Документ 148	Paper 148
Подготовка на евангелисти във Витсаида	Training Evangelists at Bethsaida
148:0.1 (1657.1) В ПЕРИОДА от 3 май до 3 октомври 28 година от н.е. мястото на пребиваване на Иисус и апостолската група беше домът на Зеведей във Витсаида. В течение на тези пет месеца от сухия сезон на брега на морето недалеч от дома на Зеведей имаше гигантски лагер, съществено увеличен, за да поеме растящото семейство на Иисус. Този постоянно обновяващ се крайбрежен лагер, населен с търсачи на истината, очакващи изцелението на болни и любопитни, наброяваше от петстотин до хиляда и петстотин човека. Палатковият лагер се намираше под общото наблюдение на Давид Зеведеев, на когото помагаха близнаците Алфееви. Лагерът беше образец на ред и санитария, както и на своето общо управление. Различните типове болни бяха изолирани и се намираха под наблюдението на вярващ лекар, сириец на име Елман.	148:0.1 (1657.1) FROM May 3 to October 3, a.d. 28, Jesus and the apostolic party were in residence at the Zebedee home at Bethsaida. Throughout this five months’ period of the dry season an enormous camp was maintained by the seaside near the Zebedee residence, which had been greatly enlarged to accommodate the growing family of Jesus. This seaside camp, occupied by an ever-changing population of truth seekers, healing candidates, and curiosity devotees, numbered from five hundred to fifteen hundred. This tented city was under the general supervision of David Zebedee, assisted by the Alpheus twins. The encampment was a model in order and sanitation as well as in its general administration. The sick of different types were segregated and were under the supervision of a believer physician, a Syrian named Elman.
148:0.2 (1657.2) През този период минимум веднъж в седмицата апостолите се занимаваха с риболов, при което целият улов се продаваше на Давид и се консумираше от крайбрежния лагер, а получените средства постъпваха в общата хазна. Веднъж в месеца на апостолите се разрешаваше да прекарат една седмица със своите семейства или приятели.	148:0.2 (1657.2) Throughout this period the apostles would go fishing at least one day a week, selling their catch to David for consumption by the seaside encampment. The funds thus received were turned over to the group treasury. The twelve were permitted to spend one week out of each month with their families or friends.
148:0.3 (1657.3) Макар че Андрей продължаваше да осъществява общо ръководство на дейността на апостолите, школата на евангелистите се намираше изцяло под попечението на Петър. Всяка сутрин всички апостоли вземаха участие в обучението на евангелисти, а през втората половина на деня както Учителят, така и учениците учеха народа. Пет пъти в седмицата след вечеря апостолите провеждаха занятия, на които отговаряха на въпроси евангелистите. Веднъж в седмицата час на въпроси и отговори провеждаше Иисус, който отговаряше на въпросите, останали неизяснени на предишните занятия.	148:0.3 (1657.3) While Andrew continued in general charge of the apostolic activities, Peter was in full charge of the school of the evangelists. The apostles all did their share in teaching groups of evangelists each forenoon, and both teachers and pupils taught the people during the afternoons. After the evening meal, five nights a week, the apostles conducted question classes for the benefit of the evangelists. Once a week Jesus presided at this question hour, answering the holdover questions from previous sessions.
148:0.4 (1657.4) За пет месеца през този лагер преминаха няколко хиляди човека. Тук често се появяваха интересуващи се от Евангелието хора от всички краища на Римската империя и от страните на изток от Ефрат. За Учителя това беше най-продължителния период на уредено и добре организирано обучение. Роднините на Иисус прекараха голяма част от това време или в Назарет, или в Кана.	148:0.4 (1657.4) In five months several thousand came and went at this encampment. Interested persons from every part of the Roman Empire and from the lands east of the Euphrates were in frequent attendance. This was the longest settled and well-organized period of the Master’s teaching. Jesus’ immediate family spent most of this time at either Nazareth or Cana.
148:0.5 (1657.5) За разлика от апостолското семейство, този лагер не беше община, обединена единствено от интереси. Под управлението на Давид Зеведеев огромният палатков лагер се превърна в автономно предприятие и при това на нито един човек не беше отказан прием. Този постоянно обновяващ се лагер беше органична част от школата за подготовка на евангелисти, която ръководеше Петър.	148:0.5 (1657.5) The encampment was not conducted as a community of common interests, as was the apostolic family. David Zebedee managed this large tent city so that it became a self-sustaining enterprise, notwithstanding that no one was ever turned away. This ever-changing camp was an indispensable feature of Peter’s evangelistic training school.
1. Ново училище на пророците ^top	1. A New School of the Prophets ^top
148:1.1 (1657.6) Петър, Яков и Андрей влизаха в състава на комитета, назначен от Иисус за групата кандидати в училището на евангелистите. Сред слушателите на това ново училище на пророците имаше представители от всички раси и националности на римския свят и Изтока чак до Индия. В плана на занятията влизаше както придобиването на знания, така и прилагането им на практика. През втората половина на деня студентите учеха събралия се на брега народ на това, което беше усвоено от тях на сутрешните занятия. След вечеря те непринудено обсъждаха както сутрешните занятия, така и следобедната практика.	148:1.1 (1657.6) Peter, James, and Andrew were the committee designated by Jesus to pass upon applicants for admission to the school of evangelists. All the races and nationalities of the Roman world and the East, as far as India, were represented among the students in this new school of the prophets. This school was conducted on the plan of learning and doing. What the students learned during the forenoon they taught to the assembly by the seaside during the afternoon. After supper they informally discussed both the learning of the forenoon and the teaching of the afternoon.
148:1.2 (1658.1) Всеки от преподавателите-апостоли учеше според своето собствено разбиране на Евангелието за Царството. Те не се опитваха да учат еднакво; не съществуваше стандартна или догматична формулировка на теологическите доктрини. Макар че всички те учеха на една и съща истина, всеки от апостолите предлагаше лично тълкуване на ученията на Иисус. И Учителят поощряваше тази практика на изложение на разнообразния личен опит по отношение на Царството, неизменно съгласувайки многообразието на възгледите за Евангелието по време на своите ежеседмични вечери за въпроси и отговори. Независимо от голямата степен на лична свобода в това, което се отнасяше до обучението, Симон Петър постепенно ставаше водещ теолог на училището на евангелистите. След Петър най-голямо лично влияние оказваше Яков Зеведеев.	148:1.2 (1658.1) Each of the apostolic teachers taught his own view of the gospel of the kingdom. They made no effort to teach just alike; there was no standardized or dogmatic formulation of theologic doctrines. Though they all taught the same truth, each apostle presented his own personal interpretation of the Master’s teaching. And Jesus upheld this presentation of the diversity of personal experience in the things of the kingdom, unfailingly harmonizing and co-ordinating these many and divergent views of the gospel at his weekly question hours. Notwithstanding this great degree of personal liberty in matters of teaching, Simon Peter tended to dominate the theology of the school of evangelists. Next to Peter, James Zebedee exerted the greatest personal influence.
148:1.3 (1658.2) Повече от сто евангелисти, подготвени за пет месеца на крайбрежието, бяха този материал, от който (ако не се смятат Абнер и апостолите на Йоан Кръстител) впоследствие бяха избрани седемдесет учители и проповедници на Евангелието. В училището на евангелистите нямаше в такава степен обобщаване на собствеността, както при дванадесетте апостоли.	148:1.3 (1658.2) The one hundred and more evangelists trained during this five months by the seaside represented the material from which (excepting Abner and John’s apostles) the later seventy gospel teachers and preachers were drawn. The school of evangelists did not have everything in common to the same degree as did the twelve.
148:1.4 (1658.3) Макар че тези мисионери бяха учители и проповедници на Евангелието, те започнаха да кръщават вярващите, едва след като Иисус ги посвети в сан и ги назначи като седемдесет посланици на Царството. Сред бъдещите евангелисти имаше само седем човека от голямото множество хора, изцелени на това място при залез слънце. Синът на капернаумския велможа беше един от тези, които преминаха подготовка за евангелистко служене в училището на Петър.	148:1.4 (1658.3) These evangelists, though they taught and preached the gospel, did not baptize believers until after they were later ordained and commissioned by Jesus as the seventy messengers of the kingdom. Only seven of the large number healed at the sundown scene at this place were to be found among these evangelistic students. The nobleman’s son of Capernaum was one of those trained for gospel service in Peter’s school.
2. Болницата във Витсаида ^top	2. The Bethsaida Hospital ^top
148:2.1 (1658.4) В този крайбрежен лагер сирийският лекар Елман организира лечебно учреждение, което той ръководеше в течение на четири месеца с помощта на двадесет и пет млади жени и дванадесет мъже и което може да се смята за първата болница на Царството. В този лазарет, намиращ се недалеч от основния палатков град, те лекуваха болните с всички материални начини, както и с помощта на духовните методи на молитвата и укрепването на вярата. Не по-рядко от три пъти в седмицата Иисус посещаваше болните от този лагер и лично се срещаше с всеки страдащ. Доколкото ни е известно, сред хилядите поразени от болести и страдащи хора, напуснали този лазарет в подобрено състояние или оздравели, нямаше случаи на така нареченото чудодейно или свръхестествено изцеление. При все това огромното мнозинство получили помощ индивиди не преставаха да твърдят, че ги е излекувал Иисус.	148:2.1 (1658.4) In connection with the seaside encampment, Elman, the Syrian physician, with the assistance of a corps of twenty-five young women and twelve men, organized and conducted for four months what should be regarded as the kingdom’s first hospital. At this infirmary, located a short distance to the south of the main tented city, they treated the sick in accordance with all known material methods as well as by the spiritual practices of prayer and faith encouragement. Jesus visited the sick of this encampment not less than three times a week and made personal contact with each sufferer. As far as we know, no so-called miracles of supernatural healing occurred among the one thousand afflicted and ailing persons who went away from this infirmary improved or cured. However, the vast majority of these benefited individuals ceased not to proclaim that Jesus had healed them.
148:2.2 (1658.5) Много от случаите на изцеление, извършено от Иисус във връзка с неговата опека над пациентите на Елман, действително напомняха чудеса, но на нас ни обясниха, че те представляват само такива изменения в разума и духа, които са възможни в опита на изпълнени с надежда и вяра хора, намиращи се под непосредственото и въодушевяващо въздействие на силната, положителна и благотворна личност, чиято опека изгонва страха и унищожава тревогата.	148:2.2 (1658.5) Many of the cures effected by Jesus in connection with his ministry in behalf of Elman’s patients did, indeed, appear to resemble the working of miracles, but we were instructed that they were only just such transformations of mind and spirit as may occur in the experience of expectant and faith-dominated persons who are under the immediate and inspirational influence of a strong, positive, and beneficent personality whose ministry banishes fear and destroys anxiety.
148:2.3 (1658.6) Елман и неговите помощници се опитваха да просветят тези болни хора относно “обладаността от зли духове”, но имаха слаб успех. Вярата в това, че физическите болести и психическите разстройства могат да се предизвикват от присъствието в разума или тялото на поразения човек на така наречените нечисти духове, беше практически повсеместна.	148:2.3 (1658.6) Elman and his associates endeavored to teach the truth to these sick ones concerning the “possession of evil spirits,” but they met with little success. The belief that physical sickness and mental derangement could be caused by the dwelling of a so-called unclean spirit in the mind or body of the afflicted person was well-nigh universal.
148:2.4 (1659.1) Във всички свои контакти с болните и страдащите — когато ставаше въпрос за лечение или разкриване на неизвестните причини за болести — Иисус следваше наставленията на своя Райски брат Емануил, получени преди инкарнацията на Урантия. Независимо от това помагащите на болните хора извлякоха много полза, наблюдавайки как Иисус внушаваше вяра и увереност на болните и страдащите.	148:2.4 (1659.1) In all his contact with the sick and afflicted, when it came to the technique of treatment or the revelation of the unknown causes of disease, Jesus did not disregard the instructions of his Paradise brother, Immanuel, given ere he embarked upon the venture of the Urantia incarnation. Notwithstanding this, those who ministered to the sick learned many helpful lessons by observing the manner in which Jesus inspired the faith and confidence of the sick and suffering.
148:2.5 (1659.2) Лагерът беше събран малко преди настъпването на периода на зачестяване на простудните заболявания и треската.	148:2.5 (1659.2) The camp disbanded a short time before the season for the increase in chills and fever drew on.
3. Делото на Отеца ^top	3. The Father’s Business ^top
148:3.1 (1659.3) За цялото това време Иисус проведе в лагера само няколко публични богослужения и само веднъж излезе в синагогата на Капернаум — в предпоследната събота преди да тръгне заедно със завършилите подготовката си евангелисти на тяхното второ проповедническо пътешествие по Галилея.	148:3.1 (1659.3) Throughout this period Jesus conducted public services at the encampment less than a dozen times and spoke only once in the Capernaum synagogue, the second Sabbath before their departure with the newly trained evangelists upon their second public preaching tour of Galilee.
148:3.2 (1659.4) Никога от времето на своето кръщение Учителят не прекарваше толкова време в самота, както в този период на подготовка на евангелистите в лагера във Витсаида. Всеки път, когато някой от апостолите събираше кураж да попита Иисус с какво се обяснява неговото толкова често отсъствие, той неизменно отговаряше, че изпълнява “делото на Отеца”.	148:3.2 (1659.4) Not since his baptism had the Master been so much alone as during this period of the evangelists’ training encampment at Bethsaida. Whenever any one of the apostles ventured to ask Jesus why he was absent so much from their midst, he would invariably answer that he was “about the Father’s business.”
148:3.3 (1659.5) В тези периоди на отсъствия Иисус го съпровождаха само двама от апостолите. Той временно освободи Петър, Яков и Йоан от задълженията на негови лични спътници, за да могат те също да вземат участие в подготовката на повече от сто бъдещи евангелисти. Когато Учителят искаше да отиде в планината и да се заеме с делото на Отеца, той вземаше за придружители двама свободни апостоли. Така на всеки от дванадесетте се предоставяше възможност за тясно и съкровено общуване с Иисус.	148:3.3 (1659.5) During these periods of absence, Jesus was accompanied by only two of the apostles. He had released Peter, James, and John temporarily from their assignment as his personal companions that they might also participate in the work of training the new evangelistic candidates, numbering more than one hundred. When the Master desired to go to the hills about the Father’s business, he would summon to accompany him any two of the apostles who might be at liberty. In this way each of the twelve enjoyed an opportunity for close association and intimate contact with Jesus.
148:3.4 (1659.6) Макар че това не беше разкрито за настоящето повествувание, на нас ни беше дадено да разберем, че в течение на многобройните периоди уединение сред планината Учителят се намираше в непосредствена и изпълнителна връзка с много от своите главни управляващи делата във вселената. Приблизително от времето на своето кръщение този Властелин на нашата вселена вземаше все по-голямо и съзнателно участие в ръководството на някои фази от управлението на вселената. И ние винаги сме се придържали към мнението, че в тези седмици на по-малко активно участие в земните дела той — по някакъв неразкрит на неговите непосредствени съратници начин — ръководеше тези високо духовни разумни същества, които отговаряха за функционирането на обширната вселена, и че Иисус-човекът е решил да назовава своето участие в такава дейност изпълнение на “делото на Отеца”.	148:3.4 (1659.6) It has not been revealed for the purposes of this record, but we have been led to infer that the Master, during many of these solitary seasons in the hills, was in direct and executive association with many of his chief directors of universe affairs. Ever since about the time of his baptism this incarnated Sovereign of our universe had become increasingly and consciously active in the direction of certain phases of universe administration. And we have always held the opinion that, in some way not revealed to his immediate associates, during these weeks of decreased participation in the affairs of earth he was engaged in the direction of those high spirit intelligences who were charged with the running of a vast universe, and that the human Jesus chose to designate such activities on his part as being “about his Father’s business.”
148:3.5 (1659.7) Неведнъж, когато Иисус се уединяваше за дълги часове, но редом с него бяха двама от неговите апостоли, те наблюдаваха бързо и многообразно изменение в чертите на лицето му, макар че не чуваха никакви думи. Те не виждаха и зримо проявление на небесните същества, които можеха да общуват с Учителя, подобни на тези, които някои от тях видяха в един от последвалите случаи.	148:3.5 (1659.7) Many times, when Jesus was alone for hours, but when two of his apostles were near by, they observed his features undergo rapid and multitudinous changes, although they heard him speak no words. Neither did they observe any visible manifestation of celestial beings who might have been in communication with their Master, such as some of them did witness on a subsequent occasion.
4. Злото, грехът и пророкът ^top	4. Evil, Sin, and Iniquity ^top
148:4.1 (1659.8) Два пъти в седмицата Иисус имаше навика да провежда специални срещи в скромната беседка в градината на Зеведееви с тези, които искаха да поговорят с него. По време на една от тези частни вечерни беседи Тома зададе на Учителя въпрос: „Защо преди да влязат в Царството хората трябва да се родят в духа? Новото раждане в духа необходимо ли е, за да се избавят от властта на лукавия? Учителю, какво е зло?” Изслушвайки тези въпроси, Иисус отговори на Тома:	148:4.1 (1659.8) It was the habit of Jesus two evenings each week to hold special converse with individuals who desired to talk with him, in a certain secluded and sheltered corner of the Zebedee garden. At one of these evening conversations in private Thomas asked the Master this question: “Why is it necessary for men to be born of the spirit in order to enter the kingdom? Is rebirth necessary to escape the control of the evil one? Master, what is evil?” When Jesus heard these questions, he said to Thomas:
148:4.2 (1660.1) “Би било заблуждение да се бърка лукавството с лукавия, а по-точно — с престъпника. Този, когото вие наричате лукавия, е синът на самолюбието, висшият управляващ, който съзнателно започна преднамерен бунт против управлението на моя Отец и неговите предани Синове. Но аз вече победих тези греховни метежници. Вие трябва да разберете различните становища към Отеца и неговата вселена. Никога не забравяйте тези закони, определящи връзката с волята на Отеца:	148:4.2 (1660.1) “Do not make the mistake of confusing evil with the evil one, more correctly the iniquitous one. He whom you call the evil one is the son of self-love, the high administrator who knowingly went into deliberate rebellion against the rule of my Father and his loyal Sons. But I have already vanquished these sinful rebels. Make clear in your mind these different attitudes toward the Father and his universe. Never forget these laws of relation to the Father’s will:
148:4.3 (1660.2) Злото е неосъзнато или непреднамерено нарушаване на божествения закон — волята на Отеца. Злото е също така и мярката за несъвършенството на подчиняването на волята на Отеца.	148:4.3 (1660.2) “Evil is the unconscious or unintended transgression of the divine law, the Father’s will. Evil is likewise the measure of the imperfectness of obedience to the Father’s will.
148:4.4 (1660.3) Грехът е осъзнатото, съзнателно и преднамерено нарушаване на божествения закон, волята на Отеца. Грехът е мярката за нежеланието да се подчиниш на божественото ръководство и духовното управление.	148:4.4 (1660.3) “Sin is the conscious, knowing, and deliberate transgression of the divine law, the Father’s will. Sin is the measure of unwillingness to be divinely led and spiritually directed.
148:4.5 (1660.4) Порокът е умишленото, настойчиво и упорито престъпване на божествения закон, волята на Отеца. Порокът е мярката за продължителното отхвърляне на любвеобилния план на Отеца, насочен към постигането на вечен живот от личността, и милосърдната опека на Сина, чиято цел е спасението.	148:4.5 (1660.4) “Iniquity is the willful, determined, and persistent transgression of the divine law, the Father’s will. Iniquity is the measure of the continued rejection of the Father’s loving plan of personality survival and the Sons’ merciful ministry of salvation.
148:4.6 (1660.5) По своята природа смъртният човек — до възраждането на духа, е подложен на вродени злотворни тенденции, но такива природни несъвършенства на поведението не са нито грях, нито порок. Смъртният човек едва започва своя дълъг възход към съвършенството на Отеца в Рая. Да бъдеш несъвършен или да притежаваш недостатъчни природни способности, не значи да бъдеш греховен. Човекът действително е подложен на злото, но в никаква степен не е дете на лукавия, стига само да не е избрал преднамерено и съзнателно греховни пътища и порочен живот. Злото е присъщо на естествения ред на нещата в този свят, но грехът е съзнателното отношение на метежника — отношение, привнесено в този свят от тези, които са изпаднали от духовния свят в пълна тъмнина.	148:4.6 (1660.5) “By nature, before the rebirth of the spirit, mortal man is subject to inherent evil tendencies, but such natural imperfections of behavior are neither sin nor iniquity. Mortal man is just beginning his long ascent to the perfection of the Father in Paradise. To be imperfect or partial in natural endowment is not sinful. Man is indeed subject to evil, but he is in no sense the child of the evil one unless he has knowingly and deliberately chosen the paths of sin and the life of iniquity. Evil is inherent in the natural order of this world, but sin is an attitude of conscious rebellion which was brought to this world by those who fell from spiritual light into gross darkness.
148:4.7 (1660.6) Ти си смутен, Тома, от доктрините за греховете и лъжливите представи на персите. Ти не разбираш взаимоотношенията на злото и греха, тъй като в твоето разбиране човечеството започна на Земята от съвършения Адам и по силата на своята греховност бързо деградира до днешното плачевно състояние. Но защо се отказваш да разбереш смисъла на повествуванието, разказващо как Каин, син на Адам, отиде в земята Нод, където си намери жена? И защо се отказваш да изтълкуваш смисъла на това повествувание, където се говори за синовете Божии, взели си за жени дъщерите човешки?	148:4.7 (1660.6) “You are confused, Thomas, by the doctrines of the Greeks and the errors of the Persians. You do not understand the relationships of evil and sin because you view mankind as beginning on earth with a perfect Adam and rapidly degenerating, through sin, to man’s present deplorable estate. But why do you refuse to comprehend the meaning of the record which discloses how Cain, the son of Adam, went over into the land of Nod and there got himself a wife? And why do you refuse to interpret the meaning of the record which portrays the sons of God finding wives for themselves among the daughters of men?
148:4.8 (1660.7) Действително хората по своята природа са предразположени към злото, но не са задължително греховни. Новото раждане — кръщаването в духа — е необходимо за освобождаване от злото и влизане в Царството небесно, но нито едно от тези условия не намалява факта, че човекът е син Божий. Не означава това вродено присъствие на потенциалното зло и това, че човекът по някакъв тайнствен начин е отчужден от небесния Баща така, че като чуждо, непознато или неродено дете трябва по някакъв начин да се сдобива със законно осиновяване от Отеца. Всички подобни представи се раждат първо от твоето неразбиране на Отеца и, второ, от твоето незнание на произхода, природата и предназначението на човека.	148:4.8 (1660.7) “Men are, indeed, by nature evil, but not necessarily sinful. The new birth—the baptism of the spirit—is essential to deliverance from evil and necessary for entrance into the kingdom of heaven, but none of this detracts from the fact that man is the son of God. Neither does this inherent presence of potential evil mean that man is in some mysterious way estranged from the Father in heaven so that, as an alien, foreigner, or stepchild, he must in some manner seek for legal adoption by the Father. All such notions are born, first, of your misunderstanding of the Father and, second, of your ignorance of the origin, nature, and destiny of man.
148:4.9 (1660.8) Гърците и другите учеха, че човекът се спуска от висотите на божественото съвършенство и неотклонно се движи към забвение или унищожение; аз дойдох, за да покажа, че човекът, чрез влизане в Царството, непременно и уверено се издига до божественото съвършенство. Всяко същество, което в някакво отношение не съответства на божествените и духовни идеали, заключени във волята на вечния Отец, носи потенциално зло, но такива същества в никакъв случай не са греховни, а още по-малко — порочни.	148:4.9 (1660.8) “The Greeks and others have taught you that man is descending from godly perfection steadily down toward oblivion or destruction; I have come to show that man, by entrance into the kingdom, is ascending certainly and surely up to God and divine perfection. Any being who in any manner falls short of the divine and spiritual ideals of the eternal Father’s will is potentially evil, but such beings are in no sense sinful, much less iniquitous.
148:4.10 (1661.1) Тома, нима не си чел в Писанията това място, където е казано: “Вие сте деца на Господа, вашия Бог.” “Аз ще му бъда Баща и той ще Ми бъде син.” “Аз го избрах за син — Аз ще му бъда Баща.” „Доведи синовете Мои отдалеч и дъщерите Мои от всички краища на земята; всички, които носят Моето име, защото Аз ги сътворих за Себе Си.” “Вие сте синовете на живия Бог.” “Тези, в които е Божият Дух, наистина са синове Божии.” Както в земното дете има материална част на човешкия баща, така и във всеки вярващ син на Царството присъства духовната част на небесния Баща.”	148:4.10 (1661.1) “Thomas, have you not read about this in the Scriptures, where it is written: ‘You are the children of the Lord your God.’ ‘I will be his Father and he shall be my son.’ ‘I have chosen him to be my son—I will be his Father.’ ‘Bring my sons from far and my daughters from the ends of the earth; even every one who is called by my name, for I have created them for my glory.’ ‘You are the sons of the living God.’ ‘They who have the spirit of God are indeed the sons of God.’ While there is a material part of the human father in the natural child, there is a spiritual part of the heavenly Father in every faith son of the kingdom.”
148:4.11 (1661.2) Всичко това и много друго каза Иисус на Тома и много неща апостолът разбра, макар че Иисус го предупреди да “не говори за тези неща с останалите, докато аз не се върна при Отеца”. И Тома им разказа за техния разговор, едва след като Учителят напусна този свят.	148:4.11 (1661.2) All this and much more Jesus said to Thomas, and much of it the apostle comprehended, although Jesus admonished him to “speak not to the others concerning these matters until after I shall have returned to the Father.” And Thomas did not mention this interview until after the Master had departed from this world.
5. Смисълът на страданието ^top	5. The Purpose of Affliction ^top
148:5.1 (1661.3) По време на друга такава частна беседа в градината Натанаил попита Иисус: “Учителю, макар че аз започвам да разбирам защо отказваш да изцеляваш всички наред, все още не мога да разбера защо любящият небесен Отец допуска толкова много от Неговите земни деца да страдат от толкова много недъзи.” В отговор Учителят каза на Натанаил:	148:5.1 (1661.3) At another of these private interviews in the garden Nathaniel asked Jesus: “Master, though I am beginning to understand why you refuse to practice healing indiscriminately, I am still at a loss to understand why the loving Father in heaven permits so many of his children on earth to suffer so many afflictions.” The Master answered Nathaniel, saying:
148:5.2 (1661.4) „Както и много други, ти, Натанаил, си смутен поради това, че не разбираш как естественото развитие на събитията в този свят нееднократно се нарушава от греховни авантюри на някои метежни предатели, презиращи волята на Отеца. И аз дойдох, за да положа началото на възстановяването на реда в тези неща. Няма да са необходими много епохи преди тази част на вселената да бъде възстановена в своя предишен статут, което ще освободи децата човешки от излишния товар на греха и бунта. Присъствието на злото вече е достатъчно изпитание за възхода на човека — грехът не е задължителен за продължаването на живота.	148:5.2 (1661.4) “Nathaniel, you and many others are thus perplexed because you do not comprehend how the natural order of this world has been so many times upset by the sinful adventures of certain rebellious traitors to the Father’s will. And I have come to make a beginning of setting these things in order. But many ages will be required to restore this part of the universe to former paths and thus release the children of men from the extra burdens of sin and rebellion. The presence of evil alone is sufficient test for the ascension of man—sin is not essential to survival.
148:5.3 (1661.5) Но, сине мой, ти трябва да знаеш, че Отецът не причинява на Своите земни деца преднамерени страдания. Човекът си навлича ненужни нещастия поради своя упорит отказ да върви по по-добрите пътища в съгласие с божествената воля. Злото таи в себе си страдания, но много страдания са следствие на греха и порока. В този свят станаха много необичайни неща и не е чудно, че всички мислещи хора изпадат в недоумение, гледайки нещастията и страданията, на които стават свидетели. Но в едно можеш да бъдеш уверен: Отецът не изпраща страданието като своеволно наказание за злосторничество. Свързаните със злото несъвършенства и ограничения са вродени; разплатата за греха е неизбежна; пагубните последствия на порока са необратими. Човекът не бива да вини Бога за тези нещастия, които са естествен резултат от избрания от него живот; човекът не трябва да се оплаква и от тези изпитания, които са присъщи за живота в този свят. Волята на Отеца е в това, смъртният човек упорито и последователно да се труди над подобряването на своето положение на Земята. Разумното усърдие трябва в много да помогне на човека да преодолее своите земни нещастия.	148:5.3 (1661.5) “But, my son, you should know that the Father does not purposely afflict his children. Man brings down upon himself unnecessary affliction as a result of his persistent refusal to walk in the better ways of the divine will. Affliction is potential in evil, but much of it has been produced by sin and iniquity. Many unusual events have transpired on this world, and it is not strange that all thinking men should be perplexed by the scenes of suffering and affliction which they witness. But of one thing you may be sure: The Father does not send affliction as an arbitrary punishment for wrongdoing. The imperfections and handicaps of evil are inherent; the penalties of sin are inevitable; the destroying consequences of iniquity are inexorable. Man should not blame God for those afflictions which are the natural result of the life which he chooses to live; neither should man complain of those experiences which are a part of life as it is lived on this world. It is the Father’s will that mortal man should work persistently and consistently toward the betterment of his estate on earth. Intelligent application would enable man to overcome much of his earthly misery.
148:5.4 (1662.1) Натанаил, нашата мисия се състои в това, да помагаме на хората да решават своите духовни проблеми и с това да стимулираме техния разум, което ще им позволи с голяма готовност и въодушевление да се справят със своите многобройни материални трудности. Аз зная, че четенето на Писанията те е озадачило. Твърде често на Бога се стремят да припишат отговорност за всичко, което е недостъпно за разбирането на невежия човек. Отецът не носи лична отговорност за всичко това, което може да ти бъде непонятно. Не се съмнявай в любовта на Отеца само поради това, че някои учредени от Него справедливи и мъдри закони ти носят страдания, ако поради незнание или неразбиране престъпваш тези божествени закони.	148:5.4 (1662.1) “Nathaniel, it is our mission to help men solve their spiritual problems and in this way to quicken their minds so that they may be the better prepared and inspired to go about solving their manifold material problems. I know of your confusion as you have read the Scriptures. All too often there has prevailed a tendency to ascribe to God the responsibility for everything which ignorant man fails to understand. The Father is not personally responsible for all you may fail to comprehend. Do not doubt the love of the Father just because some just and wise law of his ordaining chances to afflict you because you have innocently or deliberately transgressed such a divine ordinance.
148:5.5 (1662.2) Но, Натанаил, в Писанията има много неща, които биха те просветили, ако се беше замислил над прочетеното. Нима не помниш следните думи: “Сине мой, не презирай Божието наказание и не се отегчавай, когато Той ти посочва твоите грешки, тъй като Господ поправя тези, които обича, както бащата наказва любимия си син.” “Не по воля Своя наказва Господ.” “Преди да пострадам, аз се заблуждавах, а сега спазвам закона. Аз се радвам, че страдах, защото се научих на божествените устави.” “Аз зная твоите скърби. Вечният Бог е твое убежище, властта на Бога е непреходна.” “Господ е и приют за унижените, тихо кътче във времена на скърби.” “В болестта Господ ще му даде сили; Той няма да забрави болните.” “Както бащата съчувства на своите деца, така Господ съчувства на тези, които се боят от Него. Той познава вашето тяло; Той помни, че вие сте излезли от прахта.” “Той изцелява разбитите сърца, лекува раните.” “Той е надежда за бедните, сила за тези, които бедстват, защита от бурите, сянка от опустошителен зной.” “Той дава на уморените сила и укрепява изнемогващите.” “Той няма да прекърши даже увредената тръстика, няма да угаси даже тлеещите въглени.” “Когато преминаваш през водите на страданията, Аз ще бъда с теб и когато реките на нещастията те залеят, Аз няма да те изоставя.” “Той изпрати мен да изцелявам съкрушените сърца, да възвестя свободата на пленените и да утешавам всички скърбящи.” “Наказанието вразумява; не от праха излиза страданието.”	148:5.5 (1662.2) “But, Nathaniel, there is much in the Scriptures which would have instructed you if you had only read with discernment. Do you not remember that it is written: ‘My son, despise not the chastening of the Lord; neither be weary of his correction, for whom the Lord loves he corrects, even as the father corrects the son in whom he takes delight.’ ‘The Lord does not afflict willingly.’ ‘Before I was afflicted, I went astray, but now do I keep the law. Affliction was good for me that I might thereby learn the divine statutes.’ ‘I know your sorrows. The eternal God is your refuge, while underneath are the everlasting arms.’ ‘The Lord also is a refuge for the oppressed, a haven of rest in times of trouble.’ ‘The Lord will strengthen him upon the bed of affliction; the Lord will not forget the sick.’ ‘As a father shows compassion for his children, so is the Lord compassionate to those who fear him. He knows your body; he remembers that you are dust.’ ‘He heals the brokenhearted and binds up their wounds.’ ‘He is the hope of the poor, the strength of the needy in his distress, a refuge from the storm, and a shadow from the devastating heat.’ ‘He gives power to the faint, and to them who have no might he increases strength.’ ‘A bruised reed shall he not break, and the smoking flax he will not quench.’ ‘When you pass through the waters of affliction, I will be with you, and when the rivers of adversity overflow you, I will not forsake you.’ ‘He has sent me to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and to comfort all who mourn.’ ‘There is correction in suffering; affliction does not spring forth from the dust.’”
6. Погрешното разбиране на страданието — беседата за Йов БЕСЕДАТА ЗА ЙОВ ^top	6. The Misunderstanding of Suffering— Discourse on Job ^top
148:6.1 (1662.3) Същата вечер във Витсаида Йоан също така попита Иисус защо така много явно невинни хора се мъчат от такова множество болести и изпитват многобройни страдания. Отговаряйки на въпроса на Йоан, Иисус, покрай много други неща, каза:	148:6.1 (1662.3) It was this same evening at Bethsaida that John also asked Jesus why so many apparently innocent people suffered from so many diseases and experienced so many afflictions. In answering John’s questions, among many other things, the Master said:
148:6.2 (1662.4) “Сине мой, ти не разбираш смисъла на несгодите или предназначението на страданията. Нима не си чел шедьовъра на семитската литература — библейската история за страданията на Йов? Нима не помниш как тази забележителна притча започва с разказ за материалното процъфтяване на слугата на Бога? Ти добре помниш, че Йов беше благословен с деца, богатство, сан, положение, здраве и всичко онова, което се цени от хората в този тленен живот. Съгласно осветените от вековете учения за децата на Авраам подобно материално благополучие беше достатъчно свидетелство за божествено благоволение. Но такава материална собственост и преходно процъфтяване не са признаци на Божията милост. Моят небесен Отец обича бедните точно така, както обича и богатите; Той не отдава значение на обществените различия.	148:6.2 (1662.4) “My son, you do not comprehend the meaning of adversity or the mission of suffering. Have you not read that masterpiece of Semitic literature—the Scripture story of the afflictions of Job? Do you not recall how this wonderful parable begins with the recital of the material prosperity of the Lord’s servant? You well remember that Job was blessed with children, wealth, dignity, position, health, and everything else which men value in this temporal life. According to the time-honored teachings of the children of Abraham such material prosperity was all-sufficient evidence of divine favor. But such material possessions and such temporal prosperity do not indicate God’s favor. My Father in heaven loves the poor just as much as the rich; he is no respecter of persons.
148:6.3 (1663.1) Макар че престъпването на божествения закон рано или късно води след себе си наказание, макар че в края на краищата хората непременно жънат, каквото са посели, ти трябва все пак да знаеш, че човешките страдания не винаги са наказание за предшестващ грях. Нито Йов, нито неговите приятели можаха да изяснят истинската причина за своите несгоди. В светлината на тези знания, които сега притежаваш, ти едва ли ще припишеш на Сатаната или на Бога ролите, които те играят в тази уникална притча. Макар че страданията не помогнаха на Йов при разрешаването на неговите интелектуални трудности или при решаването на философските му проблеми, той действително постигна огромни победи; независимо от краха на своята теологична защита той се издигна на тези духовни висоти, от които можеше искрено да каже: “Аз съм отвратителен на самия себе си”, след което му беше дарено спасение чрез видение на Бога. Затова макар че Йов неправилно разбираше страданието, той се въздигна на свръхчовешко ниво на нравствено разбиране и духовна проницателност. Когато страдащият слуга придобива видение на Бога, настъпва душевен покой, превъзхождащ всяко човешко разбиране.	148:6.3 (1663.1) “Although transgression of divine law is sooner or later followed by the harvest of punishment, while men certainly eventually do reap what they sow, still you should know that human suffering is not always a punishment for antecedent sin. Both Job and his friends failed to find the true answer for their perplexities. And with the light you now enjoy you would hardly assign to either Satan or God the parts they play in this unique parable. While Job did not, through suffering, find the resolution of his intellectual troubles or the solution of his philosophical difficulties, he did achieve great victories; even in the very face of the breakdown of his theological defenses he ascended to those spiritual heights where he could sincerely say, ‘I abhor myself’; then was there granted him the salvation of a vision of God. So even through misunderstood suffering, Job ascended to the superhuman plane of moral understanding and spiritual insight. When the suffering servant obtains a vision of God, there follows a soul peace which passes all human understanding.
148:6.4 (1663.2) Първият от другарите на Йов, Елифаз, посъветва страдалеца да прояви в скръбта тази твърдост, която той предписваше на другите във времената на своето процъфтяване. Този лъжлив утешител каза: “Вярвай в своята религия, Йов; помни, че не праведниците страдат, а нечестивците. Сигурно си заслужил това наказание, иначе нямаше да страдаш. Ти добре знаеш, че никой не може да бъде праведен пред Бога. Знаеш, че нечестивците никога не постигат истинско процъфтяване. Както и да е, човекът явно е обречен на бедствия и Господ вероятно те наказва за твое благо.” Не е чудно, че подобно тълкуване на проблема за човешките страдания слабо утеши Йов.	148:6.4 (1663.2) “The first of Job’s friends, Eliphaz, exhorted the sufferer to exhibit in his afflictions the same fortitude he had prescribed for others during the days of his prosperity. Said this false comforter: ‘Trust in your religion, Job; remember that it is the wicked and not the righteous who suffer. You must deserve this punishment, else you would not be afflicted. You well know that no man can be righteous in God’s sight. You know that the wicked never really prosper. Anyway, man seems predestined to trouble, and perhaps the Lord is only chastising you for your own good.’ No wonder poor Job failed to get much comfort from such an interpretation of the problem of human suffering.
148:6.5 (1663.3) Но съветът на неговия втори приятел, Вилдад, беше още по-угнетяващ, независимо от неговата разумност от гледната точка на приетата по онова време теология. Вилдад каза: „Бог не може да бъде несправедлив. Щом твоите деца загинаха, трябва да са били грешници; ти сигурно си съгрешил, иначе нямаше така да страдаш. А ако ти наистина си праведен, Бог със сигурност ще те избави от всички твои страдания. От историята на отношенията на човека с Бога ти трябва да разбереш, че Всемогъщият унищожава само нечестивите.”	148:6.5 (1663.3) “But the counsel of his second friend, Bildad, was even more depressing, notwithstanding its soundness from the standpoint of the then accepted theology. Said Bildad: ‘God cannot be unjust. Your children must have been sinners since they perished; you must be in error, else you would not be so afflicted. And if you are really righteous, God will certainly deliver you from your afflictions. You should learn from the history of God’s dealings with man that the Almighty destroys only the wicked.’
148:6.6 (1663.4) След това, както си спомняш, Йов отговори на своите другари: “Аз прекрасно разбирам, че Бог слуша моите вопли за помощ. Как може Бог да е справедлив и в същото време напълно да пренебрегва моята невинност? Аз започвам да осъзнавам, че няма да изкупя греховете от обръщане към Всемогъщия. Нима не виждате, че Бог позволява на нечестивците да преследват праведниците? А доколкото човек е толкова слаб, как той може да се надява на внимание от страна на всемогъщия Бог? Аз заставам през Бога такъв, какъвто съм, и когато Той се обърне срещу мен, аз съм безпомощен. Струваше ли си Бог да ме сътворява, за да ме обрича на тези ужасни страдания?”	148:6.6 (1663.4) “And then you remember how Job replied to his friends, saying: ‘I well know that God does not hear my cry for help. How can God be just and at the same time so utterly disregard my innocence? I am learning that I can get no satisfaction from appealing to the Almighty. Cannot you discern that God tolerates the persecution of the good by the wicked? And since man is so weak, what chance has he for consideration at the hands of an omnipotent God? God has made me as I am, and when he thus turns upon me, I am defenseless. And why did God ever create me just to suffer in this miserable fashion?’
148:6.7 (1663.5) И кой може да оспори отношението на Йов, вземайки под внимание съвета на неговите другари и неговите собствени погрешни представи за Бога? Нима ти не виждаш, че Йов се стремеше към човешки Бог, че той жадуваше общуване с божествено Същество, знаещо смъртното положение на човека и разбиращо, че справедливите трябва нерядко да страдат без вина, защото така е устроен този първи по дългия път към възхода към Рая живот? Затова и дойде Синът Човешки от Отеца — да изживее живот в плът, за да утеши и дóйде на помощ на всички тези, на които занапред ще се наложи да изпитат мъките на Йов.	148:6.7 (1663.5) “And who can challenge the attitude of Job in view of the counsel of his friends and the erroneous ideas of God which occupied his own mind? Do you not see that Job longed for a human God, that he hungered to commune with a divine Being who knows man’s mortal estate and understands that the just must often suffer in innocence as a part of this first life of the long Paradise ascent? Wherefore has the Son of Man come forth from the Father to live such a life in the flesh that he will be able to comfort and succor all those who must henceforth be called upon to endure the afflictions of Job.
148:6.8 (1663.6) След това третият приятел на Йов, Софар, произнесе още по-малко утешителни думи, казвайки: “Нелепо е да ти заявявам своята праведност при такова нещастие. Но аз признавам, че пътищата Божии е невъзможно да бъдат разбрани. Може би съществува някаква скрита цел във всички твои беди.” И когато Йов изслуша и тримата си другари, той призова на помощ самия Бог, оправдавайки се с това, че “животът на човека, роден от жена, е кратък и пълен с трудности”.	148:6.8 (1663.6) “Job’s third friend, Zophar, then spoke still less comforting words when he said: ‘You are foolish to claim to be righteous, seeing that you are thus afflicted. But I admit that it is impossible to comprehend God’s ways. Perhaps there is some hidden purpose in all your miseries.’ And when Job had listened to all three of his friends, he appealed directly to God for help, pleading the fact that ‘man, born of woman, is few of days and full of trouble.’
148:6.9 (1664.1) След това Йов започна втората беседа с другарите си. Елифаз стана по-жесток, обвиняващ и саркастичен. Вилдад изпадна в негодувание поради неуважителното отношение на Йов към своите приятели. Софар отново повтори своят неутешителен съвет. Към това време приятелите станаха противни на Йов и той призова справедливия Бог в противоположност на бога на несправедливостта, въплътен във философията на неговите приятели и таящото се даже в неговите собствени религиозни възгледи. След това Йов започна да утешава себе си с бъдещия живот с неговото по-пълно отстраняване на несправедливостта на смъртното съществуване. Невъзможността да получи помощ от човека обръща Йов към Бога. Така в неговото сърце започва огромна борба между вярата и съмнението. Накрая страдалецът започва да вижда светлината на живота; неговата измъчена душа се издига към нови висоти на надеждата и храбростта; неговите страдания могат да продължат и даже да доведат до смърт, но сега неговата озарена душа издава победен вик: „Моят Защитник е жив!”	148:6.9 (1664.1) “Then began the second session with his friends. Eliphaz grew more stern, accusing, and sarcastic. Bildad became indignant at Job’s contempt for his friends. Zophar reiterated his melancholy advice. Job by this time had become disgusted with his friends and appealed again to God, and now he appealed to a just God against the God of injustice embodied in the philosophy of his friends and enshrined even in his own religious attitude. Next Job took refuge in the consolation of a future life in which the inequities of mortal existence may be more justly rectified. Failure to receive help from man drives Job to God. Then ensues the great struggle in his heart between faith and doubt. Finally, the human sufferer begins to see the light of life; his tortured soul ascends to new heights of hope and courage; he may suffer on and even die, but his enlightened soul now utters that cry of triumph, ‘My Vindicator lives!’
148:6.10 (1664.2) Йов беше абсолютно прав, усъмнявайки се в доктрината, че Бог наказва децата, за да накаже родителите. Йов винаги беше готов да признае, че Бог е праведен, но той жадуваше за радващото душата разкриване на личния характер на Вечния. И именно такава е нашата мисия на Земята. Занапред страдащите смъртни вече няма да бъдат лишавани от утешението, което носи знанието за Божията любов и разбирането на милосърдието на небесния Баща. Макар че Божието слово, прозвучало от бурята, да беше величествена представа за своето време, ти вече знаеш, че Отецът не разкрива Себе Си по подобен начин, а говори в човешкото сърце със спокоен, тих глас: “Ето пътя, върви по него.” Нима не разбираш, че Бог пребивава в теб, че Той е станал това, което си ти, за да те направи това, което е Той?”	148:6.10 (1664.2) “Job was altogether right when he challenged the doctrine that God afflicts children in order to punish their parents. Job was ever ready to admit that God is righteous, but he longed for some soul-satisfying revelation of the personal character of the Eternal. And that is our mission on earth. No more shall suffering mortals be denied the comfort of knowing the love of God and understanding the mercy of the Father in heaven. While the speech of God spoken from the whirlwind was a majestic concept for the day of its utterance, you have already learned that the Father does not thus reveal himself, but rather that he speaks within the human heart as a still, small voice, saying, ‘This is the way; walk therein.’ Do you not comprehend that God dwells within you, that he has become what you are that he may make you what he is!”
148:6.11 (1664.3) В заключение Иисус каза: “Не по Своя воля наказва небесният Баща децата човешки. Човекът страда, първо, поради случайностите на времето и несъвършенствата, причина за които е незрялото физическо битие. Второ, той страда поради необратимите последствия от греха — нарушаването на законите на светлината и живота. И накрая, човекът жъне плодовете на своето собствено порочно упорство, когато въстава против праведната проява на небето на земята. Но човешките беди не са лично наказание, изпратено от божественото правосъдие. Човекът е способен да направи — и ще направи — много за намаляване на своите временни страдания. Но веднъж и завинаги се избавú от суеверната представа, че Бог наказва човека по повеля на лукавия. Изучавай книгата на Йов, именно за да видиш към колко много лъжливи представи за Бога могат искрено да се придържат даже добродетелните хора; и след това обърни внимание на това, че даже мъчително страдащият Йов намери утешение и спасение независимо от толкова погрешните учения. В резултат неговата вяра проби през облака на страданието, за да види светлината на живота, изливана от Отеца като целително милосърдие и непреходна праведност.”	148:6.11 (1664.3) Then Jesus made this final statement: “The Father in heaven does not willingly afflict the children of men. Man suffers, first, from the accidents of time and the imperfections of the evil of an immature physical existence. Next, he suffers the inexorable consequences of sin—the transgression of the laws of life and light. And finally, man reaps the harvest of his own iniquitous persistence in rebellion against the righteous rule of heaven on earth. But man’s miseries are not a personal visitation of divine judgment. Man can, and will, do much to lessen his temporal sufferings. But once and for all be delivered from the superstition that God afflicts man at the behest of the evil one. Study the Book of Job just to discover how many wrong ideas of God even good men may honestly entertain; and then note how even the painfully afflicted Job found the God of comfort and salvation in spite of such erroneous teachings. At last his faith pierced the clouds of suffering to discern the light of life pouring forth from the Father as healing mercy and everlasting righteousness.”
148:6.12 (1664.4) В течение на много дни Йоан обмисляше за себе си тези изказвания. Разговорът с Учителя в градината съществено измени целия му останал живот и впоследствие той направи много, за да измени възгледите на останалите апостоли за източника, природата и предназначението на обикновените човешки страдания. Но Йоан не спомена за тази беседа, докато Учителят не ги напусна.	148:6.12 (1664.4) John pondered these sayings in his heart for many days. His entire afterlife was markedly changed as a result of this conversation with the Master in the garden, and he did much, in later times, to cause the other apostles to change their viewpoints regarding the source, nature, and purpose of commonplace human afflictions. But John never spoke of this conference until after the Master had departed.
7. Човекът с изсъхналата ръка ^top	7. The Man with the Withered Hand ^top
148:7.1 (1664.5) В предпоследната събота, преди апостолите и новият корпус евангелисти да тръгнат на второто проповедническо пътешествие по Галилея, Иисус произнесе в синагогата на Капернаум проповедта “Радостта на праведния живот”. Когато Иисус свърши да говори, го заобиколи голяма група сакати, куци, болни и страдалци, които се надяваха да се изцелят. В тази група бяха и апостолите, много от новите евангелисти и шпионите-фарисеи от Йерусалим. Където и да отидеше Иисус (с изключение на пребиваването в планината, където той се посвещаваше на делото на Отеца), шестимата йерусалимски шпиони неотстъпно го следваха.	148:7.1 (1664.5) The second Sabbath before the departure of the apostles and the new corps of evangelists on the second preaching tour of Galilee, Jesus spoke in the Capernaum synagogue on the “Joys of Righteous Living.” When Jesus had finished speaking, a large group of those who were maimed, halt, sick, and afflicted crowded up around him, seeking healing. Also in this group were the apostles, many of the new evangelists, and the Pharisaic spies from Jerusalem. Everywhere that Jesus went (except when in the hills about the Father’s business) the six Jerusalem spies were sure to follow.
148:7.2 (1665.1) Докато Иисус говореше с хората, водачът на шпиониращите фарисеи уговори човек с изсъхнала ръка да се приближи до Иисус и да попита ще бъде ли законно да приеме изцеление в събота или следва да моли за помощ на другия ден. Когато Иисус видя този човек, чу думите му и разбра, че беше изпратен от фарисеите, той каза: “Ела при мен и отговори на моя въпрос. Ако в събота твоята овца падне в ямата, ти ще се протегнеш ли да я хванеш и извадиш на повърхността? Законно ли е да постъпваш така в събота?” И човекът отговори: “Да, Учителю, би било законно да се извърши такова благородно дело в събота.” Тогава Иисус каза, обръщайки се към всички: “Аз зная защо сте изпратили този човек. Вие искате да намерите повод за нападки над мен, уговаряйки ме да проявя милосърдие в събота. Всички вие мълчаливо се съгласихте, че даже в събота би било законно да се извади от ямата нещастната овца, и аз ви призовавам да станете свидетели на това, че проявата на милосърдие в събота е законна не само по отношение на животните, но и към хората. Колко по-ценен от овцата е човекът! Аз заявявам, че да твориш добро в събота е законно дело.” И докато те стояха пред него в мълчание, Иисус се обърна към човека с изсъхналата ръка: “Застани до мен, за да могат всички да те видят. А сега — за да знаеш, че моят Отец желае да правите добро в събота, ако вярваш в своето изцеление, аз те моля да протегнеш ръката си.”	148:7.2 (1665.1) The leader of the spying Pharisees, as Jesus stood talking to the people, induced a man with a withered hand to approach him and ask if it would be lawful to be healed on the Sabbath day or should he seek help on another day. When Jesus saw the man, heard his words, and perceived that he had been sent by the Pharisees, he said: “Come forward while I ask you a question. If you had a sheep and it should fall into a pit on the Sabbath day, would you reach down, lay hold on it, and lift it out? Is it lawful to do such things on the Sabbath day?” And the man answered: “Yes, Master, it would be lawful thus to do well on the Sabbath day.” Then said Jesus, speaking to all of them: “I know wherefore you have sent this man into my presence. You would find cause for offense in me if you could tempt me to show mercy on the Sabbath day. In silence you all agreed that it was lawful to lift the unfortunate sheep out of the pit, even on the Sabbath, and I call you to witness that it is lawful to exhibit loving-kindness on the Sabbath day not only to animals but also to men. How much more valuable is a man than a sheep! I proclaim that it is lawful to do good to men on the Sabbath day.” And as they all stood before him in silence, Jesus, addressing the man with the withered hand, said: “Stand up here by my side that all may see you. And now that you may know that it is my Father’s will that you do good on the Sabbath day, if you have the faith to be healed, I bid you stretch out your hand.”
148:7.3 (1665.2) И този човек протегна своята суха ръка и тя стана здрава. Хората бяха готови да се нахвърлят на фарисеите, но Иисус ги призова да се успокоят, казвайки: “Току-що ви казах, че е законно да извършвате благи постъпки в събота, да спасявате живот, но не ви учех да причинявате вреда и да се поддавате на желанието да убивате.” Ядосаните фарисеи се отдалечиха и независимо от съботата побързаха да отидат в Тивериада за съвещание с Ирод. С всички сили те се опитаха да пробудят в него подозрителност, за да си осигурят поддръжката на иродианите в своята борба против Иисус. Но Ирод се отказа да вземе мерки против Иисус и ги посъветва да отправят своите жалби към Йерусалим.	148:7.3 (1665.2) And as this man stretched forth his withered hand, it was made whole. The people were minded to turn upon the Pharisees, but Jesus bade them be calm, saying: “I have just told you that it is lawful to do good on the Sabbath, to save life, but I did not instruct you to do harm and give way to the desire to kill.” The angered Pharisees went away, and notwithstanding it was the Sabbath day, they hastened forthwith to Tiberias and took counsel with Herod, doing everything in their power to arouse his prejudice in order to secure the Herodians as allies against Jesus. But Herod refused to take action against Jesus, advising that they carry their complaints to Jerusalem.
148:7.4 (1665.3) Това беше първият случай на чудо, сътворено от Иисус в отговор на призив, отправен от неговите врагове. И Учителят извърши това така наречено чудо не за демонстрация на своите целителни способности, а като действен протест против превръщането на учредения от религията съботен отдих в истинско робство от безсмислени заповеди за всички хора. Изцеленият човек се върна към своите занимания на каменоделец, оказвайки се един от тези, чието изцеление повлече след себе си живот, преживян в благодарствени молитви и праведност.	148:7.4 (1665.3) This is the first case of a miracle to be wrought by Jesus in response to the challenge of his enemies. And the Master performed this so-called miracle, not as a demonstration of his healing power, but as an effective protest against making the Sabbath rest of religion a veritable bondage of meaningless restrictions upon all mankind. This man returned to his work as a stone mason, proving to be one of those whose healing was followed by a life of thanksgiving and righteousness.
8. Последната седмица във Витсаида ^top	8. Last Week at Bethsaida ^top
148:8.1 (1665.4) В последните дни от пребиваването във Витсаида сред йерусалимските шпиони възникна разкол в тяхното отношение към Иисус и неговото учение. Трима от тези фарисеи бяха до дълбините на душата си потресени от това, което бяха видели и чули. Междувременно в Йерусалим млад и влиятелен член на Синедриона на име Авраам публично прие ученията на Иисус и беше кръстен в къпалнята от Абнер Силоамски. Това събитие развълнува целия Йерусалим и във Витсаида незабавно бяха изпратени пратеници със заповед да бъдат отзовани шестимата шпиониращи фарисеи.	148:8.1 (1665.4) The last week of the sojourn at Bethsaida the Jerusalem spies became much divided in their attitude toward Jesus and his teachings. Three of these Pharisees were tremendously impressed by what they had seen and heard. Meanwhile, at Jerusalem, Abraham, a young and influential member of the Sanhedrin, publicly espoused the teachings of Jesus and was baptized in the pool of Siloam by Abner. All Jerusalem was agog over this event, and messengers were immediately dispatched to Bethsaida recalling the six spying Pharisees.
148:8.2 (1666.1) Гръцкият философ, повярвал в Царството по време на предишното пътешествие по Галилея, се върна от Александрия с няколко богати евреи, които за пореден път поканиха Иисус да пристигне в техния град за създаване на обединено училище по философия и религия, както и на лазарет за болните. Но Иисус вежливо отклони това предложение.	148:8.2 (1666.1) The Greek philosopher who had been won for the kingdom on the previous tour of Galilee returned with certain wealthy Jews of Alexandria, and once more they invited Jesus to come to their city for the purpose of establishing a joint school of philosophy and religion as well as an infirmary for the sick. But Jesus courteously declined the invitation.
148:8.3 (1666.2) Приблизително по това време във витсаидския лагер пристигна от Багдад човек на име Кирмет, изричащ пророчества в състояние на транс. Когато този мним пророк изпадаше в транс, той имаше странни видения, а при нарушаване на съня му виждаше фантастични сънища. Той предизвика сериозен безпорядък в лагера и Симон Зилот беше готов да се разправи доста жестоко с този заблуждаващ самия себе си лъжепророк, но Иисус се намеси и му позволи безпрепятствено да действа в течение на няколко дни. Всички, които слушаха неговите проповеди, веднага разбраха неразумността на неговото учение в светлината на Евангелието за Царството. Скоро той се върна в Багдад, отвеждайки със себе си само шепа неустойчиви и колебаещи се души. Но още преди Иисус да се застъпи за багдадския пророк, Давид Зеведеев, с помощта на стихийно възникналия комитет, изведе Кирмет в езерото и, потапяйки го няколко пъти във водата, го посъветва незабавно да ги напусне — да си организира и построи свой собствен лагер.	148:8.3 (1666.2) About this time there arrived at the Bethsaida encampment a trance prophet from Bagdad, one Kirmeth. This supposed prophet had peculiar visions when in trance and dreamed fantastic dreams when his sleep was disturbed. He created a considerable disturbance at the camp, and Simon Zelotes was in favor of dealing rather roughly with the self-deceived pretender, but Jesus intervened and allowed him entire freedom of action for a few days. All who heard his preaching soon recognized that his teaching was not sound as judged by the gospel of the kingdom. He shortly returned to Bagdad, taking with him only a half dozen unstable and erratic souls. But before Jesus interceded for the Bagdad prophet, David Zebedee, with the assistance of a self-appointed committee, had taken Kirmeth out into the lake and, after repeatedly plunging him into the water, had advised him to depart hence—to organize and build a camp of his own.
148:8.4 (1666.3) В този ден финикийката Бет-Марион толкова се разпали, че се лиши от разсъдък и едва не се удави, опитвайки се да тръгне по водата, след което беше отпратена от лагера от нейни приятели.	148:8.4 (1666.3) On this same day, Beth-Marion, a Phoenician woman, became so fanatical that she went out of her head and, after almost drowning from trying to walk on the water, was sent away by her friends.
148:8.5 (1666.4) Новообърнатият от Йерусалим — фарисеят Авраам — предаде всички свои мирски владения в апостолската хазна и до голяма степен благодарение на този принос стана възможно да подготвят за път сто новообучени евангелисти. Към това време Андрей вече обяви закриването на лагера и всички се приготвиха или да се разотидат по домовете си, или да последват евангелистите в Галилея.	148:8.5 (1666.4) The new Jerusalem convert, Abraham the Pharisee, gave all of his worldly goods to the apostolic treasury, and this contribution did much to make possible the immediate sending forth of the one hundred newly trained evangelists. Andrew had already announced the closing of the encampment, and everybody prepared either to go home or else to follow the evangelists into Galilee.
9. Изцеляването на парализирания ^top	9. Healing the Paralytic ^top
148:9.1 (1666.5) По обед в петък, 1 октомври, когато Иисус проведе своята последна среща с апостолите, евангелистите и другите лидери на прекратеното съществуване на лагера в присъствието на шестимата йерусалимски фарисеи, седнали на първия ред в разширената просторна гостна в дома на Зеведей, стана един от най-странните и уникални случаи за целия земен живот на Иисус. По това време Учителят стоеше, изнасяйки реч в това голямо помещение, което беше построено за такива събрания, провеждани в сезона на дъждовете. Домът беше обкръжен от плътна тълпа хора, които напрягаха своя слух, опитвайки се да доловят поне нещо от това, за което говореше Иисус.	148:9.1 (1666.5) On Friday afternoon, October 1, when Jesus was holding his last meeting with the apostles, evangelists, and other leaders of the disbanding encampment, and with the six Pharisees from Jerusalem seated in the front row of this assembly in the spacious and enlarged front room of the Zebedee home, there occurred one of the strangest and most unique episodes of all Jesus’ earth life. The Master was, at this time, speaking as he stood in this large room, which had been built to accommodate these gatherings during the rainy season. The house was entirely surrounded by a vast concourse of people who were straining their ears to catch some part of Jesus’ discourse.
148:9.2 (1666.6) В това време към дома, докрай претъпкан с хора и обкръжен от напрегнато слушаща тълпа, донесоха неголям одър, на който лежеше отдавна поразен от паралич човек, пренесен тук от Капернаум от своите приятели. Чувайки, че Иисус се кани да напусне Витсаида, и след като поговори с току-що изцеления каменоделец Аарон, този парализиран искаше да го отнесат при Иисус, когото да помоли за изцеление. Неговите приятели се опитваха да си пробият път до дома на Зеведей както от парадния, така и от черния вход, но тълпата беше твърде плътна. Но парализираният не искаше да се примири с поражение; той накара своите другари да намерят стълба, по която те се качиха на покрива на помещението, където говореше Иисус, и след като махнаха керемидите, започнаха смело да спускат одъра с болния с помощта на въже, докато страдащият не се оказа на пода непосредствено пред краката на Учителя. Когато Иисус видя какво са направили, той замлъкна. Всички присъстващи бяха възхитени от настойчивостта на болния и неговите приятели. Парализираният каза: “Учителю, нямаше да прекъсна твоята реч, но твърдо съм решил да стана здрав. Аз не съм от тези, които, изцелявайки се, веднага забравят твоето учение. Бих искал да се излекувам, за да служа на Царството небесно.” И независимо от това, че парализираният сам си бе навлякъл страдания с неразумно преживения си живот, Иисус, виждайки неговата вяра, каза: “Не губи кураж, сине мой, твоите грехове са простени. Твоята вяра ще те спаси.”	148:9.2 (1666.6) While the house was thus thronged with people and entirely surrounded by eager listeners, a man long afflicted with paralysis was carried down from Capernaum on a small couch by his friends. This paralytic had heard that Jesus was about to leave Bethsaida, and having talked with Aaron the stone mason, who had been so recently made whole, he resolved to be carried into Jesus’ presence, where he could seek healing. His friends tried to gain entrance to Zebedee’s house by both the front and back doors, but too many people were crowded together. But the paralytic refused to accept defeat; he directed his friends to procure ladders by which they ascended to the roof of the room in which Jesus was speaking, and after loosening the tiles, they boldly lowered the sick man on his couch by ropes until the afflicted one rested on the floor immediately in front of the Master. When Jesus saw what they had done, he ceased speaking, while those who were with him in the room marveled at the perseverance of the sick man and his friends. Said the paralytic: “Master, I would not disturb your teaching, but I am determined to be made whole. I am not like those who received healing and immediately forgot your teaching. I would be made whole that I might serve in the kingdom of heaven.” Now, notwithstanding that this man’s affliction had been brought upon him by his own misspent life, Jesus, seeing his faith, said to the paralytic: “Son, fear not; your sins are forgiven. Your faith shall save you.”
148:9.3 (1667.1) Когато йерусалимските фарисеи, както и други книжници и законници, седящи заедно с тях, чуха това изявление на Иисус, те започнаха за себе си да си мислят: “Как смее този човек да говори така? Нима той не разбира, че това е богохулство? Кой освен Бога може да прощава грехове?” Иисус, почувствал със своя дух за какво си мислят и си говорят те, им каза: “Защо във вашите сърца има такива мисли? Кои сте вие, че да ме съдите? Какво значение има дали ще кажа на този парализиран: “Твоите грехове са простени”, или: “Стани, вземи своя одър и ходи”? Но за да можете вие, присъстващи при всичко това, накрая да разберете, че Синът Човешки има на Земята власт и могъщество да прощава грехове, аз ще кажа на този страдащ: “Стани, вземи своя одър и си върви в къщи!” И когато Иисус произнесе тези думи, парализираният стана, премина покрай отстъпилите пред него хора и излезе от дома. И тези, които видяха това, бяха изумени. Петър разпусна събранието и мнозина се молиха и прославяха Бога, признавайки, че никога преди не са виждали толкова необикновени неща.	148:9.3 (1667.1) When the Pharisees from Jerusalem, together with other scribes and lawyers who sat with them, heard this pronouncement by Jesus, they began to say to themselves: “How dare this man thus speak? Does he not understand that such words are blasphemy? Who can forgive sin but God?” Jesus, perceiving in his spirit that they thus reasoned within their own minds and among themselves, spoke to them, saying: “Why do you so reason in your hearts? Who are you that you sit in judgment over me? What is the difference whether I say to this paralytic, your sins are forgiven, or arise, take up your bed, and walk? But that you who witness all this may finally know that the Son of Man has authority and power on earth to forgive sins, I will say to this afflicted man, Arise, take up your bed, and go to your own house.” And when Jesus had thus spoken, the paralytic arose, and as they made way for him, he walked out before them all. And those who saw these things were amazed. Peter dismissed the assemblage, while many prayed and glorified God, confessing that they had never before seen such strange happenings.
148:9.4 (1667.2) Приблизително по това време пристигнаха пратеници на Синедриона със заповед шестимата шпиони да се върнат в Йерусалим. Когато те чуха това съобщение, между тях се разгоря горещ спор, след което лидерът на групата с двама единомишленици се върнаха с пратениците в Йерусалим, а трима от шпионите фарисеи признаха своята вяра в Иисус и като отидоха веднага на езерото, бяха кръстени от Петър и приети от апостолите в братството на децата на Царството.	148:9.4 (1667.2) And it was about this time that the messengers of the Sanhedrin arrived to bid the six spies return to Jerusalem. When they heard this message, they fell to earnest debate among themselves; and after they had finished their discussions, the leader and two of his associates returned with the messengers to Jerusalem, while three of the spying Pharisees confessed faith in Jesus and, going immediately to the lake, were baptized by Peter and fellowshipped by the apostles as children of the kingdom.