Документ 129	Paper 129
По-нататъшният живот на Иисус като възрастен	The Later Adult Life of Jesus
129:0.1 (1419.1) ИИСУС напълно и окончателно се отдръпна от управлението на домашните дела на назаретското семейство и от непосредственото ръководство на неговите членове. Чак до своето кръщение той продължаваше да внася принос в семейния бюджет и живо се интересуваше от духовния живот на всичките си братя и сестри. И като човек той винаги беше готов да направи всичко възможно за благополучието и щастието на своята овдовяла майка.	129:0.1 (1419.1) JESUS had fully and finally separated himself from the management of the domestic affairs of the Nazareth family and from the immediate direction of its individuals. He continued, right up to the event of his baptism, to contribute to the family finances and to take a keen personal interest in the spiritual welfare of every one of his brothers and sisters. And always was he ready to do everything humanly possible for the comfort and happiness of his widowed mother.
129:0.2 (1419.2) Към това време Синът Човешки направи всичко необходимо, за да се приготви да напусне завинаги своето назаретско семейство; и тази крачка беше нелека. Естествено, Иисус обичаше своите роднини. Той обичаше своето семейство и това естествено чувство изключително много се усилваше от необикновената му преданост към него. Колкото по-пълно се посвещаваме на своите събратя, толкова повече започваме да ги обичаме; и тъй като Иисус толкова безрезервно отдаваше себе си на своето семейство, той го обичаше с огромна и пламенна любов.	129:0.2 (1419.2) The Son of Man had now made every preparation for detaching himself permanently from the Nazareth home; and this was not easy for him to do. Jesus naturally loved his people; he loved his family, and this natural affection had been tremendously augmented by his extraordinary devotion to them. The more fully we bestow ourselves upon our fellows, the more we come to love them; and since Jesus had given himself so fully to his family, he loved them with a great and fervent affection.
129:0.3 (1419.3) Постепенно всички членове на семейството разбраха, че Иисус се кани да ги напусне. Тъгата от предчувствието за раздялата се смекчаваше само от постепенността, с която той ги подготвяше за обявяването на своето заминаване. В продължение на повече от четири години те осъзнаваха, че той се готви за тази окончателна раздяла.	129:0.3 (1419.3) All the family had slowly awakened to the realization that Jesus was making ready to leave them. The sadness of the anticipated separation was only tempered by this graduated method of preparing them for the announcement of his intended departure. For more than four years they discerned that he was planning for this eventual separation.
1. Двадесет и седмата година (21 година след н.е.) ^top	1. The Twenty-Seventh Year (A.D. 21) ^top
129:1.1 (1419.4) През януари тази година, 21 година след н. е., в едно дъждовно неделно утро без каквито и да било формалности Иисус напусна своето семейство, обяснявайки само, че тръгва за Тивериада, след което се кани да посети други градове в околностите на Галилейското езеро. Така той ги напусна и вече никога не се завърна в лоното на семейството.	129:1.1 (1419.4) In January of this year, a.d. 21, on a rainy Sunday morning, Jesus took unceremonious leave of his family, only explaining that he was going over to Tiberias and then on a visit to other cities about the Sea of Galilee. And thus he left them, never again to be a regular member of that household.
129:1.2 (1419.5) Той прекара седмицата в Тивериада — новия град, на който скоро предстоеше да стане приемник на Сефорис като столица на Галилея; и не намирайки тук нищо интересно за себе си, продължи пътя си през Магдала и Витсаида и пристигна в Капернаум, където спря, за да посети приятеля на своя баща — Зеведей. Неговите синове бяха рибари; самият той строеше лодки. Иисус Назарянин беше специалист както в проектирането, така и в строителството; той майсторски обработваше дърво и Зеведей се беше наслушал на разкази за изкуството на назаретския майстор. Зеведей вече отдавна се замисляше за строителството на лодки с подобрена конструкция и сега той разказа за своите планове на Иисус, като предложи на спрелия при него дърводелец да участва в делото му — Иисус охотно се съгласи.	129:1.2 (1419.5) He spent one week at Tiberias, the new city which was soon to succeed Sepphoris as the capital of Galilee; and finding little to interest him, he passed on successively through Magdala and Bethsaida to Capernaum, where he stopped to pay a visit to his father’s friend Zebedee. Zebedee’s sons were fishermen; he himself was a boatbuilder. Jesus of Nazareth was an expert in both designing and building; he was a master at working with wood; and Zebedee had long known of the skill of the Nazareth craftsman. For a long time Zebedee had contemplated making improved boats; he now laid his plans before Jesus and invited the visiting carpenter to join him in the enterprise, and Jesus readily consented.
129:1.3 (1419.6) Иисус работú със Зеведей малко повече от година, но за това време той създаде лодки с нова конструкция и внедри принципно нови методи за тяхното приготвяне. Благодарение на по-съвършената технология и значително подобрените методи за попарване на дъските Иисус и Зеведей започнаха да строят лодки с изключително високо качество, които бяха много по-безопасни при плаването си по езерото, отколкото лодките от предишните типове. В течение на няколко години поръчките за тези лодки от нов тип превишаваха възможностите на малкото предприятие на Зеведей. След по-малко от пет години практически всички използвани на езерото лодки бяха построени в работилницата на Зеведей в Капернаум. Иисус стана широко известен в кръга на галилейските рибари като създател на нови лодки.	129:1.3 (1419.6) Jesus worked with Zebedee only a little more than one year, but during that time he created a new style of boat and established entirely new methods of boatmaking. By superior technique and greatly improved methods of steaming the boards, Jesus and Zebedee began to build boats of a very superior type, craft which were far more safe for sailing the lake than were the older types. For several years Zebedee had more work, turning out these new-style boats, than his small establishment could handle; in less than five years practically all the craft on the lake had been built in the shop of Zebedee at Capernaum. Jesus became well known to the Galilean fisherfolk as the designer of the new boats.
129:1.4 (1420.1) Зеведей беше достатъчно осигурен човек. Неговите работилници за лодки се разполагаха на езерото на юг от Капернаум, а неговият дом стоеше на брега недалеч от риболовния център на Витсаида. Иисус прекара в Капернаум повече от година и през това време живееше в семейството на Зеведей. Той вече отдавна се трудеше в самота, тоест без баща, и затова се наслаждаваше на работата с баща-партньор.	129:1.4 (1420.1) Zebedee was a moderately well-to-do man; his boatbuilding shops were on the lake to the south of Capernaum, and his home was situated down the lake shore near the fishing headquarters of Bethsaida. Jesus lived in the home of Zebedee during the year and more he remained at Capernaum. He had long worked alone in the world, that is, without a father, and greatly enjoyed this period of working with a father-partner.
129:1.5 (1420.2) Жената на Зеведей, Саломия, беше роднина на Ханан, който тогава беше първосвещеник в Йерусалим. Снет от длъжност само осем години по-рано, Ханан както преди оставаше най-влиятелен от садукеите. Саломия стана страстна поклонница на Иисус. Тя го обичаше както своите собствени синове Яков, Йоан и Давид, а четирите ú дъщери се отнасяха към него като към по-голям брат. Иисус често отиваше на риболов с Яков, Йоан и Давид и те установиха, че той е не само изкусен строител на лодки, но и опитен рибар.	129:1.5 (1420.2) Zebedee’s wife, Salome, was a relative of Annas, onetime high priest at Jerusalem and still the most influential of the Sadducean group, having been deposed only eight years previously. Salome became a great admirer of Jesus. She loved him as she loved her own sons, James, John, and David, while her four daughters looked upon Jesus as their elder brother. Jesus often went out fishing with James, John, and David, and they learned that he was an experienced fisherman as well as an expert boatbuilder.
129:1.6 (1420.3) В течение на цялата тази година Иисус всеки месец изпращаше пари на Яков. Той се върна в Назарет през октомври, за да присъства на сватбата на Марта, след което не се появи тук повече от две години, завръщайки се едва преди двойната сватба на Симон и Юда.	129:1.6 (1420.3) All this year Jesus sent money each month to James. He returned to Nazareth in October to attend Martha’s wedding, and he was not again in Nazareth for over two years, when he returned shortly before the double wedding of Simon and Jude.
129:1.7 (1420.4) В течение на тази година Иисус продължаваше да строи лодки и да наблюдава живота на хората на Земята. Той често посещаваше стоянката на керваните, тъй като пътят от Дамаск на юг преминаваше през Капернаум. В Капернаум се намираше голям римски гарнизон; възглавяващият го офицер беше езичник, обърнат във вярата в Яхве — “благочестив човек”, както наричаха такива прозелити евреите. Този офицер, произхождащ от богато римско семейство, реши да построи в Капернаум прекрасна синагога, която той предаде на евреите малко преди Иисус да се засели при Зеведей. В течение на по-голямата част от тази година Иисус прекара тук повече от половината от всички богослужения и някои от пребиваващите в синагогата керванни пътници познаха в него дърводелеца от Назарет.	129:1.7 (1420.4) Throughout this year Jesus built boats and continued to observe how men lived on earth. Frequently he would go down to visit at the caravan station, Capernaum being on the direct travel route from Damascus to the south. Capernaum was a strong Roman military post, and the garrison’s commanding officer was a gentile believer in Yahweh, “a devout man,” as the Jews were wont to designate such proselytes. This officer belonged to a wealthy Roman family, and he took it upon himself to build a beautiful synagogue in Capernaum, which had been presented to the Jews a short time before Jesus came to live with Zebedee. Jesus conducted the services in this new synagogue more than half the time this year, and some of the caravan people who chanced to attend remembered him as the carpenter from Nazareth.
129:1.8 (1420.5) Когато дойде време да се плащат налозите, Иисус се регистрира като “квалифициран занаятчия от Капернаум”. От този ден и до края на своя земен живот го знаеха като жител на Капернаум. Той никога не заявяваше някакво друго официално местожителство, макар че по силата на разни причини позволяваше да го приемат за жител на Дамаск, Витания, Назарет и даже Александрия.	129:1.8 (1420.5) When it came to the payment of taxes, Jesus registered himself as a “skilled craftsman of Capernaum.” From this day on to the end of his earth life he was known as a resident of Capernaum. He never claimed any other legal residence, although he did, for various reasons, permit others to assign his residence to Damascus, Bethany, Nazareth, and even Alexandria.
129:1.9 (1420.6) В Капернаумската синагога той откри много нови книги, пазещи се в библиотечните сандъци, и минимум пет вечери в седмицата прекарваше в интензивни занимания. Една от свободните вечери той отделяше за общуване с големите, а другата прекарваше с младежите. В личността на Иисус имаше нещо благодатно и въодушевяващо, което неизменно притегляше към него младите хора. В неговото общество те винаги се чувстваха леко и непринудено. Вероятно главната тайна за неговия успех в общуването с тях се заключаваше в това, че той постоянно се интересуваше от всичките им дела и в същото време рядко им даваше съвети, ако не го питаха.	129:1.9 (1420.6) At the Capernaum synagogue he found many new books in the library chests, and he spent at least five evenings a week at intense study. One evening he devoted to social life with the older folks, and one evening he spent with the young people. There was something gracious and inspiring about the personality of Jesus which invariably attracted young people. He always made them feel at ease in his presence. Perhaps his great secret in getting along with them consisted in the twofold fact that he was always interested in what they were doing, while he seldom offered them advice unless they asked for it.
129:1.10 (1420.7) Семейството на Зеведей почти боготвореше Иисус и вечер никога не пропускаше разискванията с въпроси и отговори, които Иисус провеждаше всяка вечер след вечеря до преди да тръгне да се занимава в синагогата. Младите съседи също посещаваха тези вечерни беседи. На тези неголеми събрания Иисус даваше различни прогресивни наставления — прогресивни точно дотолкова, доколкото бяха достъпни за разбирането на слушателите. Той беседваше с тях съвсем непринудено, изразяваше своите идеи и идеали относно политиката, социологията, науката и философията; но властна категоричност се появяваше в неговия тон, когато ставаше дума за религията — връзката на човека с Бога.	129:1.10 (1420.7) The Zebedee family almost worshiped Jesus, and they never failed to attend the conferences of questions and answers which he conducted each evening after supper before he departed for the synagogue to study. The youthful neighbors also came in frequently to attend these after-supper meetings. To these little gatherings Jesus gave varied and advanced instruction, just as advanced as they could comprehend. He talked quite freely with them, expressing his ideas and ideals about politics, sociology, science, and philosophy, but never presumed to speak with authoritative finality except when discussing religion—the relation of man to God.
129:1.11 (1421.1) Веднъж в седмицата Иисус провеждаше събрания, на които присъстваше цялото семейство, а също така и калфите и помощните брегови работници, тъй като Зеведей имаше много наемни работници. Именно сред тези труженици Иисус за пръв път беше наречен “Учител”. Всички го обичаха. На Иисус му харесваше да работи със Зеведей в Капернаум, но той тъжеше за децата, играещи до стената на дърводелската работилница в Назарет.	129:1.11 (1421.1) Once a week Jesus held a meeting with the entire household, shop, and shore helpers, for Zebedee had many employees. And it was among these workers that Jesus was first called “the Master.” They all loved him. He enjoyed his labors with Zebedee in Capernaum, but he missed the children playing out by the side of the Nazareth carpenter shop.
129:1.12 (1421.2) От синовете на Зеведей Яков повече от другите се интересуваше от Иисус като от учител и философ. Йоан ценеше преди всичко неговите религиозни учения и възгледи. Давид уважаваше в него майстора, но малко се замисляше за неговите религиозни възгледи и философски учения.	129:1.12 (1421.2) Of the sons of Zebedee, James was the most interested in Jesus as a teacher, as a philosopher. John cared most for his religious teaching and opinions. David respected him as a mechanic but took little stock in his religious views and philosophic teachings.
129:1.13 (1421.3) Юда често идваше тук през съботите, за да слуша речите на Иисус в синагогата, и оставаше, за да го посети. И колкото повече време прекарваше Юда в компанията на своя по-голям брат, толкова повече той се убеждаваше, че Иисус наистина е велик човек.	129:1.13 (1421.3) Frequently Jude came over on the Sabbath to hear Jesus talk in the synagogue and would tarry to visit with him. And the more Jude saw of his eldest brother, the more he became convinced that Jesus was a truly great man.
129:1.14 (1421.4) През тази година Иисус се издигна до ново ниво на овладяване на човешкия разум и достигна нови висоти в осъзнатото общуване с вътрешния Настройчик на Съзнанието.	129:1.14 (1421.4) This year Jesus made great advances in the ascendant mastery of his human mind and attained new and high levels of conscious contact with his indwelling Thought Adjuster.
129:1.15 (1421.5) Това беше последната година от неговия спокоен живот. Занапред Иисус никога нямаше да прекара цяла година на едно място или с едно и също занимание. Бързо се приближаваха дните на неговите земни странствания. Периодите на напрегна дейност не бяха далеч в бъдещето, а сега — между простия, но необичайно енергичен живот в миналото и още по-наситеното и напрегнато обществено служене — на него му предстоеше да прекара няколко години в активни пътешествия и най-разнообразен личен труд. Той трябваше да завърши своята подготовка като човек от дадения свят преди да стане учител или проповедник — съвършен Богочовек от божествения и постчовешки стадий на своето Урантийско посвещение.	129:1.15 (1421.5) This was the last year of his settled life. Never again did Jesus spend a whole year in one place or at one undertaking. The days of his earth pilgrimages were rapidly approaching. Periods of intense activity were not far in the future, but there were now about to intervene between his simple but intensely active life of the past and his still more intense and strenuous public ministry, a few years of extensive travel and highly diversified personal activity. His training as a man of the realm had to be completed before he could enter upon his career of teaching and preaching as the perfected God-man of the divine and posthuman phases of his Urantia bestowal.
2. Двадесет и осмата година (22 година след н.е.) ^top	2. The Twenty-Eighth Year (A.D. 22) ^top
129:2.1 (1421.6) През март 22 година от н. е. Иисус напусна Зеведей и Капернаум. Той поиска малко пари за покриване на разходите си в Йерусалим. Докато работеше със Зеведей, той вземаше само неголеми суми, които всеки месец изпращаше в Назарет. Всеки месец Йосиф и Юда поред идваха в Капернаум за пари и ги отнасяха в Назарет; риболовният център на Юда се намираше само на няколко километра на юг от Капернаум.	129:2.1 (1421.6) In March, a.d. 22, Jesus took leave of Zebedee and of Capernaum. He asked for a small sum of money to defray his expenses to Jerusalem. While working with Zebedee he had drawn only small sums of money, which each month he would send to the family at Nazareth. One month Joseph would come down to Capernaum for the money; the next month Jude would come over to Capernaum, get the money from Jesus, and take it up to Nazareth. Jude’s fishing headquarters was only a few miles south of Capernaum.
129:2.2 (1421.7) Когато Иисус напусна семейството на Зеведей, той се съгласи да остане в Йерусалим до Пасхата и всички те обещаха да дойдат на празника. Те даже се уговориха да направят съвместна пасхална трапеза. Всички бяха много опечалени от заминаването на Иисус — особено дъщерите на Зеведей.	129:2.2 (1421.7) When Jesus took leave of Zebedee’s family, he agreed to remain in Jerusalem until Passover time, and they all promised to be present for that event. They even arranged to celebrate the Passover supper together. They all sorrowed when Jesus left them, especially the daughters of Zebedee.
129:2.3 (1421.8) Преди Иисус да напусне Капернаум, той проведе продължителен разговор със своя нов другар и близък приятел — Йоан Зеведеев. Той каза на Йоан, че се кани да пътешества, “докато дойде неговото време”, и помоли Йоан ежемесечно да изпраща вместо него в Назарет определена сума пари дотогава, докато не бъдат изразходвани полагащите му се пари. И Йоан му обеща следното: “Мой Учителю, занимавай се със своите дела и върши своя труд на света; аз ще действам от твое име по този и всеки друг въпрос и ще помагам на твоето семейство така, както бих гледал своята собствена майка и както бих се грижил за своите родни братя и сестри. Аз ще изразходвам твоите средства, които се пазят при моя баща, така, както ти се разпореди, и в зависимост от необходимостта, а ако твоите пари свършат и аз не получа нищо от теб, а твоята майка се нуждае, ще деля с нея своите собствени средства. Върви с мир. Аз ще действам вместо теб по всички тези въпроси.”	129:2.3 (1421.8) Before leaving Capernaum, Jesus had a long talk with his new-found friend and close companion, John Zebedee. He told John that he contemplated traveling extensively until “my hour shall come” and asked John to act in his stead in the matter of sending some money to the family at Nazareth each month until the funds due him should be exhausted. And John made him this promise: “My Teacher, go about your business, do your work in the world; I will act for you in this or any other matter, and I will watch over your family even as I would foster my own mother and care for my own brothers and sisters. I will disburse your funds which my father holds as you have directed and as they may be needed, and when your money has been expended, if I do not receive more from you, and if your mother is in need, then will I share my own earnings with her. Go your way in peace. I will act in your stead in all these matters.”
129:2.4 (1422.1) Затова след като Иисус тръгна за Йерусалим, Йоан провери при своя баща Зеведей полагащите се на Иисус средства и беше удивен от това, колко внушителна беше тази сума. Предвид това, че Иисус остави този въпрос изцяло в негови ръце, те решиха, че е най-добре да вложат парите в недвижимо имущество и да използват дохода в помощ на назаретското семейство; и тъй като Зеведей знаеше за една неголяма къща в Капернаум, която беше заложена и предназначена за продажба, той нареди на Йоан да купи тази къща с парите на Иисус и да се разпорежда със собствеността на своя другар с правата на опекун. И Йоан постъпи така, както му каза неговият баща. В течение на две години арендата за дома се използваше за погасяване на дълга, а скоро Йоан получи от Иисус голяма сума пари за нуждите на семейството на Учителя и събралите се средства почти изцяло стигнаха за изплащане на задължението; Зеведей предостави недостигащата част и Йоан в определеното време погаси дълга, придобивайки пълно право на собственост над тази двустайна къща. По такъв начин Иисус стана притежател на дом в Капернаум, но те не му съобщиха нищо за това.	129:2.4 (1422.1) Therefore, after Jesus had departed for Jerusalem, John consulted with his father, Zebedee, regarding the money due Jesus, and he was surprised that it was such a large sum. As Jesus had left the matter so entirely in their hands, they agreed that it would be the better plan to invest these funds in property and use the income for assisting the family at Nazareth; and since Zebedee knew of a little house in Capernaum which carried a mortgage and was for sale, he directed John to buy this house with Jesus’ money and hold the title in trust for his friend. And John did as his father advised him. For two years the rent of this house was applied on the mortgage, and this, augmented by a certain large fund which Jesus presently sent up to John to be used as needed by the family, almost equaled the amount of this obligation; and Zebedee supplied the difference, so that John paid up the remainder of the mortgage when it fell due, thereby securing clear title to this two-room house. In this way Jesus became the owner of a house in Capernaum, but he had not been told about it.
129:2.5 (1422.2) Когато назаретското семейство узна, че Иисус е напуснал Капернаум, те — не знаейки за неговото финансово съглашение с Йоан — решиха, че е настанало време да се справят без по-нататъшната помощ на Иисус. Яков помнеше за своя договор с Иисус и с помощта на своите братя веднага пое върху себе си пълната отговорност за грижата за семейството.	129:2.5 (1422.2) When the family at Nazareth heard that Jesus had departed from Capernaum, they, not knowing of this financial arrangement with John, believed the time had come for them to get along without any further help from Jesus. James remembered his contract with Jesus and, with the help of his brothers, forthwith assumed full responsibility for the care of the family.
129:2.6 (1422.3) Но да се върнем към Иисус в Йерусалим. В течение на два месеца по-голямата част от времето си той прекарваше в храма, където слушаше диспути и от време на време посещаваше различни училища на равините. В съботите обикновено ходеше във Витания.	129:2.6 (1422.3) But let us go back to observe Jesus in Jerusalem. For almost two months he spent the greater part of his time listening to the temple discussions with occasional visits to the various schools of the rabbis. Most of the Sabbath days he spent at Bethany.
129:2.7 (1422.4) Иисус донесе в Йерусалим писмо от Саломия, жената на Зеведей, представяща го на бившия първосвещеник Ханан като човек, към когото тя се отнасяше “като към роден син”. Ханан му отдели много време и лично беше с него във всички многобройни йерусалимски академии, подготвящи религиозни учители. Независимо от това, че Иисус всестранно се запозна с тези училища и внимателно изучи техните методи на преподаване, той не зададе публично нито един въпрос. Макар че Ханан се отнасяше към Иисус като към велик човек, той беше в недоумение и не знаеше какво да го посъветва. Той разбираше колко глупаво би било да му препоръча да постъпи в което и да е йерусалимско училище като ученик; от друга страна, той добре знаеше, че на Иисус никога няма да се предостави статут на официален учител, тъй като той не се е занимавал в тези училища.	129:2.7 (1422.4) Jesus had carried with him to Jerusalem a letter from Salome, Zebedee’s wife, introducing him to the former high priest, Annas, as “one, the same as my own son.” Annas spent much time with him, personally taking him to visit the many academies of the Jerusalem religious teachers. While Jesus thoroughly inspected these schools and carefully observed their methods of teaching, he never so much as asked a single question in public. Although Annas looked upon Jesus as a great man, he was puzzled as to how to advise him. He recognized the foolishness of suggesting that he enter any of the schools of Jerusalem as a student, and yet he well knew Jesus would never be accorded the status of a regular teacher inasmuch as he had never been trained in these schools.
129:2.8 (1422.5) Скоро настъпи пасхалната седмица. Заедно с тълпите поклонници от всички краища на света от Капернаум в Йерусалим пристигна Зеведей с цялото си семейство. Всички те останаха в просторния дом на Ханан, където отпразнуваха пасхата като едно щастливо семейство.	129:2.8 (1422.5) Presently the time of the Passover drew near, and along with the throngs from every quarter there arrived at Jerusalem from Capernaum, Zebedee and his entire family. They all stopped at the spacious home of Annas, where they celebrated the Passover as one happy family.
129:2.9 (1422.6) Още преди завършването на тази пасхална седмица Иисус съвсем случайно се срещна с един богат пътешественик и неговия син — млад човек на около седемнадесет години. Бащата и синът бяха родом от Индия; канейки се да посетят Рим и други места по Средиземноморието, те решиха да тръгнат към Йерусалим за Пасхата с надеждата да намерят човек, който да стане преводач за двамата и учител за юношата. Бащата настояваше Иисус да се съгласи да тръгне заедно с тях. Иисус му разказа за своето семейство и за това, че от негова страна едва ли би било честно да се отдели за почти две години — та нали за това време неговото семейство може да се окаже в нужда. В отговор на това пътешественикът от изток предложи на Иисус заплата за една година предварително, за да може с тези пари неговите другари, разпореждащи се с тези пари от името на Иисус, да могат да издържат неговото семейство. И Иисус се съгласи да направи това пътуване.	129:2.9 (1422.6) Before the end of this Passover week, by apparent chance, Jesus met a wealthy traveler and his son, a young man about seventeen years of age. These travelers hailed from India, and being on their way to visit Rome and various other points on the Mediterranean, they had arranged to arrive in Jerusalem during the Passover, hoping to find someone whom they could engage as interpreter for both and tutor for the son. The father was insistent that Jesus consent to travel with them. Jesus told him about his family and that it was hardly fair to go away for almost two years, during which time they might find themselves in need. Whereupon, this traveler from the Orient proposed to advance to Jesus the wages of one year so that he could intrust such funds to his friends for the safeguarding of his family against want. And Jesus agreed to make the trip.
129:2.10 (1423.1) Иисус предаде тази голяма сума на Йоан, сина на Зеведей. И вие вече знаете, че Йоан използва тези пари за погасяване на дълга за къщата в Капернаум. Иисус изцяло посвети Зеведей в плановете на своето пътешествие по Средиземноморието, но му каза да не разказва за това никому — даже на своите роднини, и за цялото това дълго време с продължителност почти две години Зеведей действително нито веднъж не разкри неговото местопребиваване. Когато Иисус се върна от пътешествието, назаретското семейство вече почти не се надяваше да го види жив. Само благодарение на уверенията на Зеведей, който няколко пъти посети Назарет заедно със своя син Йоан, в сърцето на Мария още тлееше надежда.	129:2.10 (1423.1) Jesus turned this large sum over to John the son of Zebedee. And you have been told how John applied this money toward the liquidation of the mortgage on the Capernaum property. Jesus took Zebedee fully into his confidence regarding this Mediterranean journey, but he enjoined him to tell no man, not even his own flesh and blood, and Zebedee never did disclose his knowledge of Jesus’ whereabouts during this long period of almost two years. Before Jesus’ return from this trip the family at Nazareth had just about given him up as dead. Only the assurances of Zebedee, who went up to Nazareth with his son John on several occasions, kept hope alive in Mary’s heart.
129:2.11 (1423.2) В течение на цялото това време положението на назаретското семейство оставаше крайно благополучно; Юда съществено увеличи своята квота и продължаваше да плаща увеличена вноска до своята женитба. Независимо от това, че те почти не се нуждаеха от помощ, Йоан Зеведеев всеки месец правеше подаръци на Мария и Рут, както му беше поръчал Иисус.	129:2.11 (1423.2) During this time the Nazareth family got along very well; Jude had considerably increased his quota and kept up this extra contribution until he was married. Notwithstanding that they required little assistance, it was the practice of John Zebedee to take presents each month to Mary and Ruth, as Jesus had instructed him.
3. Двадесет и деветата година (23 година след н.е.) ^top	3. The Twenty-Ninth Year (A.D. 23) ^top
129:3.1 (1423.3) Цялата двадесет и девета година от живота на Иисус отиде за завършване на пътешествието по Средиземноморието. Основните събития — в тази степен, в която ни е позволено да разкрием този опит — се разглеждат в повествуванията, следващи непосредствено след настоящия документ.	129:3.1 (1423.3) The whole of Jesus’ twenty-ninth year was spent finishing up the tour of the Mediterranean world. The main events, as far as we have permission to reveal these experiences, constitute the subjects of the narratives which immediately follow this paper.
129:3.2 (1423.4) По време на пътешествието по римския свят Иисус, по силата на много причини, беше известен като дамаския книжник. Но в Коринт и на други места, където той се спираше по обратния път, го знаеха като еврейския учител.	129:3.2 (1423.4) Throughout this tour of the Roman world, for many reasons, Jesus was known as the Damascus scribe. At Corinth and other stops on the return trip he was, however, known as the Jewish tutor.
129:3.3 (1423.5) Този период в живота на Иисус беше наситен със събития. По време на пътешествието той много общуваше с хората, но въпросният опит е този етап от неговия живот, който той никога не разкри нито пред членовете на своето семейство, нито пред когото и да било от апостолите. Иисус преживя своя живот в плът и напусна този свят така, че никой (освен Зеведей от Витсаида) не узна за това дълго пътешествие. Някои от неговите другари смятаха, че се е върнал в Дамаск; други предполагаха, че е заминал за Индия. Неговото собствено семейство клонеше към мнението, че е бил в Александрия, тъй като знаеха, че някога го канеха там на длъжност помощник-хазан.	129:3.3 (1423.5) This was an eventful period in Jesus’ life. While on this journey he made many contacts with his fellow men, but this experience is a phase of his life which he never revealed to any member of his family nor to any of the apostles. Jesus lived out his life in the flesh and departed from this world without anyone (save Zebedee of Bethsaida) knowing that he had made this extensive trip. Some of his friends thought he had returned to Damascus; others thought he had gone to India. His own family inclined to the belief that he was in Alexandria, as they knew that he had once been invited to go there for the purpose of becoming an assistant chazan.
129:3.4 (1423.6) Когато Иисус се върна в Палестина, той не направи нищо, за да измени мнението на своето семейство, което смяташе, че той е отишъл от Йерусалим в Александрия; той им позволи да продължават да вярват, че през цялото време, в течение на което го нямаше в Палестина, е прекарал в този град на знанията и културата. Само Зеведей, строителят на лодки от Витсаида, знаеше истината, но Зеведей не каза на никого.	129:3.4 (1423.6) When Jesus returned to Palestine, he did nothing to change the opinion of his family that he had gone from Jerusalem to Alexandria; he permitted them to continue in the belief that all the time he had been absent from Palestine had been spent in that city of learning and culture. Only Zebedee the boatbuilder of Bethsaida knew the facts about these matters, and Zebedee told no one.
129:3.5 (1423.7) Във всички свои опити да разгадаете смисъла на живота на Иисус на Урантия вие следва да помните за мотивите за посвещаването на Михаил. Ако искате да постигнете значението на неговите много и на пръв поглед странни постъпки, трябва да разберете целта на неговото пребиваване във вашия свят. Той внимателно следеше да не направи собствения си живот предмет на прекомерно и всепоглъщащо внимание. Иисус не искаше да прибягва до необичайно и неотразимо въздействие над другите хора. Той беше изцяло предан на делото по разкриване на небесния Отец пред своите смъртни събратя и едновременно посветен на възвишената задача: да преживее своя земен живот така, че в течение на целия си живот да се подчинява на волята на същия този Райски Баща.	129:3.5 (1423.7) In all your efforts to decipher the meaning of Jesus’ life on Urantia, you must be mindful of the motivation of the Michael bestowal. If you would comprehend the meaning of many of his apparently strange doings, you must discern the purpose of his sojourn on your world. He was consistently careful not to build up an overattractive and attention-consuming personal career. He wanted to make no unusual or overpowering appeals to his fellow men. He was dedicated to the work of revealing the heavenly Father to his fellow mortals and at the same time was consecrated to the sublime task of living his mortal earth life all the while subject to the will of the same Paradise Father.
129:3.6 (1424.1) Освен това смъртните, изучаващи живота на Иисус на Земята, ще могат по-добре да разберат това божествено посвещение, ако винаги помнят следното: макар че Иисус преживя своя живот в инкарнация на Урантия, той преживя този живот за цялата своя вселена. В живота, преживян от него в плът, имаше нещо особено въодушевяващо за всяка обитавана сфера във вселената Небадон. Това е вярно и по отношение на тези светове, които станаха обитаеми след неговото незабравимо пребиваване на Урантия. И това ще бъде вярно по отношение на всички светове, на които ще могат да се появяват волеви създания в продължение на цялата бъдеща история на тази локална вселена.	129:3.6 (1424.1) It will also always be helpful in understanding Jesus’ life on earth if all mortal students of this divine bestowal will remember that, while he lived this life of incarnation on Urantia, he lived it for his entire universe. There was something special and inspiring associated with the life he lived in the flesh of mortal nature for every single inhabited sphere throughout all the universe of Nebadon. The same is also true of all those worlds which have become habitable since the eventful times of his sojourn on Urantia. And it will likewise be equally true of all worlds which may become inhabited by will creatures in all the future history of this local universe.
129:3.7 (1424.2) В течение на пътешествието по римския свят и благодарение на придобития за това време опит Синът Човешки практически завърши своята образователна подготовка чрез общуване с най-различни народи, населяващи света в това време и в това поколение. Благодарение на получената при пътешествията подготовка към времето на завръщането на Иисус в Назарет в него се оформи почти пълна представа за това, как на Урантия човекът живее и твори своята съдба.	129:3.7 (1424.2) The Son of Man, during the time and through the experiences of this tour of the Roman world, practically completed his educational contact-training with the diversified peoples of the world of his day and generation. By the time of his return to Nazareth, through the medium of this travel-training he had just about learned how man lived and wrought out his existence on Urantia.
129:3.8 (1424.3) Истинската цел на неговото пътешествие по страните от басейна на Средиземно море беше да опознае хората. Той се сближи със стотици представители на човешкия род. Срещна и заобича най-различни хора — богати и бедни, знатни и прости, черни и бели, образовани и необразовани, културни и некултурни, с животински и духовни наклонности, религиозни и нерелигиозни, нравствени и безнравствени.	129:3.8 (1424.3) The real purpose of his trip around the Mediterranean basin was to know men. He came very close to hundreds of humankind on this journey. He met and loved all manner of men, rich and poor, high and low, black and white, educated and uneducated, cultured and uncultured, animalistic and spiritual, religious and irreligious, moral and immoral.
129:3.9 (1424.4) По време на пътешествието по Средиземно море Иисус постигна големи успехи в своята човешка задача — овладяване на материалния смъртен разум, а неговият вътрешен Настройчик извърши огромен прогрес във възвисяването и одухотворяването на същия този човешки интелект. Към края на това пътешествие Иисус от първа ръка, с цялата си човешка увереност знаеше, че той е Син Божий, Син-Създател, Син на Всеобщия Баща. Настройчикът все по-често успяваше да пробуди в съзнанието на Сина Човешки смътни спомени от общуването с неговия божествен Отец преди той да пристъпи към организацията и управлението на локалната вселена Небадон. Така Настройчикът постепенно пробуждаше в съзнанието на Иисус необходимите спомени за неговото предишно божествено битие в течение на различните епохи на неговото практически вечно минало. Последен от демонстрираните от Настройчика епизоди от предчовешкия му опит беше прощалната среща на Михаил с Емануил Салвингтонски непосредствено преди той да престане да осъзнава своята личност, за да пристъпи към инкарнация на Урантия. Този последно запечатан в паметта му образ на предчовешко съществуване ясно се прояви в съзнанието на Иисус в същия този ден, когато Йоан го кръсти в Йордан.	129:3.9 (1424.4) On this Mediterranean journey Jesus made great advances in his human task of mastering the material and mortal mind, and his indwelling Adjuster made great progress in the ascension and spiritual conquest of this same human intellect. By the end of this tour Jesus virtually knew—with all human certainty—that he was a Son of God, a Creator Son of the Universal Father. The Adjuster more and more was able to bring up in the mind of the Son of Man shadowy memories of his Paradise experience in association with his divine Father ere he ever came to organize and administer this local universe of Nebadon. Thus did the Adjuster, little by little, bring to Jesus’ human consciousness those necessary memories of his former and divine existence in the various epochs of the well-nigh eternal past. The last episode of his prehuman experience to be brought forth by the Adjuster was his farewell conference with Immanuel of Salvington just before his surrender of conscious personality to embark upon the Urantia incarnation. And this final memory picture of prehuman existence was made clear in Jesus’ consciousness on the very day of his baptism by John in the Jordan.
4. Иисус-човекът ^top	4. The Human Jesus ^top
129:4.1 (1424.5) За наблюдаващите небесни разумни същества от локалната вселена пътешествието на Иисус по Средиземноморието беше най-завладяващото от всичките му земни изпитания — поне за целия му живот до разпъването и смъртта на кръста. Този етап беше възхитителният период от неговото лично служение в противоположност на приближаващата се епоха на общественото служение. Завладяващият характер на този уникален епизод се усилваше още и от това, че той продължаваше да остава дърводелецът от Назарет, строителят на лодки от Капернаум, книжникът от Дамаск; той все още беше Синът Човешки. Той все още не беше постигнал съвършено владеене на своя човешки разум; Настройчикът все още не беше овладял смъртната индивидуалност и не беше я направил своя неотменима част. Той все още беше човек сред хора.	129:4.1 (1424.5) To the onlooking celestial intelligences of the local universe, this Mediterranean trip was the most enthralling of all Jesus’ earth experiences, at least of all his career right up to the event of his crucifixion and mortal death. This was the fascinating period of his personal ministry in contrast with the soon-following epoch of public ministry. This unique episode was all the more engrossing because he was at this time still the carpenter of Nazareth, the boatbuilder of Capernaum, the scribe of Damascus; he was still the Son of Man. He had not yet achieved the complete mastery of his human mind; the Adjuster had not fully mastered and counterparted the mortal identity. He was still a man among men.
129:4.2 (1425.1) В течение на тази двадесет и девета година чисто човешкият му религиозен опит — личният му духовен растеж — практически достигна своя апогей. Опитът от духовното развитие представляваше последователен постепенен растеж от момента на пристигането на Настройчика на Съзнанието чак до този ден, когато стана окончателното установяване и потвърждение на неговото естествено и нормално отношение между материалния разум на човека и присъстващия в разума дух — феноменът на съединяването на тези два разума заедно, опитът, който Синът Човешки, като въплътен смъртен от обитаемия свят, напълно и окончателно постигна в деня на своето кръщение в река Йордан.	129:4.2 (1425.1) The purely human religious experience—the personal spiritual growth—of the Son of Man well-nigh reached the apex of attainment during this, the twenty-ninth year. This experience of spiritual development was a consistently gradual growth from the moment of the arrival of his Thought Adjuster until the day of the completion and confirmation of that natural and normal human relationship between the material mind of man and the mind-endowment of the spirit—the phenomenon of the making of these two minds one, the experience which the Son of Man attained in completion and finality, as an incarnated mortal of the realm, on the day of his baptism in the Jordan.
129:4.3 (1425.2) Макар че в течение на тези години да не изглеждаше, че Иисус се предава често на непосредствено общуване с небесния Отец, той все повече усъвършенстваше ефективните методи на лично общуване с пребиваващото в него духовно присъствие на Райския Баща. Той живееше истински и пълнокръвен живот в плът. Това, което той знае от свой собствен опит, е еквивалентно на реалността, обединяваща цялата същност на живота на хората в материалните светове на времето и пространството.	129:4.3 (1425.2) Throughout these years, while he did not appear to engage in so many seasons of formal communion with his Father in heaven, he perfected increasingly effective methods of personal communication with the indwelling spirit presence of the Paradise Father. He lived a real life, a full life, and a truly normal, natural, and average life in the flesh. He knows from personal experience the equivalent of the actuality of the entire sum and substance of the living of the life of human beings on the material worlds of time and space.
129:4.4 (1425.3) Синът Човешки преживя цялата широка гама на човешките чувства — от висша радост до най-дълбока печал. Той беше дете на радостта, рядко весело същество; и заедно с това той беше “мъж на скръбта, запознат с тъгата”. В духовен смисъл той преживя смъртен живот от долу до горе, от начало до край. От материална гледна точка той избягваше социалните крайности на човешкото съществуване, но в интелектуално отношение позна всестранния и изчерпващ опит на човешкия род.	129:4.4 (1425.3) The Son of Man experienced those wide ranges of human emotion which reach from superb joy to profound sorrow. He was a child of joy and a being of rare good humor; likewise was he a “man of sorrows and acquainted with grief.” In a spiritual sense, he did live through the mortal life from the bottom to the top, from the beginning to the end. From a material point of view, he might appear to have escaped living through both social extremes of human existence, but intellectually he became wholly familiar with the entire and complete experience of humankind.
129:4.5 (1425.4) Иисус знае мислите и чувствата, подбудите и импулсите на еволюиращите и възходящи смъртни от обитаемите светове — от раждането до смъртта. Той преживя човешкия живот от изворите на физическата, интелектуална и духовна индивидуалност, преминавайки през младенчеството, детството, младостта и зрялата възраст — чак до човешкия опит на смъртта. Той не само преживя тези обичайни и привични човешки периоди на интелектуално и духовно развитие, но също така изпита изцяло и тези по-високи и прогресивни стадии на съгласуваност на човека и Настройчика, които са достъпни за малцина от смъртните на Урантия. Затова той изпита целия живот на смъртен човек, не само свойствен на вашия свят, но и присъщ на висшите и най-развити светове, утвърдили се в светлината и живота.	129:4.5 (1425.4) Jesus knows about the thoughts and feelings, the urges and impulses, of the evolutionary and ascendant mortals of the realms, from birth to death. He has lived the human life from the beginnings of physical, intellectual, and spiritual selfhood up through infancy, childhood, youth, and adulthood—even to the human experience of death. He not only passed through these usual and familiar human periods of intellectual and spiritual advancement, but he also fully experienced those higher and more advanced phases of human and Adjuster reconciliation which so few Urantia mortals ever attain. And thus he experienced the full life of mortal man, not only as it is lived on your world, but also as it is lived on all other evolutionary worlds of time and space, even on the highest and most advanced of all the worlds settled in light and life.
129:4.6 (1425.5) Макар че този съвършен живот, преживян в образа на смъртна плът, не получи безусловно и всеобщо одобрение от страна на неговите смъртни събратя — от тези, които се оказаха негови съвременници на Земята, при все това животът, който Иисус Назарянин преживя в плът на Урантия, действително получи пълното и безусловно признание на Всеобщия Баща, тъй като една и съща личност, за един и същи живот стана едновременно най-пълното разкритие на вечния Бог пред смъртния човек и пример на усъвършенствана човешка личност, удовлетворяваща Безкрайния Създател.	129:4.6 (1425.5) Although this perfect life which he lived in the likeness of mortal flesh may not have received the unqualified and universal approval of his fellow mortals, those who chanced to be his contemporaries on earth, still, the life which Jesus of Nazareth lived in the flesh and on Urantia did receive full and unqualified acceptance by the Universal Father as constituting at one and the same time, and in one and the same personality-life, the fullness of the revelation of the eternal God to mortal man and the presentation of perfected human personality to the satisfaction of the Infinite Creator.
129:4.7 (1425.6) Именно в това се състоеше неговата истинска и висша цел. Той слезе на Урантия, не за да стане съвършен и изчерпващ пример за всяко дете или възрастен от една или друга епоха. Наистина в неговия пълен, богат, прекрасен и благороден живот ние можем да намерим много от това, което е възвишено образцово, божествено въодушевяващо, но то се обяснява с това, че той преживя истински и неподправен човешки живот. Иисус живя на Земята, не за да даде на останалите пример за подражание. Неговият живот в плът беше изпълнен с тази милосърдна загриженост, с която може да бъде отбелязан и вашият живот на Земята; и преживявайки смъртния си живот в своята епоха такъв, какъвто той беше, той стана пример за всички нас, подбуждайки и нас така да преживеем своя живот — в своята епоха и такива, каквито сме ние. Вие може да не се издигнете до неговия живот, но сте способни да вземете решение да преживеете своя живот така, както той преживя своя. Иисус може да не бъде буквален и изчерпващ пример за всички смъртни от всички векове във всички светове на тази локална вселена, но той е вечен източник на вдъхновение и пътеводна звезда за всички странстващи, отправящи се към Рая от световете за начален възход в течение на цялото им придвижване през вселената на вселените и през Хавона към Рая. Иисус е новият жив път от човека към Бога, от частичното до съвършеното, от земното до небесното, от времето до вечността.	129:4.7 (1425.6) And this was his true and supreme purpose. He did not come down to live on Urantia as the perfect and detailed example for any child or adult, any man or woman, in that age or any other. True it is, indeed, that in his full, rich, beautiful, and noble life we may all find much that is exquisitely exemplary, divinely inspiring, but this is because he lived a true and genuinely human life. Jesus did not live his life on earth in order to set an example for all other human beings to copy. He lived this life in the flesh by the same mercy ministry that you all may live your lives on earth; and as he lived his mortal life in his day and as he was, so did he thereby set the example for all of us thus to live our lives in our day and as we are. You may not aspire to live his life, but you can resolve to live your lives even as, and by the same means that, he lived his. Jesus may not be the technical and detailed example for all the mortals of all ages on all the realms of this local universe, but he is everlastingly the inspiration and guide of all Paradise pilgrims from the worlds of initial ascension up through a universe of universes and on through Havona to Paradise. Jesus is the new and living way from man to God, from the partial to the perfect, from the earthly to the heavenly, from time to eternity.
129:4.8 (1426.1) Към края на двадесет и деветата си година Иисус Назарянин фактически завърши живота, изискван от смъртните създания, съществуващи в плът. И сега той стана практически съвършен човек, очакващ часа за своето явяване пред Бога. И постигна всичко това за по-малко от тридесет години.	129:4.8 (1426.1) By the end of the twenty-ninth year Jesus of Nazareth had virtually finished the living of the life required of mortals as sojourners in the flesh. He came on earth the fullness of God to be manifest to man; he had now become well-nigh the perfection of man awaiting the occasion to become manifest to God. And he did all of this before he was thirty years of age.