Документ 91	Paper 91
Еволюция на молитвата	The Evolution of Prayer
91:0.1 (994.1) МОЛИТВАТА като религиозно средство възникна от предшестващите я монологични и диалогични изрази с нерe лигиозен характер. Неизбежно следствие от постигнатото от първобитния човек самосъзнание стана осъзнаването от него на външния свят, придобиването на двойната способност за социална реакция и осъзнаване на Бога.	91:0.1 (994.1) PRAYER, as an agency of religion, evolved from previous nonreligious monologue and dialogue expressions. With the attainment of self-consciousness by primitive man there occurred the inevitable corollary of other-consciousness, the dual potential of social response and God recognition.
91:0.2 (994.2) Най-древните молитви не се отнасяха към Божеството. Тези изрази много напомняха думите, с които общувате един с друг, захващайки се за важно дело: "Пожелай ми късмет!" Първобитният човек беше роб на магията; случаят — сполука и несполука — се намесваше във всички сфери на живота. Отначало такива молби за късмет бяха монолози, приличащи на размишляване на глас на човека, извършващ магически обред. На следващия етап тези вярващи в случая хора си осигуряваха поддръжката на своите приятели и семейства и скоро те вече изпълняваха някакво подобие на обред с участието на целия клан или племе.	91:0.2 (994.2) The earliest prayer forms were not addressed to Deity. These expressions were much like what you would say to a friend as you entered upon some important undertaking, “Wish me luck.” Primitive man was enslaved to magic; luck, good and bad, entered into all the affairs of life. At first, these luck petitions were monologues—just a kind of thinking out loud by the magic server. Next, these believers in luck would enlist the support of their friends and families, and presently some form of ceremony would be performed which included the whole clan or tribe.
91:0.3 (994.3) С появата на представите за призраци и духове тези молби започнаха да се отправят към свръхчовешките същества, а след това, когато човекът осъзна съществуването на боговете, подобни изрази достигнаха нивото на сегашните молитви. Например, примитивната религиозна молитва на някои австралийски племена предшестваше вярата в духове и свръхчовешки личности.	91:0.3 (994.3) When the concepts of ghosts and spirits evolved, these petitions became superhuman in address, and with the consciousness of gods, such expressions attained to the levels of genuine prayer. As an illustration of this, among certain Australian tribes primitive religious prayers antedated their belief in spirits and superhuman personalities.
91:0.4 (994.4) Днес към такъв обичай се придържа индийското племе Тода, чиито молитви нямат конкретен адресат. Така постъпваха и ранните народи, докато в тях се пробуди религиозно съзнание. Наистина, за племето Тода този факт свидетелства за това, че тяхната израждаща се религия регресира до това примитивно ниво. Днешните ритуали на млекарите жреци на това племе изобщо не са религиозен обред, тъй като тези неличностни молитви никак не спомагат за съхраняването или подобряването на социалните, морални или духовни ценности.	91:0.4 (994.4) The Toda tribe of India now observes this practice of praying to no one in particular, just as did the early peoples before the times of religious consciousness. Only, among the Todas, this represents a regression of their degenerating religion to this primitive level. The present-day rituals of the dairymen priests of the Todas do not represent a religious ceremony since these impersonal prayers do not contribute anything to the conservation or enhancement of any social, moral, or spiritual values.
91:0.5 (994.5) Дорелигиозните молитви бяха често ритуалите мана при меланизийците, вярата в удах при африканските пигмеи и поклоненията маниту при африканците. Африканските племена Баганда едва неотдавна се разделиха с молитвите, свързани с вярата в мана. Забърквайки се в дебрите на ранната еволюция, човекът се молеше на местни и национални богове, фетиши, амулети, призраци, владетели и обикновени хора.	91:0.5 (994.5) Prereligious praying was part of the mana practices of the Melanesians, the oudah beliefs of the African Pygmies, and the manitou superstitions of the North American Indians. The Baganda tribes of Africa have only recently emerged from the mana level of prayer. In this early evolutionary confusion men pray to gods—local and national—to fetishes, amulets, ghosts, rulers, and to ordinary people.
1. Примитивната молитва ^top	1. Primitive Prayer ^top
91:1.1 (994.6) Функцията на ранната еволюционна религия се заключава в съхранение и укрепване на постепенно формиращите се основни социални, морални и духовни ценности. Тази мисия на религията не се осъзнава от човечеството, но тя се осъществява основно за сметка на молитвите. Молитвата символизира непреднамерения, но при все това личен и колективен опит на всяка група да осигури (да реализира) запазването на висши ценности. Но ако не беше защитната сила на молитвите, всички свети дни бързо щяха да се превърнат в обикновени дни на отдих.	91:1.1 (994.6) The function of early evolutionary religion is to conserve and augment the essential social, moral, and spiritual values which are slowly taking form. This mission of religion is not consciously observed by mankind, but it is chiefly effected by the function of prayer. The practice of prayer represents the unintended, but nonetheless personal and collective, effort of any group to secure (to actualize) this conservation of higher values. But for the safeguarding of prayer, all holy days would speedily revert to the status of mere holidays.
91:1.2 (995.1) Религията и нейните средства, главното от които е молитвата, се обединяват само с тези ценности, които се признават от обществото и се одобряват от групата. Затова, когато първобитния човек се опитваше да удовлетвори своите най-неизменни емоции или да постигне откровено егоистични цели, той се лишаваше от утешението, което дава религията, и поддръжката, която предлага молитвата. Ако стремежите на индивида имаха антисоциален характер, на него му се налагаше да търси помощта на нерелигиозната магия, да се обръща към магьосници и така да се лишава от помощта на молитвата. Затова молитвата още в дълбока древност стана могъща опора на социалната еволюция, моралния прогрес и духовните постижения.	91:1.2 (995.1) Religion and its agencies, the chief of which is prayer, are allied only with those values which have general social recognition, group approval. Therefore, when primitive man attempted to gratify his baser emotions or to achieve unmitigated selfish ambitions, he was deprived of the consolation of religion and the assistance of prayer. If the individual sought to accomplish anything antisocial, he was obliged to seek the aid of nonreligious magic, resort to sorcerers, and thus be deprived of the assistance of prayer. Prayer, therefore, very early became a mighty promoter of social evolution, moral progress, and spiritual attainment.
91:1.3 (995.2) Но разумът на първобитния човек не се отличаваше нито с логичност, нито с последователност. Ранният човек не разбираше, че материалният свят не се отнася към компетенцията на молитвите. Тези простодушни души предполагаха, че храната, кръвта, дъждът, плячката и други материални неща подобряват общественото благополучие, и затова започнаха да се молят за физически блага. Макар че беше извращение на молитвата, това съдействаше на стремежа да се сдобиваш с материални цели за сметка на социални и етически действия. Независимо от това, че такова проституиране на молитвата понижаваше духовните ценности на народите, то въпреки това непосредствено повишаваше техните икономически, социални и етически нрави.	91:1.3 (995.2) But the primitive mind was neither logical nor consistent. Early men did not perceive that material things were not the province of prayer. These simple-minded souls reasoned that food, shelter, rain, game, and other material goods enhanced the social welfare, and therefore they began to pray for these physical blessings. While this constituted a perversion of prayer, it encouraged the effort to realize these material objectives by social and ethical actions. Such a prostitution of prayer, while debasing the spiritual values of a people, nevertheless directly elevated their economic, social, and ethical mores.
91:1.4 (995.3) Молитвата е монологична само в разума от най-примитивен тип. Още на ранния етап тя се превръща в диалог и бързо достига нивото на групово поклонение. Молитвата означава, че догматичните заклинания на примитивната религия са достигнали такова ниво, на което човешкият разум осъзнава реалността на благотворителните сили или същества, способни да повишат социалните ценности и да разширят нравствените идеали, както и това, че тези сили са свръхчовешки и различни от вътрешното “аз” на самоосъзнаващия се човек и неговите смъртни събратя. Затова истинската молитва възниква, едва след като факторът на религиозната помощ започне да се осъзнава като личностен.	91:1.4 (995.3) Prayer is only monologuous in the most primitive type of mind. It early becomes a dialogue and rapidly expands to the level of group worship. Prayer signifies that the premagical incantations of primitive religion have evolved to that level where the human mind recognizes the reality of beneficent powers or beings who are able to enhance social values and to augment moral ideals, and further, that these influences are superhuman and distinct from the ego of the self-conscious human and his fellow mortals. True prayer does not, therefore, appear until the agency of religious ministry is visualized as personal.
91:1.5 (995.4) Молитвата почти не е свързана с анимизма, но такива вярвания могат да съществуват наред с религиозните чувства. В много случаи религията и анимизмът имаха религиозни източници.	91:1.5 (995.4) Prayer is little associated with animism, but such beliefs may exist alongside emerging religious sentiments. Many times, religion and animism have had entirely separate origins.
91:1.6 (995.5) Тези смъртни, които не са се освободили от примитивните окови на страха, ги заплашва истинска опасност; тя се заключава в това, че всичките им молитви могат да доведат само до болезнено чувство за греховност — реална или измислена. Но в съвременния свят малцина прекарват в молитви толкова време, че да стигнат до това пагубно размишление за собствената недостойност или греховност. Опасностите, свързани с изкривяването и извращаването на молитвата, се заключават в невежество, суеверия, кристализиране, загуба на жизнеспособност, меркантилност и фанатизъм.	91:1.6 (995.5) With those mortals who have not been delivered from the primitive bondage of fear, there is a real danger that all prayer may lead to a morbid sense of sin, unjustified convictions of guilt, real or fancied. But in modern times it is not likely that many will spend sufficient time at prayer to lead to this harmful brooding over their unworthiness or sinfulness. The dangers attendant upon the distortion and perversion of prayer consist in ignorance, superstition, crystallization, devitalization, materialism, and fanaticism.
2. Еволюцията на молитвата ^top	2. Evolving Prayer ^top
91:2.1 (995.6) Първите молитви бяха само изричане на желания, изразяване на искрени желания. На следващия етап молитвата се превърна в метод, позволяващ да влезеш във взаимодействие с духове. След това тя се издигна до по-висока функция — помощ на религията в запазването на всички истински ценности.	91:2.1 (995.6) The first prayers were merely verbalized wishes, the expression of sincere desires. Prayer next became a technique of achieving spirit co-operation. And then it attained to the higher function of assisting religion in the conservation of all worth-while values.
91:2.2 (995.7) Както молитвата, така и магията се появиха в резултат на адаптационните реакции на човека в урантийската среда. Но — с изключение на това свойство — те имат малко общи неща. Молитвата винаги служеше като признак за позитивно въздействие на молещото се “аз”; тя винаги беше психично явление и понякога — духовно. Магията обикновено означаваше опит да се манипулира реалността, без да се засяга “аз”-ът на въздействащия субект — на този, който я практикува. Независимо от самостоятелния произход на магиите и молитвите те често бяха взаимосвързани на по-късните стадии от своето развитие. Понякога, възвисявайки своите цели, магията се издигаше от магически формули — чрез ритуали и заклинания, към преддверието на истинската молитва. Понякога молитвата ставаше твърде меркантилна, деградирайки и превръщайки се в псевдомагически метод на отклоняване от загуба на усилията, необходими за решаването на земните проблеми.	91:2.2 (995.7) Both prayer and magic arose as a result of man’s adjustive reactions to Urantian environment. But aside from this generalized relationship, they have little in common. Prayer has always indicated positive action by the praying ego; it has been always psychic and sometimes spiritual. Magic has usually signified an attempt to manipulate reality without affecting the ego of the manipulator, the practitioner of magic. Despite their independent origins, magic and prayer often have been interrelated in their later stages of development. Magic has sometimes ascended by goal elevation from formulas through rituals and incantations to the threshold of true prayer. Prayer has sometimes become so materialistic that it has degenerated into a pseudomagical technique of avoiding the expenditure of that effort which is requisite for the solution of Urantian problems.
91:2.3 (996.1) Когато човекът разбра, че молитвата е неспособна да принуди боговете, тя започна повече да напомня молба, стремеж да спечели разположение. Но в своето висше проявление молитвата е истинско общуване на човека със своя Творец.	91:2.3 (996.1) When man learned that prayer could not coerce the gods, then it became more of a petition, favor seeking. But the truest prayer is in reality a communion between man and his Maker.
91:2.4 (996.2) Във всяка религия появата на идеята за жертвоприношението неизбежно намалява висшата ефективност на истинската молитва, тъй като човекът се опитва да предложи материални жертви вместо пожертването на своята воля, посветена на изпълнението на волята на Бога.	91:2.4 (996.2) The appearance of the sacrifice idea in any religion unfailingly detracts from the higher efficacy of true prayer in that men seek to substitute the offerings of material possessions for the offering of their own consecrated wills to the doing of the will of God.
91:2.5 (996.3) Когато религията е лишена от личността на Бога, нейните молитви преминават на нивото на теологията и философията. Когато висшата проява на религията е концепцията за безликото Божество, както например в пантеистичния идеализъм, такава представа, създавайки основа за някои форми на мистичното общуване, се оказва при все това пагубна за ефективната истинска молитва, която винаги символизира общуването на човека с личностно и висше същество.	91:2.5 (996.3) When religion is divested of a personal God, its prayers translate to the levels of theology and philosophy. When the highest God concept of a religion is that of an impersonal Deity, such as in pantheistic idealism, although affording the basis for certain forms of mystic communion, it proves fatal to the potency of true prayer, which always stands for man’s communion with a personal and superior being.
91:2.6 (996.4) Както на ранните периоди от еволюцията на човешките раси, така и в настояще време в ежедневния опит на обикновения смъртен молитвата в значителна степен е феномен на общуване на молещия се със собственото си подсъзнание. Но съществува и такава област от молитвата, в която интелектуално активният и духовно прогресиращ индивид постига по-голям или по-малък контакт с нивата на свръхсъзнание в човешкия разум — областта на пребиваващия в него Настройчик на Съзнанието. Освен това съществува явен духовен аспект на истинската молитва, свързан с нейното приемане и признаване на духовните сили на вселената, което коренно се отличава от всяко човешко и интелектуално общуване.	91:2.6 (996.4) During the earlier times of racial evolution and even at the present time, in the day-by-day experience of the average mortal, prayer is very much a phenomenon of man’s intercourse with his own subconscious. But there is also a domain of prayer wherein the intellectually alert and spiritually progressing individual attains more or less contact with the superconscious levels of the human mind, the domain of the indwelling Thought Adjuster. In addition, there is a definite spiritual phase of true prayer which concerns its reception and recognition by the spiritual forces of the universe, and which is entirely distinct from all human and intellectual association.
91:2.7 (996.5) Молитвата внася огромен принос в развитието на религиозното чувство на развиващия се човешки разум. Тя е могъщ фактор, който спомага за предотвратяване изолацията на човешката личност.	91:2.7 (996.5) Prayer contributes greatly to the development of the religious sentiment of an evolving human mind. It is a mighty influence working to prevent isolation of personality.
91:2.8 (996.6) Молитвата представлява единствения метод, свързан с естествените религии на расовата еволюция, който представлява съставна част от емпиричните ценности на висшите религии на етическо съвършенство — религията на откровението.	91:2.8 (996.6) Prayer represents one technique associated with the natural religions of racial evolution which also forms a part of the experiential values of the higher religions of ethical excellence, the religions of revelation.
3. Молитвата и второто “аз” ^top	3. Prayer and the Alter Ego ^top
91:3.1 (996.7) Когато децата едва започват да се ползват от езика, за тях е типично да мислят на глас, да изразяват своите мисли с думи, дори ако наоколо няма никой, който да може да ги чуе. С развитието на творческото въображение в тях се появява тенденция да разговарят с въображаеми събеседници. Така събуждащото се “аз” се стреми да установи връзка с въображаемото второ “аз”. С помощта на този метод детето бързо се учи да превежда своята монологична реч в псевдодиалози, в които неговото второ “аз” отговаря на изречените на глас мисли и желания. Ставащото на ум размишление на възрастния човек основно протича в разговорна форма.	91:3.1 (996.7) Children, when first learning to make use of language, are prone to think out loud, to express their thoughts in words, even if no one is present to hear them. With the dawn of creative imagination they evince a tendency to converse with imaginary companions. In this way a budding ego seeks to hold communion with a fictitious alter ego. By this technique the child early learns to convert his monologue conversations into pseudo dialogues in which this alter ego makes replies to his verbal thinking and wish expression. Very much of an adult’s thinking is mentally carried on in conversational form.
91:3.2 (996.8) Ранните и примитивни форми на молитвата много напомняха полумагическите речитативи на съвременното племе Тода — молитви, ненасочени към никого конкретно. Но с възникването на представите за второто “аз” такива молитви придобиха тенденцията да се превръщат в диалогичен вид общуване. С времето концепцията на второто “аз” се въздига във висш статут на божествено величие и като средство на религията се появява молитвата. На този примитивен вид молитва предстои да премине многобройни стадии на дълъг еволюционен процес преди да достигне нивото на разумната и истински етична молитва.	91:3.2 (996.8) The early and primitive form of prayer was much like the semimagical recitations of the present-day Toda tribe, prayers that were not addressed to anyone in particular. But such techniques of praying tend to evolve into the dialogue type of communication by the emergence of the idea of an alter ego. In time the alter-ego concept is exalted to a superior status of divine dignity, and prayer as an agency of religion has appeared. Through many phases and during long ages this primitive type of praying is destined to evolve before attaining the level of intelligent and truly ethical prayer.
91:3.3 (997.1) В разбиранията на сменящите се едно друго поколения молещи се смъртни второто “аз” еволюира през стадия на призраците, фетишите и духовете към политеизма и накрая, към Единия Бог — божественото Същество, олицетворяващо висшите идеали и най-възвишените помисли на възнасящото молитвите “аз”. Така молитвата действа като най-могъщото средство на религията за съхраняване на висшите ценности и идеали на молещите се. От момента на появата на представите за второто “аз” и чак до възникването на концепциите за божествения и небесен Баща молитвата неизменно укрепваше социалността, нравствеността и духовността.	91:3.3 (997.1) As it is conceived by successive generations of praying mortals, the alter ego evolves up through ghosts, fetishes, and spirits to polytheistic gods, and eventually to the One God, a divine being embodying the highest ideals and the loftiest aspirations of the praying ego. And thus does prayer function as the most potent agency of religion in the conservation of the highest values and ideals of those who pray. From the moment of the conceiving of an alter ego to the appearance of the concept of a divine and heavenly Father, prayer is always a socializing, moralizing, and spiritualizing practice.
91:3.4 (997.2) Простата, произтичаща от вярата молитва служи за доказателство за могъщата еволюция на човешкия опит, благодарение на която древните беседи с измисления символ на второто “аз”, свойствени на примитивните религии, се възвисиха до нивото на общуване с Духа на Безкрайното и до истинското осъзнаване на реалността на вечния Бог — Райския Баща на цялото разумно творение.	91:3.4 (997.2) The simple prayer of faith evidences a mighty evolution in human experience whereby the ancient conversations with the fictitious symbol of the alter ego of primitive religion have become exalted to the level of communion with the spirit of the Infinite and to that of a bona fide consciousness of the reality of the eternal God and Paradise Father of all intelligent creation.
91:3.5 (997.3) Освен всичко онова, което съставлява свръхличностното съдържание на молитвения опит, е необходимо да се помни, че етичната молитва е прекрасен път за възвисяване на “аз”-а и укрепването му за по-съвършен живот и високи постижения. Молитвата подбужда човешкото “аз” да търси помощ от две страни: материална помощ — от намиращия се в подсъзнанието резервоар на смъртния опит; вдъхновение — от граничещите със свръхсъзнанието области, където става контакт с духовността, Тайнствения Наставник.	91:3.5 (997.3) Aside from all that is superself in the experience of praying, it should be remembered that ethical prayer is a splendid way to elevate one’s ego and reinforce the self for better living and higher attainment. Prayer induces the human ego to look both ways for help: for material aid to the subconscious reservoir of mortal experience, for inspiration and guidance to the superconscious borders of the contact of the material with the spiritual, with the Mystery Monitor.
91:3.6 (997.4) Молитвата винаги е била и ще бъде двуединен човешки опит: психологическа процедура, взаимосвързана с духовния метод. И тези две функции на молитвата никога няма да могат напълно да се отделят една от друга.	91:3.6 (997.4) Prayer ever has been and ever will be a twofold human experience: a psychologic procedure interassociated with a spiritual technique. And these two functions of prayer can never be fully separated.
91:3.7 (997.5) Просветената молитва е длъжна да осъзнава не само външния и личностен Бог — тя предполага осъзнаването на вътрешна и неличностна Божественост, на пребиваващия в човека Настройчик. Напълно уместно е молещият се човек да се опитва да постигне концепцията на Всеобщия Баща в Рая; но за повечето практически цели по-ефективен метод би бил да се обърнеш към представата за намиращото се наблизо второ “аз”, както би направил това примитивният разум, след което да осъзнаеш, че идеята на това второ “аз” се превърна от чиста фикция в истина за Бога, Който действително се вселява в смъртния човек като Настройчик, за да може човекът да говори като че ли лице в лице с истинското, автентично и божествено второ “аз”, пребиваващо в него и явяващо се самото присъствие и същност на живия Бог — Всеобщия Баща.	91:3.7 (997.5) Enlightened prayer must recognize not only an external and personal God but also an internal and impersonal Divinity, the indwelling Adjuster. It is altogether fitting that man, when he prays, should strive to grasp the concept of the Universal Father on Paradise; but the more effective technique for most practical purposes will be to revert to the concept of a near-by alter ego, just as the primitive mind was wont to do, and then to recognize that the idea of this alter ego has evolved from a mere fiction to the truth of God’s indwelling mortal man in the factual presence of the Adjuster so that man can talk face to face, as it were, with a real and genuine and divine alter ego that indwells him and is the very presence and essence of the living God, the Universal Father.
4. Етичната молитва ^top	4. Ethical Praying ^top
91:4.1 (997.6) Никоя молитва не може да бъде етична, ако молителят се стреми към егоистично превъзходство над своите другари. Егоистичната и меркантилна молитва е несъвместима с етичните религии, които са основани на алтруистична и божествена любов. Всяко моление, лишено от етичност, е връщане към примитивните нива на псевдомагията и е недостойно за прогресиращите цивилизации и просветени религии. Егоистичната молитва нарушава духа на всяка етика, основана на милосърдна справедливост.	91:4.1 (997.6) No prayer can be ethical when the petitioner seeks for selfish advantage over his fellows. Selfish and materialistic praying is incompatible with the ethical religions which are predicated on unselfish and divine love. All such unethical praying reverts to the primitive levels of pseudo magic and is unworthy of advancing civilizations and enlightened religions. Selfish praying transgresses the spirit of all ethics founded on loving justice.
91:4.2 (997.7) Молитвата никога не бива да се извращава дотолкова, че да замени действието и ръководния принцип в последователната борба за идеалистични цели — постигането на свръх-“аз”-а.	91:4.2 (997.7) Prayer must never be so prostituted as to become a substitute for action. All ethical prayer is a stimulus to action and a guide to the progressive striving for idealistic goals of superself-attainment.
91:4.3 (998.1) Във всички свои молитви бъдете безпристрастни; не очаквайте от Бога пристрастност, не очаквайте да ви обича повече от останалите свои деца — вашите другари, съседи и даже врагове. Но в естествените или еволюционни религии молитвата поначало е етична, каквато става тя в последващите богооткровени религии. Всяко молене — както индивидуално така и групово — може да бъде егоистично или алтруистично. Тоест молитвата може да бъде съсредоточена към самия себе си или към другите. Когато молитвата не моли нищо за молещия се или за неговите другари, такива състояния на душите водят до нивата на истинското поклонение. Егоистичните молитви включват изповеди и моления и често се изразяват в молбите за материални блага. Молитвата става толкова по-етична, когато има отношение към прощаването и търси мъдрост за по-добро самообладание.	91:4.3 (998.1) In all your praying be fair; do not expect God to show partiality, to love you more than his other children, your friends, neighbors, even enemies. But the prayer of the natural or evolved religions is not at first ethical, as it is in the later revealed religions. All praying, whether individual or communal, may be either egoistic or altruistic. That is, the prayer may be centered upon the self or upon others. When the prayer seeks nothing for the one who prays nor anything for his fellows, then such attitudes of the soul tend to the levels of true worship. Egoistic prayers involve confessions and petitions and often consist in requests for material favors. Prayer is somewhat more ethical when it deals with forgiveness and seeks wisdom for enhanced self-control.
91:4.4 (998.2) Докато неегоистичният тип молитва укрепява и утешава, меркантилната молитва непременно води до разочарование и изтрезняване, тъй като развитието на науката показва, че човек живее във физическата вселена на закона и реда. За ранния период в развитието на индивида или расите са характерни примитивните, егоистични и меркантилни молитви. И в известен смисъл всички подобни прошения се оказват ефективни, тъй като те неизбежно водят към тези опити и усилия, които помагат да се получи отговор на такива молитви. Истинската молитва, основана на вярата, винаги съдейства за подобряване на начина на живот, даже ако такива молби не заслужават духовно признание. Но духовно развитият човек трябва да проявява огромна предпазливост, опитвайки се да отучи от такива молитви примитивния или незрял разум.	91:4.4 (998.2) While the nonselfish type of prayer is strengthening and comforting, materialistic praying is destined to bring disappointment and disillusionment as advancing scientific discoveries demonstrate that man lives in a physical universe of law and order. The childhood of an individual or a race is characterized by primitive, selfish, and materialistic praying. And, to a certain extent, all such petitions are efficacious in that they unvaryingly lead to those efforts and exertions which are contributory to achieving the answers to such prayers. The real prayer of faith always contributes to the augmentation of the technique of living, even if such petitions are not worthy of spiritual recognition. But the spiritually advanced person should exercise great caution in attempting to discourage the primitive or immature mind regarding such prayers.
91:4.5 (998.3) Помнете, даже ако самата молитва не изменя на Бога, тя много често довежда до огромни и продължителни изменения в такъв човек, който се моли с вяра и твърда надежда. За много мъже и жени от еволюцията на прогресиращите раси молитвата предвещаваше душевен мир, добро настроение, спокойствие, мъжество, самообладание и възвишеност на съжденията.	91:4.5 (998.3) Remember, even if prayer does not change God, it very often effects great and lasting changes in the one who prays in faith and confident expectation. Prayer has been the ancestor of much peace of mind, cheerfulness, calmness, courage, self-mastery, and fair-mindedness in the men and women of the evolving races.
5. Социалните последствия на молитвата ^top	5. Social Repercussions of Prayer ^top
91:5.1 (998.4) В поклонението на предците молитвата води към култивиране на идеалите от миналото. Ако молитвата е един от аспектите на поклонение на Божеството, тя превъзхожда всяка подобна практика, тъй като води към култивирането на божествени идеали. Когато второто “аз” на молещия се започва да се възприема като висше и божествено начало, идеалите на човека се възвисяват от чисто човешки до най-висши божествени нива и резултат от всички такива молитви е усъвършенстването на човешкия характер и всестранното обединение на човешката личност.	91:5.1 (998.4) In ancestor worship, prayer leads to the cultivation of ancestral ideals. But prayer, as a feature of Deity worship, transcends all other such practices since it leads to the cultivation of divine ideals. As the concept of the alter ego of prayer becomes supreme and divine, so are man’s ideals accordingly elevated from mere human toward supernal and divine levels, and the result of all such praying is the enhancement of human character and the profound unification of human personality.
91:5.2 (998.5) Но молитвата не трябва задължително и винаги да е лична. Груповото или колективно молене е изключително ефективно според своите социални последствия. Когато група хора е въвлечена в съвместно молене за получаване на морална поддръжка и духовен подем, такива молитви се отразяват на индивидите, съставляващи дадената група; всички те стават по-добре благодарение на своето участие. Такива молитвени обреди могат да помогнат даже на цял град или нация. Изповедта, покаянието и молитвата са повдигали отделни хора, градове, нации и цели раси за титанични преобразуващи усилия, подвизи, водещи към доблестни дела.	91:5.2 (998.5) But prayer need not always be individual. Group or congregational praying is very effective in that it is highly socializing in its repercussions. When a group engages in community prayer for moral enhancement and spiritual uplift, such devotions are reactive upon the individuals composing the group; they are all made better because of participation. Even a whole city or an entire nation can be helped by such prayer devotions. Confession, repentance, and prayer have led individuals, cities, nations, and whole races to mighty efforts of reform and courageous deeds of valorous achievement.
91:5.3 (998.6) Ако действително искате да се избавите от навика да критикувате своя другар, най-бързият и надежден метод за постигането на такава промяна в отношението е да възприемете като правило да се молите за този човек всеки ден от своя живот. Но социалните последствия от подобни молитви зависят основно от две условия:	91:5.3 (998.6) If you truly desire to overcome the habit of criticizing some friend, the quickest and surest way of achieving such a change of attitude is to establish the habit of praying for that person every day of your life. But the social repercussions of such prayers are dependent largely on two conditions:
91:5.4 (998.7) 1. Човекът, за когото се молите, трябва да знае за това.	91:5.4 (998.7) 1. The person who is prayed for should know that he is being prayed for.
91:5.5 (999.1) 2. Молещият се човек трябва да се намира в тесен социален контакт с този, за когото се моли.	91:5.5 (999.1) 2. The person who prays should come into intimate social contact with the person for whom he is praying.
91:5.6 (999.2) Молитвата е този метод, който рано или късно превръща всяка религия в институция. С времето молитвата започва да се асоциира с многобройни производни средства, някои от които полезни такива като свещениците, свещените книги, ритуалните поклонения и обреди, а други са явно вредни.	91:5.6 (999.2) Prayer is the technique whereby, sooner or later, every religion becomes institutionalized. And in time prayer becomes associated with numerous secondary agencies, some helpful, others decidedly deleterious, such as priests, holy books, worship rituals, and ceremonials.
91:5.7 (999.3) Но разумът, в голяма степен озарен от духа, трябва да прояви сдържаност и търпимост по отношение на по-слабо озарените умове, на които е нужна символика за мобилизация на своето слабо духовно зрение. Силните не трябва да гледат с презрение на слабите. Тези, чието богосъзнание не се нуждае от символи, не трябва да лишават от великодушната помощ на символа тези, на които им е трудно да се покланят на Божеството и да почитат истината, красотата и добродетелта, без да прибягват към формата на ритуала. В молитвеното поклонение за повечето смъртни присъства символичния образ на обекта и целите на техните моления.	91:5.7 (999.3) But the minds of greater spiritual illumination should be patient with, and tolerant of, those less endowed intellects that crave symbolism for the mobilization of their feeble spiritual insight. The strong must not look with disdain upon the weak. Those who are God-conscious without symbolism must not deny the grace-ministry of the symbol to those who find it difficult to worship Deity and to revere truth, beauty, and goodness without form and ritual. In prayerful worship, most mortals envision some symbol of the object-goal of their devotions.
6. Компетенцията на молитвата ^top	6. The Province of Prayer ^top
91:6.1 (999.4) Молитвата е неспособна да окаже непосредствено въздействие върху физическата среда на молещия се, с изключение на случаите, в които тя се съгласува с волята и действията на личностните духовни сили и материалните наблюдатели на сферите. Макар че съществуват явни ограничения, засягащи компетенцията на изразените в молитвата прошения, такива ограничения не се разпространяват по равно спрямо вярата на молещите се.	91:6.1 (999.4) Prayer, unless in liaison with the will and actions of the personal spiritual forces and material supervisors of a realm, can have no direct effect upon one’s physical environment. While there is a very definite limit to the province of the petitions of prayer, such limits do not equally apply to the faith of those who pray.
91:6.2 (999.5) Молитвата не е метод за лечение на истински органични заболявания, но в огромна степен хората могат да се наслаждават на прекрасно здраве и да се избавят от многобройни психически, емоционални и нервни разстройства благодарение на молитвата. И даже в случай на истински инфекциозни заболявания молитвата нееднократно усилваше действеността на другите методи за лечение. Молитвата превърна много раздразнени и вечно недоволни инвалиди в образци на издръжливост, направи ги пример за подражание в очите на другите страдащи хора.	91:6.2 (999.5) Prayer is not a technique for curing real and organic diseases, but it has contributed enormously to the enjoyment of abundant health and to the cure of numerous mental, emotional, and nervous ailments. And even in actual bacterial disease, prayer has many times added to the efficacy of other remedial procedures. Prayer has turned many an irritable and complaining invalid into a paragon of patience and made him an inspiration to all other human sufferers.
91:6.3 (999.6) Колкото и трудно да беше да се примирят научните съмнения в ефективността на молитвата с постоянния стремеж за помощ и водителство от божествените сили, никога не забравяйте за това, че искрената вяра на вярващия човек е могъщо средство, спомагащо за личното щастие и самообладание, за социална хармония, морален прогрес и духовни постижения.	91:6.3 (999.6) No matter how difficult it may be to reconcile the scientific doubtings regarding the efficacy of prayer with the ever-present urge to seek help and guidance from divine sources, never forget that the sincere prayer of faith is a mighty force for the promotion of personal happiness, individual self-control, social harmony, moral progress, and spiritual attainment.
91:6.4 (999.7) Молитвата — даже като чисто човешка практика, като диалог с второто “аз”, е метод за най-ефективно пробуждане на тези скрити сили на човека, които са заложени в човешкия разум и се пазят в областта на подсъзнанието. Молитвата е благотворна психологична практика покрай нейното религиозно значение и духовен смисъл. Това, че мнозинството хора, попадайки в трудно положение, по един или друг начин се обръщат към молитвата и молят за помощ някакъв източник, е факт от човешкия опит.	91:6.4 (999.7) Prayer, even as a purely human practice, a dialogue with one’s alter ego, constitutes a technique of the most efficient approach to the realization of those reserve powers of human nature which are stored and conserved in the unconscious realms of the human mind. Prayer is a sound psychologic practice, aside from its religious implications and its spiritual significance. It is a fact of human experience that most persons, if sufficiently hard pressed, will pray in some way to some source of help.
91:6.5 (999.8) Не бъдете толкова нехайни, че да молите Бога да реши вашите трудности, а винаги, без да се колебаете, се обръщайте към Него за мъдрост и устойчивост на духа, които да ви водят и поддържат, докато вие решително и мъжествено решавате възникващите проблеми.	91:6.5 (999.8) Do not be so slothful as to ask God to solve your difficulties, but never hesitate to ask him for wisdom and spiritual strength to guide and sustain you while you yourself resolutely and courageously attack the problems at hand.
91:6.6 (999.9) Молитвата беше необходим фактор за прогреса и запазването на религиозната цивилизация; тя и днес може да внесе огромен принос в по-нататъшното укрепване и развитие на духовността на обществото, ако само тези, които възнасят своите молитви, правят това в светлината на научните факти, философията на мъдростта, интелектуалната честност и духовната вяра. Молете се така, както съветваше своите ученици Иисус — искрено, неегоистично, честно и без съмнения.	91:6.6 (999.9) Prayer has been an indispensable factor in the progress and preservation of religious civilization, and it still has mighty contributions to make to the further enhancement and spiritualization of society if those who pray will only do so in the light of scientific facts, philosophic wisdom, intellectual sincerity, and spiritual faith. Pray as Jesus taught his disciples—honestly, unselfishly, with fairness, and without doubting.
91:6.7 (1000.1) Но ефективността на молитвата в личния и духовен опит на молещия се в никаква степен не зависи от умственото разбиране, философската проницателност, социалното ниво, културния статут или другите смъртни придобивки на човека. Психичните и духовни явления, съпътстващи молитвата на вярващия човек, са непосредствени, лични и емпирични. Не съществуват много начини, с помощта на които всеки човек, независимо от всички останали присъщи смъртни постижения, да може толкова ефективно и непосредствено да се доближи до прага на тази област, където е способен да се обръща към Твореца и където съзнанието се докосва до реалността на Създателя — вътрешния Настройчик на Съзнанието.	91:6.7 (1000.1) But the efficacy of prayer in the personal spiritual experience of the one who prays is in no way dependent on such a worshiper’s intellectual understanding, philosophic acumen, social level, cultural status, or other mortal acquirements. The psychic and spiritual concomitants of the prayer of faith are immediate, personal, and experiential. There is no other technique whereby every man, regardless of all other mortal accomplishments, can so effectively and immediately approach the threshold of that realm wherein he can communicate with his Maker, where the creature contacts with the reality of the Creator, with the indwelling Thought Adjuster.
7. Мистицизъм, екстаз и вдъхновение ^top	7. Mysticism, Ecstasy, and Inspiration ^top
91:7.1 (1000.2) Мистицизмът като метод, позволяващ на човека да осъзнае присъствието в себе си на Божеството, заслужава пълно одобрение, но когато такава практика води до социална изолация и се превръща в религиозен фанатизъм, тя е достойна само за порицание. Твърде често това, което възбуденият мистик приема за божествено вдъхновение, е проява на неговото подсъзнание. Макар че религиозното съзерцание нерядко помага за връзката на смъртния разум с вътрешния Настройчик, често с това спомага за беззаветното и предано служене и безкористна помощ на своите събратя.	91:7.1 (1000.2) Mysticism, as the technique of the cultivation of the consciousness of the presence of God, is altogether praiseworthy, but when such practices lead to social isolation and culminate in religious fanaticism, they are all but reprehensible. Altogether too frequently that which the overwrought mystic evaluates as divine inspiration is the uprisings of his own deep mind. The contact of the mortal mind with its indwelling Adjuster, while often favored by devoted meditation, is more frequently facilitated by wholehearted and loving service in unselfish ministry to one’s fellow creatures.
91:7.2 (1000.3) Великите религиозни учители и пророци на миналото не бяха крайни мистици. Тези познали Бога мъже и жени по най-добрия начин служеха на своя Бог, оказвайки безкористна помощ на своите събратя. Иисус често се уединяваше със Своите апостоли за кратко, за да се отдаде на размишления и молитва, но Той правеше така, за да може по-голяма част от времето да прекарва в общуване с хората и в служене на тях. Човешката душа се нуждае както от духовна дейност, така и от духовна храна.	91:7.2 (1000.3) The great religious teachers and the prophets of past ages were not extreme mystics. They were God-knowing men and women who best served their God by unselfish ministry to their fellow mortals. Jesus often took his apostles away by themselves for short periods to engage in meditation and prayer, but for the most part he kept them in service-contact with the multitudes. The soul of man requires spiritual exercise as well as spiritual nourishment.
91:7.3 (1000.4) Религиозният екстаз е разрешен, когато е резултат от здрави предпоставки, но такъв опит най-често от всичко представлява продукт на емоционално въздействие, а не проява на истински духовен характер. Религиозните хора не трябва да разглеждат всяко остро психологично предчувствие и всяко силно емоционално преживяване като божествено откровение или духовно общуване. Истинският духовен екстаз обикновено се съчетава с най-дълбоко външно спокойствие и почти пълно самообладание. Но истинската пророческа визия е свръхпсихологично предчувствие. Такова преживяване не е псевдохалюцинация, както не е и приличащ на състояние на транс екстаз.	91:7.3 (1000.4) Religious ecstasy is permissible when resulting from sane antecedents, but such experiences are more often the outgrowth of purely emotional influences than a manifestation of deep spiritual character. Religious persons must not regard every vivid psychologic presentiment and every intense emotional experience as a divine revelation or a spiritual communication. Genuine spiritual ecstasy is usually associated with great outward calmness and almost perfect emotional control. But true prophetic vision is a superpsychologic presentiment. Such visitations are not pseudo hallucinations, neither are they trancelike ecstasies.
91:7.4 (1000.5) Човешкият разум е способен да действа в отговор на така нареченото вдъхновение, когато е чувствителен или към пробуждането на подсъзнанието, или към въздействието на свръхсъзнанието. Във всеки случай такива разширения на съзнанието се представят на индивидите като повече или по-малко чужди. Безконтролното мистично въодушевление и буйният религиозен екстаз не са потвърждение на привидното божествено вдъхновение.	91:7.4 (1000.5) The human mind may perform in response to so-called inspiration when it is sensitive either to the uprisings of the subconscious or to the stimulus of the superconscious. In either case it appears to the individual that such augmentations of the content of consciousness are more or less foreign. Unrestrained mystical enthusiasm and rampant religious ecstasy are not the credentials of inspiration, supposedly divine credentials.
91:7.5 (1000.6) Практическото изпитание на всички тези необичайни религиозни преживявания на мистицизма, екстаза и вдъхновението се заключава в това, да се изясни помагат ли те на индивида да се сдобие със следните резултати:	91:7.5 (1000.6) The practical test of all these strange religious experiences of mysticism, ecstasy, and inspiration is to observe whether these phenomena cause an individual:
91:7.6 (1000.7) 1. Да придобие по-добро и по-пълноценно физическо здраве.	91:7.6 (1000.7) 1. To enjoy better and more complete physical health.
91:7.7 (1000.8) 2. Да действа по-ефективно и с голяма полза в сферата на умствената дейност.	91:7.7 (1000.8) 2. To function more efficiently and practically in his mental life.
91:7.8 (1000.9) 3. По-пълно и с по-голяма радост да споделя своя религиозен опит с другите.	91:7.8 (1000.9) 3. More fully and joyfully to socialize his religious experience.
91:7.9 (1000.10) 4. Да достигне още по-голяма духовност в своя ежедневен живот и заедно с това честно да изпълнява прозаичните си задължения, свързани с обикновеното смъртно съществуване.	91:7.9 (1000.10) 4. More completely to spiritualize his day-by-day living while faithfully discharging the commonplace duties of routine mortal existence.
91:7.10 (1001.1) 5. Повече да обича и цени истината, красотата и добродетелта.	91:7.10 (1001.1) 5. To enhance his love for, and appreciation of, truth, beauty, and goodness.
91:7.11 (1001.2) 6. Да пази признатите социални, морални, етически и духовни ценности.	91:7.11 (1001.2) 6. To conserve currently recognized social, moral, ethical, and spiritual values.
91:7.12 (1001.3) 7. Да разширява своята духовна проницателност — богосъзнанието.	91:7.12 (1001.3) 7. To increase his spiritual insight—God-consciousness.
91:7.13 (1001.4) Но молитвата не притежава реална връзка с тези изключителни видове религиозен опит. Когато молитвата става излишно естетична, когато се състои почти изцяло от прекрасно и блажено съзерцание на Райската божественост, тя в значителна степен губи своето социализиращо въздействие и може да отведе своите привърженици към мистицизма и самоизолацията. Прекомерната склонност на молещия се в уединение носи със себе си определена опасност, което се поправя и предотвратява при груповото колективно молене.	91:7.13 (1001.4) But prayer has no real association with these exceptional religious experiences. When prayer becomes overmuch aesthetic, when it consists almost exclusively in beautiful and blissful contemplation of paradisiacal divinity, it loses much of its socializing influence and tends toward mysticism and the isolation of its devotees. There is a certain danger associated with overmuch private praying which is corrected and prevented by group praying, community devotions.
8. Моленето като личен опит ^top	8. Praying as a Personal Experience ^top
91:8.1 (1001.5) На молитвата е свойствена истинска спонтанност, тъй като първобитният човек започна да се моли дълго преди в него да се появи макар и най-малката представа за Бога. Обикновено древният човек се молеше в две противоположни ситуации: остро нуждаейки се, той изпитваше подбуда да се обърне за помощ; ликувайки, той се отдаваше на импулсивна проява на радост.	91:8.1 (1001.5) There is a truly spontaneous aspect to prayer, for primitive man found himself praying long before he had any clear concept of a God. Early man was wont to pray in two diverse situations: When in dire need, he experienced the impulse to reach out for help; and when jubilant, he indulged the impulsive expression of joy.
91:8.2 (1001.6) Молитвата не е продължение на магията; и едната, и другата възникнаха независимо една от друга. Магията беше опит да се приспособи Божеството към някакви условия; молитвата е стремеж да се приспособи личността към волята на Божеството. Истинската молитва е и морална, и религиозна; магията не се отличава нито с едното, нито с другото.	91:8.2 (1001.6) Prayer is not an evolution of magic; they each arose independently. Magic was an attempt to adjust Deity to conditions; prayer is the effort to adjust the personality to the will of Deity. True prayer is both moral and religious; magic is neither.
91:8.3 (1001.7) Молитвата може да стане общоприет обичай; мнозина се молят затова, защото така правят другите. Други се молят поради страх от нещо ужасно, което може да се случи, ако те престанат да се обръщат със своите редовни смирени молитви.	91:8.3 (1001.7) Prayer may become an established custom; many pray because others do. Still others pray because they fear something direful may happen if they do not offer their regular supplications.
91:8.4 (1001.8) За някои хора молитвата е израз на тиха благодарност, за други — колективна похвала, социален израз на религиозно чувство. Понякога тя е подражание на религията на друг човек, докато в истинската молитва се извършва искрено и доверително обръщане на духовната същност на създанието към вездесъщото присъствие на Духа на Създателя.	91:8.4 (1001.8) To some individuals prayer is the calm expression of gratitude; to others, a group expression of praise, social devotions; sometimes it is the imitation of another’s religion, while in true praying it is the sincere and trusting communication of the spiritual nature of the creature with the anywhere presence of the spirit of the Creator.
91:8.5 (1001.9) Молитвата може да бъде спонтанен израз на богосъзнението или безсмислено повторение на теологични щампи. Тя може да бъде възторжена похвала на позналата Бога душа или робска покорност на скования от страх смъртен. Понякога тя е патетичен израз на духовните стремежи, понякога креслив, показен израз на набожност. Молитвата може да бъде радостна похвала или смирена молба за прошка.	91:8.5 (1001.9) Prayer may be a spontaneous expression of God-consciousness or a meaningless recitation of theologic formulas. It may be the ecstatic praise of a God-knowing soul or the slavish obeisance of a fear-ridden mortal. It is sometimes the pathetic expression of spiritual craving and sometimes the blatant shouting of pious phrases. Prayer may be joyous praise or a humble plea for forgiveness.
91:8.6 (1001.10) Молитвата може да бъде детска молба за невъзможното — или зряла молба за нравствен растеж и духовна сила. Тя може да моли за хляба насъщен — или да заключава в себе си чистосърдечния стремеж да намериш Бога и да изпълниш Неговата воля. Това може да бъде изцяло егоистична молба — или истинска и величествена крачка към въплъщение на безкористното братство.	91:8.6 (1001.10) Prayer may be the childlike plea for the impossible or the mature entreaty for moral growth and spiritual power. A petition may be for daily bread or may embody a wholehearted yearning to find God and to do his will. It may be a wholly selfish request or a true and magnificent gesture toward the realization of unselfish brotherhood.
91:8.7 (1001.11) Молитвата може да бъде гневен призив за мъст или милосърдно застъпничество за своите врагове. Тя може да е израз на надеждата да измениш на Бога или могъща техника за изменение на собственото “аз”. Тя може да е раболепната молба на пропадналия грешник пред привидно непреклонните Съдии или радостното излияние на освободения син на милосърдния небесен Баща.	91:8.7 (1001.11) Prayer may be an angry cry for vengeance or a merciful intercession for one’s enemies. It may be the expression of a hope of changing God or the powerful technique of changing one’s self. It may be the cringing plea of a lost sinner before a supposedly stern Judge or the joyful expression of a liberated son of the living and merciful heavenly Father.
91:8.8 (1001.12) Съвременния човек го довежда до недоумение идеята за изцяло лично общуване с Бога. Много хора престанаха да се молят редовно; те се обръщат към молитва едва тогава, когато изпитват особени затруднения, когато се оказват в изключителни ситуации. Човекът не бива да се бои да говори с Бога, но само инфантилният човек може да се опитва да уговаря Бог или да предполага, че е способен да Го измени.	91:8.8 (1001.12) Modern man is perplexed by the thought of talking things over with God in a purely personal way. Many have abandoned regular praying; they only pray when under unusual pressure—in emergencies. Man should be unafraid to talk to God, but only a spiritual child would undertake to persuade, or presume to change, God.
91:8.9 (1002.1) Но истинската молитва действително постига реалността. Даже надигащият се въздушен поток няма да помогне на птицата да набере височина, ако тя не разтвори своите крила. Молитвата възвисява човека, защото е метод за постигане на прогрес за сметка на използването на възходящите духовни потоци на вселената.	91:8.9 (1002.1) But real praying does attain reality. Even when the air currents are ascending, no bird can soar except by outstretched wings. Prayer elevates man because it is a technique of progressing by the utilization of the ascending spiritual currents of the universe.
91:8.10 (1002.2) Истинската молитва помага на духовния растеж, изменя възгледите и носи това удовлетворение, което дава общуването с божествеността. Тя е самопроизволен поток богосъзнание.	91:8.10 (1002.2) Genuine prayer adds to spiritual growth, modifies attitudes, and yields that satisfaction which comes from communion with divinity. It is a spontaneous outburst of God-consciousness.
91:8.11 (1002.3) Бог отговаря на молитвите на човека, като разширява неговото разбиране за истината, подобрява възприятието на красотата и задълбочава представата за добродетелите. Молитвата е субективна постъпка, но тя влиза в съприкосновение с могъщите обективни реалности на духовните нива на човешкия опит. Тя е значителен стремеж на човека към свръхчовешки ценности. Молитвата е най-мощният стимул за духовен растеж.	91:8.11 (1002.3) God answers man’s prayer by giving him an increased revelation of truth, an enhanced appreciation of beauty, and an augmented concept of goodness. Prayer is a subjective gesture, but it contacts with mighty objective realities on the spiritual levels of human experience; it is a meaningful reach by the human for superhuman values. It is the most potent spiritual-growth stimulus.
91:8.12 (1002.4) Думите са несъществени за молитвата — те са само интелектуалното русло, по което може да отправи своето течение реката на духовната молба. Словесното значение на молитвата при нейното индивидуално възнасяне се заключава само в самовнушение, а при съвместни моления — в групови внушения. Бог отговаря не на думите, а на състоянието на душата.	91:8.12 (1002.4) Words are irrelevant to prayer; they are merely the intellectual channel in which the river of spiritual supplication may chance to flow. The word value of a prayer is purely autosuggestive in private devotions and sociosuggestive in group devotions. God answers the soul’s attitude, not the words.
91:8.13 (1002.5) Молитвата не е метод за избавяне от конфликти, а по-скоро стимул за растеж в самата конфликтна ситуация. Молете се само за ценности, а не за вещи; за израстване, а не за удовлетворение.	91:8.13 (1002.5) Prayer is not a technique of escape from conflict but rather a stimulus to growth in the very face of conflict. Pray only for values, not things; for growth, not for gratification.
9. Условия за ефективност на молитвата ^top	9. Conditions of Effective Prayer ^top
91:9.1 (1002.6) Ако искате вашите молитви да бъдат ефективни, трябва да помните законите, определящи успеха на моленията:	91:9.1 (1002.6) If you would engage in effective praying, you should bear in mind the laws of prevailing petitions:
91:9.2 (1002.7) 1. За да станат вашите молитви убедителни, трябва да се научите искрено и мъжествено да гледате в очите проблемите на вселенската реалност. Трябва да притежавате космическа устойчивост.	91:9.2 (1002.7) 1. You must qualify as a potent prayer by sincerely and courageously facing the problems of universe reality. You must possess cosmic stamina.
91:9.3 (1002.8) 2. Вие трябва предварително да изчерпите своите адаптационни възможности. Трябва да проявите усърдие.	91:9.3 (1002.8) 2. You must have honestly exhausted the human capacity for human adjustment. You must have been industrious.
91:9.4 (1002.9) 3. Вие трябва да посветите всяко желание на своя разум и всеки стремеж на своята душа към преобразяващите обятия на духовен растеж. Трябва да изпитате разширение на значението и възвишените ценности.	91:9.4 (1002.9) 3. You must surrender every wish of mind and every craving of soul to the transforming embrace of spiritual growth. You must have experienced an enhancement of meanings and an elevation of values.
91:9.5 (1002.10) 4. Вие трябва беззаветно да изберете изпълнението на божествената воля. Трябва да напуснете мъртвата зона на нерешителността.	91:9.5 (1002.10) 4. You must make a wholehearted choice of the divine will. You must obliterate the dead center of indecision.
91:9.6 (1002.11) 5. Вие не само признавате волята на Отеца и решавате да я изпълните, но също така и безусловно и енергично посвещавате себе си на действително изпълнение волята на Отеца.	91:9.6 (1002.11) 5. You not only recognize the Father’s will and choose to do it, but you have effected an unqualified consecration, and a dynamic dedication, to the actual doing of the Father’s will.
91:9.7 (1002.12) 6. В своята молитва вие трябва да молите само за божествена мъдрост за решаване на свойствените на човека проблеми, с които ще се срещате при възхода си към Рая — придобиване на божествено съвършенство.	91:9.7 (1002.12) 6. Your prayer will be directed exclusively for divine wisdom to solve the specific human problems encountered in the Paradise ascension—the attainment of divine perfection.
91:9.8 (1002.13) 7. Вие трябва да имате вяра — жива вяра.	91:9.8 (1002.13) 7. And you must have faith—living faith.
91:9.9 (1002.14) [Представено от главата на промеждутъчните създания на Урантия.]	91:9.9 (1002.14) [Presented by the Chief of the Urantia Midwayers.]