Документ 146	Paper 146
Първото проповедническо пътешествие по Галилея	First Preaching Tour of Galilee
146:0.1 (1637.1) ПЪРВОТО пътешествие по Галилея с публични проповеди започна в неделя, 18 януари 28 година от н.е., и продължи около два месеца, завършвайки на 17 март със завръщане в Капернаум. По време на това пътешествие Иисус и дванадесетте апостоли, на които помагаха бившите апостоли на Йоан Кръстител, проповядваха Евангелието и кръщаваха вярващите в Римон, Йотапата, Рама, Завулон, Ирон, Гишала, Хоразин, Мадон, Кана, Наин и Ендор. В тези градове те спираха и учеха, докато в множество по-малки градове провъзгласяваха Евангелието за Царството, без да остават в тях.	146:0.1 (1637.1) THE first public preaching tour of Galilee began on Sunday, January 18, a.d. 28, and continued for about two months, ending with the return to Capernaum on March 17. On this tour Jesus and the twelve apostles, assisted by the former apostles of John, preached the gospel and baptized believers in Rimmon, Jotapata, Ramah, Zebulun, Iron, Gischala, Chorazin, Madon, Cana, Nain, and Endor. In these cities they tarried and taught, while in many other smaller towns they proclaimed the gospel of the kingdom as they passed through.
146:0.2 (1637.2) Иисус за прът път разреши на своите съратници да проповядват без ограничения. По време на това пътешествие той ги предупреди само в три случая, като ги посъветва да се държат по-далеч от Назарет и да бъдат внимателни, преминавайки през Капернаум и Тивериада. Съзнанието за това, че те са свободни да проповядват и учат без забрани, беше източник на огромно удовлетворение за апостолите и те изцяло се посветиха на проповедта на Евангелието, на помощ на болните и на кръщаване на вярващите, правейки това с огромно усърдие и радост.	146:0.2 (1637.2) This was the first time Jesus permitted his associates to preach without restraint. On this tour he cautioned them on only three occasions; he admonished them to remain away from Nazareth and to be discreet when passing through Capernaum and Tiberias. It was a source of great satisfaction to the apostles at last to feel they were at liberty to preach and teach without restriction, and they threw themselves into the work of preaching the gospel, ministering to the sick, and baptizing believers, with great earnestness and joy.
1. Проповедта в Римон ^top	1. Preaching at Rimmon ^top
146:1.1 (1637.3) Някога неголям град, Римон се покланяше на вавилонския бог на въздуха — Раман. Много от ранните вавилонски и последващите зороастрийски учения все още бяха част от вярванията на римоняните; затова Иисус и двадесет и четиримата апостоли посветиха много време за разясняването на разликите на тези древни вярвания от новото Евангелие за Царството. Тук Петър изнесе една от своите най-добри ранни проповеди — “Аарон и златният телец”.	146:1.1 (1637.3) The small city of Rimmon had once been dedicated to the worship of a Babylonian god of the air, Ramman. Many of the earlier Babylonian and later Zoroastrian teachings were still embraced in the beliefs of the Rimmonites; therefore did Jesus and the twenty-four devote much of their time to the task of making plain the difference between these older beliefs and the new gospel of the kingdom. Peter here preached one of the great sermons of his early career on “Aaron and the Golden Calf.”
146:1.2 (1637.4) Макар че много жители на Римон повярваха в учението на Иисус, в последващите години те доставиха немалко неприятности на своите събратя. За краткия промеждутък от време, падащ се на едно поколение, е трудно да се превърнат тези, които обожествяват силата на природата, в истински членове на братството — в поклонници на духовния идеал.	146:1.2 (1637.4) Although many of the citizens of Rimmon became believers in Jesus’ teachings, they made great trouble for their brethren in later years. It is difficult to convert nature worshipers to the full fellowship of the adoration of a spiritual ideal during the short space of a single lifetime.
146:1.3 (1637.5) Много от най-добрите идеи на Вавилон и Персия за светлината и мрака, доброто и злото, времето и вечността бяха впоследствие включени в така нареченото християнство, което направи християнските учения по-приемливи за народите на Близкия изток. По такъв начин включването на много теории на Платон за идеалния дух или за невидимите прототипи на всички видими и материални неща в този си вид, в който бяха по-късно приспособени към Филон и юдаизма, направи християнските учения на Павел по-приемливи за западните гърци.	146:1.3 (1637.5) Many of the better of the Babylonian and Persian ideas of light and darkness, good and evil, time and eternity, were later incorporated in the doctrines of so-called Christianity, and their inclusion rendered the Christian teachings more immediately acceptable to the peoples of the Near East. In like manner, the inclusion of many of Plato’s theories of the ideal spirit or invisible patterns of all things visible and material, as later adapted by Philo to the Hebrew theology, made Paul’s Christian teachings more easy of acceptance by the western Greeks.
146:1.4 (1637.6) Тодан за пръв път чу Евангелието за Царството именно в Римон и впоследствие пренесе тази идея в Месопотамия и далеч отвъд нейните предели. Той беше сред първите проповедници на благата вест отвъд Ефрат.	146:1.4 (1637.6) It was at Rimmon that Todan first heard the gospel of the kingdom, and he later carried this message into Mesopotamia and far beyond. He was among the first to preach the good news to those who dwelt beyond the Euphrates.
2. В Йотапата ^top	2. At Jotapata ^top
146:2.1 (1638.1) Макар че простите хора на Йотапата охотно слушаха Иисус и неговите апостоли и много от тях приеха Евангелието за Царството, посещението на Йотапата беше отбелязано преди всичко с речта на Иисус пред двадесет и четиримата апостоли, която той произнесе във втората вечер на тяхното пребиваване в това градче. Натанаил се обърка в ученията на Иисус за молитвата, благодарността и поклонението и в отговор на неговия въпрос Иисус даде най-подробно тълкуване на своето учение. Резюмирайки неговата реч на съвременен език, можем да отделим следните моменти:	146:2.1 (1638.1) While the common people of Jotapata heard Jesus and his apostles gladly and many accepted the gospel of the kingdom, it was the discourse of Jesus to the twenty-four on the second evening of their sojourn in this small town that distinguishes the Jotapata mission. Nathaniel was confused in his mind about the Master’s teachings concerning prayer, thanksgiving, and worship, and in response to his question Jesus spoke at great length in further explanation of his teaching. Summarized in modern phraseology, this discourse may be presented as emphasizing the following points:
146:2.2 (1638.2) 1. Съзнателният и упорит стремеж към порока в сърцето на човека постепенно унищожава молитвената връзка на човешката душа с духовните контури, позволяващи на човека да общува със своя Творец. Разбира се, Бог чува молбата на Своето дете, но когато човешкото сърце преднамерено и упорито изповядва порочни представи, се извършва постепенна загуба на личното общуване на земното дете с неговия небесен Баща.	146:2.2 (1638.2) 1. The conscious and persistent regard for iniquity in the heart of man gradually destroys the prayer connection of the human soul with the spirit circuits of communication between man and his Maker. Naturally God hears the petition of his child, but when the human heart deliberately and persistently harbors the concepts of iniquity, there gradually ensues the loss of personal communion between the earth child and his heavenly Father.
146:2.3 (1638.3) 2. Молитвата, която е несъвместима с известните и утвърдени закони на Бога, е отвратителна за Райските Божества. Ако човек не желае да слуша Боговете, говорещи със Своето творение по законите на духа, разума и материята, то самият акт на подобно преднамерено и съзнателно презрение от страна на създанието прави духовните личности глухи за личните молби на такива неподчиняващи се на законите и непокорни смъртни. Иисус напомни на своите апостоли думите на пророк Захария: “Но те не желаеха да се вслушат, отвърнаха се от Мен и си запушиха ушите, за да не слушат. А и сърцата свои направиха твърди като камък, за да не чуват законите и думите, които изпратих чрез Своя Дух и възвестих чрез устата на пророците; затова резултат от тяхната зла умисъл стана огромен гняв, който се стовари върху техните престъпни глави. И беше така, че те плачеха, но нито едно ухо не беше открито за тях.” След това Иисус цитира изказване на мъдреца: “Ако човек се отказва да следва наставленията на божествения закон, то даже неговата молитва ще бъде отвратителна.”	146:2.3 (1638.3) 2. That prayer which is inconsistent with the known and established laws of God is an abomination to the Paradise Deities. If man will not listen to the Gods as they speak to their creation in the laws of spirit, mind, and matter, the very act of such deliberate and conscious disdain by the creature turns the ears of spirit personalities away from hearing the personal petitions of such lawless and disobedient mortals. Jesus quoted to his apostles from the Prophet Zechariah: “But they refused to hearken and pulled away the shoulder and stopped their ears that they should not hear. Yes, they made their hearts adamant like a stone, lest they should hear my law and the words which I sent by my spirit through the prophets; therefore did the results of their evil thinking come as a great wrath upon their guilty heads. And so it came to pass that they cried for mercy, but there was no ear open to hear.” And then Jesus quoted the proverb of the wise man who said: “He who turns away his ear from hearing the divine law, even his prayer shall be an abomination.”
146:2.4 (1638.4) 3. Отваряйки канала за общуване на човека с Бога от страна на човека, смъртните веднага придобиват достъп до неспирния поток от божествена помощ към създанията в световете. Когато човек чува как в неговото сърце говори гласът на Божия Дух, неотменима част от такъв опит е фактът, че Бог едновременно чува молитвата на човека. По такъв безпогрешен начин става и опрощаването на греха. Небесният Баща ви е простил още преди вие да си помислите за подобна прошка, но такава прошка възниква във вашия личен религиозен опит едва тогава, когато вие прощавате на вашите събратя. Прошката на Бога като факт не зависи от вашата прошка към своите ближни, но в опита тя е свързана именно с такова условие. Така фактът на синхронността между човешката и божествената прошка намери отражение и връзка с молитвата, на която Иисус научи апостолите.	146:2.4 (1638.4) 3. By opening the human end of the channel of the God-man communication, mortals make immediately available the ever-flowing stream of divine ministry to the creatures of the worlds. When man hears God’s spirit speak within the human heart, inherent in such an experience is the fact that God simultaneously hears that man’s prayer. Even the forgiveness of sin operates in this same unerring fashion. The Father in heaven has forgiven you even before you have thought to ask him, but such forgiveness is not available in your personal religious experience until such a time as you forgive your fellow men. God’s forgiveness in fact is not conditioned upon your forgiving your fellows, but in experience it is exactly so conditioned. And this fact of the synchrony of divine and human forgiveness was thus recognized and linked together in the prayer which Jesus taught the apostles.
146:2.5 (1638.5) 4. Във вселената действа основополагащият закон на правосъдието, който не може да бъде заобиколен с милосърдие. На изцяло егоистичното създание от пространствено-времевите светове е недостъпно чуждото за користта великолепие на Рая. Даже безкрайната любов на Бога не може да го застави да приеме вечния живот, ако смъртното създание реши иначе. Посвещението на милосърдието е огромно по своя обхват, но в крайна сметка съществува правосъдие, което не може да отмени даже съединената с милосърдието любов. Иисус отново цитира свещените книги на юдеите: “Аз виках, но вие се отказахте да чуете; Аз ви протегнах ръка, но вие отказахте помощта Ми. Вие отхвърлихте всички Мои съвети и не приехте Моите упреци, и вашето метежно отношение неизбежно ще доведе до това, да Ме викате, но да не чуете отговор. Отхвърляйки пътя на живота, усърдно ще Ме търсите в дните на вашите страдания, но няма да Ме намерите.”	146:2.5 (1638.5) 4. There is a basic law of justice in the universe which mercy is powerless to circumvent. The unselfish glories of Paradise are not possible of reception by a thoroughly selfish creature of the realms of time and space. Even the infinite love of God cannot force the salvation of eternal survival upon any mortal creature who does not choose to survive. Mercy has great latitude of bestowal, but, after all, there are mandates of justice which even love combined with mercy cannot effectively abrogate. Again Jesus quoted from the Hebrew scriptures: “I have called and you refused to hear; I stretched out my hand, but no man regarded. You have set at naught all my counsel, and you have rejected my reproof, and because of this rebellious attitude it becomes inevitable that you shall call upon me and fail to receive an answer. Having rejected the way of life, you may seek me diligently in your times of suffering, but you will not find me.”
146:2.6 (1639.1) 5. Този, който желае милосърдие, трябва да бъде милосърден; не съдете, за да не бъдете съдени. С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени. Милосърдието не отменя цялата справедливост във вселената. В крайна сметка се потвърди истината: “Който остане глух към воплите на бедните, той някога и сам ще моли за помощ — и няма да бъде чут от никого.” Искреността на всяка молитва е увереността в това, че тя е чута; духовната мъдрост и вселенската състоятелност на всяка молба определя времето, метода и мярката на отговора. Мъдрият баща не отговаря буквално на глупавите молитви на своите невежи и неопитни деца, макар че децата могат да получат голямо удоволствие и действително душевно удовлетворение, обръщайки се с такива абсурдни молби.	146:2.6 (1639.1) 5. They who would receive mercy must show mercy; judge not that you be not judged. With the spirit with which you judge others you also shall be judged. Mercy does not wholly abrogate universe fairness. In the end it will prove true: “Whoso stops his ears to the cry of the poor, he also shall some day cry for help, and no one will hear him.” The sincerity of any prayer is the assurance of its being heard; the spiritual wisdom and universe consistency of any petition is the determiner of the time, manner, and degree of the answer. A wise father does not literally answer the foolish prayers of his ignorant and inexperienced children, albeit the children may derive much pleasure and real soul satisfaction from the making of such absurd petitions.
146:2.7 (1639.2) 6. Изцяло посвещавайки себе си на изпълнението на волята на небесния Отец, вие ще получавате отговор на всички свои молби, защото вашите молитви ще съответстват изцяло на волята на Отеца, а волята на Отеца се проявява винаги, по цялата Му необятна вселена. Това, което съответства на желанието на истинския син и на волята на безкрайния Баща, Е. Такава молитва не може да остане без отговор и никаква друга молба не може да бъде напълно удовлетворена.	146:2.7 (1639.2) 6. When you have become wholly dedicated to the doing of the will of the Father in heaven, the answer to all your petitions will be forthcoming because your prayers will be in full accordance with the Father’s will, and the Father’s will is ever manifest throughout his vast universe. What the true son desires and the infinite Father wills IS. Such a prayer cannot remain unanswered, and no other sort of petition can possibly be fully answered.
146:2.8 (1639.3) 7. Вопълът на праведника е вероизповедното действие на Божието дете, което отваря вратите на съкровищницата на Отеца, съдържаща добродетел, истина и милосърдие, и тези благи дарове отдавна очакват синът да ги поиска и да ги използва лично. Молитвата не изменя божественото отношение към човека, но тя действително изменя отношението на човека към неизменния Отец. Проникването до божественото ухо се осигурява именно от мотива на молитвата, а не от социалния, икономически или външен религиозен статут на молещия се.	146:2.8 (1639.3) 7. The cry of the righteous is the faith act of the child of God which opens the door of the Father’s storehouse of goodness, truth, and mercy, and these good gifts have long been in waiting for the son’s approach and personal appropriation. Prayer does not change the divine attitude toward man, but it does change man’s attitude toward the changeless Father. The motive of the prayer gives it right of way to the divine ear, not the social, economic, or outward religious status of the one who prays.
146:2.9 (1639.4) 8. С помощта на молитвата е невъзможно да се съкрати времето и да се преодолеят ограниченията на пространството. Молитвата не може да бъде метод на самовъзвеличаване или осигуряване на несправедливо преимущество през своите събратя. Изцяло егоистичната душа е неспособна да се моли в истинския смисъл на тази дума. Иисус каза: “Нека висше щастие стане за вас Бог, Който непременно ще изпълни искрените желания на вашите сърца.” “Довери се на Господ; вярвай в Него и Той ще направи.” “Защото Господ чува воплите на онеправданите и няма да остане глух към молитвата на бедстващите.”	146:2.9 (1639.4) 8. Prayer may not be employed to avoid the delays of time or to transcend the handicaps of space. Prayer is not designed as a technique for aggrandizing self or for gaining unfair advantage over one’s fellows. A thoroughly selfish soul cannot pray in the true sense of the word. Said Jesus: “Let your supreme delight be in the character of God, and he shall surely give you the sincere desires of your heart.” “Commit your way to the Lord; trust in him, and he will act.” “For the Lord hears the cry of the needy, and he will regard the prayer of the destitute.”
146:2.10 (1639.5) 9. “Аз дойдох от Отеца; затова, ако някога изпитвате съмнения относно това, какво да искате от Отца, помолете мен и аз ще предам вашата молба съгласно вашите действителни потребности и желания и съгласно волята на моя Отец.” Пазете се от голямата опасност — да съсредоточавате молитвите си към себе си. Не се молете много за себе си; молете се повече за духовния растеж на своите събратя. Избягвайте материалистичните молитви; молете се в духа и за богатство от духовни дарове.	146:2.10 (1639.5) 9. “I have come forth from the Father; if, therefore, you are ever in doubt as to what you would ask of the Father, ask in my name, and I will present your petition in accordance with your real needs and desires and in accordance with my Father’s will.” Guard against the great danger of becoming self-centered in your prayers. Avoid praying much for yourself; pray more for the spiritual progress of your brethren. Avoid materialistic praying; pray in the spirit and for the abundance of the gifts of the spirit.
146:2.11 (1639.6) 10. Когато се молите за болните и страдащите, не очаквайте, че вашите молби ще заменят сърдечната и разумна помощ към тях. Молете се за благополучието на своите семейства, другари и приятели, но особено много се молете за онези, които ви проклинат, и възнасяйте изпълнени с любов молби за онези, които ви преследват. “Но аз няма да ви кажа кога е нужно да се молите. Само пребиваващият във вас дух може да ви подтикне да произнесете тези молби, които изразяват вашата вътрешна връзка с Бащата на духовете.”	146:2.11 (1639.6) 10. When you pray for the sick and afflicted, do not expect that your petitions will take the place of loving and intelligent ministry to the necessities of these afflicted ones. Pray for the welfare of your families, friends, and fellows, but especially pray for those who curse you, and make loving petitions for those who persecute you. “But when to pray, I will not say. Only the spirit that dwells within you may move you to the utterance of those petitions which are expressive of your inner relationship with the Father of spirits.”
146:2.12 (1640.1) 11. Мнозина прибягват към молитвата, едва когато попаднат в беда. Такава практика е безсмислена и подвеждаща. Разбира се, вие постъпвате правилно, ако не намирайки покой, се обърнете към молитвата, но не трябва да забравяте да говорите като син с Баща си даже тогава, когато в душата ви цари покой. Нека вашите молби винаги бъдат тайни. Не позволявайте на хората да слушат вашите лични молитви. Благодарствените молебени са уместни за група вярващи, но молитвата на душата е лично дело. Съществува само една форма на молитвата, която е уместна за всички Божии деца: “Каквото и да стане, да бъде волята Ти.”	146:2.12 (1640.1) 11. Many resort to prayer only when in trouble. Such a practice is thoughtless and misleading. True, you do well to pray when harassed, but you should also be mindful to speak as a son to your Father even when all goes well with your soul. Let your real petitions always be in secret. Do not let men hear your personal prayers. Prayers of thanksgiving are appropriate for groups of worshipers, but the prayer of the soul is a personal matter. There is but one form of prayer which is appropriate for all God’s children, and that is: “Nevertheless, your will be done.”
146:2.13 (1640.2) 12. Всички, които са повярвали в това Евангелие, трябва искрено да се молят за разширяване на Царството небесно. От всички молитви, приведени в юдейските Писания, Иисус най-одобрително се отзова за следната молба на Псалмопевеца: “Вложи в моето сърце чистота, о, Боже, и направи отново прав моя дух. Очисти ме от тайните ми грехове и опази своя слуга от високомерно беззаконие.” Иисус подробно се спря на отношението на молитвата към лекомислената и оскърбителна реч, цитирайки: “Стража постави, о, Господи, в моята уста, за да следи за дверите на моята уста.” “Човешкият език, каза Иисус, е орган, който малцина могат да укротят, но духът е способен да превърне този неверен орган в добър глас на търпимост и във въодушевяващ слуга на милосърдието.”	146:2.13 (1640.2) 12. All believers in this gospel should pray sincerely for the extension of the kingdom of heaven. Of all the prayers of the Hebrew scriptures he commented most approvingly on the petition of the Psalmist: “Create in me a clean heart, O God, and renew a right spirit within me. Purge me from secret sins and keep back your servant from presumptuous transgression.” Jesus commented at great length on the relation of prayer to careless and offending speech, quoting: “Set a watch, O Lord, before my mouth; keep the door of my lips.” “The human tongue,” said Jesus, “is a member which few men can tame, but the spirit within can transform this unruly member into a kindly voice of tolerance and an inspiring minister of mercy.”
146:2.14 (1640.3) 13. Иисус учеше, че молитвата за божественото водачество по пътищата на земния живот е следваща по важност след молбата за узнаване волята на Отца. Фактически това означава молитва за божествена мъдрост. Иисус никога не е учил, че молитвата може да даде на човека знания и специални умения. Но той действително учеше, че молитвата е един от факторите за повишаване чувствителността на човека към присъствието на божествения дух. Когато Иисус учеше своите съратници да се молят в духа и в истината, той обясняваше, че има предвид да се молиш искрено и съгласно личната си просветеност, да се молиш от все сърце, разумно, сериозно и настойчиво.	146:2.14 (1640.3) 13. Jesus taught that the prayer for divine guidance over the pathway of earthly life was next in importance to the petition for a knowledge of the Father’s will. In reality this means a prayer for divine wisdom. Jesus never taught that human knowledge and special skill could be gained by prayer. But he did teach that prayer is a factor in the enlargement of one’s capacity to receive the presence of the divine spirit. When Jesus taught his associates to pray in the spirit and in truth, he explained that he referred to praying sincerely and in accordance with one’s enlightenment, to praying wholeheartedly and intelligently, earnestly and steadfastly.
146:2.15 (1640.4) 14. Иисус предупреди своите последователи да не мислят, че натруфените повторения, изисканите изрази, постът, самоналожените наказания или жертвоприношенията ще направят техните молитви по-ефективни. Но той действително подбуждаше своите вярващи да използват молитвата като средство за възход чрез благодарност към истинското поклонение. Иисус съжаляваше, че в молитвите и в поклоненията на неговите последователи има толкова малко от духа на благодарността. По този повод той цитира от Писанията: „Добре е да благославям Господа и да пея хвалби за името на Всевишния, всяка сутрин да бъда благодарен за Неговото милосърдие и всяка вечер — за Неговата вярност, защото Бог ми доставя радост със Своя труд. Ще благодаря за всичко съгласно волята Божия.”	146:2.15 (1640.4) 14. Jesus warned his followers against thinking that their prayers would be rendered more efficacious by ornate repetitions, eloquent phraseology, fasting, penance, or sacrifices. But he did exhort his believers to employ prayer as a means of leading up through thanksgiving to true worship. Jesus deplored that so little of the spirit of thanksgiving was to be found in the prayers and worship of his followers. He quoted from the Scriptures on this occasion, saying: “It is a good thing to give thanks to the Lord and to sing praises to the name of the Most High, to acknowledge his loving-kindness every morning and his faithfulness every night, for God has made me glad through his work. In everything I will give thanks according to the will of God.”
146:2.16 (1640.5) 15. И след това Иисус каза: “Не е нужно постоянно и прекомерно да се безпокоите за своите обичайни потребности. Не се тревожете за проблемите на своето земно съществуване, но във всички тези неща, в молитва и молби, в духа на искрена благодарност разкривайте своите нужди пред небесния Отец.” След това той цитира от Писанията: “Аз ще славя името Божие в песни и ще превъзнасям Неговото име в благодарствен молебен. И това ще зарадва Господа много повече, отколкото принесеният в жертва вол с рогата и копитата си.”	146:2.16 (1640.5) 15. And then Jesus said: “Be not constantly overanxious about your common needs. Be not apprehensive concerning the problems of your earthly existence, but in all these things by prayer and supplication, with the spirit of sincere thanksgiving, let your needs be spread out before your Father who is in heaven.” Then he quoted from the Scriptures: “I will praise the name of God with a song and will magnify him with thanksgiving. And this will please the Lord better than the sacrifice of an ox or bullock with horns and hoofs.”
146:2.17 (1641.1) 16. Иисус учеше своите последователи, че след възнасяне на молитва към Отеца следва да останете в състояние на мълчалива възприемчивост, за да предоставите на вътрешния дух по-добра възможност за разговор с неговата слушаща душа. Духът на Отеца по-успешно от всичко говори с човека тогава, когато човешкият разум е в състояние на истинско поклонение. Ние се покланяме на Бога с помощта на пребиваващия в нас Дух на Отеца и посредством просветляването на човешкия разум, който се приобщава към истината. Поклонението, учеше Иисус, прави покланящия се все повече приличащ на съществото, което е обект на поклонението. Поклонението е преобразуващ опит, посредством който крайното постепенно се приближава и в резултат постига присъствието на Безкрайното.	146:2.17 (1641.1) 16. Jesus taught his followers that, when they had made their prayers to the Father, they should remain for a time in silent receptivity to afford the indwelling spirit the better opportunity to speak to the listening soul. The spirit of the Father speaks best to man when the human mind is in an attitude of true worship. We worship God by the aid of the Father’s indwelling spirit and by the illumination of the human mind through the ministry of truth. Worship, taught Jesus, makes one increasingly like the being who is worshiped. Worship is a transforming experience whereby the finite gradually approaches and ultimately attains the presence of the Infinite.
146:2.18 (1641.2) Иисус разкри на своите апостоли също така и много истини относно общуването на човека с Бога, но малцина от тях можаха напълно да осъзнаят неговото учение.	146:2.18 (1641.2) And many other truths did Jesus tell his apostles about man’s communion with God, but not many of them could fully encompass his teaching.
3. Спирането в Рама ^top	3. The Stop at Ramah ^top
146:3.1 (1641.3) В Рама Иисус проведе паметна беседа с престарял гръцки философ, който учеше, че науката и философията са достатъчни за удовлетворяването на потребностите, възникващи в човешкия опит. Иисус търпеливо и благожелателно изслуша този гръцки учител и в много неща се съгласи с истинността на казаното от него, но когато гъркът завърши, Иисус посочи, че в своето обсъждане на човешкото съществуване той не е могъл да обясни “откъде, защо и накъде”, и добави: “Откъдето спирате вие, оттам започваме ние. Религията е предназначеното за човешката душа откровение за духовните реалности, които никога не би се отдало да бъдат открити и изцяло обхванати само с единия разум. Интелектуалните стремежи могат да открият фактите на живота, но Евангелието за Царството разкрива истините на битието. Ти говореше за материалните сенки на истината; готов ли си да изслушаш моя разказ за вечните и духовни реалности, които пораждат тези преходни временни сенки на материалните факти на смъртното съществуване?” Повече от час Иисус учеше този грък на спасителните истини на Евангелието за Царството. Старият философ се оказа възприемчив към подхода на Учителя и бидейки действително обективен в сърцето си човек, бързо повярва в това Евангелие на спасението.	146:3.1 (1641.3) At Ramah Jesus had the memorable discussion with the aged Greek philosopher who taught that science and philosophy were sufficient to satisfy the needs of human experience. Jesus listened with patience and sympathy to this Greek teacher, allowing the truth of many things he said but pointing out that, when he was through, he had failed in his discussion of human existence to explain “whence, why, and whither,” and added: “Where you leave off, we begin. Religion is a revelation to man’s soul dealing with spiritual realities which the mind alone could never discover or fully fathom. Intellectual strivings may reveal the facts of life, but the gospel of the kingdom unfolds the truths of being. You have discussed the material shadows of truth; will you now listen while I tell you about the eternal and spiritual realities which cast these transient time shadows of the material facts of mortal existence?” For more than an hour Jesus taught this Greek the saving truths of the gospel of the kingdom. The old philosopher was susceptible to the Master’s mode of approach, and being sincerely honest of heart, he quickly believed this gospel of salvation.
146:3.2 (1641.4) Апостолите бяха донякъде обезкуражени от откритото съгласие на Иисус с много от твърденията на гърка, но по-късно, когато останаха сами, Иисус им каза: “Деца мои, не се удивлявайте на моето толерантно отношение към философията на гърка. Истинската и неподправена вътрешна увереност ни най-малко не се бои от вътрешен анализ, както не отхвърля и истината и честната критика. Винаги помнете, че нетърпимостта е маската, под която се скриват тайните съмнения в истинността на убежденията. Ако човек е абсолютно убеден в това, в което вярва от все сърце, то него никога няма да го вълнува отношението на неговия ближен. Мъжеството е безкомпромисно честна увереност на създанието в предмета на своята вяра. Искрените хора не се боят от критичното разглеждане на своите истински убеждения и благородни идеи.”	146:3.2 (1641.4) The apostles were a bit disconcerted by the open manner of Jesus’ assent to many of the Greek’s propositions, but Jesus afterward privately said to them: “My children, marvel not that I was tolerant of the Greek’s philosophy. True and genuine inward certainty does not in the least fear outward analysis, nor does truth resent honest criticism. You should never forget that intolerance is the mask covering up the entertainment of secret doubts as to the trueness of one’s belief. No man is at any time disturbed by his neighbor’s attitude when he has perfect confidence in the truth of that which he wholeheartedly believes. Courage is the confidence of thoroughgoing honesty about those things which one professes to believe. Sincere men are unafraid of the critical examination of their true convictions and noble ideals.”
146:3.3 (1641.5) През втората вечер в Рама Тома зададе на Иисус следния въпрос: “Учителю, как новообърнатият в твоето учение може действително да знае истинността на това Евангелие за Царството и да бъде истински убеден в него?”	146:3.3 (1641.5) On the second evening at Ramah, Thomas asked Jesus this question: “Master, how can a new believer in your teaching really know, really be certain, about the truth of this gospel of the kingdom?”
146:3.4 (1641.6) Иисус отговори на Тома: “Вашата увереност в това, че сте влезли в Царството — семейството на Отеца, и в това, че ще придобиете вечно спасение заедно с децата на Царството, изцяло се отнася към личния опит, към вярата в словото на истината. Духовната убеденост е равна на вашия личен религиозен опит в сферата на вечните реалности на божествената истина; иначе казано, тя съответства на вашето интелектуално разбиране на реалността на истината в съчетание с духовната вяра и за сметка на вашите искрени съмнения.	146:3.4 (1641.6) And Jesus said to Thomas: “Your assurance that you have entered into the kingdom family of the Father, and that you will eternally survive with the children of the kingdom, is wholly a matter of personal experience—faith in the word of truth. Spiritual assurance is the equivalent of your personal religious experience in the eternal realities of divine truth and is otherwise equal to your intelligent understanding of truth realities plus your spiritual faith and minus your honest doubts.
146:3.5 (1642.1) Синът по природата е надарен с живота на Отеца. Надарени с живия дух на Отеца, вие сте синове Божии. След живота в плът в материалния свят вие продължавате да живеете, тъй като сте съединени с живия дух на Отеца, с дара на вечния живот. Действително, много притежаваха този живот преди да дойда от моя Отец и още много получиха този дух, защото повярваха на моето слово; но аз казвам: когато се върна при Отеца, той ще изпрати Своя дух в сърцата на всички хора.	146:3.5 (1642.1) “The Son is naturally endowed with the life of the Father. Having been endowed with the living spirit of the Father, you are therefore sons of God. You survive your life in the material world of the flesh because you are identified with the Father’s living spirit, the gift of eternal life. Many, indeed, had this life before I came forth from the Father, and many more have received this spirit because they believed my word; but I declare that, when I return to the Father, he will send his spirit into the hearts of all men.
146:3.6 (1642.2) Макар че вие не виждате как божественият дух действа във вашия разум, съществува практически метод за определяне на тази степен, в която вие сте предали управлението на вашите душевни сили на наставлението и ръководството на пребиваващия във вас дух на небесния Отец, и това е степента на вашата любов към своите събратя. Духът на Отеца носи в себе си любовта на Отеца и когато доминира у човека, той неизменно води към поклонение на Божеството и любвеобилно отношение към своите ближни. Отначало вие вярвате, че сте синове Божии затова, защото моето учение ви е помогнало по-добре да осъзнаете вътрешните повели на пребиваващото във вас духовно присъствие на нашия Отец; но скоро Духът на Истината ще бъде излят върху всяка плът и той ще живее сред хората, и ще учи всички хора така, както аз живея сега сред вас и ви говоря думите на истината. И този Дух на Истината, обръщайки се към духовните способности на вашите души, ще ви помогне да разберете, че вие сте синовете Божии. Той ще служи като вярно доказателство, че във вас пребивава духовното присъствие на Отеца — вашият дух, който към това време ще живее във всички хора, както днес живее в някои, и ви казва, че вие действително сте синовете Божии.	146:3.6 (1642.2) “While you cannot observe the divine spirit at work in your minds, there is a practical method of discovering the degree to which you have yielded the control of your soul powers to the teaching and guidance of this indwelling spirit of the heavenly Father, and that is the degree of your love for your fellow men. This spirit of the Father partakes of the love of the Father, and as it dominates man, it unfailingly leads in the directions of divine worship and loving regard for one’s fellows. At first you believe that you are sons of God because my teaching has made you more conscious of the inner leadings of our Father’s indwelling presence; but presently the Spirit of Truth shall be poured out upon all flesh, and it will live among men and teach all men, even as I now live among you and speak to you the words of truth. And this Spirit of Truth, speaking for the spiritual endowments of your souls, will help you to know that you are the sons of God. It will unfailingly bear witness with the Father’s indwelling presence, your spirit, then dwelling in all men as it now dwells in some, telling you that you are in reality the sons of God.
146:3.7 (1642.3) Всяко земно дете, следващо повелите на този дух, в резултат ще узнае волята Божия, а този, който се подчини на волята на моя Отец, ще живее вечно. Пътят от земния живот към вечността не ви е разяснен, но го има и винаги го е имало, и аз съм дошъл, за да направя този път нов и жив. Този, който встъпи в Царството, веднага придобива вечен живот — той никога няма да загине. Но много от това вие ще разберете по-добре, след като се върна при Отеца и успеете да видите вашия днешен опит в ретроспекция.”	146:3.7 (1642.3) “Every earth child who follows the leading of this spirit shall eventually know the will of God, and he who surrenders to the will of my Father shall abide forever. The way from the earth life to the eternal estate has not been made plain to you, but there is a way, there always has been, and I have come to make that way new and living. He who enters the kingdom has eternal life already—he shall never perish. But much of this you will the better understand when I shall have returned to the Father and you are able to view your present experiences in retrospect.”
146:3.8 (1642.4) И всички, които чуха тези благословени слова, бяха премного утешени. Еврейските учения бяха объркани и неточни в това, което се отнасяше до спасяването на праведниците, и затова тези напълно определени и недвусмислени думи за вечно спасение на всички истински вярващи придадоха сила на последователите на Иисус и ги въодушевиха.	146:3.8 (1642.4) And all who heard these blessed words were greatly cheered. The Jewish teachings had been confused and uncertain regarding the survival of the righteous, and it was refreshing and inspiring for Jesus’ followers to hear these very definite and positive words of assurance about the eternal survival of all true believers.
146:3.9 (1642.5) Апостолите както преди проповядваха и кръщаваха вярващите и продължаваха практиката да ходят по къщите, да утешават отхвърлените и да помагат на болните и страдащите. Апостолската организация беше разширена: с всеки от апостолите на Иисус се трудеше един от апостолите на Йоан; Абнер беше партньор на Андрей; и такава структура се запазваше дотогава, докато не се отправиха към Йерусалим за поредната Пасха.	146:3.9 (1642.5) The apostles continued to preach and baptize believers, while they kept up the practice of visiting from house to house, comforting the downcast and ministering to the sick and afflicted. The apostolic organization was expanded in that each of Jesus’ apostles now had one of John’s as an associate; Abner was the associate of Andrew; and this plan prevailed until they went down to Jerusalem for the next Passover.
146:3.10 (1642.6) Специалните наставления, дадени от Иисус по време на тяхното пребиваване в Завулон, се отнасяха, на първо място, до по-нататъшното обсъждане на взаимните задължения, налагани от Царството, и включваха положения, призвани да прояснят различията между личния религиозен опит и духа на съгласието, присъщ на социалните религиозни задължения. Това беше един от тези редки случаи, когато Учителят обсъждаше социалните аспекти на религията. В продължение на целия си земен живот Иисус не даде на своите последователи почти никакви наставления относно социализацията на религията.	146:3.10 (1642.6) The special instruction given by Jesus during their stay at Zebulun had chiefly to do with further discussions of the mutual obligations of the kingdom and embraced teaching designed to make clear the differences between personal religious experience and the amities of social religious obligations. This was one of the few times the Master ever discussed the social aspects of religion. Throughout his entire earth life Jesus gave his followers very little instruction regarding the socialization of religion.
146:3.11 (1643.1) Населението на Завулон беше смесено; то не можеше да се нарече нито юдейско, нито езическо. Малцина от тези хора действително вярваха в Иисус независимо от това, че бяха чували за изцелението на болните в Капернаум.	146:3.11 (1643.1) In Zebulun the people were of a mixed race, hardly Jew or gentile, and few of them really believed in Jesus, notwithstanding they had heard of the healing of the sick at Capernaum.
4. Евангелието в Ирон ^top	4. The Gospel at Iron ^top
146:4.1 (1643.2) В Ирон, както и в много други градове и села в Галилея и Юдея, имаше синагога и в началото на своето служене Иисус обикновено се изказваше в тези синагоги в съботните дни. Понякога той говореше на сутрешното богослужение, а Петър или един от другите апостоли проповядваха следобед. Освен това Иисус и апостолите често учеха и проповядваха на вечерните събрания в синагогите в празничните дни. Макар че религиозните вождове на Йерусалим ставаха все по-враждебни към Иисус, тяхното непосредствено влияние не се разпространяваше отвъд пределите на синагогите на Йерусалим. Едва по-късно им се отдаде толкова широко да настроят против Иисус народа, че почти всички синагоги затвориха своите врати пред неговото учение. Засега всички синагоги на Галилея и Юдея бяха отворени за него.	146:4.1 (1643.2) At Iron, as in many of even the smaller cities of Galilee and Judea, there was a synagogue, and during the earlier times of Jesus’ ministry it was his custom to speak in these synagogues on the Sabbath day. Sometimes he would speak at the morning service, and Peter or one of the other apostles would preach at the afternoon hour. Jesus and the apostles would also often teach and preach at the weekday evening assemblies at the synagogue. Although the religious leaders at Jerusalem became increasingly antagonistic toward Jesus, they exercised no direct control over the synagogues outside of that city. It was not until later in Jesus’ public ministry that they were able to create such a widespread sentiment against him as to bring about the almost universal closing of the synagogues to his teaching. At this time all the synagogues of Galilee and Judea were open to him.
146:4.2 (1643.3) В Ирон имаше големи за онова време мини и тъй като Иисус никога не беше живял живот на миньор, докато се намираха в Ирон, голяма част от своето време той прекарваше в мините. Докато апостолите посещаваха домове и проповядваха на обществени места, Иисус работеше в мините заедно с подземните работници. Славата на Иисус като изцелител достигна даже това глухо селище и много болни и страдащи очакваха от него помощ — и много получиха огромна полза от неговата изцеляваща опека. Но в нито един от тези случаи Учителят не извърши така нареченото чудо освен при излекуването на прокажения.	146:4.2 (1643.3) Iron was the site of extensive mineral mines for those days, and since Jesus had never shared the life of the miner, he spent most of his time, while sojourning at Iron, in the mines. While the apostles visited the homes and preached in the public places, Jesus worked in the mines with these underground laborers. The fame of Jesus as a healer had spread even to this remote village, and many sick and afflicted sought help at his hands, and many were greatly benefited by his healing ministry. But in none of these cases did the Master perform a so-called miracle of healing save in that of the leper.
146:4.3 (1643.4) В късния следобед, когато на третия ден от своето пребиваване в Ирон Иисус се връщаше от мините, на път към своето жилище той случайно мина по тясна странична уличка и се оказа редом с окаяната колиба на прокажен. Чул за славата на Иисус като целител, нещастният реши да се обърне към него, когато той преминаваше край неговата врата. Падайки на колене пред него, той каза: “Господи, ако само поискаш, ти можеш да ме очистиш. Аз слушах проповедта на твоите учители и бих искал да вляза в Царството, ако мога да се очистя.” Прокаженият говореше така, защото сред евреите на прокажените се забраняваше даже да посещават синагогата и въобще да вземат участие в публични богослужения. Този човек действително вярваше, че не може да бъде приет в бъдещото Царство, докато не се излекува от проказата. И когато Иисус видя неговите страдания и чу думите му, в които звучеше твърда вяра, неговото човешко сърце беше трогнато и божественият разум се отзова на страданието. Когато Иисус го погледна, човекът падна ничком, превъзнасяйки Учителя. След това Иисус протегна своята ръка и докосвайки се до него, каза: “Искам — очисти се.” И той веднага стана чист; повече не страдаше от проказа.	146:4.3 (1643.4) Late on the afternoon of the third day at Iron, as Jesus was returning from the mines, he chanced to pass through a narrow side street on his way to his lodging place. As he drew near the squalid hovel of a certain leprous man, the afflicted one, having heard of his fame as a healer, made bold to accost him as he passed his door, saying as he knelt before him: “Lord, if only you would, you could make me clean. I have heard the message of your teachers, and I would enter the kingdom if I could be made clean.” And the leper spoke in this way because among the Jews lepers were forbidden even to attend the synagogue or otherwise engage in public worship. This man really believed that he could not be received into the coming kingdom unless he could find a cure for his leprosy. And when Jesus saw him in his affliction and heard his words of clinging faith, his human heart was touched, and the divine mind was moved with compassion. As Jesus looked upon him, the man fell upon his face and worshiped. Then the Master stretched forth his hand and, touching him, said: “I will—be clean.” And immediately he was healed; the leprosy no longer afflicted him.
146:4.4 (1643.5) Когато Иисус вдигна човека на крака, той му заповяда: “Внимавай, не казвай никому за своето изцеление, а скромно се заеми със своето дело, покажи се на свещеника и принеси жертви, както повели Мойсей, като свидетелство за своето излекуване.” Но този човек не направи така, както му каза Иисус. Вместо това той започна да разказва на всички срещнати за това, че Иисус е излекувал неговата проказа, и тъй като всички в града го познаваха, хората можеха ясно да видят, че се е очистил от своята болест. Независимо от наставленията на Иисус той не отиде при свещениците. В резултат от разпространяването на вестта, че Иисус е изцелил този човек, Учителят беше обсаден от такава тълпа болни, че на следващия ден му се наложи да стане преди съмване и да напусне селището. Макар че Иисус вече не влезе в града, в течение на два дни той остана в покрайнините редом с мините, продължавайки да учи повярвалите миньори на Евангелието за Царството.	146:4.4 (1643.5) When Jesus had lifted the man upon his feet, he charged him: “See that you tell no man about your healing but rather go quietly about your business, showing yourself to the priest and offering those sacrifices commanded by Moses in testimony of your cleansing.” But this man did not do as Jesus had instructed him. Instead, he began to publish abroad throughout the town that Jesus had cured his leprosy, and since he was known to all the village, the people could plainly see that he had been cleansed of his disease. He did not go to the priests as Jesus had admonished him. As a result of his spreading abroad the news that Jesus had healed him, the Master was so thronged by the sick that he was forced to rise early the next day and leave the village. Although Jesus did not again enter the town, he remained two days in the outskirts near the mines, continuing to instruct the believing miners further regarding the gospel of the kingdom.
146:4.5 (1644.1) Очистването от проказата беше първото така наречено чудо, съзнателно и преднамерено сътворено от Иисус за цялото време до този момент. И това беше случай на истинска проказа.	146:4.5 (1644.1) This cleansing of the leper was the first so-called miracle which Jesus had intentionally and deliberately performed up to this time. And this was a case of real leprosy.
146:4.6 (1644.2) От Ирон те отидоха в Гишала, където прекараха два дни, провъзгласявайки Евангелието, след което излязоха в Хоразин, където останаха почти една седмица, проповядвайки благата вест; но в Хоразин успяха да попълнят Царството само с шепа вярващи. На никое друго място, където Иисус беше учил, той не се срещна с такова всеобщо неприемане на неговите проповеди. Пребиваването в Хоразин оказа угнетяващо въздействие върху мнозинството от апостолите и на Андрей и Абнер трудно се отдаваше да поддържат присъствието на духа у своите съратници. Без да привличат вниманието, те преминаха през Капернаум и продължиха към село Мадон, където постигнаха малко по-голям успех. В съзнанието на повечето апостоли преобладаваше мисълта, че тяхната неспособност да постигнат успех в градовете, които неотдавна посетиха, се обяснява с настойчивото изискване на Иисус да не споменават за него като за изцелител в изнасяните от тях проповеди. Как им се искаше той да очисти и друг прокажен или по някакъв друг начин да покаже своето могъщество, за да привлече вниманието на хората! Но техните искрени уговорки не оказваха на Учителя никакво въздействие.	146:4.6 (1644.2) From Iron they went to Gischala, spending two days proclaiming the gospel, and then departed for Chorazin, where they spent almost a week preaching the good news; but they were unable to win many believers for the kingdom in Chorazin. In no place where Jesus had taught had he met with such a general rejection of his message. The sojourn at Chorazin was very depressing to most of the apostles, and Andrew and Abner had much difficulty in upholding the courage of their associates. And so, passing quietly through Capernaum, they went on to the village of Madon, where they fared little better. There prevailed in the minds of most of the apostles the idea that their failure to meet with success in these towns so recently visited was due to Jesus’ insistence that they refrain, in their teaching and preaching, from referring to him as a healer. How they wished he would cleanse another leper or in some other manner so manifest his power as to attract the attention of the people! But the Master was unmoved by their earnest urging.
5. Отново в Кана ^top	5. Back in Cana ^top
146:5.1 (1644.3) За огромна радост на апостолската група Иисус обяви: “Утре отиваме в Кана.” Те знаеха, че в Кана ги чака благожелателен прием, защото Иисус беше добре известен там. Те успешно се трудеха, помагайки на хората да влязат в Царството, когато на третия ден в Кана пристигна виден жител на Капернаум на име Тит, който до известна степен вярваше в Царството и чийто син беше сериозно болен. Той узна, че Иисус се намира в Кан, и побърза натам, за да го види. Вярващите от Капернаум мислеха, че Иисус е способен да изцели всяка болест.	146:5.1 (1644.3) The apostolic party was greatly cheered when Jesus announced, “Tomorrow we go to Cana.” They knew they would have a sympathetic hearing at Cana, for Jesus was well known there. They were doing well with their work of bringing people into the kingdom when, on the third day, there arrived in Cana a certain prominent citizen of Capernaum, Titus, who was a partial believer, and whose son was critically ill. He heard that Jesus was at Cana; so he hastened over to see him. The believers at Capernaum thought Jesus could heal any sickness.
146:5.2 (1644.4) Когато този знатен господин намери Иисус в Кана, той започна да го моли спешно да отиде в Капернаум и да изцели неговия болен син. Докато апостолите стояха редом затаили дъх, Иисус, гледайки бащата на заболялото момче, каза: “Дълго ли още трябва да ви търпя? Силата Божия е сред вас, но вие не вярвате, докато не видите знамения и чудеса.” Но велможата се замоли: “Господи, аз наистина вярвам, но ела преди да е умрял синът ми, защото когато го оставих, той вече беше на умиране.” За миг Иисус склони в размисъл глава и внезапно произнесе: “Връщай се в къщи; твоят син ще живее.” Тит повярва на думите на Иисус и побърза да се върне в Капернаум. По пътя го срещнаха слугите му с думите: “Радвай се — твоят син е по-добре, той е жив.”Тогава Тит попита в колко часа момчето е започнало да оздравява и когато слугите отвърнаха: “Вчера в седем часа треската го остави”, бащата си спомни, че приблизително по това време Иисус каза: “Твоят син ще живее.” И оттогава Тит повярва с цялото си сърце и цялото му семейство също повярваха. Този син стана изтъкнат слуга на Царството и по-късно положи глава заедно с тези, които приеха страданията в Рим. Макар че всички домашни на Тит, техните приятели и даже апостолите смятаха този епизод за чудо, то не беше такова. Най-малкото то не беше чудодейно изцеление на физическа болест. Това беше само случай на използване на априорно знание за естественото развитие на събитията, към което Иисус често прибягваше след своето кръщение.	146:5.2 (1644.4) When this nobleman had located Jesus in Cana, he besought him to hurry over to Capernaum and heal his afflicted son. While the apostles stood by in breathless expectancy, Jesus, looking at the father of the sick boy, said: “How long shall I bear with you? The power of God is in your midst, but except you see signs and behold wonders, you refuse to believe.” But the nobleman pleaded with Jesus, saying: “My Lord, I do believe, but come ere my child perishes, for when I left him he was even then at the point of death.” And when Jesus had bowed his head a moment in silent meditation, he suddenly spoke, “Return to your home; your son will live.” Titus believed the word of Jesus and hastened back to Capernaum. And as he was returning, his servants came out to meet him, saying, “Rejoice, for your son is improved—he lives.” Then Titus inquired of them at what hour the boy began to mend, and when the servants answered “yesterday about the seventh hour the fever left him,” the father recalled that it was about that hour when Jesus had said, “Your son will live.” And Titus henceforth believed with a whole heart, and all his family also believed. This son became a mighty minister of the kingdom and later yielded up his life with those who suffered in Rome. Though the entire household of Titus, their friends, and even the apostles regarded this episode as a miracle, it was not. At least this was not a miracle of curing physical disease. It was merely a case of preknowledge concerning the course of natural law, just such knowledge as Jesus frequently resorted to subsequent to his baptism.
146:5.3 (1645.1) И отново на Иисус му се наложи да побърза да се отдалечи от Кана поради нездравото внимание, привлечено от втория случай от подобен род за времето на неговото служене в това селище. Гражданите помнеха за водата и виното и сега, когато, както се предполагаше, той излекува сина на велможата на голямо разстояние, те не само започнаха да идват при него, водейки болни и страдащи, но изпращаха и пратеници с молба да изцелява страдащи на разстояние И когато Иисус видя, че цялата околност се раздвижи, той каза: “Да отидем в Наин.”	146:5.3 (1645.1) Again was Jesus compelled to hasten away from Cana because of the undue attention attracted by the second episode of this sort to attend his ministry in this village. The townspeople remembered the water and the wine, and now that he was supposed to have healed the nobleman’s son at so great a distance, they came to him, not only bringing the sick and afflicted but also sending messengers requesting that he heal sufferers at a distance. And when Jesus saw that the whole countryside was aroused, he said, “Let us go to Nain.”
6. Наин и синът на вдовицата ^top	6. Nain and the Widow’s Son ^top
146:6.1 (1645.2) Тези хора вярваха в знамения; те принадлежаха към поколението хора, жадуващи за чудеса. Към това време в Централна и Южна Галилея името на Иисус и неговото лично служене се отъждествяваха с чудеса. Десетки, стотици честни хора, страдащи просто от нервни и емоционални разстройства, идваха при Иисус и след това се връщаха в къщи при своите приятели, обявявайки, че Иисус ги е изцелил. И тези невежи и простодушни хора приемаха такива случаи на душевно изцеление за изцеление физическо, за чудодейно оздравяване.	146:6.1 (1645.2) These people believed in signs; they were a wonder-seeking generation. By this time the people of central and southern Galilee had become miracle minded regarding Jesus and his personal ministry. Scores, hundreds, of honest persons suffering from purely nervous disorders and afflicted with emotional disturbances came into Jesus’ presence and then returned home to their friends announcing that Jesus had healed them. And such cases of mental healing these ignorant and simple-minded people regarded as physical healing, miraculous cures.
146:6.2 (1645.3) Когато Иисус се опита да напусне Кана и да отиде в Наин, последваха го огромни тълпи вярващи и множество любопитни. На тях непременно им бяха нужни чудеса и вълшебства и не им се наложи да се разочароват. Когато Иисус и апостолите се приближаваха към градските врати, срещнаха погребална процесия, която носеше на местното гробище единствения син на вдовица от Наин. Това беше уважавана в селото жена и половината съселяни следваха погребалната носилка, на която лежеше смятаното за мъртво момче. Когато погребалната процесия се изравни с Иисус и неговите спътници, вдовицата и неговите приятели познаха Учителя и започнаха да го умоляват да съживи момчето. Упованието на чудо достигна такава степен, че те смятаха Иисус за способен да излекува всяко човешко заболяване — тогава защо такъв изцелител да не може да възкреси мъртвия? Надвит от настойчивите молби, Иисус се приближи до носилката и, повдигайки покрова, огледа момчето. Откривайки, че в действителност юношата не е умрял, той разбра каква трагедия може да предотврати неговото присъствие; затова, обръщайки се към майката, той каза: “Не плачи. Твоят син не е умрял; той спи. Той ще се върне при теб.” След това, хващайки юношата за ръка, той каза: “Събуди се и стани.” И юношата, когото смятаха за мъртъв, веднага седна и заговори, а Иисус ги отпрати по домовете им.	146:6.2 (1645.3) When Jesus sought to leave Cana and go to Nain, a great multitude of believers and many curious people followed after him. They were bent on beholding miracles and wonders, and they were not to be disappointed. As Jesus and his apostles drew near the gate of the city, they met a funeral procession on its way to the near-by cemetery, carrying the only son of a widowed mother of Nain. This woman was much respected, and half of the village followed the bearers of the bier of this supposedly dead boy. When the funeral procession had come up to Jesus and his followers, the widow and her friends recognized the Master and besought him to bring the son back to life. Their miracle expectancy was aroused to such a high pitch they thought Jesus could cure any human disease, and why could not such a healer even raise the dead? Jesus, while being thus importuned, stepped forward and, raising the covering of the bier, examined the boy. Discovering that the young man was not really dead, he perceived the tragedy which his presence could avert; so, turning to the mother, he said: “Weep not. Your son is not dead; he sleeps. He will be restored to you.” And then, taking the young man by the hand, he said, “Awake and arise.” And the youth who was supposed to be dead presently sat up and began to speak, and Jesus sent them back to their homes.
146:6.3 (1645.4) Иисус се опитваше да успокои народа, напразно опитвайки се да обясни, че момчето в действителност не е било умряло, че той не го е връщал от гроба, но всичко беше безполезно. Следващата го тълпа и цялото село Наин бяха в състояние на пълно емоционално изстъпление. Мнозина ги обхвана страх, други — паника, докато трети се заеха да се молят, като оплакваха своите грехове. Едва късно след полунощ успяха да разпръснат шумната тълпа. И, разбира се, независимо от твърдението на Иисус, че момчето не е било мъртво, никой не се съмняваше, че е извършено чудо, възкресяване от мъртвите. Макар че Иисус им каза, че юношата само е бил дълбоко заспал, те сметнаха това за образен израз, защото помнеха, че той винаги се е отличавал с огромната си скромност и че се опитва да скрие своите чудеса.	146:6.3 (1645.4) Jesus endeavored to calm the multitude and vainly tried to explain that the lad was not really dead, that he had not brought him back from the grave, but it was useless. The multitude which followed him, and the whole village of Nain, were aroused to the highest pitch of emotional frenzy. Fear seized many, panic others, while still others fell to praying and wailing over their sins. And it was not until long after nightfall that the clamoring multitude could be dispersed. And, of course, notwithstanding Jesus’ statement that the boy was not dead, everyone insisted that a miracle had been wrought, even the dead raised. Although Jesus told them the boy was merely in a deep sleep, they explained that that was the manner of his speaking and called attention to the fact that he always in great modesty tried to hide his miracles.
146:6.4 (1646.1) Така по цялата Галилея и Юдея се разнесе вестта, че Иисус е възкресил сина на вдовицата, и мнозина от тези, които чуха тази новина, повярваха в нея. На Иисус така и не се отдаде да обясни даже на някои от своите апостоли, че синът на вдовицата в действителност не е бил мъртъв в този момент, когато той му заповяда да се събуди и стане. Но неговите разяснения се оказаха достатъчни за в бъдеще този епизод да не се спомене от никого, с изключение на Лука, който го описа с чужди думи. И отново такова количество хора започнаха да обсаждат Иисус като лекар, че на следващия ден рано сутринта той тръгна за Ендор.	146:6.4 (1646.1) So the word went abroad throughout Galilee and into Judea that Jesus had raised the widow’s son from the dead, and many who heard this report believed it. Never was Jesus able to make even all his apostles fully understand that the widow’s son was not really dead when he bade him awake and arise. But he did impress them sufficiently to keep it out of all subsequent records except that of Luke, who recorded it as the episode had been related to him. And again was Jesus so besieged as a physician that he departed early the next day for Endor.
7. В Ендор ^top	7. At Endor ^top
146:7.1 (1646.2) В Ендор Иисус успя за няколко дни да се спаси от шумната тълпа, изискваща физическо изцеление. По време на тяхното пребиваване на това място Учителят, наставлявайки апостолите, разказа историята на цар Саул и магьосницата от Ендор. Иисус недвусмислено обясни на своите апостоли, че заблудените и метежни промеждутъчни създания, които нерядко се представят за духове на мъртви хора, скоро ще бъдат обуздани и няма да могат да правят такива странни нища. Той каза на своите спътници, че след като се върне при Отеца и те излеят своя Дух над цялата плът, такива полудуховни същества — така наричаните нечисти духове, вече няма да могат да се вселяват в слабоумни и злонамерени смъртни.	146:7.1 (1646.2) At Endor Jesus escaped for a few days from the clamoring multitudes in quest of physical healing. During their sojourn at this place the Master recounted for the instruction of the apostles the story of King Saul and the witch of Endor. Jesus plainly told his apostles that the stray and rebellious midwayers who had oftentimes impersonated the supposed spirits of the dead would soon be brought under control so that they could no more do these strange things. He told his followers that, after he returned to the Father, and after they had poured out their spirit upon all flesh, no more could such semispirit beings—so-called unclean spirits—possess the feeble- and evil-minded among mortals.
146:7.2 (1646.3) Иисус също така обясни на апостолите, че духът на умрелия човек не се връща в своя роден свят и не може да общува с живите си другари. Едва след завършването на съдния период прогресиращият дух на смъртен човек ще може да се върне на Земята, и то само в изключителни случаи и като част от духовното ръководство на планетата.	146:7.2 (1646.3) Jesus further explained to his apostles that the spirits of departed human beings do not come back to the world of their origin to communicate with their living fellows. Only after the passing of a dispensational age would it be possible for the advancing spirit of mortal man to return to earth and then only in exceptional cases and as a part of the spiritual administration of the planet.
146:7.3 (1646.4) След двудневен отдих Иисус каза на своите апостоли: “Утре се връщаме в Капернаум и ще останем там, докато не се успокои народът в селата. Към това време хората, разотивайки се по домовете си, ще са успели частично да дойдат на себе си от това вълнение.”	146:7.3 (1646.4) When they had rested two days, Jesus said to his apostles: “On the morrow let us return to Capernaum to tarry and teach while the countryside quiets down. At home they will have by this time partly recovered from this sort of excitement.”