Документ 102	Paper 102
Основите на религиозната вяра	The Foundations of Religious Faith
102:0.1 (1118.1) ЗА НЕВЯРВАЩИЯ материалист човекът е само еволюционна случайност. Неговите надежди за продължаване на живота са плод на смъртното въображение; неговите страхове, любов, желания и убеждения са само реакция на случайни съчетания на някои безжизнени атоми на материята. Никаква проява на енергия или изражение на доверието няма да могат да го пренесат отвъд гроба. Благочестивият труд и въодушевяващият гений на най-добрите представители на човечеството са обречени на унищожение чрез смъртта — дългата и самотна нощ на вечното забвение и гибелта на душата. Неизразимото отчаяние е единствената награда на човека за живота му, преживян в труд под временното слънце на смъртното съществуване. Всеки нов ден бавно и вярно затяга примката на безжалостната съдба, която по решение на враждебната и безпощадна материална вселена ще бъде завършващо оскърбление на всичко прекрасно, благородно, възвишено и добродетелно в човешките желания.	102:0.1 (1118.1) TO THE unbelieving materialist, man is simply an evolutionary accident. His hopes of survival are strung on a figment of mortal imagination; his fears, loves, longings, and beliefs are but the reaction of the incidental juxtaposition of certain lifeless atoms of matter. No display of energy nor expression of trust can carry him beyond the grave. The devotional labors and inspirational genius of the best of men are doomed to be extinguished by death, the long and lonely night of eternal oblivion and soul extinction. Nameless despair is man’s only reward for living and toiling under the temporal sun of mortal existence. Each day of life slowly and surely tightens the grasp of a pitiless doom which a hostile and relentless universe of matter has decreed shall be the crowning insult to everything in human desire which is beautiful, noble, lofty, and good.
102:0.2 (1118.2) Но пределът на човека в неговото вечно предназначение не е в това; такова видение е само вик на отчаяние на заблудилата се душа, отклонила се от пътя в духовен мрак, продължаваща своята борба пред лицето на механистичната софистика на материалната философия и ослепена от объркванията и изкривяванията, с които е изпълнено сложното знание. И цялата тази съдба на безизходността, цялата тази съдба на отчаянието завинаги се разсейва от едно смело усилие на вярата, произлизащо от най-скромното и необразовано от Божиите деца на Земята.	102:0.2 (1118.2) But such is not man’s end and eternal destiny; such a vision is but the cry of despair uttered by some wandering soul who has become lost in spiritual darkness, and who bravely struggles on in the face of the mechanistic sophistries of a material philosophy, blinded by the confusion and distortion of a complex learning. And all this doom of darkness and all this destiny of despair are forever dispelled by one brave stretch of faith on the part of the most humble and unlearned of God’s children on earth.
102:0.3 (1118.3) Тази спасителна вяра се ражда в човешкото сърце, когато нравственото съзнание на човека разбира, че човешките ценности могат да бъдат преобразувани в смъртен опит от материални в духовни, от човешки в божествени, от временни във вечни.	102:0.3 (1118.3) This saving faith has its birth in the human heart when the moral consciousness of man realizes that human values may be translated in mortal experience from the material to the spiritual, from the human to the divine, from time to eternity.
1. Религиозната убеденост ^top	1. Assurances of Faith ^top
102:1.1 (1118.4) Превръщането на примитивното и еволюционно чувство за дълг на човека в по-високата и надеждна вяра във вечните реалности на откровението се обяснява с дейността на Настройчика на Съзнанието. За да може човекът да разбере пътя на вярата — път, водещ към висше постижение, неговото сърце трябва да жадува за съвършенство. Всеки човек, решил да изпълнява божествената воля, познава пътя на истината. Буквално вярно е: “Човешкото е нужно да го познаеш, за да го обикнеш, но божественото трябва да го обичаш, за да го познаеш.” Но честните колебания и искрени съмнения не са грях; такова отношение само задържа постепенното движение към придобиването на съвършенство. Детската доверчивост е ключът към царството на небесния възход, но прогресът като цяло зависи от енергичното проявление на твърдата и дълбока вяра на зрелия човек.	102:1.1 (1118.4) The work of the Thought Adjuster constitutes the explanation of the translation of man’s primitive and evolutionary sense of duty into that higher and more certain faith in the eternal realities of revelation. There must be perfection hunger in man’s heart to insure capacity for comprehending the faith paths to supreme attainment. If any man chooses to do the divine will, he shall know the way of truth. It is literally true, “Human things must be known in order to be loved, but divine things must be loved in order to be known.” But honest doubts and sincere questionings are not sin; such attitudes merely spell delay in the progressive journey toward perfection attainment. Childlike trust secures man’s entrance into the kingdom of heavenly ascent, but progress is wholly dependent on the vigorous exercise of the robust and confident faith of the full-grown man.
102:1.2 (1119.1) Научните доводи са основани на емпиричните факти на времето; религиозната вяра строи своите доводи от позицията на духовната програма на вечността. Истинската мъдрост ни убеждава да позволим на вярата чрез религиозна проницателност и духовна трансформация да направят за нас това, в което са безсилни знанията и разсъжденията.	102:1.2 (1119.1) The reason of science is based on the observable facts of time; the faith of religion argues from the spirit program of eternity. What knowledge and reason cannot do for us, true wisdom admonishes us to allow faith to accomplish through religious insight and spiritual transformation.
102:1.3 (1119.2) Разкриването на истината на Урантия, обречена на изолация след бунта, твърде често се смесваше с изявленията на частични и преходни космологии. Истината остава неизменна от поколение на поколение, но съпътстващите учения за физическия свят се изменят от ден на ден, от година на година. Не следва да се омаловажава вечната истина само поради това, че тя се оказва в съседство с остарели идеи, засягащи материалния свят. Колкото повече научни факти знаете, толкова по-малка може да бъде вашата увереност; колкото по-религиозни ставате, толкова по-голяма става вашата убеденост.	102:1.3 (1119.2) Owing to the isolation of rebellion, the revelation of truth on Urantia has all too often been mixed up with the statements of partial and transient cosmologies. Truth remains unchanged from generation to generation, but the associated teachings about the physical world vary from day to day and from year to year. Eternal truth should not be slighted because it chances to be found in company with obsolete ideas regarding the material world. The more of science you know, the less sure you can be; the more of religion you have, the more certain you are.
102:1.4 (1119.3) Научната достоверност води своето начало изцяло от интелекта; религиозната убеденост изхожда от самите основи на цялата личност. Науката апелира към разбирането на ума; религията апелира към лоялността и предаността на тялото, разума и духа — към цялата личност.	102:1.4 (1119.3) The certainties of science proceed entirely from the intellect; the certitudes of religion spring from the very foundations of the entire personality. Science appeals to the understanding of the mind; religion appeals to the loyalty and devotion of the body, mind, and spirit, even to the whole personality.
102:1.5 (1119.4) Бог е толкова всецяло реален и абсолютен, че никой материален признак или демонстрация на така нареченото чудо не могат да служат като потвърждение на неговата реалност. Ние винаги ще Го познаваме затова, защото Му се доверяваме и нашата вяра в Него е изцяло основана на нашето лично участие в божествените проявления на неговата безкрайна реалност.	102:1.5 (1119.4) God is so all real and absolute that no material sign of proof or no demonstration of so-called miracle may be offered in testimony of his reality. Always will we know him because we trust him, and our belief in him is wholly based on our personal participation in the divine manifestations of his infinite reality.
102:1.6 (1119.5) Вътрешният Настройчик на Съзнанието неизбежно пробужда в душата на човека истинската и търсеща жажда за съвършенство заедно с ненаситно любопитство, което може адекватно да се удовлетвори само в общуване с Бога — божествения Източник на този Настройчик. Жадуващата човешка душа не е съгласна на по-малко от лично познаване на живия Бог. Бог може да бъде колкото искате по-голям от висшата и съвършена нравствена личност, но за нашата ненаситна и крайна представа Той не може да бъде нещо по-малко.	102:1.6 (1119.5) The indwelling Thought Adjuster unfailingly arouses in man’s soul a true and searching hunger for perfection together with a far-reaching curiosity which can be adequately satisfied only by communion with God, the divine source of that Adjuster. The hungry soul of man refuses to be satisfied with anything less than the personal realization of the living God. Whatever more God may be than a high and perfect moral personality, he cannot, in our hungry and finite concept, be anything less.
2. Религията и реалността ^top	2. Religion and Reality ^top
102:2.1 (1119.6) Наблюдателните умове и проницателните души ще познаят религията, срещайки я в живота на своите ближни. Религията не изисква определение; ние всички знаем нейните социални, интелектуални, нравствени и духовни плодове. И всичко това произлиза от факта, че религията е достояние на човечеството; тя не е плод на културата. Разбира се, субективната представа за религията продължава да запазва човешки черти, изпълнена с кабалата на невежеството, робската зависимост от суеверията, лъжите на софистиката и заблужденията на лъжливата философия.	102:2.1 (1119.6) Observing minds and discriminating souls know religion when they find it in the lives of their fellows. Religion requires no definition; we all know its social, intellectual, moral, and spiritual fruits. And this all grows out of the fact that religion is the property of the human race; it is not a child of culture. True, one’s perception of religion is still human and therefore subject to the bondage of ignorance, the slavery of superstition, the deceptions of sophistication, and the delusions of false philosophy.
102:2.2 (1119.7) Една от характерните особености на истинската религиозна убеденост се заключава в това, че независимо от абсолютността на утвърдената и непоколебима позиция духът на нейното изражение е толкова сдържан и умерен, че тя никога няма да остави ни най-малкото впечатление за самоувереност или егоистична екзалтация. Мъдростта на религиозния опит е парадоксална с това, че тя недвусмислено е рожба и на човека, и на Настройчика. Религиозната сила не е продукт на лични привилегии на индивида, а следствие от възвишеното партньорство на човека и вечния източник на всяка мъдрост. Затова думите и действията на истинската и честна религия стават непреодолим авторитет за всички просветени смъртни.	102:2.2 (1119.7) One of the characteristic peculiarities of genuine religious assurance is that, notwithstanding the absoluteness of its affirmations and the stanchness of its attitude, the spirit of its expression is so poised and tempered that it never conveys the slightest impression of self-assertion or egoistic exaltation. The wisdom of religious experience is something of a paradox in that it is both humanly original and Adjuster derivative. Religious force is not the product of the individual’s personal prerogatives but rather the outworking of that sublime partnership of man and the everlasting source of all wisdom. Thus do the words and acts of true and undefiled religion become compellingly authoritative for all enlightened mortals.
102:2.3 (1119.8) Факторите на религиозния опит лошо се поддават на определение и анализ, но не е трудно да забележимо, че хората, за които религията е станала втора природа, живеят и действат така, сякаш се намират в присъствието на Вечния. Вярващите хора реагират на този временен живот така, сякаш безсмъртието вече се намира в пределите на тяхната власт. В живота на такива смъртни има здрава самобитност и спонтанност на изражението, завинаги отделяща ги от техните събратя, които са попили в себе си само мъдростта на света. Създава се впечатлението, че вярващите успешно се освобождават от изнурителното бързане и мъчителния стрес, с които се съпровождат злополучията, присъщи на скоротечните потоци на времето; устойчивостта на тяхната личност и спокойствието на характера са необясними за законите на физиологията, психологията и социологията.	102:2.3 (1119.8) It is difficult to identify and analyze the factors of a religious experience, but it is not difficult to observe that such religious practitioners live and carry on as if already in the presence of the Eternal. Believers react to this temporal life as if immortality already were within their grasp. In the lives of such mortals there is a valid originality and a spontaneity of expression that forever segregate them from those of their fellows who have imbibed only the wisdom of the world. Religionists seem to live in effective emancipation from harrying haste and the painful stress of the vicissitudes inherent in the temporal currents of time; they exhibit a stabilization of personality and a tranquillity of character not explained by the laws of physiology, psychology, and sociology.
102:2.4 (1120.1) Времето е постоянен фактор в придобиването на знания; даровете на религията са достъпни веднага, независимо от важността на растежа в благодат — явния прогрес във всички аспекти на религиозния опит. Знанието е вечно търсене; вие винаги научавате нещо ново, но сте неспособни някога да стигнете до пълно знание на абсолютната истина. Единствено само знанието не дава абсолютна увереност — само все по-голяма вероятност за приближение; но духовно озарената религиозна душа знае, при това знае сега. И при все това тази най-дълбока и положителна увереност не довежда до това, здравомислещият вярващ да започне да проявява по-малки интереси към излитанията и паданията по пътя на развитието на човешката мъдрост, материалната страна на която се ограничава с постиженията на бавно прогресираща наука.	102:2.4 (1120.1) Time is an invariable element in the attainment of knowledge; religion makes its endowments immediately available, albeit there is the important factor of growth in grace, definite advancement in all phases of religious experience. Knowledge is an eternal quest; always are you learning, but never are you able to arrive at the full knowledge of absolute truth. In knowledge alone there can never be absolute certainty, only increasing probability of approximation; but the religious soul of spiritual illumination knows, and knows now. And yet this profound and positive certitude does not lead such a sound-minded religionist to take any less interest in the ups and downs of the progress of human wisdom, which is bound up on its material end with the developments of slow-moving science.
102:2.5 (1120.2) Даже научните открития не са истински реални в емпиричното съзнание на човека, докато не им бъде дадено обяснение и не бъде открита тяхната взаимовръзка, докато техните съществени факти не станат действително значение благодарение на включването в мисловните потоци на разума. Смъртният човек гледа даже на своето физическо обкръжение от нивото на разума, в перспективата на психологическото възприятие. Затова не е удивително, че предлагайки изключително цялостно тълкуване на вселената, човек се стреми да отъждестви това енергийно единство на своята наука с духовното единство на своя религиозен опит. Разумът е единство; смъртното създание съществува на нивото на разума и възприема вселенските реалности през призмата на умствените си способности. Гледната точка на разума не разкрива екзистенциалното единство на източника на реалността — Първия Източник и Център, но тя е способна да предаде и някога ще предаде на човека емпиричния синтез на енергията, разума и духа като Висшето Същество. Но разумът никога няма да се сдобие с успех в това обединение на разнообразните проявления на реалността, не притежавайки ясно съзнание за материалните неща, интелектуалните значения и духовните ценности; само в хармония с триединството на функционалната реалност има единство и само в единството има лично удовлетворение от реализацията на космическото постоянство и последователност.	102:2.5 (1120.2) Even the discoveries of science are not truly real in the consciousness of human experience until they are unraveled and correlated, until their relevant facts actually become meaning through encircuitment in the thought streams of mind. Mortal man views even his physical environment from the mind level, from the perspective of its psychological registry. It is not, therefore, strange that man should place a highly unified interpretation upon the universe and then seek to identify this energy unity of his science with the spirit unity of his religious experience. Mind is unity; mortal consciousness lives on the mind level and perceives the universal realities through the eyes of the mind endowment. The mind perspective will not yield the existential unity of the source of reality, the First Source and Center, but it can and sometime will portray to man the experiential synthesis of energy, mind, and spirit in and as the Supreme Being. But mind can never succeed in this unification of the diversity of reality unless such mind is firmly aware of material things, intellectual meanings, and spiritual values; only in the harmony of the triunity of functional reality is there unity, and only in unity is there the personality satisfaction of the realization of cosmic constancy and consistency.
102:2.6 (1120.3) В човешкия опит единството най-добре се изразява във философията. И макар че плътта на философската мисъл трябва винаги да се основава на материалните факти, душата и енергията на истината на истинските движещи сили на философията е духовна проницателност на смъртните.	102:2.6 (1120.3) Unity is best found in human experience through philosophy. And while the body of philosophic thought must ever be founded on material facts, the soul and energy of true philosophic dynamics is mortal spiritual insight.
102:2.7 (1120.4) По своята природа еволюционният човек не намира удоволствия в упорития труд. За да не изостава жизненият опит на човека от настойчивите изисквания и подбуди на растящия религиозен опит, е необходима постоянна активност в областта на духовния растеж, интелектуалното развитие, разширяването на фактическите знания и социалното служене. Истинската религия е невъзможна отделно от високата активност на личността. Затова най-ленивите хора често бягат от строгостта на истинската религиозна дейност с помощта на изкусна самозаблуда, стремейки се да намерят убежище в лъжливото укритие на стереотипните доктрини и догми. Но истинската религия е жива. Интелектуалното закостеняване на религиозните концепции е равносилно на духовна смърт. Вие сте неспособни да си съставите представа за религията без идеи, но когато религията се свежда само до идеи, тя престава да бъде религия и става само разновидност на човешката философия.	102:2.7 (1120.4) Evolutionary man does not naturally relish hard work. To keep pace in his life experience with the impelling demands and the compelling urges of a growing religious experience means incessant activity in spiritual growth, intellectual expansion, factual enlargement, and social service. There is no real religion apart from a highly active personality. Therefore do the more indolent of men often seek to escape the rigors of truly religious activities by a species of ingenious self-deception through resorting to a retreat to the false shelter of stereotyped religious doctrines and dogmas. But true religion is alive. Intellectual crystallization of religious concepts is the equivalent of spiritual death. You cannot conceive of religion without ideas, but when religion once becomes reduced only to an idea, it is no longer religion; it has become merely a species of human philosophy.
102:2.8 (1121.1) Има и други типове неустойчиви и недисциплинирани души, готови да използват сантименталните религиозни идеи за бягство от дразнещите изисквания на живота. Когато някои нерешителни и покорни смъртни се опитват да се избавят от непоносимия гнет на еволюционния живот, на тях им се струва, че религията — такава, каквато я виждат те, предлага най-близкото убежище, най-краткия път за спасение. Но мисията на религията се заключава в това, да подготви човека за смело и даже героично противостоене на превратностите на живота. Религията е висше дарование на еволюционния човек — единственото, което му позволява да живее и “да бъде твърд, сякаш виждайки Този, Който е невидим”. Що се отнася до мистицизма, то той често бива сходен с оттегляне от живота и се приема от тези хора, на които не е по душа по-трудоемката религиозна дейност, присъща на открития религиозен живот в общуването с хората. Истинската религия трябва да действа. Поведението ще бъде следствие на религията, когато човекът действително я овладее, или по-точно, когато на религията бъде позволено да овладее човека. Религията никога няма да се удовлетвори само с едното разсъждение или пасивното чувстване.	102:2.8 (1121.1) Again, there are other types of unstable and poorly disciplined souls who would use the sentimental ideas of religion as an avenue of escape from the irritating demands of living. When certain vacillating and timid mortals attempt to escape from the incessant pressure of evolutionary life, religion, as they conceive it, seems to present the nearest refuge, the best avenue of escape. But it is the mission of religion to prepare man for bravely, even heroically, facing the vicissitudes of life. Religion is evolutionary man’s supreme endowment, the one thing which enables him to carry on and “endure as seeing Him who is invisible.” Mysticism, however, is often something of a retreat from life which is embraced by those humans who do not relish the more robust activities of living a religious life in the open arenas of human society and commerce. True religion must act. Conduct will be the result of religion when man actually has it, or rather when religion is permitted truly to possess the man. Never will religion be content with mere thinking or unacting feeling.
102:2.9 (1121.2) Ние не си затваряме очите пред факта, че религията често пъти действа неразумно, даже не религиозно, но тя действа. Религиозните заблуждения водеха до кървави преследвания, но от памтивека религията се отличаваше с дейност; тя е активна!	102:2.9 (1121.2) We are not blind to the fact that religion often acts unwisely, even irreligiously, but it acts. Aberrations of religious conviction have led to bloody persecutions, but always and ever religion does something; it is dynamic!
3. Знанието, мъдростта и проницателността ^top	3. Knowledge, Wisdom, and Insight ^top
102:3.1 (1121.3) Непълноценността на интелекта или оскъдността на образованието са неизбежно препятствие за високите религиозни постижения, тъй като толкова мизерно духовно обкръжение лишава религията от нейния главен канал за философско съприкосновение със света на научното знание. Интелектуалните фактори на религията са важни, но тяхното прекомерно развитие е не по-малък ограничаващ и сдържащ фактор. Религията трябва постоянно да се труди в условията на един принудителен парадокс: необходимостта от ефективно използване на мисълта, в същото време съмнявайки се в духовната полза от всяко мислене.	102:3.1 (1121.3) Intellectual deficiency or educational poverty unavoidably handicaps higher religious attainment because such an impoverished environment of the spiritual nature robs religion of its chief channel of philosophic contact with the world of scientific knowledge. The intellectual factors of religion are important, but their overdevelopment is likewise sometimes very handicapping and embarrassing. Religion must continually labor under a paradoxical necessity: the necessity of making effective use of thought while at the same time discounting the spiritual serviceableness of all thinking.
102:3.2 (1121.4) Религиозните спекулации са неизбежни, но винаги пагубни; спекулацията неизменно фалшифицира своя обект. Спекулацията се стреми да превърне религията в нещо материално или хуманистично и така, по пътя на прякото вмешателство в ясността на логическите мисли, косвено принуждава религията да се представи като функция на временния свят — същия този свят, на който тя трябва да служи като вечно противопоставяне. Затова религията винаги ще се характеризира с парадокси, причината за които се заключава в отсъствието на емпирична връзка между материалните и духовни нива на вселената — моронтийните мота, свръхфилософската възприемчивост и разпознаването на истината и усещането на единство.	102:3.2 (1121.4) Religious speculation is inevitable but always detrimental; speculation invariably falsifies its object. Speculation tends to translate religion into something material or humanistic, and thus, while directly interfering with the clarity of logical thought, it indirectly causes religion to appear as a function of the temporal world, the very world with which it should everlastingly stand in contrast. Therefore will religion always be characterized by paradoxes, the paradoxes resulting from the absence of the experiential connection between the material and the spiritual levels of the universe—morontia mota, the superphilosophic sensitivity for truth discernment and unity perception.
102:3.3 (1121.5) Материалните чувства — човешките емоции, водят непосредствено към мирни действия, егоистични актове. Религиозната проницателност, духовните мотивации водят непосредствено към религиозни действия — безкористни актове на социалното служене и алтруистичното човеколюбие.	102:3.3 (1121.5) Material feelings, human emotions, lead directly to material actions, selfish acts. Religious insights, spiritual motivations, lead directly to religious actions, unselfish acts of social service and altruistic benevolence.
102:3.4 (1121.6) Религиозната страст е неутолимо търсене на божествена реалност. Религиозният опит е осъзнаването на това, че си придобил Бога. А когато човек действително намери Бога, душата му се препълва с толкова неописуемия и неудържим възторг на откриването, че го овладява потребност от любвеобилно служене и общуване със своите по-малко просветлени събратя — не за да разказва, че е открил Бога, а за да излее над тях препълващата душата му вечна добродетел, да оживи и облагороди с нея своите ближни. Неподправената религия води до разширяване на социалното служене.	102:3.4 (1121.6) Religious desire is the hunger quest for divine reality. Religious experience is the realization of the consciousness of having found God. And when a human being does find God, there is experienced within the soul of that being such an indescribable restlessness of triumph in discovery that he is impelled to seek loving service-contact with his less illuminated fellows, not to disclose that he has found God, but rather to allow the overflow of the welling-up of eternal goodness within his own soul to refresh and ennoble his fellows. Real religion leads to increased social service.
102:3.5 (1122.1) Науката, знанието води до фактическо осъзнаване; религията, опитът води към ценностно осъзнаване; философията, мъдростта води към координирано осъзнаване; откровението (заменящо моронтийните мота) води към осъзнаването на истинската реалност; координацията на съзнанието, отразяващо факти, ценности и истинска реалност, е осъзнаването на реалността на личността, максималността на битието, заедно с вярата във възможността за оцеляване на дадената конкретна личност.	102:3.5 (1122.1) Science, knowledge, leads to fact consciousness; religion, experience, leads to value consciousness; philosophy, wisdom, leads to co-ordinate consciousness; revelation (the substitute for morontia mota) leads to the consciousness of true reality; while the co-ordination of the consciousness of fact, value, and true reality constitutes awareness of personality reality, maximum of being, together with the belief in the possibility of the survival of that very personality.
102:3.6 (1122.2) Знанието води до разделение на хората, пораждайки социални слоеве и касти. Религията води към служене на хората, създавайки етика и алтруизъм. Мъдростта води към по-високо и успешно съдружие както на идеи, така и на хора. Откровението освобождава хората и им помага да застанат на пътя на вечния подвиг.	102:3.6 (1122.2) Knowledge leads to placing men, to originating social strata and castes. Religion leads to serving men, thus creating ethics and altruism. Wisdom leads to the higher and better fellowship of both ideas and one’s fellows. Revelation liberates men and starts them out on the eternal adventure.
102:3.7 (1122.3) Науката класифицира хората, религията обича хората — такива като вас; мъдростта различава хората по достойнство, откровението прославя човека и разкрива неговата способност да бъде партньор на Бога.	102:3.7 (1122.3) Science sorts men; religion loves men, even as yourself; wisdom does justice to differing men; but revelation glorifies man and discloses his capacity for partnership with God.
102:3.8 (1122.4) Науката напразно се опитва да създаде братство на културата; религията поражда братството на духа. Философията се стреми към братството на мъдростта; откровението изобразява вечното братство — Райския Корпус на Завършилите.	102:3.8 (1122.4) Science vainly strives to create the brotherhood of culture; religion brings into being the brotherhood of the spirit. Philosophy strives for the brotherhood of wisdom; revelation portrays the eternal brotherhood, the Paradise Corps of the Finality.
102:3.9 (1122.5) Знанията пораждат гордост от факта на личността; мъдростта е осъзнаване на значението на личността; религията е опит за познаване на ценността на личността; откровението е увереността в запазването на личността след смъртта.	102:3.9 (1122.5) Knowledge yields pride in the fact of personality; wisdom is the consciousness of the meaning of personality; religion is the experience of cognizance of the value of personality; revelation is the assurance of personality survival.
102:3.10 (1122.6) Науката се опитва да идентифицира, анализира и класифицира отделните части на безкрайния космос. Религията обхваща идеята за цялото, целия космос. Философията се опитва да свърже материалните части на науката с постиганата от духа концепция за цялото. Там, където такъв опит е недостъпен за философията, откровението се сдобива с успех, потвърждавайки, че космическият кръг е всеобщ и вечен, абсолютен и безкраен. Следователно този космос на Безкрайния АЗ СЪМ е безпределен, безграничен и всеобхватен — извънвремеви, извънпространствен и безусловен. И ние свидетелстваме, че Безкрайното АЗ СЪМ е и Бащата на Михаил Небадонски, и Богът на човешкото спасение.	102:3.10 (1122.6) Science seeks to identify, analyze, and classify the segmented parts of the limitless cosmos. Religion grasps the idea-of-the-whole, the entire cosmos. Philosophy attempts the identification of the material segments of science with the spiritual-insight concept of the whole. Wherein philosophy fails in this attempt, revelation succeeds, affirming that the cosmic circle is universal, eternal, absolute, and infinite. This cosmos of the Infinite I AM is therefore endless, limitless, and all-inclusive—timeless, spaceless, and unqualified. And we bear testimony that the Infinite I AM is also the Father of Michael of Nebadon and the God of human salvation.
102:3.11 (1122.7) Науката показва Божеството като факт; философията представя идеята за Абсолюта; религията вижда Бога като любяща духовна личност. Откровението потвърждава единството и факта на Божеството, идеите за Абсолюта и духовната личност на Бога и освен това представлява тази концепция в качеството на нашия Баща — всеобщия факт на съществуването, вечните идеи на разума и безкрайния дух на живота.	102:3.11 (1122.7) Science indicates Deity as a fact; philosophy presents the idea of an Absolute; religion envisions God as a loving spiritual personality. Revelation affirms the unity of the fact of Deity, the idea of the Absolute, and the spiritual personality of God and, further, presents this concept as our Father—the universal fact of existence, the eternal idea of mind, and the infinite spirit of life.
102:3.12 (1122.8) Стремежът към знания е наука; стремежът към мъдрост е философия; любовта към Бога е религия; жаждата за истина е откровение. Но именно вътрешният Настройчик на Съзнанието съединява в човека чувството за реалност с духовното вникване в космоса.	102:3.12 (1122.8) The pursuit of knowledge constitutes science; the search for wisdom is philosophy; the love for God is religion; the hunger for truth is a revelation. But it is the indwelling Thought Adjuster that attaches the feeling of reality to man’s spiritual insight into the cosmos.
102:3.13 (1122.9) В науката идеята предшества нейното осъзнато изражение; в религията, опитът за осъзнаване предшества изразяването на идеята. Съществува огромно различие между еволюционната воля да вярваш и творението на просветения ум, религиозната проницателност и откровение — волята, която вярва.	102:3.13 (1122.9) In science, the idea precedes the expression of its realization; in religion, the experience of realization precedes the expression of the idea. There is a vast difference between the evolutionary will-to-believe and the product of enlightened reason, religious insight, and revelation—the will that believes.
102:3.14 (1122.10) В процеса на еволюцията религията често води човека към създаване на собствени представи за Бога; откровението демонстрира феномена на Бога, развиващ самия човек, докато в земния живот на Христос Михаил ние виждаме феномена на Бога, разкриващ Себе Си на човека. Еволюцията се стреми да направи Бога човекоподобен; откровението се стреми да направи човека Богоподобен.	102:3.14 (1122.10) In evolution, religion often leads to man’s creating his concepts of God; revelation exhibits the phenomenon of God’s evolving man himself, while in the earth life of Christ Michael we behold the phenomenon of God’s revealing himself to man. Evolution tends to make God manlike; revelation tends to make man Godlike.
102:3.15 (1122.11) Науката бива удовлетворявана само от първопричини, религията — от върховна личност, философията — от единство. Откровението утвърждава единството и благотворността и на трите. Вечната реалност е благо за вселената, а не лъжливи временни представи за пространственото зло. В духовния опит на всички личности е извечна истината за това, че реалното е доброто и че доброто е реалното.	102:3.15 (1122.11) Science is only satisfied with first causes, religion with supreme personality, and philosophy with unity. Revelation affirms that these three are one, and that all are good. The eternal real is the good of the universe and not the time illusions of space evil. In the spiritual experience of all personalities, always is it true that the real is the good and the good is the real.
4. Фактът на опита ^top	4. The Fact of Experience ^top
102:4.1 (1123.1) Благодарение на присъствието във вашия разум на Настройчика на Съзнанието познаването на разума на Бога за вас не е по-голяма тайна, отколкото осъзнаването на своята способност да се познае всеки друг разум — човешки или свръхчовешки. В религията и общественото съзнание има обща черта — те се основават върху осъзнаване на съществуването на други интелекти. Методът, с помощта на който сте способни да възприемете нечия идея като ваша собствена, е същият този метод, с помощта на който можете да “позволите на разума, който е бил в Христа, да бъде също така и във вас”.	102:4.1 (1123.1) Because of the presence in your minds of the Thought Adjuster, it is no more of a mystery for you to know the mind of God than for you to be sure of the consciousness of knowing any other mind, human or superhuman. Religion and social consciousness have this in common: They are predicated on the consciousness of other-mindness. The technique whereby you can accept another’s idea as yours is the same whereby you may “let the mind which was in Christ be also in you.”
102:4.2 (1123.2) Какво е човешкият опит? Това е просто взаимодействие между активното и питащо “аз” и всяка друга активна и външна реалност. Голямата част от опита се определя от дълбочината на представите и мярката за всеобхватност на възприятието на реалностите на външния свят. Движението на опита е равно по сила на изчакващото въображение и остротата на сензорното откритие на външните качества на възприемаемата реалност. Фактът на опита е открит в самосъзнанието и в наличието на други реалии — други неща, други разуми и други духове.	102:4.2 (1123.2) What is human experience? It is simply any interplay between an active and questioning self and any other active and external reality. The mass of experience is determined by depth of concept plus totality of recognition of the reality of the external. The motion of experience equals the force of expectant imagination plus the keenness of the sensory discovery of the external qualities of contacted reality. The fact of experience is found in self-consciousness plus other-existences—other-thingness, other-mindness, and other-spiritness.
102:4.3 (1123.3) Още на най-ранния етап човекът осъзнава, че не е самотен в света или във вселената. В него се изработва естествено спонтанно самосъзнание за съществуването и на други интелекти в средата, окръжаваща неговото собствено “аз”. Вярата преобразува този естествен опит в религия, във възприемане на Бога като реалност — източник, същност и цел, на друга разумност. Но такова познаване на Бога винаги и извечно е реалност на личния опит. Ако Бог не беше личност, той нямаше да може да стане жива част от реалния религиозен опит на човешката личност.	102:4.3 (1123.3) Man very early becomes conscious that he is not alone in the world or the universe. There develops a natural spontaneous self-consciousness of other-mindness in the environment of selfhood. Faith translates this natural experience into religion, the recognition of God as the reality—source, nature, and destiny—of other-mindness. But such a knowledge of God is ever and always a reality of personal experience. If God were not a personality, he could not become a living part of the real religious experience of a human personality.
102:4.4 (1123.4) Елементът на заблуждение, присъстващ в религиозния опит на човека, е право пропорционален на съдържанието в него на материализъм, оскверняващ духовната концепция за Всеобщия Баща. Преддуховното придвижване на човека във вселената се заключава в опита за освобождаване на себе си от такива погрешни идеи за същността на Бога и за реалността на чистия и истински дух. Божеството е нещо повече от духа, но духовният подход е единствено възможен за възходящия човек.	102:4.4 (1123.4) The element of error present in human religious experience is directly proportional to the content of materialism which contaminates the spiritual concept of the Universal Father. Man’s prespirit progression in the universe consists in the experience of divesting himself of these erroneous ideas of the nature of God and of the reality of pure and true spirit. Deity is more than spirit, but the spiritual approach is the only one possible to ascending man.
102:4.5 (1123.5) Молитвата действително е част от религиозния опит, но съвременните религии ù отделят твърде много внимание, при това нерядко забравяйки за по-същественото общуване — поклонението. Поклонението задълбочава и разширява способността на разума за рефлексия. Молитвата може да обогати живота, но именно поклонението озарява съдбата.	102:4.5 (1123.5) Prayer is indeed a part of religious experience, but it has been wrongly emphasized by modern religions, much to the neglect of the more essential communion of worship. The reflective powers of the mind are deepened and broadened by worship. Prayer may enrich the life, but worship illuminates destiny.
102:4.6 (1123.6) Богооткровената религия представлява обединяващия елемент на човешкото битие. Откровението обединява историята, координира геологията, астрономията, физиката, химията, биологията, социологията и психологията. Духовният опит е истинската душа на човешкия космос.	102:4.6 (1123.6) Revealed religion is the unifying element of human existence. Revelation unifies history, co-ordinates geology, astronomy, physics, chemistry, biology, sociology, and psychology. Spiritual experience is the real soul of man’s cosmos.
5. Върховността на целенасочения потенциал ^top	5. The Supremacy of Purposive Potential ^top
102:5.1 (1123.7) Макар че установяването на факта на вярването не е еквивалентно на установяването на факта за това, което е обект на вярването, при все това еволюционното развитие на примитивния живот до статута на личността действително демонстрира факта на изначалното съществуване на потенциала на личността. Във времевите вселени потенциалното винаги превъзхожда актуалното. В еволюиращия космос потенциално е това, което трябва да бъде, а това, което трябва да бъде, е постепенното разкриване на целенасочените повели на Божеството.	102:5.1 (1123.7) Although the establishment of the fact of belief is not equivalent to establishing the fact of that which is believed, nevertheless, the evolutionary progression of simple life to the status of personality does demonstrate the fact of the existence of the potential of personality to start with. And in the time universes, potential is always supreme over the actual. In the evolving cosmos the potential is what is to be, and what is to be is the unfolding of the purposive mandates of Deity.
102:5.2 (1124.1) Същата тази целенасочена върховност се проявява в развиващата се в човешкия разум способност за формиране и възприемане на идеите — превръщане на примитивния животински страх във все по-благоговейно отношение към Бога и все по-дълбок трепет пред вселената. При първобитния човек религиозният страх превъзхождаше вярата и господстващото положение на потенциалните същности на духа по отношение на актуалните същности на разума се проявява тогава, когато този малодушен страх се преобразува в жива вяра — вяра в духовните реалности.	102:5.2 (1124.1) This same purposive supremacy is shown in the evolution of mind ideation when primitive animal fear is transmuted into the constantly deepening reverence for God and into increasing awe of the universe. Primitive man had more religious fear than faith, and the supremacy of spirit potentials over mind actuals is demonstrated when this craven fear is translated into living faith in spiritual realities.
102:5.3 (1124.2) Психологизацията е приложима към еволюционната религия, но не към духовната по своята природа религия на личния опит. Човешкият морал е способен да признава ценности, но само религията може да запази, възвиси и одухотвори такива ценности. Но независимо от подобни действия религията е нещо повече от имащ емоционален характер морал. Религията се отнася към морала така, както любовта към дълга, както синовството към служенето, както същността към субстанцията. Моралът разкрива един всемогъщ Извършител — Божество, на Което служат; религията разкрива един любвеобилен Баща — Бога, на Когото се покланят и Когото обичат. Това е така, защото духовната потенциалност на религията преобладава над актуалността на дълга на еволюционния морал.	102:5.3 (1124.2) You can psychologize evolutionary religion but not the personal-experience religion of spiritual origin. Human morality may recognize values, but only religion can conserve, exalt, and spiritualize such values. But notwithstanding such actions, religion is something more than emotionalized morality. Religion is to morality as love is to duty, as sonship is to servitude, as essence is to substance. Morality discloses an almighty Controller, a Deity to be served; religion discloses an all-loving Father, a God to be worshiped and loved. And again this is because the spiritual potentiality of religion is dominant over the duty actuality of the morality of evolution.
6. Несъмнеността на религиозната вяра ^top	6. The Certainty of Religious Faith ^top
102:6.1 (1124.3) Философското унищожаване на религиозния страх и постоянният прогрес на науката в огромна степен спомагат за отмирането на лъжливите богове; и макар че такива загуби от измислените от човека божества могат за известно време да затъмнят духовния взор, те унищожават това невежество и суеверие, които в течение на толкова дълго време скриваха образа на живия Бог на вечна любов. Отношението между създанието и Създателя е жив опит, динамична религиозна вяра, неподдаваща се на точно определение. Да бъде изолирана част от живота и да бъде наречена тя религия, означава да бъде разрушен животът и да бъде изкривена религията. Именно затова Богът на поклонението изисква или пълна преданост, или никаква.	102:6.1 (1124.3) The philosophic elimination of religious fear and the steady progress of science add greatly to the mortality of false gods; and even though these casualties of man-made deities may momentarily befog the spiritual vision, they eventually destroy that ignorance and superstition which so long obscured the living God of eternal love. The relation between the creature and the Creator is a living experience, a dynamic religious faith, which is not subject to precise definition. To isolate part of life and call it religion is to disintegrate life and to distort religion. And this is just why the God of worship claims all allegiance or none.
102:6.2 (1124.4) Боговете на примитивните хора бяха само техни собствени сенки; живият Бог е божествената светлина, временните прекъсвания на която образуват извънпространствените сенки на цялото творение.	102:6.2 (1124.4) The gods of primitive men may have been no more than shadows of themselves; the living God is the divine light whose interruptions constitute the creation shadows of all space.
102:6.3 (1124.5) Религиозният човек на философското постигане вярва в личностния Бог на личното спасение — нещо повече от реалност, ценност, ниво на постижение, възвишен процес, преобразуване, пространствено-времеви предел, идеализация, персонализацията на енергията, същността на гравитацията, човешка проекция, идеализацията на "аз”-а, природния стремеж нагоре, склонността към добродетели, постъпателното движение на еволюцията или съвършената хипотеза. Религиозният човек вярва в Бога на любовта. Любовта е същността на религията и източникът на високоразвитата цивилизация.	102:6.3 (1124.5) The religionist of philosophic attainment has faith in a personal God of personal salvation, something more than a reality, a value, a level of achievement, an exalted process, a transmutation, the ultimate of time-space, an idealization, the personalization of energy, the entity of gravity, a human projection, the idealization of self, nature’s upthrust, the inclination to goodness, the forward impulse of evolution, or a sublime hypothesis. The religionist has faith in a God of love. Love is the essence of religion and the wellspring of superior civilization.
102:6.4 (1124.6) В религиозния опит на индивида вярата преобразува философския Бог на възможностите в спасителния Бога на увереността. Скептицизмът може да отправя предизвикателства към теологичните теории, но увереността в надеждността на личния опит укрепва истинността на това вероучение, което е прераснало във вяра.	102:6.4 (1124.6) Faith transforms the philosophic God of probability into the saving God of certainty in the personal religious experience. Skepticism may challenge the theories of theology, but confidence in the dependability of personal experience affirms the truth of that belief which has grown into faith.
102:6.5 (1124.7) Убеденото отношение към Бога може да бъде резултат от разумна аргументация, но индивидът познава Бога само чрез вярата, чрез личния опит. В много от това, което се отнася до живота, е необходимо да се отчита и възможността, но влизайки в съприкосновение с космическата реалност, може да се усети увереност, когато такива значения и ценности се постигат с жива вяра. Позналата Бога душа има смелостта да каже “аз знам”, даже ако невярващият се съмнява в това знание за Бога, отричайки такава увереност поради това, че тя не до край се подкрепя от интелектуалната логика. На всеки такъв съмняващ се вярващ може само да се отговори: “Ти откъде знаеш, че аз не знам?”	102:6.5 (1124.7) Convictions about God may be arrived at through wise reasoning, but the individual becomes God-knowing only by faith, through personal experience. In much that pertains to life, probability must be reckoned with, but when contacting with cosmic reality, certainty may be experienced when such meanings and values are approached by living faith. The God-knowing soul dares to say, “I know,” even when this knowledge of God is questioned by the unbeliever who denies such certitude because it is not wholly supported by intellectual logic. To every such doubter the believer only replies, “How do you know that I do not know?”
102:6.6 (1125.1) Макар че разумът винаги може да се усъмни във вярата, вярата винаги може да допълни и разума, и логиката. Разумът създава вероятност, която вярата е способна да трансформира в нравствена увереност и даже в духовен опит. Бог е първата истина и последният факт, затова цялата истина произлиза от Него, докато всички факти съществуват по отношение на Него. Бог е абсолютната истина. Можеш да познаеш Бога като истина, но за да разбереш — да обясниш Бога, е необходимо да изучиш факта на вселената на вселените. Само живата вяра е способна да прекоси огромната пропаст между опита на истината на Бога и невежеството по отношение на факта на Бога. Само единият разум е неспособен да постигне хармония между безкрайната истина и вселенския факт.	102:6.6 (1125.1) Though reason can always question faith, faith can always supplement both reason and logic. Reason creates the probability which faith can transform into a moral certainty, even a spiritual experience. God is the first truth and the last fact; therefore does all truth take origin in him, while all facts exist relative to him. God is absolute truth. As truth one may know God, but to understand—to explain—God, one must explore the fact of the universe of universes. The vast gulf between the experience of the truth of God and ignorance as to the fact of God can be bridged only by living faith. Reason alone cannot achieve harmony between infinite truth and universal fact.
102:6.7 (1125.2) Вярването може да бъде неспособно да се бори с нерешителността и да се справя със страха, но вярата неизменно удържа победа над съмнението, тъй като тя винаги е и положителна, и жива. Положителното винаги притежава предимство пред отрицателното, истината — пред заблуждението, опитът — пред теорията, духовните реалности — пред изолираните факти на времето и пространството. Убедителното свидетелство за тази духовна увереност са социалните плодове на духа — истинският духовен опит на вярващите хора. Иисус каза: “Ако се обичате един друг, както ви обичам Аз, то всеки ще знае, че вие сте Мои ученици.”	102:6.7 (1125.2) Belief may not be able to resist doubt and withstand fear, but faith is always triumphant over doubting, for faith is both positive and living. The positive always has the advantage over the negative, truth over error, experience over theory, spiritual realities over the isolated facts of time and space. The convincing evidence of this spiritual certainty consists in the social fruits of the spirit which such believers, faithers, yield as a result of this genuine spiritual experience. Said Jesus: “If you love your fellows as I have loved you, then shall all men know that you are my disciples.”
102:6.8 (1125.3) За науката Бог е възможност, за психологията — желателност, за философията — вероятност, за религията — увереност, действителност на религиозния опит. Разумът изисква философията, неспособна да намери Бога на вероятността, да се отнася с голямо уважение към тази религиозна вяра, която е способна да намери и намира Бога на увереността. Науката също не следва да пренебрегва религиозния опит на това основание, че той се строи върху доверчивост — поне дотогава, докато тя продължава да изхожда от предположението, че интелектуалните и философски дарования на човека се предшестват от дълъг ред намаляващи интелектуални способности, започвайки с примитивния живот, изцяло лишен от някакво мислене и чувства.	102:6.8 (1125.3) To science God is a possibility, to psychology a desirability, to philosophy a probability, to religion a certainty, an actuality of religious experience. Reason demands that a philosophy which cannot find the God of probability should be very respectful of that religious faith which can and does find the God of certitude. Neither should science discount religious experience on grounds of credulity, not so long as it persists in the assumption that man’s intellectual and philosophic endowments emerged from increasingly lesser intelligences the further back they go, finally taking origin in primitive life which was utterly devoid of all thinking and feeling.
102:6.9 (1125.4) Фактите на еволюцията не следва да се противопоставят на истината, заключваща се в реалността на увереността, която се ражда в духовния опит на религиозния живот на богопозналия смъртен. Разумният човек е длъжен да престане да разсъждава като дете и да се опита да се обърне към последователната логика на възрастните хора — логика, която допуска представа за истината наред с наблюдаването на факта. Научният материализъм доказа своята несъстоятелност, тъй като всеки път, сблъсквайки се с периодично възникващото вселенско явление, той повтаря своите обикновени възражения, смятайки това, което бива признавано за висшестоящо, като следствие на това, което бива признавано за по-долу стоящо. Последователността изисква признаване на целенасочена дейност на Създателя.	102:6.9 (1125.4) The facts of evolution must not be arrayed against the truth of the reality of the certainty of the spiritual experience of the religious living of the God-knowing mortal. Intelligent men should cease to reason like children and should attempt to use the consistent logic of adulthood, logic which tolerates the concept of truth alongside the observation of fact. Scientific materialism has gone bankrupt when it persists, in the face of each recurring universe phenomenon, in refunding its current objections by referring what is admittedly higher back into that which is admittedly lower. Consistency demands the recognition of the activities of a purposive Creator.
102:6.10 (1125.5) Органичната еволюция е факт; целенасочената, или постепенна, еволюция е истина, правеща състоятелни противоречивите феномени на възходящите постижения на еволюцията. Колкото по-високо стига всеки ученик в своята наука, толкова повече той ще се отказва от теорията на материалистичния факт в полза на космическата истина за преобладаването на Висшия Разум. Материализмът понижава цената на човешкия живот; евангелието на Иисус в огромна степен възвисява и божествено възвеличава всеки смъртен. Смъртното съществуване следва да се представя като очарователен опит от осъзнаването на тази реалност, която се заключава в срещата между възходящото човешко начало и низходящото и спасително божествено начало.	102:6.10 (1125.5) Organic evolution is a fact; purposive or progressive evolution is a truth which makes consistent the otherwise contradictory phenomena of the ever-ascending achievements of evolution. The higher any scientist progresses in his chosen science, the more will he abandon the theories of materialistic fact in favor of the cosmic truth of the dominance of the Supreme Mind. Materialism cheapens human life; the gospel of Jesus tremendously enhances and supernally exalts every mortal. Mortal existence must be visualized as consisting in the intriguing and fascinating experience of the realization of the reality of the meeting of the human upreach and the divine and saving downreach.
7. Неизбежността на божественото ^top	7. The Certitude of the Divine ^top
102:7.1 (1126.1) Бидейки самосъществуващ, Всеобщият Баща е също така и самотълкуващ; Той действително живее във всеки разумен смъртен. Но вие не можете да бъдете уверени в съществуването на Бога, докато не Го познаете; синовството е единственият опит, който прави бащинството несъмнено. Вселената повсеместно се изменя. Една изменящата се вселена е зависима вселена; такова творение не може да бъде нито окончателно, нито абсолютно. Една крайна вселена изцяло зависи от Пределното и Абсолютното. Бог и вселената не са идентични: едното е причина, другото — следствие. Причината е абсолютна, безкрайна, вечна и неизменна; следствието е пространствено-времево и трансцендентално, но вечно изменящо се, вечно растящо.	102:7.1 (1126.1) The Universal Father, being self-existent, is also self-explanatory; he actually lives in every rational mortal. But you cannot be sure about God unless you know him; sonship is the only experience which makes fatherhood certain. The universe is everywhere undergoing change. A changing universe is a dependent universe; such a creation cannot be either final or absolute. A finite universe is wholly dependent on the Ultimate and the Absolute. The universe and God are not identical; one is cause, the other effect. The cause is absolute, infinite, eternal, and changeless; the effect, time-space and transcendental but ever changing, always growing.
102:7.2 (1126.2) Бог е единственият самопричинен факт в цялата вселена. В Него е отгатването на последователността, плана и предназначението на цялото творение на неща и същества. Повсеместно изменящата се вселена се регулира и стабилизира от абсолютно неизменни закони — навиците на неизменния Бог. Фактът на Бога — божественият закон, е постоянен; истината за Бога — Неговата връзка с вселените, е относително откровение, постоянно приспособявано към непрекъснато развиващата се вселена.	102:7.2 (1126.2) God is the one and only self-caused fact in the universe. He is the secret of the order, plan, and purpose of the whole creation of things and beings. The everywhere-changing universe is regulated and stabilized by absolutely unchanging laws, the habits of an unchanging God. The fact of God, the divine law, is changeless; the truth of God, his relation to the universe, is a relative revelation which is ever adaptable to the constantly evolving universe.
102:7.3 (1126.3) Тези, които биха искали да измислят религия без Бог, приличат на хората, желаещи да събират плодове без дървета, да имат деца в отсъствие на родители. Следствие без причина е невъзможно; безпричинно е само АЗ СЪМ. Фактът на религиозния опит предполага Бог и такъв Бог на личния опит трябва да бъде личностно Божество. Вие не можете да се молите на химическа формула, да умолявате математическо уравнение, да се покланяте на хипотеза, да се облягате на постулат, да общувате с процес, да служите на абстракции или нежно да дружите със закон.	102:7.3 (1126.3) Those who would invent a religion without God are like those who would gather fruit without trees, have children without parents. You cannot have effects without causes; only the I AM is causeless. The fact of religious experience implies God, and such a God of personal experience must be a personal Deity. You cannot pray to a chemical formula, supplicate a mathematical equation, worship a hypothesis, confide in a postulate, commune with a process, serve an abstraction, or hold loving fellowship with a law.
102:7.4 (1126.4) Разбира се, много явно религиозни черти могат да имат нерелигиозни корени. Човек може с разума си да отрича Бога и да бъде морално добродетелен, предан, да почита родителите си, да бъде честен и даже идеалистичен. Човекът е способен да прояви в своята дълбочинно-духовна основа множество чисто хуманистични качества и така, явно, да докаже истинността на своите твърдения, представени в защита на безбожната религия, но такъв опит е лишен от спасителни ценности — познаване на Бога и възход към Него. Такъв смъртен опит донася само социални, а не духовни плодове. Присадката определя същността на плода независимо от това, че жизнените сокове постъпват от корените на изначалните божествени способности както на разума, така и на духа.	102:7.4 (1126.4) True, many apparently religious traits can grow out of nonreligious roots. Man can, intellectually, deny God and yet be morally good, loyal, filial, honest, and even idealistic. Man may graft many purely humanistic branches onto his basic spiritual nature and thus apparently prove his contentions in behalf of a godless religion, but such an experience is devoid of survival values, God-knowingness and God-ascension. In such a mortal experience only social fruits are forthcoming, not spiritual. The graft determines the nature of the fruit, notwithstanding that the living sustenance is drawn from the roots of original divine endowment of both mind and spirit.
102:7.5 (1126.5) Интелектуалният признак на религията е увереността, философската характеристика — последователността, социалните плодове са любовта и служенето.	102:7.5 (1126.5) The intellectual earmark of religion is certainty; the philosophical characteristic is consistency; the social fruits are love and service.
102:7.6 (1126.6) Позналият Бога индивид не е този, който е сляп за трудностите или който не мисли за последствията, стоящи на пътя на откриването на Бога в лабиринта на суеверията, традициите и материалистичните тенденции на съвременността. Той се сблъсква с всички тези неблагоприятни обстоятелства, но удържа над тях победа, преодолява ги с помощта на живата вяра, и независимо от тях постига висотите на духовния опит. Но много хора, притежаващи вътрешна увереност в Бога, действително се боят да заявят за своето чувство на увереност поради многобройността и хитростта на тези, които събират възражения и преувеличават трудностите, свързани с вярата в Бога. За да се търсят недостатъци, да се задават въпроси или да се изтъкват възражения, не се изисква голям ум. Но наистина блестящ ум е нужен, за да отговори на тези въпроси и да разрешава подобни трудности; вярата определено е най-прекрасният метод за разрешаване на всякакви повърхностни спорове.	102:7.6 (1126.6) The God-knowing individual is not one who is blind to the difficulties or unmindful of the obstacles which stand in the way of finding God in the maze of superstition, tradition, and materialistic tendencies of modern times. He has encountered all these deterrents and triumphed over them, surmounted them by living faith, and attained the highlands of spiritual experience in spite of them. But it is true that many who are inwardly sure about God fear to assert such feelings of certainty because of the multiplicity and cleverness of those who assemble objections and magnify difficulties about believing in God. It requires no great depth of intellect to pick flaws, ask questions, or raise objections. But it does require brilliance of mind to answer these questions and solve these difficulties; faith certainty is the greatest technique for dealing with all such superficial contentions.
102:7.7 (1127.1) Ако науката, философията или социологията са готови да прибегнат към догматизъм в спора с пророците на истинската религия, то позналите Бога хора са длъжни да отговорят на такова необосновано доктринерство с помощта на този по-прозорлив догматизъм, който се ражда от несъмнеността на личния духовен опит. “Аз зная какво съм изпитал, защото съм син на АЗ СЪМ.” Ако на личния опит на вярващия противостои догма, то този син на вярата в емпирично познаваемия Баща може да отговори с тази неопровержима догма — изявлението за това, че той е свързан с Всеобщия Баща чрез синовство.	102:7.7 (1127.1) If science, philosophy, or sociology dares to become dogmatic in contending with the prophets of true religion, then should God-knowing men reply to such unwarranted dogmatism with that more farseeing dogmatism of the certainty of personal spiritual experience, “I know what I have experienced because I am a son of I AM.” If the personal experience of a faither is to be challenged by dogma, then this faith-born son of the experiencible Father may reply with that unchallengeable dogma, the statement of his actual sonship with the Universal Father.
102:7.8 (1127.2) Последователно догматична може да бъде само безусловната реалност, само Абсолютът. Този, който застава на пътя на последователния догматизъм, рано или късно трябва да се окаже във властта на Абсолюта на енергията, Всеобщността на истината и Безкрайността на любовта.	102:7.8 (1127.2) Only an unqualified reality, an absolute, could dare consistently to be dogmatic. Those who assume to be dogmatic must, if consistent, sooner or later be driven into the arms of the Absolute of energy, the Universal of truth, and the Infinite of love.
102:7.9 (1127.3) Ако тези, които се придържат към нерелигиозен подход и космическа реалност, си позволяват да оспорват несъмнеността на вярата въз основа на нейната недоказаност, то притежаващият духовен опит човек може по същия начин да се обърне към догматичното възражение против фактите на науката и убежденията на философията, позовавайки се на това, че те също не са доказани; и те са такива емпирични явления в съзнанието на учения или философа.	102:7.9 (1127.3) If the nonreligious approaches to cosmic reality presume to challenge the certainty of faith on the grounds of its unproved status, then the spirit experiencer can likewise resort to the dogmatic challenge of the facts of science and the beliefs of philosophy on the grounds that they are likewise unproved; they are likewise experiences in the consciousness of the scientist or the philosopher.
102:7.10 (1127.4) От всички видове вселенски опит ние можем да бъдем повече от всичко уверени в Бога — най-неизбежното от всички присъствия, най-реалният от всички факти, най-живата от всички истини, най-любящият от всички приятели и най-божествената от всички ценности.	102:7.10 (1127.4) Of God, the most inescapable of all presences, the most real of all facts, the most living of all truths, the most loving of all friends, and the most divine of all values, we have the right to be the most certain of all universe experiences.
8. Доказателствата на религията ^top	8. The Evidences of Religion ^top
102:8.1 (1127.5) Най-висшето доказателство за реалността и ефективноста на религията се заключава във факта на човешкия опит, а именно в това, че плашливият и подозрителен по природа човек, от раждането си надарен със силен инстинкт за самосъхранение и жадуващ спасение след смъртта, е готов напълно да се довери на своите най-дълбоки интереси по отношение на настоящата и бъдеща опека и ръководство на тази сила и същество, което в своята вяра той назовава Бог. В това се заключава най-важната истина на всяка религия. Що се отнася до изискванията, предявявани от тази сила или същество към човека в отговор на загрижеността и окончателното спасение, то няма две религии, които да се придържат към еднакви възгледи; фактически всички те в една или друга степен се различават в мненията си.	102:8.1 (1127.5) The highest evidence of the reality and efficacy of religion consists in the fact of human experience; namely, that man, naturally fearful and suspicious, innately endowed with a strong instinct of self-preservation and craving survival after death, is willing fully to trust the deepest interests of his present and future to the keeping and direction of that power and person designated by his faith as God. That is the one central truth of all religion. As to what that power or person requires of man in return for this watchcare and final salvation, no two religions agree; in fact, they all more or less disagree.
102:8.2 (1127.6) Оценявайки статута на всяка религия по еволюционната стълбица, най-добрият критерий за нея могат да бъдат нейните нравствени възгледи и етически норми. Колкото по-висш е типът религия, толкова по-голямо е взаимното поощрение, от една страна, от религията и, от друга — от постоянно усъвършенстващия се социален морал и етическа култура. Ние не можем да съдим за религията по състоянието на съпътстващата я цивилизация; по-верен път за оценка на истинската природа на цивилизацията е да се погледне на нея през призмата на чистотата и благородството на нейната религия. Много от най-забележителните религиозни учители бяха практически неграмотни. Мъдростта на света не е задължителна за спасителната вяра във вечните реалности.	102:8.2 (1127.6) Regarding the status of any religion in the evolutionary scale, it may best be judged by its moral judgments and its ethical standards. The higher the type of any religion, the more it encourages and is encouraged by a constantly improving social morality and ethical culture. We cannot judge religion by the status of its accompanying civilization; we had better estimate the real nature of a civilization by the purity and nobility of its religion. Many of the world’s most notable religious teachers have been virtually unlettered. The wisdom of the world is not necessary to an exercise of saving faith in eternal realities.
102:8.3 (1127.7) Различията между религиите на разни епохи изцяло се определят от това, че хората различно разбират реалността и нееднакво възприемат нравствените ценности, етическите отношения и духовните реалности.	102:8.3 (1127.7) The difference in the religions of various ages is wholly dependent on the difference in man’s comprehension of reality and on his differing recognition of moral values, ethical relationships, and spirit realities.
102:8.4 (1127.8) Етиката е вечното социално или расово огледало, достоверно отразяващо иначе незабележимия, по принцип вътрешен духовен и религиозен прогрес. Човекът винаги мислеше за Бога, ползвайки се от най-добрите известни му категории — своите най-дълбоки идеи и най-висши идеали. Даже историческата религия създаваше свои концепции за Бога и върху основата на най-висшите признати ценности. Всяко разумно създание нарича Бога най-добрата и най-висшата известна му същност.	102:8.4 (1127.8) Ethics is the external social or racial mirror which faithfully reflects the otherwise unobservable progress of internal spiritual and religious developments. Man has always thought of God in the terms of the best he knew, his deepest ideas and highest ideals. Even historic religion has always created its God conceptions out of its highest recognized values. Every intelligent creature gives the name of God to the best and highest thing he knows.
102:8.5 (1128.1) Всеки път, когато религията се свеждаше до разсъдъчни категории и интелектуално изражение, тя си позволяваше да критикува цивилизацията и еволюционния прогрес, оценявайки ги в съответствие със своите собствени критерии за етическа култура и морален прогрес.	102:8.5 (1128.1) Religion, when reduced to terms of reason and intellectual expression, has always dared to criticize civilization and evolutionary progress as judged by its own standards of ethical culture and moral progress.
102:8.6 (1128.2) Макар че личната религия предшества еволюцията на човешкия морал, налага се да признаем, че институционалната религия неизменно изоставаше от постепенно изменящите се нрави на човешките раси. Организираната религия доказа своята консервативна мудност. Пророците обикновено водеха хората напред по пътя на религиозното развитие; теолозите обикновено ги задържаха. Предвид това, че религията е свързана с вътрешния или личен опит, тя е неспособна да изпревари съществено интелектуалната еволюция на расите.	102:8.6 (1128.2) While personal religion precedes the evolution of human morals, it is regretfully recorded that institutional religion has invariably lagged behind the slowly changing mores of the human races. Organized religion has proved to be conservatively tardy. The prophets have usually led the people in religious development; the theologians have usually held them back. Religion, being a matter of inner or personal experience, can never develop very far in advance of the intellectual evolution of the races.
102:8.7 (1128.3) Но религията никога не се подобрява с обръщането към така наречените чудеса, стремежът към които е връщане към примитивните религии на магиите. Истинската религия няма никакво отношение към мнимите чудеса и богооткровената религия никога не се позовава на чудеса в потвърждение на своите права. Религията винаги израства от личния опит и се опира на него. И вашата най-висша земна религия, животът на Иисус, беше именно такъв личен опит: човекът, смъртният човек, търсещ Бога и намиращ Го в цялата пълнота в течение на един кратък живот в плът, докато в този човешки опит се появи Бог, търсещ човека и намиращ го за пълно удовлетворение на съвършената душа, характеризирана от безкрайната върховност. И това е религия, макар най-висшата от религиите, и все пак разкрита във вселената Небадон — земният живот на Иисус от Назарет.	102:8.7 (1128.3) But religion is never enhanced by an appeal to the so-called miraculous. The quest for miracles is a harking back to the primitive religions of magic. True religion has nothing to do with alleged miracles, and never does revealed religion point to miracles as proof of authority. Religion is ever and always rooted and grounded in personal experience. And your highest religion, the life of Jesus, was just such a personal experience: man, mortal man, seeking God and finding him to the fullness during one short life in the flesh, while in the same human experience there appeared God seeking man and finding him to the full satisfaction of the perfect soul of infinite supremacy. And that is religion, even the highest yet revealed in the universe of Nebadon—the earth life of Jesus of Nazareth.
102:8.8 (1128.4) [Представено от Мелхиседек на Небадон.]	102:8.8 (1128.4) [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]