| Документ 140 | Paper 140 |
| Посвещаването на дванадесетте за апостоли | The Ordination of the Twelve |
| 140:0.1 (1568.1) О КОЛО обед в неделя, 12 януари 27 година от н.е., Иисус събра апостолите за посвещаване като обществени проповедници на Евангелието на Царството. Апостолите бяха готови за това, че могат да ги повикат всеки ден; затова в тази сутрин те ловяха риба недалеч от брега. Някои от тях останаха на брега да поправят своите мрежи и да привеждат в ред риболовните принадлежности. | 140:0.1 (1568.1) JUST before noon on Sunday, January 12, a.d. 27, Jesus called the apostles together for their ordination as public preachers of the gospel of the kingdom. The twelve were expecting to be called almost any day; so this morning they did not go out far from the shore to fish. Several of them were lingering near the shore repairing their nets and tinkering with their fishing paraphernalia. |
| 140:0.2 (1568.2) Вървейки по брега на езерото, Иисус започна да вика апостолите — отначало той повика риболовците недалеч от Андрей и Петър; след това повика Яков и Йоан — те бяха в лодка наблизо и поправяха своите мрежи, беседвайки с баща си Зеведей. Така, по двойки, Иисус събра останалите апостоли и когато всичките дванадесет се събраха, тръгна с тях към планината на север от Капернаум, където пристъпи към наставленията, предшестващи официалното посвещение. | 140:0.2 (1568.2) As Jesus started down the seashore calling the apostles, he first hailed Andrew and Peter, who were fishing near the shore; next he signaled to James and John, who were in a boat near by, visiting with their father, Zebedee, and mending their nets. Two by two he gathered up the other apostles, and when he had assembled all twelve, he journeyed with them to the highlands north of Capernaum, where he proceeded to instruct them in preparation for their formal ordination. |
| 140:0.3 (1568.3) За пръв път всички апостоли мълчаха; даже Петър изпадна в замисленост. Най-после беше настанал дългоочакваният час! На тях им предстоеше да тръгнат на път със своя Учител, за да вземат участие в някакъв тържествен ритуал на лично освещаване и колективно посвещаване във възвишения труд като представители на своя Учител при провъзгласяването на бъдещото Царство на неговия Отец. | 140:0.3 (1568.3) For once all twelve of the apostles were silent; even Peter was in a reflective mood. At last the long-waited-for hour had come! They were going apart with the Master to participate in some sort of solemn ceremony of personal consecration and collective dedication to the sacred work of representing their Master in the proclamation of the coming of his Father’s kingdom. |
| 1. Предварителните наставления ^top | 1. Preliminary Instruction ^top |
| 140:1.1 (1568.4) Преди да пристъпят към официалната церемония, Иисус се обърна към седящите пред него апостоли: “Братя мои, часът на Царството удари. Доведох ви тук, за да ви представя на моя Отец като посланици на Царството. Някои от вас, призвани първи, слушаха как говорих за това Царство в синагогата. Откакто започнахте да се трудите заедно с мен в градовете в околностите на Галилейското езеро, всеки от вас се запозна по-добре с Царството на моя Отец. Но сега искам да ви разкажа нещо повече за това Царство. | 140:1.1 (1568.4) Before the formal ordination service Jesus spoke to the twelve as they were seated about him: “My brethren, this hour of the kingdom has come. I have brought you apart here with me to present you to the Father as ambassadors of the kingdom. Some of you heard me speak of this kingdom in the synagogue when you first were called. Each of you has learned more about the Father’s kingdom since you have been with me working in the cities around about the Sea of Galilee. But just now I have something more to tell you concerning this kingdom. |
| 140:1.2 (1568.5) Новото Царство, което моят Отец смята да въздигне в сърцата на Своите земни деца, ще бъде Царство вечно. Безкрайно ще бъде това господство на моя Отец в сърцата на тези, които пожелаят да изпълнят Неговата божествена воля. Аз ви заявявам, че моят Отец не е Бог на юдеите или езичниците. Мнозина ще дойдат от изтока и запада, за да влязат заедно с нас в Царството на моя Отец и много от децата на Авраам ще откажат да встъпят в това ново Братство — владичеството на Духа на Отеца в сърцата на децата човешки. | 140:1.2 (1568.5) “The new kingdom which my Father is about to set up in the hearts of his earth children is to be an everlasting dominion. There shall be no end of this rule of my Father in the hearts of those who desire to do his divine will. I declare to you that my Father is not the God of Jew or gentile. Many shall come from the east and from the west to sit down with us in the Father’s kingdom, while many of the children of Abraham will refuse to enter this new brotherhood of the rule of the Father’s spirit in the hearts of the children of men. |
| 140:1.3 (1568.6) Не числеността на армията и не властта на богатствата определят могъществото на това Царство, а славата на Божествения Дух, Който ще се яви, за да учи умовете и да господства в сърцата на възродените граждани на това небесно Царство — Божиите синове. Това братство на любовта, където господства праведността и където боен вик ще станат думите: “Мир на земята и добра воля за всички хора.” Това Царство, към провъзгласяването на което ви предстои така скоро да пристъпите, е мечтата на праведните хора във всички векове по цялата Земя и изпълнението на мъдрите обещания на всички пророци. | 140:1.3 (1568.6) “The power of this kingdom shall consist, not in the strength of armies nor in the might of riches, but rather in the glory of the divine spirit that shall come to teach the minds and rule the hearts of the reborn citizens of this heavenly kingdom, the sons of God. This is the brotherhood of love wherein righteousness reigns, and whose battle cry shall be: Peace on earth and good will to all men. This kingdom, which you are so soon to go forth proclaiming, is the desire of the good men of all ages, the hope of all the earth, and the fulfillment of the wise promises of all the prophets. |
| 140:1.4 (1569.1) Но на вас, деца мои, и на всички други, които пожелаят да влязат в това Царство, ви предстои сурово изпитание. Само вярата ще ви преведе през вратата на Царството, но вие сте длъжни да пренесете плодовете на Духа на моя Отец преди да продължите възхода в живота на божественото братство. Истина, истина ви казвам: не всеки, който казва “Господи, Господи”, ще влезе в Царството небесно, а този, който изпълнява волята на моя небесен Отец. | 140:1.4 (1569.1) “But for you, my children, and for all others who would follow you into this kingdom, there is set a severe test. Faith alone will pass you through its portals, but you must bring forth the fruits of my Father’s spirit if you would continue to ascend in the progressive life of the divine fellowship. Verily, verily, I say to you, not every one who says, ‘Lord, Lord,’ shall enter the kingdom of heaven; but rather he who does the will of my Father who is in heaven. |
| 140:1.5 (1569.2) И вашата проповед пред света ще бъде: “Търсете преди всичко Царството Божие и неговата праведност и всичко останало, което ви е нужно за вечно спасение, ще ви бъде осигурено.” А сега бих искал да разберете: Царството на моя Отец няма да дойде чрез зримо могъщество или неподходящо знамение. Не за това ще тръгнете оттук да възвестявате Царството, казвайки: „то е тук» или „то е там», защото това Царство, което ще проповядвате, е във вас самите. | 140:1.5 (1569.2) “Your message to the world shall be: Seek first the kingdom of God and his righteousness, and in finding these, all other things essential to eternal survival shall be secured therewith. And now would I make it plain to you that this kingdom of my Father will not come with an outward show of power or with unseemly demonstration. You are not to go hence in the proclamation of the kingdom, saying, ‘it is here’ or ‘it is there,’ for this kingdom of which you preach is God within you. |
| 140:1.6 (1569.3) Този, който иска да бъде велик в Царството на моя Отец, трябва да стане велик слуга; и този, които иска да бъде пръв сред вас, нека служи на своите братя. Когато ви приемат като истински граждани в небесното Царство, вие ще бъдете вече не слуги, а синове — синове на живия Бог. Така това Царство ще крепне в света, докато не разруши всички прегради и не позволи на всички хора да познаят моя Отец и да повярват в спасителната истина, която дойдох да възвестя. Приближи се Царството и някои от вас приживе ще видят великото могъщество на Божията власт. | 140:1.6 (1569.3) “Whosoever would become great in my Father’s kingdom shall become a minister to all; and whosoever would be first among you, let him become the server of his brethren. But when you are once truly received as citizens in the heavenly kingdom, you are no longer servants but sons, sons of the living God. And so shall this kingdom progress in the world until it shall break down every barrier and bring all men to know my Father and believe in the saving truth which I have come to declare. Even now is the kingdom at hand, and some of you will not die until you have seen the reign of God come in great power. |
| 140:1.7 (1569.4) И това, което виждате с очите си, това скромно начало — дванадесет обикновени мъже, ще се умножава и расте, докато целият свят не се изпълни с възхвала на моя Отец. И не толкова според вашите думи, колкото според вашия живот хората ще знаят, че сте били с мен и сте познали истинността на Царството. Аз не бих утежнявал с печално бреме вашия разум, но смятам да възложа сериозна отговорност на вашите души: скоро ще ви напусна, оставяйки ви да ме представлявате в този свят, както самият аз представлявам моя Отец в този живот, който преживявам в плът.” И казвайки това, той стана. | 140:1.7 (1569.4) “And this which your eyes now behold, this small beginning of twelve commonplace men, shall multiply and grow until eventually the whole earth shall be filled with the praise of my Father. And it will not be so much by the words you speak as by the lives you live that men will know you have been with me and have learned of the realities of the kingdom. And while I would lay no grievous burdens upon your minds, I am about to put upon your souls the solemn responsibility of representing me in the world when I shall presently leave you as I now represent my Father in this life which I am living in the flesh.” And when he had finished speaking, he stood up. |
| 2. Посвещаването в сан ^top | 2. The Ordination ^top |
| 140:2.1 (1569.5) Иисус каза на дванадесетте смъртни, които току-що изслушаха неговите наставления, да преклонят колене около него. След това Учителят положи ръка на главата на всеки от апостолите, започвайки с Юда Искариот и завършвайки с Андрей. Благославяйки ги, той простря своите ръце и произнесе молитва: | 140:2.1 (1569.5) Jesus now instructed the twelve mortals who had just listened to his declaration concerning the kingdom to kneel in a circle about him. Then the Master placed his hands upon the head of each apostle, beginning with Judas Iscariot and ending with Andrew. When he had blessed them, he extended his hands and prayed: |
| 140:2.2 (1569.6) “Татко мой, доведох при теб тези хора, моите посланици. Избрах тези дванадесет човека сред нашите земни деца, за да тръгнат те по света и да ме представляват така, както аз дойдох тук, за да представлявам Теб. Обичай ги и бъди с тях така, както винаги си обичал мен и си пребивавал в мен. А сега, Татко мой, дай на тези хора мъдрост, защото аз им поверявам всички дела на бъдещото Царство. И ако такава е Твоята воля, бих искал да остана на Земята за срока, необходим да им помогна в труда им за благото на Царството. И отново Ти благодаря, Татко мой, за тези хора и ги предавам на Твоята опека, докато аз завърша възложения от Тебе труд.” | 140:2.2 (1569.6) “My Father, I now bring to you these men, my messengers. From among our children on earth I have chosen these twelve to go forth to represent me as I came forth to represent you. Love them and be with them as you have loved and been with me. And now, my Father, give these men wisdom as I place all the affairs of the coming kingdom in their hands. And I would, if it is your will, tarry on earth a time to help them in their labors for the kingdom. And again, my Father, I thank you for these men, and I commit them to your keeping while I go on to finish the work you have given me to do.” |
| 140:2.3 (1570.1) Когато Иисус свърши да се моли, всеки от апостолите остана на своето място с преклонена глава. И измина не една минута, преди даже Петър да се осмели да вдигне очи и да погледне Учителя. Един след друг те прегърнаха Иисус, но никой не пророни нито дума. Възцари се огромна тишина и небесното войнство гледаше отгоре към тази тържествена и свещена сцена — Създателят на вселената, предаващ делото на божественото братство на хората за ръководство от човешкия разум. | 140:2.3 (1570.1) When Jesus had finished praying, the apostles remained each man bowed in his place. And it was many minutes before even Peter dared lift up his eyes to look upon the Master. One by one they embraced Jesus, but no man said aught. A great silence pervaded the place while a host of celestial beings looked down upon this solemn and sacred scene—the Creator of a universe placing the affairs of the divine brotherhood of man under the direction of human minds. |
| 3. Проповедта на посвещението ^top | 3. The Ordination Sermon ^top |
| 140:3.1 (1570.2) След това Иисус се обърна към тях с думите: “Сега, ставайки посланици на Царството на моя Отец, вие се превърнахте в особен клас хора, отличаващи се от всички други хора на Земята. Сега вие не сте просто хора сред хората, а просветени граждани на друга небесна страна сред невежите създания на този невеж свят. Не е достатъчно да живеете така, както сте живели преди; от днес вие трябва да живеете като вкусили блаженството на по-добър живот и изпратени назад на Земята като посланици на Владиката на този нов и по-добър свят. Към учителя са по-взискателни, отколкото към ученика; към господаря има повече изисквания, отколкото към слугите. От гражданите на небесното Царство се очаква повече, отколкото от гражданите на земната власт. Нещичко от това, което се каня да кажа, може да ви се стори сурово, но вие взехте решение да ме представлявате в света така, както аз сега представлявам Отеца; и като мои земни посредници вие ще бъдете задължени да се придържате към тези учения и обичаи, които отразяват моите идеали за смъртен живот в световете на пространството и които аз изразявам със своя земен живот, посветен на разкриването на небесния Отец. | 140:3.1 (1570.2) Then Jesus spoke, saying: “Now that you are ambassadors of my Father’s kingdom, you have thereby become a class of men separate and distinct from all other men on earth. You are not now as men among men but as the enlightened citizens of another and heavenly country among the ignorant creatures of this dark world. It is not enough that you live as you were before this hour, but henceforth must you live as those who have tasted the glories of a better life and have been sent back to earth as ambassadors of the Sovereign of that new and better world. Of the teacher more is expected than of the pupil; of the master more is exacted than of the servant. Of the citizens of the heavenly kingdom more is required than of the citizens of the earthly rule. Some of the things which I am about to say to you may seem hard, but you have elected to represent me in the world even as I now represent the Father; and as my agents on earth you will be obligated to abide by those teachings and practices which are reflective of my ideals of mortal living on the worlds of space, and which I exemplify in my earth life of revealing the Father who is in heaven. |
| 140:3.2 (1570.3) Аз ви изпращам в света да възвестявате свобода на духовните пленници, радост — на затворниците на страха, и да изцелявате болните по волята на моя небесен Отец. Когато видите моите деца обзети от тъга, ободрявайте ги с думите: | 140:3.2 (1570.3) “I send you forth to proclaim liberty to the spiritual captives, joy to those in the bondage of fear, and to heal the sick in accordance with the will of my Father in heaven. When you find my children in distress, speak encouragingly to them, saying: |
| 140:3.3 (1570.4) “Щастливи са бедните духом, смирените, защото богатствата на Царството небесно им принадлежат. | 140:3.3 (1570.4) “Happy are the poor in spirit, the humble, for theirs are the treasures of the kingdom of heaven. |
| 140:3.4 (1570.5) Щастливи са гладуващите и жадуващите за праведност, защото те ще се наситят. | 140:3.4 (1570.5) “Happy are they who hunger and thirst for righteousness, for they shall be filled. |
| 140:3.5 (1570.6) Щастливи са кротките, защото те ще наследят Земята. | 140:3.5 (1570.6) “Happy are the meek, for they shall inherit the earth. |
| 140:3.6 (1570.7) Щастливи са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” | 140:3.6 (1570.7) “Happy are the pure in heart, for they shall see God. |
| 140:3.7 (1570.8) И обръщайки се с думи на духовно утешение и надежда, казвайте на моите деца така: | 140:3.7 (1570.8) “And even so speak to my children these further words of spiritual comfort and promise: |
| 140:3.8 (1570.9) “Щастливи са скърбящите, защото те ще бъдат утешени. Щастливи са плачещите, защото те ще придобият дух на радост. | 140:3.8 (1570.9) “Happy are they who mourn, for they shall be comforted. Happy are they who weep, for they shall receive the spirit of rejoicing. |
| 140:3.9 (1570.10) Щастливи са милосърдните, защото ще им бъде оказана милост. | 140:3.9 (1570.10) “Happy are the merciful, for they shall obtain mercy. |
| 140:3.10 (1570.11) Щастливи са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии. | 140:3.10 (1570.11) “Happy are the peacemakers, for they shall be called the sons of God. |
| 140:3.11 (1570.12) Щастливи са преследваните за праведност, защото Царството небесно им принадлежи. Щастливи сте вие, когато ви оскърбяват и преследват и всячески ви клеветят. Радвайте се и ликувайте, защото велика е вашата награда в небесата.” | 140:3.11 (1570.12) “Happy are they who are persecuted for righteousness’ sake, for theirs is the kingdom of heaven. Happy are you when men shall revile you and persecute you and shall say all manner of evil against you falsely. Rejoice and be exceedingly glad, for great is your reward in heaven. |
| 140:3.12 (1570.13) Братя мои, които изпращам в света, вие сте солта на земята, сол със спасителна сила. Но ако солта стане безвкусна, то как може да стане отново солена? Тя вече ще е негодна за нищо, освен да бъде изхвърлена, за да я стъпчат с краката си. | 140:3.12 (1570.13) “My brethren, as I send you forth, you are the salt of the earth, salt with a saving savor. But if this salt has lost its savor, wherewith shall it be salted? It is henceforth good for nothing but to be cast out and trodden under foot of men. |
| 140:3.13 (1570.14) Вие сте светлината на света. Не може да се скрие град, построен на върха на хълма. И никой не крие запален светилник под обърнат с дъното нагоре съд, а го поставя на свещник; и той свети на всички в дома. Нека вашата светлина сияе пред хората така, че те да виждат вашите добри дела и да прославят вашия небесен Отец. | 140:3.13 (1570.14) “You are the light of the world. A city set upon a hill cannot be hid. Neither do men light a candle and put it under a bushel, but on a candlestick; and it gives light to all who are in the house. Let your light so shine before men that they may see your good works and be led to glorify your Father who is in heaven. |
| 140:3.14 (1571.1) Изпращам ви в света, за да бъдете мои представители и да действате като представители на Царството на моя Отец; тръгвайки да проповядвате благата вест — доверете се на Отеца, Чиито посланици сте. Не се противете на несправедливостта с насилие; не оставяйте доверието си в ръцете на плътта. Ако вашият ближен ви удари по дясната страна, обърнете му и другата. Бъдете готови по-скоро да търпите несправедливости, отколкото да се съдите един другиго. С доброта и милосърдие помагайте на всички, които са в мъка и нужда. | 140:3.14 (1571.1) “I am sending you out into the world to represent me and to act as ambassadors of my Father’s kingdom, and as you go forth to proclaim the glad tidings, put your trust in the Father whose messengers you are. Do not forcibly resist injustice; put not your trust in the arm of the flesh. If your neighbor smites you on the right cheek, turn to him the other also. Be willing to suffer injustice rather than to go to law among yourselves. In kindness and with mercy minister to all who are in distress and in need. |
| 140:3.15 (1571.2) Казвам ви: обичайте своите врагове, правете добро на тези, които ви ненавиждат, благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за тези, които безжалостно ви използват. И във всичко постъпвайте с хората така, както по ваше мнение бих постъпил с тях аз. | 140:3.15 (1571.2) “I say to you: Love your enemies, do good to those who hate you, bless those who curse you, and pray for those who despitefully use you. And whatsoever you believe that I would do to men, do you also to them. |
| 140:3.16 (1571.3) Вашият небесен Отец е причината слънцето да сияе и над злите, и над добрите хора; той изпраща дъжд и на справедливите, и на несправедливите. Вие сте синовете Божии, нещо повече: сега вие сте посланици на Царството на моя Отец. Бъдете милосърдни, както е милосърден Бог, и във вечното бъдещо Царство вие ще бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец. | 140:3.16 (1571.3) “Your Father in heaven makes the sun to shine on the evil as well as upon the good; likewise he sends rain on the just and the unjust. You are the sons of God; even more, you are now the ambassadors of my Father’s kingdom. Be merciful, even as God is merciful, and in the eternal future of the kingdom you shall be perfect, even as your heavenly Father is perfect. |
| 140:3.17 (1571.4) Вие сте изпратени, за да спасявате хората, а не да ги съдите. В края на своя земен живот всички вие очаквате милосърдие, затова изисквам от вас в течение на своя смъртен живот да бъдете милосърдни към своите братя в плът. Не се опитвайте да извадите сламката от очите на своя брат, когато в собствените ви очи има греда. Преди това извадете гредата от собственото си око и тогава ще можете по-добре да видите как да извадите сламката от окото на своя брат. | 140:3.17 (1571.4) “You are commissioned to save men, not to judge them. At the end of your earth life you will all expect mercy; therefore do I require of you during your mortal life that you show mercy to all of your brethren in the flesh. Make not the mistake of trying to pluck a mote out of your brother’s eye when there is a beam in your own eye. Having first cast the beam out of your own eye, you can the better see to cast the mote out of your brother’s eye. |
| 140:3.18 (1571.5) Ясно разпознавайте истината, безстрашно живейте праведен живот; така вие ще бъдете мои апостоли и посланици на моя Отец. Чували сте да казват: ‘Ако слепец поведе слепия, и двамата ще паднат в ямата.’ Ако искате да водите другите към Царството, то вие самите трябва да живеете в ясната светлина на живата истина. Във всяко дело на Царството ви призовавам да изказвате справедливо съждение и дълбока мъдрост. Не предлагайте на кучетата нищо свято и не хвърляйте бисери на свинете, защото ще стъпчат бисерите с краката си и ще се нахвърлят върху вас. | 140:3.18 (1571.5) “Discern the truth clearly; live the righteous life fearlessly; and so shall you be my apostles and my Father’s ambassadors. You have heard it said: ‘If the blind lead the blind, they both shall fall into the pit.’ If you would guide others into the kingdom, you must yourselves walk in the clear light of living truth. In all the business of the kingdom I exhort you to show just judgment and keen wisdom. Present not that which is holy to dogs, neither cast your pearls before swine, lest they trample your gems under foot and turn to rend you. |
| 140:3.19 (1571.6) Пазете се от лъжепророци, които ще идват при вас в овчи кожи, а отвътре са свирепи вълци. По плодовете им ще ги познаете. Берат ли от тръните грозде или от магарешките бодили смокини? Даже и така да е, всяко добро дърво донася добри плодове, а лошото дърво донася лоши плодове. Не може доброто дърво да донесе лоши плодове, както не може лошото дърво да донесе добри плодове. Всяко дърво, което не носи добри плодове, го отсичат и хвърлят в огъня. Достъпът до Царството небесно се определя от подбудите. Моят Отец изследва сърцата на хората и съди по техните вътрешни стремежи и искрени намерения. | 140:3.19 (1571.6) “I warn you against false prophets who will come to you in sheep’s clothing, while on the inside they are as ravening wolves. By their fruits you shall know them. Do men gather grapes from thorns or figs from thistles? Even so, every good tree brings forth good fruit, but the corrupt tree bears evil fruit. A good tree cannot yield evil fruit, neither can a corrupt tree produce good fruit. Every tree that does not bring forth good fruit is presently hewn down and cast into the fire. In gaining an entrance into the kingdom of heaven, it is the motive that counts. My Father looks into the hearts of men and judges by their inner longings and their sincere intentions. |
| 140:3.20 (1571.7) Във великия съден ден на Царството мнозина ще ми кажат: ‘Нима ние не пророчествахме от твое име и не извършихме много прекрасни неща от твое име?’ Но аз ще трябва да им кажа: ‘Аз никога не съм ви познавал; отдалечете се от мен, лъжеучители.’ Но пред всеки, който чуе тази повеля и искрено изпълнява своето поръчение, представяйки ме пред хората така, както аз представям моя Отец пред вас — широко ще се разтворят вратите към моето служене и към Царството на небесния Отец.” | 140:3.20 (1571.7) “In the great day of the kingdom judgment, many will say to me, ‘Did we not prophesy in your name and by your name do many wonderful works?’ But I will be compelled to say to them, ‘I never knew you; depart from me you who are false teachers.’ But every one who hears this charge and sincerely executes his commission to represent me before men even as I have represented my Father to you, shall find an abundant entrance into my service and into the kingdom of the heavenly Father.” |
| 140:3.21 (1571.8) Никога преди апостолите не бяха чували от Иисус подобни речи, тъй като сега той говореше с тях като облечен с върховна власт. Те се спуснаха от планината преди залез слънце, но никой не зададе на Иисус нито един въпрос. | 140:3.21 (1571.8) Never before had the apostles heard Jesus speak in this way, for he had talked to them as one having supreme authority. They came down from the mountain about sundown, but no man asked Jesus a question. |
| 4. Вие сте солта на Земята ^top | 4. You Are the Salt of the Earth ^top |
| 140:4.1 (1572.1) Така наречената “Проповед на планината” не е Евангелието на Иисус. Тя действително съдържа много полезни наставления, но това беше наставление, дадено от Иисус при посвещаването на дванадесетте апостола в сан, лично поръчение на Учителя към тези, на които им предстоеше да тръгнат да проповядват Евангелието, като се стремят да го представляват в света на хората така, както той толкова красноречиво и съвършено представляваше своя Отец. | 140:4.1 (1572.1) The so-called “Sermon on the Mount” is not the gospel of Jesus. It does contain much helpful instruction, but it was Jesus’ ordination charge to the twelve apostles. It was the Master’s personal commission to those who were to go on preaching the gospel and aspiring to represent him in the world of men even as he was so eloquently and perfectly representative of his Father. |
| 140:4.2 (1572.2) “Вие сте солта на земята, сол със спасителна сила. Но ако солта стане безвкусна, то как тя отново може да стане солена? Тя вече ще е негодна за нищо, освен да бъде изхвърлена, за да я стъпчат с крака. ” | 140:4.2 (1572.2) “You are the salt of the earth, salt with a saving savor. But if this salt has lost its savor, wherewith shall it be salted? It is henceforth good for nothing but to be cast out and trodden under foot of men.” |
| 140:4.3 (1572.3) Във времената на Иисус солта беше ценен продукт. Използваше се даже вместо пари. Съвременната дума salary (заплата) произхожда от думата salt (сол). Солта не само подправя храната, но е и консервант. Тя придава вкус на другите продукти; така тя осъществява своето служене с това, че я изразходват. | 140:4.3 (1572.3) In Jesus’ time salt was precious. It was even used for money. The modern word “salary” is derived from salt. Salt not only flavors food, but it is also a preservative. It makes other things more tasty, and thus it serves by being spent. |
| 140:4.4 (1572.4) “Вие сте светлината на света. Не може да се скрие град, който е построен на върха на хълма. И никой не крие запален светилник под обърнат с дъното нагоре съд, а го поставят на свещник и той свети на всички в дома. Нека вашата светлина сияе пред хората така, че те да видят вашите добри деяния и започнат да прославят вашия небесен Отец. ” | 140:4.4 (1572.4) “You are the light of the world. A city set on a hill cannot be hid. Neither do men light a candle and put it under a bushel, but on a candlestick; and it gives light to all who are in the house. Let your light so shine before men that they may see your good works and be led to glorify your Father who is in heaven.” |
| 140:4.5 (1572.5) Макар че светлината разсейва тъмнината, тя може да бъде и дотолкова “ослепяваща”, че да доведе до смущение и да потопи в униние. Нас ни призовават да светим така, че да направляваме своите другари към нови и благочестиви пътища към по-добър живот. Нашата светлина трябва да свети така, че да не привлича вниманието към самите нас. Даже собствената ни професия може да се използва като ефективен “отражател”, разпространяващ тази светлина на живота. | 140:4.5 (1572.5) While light dispels darkness, it can also be so “blinding” as to confuse and frustrate. We are admonished to let our light so shine that our fellows will be guided into new and godly paths of enhanced living. Our light should so shine as not to attract attention to self. Even one’s vocation can be utilized as an effective “reflector” for the dissemination of this light of life. |
| 140:4.6 (1572.6) Силният характер възниква не от това, че човек не прави зло, а от това, че реално прави добро. Самопожертвувателността е признак на човешкото величие. Висшите нива на саморазкриване се постигат чрез поклонението и служенето. Щастливият и активен човек се движи не от това, че се бои да направи лоша постъпка, а от това, че обича да прави добри дела. | 140:4.6 (1572.6) Strong characters are not derived from not doing wrong but rather from actually doing right. Unselfishness is the badge of human greatness. The highest levels of self-realization are attained by worship and service. The happy and effective person is motivated, not by fear of wrongdoing, but by love of right doing. |
| 140:4.7 (1572.7) “По плодовете им ще ги познаете.” Личността в основното си остава неизменна; изменя се и расте нравственият характер. Основна заблуда на съвременната религия е негативизмът. Дървото, което не носи плодове, се “отсича и хвърля в огъня”. Нравствените ценности не могат да бъдат извличани само от едното възпиране —подчинявайки се пред изискването “не смей”. Страхът и срамът са мотивация, недостойна за религиозен живот. Религията е убедителна само тогава, когато разкрива Бащинството на Бога и укрепва братството на хората. | 140:4.7 (1572.7) “By their fruits you shall know them.” Personality is basically changeless; that which changes—grows—is the moral character. The major error of modern religions is negativism. The tree which bears no fruit is “hewn down and cast into the fire.” Moral worth cannot be derived from mere repression—obeying the injunction “Thou shalt not.” Fear and shame are unworthy motivations for religious living. Religion is valid only when it reveals the fatherhood of God and enhances the brotherhood of men. |
| 140:4.8 (1572.8) Дейстсвена философия на живота се формира от комбинация между постиженията на космоса и цялата съвкупност от емоционалните реакции на човека спрямо неговото социално и икономическо обкръжение. Помнете: макар че наследяването на подбудите е невъзможно да се измени коренно, емоционалните реакции на такива подбуди могат да бъдат изменени; затова нравствената природа може да бъде изменяна, характерът може да бъде подобрен. В силния характер емоционалните реакции са взаимосвързани и съгласувани; така се формира пълноценна личност. Недостатъчната цялостност отслабва нравствената природа и поражда нещастие. | 140:4.8 (1572.8) An effective philosophy of living is formed by a combination of cosmic insight and the total of one’s emotional reactions to the social and economic environment. Remember: While inherited urges cannot be fundamentally modified, emotional responses to such urges can be changed; therefore the moral nature can be modified, character can be improved. In the strong character emotional responses are integrated and co-ordinated, and thus is produced a unified personality. Deficient unification weakens the moral nature and engenders unhappiness. |
| 140:4.9 (1572.9) Без достойна цел животът става безсмислен и безполезен. В това се крие причината за много беди. Речта на Иисус при ръкополагането на дванадесетте апостоли представя образцовата философия на живота. Иисус призова своите последователи да развиват в себе си емпирична вяра. Той ги предупреди, че само едното интелектуално съгласие е недостатъчно, че не бива да бъдат излишно доверчиви и да се облягат на признати авторитети. | 140:4.9 (1572.9) Without a worthy goal, life becomes aimless and unprofitable, and much unhappiness results. Jesus’ discourse at the ordination of the twelve constitutes a master philosophy of life. Jesus exhorted his followers to exercise experiential faith. He admonished them not to depend on mere intellectual assent, credulity, and established authority. |
| 140:4.10 (1573.1) Образованието трябва да бъде метод за постигане (откриване) на по-съвършени методи за удовлетворяване на нашите естествени и наследени подбуди и щастието е произтичаща оттук съвкупност от тези подобрени методи за постигане на емоционално удовлетворение. Щастието малко зависи от средата, макар че приятното обкръжение може значително да допринесе за щастието. | 140:4.10 (1573.1) Education should be a technique of learning (discovering) the better methods of gratifying our natural and inherited urges, and happiness is the resulting total of these enhanced techniques of emotional satisfactions. Happiness is little dependent on environment, though pleasing surroundings may greatly contribute thereto. |
| 140:4.11 (1573.2) Всеки смъртен действително се стреми да стане пълноценно същество, да бъде съвършен, както е съвършен небесният Отец, и такова движение е възможно затова, защото в крайна сметка “на вселената наистина е присъщ бащински характер”. | 140:4.11 (1573.2) Every mortal really craves to be a complete person, to be perfect even as the Father in heaven is perfect, and such attainment is possible because in the last analysis the “universe is truly fatherly.” |
| 5. Бащинската и братската любов ^top | 5. Fatherly and Brotherly Love ^top |
| 140:5.1 (1573.3) От Проповедта на планината до речта по време на Тайната вечеря Иисус учеше своите последователи да проявяват бащинска, а не братска любов. Да обичаш своя ближен с братска любов значи да го обичаш както самия себе си, което би било адекватно изпълнение на “златното правило”. Бащинското чувство предполага, че вие обичате своите смъртни събратя така, както Иисус обича вас. | 140:5.1 (1573.3) From the Sermon on the Mount to the discourse of the Last Supper, Jesus taught his followers to manifest fatherly love rather than brotherly love. Brotherly love would love your neighbor as you love yourself, and that would be adequate fulfillment of the “golden rule.” But fatherly affection would require that you should love your fellow mortals as Jesus loves you. |
| 140:5.2 (1573.4) Иисус обича човечеството с двояка любов. Той живя на Земята като двуединна личност — човешка и божествена. Като Син Божий той обича човека с бащинска любов — той е Създател на човека, негов вселенски Отец. Като Син Човешки Иисус обича смъртните като брат — той наистина беше човек сред хората. | 140:5.2 (1573.4) Jesus loves mankind with a dual affection. He lived on earth as a twofold personality—human and divine. As the Son of God he loves man with a fatherly love—he is man’s Creator, his universe Father. As the Son of Man, Jesus loves mortals as a brother—he was truly a man among men. |
| 140:5.3 (1573.5) Иисус не изискваше от своите последователи да постигат едно невъзможно проявление на братска любов, но той действително изискваше от тях да се стремят да станат подобни на Бога — да бъдат съвършени, както е съвършен небесният Отец. Той действително се надяваше, че те ще могат да започнат да гледат на човека така, както Бог гледа на Своите създания, и затова ще могат да започнат да обичат хората така, както Бог обича тях — да проявяват зачатъците на бащинско чувство. В хода на тези наставления Иисус се опита да разкрие на апостолите си своето ново понятие за бащинската любов в тази степен, в която то има отношение към някои емоционални състояния, свързани с осъществяването на многобройните социални приспособявания към средата. | 140:5.3 (1573.5) Jesus did not expect his followers to achieve an impossible manifestation of brotherly love, but he did expect them to so strive to be like God—to be perfect even as the Father in heaven is perfect—that they could begin to look upon man as God looks upon his creatures and therefore could begin to love men as God loves them—to show forth the beginnings of a fatherly affection. In the course of these exhortations to the twelve apostles, Jesus sought to reveal this new concept of fatherly love as it is related to certain emotional attitudes concerned in making numerous environmental social adjustments. |
| 140:5.4 (1573.6) Учителят започна своето знаменателно разсъждение с това, че обърна вниманието на апостолите на четири състояния на вярата, което стана встъпление към последващото изобразяване на неговите четири трансцендентални и висши реакции на бащинска любов в противовес на ограниченията на чисто братската любов. | 140:5.4 (1573.6) The Master introduced this momentous discourse by calling attention to four faith attitudes as the prelude to the subsequent portrayal of his four transcendent and supreme reactions of fatherly love in contrast to the limitations of mere brotherly love. |
| 140:5.5 (1573.7) Отначало той говореше за този, който е низш духом, жадува за правдата и е с безропотно кротко и чисто сърце. От такива смъртни, разбиращи духовността, може да се очаква постигането на тези нива божествено безкористие, на които те стават способни за поразително проявяване на бащински чувства; може да се очаква, че даже в скръбта те ще намерят в себе си възможност за проява на милосърдие, да укрепват мира и твърдо да понасят преследванията, продължавайки във всички тези трудни положения да обичат с бащинска любов даже непривлекателното човечество. Бащинското чувство е способно да достигне нива на преданост, неизмеримо превишаващи братското чувство. | 140:5.5 (1573.7) He first talked about those who were poor in spirit, hungered after righteousness, endured meekness, and who were pure in heart. Such spirit-discerning mortals could be expected to attain such levels of divine selflessness as to be able to attempt the amazing exercise of fatherly affection; that even as mourners they would be empowered to show mercy, promote peace, and endure persecutions, and throughout all of these trying situations to love even unlovely mankind with a fatherly love. A father’s affection can attain levels of devotion that immeasurably transcend a brother’s affection. |
| 140:5.6 (1573.8) Вярата и любовта, съдържащи се в тези заповеди за блаженство, укрепват нравствения характер и създават щастие. Страхът и гневът отслабват характера и разрушават щастието. Тази знаменателна проповед започна с темата за щастието. | 140:5.6 (1573.8) The faith and the love of these beatitudes strengthen moral character and create happiness. Fear and anger weaken character and destroy happiness. This momentous sermon started out upon the note of happiness. |
| 140:5.7 (1573.9) 1. “Щастливи са бедните духом — смирените.” За детето щастието е незабавното удовлетворяване на жаждата за удоволствия. Възрастният човек е готов да посее семената на самоотречението, за да може впоследствие да събере реколтата на нарасналото щастие. Във времената на Иисус и в последващите епохи щастието твърде често се отъждествяваше с идеята за притежаване на богатство. В разказа за фарисея и митаря, молещи се в храма, единият се чувстваше богат духом — егоистичен; другият се чувстваше “беден духом” — смирен. Единият беше самодоволен, другият беше годен за учение и търсеше истината. Бедният духом търси цели, представляващи духовно богатство — търси Бога. И такива търсачи на истината не е нужно да очакват награда в далечното бъдеще — те я получават сега. Те намират Царството небесно в своите собствени сърца и чувстват това щастие сега. | 140:5.7 (1573.9) 1. “Happy are the poor in spirit—the humble.” To a child, happiness is the satisfaction of immediate pleasure craving. The adult is willing to sow seeds of self-denial in order to reap subsequent harvests of augmented happiness. In Jesus’ times and since, happiness has all too often been associated with the idea of the possession of wealth. In the story of the Pharisee and the publican praying in the temple, the one felt rich in spirit—egotistical; the other felt “poor in spirit”—humble. One was self-sufficient; the other was teachable and truth-seeking. The poor in spirit seek for goals of spiritual wealth—for God. And such seekers after truth do not have to wait for rewards in a distant future; they are rewarded now. They find the kingdom of heaven within their own hearts, and they experience such happiness now. |
| 140:5.8 (1574.1) 2. “Щастливи са гладните и жадуващите праведност, защото те ще се наситят.” Само тези, които чувстват себе си бедни духом, ще могат някога да жадуват за праведност. Само кротките търсят божествена сила и се стремят да придобият духовна мощ. Но би било изключително опасно съзнателно да се заемеш с духовен пост, за да усилиш стремежа си към духовните дарове. След четири или пет дни физическият пост става опасен — човек може напълно да загуби вкус към храната. Продължителният пост — бил той физически или духовен, е способен да унищожи чувството на глад. | 140:5.8 (1574.1) 2. “Happy are they who hunger and thirst for righteousness, for they shall be filled.” Only those who feel poor in spirit will ever hunger for righteousness. Only the humble seek for divine strength and crave spiritual power. But it is most dangerous to knowingly engage in spiritual fasting in order to improve one’s appetite for spiritual endowments. Physical fasting becomes dangerous after four or five days; one is apt to lose all desire for food. Prolonged fasting, either physical or spiritual, tends to destroy hunger. |
| 140:5.9 (1574.2) Емпиричната праведност е наслада, а не задължение. Праведността на Христос е в неговата динамична любов, в любовта на баща и брат. Такъв тип праведност не е негативен или забранителен. Как изобщо може да се жадува нещо негативно — да жадуваш да “не правиш”? | 140:5.9 (1574.2) Experiential righteousness is a pleasure, not a duty. Jesus’ righteousness is a dynamic love—fatherly-brotherly affection. It is not the negative or thou-shalt-not type of righteousness. How could one ever hunger for something negative—something “not to do”? |
| 140:5.10 (1574.3) Не е така лесно да научиш детския разум на тези първи две заповеди за блаженство, но зрелият разум трябва да е способен да разбере техния смисъл. | 140:5.10 (1574.3) It is not so easy to teach a child mind these first two of the beatitudes, but the mature mind should grasp their significance. |
| 140:5.11 (1574.4) 3. “Щастливи са кротките, защото те ще наследят земята.” Неподправената кротост няма нищо общо със страха. Обратното, тя е отношението на човека, сътрудничещ с Бога — “да бъде волята Ти”. Тя включва търпението и издръжливостта и се подбужда от непоклатима вяра в правовата и дружелюбна вселена. Тя укротява всяка съблазън да въстанеш против божественото ръководство. Иисус беше идеалът за кротък урантиец и той наследи една обширна вселена. | 140:5.11 (1574.4) 3. “Happy are the meek, for they shall inherit the earth.” Genuine meekness has no relation to fear. It is rather an attitude of man co-operating with God—“Your will be done.” It embraces patience and forbearance and is motivated by an unshakable faith in a lawful and friendly universe. It masters all temptations to rebel against the divine leading. Jesus was the ideal meek man of Urantia, and he inherited a vast universe. |
| 140:5.12 (1574.5) 4. “Щастливи са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Духовната чистота не е отрицателна категория, ако не се смята това, че в нея действително отсъстват подозрителността и отмъстителността. Говорейки за чистотата, Иисус нямаше предвид само половите отношения на хората. На първо място той подразбираше необходимата на човека вяра в своя ближен — тази вяра в своето дете, която я има в родителя и която му позволява да обича своите събратя така, както би ги обичал баща. На любовта на бащата е чуждо глезенето; тя не се отнася снизходително към злото и винаги е нетърпима към цинизма. Бащинската любов се отличава с целеустременост и винаги търси в човека по-доброто; такова е отношението на истинския родител. | 140:5.12 (1574.5) 4. “Happy are the pure in heart, for they shall see God.” Spiritual purity is not a negative quality, except that it does lack suspicion and revenge. In discussing purity, Jesus did not intend to deal exclusively with human sex attitudes. He referred more to that faith which man should have in his fellow man; that faith which a parent has in his child, and which enables him to love his fellows even as a father would love them. A father’s love need not pamper, and it does not condone evil, but it is always anticynical. Fatherly love has singleness of purpose, and it always looks for the best in man; that is the attitude of a true parent. |
| 140:5.13 (1574.6) Да виждаш с помощта на вярата Бога, значи да придобиеш истинска духовна проницателност. Духовната проницателност на свой ред помага на ръководството на Настройчика и заедно с него води към усилване на богосъзнанието. А когато познавате Отеца, вие придобивате солидна увереност в божественото синовство и започвате все повече да обичате всеки от своите братя в плът не само като брат — с братска любов, но и както баща — с бащинско чувство. | 140:5.13 (1574.6) To see God—by faith—means to acquire true spiritual insight. And spiritual insight enhances Adjuster guidance, and these in the end augment God-consciousness. And when you know the Father, you are confirmed in the assurance of divine sonship, and you can increasingly love each of your brothers in the flesh, not only as a brother—with brotherly love—but also as a father—with fatherly affection. |
| 140:5.14 (1574.7) Този съвет се усвоява лесно даже от дете. Децата са по природа доверчиви и родителите трябва да следят децата им да не изгубят тази проста вяра. Общувайки с децата, избягвайте лъжата и се старайте да не давате повод за подозрения. Мъдро им помагайте да избират своите герои и да определят делото на своя живот. | 140:5.14 (1574.7) It is easy to teach this admonition even to a child. Children are naturally trustful, and parents should see to it that they do not lose that simple faith. In dealing with children, avoid all deception and refrain from suggesting suspicion. Wisely help them to choose their heroes and select their lifework. |
| 140:5.15 (1574.8) След това Иисус продължи да учи своите последователи на реализацията на главната цел на човешките стремежи — съвършенството, и даже на постигането на божествеността. Той винаги ги призоваваше: “Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец.” Той не наставляваше апостолите да обичат своите ближни като самите себе си. Това би било достойно постижение и би означавало постижение на братска любов. По-скоро Иисус призоваваше своите апостоли да обичат хората така, както ги обичаше той — да ги обичат с бащинска, както и с братска любов. И като илюстрация на това той посочи четирите висши свойства на бащинската любов: | 140:5.15 (1574.8) And then Jesus went on to instruct his followers in the realization of the chief purpose of all human struggling—perfection—even divine attainment. Always he admonished them: “Be you perfect, even as your Father in heaven is perfect.” He did not exhort the twelve to love their neighbors as they loved themselves. That would have been a worthy achievement; it would have indicated the achievement of brotherly love. He rather admonished his apostles to love men as he had loved them—to love with a fatherly as well as a brotherly affection. And he illustrated this by pointing out four supreme reactions of fatherly love: |
| 140:5.16 (1575.1) 1. “Щастливи са скърбящите, защото те ще бъдат утешени.” Изхождайки от така наречения здрав смисъл или безупречна логика, щастието никога не може да бъде следствие на скръбта. Но Иисус нямаше предвид външната или показна скръб. Той говореше за емоционалното отношение на състрадателността. Голяма грешка е да се внушава на момчетата и юношите, че проявата на ласки и изобщо емоционалните чувства или физическото страдание са нещо недостойно за мъжете. Съчувствието краси и мъжа, и жената. За да станеш мъжествен, съвсем не е необходимо да бъдеш безсърдечен. Това е порочен път за възпитаване на храбри мъже. Най-великите хора от този свят не се бояха да скърбят. Скърбящият Мойсей беше по-велик човек, отколкото Самсон или Голиат. Мойсей беше изтъкнат вожд, но оставаше кротък човек. Чувствителността и отзивчивостта към човешката беда създава неподправено и устойчиво щастие и в същото време тези добри отношения защитават душата от пагубните въздействия на гнева, ненавистта и подозрителността. | 140:5.16 (1575.1) 1. “Happy are they who mourn, for they shall be comforted.” So-called common sense or the best of logic would never suggest that happiness could be derived from mourning. But Jesus did not refer to outward or ostentatious mourning. He alluded to an emotional attitude of tenderheartedness. It is a great error to teach boys and young men that it is unmanly to show tenderness or otherwise to give evidence of emotional feeling or physical suffering. Sympathy is a worthy attribute of the male as well as the female. It is not necessary to be calloused in order to be manly. This is the wrong way to create courageous men. The world’s great men have not been afraid to mourn. Moses, the mourner, was a greater man than either Samson or Goliath. Moses was a superb leader, but he was also a man of meekness. Being sensitive and responsive to human need creates genuine and lasting happiness, while such kindly attitudes safeguard the soul from the destructive influences of anger, hate, and suspicion. |
| 140:5.17 (1575.2) 2. “Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.” Тук милост означава висотата, ширината и дълбочината на истинската дружба — милосърдието. Милостта понякога бива пасивна, но в дадения случай тя е активна и динамична — висша проява на бащинско чувство. На любящия родител е лесно да прости на своето дете даже многократно. А в неразглезеното дете живее естественият стремеж да облекчи страданието. Децата обикновено са добри и отзивчиви, когато станат достатъчно възрастни, за да бъдат способни по достойнство да оценяват реалните обстоятелства. | 140:5.17 (1575.2) 2. “Happy are the merciful, for they shall obtain mercy.” Mercy here denotes the height and depth and breadth of the truest friendship—loving-kindness. Mercy sometimes may be passive, but here it is active and dynamic—supreme fatherliness. A loving parent experiences little difficulty in forgiving his child, even many times. And in an unspoiled child the urge to relieve suffering is natural. Children are normally kind and sympathetic when old enough to appreciate actual conditions. |
| 140:5.18 (1575.3) 3. “Щастливи са миротворците, защото те ще бъдат наречени Синове Божии.” Слушателите на Иисус жадуваха призив към война, а не към мир. Но мирът на Иисус не беше пацифистки и негативен. Пред лицето на съдебните процеси и преследванията той казваше: “Своя мир оставям на вас.” “Не позволявайте на своите сърца да се смутят и да се уплашат.” Такъв мир предотвратява разрушителните конфликти. Вътрешният мир обединява личността. Социалният мир предотвратява страха, алчността и гнева. Политическият мир предотвратява расовите антагонизми, националната подозрителност и войните. Миротворчеството избавя от недоверието и подозрителността. | 140:5.18 (1575.3) 3. “Happy are the peacemakers, for they shall be called the sons of God.” Jesus’ hearers were longing for military deliverance, not for peacemakers. But Jesus’ peace is not of the pacific and negative kind. In the face of trials and persecutions he said, “My peace I leave with you.” “Let not your heart be troubled, neither let it be afraid.” This is the peace that prevents ruinous conflicts. Personal peace integrates personality. Social peace prevents fear, greed, and anger. Political peace prevents race antagonisms, national suspicions, and war. Peacemaking is the cure of distrust and suspicion. |
| 140:5.19 (1575.4) Лесно е да се научат децата да бъдат миротворци. На тях им харесва да действат в екип; те обичат да играят заедно. В друг случай Учителят каза: “Този, който съхрани своя живот, ще го загуби, а този, който го загуби, ще го придобие.” | 140:5.19 (1575.4) Children can easily be taught to function as peacemakers. They enjoy team activities; they like to play together. Said the Master at another time: “Whosoever will save his life shall lose it, but whosoever will lose his life shall find it.” |
| 140:5.20 (1575.5) 4. “Щастливи са преследваните за праведност, защото Царството небесно принадлежи на тях. Щастливи сте вие, когато ви оскърбяват и преследват и всячески ви клеветят. Радвайте се и ликувайте, защото огромна е вашата награда на небесата.” | 140:5.20 (1575.5) 4. “Happy are they who are persecuted for righteousness’ sake, for theirs is the kingdom of heaven. Happy are you when men shall revile you and persecute you and shall say all manner of evil against you falsely. Rejoice and be exceedingly glad, for great is your reward in heaven.” |
| 140:5.21 (1575.6) Колко често след мира настъпват преследвания. Но младите хора и храбрите възрастни никога не се плашат от трудности или опасности. “За човека няма по-голяма любов от тази, да отдаде живота си за своите приятели.” На бащинската любов всичко това се отдава лесно — това, което едва ли е достъпно за братската любов. И крайният резултат от преследванията винаги е прогресът. | 140:5.21 (1575.6) So often persecution does follow peace. But young people and brave adults never shun difficulty or danger. “Greater love has no man than to lay down his life for his friends.” And a fatherly love can freely do all these things—things which brotherly love can hardly encompass. And progress has always been the final harvest of persecution. |
| 140:5.22 (1575.7) Децата неизменно откликват, когато се изисква проявата на мъжество. Младостта никога не се отказва да “рискува”. И всяко дете трябва още от ранно детство да се учи да жертва. | 140:5.22 (1575.7) Children always respond to the challenge of courage. Youth is ever willing to “take a dare.” And every child should early learn to sacrifice. |
| 140:5.23 (1575.8) Тук е видно, че заповедите за блаженство в Проповедта на планината са основани на вярата и любовта, а не на закона — етиката и дълга. | 140:5.23 (1575.8) And so it is revealed that the beatitudes of the Sermon on the Mount are based on faith and love and not on law—ethics and duty. |
| 140:5.24 (1575.9) Бащинската любов се радва, когато заплаща за злото с добро — като твори добро в отговор на несправедливостта. | 140:5.24 (1575.9) Fatherly love delights in returning good for evil—doing good in retaliation for injustice. |
| 6. Вечерта в деня на посвещението ^top | 6. The Evening of the Ordination ^top |
| 140:6.1 (1576.1) В неделя вечерта Иисус и дванадесетте апостоли се спуснаха от планината на север от Капернаум и се върнаха в дома на Зеведей, където споделиха скромната вечеря. По-късно, когато Иисус отиде да се разходи по брега, между апостолите се завърза разговор. Близнаците разпалиха неголям огън, даващ топлина и светлина, и след кратко съвещание Андрей отиде да търси Иисус и, догонвайки го, каза: “Учителю, моите братя не могат да разберат това, което ти каза за Царството. Ние чувстваме, че не можем да пристъпим към този труд, докато не получим от теб допълнителни разяснения. Аз дойдох, за да те помоля да се присъединиш към нас в градината и да ни помогнеш да разберем смисъла на твоите думи.” И Иисус отиде заедно с Андрей при апостолите. | 140:6.1 (1576.1) Sunday evening, on reaching the home of Zebedee from the highlands north of Capernaum, Jesus and the twelve partook of a simple meal. Afterward, while Jesus went for a walk along the beach, the twelve talked among themselves. After a brief conference, while the twins built a small fire to give them warmth and more light, Andrew went out to find Jesus, and when he had overtaken him, he said: “Master, my brethren are unable to comprehend what you have said about the kingdom. We do not feel able to begin this work until you have given us further instruction. I have come to ask you to join us in the garden and help us to understand the meaning of your words.” And Jesus went with Andrew to meet with the apostles. |
| 140:6.2 (1576.2) Влизайки в градината, той събра около себе си апостолите и продължи своите наставления с думите: “На вас ви е трудно да разберете моята проповед, защото се опитвате да построите новото учение направо върху старото, но аз ви заявявам, че вие трябва да се родите отново. Трябва да започнете отначало като малки деца и да бъдете готови да се доверите на моето учение и да вярвате в Бога. Новото Евангелие на Царството е невъзможно да се приспособи към вече съществуващото. Вие се придържате към неверни представи за Сина Човешки и неговата мисия на Земята. Но не допускайте грешката да мислите, че съм дошъл да отстраня закона и пророците; аз дойдох, не за да унищожавам, а за да разширявам и просвещавам. Дойдох, не за да нарушавам закона, а за да изсека тези нови заповеди върху скрижалите на вашите сърца. | 140:6.2 (1576.2) When he had entered the garden, he gathered the apostles around him and taught them further, saying: “You find it difficult to receive my message because you would build the new teaching directly upon the old, but I declare that you must be reborn. You must start out afresh as little children and be willing to trust my teaching and believe in God. The new gospel of the kingdom cannot be made to conform to that which is. You have wrong ideas of the Son of Man and his mission on earth. But do not make the mistake of thinking that I have come to set aside the law and the prophets; I have not come to destroy but to fulfill, to enlarge and illuminate. I come not to transgress the law but rather to write these new commandments on the tablets of your hearts. |
| 140:6.3 (1576.3) Аз изисквам вашата праведност да надмине праведността на тези, които се стремят да завоюват благосклонността на Отеца с подаяния, молитви и пост. Ако искате да влезете в Царството, във вас трябва да има праведност, която се заключава в любов, милосърдие и истина — искреното желание да изпълнявате волята на моя небесен Отец.” | 140:6.3 (1576.3) “I demand of you a righteousness that shall exceed the righteousness of those who seek to obtain the Father’s favor by almsgiving, prayer, and fasting. If you would enter the kingdom, you must have a righteousness that consists in love, mercy, and truth—the sincere desire to do the will of my Father in heaven.” |
| 140:6.4 (1576.4) Тогава Симон Петър каза: “Учителю, ако имаш нова заповед, бихме искали да я чуем. Открий ни новия път.” Иисус отвърна на Петър: “Вие сте чували как говорят тези, които учат на закона: ‘Не убивай; който убие, подлежи на съд.’ Но аз гледам по-дълбоко на своите действия, за да разкрия мотива. Заявявам ви, че всеки, който се гневи на своя брат, го грози проклятие. Този, който таи в своето сърце ненавист и крои в своя ум планове за отмъщение, го заплашва съд. Вие сте принудени да съдите своите другари по техните постъпки; небесният Отец съди по намеренията. | 140:6.4 (1576.4) Then said Simon Peter: “Master, if you have a new commandment, we would hear it. Reveal the new way to us.” Jesus answered Peter: “You have heard it said by those who teach the law: ‘You shall not kill; that whosoever kills shall be subject to judgment.’ But I look beyond the act to uncover the motive. I declare to you that every one who is angry with his brother is in danger of condemnation. He who nurses hatred in his heart and plans vengeance in his mind stands in danger of judgment. You must judge your fellows by their deeds; the Father in heaven judges by the intent. |
| 140:6.5 (1576.5) Вие сте чували как говорят учителите на закона: ‘Не прелюбодействай.’ Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена с въжделение, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Вие можете да съдите хората само по техните действия, но моят Отец гледа в сърцата на Своите деца и милосърдно ги съди в съответствие с техните намерения и истински желания.” | 140:6.5 (1576.5) “You have heard the teachers of the law say, ‘You shall not commit adultery.’ But I say to you that every man who looks upon a woman with intent to lust after her has already committed adultery with her in his heart. You can only judge men by their acts, but my Father looks into the hearts of his children and in mercy adjudges them in accordance with their intents and real desires.” |
| 140:6.6 (1576.6) Иисус се канеше да премине към другите заповеди, когато Яков Зеведеев го прекъсна с въпрос: “Учителю, на какво следва да учим хората относно развода? Да позволяваме ли на мъжа да се развежда със своята жена, както учеше Мойсей?” И когато Иисус чу този въпрос, той каза: “Не за да законодателствам дойдох аз, а за да просвещавам. Не за да реформирам царството на този свят дойдох аз, а за да установя Царството небесно. Не е по волята на моя Отец да се поддавам на изкушението да ви уча на принципите на управлението, търговията или общественото поведение: макар и добро днес, такова знание би било съвършено непригодно за обществото в друга епоха. Само за това пребивавам аз на Земята, за да утеша разума на човека, да освободя неговия дух и да спася душата му. Но ще отговоря на този въпрос за развода: макар че Мойсей одобряваше такива неща, в дните на Адам в Градината всичко беше другояче.” | 140:6.6 (1576.6) Jesus was minded to go on discussing the other commandments when James Zebedee interrupted him, asking: “Master, what shall we teach the people regarding divorcement? Shall we allow a man to divorce his wife as Moses has directed?” And when Jesus heard this question, he said: “I have not come to legislate but to enlighten. I have come not to reform the kingdoms of this world but rather to establish the kingdom of heaven. It is not the will of the Father that I should yield to the temptation to teach you rules of government, trade, or social behavior, which, while they might be good for today, would be far from suitable for the society of another age. I am on earth solely to comfort the minds, liberate the spirits, and save the souls of men. But I will say, concerning this question of divorcement, that, while Moses looked with favor upon such things, it was not so in the days of Adam and in the Garden.” |
| 140:6.7 (1577.1) След като апостолите поговориха помежду си, Иисус каза: “Вие трябва винаги да различавате двата възгледа за всяко смъртно поведение — човешки и божествен; пътищата на плътта и пътищата на духа; съжденията на времето и възгледа на вечността.” И макар че апостолите не можаха да разберат всичко, на което ги учеше той, те почувстваха истинско облекчение след това наставление. | 140:6.7 (1577.1) After the apostles had talked among themselves for a short time, Jesus went on to say: “Always must you recognize the two viewpoints of all mortal conduct—the human and the divine; the ways of the flesh and the way of the spirit; the estimate of time and the viewpoint of eternity.” And though the twelve could not comprehend all that he taught them, they were truly helped by this instruction. |
| 140:6.8 (1577.2) И след това Иисус каза: “Но вие ще се спъвате в моето учение, защото обикновено разбирате думите ми буквално; на вас ви е трудно да постигнете духа на моето учение. Освен това трябва да помните, че явявайки се мои посланици, вие трябва да преживеете своя живот така, както аз преживях моя в духа. Вие сте моите лични представители; но би било грешка от ваша страна да очаквате, че всички хора ще живеят във всяко отношение така, както живеете вие. Помнете, че аз имам и други овци, които не принадлежат към това стадо, и че имам задължения и към тях — аз трябва да стана за тях пример за изпълнение на Божията воля в течение на смъртния живот.” | 140:6.8 (1577.2) And then said Jesus: “But you will stumble over my teaching because you are wont to interpret my message literally; you are slow to discern the spirit of my teaching. Again must you remember that you are my messengers; you are beholden to live your lives as I have in spirit lived mine. You are my personal representatives; but do not err in expecting all men to live as you do in every particular. Also must you remember that I have sheep not of this flock, and that I am beholden to them also, to the end that I must provide for them the pattern of doing the will of God while living the life of the mortal nature.” |
| 140:6.9 (1577.3) След това Натанаил попита: “Учителю, следва ли да се откажем от правосъдие? Законът на Мойсей гласи: ‘Oко за око и зъб за зъб.’ Какво да казваме ние?” Иисус отговори: “Вие ще плащате за злото с добро.” Моите посланици не трябва да противостоят на хората, а да бъдат добри към всички. Въздаването в същата степен не трябва да бъде ваше правило. Такива закони са възможни сред хорските управители, но не в Царството; нека вашите съждения винаги се определят от милосърдието, а вашите постъпки — от любов. И ако тези слова са тежки, то за вас и сега не е късно да се обърнете назад. Ако изискванията към апостолството са твърде трудни за вас, можете да се върнете на по-малко трънливата пътека на ученичеството.” | 140:6.9 (1577.3) Then asked Nathaniel: “Master, shall we give no place to justice? The law of Moses says, ‘An eye for an eye, and a tooth for a tooth.’ What shall we say?” And Jesus answered: “You shall return good for evil. My messengers must not strive with men, but be gentle toward all. Measure for measure shall not be your rule. The rulers of men may have such laws, but not so in the kingdom; mercy always shall determine your judgments and love your conduct. And if these are hard sayings, you can even now turn back. If you find the requirements of apostleship too hard, you may return to the less rigorous pathway of discipleship.” |
| 140:6.10 (1577.4) Чувайки тези поразителни слова, апостолите се отделиха за известно време, но скоро се върнаха и Петър каза:”Учителю, ние искаме да останем с тебе, никой от нас не иска да се върне назад. Ние изцяло сме готови да заплатим високата цена; ще изпием тази чаша. Ние искаме да станем апостоли, а не просто ученици.” | 140:6.10 (1577.4) On hearing these startling words, the apostles drew apart by themselves for a while, but they soon returned, and Peter said: “Master, we would go on with you; not one of us would turn back. We are fully prepared to pay the extra price; we will drink the cup. We would be apostles, not merely disciples.” |
| 140:6.11 (1577.5) Като чу това, Иисус каза: “Тогава бъдете готови да поемете отговорността и ме следвайте. Вършете благи дела тайно; когато подавате милостиня, нека лявата ръка не знае какво прави дясната. И когато се молите, уединявайте се и не използвайте празни повторения и нищо незначещи фрази. Винаги помнете, че Отецът знае от какво се нуждаете, още преди да сте Му го поискали. И не бъдете подчертано унили, когато постите. Като избрани мои апостоли, отделили се от останалите, за да служат на Царството, не трупайте съкровища на земята, но със своя безкористен труд събирайте съкровища на небето, защото където е вашето съкровище, там ще е и сърцето ви. | 140:6.11 (1577.5) When Jesus heard this, he said: “Be willing, then, to take up your responsibilities and follow me. Do your good deeds in secret; when you give alms, let not the left hand know what the right hand does. And when you pray, go apart by yourselves and use not vain repetitions and meaningless phrases. Always remember that the Father knows what you need even before you ask him. And be not given to fasting with a sad countenance to be seen by men. As my chosen apostles, now set apart for the service of the kingdom, lay not up for yourselves treasures on earth, but by your unselfish service lay up for yourselves treasures in heaven, for where your treasures are, there will your hearts be also. |
| 140:6.12 (1577.6) Очите са източник на светлината за тялото; затова ако твоите очи са щедри, то и цялото ти тяло ще е пълно със светлина. Но ако твоите очи са егоистични, то и цялото ти тяло ще е пълно с тъмнина. И ако светлината, която е в теб, се превърне в тъмнина, то колко ужасна ще е тази тъмнина!” | 140:6.12 (1577.6) “The lamp of the body is the eye; if, therefore, your eye is generous, your whole body will be full of light. But if your eye is selfish, the whole body will be filled with darkness. If the very light which is in you is turned to darkness, how great is that darkness!” |
| 140:6.13 (1577.7) След това Тома попита Иисус следва ли те да “продължават да делят помежду си”. Учителят отговори: “Да, мои братя, бих искал да живеем заедно като едно семейство единомишленици. На вас ви е поверено велико дело и аз изисквам от вас безпределна преданост. Вие знаете, че вярно е казано: “Никой не може да служи на двама господари.” Вие не можете искрено да се покланяте на Бога и в същото време с цялата си душа да служите на мамона. Изцяло се посветете на делото на Царството, не се безпокойте за своя живот; още по-малко се грижете за ядене и пиене; не мислете и за това, с какво ще покриете своите тела. Вие вече разбрахте, че работещите ръце и честните сърца няма да гладуват. И сега, когато се готвите да посветите всички свои сили на делото на Царството, бъдете уверени, че вашият Отец няма да забрави за потребностите ви. Търсете преди всичко Царството Божие и когато намерите входа към него, всичко останало ще се прибави. Затова не се грижете напразно за утрешния ден. Всеки ден е пълен със свои грижи.” | 140:6.13 (1577.7) And then Thomas asked Jesus if they should “continue having everything in common.” Said the Master: “Yes, my brethren, I would that we should live together as one understanding family. You are intrusted with a great work, and I crave your undivided service. You know that it has been well said: ‘No man can serve two masters.’ You cannot sincerely worship God and at the same time wholeheartedly serve mammon. Having now enlisted unreservedly in the work of the kingdom, be not anxious for your lives; much less be concerned with what you shall eat or what you shall drink; nor yet for your bodies, what clothing you shall wear. Already have you learned that willing hands and earnest hearts shall not go hungry. And now, when you prepare to devote all of your energies to the work of the kingdom, be assured that the Father will not be unmindful of your needs. Seek first the kingdom of God, and when you have found entrance thereto, all things needful shall be added to you. Be not, therefore, unduly anxious for the morrow. Sufficient for the day is the trouble thereof.” |
| 140:6.14 (1578.1) Виждайки, че те се канят да бодърстват и да задават въпроси цяла нощ, Иисус им каза: “Братя мои, вие сте материални съдини; по-добре да отидете да си починете, за да сте готови за утрешния труд.” Но на тях вече не им беше до сън. Петър събра смелост да се обърне към своя Учител с молба “малко да си поговорят насаме. Не затова, защото имам тайни от събратята си, а защото моят дух е смутен и ако заслужа упрек от моя Учител, за мен би било по-лесно да го понеса насаме с теб”. Иисус каза: “Ела с мен, Петре” — и пръв влезе в къщата. Когато Петър се върна от Учителя развеселен и изключително въодушевен, Яков реши да влезе в къщата и да поговори с Иисус. Така в ранните утринни часове останалите апостоли поред влизаха в дома за разговор с Учителя. След като всички освен заспалите близнаци поговориха с Иисус насаме, Андрей влезе и каза: “Учителю, близнаците заспаха в градината около огъня; да ги вдигна ли, за да ги попитам дали искат да поговорят с теб?” Усмихвайки се, Иисус отговори: “На тях им е добре — не ги безпокой.” Нощта отиваше към края си; зазоряваше новият ден. | 140:6.14 (1578.1) When Jesus saw they were disposed to stay up all night to ask questions, he said to them: “My brethren, you are earthen vessels; it is best for you to go to your rest so as to be ready for the morrow’s work.” But sleep had departed from their eyes. Peter ventured to request of his Master that “I have just a little private talk with you. Not that I would have secrets from my brethren, but I have a troubled spirit, and if, perchance, I should deserve a rebuke from my Master, I could the better endure it alone with you.” And Jesus said, “Come with me, Peter”—leading the way into the house. When Peter returned from the presence of his Master much cheered and greatly encouraged, James decided to go in to talk with Jesus. And so on through the early hours of the morning, the other apostles went in one by one to talk with the Master. When they had all held personal conferences with him save the twins, who had fallen asleep, Andrew went in to Jesus and said: “Master, the twins have fallen asleep in the garden by the fire; shall I arouse them to inquire if they would also talk with you?” And Jesus smilingly said to Andrew, “They do well—trouble them not.” And now the night was passing; the light of another day was dawning. |
| 7. Седмицата след посвещаването като апостоли ^top | 7. The Week Following the Ordination ^top |
| 140:7.1 (1578.2) След няколко часа сън, когато апостолите се събраха за късна закуска с Иисус, той каза: “Сега вие трябва да пристъпите към своя труд — проповядване на благата вест и наставляване на вярващите. Пригответе се да тръгнете за Йерусалим.” Когато Иисус свърши да говори, Тома събра кураж и каза: “Аз зная, Учителю, че ние сега трябва да сме готови да пристъпим към своя труд, но се боя, че още не сме способни да изпълним това велико дело. Няма ли да ни позволиш да останем тук още няколко дни преди да пристъпим към труда в името на Царството?” И когато Иисус видя, че всичките му апостоли са обхванати от такъв страх, той каза: “Да бъде така, както искате; ще останем тук до неделя.” | 140:7.1 (1578.2) After a few hours’ sleep, when the twelve were assembled for a late breakfast with Jesus, he said: “Now must you begin your work of preaching the glad tidings and instructing believers. Make ready to go to Jerusalem.” After Jesus had spoken, Thomas mustered up courage to say: “I know, Master, that we should now be ready to enter upon the work, but I fear we are not yet able to accomplish this great undertaking. Would you consent for us to stay hereabouts for just a few days more before we begin the work of the kingdom?” And when Jesus saw that all of his apostles were possessed by this same fear, he said: “It shall be as you have requested; we will remain here over the Sabbath day.” |
| 140:7.2 (1578.3) В течение на много седмици неголеми групи искрени търсачи на правдата наред с любопитстващите зяпачи посещаваха Витсаида, за да видят Иисус. Мълвата за него се разнесе по цялата област. Групите от интересуващи се от тях хора пристигаха даже от такива далечни места като Тир, Сидон, Дамаск, Кесария и Йерусалим. До това време Иисус сам посрещаше такива посетители и им разказваше за Царството, но сега Учителят предаде тази работа на дванадесетте апостола. Андрей избираше един от апостолите и му поверяваше група посетители, а понякога и дванадесетте бяха заети с това дело. | 140:7.2 (1578.3) For weeks and weeks small groups of earnest truth seekers, together with curious spectators, had been coming to Bethsaida to see Jesus. Already word about him had spread over the countryside; inquiring groups had come from cities as far away as Tyre, Sidon, Damascus, Caesarea, and Jerusalem. Heretofore, Jesus had greeted these people and taught them concerning the kingdom, but the Master now turned this work over to the twelve. Andrew would select one of the apostles and assign him to a group of visitors, and sometimes all twelve of them were so engaged. |
| 140:7.3 (1578.4) Така работиха те два дни — денем учеха, а вечерта се събираха за беседи в своя кръг. На третия ден Иисус отиде да навести Зеведей и Саломия, изпращайки апостолите да “половите риба, да смените обстановката или да навестите своите семейства”. В четвъртък те се върнаха и продължиха да учат още три дни. | 140:7.3 (1578.4) For two days they worked, teaching by day and holding private conferences late into the night. On the third day Jesus visited with Zebedee and Salome while he sent his apostles off to “go fishing, seek carefree change, or perchance visit your families.” On Thursday they returned for three more days of teaching. |
| 140:7.4 (1578.5) По време на тази седмица от подготовката Иисус нееднократно напомняше на своите апостоли за двете най-важни задачи от неговата следкръщенческа мисия на Земята: | 140:7.4 (1578.5) During this week of rehearsing, Jesus many times repeated to his apostles the two great motives of his postbaptismal mission on earth: |
| 140:7.5 (1578.6) 1. Да разкрият на човека Отеца. | 140:7.5 (1578.6) 1. To reveal the Father to man. |
| 140:7.6 (1578.7) 2. Да доведат хората до осъзнаване на своето синовство — да им помогнат чрез вяра да осъзнаят, че те са деца на Всевишния. | 140:7.6 (1578.7) 2. To lead men to become son-conscious—to faith-realize that they are the children of the Most High. |
| 140:7.7 (1579.1) Тази една седмица от времето, прекарано в разнообразни занятия, донесе на апостолите голяма полза; някои от тях даже станаха излишно самоуверени. На последното съвещание, състояло се вечерта преди празнуването на съботата, Петър и Яков дойдоха при Иисус и казаха: “Ние сме готови — да тръгнем на път, за да завладеем Царството.” На което Иисус отговори: “Нека вашата мъдрост се сравни с вашия устрем и нека вашето неведение се компенсира от вашето мъжество.” | 140:7.7 (1579.1) One week of this varied experience did much for the twelve; some even became over self-confident. At the last conference, the night after the Sabbath, Peter and James came to Jesus, saying, “We are ready—let us now go forth to take the kingdom.” To which Jesus replied, “May your wisdom equal your zeal and your courage atone for your ignorance.” |
| 140:7.8 (1579.2) Макар че много от неговите учения останаха за апостолите непонятни, на тях им се отдаде да разберат смисъла на неговия възхитителен живот, преживян заедно с тях. | 140:7.8 (1579.2) Though the apostles failed to comprehend much of his teaching, they did not fail to grasp the significance of the charmingly beautiful life he lived with them. |
| 8. В четвъртък на обед на езерото ^top | 8. Thursday Afternoon on the Lake ^top |
| 140:8.1 (1579.3) Иисус добре знаеше, че апостолите не усвояват неговото учение в пълна степен. Той реши да даде някои специални разяснения на Петър, Яков и Йоан с надеждата, че те ще могат да внесат ясност в представата на своите другари. Той виждаше, че макар апостолите да осъзнаваха някои идеи на духовното Царство, те упорито се опитваха да свържат тези нови духовни учения със своите стари и вкоренили се буквални представи за Царството небесно като възстановяване на трона на Давид и възсъздаване на Израил като мирска държава на Земята. Затова в четвъртък по обед Иисус тръгна с лодка заедно с Петър, Яков и Йоан, за да обсъдят въпросите на Царството. Този разговор продължи четири часа и включваше десетки въпроси и отговори и в рамките на даденото повествувание най-целесъобразно ще бъде да го приведем, вземайки за основа краткия разказ за този знаменателен ден, предаден на следващата сутрин от Симон Петър на своя брат Андрей: | 140:8.1 (1579.3) Jesus well knew that his apostles were not fully assimilating his teachings. He decided to give some special instruction to Peter, James, and John, hoping they would be able to clarify the ideas of their associates. He saw that, while some features of the idea of a spiritual kingdom were being grasped by the twelve, they steadfastly persisted in attaching these new spiritual teachings directly onto their old and entrenched literal concepts of the kingdom of heaven as a restoration of David’s throne and the re-establishment of Israel as a temporal power on earth. Accordingly, on Thursday afternoon Jesus went out from the shore in a boat with Peter, James, and John to talk over the affairs of the kingdom. This was a four hours’ teaching conference, embracing scores of questions and answers, and may most profitably be put in this record by reorganizing the summary of this momentous afternoon as it was given by Simon Peter to his brother, Andrew, the following morning: |
| 140:8.2 (1579.4) 1. Изпълняване на волята на Отеца. Учението на Иисус, призоваващо да се разчита на висшата опека на небесния Баща, не беше сляп и пасивен фатализъм. В този следобед той с одобрение цитира стария еврейски израз: “Който не работи — не трябва да яде.” Той посочи, че неговият собствен опит е достатъчен коментар към това учение. Неговата заповед за доверие към Отеца не трябва да се разглежда през призмата на социалните или икономически условия на тогавашната или на някоя друга епоха. Неговите наставления обхващат идеалните принципи на живота редом с Бога във всички епохи и всички светове. | 140:8.2 (1579.4) 1. Doing the Father’s will. Jesus’ teaching to trust in the overcare of the heavenly Father was not a blind and passive fatalism. He quoted with approval, on this afternoon, an old Hebrew saying: “He who will not work shall not eat.” He pointed to his own experience as sufficient commentary on his teachings. His precepts about trusting the Father must not be adjudged by the social or economic conditions of modern times or any other age. His instruction embraces the ideal principles of living near God in all ages and on all worlds. |
| 140:8.3 (1579.5) Иисус обясни на тримата апостоли с какво се различават изискванията, предявявани към апостолите и учениците. И той в никакъв случай не забраняваше на апостолите да се ползват от благоразумие и предвидливост. Той осъждаше не предвидливостта, а тревогата, безпокойството. Учеше на активно и живо подчинение на волята на Отеца. В отговор на многобройните въпроси за умереността и пестеливостта той само им обърна внимание на своя живот на дърводелец, лодкостроител, рибар и на неговата внимателна организация на дванадесетте апостоли. Той се опита да обясни, че към света не следва да се отнасяш като към враг; че обстоятелствата на живота представляват божествен промисъл, действащ заедно с децата Божии. | 140:8.3 (1579.5) Jesus made clear to the three the difference between the requirements of apostleship and discipleship. And even then he did not forbid the exercise of prudence and foresight by the twelve. What he preached against was not forethought but anxiety, worry. He taught the active and alert submission to God’s will. In answer to many of their questions regarding frugality and thriftiness, he simply called attention to his life as carpenter, boatmaker, and fisherman, and to his careful organization of the twelve. He sought to make it clear that the world is not to be regarded as an enemy; that the circumstances of life constitute a divine dispensation working along with the children of God. |
| 140:8.4 (1579.6) На Иисус му беше изключително трудно да се сдобие от тях с разбиране на неговия личен принцип на непротивене. Той решително се отказваше да се защитава и на апостолите им се струваше, че би му било приятно, ако и те се придържаха към тази линия на поведение. Той ги учеше да не се съпротивляват на злото, да не се борят с несправедливостта или оскърбленията, но не учеше на пасивна търпимост по отношение на злодеянията. И в този ден той ясно даде да се разбере, че се застъпва за общественото наказание на злодеите и престъпниците и че гражданската власт понякога трябва да използва сила за поддържане на обществения порядък и за раздаване на правосъдие. | 140:8.4 (1579.6) Jesus had great difficulty in getting them to understand his personal practice of nonresistance. He absolutely refused to defend himself, and it appeared to the apostles that he would be pleased if they would pursue the same policy. He taught them not to resist evil, not to combat injustice or injury, but he did not teach passive tolerance of wrongdoing. And he made it plain on this afternoon that he approved of the social punishment of evildoers and criminals, and that the civil government must sometimes employ force for the maintenance of social order and in the execution of justice. |
| 140:8.5 (1579.7) Той непрестанно предпазваше своите ученици от порочната практика на отмъщението; не признаваше мъстта или идеята за уреждане на сметките. Той не одобряваше таенето на злоба към другите хора. Отхвърляше принципа “око за око и зъб за зъб”. Изцяло отричаше понятието за частна и лична мъст и прехвърляше тези функции, от една страна — към гражданската власт, а, от друга — към Божия съд. Разясни на тримата апостоли, че неговите учения се отнасят до индивида, а не до държавата. Той резюмира дадените към това време наставления по тези въпроси в следните положения: | 140:8.5 (1579.7) He never ceased to warn his disciples against the evil practice of retaliation; he made no allowance for revenge, the idea of getting even. He deplored the holding of grudges. He disallowed the idea of an eye for an eye and a tooth for a tooth. He discountenanced the whole concept of private and personal revenge, assigning these matters to civil government, on the one hand, and to the judgment of God, on the other. He made it clear to the three that his teachings applied to the individual, not the state. He summarized his instructions up to that time regarding these matters, as: |
| 140:8.6 (1580.1) Обичайте своите врагове — помнете за нравствените изисквания на братството между хората. | 140:8.6 (1580.1) Love your enemies—remember the moral claims of human brotherhood. |
| 140:8.7 (1580.2) Безполезността на злото: злото не се поправя с възмездие. Не се борете напразно със злото с неговите собствени средства. | 140:8.7 (1580.2) The futility of evil: A wrong is not righted by vengeance. Do not make the mistake of fighting evil with its own weapons. |
| 140:8.8 (1580.3) Имайте вяра — увереност в окончателното тържество на божествената справедливост и вечната добродетел. | 140:8.8 (1580.3) Have faith—confidence in the eventual triumph of divine justice and eternal goodness. |
| 140:8.9 (1580.4) 2. Отношение към политическите въпроси. Той призоваваше апостолите към дискретност в своите забележки относно напрегнатите отношения, съществуващи по това време между еврейския народ и римската власт; забрани им да се намесват в тези сложни проблеми. Той винаги заобикаляше внимателно поставените от неговите врагове политически капани и неизменно отговаряше: “Отдавайте кесаревото кесарю, а Богу — Божието.” Не си позволяваше да се отвлича от своята мисия — установяването на нов път на спасението; не си позволяваше да се съсредоточи над нещо друго. В своя личен живот той винаги съблюдаваше всички граждански закони и правила; в своите публични учения никога не засягаше граждански и икономически въпроси. Той каза на тримата апостоли, че се занимава само с принципите на вътрешния и личен духовен живот на човека. | 140:8.9 (1580.4) 2. Political attitude. He cautioned his apostles to be discreet in their remarks concerning the strained relations then existing between the Jewish people and the Roman government; he forbade them to become in any way embroiled in these difficulties. He was always careful to avoid the political snares of his enemies, ever making reply, “Render to Caesar the things which are Caesar’s and to God the things which are God’s.” He refused to have his attention diverted from his mission of establishing a new way of salvation; he would not permit himself to be concerned about anything else. In his personal life he was always duly observant of all civil laws and regulations; in all his public teachings he ignored the civic, social, and economic realms. He told the three apostles that he was concerned only with the principles of man’s inner and personal spiritual life. |
| 140:8.10 (1580.5) Следователно Иисус не беше политически реформатор. Той дойде, не за да преустройва света; но даже ако беше направил това, такова преустройство би било приложимо само за онова време и епоха. При все това той действително показа на човека път към по-добър живот и нито едно поколение не е освободено от търсенето на възможности за най-добро използване на живота на Иисус за решаване на своите собствени проблеми. Но никога не се опитвайте да отъждествите учението на Иисус с някаква политическа или икономическа теория, с някоя социална или индустриална система. | 140:8.10 (1580.5) Jesus was not, therefore, a political reformer. He did not come to reorganize the world; even if he had done this, it would have been applicable only to that day and generation. Nevertheless, he did show man the best way of living, and no generation is exempt from the labor of discovering how best to adapt Jesus’ life to its own problems. But never make the mistake of identifying Jesus’ teachings with any political or economic theory, with any social or industrial system. |
| 140:8.11 (1580.6) 3. Отношение към социалните въпроси. Еврейските равини отдавна спореха за това, кого да смятат за ближен. Иисус дойде с идеята за активна и спонтанна доброта, с толкова великодушна любов към събратята си, че тя разширяваше понятието за ближен до целия свят, превръщайки всички хора в ближни. Но при все това Иисус се интересуваше само от индивида, а не от масата. Той не беше социолог, но действително се трудеше над разрушаването на всички форми на егоистична изолация. Той учеше на чисто съчувствие, на състрадание. Михаил Небадонски е Син, преобладаващото качество на когото е милосърдието; състраданието е самата му същност. | 140:8.11 (1580.6) 3. Social attitude. The Jewish rabbis had long debated the question: Who is my neighbor? Jesus came presenting the idea of active and spontaneous kindness, a love of one’s fellow men so genuine that it expanded the neighborhood to include the whole world, thereby making all men one’s neighbors. But with all this, Jesus was interested only in the individual, not the mass. Jesus was not a sociologist, but he did labor to break down all forms of selfish isolation. He taught pure sympathy, compassion. Michael of Nebadon is a mercy-dominated Son; compassion is his very nature. |
| 140:8.12 (1580.7) Учителят не казваше, че хората никога не трябва да канят на обяд своите приятели, но той действително казваше, че неговите последователи трябва да организират празници за бедните и нещастните. Иисус притежаваше непоколебимо чувство за справедливост, но то винаги се смекчаваше с милосърдие. Той не казваше на своите апостоли, че те трябва да се оставят да бъдат използвани от обществени паразити и професионални просяци. До изявление по социологически въпроси той се приближи най-много с изявлението: “Не съдете, за да не бъдете съдени.” | 140:8.12 (1580.7) The Master did not say that men should never entertain their friends at meat, but he did say that his followers should make feasts for the poor and the unfortunate. Jesus had a firm sense of justice, but it was always tempered with mercy. He did not teach his apostles that they were to be imposed upon by social parasites or professional alms-seekers. The nearest he came to making sociological pronouncements was to say, “Judge not, that you be not judged.” |
| 140:8.13 (1580.8) Той разясни, че сляпата доброта може да бъде причина за много социални пороци. На следващия ден Иисус уведоми Юда за това, че милостиня от апостолските средства може да се раздава само по негова молба или по съвместна молба на които и да са двама от апостолите. По отношение на такива неща Иисус обикновено казваше: “Бъдете мъдри като змии и безобидни като гълъби.” Изглеждаше, че във всички останали ситуации той се стреми да учи на сдържаност, търпимост и на умението да се прощава. | 140:8.13 (1580.8) He made it clear that indiscriminate kindness may be blamed for many social evils. The following day Jesus definitely instructed Judas that no apostolic funds were to be given out as alms except upon his request or upon the joint petition of two of the apostles. In all these matters it was the practice of Jesus always to say, “Be as wise as serpents but as harmless as doves.” It seemed to be his purpose in all social situations to teach patience, tolerance, and forgiveness. |
| 140:8.14 (1581.1) Семейството заемаше централно място в предложената от Иисус философия на живота — този живот и следващия. Той основаваше своите учения за Бога на семейството, едновременно стремейки се да поправи склонността на евреите към прекомерно почитане на предците. Възвисяваше семейния живот като висше задължение на човека, но разясняваше, че семейните отношения не трябва да пречат на изпълнението на религиозните задължения. Той обръщаше внимание на факта, че семейството е временна институция, че то не се запазва след смъртта. Иисус без колебание остави своето семейство, когато неговите действия се оказаха в разрез с волята на Отеца. Той учеше на ново, по-широко братство между хората — синовете Божии. В епохата на Иисус в Палестина и по цялата Римска империя съществуваше либерално отношение към развода. Той упорито отказваше да формулира закони, регулиращи брака и развода, но много от ранните последователи на Иисус се придържаха към строги възгледи за развода и без колебание ги приписваха на Иисус. Всички автори на Новия Завет се придържаха към тези по-строги и прогресивни възгледи за развода, с изключение на Йоан Марк. | 140:8.14 (1581.1) The family occupied the very center of Jesus’ philosophy of life—here and hereafter. He based his teachings about God on the family, while he sought to correct the Jewish tendency to overhonor ancestors. He exalted family life as the highest human duty but made it plain that family relationships must not interfere with religious obligations. He called attention to the fact that the family is a temporal institution; that it does not survive death. Jesus did not hesitate to give up his family when the family ran counter to the Father’s will. He taught the new and larger brotherhood of man—the sons of God. In Jesus’ time divorce practices were lax in Palestine and throughout the Roman Empire. He repeatedly refused to lay down laws regarding marriage and divorce, but many of Jesus’ early followers had strong opinions on divorce and did not hesitate to attribute them to him. All of the New Testament writers held to these more stringent and advanced ideas about divorce except John Mark. |
| 140:8.15 (1581.2) 4. Отношение към икономическите въпроси. Иисус се трудеше, живееше и търгуваше в света такъв, какъвто го завари. Той не беше икономически реформатор, макар че често обръщаше внимание на несправедливостта на неравномерното разпределяне на богатствата. Но той не предложи някакво решение на този проблем. Разясни на Петър, Яков и Йоан, че макар че апостолите не трябва да имат собственост, неговата проповед е насочена не против богатствата и собствеността, а само против тяхното неравномерно и несправедливо разпределение. Той признаваше потребността от обществена справедливост и производствена честност, но не предлагаше някакви принципи за тяхното постигане. | 140:8.15 (1581.2) 4. Economic attitude. Jesus worked, lived, and traded in the world as he found it. He was not an economic reformer, although he did frequently call attention to the injustice of the unequal distribution of wealth. But he did not offer any suggestions by way of remedy. He made it plain to the three that, while his apostles were not to hold property, he was not preaching against wealth and property, merely its unequal and unfair distribution. He recognized the need for social justice and industrial fairness, but he offered no rules for their attainment. |
| 140:8.16 (1581.3) Иисус никога не призоваваше своите последователи да се откажат от земните владения — той изискваше това само от дванадесетте апостоли. Лука, лекарят, беше убеден вярващ в социалното равенство и направи много за това, да приведе изказванията на Иисус в съответствие със своите собствени възгледи. Иисус никога не призоваваше лично своите апостоли да преминат към колективен начин на живот; той не говореше абсолютно нищо по такива въпроси. | 140:8.16 (1581.3) He never taught his followers to avoid earthly possessions, only his twelve apostles. Luke, the physician, was a strong believer in social equality, and he did much to interpret Jesus’ sayings in harmony with his personal beliefs. Jesus never personally directed his followers to adopt a communal mode of life; he made no pronouncement of any sort regarding such matters. |
| 140:8.17 (1581.4) Иисус често предупреждаваше своите последователи за алчността, заявявайки, че “щастието на човека не се състои от изобилието на неговите материални притежания”. Той винаги повтаряше: “Каква полза би имал човек, ако, придобивайки целия свят, погуби душата си?” Макар че не нападаше пряко притежаването на собственост, той действително настояваше, че в аспекта на вечността непременно условие е поставянето на първо място на духовните ценности. В своите по-късни учения се стремеше да поправи много погрешни урантийски възгледи за живота, използвайки в своето обществено служене многобройни притчи. Иисус никога не е смятал да формулира икономически теории; той прекрасно знаеше, че всяка епоха трябва да намери със свои собствени средства решение на съществуващите проблеми. И ако Иисус се беше оказал на Земята в плът днес, повечето добродетелни мъже и жени биха били разочаровани по тази проста причина, че той не би се присъединил към нито една от страните в днешните политически, социални или икономически спорове. Оставайки си величествено отчужден, той би ви учил да усъвършенствате своя вътрешен духовен живот така, че многократно да подобрите своите възможности за решаване на чисто човешките проблеми. | 140:8.17 (1581.4) Jesus frequently warned his listeners against covetousness, declaring that “a man’s happiness consists not in the abundance of his material possessions.” He constantly reiterated, “What shall it profit a man if he gain the whole world and lose his own soul?” He made no direct attack on the possession of property, but he did insist that it is eternally essential that spiritual values come first. In his later teachings he sought to correct many erroneous Urantia views of life by narrating numerous parables which he presented in the course of his public ministry. Jesus never intended to formulate economic theories; he well knew that each age must evolve its own remedies for existing troubles. And if Jesus were on earth today, living his life in the flesh, he would be a great disappointment to the majority of good men and women for the simple reason that he would not take sides in present-day political, social, or economic disputes. He would remain grandly aloof while teaching you how to perfect your inner spiritual life so as to render you manyfold more competent to attack the solution of your purely human problems. |
| 140:8.18 (1581.5) Иисус би искал да направи всички хора подобни на Бога и след това да се отмести встрани, благожелателно наблюдавайки как тези синове Божии решават своите политически, социални и икономически проблеми. И той осъждаше не богатството, а онова, което то прави с повечето от своите поклонници. В този четвъртък Иисус за пръв път каза на своите другари, че е “по-блажено да даваш, отколкото да вземаш”. | 140:8.18 (1581.5) Jesus would make all men Godlike and then stand by sympathetically while these sons of God solve their own political, social, and economic problems. It was not wealth that he denounced, but what wealth does to the majority of its devotees. On this Thursday afternoon Jesus first told his associates that “it is more blessed to give than to receive.” |
| 140:8.19 (1581.6) 5. Лична религия. Както и апостолите, вие по-добре ще разберете ученията на Иисус, гледайки на тях през призмата на неговия живот. Той преживя на Урантия съвършен живот и неговите уникални учения могат да бъдат разбрани само в случай, че си представите този живот в непосредствения му контекст. Именно неговият живот, а не наставленията, които той даваше на дванадесетте апостоли, или проповедите, с които излизаше пред народа, най-добре от всичко ще помогне да се разкрият божественият характер и любвеобилната личност на Отеца. | 140:8.19 (1581.6) 5. Personal religion. You, as did his apostles, should the better understand Jesus’ teachings by his life. He lived a perfected life on Urantia, and his unique teachings can only be understood when that life is visualized in its immediate background. It is his life, and not his lessons to the twelve or his sermons to the multitudes, that will assist most in revealing the Father’s divine character and loving personality. |
| 140:8.20 (1582.1) Иисус не критикуваше ученията на юдейските пророци или гръцките моралисти. Той съзнаваше, че тези велики учители отстояваха много добри неща, но той беше дошъл на Земята, за да научи и на още нещо — “доброволно подчиняване волята на човека на волята на Бога”. Иисус не искаше да създава само религиозен човек — смъртен, изпълнен с религиозни чувства и движим от изключително духовни импулси. Ако бихте могли поне веднъж да го погледнете, вие бихте разбрали, че Иисус беше реален човек, прекрасно познаващ този свят. Ученията на Иисус в това отношение бяха изключително извратени и претърпяха многобройни изкривявания в течение на всички векове от християнската ера; освен това вие се придържате към изкривени представи за кротостта на Учителя и неговата покорност. По наше мнение в своя живот той се стремеше към възвишеното чувство за собствено достойнство. Той съветваше човека да се смири, само за да стане истински възвишен; неговата действителна цел беше смирението пред Бога. Ценеше високо искреността — чистосърдечието. Предаността беше основно достойнство в неговата оценка на характера, а мъжеството — самата душа на неговото учение. “Не се страхувайте” беше неговият девиз, търпението — идеалът му за силен характер. Ученията на Иисус образуват религия на доблест, мъжество и героизъм. Именно затова той избра като свои лични представители дванадесет обикновени мъже, повечето от които бяха закалени, енергични и мъжествени рибари. | 140:8.20 (1582.1) Jesus did not attack the teachings of the Hebrew prophets or the Greek moralists. The Master recognized the many good things which these great teachers stood for, but he had come down to earth to teach something additional, “the voluntary conformity of man’s will to God’s will.” Jesus did not want simply to produce a religious man, a mortal wholly occupied with religious feelings and actuated only by spiritual impulses. Could you have had but one look at him, you would have known that Jesus was a real man of great experience in the things of this world. The teachings of Jesus in this respect have been grossly perverted and much misrepresented all down through the centuries of the Christian era; you have also held perverted ideas about the Master’s meekness and humility. What he aimed at in his life appears to have been a superb self-respect. He only advised man to humble himself that he might become truly exalted; what he really aimed at was true humility toward God. He placed great value upon sincerity—a pure heart. Fidelity was a cardinal virtue in his estimate of character, while courage was the very heart of his teachings. “Fear not” was his watchword, and patient endurance his ideal of strength of character. The teachings of Jesus constitute a religion of valor, courage, and heroism. And this is just why he chose as his personal representatives twelve commonplace men, the majority of whom were rugged, virile, and manly fishermen. |
| 140:8.21 (1582.2) Иисус почти нищо не говореше за социалните пороци на своето време. Той рядко споменаваше за морални постъпки. Беше позитивен учител на истинската добродетел. Той старателно избягваше негативния метод на обучение: отказваше се да афишира злото. Иисус не беше и реформатор на нравите. Той добре знаеше и внушаваше на своите апостоли, че чувствените подтици на човека не се поддават нито на религиозно порицание, нито на правови забрани. Неговите редки осъждания бяха насочени основно против гордостта, тиранията, угнетението и лицемерието. | 140:8.21 (1582.2) Jesus had little to say about the social vices of his day; seldom did he make reference to moral delinquency. He was a positive teacher of true virtue. He studiously avoided the negative method of imparting instruction; he refused to advertise evil. He was not even a moral reformer. He well knew, and so taught his apostles, that the sensual urges of mankind are not suppressed by either religious rebuke or legal prohibitions. His few denunciations were largely directed against pride, cruelty, oppression, and hypocrisy. |
| 140:8.22 (1582.3) За разлика от Йоан, Иисус не осъждаше рязко даже фарисеите. Той знаеше, че мнозина книжници и фарисеи са чистосърдечни хора. Разбираше, че те се намират в робски плен на религиозните обичаи. Иисус придаваше особено значение на това, “отначало да се излекува самото дърво”. Той внушаваше на тримата апостоли, че цени целия живот, а не отделни добродетели. | 140:8.22 (1582.3) Jesus did not vehemently denounce even the Pharisees, as did John. He knew many of the scribes and Pharisees were honest of heart; he understood their enslaving bondage to religious traditions. Jesus laid great emphasis on “first making the tree good.” He impressed the three that he valued the whole life, not just a certain few special virtues. |
| 140:8.23 (1582.4) Главният извод, направен от Йоан след този урок, се състоеше в това, че същността на религията на Иисус се заключава в придобиване на състрадателен характер и формиране на личност, стремяща се да изпълни волята на небесния Отец. | 140:8.23 (1582.4) The one thing which John gained from this day’s teaching was that the heart of Jesus’ religion consisted in the acquirement of a compassionate character coupled with a personality motivated to do the will of the Father in heaven. |
| 140:8.24 (1582.5) Петър схвана идеята, че Евангелието, което му предстои да провъзгласи, е действително ново начало за цялото човечество. Впоследствие той предаде това впечатление на Павел, който изведе оттук своята доктрина за Христос като за “втория Адам”. | 140:8.24 (1582.5) Peter grasped the idea that the gospel they were about to proclaim was really a fresh beginning for the whole human race. He conveyed this impression subsequently to Paul, who formulated therefrom his doctrine of Christ as “the second Adam.” |
| 140:8.25 (1582.6) Яков постигна вълнуващата истина, че Иисус желае неговите земни деца да живеят така, като че ли вече са граждани на съвършеното небесно Царство. | 140:8.25 (1582.6) James grasped the thrilling truth that Jesus wanted his children on earth to live as though they were already citizens of the completed heavenly kingdom. |
| 140:8.26 (1582.7) Иисус знаеше, че хората не са еднакви, и учеше на това своите апостоли. Той постоянно ги призоваваше да се въздържат от опити да формират възгледите на учениците и вярващите по един шаблон. Стремеше се да даде на всяка душа възможността да се развива по своему, превръщайки се в усъвършенстващ се и самостоятелен индивид пред Бога. В отговор на един от многото въпроси на Петър Учителят каза: “Аз искам да освободя хората, за да могат те, подобно на малки деца, да започнат нов, по-добър живот.” Иисус винаги твърдеше, че истинското великодушие трябва да бъде неосъзнато — когато човек подава милостиня, лявата му ръка не трябва да знае какво прави дясната. | 140:8.26 (1582.7) Jesus knew men were different, and he so taught his apostles. He constantly exhorted them to refrain from trying to mold the disciples and believers according to some set pattern. He sought to allow each soul to develop in its own way, a perfecting and separate individual before God. In answer to one of Peter’s many questions, the Master said: “I want to set men free so that they can start out afresh as little children upon the new and better life.” Jesus always insisted that true goodness must be unconscious, in bestowing charity not allowing the left hand to know what the right hand does. |
| 140:8.27 (1583.1) В този ден тримата апостоли бяха потресени, осъзнавайки, че религията на техния Учител не предвижда духовен самоанализ. Всички религии до и след Иисус, включително християнството, отделят особено внимание на добросъвестния самоанализ. Но не и религията на Иисус Назарянин. Философията на Иисус за живота е лишена от религиозно самонаблюдение. Синът на дърводелеца никога не учеше на формиране на характер; той учеше на израстване на характера, заявявайки, че Царството небесно е подобно на синапено зърно. Но Иисус не казваше нищо, което да забранява самоанализа като средство за предотвратяване на високомерен егоизъм. | 140:8.27 (1583.1) The three apostles were shocked this afternoon when they realized that their Master’s religion made no provision for spiritual self-examination. All religions before and after the times of Jesus, even Christianity, carefully provide for conscientious self-examination. But not so with the religion of Jesus of Nazareth. Jesus’ philosophy of life is without religious introspection. The carpenter’s son never taught character building; he taught character growth, declaring that the kingdom of heaven is like a mustard seed. But Jesus said nothing which would proscribe self-analysis as a prevention of conceited egotism. |
| 140:8.28 (1583.2) Правото да влезеш в Царството се определя от вяра, от лично убеждение. Продължителността на постепенния възход към Царството е като скъпоценен бисер, за притежаването на който човек продава всичко, което има. | 140:8.28 (1583.2) The right to enter the kingdom is conditioned by faith, personal belief. The cost of remaining in the progressive ascent of the kingdom is the pearl of great price, in order to possess which a man sells all that he has. |
| 140:8.29 (1583.3) Учението на Иисус е религия за всички, а не само за слабите хора и робите. Тази религия никога (по време на неговия живот) не прие завършена форма, не се превърна в символи на вярата и теологически закони; той не остави след себе си нито ред. Неговият живот и учения бяха завещани на вселената като въодушевяващо и идеалистическо наследство, от което можеш да се възползваш като от духовен принцип и нравствено ръководство във всички епохи във всички светове. Даже и днес ученията на Иисус се отличават от всички религии като такива, при все това явявайки се жива надежда за всяка от тях. | 140:8.29 (1583.3) The teaching of Jesus is a religion for everybody, not alone for weaklings and slaves. His religion never became crystallized (during his day) into creeds and theological laws; he left not a line of writing behind him. His life and teachings were bequeathed the universe as an inspirational and idealistic inheritance suitable for the spiritual guidance and moral instruction of all ages on all worlds. And even today, Jesus’ teaching stands apart from all religions, as such, albeit it is the living hope of every one of them. |
| 140:8.30 (1583.4) Иисус не учеше своите апостоли, че религията е единственото занятие на човека на Земята; такава беше юдейската представа за служене на Бога. Но той действително настояваше на това, религията да стане изключително дело на дванадесетте апостоли. Иисус не учеше на нищо, което би попречило на вярващите в него хора да се стремят към преследването на автентична култура; той само беше на невисоко мнение за скованите от традициите религиозни училища в Йерусалим. Той се отличаваше с широта на възгледите, с великодушие, образованост и търпимост. В неговата философия за праведния живот нямаше място за показно благочестие. | 140:8.30 (1583.4) Jesus did not teach his apostles that religion is man’s only earthly pursuit; that was the Jewish idea of serving God. But he did insist that religion was the exclusive business of the twelve. Jesus taught nothing to deter his believers from the pursuit of genuine culture; he only detracted from the tradition-bound religious schools of Jerusalem. He was liberal, big-hearted, learned, and tolerant. Self-conscious piety had no place in his philosophy of righteous living. |
| 140:8.31 (1583.5) Учителят не предлагаше решения за нерелигиозните проблеми на своето време или за някоя следваща епоха. Иисус искаше да развие духовно разбиране за вечните реалности и да пробуди интерес към самобитния живот; той обръщаше внимание само на основополагащите и неизменни духовни потребности на човешкия род. Разкри добродетел, равна на Бога. Той възвиси любовта — истината, красотата и добродетелта като божествен идеал и вечна реалност. | 140:8.31 (1583.5) The Master offered no solutions for the nonreligious problems of his own age nor for any subsequent age. Jesus wished to develop spiritual insight into eternal realities and to stimulate initiative in the originality of living; he concerned himself exclusively with the underlying and permanent spiritual needs of the human race. He revealed a goodness equal to God. He exalted love—truth, beauty, and goodness—as the divine ideal and the eternal reality. |
| 140:8.32 (1583.6) Учителят дойде, за да създаде в човека нов дух, ново желание — да го дари с нова способност да постига истината, да изпитва състрадание и да избира добротата — желанието да бъде в хармония с желанието на Бога, заедно с вечния стремеж да стане съвършен, както е съвършен небесният Отец. | 140:8.32 (1583.6) The Master came to create in man a new spirit, a new will—to impart a new capacity for knowing the truth, experiencing compassion, and choosing goodness—the will to be in harmony with God’s will, coupled with the eternal urge to become perfect, even as the Father in heaven is perfect. |
| 9. Денят на духовното посвещение ^top | 9. The Day of Consecration ^top |
| 140:9.1 (1583.7) Следващата събота Иисус прекара със своите апостоли, отново отивайки с тях в планината, където преди това ги беше посветил в сан; и там, след продължителна и възхитително трогателна въодушевяваща проповед, той пристъпи към тържественото действие — духовното посвещаване на дванадесетте апостоли. В тази събота следобед Иисус събра своите апостоли край себе си на склона на планината и ги предаде в ръцете на небесния Отец, готвейки се за този ден, когато ще бъде принуден да ги остави сами в света. Този път апостолите не чуха нови учения; времето премина в дружеско общуване. | 140:9.1 (1583.7) The next Sabbath day Jesus devoted to his apostles, journeying back to the highland where he had ordained them; and there, after a long and beautifully touching personal message of encouragement, he engaged in the solemn act of the consecration of the twelve. This Sabbath afternoon Jesus assembled the apostles around him on the hillside and gave them into the hands of his heavenly Father in preparation for the day when he would be compelled to leave them alone in the world. There was no new teaching on this occasion, just visiting and communion. |
| 140:9.2 (1584.1) Иисус напомни за положения от проповедта, произнесена на същото това място при посвещаването им в сан, а след това, извиквайки ги при себе си един по един, им поръча да вървят в мир като негови представители. Заповедта на Учителя, произнесена при духовното посвещение, гласеше: “Вървете по целия свят и проповядвайте благата вест за Царството. Освобождавайте духовните пленници, утешавайте угнетените и помагайте на страдащите. Даром получихте, даром давайте.” | 140:9.2 (1584.1) Jesus reviewed many features of the ordination sermon, delivered on this same spot, and then, calling them before him one by one, he commissioned them to go forth in the world as his representatives. The Master’s consecration charge was: “Go into all the world and preach the glad tidings of the kingdom. Liberate spiritual captives, comfort the oppressed, and minister to the afflicted. Freely you have received, freely give.” |
| 140:9.3 (1584.2) Иисус ги съветваше да не вземат пари, нито запаси от дрехи, казвайки: “Този, който се труди, е заслужил своето препитание.” В заключение той каза: “Вижте, аз ви изпращам като овце при вълци, затова бъдете мъдри като змията и невинни като гълъба. Но бъдете предпазливи, защото вашите врагове ще ви водят в своите съдилища и ще ви осъждат сурово в синагогите. И ще ви поведат към управители и царе, защото вярвате в това Евангелие и самите ви речи ще свидетелстват за мен пред тях. И когато ви поведат на съд, не се безпокойте за това, какво да кажете, защото Духът на моя Отец пребивава във вас и ще говори през вашите уста. Някои от вас ще ги екзекутират и преди да се установи Царството на Земята ще бъдете ненавиждани от много хора за това Евангелие, но не се бойте: аз ще бъда с вас и моят дух ще обиколи преди вас целия свят. И частица от моя Отец ще пребивава във вас, когато отначало отидете при юдеите, а след това — при друговерците.” | 140:9.3 (1584.2) Jesus advised them to take neither money nor extra clothing, saying, “The laborer is worthy of his hire.” And finally he said: “Behold I send you forth as sheep in the midst of wolves; be you therefore as wise as serpents and as harmless as doves. But take heed, for your enemies will bring you up before their councils, while in their synagogues they will castigate you. Before governors and rulers you will be brought because you believe this gospel, and your very testimony shall be a witness for me to them. And when they lead you to judgment, be not anxious about what you shall say, for the spirit of my Father indwells you and will at such a time speak through you. Some of you will be put to death, and before you establish the kingdom on earth, you will be hated by many peoples because of this gospel; but fear not; I will be with you, and my spirit shall go before you into all the world. And my Father’s presence will abide with you while you go first to the Jews, then to the gentiles.” |
| 140:9.4 (1584.3) Спускайки се от планината, те се върнаха към своето пристанище, в дома на Зеведей. | 140:9.4 (1584.3) And when they came down from the mountain, they journeyed back to their home in Zebedee’s house. |
| 10. Вечерта след духовното посвещение ^top | 10. The Evening After the Consecration ^top |
| 140:10.1 (1584.4) През тази вечер Иисус обучаваше в къщата, защото навън заваля дъжд; той дълго говори, опитвайки се да обясни на апостолите какво трябва да бъдат, а не какво трябва да правят. Те познаваха само такава религия, която предписваше да направят определени неща, за да придобият праведност — спасение. Иисус повтаряше: “В Царството вие трябва да бъдете праведни, за да свършите своята работа.” Много пъти той им казваше: “Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец.” Учителят постоянно обясняваше на своите объркани апостоли, че спасението, което той беше дошъл да даде на света, е постижимо само за вярващия човек — само чрез проста и искрена вяра. Иисус каза: “Йоан проповядваше кръщение на покаянието, тъгата за предишния живот. На вас ви предстои да провъзгласявате кръщение на приятелството с Бога. Проповядвайте покаяние на тези, които се нуждаят от такова учение, но за тези, който искрено търсят влизане в Царството, широко разтворете врати и ги поканете в радостното братство на синовете Божии.” Но това беше сложна задача — да убеди галилейските рибари в това, че в Царството трябва предварително да бъдат правдиви чрез вярата, за да вършат праведност в ежедневния си живот на земни смъртни. | 140:10.1 (1584.4) That evening while teaching in the house, for it had begun to rain, Jesus talked at great length, trying to show the twelve what they must be, not what they must do. They knew only a religion that imposed the doing of certain things as the means of attaining righteousness—salvation. But Jesus would reiterate, “In the kingdom you must be righteous in order to do the work.” Many times did he repeat, “Be you therefore perfect, even as your Father in heaven is perfect.” All the while was the Master explaining to his bewildered apostles that the salvation which he had come to bring to the world was to be had only by believing, by simple and sincere faith. Said Jesus: “John preached a baptism of repentance, sorrow for the old way of living. You are to proclaim the baptism of fellowship with God. Preach repentance to those who stand in need of such teaching, but to those already seeking sincere entrance to the kingdom, open the doors wide and bid them enter into the joyous fellowship of the sons of God.” But it was a difficult task to persuade these Galilean fishermen that, in the kingdom, being righteous, by faith, must precede doing righteousness in the daily life of the mortals of earth. |
| 140:10.2 (1584.5) Друга огромна пречка при обучаването на апостолите беше тяхната склонност да превръщат високо идеалистичните и духовни принципи на религиозната истина в конкретни правила на лично поведение. Иисус им дари този прекрасен дух, с който е изпълнено отношението на душата, но те упорито се опитваха да превърнат такива учения в правила на личното поведение. Неведнъж, когато със сигурност помнеха това, което Учителят е казал, те почти напълно забравяха онова, което той не е казвал. Но те бавно усвояваха неговото учение, защото Иисус беше всичко, на което учеше. Онова, което не можеха да почерпят от неговите словесни наставления, те постепенно придобиваха благодарение на това, че живееха редом с него. | 140:10.2 (1584.5) Another great handicap in this work of teaching the twelve was their tendency to take highly idealistic and spiritual principles of religious truth and remake them into concrete rules of personal conduct. Jesus would present to them the beautiful spirit of the soul’s attitude, but they insisted on translating such teachings into rules of personal behavior. Many times, when they did make sure to remember what the Master said, they were almost certain to forget what he did not say. But they slowly assimilated his teaching because Jesus was all that he taught. What they could not gain from his verbal instruction, they gradually acquired by living with him. |
| 140:10.3 (1585.1) Апостолите не виждаха, че животът на техния Учител беше призван да въодушевява духовно всяко създание във всяка епоха във всеки свят на обширната вселена. Макар че Иисус периодически им говореше за това, апостолите не разбираха идеята, че той вършеше работа на този свят, но за всички останали светове от своето огромно творение. Иисус преживя своя земен живот на Урантия, не за да покаже със своя личен пример какъв трябва да бъде смъртният живот на мъжете и жените от този свят, а за да създаде висок духовен и вдъхновяващ идеал за всички смъртни същества във всички светове. | 140:10.3 (1585.1) It was not apparent to the apostles that their Master was engaged in living a life of spiritual inspiration for every person of every age on every world of a far-flung universe. Notwithstanding what Jesus told them from time to time, the apostles did not grasp the idea that he was doing a work on this world but for all other worlds in his vast creation. Jesus lived his earth life on Urantia, not to set a personal example of mortal living for the men and women of this world, but rather to create a high spiritual and inspirational ideal for all mortal beings on all worlds. |
| 140:10.4 (1585.2) Същата вечер Тома попита Иисус: “Учителю, ти казваш, че ние трябва да станем като малките деца, преди да можем да влезем в Царството на Отеца — и в същото време ни предупреждаваш да се пазим от лъжепророци и да не хвърляме бисери на свинете. Честно казано, аз съм озадачен. Не разбирам твоето учение.” Иисус отговори на Тома: “Колко още да ви търпя! Вечно се опитвате да разберете буквално това, на което уча. Когато като отплата за влизане в Царството ви помолих да станете като малки деца, аз имах предвид не способността лесно да ви заблуждават — обикновената доверчивост, и не готовността да се доверявате на приятни непознати. В действителност аз исках в този пример да видите взаимоотношенията на детето и бащата. Вие сте децата и търсите влизане именно в Царството на вашия Баща. Между всяко нормално дете и баща съществува това естествено чувство, което осигурява отзивчивост и взаимна любов и което извечно предотвратява всяка склонност да се търгува в замяна на любовта и милосърдието на Отеца. И Евангелието, с проповядването на което тръгвате на път, е свързано със спасение, израстващо именно от това постигнато във вярата вечно взаимоотношение между дете и баща.” | 140:10.4 (1585.2) This same evening Thomas asked Jesus: “Master, you say that we must become as little children before we can gain entrance to the Father’s kingdom, and yet you have warned us not to be deceived by false prophets nor to become guilty of casting our pearls before swine. Now, I am honestly puzzled. I cannot understand your teaching.” Jesus replied to Thomas: “How long shall I bear with you! Ever you insist on making literal all that I teach. When I asked you to become as little children as the price of entering the kingdom, I referred not to ease of deception, mere willingness to believe, nor to quickness to trust pleasing strangers. What I did desire that you should gather from the illustration was the child-father relationship. You are the child, and it is your Father’s kingdom you seek to enter. There is present that natural affection between every normal child and its father which insures an understanding and loving relationship, and which forever precludes all disposition to bargain for the Father’s love and mercy. And the gospel you are going forth to preach has to do with a salvation growing out of the faith-realization of this very and eternal child-father relationship.” |
| 140:10.5 (1585.3) Характерна черта на учението на Иисус беше, че моралът на неговата философия беше породен от личните взаимоотношения на индивида с Бога — всички тези взаимоотношения между дете и баща. Иисус придаваше особено значение на индивида, а не на расата или нацията. След вечерята в разговор с Матей Иисус обясни, че моралът на всяка постъпка се определя от мотивите на индивида. Моралът на Иисус винаги е бил позитивен. В новата формулировка на Иисус златното правило изисква активен социален контакт; предишното негативно правило можеше да се съблюдава в изолация. Иисус освободи морала от всякакви норми и обреди, възвисявайки го до величествените нива на духовното мислене и истински праведния живот. | 140:10.5 (1585.3) The one characteristic of Jesus’ teaching was that the morality of his philosophy originated in the personal relation of the individual to God—this very child-father relationship. Jesus placed emphasis on the individual, not on the race or nation. While eating supper, Jesus had the talk with Matthew in which he explained that the morality of any act is determined by the individual’s motive. Jesus’ morality was always positive. The golden rule as restated by Jesus demands active social contact; the older negative rule could be obeyed in isolation. Jesus stripped morality of all rules and ceremonies and elevated it to majestic levels of spiritual thinking and truly righteous living. |
| 140:10.6 (1585.4) Тази нова религия на Иисус не е лишена от практически смисъл, но всяка извлечена от неговите учения практическа ценност в политическата, социална или икономическа сфера е естествено претворяване на вътрешния опит на душата, който се проявява в духовните плодове на доброволното ежедневно служене, свидетелстващо за истински личен и религиозен опит. | 140:10.6 (1585.4) This new religion of Jesus was not without its practical implications, but whatever of practical political, social, or economic value there is to be found in his teaching is the natural outworking of this inner experience of the soul as it manifests the fruits of the spirit in the spontaneous daily ministry of genuine personal religious experience. |
| 140:10.7 (1585.5) След като Иисус и Матей завършиха своя разговор, Симон Зилот попита: “Но, Учителю, всички хора ли са синове Божии?” И Иисус отговори: “Да, Симон, всички хора са синове Божии и това е тази блага вест, която ви предстои да възвестите.” Но апостолите бяха неспособни да постигнат такова учение; това съобщение беше ново, странно и поразително. Именно поради своето желание да внуши тази истина на апостолите Иисус учеше своите последователи да се отнасят към всички хора като към свои братя. | 140:10.7 (1585.5) After Jesus and Matthew had finished talking, Simon Zelotes asked, “But, Master, are all men the sons of God?” And Jesus answered: “Yes, Simon, all men are the sons of God, and that is the good news you are going to proclaim.” But the apostles could not grasp such a doctrine; it was a new, strange, and startling announcement. And it was because of his desire to impress this truth upon them that Jesus taught his followers to treat all men as their brothers. |
| 140:10.8 (1585.6) В отговор на въпрос, зададен от Андрей, Учителят разясни, че моралът на неговото учение е неотделим от религията на неговия живот. Той учеше на морал, изхождайки не от природата на човека, а от неговото отношение към Бога. | 140:10.8 (1585.6) In response to a question asked by Andrew, the Master made it clear that the morality of his teaching was inseparable from the religion of his living. He taught morality, not from the nature of man, but from the relation of man to God. |
| 140:10.9 (1585.7) Йоан попита Иисус: “Учителю, какво е Царство небесно?” Иисус отговори: “Царството небесно се състои от три основни неща: първо, признаване на факта на пълновластието на Бога; второ, вяра в истината на синовството по отношение към Бога; и трето — вяра в плодотворността на висшето човешко желание да изпълниш Божията воля — да станеш подобен на Бога. И благата вест на Евангелието се заключава в това, че благодарение на своята вяра всеки смъртен може да придобие всички тези необходими за спасението неща.” | 140:10.9 (1585.7) John asked Jesus, “Master, what is the kingdom of heaven?” And Jesus answered: “The kingdom of heaven consists in these three essentials: first, recognition of the fact of the sovereignty of God; second, belief in the truth of sonship with God; and third, faith in the effectiveness of the supreme human desire to do the will of God—to be like God. And this is the good news of the gospel: that by faith every mortal may have all these essentials of salvation.” |
| 140:10.10 (1586.1) Седмицата на очакването беше към края си и те се приготвиха да тръгнат за Йерусалим на следващия ден. | 140:10.10 (1586.1) And now the week of waiting was over, and they prepared to depart on the morrow for Jerusalem. |