Документ 89	Paper 89
Грях, жертвоприношение и изкупление	Sin, Sacrifice, and Atonement
89:0.1 (974.1) П ЪРВОБИТНИЯТ човек смяташе, че е в дълг на духовете и трябва да върне този дълг. В разбирането на дивака духовете имаха всички основания да му навлекат много повече нещастия. С времето тази представа се изля в доктрината за греха и спасението. Смяташе се, че душата идва в този свят опетнена — от първородния грях. Душата е необходимо да се откупи; за целта е нужен козел на изкуплението. Освен това, че ловецът на глави беше привърженик на култа на черепите, той можеше да замени своя живот с чужд — да намери човек на изкуплението.	89:0.1 (974.1) PRIMITIVE man regarded himself as being in debt to the spirits, as standing in need of redemption. As the savages looked at it, in justice the spirits might have visited much more bad luck upon them. As time passed, this concept developed into the doctrine of sin and salvation. The soul was looked upon as coming into the world under forfeit—original sin. The soul must be ransomed; a scapegoat must be provided. The head-hunter, in addition to practicing the cult of skull worship, was able to provide a substitute for his own life, a scapeman.
89:0.2 (974.2) Още в древността дивакът беше дълбоко уверен в това, че духовете изпитват върховно удовлетворение, гледайки нещастието, страданията и униженията на хората. Първоначално човека го вълнуваше само грехът на действията, но впоследствие започна да го безпокои и грехът на бездействията. Около тези две понятия се формира цялата последваща система от жертвоприношения. Този нов ритуал се изразяваше в съблюдаване на обредите по умилостивяването. Първобитните хора смятаха, че с помощта на особени ритуални действия можеш да завоюваш разположението на боговете; само развитата цивилизация признава неизменния, спокоен и благословен Бог. Изкуплението беше по-скоро гаранция спрямо най-близките нещастия, отколкото принос за бъдещо блаженство. И всички ритуали на отклоняване, заклинания, принуда и умилостивяване се сливат един с друг.	89:0.2 (974.2) The savage was early possessed with the notion that spirits derive supreme satisfaction from the sight of human misery, suffering, and humiliation. At first, man was only concerned with sins of commission, but later he became exercised over sins of omission. And the whole subsequent sacrificial system grew up around these two ideas. This new ritual had to do with the observance of the propitiation ceremonies of sacrifice. Primitive man believed that something special must be done to win the favor of the gods; only advanced civilization recognizes a consistently even-tempered and benevolent God. Propitiation was insurance against immediate ill luck rather than investment in future bliss. And the rituals of avoidance, exorcism, coercion, and propitiation all merge into one another.
1. Табу ^top	1. The Taboo ^top
89:1.1 (974.3) Съблюдавайки табуто, човекът се опитваше да се отклони от нещастията; избягвайки нещо, той се стремеше да се предпази от оскърбленията на духовете-призраци. Отначало табутата нямаха религиозен смисъл, но скоро започнаха да се одобряват от призраци или духове и, усилени по такъв начин, се превърнаха в създатели на законите и институциите. Табуто е източник на ритуални норми и предшественик на примитивно самообладание. Това беше най-древната и в течение на дълго време единствена форма на обществено регулиране. Тя и досега лежи в основата на регулиращата социална структура.	89:1.1 (974.3) Observance of a taboo was man’s effort to dodge ill luck, to keep from offending the spirit ghosts by the avoidance of something. The taboos were at first nonreligious, but they early acquired ghost or spirit sanction, and when thus reinforced, they became lawmakers and institution builders. The taboo is the source of ceremonial standards and the ancestor of primitive self-control. It was the earliest form of societal regulation and for a long time the only one; it is still a basic unit of the social regulative structure.
89:1.2 (974.4) Почтителното отношение, пробуждано от тези забрани в съзнанието на дивака, с точност съответстваше на неговия страх пред силите, които предполагаемо поставяха тези заповеди. За пръв път табутата възникваха поради случайни сблъсъци с несполуките. По-късно започнаха да ги въвеждат вождовете и шаманите — магьосници, които — както се смяташе — се ръководеха от духове-призраци и даже от богове. Страхът пред възмездието от духа беше толкова голям в съзнанието на първобитния човек, че съответно, нарушавайки табуто, той умираше от ужас и такива драматични епизоди укрепваха властта на табуто над живите.	89:1.2 (974.4) The respect which these prohibitions commanded in the mind of the savage exactly equaled his fear of the powers who were supposed to enforce them. Taboos first arose because of chance experience with ill luck; later they were proposed by chiefs and shamans—fetish men who were thought to be directed by a spirit ghost, even by a god. The fear of spirit retribution is so great in the mind of a primitive that he sometimes dies of fright when he has violated a taboo, and this dramatic episode enormously strengthens the hold of the taboo on the minds of the survivors.
89:1.3 (974.5) Сред първите забрани бяха ограниченията над присвояването на жени и друга собственост. С повишаването на значението на религиите в еволюцията на табуто предметът на забраната започна да се смята за нечист, а впоследствие — за дяволски. Писмените свидетелства на древните евреи изобилстват с напомняния за неща чисти и нечисти, свети и дяволски, но в това отношение техните вероучения бяха значително по-малко обременителни и пространствени, отколкото при много други народи.	89:1.3 (974.5) Among the earliest prohibitions were restrictions on the appropriation of women and other property. As religion began to play a larger part in the evolution of the taboo, the article resting under ban was regarded as unclean, subsequently as unholy. The records of the Hebrews are full of the mention of things clean and unclean, holy and unholy, but their beliefs along these lines were far less cumbersome and extensive than were those of many other peoples.
89:1.4 (975.1) Седемте предписания на Далмация и Едем, точно както и Десетте Божии заповеди на древните евреи, бяха типично табу, всяко от които беше изразено в същата негативна форма, както и най-древните забрани. Но тези най-нови кодекси носеха явно освобождаване в този смисъл, че те дойдоха да сменят хиляди предишни табу. Нещо повече — тези заповеди определено обещаваха нещо в замяна на послушанието.	89:1.4 (975.1) The seven commandments of Dalamatia and Eden, as well as the ten injunctions of the Hebrews, were definite taboos, all expressed in the same negative form as were the most ancient prohibitions. But these newer codes were truly emancipating in that they took the place of thousands of pre-existent taboos. And more than this, these later commandments definitely promised something in return for obedience.
89:1.5 (975.2) Източник на древните табу над храната бяха фетишизмът и тотемизмът. Свинята беше свещено животно при финикийците, кравата — при индусите. Табуто над свинското сред египтяните беше увековечено от юдаизма и исляма. Една от разновидностите на табуто над храната беше вярата в това, че ако бременната жена мисли твърде много за определена храна, то родилото се дете ще бъде отражение на тази храна. Подобни блюда ставаха табу за такова дете.	89:1.5 (975.2) The early food taboos originated in fetishism and totemism. The swine was sacred to the Phoenicians, the cow to the Hindus. The Egyptian taboo on pork has been perpetuated by the Hebraic and Islamic faiths. A variant of the food taboo was the belief that a pregnant woman could think so much about a certain food that the child, when born, would be the echo of that food. Such viands would be taboo to the child.
89:1.6 (975.3) Скоро табуто се разпространи над маниера на ядене; така възникнаха древните и съвременни правила на етикета. Кастовите системи и социалните слоеве са изчезващи останки от древните забрани. Табутата бяха високо ефективни за формирането на обществата, но те бяха крайно обременителни. Системата на негативните забрани запазваше не само полезни и конструктивни правила, но също така и остарели безполезни табу.	89:1.6 (975.3) Methods of eating soon became taboo, and so originated ancient and modern table etiquette. Caste systems and social levels are vestigial remnants of olden prohibitions. The taboos were highly effective in organizing society, but they were terribly burdensome; the negative-ban system not only maintained useful and constructive regulations but also obsolete, outworn, and useless taboos.
89:1.7 (975.4) Но никое цивилизовано общество, заедно със своята критика на първобитния човек, нямаше да може да се появи без тези всеобхватни и разнообразни табу, а табуто никак нямаше да може да се съхрани, ако не бяха поддържащите предписания на първобитната религия. Много от най-важните фактори на човешката еволюция изискваха големи загуби и струваха огромни усилия, жертви и самоотречение, но тези постижения — проявление на самообладание, бяха стъпалата, по които човекът се изкачваше по възходящата стълба на цивилизацията.	89:1.7 (975.4) There would, however, be no civilized society to sit in criticism upon primitive man except for these far-flung and multifarious taboos, and the taboo would never have endured but for the upholding sanctions of primitive religion. Many of the essential factors in man’s evolution have been highly expensive, have cost vast treasure in effort, sacrifice, and self-denial, but these achievements of self-control were the real rungs on which man climbed civilization’s ascending ladder.
2. Концепцията за греха ^top	2. The Concept of Sin ^top
89:2.1 (975.5) Страхът от случайностите и благоговейният страх пред нещастията буквално принудиха човека да измисли примитивната религия като предполагаемо спасение от тези бедствия. От магиите и призраците религията еволюира в посока към духовете, фетишите и табуто. Всяко първобитно племе имаше собствено дърво със забранени плодове, своя ябълка, състояща се, образно казано, от хиляди клонки, огъващи се под тежестта на всевъзможни табу. И забраненото дърво винаги казваше: “Не смей!”	89:2.1 (975.5) The fear of chance and the dread of bad luck literally drove man into the invention of primitive religion as supposed insurance against these calamities. From magic and ghosts, religion evolved through spirits and fetishes to taboos. Every primitive tribe had its tree of forbidden fruit, literally the apple but figuratively consisting of a thousand branches hanging heavy with all sorts of taboos. And the forbidden tree always said, “Thou shalt not.”
89:2.2 (975.6) Когато разумът на дивака еволюира до това ниво, на което в него възникнаха представи за добрите и зли духове, а също така и когато табуто получи официалното одобрение на развиващата се религия, се установиха всички условия за появата на новата концепция за греха. Понятието за греха получи световно признание още преди настъпването на периода на богооткровената религия. Само с помощта на концепциите за греха примитивният разум можеше логически да обоснове естествената смърт. Грехът беше нарушаване на табуто, а смъртта — наказанието за извършения грях.	89:2.2 (975.6) As the savage mind evolved to that point where it envisaged both good and bad spirits, and when the taboo received the solemn sanction of evolving religion, the stage was all set for the appearance of the new conception of sin. The idea of sin was universally established in the world before revealed religion ever made its entry. It was only by the concept of sin that natural death became logical to the primitive mind. Sin was the transgression of taboo, and death was the penalty of sin.
89:2.3 (975.7) Грехът се отличаваше с ритуалност, а не с рационалност; това беше деяние, а не мисъл. И цялата концепция за греха беше усилена от отдавнашните легенди за Дилмун и онези дни, когато на Земята беше малък рай. Освен това преданието за Адам и Едемската градина укрепиха мечтата за “златния век”, съществуващ в зората на човечеството. И всичко това потвърждаваше представите, изразени впоследствие във вярата в това, че човекът се е появил като особено творение, че той е тръгнал по своя път към съвършенството и че нарушаването на табуто — греха, принизи човека до последващото му печално състояние.	89:2.3 (975.7) Sin was ritual, not rational; an act, not a thought. And this entire concept of sin was fostered by the lingering traditions of Dilmun and the days of a little paradise on earth. The tradition of Adam and the Garden of Eden also lent substance to the dream of a onetime “golden age” of the dawn of the races. And all this confirmed the ideas later expressed in the belief that man had his origin in a special creation, that he started his career in perfection, and that transgression of the taboos—sin—brought him down to his later sorry plight.
89:2.4 (976.1) Привичното нарушаване на табуто стана порок; първобитният закон смяташе порока за престъпление; в религията той стана грях. Сред ранните племена нарушаването на табуто беше съчетание между престъпление и грях. Общите бедствия винаги се разглеждаха като наказание за племенния грях. При тези, които предполагаха, че процъфтяването и праведността са неразделни, очевидното преуспяване на негодниците предизвикваше такова безпокойство, че се наложи да се измисли адът — като наказание за нарушителите на табуто; броят на местата за такива бъдещи наказания се колебаеше от едно до пет.	89:2.4 (976.1) The habitual violation of a taboo became a vice; primitive law made vice a crime; religion made it a sin. Among the early tribes the violation of a taboo was a combined crime and sin. Community calamity was always regarded as punishment for tribal sin. To those who believed that prosperity and righteousness went together, the apparent prosperity of the wicked occasioned so much worry that it was necessary to invent hells for the punishment of taboo violators; the numbers of these places of future punishment have varied from one to five.
89:2.5 (976.2) Още на ранния етап от развитието на примитивната религия се появиха понятията за изповедта и прощаването. Хората предварително молеха прошка за греховете, които смятаха да извършат през следващата седмица. Изповедта беше само обряд за опрощаване на греховете, както и публично оповестяване на скверността, с ритуалните вопли: “Нечист, нечист!” След това се появиха всевъзможни ритуални системи за пречистване. Всички древни народи се ползваха от тези безбройни ритуали. Много обреди на древни племена, имащи на пръв поглед хигиенно значение, се използваха основно за ритуални цели.	89:2.5 (976.2) The idea of confession and forgiveness early appeared in primitive religion. Men would ask forgiveness at a public meeting for sins they intended to commit the following week. Confession was merely a rite of remission, also a public notification of defilement, a ritual of crying “unclean, unclean!” Then followed all the ritualistic schemes of purification. All ancient peoples practiced these meaningless ceremonies. Many apparently hygienic customs of the early tribes were largely ceremonial.
3. Самоотречението и унижението ^top	3. Renunciation and Humiliation ^top
89:3.1 (976.3) Следваща крачка в еволюционната религия стана самоотречението. Постенето беше всеобща практика. Скоро стана обичайно да се отказваш от много видове физически наслаждения, особено от наслажденията от сексуален характер. Съблюдаването на поста навлезе солидно в много древни религии и премина практически във всички съвременни теологични системи.	89:3.1 (976.3) Renunciation came as the next step in religious evolution; fasting was a common practice. Soon it became the custom to forgo many forms of physical pleasure, especially of a sexual nature. The ritual of the fast was deeply rooted in many ancient religions and has been handed down to practically all modern theologic systems of thought.
89:3.2 (976.4) Приблизително по времето, когато варварите се отърсваха от разорителната практика на изгаряне и погребване на собствеността заедно с покойника, когато започна да се формира икономическата структура на расите, се появи новата религиозна доктрина на самоотречението и десетки хиляди искрени душú започнаха да се стремят към бедността. Собствеността се разглеждаше като духовно препятствие. Тези представи за опасностите от владеенето на материална собственост получиха широко разпространение във времената на Филон (Александрийски — б.р.) и ап. Павел и оттогава оказват забележимо влияние върху европейската философия.	89:3.2 (976.4) Just about the time barbarian man was recovering from the wasteful practice of burning and burying property with the dead, just as the economic structure of the races was beginning to take shape, this new religious doctrine of renunciation appeared, and tens of thousands of earnest souls began to court poverty. Property was regarded as a spiritual handicap. These notions of the spiritual dangers of material possession were widespreadly entertained in the times of Philo and Paul, and they have markedly influenced European philosophy ever since.
89:3.3 (976.5) Бедността беше само част от ритуала по умъртвяването на плътта, който за съжаление навлезе в писанията и ученията на много религии — особено в християнството. Покаянието е негативната форма на този често пъти нелеп ритуал на самоотречението. Но всичко това приучи дивака на самообладание, което беше забележителен прогрес в социалната революция. Самоотречението и самообладанието бяха двете най-големи социални завоевания на ранната еволюционна религия. Самоотречението и самообладанието дадоха на човека нова философия за живота; те го учеха на изкуството за увеличаване на дробта на живота за сметка на намаляване на знаменателя на личните изисквания, вместо вечните опити да се увеличи числителят на егоистичното самонаслаждение.	89:3.3 (976.5) Poverty was just a part of the ritual of the mortification of the flesh which, unfortunately, became incorporated into the writings and teachings of many religions, notably Christianity. Penance is the negative form of this ofttimes foolish ritual of renunciation. But all this taught the savage self-control, and that was a worth-while advancement in social evolution. Self-denial and self-control were two of the greatest social gains from early evolutionary religion. Self-control gave man a new philosophy of life; it taught him the art of augmenting life’s fraction by lowering the denominator of personal demands instead of always attempting to increase the numerator of selfish gratification.
89:3.4 (976.6) Тези древни представи за самодисциплината включваха телесни наказания и всевъзможни видове физически изтезания. С особена активност жреците на култа на майката проповядваха ученията за благото на физическите страдания, като пример подлагайки се на кастрация. Древните евреи, индуси и будисти бяха убедени привърженици на доктрината за физическото унижение.	89:3.4 (976.6) These olden ideas of self-discipline embraced flogging and all sorts of physical torture. The priests of the mother cult were especially active in teaching the virtue of physical suffering, setting the example by submitting themselves to castration. The Hebrews, Hindus, and Buddhists were earnest devotees of this doctrine of physical humiliation.
89:3.5 (976.7) Във всички древни епохи с помощта на тези методи хората се стремяха да получат допълнителен кредит в счетоводните книги на своите богове. Някога, в условията на емоционален стрес, беше обичайно да даваш клетва за самоотречение и самоизтезание. С времето тези клетви приеха форма на договор с боговете и в този смисъл представляваха истински еволюционен прогрес, тъй като се смяташе, че боговете бяха длъжни да извършат нещо определено в отговор на самоизтезаването и умъртвяването на плътта. Клетвите бяха както негативни, така и позитивни. Понастоящем най-последователните привърженици на такива вредни и екстремални обети са някои групи в Индия.	89:3.5 (976.7) All through the olden times men sought in these ways for extra credits on the self-denial ledgers of their gods. It was once customary, when under some emotional stress, to make vows of self-denial and self-torture. In time these vows assumed the form of contracts with the gods and, in that sense, represented true evolutionary progress in that the gods were supposed to do something definite in return for this self-torture and mortification of the flesh. Vows were both negative and positive. Pledges of this harmful and extreme nature are best observed today among certain groups in India.
89:3.6 (977.1) Напълно естествено е, че култът към самоотречение и самоунижение не може да не обърне внимание на половото удовлетворение. Въздържанието възникна като обичай, към който се придържаха войниците пред боя; в по-късни времена то стана практика на “светците”. Този култ се примиряваше с брака само като с по-малкото зло, отколкото разврата. Много от великите световни религии изпитваха неблагоприятното въздействие на този древен култ, но най-дълбоки следи той остави върху християнството. Апостол Павел беше привърженик на този култ и неговите лични възгледи са отразени в ученията, налагани на християнската теология: “Най-добре е за мъжа да не се докосва до жена.”; “Аз бих искал всички хора да приличат на мен.” “На безбрачните и вдовиците казвам: за тях е най-добре, ако останат като мен.” Ап. Павел прекрасно знаеше: такива учения не са част от Евангелието на Иисус, което се потвърждава от следната негова фраза: “Това казвам като позволение, а не като заповед.” Но този култ доведе ап. Павел до високомерно отношение към жените. И най-обидното е в това, че дълго време неговото лично мнение оказваше влияние върху ученията на великата световна религия. Ако целият свят буквално последваше съвета на този изготвител на палатки и проповедник, то човечеството би стигнало до бърз и безславен край. Нещо повече, въвличането на религията в древния култ на въздържането направо води към война против брака и семейството — истински фундамент на обществото и основна институция на човешкия прогрес. Не е чудно това, че всички подобни вярвания спомагаха за появата на безбрачното духовенство в различните религии и народи.	89:3.6 (977.1) It was only natural that the cult of renunciation and humiliation should have paid attention to sexual gratification. The continence cult originated as a ritual among soldiers prior to engaging in battle; in later days it became the practice of “saints.” This cult tolerated marriage only as an evil lesser than fornication. Many of the world’s great religions have been adversely influenced by this ancient cult, but none more markedly than Christianity. The Apostle Paul was a devotee of this cult, and his personal views are reflected in the teachings which he fastened onto Christian theology: “It is good for a man not to touch a woman.” “I would that all men were even as I myself.” “I say, therefore, to the unmarried and widows, it is good for them to abide even as I.” Paul well knew that such teachings were not a part of Jesus’ gospel, and his acknowledgment of this is illustrated by his statement, “I speak this by permission and not by commandment.” But this cult led Paul to look down upon women. And the pity of it all is that his personal opinions have long influenced the teachings of a great world religion. If the advice of the tentmaker-teacher were to be literally and universally obeyed, then would the human race come to a sudden and inglorious end. Furthermore, the involvement of a religion with the ancient continence cult leads directly to a war against marriage and the home, society’s veritable foundation and the basic institution of human progress. And it is not to be wondered at that all such beliefs fostered the formation of celibate priesthoods in the many religions of various peoples.
89:3.7 (977.2) Някога на човека му предстои да се научи да се ползва от свобода без всепозволеност, от храна без преяждане, от удоволствие без разгул. Като метод за контрол на поведението самообладанието е по-добро от крайното самоотречение. Самият Иисус никога не е внушавал тези неразумни убеждения на Своите последователи.	89:3.7 (977.2) Someday man should learn how to enjoy liberty without license, nourishment without gluttony, and pleasure without debauchery. Self-control is a better human policy of behavior regulation than is extreme self-denial. Nor did Jesus ever teach these unreasonable views to his followers.
4. Произход на жертвоприношенията ^top	4. Origins of Sacrifice ^top
89:4.1 (977.3) Като част от религиозните обреди жертвоприношението, наред с много други ритуали на поклонението, нямаше прост и единен източник. Тенденцията да се прекланяш пред могъществото и да падаш ничком в боготворящо обожание в присъствието на тайна загатва за раболепието на кучето пред своя стопанин. От порива към поклонението до акта на жертвоприношението има само една крачка. Първобитният човек измерваше ценността на своето жертвоприношение с изпитваната болка. Когато жертвоприношението за пръв път стана атрибут на религиозния обряд, за жертвоприношение се смяташе само това, което причиняваше болка. Към първите видове жертвоприношения се отнасяха такива действия като скубането на косите, разрязването на плътта, самоосакатяването, избиването на зъби и отрязването на пръсти. С развитието на цивилизацията тези примитивни представи за жертвоприношения бяха издигнати до нивото на ритуалите на самопожертвуванието, аскетизма, постничеството, лишенията и последващата християнска доктрина за очистване чрез страдания, мъки и умъртвяване на плътта.	89:4.1 (977.3) Sacrifice as a part of religious devotions, like many other worshipful rituals, did not have a simple and single origin. The tendency to bow down before power and to prostrate oneself in worshipful adoration in the presence of mystery is foreshadowed in the fawning of the dog before its master. It is but one step from the impulse of worship to the act of sacrifice. Primitive man gauged the value of his sacrifice by the pain which he suffered. When the idea of sacrifice first attached itself to religious ceremonial, no offering was contemplated which was not productive of pain. The first sacrifices were such acts as plucking hair, cutting the flesh, mutilations, knocking out teeth, and cutting off fingers. As civilization advanced, these crude concepts of sacrifice were elevated to the level of the rituals of self-abnegation, asceticism, fasting, deprivation, and the later Christian doctrine of sanctification through sorrow, suffering, and the mortification of the flesh.
89:4.2 (977.4) Още на ранния етап от развитието на религията в нея се появиха две концепции за жертвоприношения: представата за жертва-дар, което подразбираше отношение на благодарност, и жертва-дълг, което включваше понятието изкупление. Впоследствие се появи и представата за замяна.	89:4.2 (977.4) Early in the evolution of religion there existed two conceptions of the sacrifice: the idea of the gift sacrifice, which connoted the attitude of thanksgiving, and the debt sacrifice, which embraced the idea of redemption. Later there developed the notion of substitution.
89:4.3 (977.5) Още по-късно човекът започна да смята, че жертвата от всякакъв характер може да служи като средство за предаване на съобщенията на боговете. Тя може да бъде приятно благоухание в ноздрите на божеството. Така се появиха тамянът и другите естетически атрибути на жертвените ритуали, които впоследствие се превърнаха в религиозни празници, с времето ставащи все по-изискани и натруфени.	89:4.3 (977.5) Man still later conceived that his sacrifice of whatever nature might function as a message bearer to the gods; it might be as a sweet savor in the nostrils of deity. This brought incense and other aesthetic features of sacrificial rituals which developed into sacrificial feasting, in time becoming increasingly elaborate and ornate.
89:4.4 (978.1) С развитието на религията жертвените ритуали на примирението и умилостивяването дойдоха, за да сменят по-древните методи за отклонение, умиротворяване и заклинания.	89:4.4 (978.1) As religion evolved, the sacrificial rites of conciliation and propitiation replaced the older methods of avoidance, placation, and exorcism.
89:4.5 (978.2) Съгласно най-древните представи жертвата беше подаяние, вземано от духовете в замяна на тяхното невмешателство. И чак по-късно се появи понятието за изкуплението. С отдалечаването на човека от представите за еволюционното възникване на човечеството и докато преданията за времето на Планетарния Принц и пребиваването на Адам се процеждаха през вековете, широко разпространение получи концепцията за греха и първородния грях, в резултат на което жертвите, принасяни за изкупление на случайни и лични грехове, започнаха да се разглеждат като жертвоприношения за изкупление на греха на целия човешки род. Изкуплението чрез жертвоприношение беше всеобхватна гаранция, покриваща негодуванието и ревността на даже неведоми богове.	89:4.5 (978.2) The earliest idea of the sacrifice was that of a neutrality assessment levied by ancestral spirits; only later did the idea of atonement develop. As man got away from the notion of the evolutionary origin of the race, as the traditions of the days of the Planetary Prince and the sojourn of Adam filtered down through time, the concept of sin and of original sin became widespread, so that sacrifice for accidental and personal sin evolved into the doctrine of sacrifice for the atonement of racial sin. The atonement of the sacrifice was a blanket insurance device which covered even the resentment and jealousy of an unknown god.
89:4.6 (978.3) В обкръжението на такова количество обидчиви духове и алчни богове на първобитния човек му се налагаше да си има работа с цяло войнство божества-кредитори, затова в течение на целия си живот човекът се нуждаеше от многобройни жреци, ритуали и жертви, за да се избави от духовната задълженост. Поради доктрината за първородния грях или вродената вина на човешкия род всеки човек тръгваше по своя жизнен път под бремето на дълга пред духовните сили.	89:4.6 (978.3) Surrounded by so many sensitive spirits and grasping gods, primitive man was face to face with such a host of creditor deities that it required all the priests, ritual, and sacrifices throughout an entire lifetime to get him out of spiritual debt. The doctrine of original sin, or racial guilt, started every person out in serious debt to the spirit powers.
89:4.7 (978.4) Подаръци и подкупи се дават на хората; но когато те се предлагат на боговете, то за тях говорят като за посветени, станали свещени, или ги наричат жертвоприношения. Отречението беше негативна форма на умилостивяване; жертвоприношението стана неговата позитивна форма. Актът на умилостивяване включваше възхвала, прославяне, ласкателства и даже развлечение. Съвременните форми на божествено поклонение представляват останки от именно тези позитивни обреди от древния култ към умилостивяване. Настоящите форми на поклонение са просто ритуализация на древните жертвени методи за позитивно умилостивяване.	89:4.7 (978.4) Gifts and bribes are given to men; but when tendered to the gods, they are described as being dedicated, made sacred, or are called sacrifices. Renunciation was the negative form of propitiation; sacrifice became the positive form. The act of propitiation included praise, glorification, flattery, and even entertainment. And it is the remnants of these positive practices of the olden propitiation cult that constitute the modern forms of divine worship. Present-day forms of worship are simply the ritualization of these ancient sacrificial techniques of positive propitiation.
89:4.8 (978.5) Жертвоприношението на животни имаше за първобитния човек несравнимо по-голямо значение, отколкото за съвременните раси. Тези варвари действително смятаха животните за свои близки роднини. С времето човекът стана практичен по отношение на своите жертвоприношения и престана да принася в жертва работния си добитък. Отначало той жертваше най-добрата част от всичко, включително домашните си животни.	89:4.8 (978.5) Animal sacrifice meant much more to primitive man than it could ever mean to modern races. These barbarians regarded the animals as their actual and near kin. As time passed, man became shrewd in his sacrificing, ceasing to offer up his work animals. At first he sacrificed the best of everything, including his domesticated animals.
89:4.9 (978.6) Съвсем не е празна хвалба твърдението на един от управителите на Египет за това, че е пожертвал 113 433 роба, 493 386 глави добитък, 88 кораба, 2 756 златни изображения, 331 702 съда с мед и масло, 228 380 съда с вино, 680 714 гъски, 6 744 428 хляба и 5 740 352 чувала с монети. И за да има възможност да направи това, на него вероятно му се е наложило да събере жестока дан от своите подчинени, работещи с пот на лицето си.	89:4.9 (978.6) It was no empty boast that a certain Egyptian ruler made when he stated that he had sacrificed: 113,433 slaves, 493,386 head of cattle, 88 boats, 2,756 golden images, 331,702 jars of honey and oil, 228,380 jars of wine, 680,714 geese, 6,744,428 loaves of bread, and 5,740,352 sacks of corn. And in order to do this he must needs have sorely taxed his toiling subjects.
89:4.10 (978.7) В края на краищата суровата необходимост принуди тези полуварвари да изяждат материалната част на своите жертви, след като боговете бяха успели да се насладят на душата на жертвените дарове. И древната свещена храна беше този предлог, който послужи като оправдание за обичая, който в съвременната църковна практика се превърна в причастие.	89:4.10 (978.7) Sheer necessity eventually drove these semisavages to eat the material part of their sacrifices, the gods having enjoyed the soul thereof. And this custom found justification under the pretense of the ancient sacred meal, a communion service according to modern usage.
5. Жертвоприношение и канибализъм ^top	5. Sacrifices and Cannibalism ^top
89:5.1 (978.8) Съвременните представи за ранния канибализъм в основата си са неверни; той беше част от нравите на древното общество. Макар че канибализмът традиционно предизвиква ужас сред съвременните цивилизовани хора, той беше съставна част от социалната и религиозна структура на първобитното общество. Практиката на канибализма беше продиктувана от групови интереси. Тя възникна под натиска на необходимостта и се поддържаше с робската зависимост от суеверията и невежеството. Това беше социален, икономически, религиозен и военен обичай.	89:5.1 (978.8) Modern ideas of early cannibalism are entirely wrong; it was a part of the mores of early society. While cannibalism is traditionally horrible to modern civilization, it was a part of the social and religious structure of primitive society. Group interests dictated the practice of cannibalism. It grew up through the urge of necessity and persisted because of the slavery of superstition and ignorance. It was a social, economic, religious, and military custom.
89:5.2 (979.1) Древният човек беше човекоядец. Човешкото месо му харесваше и затова той го предлагаше като жертвена храна на духовете и на своите първобитни богове. Тъй като призраците-духове представляваха само видоизменени хора и тъй като храната беше първата потребност на човека, то тя трябваше да бъде такава и за духа.	89:5.2 (979.1) Early man was a cannibal; he enjoyed human flesh, and therefore he offered it as a food gift to the spirits and his primitive gods. Since ghost spirits were merely modified men, and since food was man’s greatest need, then food must likewise be a spirit’s greatest need.
89:5.3 (979.2) Някога канибализмът беше едва ли не всеобщо явление сред развиващите се раси. Той беше свойствен на всички сангикски раси, но първоначално отсъстваше сред андонитите, нямаше го и сред нодитите и адамитите. Сред андитите канибализмът се появи, едва след като те напълно се смесиха с еволюционните раси.	89:5.3 (979.2) Cannibalism was once well-nigh universal among the evolving races. The Sangiks were all cannibalistic, but originally the Andonites were not, nor were the Nodites and Adamites; neither were the Andites until after they had become grossly admixed with the evolutionary races.
89:5.4 (979.3) Вкусът към човешкото месо нараства. Употребяването за храна на човешка плът — поради глада, като атрибут на приятелските отношения, от мъст или като част на религиозния ритуал — превърна канибализма в навик. Човекоядството възникна поради оскъдността на храна, макар че обикновено това не беше основна причина. При все това, с изключение на случаите на глад, ескимосите и ранните андонити рядко ставаха канибали. Червените хора, особено в Централна Америка, бяха човекоядци. Някога първобитните майки като обичайна практика убиваха и изяждаха собствените си деца, за да си възстановят силите, изгубени по време на бременността, а в Куинсленд и досега нерядко убиват и изяждат първото си дете. До сравнително неотдавна много африкански племена прибягваха преднамерено към канибализма — като към военна мярка за плашене на своите съседи.	89:5.4 (979.3) The taste for human flesh grows. Having been started through hunger, friendship, revenge, or religious ritual, the eating of human flesh goes on to habitual cannibalism. Man-eating has arisen through food scarcity, though this has seldom been the underlying reason. The Eskimos and early Andonites, however, seldom were cannibalistic except in times of famine. The red men, especially in Central America, were cannibals. It was once a general practice for primitive mothers to kill and eat their own children in order to renew the strength lost in childbearing, and in Queensland the first child is still frequently thus killed and devoured. In recent times cannibalism has been deliberately resorted to by many African tribes as a war measure, a sort of frightfulness with which to terrorize their neighbors.
89:5.5 (979.4) В някои случаи канибализмът се появяваше вследствие деградацията на някога развитите родове, но най-голямо разпространение той получи сред еволюционните раси. Човекоядството възникваше в тези времена, когато човек изпитваше остра ненавист към своите врагове. Яденето на човешка плът стана част от тържествената церемония на възмездието; смяташе се, че така можеш да унищожиш духа на врага или да го слееш с духа на изялия плътта човек. В своето време широко разпространение получи вярването в това, че магьосниците придобиват своите способности благодарение на канибализма.	89:5.5 (979.4) Some cannibalism resulted from the degeneration of once superior stocks, but it was mostly prevalent among the evolutionary races. Man-eating came on at a time when men experienced intense and bitter emotions regarding their enemies. Eating human flesh became part of a solemn ceremony of revenge; it was believed that an enemy’s ghost could, in this way, be destroyed or fused with that of the eater. It was once a widespread belief that wizards attained their powers by eating human flesh.
89:5.6 (979.5) Някои групи канибали употребяваха за храна само членовете на своите племена. Такова псевдодуховно кръстосване предполагаемо подчертаваше племенната солидарност. Наистина, те също така ядяха и враговете си — от отмъщение към тях и с цел да си присвоят силата им. Смяташе се, че когато се изяжда тялото на приятел или на съплеменник, на неговата душа се оказва чест, докато изяждането на врага служеше като мярка за наказание. Разумът на примитивния човек не претендираше за логичност.	89:5.6 (979.5) Certain groups of man-eaters would consume only members of their own tribes, a pseudospiritual inbreeding which was supposed to accentuate tribal solidarity. But they also ate enemies for revenge with the idea of appropriating their strength. It was considered an honor to the soul of a friend or fellow tribesman if his body were eaten, while it was no more than just punishment to an enemy thus to devour him. The savage mind made no pretensions to being consistent.
89:5.7 (979.6) В някои племена престарелите хора желаеха да бъдат изядени от собствените си деца; в други обикновено се въздържаха от изяждането на близки родственици — техните тела се продаваха или обменяха за чужди. Водеше се оживена търговия с жени и деца, угоени за клане. Когато болестите или войните не се справяха с ограничаването на раждаемостта, излишъкът безцеремонно се изяждаше.	89:5.7 (979.6) Among some tribes aged parents would seek to be eaten by their children; among others it was customary to refrain from eating near relations; their bodies were sold or exchanged for those of strangers. There was considerable commerce in women and children who had been fattened for slaughter. When disease or war failed to control population, the surplus was unceremoniously eaten.
89:5.8 (979.7) Канибализмът постепенно изчезваше под въздействието на редица фактори:	89:5.8 (979.7) Cannibalism has been gradually disappearing because of the following influences:
89:5.9 (979.8) 1. Понякога той се превръщаше в обща церемония, поемане на колективна вина за произнасяне на смъртно наказание над съплеменник. Кръвната вина престава да бъде престъпление, когато се раздели с всички, с обществото. Последните случаи на канибализъм в Азия се отнасяха към изяждането на екзекутирани престъпници.	89:5.9 (979.8) 1. It sometimes became a communal ceremony, the assumption of collective responsibility for inflicting the death penalty upon a fellow tribesman. The blood guilt ceases to be a crime when participated in by all, by society. The last of cannibalism in Asia was this eating of executed criminals.
89:5.10 (979.9) 2. Още в дълбока древност той се превърна в религиозен ритуал, но растящият страх пред духовете не винаги спомагаше за намаляване на канибализма.	89:5.10 (979.9) 2. It very early became a religious ritual, but the growth of ghost fear did not always operate to reduce man-eating.
89:5.11 (979.10) 3. В края на краищата той еволюира до това положение, при което за храна се използваха само определени части от тялото — такива, които предполагаемо съдържаха душата или части от духа. Получи разпространение традицията да пият кръв и стана обичайно явление да се смесват “ядивните” части от тялото с лекарства.	89:5.11 (979.10) 3. Eventually it progressed to the point where only certain parts or organs of the body were eaten, those parts supposed to contain the soul or portions of the spirit. Blood drinking became common, and it was customary to mix the “edible” parts of the body with medicines.
89:5.12 (980.1) 4. Той стана култ за мъжете; на жените се забраняваше да ядат човешка плът	89:5.12 (980.1) 4. It became limited to men; women were forbidden to eat human flesh.
89:5.13 (980.2) 5. На следващия етап той стана прерогатив само на вождовете, жреците и шаманите.	89:5.13 (980.2) 5. It was next limited to the chiefs, priests, and shamans.
89:5.14 (980.3) 6. След това в по-развитите племена той се превърна в табу. Табуто над канибализма за пръв път се появи в Далматия и постепенно се разпространи по целия свят. Нодитите поощряваха кремацията като метод за борба с канибализма, тъй като някога беше обичайна практика да изкопават телата и да ги изяждат.	89:5.14 (980.3) 6. Then it became taboo among the higher tribes. The taboo on man-eating originated in Dalamatia and slowly spread over the world. The Nodites encouraged cremation as a means of combating cannibalism since it was once a common practice to dig up buried bodies and eat them.
89:5.15 (980.4) 7. Човешките жертви възвестиха края на канибализма. Превръщайки се в храна за висшите хора — вождовете, плътта на човека започна съответно да се предназначава за още по-висши духове; така принасянето в жертва на хора можа да сложи край на канибализма, изключение представляваха само най-изостаналите племена. Когато човешките жертви станаха разпространена практика, канибализмът се превърна в табу; човешката плът се предназначаваше само за боговете. Човекът имаше право да изяжда само малко ритуално парче — да се причестява.	89:5.15 (980.4) 7. Human sacrifice sounded the death knell of cannibalism. Human flesh having become the food of superior men, the chiefs, it was eventually reserved for the still more superior spirits; and thus the offering of human sacrifices effectively put a stop to cannibalism, except among the lowest tribes. When human sacrifice was fully established, man-eating became taboo; human flesh was food only for the gods; man could eat only a small ceremonial bit, a sacrament.
89:5.16 (980.5) Накрая общо разпространение получи използването за жертвоприношения на животни вместо хора и даже сред най-изостаналите племена употребяването на храна доведе до огромно намаляване на канибализма. Кучето беше първото одомашнено животно, което се ценеше високо и като такова, и като храна.	89:5.16 (980.5) Finally animal substitutes came into general use for sacrificial purposes, and even among the more backward tribes dog-eating greatly reduced man-eating. The dog was the first domesticated animal and was held in high esteem both as such and as food.
6. Еволюцията на жертвоприношенията на хора ^top	6. Evolution of Human Sacrifice ^top
89:6.1 (980.6) Принасянето в жертва на хора беше косвен резултат от канибализма, точно както и средство за избавление от него. Обичаят да се изпращат духове заедно с покойника за съпровождането му в задгробния живот също доведе до отслабване на практиката на канибализма, тъй като не беше прието да се изяждат пожертваните хора. В една или друга форма, в един или друг период нито една раса не беше напълно свободна от тези човешки жертви, макар че в сравнение с другите андонитите, нодитите и адамитите се отличаваха с най-малко пристрастие към канибализма.	89:6.1 (980.6) Human sacrifice was an indirect result of cannibalism as well as its cure. Providing spirit escorts to the spirit world also led to the lessening of man-eating as it was never the custom to eat these death sacrifices. No race has been entirely free from the practice of human sacrifice in some form and at some time, even though the Andonites, Nodites, and Adamites were the least addicted to cannibalism.
89:6.2 (980.7) Жертвоприношението на хора беше практически повсеместно. То се запазваше в религиозните обичаи на китайците, индусите, египтяните, древните евреи, месопотамци, гърци, римляни и много други народи и дори до неотдавна съществуваше сред изостаналите племена на Африка и Австралия. Цивилизацията на американските индианци от по-късния период започна с канибализма и затова потъна в човешките жертви, особено в Централна и Южна Америка. Халдеите първи се отказаха от принасянето в жертва на хората, в обичайни случаи заменяйки ги с животни. Преди около две хиляди години мекосърдечен японски император въведе в практиката глинените изображения, които принасяха в жертва вместо хора, но в Северна Европа жертвоприношението на хора изчезна едва преди по-малко от хиляда години. В някои изостанали племена хората и досега доброволно принасят себе си в жертва, което е разновидност на религиозното или ритуалното самоубийство. Някога шаманът на едно от племената заповяда да се принесе в жертва дълбоко уважаван старец. Хората се възмутиха и отказаха да се подчинят. Тогава старецът се лиши от живот чрез ръцете на собствения си син. Древните действително вярваха в този обичай.	89:6.2 (980.7) Human sacrifice has been virtually universal; it persisted in the religious customs of the Chinese, Hindus, Egyptians, Hebrews, Mesopotamians, Greeks, Romans, and many other peoples, even on to recent times among the backward African and Australian tribes. The later American Indians had a civilization emerging from cannibalism and, therefore, steeped in human sacrifice, especially in Central and South America. The Chaldeans were among the first to abandon the sacrificing of humans for ordinary occasions, substituting therefor animals. About two thousand years ago a tenderhearted Japanese emperor introduced clay images to take the place of human sacrifices, but it was less than a thousand years ago that these sacrifices died out in northern Europe. Among certain backward tribes, human sacrifice is still carried on by volunteers, a sort of religious or ritual suicide. A shaman once ordered the sacrifice of a much respected old man of a certain tribe. The people revolted; they refused to obey. Whereupon the old man had his own son dispatch him; the ancients really believed in this custom.
89:6.3 (980.8) Историята не знае по-трагичен и трогателен случай, характерен за разкъсващите душата разногласия на древните и почитани от векове религиозни обичаи с противоположните изисквания на развиващата се цивилизация, от древноеврейското повествувание за Йефтай и неговата единствена дъщеря. Следвайки обичая и действайки, подтикван от благи намерения, този човек даде безразсъдна клетва, сключвайки съглашение с “бога на битките” и съгласявайки се да заплати определена цена за победата над своите врагове. Тази цена се заключаваше в това, да принесе в жертва първия, който излезе от вратите на неговия дом, за да го посрещне при връщането му у дома. Йефтай предполагаше, че ще може да се възползва от един от верните си роби, но се случи така, че да го поздрави по случай връщането му в къщи излезе неговата единствена дъщеря. И така, независимо че в този случай става дума за сравнително неотдавнашно време и, по общо мнение, за цивилизован народ, тази прекрасна девойка, след два месеца, прекарани в оплакване на своята съдба, действително беше принесена в жертва от своя баща, с одобрението на неговите съплеменници. И всичко това беше извършено независимо от факта, че Мойсей беше наложил забрана над принасянето в жертва на хора. Но мъжете и жените изпитват влечение към глупавите и ненужни клетви, а в тези времена хората смятаха всички такива обещания за истински свети.	89:6.3 (980.8) There is no more tragic and pathetic experience on record, illustrative of the heart-tearing contentions between ancient and time-honored religious customs and the contrary demands of advancing civilization, than the Hebrew narrative of Jephthah and his only daughter. As was common custom, this well-meaning man had made a foolish vow, had bargained with the “god of battles,” agreeing to pay a certain price for victory over his enemies. And this price was to make a sacrifice of that which first came out of his house to meet him when he returned to his home. Jephthah thought that one of his trusty slaves would thus be on hand to greet him, but it turned out that his daughter and only child came out to welcome him home. And so, even at that late date and among a supposedly civilized people, this beautiful maiden, after two months to mourn her fate, was actually offered as a human sacrifice by her father, and with the approval of his fellow tribesmen. And all this was done in the face of Moses’ stringent rulings against the offering of human sacrifice. But men and women are addicted to making foolish and needless vows, and the men of old held all such pledges to be highly sacred.
89:6.4 (981.1) В древността, пристъпвайки към строителството на някакво значително здание, обикновено умъртвяваха човек като “жертва за основите”. Така се появяваше призракът-дух, охраняващ и защитаващ стоежа. Древните китайци, смятайки да отлеят камбана, трябваше да следват изискванията на обичая — да жертват като минимум една девойка за подобряване на качеството на камбанния звън; избраната девойка хвърляха жива в разтопения метал.	89:6.4 (981.1) In olden times, when a new building of any importance was started, it was customary to slay a human being as a “foundation sacrifice.” This provided a ghost spirit to watch over and protect the structure. When the Chinese made ready to cast a bell, custom decreed the sacrifice of at least one maiden for the purpose of improving the tone of the bell; the girl chosen was thrown alive into the molten metal.
89:6.5 (981.2) Сред много групи съществуваше вековният обичай да зазиждат живи роби в имащи важно значение стени. В по-късни времена североевропейските племена започнаха да зазиждат сянката на някой минаващ, вместо да погребват живи хора в стените на нови здания. Китайците погребваха в стената тези работници, които са умрели при строителството.	89:6.5 (981.2) It was long the practice of many groups to build slaves alive into important walls. In later times the northern European tribes substituted the walling in of the shadow of a passerby for this custom of entombing living persons in the walls of new buildings. The Chinese buried in a wall those workmen who died while constructing it.
89:6.6 (981.3) При издигането на стените на Йерихон палестинският цар “положи в основата първия си син Авирам, зазида във вратата по-малкия си син Сегуб”. Независимо че това стана сравнително неотдавна, този баща не само зазида двамата си синове живи в ниша в основите на градските врати, но и неговите действия се описват като извършени по “повеля на Господа”. Мойсей забрани такива жертви в основите, но скоро след неговата смърт израилтяните се върнаха към тях. Съществуващият в двадесети век ритуал по поставянето на дребни украшения и паметни знаци в крайъгълния камък на нов дом напомня първобитните жертви, зазиждани в основите.	89:6.6 (981.3) A petty king in Palestine, in building the walls of Jericho, “laid the foundation thereof in Abiram, his first-born, and set up the gates thereof in his youngest son, Segub.” At that late date, not only did this father put two of his sons alive in the foundation holes of the city’s gates, but his action is also recorded as being “according to the word of the Lord.” Moses had forbidden these foundation sacrifices, but the Israelites reverted to them soon after his death. The twentieth-century ceremony of depositing trinkets and keepsakes in the cornerstone of a new building is reminiscent of the primitive foundation sacrifices.
89:6.7 (981.4) В течение на дълго време съществуваше обичай да се посвещават първите плодове на духовете. Всички тези обреди, понастоящем повече или по-малко символични, са останки от древните ритуали, включващи принасянето в жертва на хора. Жертването на първородното дете беше широко разпространено сред древните народи, особено сред финикийците, които последни се отказаха от тази практика. Принасяйки жертва, обикновено казваха “Живот за живот”. Сега, погребвайки тялото, вие казвате “Прах при праха”.	89:6.7 (981.4) It was long the custom of many peoples to dedicate the first fruits to the spirits. And these observances, now more or less symbolic, are all survivals of the early ceremonies involving human sacrifice. The idea of offering the first-born as a sacrifice was widespread among the ancients, especially among the Phoenicians, who were the last to give it up. It used to be said upon sacrificing, “life for life.” Now you say at death, “dust to dust.”
89:6.8 (981.5) Макар че зрелището на Авраам, принуден да лиши от живот своя син Исаак, е шокиращо за цивилизованите чувства, то не беше нещо ново или необичайно за хората от онази епоха. В продължение на дълго време бащите, следвайки обичая, в минути на огромно душевно напрежение жертваха своите първородни синове. Сред много народи има аналогични предания, тъй като някога съществуваше всемирна и дълбока вяра в това, че при всяко изключително или необикновено събитие е необходимо да се принесе в жертва човек.	89:6.8 (981.5) The spectacle of Abraham constrained to sacrifice his son Isaac, while shocking to civilized susceptibilities, was not a new or strange idea to the men of those days. It was long a prevalent practice for fathers, at times of great emotional stress, to sacrifice their first-born sons. Many peoples have a tradition analogous to this story, for there once existed a world-wide and profound belief that it was necessary to offer a human sacrifice when anything extraordinary or unusual happened.
7. Преобразуването на жертвоприношенията на хора ^top	7. Modifications of Human Sacrifice ^top
89:7.1 (981.6) Мойсей се опита да сложи край на принасянето в жертва на хора, заменяйки го с откуп. Той въведе систематичен план, който позволи на неговия народ да се избави от най-лошите последствия от необмислени и безразсъдни клетви. Земята, собствеността и децата можеше да изкупиш за определена сума, която се изплащаше на жреците. Тези групи, които престанаха да принасят в жертва своите първородни, скоро получиха огромно предимство пред по-малко прогресивните съседи, продължаващи да извършват тези зверства. Много изостанали племена не само бяха изключително отслабени от загубата на синовете си, но често пъти при тях се прекъсваше даже приемствеността на вождовете.	89:7.1 (981.6) Moses attempted to end human sacrifices by inaugurating the ransom as a substitute. He established a systematic schedule which enabled his people to escape the worst results of their rash and foolish vows. Lands, properties, and children could be redeemed according to the established fees, which were payable to the priests. Those groups which ceased to sacrifice their first-born soon possessed great advantages over less advanced neighbors who continued these atrocious acts. Many such backward tribes were not only greatly weakened by this loss of sons, but even the succession of leadership was often broken.
89:7.2 (982.1) Вследствие на изчезващото жертвоприношение на хора беше обичай да се маже с кръв прагът за защита на първородния син. Често това се извършваше по време на един от свещените празници през годината. Някога ритуалът се изпълняваше в повечето региони на света — от Мексико до Египет.	89:7.2 (982.1) An outgrowth of the passing child sacrifice was the custom of smearing blood on the house doorposts for the protection of the first-born. This was often done in connection with one of the sacred feasts of the year, and this ceremony once obtained over most of the world from Mexico to Egypt.
89:7.3 (982.2) Даже след като повечето хора престанаха да извършват ритуални убийства на деца, съществуваше обичай да се захвърля младенецът на произвола на съдбата, оставяйки го в пустинята или на вода в неголяма лодка. Ако детето оцеляваше, смятаха, че това е станало благодарение на вмешателството на боговете. Така, съгласно легендите, боговете спасиха Саргон, Мойсей, Кир и Ромул. След това се появи обичаят да се превръщат първородните момчета в свещена жертва: оставяха ги да пораснат, след което, вместо да ги убиват, ги изгонваха от къщи. Такъв е произходът на колониите. Римляните се придържаха към този обичай в своята програма за колонизация.	89:7.3 (982.2) Even after most groups had ceased the ritual killing of children, it was the custom to put an infant away by itself, off in the wilderness or in a little boat on the water. If the child survived, it was thought that the gods had intervened to preserve him, as in the traditions of Sargon, Moses, Cyrus, and Romulus. Then came the practice of dedicating the first-born sons as sacred or sacrificial, allowing them to grow up and then exiling them in lieu of death; this was the origin of colonization. The Romans adhered to this custom in their scheme of colonization.
89:7.4 (982.3) Жертвоприношението на хора доведе до появата на много причудливи съчетания на сексуалната разпуснатост с първобитното поклонение. В древността ако жената се сблъскваше с ловец на глави, тя можеше да си откупи живота, отдавайки му се. По-късно девойката, избрана за свещена жертва на боговете, можеше да вземе решението да откупи своя живот, посвещавайки своето тяло на пожизнена свещена сексуална служба в храма; така тя можеше да изработи пари за своя откуп. Древните смятаха за изключително облагородяващи половите отношения с жена, изкупваща по този начин своя живот. Връзката със свещената девойка беше религиозен ритуал, който, освен всичко, служеше като приемливо оправдание за получаването на обикновено сексуално удовлетворение. Това беше разновидност на ловка самозаблуда, на която с удоволствие се предаваха както девойките, така и тези, които се ползваха от техните услуги. Нравите винаги изостават от еволюционния прогрес на цивилизацията, одобрявайки по-древните и варварски сексуални обичаи на развиващите се народи.	89:7.4 (982.3) Many of the peculiar associations of sex laxity with primitive worship had their origin in connection with human sacrifice. In olden times, if a woman met head-hunters, she could redeem her life by sexual surrender. Later, a maiden consecrated to the gods as a sacrifice might elect to redeem her life by dedicating her body for life to the sacred sex service of the temple; in this way she could earn her redemption money. The ancients regarded it as highly elevating to have sex relations with a woman thus engaged in ransoming her life. It was a religious ceremony to consort with these sacred maidens, and in addition, this whole ritual afforded an acceptable excuse for commonplace sexual gratification. This was a subtle species of self-deception which both the maidens and their consorts delighted to practice upon themselves. The mores always drag behind in the evolutionary advance of civilization, thus providing sanction for the earlier and more savagelike sex practices of the evolving races.
89:7.5 (982.4) Съответно осветеният разврат се разпространи по цяла Южна Европа и Азия. Сред всички народи парите, заработени с храмова проституция, се смятаха за свещени — това беше висок дар, предлаган на боговете. Най-добрите типове жени се стичаха на пазарите на храмовия секс и посвещаваха своите заработки на всевъзможни свещени служби и обществено полезни дела. Много жени от висшите класи натрупваха своята зестра благодарение на временна сексуална служба в храмовете и повечето мъже предпочитаха да вземат за съпруги такива жени.	89:7.5 (982.4) Temple harlotry eventually spread throughout southern Europe and Asia. The money earned by the temple prostitutes was held sacred among all peoples—a high gift to present to the gods. The highest types of women thronged the temple sex marts and devoted their earnings to all kinds of sacred services and works of public good. Many of the better classes of women collected their dowries by temporary sex service in the temples, and most men preferred to have such women for wives.
8. Изкуплението на заветите ^top	8. Redemption and Covenants ^top
89:8.1 (982.5) Изкупителните жертви и храмовата проституция бяха в действителност видоизменени от жертвоприношенията на хора. След това се появи мнимото жертвоприношение на дъщери. Този ритуал се състоеше в кръвопускане с посвещаване на себе си на пожизнена девственост и беше морална реакция на по-древното храмово разпътство. Впоследствие девствениците посвещаваха себе си на служене, състоящо се в поддържането на свещения храмов огън.	89:8.1 (982.5) Sacrificial redemption and temple prostitution were in reality modifications of human sacrifice. Next came the mock sacrifice of daughters. This ceremony consisted in bloodletting, with dedication to lifelong virginity, and was a moral reaction to the older temple harlotry. In more recent times virgins dedicated themselves to the service of tending the sacred temple fires.
89:8.2 (982.6) В края на краищата хората започнаха да допускат, че жертването на някаква част от тялото може да замени по-древната и пълна човешка жертва. Физическото осакатяване също се смяташе за приемлива замяна. Като жертва се предлагаха коси, нокти, кръв и даже пръсти на крака или ръката. По-късният и почти повсеместен ритуал по обрязването беше следствие от култа на частичната жертва; той носеше изключително жертвен характер, без каквито и да било хигиенни съображения. При мъжете обрязваха крайната плът, а при жените пробиваха ушите.	89:8.2 (982.6) Men eventually conceived the idea that the offering of some part of the body could take the place of the older and complete human sacrifice. Physical mutilation was also considered to be an acceptable substitute. Hair, nails, blood, and even fingers and toes were sacrificed. The later and well-nigh universal ancient rite of circumcision was an outgrowth of the cult of partial sacrifice; it was purely sacrificial, no thought of hygiene being attached thereto. Men were circumcised; women had their ears pierced.
89:8.3 (983.1) Впоследствие, вместо да отрязват пръстите, започнаха да ги свързват заедно. Бръсненето на главите и подстригването на косите също бяха видове религиозно посвещаване. Първоначално превръщането на мъжете в евнуси беше видоизменение на представата за човешката жертва. Пробиването на носа и устните и досега се практикува в Африка, а татуировката е видоизменена художествена форма на по-древния и примитивен обичай да се оставят на тялото белези.	89:8.3 (983.1) Subsequently it became the custom to bind fingers together instead of cutting them off. Shaving the head and cutting the hair were likewise forms of religious devotion. The making of eunuchs was at first a modification of the idea of human sacrifice. Nose and lip piercing is still practiced in Africa, and tattooing is an artistic evolution of the earlier crude scarring of the body.
89:8.4 (983.2) Съответно под влияние на прогресивните учения обичаят за принасяне на жертви започна да се свързва с понятието завет. Накрая се появи представа за боговете, сключващи постоянен договор с човека, което стана важна крачка в стабилизиране на религията. Законът — завет, изтласква сполуката, страха и суеверието.	89:8.4 (983.2) The custom of sacrifice eventually became associated, as a result of advancing teachings, with the idea of the covenant. At last, the gods were conceived of as entering into real agreements with man; and this was a major step in the stabilization of religion. Law, a covenant, takes the place of luck, fear, and superstition.
89:8.5 (983.3) Човекът не можеше даже да мечтае за сключването на договор с Божеството, докато неговата представа за Бога не достигна ниво, на което управителите на вселената се смятаха за заслужаващи доверие. Древната представа на човека за Бога беше дотолкова антропоморфична, че той беше неспособен да си представи надеждно Божество, докато сам не стана относително надежден, нравствен и етичен.	89:8.5 (983.3) Man could never even dream of entering into a contract with Deity until his concept of God had advanced to the level whereon the universe controllers were envisioned as dependable. And man’s early idea of God was so anthropomorphic that he was unable to conceive of a dependable Deity until he himself became relatively dependable, moral, and ethical.
89:8.6 (983.4) Но накрая мисълта за съюз с боговете стана реалност. С времето еволюиращият човек придоби такова морално достойнство, че се осмели да сключва договори със своите богове. Така жертвоприношението постепенно се превърна в игра — във философска сделка с Бога. Всичко това беше нов начин за застраховане против нещастия или по-скоро усъвършенстван метод за по-определено придобиване на успех. Не се заблуждавайте, ранните жертвоприношения не бяха безвъзмезден дар към боговете, доброволен израз на признателност или благодарност; те не бяха и проява на истинско поклонение.	89:8.6 (983.4) But the idea of making a covenant with the gods did finally arrive. Evolutionary man eventually acquired such moral dignity that he dared to bargain with his gods. And so the business of offering sacrifices gradually developed into the game of man’s philosophic bargaining with God. And all this represented a new device for insuring against bad luck or, rather, an enhanced technique for the more definite purchase of prosperity. Do not entertain the mistaken idea that these early sacrifices were a free gift to the gods, a spontaneous offering of gratitude or thanksgiving; they were not expressions of true worship.
89:8.7 (983.5) Примитивните форми на молитва бяха не нещо друго, а търговия с духовете, спор с боговете. Това напомня разменната търговия, в която молбите и убежденията се предлагаха в обмен на нещо по-реално и скъпо струващо. Развитието сред хората на търговски отношения внедри духа на търговията и разви изкуството на стокообмена; сега тези черти започнаха да се проявяват в човешките методи на поклонение. И така, както едни хора умееха по-добре да търгуват, отколкото други, така и молитвите на едни хора се смятаха за по-добри, отколкото молитвите на други. С голямо уважение се ползваше молитвата на справедливия човек. Справедлив човек беше този, който се е разплатил с духовете, напълно е изпълнил всяко ритуално задължение по отношение на боговете.	89:8.7 (983.5) Primitive forms of prayer were nothing more nor less than bargaining with the spirits, an argument with the gods. It was a kind of bartering in which pleading and persuasion were substituted for something more tangible and costly. The developing commerce of the races had inculcated the spirit of trade and had developed the shrewdness of barter; and now these traits began to appear in man’s worship methods. And as some men were better traders than others, so some were regarded as better prayers than others. The prayer of a just man was held in high esteem. A just man was one who had paid all accounts to the spirits, had fully discharged every ritual obligation to the gods.
89:8.8 (983.6) Ранната молитва едва ли беше поклонение; тя беше сделка-умоляване за здраве, богатство и живот. И в много отношения с течение на времето молитвите малко се измениха. Те както и преди се четат по книги, произнасят се проформа и се изписват за прикрепване на колела или за окачване по дърветата, за да може духането на вятъра да освободи човека от необходимостта да хаби собственото си дихание.	89:8.8 (983.6) Early prayer was hardly worship; it was a bargaining petition for health, wealth, and life. And in many respects prayers have not much changed with the passing of the ages. They are still read out of books, recited formally, and written out for emplacement on wheels and for hanging on trees, where the blowing of the winds will save man the trouble of expending his own breath.
9. Жертвоприношенията и причастията ^top	9. Sacrifices and Sacraments ^top
89:9.1 (983.7) Еволюцията на урантийските ритуали издигна жертвоприношението на хората от нивото на кървавото човекоядство до по-високи и символични нива. Древните ритуали по жертвоприношение породиха последващите ритуали на причастието. Още сравнително неотдавна само жрецът опитваше канибалската жертва или капка човешка кръв, след което всички останали ядяха заменящото човека животно. В по-късни времена тези древни представи за откупа, изкуплението и заветите се превърнаха в обреди по причестяването. И цялата тази еволюция на ритуалите оказа огромно социализиращо въздействие.	89:9.1 (983.7) The human sacrifice, throughout the course of the evolution of Urantian rituals, has advanced from the bloody business of man-eating to higher and more symbolic levels. The early rituals of sacrifice bred the later ceremonies of sacrament. In more recent times the priest alone would partake of a bit of the cannibalistic sacrifice or a drop of human blood, and then all would partake of the animal substitute. These early ideas of ransom, redemption, and covenants have evolved into the later-day sacramental services. And all this ceremonial evolution has exerted a mighty socializing influence.
89:9.2 (984.1) Във връзка с култа към Божията майка в Мексико и на други места с времето започнаха да използват пречистването с колачета и вино, вместо с плът и кръв — атрибути от по-древното жертвоприношение на хора. В продължение на дълго време юдеите използваха този ритуал по време на празнуването на Пасха и именно от този обред впоследствие възникна християнската версия на причастието.	89:9.2 (984.1) In connection with the Mother of God cult, in Mexico and elsewhere, a sacrament of cakes and wine was eventually utilized in lieu of the flesh and blood of the older human sacrifices. The Hebrews long practiced this ritual as a part of their Passover ceremonies, and it was from this ceremonial that the later Christian version of the sacrament took its origin.
89:9.3 (984.2) Древните социални братства се основаваха на ритуала пиене на кръв; ранната еврейска община се скрепяваше с кървава церемония. Ап. Павел се готвеше да създаде нов християнски култ към “кръвта на вечния завет”. И макар че обремени християнството с ненужни учения за кръвта и жертвите, той действително веднъж и завинаги приключи с доктрините, които изповядваха изкупление посредством човешки или животински жертви. Неговите теологични компромиси показват, че даже откровението трябва да се подчинява на постепенното управление на еволюцията. Съгласно ап. Павел Христос стана последната изчерпваща жертва; и сега божественият Съдия е удовлетворен напълно и завинаги.	89:9.3 (984.2) The ancient social brotherhoods were based on the rite of blood drinking; the early Jewish fraternity was a sacrificial blood affair. Paul started out to build a new Christian cult on “the blood of the everlasting covenant.” And while he may have unnecessarily encumbered Christianity with teachings about blood and sacrifice, he did once and for all make an end of the doctrines of redemption through human or animal sacrifices. His theologic compromises indicate that even revelation must submit to the graduated control of evolution. According to Paul, Christ became the last and all-sufficient human sacrifice; the divine Judge is now fully and forever satisfied.
89:9.4 (984.3) Така, в продължение на много векове, култът към жертвоприношенията се превърна в култ към причастието. Затова причастията на съвременните религии са законни приемници на отблъскващите древни церемонии на жертвоприношенията на хора и още по-древните канибалски ритуали. Много и досега зависят от кръвта за спасение, но това в крайна сметка придоби образен, символичен и мистичен характер.	89:9.4 (984.3) And so, after long ages the cult of the sacrifice has evolved into the cult of the sacrament. Thus are the sacraments of modern religions the legitimate successors of those shocking early ceremonies of human sacrifice and the still earlier cannibalistic rituals. Many still depend upon blood for salvation, but it has at least become figurative, symbolic, and mystic.
10. Опрощаването на греха ^top	10. Forgiveness of Sin ^top
89:10.1 (984.4) Древният човек можеше да осъзнае разположението на Бога само чрез жертвоприношения. Съвременният човек е длъжен да си изработи нови методи за самоосъзнаване на спасението. Съзнанието за греха продължава да живее в разума на смъртните, но представите за спасение са отживели и остарели. Реалността на духовните потребности се запазва, но интелектуалният прогрес разруши предишните пътища за постигане на мир и утешение за разума и душата.	89:10.1 (984.4) Ancient man only attained consciousness of favor with God through sacrifice. Modern man must develop new techniques of achieving the self-consciousness of salvation. The consciousness of sin persists in the mortal mind, but the thought patterns of salvation therefrom have become outworn and antiquated. The reality of the spiritual need persists, but intellectual progress has destroyed the olden ways of securing peace and consolation for mind and soul.
89:10.2 (984.5) Грехът трябва да бъде преосмислян като преднамерено нелоялно отношение към Божеството. Съществуват няколко степени на нелоялност: непълната лоялност или присъщата нерешителност; раздвоената лоялност, свойствена на конфликтността; изчезващата лоялност, присъща на безразличието; и загубата на лоялност, която се изразява в следване на безбожни идеали.	89:10.2 (984.5) Sin must be redefined as deliberate disloyalty to Deity. There are degrees of disloyalty: the partial loyalty of indecision; the divided loyalty of confliction; the dying loyalty of indifference; and the death of loyalty exhibited in devotion to godless ideals.
89:10.3 (984.6) Чувството или усещането за вина е осъзнаване на нарушаването на нравите; то не задължително е грях. Ако няма съзнателна нелоялност към Божеството, няма и истински грях.	89:10.3 (984.6) The sense or feeling of guilt is the consciousness of the violation of the mores; it is not necessarily sin. There is no real sin in the absence of conscious disloyalty to Deity.
89:10.4 (984.7) Възможността за осъзнаване на вината е знак за трансценденталното различие на човека. Този знак не заклеймява човека като подло същество, а обратно — отделя го като създание на потенциално величие и вечно възходяща слава. Такова чувство за недостойнство е начален стимул, призван бързо и успешно до доведе към тези завоевания на вярата, които извеждат смъртния разум към величествените нива на нравственото благородство, космическата проницателност и духовен живот; тъй като всички значения на човешкото съществуване се превръщат от временни във вечни и всички ценности се възвисяват от човешки до божествени.	89:10.4 (984.7) The possibility of the recognition of the sense of guilt is a badge of transcendent distinction for mankind. It does not mark man as mean but rather sets him apart as a creature of potential greatness and ever-ascending glory. Such a sense of unworthiness is the initial stimulus that should lead quickly and surely to those faith conquests which translate the mortal mind to the superb levels of moral nobility, cosmic insight, and spiritual living; thus are all the meanings of human existence changed from the temporal to the eternal, and all values are elevated from the human to the divine.
89:10.5 (984.8) Покаянието — признаването на греха, е мъжествено съпротивляване на нелоялността, но то в никакъв случай не смекчава пространствено-времевите последствия от такава нелоялност. Но покаянието — искреното осъзнаване на природата на греха, е задължително за религиозния растеж и духовния прогрес.	89:10.5 (984.8) The confession of sin is a manful repudiation of disloyalty, but it in no wise mitigates the time-space consequences of such disloyalty. But confession—sincere recognition of the nature of sin—is essential to religious growth and spiritual progress.
89:10.6 (985.1) Опрощаването на греха от Божеството е възобновяване на отношението на лоялност, което следва след периода на осъзнаване от човека на прекратяването на тези взаимоотношения в резултат от съзнателен бунт. Опрощението не е нужно да се търси — достатъчно е то да се приеме като осъзнато възстановяване на отношенията на лоялност между създанията и Създателя. И всички верни Божии синове са щастливи, предани в служенето и постигат все нови успехи в своя възход към Рая.	89:10.6 (985.1) The forgiveness of sin by Deity is the renewal of loyalty relations following a period of the human consciousness of the lapse of such relations as the consequence of conscious rebellion. The forgiveness does not have to be sought, only received as the consciousness of re-establishment of loyalty relations between the creature and the Creator. And all the loyal sons of God are happy, service-loving, and ever-progressive in the Paradise ascent.
89:10.7 (985.2) [Представено от Ярка Вечерна Звезда на Небадон.]	89:10.7 (985.2) [Presented by a Brilliant Evening Star of Nebadon.]