Документ 115	Paper 115
Висшето Същество	The Supreme Being
115:0.1 (1260.1) КОГАТО става дума за Бога-Баща, великото отношение е отношението на синовството. Когато става дума за Бога-Висшия, условие за придобиване на статут е постижението — необходимо е да направиш нещо, точно както и да бъдеш нещо.	115:0.1 (1260.1) WITH God the Father, sonship is the great relationship. With God the Supreme, achievement is the prerequisite to status—one must do something as well as be something.
1. Относителност на понятийните структури ^top	1. Relativity of Concept Frames ^top
115:1.1 (1260.2) Частичните, несъвършени и еволюиращи интелекти биха били безпомощни в мирозданието, не биха били способни да формират нито един рационален мисловен образ, ако не беше вътрешната способност на всеки разум — висш или низш, да създава вселенска рамка, в която протича процесът на мисленето. Ако на разума не е по силите да обхване следствията, ако той не може да проникне в истинските първопричини, то такъв разум неизменно постулира следствия и измисля първопричини, за да има в свое разпореждане средства за логическо мислене в пределите на тези създадени от разума постулати. И макар че съществуващите в създанията вселенски мисловни структури са необходими за рационалните интелектуални операции, всички те в по-голяма или по-малка степен са погрешни.	115:1.1 (1260.2) Partial, incomplete, and evolving intellects would be helpless in the master universe, would be unable to form the first rational thought pattern, were it not for the innate ability of all mind, high or low, to form a universe frame in which to think. If mind cannot fathom conclusions, if it cannot penetrate to true origins, then will such mind unfailingly postulate conclusions and invent origins that it may have a means of logical thought within the frame of these mind-created postulates. And while such universe frames for creature thought are indispensable to rational intellectual operations, they are, without exception, erroneous to a greater or lesser degree.
115:1.2 (1260.3) Концептуалните рамки на вселената са само относително верни; това са полезни опори, необходимостта от които с времето отпада във връзка с разпространението на по-широкото разбиране за космоса. Постигането на истината, красотата и добродетелта, нравствеността, етиката, дългът, любовта, божествеността, произходът, битието, целите, предназначенията, времето, пространството и даже Божеството са само относително верни. Понятието „Бог” е неизмеримо по-широко от понятието за Баща, но концепцията за Баща е висшата човешка представа за Бога; при все това изобразяването на отношенията между Създателя и създанието чрез взаимоотношенията между Бащата и Сина ще бъде разширено с тези свръхсмъртни концепции за Божеството, до които вие ще се издигнете в Орвонтон, в Хавона и в Рая. Човекът трябва да мисли в рамките на смъртната вселена, но това не означава, че той е неспособен да си представи други, по-висши рамки, в пределите на които може да протича мисловният процес.	115:1.2 (1260.3) Conceptual frames of the universe are only relatively true; they are serviceable scaffolding which must eventually give way before the expansions of enlarging cosmic comprehension. The understandings of truth, beauty, and goodness, morality, ethics, duty, love, divinity, origin, existence, purpose, destiny, time, space, even Deity, are only relatively true. God is much, much more than a Father, but the Father is man’s highest concept of God; nonetheless, the Father-Son portrayal of Creator-creature relationship will be augmented by those supermortal conceptions of Deity which will be attained in Orvonton, in Havona, and on Paradise. Man must think in a mortal universe frame, but that does not mean that he cannot envision other and higher frames within which thought can take place.
115:1.3 (1260.4) За да се помогне на смъртните създания в разбирането на вселената на вселените, различните нива на космическата реалност получиха названията крайно, абсонитно и абсолютно. От тези нива само абсолютното е безусловно вечно, истински екзистенциално. Абсонитното и крайното са производни, модификации, ограничения и отслабване на изначалната и изконна абсолютна реалност на безкрайността.	115:1.3 (1260.4) In order to facilitate mortal comprehension of the universe of universes, the diverse levels of cosmic reality have been designated as finite, absonite, and absolute. Of these only the absolute is unqualifiedly eternal, truly existential. Absonites and finites are derivatives, modifications, qualifications, and attenuations of the original and primordial absolute reality of infinity.
115:1.4 (1260.5) Областта на крайното съществува благодарение на вечния замисъл на Бога. Крайните създания, висши и низши, могат да предлагат и предлагат теории, обясняващи необходимостта от крайното в системата на космоса, но по принцип крайното съществува затова, защото такава е била волята на Бога. Вселената не може да бъде разбрана, точно както не може крайното създание рационално да обясни своето собствено индивидуално съществуване, без да се обръща към предшестващите актове и пред-съществуващото волеизявление на изходните същества, Създатели или родители.	115:1.4 (1260.5) The realms of the finite exist by virtue of the eternal purpose of God. Finite creatures, high and low, may propound theories, and have done so, as to the necessity of the finite in the cosmic economy, but in the last analysis it exists because God so willed. The universe cannot be explained, neither can a finite creature offer a rational reason for his own individual existence without appealing to the prior acts and pre-existent volition of ancestral beings, Creators or procreators.
2. Абсолютната основа на върховността ^top	2. The Absolute Basis for Supremacy ^top
115:2.1 (1261.1) От екзистенциална гледна точка в галактиките не може да стане нищо ново, тъй като присъщата за АЗ СЪМ пълнота на безкрайността извечно се съдържа в седемте Абсолюта — функционално асоциирана в триединствата и опосредствано асоциирана в тройствените съюзи. Но фактът на такова екзистенциално присъствие на безкрайността в тези абсолютни обединения по никакъв начин не прави невъзможна реализацията на новите космически емпирични същности. От гледна точка на крайното създание безкрайността включва в себе си много от това, което е потенциално, много от това, което се отнася към бъдеща възможност, а не към настоящата действителност.	115:2.1 (1261.1) From the existential standpoint, nothing new can happen throughout the galaxies, for the completion of infinity inherent in the I AM is eternally present in the seven Absolutes, is functionally associated in the triunities, and is transmitively associated in the triodities. But the fact that infinity is thus existentially present in these absolute associations in no way makes it impossible to realize new cosmic experientials. From a finite creature’s viewpoint, infinity contains much that is potential, much that is on the order of a future possibility rather than a present actuality.
115:2.2 (1261.2) Ценността е уникален елемент на вселенската реалност. Ние не разбираме как може да се повиши ценността на което и да е безкрайно и божествено. Но ние забелязваме, че даже в отношенията на безкрайното Божество е възможна модификация, ако не прибавяне, на значения. За емпиричните вселени даже божествените ценности нарастват като актуалности за сметка на разширеното разбиране на значенията на реалността.	115:2.2 (1261.2) Value is a unique element in universe reality. We do not comprehend how the value of anything infinite and divine could possibly be increased. But we discover that meanings can be modified if not augmented even in the relations of infinite Deity. To the experiential universes even divine values are increased as actualities by enlarged comprehension of reality meanings.
115:2.3 (1261.3) Цялата програма за всеобщо съзидание и еволюция на всички опитни нива се свежда очевидно към превръщането на потенциалното в актуално; и това преобразуване в равна степен се отнася към сферите на пространствена, интелектуална и духовна потенция.	115:2.3 (1261.3) The entire scheme of universal creation and evolution on all experiencing levels is apparently a matter of the conversion of potentialities into actualities; and this transmutation has to do equally with the realms of space potency, mind potency, and spirit potency.
115:2.4 (1261.4) Външно методът, с помощта на който възможностите на космоса преминават в плана на действителното битие, варира от ниво на ниво: на крайно ниво — това е емпирична еволюция, а на абсонитно — емпирично възникване. Екзистенциалната безкрайност действително е безусловна в своята всеобхватност и самата тази всеобхватност трябва по необходимост да включва даже възможността за еволюционно крайно постижение в опита. Възможността за такъв емпиричен растеж се превръща във вселенска актуалност благодарение на отношенията, присъщи на тройствените съюзи и въздействащи на Висшето и във Висшето.	115:2.4 (1261.4) The apparent method whereby the possibilities of the cosmos are brought into actual existence varies from level to level, being experiential evolution in the finite and experiential eventuation in the absonite. Existential infinity is indeed unqualified in all-inclusiveness, and this very all-inclusiveness must, perforce, encompass even the possibility for evolutionary finite experiencing. And the possibility for such experiential growth becomes a universe actuality through triodity relationships impinging upon and in the Supreme.
3. Изначалното, актуалното и потенциалното ^top	3. Original, Actual, and Potential ^top
115:3.1 (1261.5) Концептуално абсолютният космос е безпределен; да се определят величината и характерът на тази основна реалност значи да се обуслови безкрайността и да се наруши чистотата на концепцията за вечността. Идеята за безкрайното-вечното, вечното-безкрайното е безусловна по величина и абсолютна по факт. В миналото, настоящето или бъдещето на Урантия няма език, който би могъл адекватно да изрази реалността на безкрайността или безкрайността на реалността. Човекът — крайно създание в безкрайния космос — е принуден да се задоволява с изкривени отражения и приблизителни представи за това безгранично, безпределно, нямащо начало и край битие, да разбере което на него наистина не му е по силите.	115:3.1 (1261.5) The absolute cosmos is conceptually without limit; to define the extent and nature of this primal reality is to place qualifications upon infinity and to attenuate the pure concept of eternity. The idea of the infinite-eternal, the eternal-infinite, is unqualified in extent and absolute in fact. There is no language in the past, present, or future of Urantia adequate to express the reality of infinity or the infinity of reality. Man, a finite creature in an infinite cosmos, must content himself with distorted reflections and attenuated conceptions of that limitless, boundless, never-beginning, never-ending existence the comprehension of which is really beyond his ability.
115:3.2 (1261.6) Човекът никога няма да може да се надява на постижение в концепциите на абсолюта, без да се опита отначало да наруши единството на такава реалност. Разумът е обединение на всички различия, но в отсъствието на такива различия разумът губи фундамент, на който би могъл да се опита да формулира представите, необходими в процеса на разбирането.	115:3.2 (1261.6) Mind can never hope to grasp the concept of an Absolute without attempting first to break the unity of such a reality. Mind is unifying of all divergencies, but in the very absence of such divergencies, mind finds no basis upon which to attempt to formulate understanding concepts.
115:3.3 (1261.7) Изисква се предварителна сегментация на безкрайността, пребиваваща в състояние на изначална неподвижност, за да може човекът да се опита да я разбере. В безкрайността съществува единство, което е изразено в настоящите документи като АЗ СЪМ — първата същност, която разумът на създанието постулира. Но създанието е неспособно да разбере как това единство става двуединство, триединство и множественост, оставайки в същото време безусловно единство. Човекът се сблъсква със същия проблем, когато се замисля над неделимото Божество на Троицата, съществуващо наред с въплъщението на Бога в множество личности.	115:3.3 (1261.7) The primordial stasis of infinity requires segmentation prior to human attempts at comprehension. There is a unity in infinity which has been expressed in these papers as the I AM—the premier postulate of the creature mind. But never can a creature understand how it is that this unity becomes duality, triunity, and diversity while yet remaining an unqualified unity. Man encounters a similar problem when he pauses to contemplate the undivided Deity of Trinity alongside the plural personalization of God.
115:3.4 (1262.1) Само отдалечеността на човека от безкрайността е причина за това, че това понятие се изразява с една дума. Макар че, от една страна, безкрайността е ЕДИНСТВО, а, от друга — РАЗНООБРАЗИЕ без край или граница. От гледна точка на крайните разумни същества безкрайността е максимален парадокс на философията и метафизиката на крайните създания. Макар че в опита за поклонение духовната природа на човека го тегли нагоре, към безкрайния Баща, интелектуалната способност на човека за разбиране се изчерпва с максималната концепция за Висшето Същество. Отвъд пределите на Висшето представите все повече се свеждат до названия; те във все по-малка степен са истински обозначения на реалността; те все повече се превръщат в проекция на крайното разбиране на свръхкрайното от създанията.	115:3.4 (1262.1) It is only man’s distance from infinity that causes this concept to be expressed as one word. While infinity is on the one hand UNITY, on the other it is DIVERSITY without end or limit. Infinity, as it is observed by finite intelligences, is the maximum paradox of creature philosophy and finite metaphysics. Though man’s spiritual nature reaches up in the worship experience to the Father who is infinite, man’s intellectual comprehension capacity is exhausted by the maximum conception of the Supreme Being. Beyond the Supreme, concepts are increasingly names; less and less are they true designations of reality; more and more do they become the creature’s projection of finite understanding toward the superfinite.
115:3.5 (1262.2) Единната основна концепция за абсолютното ниво подразбира постулирането на три аспекта:	115:3.5 (1262.2) One basic conception of the absolute level involves a postulate of three phases:
115:3.6 (1262.3) 1. Изначално. Безусловната концепция за Първия Източник и Център — това изначално изражение на АЗ СЪМ, от което води началото си цялата реалност.	115:3.6 (1262.3) 1. The Original. The unqualified concept of the First Source and Center, that source manifestation of the I AM from which all reality takes origin.
115:3.7 (1262.4) 2. Актуално. Съюзът на трите Абсолюта на актуалността — Втория, Третия и Райския Източници и Центрове. Този тройствен съюз на Вечния Син, Безкрайния Дух и Райския Остров представлява актуалното разкриване на изначалността на Първия Източник и Център.	115:3.7 (1262.4) 2. The Actual. The union of the three Absolutes of actuality, the Second, Third, and Paradise Sources and Centers. This triodity of the Eternal Son, the Infinite Spirit, and the Paradise Isle constitutes the actual revelation of the originality of the First Source and Center.
115:3.8 (1262.5) 3. Потенциално. Съюзът на трите Абсолюта на потенциалността — Божеството-Абсолют, Безусловния Абсолют и Всеобщия Абсолют. Този тройствен съюз на екзистенциалната потенциалност представлява потенциалното разкриване на изначалността на Първия Източник и Център.	115:3.8 (1262.5) 3. The Potential. The union of the three Absolutes of potentiality, the Deity, Unqualified, and Universal Absolutes. This triodity of existential potentiality constitutes the potential revelation of the originality of the First Source and Center.
115:3.9 (1262.6) Взаимовръзката на Изначалното, Актуалното и Потенциалното поражда напрежение в пределите на безкрайността, резултат от което е възможността за всеки извършващ се във вселената растеж, а растежът е същност на Седмократното, Висшето и Пределното.	115:3.9 (1262.6) The interassociation of the Original, the Actual, and the Potential yields the tensions within infinity which result in the possibility for all universe growth; and growth is the nature of the Sevenfold, the Supreme, and the Ultimate.
115:3.10 (1262.7) В обединението на Божеството-Абсолют, Безусловния Абсолют и Всеобщия Абсолют потенциалността е абсолютна, докато актуалността е възникваща; в обединението на Втория, Третия и Райския Източници и Центрове актуалността е абсолютна, докато потенциалността е възникваща; по отношение на изначалността на Първия Източник и Център ние не можем да кажем явяват ли се актуалността и потенциалността съществуващи или възникващи — Отецът е всичко.	115:3.10 (1262.7) In the association of the Deity, Universal, and Unqualified Absolutes, potentiality is absolute while actuality is emergent; in the association of the Second, Third, and Paradise Sources and Centers, actuality is absolute while potentiality is emergent; in the originality of the First Source and Center, we cannot say that either actuality or potentiality is either existent or emergent — the Father is.
115:3.11 (1262.8) От гледна точка на времето Актуалното е това, което е било и което е, Потенциалното е това, което възниква и ще бъде, а Изначалното е това, което е. От гледна точка на вечността различията между Изначалното, Актуалното и Потенциалното не са толкова очевидни. Тези качества нямат такива различия на нивата на Рая и вечността. Във вечността всичко съществува — но само все още не е разкрито във времето и пространството.	115:3.11 (1262.8) From the time viewpoint, the Actual is that which was and is; the Potential is that which is becoming and will be; the Original is that which is. From the eternity viewpoint, the differences between the Original, the Actual, and the Potential are not thus apparent. These triune qualities are not so distinguished on Paradise-eternity levels. In eternity all is—only has all not yet been revealed in time and space.
115:3.12 (1262.9) От гледна точка на създанието актуалността е субстанция, потенциалността — способност. Актуалността съществува в самия център, откъдето тя се разпространява по направление на периферийната безкрайност; потенциалността се приближава към центъра от периферията на безкрайността и се събира във всеобщия център на всички неща. Изначалността е това, което отначало извиква, а след това уравновесява двойното движение — цикличното превръщане на реалността от потенциални същности в актуални и появата на потенциални възможности в съществуващите актуални същности.	115:3.12 (1262.9) From a creature’s viewpoint, actuality is substance, potentiality is capacity. Actuality exists centermost and expands therefrom into peripheral infinity; potentiality comes inward from the infinity periphery and converges at the center of all things. Originality is that which first causes and then balances the dual motions of the cycle of reality metamorphosis from potentials to actuals and the potentializing of existing actuals.
115:3.13 (1262.10) Трите Абсолюта на потенциалността действат само на вечното ниво на космоса; затова те никога не функционират като такива на субабсолютни нива. На низходящите нива на реалността тройственият съюз на потенциалността се проявява в Пределното и се отразява във Висшето. По отношение на някои части на едното от субабсолютните нива актуализацията на потенциалното във времето може да не се състои, но като цяло това е възможно. В крайна сметка Волята на Бога винаги тържествува — не винаги по отношение на индивидуалната част, но неизменно по отношение на единното цяло.	115:3.13 (1262.10) The three Absolutes of potentiality are operative on the purely eternal level of the cosmos, hence never function as such on subabsolute levels. On the descending levels of reality the triodity of potentiality is manifest with the Ultimate and upon the Supreme. The potential may fail to time-actualize with respect to a part on some subabsolute level, but never in the aggregate. The will of God does ultimately prevail, not always concerning the individual but invariably concerning the total.
115:3.14 (1263.1) Именно в тройствения съюз на актуалността се намира центърът на всичко съществуващо в космоса; било то дух, разум или енергия — всичко е съсредоточено в това обединение на Сина, Духа и Рая. Личността на духа-Син е еталон за всяка личност във всички вселени. Субстанцията на Райския Остров е еталонът, съвършено разкритие на който е Хавона, а усъвършенстващо се — свръхвселените. Съвместният Извършител е едновременно разумната активация на космическата енергия, концептуализацията на духовната цел и обединяването на математическите причини и следствия на материалните нива с волевите цели и мотиви на духовното ниво. В крайната вселена и по отношение на нея Синът, Духът и Раят действат в Пределното и въздействат на него в тази степен, в която той е ограничен и обусловен във Висшето.	115:3.14 (1263.1) It is in the triodity of actuality that the existents of the cosmos have their center; be it spirit, mind, or energy, all center in this association of the Son, the Spirit, and Paradise. The personality of the spirit Son is the master pattern for all personality throughout all universes. The substance of the Paradise Isle is the master pattern of which Havona is a perfect, and the superuniverses are a perfecting, revelation. The Conjoint Actor is at one and the same time the mind activation of cosmic energy, the conceptualization of spirit purpose, and the integration of the mathematical causes and effects of the material levels with the volitional purposes and motives of the spiritual level. In and to a finite universe the Son, Spirit, and Paradise function in and upon the Ultimate as he is conditioned and qualified in the Supreme.
115:3.15 (1263.2) Актуалността (на Божеството) е това, към което човек се стреми във възхода си към Рая. Потенциалността (на човешката божественост) е това, което се развива в човека при това търсене. Изначалното е това, което прави възможно съществуването и интеграцията на човека актуален, човека потенциален и човека вечен.	115:3.15 (1263.2) Actuality (of Deity) is what man seeks in the Paradise ascent. Potentiality (of human divinity) is what man evolves in that search. The Original is what makes possible the coexistence and integration of man the actual, man the potential, and man the eternal.
115:3.16 (1263.3) В крайна сметка динамиката на космоса се заключава в непрекъснатия преход на реалността от потенциалност в актуалност. На теория може да съществува предел на това превръщане, но на практика това е невъзможно, тъй като както Потенциалното, така и Актуалното се обхващат от Изначалното (АЗ СЪМ) и това отъждествяване завинаги изключва вероятността от ограничаване на еволюционното развитие на вселената. Всичко, което се отъждествява с АЗ СЪМ, съдържа неизчерпаеми възможности за развитие, тъй като актуалността на заключените в АЗ СЪМ потенциални същности също е абсолютна. Актуалното винаги ще разкрива нови пътища за реализация на невъзможните по-рано потенциални същности — всяко взето от човека решение не само актуализира новата реалност в неговия опит, но и разкрива в него нова способност за растеж. Във всяко дете живее възрастен човек, а във всеки зрял богопознаващ човек живее моронтиен напредващ.	115:3.16 (1263.3) The final dynamics of the cosmos have to do with the continual transfer of reality from potentiality to actuality. In theory, there may be an end to this metamorphosis, but in fact, such is impossible since the Potential and the Actual are both encircuited in the Original (the I AM), and this identification makes it forever impossible to place a limit on the developmental progression of the universe. Whatsoever is identified with the I AM can never find an end to progression since the actuality of the potentials of the I AM is absolute, and the potentiality of the actuals of the I AM is also absolute. Always will actuals be opening up new avenues of the realization of hitherto impossible potentials—every human decision not only actualizes a new reality in human experience but also opens up a new capacity for human growth. The man lives in every child, and the morontia progressor is resident in the mature God-knowing man.
115:3.17 (1263.4) В мащаба на целия космос прекратяване на растежа е невъзможно, тъй като основанието за растеж — абсолютните актуални същности, е безусловно, а неговите прерогативи — абсолютните потенциални същности, са неограничени. От практическа гледна точка философите на вселената стигнаха до извода, че такова нещо като край не съществува.	115:3.17 (1263.4) Statics in growth can never appear in the total cosmos since the basis for growth—the absolute actuals—is unqualified, and since the possibilities for growth—the absolute potentials—are unlimited. From a practical viewpoint the philosophers of the universe have come to the conclusion that there is no such thing as an end.
115:3.18 (1263.5) От ограничена гледна точка действително съществуват много завършвания, много прекратявания на дейността, но в разширен аспект на по-високо вселенско ниво съществуват не завършвания, а само преходи от една фаза към друга. Съществуването на мирозданието е свързано с няколко основни вселенски епохи — епохата на Хавона, епохата на свръхвселените и епохата на външната вселена. Но даже тези следващи един след друг основни периоди не са повече от условни етапи на нескончаемия път на вечността.	115:3.18 (1263.5) From a circumscribed view there are, indeed, many ends, many terminations of activities, but from a larger viewpoint on a higher universe level, there are no endings, merely transitions from one phase of development to another. The major chronicity of the master universe is concerned with the several universe ages, the Havona, the superuniverse, and the outer universe ages. But even these basic divisions of sequence relationships cannot be more than relative landmarks on the unending highway of eternity.
115:3.19 (1263.6) Само окончателното проникване в истината, красотата и добродетелта на Висшето Същество би могло да разкрие на прогресиращото създание тези абсонитни качества на пределна божественост, които лежат отвъд рамките на концептуалните нива на истината, красотата и добродетелта.	115:3.19 (1263.6) The final penetration of the truth, beauty, and goodness of the Supreme Being could only open up to the progressing creature those absonite qualities of ultimate divinity which lie beyond the concept levels of truth, beauty, and goodness.
4. Източници на висша реалност ^top	4. Sources of Supreme Reality ^top
115:4.1 (1263.7) Всяко разглеждане на произхода на Бога-Висшия трябва да започва от Райската Троица, тъй като Троицата е изначално Божество, докато Висшият е производно Божество. Всяко разглеждане на растежа на Бога-Висшия трябва да включва екзистенциални тройствени съюзи, тъй като те обхващат цялата абсолютна актуалност и цялата безкрайна потенциалност (в съвкупност с Първия Източник и Център). Еволюционният Висш е кулминационният и, в личностен аспект, волевото средоточие на превращението — преобразуването на потенциалните същности в актуални в пределите на крайното ниво на битието. Двата тройствени съюза — актуален и потенциален — включват цялата съвкупност от взаимовръзките на растежа във вселените.	115:4.1 (1263.7) Any consideration of the origins of God the Supreme must begin with the Paradise Trinity, for the Trinity is original Deity while the Supreme is derived Deity. Any consideration of the growth of the Supreme must give consideration to the existential triodities, for they encompass all absolute actuality and all infinite potentiality (in conjunction with the First Source and Center). And the evolutionary Supreme is the culminating and personally volitional focus of the transmutation—the transformation—of potentials to actuals in and on the finite level of existence. The two triodities, actual and potential, encompass the totality of the interrelationships of growth in the universes.
115:4.2 (1264.1) Източникът на Висшия е Райската Троица — вечното, актуално и неделимо Божество. Бог-Висшият е, на първо място, духовно лице; и това духовно лице произхожда от Троицата. Но Висшето е освен това Божество на растежа — еволюционния растеж — и този растеж води своето начало от двата тройствени съюза: актуалния и потенциалния.	115:4.2 (1264.1) The source of the Supreme is in the Paradise Trinity—eternal, actual, and undivided Deity. The Supreme is first of all a spirit person, and this spirit person stems from the Trinity. But the Supreme is secondly a Deity of growth—evolutionary growth—and this growth derives from the two triodities, actual and potential.
115:4.3 (1264.2) Ако ви е трудно да разберете как безкрайните тройствени съюзи могат да функционират на крайно ниво, замислете се за това, че самата безкрайност трябва да включва в себе си потенциалността на крайното; безкрайността обхваща всичко — от низшето и пределно обусловеното крайно съществуване до висшите и безусловно абсолютни реалности.	115:4.3 (1264.2) If it is difficult to comprehend that the infinite triodities can function on the finite level, pause to consider that their very infinity must in itself contain the potentiality of the finite; infinity encompasses all things ranging from the lowest and most qualified finite existence to the highest and unqualifiedly absolute realities.
115:4.4 (1264.3) Сложно е не толкова да осмислиш, че безкрайното действително включва в себе си крайното, колкото да разбереш как точно това безкрайно фактически се проявява в крайното. Но Настройчиците на Съзнанието, пребиваващи в смъртния човек, служат като едно от вечните доказателства за това, че даже абсолютният Бог (като Абсолют) е способен да установи и действително установява пряка връзка с най-низшите и най-незначителните от всички волеви създания на вселената.	115:4.4 (1264.3) It is not so difficult to comprehend that the infinite does contain the finite as it is to understand just how this infinite actually is manifest to the finite. But the Thought Adjusters indwelling mortal man are one of the eternal proofs that even the absolute God (as absolute) can and does actually make direct contact with even the lowest and least of all universe will creatures.
115:4.5 (1264.4) Тройствените съюзи, в своята съвкупност обхващащи актуалното и потенциалното, се проявяват на крайно ниво във взаимодействието с Висшето Същество. Начинът за такова проявление е и пряк, и косвен: пряк в такава степен, в каквато тройствените отношения се отразяват непосредствено във Висшия; косвен в такава степен, в каквато произтичат посредством възникналото ниво на абсонитните същности.	115:4.5 (1264.4) The triodities which collectively encompass the actual and the potential are manifest on the finite level in conjunction with the Supreme Being. The technique of such manifestation is both direct and indirect: direct in so far as triodity relations repercuss directly in the Supreme and indirect in so far as they are derived through the eventuated level of the absonite.
115:4.6 (1264.5) Висшата реалност, която е всецялата крайна реалност, се намира в процес на динамичен растеж между безусловните потенциални същности на външното пространство и безусловните актуални същности във всеобщия център на всички неща. Така в сътрудничеството на абсонитните посредници на Рая с Висшите Съзидателни Личности на времето се извършва реализация на областта на крайното. Актът на узряване на условните възможности на трите велики потенциални Абсолюта е абсонитната функция на Архитектите на Мирозданието и техните трансцендентални партньори. И след като тези възможности достигнат някакво ниво на зрелост, Висшите Съзидателни Личности пристигат от Рая, за да пристъпят към вековната задача за превръщане на формиращите се вселени във фактическо битие.	115:4.6 (1264.5) Supreme reality, which is total finite reality, is in process of dynamic growth between the unqualified potentials of outer space and the unqualified actuals at the center of all things. The finite domain thus factualizes through the co-operation of the absonite agencies of Paradise and the Supreme Creator Personalities of time. The act of maturing the qualified possibilities of the three great potential Absolutes is the absonite function of the Architects of the Master Universe and their transcendental associates. And when these eventualities have attained to a certain point of maturation, the Supreme Creator Personalities emerge from Paradise to engage in the agelong task of bringing the evolving universes into factual being.
115:4.7 (1264.6) Растежът на Върховността произтича от тройствените съюзи; духовното лице на Висшия произхожда от Троицата; но енергийните прерогативи на Всемогъщия са основани върху успеха на божествеността на Бог-Седмократния тогава, когато съвместяването на енергийните прерогативи на Всемогъщия-Висшия с духовното лице на Бога-Висшия се осъществява благодарение на служенето на Съвместния Извършител, посветил разума на Висшия като обединяващ фактор в това еволюционно Божество.	115:4.7 (1264.6) The growth of Supremacy derives from the triodities; the spirit person of the Supreme, from the Trinity; but the power prerogatives of the Almighty are predicated on the divinity successes of God the Sevenfold, while the conjoining of the power prerogatives of the Almighty Supreme with the spirit person of God the Supreme takes place by virtue of the ministry of the Conjoint Actor, who bestowed the mind of the Supreme as the conjoining factor in this evolutionary Deity.
5. Връзката на Висшия с Райската Троица ^top	5. Relation of the Supreme to the Paradise Trinity ^top
115:5.1 (1264.7) Реалността на личностната и духовна същност на Висшето Същество се намира в абсолютна зависимост от съществуването и действията на Райската Троица. Докато растежът на Висшия се определя от отношенията, съществуващи в тройствените съюзи, духовната личност на Бога-Висшия зависи от Райската Троица и се образува от нея; Райската Троица извечно остава абсолютен централен източник на съвършена и безкрайна устойчивост, около който постепенно се осъществява еволюционният растеж на Висшия.	115:5.1 (1264.7) The Supreme Being is absolutely dependent on the existence and action of the Paradise Trinity for the reality of his personal and spirit nature. While the growth of the Supreme is a matter of triodity relationship, the spirit personality of God the Supreme is dependent upon, and is derived from, the Paradise Trinity, which ever remains as the absolute center-source of perfect and infinite stability around which the evolutionary growth of the Supreme progressively unfolds.
115:5.2 (1265.1) Функцията на Троицата се съотнася с функцията на Висшия, тъй като Троицата действа на всички (съвкупни) нива, включително нивото на действие на Върховността. Но подобно на това, както епохата на Хавона се сменя с епохата на свръхвселените, така и видимото действие на Троицата като непосредствен създател се сменя със съзидателните актове на децата на Райските Божества.	115:5.2 (1265.1) The function of the Trinity is related to the function of the Supreme, for the Trinity is functional on all (total) levels, including the level of the function of Supremacy. But as the age of Havona gives way to the age of the superuniverses, so does the discernible action of the Trinity as immediate creator give way to the creative acts of the children of the Paradise Deities.
6. Връзката на Висшия с тройствените съюзи ^top	6. Relation of the Supreme to the Triodities ^top
115:6.1 (1265.2) Тройственият съюз на актуалността продължава да функционира непосредствено в постхавонските епохи: гравитацията на Рая обхваща основните единици на материалното битие, гравитацията на духа на Вечния Син въздейства непосредствено на основополагащите ценности на духовното битие, а гравитацията на разума на Съвместния Извършител неизменно удържа всички най-важни значения на разумното битие.	115:6.1 (1265.2) The triodity of actuality continues to function directly in the post-Havona epochs; Paradise gravity grasps the basic units of material existence, the spirit gravity of the Eternal Son operates directly upon the fundamental values of spirit existence, and the mind gravity of the Conjoint Actor unerringly clutches all vital meanings of intellectual existence.
115:6.2 (1265.3) Но предвид на това, че всеки етап на творческа активност се разпространява навън, през непознатия космос, този тройствен съюз функционира и съществува при все по-голямо отдалечаване от непосредственото действие на съзидателните сили и божествените личности на централното местоположение — абсолютния Райски Остров и намиращите се на него абсолютни Божества. Затова последващите нива на космическото съществуване стават все по-зависими от процесите, ставащи в пределите на трите Абсолютни потенциалности на безкрайността.	115:6.2 (1265.3) But as each stage of creative activity proceeds out through uncharted space, it functions and exists farther and farther removed from direct action by the creative forces and divine personalities of central emplacement—the absolute Isle of Paradise and the infinite Deities resident thereon. These successive levels of cosmic existence become, therefore, increasingly dependent upon developments within the three Absolute potentialities of infinity.
115:6.3 (1265.4) Висшето Същество обхваща възможностите за космическо служене, неизразени в явна форма във Вечния Син, Безкрайния Дух или неличностните реалности на Райския Остров. С това твърдение ние отдаваме дължимото на абсолютността на тези три основни актуалности, но растежът на Висшия е основан не само на дадените актуалности на Божеството и Рая, но е свързан също така и с процесите, ставащи в Божеството-Абсолют, Всеобщия Абсолют и Безусловния Абсолют.	115:6.3 (1265.4) The Supreme Being embraces possibilities for cosmic ministry that are not apparently manifested in the Eternal Son, the Infinite Spirit, or the nonpersonal realities of the Isle of Paradise. This statement is made with due regard for the absoluteness of these three basic actualities, but the growth of the Supreme is not only predicated on these actualities of Deity and Paradise but is also involved in developments within the Deity, Universal, and Unqualified Absolutes.
115:6.4 (1265.5) Висшето Същество расте не само според постигането на богоподобие на Създателите и създанията на еволюиращите вселени; това крайно Божество претърпява растеж също така и в резултат на това, че създанията и Създателите овладяват крайните възможности на голямата вселена. Движението на Висшия е двойно: центростремително — към Рая и Божеството, и центробежно — към безграничността на Абсолюта на потенциалностите.	115:6.4 (1265.5) The Supreme not only grows as the Creators and creatures of the evolving universes attain to Godlikeness, but this finite Deity also experiences growth as a result of the creature and Creator mastery of the finite possibilities of the grand universe. The motion of the Supreme is twofold: intensively toward Paradise and Deity and extensively toward the limitlessness of the Absolutes of potential.
115:6.5 (1265.6) В течение на днешната вселенска епоха това двойно движение се разкрива във възходящите и низходящи личности от голямата вселена. Висшите Съзидателни Личности и всички техни божествени партньори отразяват центробежното, отклоняващо се движение на Висшия, докато възходящите странстващи на седемте свръхвселени свидетелстват за центростремителна, приближаваща се тенденция на Върховността.	115:6.5 (1265.6) In the present universe age this dual motion is revealed in the descending and ascending personalities of the grand universe. The Supreme Creator Personalities and all their divine associates are reflective of the outward, diverging motion of the Supreme, while the ascending pilgrims from the seven superuniverses are indicative of the inward, converging trend of Supremacy.
115:6.6 (1265.7) Крайното Божество винаги се стреми към двойна корелация — вътрешна насоченост към Рая и неговите Божества и външна насоченост към безкрайността и нейните Абсолюти. Мощното изригване на носещата съзидателното начало на Рая божественост, намираща личностно изражение в Синовете-Създатели и силово изражение в регулаторите на енергии, свидетелства за съществуването на обширен поток на Върховност, изтичащ навън, в областта на потенциалността, докато безкрайната процесия на възходящите създания от голямата вселена свидетелства за мощен поток на Върховността, устремен към центъра, към единение с Райското Божество.	115:6.6 (1265.7) Always is the finite Deity seeking for dual correlation, inward toward Paradise and the Deities thereof and outward toward infinity and the Absolutes therein. The mighty eruption of the Paradise-creative divinity personalizing in the Creator Sons and powerizing in the power controllers, signifies the vast outsurge of Supremacy into the domains of potentiality, while the endless procession of the ascending creatures of the grand universe witnesses the mighty insurge of Supremacy toward unity with Paradise Deity.
115:6.7 (1265.8) Хората знаят, че движението на невидимия може понякога да се види, наблюдавайки въздействието на такова движение върху видимото. Ние, обитателите на вселената, отдавна се научихме да откриваме движенията и тенденциите на върховността, наблюдавайки резултатите от такива процеси в личности и форми на голямата вселена.	115:6.7 (1265.8) Human beings have learned that the motion of the invisible may sometimes be discerned by observing its effects on the visible; and we in the universes have long since learned to detect the movements and trends of Supremacy by observing the repercussions of such evolutions in the personalities and patterns of the grand universe.
115:6.8 (1266.1) Макар и да не сме уверени, ние все пак предполагаме, че Висшият, като крайно отражение на Райското Божество, се намира в процес на вечно придвижване във външното пространство; но като ограничено изражение на трите Абсолютни потенциала на външното пространство това Висше Същество вечно се стреми към връзка с Рая. И тези двойствени движения явно обясняват голямата част от основната дейност в организираните понастоящем вселени.	115:6.8 (1266.1) Though we are not sure, we believe that, as a finite reflection of Paradise Deity, the Supreme is engaged in an eternal progression into outer space; but as a qualification of the three Absolute potentials of outer space, this Supreme Being is forever seeking for Paradise coherence. And these dual motions seem to account for most of the basic activities in the presently organized universes.
7. Същността на Висшия ^top	7. The Nature of the Supreme ^top
115:7.1 (1266.2) В Бога-Висшия Бащата-АЗ СЪМ е постигнал относително пълно освобождаване от ограниченията, присъщи на безкрайността на статута, вечността на битието и абсолютността на Своята природа. Но Бог-Висшият беше освободен от всички екзистенциални ограничения само за сметка на това, което се подлага на емпирична обусловеност, присъща на всеобщия характер на неговата дейност. Постигайки способността за придобиване на опит, крайното Божество става също така зависимо от него; постигайки освобождаване от вечността, Всемогъщият се сблъсква с преградите на времето; що се отнася до опита, свързан с растежа и развитието, то той може да се появи при Висшия едва вследствие частичността на съществуването и непълнотата на неговата същност, неабсолютността на битието.	115:7.1 (1266.2) In the Deity of the Supreme the Father-I AM has achieved relatively complete liberation from the limitations inherent in infinity of status, eternity of being, and absoluteness of nature. But God the Supreme has been freed from all existential limitations only by having become subject to experiential qualifications of universal function. In attaining capacity for experience, the finite God also becomes subject to the necessity therefor; in achieving liberation from eternity, the Almighty encounters the barriers of time; and the Supreme could only know growth and development as a consequence of partiality of existence and incompleteness of nature, nonabsoluteness of being.
115:7.2 (1266.3) Всичко това вероятно става според плана на Отеца, Който е поставил: крайния прогрес в зависимост от усилията, постиженията на създанията — в зависимост от настойчивостта, развитието на личността — в зависимост от вярата. Предопределяйки с това емпиричната еволюция на Висшия, Отецът е направил възможно съществуването във вселените на крайните създания и бъдещото постигане от тях — по пътя на емпиричното развитие — на божествеността на Върховността.	115:7.2 (1266.3) All this must be according to the Father’s plan, which has predicated finite progress upon effort, creature achievement upon perseverance, and personality development upon faith. By thus ordaining the experience-evolution of the Supreme, the Father has made it possible for finite creatures to exist in the universes and, by experiential progression, sometime to attain the divinity of Supremacy.
115:7.3 (1266.4) С изключение на безусловните ценности на седемте Абсолюта, цялата реалност — включително Висшето и даже Пределният — е относителна. Фактът на Върховността е основан върху енергията на Рая, личността на Сина и действието на Съвместния Извършител, но растежът на Висшия е скрит в Божеството-Абсолют, Безусловния Абсолют и Всеобщия Абсолют. И това синтезиращо и обединяващо Божество — Бог-Висшият, е персонификация на крайната сянка, хвърляна през цялата голяма вселена на безкрайното единство от непостижимата същност на Райския Баща, Първия Източник и Център.	115:7.3 (1266.4) Including the Supreme and even the Ultimate, all reality, excepting the unqualified values of the seven Absolutes, is relative. The fact of Supremacy is predicated on Paradise power, Son personality, and Conjoint action, but the growth of the Supreme is involved in the Deity Absolute, the Unqualified Absolute, and the Universal Absolute. And this synthesizing and unifying Deity—God the Supreme—is the personification of the finite shadow cast athwart the grand universe by the infinite unity of the unsearchable nature of the Paradise Father, the First Source and Center.
115:7.4 (1266.5) В степента, в която тайнствените съюзи действат непосредствено на крайно ниво, те влизат в съприкосновение с Висшия — това Божество, което е средоточие и космическа съвкупност на крайните ограничения, налагани върху същността на Абсолюта на Актуалното и Абсолюта на Потенциалното.	115:7.4 (1266.5) To the extent that the triodities are directly operative on the finite level, they impinge upon the Supreme, who is the Deity focalization and cosmic summation of the finite qualifications of the natures of the Absolute Actual and the Absolute Potential.
115:7.5 (1266.6) Райската Троица се смята за абсолютна неизбежност; Седемте Главни Духа са очевидно Троични неизбежности; актуализацията на Висшия в енергия-разум-дух-личност вероятно е еволюционна неизбежност.	115:7.5 (1266.6) The Paradise Trinity is considered to be the absolute inevitability; the Seven Master Spirits are apparently Trinity inevitabilities; the power-mind-spirit-personality actualization of the Supreme must be the evolutionary inevitability.
115:7.6 (1266.7) По всяка вероятност Бог-Висшият не е бил неизбежен в безусловната безкрайност, но той изглежда такъв на всички нива на относителност. Той е неотменим фокусиращ, сумиращ и обхващащ началото на еволюционния опит, ефективно обединяващ резултатите от дадения метод за възприемане на реалността в същността на своята Божественост. И всичко това той очевидно извършва, за да допринесе за появата на неизбежното възникване — свръхопита и свръхкрайното проявление на Бог-Пределния.	115:7.6 (1266.7) God the Supreme does not appear to have been inevitable in unqualified infinity, but he seems to be on all relativity levels. He is the indispensable focalizer, summarizer, and encompasser of evolutionary experience, effectively unifying the results of this mode of reality perception in his Deity nature. And all this he appears to do for the purpose of contributing to the appearance of the inevitable eventuation, the superexperience and superfinite manifestation of God the Ultimate.
115:7.7 (1267.1) Висшето Същество е невъзможно да бъде осъзнато напълно, без да се вземат под внимание източникът, функцията и предназначението: връзката с пораждащата Троица, вселената на своята дейност и Троицата-Пределната на непосредственото му предназначение.	115:7.7 (1267.1) The Supreme Being cannot be fully appreciated without taking into consideration source, function, and destiny: relationship to the originating Trinity, the universe of activity, and the Trinity Ultimate of immediate destiny.
115:7.8 (1267.2) В процеса на сумиране на еволюционния опит Висшият съединява крайното с абсонитното — така, както разумът на Съвместния Извършител интегрира божествената духовност на личностния Син с неизменните енергии на райския еталон и както присъствието на Всеобщия Абсолют обединява активацията на Божеството с реактивността на Безусловния. И даденото единство очевидно е разкриване на неоткритото влияние на изначалното единство на Първия Баща-Причина, Източник-Еталон на всички неща и всички същества.	115:7.8 (1267.2) By the process of summating evolutionary experience the Supreme connects the finite with the absonite, even as the mind of the Conjoint Actor integrates the divine spirituality of the personal Son with the immutable energies of the Paradise pattern, and as the presence of the Universal Absolute unifies Deity activation with the Unqualified reactivity. And this unity must be a revelation of the undetected working of the original unity of the First Father-Cause and Source-Pattern of all things and all beings.
115:7.9 (1267.3) [Подготвено от Могъщ Посланик, временно пребиваващ на Урантия.]	115:7.9 (1267.3) [Sponsored by a Mighty Messenger temporarily sojourning on Urantia.]