Документ 92	Paper 92
По-нататъшната еволюция на религията	The Later Evolution of Religion
92:0.1 (1003.1) РЕЛИГИЯТА на естествения произход беше част от еволюционния опит на човека дълго преди появата на Урантия на някакви систематични откровения. Но тази естествено образувала се религия беше, в своята същност, резултат от свръхживотинските способности на човека. Постепенното установяване на еволюционната религия на човека, протичащо в продължение на хилядолетния емпиричен път, ставаше благодарение на помощта на някои вътрешни фактори, въздействащи на дивака, варварина и цивилизования човек:	92:0.1 (1003.1) MAN possessed a religion of natural origin as a part of his evolutionary experience long before any systematic revelations were made on Urantia. But this religion of natural origin was, in itself, the product of man’s superanimal endowments. Evolutionary religion arose slowly throughout the millenniums of mankind’s experiential career through the ministry of the following influences operating within, and impinging upon, savage, barbarian, and civilized man:
92:0.2 (1003.2) 1. Спомагателен дух на поклонението — появата в животното на съзнание със свръхживотински потенциали за възприемане на реалността, което може да се нарече първична човешка способност за възприемане на Божеството.	92:0.2 (1003.2) 1. The adjutant of worship—the appearance in animal consciousness of superanimal potentials for reality perception. This might be termed the primordial human instinct for Deity.
92:0.3 (1003.3) 2. Спомагателен дух на мъдростта — проява на тенденцията в прекланящия се разум да намира по-високи форми за изразяване на своето поклонение, да ги приближава до постоянно разширяващата се представа за реалността на Божеството.	92:0.3 (1003.3) 2. The adjutant of wisdom—the manifestation in a worshipful mind of the tendency to direct its adoration in higher channels of expression and toward ever-expanding concepts of Deity reality.
92:0.4 (1003.4) 3. Свети Дух — изначален дар на свръхразума, неизбежно появяващ се във всички пълноценни човешки личности. Това служене на жадуващия поклонение и мъдрост разум създава способността за осъзнаване на постулата за продължаването на човешкия живот — както под формата на теологична концепция, така и в неподправения личностен опит.	92:0.4 (1003.4) 3. The Holy Spirit—this is the initial supermind bestowal, and it unfailingly appears in all bona fide human personalities. This ministry to a worship-craving and wisdom-desiring mind creates the capacity to self-realize the postulate of human survival, both in theologic concept and as an actual and factual personality experience.
92:0.5 (1003.5) Съгласуваното действие на тези трима божествени опекуни е напълно достатъчно за зараждане и растеж на еволюционната религия. Впоследствие тези влияния се усилват от Настройчиците на Съзнанието, серафимите и Духа на Истината, при което всички те ускоряват темповете на еволюционно развитие. Тези сили вече отдавна действат на Урантия и те ще продължават да функционират тук дотогава, докогато тази планета остава обитаема сфера. Значителна част от потенциала на тези божествени сили засега още не е могла да се прояви. Много неща ще намерят своето изражение в бъдещите епохи с възхода на религията на все по-нови нива, към небесните висоти на моронтийните ценности и духовните истини.	92:0.5 (1003.5) The co-ordinate functioning of these three divine ministrations is quite sufficient to initiate and prosecute the growth of evolutionary religion. These influences are later augmented by Thought Adjusters, seraphim, and the Spirit of Truth, all of which accelerate the rate of religious development. These agencies have long functioned on Urantia, and they will continue here as long as this planet remains an inhabited sphere. Much of the potential of these divine agencies has never yet had opportunity for expression; much will be revealed in the ages to come as mortal religion ascends, level by level, toward the supernal heights of morontia value and spirit truth.
1. Еволюционната природа на религията ^top	1. The Evolutionary Nature of Religion ^top
92:1.1 (1003.6) Еволюцията на религията започва от ранните страхове и призраци и преминава през много последващи стадии на развитие, включително опитите първо да принудиш, а по-късно и да уговориш духовете. Племенните фетиши се превърнаха в тотемни и племенни богове; магическите заклинания — в съвременни молитви. Обрязването на крайната плът, първоначално явяващо се жертва, се превърна в хигиенна мярка.	92:1.1 (1003.6) The evolution of religion has been traced from early fear and ghosts down through many successive stages of development, including those efforts first to coerce and then to cajole the spirits. Tribal fetishes grew into totems and tribal gods; magic formulas became modern prayers. Circumcision, at first a sacrifice, became a hygienic procedure.
92:1.2 (1003.7) Варварското детство на човешкия род се съпровождаше с развитието на религията от поклонението пред природата към поклонение пред призраци и фетишизъм. Със зараждането на цивилизацията човекът започна да се придържа към по-мистични и символични вярвания, докато днес, в навечерието на своята зрелост, човечеството започва да става готово за възприемането на истинската религия и даже за началото на разкриването на самата истина.	92:1.2 (1003.7) Religion progressed from nature worship up through ghost worship to fetishism throughout the savage childhood of the races. With the dawn of civilization the human race espoused the more mystic and symbolic beliefs, while now, with approaching maturity, mankind is ripening for the appreciation of real religion, even a beginning of the revelation of truth itself.
92:1.3 (1004.1) Религията възниква като биологична реакция на разума спрямо духовните вярвания и обкръжението; във всеки народ тя умира или се изменя последна. Във всички епохи религията е приспособяване на обществото към загадъчното. Като социална институция тя включва ритуали, символи, култове, свещени писания, жертвеници, светини и храмове. На всички религии са свойствени светената вода, светите мощи, фетишите, талисманите, филоните, камбаните, барабаните и духовенството. Чисто еволюционната религия не може напълно да се освободи нито от магията, нито от магьосничеството.	92:1.3 (1004.1) Religion arises as a biologic reaction of mind to spiritual beliefs and the environment; it is the last thing to perish or change in a race. Religion is society’s adjustment, in any age, to that which is mysterious. As a social institution it embraces rites, symbols, cults, scriptures, altars, shrines, and temples. Holy water, relics, fetishes, charms, vestments, bells, drums, and priesthoods are common to all religions. And it is impossible entirely to divorce purely evolved religion from either magic or sorcery.
92:1.4 (1004.2) Тайната и могъществото винаги са пробуждали религиозни чувства и страх, докато емоциите във всички епохи са били могъщ фактор, определящ тяхното развитие. Основен религиозен стимул винаги е бил страхът; страхът рисува боговете на еволюционната религия и мотивира религиозните ритуали на първобитните вярващи. С развитието на цивилизацията страхът се видоизменя под действието на благоговението, възторга, уважението и съчувствието и в бъдеще още повече се обуславя от разкаянието и покаянието.	92:1.4 (1004.2) Mystery and power have always stimulated religious feelings and fears, while emotion has ever functioned as a powerful conditioning factor in their development. Fear has always been the basic religious stimulus. Fear fashions the gods of evolutionary religion and motivates the religious ritual of the primitive believers. As civilization advances, fear becomes modified by reverence, admiration, respect, and sympathy and is then further conditioned by remorse and repentance.
92:1.5 (1004.3) Сред един от азиатските народи съществуваше учението за това, че “Бог е големият страх”; това е продукт на чисто еволюционната религия. Иисус, разкриването на религиозен живот от висш тип, провъзгласи, че “Бог е любов”.	92:1.5 (1004.3) One Asiatic people taught that “God is a great fear”; that is the outgrowth of purely evolutionary religion. Jesus, the revelation of the highest type of religious living, proclaimed that “God is love.”
2. Религията и нравите ^top	2. Religion and the Mores ^top
92:2.1 (1004.4) Религията е най-устойчивата и най-неподатливата от всички човешки институции, но все пак, макар и със закъснение, тя се приспособява към измененията в обществото. В края на краищата еволюционната религия действително започва да отразява изменящите се нрави, които на свой ред можеха да се подложат на въздействието на богооткровената религия. Бавно и неизбежно, макар и с неохота, религията (поклонението) следва мъдростта — знанието, направлявано от емпиричния разум и озарявано от божественото откровение.	92:2.1 (1004.4) Religion is the most rigid and unyielding of all human institutions, but it does tardily adjust to changing society. Eventually, evolutionary religion does reflect the changing mores, which, in turn, may have been affected by revealed religion. Slowly, surely, but grudgingly, does religion (worship) follow in the wake of wisdom—knowledge directed by experiential reason and illuminated by divine revelation.
92:2.2 (1004.5) Религията се придържа към нравите; това, което е било, е древно и се смята за свято. По силата именно на тази и никаква друга причина каменните оръдия се запазиха още дълго след настъпването на бронзовия и железния векове. Известно е следното твърдение: “Ако ми правите олтара от камъни, не вземайте камъни дялани, защото ако използвате свои оръдия при направата му, те ще го осквернят.” Индусите и досега запалват своя жертвен огън с помощта на примитивни пръчици. В историята на еволюционната религия новаторството винаги се е смятало за светотатство. За принасянето на свещена жертва следваше да се използва не съвременна и преработена храна, а най-примитивната, тоест “месо, изпечено на огъня, с пресен хляб и горчиви треви”. Всички социални обичаи и даже правови процедури се придържат към старинните форми.	92:2.2 (1004.5) Religion clings to the mores; that which was is ancient and supposedly sacred. For this reason and no other, stone implements persisted long into the age of bronze and iron. This statement is of record: “And if you will make me an altar of stone, you shall not build it of hewn stone, for, if you use your tools in making it, you have polluted it.” Even today, the Hindus kindle their altar fires by using a primitive fire drill. In the course of evolutionary religion, novelty has always been regarded as sacrilege. The sacrament must consist, not of new and manufactured food, but of the most primitive of viands: “The flesh roasted with fire and unleavened bread served with bitter herbs.” All types of social usage and even legal procedures cling to the old forms.
92:2.3 (1004.6) Когато съвременният човек с удивление открива в свещените писания на различните религии толкова много от онова, което може да се смята за оскърбително, той трябва да се замисли за това, че сменящите се едно друго поколения се бояха да унищожат нещо, което е било свято и свещено за техните предци. Много неща, които на едно поколение изглеждат неприлични, в предшестващите поколения се смятаха за част от общопризнатите нрави и даже от общоприетите религиозни ритуали. Безкрайните опити да се съгласуват древните, но заслужаващи порицание обичаи с нови постижения на мисълта, да се намерят удовлетворителни теории, призвани да оправдаят запазването на древните и остарели обичаи в рамките на вярата, послужиха като причина за много спорове.	92:2.3 (1004.6) When modern man wonders at the presentation of so much in the scriptures of different religions that may be regarded as obscene, he should pause to consider that passing generations have feared to eliminate what their ancestors deemed to be holy and sacred. A great deal that one generation might look upon as obscene, preceding generations have considered a part of their accepted mores, even as approved religious rituals. A considerable amount of religious controversy has been occasioned by the never-ending attempts to reconcile olden but reprehensible practices with newly advanced reason, to find plausible theories in justification of creedal perpetuation of ancient and outworn customs.
92:2.4 (1004.7) Нелепи обаче са опитите за внезапно ускоряване на религиозния прогрес. Даден народ или нация могат да усвоят от прогресивната религия само това, което в разумни предели се съгласува и е съвместимо с еволюционния статут и съответства на нейните способности за адаптация. Социалните, климатични, политически и икономически условия — всичко това влияе върху определени направления и развитие на религиозната еволюция. Социалната етика не зависи от религията — еволюционната религия; по-скоро всички форми на религията се диктуват от морала на хората.	92:2.4 (1004.7) But it is only foolish to attempt the too sudden acceleration of religious growth. A race or nation can only assimilate from any advanced religion that which is reasonably consistent and compatible with its current evolutionary status, plus its genius for adaptation. Social, climatic, political, and economic conditions are all influential in determining the course and progress of religious evolution. Social morality is not determined by religion, that is, by evolutionary religion; rather are the forms of religion dictated by the racial morality.
92:2.5 (1005.1) Хората приемат необичайната и нова религия само формално. В действителност те я приспособяват към своите нрави и предишни религиозни традиции. Това добре се вижда от примера с едно новозеландско племе, чиито жреци след формалното приемане на християнството заявиха, че са получили откровение непосредствено от архангел Гавраил, съобщаващ, че това племе е станало богоизбран народ и че на него му е позволено свободно да практикува безразборни сексуални връзки, точно както и многобройни други достойни за порицание древни обичаи. И всички тези новоизпечени християни веднага се обърнаха към тази нова и по-малко взискателна версия на християнството.	92:2.5 (1005.1) Races of men only superficially accept a strange and new religion; they actually adjust it to their mores and old ways of believing. This is well illustrated by the example of a certain New Zealand tribe whose priests, after nominally accepting Christianity, professed to have received direct revelations from Gabriel to the effect that this selfsame tribe had become the chosen people of God and directing that they be permitted freely to indulge in loose sex relations and numerous other of their olden and reprehensible customs. And immediately all of the new-made Christians went over to this new and less exacting version of Christianity.
92:2.6 (1005.2) По едно или друго време религията допускаше всевъзможни прояви на своенравното и непоследователно поведение и някога одобряваше практически всичко, което понастоящем се смята за безнравствено или греховно. Съзнанието, което не е възпитано от опита и лишенията с помощта на разума, никога не е било и никога няма да бъде надежден и непогрешим показател за поведението на човека. Съзнанието не е божествен глас, обърнат към човешката душа; това е само съвкупното морално и етическо съдържание на нравите на всеки стадий от съществуването; съзнанието представлява само човешка представа за идеалното реагиране на всяка съвкупност от обстоятелства.	92:2.6 (1005.2) Religion has at one time or another sanctioned all sorts of contrary and inconsistent behavior, has at some time approved of practically all that is now regarded as immoral or sinful. Conscience, untaught by experience and unaided by reason, never has been, and never can be, a safe and unerring guide to human conduct. Conscience is not a divine voice speaking to the human soul. It is merely the sum total of the moral and ethical content of the mores of any current stage of existence; it simply represents the humanly conceived ideal of reaction in any given set of circumstances.
3. Природата на еволюционната религия ^top	3. The Nature of Evolutionary Religion ^top
92:3.1 (1005.3) Изучаването на човешката религия е изследване на социалните слоеве, съдържащи изкопаеми остатъци от минали епохи. Нравите на антропоморфичните богове са точно изражение на морала на тези хора, които за пръв път измислиха такива божества. Древните религии и митологии достоверно предават вярванията и легендите на народи, отдавна преминали в небитието. Старинните култови обреди се съхраняват наред с новите икономически обичаи и успехи на социалната еволюция и, разбира се, изглеждат съвсем безсмислени. Останките от култа дават истинската картина на расовите религии на миналото. Винаги помнете това, че култовете се създават не заради търсенето на истината, а за разпространението на съответните убеждения.	92:3.1 (1005.3) The study of human religion is the examination of the fossil-bearing social strata of past ages. The mores of the anthropomorphic gods are a truthful reflection of the morals of the men who first conceived such deities. Ancient religions and mythology faithfully portray the beliefs and traditions of peoples long since lost in obscurity. These olden cult practices persist alongside newer economic customs and social evolutions and, of course, appear grossly inconsistent. The remnants of the cult present a true picture of the racial religions of the past. Always remember, the cults are formed, not to discover truth, but rather to promulgate their creeds.
92:3.2 (1005.4) Религията винаги в значителна степен се изразяваше в обреди, ритуали, обичаи, церемонии и догми. Като правило нея я разваляше неизменното пагубно заблуждение — илюзията за избраността на народа. Принципните религиозни понятия — заклинание, инспирация, откровение, умилостивяване, живот след смъртта, тайнство, ритуал, изкупление, спасение, избавление, завет, скверност, очистване, пророчество, първороден грях, — всички те водят началото си от ранните времена на изначалния страх от призраци.	92:3.2 (1005.4) Religion has always been largely a matter of rites, rituals, observances, ceremonies, and dogmas. It has usually become tainted with that persistently mischief-making error, the chosen-people delusion. The cardinal religious ideas of incantation, inspiration, revelation, propitiation, repentance, atonement, intercession, sacrifice, prayer, confession, worship, survival after death, sacrament, ritual, ransom, salvation, redemption, covenant, uncleanness, purification, prophecy, original sin—they all go back to the early times of primordial ghost fear.
92:3.3 (1005.5) Първобитната религия представлява не нещо друго, а продължаване на борбата за материално съществуване в задгробния живот. Привързаността към такива убеждения означаваше разпространение на борбата за самоосигуряване в областта на въображаемия свят на призраците и духовете. Но, изпитвайки съблазънта да критикувате еволюционната религия, бъдете внимателни. Помнете: това, което е било, е исторически факт. И също така си спомнете, че силата на всяка идея се заключава не толкова в нейната достоверност или истинност, а по-скоро — в нейната способност да пробудиш жив интерес в хората.	92:3.3 (1005.5) Primitive religion is nothing more nor less than the struggle for material existence extended to embrace existence beyond the grave. The observances of such a creed represented the extension of the self-maintenance struggle into the domain of an imagined ghost-spirit world. But when tempted to criticize evolutionary religion, be careful. Remember, that is what happened; it is a historical fact. And further recall that the power of any idea lies, not in its certainty or truth, but rather in the vividness of its human appeal.
92:3.4 (1006.1) Еволюционната религия не допуска изменения или ревизия; за разлика от науката тя не предвижда постепенно самокоригиране. Формиращата се религия внушава уважение затова, защото нейните привърженици вярват в нея като в Истината; на теория “вярата, която някога е предадена на светците”, трябва да бъде толкова окончателна, колкото и непогрешима. Култът се противи на развитието, тъй като истинският прогрес непременно води до видоизменение или унищожение на самия култ; затова ревизията винаги трябва да му бъде налагана със сила.	92:3.4 (1006.1) Evolutionary religion makes no provision for change or revision; unlike science, it does not provide for its own progressive correction. Evolved religion commands respect because its followers believe it is The Truth; “the faith once delivered to the saints” must, in theory, be both final and infallible. The cult resists development because real progress is certain to modify or destroy the cult itself; therefore must revision always be forced upon it.
92:3.5 (1006.2) Само два фактора са способни да модифицират и възвисят догмите на естествената религия: натискът на бавно усъвършенстващите се нрави и периодическите просвещения — епохалното откровение. И не е удивително, че прогресът беше бавен: в древността прогресивния и изобретателен човек го убиваха като магьосник. Култът бавно се развива на периоди, обхващащи много поколения — вековни цикли. И при все това той се усъвършенства. Еволюционната вяра в призраците заложи фундамента за философията на богооткровената религия, която с времето ще разруши суеверието, породило еволюционната религия.	92:3.5 (1006.2) Only two influences can modify and uplift the dogmas of natural religion: the pressure of the slowly advancing mores and the periodic illumination of epochal revelation. And it is not strange that progress was slow; in ancient days, to be progressive or inventive meant to be killed as a sorcerer. The cult advances slowly in generation epochs and agelong cycles. But it does move forward. Evolutionary belief in ghosts laid the foundation for a philosophy of revealed religion which will eventually destroy the superstition of its origin.
92:3.6 (1006.3) Религията препятстваше социалното развитие по много начини, но без нея нямаше да има нито устойчив морал, нито етика, нито някаква значителна цивилизация. Религията породи много видове светска култура: скулптурата възникна от изготвянето на идоли, архитектурата — от строителството на храмове, поезията — от заклинанията, музиката — от религиозните песнопения, драмата — от ритуалните действия за получаване на помощ от духовете, танците — от сезонните празници.	92:3.6 (1006.3) Religion has handicapped social development in many ways, but without religion there would have been no enduring morality nor ethics, no worth-while civilization. Religion enmothered much nonreligious culture: Sculpture originated in idol making, architecture in temple building, poetry in incantations, music in worship chants, drama in the acting for spirit guidance, and dancing in the seasonal worship festivals.
92:3.7 (1006.4) Но отдавайки дължимата роля на религията в развитието и запазването на цивилизацията, следва да се отбележи, че естествената религия направи също така много и за нанасяне на вреда и ущърб на същата тази цивилизация, която в останалото укрепваше и поддържаше. Религията препятстваше промишлената активност и икономическото развитие; тя прахосваше работната сила и пилееше пари; тя не винаги носеше полза на семейството; тя недостатъчно поощряваше мира и добрата воля; понякога пренебрегваше образованието и забавяше развитието на науката; тя прекомерно обедняваше живота в името на мнимото обогатяване след смъртта. Еволюционната религия — човешката религия — действително беше виновна за тези и много други грешки, заблуди и пропуски. При все това тя поддържаше културната етика, цивилизования морал и социалното единение, подготви почвата за последващата богооткровена религия, способна да компенсира тези многобройни еволюционни недостатъци.	92:3.7 (1006.4) But while calling attention to the fact that religion was essential to the development and preservation of civilization, it should be recorded that natural religion has also done much to cripple and handicap the very civilization which it otherwise fostered and maintained. Religion has hampered industrial activities and economic development; it has been wasteful of labor and has squandered capital; it has not always been helpful to the family; it has not adequately fostered peace and good will; it has sometimes neglected education and retarded science; it has unduly impoverished life for the pretended enrichment of death. Evolutionary religion, human religion, has indeed been guilty of all these and many more mistakes, errors, and blunders; nevertheless, it did maintain cultural ethics, civilized morality, and social coherence, and made it possible for later revealed religion to compensate for these many evolutionary shortcomings.
92:3.8 (1006.5) Еволюционната религия беше най-скъпоструващата, макар и несравнимо ефективна, институция на човека. Човешката религия може да бъде оправдана само в светлината на еволюционната цивилизация. Ако човекът не беше усъвършенстващ се продукт на животинската еволюция, то такъв път на еволюционното развитие нямаше да има оправдание.	92:3.8 (1006.5) Evolutionary religion has been man’s most expensive but incomparably effective institution. Human religion can be justified only in the light of evolutionary civilization. If man were not the ascendant product of animal evolution, then would such a course of religious development stand without justification.
92:3.9 (1006.6) Религията спомагаше за натрупване на капитал; тя поощряваше някои видове труд; свободното време на духовниците съдейства за развитието на изкуството и натрупването на знания; съответно човешкият род извлече голяма полза от всички тези ранни грешки на етическия метод. Шаманите — честни и нечестни, струваха изключително скъпо, но си струваха всички тези разходи. Учените, както и самата наука, се появиха в средата на паразитиращото духовенство. Религията укрепваше цивилизацията и осигуряваше приемствеността в обществото; във всички времена тя изпълняваше функцията на полиция на нравите. Благодарение на религията в хората се появи дисциплина и самообладание, подготвили почвата за мъдростта. Религията е ефективен източник на еволюцията, безжалостно подгонващ ленивото и страдащо човечество, пребиваващо в естественото си състояние на интелектуална инерция, напред и нагоре, към по-високите нива на разума и мъдростта.	92:3.9 (1006.6) Religion facilitated the accumulation of capital; it fostered work of certain kinds; the leisure of the priests promoted art and knowledge; the race, in the end, gained much as a result of all these early errors in ethical technique. The shamans, honest and dishonest, were terribly expensive, but they were worth all they cost. The learned professions and science itself emerged from the parasitical priesthoods. Religion fostered civilization and provided societal continuity; it has been the moral police force of all time. Religion provided that human discipline and self-control which made wisdom possible. Religion is the efficient scourge of evolution which ruthlessly drives indolent and suffering humanity from its natural state of intellectual inertia forward and upward to the higher levels of reason and wisdom.
92:3.10 (1006.7) Еволюционната религия — това свещено наследство за възходящите създания с животински произход, трябва постоянно да се подобрява и облагородява за сметка на очистващото действие на богооткровената религия и огненото огнище на истинската наука.	92:3.10 (1006.7) And this sacred heritage of animal ascent, evolutionary religion, must ever continue to be refined and ennobled by the continuous censorship of revealed religion and by the fiery furnace of genuine science.
4. Дарът на откровението ^top	4. The Gift of Revelation ^top
92:4.1 (1007.1) Откровението е еволюционно, но то е винаги прогресивно. По цялото продължение на многовековната история на обитаемия свят религиозните откровения стават все по-мащабни и непрекъснато набират все по-голяма просветителска сила. Откровението е призвано да класифицира и очиства сменящите се едни други еволюционни религии. Но за да възвисят еволюционните енергии и да ги издигнат на ново ниво, такива божествени откровения трябва да излагат учения, не твърде далечни от образа на мисли и реакции на съответната епоха. Затова откровението не може да не се съотнася с еволюцията.	92:4.1 (1007.1) Revelation is evolutionary but always progressive. Down through the ages of a world’s history, the revelations of religion are ever-expanding and successively more enlightening. It is the mission of revelation to sort and censor the successive religions of evolution. But if revelation is to exalt and upstep the religions of evolution, then must such divine visitations portray teachings which are not too far removed from the thought and reactions of the age in which they are presented. Thus must and does revelation always keep in touch with evolution. Always must the religion of revelation be limited by man’s capacity of receptivity.
92:4.2 (1007.2) Но независимо от техните външни връзки или произход богооткровената религия неизменно се характеризира с вяра в някакво Божество, имащо висша ценност, и в една от концепциите за запазване на личната индивидуалност след смъртта.	92:4.2 (1007.2) But regardless of apparent connection or derivation, the religions of revelation are always characterized by a belief in some Deity of final value and in some concept of the survival of personality identity after death.
92:4.3 (1007.3) Еволюционната религия е чувствена, а не логична. Тя е реакцията на човека спрямо вярата в хипотетичния свят на призраците и духовете, спрямо човешкия религиозен рефлекс, който се възбужда от осъзнаването на неведомия страх пред него. Богооткровената религия се издига от реалния духовен свят; тя е отговор от свръхинтелектуалния космос на потребността на човека да вярва във вселенските Божества и да разчита на тях. Еволюционната религия изобразява лъкатушното блуждаене на човечеството в търсенето на истината; богооткровената религия е тази истина.	92:4.3 (1007.3) Evolutionary religion is sentimental, not logical. It is man’s reaction to belief in a hypothetical ghost-spirit world—the human belief-reflex, excited by the realization and fear of the unknown. Revelatory religion is propounded by the real spiritual world; it is the response of the superintellectual cosmos to the mortal hunger to believe in, and depend upon, the universal Deities. Evolutionary religion pictures the circuitous gropings of humanity in quest of truth; revelatory religion is that very truth.
92:4.4 (1007.4) В историята е имало много случаи на религиозни откровения, но само пет от тях имаха епохално значение. Те бяха следните:	92:4.4 (1007.4) There have been many events of religious revelation but only five of epochal significance. These were as follows:
92:4.5 (1007.5) 1. Ученията на Даламатия. За пръв път истинската концепция за Първия източник и Център беше провъзгласена на Урантия от корпуса от стоте члена на телесния персонал на Принц Калигастия. Това разкриване на Божеството се задълбочаваше в течение на повече от триста хиляди години, докато не беше прекъснато от планетарното въстание и краха на просветителския режим. С изключение на дейността на Ван, далматийското откровение премина безследно практически за целия свят. Даже нодитите забравиха тази истина към времето на пристигането на Адам. От всички раси, възприели ученията на стоте, най-дълго ги запази червеният човек, но в религията на америндите идеята за Великия Дух беше само мъглява представа, която значително се проясни и укрепи след съприкосновението с християнството.	92:4.5 (1007.5) 1. The Dalamatian teachings. The true concept of the First Source and Center was first promulgated on Urantia by the one hundred corporeal members of Prince Caligastia’s staff. This expanding revelation of Deity went on for more than three hundred thousand years until it was suddenly terminated by the planetary secession and the disruption of the teaching regime. Except for the work of Van, the influence of the Dalamatian revelation was practically lost to the whole world. Even the Nodites had forgotten this truth by the time of Adam’s arrival. Of all who received the teachings of the one hundred, the red men held them longest, but the idea of the Great Spirit was but a hazy concept in Amerindian religion when contact with Christianity greatly clarified and strengthened it.
92:4.6 (1007.6) 2. Ученията на Едем. Адам и Ева отново запознаха еволюционните народи с представата за Всеобщия Баща. Крахът на първия Едем прекъсна адамическото откровение още преди то да успее истински да се състои. Но претърпелите несполука учения на Адам бяха продължени от сифитските свещеници и някои от тези истини никога не умираха на Урантия. Ученията на сифитите измениха целия ход на развитието на религията в Леванте. И все пак към 2500 година до н.е. човечеството в значителна степен изгуби откровението, появило се в епохата на Едем.	92:4.6 (1007.6) 2. The Edenic teachings. Adam and Eve again portrayed the concept of the Father of all to the evolutionary peoples. The disruption of the first Eden halted the course of the Adamic revelation before it had ever fully started. But the aborted teachings of Adam were carried on by the Sethite priests, and some of these truths have never been entirely lost to the world. The entire trend of Levantine religious evolution was modified by the teachings of the Sethites. But by 2500 b.c. mankind had largely lost sight of the revelation sponsored in the days of Eden.
92:4.7 (1007.7) 3. Мелхиседек Салимски. Изключителният Син на Небадон положи началото на третото разкриване на истината на Урантия. Основните заповеди в неговото учение бяха доверието и вярата. Той учеше хората да се доверяват ва всемогъщото милосърдие на Бога и провъзгласи, че вярата е този акт, благодарение на който човек се сдобива с Божието благоволение. Неговите учения постепенно се смесиха с вероученията и обредите сред различните еволюционни религии и съответно се превърнаха в тези теологични системи, които съществуваха на Урантия в началото на първото хилядолетие от християнската ера.	92:4.7 (1007.7) 3. Melchizedek of Salem. This emergency Son of Nebadon inaugurated the third revelation of truth on Urantia. The cardinal precepts of his teachings were trust and faith. He taught trust in the omnipotent beneficence of God and proclaimed that faith was the act by which men earned God’s favor. His teachings gradually commingled with the beliefs and practices of various evolutionary religions and finally developed into those theologic systems present on Urantia at the opening of the first millennium after Christ.
92:4.8 (1008.1) 4. Иисус от Назарет. Христос Михаил за четвърти път разкри на Урантия понятието за Бога като за Всеобщ Баща и оттогава това учение като цяло остава в сила. Същността на това учение бяха любовта и служенето — изпълненото с любов поклонение, което създанието-син по собствена воля изразява в знак на признаване на преданата опека на Бога-Баща и като отговор на тази опека; доброволното служене, което такива създания-синове посвещават на своите братя, радвайки се на съзнанието за това, че при това те също така служат и на Бога-Баща.	92:4.8 (1008.1) 4. Jesus of Nazareth. Christ Michael presented for the fourth time to Urantia the concept of God as the Universal Father, and this teaching has generally persisted ever since. The essence of his teaching was love and service, the loving worship which a creature son voluntarily gives in recognition of, and response to, the loving ministry of God his Father; the freewill service which such creature sons bestow upon their brethren in the joyous realization that in this service they are likewise serving God the Father.
92:4.9 (1008.2) 5. Урантийските документи. Истинските документи, в това число и настоящият, представляват най-последното изложение на истината пред смъртните на Урантия. Тези документи се отличават от всички предидущи откровения, тъй като те не са подготвени само от една вселенска личност, а от много същества. Но изчерпващо откровение може да бъде само достигането на Всеобщия Баща. Всички останали видове небесна помощ са не повече от частични, преходни и практически приспособени към локалните условия във времето и пространството. Макар че такива признания може би намаляват непосредственото въздействие и авторитетност на всички откровения, на Урантия настана време, когато подобни откровени заявления стават целесъобразни, даже ако са свързани с риска да бъдат отслабени бъдещото въздействие и авторитетност на това най-последно от всички разкрития на истината пред смъртните раси на Урантия.	92:4.9 (1008.2) 5. The Urantia Papers. The papers, of which this is one, constitute the most recent presentation of truth to the mortals of Urantia. These papers differ from all previous revelations, for they are not the work of a single universe personality but a composite presentation by many beings. But no revelation short of the attainment of the Universal Father can ever be complete. All other celestial ministrations are no more than partial, transient, and practically adapted to local conditions in time and space. While such admissions as this may possibly detract from the immediate force and authority of all revelations, the time has arrived on Urantia when it is advisable to make such frank statements, even at the risk of weakening the future influence and authority of this, the most recent of the revelations of truth to the mortal races of Urantia.
5. Великите религиозни вождове ^top	5. The Great Religious Leaders ^top
92:5.1 (1008.3) В еволюционната религия боговете се представят като подобни на човека. В богооткровената религия хората ги учат, че те са Божии синове — крайно въплъщение на божествеността. В синтетическите учения, съставени от ученията на богооткровения и продукти на еволюцията, концепцията за Бога е съчетание на следните фактори:	92:5.1 (1008.3) In evolutionary religion, the gods are conceived to exist in the likeness of man’s image; in revelatory religion, men are taught that they are God’s sons—even fashioned in the finite image of divinity; in the synthesized beliefs compounded from the teachings of revelation and the products of evolution, the God concept is a blend of:
92:5.2 (1008.4) 1. Предшестващите идеи на еволюционните култове.	92:5.2 (1008.4) 1. The pre-existent ideas of the evolutionary cults.
92:5.3 (1008.5) 2. Възвишените идеали на богооткровената религия.	92:5.3 (1008.5) 2. The sublime ideals of revealed religion.
92:5.4 (1008.6) 3. Личните възгледи на великите религиозни вождове, пророци и учители на човечеството.	92:5.4 (1008.6) 3. The personal viewpoints of the great religious leaders, the prophets and teachers of mankind.
92:5.5 (1008.7) Началото на много религиозни епохи беше положено с живота и ученията на изтъкнати хора; мнозинството значителни нравствени движения в световната история беше породено от техните вождове. И хората винаги бяха склонни да се покланят пред вожда, даже ако при това страдаха неговите учения; да се покланят на личността на вожда, даже ако забравяха провъзгласяваните от него истини. За това има основания: в еволюционния човек живее инстинктивният стремеж към помощ свише и отвън. Този горещ стремеж е призван да изпревари появата на Земята на Планетарния Принц и последващите Материални Синове. На Урантия човекът беше лишен от тези свръхчовешки вождове и управители и затова се опитваше да попълни тази загуба, обкръжавайки своите човешки вождове с легенди за техния свръхестествен произход и чудотворен живот.	92:5.5 (1008.7) Most great religious epochs have been inaugurated by the life and teachings of some outstanding personality; leadership has originated a majority of the worth-while moral movements of history. And men have always tended to venerate the leader, even at the expense of his teachings; to revere his personality, even though losing sight of the truths which he proclaimed. And this is not without reason; there is an instinctive longing in the heart of evolutionary man for help from above and beyond. This craving is designed to anticipate the appearance on earth of the Planetary Prince and the later Material Sons. On Urantia man has been deprived of these superhuman leaders and rulers, and therefore does he constantly seek to make good this loss by enshrouding his human leaders with legends pertaining to supernatural origins and miraculous careers.
92:5.6 (1008.8) Много раси смятаха, че техните вождове са се родили от девственици. Животът на такива хора изобилства с чудеса и всяка група неизменно вярва в завръщането на своя вожд. Племената на Централна Азия и досега очакват завръщането на Чингиз хан; в Тибет, Китай и Индия такава личност е Буда; в исляма — това е Мохамед; сред америндите такъв беше Хесунанин Онамоналонтон; древните юдеи, в мнозинството си, очакваха завръщането на Адам като материален управител. Във Вавилон бог Мардук представляваше увековечената легенда за Адам — представата за Божия син, свързващото звено между човека и Бога. След появата на земята на Адам така наричаните Божии синове станаха обичайно явление между планетарните раси.	92:5.6 (1008.8) Many races have conceived of their leaders as being born of virgins; their careers are liberally sprinkled with miraculous episodes, and their return is always expected by their respective groups. In central Asia the tribesmen still look for the return of Genghis Khan; in Tibet, China, and India it is Buddha; in Islam it is Mohammed; among the Amerinds it was Hesunanin Onamonalonton; with the Hebrews it was, in general, Adam’s return as a material ruler. In Babylon the god Marduk was a perpetuation of the Adam legend, the son-of-God idea, the connecting link between man and God. Following the appearance of Adam on earth, so-called sons of God were common among the world races.
92:5.7 (1009.1) Но независимо от суеверния и благоговеен страх, който извикваха тези учители, те действително бяха онези временни личностни опори, с помощта на които лостовете на богооткровената истина усъвършенстваха човешката нравственост, философия и религия.	92:5.7 (1009.1) But regardless of the superstitious awe in which they were often held, it remains a fact that these teachers were the temporal personality fulcrums on which the levers of revealed truth depended for the advancement of the morality, philosophy, and religion of mankind.
92:5.8 (1009.2) За милион години от своята история човечеството издигна не една стотица религиозни лидери — от Онагар до Гуру Нанак. Неведнъж приливът на религиозна истина и духовна вяра се сменяше с отлив и в миналото всяко възраждане на урантийската религия се отъждествяваше с живота и ученията на някакъв религиозен вожд. Говорейки за учителите от последния период, може да се окаже полезно те да се обединят в седем основни религиозни епохи на постадамическата Урантия:	92:5.8 (1009.2) There have been hundreds upon hundreds of religious leaders in the million-year human history of Urantia from Onagar to Guru Nanak. During this time there have been many ebbs and flows of the tide of religious truth and spiritual faith, and each renaissance of Urantian religion has, in the past, been identified with the life and teachings of some religious leader. In considering the teachers of recent times, it may prove helpful to group them into the seven major religious epochs of post-Adamic Urantia:
92:5.9 (1009.3) 1. Сифитски период. Сифитските свещеници, възродили се под ръководството на Амосад, станаха велики учители в постадамическата епоха. Те проповядваха във всички андитски земи и най-дълго тяхното влияние се чувстваше сред гърците и шумерите, а също и индусите, сред които те се съхраниха до наши дни като индуските брамини. Сифитите и техните последователи съумяха частично да съхранят разкритата от Адам представа за Троицата.	92:5.9 (1009.3) 1. The Sethite period. The Sethite priests, as regenerated under the leadership of Amosad, became the great post-Adamic teachers. They functioned throughout the lands of the Andites, and their influence persisted longest among the Greeks, Sumerians, and Hindus. Among the latter they have continued to the present time as the Brahmans of the Hindu faith. The Sethites and their followers never entirely lost the Trinity concept revealed by Adam.
92:5.10 (1009.4) 2. Ерата на мисионерите на Мелхиседек. Възраждането на урантийската религия стана възможно в значителна степен благодарение на усилията на проповедниците, подготвени от Макивента Мелхиседек, който живееше и учеше в Салим почти две хиляди години до Христа. Тези мисионери провъзгласиха, че вярата е отплата за божествено благоволение, и макар че техните учения не доведоха до непосредствената поява на новите религии, те станаха това основание, върху което на последващите учители на истината беше съдено да създадат религията на Урантия.	92:5.10 (1009.4) 2. Era of the Melchizedek missionaries. Urantia religion was in no small measure regenerated by the efforts of those teachers who were commissioned by Machiventa Melchizedek when he lived and taught at Salem almost two thousand years before Christ. These missionaries proclaimed faith as the price of favor with God, and their teachings, though unproductive of any immediately appearing religions, nevertheless formed the foundations on which later teachers of truth were to build the religions of Urantia.
92:5.11 (1009.5) 3. Постмелхиседекската ера. Макар че в този период проповядваха както Аменемоп, така и Ехнатон, изтъкнат религиозен гений на постмелхиседекската ера стана Мойсей — вождът на една от групите от левантийски бедуини и основател на юдейската религия. Мойсей учеше на монотеизъм. Той каза: “Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е един Господ”, “Господ е Бог и няма друг Бог освен Него”. Той упорито се стремеше да изкорени от своя народ останките от култа към духовете и даже изискваше смъртно наказание за неговите привърженици. Монотеизмът на Мойсей беше фалшифициран от неговите приемници, но впоследствие те действително се върнаха към много от неговите учения. Величието на Мойсей се заключава в неговата мъдрост и прозорливост. Много хора притежаваха по-висша представа за Бога, но никой никога не е постигал такъв успех в обръщането на голям брой хора в толкова прогресивна вяра.	92:5.11 (1009.5) 3. The post-Melchizedek era. Though Amenemope and Ikhnaton both taught in this period, the outstanding religious genius of the post-Melchizedek era was the leader of a group of Levantine Bedouins and the founder of the Hebrew religion—Moses. Moses taught monotheism. Said he: “Hear, O Israel, the Lord our God is one God.” “The Lord he is God. There is none beside him.” He persistently sought to uproot the remnants of the ghost cult among his people, even prescribing the death penalty for its practitioners. The monotheism of Moses was adulterated by his successors, but in later times they did return to many of his teachings. The greatness of Moses lies in his wisdom and sagacity. Other men have had greater concepts of God, but no one man was ever so successful in inducing large numbers of people to adopt such advanced beliefs.
92:5.12 (1009.6) 4. Шести век до Христа. В течение на този век — един от най-великите периоди на религиозното пробуждане за цялата история на Урантия, се появиха много провъзгласяващи истината хора. Сред тях е необходимо да споменем Гаутама, Конфуций, Лао Цзъ, Заратустра и учителите на джайнизма. Ученията на Гаутама получиха широко разпространение в Азия и милиони хора го почитат като Буда. Конфуций беше за китайския морал това, което беше Платон за гръцката философия, и макар ученията и на единия, и на другия да оказаха въздействие на религията, строго погледнато, нито един от тях не беше проповедник; Лао Цзъ долови повече от Бога в Дао, отколкото Конфуций в хуманността или Платон в идеализма. Заратустра, макар и попаднал под силното влияние на господстващата представа за двойствеността на духовния свят, неговите добро и зло начала, заедно с това определено възвиси идеята за единното и вечно Божество и окончателните победи на светлината над тъмнината.	92:5.12 (1009.6) 4. The sixth century before Christ. Many men arose to proclaim truth in this, one of the greatest centuries of religious awakening ever witnessed on Urantia. Among these should be recorded Gautama, Confucius, Lao-tse, Zoroaster, and the Jainist teachers. The teachings of Gautama have become widespread in Asia, and he is revered as the Buddha by millions. Confucius was to Chinese morality what Plato was to Greek philosophy, and while there were religious repercussions to the teachings of both, strictly speaking, neither was a religious teacher; Lao-tse envisioned more of God in Tao than did Confucius in humanity or Plato in idealism. Zoroaster, while much affected by the prevalent concept of dual spiritism, the good and the bad, at the same time definitely exalted the idea of one eternal Deity and of the ultimate victory of light over darkness.
92:5.13 (1010.1) 5. Първи век след Христа. Като религиозен учител Иисус Назарянин започна своя път от култа, създаден от Йоан Кръстител, и доколкото можа, се отдалечи от съблюдаването на постите и външната обредност. Освен Иисус много велики учители в тази ера бяха Павел Тарсянин и Филон Александрийски. Техните религиозни представи изиграха главна роля в еволюцията на вярата, която носи името на Христа.	92:5.13 (1010.1) 5. The first century after Christ. As a religious teacher, Jesus of Nazareth started out with the cult which had been established by John the Baptist and progressed as far as he could away from fasts and forms. Aside from Jesus, Paul of Tarsus and Philo of Alexandria were the greatest teachers of this era. Their concepts of religion have played a dominant part in the evolution of that faith which bears the name of Christ.
92:5.14 (1010.2) 6. Шести век след Христа. Мохамед основа религия, превъзхождаща много учения от това време. Той излезе с протест против социалните изисквания, които се съдържаха във вероученията на чуждоземците, и против необрязаността на религиозния живот на своя собствен народ.	92:5.14 (1010.2) 6. The sixth century after Christ. Mohammed founded a religion which was superior to many of the creeds of his time. His was a protest against the social demands of the faiths of foreigners and against the incoherence of the religious life of his own people.
92:5.15 (1010.3) 7. Петнадесети век след Христа. Този период се ознаменува с две религиозни движения: разкол на християнството на Запад и поява на новата синтетическа религия на Изток. В Европа формализираното християнство достигна такава степен на негъвкавост, при която по-нататъшният растеж беше несъвместим с единството. На Изток Нанак и неговите последователи обединиха ученията на исляма, индуизма и будизма в сикхизма — една от най-прогресивните религии в Азия.	92:5.15 (1010.3) 7. The fifteenth century after Christ. This period witnessed two religious movements: the disruption of the unity of Christianity in the Occident and the synthesis of a new religion in the Orient. In Europe institutionalized Christianity had attained that degree of inelasticity which rendered further growth incompatible with unity. In the Orient the combined teachings of Islam, Hinduism, and Buddhism were synthesized by Nanak and his followers into Sikhism, one of the most advanced religions of Asia.
92:5.16 (1010.4) Бъдещето на Урантия несъмнено е свързано с появата на учители за религиозната истина — Бащинството на Бога и братството на всички създания. Остава само да се надяваме на това, че страстните и чисти сърца на тези бъдещи пророци ще бъдат посветени не толкова на укрепването на междурелигиозните бариери, колкото на разширяването на религиозното братство между вярващите в духа — многобройни привърженици на различни интелектуални богословски теории, които са толкова характери за Урантия и Сатания.	92:5.16 (1010.4) The future of Urantia will doubtless be characterized by the appearance of teachers of religious truth—the Fatherhood of God and the fraternity of all creatures. But it is to be hoped that the ardent and sincere efforts of these future prophets will be directed less toward the strengthening of interreligious barriers and more toward the augmentation of the religious brotherhood of spiritual worship among the many followers of the differing intellectual theologies which so characterize Urantia of Satania.
6. Съставните религии ^top	6. The Composite Religions ^top
92:6.1 (1010.5) Урантийските религии на двадесети век представляват интересен материал за изследване на социалната еволюция на религиозното влечение при човека. Много вероучения почти не се измениха от времето на култа към духовете. Като класа африканските пигмеи нямат религиозни реакции, макар че някои от тях в някаква степен вярват в духовната среда. Днес те се намират на този стадий на развитие, на който беше първобитният човек в началото на еволюцията на религията. Основата на примитивната религия беше вярата в живота след смъртта. Поклонението на личностния Бог свидетелства за еволюционния прогрес, даже първия етап на откровението. Сред даяките се развиха само най-примитивните религиозни обреди. Още сравнително неотдавна най-неопределените представи за Бога съществуваха сред ескимосите и америндите, които вярваха в духове и имаха смътна представа за живота след смъртта. Сред съвременните австралийски аборигени има само страх пред духовете, боязън от тъмнината и примитивно поклонение пред предците. При зулусите едва сега се появява религия, основана на страха пред духовете и на жертвоприношенията. Много африкански племена освен тези, които изпитаха влиянието на християнските и мюсюлмански мисионери, още не са се издигнали в своето религиозно развитие над нивото на фетишите. Но някои групи отдавна се придържат към идеите на монотеизма, като например потомците на древните тракийци, които вярваха също в безсмъртието.	92:6.1 (1010.5) Twentieth-century Urantia religions present an interesting study of the social evolution of man’s worship impulse. Many faiths have progressed very little since the days of the ghost cult. The Pygmies of Africa have no religious reactions as a class, although some of them believe slightly in a spirit environment. They are today just where primitive man was when the evolution of religion began. The basic belief of primitive religion was survival after death. The idea of worshiping a personal God indicates advanced evolutionary development, even the first stage of revelation. The Dyaks have evolved only the most primitive religious practices. The comparatively recent Eskimos and Amerinds had very meager concepts of God; they believed in ghosts and had an indefinite idea of survival of some sort after death. Present-day native Australians have only a ghost fear, dread of the dark, and a crude ancestor veneration. The Zulus are just evolving a religion of ghost fear and sacrifice. Many African tribes, except through missionary work of Christians and Mohammedans, are not yet beyond the fetish stage of religious evolution. But some groups have long held to the idea of monotheism, like the onetime Thracians, who also believed in immortality.
92:6.2 (1010.6) На Урантия еволюционната и богооткровена религия се развива рамо до рамо, обединявайки се и сраствайки се с разнообразните теологични системи, съществуващи в света от времето на съставяне на настоящите документи. Може да се предложи следният списък на тези религии на Урантия от двадесети век:	92:6.2 (1010.6) On Urantia, evolutionary and revelatory religion are progressing side by side while they blend and coalesce into the diversified theologic systems found in the world in the times of the inditement of these papers. These religions, the religions of twentieth-century Urantia, may be enumerated as follows:
92:6.3 (1011.1) 1. Индуизъм — най-древната.	92:6.3 (1011.1) 1. Hinduism—the most ancient.
92:6.4 (1011.2) 2. Юдаизъм.	92:6.4 (1011.2) 2. The Hebrew religion.
92:6.5 (1011.3) 3. Будизъм.	92:6.5 (1011.3) 3. Buddhism.
92:6.6 (1011.4) 4. Конфуциански учения.	92:6.6 (1011.4) 4. The Confucian teachings.
92:6.7 (1011.5) 5. Даоски вероучения.	92:6.7 (1011.5) 5. The Taoist beliefs.
92:6.8 (1011.6) 6. Зороастризъм.	92:6.8 (1011.6) 6. Zoroastrianism.
92:6.9 (1011.7) 7. Шинтоизъм.	92:6.9 (1011.7) 7. Shinto.
92:6.10 (1011.8) 8. Джайнизъм.	92:6.10 (1011.8) 8. Jainism.
92:6.11 (1011.9) 9. Християнство.	92:6.11 (1011.9) 9. Christianity.
92:6.12 (1011.10) 10. Ислям.	92:6.12 (1011.10) 10. Islam.
92:6.13 (1011.11) 11. Сикхизъм — най-новата.	92:6.13 (1011.11) 11. Sikhism—the most recent.
92:6.14 (1011.12) Най-развитите религии на древността бяха юдаизмът и индуизмът и всяка от тях оказа огромно влияние върху историята на развитието на религията на Изтока и Запада. Както индусите, така и юдеите вярваха в боговдъхновеността и богооткровеността на своите религии и смятаха, че всички останали учения са изкривени форми на единствената истинска вяра.	92:6.14 (1011.12) The most advanced religions of ancient times were Hinduism and Judaism, and each respectively has greatly influenced the course of religious development in Orient and Occident. Both Hindus and Hebrews believed that their religions were inspired and revealed, and they believed all others to be decadent forms of the one true faith.
92:6.15 (1011.13) Индия е разделена между привържениците на индуизма, сикхизма, исляма и джайнизма, при което всяка изобразява Бога, човека и вселената в свое, отличаващо се от другите разбиране. Китай се придържа към даоските учения и конфуцианството; в Япония почитат шинтоизма.	92:6.15 (1011.13) India is divided among Hindu, Sikh, Mohammedan, and Jain, each picturing God, man, and the universe as these are variously conceived. China follows the Taoist and the Confucian teachings; Shinto is revered in Japan.
92:6.16 (1011.14) Велики междунационални и междурасови учения са юдаизмът, будизмът, християнството и ислямът. Регионите, обхванати от будизма, се простират от о. Цейлон до Бирма — през Тибет и Китай, до Япония. Будизмът не можа да се приспособи към нравите на много народи и в това отношение е сравним само с християнството.	92:6.16 (1011.14) The great international, interracial faiths are the Hebraic, Buddhist, Christian, and Islamic. Buddhism stretches from Ceylon and Burma through Tibet and China to Japan. It has shown an adaptability to the mores of many peoples that has been equaled only by Christianity.
92:6.17 (1011.15) Древноеврейската религия заключава в себе си философския преход от политеизма към монотеизма; тя е еволюционно свързващо звено между религиите на еволюцията и религиите на откровенията. Древните евреи са единственият от народите на Запада, преминал целия път от ранните еволюционни богове чак до Бога на откровението. Но широко разпространение тази истина получи само в дните на пророк Исая, който за пореден път учеше на смесена представа, обединяваща националното божество и Всеобщия Творец: “О, Господ Саваот, Бог на Израил, Ти, Боже, само Ти един; Ти сътвори небесата и земята.” В своето време надеждата за спасение на западната цивилизация се свързваше с възвишените древноеврейски концепции за добродетелите и прогресивните елински представи за красотата.	92:6.17 (1011.15) The Hebrew religion encompasses the philosophic transition from polytheism to monotheism; it is an evolutionary link between the religions of evolution and the religions of revelation. The Hebrews were the only western people to follow their early evolutionary gods straight through to the God of revelation. But this truth never became widely accepted until the days of Isaiah, who once again taught the blended idea of a racial deity combined with a Universal Creator: “O Lord of Hosts, God of Israel, you are God, even you alone; you have made heaven and earth.” At one time the hope of the survival of Occidental civilization lay in the sublime Hebraic concepts of goodness and the advanced Hellenic concepts of beauty.
92:6.18 (1011.16) Християнската религия е религия за живота и ученията на Христос, основана на юдаизма, модифицирана чрез усвояване на някои учения на зороастризма и гръцката философия и формулирана предимно от трима индивиди: Филон, Петър и Павел. От времето на Павел тя претърпя цял ред еволюционни изменения и дотолкова се проникна от западния дух, че много неевропейски народи съвсем естествено гледат на християнството като на чуждо откровение на чуждороден Бог и за чужденци.	92:6.18 (1011.16) The Christian religion is the religion about the life and teachings of Christ based upon the theology of Judaism, modified further through the assimilation of certain Zoroastrian teachings and Greek philosophy, and formulated primarily by three individuals: Philo, Peter, and Paul. It has passed through many phases of evolution since the time of Paul and has become so thoroughly Occidentalized that many non-European peoples very naturally look upon Christianity as a strange revelation of a strange God and for strangers.
92:6.19 (1011.17) Ислямът е религиозно-културна общност в Северна Африка, Левант и Югоизточна Азия. Именно еврейската теология в съчетание с последващите християнски учения превърна исляма в монотеистична религия. Привържениците на Мохамед бяха озадачени от напредничавите учения за Троицата; за тях беше непонятна доктрината за трите божествени личности като едно Божество. Опитът внезапно да бъде склонен еволюционният разум към възприемането на прогресивната богооткровена религия на истината винаги е съпроводен с големи трудности. Човекът е еволюционно създание и трябва да придобие своята религия основно с помощта на еволюционни методи.	92:6.19 (1011.17) Islam is the religio-cultural connective of North Africa, the Levant, and southeastern Asia. It was Jewish theology in connection with the later Christian teachings that made Islam monotheistic. The followers of Mohammed stumbled at the advanced teachings of the Trinity; they could not comprehend the doctrine of three divine personalities and one Deity. It is always difficult to induce evolutionary minds suddenly to accept advanced revealed truth. Man is an evolutionary creature and in the main must get his religion by evolutionary techniques.
92:6.20 (1012.1) В своето време поклонението пред предците е било явен прогрес в религиозната еволюция, но толкова удивителен, колкото и печален е фактът, че тази примитивна идея се запазва в Китай, Япония, Индия наред с изобилието от относително по-прогресивни възгледи, например, будизма и индуизма. На Запад поклонението пред предците прерасна в преклонение пред националните богове и почитание пред народните герои. В двадесети век тази националистична религия на преклонението пред героите се проявява в различните радикални и националистически светски течения, характерни за много нации и народи на Запада. Сходно отношение се среща в знаменитите университети и големи промишлени общности на англоезичните народи. Не е твърде далечна от тези представи идеята за това, че религията е само “общ стремеж към щастлив живот”. “Националните религии” са не повече от връщане към древноримското поклонение пред императора и към шинтоизма, поклонението пред държавата в образа на императорското семейство.	92:6.20 (1012.1) Ancestor worship onetime constituted a decided advance in religious evolution, but it is both amazing and regrettable that this primitive concept persists in China, Japan, and India amidst so much that is relatively more advanced, such as Buddhism and Hinduism. In the Occident, ancestor worship developed into the veneration of national gods and respect for racial heroes. In the twentieth century this hero-venerating nationalistic religion makes its appearance in the various radical and nationalistic secularisms which characterize many races and nations of the Occident. Much of this same attitude is also found in the great universities and the larger industrial communities of the English-speaking peoples. Not very different from these concepts is the idea that religion is but “a shared quest of the good life.” The “national religions” are nothing more than a reversion to the early Roman emperor worship and to Shinto—worship of the state in the imperial family.
7. По-нататъшната еволюция на религията ^top	7. The Further Evolution of Religion ^top
92:7.1 (1012.2) Религията никога няма да може да стане научен факт. Философията действително е способна да се опира на научна основа, но религията винаги ще бъде или еволюционна, или богооткровена, или тяхното възможно съчетание, каквото е тя в днешния свят.	92:7.1 (1012.2) Religion can never become a scientific fact. Philosophy may, indeed, rest on a scientific basis, but religion will ever remain either evolutionary or revelatory, or a possible combination of both, as it is in the world today.
92:7.2 (1012.3) Новите религии не се изобретяват — те или съзряват, или възникват като внезапно откровение. Всички нови еволюционни религии са само развиващи се отражения на древните вероучения, нови адаптации и приспособления. Старото не спира да съществува; то се слива с новото, подобно на това, както сикхизмът се зароди и разцъфтя на почвата и от формите на индуизма, будизма, исляма и другите култове от това време. Първобитната религия се отличаваше с по-голяма демократичност: дивакът с лекота заимстваше и споделяше. Едва с появата на богооткровената религия възниква теологичният егоизъм с неговото диктаторство и нетърпимост.	92:7.2 (1012.3) New religions cannot be invented; they are either evolved, or else they are suddenly revealed. All new evolutionary religions are merely advancing expressions of the old beliefs, new adaptations and adjustments. The old does not cease to exist; it is merged with the new, even as Sikhism budded and blossomed out of the soil and forms of Hinduism, Buddhism, Islam, and other contemporary cults. Primitive religion was very democratic; the savage was quick to borrow or lend. Only with revealed religion did autocratic and intolerant theologic egotism appear.
92:7.3 (1012.4) Всички многобройни религии на Урантия са добри в тази степен, в която довеждат човека до Бога и позволяват на човека да осъзнае Отеца. За всяка религия би било заблуда да се смята, че нейните положения са Истината; такива възгледи говорят повече за теологично невежество, отколкото за убеденост на вярата. Не съществува нито една урантийска религия, която да не би могла с полза за себе си да изучава и усвоява най-добрите от истините, съдържащи се във всички други вероучения, тъй като всички те съдържат истината. Вярващите биха се сдобили с по-голям успех, заимствайки най-доброто от живата духовна вяра на своите ближни, отколкото понасяйки онова по-лошо, което и досега присъства в техните суеверия и изживели себе си ритуали.	92:7.3 (1012.4) The many religions of Urantia are all good to the extent that they bring man to God and bring the realization of the Father to man. It is a fallacy for any group of religionists to conceive of their creed as The Truth; such attitudes bespeak more of theological arrogance than of certainty of faith. There is not a Urantia religion that could not profitably study and assimilate the best of the truths contained in every other faith, for all contain truth. Religionists would do better to borrow the best in their neighbors’ living spiritual faith rather than to denounce the worst in their lingering superstitions and outworn rituals.
92:7.4 (1012.5) Всички тези религии са се появили в резултат на различни интелектуални реакции на хората спрямо еднакво духовно ръководство. Те никога няма да се сдобият с еднообразието на ученията, догматите и ритуалите, тъй като всичко това е интелектуално. Но те са способни да достигнат и някога ще постигнат единството на истинското поклонение на вселенския Отец, тъй като то е духовно, а в духа — и такава е извечната истина — всички хора са равни.	92:7.4 (1012.5) All these religions have arisen as a result of man’s variable intellectual response to his identical spiritual leading. They can never hope to attain a uniformity of creeds, dogmas, and rituals—these are intellectual; but they can, and some day will, realize a unity in true worship of the Father of all, for this is spiritual, and it is forever true, in the spirit all men are equal.
92:7.5 (1012.6) Ценностите, осъзнавани от примитивната религия, в много отношения бяха материални, но цивилизацията възвисява религиозни ценности, тъй като истинската религия е посвещаването на “аз”-а на съществени и висши ценности. Според развитието на религията етиката става философия на морала, а моралът — средство за самодисциплина, опираща се на критериите за висшите значения и ценности, божествените и духовни идеали. Така религията става стихийна и изтънчена страст, този жив опит, който се отдава на предаността на любовта.	92:7.5 (1012.6) Primitive religion was largely a material-value consciousness, but civilization elevates religious values, for true religion is the devotion of the self to the service of meaningful and supreme values. As religion evolves, ethics becomes the philosophy of morals, and morality becomes the discipline of self by the standards of highest meanings and supreme values—divine and spiritual ideals. And thus religion becomes a spontaneous and exquisite devotion, the living experience of the loyalty of love.
92:7.6 (1013.1) Качеството на религията се определя от следните фактори:	92:7.6 (1013.1) The quality of a religion is indicated by:
92:7.7 (1013.2) 1. Еднакви ценности — преданост.	92:7.7 (1013.2) 1. Level of values—loyalties.
92:7.8 (1013.3) 2. Дълбочина на значението — способност на индивида за идеалистично възприемане на тези висши ценности.	92:7.8 (1013.3) 2. Depth of meanings—the sensitization of the individual to the idealistic appreciation of these highest values.
92:7.9 (1013.4) 3. Интензивност на посвещението — степен на привързаността към тези божествени ценности.	92:7.9 (1013.4) 3. Consecration intensity—the degree of devotion to these divine values.
92:7.10 (1013.5) 4. Свободен прогрес на личността по космическия път на идеалистичния духовен живот, осъзнаване статута на Божия син и нескончаемото развитие в статута гражданин на вселената.	92:7.10 (1013.5) 4. The unfettered progress of the personality in this cosmic path of idealistic spiritual living, realization of sonship with God and never-ending progressive citizenship in the universe.
92:7.11 (1013.6) Развитието на религиозните значения в самосъзнанието на детето се извършва тогава, когато то прехвърля своите представи за всемогъщество от своите родители на Бога. И целият религиозен опит на такова дете зависи от това, което е преобладавало в неговите отношения с родителите: страх или любов. На робите винаги им беше изключително трудно да превърнат своя страх пред господаря в любов към Бога. Цивилизацията, науката и прогресивните религии трябва да освободят човечеството от тези страхове, породени от благоговейния ужас, който предизвикваха природните явления. Затова просвещението трябва да избави образованите смъртни от всякаква зависимост от посредниците в общуването с Божеството.	92:7.11 (1013.6) Religious meanings progress in self-consciousness when the child transfers his ideas of omnipotence from his parents to God. And the entire religious experience of such a child is largely dependent on whether fear or love has dominated the parent-child relationship. Slaves have always experienced great difficulty in transferring their master-fear into concepts of God-love. Civilization, science, and advanced religions must deliver mankind from those fears born of the dread of natural phenomena. And so should greater enlightenment deliver educated mortals from all dependence on intermediaries in communion with Deity.
92:7.12 (1013.7) Тези промеждутъчни стадии на идолопоклоннически колебания в преноса на благоговение от човешкото и видимото към божественото и невидимото са неизбежни, но до тяхното намаляване трябва да доведе осъзнаването на помощта, която оказва вътрешният божествен дух. При все това огромно влияние на човека оказваха не само неговата представа за Божеството, но и характерът на героите, избрани от него за почитание. Крайно прискърбно е, че тези, които стигнаха до поклонение пред божествения и възкръснал Христос, не забелязаха човека, доблестния и храбър герой — Йешуа бен Йосиф.	92:7.12 (1013.7) These intermediate stages of idolatrous hesitation in the transfer of veneration from the human and the visible to the divine and invisible are inevitable, but they should be shortened by the consciousness of the facilitating ministry of the indwelling divine spirit. Nevertheless, man has been profoundly influenced, not only by his concepts of Deity, but also by the character of the heroes whom he has chosen to honor. It is most unfortunate that those who have come to venerate the divine and risen Christ should have overlooked the man—the valiant and courageous hero—Joshua ben Joseph.
92:7.13 (1013.8) Съвременният човек притежава адекватно религиозно съзнание, но неговите вероизповедни обичаи са объркани и дискредитирани от ускорените социални метаморфози и безпрецедентното развитие на науката. Мислещите мъже и жени имат нужда от преосмислена религия и това изискване ще принуди религията да направи преоценка на своите ценности.	92:7.13 (1013.8) Modern man is adequately self-conscious of religion, but his worshipful customs are confused and discredited by his accelerated social metamorphosis and unprecedented scientific developments. Thinking men and women want religion redefined, and this demand will compel religion to re-evaluate itself.
92:7.14 (1013.9) На съвременните хора се налага да коригират човешките ценности в живота на едно поколение в по-голяма степен, отколкото това беше правено за последните две хиляди години. Всичко това влияе на общественото отношение към религията, тъй като религията винаги е и начин на живот и начин на мислене.	92:7.14 (1013.9) Modern man is confronted with the task of making more readjustments of human values in one generation than have been made in two thousand years. And this all influences the social attitude toward religion, for religion is a way of living as well as a technique of thinking.
92:7.15 (1013.10) Истинската религия винаги е длъжна едновременно да бъде и вечен фундамент, и пътеводна звезда за всички устойчиви цивилизации.	92:7.15 (1013.10) True religion must ever be, at one and the same time, the eternal foundation and the guiding star of all enduring civilizations.
92:7.16 (1013.11) [Представено от Мелхиседек от Небадон.]	92:7.16 (1013.11) [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]