rainfall to the north forced the nomadic Andonites southward, there was a tremendous exodus of Andites from Turkestan. This is the terminal movement of the so-called Aryans into the Levant and India. It culminated that long dispersal of the mixed descendants of Adam during which every Asiatic and most of the island peoples of the Pacific were to some extent improved by these superior races.
79:1.7 (879.4) По такъв начин, разпространявайки се в източното полукълбо, андитите едновременно се лишаваха от родните си места в Месопотамия и Туркестан, тъй като именно широкото придвижване на андонитите в южна посока доведе до това, че в централна Азия андонитите практически изчезнаха.	79:1.7 (879.4) Thus, while they dispersed over the Eastern Hemisphere, the Andites were dispossessed of their homelands in Mesopotamia and Turkestan, for it was this extensive southward movement of Andonites that diluted the Andites in central Asia nearly to the vanishing point.
79:1.8 (879.5) Но даже през двадесетото столетие след Христа сред урало-алтайските и тибетски народи остават следи от андитска кръв, което се вижда например от белокожите човешки типове, понякога срещащи се в тези региони. Древните китайски летописи отбелязват присъствието на рижекоси чергари на север от мирните селища на река Хуанхъ и досега са се запазили рисунки достоверно свидетелстващи за това, че в далечното минало в таримския басейн обитаваха както светлокоси андити, така и тъмнокоси монголски типове.	79:1.8 (879.5) But even in the twentieth century after Christ there are traces of Andite blood among the Turanian and Tibetan peoples, as is witnessed by the blond types occasionally found in these regions. The early Chinese annals record the presence of the red-haired nomads to the north of the peaceful settlements of the Yellow River, and there still remain paintings which faithfully record the presence of both the blond-Andite and the brunet-Mongolian types in the Tarim basin of long ago.
79:1.9 (879.6) Последното голямо проявление на изчезналия военен гений на централно-азиатските андити стана през 1. 200 г. от н.е., когато под ръководството на Чингис хан монголите пристъпиха към завоюването на големи части от азиатския континент. Както и древните андити, тези войни провъзгласиха съществуването на „единен Бог на небето“. Преждевременното разпадане на тяхната империя забави културния обмен между запада и изтока и се превърна в огромно препятствие за растежа на монотеизма в Азия.	79:1.9 (879.6) The last great manifestation of the submerged military genius of the central Asiatic Andites was in a.d. 1200, when the Mongols under Genghis Khan began the conquest of the greater portion of the Asiatic continent. And like the Andites of old, these warriors proclaimed the existence of “one God in heaven.” The early breakup of their empire long delayed cultural intercourse between Occident and Orient and greatly handicapped the growth of the monotheistic concept in Asia.
2. Покоряването на Индия от андитите ^top	2. The Andite Conquest of India ^top
79:2.1 (879.7) Индия е единственото място, където се смесиха всички урантийски раси, при което последната от тях станаха нахлулите тук андити. Сангикските раси се появиха в планините на северозапад от Индия и още на ранния етап от своето съществуване представителите на всяка от тях без изключение проникнаха на индийския субконтинент, оставяйки след себе си най-пъстрата расова смес, която някога е съществувала на Урантия. Древна Индия изпълняваше ролята на утайник за мигриращите раси. Някога основата на полуострова беше малко по-лоша, отколкото днес, тъй като значителна част от делтата на Инд и Ганг се появи през последните петдесет хиляди години.	79:2.1 (879.7) India is the only locality where all the Urantia races were blended, the Andite invasion adding the last stock. In the highlands northwest of India the Sangik races came into existence, and without exception members of each penetrated the subcontinent of India in their early days, leaving behind them the most heterogeneous race mixture ever to exist on Urantia. Ancient India acted as a catch basin for the migrating races. The base of the peninsula was formerly somewhat narrower than now, much of the deltas of the Ganges and Indus being the work of the last fifty thousand years.
79:2.2 (879.8) Най-ранните расови смесвания станаха в резултат на общуване между мигриращите червени и жълти племена с местните андити. По-късно тази група беше отслабена от усвояването на по-голямата част от измрялата източно-зелена раса и много представители на оранжевата раса, донякъде подобрена за сметка на неголям примес на синята раса, но тя изключително много пострада в резултат от асимилацията на голям брой представители на индиговата раса. Но така наречените коренни жители на Индия едва ли приличат на тези древни хора: тези най-изостанали жители на южните и източни покрайнини никога изцяло не бяха погълнати нито от древните андити, нито от по-късно появилите се техни роднини - арийците.	79:2.2 (879.8) The earliest race mixtures in India were a blending of the migrating red and yellow races with the aboriginal Andonites. This group was later weakened by absorbing the greater portion of the extinct eastern green peoples as well as large numbers of the orange race, was slightly improved through limited admixture with the blue man, but suffered exceedingly through assimilation of large numbers of the indigo race. But the so-called aborigines of India are hardly representative of these early people; they are rather the most inferior southern and eastern fringe, which was never fully absorbed by either the early Andites or their later appearing Aryan cousins.
79:2.3 (880.1) Към 20-то хилядолетие преди н.е. населението на западна Индия вече получи малко адамическа кръв; в течение на цялата история на Урантия нито един народ не обединяваше толкова много различни раси. За нещастие преобладаваха вторичните сангикски раси и в истинско бедствие се превърна фактът, че в това древно расово огнище в значителна степен отсъстваха както синия, така и червения човек; голям дял от първичните сангикски родове би донесла огромна полза в укрепването на народа, който можеше да създаде още по-велика цивилизация. Но събитията се развиваха така, че червените хора се изтребваха един друг в Америка, синият човек търсеше приключения в Европа, а ранните потомци на Адам (и мнозинството от по-късните) не проявяваха голям интерес към смесване с хората с по-тъмен цвят - било то в Индия, Африка или на други места.	79:2.3 (880.1) By 20,000 b.c. the population of western India had already become tinged with the Adamic blood, and never in the history of Urantia did any one people combine so many different races. But it was unfortunate that the secondary Sangik strains predominated, and it was a real calamity that both the blue and the red man were so largely missing from this racial melting pot of long ago; more of the primary Sangik strains would have contributed very much toward the enhancement of what might have been an even greater civilization. As it developed, the red man was destroying himself in the Americas, the blue man was disporting himself in Europe, and the early descendants of Adam (and most of the later ones) exhibited little desire to admix with the darker colored peoples, whether in India, Africa, or elsewhere.
79:2.4 (880.2) Приблизително 15. 000 години преди н.е. ръстът на населението в Туркестан и Иран доведе до първата действително масова миграция на андитите по направление на Индия. В течение на повече от петнадесет века тези високоразвити племена идваха през планинските райони на Белуджистан, разпространяваха се в долините на Инд и Ганг и бавно се придвижваха към Деканското плато. Натискът на андитите на северо-запад изтласка много изостанали племена в Бирма и южен Китай, но не в тази степен, която можеше да спаси нашествениците от изчезване като раса.	79:2.4 (880.2) About 15,000 b.c. increasing population pressure throughout Turkestan and Iran occasioned the first really extensive Andite movement toward India. For over fifteen centuries these superior peoples poured in through the highlands of Baluchistan, spreading out over the valleys of the Indus and Ganges and slowly moving southward into the Deccan. This Andite pressure from the northwest drove many of the southern and eastern inferiors into Burma and southern China but not sufficiently to save the invaders from racial obliteration.
79:2.5 (880.3) Това, че Индия не постигна хегемония в Евразия, се обяснява основно с топографията; натискът от север принуди хората да се преместват на юг, където на ограничената територия на Деканското плато, от всички страни обкръжено с море, плътността на населението продължаваше да нараства. Ако в съседство се намираха свободни земи, изостаналите племена щяха да бъдат изтласкани във всички посоки, а по-съвършената раса щеше да може да постигне високоразвита цивилизация.	79:2.5 (880.3) The failure of India to achieve the hegemony of Eurasia was largely a matter of topography; population pressure from the north only crowded the majority of the people southward into the decreasing territory of the Deccan, surrounded on all sides by the sea. Had there been adjacent lands for emigration, then would the inferiors have been crowded out in all directions, and the superior stocks would have achieved a higher civilization.
79:2.6 (880.4) Независимо от всичко тези ранни андитски завоеватели предприеха отчаян опит да се запазят като раса и да установят поглъщащият ги поток посредством въвеждането на строги ограничения по отношение на смесените бракове. При все това към 10-то десетилетие преди н.е. андитите изчезнаха, но огромното количество хора бяха съществено подобрени благодарение на тази абсорбция.	79:2.6 (880.4) As it was, these earlier Andite conquerors made a desperate attempt to preserve their identity and stem the tide of racial engulfment by the establishment of rigid restrictions regarding intermarriage. Nonetheless, the Andites had become submerged by 10,000 b.c., but the whole mass of the people had been markedly improved by this absorption.
79:2.7 (880.5) Расовите смесвания са винаги полезни, тъй като те благоприятстват за културното разнообразие и спомагат за развитието на цивилизацията, но ако преобладаващи са низшите расови елементи, то такива постижения се оказват краткотрайни. Смесената култура може да се запази само в случай, че възпроизводството на по-високоразвитите раси в достатъчна степен превишава възпроизводството на изостаналите. Неограниченото размножаване на низшите раси при намаляване на възпроизводството на висшите неизбежно се оказва самоубийствено за културната цивилизация.	79:2.7 (880.5) Race mixture is always advantageous in that it favors versatility of culture and makes for a progressive civilization, but if the inferior elements of racial stocks predominate, such achievements will be short-lived. A polyglot culture can be preserved only if the superior stocks reproduce themselves in a safe margin over the inferior. Unrestrained multiplication of inferiors, with decreasing reproduction of superiors, is unfailingly suicidal of cultural civilization.
79:2.8 (880.6) Ако андитските завоеватели бяха три пъти повече, отколкото в действителност, или ако бяха изтласкали или унищожили поне най-малко пригодната третина от тези обитатели, в които течеше оранжева, зелена и индигова кръв, то Индия щеше да стане един от водещите световни центрове за културна цивилизация и несъмнено щеше да привлече по-значителна част от последващите миграционни вълни от Месопотамия, които се устремиха към Туркестан и оттам - на север, към Европа.	79:2.8 (880.6) Had the Andite conquerors been in numbers three times what they were, or had they driven out or destroyed the least desirable third of the mixed orange-green-indigo inhabitants, then would India have become one of the world’s leading centers of cultural civilization and undoubtedly would have attracted more of the later waves of Mesopotamians that flowed into Turkestan and thence northward to Europe.
3. Дравидийска Индия ^top	3. Dravidian India ^top
79:3.1 (881.1) Обединяването на покорилите Индия андити и туземното население доведе до появата на този смесен народ, който беше наречен дравиди. Ранните и по-чистокръвни дравиди притежаваха огромен културен потенциал, който значително отслабваше с постепенното изтощаване на тяхната андитска наследственост. Именно това обстоятелство предопредели гибелта на цветущата цивилизация на Индия преди почти дванадесет хиляди години. Но притокът на даже това малко количество от кръвта на Адам доведе до забележимо ускоряване на социалното развитие. Тази смесена раса веднага създаде най-разностранната цивилизация от съществуващите тогава на земята.	79:3.1 (881.1) The blending of the Andite conquerors of India with the native stock eventually resulted in that mixed people which has been called Dravidian. The earlier and purer Dravidians possessed a great capacity for cultural achievement, which was continuously weakened as their Andite inheritance became progressively attenuated. And this is what doomed the budding civilization of India almost twelve thousand years ago. But the infusion of even this small amount of the blood of Adam produced a marked acceleration in social development. This composite stock immediately produced the most versatile civilization then on earth.
79:3.2 (881.2) Скоро след завоюването на Индия дравидийските андити загубиха своите расови и културни контакти с Месопотамия, но откритите впоследствие морски и керванни пътища възстановиха изгубените връзки; и за последните десет хиляди години никога напълно не загуби връзка с Месопотамия на запад и Китай на изток, макар че наличието на планински прегради в огромна степен благоприятстваше отношенията със запада.	79:3.2 (881.2) Not long after conquering India, the Dravidian Andites lost their racial and cultural contact with Mesopotamia, but the later opening up of the sea lanes and the caravan routes re-established these connections; and at no time within the last ten thousand years has India ever been entirely out of touch with Mesopotamia on the west and China to the east, although the mountain barriers greatly favored western intercourse.
79:3.3 (881.3) Високоразвитата култура и религиозните наклонности на народите на Индия датират от времената на господството на дравидите и отчасти се обясняват с факта, че сифитското духовенство проникна в Индия отначало при нахлуването на андитите, а по-късно - при нашествието на арийците. Монотеизмът, пронизващ религиозната история на Индия, води своето начало от ученията на адамитите от времената на втората Градина.	79:3.3 (881.3) The superior culture and religious leanings of the peoples of India date from the early times of Dravidian domination and are due, in part, to the fact that so many of the Sethite priesthood entered India, both in the earlier Andite and in the later Aryan invasions. The thread of monotheism running through the religious history of India thus stems from the teachings of the Adamites in the second garden.
79:3.4 (881.4) Още 16. 000 години преди н.е. група от сто сифитски свещеници се появи в Индия и беше близко до това да обърне в своята вяра западната половина на този многоезичен народ. Но тяхната религия не се запази. За пет десетилетия ученията на сифитите за Райската Троица деградираха до триединния символ на бога на огъня.	79:3.4 (881.4) As early as 16,000 b.c. a company of one hundred Sethite priests entered India and very nearly achieved the religious conquest of the western half of that polyglot people. But their religion did not persist. Within five thousand years their doctrines of the Paradise Trinity had degenerated into the triune symbol of the fire god.
79:3.5 (881.5) Но в продължение на повече от седем хилядолетия, чак до прекратяването на миграцията на андитите, религиозният статут на обитателите на Индия беше много по-висок от общото световно ниво. В този период Индия притежаваше всички предпоставки да стане водеща цивилизация в културен, религиозен, философски и търговски аспект в света. И ако не беше пълното разтваряне на андитите сред народите на юга, може би така и щеше да стане.	79:3.5 (881.5) But for more than seven thousand years, down to the end of the Andite migrations, the religious status of the inhabitants of India was far above that of the world at large. During these times India bid fair to produce the leading cultural, religious, philosophic, and commercial civilization of the world. And but for the complete submergence of the Andites by the peoples of the south, this destiny would probably have been realized.
79:3.6 (881.6) Дравидийските центрове на културата бяха разположени в долините на реките - основно в долините на Инд и Ганг, както и на Деканското плато - покрай трите големи реки, течащи към морето през Източните Гати. Селищата, намиращи се покрай морското крайбрежие на западните Гати, дължаха своето значение на морските връзки с Шумер.	79:3.6 (881.6) The Dravidian centers of culture were located in the river valleys, principally of the Indus and Ganges, and in the Deccan along the three great rivers flowing through the Eastern Ghats to the sea. The settlements along the seacoast of the Western Ghats owed their prominence to maritime relationships with Sumeria.
79:3.7 (881.7) Дравидите бяха един от най-древните народи, започнали да строят градове и да водят широка експортно-импортна търговия - както морска, така и сухопътна. Към 7. 000 г. преди н.е. камилските кервани редовно посещаваха далечна Месопотамия; дравидийските мореплаватели пресякоха по каботажния способ Аравийско море, достигайки до градовете на Шумер в Персийския залив, а търговците, търгуващи в Бенгалския залив, достигаха даже Малайзия. От Шумер тези мореплаватели и търговци заимстваха азбуката и изкуството на писмото.	79:3.7 (881.7) The Dravidians were among the earliest peoples to build cities and to engage in an extensive export and import business, both by land and sea. By 7000 b.c. camel trains were making regular trips to distant Mesopotamia; Dravidian shipping was pushing coastwise across the Arabian Sea to the Sumerian cities of the Persian Gulf and was venturing on the waters of the Bay of Bengal as far as the East Indies. An alphabet, together with the art of writing, was imported from Sumeria by these seafarers and merchants.
79:3.8 (881.8) Тези търговски отношения изключително много спомагаха за по-нататъшното разнообразие на космополитическа култура, следствие на което стана ранната поява на много атрибути в градската изисканост и даже разкоша. Когато по-късно появилите сеу арийци влязоха в Индия, те не познаха в дравидите, разтворени в сангикските раси, своите андитски роднини, но наистина намериха там високоразвита култура. Независимо от своите биологични ограничения дравидите основаха превъзхождаща цивилизация. Тя обхващаше цяла Индия и се запази чак до настоящото време на платото Декан.	79:3.8 (881.8) These commercial relationships greatly contributed to the further diversification of a cosmopolitan culture, resulting in the early appearance of many of the refinements and even luxuries of urban life. When the later appearing Aryans entered India, they did not recognize in the Dravidians their Andite cousins submerged in the Sangik races, but they did find a well-advanced civilization. Despite biologic limitations, the Dravidians founded a superior civilization. It was well diffused throughout all India and has survived on down to modern times in the Deccan.
4. Нахлуването на арийците в Индия ^top	4. The Aryan Invasion of India ^top
79:4.1 (882.1) Второто проникване на андитите в Индия стана нахлуването на арийците, продължило почти петстотин години в средата на третото хилядолетие преди Христа. Тази миграция стана завършваща с излизането на андитите от своята родина в Туркестан.	79:4.1 (882.1) The second Andite penetration of India was the Aryan invasion during a period of almost five hundred years in the middle of the third millennium before Christ. This migration marked the terminal exodus of the Andites from their homelands in Turkestan.
79:4.2 (882.2) Ранните арийски центрове бяха разхвърляни по територията на северната част на Индия, особено в нейния северо-запад. Арийците така и не покориха цялата страна и това пропускане стана съдбоносно: поради своята малобройност те се оказаха в уязвимо положение и бяха погълнати от южните дравиди, които впоследствие се разпространиха по целия полуостров, с изключение на хималайските провинции.	79:4.2 (882.2) The early Aryan centers were scattered over the northern half of India, notably in the northwest. These invaders never completed the conquest of the country and subsequently met their undoing in this neglect since their lesser numbers made them vulnerable to absorption by the Dravidians of the south, who subsequently overran the entire peninsula except the Himalayan provinces.
79:4.3 (882.3) В расово отношение наследството на арийците в Индия беше незначително освен в северните провинции. На Деканското плато тяхното влияние беше по-скоро културно и религиозно, отколкото расово. Това, че сред жителите на северна Индия се запази повече от така наричаната арийска кръв, се обяснява не само с масовото присъствие на арийци в тези региони, но и с подкрепления от по-късен период - със завоеватели, търговци и мисионери. Оше в първи век преди Христа продължаваше непрекъснатото проникване на арийска кръв в Пенджаб, при което последният приток стана в периода на военните походи на елинистичните народи.	79:4.3 (882.3) The Aryans made very little racial impression on India except in the northern provinces. In the Deccan their influence was cultural and religious more than racial. The greater persistence of the so-called Aryan blood in northern India is not only due to their presence in these regions in greater numbers but also because they were reinforced by later conquerors, traders, and missionaries. Right on down to the first century before Christ there was a continuous infiltration of Aryan blood into the Punjab, the last influx being attendant upon the campaigns of the Hellenistic peoples.
79:4.4 (882.4) На Гангската равнина арийците и дравидите в края на краищата се смесиха с образуването на високоразвита култура и този център беше впоследствие укрепен от северо-източните пришълци идващи от Китай.	79:4.4 (882.4) On the Gangetic plain Aryan and Dravidian eventually mingled to produce a high culture, and this center was later reinforced by contributions from the northeast, coming from China.
79:4.5 (882.5) В различни времена в Индия процъфтяваха многобройни типове социално устройство - от полудемократични системи арийци до деспотични и монархични форми на управление. Но най-характерната черта на обществото стана жизнеспособността на крупните социални касти създадени от армиите в опит да увековечат своята расова индивидуалност. Тази сложна кастова система се запази чак до днешни времена.	79:4.5 (882.5) In India many types of social organizations flourished from time to time, from the semidemocratic systems of the Aryans to despotic and monarchial forms of government. But the most characteristic feature of society was the persistence of the great social castes that were instituted by the Aryans in an effort to perpetuate racial identity. This elaborate caste system has been preserved on down to the present time.
79:4.6 (882.6) От четирите основни касти всички, освен първата, бяха създадени в напразен опит да предотвратят расовото смесване на арийските завоеватели с покорените от тях изостанали племена. Що се отнася до първата каста, учителите-свещеници, то тя произхожда от сифитите: брахманите на двадесети век след Христа - преките наследници на културата на свещениците на втората Градина независимо от това, че техните доктрини съществено се отличават от ученията на техните прославени предшественици.	79:4.6 (882.6) Of the four great castes, all but the first were established in the futile effort to prevent racial amalgamation of the Aryan conquerors with their inferior subjects. But the premier caste, the teacher-priests, stems from the Sethites; the Brahmans of the twentieth century after Christ are the lineal cultural descendants of the priests of the second garden, albeit their teachings differ greatly from those of their illustrious predecessors.
79:4.7 (882.7) Когато арийците нахлуха в Индия, те донесоха със себе си своите представи за Божеството - такива, каквито са се запазили във вековните традиции на религиите от втората Градина. Но брахманските свещеници така и не можаха да противостоят на настъплението на езичеството, възникнало при внезапен контакт с изостаналите религиозни възгледи на Деканското плато след изчезването на арийците като раса. Така огромното мнозинство от населението се оказа в оковите на поробващите суеверия, свойствени на примитивните религии; затова Индия така и не можа да създаде високоразвитата цивилизация, която беше набелязана тук в предишните времена.	79:4.7 (882.7) When the Aryans entered India, they brought with them their concepts of Deity as they had been preserved in the lingering traditions of the religion of the second garden. But the Brahman priests were never able to withstand the pagan momentum built up by the sudden contact with the inferior religions of the Deccan after the racial obliteration of the Aryans. Thus the vast majority of the population fell into the bondage of the enslaving superstitions of inferior religions; and so it was that India failed to produce the high civilization which had been foreshadowed in earlier times.
79:4.8 (882.8) Духовният подем през шести век преди Христа се оказа недълговечен и угасна още преди нахлуването на мохамеданите. Но някога може да се появи още по-велик Гаутама, който да поведе цяла Индия в търсенето на живия Бог и тогава светът ще види как се реализират културните заложби на разностранния народ, толкова дълго пребиваващ в състояние на дълбок сън поради парализиращото въздействие на нееволюиращи духовни представи.	79:4.8 (882.8) The spiritual awakening of the sixth century before Christ did not persist in India, having died out even before the Mohammedan invasion. But someday a greater Gautama may arise to lead all India in the search for the living God, and then the world will observe the fruition of the cultural potentialities of a versatile people so long comatose under the benumbing influence of an unprogressing spiritual vision.
79:4.9 (883.1) Културата действително лежи на биологичен фундамент, но само една каста не можа да увековечи арийската култура, тъй като религията - истинската религия, е неотменим източник на тази висша енергия, която подбужда човека към създаване на превъзхождаща цивилизация, основана на братството между хората.	79:4.9 (883.1) Culture does rest on a biologic foundation, but caste alone could not perpetuate the Aryan culture, for religion, true religion, is the indispensable source of that higher energy which drives men to establish a superior civilization based on human brotherhood.
5. Червената и жълтата раси ^top	5. Red Man and Yellow Man ^top
79:5.1 (883.2) Ако разказът за Индия е историята на покоряването от нея на адамитите и тяхното последващо разтваряне сред по-древните еволюционни племена, то повествуванието за източна Азия се отнася основно за първичните сангикски раси - особено за червената и жълтата. В своята маса тези две раси избягваха смесване с непълноценните неандерталски родове, които изключително забавяха развитието на синия човек в Европа - това им позволи да запазят по-висок потенциал от първичния сангикски тип.	79:5.1 (883.2) While the story of India is that of Andite conquest and eventual submergence in the older evolutionary peoples, the narrative of eastern Asia is more properly that of the primary Sangiks, particularly the red man and the yellow man. These two races largely escaped that admixture with the debased Neanderthal strain which so greatly retarded the blue man in Europe, thus preserving the superior potential of the primary Sangik type.
79:5.2 (883.3) Макар че ранните неандерталци се разпространиха по цяла Евразия, тяхното източно крило се оказа най-замърсено от непълноценни животински генотипи. Тези субчовешки видове бяха изтласкани на юг от петия ледник - от този леден щит, който в течение на толкова дълго време блокираше сангикската миграция в източна Азия. И когато червеният човек тръгна на северо-изток в обход на планинските региони на Индия, той откри, че североизточна Азия е свободна от тези субчовешки видове. Племенната организация се появи при червените хора по-рано, отколкото при другите народи и те първи мигрираха из централноазиатското огнище на сангикските раси. Низшите неандерталски родове бяха унищожени или изтласкани от континента от мигриращите тук по-късно жълти племена. Но в продължение на почти сто хиляди години, чак до появяването на жълтите племена, червеният човек оставаше владетел на източна Азия.	79:5.2 (883.3) While the early Neanderthalers were spread out over the entire breadth of Eurasia, the eastern wing was the more contaminated with debased animal strains. These subhuman types were pushed south by the fifth glacier, the same ice sheet which so long blocked Sangik migration into eastern Asia. And when the red man moved northeast around the highlands of India, he found northeastern Asia free from these subhuman types. The tribal organization of the red races was formed earlier than that of any other peoples, and they were the first to migrate from the central Asian focus of the Sangiks. The inferior Neanderthal strains were destroyed or driven off the mainland by the later migrating yellow tribes. But the red man had reigned supreme in eastern Asia for almost one hundred thousand years before the yellow tribes arrived.
79:5.3 (883.4) Преди повече от триста хиляди години основната маса жълта раса, мигрирайки покрай крайбрежието, достигна Китай. С всяко хилядолетие жълтите хора се придвижваха все по-далеч в дълбините на континента, но чак до сравнително неотдавна, те не влизаха в контакт със своите тибетски братя.	79:5.3 (883.4) More than three hundred thousand years ago the main body of the yellow race entered China from the south as coastwise migrants. Each millennium they penetrated farther and farther inland, but they did not make contact with their migrating Tibetan brethren until comparatively recent times.
79:5.4 (883.5) Нарастването на населението доведе до това, че жълтата раса, придвижвайки се на север, започна да навлиза в ловните земи на червения човек. Това посегателство, задълбочено от естествения расов антагонизъм, доведе до ожесточени вражди и така започна решаващата борба за плодородните земи на източна Азия.	79:5.4 (883.5) Growing population pressure caused the northward-moving yellow race to begin to push into the hunting grounds of the red man. This encroachment, coupled with natural racial antagonism, culminated in increasing hostilities, and thus began the crucial struggle for the fertile lands of farther Asia.
79:5.5 (883.6) Повествованието за това многовековно съперничество между жълтата и червената раси засяга цяла епоха от урантийската история. В продължение на повече от двеста хиляди години между тези две високоразвити раси се водеше ожесточена и непрекратяваща се война. В началото успехът повече съпътстваше червения човек и неговите рейдове всяваха паника сред жълтите хора. Но жълтият човек се оказа способен ученик във военното изкуство и той бързо демонстрира свойствените му умения да живее в света със своите съотечественици; китайците първи разбраха, че силата е в единството. Между племената на червената раса продължаваха вътрешните конфликти и скоро те започнаха да търпят поражение след поражение от решителните и безпощадни китайци, продължаващи своето неумолимо придвижване на север.	79:5.5 (883.6) The story of this agelong contest between the red and yellow races is an epic of Urantia history. For over two hundred thousand years these two superior races waged bitter and unremitting warfare. In the earlier struggles the red men were generally successful, their raiding parties spreading havoc among the yellow settlements. But the yellow man was an apt pupil in the art of warfare, and he early manifested a marked ability to live peaceably with his compatriots; the Chinese were the first to learn that in union there is strength. The red tribes continued their internecine conflicts, and presently they began to suffer repeated defeats at the aggressive hands of the relentless Chinese, who continued their inexorable march northward.
79:5.6 (883.7) Преди сто хиляди години останките от племената на червения човек с боеве отстъпваха след отстъпващия лед на последния ледник и когато се откри пътя на изток по моста от суша през Беринговия пролив, тези племена бързо напуснаха негостоприемните брегове на азиатския континент. Изминаха осемдесет и пет хиляди години откакто последните чистокръвни червени хора излязоха от Азия, но продължителната борба остави на победоносната жълта раса своя генетичен отпечатък. Северните китайски народи, наред с андонитските Сибирци, се смесиха с червения човек с голяма изгода за себе си.	79:5.6 (883.7) One hundred thousand years ago the decimated tribes of the red race were fighting with their backs to the retreating ice of the last glacier, and when the land passage to the West, over the Bering isthmus, became passable, these tribes were not slow in forsaking the inhospitable shores of the Asiatic continent. It is eighty-five thousand years since the last of the pure red men departed from Asia, but the long struggle left its genetic imprint upon the victorious yellow race. The northern Chinese peoples, together with the Andonite Siberians, assimilated much of the red stock and were in considerable measure benefited thereby.
79:5.7 (884.1) Лишавайки се от своята азиатска родина приблизително петдесет хиляди години преди идването на Адам, североамериканските индианци не влизаха в контакт и с азиатските потомци на Адам и Ева - в епохата на миграция на андитите чистокръвните родове на червената раса се разпространяваше по територията на Северна Америка като чергарски племена ловци, в известна степен занимаващи се със земеделие. Тези раси и културни групи оставаха в почти пълна изолация от останалия свят - от тяхното пристигане в Америка чак до края на първото хилядолетие на християнската ера, когато бяха открити от белите европейци. Дотогава ескимосите бяха най-близки до бялата раса на народа, познат на северните племена като червения човек.	79:5.7 (884.1) The North American Indians never came in contact with even the Andite offspring of Adam and Eve, having been dispossessed of their Asiatic homelands some fifty thousand years before the coming of Adam. During the age of Andite migrations the pure red strains were spreading out over North America as nomadic tribes, hunters who practiced agriculture to a small extent. These races and cultural groups remained almost completely isolated from the remainder of the world from their arrival in the Americas down to the end of the first millennium of the Christian era, when they were discovered by the white races of Europe. Up to that time the Eskimos were the nearest to white men the northern tribes of red men had ever seen.
79:5.8 (884.2) Червеният и жълтият човек са единствените човешки раси, достигащи високо ниво на цивилизацията без влиянието на андитите. Най-древната култура на америндите се появи в центъра на Онамоналонтон в Калифорния, но към 35-тото хилядолетие преди н.е. тази цивилизация вече отдавна беше изчезнала от лицето на земята. По-късните и издържливи цивилизации в Мексико, Централна Америка и в планините на Южна Америка бяха основани от раса, която беше преобладаващо червена, но съдържаше и значителен дял жълта, оранжева и синя кръв.	79:5.8 (884.2) The red and the yellow races are the only human stocks that ever achieved a high degree of civilization apart from the influences of the Andites. The oldest Amerindian culture was the Onamonalonton center in California, but this had long since vanished by 35,000 b.c. In Mexico, Central America, and in the mountains of South America the later and more enduring civilizations were founded by a race predominantly red but containing a considerable admixture of the yellow, orange, and blue.
79:5.9 (884.3) Тези цивилизации бяха продукт на еволюцията на сангикските раси, независимо от това, че незначителна част от андитската кръв достигна Перу. С изключение на ескимосите в Северна Америка, а също и някои полинезийски андити от Южна Америка, народите на западното полукълбо нямаха контакти с останалия свят чак до края на първото хилядолетие след Христа. В първоначалния план на Мелхиседек по усъвършенстването на урантийските раси се предвиждаше изпращането на милион чистокръвни потомци на Адам за усъвършенстване на американските червени хора.	79:5.9 (884.3) These civilizations were evolutionary products of the Sangiks, notwithstanding that traces of Andite blood reached Peru. Excepting the Eskimos in North America and a few Polynesian Andites in South America, the peoples of the Western Hemisphere had no contact with the rest of the world until the end of the first millennium after Christ. In the original Melchizedek plan for the improvement of the Urantia races it had been stipulated that one million of the pure-line descendants of Adam should go to upstep the red men of the Americas.
6. Началото на китайската цивилизация ^top	6. Dawn of Chinese Civilization ^top
79:6.1 (884.4) Известно време след преминаването на червения човек в Северна Америка придвижващите се китайци принудиха андонитите да се махнат от речните долини на източна Азия, изтласквайки ги на север в Сибир и на изток от Туркестан, където скоро им предстоеше да влязат в съприкосновение с по-високата култура на андитите.	79:6.1 (884.4) Sometime after driving the red man across to North America, the expanding Chinese cleared the Andonites from the river valleys of eastern Asia, pushing them north into Siberia and west into Turkestan, where they were soon to come in contact with the superior culture of the Andites.
79:6.2 (884.5) В Бирма и на полуостров Индокитай индийската и китайска култура се съединиха и смесиха, в резултат на което в тези региони се появиха няколко сменили се една друга цивилизации. Тук изчезналата зелена раса се запази в по-големи пропорции, отколкото на което и да е друго място.	79:6.2 (884.5) In Burma and the peninsula of Indo-China the cultures of India and China mixed and blended to produce the successive civilizations of those regions. Here the vanished green race has persisted in larger proportion than anywhere else in the world.
79:6.3 (884.6) Много различни раси заемаха островите в Тихи океан. Като цяло, на южните и по-обширни острови живееха народи с голям процент съдържание на зелената и индигова кръв. Северните острови се намираха във владение на андонитите, а по-късно - на расите с голям дял жълта и червена кръв. Предците на японския народ бяха изтласкани от континента само за 12. 000 години преди н.е., когато мощното настъпление на северните китайски племена в посока южното крайбрежие ги принуди да заминат от тези места. Техният завършващ изход се обясняваше не толкова с нарастването на населението, колкото с инициативата на племенния вожд, към когото се отнасяха, като към божество.	79:6.3 (884.6) Many different races occupied the islands of the Pacific. In general, the southern and then more extensive islands were occupied by peoples carrying a heavy percentage of green and indigo blood. The northern islands were held by Andonites and, later on, by races embracing large proportions of the yellow and red stocks. The ancestors of the Japanese people were not driven off the mainland until 12,000 b.c., when they were dislodged by a powerful southern-coastwise thrust of the northern Chinese tribes. Their final exodus was not so much due to population pressure as to the initiative of a chieftain whom they came to regard as a divine personage.
79:6.4 (885.1) Както и народите на Индия и Левант победоносните племена на жълтия човек създаваха своите най-древни центрове на крайбрежията и покрай реките. По-късно за бреговите селища настанаха тежки времена, доколкото поради все по-обширните пълноводия и изместванията на руслата на реките животът в низините на градовете стана невъзможен.	79:6.4 (885.1) Like the peoples of India and the Levant, victorious tribes of the yellow man established their earliest centers along the coast and up the rivers. The coastal settlements fared poorly in later years as the increasing floods and the shifting courses of the rivers made the lowland cities untenable.
79:6.5 (885.2) Преди двадесет хиляди години предшествениците на китайците построиха десетки могъщи центрове на първобитна култура и просвещение, особено покрай реките Хуанхъ и Яндзъ. Тези центрове започнаха да укрепват за сметка на постоянния приток на по-развити смесени племена от Синдзян и Тибет. Миграцията от Тибет в долината на Яндзъ беше не толкова мащабна, както на север, а тибетските центрове отстъпваха в развитието си на центровете на таримския басейн. Но и двата потока носеха известно количество андитска кръв на изток, към речните селища.	79:6.5 (885.2) Twenty thousand years ago the ancestors of the Chinese had built up a dozen strong centers of primitive culture and learning, especially along the Yellow River and the Yangtze. And now these centers began to be reinforced by the arrival of a steady stream of superior blended peoples from Sinkiang and Tibet. The migration from Tibet to the Yangtze valley was not so extensive as in the north, neither were the Tibetan centers so advanced as those of the Tarim basin. But both movements carried a certain amount of Andite blood eastward to the river settlements.
79:6.6 (885.3) Превъзходството на древната жълта раса се дължеше на четири основни фактора:	79:6.6 (885.3) The superiority of the ancient yellow race was due to four great factors:
79:6.7 (885.4) 1. Генетичен. За разлика от своите сини роднини в Европа, както червената, така и жълтата раса основно избягваха смесването с непълноценни човешки племена. На северните китайци, вече укрепени за сметка на добавянето на голямо количество превъзхождаща червена и андоническа наследственост, скоро предстоеше да извлекат полза от значителния приток андитска кръв. В това отношение на южните китайци им провървя по-малко и в течение на дълго време те страдаха поради поглъщането на зелената раса, докато по-късно им предстоеше да бъдат още по-отслабени в резултат на масовото нашествие на низшите народи, изтласкани от Индия от нахлуването на дравидите и андитите. И днес в Китай съществува явно различие между северните и южните раси.	79:6.7 (885.4) 1. Genetic. Unlike their blue cousins in Europe, both the red and yellow races had largely escaped mixture with debased human stocks. The northern Chinese, already strengthened by small amounts of the superior red and Andonic strains, were soon to benefit by a considerable influx of Andite blood. The southern Chinese did not fare so well in this regard, and they had long suffered from absorption of the green race, while later on they were to be further weakened by the infiltration of the swarms of inferior peoples crowded out of India by the Dravidian-Andite invasion. And today in China there is a definite difference between the northern and southern races.
79:6.8 (885.5) 2. Социални. Жълтата раса рано осъзна важността на междуплеменния мир. Вътрешнонационалното миролюбие дотолкова спомагаше за увеличаването на населението, че тяхната цивилизация се разпространи сред много милиони хора. Между 25-то и 5-то хилядолетия преди н.е. най-високо развитата масова цивилизация на Урантия се намираше в централен и северен Китай. Жълтият човек пръв се сдоби с национална солидарност - пръв постигна широкомащабна културна, социална и политическа цивилизация:	79:6.8 (885.5) 2. Social. The yellow race early learned the value of peace among themselves. Their internal peaceableness so contributed to population increase as to insure the spread of their civilization among many millions. From 25,000 to 5000 b.c. the highest mass civilization on Urantia was in central and northern China. The yellow man was first to achieve a racial solidarity—the first to attain a large-scale cultural, social, and political civilization.
79:6.9 (885.6) Китайците от 15-то хилядолетие преди н.е. бяха решителни завоеватели. Тях не ги отслабваше прекомерното благоговение пред миналото. Те се предоставяха като компактна група с численост от по-малко от дванадесет милиона човека, говорещи на един език. В този период те създадоха истинска нация, значително по-дружна и еднородна, отколкото техните политически съюзи на историческата епоха.	79:6.9 (885.6) The Chinese of 15,000 b.c. were aggressive militarists; they had not been weakened by an overreverence for the past, and numbering less than twelve million, they formed a compact body speaking a common language. During this age they built up a real nation, much more united and homogeneous than their political unions of historic times.
79:6.10 (885.7) 3. Духовни. В периода на андитските миграции китайците бяха сред най-духовните народи на света. Вековната привързаност към поклонението пред Единствената Истина, прокламирана от Синглангтон, ги нареждаше пред повечето от другите раси. Стимулът на прогресивната и развита религия често е решаващ фактор в развитието на културата; докато Индия вървеше към упадък Китай се движеше напред под животворното въздействие на религията, свято почитаща истината като висше Божество.	79:6.10 (885.7) 3. Spiritual. During the age of Andite migrations the Chinese were among the more spiritual peoples of earth. Long adherence to the worship of the One Truth proclaimed by Singlangton kept them ahead of most of the other races. The stimulus of a progressive and advanced religion is often a decisive factor in cultural development; as India languished, so China forged ahead under the invigorating stimulus of a religion in which truth was enshrined as the supreme Deity.
79:6.11 (885.8) Това поклонение пред истината подтикваше към изследвания, към безстрашно изучаване на законите на природата и потенциалните възможности на човечеството. Още преди 6. 000 години китайците жадно усвояваха знанията и упорито се стремяха към постигане на истината.	79:6.11 (885.8) This worship of truth was provocative of research and fearless exploration of the laws of nature and the potentials of mankind. The Chinese of even six thousand years ago were still keen students and aggressive in their pursuit of truth.
79:6.12 (885.9) 4. Географски. От запад Китай е защитен с планини, от изток - от Тихи океан. Само от север той оставаше уязвим за нападения, но от времената на червения човек до появата на последващите потомци андонити нито една агресивна раса не обитаваше на север.	79:6.12 (885.9) 4. Geographic. China is protected by the mountains to the west and the Pacific to the east. Only in the north is the way open to attack, and from the days of the red man to the coming of the later descendants of the Andites, the north was not occupied by any aggressive race.
79:6.13 (886.1) И ако не бяха планинските прегради и последващия упадък на духовната култура жълтата раса несъмнено би привлякла към себе си голяма част от мигриращите от Туркестан андити и бързо би се превърнала във водеща световна цивилизация.	79:6.13 (886.1) And but for the mountain barriers and the later decline in spiritual culture, the yellow race undoubtedly would have attracted to itself the larger part of the Andite migrations from Turkestan and unquestionably would have quickly dominated world civilization.
7. Андитите влизат в Китай ^top	7. The Andites Enter China ^top
79:7.1 (886.2) Преди около петнадесет хиляди години множество андити преминаваха през превала Ти Тао, заемайки горното течение на на Хуанхъ между китайските селища на провинцията Кансу. Скоро те се придвижиха на изток, в Хенан, където се намираха най-прогресивните селища. Около половината от тези, които проникваха от запад, бяха андонити, другата половина - андити.	79:7.1 (886.2) About fifteen thousand years ago the Andites, in considerable numbers, were traversing the pass of Ti Tao and spreading out over the upper valley of the Yellow River among the Chinese settlements of Kansu. Presently they penetrated eastward to Honan, where the most progressive settlements were situated. This infiltration from the west was about half Andonite and half Andite.
79:7.2 (886.3) Северните центрове на културата, разположени покрай река Хуанхъ, винаги бяха по-прогресивни, отколкото южните селища, разположени край река Яндзъ. Даже незначителният приток на високоразвити смъртни доведе до това, че за няколко десетилетия селищата, намиращи се покрай Хуанхъ, винаги бяха по-прогресивни, отколкото селищата край река Яндзъ и постигаха предимство пред своите южни братя, което продължава до ден днешен.	79:7.2 (886.3) The northern centers of culture along the Yellow River had always been more progressive than the southern settlements on the Yangtze. Within a few thousand years after the arrival of even the small numbers of these superior mortals, the settlements along the Yellow River had forged ahead of the Yangtze villages and had achieved an advanced position over their brethren in the south which has ever since been maintained.
79:7.3 (886.4) Работата не беше в големия брой Андити и в превъзходството на тяхната култура, а в това, че расовото смесване с тях доведе до появата на по-разностранна раса. Северните китайци придобиха точно толкова андитска наследственост, колкото да се стимулира техния природно способен ум, но недостатъчно, за да се възпламени тяхната неспокойна, изследователска любознателност, която е така характерна за северните бели раси. По-ограниченото привнасяне на андитска наследственост по-малко нарушаваше вътрешната уравновесеност на този сангикски тип.	79:7.3 (886.4) It was not that there were so many of the Andites, nor that their culture was so superior, but amalgamation with them produced a more versatile stock. The northern Chinese received just enough of the Andite strain to mildly stimulate their innately able minds but not enough to fire them with the restless, exploratory curiosity so characteristic of the northern white races. This more limited infusion of Andite inheritance was less disturbing to the innate stability of the Sangik type.
79:7.4 (886.5) Последващите вълни на андитите донесоха със себе си някои постижения на културата на Месопотамия; това е особено вярно за последните миграции от запад. Андитите значително подобриха икономическите и образователни методи на северните китайци и макар че влиянието на религиозната култура на жълтата раса беше кратко, по-късните потомци на андитите внесоха голям принос в последващото духовно пробуждане. Андитските традиции за красота на Едем и Далматия действително оказаха влияние върху традициите на Китай; в ранните китайски легенди „страната на боговете“ се намира на запад.	79:7.4 (886.5) The later waves of Andites brought with them certain of the cultural advances of Mesopotamia; this is especially true of the last waves of migration from the west. They greatly improved the economic and educational practices of the northern Chinese; and while their influence upon the religious culture of the yellow race was short-lived, their later descendants contributed much to a subsequent spiritual awakening. But the Andite traditions of the beauty of Eden and Dalamatia did influence Chinese traditions; early Chinese legends place “the land of the gods” in the west.
79:7.5 (886.6) Китайският народ започна да строи градове и да се занимава с производството само на 10 -то хилядолетие преди н.е., с изменение на климата в Туркестан и пристигането на късните андитски преселници. Притокът на тази нова кръв не толкова усъвършенства цивилизацията на жълтия човек, колкото даде тласък на по-нататъшното бързо развитие на скритите тенденции на по-развитите китайски родове. От Хенан до Шенси потенциалните възможности на развитата цивилизация започнаха да носят своите плодове. От това време датират металообработката и всички видове занаяти.	79:7.5 (886.6) The Chinese people did not begin to build cities and engage in manufacture until after 10,000 b.c., subsequent to the climatic changes in Turkestan and the arrival of the later Andite immigrants. The infusion of this new blood did not add so much to the civilization of the yellow man as it stimulated the further and rapid development of the latent tendencies of the superior Chinese stocks. From Honan to Shensi the potentials of an advanced civilization were coming to fruit. Metalworking and all the arts of manufacture date from these days.
79:7.6 (886.7) Сходството между някои ранни китайски и месопотамски методи на времеизчисление, астрономия и управление се обясняваше с търговските връзки на тези разделени от голямо разстояние центрове. Още от дните на Шумер китайските търговци използваха сухопътните маршрути, които водеха през Туркестан в Месопотамия. И този обмен не беше едностранен: долината на Ефрат извлече от него такава голяма полза, както и народите на Гангската равнина. Но климатичните изменения и нахлуването на чергарите в третото хилядолетие до Христа доведоха до рязко намаляване обема на търговията на пътя на керваните в централна Азия.	79:7.6 (886.7) The similarities between certain of the early Chinese and Mesopotamian methods of time reckoning, astronomy, and governmental administration were due to the commercial relationships between these two remotely situated centers. Chinese merchants traveled the overland routes through Turkestan to Mesopotamia even in the days of the Sumerians. Nor was this exchange one-sided—the valley of the Euphrates benefited considerably thereby, as did the peoples of the Gangetic plain. But the climatic changes and the nomadic invasions of the third millennium before Christ greatly reduced the volume of trade passing over the caravan trails of central Asia.
8. По-нататъшното развитие на китайската цивилизация ^top	8. Later Chinese Civilization ^top
79:8.1 (887.1) Докато червеният човек пострада от прекомерни войни, може смело да се твърди, че забавеното развитие на китайската държава беше обусловено от цялостността на тяхното покоряване на Азия. Китайците притежаваха огромен потенциал за расова солидарност, но тя не можа да се прояви както подобава, тъй като липсваше този устойчив подбуждащ стимул, който се явява постоянната опасност от агресия отвън.	79:8.1 (887.1) While the red man suffered from too much warfare, it is not altogether amiss to say that the development of statehood among the Chinese was delayed by the thoroughness of their conquest of Asia. They had a great potential of racial solidarity, but it failed properly to develop because the continuous driving stimulus of the ever-present danger of external aggression was lacking.
79:8.2 (887.2) След покоряването на източна Азия по-древното военно господство постепенно се разпадна - миналите войни бяха забравени. От геройската борба с червената раса останаха само смътни предания за древното състезание с племената стрелци. Китайците бързо преминаха към земеделие, което спомагаше за развитието на миролюбието и това, че населението беше с лихва осигурено с годна за обработка земя, още повече укрепваше мирния характер на страната.	79:8.2 (887.2) With the completion of the conquest of eastern Asia the ancient military state gradually disintegrated—past wars were forgotten. Of the epic struggle with the red race there persisted only the hazy tradition of an ancient contest with the archer peoples. The Chinese early turned to agricultural pursuits, which contributed further to their pacific tendencies, while a population well below the land-man ratio for agriculture still further contributed to the growing peacefulness of the country.
79:8.3 (887.3) Съзнанието за миналите постижения (понастоящем донякъде изтрило се), консерватизма на преобладаващо селскостопанска нация, а също така добре развит семеен живот - всичко това се изля в благоговение пред предците, превръщайки се в такова почитание на хората на миналото, което граничеше с религиозно поклонение. Най-сходно отношение преобладаваше сред белите европейски раси в течение примерно на петстотин години след краха на гръко-римската цивилизация.	79:8.3 (887.3) Consciousness of past achievements (somewhat diminished in the present), the conservatism of an overwhelmingly agricultural people, and a well-developed family life equaled the birth of ancestor veneration, culminating in the custom of so honoring the men of the past as to border on worship. A very similar attitude prevailed among the white races in Europe for some five hundred years following the disruption of Greco-Roman civilization.
79:8.4 (887.4) Вярата в „Единната истина“ и поклонението пред нея, в духа на ученията на Салвингтон, никога не умираха напълно; но с течение на времето растящата тенденция да почитат това, което вече е било създадено, напълно затъмни търсенето на нова и по-висока истина. Постепенно вместо от стрежи към неизвестното, геният на жълтата раса започна да се направлява към запазване на известното. Именно тази е причината на застоя на това, което някога представляваше най-бързоразвиващата се цивилизация в света.	79:8.4 (887.4) The belief in, and worship of, the “One Truth” as taught by Singlangton never entirely died out; but as time passed, the search for new and higher truth became overshadowed by a growing tendency to venerate that which was already established. Slowly the genius of the yellow race became diverted from the pursuit of the unknown to the preservation of the known. And this is the reason for the stagnation of what had been the world’s most rapidly progressing civilization.
79:8.5 (887.5) Между 4. 000 и 500 г. преди н.е. завърши политическото присъединяване на жълтата раса, но към това време вече съществуваше културен съюз на центровете на реките Яндзъ и Хуанхъ. Политическото присъединяване на по-късните племенни групи не мина без конфликти, но общественото мнение както преди се отнасяше отрицателно към войната; поклонението пред предците, разпространението на диалектите и отсъствието на необходимост от военни действия в течение на много хилядолетия превърнаха този народ в крайно миролюбива нация.	79:8.5 (887.5) Between 4000 and 500 b.c. the political reunification of the yellow race was consummated, but the cultural union of the Yangtze and Yellow river centers had already been effected. This political reunification of the later tribal groups was not without conflict, but the societal opinion of war remained low; ancestor worship, increasing dialects, and no call for military action for thousands upon thousands of years had rendered this people ultrapeaceful.
79:8.6 (887.6) Независимо от това, че перспективите на ранното проявление на развитата държава не се оправдаха, жълтата раса постепенно овладяваше изкуството на цивилизацията - особено в областта на земеделието и градинарството. Решаването на хидротехническите проблеми, с които се сблъскаха земеделците от провинцията Шенси и Хенан, изискваше междугрупово сътрудничество. Подобни трудности по оросяването и запазването на почвата немалко спомагаха за развитието на взаимозависимостта, което водеше към укрепването на мира между групите фермери.	79:8.6 (887.6) Despite failure to fulfill the promise of an early development of advanced statehood, the yellow race did progressively move forward in the realization of the arts of civilization, especially in the realms of agriculture and horticulture. The hydraulic problems faced by the agriculturists in Shensi and Honan demanded group co-operation for solution. Such irrigation and soil-conservation difficulties contributed in no small measure to the development of interdependence with the consequent promotion of peace among farming groups.
79:8.7 (887.7) Скоро развитието на писмеността, наред с откриването на училища, даде тласък към безпрецедентно разпространяване на знания. Но обемистата система на идеографското писмо ограничаваше броя на образователните класове независимо от ранната поява на книгопечатането. И преди всичко с бързи темпове продължаваше процеса на социална стандартизация и догматизация на религиозно-философската сфера. Развитието на религиозно почитание на предците още повече се усложни от потока на суеверията, включващи поклонение към природата, но някои следи от истинската представа за Бога се запазваха в поклонението пред върховното божество Шанг-ти.	79:8.7 (887.7) Soon developments in writing, together with the establishment of schools, contributed to the dissemination of knowledge on a previously unequaled scale. But the cumbersome nature of the ideographic writing system placed a numerical limit upon the learned classes despite the early appearance of printing. And above all else, the process of social standardization and religio-philosophic dogmatization continued apace. The religious development of ancestor veneration became further complicated by a flood of superstitions involving nature worship, but lingering vestiges of a real concept of God remained preserved in the imperial worship of Shang-ti.
79:8.8 (888.1) Огромната слабост в поклонението пред предците се заключава в това, че то спомага за развитието на философията, обърната към миналото. При цялата мъдрост, която може да се извлече от миналото, погрешно е то да бъде смятано за единствения източник на истината. Истината е относителна и се развива; тя живее в настоящето, постигайки ново изражение във всяко поколение хора - даже във всеки човешки живот.	79:8.8 (888.1) The great weakness of ancestor veneration is that it promotes a backward-looking philosophy. However wise it may be to glean wisdom from the past, it is folly to regard the past as the exclusive source of truth. Truth is relative and expanding; it lives always in the present, achieving new expression in each generation of men—even in each human life.
79:8.9 (888.2) Огромната сила на преклонение пред предците е в това значение, което при такова отношение се предава на семейството. Поразителната стабилност и жизненост на китайската култура е следствие от височайшото положение на семейството, тъй като цивилизацията зависи непосредствено от ефективното функциониране на семейството, а в Китай семейството придоби такава социална значимост и даже религиозно значение, с които са били запознати само немного други народи.	79:8.9 (888.2) The great strength in a veneration of ancestry is the value that such an attitude places upon the family. The amazing stability and persistence of Chinese culture is a consequence of the paramount position accorded the family, for civilization is directly dependent on the effective functioning of the family; and in China the family attained a social importance, even a religious significance, approached by few other peoples.
79:8.10 (888.3) Усилването на култа към поклонение пред предците изискваше синовна привързаност и преданост към семейството, което осигури формирането на превъзходни семейни отношения и здрави семейни групи; и всичко това спомагаше за появата на следните фактори за запазване на цивилизацията.	79:8.10 (888.3) The filial devotion and family loyalty exacted by the growing cult of ancestor worship insured the building up of superior family relationships and of enduring family groups, all of which facilitated the following factors in the preservation of civilization:
79:8.11 (888.4) 1. Запазване на собствеността и богатството.	79:8.11 (888.4) 1. Conservation of property and wealth.
79:8.12 (888.5) 2. Използване на съвкупния опит на повече от едно поколения.	79:8.12 (888.5) 2. Pooling of the experience of more than one generation.
79:8.13 (888.6) 3. Ефективно обучение на децата на изкуството и науките на миналото.	79:8.13 (888.6) 3. Efficient education of children in the arts and sciences of the past.
79:8.14 (888.7) 4. Развитие на силно чувство за дълг, укрепване на морала и усилване на етическата възприемчивост.	79:8.14 (888.7) 4. Development of a strong sense of duty, the enhancement of morality, and the augmentation of ethical sensitivity.
79:8.15 (888.8) Периодът на формиране на китайската цивилизация, назначаван с идването на андитите, продължи чак до великото етично, нравствено и полурелигиозно пробуждане в шести век преди Христа. Китайските традиции запазиха смътните предания за еволюционното минало; преходът от матриархат към патриархат, организацията на земеделието, развитието на архитектурата, зараждането на промишленото производство - всички тези фази са изложени една след друга. И настоящото повествувание с по-голяма точност отколкото всяко друго аналогично описание - рисува картината на значително развитие на китайския народ - от варварството до превръщането във високоразвита нация. През това време китайският народ премина пътя от първобитното аграрно общество до високата социална организация, включваща градове, занаяти, металообработка, търговия, управление, писменост, математика, изкуство, наука и книгопечатане.	79:8.15 (888.8) The formative period of Chinese civilization, opening with the coming of the Andites, continues on down to the great ethical, moral, and semireligious awakening of the sixth century before Christ. And Chinese tradition preserves the hazy record of the evolutionary past; the transition from mother- to father-family, the establishment of agriculture, the development of architecture, the initiation of industry—all these are successively narrated. And this story presents, with greater accuracy than any other similar account, the picture of the magnificent ascent of a superior people from the levels of barbarism. During this time they passed from a primitive agricultural society to a higher social organization embracing cities, manufacture, metalworking, commercial exchange, government, writing, mathematics, art, science, and printing.
79:8.16 (888.9) Така древната цивилизация на жълтата раса се запази през вековете. Изминаха повече от четиридесет хиляди години от времето на първите големи успехи на китайската култура и макар че неведнъж движението вървеше назад, в сравнение с другите цивилизации, цивилизацията на синовете на Хан е най-близкият пример за непрекъснат прогрес чак до времената на двадесети век. Белите раси се сдобиха с високо ниво на развитие в техниката и религията, но те никога не надминаха китайците във верността към семейството, груповата етика и личния морал.	79:8.16 (888.9) And so the ancient civilization of the yellow race has persisted down through the centuries. It is almost forty thousand years since the first important advances were made in Chinese culture, and though there have been many retrogressions, the civilization of the sons of Han comes the nearest of all to presenting an unbroken picture of continual progression right on down to the times of the twentieth century. The mechanical and religious developments of the white races have been of a high order, but they have never excelled the Chinese in family loyalty, group ethics, or personal morality.
79:8.17 (888.10) Тази древна култура внесе голям принос в човешкото щастие; милиони хора живяха и умряха, благословени от нейните постижения. От векове тази велика цивилизация почиваше на лаврите на миналото, но именно сега тя се пробужда, за да може отново да види трансценденталните цели на смъртното съществуване, отново да подеме неотслабваща борба за вечен прогрес.	79:8.17 (888.10) This ancient culture has contributed much to human happiness; millions of human beings have lived and died, blessed by its achievements. For centuries this great civilization has rested upon the laurels of the past, but it is even now reawakening to envision anew the transcendent goals of mortal existence, once again to take up the unremitting struggle for never-ending progress.
79:8.18 (888.11) [Представено от архангел на Небадон.]	79:8.18 (888.11) [Presented by an Archangel of Nebadon.]