Документ 124	Paper 124
Късното детство на Иисус	The Later Childhood of Jesus
124:0.1 (1366.1) М АКАР че Александрия можеше да предостави на Иисус по-добри възможности за получаване на образование, отколкото Галилея, там той щеше да бъде лишен от толкова забележително обкръжение, позволяващо му да се справя с жизнените трудности при минимална помощ от образованието и заедно с това даващо огромни предимства, които се заключаваха във възможността постоянно да общува с множеството мъже и жени от всички слоеве на обществото и от всички краища на цивилизования свят. Ако беше останал в Александрия, той щеше да получи образование под ръководството на евреи и изключително в еврейски дух. Образованието и възпитанието, получени от него в Назарет, го подготвяха в по-голяма степен за разбирането на друговерците и му даваха по-добра и по-възвишена представа за относителните достойнства на източната, или вавилонска, и западната, или елинска, школа на юдейската теология.	124:0.1 (1366.1) ALTHOUGH Jesus might have enjoyed a better opportunity for schooling at Alexandria than in Galilee, he could not have had such a splendid environment for working out his own life problems with a minimum of educational guidance, at the same time enjoying the great advantage of constantly contacting with such a large number of all classes of men and women hailing from every part of the civilized world. Had he remained at Alexandria, his education would have been directed by Jews and along exclusively Jewish lines. At Nazareth he secured an education and received a training which more acceptably prepared him to understand the gentiles, and which gave him a better and more balanced idea of the relative merits of the Eastern, or Babylonian, and the Western, or Hellenic, views of Hebrew theology.
1. Деветата година НА Иисус (3 година след н.е.) ^top	1. Jesus’ Ninth Year (A.D. 3) ^top
124:1.1 (1366.2) Макар че едва ли би било вярно да се каже, че Иисус някога е боледувал сериозно, през тази година той заедно със своите братя и малката си сестра прекара някои леки детски заболявания.	124:1.1 (1366.2) Though it could hardly be said that Jesus was ever seriously ill, he did have some of the minor ailments of childhood this year, along with his brothers and baby sister.
124:1.2 (1366.3) Ученето в училището вървеше по своя ред и той както преди беше привилегирован ученик и всеки месец получаваше една свободна седмица. Иисус продължаваше почти по равно да дели това време между пътуванията в съседните градове с баща си, посещенията на фермата на своя чичо на юг от Назарет и ходенето за риба извън Магдала.	124:1.2 (1366.3) School went on and he was still a favored pupil, having one week each month at liberty, and he continued to divide his time about equally between trips to neighboring cities with his father, sojourns on his uncle’s farm south of Nazareth, and fishing excursions out from Magdala.
124:1.3 (1366.4) Най-сериозната неприятност от случилите се досега в училище стана в края на зимата, когато Иисус се осмели да възрази на хазана по повод ученията за това, че всички изваяния, изображения и рисунки в своята същност са идолопоклонство. Иисус много обичаше да рисува пейзажи и да моделира от глина най-разнообразни предмети. Еврейският закон строго забраняваше всякакви подобни неща, но до това време на него му се отдаваше толкова обезоръжаващо да отговаря на възраженията на родителите си, че те му позволяваха да продължава да се занимава с това.	124:1.3 (1366.4) The most serious trouble as yet to come up at school occurred in late winter when Jesus dared to challenge the chazan regarding the teaching that all images, pictures, and drawings were idolatrous in nature. Jesus delighted in drawing landscapes as well as in modeling a great variety of objects in potter’s clay. Everything of that sort was strictly forbidden by Jewish law, but up to this time he had managed to disarm his parents’ objection to such an extent that they had permitted him to continue in these activities.
124:1.4 (1366.5) Но поредният скандал стана в училище, след като един от останалите ученици видя, че Иисус рисува с въглен портрета на учителя върху пода на класната стая. Този портрет си оставаше там, в което можеше да се убеди всеки желаещ, и много от старейшините разгледаха рисунката преди училищният комитет да извика Йосиф и да поиска той да вземе мерки за пресичане на беззаконието на своя най-голям син. И макар че на Йосиф и Мария вече им се беше налагало да изслушват оплаквания от своя разностранен и активен син, това обвинение беше най-сериозното от всички, отправени против него досега. В течение на известно време Иисус слушаше обвинението по повод своите художествени занаяти, седейки на големия камък, който стоеше при задната врата. Него го възмути това, че в неговите мними простъпки обвиняваха баща му. Затова той влезе в помещението и безстрашно застана пред своите обвинители. Старейшините се оказаха в неловко положение. Някои бяха склонни да се отнесат към произшествието с хумор, докато един или двама смятаха, че поведението на момчето е светотатство, ако не и богохулство. Йосиф се разстрои, Мария негодуваше, но Иисус настояваше да го изслушат. Той получи думата, мъжествено се изправи в защита на своите възгледи и с пределно самообладание заяви, че ще се подчинява на решенията на небесния Баща по този и всички други спорни въпроси. И комитетът на старейшините се разотиде в мълчание.	124:1.4 (1366.5) But trouble was again stirred up at school when one of the more backward pupils discovered Jesus drawing a charcoal picture of the teacher on the floor of the schoolroom. There it was, plain as day, and many of the elders had viewed it before the committee went to call on Joseph to demand that something be done to suppress the lawlessness of his eldest son. And though this was not the first time complaints had come to Joseph and Mary about the doings of their versatile and aggressive child, this was the most serious of all the accusations which had thus far been lodged against him. Jesus listened to the indictment of his artistic efforts for some time, being seated on a large stone just outside the back door. He resented their blaming his father for his alleged misdeeds; so in he marched, fearlessly confronting his accusers. The elders were thrown into confusion. Some were inclined to view the episode humorously, while one or two seemed to think the boy was sacrilegious if not blasphemous. Joseph was nonplused, Mary indignant, but Jesus insisted on being heard. He had his say, courageously defended his viewpoint, and with consummate self-control announced that he would abide by the decision of his father in this as in all other matters controversial. And the committee of elders departed in silence.
124:1.5 (1367.1) Мария убеждаваше Йосиф да позволи на Иисус да се занимава с моделиране на глина в дома, при условие че той обещае да не продължава да се занимава с каквито и да било съмнителни занимания в училище. Но Йосиф чувстваше, че е принуден да вземе решение за признаване на равинското тълкуване на втората заповед. Затова, започвайки от този ден и дотогава, докато не напусна дома на своя баща, Иисус не рисуваше и не моделираше никакви фигурки. Но така и не им се отдаде да го убедят, че не е прав, и отказът от любимото му занимание беше едно от най-сериозните изпитания в неговия млад живот.	124:1.5 (1367.1) Mary endeavored to influence Joseph to permit Jesus to model in clay at home, provided he promised not to carry on any of these questionable activities at school, but Joseph felt impelled to rule that the rabbinical interpretation of the second commandment should prevail. And so Jesus no more drew or modeled the likeness of anything from that day as long as he lived in his father’s house. But he was unconvinced of the wrong of what he had done, and to give up such a favorite pastime constituted one of the great trials of his young life.
124:1.6 (1367.2) През втората половина на юни Иисус заедно със своя баща за пръв път се изкачи на върха на планината Тавор. Беше ясен ден и гледката беше великолепна. На деветгодишното момче действително му се струваше, че вижда целия свят освен Индия, Африка и Рим.	124:1.6 (1367.2) In the latter part of June, Jesus, in company with his father, first climbed to the summit of Mount Tabor. It was a clear day and the view was superb. It seemed to this nine-year-old lad that he had really gazed upon the entire world excepting India, Africa, and Rome.
124:1.7 (1367.3) Втората сестра на Иисус Марта се роди вечерта в четвъртък, 13 септември. Три седмици след появяването на Марта Йосиф, който в това време си беше в къщи, започна да издига постройка, явяваща се едновременно работилница и спалня. Неголям тезгях беше направен и за Иисус, за пръв път получил собствени инструменти. В течение на много години в свободното си време той работеше на тезгяха и се научи майсторски да прави хамути.	124:1.7 (1367.3) Jesus’ second sister, Martha, was born Thursday night, September 13. Three weeks after the coming of Martha, Joseph, who was home for awhile, started the building of an addition to their house, a combined workshop and bedroom. A small workbench was built for Jesus, and for the first time he possessed tools of his own. At odd times for many years he worked at this bench and became highly expert in the making of yokes.
124:1.8 (1367.4) Тази и следващата зима бяха най-студените в Назарет за много десетилетия. Преди Иисус беше виждал сняг в планината; няколко пъти сняг валя в Назарет, където бързо се топеше, но едва през тази зима Иисус за пръв път видя лед. Това, че водата може да съществува в твърдо, течно и газообразно състояние — а той отдавна размишляваше за парата, излизаща от кипящите котли, — караше момчето задълго да се замисля за физическия свят и неговия строеж; и при все това заключената в този растящ юноша личност през цялото това време оставаше действителният създател и организатор на всички тези неща в цялата обширна вселена.	124:1.8 (1367.4) This winter and the next were the coldest in Nazareth for many decades. Jesus had seen snow on the mountains, and several times it had fallen in Nazareth, remaining on the ground only a short time; but not until this winter had he seen ice. The fact that water could be had as a solid, a liquid, and a vapor—he had long pondered over the escaping steam from the boiling pots—caused the lad to think a great deal about the physical world and its constitution; and yet the personality embodied in this growing youth was all this while the actual creator and organizer of all these things throughout a far-flung universe.
124:1.9 (1367.5) Климатът в Назарет не беше суров. Най-студеният месец беше януари, когато средната температура беше 10ºС. През юли и август, най-горещите месеци, температурата варираше между 23, 8 и 32ºС. От планината до Йордан и долината на Мъртво море климатът на Палестина се изменяше от студен до зноен. Затова евреите в известна степен бяха подготвени за живот практически във всички без изключение климатични условия, които се срещат по света.	124:1.9 (1367.5) The climate of Nazareth was not severe. January was the coldest month, the temperature averaging around 50° F. During July and August, the hottest months, the temperature would vary from 75° to 90° F. From the mountains to the Jordan and the Dead Sea valley the climate of Palestine ranged from the frigid to the torrid. And so, in a way, the Jews were prepared to live in about any and all of the world’s varying climates.
124:1.10 (1367.6) Даже в най-топлите летни месеци от 10 часа сутринта приблизително до 10 часа вечерта обикновено духаше прохладен вятър от запад. Но периодически над цяла Палестина връхлитаха силните горещи ветрове на източната пустиня. Обикновено това ставаше през февруари и март, близо до края на сезона на дъждовете. В тези времена освежаващи проливни дъждове валяха от ноември до април, но дъждовете не бяха постоянни. В Палестина имаше само два годишни сезона — лято и зима, сух и влажен сезон. Цветята започваха да цъфтят през януари и към края на април цялата земя се превръщаше в една обширна цветна градина.	124:1.10 (1367.6) Even during the warmest summer months a cool sea breeze usually blew from the west from 10:00 A.M. until about 10:00 P.M. But every now and then terrific hot winds from the eastern desert would blow across all Palestine. These hot blasts usually came in February and March, near the end of the rainy season. In those days the rain fell in refreshing showers from November to April, but it did not rain steadily. There were only two seasons in Palestine, summer and winter, the dry and rainy seasons. In January the flowers began to bloom, and by the end of April the whole land was one vast flower garden.
124:1.11 (1367.7) През май тази година Иисус за пръв път взе участие в прибирането на зърното във фермата на своя чичо. Към тринадесет години той успя да се запознае практически с всичко, с което се занимаваха мъжете и жените край Назарет, освен работа с метал, и прекара няколко месеца в ковачницата, когато беше по-голям, след смъртта на своя баща.	124:1.11 (1367.7) In May of this year, on his uncle’s farm, Jesus for the first time helped with the harvest of the grain. Before he was thirteen, he had managed to find out something about practically everything that men and women worked at around Nazareth except metal working, and he spent several months in a smith’s shop when older, after the death of his father.
124:1.12 (1368.1) Докато в работата и движението на керваните настъпваше мъртъв сезон, Иисус извърши многобройни пътувания със своя баща — по работа или за развлечение, в съседните Кана, Ен-Дор и Наин. Още като дете той често посещаваше Сефорис, намиращ се на разстояние около пет километра на северозапад от Назарет, а от 4 година преди н.е. до 25 година след н.е. — столицата на Галилея и една от резиденциите на Ирод Антипа.	124:1.12 (1368.1) When work and caravan travel were slack, Jesus made many trips with his father on pleasure or business to near-by Cana, Endor, and Nain. Even as a lad he frequently visited Sepphoris, only a little over three miles from Nazareth to the northwest, and from 4 b.c. to about a.d. 25 the capital of Galilee and one of the residences of Herod Antipas.
124:1.13 (1368.2) Иисус продължи да расте във физическо, интелектуално и духовно отношение. Неговите пътувания до други места спомагаха за по-добро разбиране и по-великодушно отношение към своето собствено семейство и към това време даже неговите родители не само го учеха, но и сами започнаха да се учат от него. Още като юноша Иисус беше самобитен мислител и талантлив учител. Той постоянно се сблъскваше с така наречения “неписан закон”, но винаги се опитваше да се приспособи към практиките, приети в тяхното семейство. Той поддържаше добри отношения с децата на своята възраст, но често го обезкуражаваше тяхната бавност. Още преди да навърши десет години, той стана водач на група от седем подрастващи, обединили се в общество за развитието на достойнствата — физически, интелектуални и религиозни, необходими на възрастните мъже. В кръга на тези момчета Иисус успяваше да въведе много нови игри и различни усъвършенствани методи за активен отдих.	124:1.13 (1368.2) Jesus continued to grow physically, intellectually, socially, and spiritually. His trips away from home did much to give him a better and more generous understanding of his own family, and by this time even his parents were beginning to learn from him as well as to teach him. Jesus was an original thinker and a skillful teacher, even in his youth. He was in constant collision with the so-called “oral law,” but he always sought to adapt himself to the practices of his family. He got along fairly well with the children of his age, but he often grew discouraged with their slow-acting minds. Before he was ten years old, he had become the leader of a group of seven lads who formed themselves into a society for promoting the acquirements of manhood—physical, intellectual, and religious. Among these boys Jesus succeeded in introducing many new games and various improved methods of physical recreation.
2. Десетата година (4 година след н.е.) ^top	2. The Tenth Year (A.D. 4) ^top
124:2.1 (1368.3) Това се случи на пети юли, в първата събота от месеца, когато Иисус, разхождайки се в околностите с баща си, за пръв път изказа чувства и идеи, които свидетелстваха за това, че той започваше да осъзнава необичайния характер на своята мисия. Йосиф внимателно изслуша знаменателните думи на своя син, но почти никак не реагира на тях и не разкри това, което му беше известно. На следващия ден Иисус проведе аналогичен, но по-продължителен разговор с майка си. Мария също изслуша изказванията на своя син, но и тя нищо не му разказа. Изминаха почти две години преди Иисус отново да заговори със своите родители за все по-голямото разкриване в неговото съзнание на същността на неговата личност и характера на неговата мисия на Земята.	124:2.1 (1368.3) It was the fifth of July, the first Sabbath of the month, when Jesus, while strolling through the countryside with his father, first gave expression to feelings and ideas which indicated that he was becoming self-conscious of the unusual nature of his life mission. Joseph listened attentively to the momentous words of his son but made few comments; he volunteered no information. The next day Jesus had a similar but longer talk with his mother. Mary likewise listened to the pronouncements of the lad, but neither did she volunteer any information. It was almost two years before Jesus again spoke to his parents concerning this increasing revelation within his own consciousness regarding the nature of his personality and the character of his mission on earth.
124:2.2 (1368.4) През август той премина в училището за по-големи при синагогата, където постоянно досаждаше със своите настойчиви въпроси и все по-често привеждаше целия Назарет в повече или по-малко възбудено състояние. Неговите родители не искаха да му забраняват да задава тези смущаващи спокойствието въпроси и неговият главен учител беше изключително озадачен от любознателността на момчето и от неговата проницателност и жажда за знания.	124:2.2 (1368.4) He entered the advanced school of the synagogue in August. At school he was constantly creating trouble by the questions he persisted in asking. Increasingly he kept all Nazareth in more or less of a hubbub. His parents were loath to forbid his asking these disquieting questions, and his chief teacher was greatly intrigued by the lad’s curiosity, insight, and hunger for knowledge.
124:2.3 (1368.5) Другарите на Иисус по игри не виждаха в неговото поведение нищо свръхестествено — като цяло той беше точно такъв, каквито бяха и те. Неговият интерес към учението беше малко над средния, но не беше нещо напълно необичайно. Той наистина задаваше в училище повече въпроси, отколкото другите ученици от неговия клас.	124:2.3 (1368.5) Jesus’ playmates saw nothing supernatural in his conduct; in most ways he was altogether like themselves. His interest in study was somewhat above the average but not wholly unusual. He did ask more questions at school than others in his class.
124:2.4 (1368.6) Навярно най-необичайната и забележителна особеност на неговия характер беше нежеланието да отстоява своите права със сила. Тъй като за своите години той беше добре развит подрастващ, на неговите другари им изглеждаше странно, че той не беше склонен да се защитава даже при несправедливости или при лични оскърбления. Наистина това не му създаваше особени неприятности благодарение на дружбата му с Яков — съседско момче, което беше с една година по-голямо от него. Той беше син на зидаря, съдружник на Йосиф. Яков се отнасяше с огромно възхищение към Иисус и следеше да не би на някого да му хрумне да се възползва от отвращението на Иисус към физическото противоборство. На няколко пъти по-големи и груби подрастващи нападаха Иисус, разчитайки на неговата покорност, но винаги получаваха бърз и решителен отпор от ръцете на неговия доброволен страж и верен защитник — Яков, сина на зидаря.	124:2.4 (1368.6) Perhaps his most unusual and outstanding trait was his unwillingness to fight for his rights. Since he was such a well-developed lad for his age, it seemed strange to his playfellows that he was disinclined to defend himself even from injustice or when subjected to personal abuse. As it happened, he did not suffer much on account of this trait because of the friendship of Jacob, a neighbor boy, who was one year older. He was the son of the stone mason, a business associate of Joseph. Jacob was a great admirer of Jesus and made it his business to see that no one was permitted to impose upon Jesus because of his aversion to physical combat. Several times older and uncouth youths attacked Jesus, relying upon his reputed docility, but they always suffered swift and certain retribution at the hands of his self-appointed champion and ever-ready defender, Jacob the stone mason’s son.
124:2.5 (1369.1) Иисус беше общопризнатият вожд на назаретските подрастващи, изповядващи висшите идеали на своето време и поколение. Неговите млади другари се отнасяха към него с истинска любов — не само затова, защото той беше справедлив, а също така и благодарение на неговата рядка отзивчивост, основана на любов и сдържано състрадание.	124:2.5 (1369.1) Jesus was the generally accepted leader of the Nazareth lads who stood for the higher ideals of their day and generation. He was really loved by his youthful associates, not only because he was fair, but also because he possessed a rare and understanding sympathy that betokened love and bordered on discreet compassion.
124:2.6 (1369.2) През тази година него започна явно да го тегли към обществото на по-големите. Той обичаше да обсъжда културни, педагогически, обществени, икономически, политически и религиозни проблеми с по-възрастни хора, при което дълбочината на неговите разсъждения и остротата на наблюденията му дотолкова покоряваха неговите старши другари, че те винаги и с удоволствие се срещаха с него. Дотогава, докато той не пое върху себе си отговорността за осигуряването на семейството си, родителите му постоянно се опитваха да го привлекат към обществото на връстниците му или на тези, които бяха на по-близка до неговата възраст, вместо към по-големите и знаещи хора, на които той отдаваше своето предпочитание.	124:2.6 (1369.2) This year he began to show a marked preference for the company of older persons. He delighted in talking over things cultural, educational, social, economic, political, and religious with older minds, and his depth of reasoning and keenness of observation so charmed his adult associates that they were always more than willing to visit with him. Until he became responsible for the support of the home, his parents were constantly seeking to influence him to associate with those of his own age, or more nearly his age, rather than with older and better-informed individuals for whom he evinced such a preference.
124:2.7 (1369.3) По-късно през тази година в течение на два месеца той ловеше риба със своя чичо в Галилейското езеро и постигна още по-големи успехи. Той стана опитен рибар още преди да достигне зряла възраст.	124:2.7 (1369.3) Late this year he had a fishing experience of two months with his uncle on the Sea of Galilee, and he was very successful. Before attaining manhood, he had become an expert fisherman.
124:2.8 (1369.4) Иисус продължаваше да се развива физически; той беше един от най-добрите и привилегировани ученици в училище; беше в добри отношения с по-младите си братя и сестри, притежавайки предимство по отношение на възрастта — Иисус беше с три и половина години по-голям от най-голямото от другите деца. Той имаше добра репутация в Назарет, ако не се смятат родителите на някои крайно немарливи деца, които често говореха, че Иисус е твърде дързък и че не му достигат нужната скромност и юношеска сдържаност. Той проявяваше нарастваща склонност да направлява игрите на своите другари в по-сериозно и разумно русло. Беше роден учител и просто не можеше да не се държи като учител, даже ако само участваше в игрите.	124:2.8 (1369.4) His physical development continued; he was an advanced and privileged pupil at school; he got along fairly well at home with his younger brothers and sisters, having the advantage of being three and one-half years older than the oldest of the other children. He was well thought of in Nazareth except by the parents of some of the duller children, who often spoke of Jesus as being too pert, as lacking in proper humility and youthful reserve. He manifested a growing tendency to direct the play activities of his youthful associates into more serious and thoughtful channels. He was a born teacher and simply could not refrain from so functioning, even when supposedly engaged in play.
124:2.9 (1369.5) Още в ранна възраст Йосиф започна да учи Иисус на различни видове изкарване на прехрана, обяснявайки предимствата на земеделието пред занаятите и търговията. Галилея беше по-красив и заможен район, отколкото Юдея, и издръжката на живота представляваше тук само около четвърт от издръжката на живота в Йерусалим и Юдея. Това беше провинция от селскостопански села и процъфтяващи занаятчийски градове; тук имаше повече от двеста града с население над пет хиляди души и тридесет града с повече от петнадесет хилядно население.	124:2.9 (1369.5) Joseph early began to instruct Jesus in the diverse means of gaining a livelihood, explaining the advantages of agriculture over industry and trade. Galilee was a more beautiful and prosperous district than Judea, and it cost only about one fourth as much to live there as in Jerusalem and Judea. It was a province of agricultural villages and thriving industrial cities, containing more than two hundred towns of over five thousand population and thirty of over fifteen thousand.
124:2.10 (1369.6) По времето, когато Иисус за пръв път отиде със своя баща на Галилейското езеро, за да се запознае с рибния улов, той почти вече реши да стане рибар. Но опознавайки по-добре занаята на баща си, впоследствие започна да клони към професията на дърводелец, а още по-късно съчетанието от няколко фактора му позволи да направи окончателен избор и да стане религиозен учител от нов тип.	124:2.10 (1369.6) When on his first trip with his father to observe the fishing industry on the lake of Galilee, Jesus had just about made up his mind to become a fisherman; but close association with his father’s vocation later on influenced him to become a carpenter, while still later a combination of influences led him to the final choice of becoming a religious teacher of a new order.
3. Единадесетата година (5 година след н.е.) ^top	3. The Eleventh Year (A.D. 5) ^top
124:3.1 (1369.7) През цялата година момчето продължаваше да прави пътувания заедно със своя баща, но често посещаваше също така и фермата на своя чичо и понякога отиваше в Магдала, за да лови риба с този си чичо, който се установи недалеч от града.	124:3.1 (1369.7) Throughout this year the lad continued to make trips away from home with his father, but he also frequently visited his uncle’s farm and occasionally went over to Magdala to engage in fishing with the uncle who made his headquarters near that city.
124:3.2 (1369.8) Йосиф и Мария често изпитваха изкушението да покажат специална благосклонност към Иисус, да разкрият по някакъв друг начин своето знание за това, че той е заветно дете, син с предначертана съдба. Но по тези въпроси неговите родители се отличаваха с изключителна мъдрост и прозорливост. В редките случаи, когато те все пак му оказваха някакво, макар и най-незначително, предпочитание, юношата бързо отхвърляше всякакви знаци на особено внимание.	124:3.2 (1369.8) Joseph and Mary were often tempted to show some special favoritism for Jesus or otherwise to betray their knowledge that he was a child of promise, a son of destiny. But both of his parents were extraordinarily wise and sagacious in all these matters. The few times they did in any manner exhibit any preference for him, even in the slightest degree, the lad was quick to refuse all such special consideration.
124:3.3 (1370.1) Иисус прекарваше много време в работилницата, която обслужваше кервани; тук, общувайки с пътешественици от всички краища на света, той придоби огромна и поразителна за своята възраст информация за международните събития. Това беше последната година, когато той можеше свободно да се отдава на игри и юношески забавления. Започвайки от това време, трудностите и отговорността в живота на този юноша стремително нарастваха.	124:3.3 (1370.1) Jesus spent considerable time at the caravan supply shop, and by conversing with the travelers from all parts of the world, he acquired a store of information about international affairs that was amazing, considering his age. This was the last year in which he enjoyed much free play and youthful joyousness. From this time on difficulties and responsibilities rapidly multiplied in the life of this youth.
124:3.4 (1370.2) Вечерта в сряда, 24 юни 5 година след н.е., се роди Юда. Раждането на седмото дете мина с усложнения. В течение на няколко седмици Мария беше в такова тежко състояние, че Йосиф си оставаше в къщи. Иисус беше затрупан с поръченията на баща си и с многобройните задължения, предизвикани от сериозната болест на майката. Оттогава той вече не сметна за възможно да се върне към безгрижието, присъщо на ранната възраст. От времето на болестта на майката — малко преди да навърши единадесет години, той беше принуден да поеме върху себе си отговорността на първороден син, и то да направи това с една или две пълни години по-рано, отколкото това бреме трябваше да легне върху неговите плещи.	124:3.4 (1370.2) On Wednesday evening, June 24, a.d. 5, Jude was born. Complications attended the birth of this, the seventh child. Mary was so very ill for several weeks that Joseph remained at home. Jesus was very much occupied with errands for his father and with many duties occasioned by his mother’s serious illness. Never again did this youth find it possible to return to the childlike attitude of his earlier years. From the time of his mother’s illness—just before he was eleven years old—he was compelled to assume the responsibilities of the first-born son and to do all this one or two full years before these burdens should normally have fallen on his shoulders.
124:3.5 (1370.3) Всяка седмица хазанът прекарваше една от вечерите с Иисус, помагайки му да усвоява свещените книги на евреите. Той беше изключително заинтересуван от успехите на своя многообещаващ ученик и затова беше готов всячески да му помага. Еврейският педагог оказваше огромно влияние върху този най-голям ум, но за него си оставаше пълна загадка защо Иисус беше толкова равнодушен към всичките му предложения относно възможността за преместване в Йерусалим за продължаване на образованието под ръководството на учените равини.	124:3.5 (1370.3) The chazan spent one evening each week with Jesus, helping him to master the Hebrew scriptures. He was greatly interested in the progress of his promising pupil; therefore was he willing to assist him in many ways. This Jewish pedagogue exerted a great influence upon this growing mind, but he was never able to comprehend why Jesus was so indifferent to all his suggestions regarding the prospects of going to Jerusalem to continue his education under the learned rabbis.
124:3.6 (1370.4) Приблизително в средата на май Йосиф замина заедно с Иисус по работа в Скитопол — главния гръцки град Декаполис, древноеврейския град Бет-Сан. По пътя Йосиф му разказваше за много събития в древната история на цар Самуил, филистимците и последващите събития от бурната история на Израил. Чистотата и стройната планировка на този така наречен езически град направиха на Иисус огромно впечатление. Порази го откритият театър и го възхити прекрасният мраморен храм за поклонение пред “езическите” богове. Йосиф беше дълбоко разтревожен от възторга на юношата и се опитваше да сведе до минимум тези благоприятни впечатления, превъзнасяйки красотата и величието на юдейския храм в Йерусалим. Иисус често гледаше с любопитство към Скитопол от хълма в Назарет и неведнъж разпитваше за неговите огромни обществени съоръжения и богато украсени здания, но бащата винаги се стремеше да се отклони от отговорите на тези въпроси. Сега те се оказаха лице в лице с красотата на градовете на друговерците и Йосиф не можеше, без да урони собственото си достойнство, да остави разпитванията на Иисус без внимание.	124:3.6 (1370.4) About the middle of May the lad accompanied his father on a business trip to Scythopolis, the chief Greek city of the Decapolis, the ancient Hebrew city of Beth-shean. On the way Joseph recounted much of the olden history of King Saul, the Philistines, and the subsequent events of Israel’s turbulent history. Jesus was tremendously impressed with the clean appearance and well-ordered arrangement of this so-called heathen city. He marveled at the open-air theater and admired the beautiful marble temple dedicated to the worship of the “heathen” gods. Joseph was much perturbed by the lad’s enthusiasm and sought to counteract these favorable impressions by extolling the beauty and grandeur of the Jewish temple at Jerusalem. Jesus had often gazed curiously upon this magnificent Greek city from the hill of Nazareth and had many times inquired about its extensive public works and ornate buildings, but his father had always sought to avoid answering these questions. Now they were face to face with the beauties of this gentile city, and Joseph could not gracefully ignore Jesus’ inquiries.
124:3.7 (1370.5) Случи се така, че по това време в амфитеатъра на Скитопол се провеждаха ежегодните съревнования и публични демонстрации на майсторите на физическата култура от гръцките градове Декаполис, и Иисус започна да моли баща си да му позволи да погледа игрите — неговата молба беше толкова настойчива, че Йосиф не се реши да му откаже. Момчето изпадна във възторг от игрите и се проникна от духа на атлетизъм и спортни умения. Йосиф беше потресен от дъното на душата си, като видя как неговият син гледа възхитено демонстрацията на гръцкото тщеславие. Когато игрите завършиха, Йосиф беше поразен както никога в живота си, след като Иисус му заяви за своето одобрително отношение към игрите и предположи, че ако юношите от Назарет можеха да се отдават на физически упражнения изцяло на чист въздух, това би им било от полза. Йосиф дълго и откровено говори с Иисус за порочността на такива действия, но той прекрасно разбираше, че момчето си остана неубедено.	124:3.7 (1370.5) It so happened that just at this time the annual competitive games and public demonstrations of physical prowess between the Greek cities of the Decapolis were in progress at the Scythopolis amphitheater, and Jesus was insistent that his father take him to see the games, and he was so insistent that Joseph hesitated to deny him. The boy was thrilled with the games and entered most heartily into the spirit of the demonstrations of physical development and athletic skill. Joseph was inexpressibly shocked to observe his son’s enthusiasm as he beheld these exhibitions of “heathen” vaingloriousness. After the games were finished, Joseph received the surprise of his life when he heard Jesus express his approval of them and suggest that it would be good for the young men of Nazareth if they could be thus benefited by wholesome outdoor physical activities. Joseph talked earnestly and long with Jesus concerning the evil nature of such practices, but he well knew that the lad was unconvinced.
124:3.8 (1371.1) Единствено тази вечер в стаята на странноприемницата Иисус видя своя баща разсърден: в хода на техния разговор момчето дотолкова забрави за някои особености на еврейските представи, че предложи те да си отидат в къщи и да организират строителството на амфитеатър в Назарет. Когато Йосиф чу от устата на своя първороден толкова нееврейски мисли, той изгуби своята обичайна сдържаност и, хващайки Иисус за рамото, гневно възкликна: “Синко, никога вече да не чувам от теб толкова греховни изказвания!” Иисус беше поразен от този взрив на емоции от страна на своя родител; никога по-рано на него не му се налагаше да изпитва тази пареща болка, която предизвика негодуванието на баща му, и той беше искрено изумен и потресен. В отговор каза само: “Добре, татко, така ще бъде.” И никога занапред момчето, докато баща му беше жив, не спомена нито дума за игрите и другите спортни занятия на гърците.	124:3.8 (1371.1) The only time Jesus ever saw his father angry with him was that night in their room at the inn when, in the course of their discussions, the boy so far forgot the trends of Jewish thought as to suggest that they go back home and work for the building of an amphitheater at Nazareth. When Joseph heard his first-born son express such un-Jewish sentiments, he forgot his usual calm demeanor and, seizing Jesus by the shoulder, angrily exclaimed, “My son, never again let me hear you give utterance to such an evil thought as long as you live.” Jesus was startled by his father’s display of emotion; he had never before been made to feel the personal sting of his father’s indignation and was astonished and shocked beyond expression. He only replied, “Very well, my father, it shall be so.” And never again did the boy even in the slightest manner allude to the games and other athletic activities of the Greeks as long as his father lived.
124:3.9 (1371.2) По-късно Иисус видя гръцкия амфитеатър в Йерусалим и узна колко ненавистни бяха такива неща от еврейска гледна точка. При все това в продължение на целия си живот той се стремеше да включи идеята за цялостен отдих в своите лични планове и доколкото позволяваше еврейският обичай, в програмата за редовни занятия на неговите дванадесет апостоли.	124:3.9 (1371.2) Later on, Jesus saw the Greek amphitheater at Jerusalem and learned how hateful such things were from the Jewish point of view. Nevertheless, throughout his life he endeavored to introduce the idea of wholesome recreation into his personal plans and, as far as Jewish practice would permit, into the later program of regular activities for his twelve apostles.
124:3.10 (1371.3) Към края на единадесетата си година Иисус представляваше силен, добре развит и доста весел подрастващ. Но започвайки с тази година, все по-често го посещаваха характерни периоди на дълбока замисленост и сериозни размишления. Той много размишляваше над това, как да изпълни задълженията си по отношение на семейството и едновременно с това да следва зова на своята мисия в света; той вече разбра, че неговата мисия няма да се ограничи с възпитанието на еврейския народ.	124:3.10 (1371.3) At the end of this eleventh year Jesus was a vigorous, well-developed, moderately humorous, and fairly lighthearted youth, but from this year on he was more and more given to peculiar seasons of profound meditation and serious contemplation. He was much given to thinking about how he was to carry out his obligations to his family and at the same time be obedient to the call of his mission to the world; already he had conceived that his ministry was not to be limited to the betterment of the Jewish people.
4. Дванадесетата година (6 година след н.е.) ^top	4. The Twelfth Year (A.D. 6) ^top
124:4.1 (1371.4) Тази година от живота на Иисус беше изпълнена със събития. Той продължи да постига успехи в училище и неуморимо изследваше природата. Едновременно с това отделяше голямо внимание на изучаването на методите, с помощта на които хората си заработваха препитание. Той започна да работи редовно в дърводелската работилница и получи разрешение да се разпорежда със спечелените си пари, което беше голяма рядкост в еврейското семейство. През тази година също така се научи да пази подобни неща в пределите на семейството си. Той започна да разбира с какво именно е предизвикал неприятности и занапред ставаше все по-дискретен, скривайки всичко, заради което можеха да го смятат за различен от останалите му другари.	124:4.1 (1371.4) This was an eventful year in Jesus’ life. He continued to make progress at school and was indefatigable in his study of nature, while increasingly he prosecuted his study of the methods whereby men make a living. He began doing regular work in the home carpenter shop and was permitted to manage his own earnings, a very unusual arrangement to obtain in a Jewish family. This year he also learned the wisdom of keeping such matters a secret in the family. He was becoming conscious of the way in which he had caused trouble in the village, and henceforth he became increasingly discreet in concealing everything which might cause him to be regarded as different from his fellows.
124:4.2 (1371.5) В течение на тази година той неведнъж преживяваше неувереност, ако не и истински съмнения, относно характера на своята мисия. Естествено развиващият се човешки разум все още не можеше да осъзнае цялата реалност на двойната му същност. Фактът, че притежаваше единна личност, пречеше на неговия разум да осъзнае двойния произход на тези фактори, които съставляваха същността, свързана със същата тази личност.	124:4.2 (1371.5) Throughout this year he experienced many seasons of uncertainty, if not actual doubt, regarding the nature of his mission. His naturally developing human mind did not yet fully grasp the reality of his dual nature. The fact that he had a single personality rendered it difficult for his consciousness to recognize the double origin of those factors which composed the nature associated with that selfsame personality.
124:4.3 (1371.6) От това време започна по-добре да се разбира с братята и сестрите си. Той ставаше все по-тактичен, състрадателен и внимателен към тяхното благополучие и щастие, същевременно запазвайки добри отношения с тях чак до началото на своето обществено служене. По-точно, най-добри отношения го свързваха с Яков, Мириам и двете по-малки (все още неродени) деца — Амос и Рут. Той винаги се разбираше много добре и с Марта. Източник на домашни неприятности за него бяха търканията в отношенията му с Йосиф и Юда, особено с последния.	124:4.3 (1371.6) From this time on he became more successful in getting along with his brothers and sisters. He was increasingly tactful, always compassionate and considerate of their welfare and happiness, and enjoyed good relations with them up to the beginning of his public ministry. To be more explicit: He got along with James, Miriam, and the two younger (as yet unborn) children, Amos and Ruth, most excellently. He always got along with Martha fairly well. What trouble he had at home largely arose out of friction with Joseph and Jude, particularly the latter.
124:4.4 (1372.1) Да се захване с възпитанието на това безпрецедентно съчетание на божественото и човешкото начала беше нелеко изпитание за Йосиф и Мария; те заслужават голяма похвала за толкова преданото и успешно изпълнение на своите родителски задължения. Родителите на Иисус все повече осъзнаваха, че в техния по-голям син присъства нещо свръхчовешко, но те даже не можеха да си представят, че заветното дете действително и наистина е непосредственият създател на тази локална вселена с неща и същества. Йосиф и Мария живяха и умряха, така и не узнавайки, че техният син Иисус всъщност е Създателят на Вселената, въплътил се в смъртна плът.	124:4.4 (1372.1) It was a trying experience for Joseph and Mary to undertake the rearing of this unprecedented combination of divinity and humanity, and they deserve great credit for so faithfully and successfully discharging their parental responsibilities. Increasingly Jesus’ parents realized that there was something superhuman resident within this eldest son, but they never even faintly dreamed that this son of promise was indeed and in truth the actual creator of this local universe of things and beings. Joseph and Mary lived and died without ever learning that their son Jesus really was the Universe Creator incarnate in mortal flesh.
124:4.5 (1372.2) През тази година Иисус повече от когато и да било отделяше внимание на музиката и продължи да обучава в къщи своите братя и сестри. Приблизително по това време юношата започна остро да осъзнава различието във възгледите на Йосиф и Мария относно характера на неговата мисия. Той много размишляваше за разликата във възгледите на своите родители и често слушаше техните беседи, когато те мислеха, че той отдавна вече спи. Той все повече клонеше към мнението на баща си, затова неговата майка не можеше да не се чувства уязвена, виждайки как нейният син постепенно отхвърля нейното ръководство по въпроси, имащи отношение към неговия жизнен път. И с течение на годините пропастта на неразбирането се увеличаваше. Все по-малко Мария беше способна да разбере значението на мисията на Иисус и все по-силно тази добра майка преживяваше поради това, че нейният любим син не оправдава нейните съкровени надежди.	124:4.5 (1372.2) This year Jesus paid more attention than ever to music, and he continued to teach the home school for his brothers and sisters. It was at about this time that the lad became keenly conscious of the difference between the viewpoints of Joseph and Mary regarding the nature of his mission. He pondered much over his parents’ differing opinions, often hearing their discussions when they thought he was sound asleep. More and more he inclined to the view of his father, so that his mother was destined to be hurt by the realization that her son was gradually rejecting her guidance in matters having to do with his life career. And, as the years passed, this breach of understanding widened. Less and less did Mary comprehend the significance of Jesus’ mission, and increasingly was this good mother hurt by the failure of her favorite son to fulfill her fond expectations.
124:4.6 (1372.3) Йосиф все повече вярваше в духовния характер на мисията на Иисус. И затова, а да не говорим за други и по-важни причини, наистина е тъжно, че той не доживя дотогава, когато се сбъдна неговата представа за посвещаването на Иисус на Земята.	124:4.6 (1372.3) Joseph entertained a growing belief in the spiritual nature of Jesus’ mission. And but for other and more important reasons it does seem unfortunate that he could not have lived to see the fulfillment of his concept of Jesus’ bestowal on earth.
124:4.7 (1372.4) В течение на своята последна година в училище Иисус, който навърши дванадесет години, баща си да се откаже от еврейския обичай при всяко влизане и излизане от дома да докосва парчето пергамент, заковано на касата на вратата, и да целува пръста, докоснал се до пергамента. Този обичай се съпровождаше с думите: “Господ ще ни пази в походи и завръщания, отсега и вовеки.” Йосиф и Мария неведнъж молиха Иисус да не прави изваяния и рисунки, обяснявайки, че те могат да бъдат използвани за целите на идолопоклонството. Макар че Иисус така и не можеше да разбере техните забрани за изваяния и рисунки, той имаше много добра представа за логиката, вследствие на което посочи на своя баща принципно идолопоклонническия характер на ритуалното поклонение пред пергамент, закован на касата на вратата. След това възражение на Иисус Йосиф сне пергамента.	124:4.7 (1372.4) During his last year at school, when he was twelve years old, Jesus remonstrated with his father about the Jewish custom of touching the bit of parchment nailed upon the doorpost each time on going into, or coming out of, the house and then kissing the finger that touched the parchment. As a part of this ritual it was customary to say, “The Lord shall preserve our going out and our coming in, from this time forth and even forevermore.” Joseph and Mary had repeatedly instructed Jesus as to the reasons for not making images or drawing pictures, explaining that such creations might be used for idolatrous purposes. Though Jesus failed fully to grasp their proscriptions against images and pictures, he possessed a high concept of consistency and therefore pointed out to his father the essentially idolatrous nature of this habitual obeisance to the doorpost parchment. And Joseph removed the parchment after Jesus had thus remonstrated with him.
124:4.8 (1372.5) С времето Иисус направи много, за да измени формите на изразяване на техните религиозни чувства — семейни молитви и други обичаи. Много подобни неща бяха възможни в Назарет, тъй като назаретската синагога се намираше под влиянието на либералното училище на равините, пример за което служеше известният назаретски учител Йосиф.	124:4.8 (1372.5) As time passed, Jesus did much to modify their practice of religious forms, such as the family prayers and other customs. And it was possible to do many such things at Nazareth, for its synagogue was under the influence of a liberal school of rabbis, exemplified by the renowned Nazareth teacher, Jose.
124:4.9 (1372.6) В продължение на тази и двете последвали я години Иисус изпитваше силни душевни страдания поради постоянните опити да съвмести собствените си възгледи за религиозните обичаи и норми на обществено поведение с вкоренилите се вярвания на своите родители. Него го смущаваше противоречието между стремежа да бъде верен на своите собствени убеждения и осъзнатата необходимост покорно да се подчинява на родителите си; и най-голямото противоречие се заключаваше в сблъсъка между двете заповеди, имащи преобладаващо значение за неговия юношески разум. Първата гласеше: “Следвай повелите на твоите висши представи за истината и праведността.” В другата се казваше: “Почитай майка си и баща си, защото те са ти дали живот и са те възпитали.” При все това Иисус никога не се отклоняваше от ежедневните задължения с необходимото съгласуване между верността към собствените си убеждения и задълженията по отношение на своето семейство и той получаваше удовлетворение от все по-хармоничното обединяване на личните убеждения и семейния дълг в изкусното претворяване на идеите за групова солидарност, основана на вярност, справедливост, търпимост и любов.	124:4.9 (1372.6) Throughout this and the two following years Jesus suffered great mental distress as the result of his constant effort to adjust his personal views of religious practices and social amenities to the established beliefs of his parents. He was distraught by the conflict between the urge to be loyal to his own convictions and the conscientious admonition of dutiful submission to his parents; his supreme conflict was between two great commands which were uppermost in his youthful mind. The one was: “Be loyal to the dictates of your highest convictions of truth and righteousness.” The other was: “Honor your father and mother, for they have given you life and the nurture thereof.” However, he never shirked the responsibility of making the necessary daily adjustments between these realms of loyalty to one’s personal convictions and duty toward one’s family, and he achieved the satisfaction of effecting an increasingly harmonious blending of personal convictions and family obligations into a masterful concept of group solidarity based upon loyalty, fairness, tolerance, and love.
5. Неговата тринадесета година (7 година след н.е.) ^top	5. His Thirteenth Year (A.D. 7) ^top
124:5.1 (1373.1) В тази година завърши детството на назаретския подрастващ и започна периодът на възмъжаването; промяната на гласа, както и други особености на неговия разум и тяло свидетелстваха за приближаването на периода на възмъжаване.	124:5.1 (1373.1) In this year the lad of Nazareth passed from boyhood to the beginning of young manhood; his voice began to change, and other features of mind and body gave evidence of the oncoming status of manhood.
124:5.2 (1373.2) В неделя вечерта, на 9 януари 7 година след н.е., се роди най-младият от неговите братя, Амос. Юда нямаше и две години, а малката Рут още не се беше родила; затова година по-късно, след трагичната смърт на неговия баща, на грижите на Иисус остана доста голямото семейство от малки деца.	124:5.2 (1373.2) On Sunday night, January 9, a.d. 7, his baby brother, Amos, was born. Jude was not yet two years of age, and the baby sister, Ruth, was yet to come; so it may be seen that Jesus had a sizable family of small children left to his watchcare when his father met his accidental death the following year.
124:5.3 (1373.3) Приблизително в средата на февруари Иисус-човекът придоби увереност в това, че му е съдено да изпълни на Земята мисия, свързана с просвещаването на човека и разкриването на Бога. Съдбоносните решения, заедно с далеч отиващите планове, съзряваха в съзнанието на този юноша, който външно беше обикновен подрастващ от Назарет. Очарован и изумен, разумният живот в Небадон следеше как всичко това започва да се разкрива в мислите и действията на сина на дърводелеца, превърнал се вече в юноша.	124:5.3 (1373.3) It was about the middle of February that Jesus became humanly assured that he was destined to perform a mission on earth for the enlightenment of man and the revelation of God. Momentous decisions, coupled with far-reaching plans, were formulating in the mind of this youth, who was, to outward appearances, an average Jewish lad of Nazareth. The intelligent life of all Nebadon looked on with fascination and amazement as all this began to unfold in the thinking and acting of the now adolescent carpenter’s son.
124:5.4 (1373.4) В първия ден от седмицата, на 20 март 7 година след н.е., Иисус завърши курса по обучение в местното училище при назаретската синагога. Това беше знаменателен ден в живота на всяко честолюбиво еврейско семейство — денят, когато първородният биваше провъзгласяван за “син на закона” и изкупен първороден син на Господ, Бог на Израил, “дете на Всевишния” и слуга на Господа на цялата Земя.	124:5.4 (1373.4) On the first day of the week, March 20, a.d. 7, Jesus graduated from the course of training in the local school connected with the Nazareth synagogue. This was a great day in the life of any ambitious Jewish family, the day when the first-born son was pronounced a “son of the commandment” and the ransomed first-born of the Lord God of Israel, a “child of the Most High” and servant of the Lord of all the earth.
124:5.5 (1373.5) В предишната седмица, в петък, Йосиф се върна от Сефорис, където ръководеше строителството на ново обществено здание, за да присъства на радостното събитие. Учителят на Иисус твърдо вярваше, че този буден и прилежен ученик го очакват велики дела, важна мисия. Независимо от всички неприятности, предизвикани от бунтарските наклонности на Иисус, старейшините изключително много се гордееха с юношата и вече започнаха да съставят планове, които биха му позволили да отиде в Йерусалим за продължаване на образованието си в знаменитите юдейски академии.	124:5.5 (1373.5) Friday of the week before, Joseph had come over from Sepphoris, where he was in charge of the work on a new public building, to be present on this glad occasion. Jesus’ teacher confidently believed that his alert and diligent pupil was destined to some outstanding career, some distinguished mission. The elders, notwithstanding all their trouble with Jesus’ nonconformist tendencies, were very proud of the lad and had already begun laying plans which would enable him to go to Jerusalem to continue his education in the renowned Hebrew academies.
124:5.6 (1373.6) Слушайки периодичните обсъждания на тези планове, Иисус все повече се уверяваше в това, че никога няма да отиде в Йерусалим, за да получи образование под ръководството на равините. Но той и не подозираше за надвисналата над него трагедия, сложила край на всички подобни планове и принудила го да поеме върху себе си отговорността за осигуряването и ръководството на голямото семейство, което вече се състоеше от петима братя и три сестри, майка му и него самия. Иисус имаше по-обширен и продължителен опит по издържането на семейството, отколкото Йосиф, неговият баща; и на него действително му беше по силите задачата, която впоследствие си постави: да стане мъдър, търпелив, отзивчив и опитен учител и по-голям брат за това семейство — неговото семейство, толкова внезапно потресено от мъка и така неочаквано осиротяло.	124:5.6 (1373.6) As Jesus heard these plans discussed from time to time, he became increasingly sure that he would never go to Jerusalem to study with the rabbis. But he little dreamed of the tragedy, so soon to occur, which would insure the abandonment of all such plans by causing him to assume the responsibility for the support and direction of a large family, presently to consist of five brothers and three sisters as well as his mother and himself. Jesus had a larger and longer experience rearing this family than was accorded to Joseph, his father; and he did measure up to the standard which he subsequently set for himself: to become a wise, patient, understanding, and effective teacher and eldest brother to this family—his family—so suddenly sorrow-stricken and so unexpectedly bereaved.
6. Пътуването до Йерусалим ^top	6. The Journey to Jerusalem ^top
124:6.1 (1374.1) Достигайки прага на зрелостта и завършвайки образованието си в синагогалните училища, Иисус получи правото да отиде в Йерусалим заедно със своите родители за празнуване на своята първа Пасха. През тази година празникът Пасха се падна в събота, 9 април 7 година след н.е. Рано сутринта в понеделник, 4 април, голяма група жители от Назарет (103 -ма човека) се приготвиха да тръгнат за Йерусалим. Те поеха на юг по посока на Самария, но достигайки до Изреелската долина, завиха на изток и заобикаляйки планината Хеврон, излязока при долината на Йордан, за да избегнат преминаването през Самария. Йосиф и неговото семейство с удоволствие биха минали през Самария, край кладенеца на Яков и Ветил, но тъй като евреите предпочитаха да си нямат работа със самаряните, те решиха да поемат заедно със своите съседи през Йорданската долина.	124:6.1 (1374.1) Jesus, having now reached the threshold of young manhood and having been formally graduated from the synagogue schools, was qualified to proceed to Jerusalem with his parents to participate with them in the celebration of his first Passover. The Passover feast of this year fell on Saturday, April 9, a.d. 7. A considerable company (103) made ready to depart from Nazareth early Monday morning, April 4, for Jerusalem. They journeyed south toward Samaria, but on reaching Jezreel, they turned east, going around Mount Gilboa into the Jordan valley in order to avoid passing through Samaria. Joseph and his family would have enjoyed going down through Samaria by way of Jacob’s well and Bethel, but since the Jews disliked to deal with the Samaritans, they decided to go with their neighbors by way of the Jordan valley.
124:6.2 (1374.2) Внушаващият страх Архелай беше вече детрониран и те можеха без страх да вземат Иисус със себе си в Йерусалим. Изминали бяха дванадесет години, след като първият Ирод се опитваше да унищожи витлеемския младенец, и сега вече никой не би и помислил да свърже този случай с неизвестния юноша от Назарет.	124:6.2 (1374.2) The much-dreaded Archelaus had been deposed, and they had little to fear in taking Jesus to Jerusalem. Twelve years had passed since the first Herod had sought to destroy the babe of Bethlehem, and no one would now think of associating that affair with this obscure lad of Nazareth.
124:6.3 (1374.3) Много скоро, още преди да достигнат Изреелския кръстопът, от лявата им страна остана древното селище Сунам и Иисус за пореден път чу разказа за най-прекрасната от девойките на Израил, която някога е живяла тук — Елиша. Преминавайки през Изреелската долина, родителите на Иисус си спомняха за делата на Ахав и Йезавел и за подвизите на Ииуй. Преминавайки край планината Хеврон, те говориха много за Саул, който свърши със себе си на склоновете на тази планина, за цар Давид и за събитията, които бяха свързани с това историческо място.	124:6.3 (1374.3) Before reaching the Jezreel junction, and as they journeyed on, very soon, on the left, they passed the ancient village of Shunem, and Jesus heard again about the most beautiful maiden of all Israel who once lived there and also about the wonderful works Elisha performed there. In passing by Jezreel, Jesus’ parents recounted the doings of Ahab and Jezebel and the exploits of Jehu. In passing around Mount Gilboa, they talked much about Saul, who took his life on the slopes of this mountain, King David, and the associations of this historic spot.
124:6.4 (1374.4) Заобикаляйки основата на Хеврон, отдясно пътниците можеха да видят гръцкия град Скитопол. Те гледаха мраморните постройки, държейки се на разстояние и без да се приближават към езическия град — в противен случай биха осквернили себе си дотолкова, че да не могат да вземат участие в свещените ритуали на Пасхата в Йерусалим. Мария не можеше да разбере защо нито Йосиф, нито Иисус говорят за Скитопол. Тя не знаеше за миналогодишния спор, тъй като те никога не ú разказаха за този случай.	124:6.4 (1374.4) As they rounded the base of Gilboa, the pilgrims could see the Greek city of Scythopolis on the right. They gazed upon the marble structures from a distance but went not near the gentile city lest they so defile themselves that they could not participate in the forthcoming solemn and sacred ceremonies of the Passover at Jerusalem. Mary could not understand why neither Joseph nor Jesus would speak of Scythopolis. She did not know about their controversy of the previous year as they had never revealed this episode to her.
124:6.5 (1374.5) Започна спускането в тропическата Йорданска долина и скоро пред възторжения поглед на Иисус се появи лъкатушещата, криволичеща Йордан, носеща своите искрящи и развълнувани води към Мъртво море. Те свалиха връхните си дрехи и продължиха пътя си на юг по тази тропическа долина, любувайки се на разкошните житни поля и прекрасните олеандри с техните розови цветове, а далеч на север се извисяваше покритият със снежна шапка Ермон, величествено взирайки се в тази историческа долина. Те отминаха Скитопол и след малко повече от три часа път стигнаха до пенещ се ручей, където се разположиха за през нощта под звездното небе.	124:6.5 (1374.5) The road now led immediately down into the tropical Jordan valley, and soon Jesus was to have exposed to his wondering gaze the crooked and ever-winding Jordan with its glistening and rippling waters as it flowed down toward the Dead Sea. They laid aside their outer garments as they journeyed south in this tropical valley, enjoying the luxurious fields of grain and the beautiful oleanders laden with their pink blossoms, while massive snow-capped Mount Hermon stood far to the north, in majesty looking down on the historic valley. A little over three hours’ travel from opposite Scythopolis they came upon a bubbling spring, and here they camped for the night, out under the starlit heavens.
124:6.6 (1374.6) На втория ден те минаха край мястото, където река Явок се влива от изток в Йордан, и гледайки на изток, към долината на тази река, те си спомняха времената на Гедеон, когато мадиамците наводниха тази местност, за да я завладеят. Към края на втория ден те се установиха в основата на най-високия връх, извисил се над Йорданската долина — планината Сартаба; на нейния връх се намираше Александрийската крепост, в която Ирод заточи една от своите жени и където погреба двамата си удушени синове.	124:6.6 (1374.6) On their second day’s journey they passed by where the Jabbok, from the east, flows into the Jordan, and looking east up this river valley, they recounted the days of Gideon, when the Midianites poured into this region to overrun the land. Toward the end of the second day’s journey they camped near the base of the highest mountain overlooking the Jordan valley, Mount Sartaba, whose summit was occupied by the Alexandrian fortress where Herod had imprisoned one of his wives and buried his two strangled sons.
124:6.7 (1375.1) На третия ден те минаха край две селища, построени неотдавна от Ирод, отбелязвайки тяхната архитектура и прекрасни палмови градини. Привечер стигнаха до Йерихон, където останаха до сутринта. Тази вечер Йосиф, Мария и Иисус преминаха два и половина километра до мястото, където някога се намираше древният Йерихон и където, съгласно еврейското предание Иисус Навин, в чест на когото беше наречен Иисус, извърши своите знаменити подвизи.	124:6.7 (1375.1) The third day they passed by two villages which had been recently built by Herod and noted their superior architecture and their beautiful palm gardens. By nightfall they reached Jericho, where they remained until the morrow. That evening Joseph, Mary, and Jesus walked a mile and a half to the site of the ancient Jericho, where Joshua, for whom Jesus was named, had performed his renowned exploits, according to Jewish tradition.
124:6.8 (1375.2) Към четвъртия, последен ден от пътуването им пътят се превърна в непрекъсната процесия от поклонници. Започнаха да изкачват хълмовете, водещи към Йерусалим. С приближаването към върха пред техните погледи се откриваха далечните планини, издигащи се далеч отвъд Йордан, а на юг се простираше земя, лежаща зад ленивите води на Мъртво море. На половината път към Йерусалим Иисус за пръв път видя Елеонската планина (на която предстоеше да изиграе толкова значителна роля в неговия последващ живот) и Йосиф му каза, че Свещеният град лежи непосредствено след този гребен, а сърцето на подрастващия силно заби в радостно очакване на скорошната среща с града и дома на неговия небесен Баща.	124:6.8 (1375.2) By the fourth and last day’s journey the road was a continuous procession of pilgrims. They now began to climb the hills leading up to Jerusalem. As they neared the top, they could look across the Jordan to the mountains beyond and south over the sluggish waters of the Dead Sea. About halfway up to Jerusalem, Jesus gained his first view of the Mount of Olives (the region to be so much a part of his subsequent life), and Joseph pointed out to him that the Holy City lay just beyond this ridge, and the lad’s heart beat fast with joyous anticipation of soon beholding the city and house of his heavenly Father.
124:6.9 (1375.3) Те спряха за почивка на източния склон на Елеонската планина, край неголямо селце на име Витания. Гостоприемните жители на селото се изсипаха насреща, за да услужат на поклонниците, и се случи така, че Йосиф и Мария се установиха до дома на някой си Симон, който имаше три деца на възрастта на Иисус — Мария, Марта и Лазар. Те поканиха назаретското семейство да си отдъхне в техния дом и с това започна продължилата цял живот дружба между двете семейства. Впоследствие Иисус неведнъж спираше в този дом в течение на своя богат със събития живот.	124:6.9 (1375.3) On the eastern slopes of Olivet they paused for rest in the borders of a little village called Bethany. The hospitable villagers poured forth to minister to the pilgrims, and it happened that Joseph and his family had stopped near the house of one Simon, who had three children about the same age as Jesus—Mary, Martha, and Lazarus. They invited the Nazareth family in for refreshment, and a lifelong friendship sprang up between the two families. Many times afterward, in his eventful life, Jesus stopped in this home.
124:6.10 (1375.4) Те се устремиха напред, скоро вече стояха на гребена на Елеонската планина и Иисус за пръв път (доколкото си спомняше), видя Свещения град, пищните дворци и вдъхновяващия храм на своя Отец. За целия си живот Иисус никога не изпита такъв чисто човешки възторг, както този, който го обхвана в този априлски ден на Елеонската планина, когато за пръв път се наслаждаваше на панорамата на Йерусалим. Щеше да мине време и той щеше да стои на същото място и да плаче за града, на който предстоеше да отхвърли още един пророк — последния и най-велик от небесните учители.	124:6.10 (1375.4) They pressed on, soon standing on the brink of Olivet, and Jesus saw for the first time (in his memory) the Holy City, the pretentious palaces, and the inspiring temple of his Father. At no time in his life did Jesus ever experience such a purely human thrill as that which at this time so completely enthralled him as he stood there on this April afternoon on the Mount of Olives, drinking in his first view of Jerusalem. And in after years, on this same spot he stood and wept over the city which was about to reject another prophet, the last and the greatest of her heavenly teachers.
124:6.11 (1375.5) Но те забързаха напред, към Йерусалим. Това беше в четвъртък по обед. Влизайки в града, те преминаха през храма и Иисус все още никога не беше виждал такова струпване на хора. Той съсредоточено мислеше за това, как тези евреи са могли да дойдат тук от най-отдалечените ъгълчета на известния свят.	124:6.11 (1375.5) But they hurried on to Jerusalem. It was now Thursday afternoon. On reaching the city, they journeyed past the temple, and never had Jesus beheld such throngs of human beings. He meditated deeply on how these Jews had assembled here from the uttermost parts of the known world.
124:6.12 (1375.6) Скоро те стигнаха мястото, предварително подготвено като тяхно убежище за времето на Пасхалната седмица; това беше голям дом на самостоятелния роднина на Мария — този, който от самото начало знаеше от Захария както за Йоан, така и за Иисус. На следващия ден, деня на приготовленията, те се подготвиха за нужното празнуване на Пасхалната събота.	124:6.12 (1375.6) Soon they reached the place prearranged for their accommodation during the Passover week, the large home of a well-to-do relative of Mary’s, one who knew something of the early history of both John and Jesus, through Zacharias. The following day, the day of preparation, they made ready for the appropriate celebration of the Passover Sabbath.
124:6.13 (1375.7) Докато целият Йерусалим възбудено се готвеше за Пасхата, Йосиф намери време да разведе своя син из града, за да посети академията, в която той трябваше да продължи своето образование две години по-късно, веднага след достигането на необходимата петнадесетгодишна възраст. Йосиф беше не на шега разтревожен, забелязвайки колко малко интересуваха Иисус всички тези внимателно премислени планове.	124:6.13 (1375.7) While all Jerusalem was astir in preparation for the Passover, Joseph found time to take his son around to visit the academy where it had been arranged for him to resume his education two years later, as soon as he reached the required age of fifteen. Joseph was truly puzzled when he observed how little interest Jesus evinced in all these carefully laid plans.
124:6.14 (1375.8) Храмът, а също и всички свързани с него служби и други дейности, направиха на Иисус дълбоко впечатление. За пръв път, откакто навърши четири годинки, той беше твърде потънал в собствените си мисли, за да засипва другите с въпроси. И все пак (както и в предишните случаи) зададе на баща си няколко трудни въпроса за това, защо небесният Отец изисква убийството на толкова много невинни и беззащитни животни. И виждайки изражението на лицето на момчето, Йосиф прекрасно разбираше, че неговите отговори и опити да даде някакво обяснение не удовлетвориха неговия дълбокомислен и съобразителен син.	124:6.14 (1375.8) Jesus was profoundly impressed by the temple and all the associated services and other activities. For the first time since he was four years old, he was too much preoccupied with his own meditations to ask many questions. He did, however, ask his father several embarrassing questions (as he had on previous occasions) as to why the heavenly Father required the slaughter of so many innocent and helpless animals. And his father well knew from the expression on the lad’s face that his answers and attempts at explanation were unsatisfactory to his deep-thinking and keen-reasoning son.
124:6.15 (1376.1) В навечерието на Пасхалната събота вълни от духовно озарение преминаха през смъртния разум на Иисус и до край изпълниха неговото човешко сърце с жалост към духовно слепите и морално невежи тълпи, събрали се за празнуването на древната Пасха. Това беше един от най-удивителните дни, прекарани от Божия Син в плът; и в течение на тази нощ, за пръв път от целия смъртен живот на Иисус, при него се яви изпратен от Емануил пълномощен посланик от Салвингтон, който каза: “Удари часът. Време е да се заемеш с делото на своя Отец.”	124:6.15 (1376.1) On the day before the Passover Sabbath, flood tides of spiritual illumination swept through the mortal mind of Jesus and filled his human heart to overflowing with affectionate pity for the spiritually blind and morally ignorant multitudes assembled for the celebration of the ancient Passover commemoration. This was one of the most extraordinary days that the Son of God spent in the flesh; and during the night, for the first time in his earth career, there appeared to him an assigned messenger from Salvington, commissioned by Immanuel, who said: “The hour has come. It is time that you began to be about your Father’s business.”
124:6.16 (1376.2) И така, още преди на тези млади плещи да падне тежкият товар на отговорността за назаретското семейство, пристигна небесният посланик, за да напомни на този юноша, който още не беше навършил тринадесет години, че е дошло времето да възобнови своите задължения пред вселената. Това беше първото действие от дълъг ред събития, кулминация на които стана завършването на посвещението на Сина на Урантия и повторното възлагане на “управлението на вселената на неговите бого-човешки плещи”.	124:6.16 (1376.2) And so, even ere the heavy responsibilities of the Nazareth family descended upon his youthful shoulders, there now arrived the celestial messenger to remind this lad, not quite thirteen years of age, that the hour had come to begin the resumption of the responsibilities of a universe. This was the first act of a long succession of events which finally culminated in the completion of the Son’s bestowal on Urantia and the replacing of “the government of a universe on his human-divine shoulders.”
124:6.17 (1376.3) С времето тайната на инкарнацията ставаше за всички нас все по-непостижима. В нашето съзнание не се вписваше фактът, че този назаретски юноша беше създателят на цялата Небадон. Така дори и днес ние не разбираме по какъв начин Духът на самия Син-Създател и Духът на неговия Райски Баща се съединяват с душите на хората. Постепенно ние видяхме как неговият човешки разум все по-добре осъзнава, че докато той живее в плът, в духа на неговите плещи лежи отговорността за една вселена.	124:6.17 (1376.3) As time passed, the mystery of the incarnation became, to all of us, more and more unfathomable. We could hardly comprehend that this lad of Nazareth was the creator of all Nebadon. Neither do we nowadays understand how the spirit of this same Creator Son and the spirit of his Paradise Father are associated with the souls of mankind. With the passing of time, we could see that his human mind was increasingly discerning that, while he lived his life in the flesh, in spirit on his shoulders rested the responsibility of a universe.
124:6.18 (1376.4) Така завършва пътят на назаретския подрастващ и започва разказът за този юноша, който все по-дълбоко се осъзнаваше като богочовек, който вече започва да обмисля своя път в света и се опитва да съвмести разкриващата се цел на своя живот с желанията на родителите си и със задълженията към своето семейство и към своите съвременници.	124:6.18 (1376.4) Thus ends the career of the Nazareth lad, and begins the narrative of that adolescent youth—the increasingly self-conscious divine human—who now begins the contemplation of his world career as he strives to integrate his expanding life purpose with the desires of his parents and his obligations to his family and the society of his day and age.