Документ 88	Paper 88
Фетиши, талисмани и магия	Fetishes, Charms, and Magic
88:0.1 (967.1) ПРЕДСТАВАТА за духа, вселяващ се в неодушевен предмет, животно или човек, е най-древното и достойно за уважение вярване, съществуващо откакто започна еволюцията на религията. Учението за обладаност от духа представлява фетишизъм. Дивакът не се прекланя непременно пред фетиша; той напълно закономерно се покланя и благоговее пред заключения във фетиша дух.	88:0.1 (967.1) THE concept of a spirit’s entering into an inanimate object, an animal, or a human being, is a very ancient and honorable belief, having prevailed since the beginning of the evolution of religion. This doctrine of spirit possession is nothing more nor less than fetishism. The savage does not necessarily worship the fetish; he very logically worships and reverences the spirit resident therein.
88:0.2 (967.2) Отначало пребиваващият във фетиша дух се смяташе за призрака на умрял човек; по-късно започнаха да предполагат, че във фетишите се вселяват по-висши духове. Съответно култът към фетишите обедини всички примитивни представи за призраци, души, духове и демонична обладаност.	88:0.2 (967.2) At first, the spirit of a fetish was believed to be the ghost of a dead man; later on, the higher spirits were supposed to reside in fetishes. And so the fetish cult eventually incorporated all of the primitive ideas of ghosts, souls, spirits, and demon possession.
1. Вяра във фетишите ^top	1. Belief in Fetishes ^top
88:1.1 (967.3) Първобитният човек се стремеше да направи фетиш от всичко необичайно; затова появата на много фетиши беше случайна. Човекът заболява, нещо се случва — и той оздравява. Същото се отнася и до репутацията на много лекарства и на случайните методи за лечение на заболяванията. Предметите, свързани със съновиденията, лесно се превръщаха във фетиши. Такива ставаха вулканите — но не планините, кометите — но не звездите. Древните хора смятаха падащите звезди и метеори за свидетелство за пристигането на Земята на духове-посетители.	88:1.1 (967.3) Primitive man always wanted to make anything extraordinary into a fetish; chance therefore gave origin to many. A man is sick, something happens, and he gets well. The same thing is true of the reputation of many medicines and the chance methods of treating disease. Objects connected with dreams were likely to be converted into fetishes. Volcanoes, but not mountains, became fetishes; comets, but not stars. Early man regarded shooting stars and meteors as indicating the arrival on earth of special visiting spirits.
88:1.2 (967.4) Първите фетиши бяха камъчета с необичайни отметки и оттогава човекът винаги търсеше “свещени камъни”. Някога огърлицата представляваше колекция от свещени камъни — цял набор от талисмани. Камъни-фетиши имаха много племена, но броени от тях се запазиха като такива, например, Каабският и Скунският камък. Водата и огънят също се отнасяха към древните фетиши. Поклонението пред огъня и вярата в святата вода съществуват до ден днешен.	88:1.2 (967.4) The first fetishes were peculiarly marked pebbles, and “sacred stones” have ever since been sought by man; a string of beads was once a collection of sacred stones, a battery of charms. Many tribes had fetish stones, but few have survived as have the Kaaba and the Stone of Scone. Fire and water were also among the early fetishes, and fire worship, together with belief in holy water, still survives.
88:1.3 (967.5) Фетишизацията на дърветата стана в по-късните времена, но сред някои племена поклонението пред природата доведе до вярата в талисмани, в които се вселяват различни природни духове. Когато растенията и плодовете ставаха фетиши, биваше забранявано да се ядат. Едни от първите в тази категория попаднаха ябълките — левантийските народи никога не ги употребяваха за храна.	88:1.3 (967.5) Tree fetishes were a later development, but among some tribes the persistence of nature worship led to belief in charms indwelt by some sort of nature spirit. When plants and fruits became fetishes, they were taboo as food. The apple was among the first to fall into this category; it was never eaten by the Levantine peoples.
88:1.4 (967.6) Ако животно се хранеше с човешка плът, то се превръщаше във фетиш. Така кучето стана свещеното животно на парсите. Ако фетишът е животно и в него постоянно пребивава дух, то фетишизмът може да въздейства на реинкарнацията. Диваците в много отношения завиждаха на животните. Те не чувстваха своето превъзходство и често получаваха имена в чест на любимите си зверове.	88:1.4 (967.6) If an animal ate human flesh, it became a fetish. In this way the dog came to be the sacred animal of the Parsees. If the fetish is an animal and the ghost is permanently resident therein, then fetishism may impinge on reincarnation. In many ways the savages envied the animals; they did not feel superior to them and were often named after their favorite beasts.
88:1.5 (967.7) Когато животното ставаше фетиш, на неговото месо налагаха забрана. Поради своето сходство с хората човекообразните маймуни и макаците още в древността станаха свещени животни; по-късно с такова отношение удостоиха змиите, птиците и свинете. Едно време фетиш беше кравата: над кравето мляко беше наложено табу, а нейните изпражнения се ползваха с голямо почитание. В Палестина съществуваше култ към змията, особено у финикийците, които наред с евреите смятаха змията за изразител на злите духове. Даже много съвременни хора вярват в магьосническите способности на влечугоподобните. Змията биваше почитана по цялото пространство между Аравия и Индия до племената на индианците хопи с техните танци на змията.	88:1.5 (967.7) When animals became fetishes, there ensued the taboos on eating the flesh of the fetish animal. Apes and monkeys, because of resemblance to man, early became fetish animals; later, snakes, birds, and swine were also similarly regarded. At one time the cow was a fetish, the milk being taboo while the excreta were highly esteemed. The serpent was revered in Palestine, especially by the Phoenicians, who, along with the Jews, considered it to be the mouthpiece of evil spirits. Even many moderns believe in the charm powers of reptiles. From Arabia on through India to the snake dance of the Moqui tribe of red men the serpent has been revered.
88:1.6 (968.1) Някои дни от седмицата бяха фетиши. От векове петъкът се смяташе за нещастен ден, а тринадесет — за злополучно число. Щастливите числа — три и седем, се появиха в резултат на последващите откровения; четири беше щастливото число при първобитния човек, който още в древността откри четирите страни на света. Смяташе се, че броенето на добитъка и другата собственост носи нещастие; древните хора винаги се противяха на “преброяването” на населението — “изчисляването на хората”.	88:1.6 (968.1) Certain days of the week were fetishes. For ages Friday has been regarded as an unlucky day and the number thirteen as an evil numeral. The lucky numbers three and seven came from later revelations; four was the lucky number of primitive man and was derived from the early recognition of the four points of the compass. It was held unlucky to count cattle or other possessions; the ancients always opposed the taking of a census, “numbering the people.”
88:1.7 (968.2) Първобитният човек не правеше ненужен фетиш от секса; репродуктивната функция привличаше само ограничено внимание. Отношението на дивака беше естествено; в него отсъстваха непристойността или похотливостта.	88:1.7 (968.2) Primitive man did not make an undue fetish out of sex; the reproductive function received only a limited amount of attention. The savage was natural minded, not obscene or prurient.
88:1.8 (968.3) Могъщ фетиш беше слюнката; плюейки на човека, от него можеше да изгониш дяволите. Старшият или знатен човек оказваше висша чест на този, когото плюеше. Някои части от човешкото тяло се смятаха за потенциални фетиши, особено косите и ноктите. Високо се ценяха дългите нокти, израснали на пръстите на вожда, а техните изрезки се превръщаха в могъщ фетиш. Фетишизацията на скалпове е една от главните причини за последващия лов на глави. Ценен фетиш беше пъпната връв; такова отношение и досега съществува в Африка. Първата играчка на човека беше запазената пъпна връв. Често украсявана с бисер, тя се превърна в първата огърлица.	88:1.8 (968.3) Saliva was a potent fetish; devils could be driven out by spitting on a person. For an elder or superior to spit on one was the highest compliment. Parts of the human body were looked upon as potential fetishes, particularly the hair and nails. The long-growing fingernails of the chiefs were highly prized, and the trimmings thereof were a powerful fetish. Belief in skull fetishes accounts for much of later-day head-hunting. The umbilical cord was a highly prized fetish; even today it is so regarded in Africa. Mankind’s first toy was a preserved umbilical cord. Set with pearls, as was often done, it was man’s first necklace.
88:1.9 (968.4) Гърбавите и сакати деца ставаха фетиши; смяташе се, че лунатиците са побъркани. Първобитният човек не отличаваше гения от безумния; идиотите или ги пребиваха до смърт, или ги почитаха като фетиши. Истерията все повече потвърждаваше разпространението на вярването в магьосничеството; епилептиците често ставаха жреци и шамани. На пиянството гледаха като на вид обладаност от духове: когато дивакът вземаше участие в гуляй, той поставяше в косите си лист, за да снеме от себе си отговорността за своите постъпки. Отровите и силните напитки станаха фетиши: смяташе се, че в тях се вселяват духове.	88:1.9 (968.4) Hunchbacked and crippled children were regarded as fetishes; lunatics were believed to be moon-struck. Primitive man could not distinguish between genius and insanity; idiots were either beaten to death or revered as fetish personalities. Hysteria increasingly confirmed the popular belief in witchcraft; epileptics often were priests and medicine men. Drunkenness was looked upon as a form of spirit possession; when a savage went on a spree, he put a leaf in his hair for the purpose of disavowing responsibility for his acts. Poisons and intoxicants became fetishes; they were deemed to be possessed.
88:1.10 (968.5) Мнозина гледаха на гениите като на фетиши, обладани от мъдър дух. Тези надарени хора бързо се научиха да прибягват до измама и мошеничество за своите егоистични цели. Човекът-фетиш се смяташе за свръхчовек; той беше божествен и даже непогрешим. Затова вождовете, царете, жреците, прорицателите и църковните управители съответно придобиваха огромна неограничена власт.	88:1.10 (968.5) Many people looked upon geniuses as fetish personalities possessed by a wise spirit. And these talented humans soon learned to resort to fraud and trickery for the advancement of their selfish interests. A fetish man was thought to be more than human; he was divine, even infallible. Thus did chiefs, kings, priests, prophets, and church rulers eventually wield great power and exercise unbounded authority.
2. Еволюция на фетиша ^top	2. Evolution of the Fetish ^top
88:2.1 (968.6) Смяташе се, че призраците предпочитат да се вселяват в един от предметите, принадлежали при живота в плът. С тази вяра се обяснява действеността на много съвременни реликви. Древните винаги почитаха костите на своите вождове и скелетните останки на светците и героите и досега довеждат много хора до суеверен трепет. До ден днешен се извършва поклонничество пред гробниците на великите хора.	88:2.1 (968.6) It was a supposed preference of ghosts to indwell some object which had belonged to them when alive in the flesh. This belief explains the efficacy of many modern relics. The ancients always revered the bones of their leaders, and the skeletal remains of saints and heroes are still regarded with superstitious awe by many. Even today, pilgrimages are made to the tombs of great men.
88:2.2 (968.7) Вярата в светите мощи е останка от древния култ на фетишите. Светите мощи представляват опит на съвременните религии да рационализират фетишите на диваците и така да ги възвисят, правейки ги достойни и уважавани в съвременните религиозни системи. Вярата във фетиши и магия се смята за езичество, но поклонението пред светите мощи и вярата в чудеса не предизвикват възражения.	88:2.2 (968.7) Belief in relics is an outgrowth of the ancient fetish cult. The relics of modern religions represent an attempt to rationalize the fetish of the savage and thus elevate it to a place of dignity and respectability in the modern religious systems. It is heathenish to believe in fetishes and magic but supposedly all right to accept relics and miracles.
88:2.3 (969.1) Огънят — огнището, се превърна в някакво подобие на фетиша, в свещено място. Поначало светините и храмовете ставаха фетиши затова, защото тук погребваха мъртвите. Светилището на древните евреи беше възвисено от Мойсей до това положение, при което то стана вместилище на свръхфетиша — съществуващата в това време представа за закона Божий. Но израилтяните никога не се отказваха от особената ханаанска вяра в каменните жертвеници. “И този камък, който поставих на паметника, ще бъде дом Божий.” Те дълбоко вярваха в това, че Духът на техния Бог пребивава в такива каменни жертвеници, които фактически бяха фетиши.	88:2.3 (969.1) The hearth—fireplace—became more or less of a fetish, a sacred spot. The shrines and temples were at first fetish places because the dead were buried there. The fetish hut of the Hebrews was elevated by Moses to that place where it harbored a superfetish, the then existent concept of the law of God. But the Israelites never gave up the peculiar Canaanite belief in the stone altar: “And this stone which I have set up as a pillar shall be God’s house.” They truly believed that the spirit of their God dwelt in such stone altars, which were in reality fetishes.
88:2.4 (969.2) Най-древните изображения се създаваха за това, да запазят облика на прославените покойници и да увековечат тяхната памет; това бяха истински паметници. Идолите представляваха усъвършенстване на фетишизма. Първобитните хора вярваха в това, че под въздействието на обряда на освещаването духът прониква в изображението. Така, благославяйки определени предмети, ги превръщаха в талисмани.	88:2.4 (969.2) The earliest images were made to preserve the appearance and memory of the illustrious dead; they were really monuments. Idols were a refinement of fetishism. The primitives believed that a ceremony of consecration caused the spirit to enter the image; likewise, when certain objects were blessed, they became charms.
88:2.5 (969.3) Мойсей се опита да обуздае поклонението пред фетишите сред древните евреи, допълвайки втората заповед на древния далматийски кодекс. Той предпазливо им предписа да не правят никакви изображения, които могат да се превърнат в свещени фетиши. Мойсей каза направо: “Не си правете идоли или изображения на това, което е горе на небето или долу на земята, или което е във водите земни.” Макар че тази заповед съществено забави развитието на изкуствата при евреите, тя действително намали поклонението пред фетишите. Но Мойсей беше твърде мъдър, за да се опита с един замах да изтласка древните фетиши, и затова се съгласи да помести в ковчега, който беше едновременно походен жертвеник и религиозна светиня, някои свети мощи наред със скрижалите.	88:2.5 (969.3) Moses, in the addition of the second commandment to the ancient Dalamatian moral code, made an effort to control fetish worship among the Hebrews. He carefully directed that they should make no sort of image that might become consecrated as a fetish. He made it plain, “You shall not make a graven image or any likeness of anything that is in heaven above, or on the earth beneath, or in the waters of the earth.” While this commandment did much to retard art among the Jews, it did lessen fetish worship. But Moses was too wise to attempt suddenly to displace the olden fetishes, and he therefore consented to the putting of certain relics alongside the law in the combined war altar and religious shrine which was the ark.
88:2.6 (969.4) Съответно фетиши станаха и думите, особено такива, които се смятаха за слова Божии; така свещените книги на много религии се превърнаха във фетишистки затвор, сковаващ духовното въображение на човека. Неговата заповед впоследствие се използва, за да очернят изкуството и да възпрепятстват наслаждението и възхищението от прекрасното.	88:2.6 (969.4) Words eventually became fetishes, more especially those which were regarded as God’s words; in this way the sacred books of many religions have become fetishistic prisons incarcerating the spiritual imagination of man. Moses’ very effort against fetishes became a supreme fetish; his commandment was later used to stultify art and to retard the enjoyment and adoration of the beautiful.
88:2.7 (969.5) В древността недопускащата възражение дума-фетиш беше внушаващата страх догма — най-страшният от всички тирани, поробващи човека. Догматичният фетиш довежда смъртния човек до самозаблуда, удържайки го в менгемето на сляпата вяра, фанатизма, суеверието, нетърпимостта и най-зверските форми на варварска жестокост. Съвременното уважение към мъдростта и истината е само неотдавнашно избавление от тенденцията към фетишизация, обръщането към по-високо ниво на мислене и логика. Що се отнася до събирането на фетишизирани писания, които за различните религиозни хора са свещени книги, то смята се, че не само съдържанието на такива книги е истинско, но и че те съдържат цялата истина. Ако в една от свещените книги бъде казано, че Земята е плоска, то в течение на много поколения здравомислещи по принцип мъже и жени ще отхвърлят явните свидетелства за това, че планетата е кръгла.	88:2.7 (969.5) In olden times the fetish word of authority was a fear-inspiring doctrine, the most terrible of all tyrants which enslave men. A doctrinal fetish will lead mortal man to betray himself into the clutches of bigotry, fanaticism, superstition, intolerance, and the most atrocious of barbarous cruelties. Modern respect for wisdom and truth is but the recent escape from the fetish-making tendency up to the higher levels of thinking and reasoning. Concerning the accumulated fetish writings which various religionists hold as sacred books, it is not only believed that what is in the book is true, but also that every truth is contained in the book. If one of these sacred books happens to speak of the earth as being flat, then, for long generations, otherwise sane men and women will refuse to accept positive evidence that the planet is round.
88:2.8 (969.6) Обичаят да се отваря една от свещените книги, за да се погледне първият попаднал ти откъс, следването на който може да стане определящо за вземането на важни жизнени решения или планове, не е нищо друго освен откровен фетишизъм. Да се полага клетва над “свещена книга” или да се кълнеш в предмет на най-висше почитание е вид изтънчен фетишизъм.	88:2.8 (969.6) The practice of opening one of these sacred books to let the eye chance upon a passage, the following of which may determine important life decisions or projects, is nothing more nor less than arrant fetishism. To take an oath on a “holy book” or to swear by some object of supreme veneration is a form of refined fetishism.
88:2.9 (969.7) Но преходът от страха, който внушаваха на дивака фетиши във вид на изрезки от ноктите на племенния вожд, поклонение пред грандиозното събиране на послания, закони, легенди, алегории, митове, поеми и хроники, отразяващи цялата поверена във вековете нравствена мъдрост, представлява истински революционен прогрес поне дотогава, докато тези писания не ги обединят в “свещена книга”.	88:2.9 (969.7) But it does represent real evolutionary progress to advance from the fetish fear of a savage chief’s fingernail trimmings to the adoration of a superb collection of letters, laws, legends, allegories, myths, poems, and chronicles which, after all, reflect the winnowed moral wisdom of many centuries, at least up to the time and event of their being assembled as a “sacred book.”
88:2.10 (970.1) За да се превърнат във фетиш думите, трябваше да се смятат за спуснати и призоваването на такива предполагаемо свещени писания водеше непосредствено до установяването на властта на църквата, докато еволюцията на гражданските форми водеше до осъществяването на властта на държавата.	88:2.10 (970.1) To become fetishes, words had to be considered inspired, and the invocation of supposed divinely inspired writings led directly to the establishment of the authority of the church, while the evolution of civil forms led to the fruition of the authority of the state.
3. Тотемизъм ^top	3. Totemism ^top
88:3.1 (970.2) Фетишизмът се наблюдаваше във всички първобитни култове — от най-древната вяра в свещените камъни до идолопоклонството, канибализма, обожествяването на природата и тотемизма.	88:3.1 (970.2) Fetishism ran through all the primitive cults from the earliest belief in sacred stones, through idolatry, cannibalism, and nature worship, to totemism.
88:3.2 (970.3) Тотемизмът е съчетание на социалните и религиозни обреди. Първоначално хората вярваха в това, че почтителното отношение към тотемното животно, смятащо се за биологичен предтеча, служи като гаранция за прехрана. Тотемът беше едновременно символ на групата и неин бог. Такъв бог беше персонификация на клана. Тотемизмът представляваше един от стадиите в опит да се социализира религията, която е по принцип лично дело. Съответно тотемът се превърна във флаг или националния символ на различни съвременни народи.	88:3.2 (970.3) Totemism is a combination of social and religious observances. Originally it was thought that respect for the totem animal of supposed biologic origin insured the food supply. Totems were at one and the same time symbols of the group and their god. Such a god was the clan personified. Totemism was one phase of the attempted socialization of otherwise personal religion. The totem eventually evolved into the flag, or national symbol, of the various modern peoples.
88:3.3 (970.4) Торбичката-фетиш, торбичката на шамана, представляваше чувалче, съдържащо предизвикващ уважение набор от изпълнени с призраци предмети, и древните шамани никога не позволяваха на своята кесийка — на този символ на тяхното могъщество, да се докосва до земята. Цивилизованите хора на двадесети век също следят техните флагове — емблемите на националното съзнание, никога да не се докосват до земята.	88:3.3 (970.4) A fetish bag, a medicine bag, was a pouch containing a reputable assortment of ghost-impregnated articles, and the medicine man of old never allowed his bag, the symbol of his power, to touch the ground. Civilized peoples in the twentieth century see to it that their flags, emblems of national consciousness, likewise never touch the ground.
88:3.4 (970.5) Към емблемите на жреците и царете започнаха съответно да се отнасят като към фетиши и фетишът на висшия статут премина през многобройни стадии на развитие — от клановете към племената, от сюзеренитета към суверенитета, от тотемите — към флаговете. Фетишизираните царе царстваха по “божествено право” и възникваха много други форми на управление. Хората превърнаха във фетиш и демокрацията, възвисявайки и обожествявайки представите на обикновения човек, когато те в съвкупност се наричат “обществено мнение”. Само по себе си мнението на отделния човек се смята за нещо незначително, но когато много хора съвместно изпълняват функциите на демократичното общество, същото посредствено съждение става критерий за справедливост и еталон на праведност.	88:3.4 (970.5) The insignia of priestly and kingly office were eventually regarded as fetishes, and the fetish of the state supreme has passed through many stages of development, from clans to tribes, from suzerainty to sovereignty, from totems to flags. Fetish kings have ruled by “divine right,” and many other forms of government have obtained. Men have also made a fetish of democracy, the exaltation and adoration of the common man’s ideas when collectively called “public opinion.” One man’s opinion, when taken by itself, is not regarded as worth much, but when many men are collectively functioning as a democracy, this same mediocre judgment is held to be the arbiter of justice and the standard of righteousness.
4. Магия ^top	4. Magic ^top
88:4.1 (970.6) Цивилизованият човек енергично се заема с решаването на проблема на реалната среда с помощта на науката; дивакът се опитваше да решава реалните проблеми на илюзорната среда на духовете с помощта на магиите. Магията беше метод за манипулиране на въображаемата среда на духовете, чиито машинации безкрайно обясняваха необяснимото. Тя беше изкуство за осигуряване на доброволно сътрудничество на духовете, а също така за принуждаването им към оказване на помощ чрез използването на фетиши или на други, по-могъщи духове.	88:4.1 (970.6) Civilized man attacks the problems of a real environment through his science; savage man attempted to solve the real problems of an illusory ghost environment by magic. Magic was the technique of manipulating the conjectured spirit environment whose machinations endlessly explained the inexplicable; it was the art of obtaining voluntary spirit co-operation and of coercing involuntary spirit aid through the use of fetishes or other and more powerful spirits.
88:4.2 (970.7) Целта на магиите, вълшебствата и магьосничеството беше двойна:	88:4.2 (970.7) The object of magic, sorcery, and necromancy was twofold:
88:4.3 (970.8) 1. Предсказване на бъдещето.	88:4.3 (970.8) 1. To secure insight into the future.
88:4.4 (970.9) 2. Да се въздейства по благоприятен начин на средата.	88:4.4 (970.9) 2. Favorably to influence environment.
88:4.5 (970.10) Науката си поставя същите цели, както и магията. Човечеството прогресира от магиите към науката не с помощта на медитации и разсъждения, а по-скоро за сметка на продължителния опит, постепенно и мъчително. Човекът бавно се отдръпваше към истината, започвайки с грешките, продължавайки грешките и накрая, достигайки прага на истината. Едва с появата на научните методи той се обръща с лице напред. Но на първобитния човек предстоеше да експериментира или да загине.	88:4.5 (970.10) The objects of science are identical with those of magic. Mankind is progressing from magic to science, not by meditation and reason, but rather through long experience, gradually and painfully. Man is gradually backing into the truth, beginning in error, progressing in error, and finally attaining the threshold of truth. Only with the arrival of the scientific method has he faced forward. But primitive man had to experiment or perish.
88:4.6 (970.11) Очарованието на древното суеверие породи научната любознателност. В тези примитивни суеверия се заключаваше прогресивната динамична емоция — страхът в съчетание с любопитството; древната магия съдържаше прогресивна движеща сила. Тези суеверия свидетелстваха за появата в човека на желание да познава и контролира планетарната среда.	88:4.6 (970.11) The fascination of early superstition was the mother of the later scientific curiosity. There was progressive dynamic emotion—fear plus curiosity—in these primitive superstitions; there was progressive driving power in the olden magic. These superstitions represented the emergence of the human desire to know and to control planetary environment.
88:4.7 (971.1) Магията оказваше толкова силно влияние върху дивака поради неговата неспособност да осмисли естествената смърт. Възникналата впоследствие представа за първородния грях помогна значително да се отслаби властта на магията над човека, тъй като тя обясняваше естествената смърт. По онова време десет невинни човека нерядко биваха лишавани от живот поради мнимата им отговорност за естествената смърт на един човек. Това е една от причините за бавния растеж на населението в древния свят, което важи и днес за някои африкански племена. Обвиняемият обикновено признаваше своята вина, даже ако това означаваше сигурна смърт.	88:4.7 (971.1) Magic gained such a strong hold upon the savage because he could not grasp the concept of natural death. The later idea of original sin helped much to weaken the grip of magic on the race in that it accounted for natural death. It was at one time not at all uncommon for ten innocent persons to be put to death because of supposed responsibility for one natural death. This is one reason why ancient peoples did not increase faster, and it is still true of some African tribes. The accused individual usually confessed guilt, even when facing death.
88:4.8 (971.2) Магията е естествена за дивака. Той вярва, че врага действително можеш да го убиеш, правейки магия над кичур от неговите коси или изрезки от нокти. Смъртното действие на ухапванията на змията се приписваше на магията на магьосника. Трудността на борбата с магията се заключаваше в това, че страхът е способен да убие. Първобитните хора дотолкова се бояха от магията, че тя действително ги убиваше и такива последствия бяха достатъчно, за да укрепят тази погрешна вяра. В случай на неуспех винаги се намираше някакво правдоподобно обяснение; неудачната магия се поправяше с нова магия.	88:4.8 (971.2) Magic is natural to a savage. He believes that an enemy can actually be killed by practicing sorcery on his shingled hair or fingernail trimmings. The fatality of snake bites was attributed to the magic of the sorcerer. The difficulty in combating magic arises from the fact that fear can kill. Primitive peoples so feared magic that it did actually kill, and such results were sufficient to substantiate this erroneous belief. In case of failure there was always some plausible explanation; the cure for defective magic was more magic.
5. Магически талисмани ^top	5. Magical Charms ^top
88:5.1 (971.3) Тъй като всичко, което имаше отношение към тялото, можеше да стане фетиш, най-древната магия използваше коси и нокти. Атмосферата на скритост, обкръжаваща физиологичното функциониране, произтичаше от страх пред врага, който можеше да завладее нещо, извлечено от тялото, и да се възползва от това за нанасяне на вреда с помощта на магиите. Затова всички изпражнения внимателно се закопаваха. Хората се стараеха да не плюят в присъствието на други, тъй като се бояха, че слюнката може да бъде използвана за вредоносна магия; плюнките винаги се прикриваха. Даже останките от храна, дрехи и украшения можеха да станат средства за магия. Дивакът никога не оставяше на масата след себе си огризки. И всичко това се правеше от опасение, че враговете могат да използват тези вещи за извършването на магически обреди, а не от осъзнаването на хигиенното значение на подобна практика.	88:5.1 (971.3) Since anything connected with the body could become a fetish, the earliest magic had to do with hair and nails. Secrecy attendant upon body elimination grew up out of fear that an enemy might get possession of something derived from the body and employ it in detrimental magic; all excreta of the body were therefore carefully buried. Public spitting was refrained from because of the fear that saliva would be used in deleterious magic; spittle was always covered. Even food remnants, clothing, and ornaments could become instruments of magic. The savage never left any remnants of his meal on the table. And all this was done through fear that one’s enemies might use these things in magical rites, not from any appreciation of the hygienic value of such practices.
88:5.2 (971.4) Магическите талисмани се приготвяха от най-разнообразни неща: човешка плът, голям зъб от тигър, зъби от крокодил, семена от отровни растения, змийска отрова и човешки коси. Голяма магическа сила притежаваха костите на покойници. В магиите можеше да се използва даже прахта, оставаща в следите от краката. Древните хора свято вярваха в любовните талисмани. Кръвта и другите видове телесни секрети можеха да осигурят магическо въздействие на любовта.	88:5.2 (971.4) Magical charms were concocted from a great variety of things: human flesh, tiger claws, crocodile teeth, poison plant seeds, snake venom, and human hair. The bones of the dead were very magical. Even the dust from footprints could be used in magic. The ancients were great believers in love charms. Blood and other forms of bodily secretions were able to insure the magic influence of love.
88:5.3 (971.5) Смяташе се, че в магиите могат с успех да се използват изображенията. Хората вярваха, че лошото или добро отнасяне с изготвената фигурка се отразява на реалния човек. Правейки покупки, суеверният човек дъвчеше парченце твърдо дърво, за да смекчи сърцето на продавача.	88:5.3 (971.5) Images were supposed to be effective in magic. Effigies were made, and when treated ill or well, the same effects were believed to rest upon the real person. When making purchases, superstitious persons would chew a bit of hard wood in order to soften the heart of the seller.
88:5.4 (971.6) Огромна магическа сила притежаваше млякото от черна крава; с такива свойства се отличаваха и черните котки. Магически бяха тоягата или пръчката наред с барабаните, звънчетата и възлите. Всички древни предмети бяха магически талисмани. Обичаите на новата или по-развита цивилизация се посрещаха с неодобрение поради привидно пагубните им магически свойства. В течение на дълго време такова беше отношението и към писмото, книгопечатането и картините.	88:5.4 (971.6) The milk of a black cow was highly magical; so also were black cats. The staff or wand was magical, along with drums, bells, and knots. All ancient objects were magical charms. The practices of a new or higher civilization were looked upon with disfavor because of their supposedly evil magical nature. Writing, printing, and pictures were long so regarded.
88:5.5 (971.7) Първобитният човек смяташе, че към имената следва да се отнася с уважение, особено към имената на боговете. Името се смяташе за същност — за фактор, отличаващ се от физическата индивидуалност; почитаха го наравно с душата и сянката. Човекът залагаше своето име, когато вземаше назаем, и не можеше да се ползва от него, докато не го откупи, връщайки дълга. Днес хората подписват от свое име полици. Личното име бързо стана значителен фактор в магиите. Дивакът имаше две имена: главното име се смяташе за твърде свещено, за да може да се използва в обикновени ситуации; така се появи ежедневното име — прякорът. Дивакът никога не съобщаваше своето име на непознати хора. Всяко произшествие с необикновен характер го принуждаваше да взема ново име. Понякога причината за това беше опитът да излекува болест или да сложи край на несполуките. Дивакът получаваше ново име, купувайки го от вожда на племето; хората и досега влагат пари в звания и титли. Но сред най-примитивните племена — като африканските бушмени, имена не съществуват.	88:5.5 (971.7) Primitive man believed that names must be treated with respect, especially names of the gods. The name was regarded as an entity, an influence distinct from the physical personality; it was esteemed equally with the soul and the shadow. Names were pawned for loans; a man could not use his name until it had been redeemed by payment of the loan. Nowadays one signs his name to a note. An individual’s name soon became important in magic. The savage had two names; the important one was regarded as too sacred to use on ordinary occasions, hence the second or everyday name—a nickname. He never told his real name to strangers. Any experience of an unusual nature caused him to change his name; sometimes it was in an effort to cure disease or to stop bad luck. The savage could get a new name by buying it from the tribal chief; men still invest in titles and degrees. But among the most primitive tribes, such as the African Bushmen, individual names do not exist.
6. Магически ритуали ^top	6. The Practice of Magic ^top
88:6.1 (972.1) С магия се занимаваха посредством вълшебни пръчици, знахарски обреди и магически формули и извършващият ритуала обикновено биваше разсъблечен. Сред първобитните магове имаше повече жени, отколкото мъже. За магиите знахарството означава тайнство, а не лечение. Дивакът никога не лекуваше самия себе си. Той използваше само тези лекарства, които го съветваха специалистите по магиите. Знахарите-шамани на двадесети век много приличат на древните магове.	88:6.1 (972.1) Magic was practiced through the use of wands, “medicine” ritual, and incantations, and it was customary for the practitioner to work unclothed. Women outnumbered the men among primitive magicians. In magic, “medicine” means mystery, not treatment. The savage never doctored himself; he never used medicines except on the advice of the specialists in magic. And the voodoo doctors of the twentieth century are typical of the magicians of old.
88:6.2 (972.2) Магията можеше да бъде публична и частна. Магията, която се практикуваше от шаман или жрец, донасяше, както се предполагаше, полза на цялото племе. Вещиците, магьосниците и вълшебниците осъществяваха частна магия — личната и егоистична магия, която се използваше като принудителен метод за навличане на нещастие на враговете. Дуалистичният спиритизъм — представата за добри и зли духове, породи последващите вярвания в бялата и черна магия. И според еволюцията на религията магия започнаха да наричат такива въздействия на духовете, които ставаха отвъд рамките на своя култ, както и древните вярвания в призраци.	88:6.2 (972.2) There was both a public and a private phase to magic. That performed by the medicine man, shaman, or priest was supposed to be for the good of the whole tribe. Witches, sorcerers, and wizards dispensed private magic, personal and selfish magic which was employed as a coercive method of bringing evil on one’s enemies. The concept of dual spiritism, good and bad spirits, gave rise to the later beliefs in white and black magic. And as religion evolved, magic was the term applied to spirit operations outside one’s own cult, and it also referred to older ghost beliefs.
88:6.3 (972.3) Във висша степен магически бяха комбинациите от думи, ритуалните песнопения и заклинанията. Някои ранни заклинания се превърнаха съответно в молитви. Скоро се появи имитационната магия: молитвите се превръщаха в представи, а магическите танци бяха не нещо друго, а инсценирани молитви. Молитвата постепенно замени магията като част от ритуала на жертвоприношенията.	88:6.3 (972.3) Word combinations, the ritual of chants and incantations, were highly magical. Some early incantations finally evolved into prayers. Presently, imitative magic was practiced; prayers were acted out; magical dances were nothing but dramatic prayers. Prayer gradually displaced magic as the associate of sacrifice.
88:6.4 (972.4) Жестът — бидейки по-древен, отколкото речта, беше по-свят и магически и се смяташе, че голяма магическа сила притежават подражанията. Червените хора често устройваха танци на бизони: един от тях изобразяваше бизона, а ако го хванеха, то това обещаваше сполука в най-близкия лов. Сексуалните празненства на Първи май бяха само имитационна магия — недвусмислени призиви към сексуалните страсти на растителния свят. Куклата за пръв път се появи като магически талисман на безплодната жена.	88:6.4 (972.4) Gesture, being older than speech, was the more holy and magical, and mimicry was believed to have strong magical power. The red men often staged a buffalo dance in which one of their number would play the part of a buffalo and, in being caught, would insure the success of the impending hunt. The sex festivities of May Day were simply imitative magic, a suggestive appeal to the sex passions of the plant world. The doll was first employed as a magic talisman by the barren wife.
88:6.5 (972.5) Магията беше тази странична клонка от дървото на еволюционната религия, която с времето донесе плодовете на научния век. Вярата в астрологията доведе до развитието на астрономията, вярата във философския камък — до изкуството в обработката на металите, докато вярата в магическите числа създаде математиката.	88:6.5 (972.5) Magic was the branch off the evolutionary religious tree which eventually bore the fruit of a scientific age. Belief in astrology led to the development of astronomy; belief in a philosopher’s stone led to the mastery of metals, while belief in magic numbers founded the science of mathematics.
88:6.6 (972.6) Но в света имаше толкова талисмани, че това в значителна степен доведе до унищожаването на всяко честолюбие и инициативи. Плодовете от допълнителния труд или усърдие се преценяваха като резултати от магията. Ако на полето на един човек израстваха повече зърна, отколкото при неговия съсед, него можеха да го доведат при вожда и да го обвинят в примамване на изобилието от зърно от съседското поле. Действително, обширните познания бяха опасни в дните на варварството — такива хора винаги можеха да бъдат обвинени в черна магия и да ги екзекутират.	88:6.6 (972.6) But a world so filled with charms did much to destroy all personal ambition and initiative. The fruits of extra labor or of diligence were looked upon as magical. If a man had more grain in his field than his neighbor, he might be haled before the chief and charged with enticing this extra grain from the indolent neighbor’s field. Indeed, in the days of barbarism it was dangerous to know very much; there was always the chance of being executed as a black artist.
88:6.7 (972.7) Науката постепенно отстранява от живота елемента на хазартните игри. Но ако се случи така, че съвременните методи за образование претърпят крах — ще стане практически незабавно връщане към първобитната вяра в магията. Такива суеверия и досега си остават в съзнанието на много от така наречените цивилизовани хора. Езикът съдържа вкаменелости, които свидетелстват за това, че човешката раса в течение на дълго време беше потопена в суеверия; това са такива думи като “омагьосан”, “родил се под нещастна звезда”, “обладаност”, “вдъхновение”,“отвличам тайно”, “простодушие”, “омайващ”, “като поразен от гръм”, “удивен”. Разумните хора и досега вярват в сполуката, урочасването и астрологията.	88:6.7 (972.7) Gradually science is removing the gambling element from life. But if modern methods of education should fail, there would be an almost immediate reversion to the primitive beliefs in magic. These superstitions still linger in the minds of many so-called civilized people. Language contains many fossils which testify that the race has long been steeped in magical superstition, such words as spellbound, ill-starred, possessions, inspiration, spirit away, ingenuity, entrancing, thunderstruck, and astonished. And intelligent human beings still believe in good luck, the evil eye, and astrology.
88:6.8 (973.1) Древната магия беше този пашкул, от който се появи съвременната наука; тя беше необходима за своето време, но сега вече не носи полза. Фантомът на невежите суеверия тревожеше примитивния човешки ум, докато той не придоби способността да поражда научни представи. Днес Урантия преминава през междинен период от своята еволюция. Половината човечество се стреми към светлината на истината и към откриваните от науката факти, докато другата половина тъне в обятията на древните суеверия и само леко замаскираната магия.	88:6.8 (973.1) Ancient magic was the cocoon of modern science, indispensable in its time but now no longer useful. And so the phantasms of ignorant superstition agitated the primitive minds of men until the concepts of science could be born. Today, Urantia is in the twilight zone of this intellectual evolution. One half the world is grasping eagerly for the light of truth and the facts of scientific discovery, while the other half languishes in the arms of ancient superstition and but thinly disguised magic.
88:6.9 (973.2) [Представено от Ярка Вечерна Звезда на Небадон.]	88:6.9 (973.2) [Presented by a Brilliant Evening Star of Nebadon.]