Документ 121	Paper 121
Епохата на посвещаването на Михаил	The Times of Michael’s Bestowal
121:0.1 (1332.1) ДЕЙСТВАЙКИ под наблюдението на комисия от дванадесет члена на Обединеното Братство на Промеждутъчните Създания на Урантия, създадено със съдействието на днешния глава на нашата категория и Мелхиседек, отговорен за съставянето на настоящите документи, аз съм вторичното промеждутъчно създание, в миналото прикрепено към апостол Андрей, упълномощено да изложи събитията от живота на Иисус от Назарет такива, каквито ги наблюдаваха урантийските създания от моята категория, и такива, каквито впоследствие те бяха частично записани от человека, временно намиращ се под моя опека. Знаейки колко щателно неговият Учител следеше за това, да не оставя след себе си записи, Андрей упорито се отказваше от разпространяването на своето повествувание. Подобно отношение от страна и на другите апостоли на Иисус значително забави написването на Евангелията.	121:0.1 (1332.1) ACTING under the supervision of a commission of twelve members of the United Brotherhood of Urantia Midwayers, conjointly sponsored by the presiding head of our order and the Melchizedek of record, I am the secondary midwayer of onetime attachment to the Apostle Andrew, and I am authorized to place on record the narrative of the life transactions of Jesus of Nazareth as they were observed by my order of earth creatures, and as they were subsequently partially recorded by the human subject of my temporal guardianship. Knowing how his Master so scrupulously avoided leaving written records behind him, Andrew steadfastly refused to multiply copies of his written narrative. A similar attitude on the part of the other apostles of Jesus greatly delayed the writing of the Gospels.
1. Западът в първи век след Христа ^top	1. The Occident of the First Century After Christ ^top
121:1.1 (1332.2) Иисус не се яви в този свят в епоха на духовен упадък; при неговото раждане Урантия преживяваше такъв разцвет на мисълта и религиозния живот, какъвто не познаваше за цялата постадамическа история и какъвто оттогава никога не изпита. Когато Михаил се въплъти на Урантия, този свят се отличаваше с най-благоприятните условия за посвещаването на Сина-Създател, съществували някога на планетата преди посвещението или след него. В течение на няколкото столетия, непосредствено предшестващи тези времена, гръцката култура и гръцкият език се бяха разпространили на Запад и в Близкия изток и евреите, като левантийски народ, съвместяващ в себе си западни и източни черти, бяха прекрасно приспособени към това, да използват такова културно и езиково обкръжение за успешното разпространяване на новата религия както на Изток, така и на Запад. Тези крайно благоприятни обстоятелства още повече усилваха търпимостта, с която се отличаваше римската политическа власт в Средиземноморието.	121:1.1 (1332.2) Jesus did not come to this world during an age of spiritual decadence; at the time of his birth Urantia was experiencing such a revival of spiritual thinking and religious living as it had not known in all its previous post-Adamic history nor has experienced in any era since. When Michael incarnated on Urantia, the world presented the most favorable condition for the Creator Son’s bestowal that had ever previously prevailed or has since obtained. In the centuries just prior to these times Greek culture and the Greek language had spread over Occident and near Orient, and the Jews, being a Levantine race, in nature part Occidental and part Oriental, were eminently fitted to utilize such cultural and linguistic settings for the effective spread of a new religion to both East and West. These most favorable circumstances were further enhanced by the tolerant political rule of the Mediterranean world by the Romans.
121:1.2 (1332.3) Добра илюстрация на цялото това съчетаване на световните влияния е дейността на Павел, който, бидейки по своята религиозна култура юдеин, на юдеите провъзгласи Евангелието на еврейския Месия на гръцки език, докато самият той беше гражданин на Рим.	121:1.2 (1332.3) This entire combination of world influences is well illustrated by the activities of Paul, who, being in religious culture a Hebrew of the Hebrews, proclaimed the gospel of a Jewish Messiah in the Greek tongue, while he himself was a Roman citizen.
121:1.3 (1332.4) Нито преди Иисус, нито след него на Запад не възникна даже далечно подобие на цивилизацията, съществувала тук в тези времена. Европейската цивилизация постигна единство и съгласуваност благодарение на необикновеното триединно въздействие на следните фактори:	121:1.3 (1332.4) Nothing like the civilization of the times of Jesus has been seen in the Occident before or since those days. European civilization was unified and co-ordinated under an extraordinary threefold influence:
121:1.4 (1332.5) 1. Римската обществено-политическа система.	121:1.4 (1332.5) 1. The Roman political and social systems.
121:1.5 (1332.6) 2. Гръцкият език и култура, а в известна степен и философията.	121:1.5 (1332.6) 2. The Grecian language and culture—and philosophy to a certain extent.
121:1.6 (1332.7) 3. Бързо разпространилото се влияние на еврейските религиозни и нравствени учения.	121:1.6 (1332.7) 3. The rapidly spreading influence of Jewish religious and moral teachings.
121:1.7 (1332.8) При раждането на Иисус цялото Средиземноморие представляваше единна империя. Добрите пътища, прокарани за пръв път в световната история, съединяваха много големи центрове. Моретата бяха очистени от пирати; стремително се развиваше великата ера на търговията и пътешествията. Новият разцвет на пътешествията и търговията настъпи в Европа едва през деветнадесетото столетие след Христа.	121:1.7 (1332.8) When Jesus was born, the entire Mediterranean world was a unified empire. Good roads, for the first time in the world’s history, interconnected many major centers. The seas were cleared of pirates, and a great era of trade and travel was rapidly advancing. Europe did not again enjoy another such period of travel and trade until the nineteenth century after Christ.
121:1.8 (1333.1) Независимо от вътрешния мир и привидното процъфтяване голяма част от гръко-римското население на империята водеше жалко и потънало в нищета съществуване. Наред с малобройната богата висша класа съществуваше нещастна и разорена низша класа — обикновени хора. В онези дни все още я нямаше щастливата и заможна средна класа, която едва започваше да се образува в римското общество.	121:1.8 (1333.1) Notwithstanding the internal peace and superficial prosperity of the Greco-Roman world, a majority of the inhabitants of the empire languished in squalor and poverty. The small upper class was rich; a miserable and impoverished lower class embraced the rank and file of humanity. There was no happy and prosperous middle class in those days; it had just begun to make its appearance in Roman society.
121:1.9 (1333.2) След станалите наскоро първи сблъсъци в разширяващата се римска и партянска държава Сирия се оказа в ръцете на римляните. Във времената на Иисус Палестина и Сирия преживяваха период на процъфтяване и относителен мир, оживено търгувайки със земите, лежащи както на изток, така и на запад.	121:1.9 (1333.2) The first struggles between the expanding Roman and Parthian states had been concluded in the then recent past, leaving Syria in the hands of the Romans. In the times of Jesus, Palestine and Syria were enjoying a period of prosperity, relative peace, and extensive commercial intercourse with the lands to both the East and the West.
2. Еврейският народ ^top	2. The Jewish People ^top
121:2.1 (1333.3) Евреите принадлежаха към древната семитска раса, към която се отнасяха също така и вавилонците, финикийците и новите врагове на Рим — картагенците. В течение на първата половина от първото столетие след Христа евреите бяха най-влиятелният семитски народ, който по волята на съдбата заемаше особено географско положение с всемирно стратегическо значение в света, който по това време беше управляван и организиран за търговия.	121:2.1 (1333.3) The Jews were a part of the older Semitic race, which also included the Babylonians, the Phoenicians, and the more recent enemies of Rome, the Carthaginians. During the fore part of the first century after Christ, the Jews were the most influential group of the Semitic peoples, and they happened to occupy a peculiarly strategic geographic position in the world as it was at that time ruled and organized for trade.
121:2.2 (1333.4) Много от великите търговски пътища, съединяващи античните държави, преминаваха през Палестина, благодарение на което тя стана място на съединяване — кръстопът на три континента. Сменяйки се един друг, пътешествениците, търговците и армиите на Вавилония, Асирия, Египет, Сирия и Гърция, Партия и Рим наводняваха Палестина. От незапомнени времена много керванни пътища от Изтока преминаваха през една от частите на този регион, водейки към няколко удобни морски пристанища в източния край на Средиземно море, откъдето корабите возеха товари във всички крайморски страни на Запада. И повече от половината от тези кервани преминаваха през неголемия галилейски град Назарет или неговите покрайнини.	121:2.2 (1333.4) Many of the great highways joining the nations of antiquity passed through Palestine, which thus became the meeting place, or crossroads, of three continents. The travel, trade, and armies of Babylonia, Assyria, Egypt, Syria, Greece, Parthia, and Rome successively swept over Palestine. From time immemorial, many caravan routes from the Orient passed through some part of this region to the few good seaports of the eastern end of the Mediterranean, whence ships carried their cargoes to all the maritime Occident. And more than half of this caravan traffic passed through or near the little town of Nazareth in Galilee.
121:2.3 (1333.5) Макар че Палестина беше родината на религиозната култура на евреите и мястото на раждане на християнството, евреите бяха разпръснати по света, като живееха сред много народи и водеха търговия във всички краища на римската и партянската държави.	121:2.3 (1333.5) Although Palestine was the home of Jewish religious culture and the birthplace of Christianity, the Jews were abroad in the world, dwelling in many nations and trading in every province of the Roman and Parthian states.
121:2.4 (1333.6) Гърция даде езика и културата, Рим построи пътищата и обедини империя, но обхваналата целия римски свят еврейска диаспора, с нейните повече от двеста синагоги и добре организирани религиозни общини, даде културните центрове, в които новото Евангелие на небесното царство намери своето първо признание и откъдето то впоследствие проникна в най-отдалечените части на света.	121:2.4 (1333.6) Greece provided a language and a culture, Rome built the roads and unified an empire, but the dispersion of the Jews, with their more than two hundred synagogues and well-organized religious communities scattered hither and yon throughout the Roman world, provided the cultural centers in which the new gospel of the kingdom of heaven found initial reception, and from which it subsequently spread to the uttermost parts of the world.
121:2.5 (1333.7) Всяка еврейска синагога допускаше съществуването на неголяма група вярващи езичници — “благочестиви” и “боящи се от Бога” хора — и именно тези прозелити съставиха основната маса от ранните християни, които бяха обърнати в новата вяра на Павел. Даже в йерусалимския храм друговерците имаха свой богато украсен двор. Съществуваха крайно тесни културни, търговски и религиозни връзки между Йерусалим и Антиохия. В Антиохия учениците на Павел за пръв път започнаха да ги наричат “християни”.	121:2.5 (1333.7) Each Jewish synagogue tolerated a fringe of gentile believers, “devout” or “God-fearing” men, and it was among this fringe of proselytes that Paul made the bulk of his early converts to Christianity. Even the temple at Jerusalem possessed its ornate court of the gentiles. There was very close connection between the culture, commerce, and worship of Jerusalem and Antioch. In Antioch Paul’s disciples were first called “Christians.”
121:2.6 (1333.8) В това, че храмовото поклонение на евреите беше съсредоточено в Йерусалим, се заключаваше едновременно и тайната на съхраняването на техния монотеизъм, и залогът за развитие и разпространяване в света на новата и разширена представа за този един Бог на всички народи и Баща на всички смъртни. Храмовата служба в Йерусалим олицетворяваше съхраняването на религиозно-културната концепция въпреки падането на цяла поредица държавни управители езичници и гонители на нацията.	121:2.6 (1333.8) The centralization of the Jewish temple worship at Jerusalem constituted alike the secret of the survival of their monotheism and the promise of the nurture and sending forth to the world of a new and enlarged concept of that one God of all nations and Father of all mortals. The temple service at Jerusalem represented the survival of a religious cultural concept in the face of the downfall of a succession of gentile national overlords and racial persecutors.
121:2.7 (1334.1) Макар че в тези времена еврейският народ се намираше под владичеството на Рим, той се ползваше от достатъчно широко самоуправление; народът, в чиято памет беше жива неотдавнашната героична освободителна борба на Юда Макавей и неговите последователи, с нетърпение очакваше скорошното идване на още по-великия освободител — дългоочаквания Месия.	121:2.7 (1334.1) The Jewish people of this time, although under Roman suzerainty, enjoyed a considerable degree of self-government and, remembering the then only recent heroic exploits of deliverance executed by Judas Maccabee and his immediate successors, were vibrant with the expectation of the immediate appearance of a still greater deliverer, the long-expected Messiah.
121:2.8 (1334.2) Причината за съхраняването на Палестина, царството на евреите, като полунезависима държава се заключаваше във външната политика на Рим, който се стремеше да удържи в свои ръце контрола над Палестинската магистрала, съединяваща Египет със Сирия, и крайните западни пунктове на керванните пътища, съединяващи Изтока със Запада. Рим не желаеше в Левант да се появи някаква сила, способна да подкопае неговата по-нататъшна експанзия в тези региони. За провеждането на политиката на интриги, целта на които беше взаимното насъскване на Сирия и Египет, Селевкиди и Птолемеи, беше необходимо Палестина да се укрепва като отделна и независима държава. Политиката на Рим, упадъкът на Египет и все по-голямото отслабване на Селевкидите, станало пред нарастващата сила на Партия, обясняваха защо в продължение на няколко поколения на малобройни и непритежаващи власт евреи се отдаваше да запазят независимостта си както от Селевкидите на север, така и от Птолемеите на юг. Тази случайна свобода и независимост от политическата власт на по-могъщите обкръжаващи народи евреите отдаваха на факта, че са “богоизбрани” в резултат от прякото застъпничество на Яхве. При такова отношение на расово превъзходство на тях им беше по-трудно да се примирят с господството на Рим, след като тяхната страна в края на краищата попадна под негова власт. Но даже в този тъжен час евреите не можаха да разберат истината — че тяхната всемирна мисия имаше духовен, а не политически характер.	121:2.8 (1334.2) The secret of the survival of Palestine, the kingdom of the Jews, as a semi-independent state was wrapped up in the foreign policy of the Roman government, which desired to maintain control of the Palestinian highway of travel between Syria and Egypt as well as the western terminals of the caravan routes between the Orient and the Occident. Rome did not wish any power to arise in the Levant which might curb her future expansion in these regions. The policy of intrigue which had for its object the pitting of Seleucid Syria and Ptolemaic Egypt against each other necessitated fostering Palestine as a separate and independent state. Roman policy, the degeneration of Egypt, and the progressive weakening of the Seleucids before the rising power of Parthia, explain why it was that for several generations a small and unpowerful group of Jews was able to maintain its independence against both Seleucidae to the north and Ptolemies to the south. This fortuitous liberty and independence of the political rule of surrounding and more powerful peoples the Jews attributed to the fact that they were the “chosen people,” to the direct interposition of Yahweh. Such an attitude of racial superiority made it all the harder for them to endure Roman suzerainty when it finally fell upon their land. But even in that sad hour the Jews refused to learn that their world mission was spiritual, not political.
121:2.9 (1334.3) Във времената на Иисус на евреите беше свойствена необичайна предпазливост и подозрителност поради това, че ги управляваше другоземец — Ирод Идумеянин, със своята хитрост и интриги с римските управители завзел властта в Юдея. И макар че Ирод заявяваше за своята вярност към ритуалните обреди на юдаизма, той продължи да строи храмове на много чуждестранни богове.	121:2.9 (1334.3) The Jews were unusually apprehensive and suspicious during the times of Jesus because they were then ruled by an outsider, Herod the Idumean, who had seized the overlordship of Judea by cleverly ingratiating himself with the Roman rulers. And though Herod professed loyalty to the Hebrew ceremonial observances, he proceeded to build temples for many strange gods.
121:2.10 (1334.4) Благодарение на приятелските отношения на Ирод с римските управители евреите можеха безпрепятствено да пътешестват по целия свят, което им позволяваше все по-широко да разпространят новото Евангелие за небесното царство даже в далечни части на Римската империя и чуждестранните държави, с които съществуваха договорни отношения. Освен това управлението на Ирод също спомагаше за по-нататъшното сливане на юдейската и елинистичната философия.	121:2.10 (1334.4) The friendly relations of Herod with the Roman rulers made the world safe for Jewish travel and thus opened the way for increased Jewish penetration even of distant portions of the Roman Empire and of foreign treaty nations with the new gospel of the kingdom of heaven. Herod’s reign also contributed much toward the further blending of Hebrew and Hellenistic philosophies.
121:2.11 (1334.5) Ирод построи пристанище в Кесария, което още повече помогна за превръщането на Палестина в кръстопът на цивилизования свят. Той умря в 4 година до н.е. и неговият син — Ирод Антипа, управляваше Галилея и Перея в младостта на Иисус и в годините на неговото служене. Подобно на своя баща, Антипа, чието управление завърши през 39 година от н.е., беше велик строител. Той преустрои много градове на Галилея, включително важния център на търговията Сефорис.	121:2.11 (1334.5) Herod built the harbor of Caesarea, which further aided in making Palestine the crossroads of the civilized world. He died in 4 b.c., and his son Herod Antipas governed Galilee and Perea during Jesus’ youth and ministry to a.d. 39. Antipas, like his father, was a great builder. He rebuilt many of the cities of Galilee, including the important trade center of Sepphoris.
121:2.12 (1334.6) Галилейците не се ползваха с особено уважение сред йерусалимските религиозни вождове и учители-равини. Когато се роди Иисус, Галилея беше повече езическа, отколкото юдейска.	121:2.12 (1334.6) The Galileans were not regarded with full favor by the Jerusalem religious leaders and rabbinical teachers. Galilee was more gentile than Jewish when Jesus was born.
3. Езическият свят ^top	3. Among the Gentiles ^top
121:3.1 (1334.7) Макар че социално-икономическото положение на римската държава беше от не най-висш порядък, устойчивият вътрешен мир и процъфтяване бяха благоприятни за посвещението на Михаил. В първи век след Христа в средиземноморския свят отчетливо се отделиха пет социални слоя:	121:3.1 (1334.7) Although the social and economic condition of the Roman state was not of the highest order, the widespread domestic peace and prosperity was propitious for the bestowal of Michael. In the first century after Christ the society of the Mediterranean world consisted of five well-defined strata:
121:3.2 (1335.1) 1. Аристокрация. Висшите класи, притежаващи пари и официална власт, привилегированите и управляващи групи.	121:3.2 (1335.1) 1. The aristocracy. The upper classes with money and official power, the privileged and ruling groups.
121:3.3 (1335.2) 2. Деловите групи. Едри търговци и банкери, търговци — големи вносители и износители, международни търговци.	121:3.3 (1335.2) 2. The business groups. The merchant princes and the bankers, the traders—the big importers and exporters—the international merchants.
121:3.4 (1335.3) 3. Неголяма средна класа. Макар че тази група действително беше малобройна, тя беше много влиятелна и стана нравствената опора на ранната християнска църква, която препоръчваше на такива хора да продължават да се занимават със своите разнообразни занаяти и търговия. Сред евреите много фарисеи принадлежаха към тази класа на занаятчии.	121:3.4 (1335.3) 3. The small middle class. Although this group was indeed small, it was very influential and provided the moral backbone of the early Christian church, which encouraged these groups to continue in their various crafts and trades. Among the Jews many of the Pharisees belonged to this class of tradesmen.
121:3.5 (1335.4) 4. Свободен пролетариат. Тази група имаше слабо или никакво обществено положение. Макар че тези хора се гордееха със своята свобода, те бяха поставени в изключително неизгодно положение, тъй като бяха принудени да се конкурират с труда на робите. Висшите класи гледаха на тях отвисоко, смятайки ги годни само за “размножаване”.	121:3.5 (1335.4) 4. The free proletariat. This group had little or no social standing. Though proud of their freedom, they were placed at great disadvantage because they were forced to compete with slave labor. The upper classes regarded them disdainfully, allowing that they were useless except for “breeding purposes.”
121:3.6 (1335.5) 5. Роби. Половината население на римската държава бяха роби; мнозина бяха необикновени индивиди и бързо се издигаха сред свободния пролетариат и даже сред занаятчиите. Нивото на по-голямата част от робите, обаче, беше или посредствено, или много ниско.	121:3.6 (1335.5) 5. The slaves. Half the population of the Roman state were slaves; many were superior individuals and quickly made their way up among the free proletariat and even among the tradesmen. The majority were either mediocre or very inferior.
121:3.7 (1335.6) Превръщането в роби даже на представителите на високоразвити народи беше особеност на военните завоевания на Рим. Робът се намираше в пълна зависимост от своя господар. Ранната християнска църква се състоеше основно от представители на по-низшите класи и от тези роби.	121:3.7 (1335.6) Slavery, even of superior peoples, was a feature of Roman military conquest. The power of the master over his slave was unqualified. The early Christian church was largely composed of the lower classes and these slaves.
121:3.8 (1335.7) Най-добрите от робите често получаваха заплата за своя труд и, натрупвайки пари, можеха да откупят свободата си. Много от освободените роби заеха високо положение в държавата, църквата и деловия свят. Именно такива възможности направиха ранната християнска църква толкова търпелива към тази видоизменена форма на робство.	121:3.8 (1335.7) Superior slaves often received wages and by saving their earnings were able to purchase their freedom. Many such emancipated slaves rose to high positions in state, church, and the business world. And it was just such possibilities that made the early Christian church so tolerant of this modified form of slavery.
121:3.9 (1335.8) В Римската империя от първи век след Христа нямаше големи социални конфликти. Най-често хората смятаха себе си за принадлежащи към тази група, в средата на която се раждаха. Талантливите и свободни индивиди винаги имаха възможност да се издигнат от низшите във висшите слоеве римско общество, но като цяло хората бяха доволни от своя обществен статут. Те нямаха класово съзнание и не виждаха в класовите различия несправедливост или зло. Християнството по никакъв начин не беше икономическо движение, което би си поставило за своя цел да облекчи страданията на угнетените класи.	121:3.9 (1335.8) There was no widespread social problem in the Roman Empire in the first century after Christ. The major portion of the populace regarded themselves as belonging in that group into which they chanced to be born. There was always the open door through which talented and able individuals could ascend from the lower to the higher strata of Roman society, but the people were generally content with their social rank. They were not class conscious, neither did they look upon these class distinctions as being unjust or wrong. Christianity was in no sense an economic movement having for its purpose the amelioration of the miseries of the depressed classes.
121:3.10 (1335.9) Макар че жената се ползваше с по-голяма свобода в Римската империя, отколкото в Палестина, където нейните права бяха ограничени, по своята преданост към семейството и вродената си привързаност еврейките значително превъзхождаха жените от езическия свят.	121:3.10 (1335.9) Although woman enjoyed more freedom throughout the Roman Empire than in her restricted position in Palestine, the family devotion and natural affection of the Jews far transcended that of the gentile world.
4. Езическата философия ^top	4. Gentile Philosophy ^top
121:4.1 (1335.10) От морална гледна точка езичниците донякъде отстъпваха на евреите, но сърцата на най-благородните друговерци представляваха благодатна почва за природната добродетел и потенциалната човешка любов, в която можеха да прораснат семената на християнството, давайки обилна реколта от нравствена устойчивост и духовни придобивки. В това време в езическия свят господстваха четири велики философии, всяка от които в по-голяма или по-малка степен възхождаше към платонизма на гърците. Ето тези философски школи:	121:4.1 (1335.10) The gentiles were, from a moral standpoint, somewhat inferior to the Jews, but there was present in the hearts of the nobler gentiles abundant soil of natural goodness and potential human affection in which it was possible for the seed of Christianity to sprout and bring forth an abundant harvest of moral character and spiritual achievement. The gentile world was then dominated by four great philosophies, all more or less derived from the earlier Platonism of the Greeks. These schools of philosophy were:
121:4.2 (1335.11) 1. Епикурейска. Тази школа на мисълта беше посветена на стремежа към щастие. Най-добрите от епикурейците не се предаваха на плътски излишества. В крайна сметка тази доктрина помогна на римляните да се освободят от една от пагубните форми на фатализма; епикурейството учеше, че хората могат да направят нещо за подобряването на своето земно положение. То успешно се бореше с невежеството и суеверията.	121:4.2 (1335.11) 1. The Epicurean. This school of thought was dedicated to the pursuit of happiness. The better Epicureans were not given to sensual excesses. At least this doctrine helped to deliver the Romans from a more deadly form of fatalism; it taught that men could do something to improve their terrestrial status. It did effectually combat ignorant superstition.
121:4.3 (1336.1) 2. Стоическа. Стоицизмът беше високоразвитата философия на висшите обществени класи. Стоиците вярваха в това, че над цялата природа господства Разумът-Съдба. Те учеха, че божествената човешка душа е божествена и че е заключена в порочно физическо тяло. Човешката душа според тях постига свобода, като живее в хармония с природата, с Бога; така добродетелта се оказва своя собствена награда. Стоицизмът се издигна до висок морал и оттогава неговите идеали не бяха надминати от нито една чисто човешка философска система. Макар че стоиците заявяваха, че са “Божие потомство”, те не можаха да познаят Бога и вследствие на това не можаха да Го намерят. Стоицизмът си остана философия; той така и не се превърна в религия. Неговите последователи се стремяха да приведат своя разум в хармония с Всеобщия Разум, но те не можаха да видят себе си като деца на любящ Баща. Павел в значителна степен клонеше към стоицизма, когато писа: “Аз се научих да бъда доволен от това, което имам.”	121:4.3 (1336.1) 2. The Stoic. Stoicism was the superior philosophy of the better classes. The Stoics believed that a controlling Reason-Fate dominated all nature. They taught that the soul of man was divine; that it was imprisoned in the evil body of physical nature. Man’s soul achieved liberty by living in harmony with nature, with God; thus virtue came to be its own reward. Stoicism ascended to a sublime morality, ideals never since transcended by any purely human system of philosophy. While the Stoics professed to be the “offspring of God,” they failed to know him and therefore failed to find him. Stoicism remained a philosophy; it never became a religion. Its followers sought to attune their minds to the harmony of the Universal Mind, but they failed to envisage themselves as the children of a loving Father. Paul leaned heavily toward Stoicism when he wrote, “I have learned in whatsoever state I am, therewith to be content.”
121:4.4 (1336.2) 3. Циници. Макар че циниците смятаха за родоначалник на своето учение Диоген от Атина, тяхната доктрина в значителна степен се опираше на останките от ученията на Макивента Мелхиседек. Отначало цинизмът беше повече религия, отколкото философия. В крайна сметка циниците придадоха на своята религиозно-философска система демократически характер. В полетата и на пазарските площади те постоянно проповядваха своята доктрина за това, че „човек може да спаси себе си, ако пожелае това”. Те проповядваха простота и добродетел и призоваваха хората безстрашно да посрещат смъртта. Тези бродещи проповедници-циници направиха много, за да подготвят огладнелите за духовна храна хора за последващата поява на християнските мисионери. Формата и стилът, към които се придържаше Павел в своите послания, напомняха народните проповеди на циниците.	121:4.4 (1336.2) 3. The Cynic. Although the Cynics traced their philosophy to Diogenes of Athens, they derived much of their doctrine from the remnants of the teachings of Machiventa Melchizedek. Cynicism had formerly been more of a religion than a philosophy. At least the Cynics made their religio-philosophy democratic. In the fields and in the market places they continually preached their doctrine that “man could save himself if he would.” They preached simplicity and virtue and urged men to meet death fearlessly. These wandering Cynic preachers did much to prepare the spiritually hungry populace for the later Christian missionaries. Their plan of popular preaching was much after the pattern, and in accordance with the style, of Paul’s Epistles.
121:4.5 (1336.3) 4. Скептици. Скептицизмът твърдеше, че знанието е илюзорно, че убедеността и увереността са невъзможни. Това беше чисто негативно отношение, така и не получило широко разпространение.	121:4.5 (1336.3) 4. The Skeptic. Skepticism asserted that knowledge was fallacious, and that conviction and assurance were impossible. It was a purely negative attitude and never became widespread.
121:4.6 (1336.4) Тези философии носеха полурелигиозен характер; нерядко те укрепваха духа, възпитаваха нравствеността и облагородяваха, но обикновено оставаха непонятни за простите хора. С изключение вероятно само на цинизма, това бяха философии за силните и мъдрите, а не религии на спасението за всички, включително за слабите и бедните.	121:4.6 (1336.4) These philosophies were semireligious; they were often invigorating, ethical, and ennobling but were usually above the common people. With the possible exception of Cynicism, they were philosophies for the strong and the wise, not religions of salvation for even the poor and the weak.
5. Езическите религии ^top	5. The Gentile Religions ^top
121:5.1 (1336.5) В течение на всички предшестващи векове религията беше предимно племенно или национално дело, рядко интересуващо индивида. Боговете бяха племенни или национални, а не лични. Такива религиозни системи зле удовлетворяваха индивидуалните духовни стремежи на обикновения човек.	121:5.1 (1336.5) Throughout preceding ages religion had chiefly been an affair of the tribe or nation; it had not often been a matter of concern to the individual. Gods were tribal or national, not personal. Such religious systems afforded little satisfaction for the individual spiritual longings of the average person.
121:5.2 (1336.6) Във времената на Иисус на Запад съществуваха следните религии:	121:5.2 (1336.6) In the times of Jesus the religions of the Occident included:
121:5.3 (1336.7) 1. Езически култове. Тези култове представляваха съчетание на елинската и латинска морфология, патриотизма и традициите.	121:5.3 (1336.7) 1. The pagan cults. These were a combination of Hellenic and Latin mythology, patriotism, and tradition.
121:5.4 (1336.8) 2. Поклонение на императора. Това обожествяване на човека като символ на държавата предизвикваше рязко възмущение в юдеите и ранните християни и това стана непосредствената причина за жестоките преследвания, на които биваха подлагани техните църкви от страна на римските власти.	121:5.4 (1336.8) 2. Emperor worship. This deification of man as the symbol of the state was very seriously resented by the Jews and the early Christians and led directly to the bitter persecutions of both churches by the Roman government.
121:5.5 (1337.1) 3. Астрология. Тази псевдонаука на Вавилон се превърна в религия по целия гръко-римски свят. Даже в двадесети век човекът още не се е освободил напълно от това суеверие.	121:5.5 (1337.1) 3. Astrology. This pseudo science of Babylon developed into a religion throughout the Greco-Roman Empire. Even in the twentieth century man has not been fully delivered from this superstitious belief.
121:5.6 (1337.2) 4. Мистерийни религии. Потокът от мистерийни култове се стовари над свят, жадуващ за духовна храна; нови и необичайни религии от Левант увличаха простите хора и им обещаваха лично спасение. Тези религии бързо се приемаха на вяра от низшите класи от гръко-римския свят. И те направиха много за бързото разпространение на неизмеримо по-високите християнски учения, предлагащи величествена представа за Божеството, съчетана с увлекателна теология за хората от интелектуален тип и проникновение с предложение за спасение на всички, включително невежото, но духовно гладно простолюдие от тези дни.	121:5.6 (1337.2) 4. The mystery religions. Upon such a spiritually hungry world a flood of mystery cults had broken, new and strange religions from the Levant, which had enamored the common people and had promised them individual salvation. These religions rapidly became the accepted belief of the lower classes of the Greco-Roman world. And they did much to prepare the way for the rapid spread of the vastly superior Christian teachings, which presented a majestic concept of Deity, associated with an intriguing theology for the intelligent and a profound proffer of salvation for all, including the ignorant but spiritually hungry average man of those days.
121:5.7 (1337.3) Мистерийните религии сложиха край на националните вярвания и доведоха до раждането на многобройни лични култове. Независимо от своята многобройност всички мистерии имаха общи черти.	121:5.7 (1337.3) The mystery religions spelled the end of national beliefs and resulted in the birth of the numerous personal cults. The mysteries were many but were all characterized by:
121:5.8 (1337.4) 1. Митическа легенда, мистерия — откъдето и произлязоха тези названия. Като правило такава мистерия беше свързана с разказа за живота и смъртта на някакъв бог и неговото завръщане към живота, което е илюстрирано от учението на митраизма, което в течение на известно време съществуваше наред с основания от Павел християнски култ и си съперничеше с него.	121:5.8 (1337.4) 1. Some mythical legend, a mystery—whence their name. As a rule this mystery pertained to the story of some god’s life and death and return to life, as illustrated by the teachings of Mithraism, which, for a time, were contemporary with, and a competitor of, Paul’s rising cult of Christianity.
121:5.9 (1337.5) 2. Мистериите носеха извъннационален и междурасов характер. Те се основаваха на идеите на личности и братства и пораждаха религиозни братства и многобройни секти.	121:5.9 (1337.5) 2. The mysteries were nonnational and interracial. They were personal and fraternal, giving rise to religious brotherhoods and numerous sectarian societies.
121:5.10 (1337.6) 3. Техните служби се съпровождаха от инициации със сложни обреди и впечатляващи със символите си поклонения. Техните тайни обичаи и ритуали бяха ужасни и отблъскващи.	121:5.10 (1337.6) 3. They were, in their services, characterized by elaborate ceremonies of initiation and impressive sacraments of worship. Their secret rites and rituals were sometimes gruesome and revolting.
121:5.11 (1337.7) 4. Но какъвто и да беше характерът на тези обреди или степента на техните излишества, тези мистерии неизменно обещаваха на своите привърженици спасение, “освобождаване от злото, продължаване на живота след смъртта и вечен живот в блажените сфери, далеч от този свят на страдания и робство”.	121:5.11 (1337.7) 4. But no matter what the nature of their ceremonies or the degree of their excesses, these mysteries invariably promised their devotees salvation, “deliverance from evil, survival after death, and enduring life in blissful realms beyond this world of sorrow and slavery.”
121:5.12 (1337.8) Но би било заблуждение да се смесват ученията на Христос с мистериите. Популярността на мистериите говори за стремежа на човека към спасение и с това показва действителната жажда за лична религия и индивидуална праведност. Макар че мистериите не можаха адекватно да утолят тази жажда, те действително разчистиха пътя за последващата поява на Иисус, който наистина донесе в този свят хляба и водата на живота.	121:5.12 (1337.8) But do not make the mistake of confusing the teachings of Jesus with the mysteries. The popularity of the mysteries reveals man’s quest for survival, thus portraying a real hunger and thirst for personal religion and individual righteousness. Although the mysteries failed adequately to satisfy this longing, they did prepare the way for the subsequent appearance of Jesus, who truly brought to this world the bread of life and the water thereof.
121:5.13 (1337.9) В своя стремеж да използва широко разпространената привързаност към по-добрите типове мистерийни религии Павел малко видоизмени ученията на Иисус, за да могат те да станат по-приемливи за широките слоеве потенциални новообърнати. Но даже предложеният от Павел компромисен вариант на ученията на Иисус (християнството) превъзхождаше най-добрите от мистериите. Причините за това са няколко.	121:5.13 (1337.9) Paul, in an effort to utilize the widespread adherence to the better types of the mystery religions, made certain adaptations of the teachings of Jesus so as to render them more acceptable to a larger number of prospective converts. But even Paul’s compromise of Jesus’ teachings (Christianity) was superior to the best in the mysteries in that:
121:5.14 (1337.10) 1. Павел учеше на нравствено изкупление, на етническо спасение. Християнството посочи нов живот и провъзгласи нов идеал. Павел се отказа от магическите ритуали и обредното магьосничество.	121:5.14 (1337.10) 1. Paul taught a moral redemption, an ethical salvation. Christianity pointed to a new life and proclaimed a new ideal. Paul forsook magic rites and ceremonial enchantments.
121:5.15 (1337.11) 2. Християнството представляваше религия, стремяща се към окончателно решаване на проблемите на човека, тъй като то не само предлагаше спасение от мъките и даже от смъртта, но обеща и освобождаване от греха с последващо придобиване на праведния характер и качествата, необходими за вечен живот.	121:5.15 (1337.11) 2. Christianity presented a religion which grappled with final solutions of the human problem, for it not only offered salvation from sorrow and even from death, but it also promised deliverance from sin followed by the endowment of a righteous character of eternal survival qualities.
121:5.16 (1338.1) 3. Мистериите се градяха на митове. Християнството, проповядвано от Павел, беше основано на исторически факт: посвещаването на Михаил — Божия Син, на човечеството.	121:5.16 (1338.1) 3. The mysteries were built upon myths. Christianity, as Paul preached it, was founded upon a historic fact: the bestowal of Michael, the Son of God, upon mankind.
121:5.17 (1338.2) Сред езичниците моралът не задължително биваше свързван с философията или религията. Отвъд пределите на Палестина хората рядко се замисляха за това, че свещеникът трябва да води нравствен живот. Еврейската религия, последващите учения на Иисус и появилото се по-късно християнство на Павел бяха първите европейски религии, които положиха в своята основа и морала, и етиката, изисквайки от вярващите да отделят нужното внимание и на едното, и на другото.	121:5.17 (1338.2) Morality among the gentiles was not necessarily related to either philosophy or religion. Outside of Palestine it not always occurred to people that a priest of religion was supposed to lead a moral life. Jewish religion and subsequently the teachings of Jesus and later the evolving Christianity of Paul were the first European religions to lay one hand upon morals and the other upon ethics, insisting that religionists pay some attention to both.
121:5.18 (1338.3) Именно в такова поколение, изпитващо преобладаващото влияние на толкова несъвършени философски системи и объркани от толкова заплетени религиозни култове, в Палестина се роди Иисус. И на същото това поколение той впоследствие даде своето Евангелие на личната религия — благата вест за това, че човекът е син Божий.	121:5.18 (1338.3) Into such a generation of men, dominated by such incomplete systems of philosophy and perplexed by such complex cults of religion, Jesus was born in Palestine. And to this same generation he subsequently gave his gospel of personal religion—sonship with God.
6. Юдейската религия ^top	6. The Hebrew Religion ^top
121:6.1 (1338.4) Към края на първото столетие до Христа системата на религиозна мисъл на Йерусалим претърпя известно изменение вследствие мощното влияние на културните учения на гърците и даже на гръцката философия. В резултат от продължителното противоборство на източната и западната школи на юдаизма Йерусалим и останалата част на Запада, а също и Левант като цяло приеха западноевропейския или видоизменения елинистичен възглед.	121:6.1 (1338.4) By the close of the first century before Christ the religious thought of Jerusalem had been tremendously influenced and somewhat modified by Greek cultural teachings and even by Greek philosophy. In the long contest between the views of the Eastern and Western schools of Hebrew thought, Jerusalem and the rest of the Occident and the Levant in general adopted the Western Jewish or modified Hellenistic viewpoint.
121:6.2 (1338.5) В дните на Иисус в Палестина преобладаваха три езика: простите хора говореха на един от арамейските диалекти; свещениците и равините ползваха иврит; образованите класи и по-осигурените слоеве евреи говореха основно на гръцки. Направените в Александрия ранни преводи от древноеврейските свещени писания на гръцки в значителна степен станаха причина за последващото господстващо положение на гръцкото направление в еврейската култура и теология. И скоро на същия този език предстоеше да се появи писанието на християнските учители. Възраждането на юдаизма започна от гръцките преводи на свещените книги на древните евреи. Това стана най-важният фактор, определил ориентацията на християнския култ на Павел на Запад вместо на Изток.	121:6.2 (1338.5) In the days of Jesus three languages prevailed in Palestine: The common people spoke some dialect of Aramaic; the priests and rabbis spoke Hebrew; the educated classes and the better strata of Jews in general spoke Greek. The early translation of the Hebrew scriptures into Greek at Alexandria was responsible in no small measure for the subsequent predominance of the Greek wing of Jewish culture and theology. And the writings of the Christian teachers were soon to appear in the same language. The renaissance of Judaism dates from the Greek translation of the Hebrew scriptures. This was a vital influence which later determined the drift of Paul’s Christian cult toward the West instead of toward the East.
121:6.3 (1338.6) Макар че ученията на епикурейците почти не повлияха на елинизираните еврейски вярвания, огромно въздействие оказа на тях философията на Платон и доктрината за самоотречение на стоиците. Свидетелство за мащабното нахлуване на стоицизма е четвъртата Книга Макавейска; проникването както на философията на Платон, така и на доктрината на стоиците е видно от примера с Премъдростите на Соломон. Елинизираните евреи привнесоха в древноеврейските писания такова алегорично тълкувание, че им беше лесно да съвместят юдейската теология с почитаната от тях философия на Аристотел. Но всичко това доведе до катастрофална бъркотия, докато с тези проблеми не се захвана Филон Александрийски, пристъпил към съгласуване и систематизация на гръцката философия и юдейска теология и към свеждането им до компактна и напълно логична система от религиозна вяра и практика. Именно това последно учение, основано върху обединяването на гръцката философия и юдейска теология, стана господстващо в Палестина в периода на живот и служене на Иисус и именно него използва Павел като фундамент, на който той построи по-прогресивния и просвещаващ култ на християнството.	121:6.3 (1338.6) Though the Hellenized Jewish beliefs were very little influenced by the teachings of the Epicureans, they were very materially affected by the philosophy of Plato and the self-abnegation doctrines of the Stoics. The great inroad of Stoicism is exemplified by the Fourth Book of the Maccabees; the penetration of both Platonic philosophy and Stoic doctrines is exhibited in the Wisdom of Solomon. The Hellenized Jews brought to the Hebrew scriptures such an allegorical interpretation that they found no difficulty in conforming Hebrew theology with their revered Aristotelian philosophy. But this all led to disastrous confusion until these problems were taken in hand by Philo of Alexandria, who proceeded to harmonize and systemize Greek philosophy and Hebrew theology into a compact and fairly consistent system of religious belief and practice. And it was this later teaching of combined Greek philosophy and Hebrew theology that prevailed in Palestine when Jesus lived and taught, and which Paul utilized as the foundation on which to build his more advanced and enlightening cult of Christianity.
121:6.4 (1338.7) Филон беше велик учител. От времената на Мойсей не се беше появявал човек, който да окаже толкова дълбоко влияние върху етическата и религиозна мисъл на западния свят. Човешкият род даде седем изтъкнати учители, усвоили всички най-добри елементи в съвременните етически и религиозни системи: Сифард, Мойсей, Заратустра, Лао Цзъ, Буда, Филон и Павел.	121:6.4 (1338.7) Philo was a great teacher; not since Moses had there lived a man who exerted such a profound influence on the ethical and religious thought of the Occidental world. In the matter of the combination of the better elements in contemporaneous systems of ethical and religious teachings, there have been seven outstanding human teachers: Sethard, Moses, Zoroaster, Lao-tse, Buddha, Philo, and Paul.
121:6.5 (1339.1) Павел осъзна и благоразумно изключи от своята основна предхристиянска теология много, макар и не всички, противоречия на Филон — следствие на неговите опити да обедини мистичната философия на гърците и доктрината на римските стоици със законопослушната теология на юдеите. Филон продължи пътя на Павел, позволявайки му по-пълно да възстанови концепцията за Райската Троица, която отдавна вече съществуваше в юдейската теология. Само по един въпрос Павел не можеше да се сравнява с Филон или да надмине ученията на този богат и образован александрийски евреин — и този въпрос беше доктрината на изкуплението; Филон призоваваше да се откажат от ученията за прошката, придобивана само чрез проливане на кръв. Възможно е той също по-ясно, отколкото Павел, да осъзнаваше реалността и духовното присъствие на Настройчиците на Съзнанието. Но по своя произход теорията на Павел за първородния грях — доктрината за наследствения грях и вроденото зло и избавлението от него, беше частично митраистична и имаше малко общо с юдейската теология, философията на Филон или ученията на Иисус. Някои аспекти на ученията на Павел, засягащи първородния грях и изкуплението, отразяваха неговите собствени идеи.	121:6.5 (1339.1) Many, but not all, of Philo’s inconsistencies resulting from an effort to combine Greek mystical philosophy and Roman Stoic doctrines with the legalistic theology of the Hebrews, Paul recognized and wisely eliminated from his pre-Christian basic theology. Philo led the way for Paul more fully to restore the concept of the Paradise Trinity, which had long been dormant in Jewish theology. In only one matter did Paul fail to keep pace with Philo or to transcend the teachings of this wealthy and educated Jew of Alexandria, and that was the doctrine of the atonement; Philo taught deliverance from the doctrine of forgiveness only by the shedding of blood. He also possibly glimpsed the reality and presence of the Thought Adjusters more clearly than did Paul. But Paul’s theory of original sin, the doctrines of hereditary guilt and innate evil and redemption therefrom, was partially Mithraic in origin, having little in common with Hebrew theology, Philo’s philosophy, or Jesus’ teachings. Some phases of Paul’s teachings regarding original sin and the atonement were original with himself.
121:6.6 (1339.2) Евангелието от Йоан — последното от повествуванията за земния живот на Иисус, беше адресирано към народите на Запада и излаганите в него събития в много отношения са основани на възгледите на късните александрийски християни, които също така бяха ученици на Филон.	121:6.6 (1339.2) The Gospel of John, the last of the narratives of Jesus’ earth life, was addressed to the Western peoples and presents its story much in the light of the viewpoint of the later Alexandrian Christians, who were also disciples of the teachings of Philo.
121:6.7 (1339.3) Приблизително по времето, когато живееше Христос, в Александрия стана странна промяна в отношението към евреите и тази бивша крепост на еврейството породи яростна вълна от преследвания, обхванала даже Рим, откъдето бяха изгонени много хиляди. Но кампанията на клеветата беше краткотрайна и много скоро римските власти изцяло възстановиха орязаните свободи на евреите по цялата империя.	121:6.7 (1339.3) At about the time of Christ a strange reversion of feeling toward the Jews occurred in Alexandria, and from this former Jewish stronghold there went forth a virulent wave of persecution, extending even to Rome, from which many thousands were banished. But such a campaign of misrepresentation was short-lived; very soon the imperial government fully restored the curtailed liberties of the Jews throughout the empire.
121:6.8 (1339.4) Където и да бягаха евреите от преследванията, където и да ги водеше търговията, в целия необятен свят централно място в сърцето на всеки евреин заемаше светият храм в Йерусалим. Юдейската теология се съхрани именно в йерусалимския вариант на тълкуването и изпълняването на обредите независимо от това, че няколко пъти я спасяваха от забвение своенравните вмешателства на някои вавилонски учители.	121:6.8 (1339.4) Throughout the whole wide world, no matter where the Jews found themselves dispersed by commerce or oppression, all with one accord kept their hearts centered on the holy temple at Jerusalem. Jewish theology did survive as it was interpreted and practiced at Jerusalem, notwithstanding that it was several times saved from oblivion by the timely intervention of certain Babylonian teachers.
121:6.9 (1339.5) До два и половина милиона от еврейската диаспора пристигаха обикновено в Йерусалим на свои национални религиозни празненства. И независимо от теологичните или философски различия, съществуващи между източните (вавилонски) и западните (елински) евреи, всички те бяха единодушни в своето отношение към Йерусалим като център на тяхната религия и в постоянното очакване на идването на Месията.	121:6.9 (1339.5) As many as two and one-half million of these dispersed Jews used to come to Jerusalem for the celebration of their national religious festivals. And no matter what the theologic or philosophic differences of the Eastern (Babylonian) and the Western (Hellenic) Jews, they were all agreed on Jerusalem as the center of their worship and in ever looking forward to the coming of the Messiah.
7. Юдеите и езичниците ^top	7. Jews and Gentiles ^top
121:7.1 (1339.6) Към времето на Иисус сред евреите се установи твърдата представа за своя произход, история и предназначение. Отделяйки се от езическия свят с устойчивата стена на изолацията, те се отнасяха с дълбоко презрение към всичко нееврейско. Покланяха се на буквата на закона и се предаваха на самодоволство, основано на лъжливата гордост от своя произход. Те формираха предубедени представи за обещания Месия и голямата част от тези очаквания беше свързана с един Месия, който беше част от тяхната национална и расова история. За евреите от тези дни юдейската теология имаше неизменен и завинаги решен характер.	121:7.1 (1339.6) By the times of Jesus the Jews had arrived at a settled concept of their origin, history, and destiny. They had built up a rigid wall of separation between themselves and the gentile world; they looked upon all gentile ways with utter contempt. They worshiped the letter of the law and indulged a form of self-righteousness based upon the false pride of descent. They had formed preconceived notions regarding the promised Messiah, and most of these expectations envisaged a Messiah who would come as a part of their national and racial history. To the Hebrews of those days Jewish theology was irrevocably settled, forever fixed.
121:7.2 (1339.7) Ученията и поведението на Иисус, призоваващ към търпимост и доброта, противоречаха на традиционното отношение на евреите към другите народи, които те смятаха за варвари. Отношението, което евреите отдавна изпитваха към обкръжаващия свят, направи за тях невъзможно да приемат учението на Иисус за духовното братство на хората. Те не желаеха да делят своя Яхве на равни начала с друговерците и не искаха да приемат като Божий Син този, който проповядваше толкова нови и странни доктрини.	121:7.2 (1339.7) The teachings and practices of Jesus regarding tolerance and kindness ran counter to the long-standing attitude of the Jews toward other peoples whom they considered heathen. For generations the Jews had nourished an attitude toward the outside world which made it impossible for them to accept the Master’s teachings about the spiritual brotherhood of man. They were unwilling to share Yahweh on equal terms with the gentiles and were likewise unwilling to accept as the Son of God one who taught such new and strange doctrines.
121:7.3 (1340.1) Книжниците, фарисеите и духовенството държаха евреите в ужасната кабала на обредността и законничеството — кабала много по-реална, отколкото политическата власт в Рим. Евреите от времената на Иисус не само биваха удържани в подчинение на закона; те бяха също така свързани и с поробващите изисквания на обичаите, обхванали всяка сфера на личния и обществен живот. Детайлните предписания по отношение на поведението преследваха и държаха в своя власт всеки благоверен евреин и затова не е чудно, че те веднага отхвърлиха своя съплеменник, който си позволи да пренебрегне техните свети традиции и който се осмели да се надсмива над техните отдавна почитани правила за обществено поведение. Те едва ли биха могли благосклонно да се отнесат към ученията на човека, непоколебал се да застане против догмите, които по тяхно убеждение бяха предписани от самия Баща Авраам. Мойсей им беше дал техния закон и те не желаеха да правят никакви отстъпки.	121:7.3 (1340.1) The scribes, the Pharisees, and the priesthood held the Jews in a terrible bondage of ritualism and legalism, a bondage far more real than that of the Roman political rule. The Jews of Jesus’ time were not only held in subjugation to the law but were equally bound by the slavish demands of the traditions, which involved and invaded every domain of personal and social life. These minute regulations of conduct pursued and dominated every loyal Jew, and it is not strange that they promptly rejected one of their number who presumed to ignore their sacred traditions, and who dared to flout their long-honored regulations of social conduct. They could hardly regard with favor the teachings of one who did not hesitate to clash with dogmas which they regarded as having been ordained by Father Abraham himself. Moses had given them their law and they would not compromise.
121:7.4 (1340.2) Към първи век след Христа устните тълкувания на закона от признатите учители — книжниците, станаха по-голям авторитет, отколкото самият писан закон. И всичко това помогна на някои религиозни вождове на евреите да настроят хората против приемането на новото Евангелие.	121:7.4 (1340.2) By the time of the first century after Christ the spoken interpretation of the law by the recognized teachers, the scribes, had become a higher authority than the written law itself. And all this made it easier for certain religious leaders of the Jews to array the people against the acceptance of a new gospel.
121:7.5 (1340.3) Тези обстоятелства попречиха на евреите да изпълнят своето божествено предназначение — да станат посланици на новото Евангелие за. религиозна независимост и духовна свобода. Те не можаха да счупят оковите на традициите. Йеремия говореше за “закона, който трябва да бъде записан в сърцата на хората”. Йезекиил писа за “новия дух, който ще живее в душата на човека”, а Псалмопевецът се молеше за това, Бог да “вложи в сърцето чистота и да направи отново един прав дух”. Но когато еврейската религия на благите дела и робското послушание пред закона доведе до застой по силата на присъщата на традиционализма бездейност, развитието на религиозната мисъл се премести на Запад — към народите на Европа.	121:7.5 (1340.3) These circumstances rendered it impossible for the Jews to fulfill their divine destiny as messengers of the new gospel of religious freedom and spiritual liberty. They could not break the fetters of tradition. Jeremiah had told of the “law to be written in men’s hearts,” Ezekiel had spoken of a “new spirit to live in man’s soul,” and the Psalmist had prayed that God would “create a clean heart within and renew a right spirit.” But when the Jewish religion of good works and slavery to law fell victim to the stagnation of traditionalistic inertia, the motion of religious evolution passed westward to the European peoples.
121:7.6 (1340.4) И затова друг народ беше призован да носи мир в прогресивната теология на света — система учения, включваща гръцката философия, римския закон, древноеврейския морал и евангелието на личностната святост и духовната свобода, формулирани от Павел и основани на ученията на Иисус.	121:7.6 (1340.4) And so a different people were called upon to carry an advancing theology to the world, a system of teaching embodying the philosophy of the Greeks, the law of the Romans, the morality of the Hebrews, and the gospel of personality sanctity and spiritual liberty formulated by Paul and based on the teachings of Jesus.
121:7.7 (1340.5) Родилното петно на юдаизма в християнския култ на Павел беше моралът. Евреите гледаха на историята като на провидение на Бога — като на действие на Яхве. Гърците дадоха на новото учение по-ясна представа за вечния живот. Във философски и теологичен аспект върху доктрината на Павел оказаха влияние не само ученията на Иисус, но също така и трудовете на Платон и Филон. В областта на етиката вдъхновител на Павел беше не само Христос, но и стоиците.	121:7.7 (1340.5) Paul’s cult of Christianity exhibited its morality as a Jewish birthmark. The Jews viewed history as the providence of God—Yahweh at work. The Greeks brought to the new teaching clearer concepts of the eternal life. Paul’s doctrines were influenced in theology and philosophy not only by Jesus’ teachings but also by Plato and Philo. In ethics he was inspired not only by Christ but also by the Stoics.
121:7.8 (1340.6) Евангелието на Иисус — в този вид, в който то влезе в култа на антиохийското християнство на Павел, се смеси със следните учения:	121:7.8 (1340.6) The gospel of Jesus, as it was embodied in Paul’s cult of Antioch Christianity, became blended with the following teachings:
121:7.9 (1340.7) 1. С философските разсъждения на гръцките прозелити на юдаизма, включващи някои от техните представи за вечен живот.	121:7.9 (1340.7) 1. The philosophic reasoning of the Greek proselytes to Judaism, including some of their concepts of the eternal life.
121:7.10 (1340.8) 2. С привлекателните учения на основните мистерийни култове, особено с доктрините на митраизма за избавлението, изкуплението и спасението за сметка на жертвата, принесена на един от Боговете.	121:7.10 (1340.8) 2. The appealing teachings of the prevailing mystery cults, especially the Mithraic doctrines of redemption, atonement, and salvation by the sacrifice made by some god.
121:7.11 (1340.9) 3. Със суровия морал на традиционната еврейска религия.	121:7.11 (1340.9) 3. The sturdy morality of the established Jewish religion.
121:7.12 (1341.1) Населението на средиземноморската Римска империя, Партянското царство, а също така и всички съседни народи, съществуващи във времената на Иисус, притежаваха примитивни представи за географията на света, астрономията, здравето и болестите; естествено, тях ги изумяваха нечуваните и поразителни изявления на дърводелеца от Назарет. Идеите за обладаност от духове, добри и зли, се разпространяваха не само сред хората — мнозина виждаха вселили се духове във всеки камък или дърво. Това беше век на вълшебства и всички вярваха в разпространените като нещо обичайно чудеса.	121:7.12 (1341.1) The Mediterranean Roman Empire, the Parthian kingdom, and the adjacent peoples of Jesus’ time all held crude and primitive ideas regarding the geography of the world, astronomy, health, and disease; and naturally they were amazed by the new and startling pronouncements of the carpenter of Nazareth. The ideas of spirit possession, good and bad, applied not merely to human beings, but every rock and tree was viewed by many as being spirit possessed. This was an enchanted age, and everybody believed in miracles as commonplace occurrences.
8. Предшестващите писмени свидетелства ^top	8. Previous Written Records ^top
121:8.1 (1341.2) Дотолкова, доколкото позволяваха условията на нашия мандат, ние се стремяхме към използването и в известна степен към съгласуването на съществуващите писмени източници, отнасящи се до живота на Иисус на Урантия. Макар че имахме достъп до изгубените свидетелства на апостол Андрей и извлякохме полза от сътрудничеството си с множество небесни същества, намиращи се на Земята в течение на посвещението на Михаил (особено с неговия сега вече Личностен Настройчик), нашата цел беше да използваме и така наречените Евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан.	121:8.1 (1341.2) As far as possible, consistent with our mandate, we have endeavored to utilize and to some extent co-ordinate the existing records having to do with the life of Jesus on Urantia. Although we have enjoyed access to the lost record of the Apostle Andrew and have benefited from the collaboration of a vast host of celestial beings who were on earth during the times of Michael’s bestowal (notably his now Personalized Adjuster), it has been our purpose also to make use of the so-called Gospels of Matthew, Mark, Luke, and John.
121:8.2 (1341.3) Тези новозаветни източници се появиха при следните обстоятелства.	121:8.2 (1341.3) These New Testament records had their origin in the following circumstances:
121:8.3 (1341.4) 1. Евангелието от Марк. Йоан Марк написа първия (ако не смятаме записите на Андрей), най-кратък и най-прост разказ за живота на Иисус. Той показа Учителя в неговото служене като човек сред хората. Макар че юношата Марк беше бил на много от описаните от него места, в действителност неговият разказ е Евангелието според Симон Петър. Отначало той се сближи със Симон Петър, а по-късно — с Павел. Марк написа своя разказ под влиянието на Петър и в отговор на настоятелната молба на църквата в Рим. Знаейки с какво постоянство Учителят отказваше да записва своите учения по време на пребиваването си на Земята в плът, Марк, подобно на останалите апостоли и други най-близки ученици, се съмняваше следва ли да ги излага в писмен вид. Но Петър чувстваше, че римската църква се нуждае от такъв писмен източник и Марк се съгласи да се заеме с неговата подготовка. Той направи много записи до гибелта на Петър през 67 г. от н.е. и скоро след неговата смърт, съгласно одобрения от Петър план и очакванията на църквата в Рим, пристъпи към своето съчинение. Евангелието беше завършено към края на 68 година от н.е. Марк пишеше, опирайки се само на своята собствена памет и на спомените на Петър. Оттогава свидетелството претърпя съществени изменения: много пасажи бяха извадени, а в края беше добавен по-късен материал, заменил последната една пета част от първоначалното Евангелие, която изчезна още преди да бъдат направени копия от оригинала. Разказът на Марк, в съвкупност със записите на Андрей и Матей, послужи като писмена основа за всички последващи Евангелия, стремящи се да опишат живота и ученията на Иисус.	121:8.3 (1341.4) 1. The Gospel by Mark. John Mark wrote the earliest (excepting the notes of Andrew), briefest, and most simple record of Jesus’ life. He presented the Master as a minister, as man among men. Although Mark was a lad lingering about many of the scenes which he depicts, his record is in reality the Gospel according to Simon Peter. He was early associated with Peter; later with Paul. Mark wrote this record at the instigation of Peter and on the earnest petition of the church at Rome. Knowing how consistently the Master refused to write out his teachings when on earth and in the flesh, Mark, like the apostles and other leading disciples, was hesitant to put them in writing. But Peter felt the church at Rome required the assistance of such a written narrative, and Mark consented to undertake its preparation. He made many notes before Peter died in a.d. 67, and in accordance with the outline approved by Peter and for the church at Rome, he began his writing soon after Peter’s death. The Gospel was completed near the end of a.d. 68. Mark wrote entirely from his own memory and Peter’s memory. The record has since been considerably changed, numerous passages having been taken out and some later matter added at the end to replace the latter one fifth of the original Gospel, which was lost from the first manuscript before it was ever copied. This record by Mark, in conjunction with Andrew’s and Matthew’s notes, was the written basis of all subsequent Gospel narratives which sought to portray the life and teachings of Jesus.
121:8.4 (1341.5) 2. Евангелието от Матей. Така нареченото Евангелие от Матей представлява разказ за живота на Учителя, написан за назидание на християните-евреи. Авторът на това свидетелство постоянно се стреми да покаже, че много от извършеното от Иисус в неговия живот е било направено, за да “се сбъдне казаното от устата на пророка”. Евангелието от Матей изобразява Иисус като син на Давид, който се отнася с огромно почитание към законите и пророците.	121:8.4 (1341.5) 2. The Gospel of Matthew. The so-called Gospel according to Matthew is the record of the Master’s life which was written for the edification of Jewish Christians. The author of this record constantly seeks to show in Jesus’ life that much which he did was that “it might be fulfilled which was spoken by the prophet.” Matthew’s Gospel portrays Jesus as a son of David, picturing him as showing great respect for the law and the prophets.
121:8.5 (1341.6) Апостол Матей не е автор на това Евангелие. То беше написано от Исадор — един от неговите ученици, който в работата си се опираше не само на личните спомени на Матей за тези събития, но и на изреченията на Иисус, записани от Матей веднага след разпятието. Записите на Матей бяха направени на арамейски; Исадор пишеше на гръцки. Авторството на Евангелието беше приписано на Матей не с цел заблуда. В онези дни беше прието по такъв начин учениците да отдават дан на своите учители.	121:8.5 (1341.6) The Apostle Matthew did not write this Gospel. It was written by Isador, one of his disciples, who had as a help in his work not only Matthew’s personal remembrance of these events but also a certain record which the latter had made of the sayings of Jesus directly after the crucifixion. This record by Matthew was written in Aramaic; Isador wrote in Greek. There was no intent to deceive in accrediting the production to Matthew. It was the custom in those days for pupils thus to honor their teachers.
121:8.6 (1342.1) В 40-та година от н.е., преди Матей да напусне Йерусалим, за да пристъпи към проповядване на Евангелието, неговото първоначално повествувание беше преработено и към него беше добавен нов материал. Това бяха лични записи, последният екземпляр от които беше унищожен при пожар в един от сирийските манастири през 416 година от н.е.	121:8.6 (1342.1) Matthew’s original record was edited and added to in a.d. 40 just before he left Jerusalem to engage in evangelistic preaching. It was a private record, the last copy having been destroyed in the burning of a Syrian monastery in a.d. 416.
121:8.7 (1342.2) Исадор избяга от Йерусалим през 70 година от н.е., след като градът беше обсаден от армиите на Тит, вземайки със себе си в Пела екземпляр от записите на Матей. През 71 година, живеейки в Пела, Исадор написа Евангелието от Матей. В негово разпореждане се намираха също така и първите четири пети от повествуванието, написано от Марк.	121:8.7 (1342.2) Isador escaped from Jerusalem in a.d. 70 after the investment of the city by the armies of Titus, taking with him to Pella a copy of Matthew’s notes. In the year 71, while living at Pella, Isador wrote the Gospel according to Matthew. He also had with him the first four fifths of Mark’s narrative.
121:8.8 (1342.3) 3. Евангелието от Лука. Лука — лекар от Антиохия Писидийска, беше друговерец, обърнат в християнството от Павел, и написаният от него разказ за живота на Учителя се отличава от другите. Присъединявайки се към Павел през 47 година от н.е., той започна да се запознава с живота и ученията на Иисус. В своето повествувание Лука съхрани много факти, почерпени от Павел и от други, запазвайки “благодатта на Господа Иисуса Христа”. Лука рисува Учителя като “приятеля на митари и грешници”. Неговите многобройни записи бяха изложени от него под формата на Евангелие едва след смъртта на Павел. Евангелието от Лука беше написано през 82 година в Ахая. Той се канеше да напише три книги за историята на Христа и християнството, но почина през 90 г. от н.е., не успявайки да завърши втората от тях — “Деяния на апостолите”.	121:8.8 (1342.3) 3. The Gospel by Luke. Luke, the physician of Antioch in Pisidia, was a gentile convert of Paul, and he wrote quite a different story of the Master’s life. He began to follow Paul and learn of the life and teachings of Jesus in a.d. 47. Luke preserves much of the “grace of the Lord Jesus Christ” in his record as he gathered up these facts from Paul and others. Luke presents the Master as “the friend of publicans and sinners.” He did not formulate his many notes into the Gospel until after Paul’s death. Luke wrote in the year 82 in Achaia. He planned three books dealing with the history of Christ and Christianity but died in a.d. 90 just before he finished the second of these works, the “Acts of the Apostles.”
121:8.9 (1342.4) Първоначално като материал за съставяне на своето Евангелие Лука използва историята на живота на Иисус, разказана му от Павел. Затова Евангелието от Лука е в известен смисъл Евангелието според Павел. Но Лука имаше и други източници на информация. Той не само разпита десетки свидетели на включените в неговото повествувание многобройни епизоди от живота на Иисус, но имаше на свое разположение и екземпляр от Евангелието от Марк (тоест неговите първи четири пети), повествуванието на Исадор и кратко свидетелство, записано през 78 година от н.е. в Антиохия от един вярващ на име Седес. Лука имаше също така и един изопачен и многократно редактиран екземпляр записи, авторството на които се приписваше на апостол Андрей.	121:8.9 (1342.4) As material for the compilation of his Gospel, Luke first depended upon the story of Jesus’ life as Paul had related it to him. Luke’s Gospel is, therefore, in some ways the Gospel according to Paul. But Luke had other sources of information. He not only interviewed scores of eyewitnesses to the numerous episodes of Jesus’ life which he records, but he also had with him a copy of Mark’s Gospel, that is, the first four fifths, Isador’s narrative, and a brief record made in the year a.d. 78 at Antioch by a believer named Cedes. Luke also had a mutilated and much-edited copy of some notes purported to have been made by the Apostle Andrew.
121:8.10 (1342.5) 4. Евангелието от Йоан. Евангелието от Йоан разказва много за служенето на Иисус в Юдея и околностите на Йерусалим, за което не се говори в другите свидетелства. Това е така наричаното Евангелие според Йоан, син на Зеведей, и макар че Йоан не беше негов автор, той беше негов вдъхновител. Първият вариант на Евангелието няколко пъти беше поправян с цел да се създаде впечатление, че то е написано от самия Йоан. Когато се пишеше това повествувание, на разположение на Йоан бяха останалите Евангелия и той виждаше, че много е пропуснато; съответно, през 101 година от н.е., той вдъхнови своя другар Натан — гръцки евреин от Кесария, да състави Евангелие. Йоан възстановяваше събитията по памет, а също така правеше справки и с трите вече съществуващи по това време разкази. Самият той не си водеше никакви записки. Така нареченото “Първо послание на Йоан” беше написано от самия Йоан като съпроводително писмо към работата, която Натан изпълни под неговото ръководство.	121:8.10 (1342.5) 4. The Gospel of John. The Gospel according to John relates much of Jesus’ work in Judea and around Jerusalem which is not contained in the other records. This is the so-called Gospel according to John the son of Zebedee, and though John did not write it, he did inspire it. Since its first writing it has several times been edited to make it appear to have been written by John himself. When this record was made, John had the other Gospels, and he saw that much had been omitted; accordingly, in the year a.d. 101 he encouraged his associate, Nathan, a Greek Jew from Caesarea, to begin the writing. John supplied his material from memory and by reference to the three records already in existence. He had no written records of his own. The Epistle known as “First John” was written by John himself as a covering letter for the work which Nathan executed under his direction.
121:8.11 (1342.6) Всички тези автори искрено изобразяваха Иисус такъв, какъвто го виждаха, помнеха или познаваха по разказите на другите. Необходимо е също така да се отчита и въздействието, което последващото приемане от тях на християнската теология на Павел оказа върху представите им за тези отдавнашни събития. При цялото си несъвършенство тези свидетелства се оказаха достатъчни за това, за период от почти две хиляди години да се измени историческото развитие на Урантия.	121:8.11 (1342.6) All these writers presented honest pictures of Jesus as they saw, remembered, or had learned of him, and as their concepts of these distant events were affected by their subsequent espousal of Paul’s theology of Christianity. And these records, imperfect as they are, have been sufficient to change the course of the history of Urantia for almost two thousand years.
121:8.12 (1343.1) [Забележка: Изпълнявайки получената задача по новому да изложа ученията и делата на Иисус от Назарет, аз свободно използвах всички източници, включително писмени свидетелства и планетарна информация. Ръководеше ме стремежът да подготвя разказ, способен да просвети не само днешното поколение хора, но да донесе полза и на всички бъдещи поколения. От огромните запаси от намиращата се на мое разположение информация аз избирах тази, която най-добре съответстваше на осъществяването на този замисъл. Доколкото това беше възможно, черпех своята информация само от хора. Само в случаите, когато такива източници се оказваха недостатъчни, аз прибягвах към свръхчовешки свидетелства. Ако идеите и представите, въплътени в живота на Иисус, се изразяваха от човешкия разум в приемлива форма, неизменно отдавах предпочитание на такъв типично човешки начин на мислене. Макар че се стремях да коригирам словесния израз за по-доброто му съответствие на нашите представи за действителния смисъл и истинското значение на живота и ученията на Христос, във всички свои повествувания, доколкото това беше възможно, аз се придържах към неподправените човешки представи и начин на мислене. Прекрасно разбирам, че тези представи, които бяха възникнали в човешкия разум, ще бъдат по-приемливи и полезни за всички останали хора. В тези случаи, когато не ми се отдаваше да намеря необходимите представи в писмени свидетелства или изрази на хора, аз прибягвах към източниците на памет в съществата от моята собствена категория — промеждутъчните създания. А когато и този вторичен източник на информация се оказваше неадекватен, без колебание се обръщах към свръхпланетарни източници.	121:8.12 (1343.1) [Acknowledgment: In carrying out my commission to restate the teachings and retell the doings of Jesus of Nazareth, I have drawn freely upon all sources of record and planetary information. My ruling motive has been to prepare a record which will not only be enlightening to the generation of men now living, but which may also be helpful to all future generations. From the vast store of information made available to me, I have chosen that which is best suited to the accomplishment of this purpose. As far as possible I have derived my information from purely human sources. Only when such sources failed, have I resorted to those records which are superhuman. When ideas and concepts of Jesus’ life and teachings have been acceptably expressed by a human mind, I invariably gave preference to such apparently human thought patterns. Although I have sought to adjust the verbal expression the better to conform to our concept of the real meaning and the true import of the Master’s life and teachings, as far as possible, I have adhered to the actual human concept and thought pattern in all my narratives. I well know that those concepts which have had origin in the human mind will prove more acceptable and helpful to all other human minds. When unable to find the necessary concepts in the human records or in human expressions, I have next resorted to the memory resources of my own order of earth creatures, the midwayers. And when that secondary source of information proved inadequate, I have unhesitatingly resorted to the superplanetary sources of information.
121:8.13 (1343.2) Освен спомените, съдържащи се в повествуванията на апостол Андрей, събраните от мен записи, въз основа на които аз подготвих този разказ за живота и ученията на Иисус, съдържат скъпоценни мисли и висши представи за ученията на Иисус, събрани от повече от две хиляди души, живели на Земята в периода между Иисус и съставянето на тези откровения — по-точно, нови изложения. Разрешението, позволяващо да се прибягва към откровение, беше използвано само тогава, когато в човешките източници и човешките представи отсъстваше адекватна идея. В съответствие с полученото поръчение имах правото да използвам извънчовешки източници на информация или изрази само в тези случаи, когато можех да потвърдя, че всички мои опити да намеря търсения концептуален израз сред чисто човешките източници са били напразни.	121:8.13 (1343.2) The memoranda which I have collected, and from which I have prepared this narrative of the life and teachings of Jesus—aside from the memory of the record of the Apostle Andrew—embrace thought gems and superior concepts of Jesus’ teachings assembled from more than two thousand human beings who have lived on earth from the days of Jesus down to the time of the inditing of these revelations, more correctly restatements. The revelatory permission has been utilized only when the human record and human concepts failed to supply an adequate thought pattern. My revelatory commission forbade me to resort to extrahuman sources of either information or expression until such a time as I could testify that I had failed in my efforts to find the required conceptual expression in purely human sources.
121:8.14 (1343.3) В сътрудничество със своите единадесет другари — промеждутъчни създания, и под ръководството на Мелхиседек, отговорен за съставянето на настоящите документи, аз изложих настоящото повествувание в съответствие с моята собствена представа за ефективността на подреждането и съгласно избраната от мен форма за непосредствено изразяване. При все това повечето идеи и даже някои от използваните от мен сполучливи изрази се родиха в съзнанието на хора от много раси, живеещи на Земята и принадлежащи на сменилите се оттогава поколения, чак до тези хора, които живеят сега — по времето на подготовката на даденото повествувание. В много отношения аз не толкова сам излагах събитията, колкото влизах в ролята на съставител и редактор. Без колебание използвах тези идеи и представи — за предпочитане човешки, които ми позволиха най-плодотворно да изобразя живота на Иисус и по новому да изложа неговите несравними учения в най-точни и забележителни, в най-широкия смисъл, възвишени изрази. От името на Братството на Обединените Промеждутъчни Създания на Урантия аз, с чувство на дълбока благодарност, изразявам своята признателност към всички писмени и концептуални източници, използвани от нас в следващото по-долу преработено изложение за живота на Иисус на Земята.]	121:8.14 (1343.3) While I, with the collaboration of my eleven associate fellow midwayers and under the supervision of the Melchizedek of record, have portrayed this narrative in accordance with my concept of its effective arrangement and in response to my choice of immediate expression, nevertheless, the majority of the ideas and even some of the effective expressions which I have thus utilized had their origin in the minds of the men of many races who have lived on earth during the intervening generations, right on down to those who are still alive at the time of this undertaking. In many ways I have served more as a collector and editor than as an original narrator. I have unhesitatingly appropriated those ideas and concepts, preferably human, which would enable me to create the most effective portraiture of Jesus’ life, and which would qualify me to restate his matchless teachings in the most strikingly helpful and universally uplifting phraseology. In behalf of the Brotherhood of the United Midwayers of Urantia, I most gratefully acknowledge our indebtedness to all sources of record and concept which have been hereinafter utilized in the further elaboration of our restatement of Jesus’ life on earth.]