Документ 160	Paper 160
Родан от Александрия	Rodan of Alexandria
160:0.1 (1772.1) С УТРИНТА в неделя, 18 септември, Андрей съобщи, че за най-близката неделя не е запланувана никаква работа. Всички апостоли, освен Натанаил и Тома, се разотидоха по домовете си при своите семейства или да погостуват при приятели. Тази неделя Иисус можа почти изцяло да посвети на отдих, но Натанаил и Тома прекараха много време в беседи с един гръцки философ от Александрия на име Родан. Малко преди това този грък стана последовател на Иисус под въздействието на учението на един от съратниците на Абнер, дошъл с мисия в Александрия. Сега Родан си постави задачата да проведе своята философия в живота в съответствие с новите религиозни учения на Иисус и той пристигна в Магадан с надеждата да обсъди тези проблеми с Учителя. Той също така се надяваше да чуе Евангелието непосредствено от първа ръка — от самия Иисус или от един от неговите апостоли. Макар че Учителят отказа да встъпи с Родан в такава беседа, той любезно го прие и веднага се разпореди Натанаил и Тома да го изслушат за всичко, което той има да им каже, и в отговор те му разказаха за Евангелието.	160:0.1 (1772.1) ON SUNDAY morning, September 18, Andrew announced that no work would be planned for the coming week. All of the apostles, except Nathaniel and Thomas, went home to visit their families or to sojourn with friends. This week Jesus enjoyed a period of almost complete rest, but Nathaniel and Thomas were very busy with their discussions with a certain Greek philosopher from Alexandria named Rodan. This Greek had recently become a disciple of Jesus through the teaching of one of Abner’s associates who had conducted a mission at Alexandria. Rodan was now earnestly engaged in the task of harmonizing his philosophy of life with Jesus’ new religious teachings, and he had come to Magadan hoping that the Master would talk these problems over with him. He also desired to secure a firsthand and authoritative version of the gospel from either Jesus or one of his apostles. Though the Master declined to enter into such a conference with Rodan, he did receive him graciously and immediately directed that Nathaniel and Thomas should listen to all he had to say and tell him about the gospel in return.
1. Гръцката философия на Родан ^top	1. Rodan’s Greek Philosophy ^top
160:1.1 (1772.2) От ранно утро в понеделник Родан започна своя цикъл от десет обръщения към Натанаил, Тома и групата от приблизително две десетки вярващи, оказали се в Магадан. В тези беседи, изразени на съвременен език в сбит и обобщен вид, се разглеждат следните идеи:	160:1.1 (1772.2) Early Monday morning, Rodan began a series of ten addresses to Nathaniel, Thomas, and a group of some two dozen believers who chanced to be at Magadan. These talks, condensed, combined, and restated in modern phraseology, present the following thoughts for consideration:
160:1.2 (1772.3) Човешкият живот включва в себе си три велики движещи сили — инстинкти, желания и съблазни. Твърд характер, силна личност се придобива само за сметка на превръщането на естествения жизнен инстинкт в социалното изкуство на живота за сметка на преобразуване на ежеминутните желания в тези по-високи стремежи, които са способни да доведат до устойчиви постижения, докато в това време притегателната сила на ежедневното съществуване трябва да изхожда не от обичайните и познати хора, а от по-високите сфери на неизследваните идеи и неоткрити идеали.	160:1.2 (1772.3) Human life consists in three great drives—urges, desires, and lures. Strong character, commanding personality, is only acquired by converting the natural urge of life into the social art of living, by transforming present desires into those higher longings which are capable of lasting attainment, while the commonplace lure of existence must be transferred from one’s conventional and established ideas to the higher realms of unexplored ideas and undiscovered ideals.
160:1.3 (1772.4) Колкото по-сложна става цивилизацията, толкова по-трудно ще бъде да се овладява изкуството на живота. Колкото по-бързо протичат промените в социалните структури, толкова по-трудно ще бъде да се решава задачата по подобряването на характера. За да продължава прогресът, всеки десет поколения от човечеството трябва отново да се учат на изкуството на живота. А ако изобретателността на човека доведе до това, че той още по-бързо повишава нивото на сложност на обществото, ще се наложи изкуството на живота да бъде овладява повторно доста по-често — може би всяко ново поколение. Ако еволюцията на изкуството на живота изостава от развитието на начините на съществуване, човечеството бързо ще се плъзне към простия жизнен инстинкт — удовлетворяване на съществуващите за момента желания. Така човечеството ще остане незряло; обществото няма да може да достигне пълна зрелост.	160:1.3 (1772.4) The more complex civilization becomes, the more difficult will become the art of living. The more rapid the changes in social usage, the more complicated will become the task of character development. Every ten generations mankind must learn anew the art of living if progress is to continue. And if man becomes so ingenious that he more rapidly adds to the complexities of society, the art of living will need to be remastered in less time, perhaps every single generation. If the evolution of the art of living fails to keep pace with the technique of existence, humanity will quickly revert to the simple urge of living—the attainment of the satisfaction of present desires. Thus will humanity remain immature; society will fail in growing up to full maturity.
160:1.4 (1773.1) Социалната зрелост е еквивалентна на степента на готовност на човека да се откаже от удовлетворяване само на преходните и настоящи желания заради изпитването на тези висши влечения, стремежа към постигането на които донася чувството на по-дълбока удовлетвореност, присъща на последователното движение към неизменни цели. Но истинският признак на социалната зрелост е готовността на народа да се откаже от правото на мирен и спокоен живот в съгласие с поощряващите безделието стандарти — съблазънта на общоприетите вярвания и привични идеи, в полза на лишаващата от спокойствие и изискваща енергия съблазън: търсенето на неизследвани възможности в постигането на неразкрити цели, заключени в идеалистични духовни реалности.	160:1.4 (1773.1) Social maturity is equivalent to the degree to which man is willing to surrender the gratification of mere transient and present desires for the entertainment of those superior longings the striving for whose attainment affords the more abundant satisfactions of progressive advancement toward permanent goals. But the true badge of social maturity is the willingness of a people to surrender the right to live peaceably and contentedly under the ease-promoting standards of the lure of established beliefs and conventional ideas for the disquieting and energy-requiring lure of the pursuit of the unexplored possibilities of the attainment of undiscovered goals of idealistic spiritual realities.
160:1.5 (1773.2) Животните превъзходно се подчиняват на жизнения инстинкт, но само човекът е способен да достигне изкуството на живота, макар че голяма част от човечеството изпитва само присъщия на животните истински стремеж да живееш. Животните познават само тази сляпа и инстинктивна подбуда; човекът е способен да излезе извън пределите на този функционален природен инстинкт. Човекът е способен да избере живота на високо ниво на интелектуално изкуство и даже небесна радост и духовен възторг. Животните не се интересуват от смисъла на живота; затова те никога не се тревожат и не свършват живота си със самоубийство. Самоубийствата сред хората свидетелстват за това, че такива същества са се откъснали от чисто животинския стадий на съществуване, както и за това, че при такива хора познавателните усилия не са достигнали естетическото ниво на нравствения опит. На животните е неизвестен смисълът на живота; човекът не само притежава способността да осъзнава ценностите и да разбира значенията, но също така осъзнава и значението на значенията — осъзнава своето собствено постижение.	160:1.5 (1773.2) Animals respond nobly to the urge of life, but only man can attain the art of living, albeit the majority of mankind only experience the animal urge to live. Animals know only this blind and instinctive urge; man is capable of transcending this urge to natural function. Man may elect to live upon the high plane of intelligent art, even that of celestial joy and spiritual ecstasy. Animals make no inquiry into the purposes of life; therefore they never worry, neither do they commit suicide. Suicide among men testifies that such beings have emerged from the purely animal stage of existence, and to the further fact that the exploratory efforts of such human beings have failed to attain the artistic levels of mortal experience. Animals know not the meaning of life; man not only possesses capacity for the recognition of values and the comprehension of meanings, but he also is conscious of the meaning of meanings—he is self-conscious of insight.
160:1.6 (1773.3) Когато хората се решават да се откажат от живот, основан на природни инстинкти, в полза на живот, на когото е свойствено дръзновението на изкуството и неопределеността на логиката, те трябва да бъдат готови за сблъсък с произтичащите оттук опасности от емоционални загуби — конфликти, нещастия и неувереност, поне до придобиване на някаква интелектуална и емоционална зрелост. Обезкуражеността, безпокойството и леността са верни признаци на нравствена незрелост. Пред обществото стоят два проблема: постигане на зрелост на индивида и постигане на зрелост на човечеството. Зрелият човек скоро започва да гледа на всички останали смъртни с доброта и търпимост. Зрелите хора се отнасят към незрелите с любовта и участието, които изпитват родителите по отношение на своите деца.	160:1.6 (1773.3) When men dare to forsake a life of natural craving for one of adventurous art and uncertain logic, they must expect to suffer the consequent hazards of emotional casualties—conflicts, unhappiness, and uncertainties—at least until the time of their attainment of some degree of intellectual and emotional maturity. Discouragement, worry, and indolence are positive evidence of moral immaturity. Human society is confronted with two problems: attainment of the maturity of the individual and attainment of the maturity of the race. The mature human being soon begins to look upon all other mortals with feelings of tenderness and with emotions of tolerance. Mature men view immature folks with the love and consideration that parents bear their children.
160:1.7 (1773.4) Успешният живот е не нещо друго, а изкуството на овладяване на надеждни методи за решаване на обичайни проблеми. Първата крачка при решаването на всеки проблем е да се открие трудността, да се изолира проблемът и откровено да се осъзнаят неговата природа и сложност. Огромната грешка се заключава в това, че ние се отказваме да признаем съществуването на жизнени проблеми, ако те пробуждат в нас дълбок страх. Така, когато признаването на нашите трудности влече след себе си понижаване на дълго подхранваното самомнение, признаването на собствената завист или отказ от вкоренили се предразсъдъци, обикновеният човек предпочита да се хваща за предишните илюзии за безопасност и привичното лъжливо чувство на увереност. Само смелият човек е готов откровено да признае и безстрашно да противостои на това, което се открива на честния и логически ум.	160:1.7 (1773.4) Successful living is nothing more or less than the art of the mastery of dependable techniques for solving common problems. The first step in the solution of any problem is to locate the difficulty, to isolate the problem, and frankly to recognize its nature and gravity. The great mistake is that, when life problems excite our profound fears, we refuse to recognize them. Likewise, when the acknowledgment of our difficulties entails the reduction of our long-cherished conceit, the admission of envy, or the abandonment of deep-seated prejudices, the average person prefers to cling to the old illusions of safety and to the long-cherished false feelings of security. Only a brave person is willing honestly to admit, and fearlessly to face, what a sincere and logical mind discovers.
160:1.8 (1773.5) Мъдрото и ефективно решаване на всеки проблем изисква разумът да бъде освободен от предубеждения, страсти и всички други чисто субективни предразсъдъци, способни да попречат на безпристрастното разглеждане на реалните факти, съставляващи решавания проблем. Решаването на жизнени проблеми изисква мъжество и искреност. Само честните и смели индивиди са способни доблестно да преминат по сложния и объркан лабиринт на живота там, където може да ги отведе логиката на безстрашния разум. И това освобождаване на разума и душата никога не може да се постигне без движещата сила на разумното вдъхновение, граничещо с религиозен устрем. Необходима е притегателна сила на велик идеал, за да води човека към целта въпреки сериозните материални проблеми и многобройните интелектуални опасности.	160:1.8 (1773.5) The wise and effective solution of any problem demands that the mind shall be free from bias, passion, and all other purely personal prejudices which might interfere with the disinterested survey of the actual factors that go to make up the problem presenting itself for solution. The solution of life problems requires courage and sincerity. Only honest and brave individuals are able to follow valiantly through the perplexing and confusing maze of living to where the logic of a fearless mind may lead. And this emancipation of the mind and soul can never be effected without the driving power of an intelligent enthusiasm which borders on religious zeal. It requires the lure of a great ideal to drive man on in the pursuit of a goal which is beset with difficult material problems and manifold intellectual hazards.
160:1.9 (1774.1) Даже ако сте добре подготвени за сложните жизнени ситуации, вие едва ли можете да разчитате на успех, ако не сте надарени с тази мъдрост на разума и това обаяние на личността, които ще ви позволят да печелите от своите ближни искрена поддръжка и сътрудничество. Вие не можете да се надявате на осезаем успех в светската или религиозната дейност, ако не се научите да убеждавате своите ближни, да възтържествувате над тях. На вас просто са ви необходими такт и търпимост.	160:1.9 (1774.1) Even though you are effectively armed to meet the difficult situations of life, you can hardly expect success unless you are equipped with that wisdom of mind and charm of personality which enable you to win the hearty support and co-operation of your fellows. You cannot hope for a large measure of success in either secular or religious work unless you can learn how to persuade your fellows, to prevail with men. You simply must have tact and tolerance.
160:1.10 (1774.2) Но най-великият от всички методи за решаване на проблеми аз почерпих от Иисус, вашия Учител. Имам предвид това, с което той толкова често се занимава и на което толкова добре ви е научил — на уединението във вероизповедния размисъл. В този навик на Иисус — неговите чести уединения за общуване с небесния Отец — може да се открие не само метод за натрупване на силата и мъдростта, необходими в обичайните жизнени конфликти, но и начинът за извличане на енергия за решаване на по-висши проблеми с нравствен и духовен характер. Но даже правилните методи за решаването на проблемите няма да могат да компенсират вродените дефекти на личността или да изкупят отсъствието на потребността от истинска праведност.	160:1.10 (1774.2) But the greatest of all methods of problem solving I have learned from Jesus, your Master. I refer to that which he so consistently practices, and which he has so faithfully taught you, the isolation of worshipful meditation. In this habit of Jesus’ going off so frequently by himself to commune with the Father in heaven is to be found the technique, not only of gathering strength and wisdom for the ordinary conflicts of living, but also of appropriating the energy for the solution of the higher problems of a moral and spiritual nature. But even correct methods of solving problems will not compensate for inherent defects of personality or atone for the absence of the hunger and thirst for true righteousness.
160:1.11 (1774.3) На мен ми направи дълбоко впечатление навикът на Иисус периодически да се отделя, за да може в своето уединение да се предаде на разглеждане на жизнените проблеми, да попълни запасите от мъдрост и енергия за удовлетворяване на многобройните потребности от обществено служение, да укрепи и задълбочи висшата цел на живота с фактическо подчиняване на цялата личност на осъзнаването на връзката с божествеността, да се стреми да придобива нови и по-добри методи за приспособяване към постоянно изменящите се жизнени ситуации, да се сдобие с тези принципни изменения и преобразуване на личните отношения на човека, които са толкова необходими за разширеното проникване във всичко достойно и реално, и да прави всичко това единствено за славата Божия, убедено шепнейки своята любима молитва: “Да бъде Твоята воля, не моята.”	160:1.11 (1774.3) I am deeply impressed with the custom of Jesus in going apart by himself to engage in these seasons of solitary survey of the problems of living; to seek for new stores of wisdom and energy for meeting the manifold demands of social service; to quicken and deepen the supreme purpose of living by actually subjecting the total personality to the consciousness of contacting with divinity; to grasp for possession of new and better methods of adjusting oneself to the ever-changing situations of living existence; to effect those vital reconstructions and readjustments of one’s personal attitudes which are so essential to enhanced insight into everything worth while and real; and to do all of this with an eye single to the glory of God—to breathe in sincerity your Master’s favorite prayer, “Not my will, but yours, be done.”
160:1.12 (1774.4) Тази вероизповедна практика на вашия Учител дава отдиха, който освежава разума, просветлението, което вдъхновява душата, храбростта, която позволява на човека мъжествено да гледа в очите своите проблеми, разбирането на себе си, което унищожава изтощаващия страх, осъзнаването на съюза с божествеността, което дава увереност, даряваща на човека смелостта да бъде подобен на Бога. Вероизповедният отдих — или това духовно общуване, което практикува Учителят — снема напрежението, отстранява конфликтите и изключително много повишава съвкупните възможности на личността. Заедно с Евангелието на Царството цялата тази философия образува новата религия, както я разбирам аз.	160:1.12 (1774.4) This worshipful practice of your Master brings that relaxation which renews the mind; that illumination which inspires the soul; that courage which enables one bravely to face one’s problems; that self-understanding which obliterates debilitating fear; and that consciousness of union with divinity which equips man with the assurance that enables him to dare to be Godlike. The relaxation of worship, or spiritual communion as practiced by the Master, relieves tension, removes conflicts, and mightily augments the total resources of the personality. And all this philosophy, plus the gospel of the kingdom, constitutes the new religion as I understand it.
160:1.13 (1774.5) Предразсъдъците заслепяват душата, като не ú позволяват да види истината, а да се отстранят предразсъдъците е възможно само посредством искреното посвещение и поклонение на душата на всеобхватното дело, което включва в себе си всичките ви човешки събратя. Предразсъдъците са неотделими от егоизма. Предразсъдъците могат да бъдат унищожени, само ако се откажете от своята корист и я замените със стремежа да получиш удовлетворение от служенето на дело, което е не само повече от “аз”-а, но и повече от цялото човечество — търсенето на Бога, придобиването на божественост. Признак на зрялата личност е такава трансформация на човешкото желание, при която то постоянно се стреми към осъзнаване на най-висшите и най-божествено реални ценности.	160:1.13 (1774.5) Prejudice blinds the soul to the recognition of truth, and prejudice can be removed only by the sincere devotion of the soul to the adoration of a cause that is all-embracing and all-inclusive of one’s fellow men. Prejudice is inseparably linked to selfishness. Prejudice can be eliminated only by the abandonment of self-seeking and by substituting therefor the quest of the satisfaction of the service of a cause that is not only greater than self, but one that is even greater than all humanity—the search for God, the attainment of divinity. The evidence of maturity of personality consists in the transformation of human desire so that it constantly seeks for the realization of those values which are highest and most divinely real.
160:1.14 (1774.6) В постоянно изменящия се свят, в условията на еволюиращото социално устройство е невъзможно да се стремиш към неизменни и вкоренили се жизнени цели. Само този може да придобие устойчивост на личността, който е намерил и приел живия Бог като вечна цел на безкрайното постижение. Затова, за да пренесе целта от времето във вечността, от Земята в Рая, от човешкото ниво на божествено, се изисква човекът да се обнови, да се промени и отново да се роди, да стане възсъздадено дете на божествения дух, да се сдобие с встъпване в братството на Небесното царство. Всички философии и религии, непостигнали тези идеали, са незрели. Философията, която уча аз, заедно с Евангелието, което проповядвате вие, представлява нова религия на зрелостта — идеал за всички бъдещи поколения. И това е така, защото нашият идеал е окончателен, непогрешим, вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен.	160:1.14 (1774.6) In a continually changing world, in the midst of an evolving social order, it is impossible to maintain settled and established goals of destiny. Stability of personality can be experienced only by those who have discovered and embraced the living God as the eternal goal of infinite attainment. And thus to transfer one’s goal from time to eternity, from earth to Paradise, from the human to the divine, requires that man shall become regenerated, converted, be born again; that he shall become the re-created child of the divine spirit; that he shall gain entrance into the brotherhood of the kingdom of heaven. All philosophies and religions which fall short of these ideals are immature. The philosophy which I teach, linked with the gospel which you preach, represents the new religion of maturity, the ideal of all future generations. And this is true because our ideal is final, infallible, eternal, universal, absolute, and infinite.
160:1.15 (1775.1) Моята философия ме подбуди да търся истински постижимите реалности — целта на ценността. Но моята подбуда беше безпомощна, на моите търсения не достигаше движеща сила; моят стремеж страдаше от отсъствие на увереност в неговата вярна насоченост. И тези недостатъци бяха с лихва заместени от новото Евангелие на Иисус с неговата по-дълбока проницателност, възвишени идеи и неизменни цели. И сега, без съмнения и опасения, аз мога чистосърдечно да встъпя на вечния път.	160:1.15 (1775.1) My philosophy gave me the urge to search for the realities of true attainment, the goal of maturity. But my urge was impotent; my search lacked driving power; my quest suffered from the absence of certainty of directionization. And these deficiencies have been abundantly supplied by this new gospel of Jesus, with its enhancement of insights, elevation of ideals, and settledness of goals. Without doubts and misgivings I can now wholeheartedly enter upon the eternal venture.
2. Изкуството на живота ^top	2. The Art of Living ^top
160:2.1 (1775.2) Смъртните имат само два пътя за съвместен живот: материален или животински и духовен или човешки. Използвайки сигнали и звуци, животните са способни, в ограничен смисъл, да общуват едно с друго. Но такива форми на общуване не предават значения, ценности или идеи. Единственото различие на човека от животното се състои в това, че човекът е способен да общува със своите събратя посредством символи, които напълно определено се съотнасят със значенията, ценностите, идеите и даже идеалите.	160:2.1 (1775.2) There are just two ways in which mortals may live together: the material or animal way and the spiritual or human way. By the use of signals and sounds animals are able to communicate with each other in a limited way. But such forms of communication do not convey meanings, values, or ideas. The one distinction between man and the animal is that man can communicate with his fellows by means of symbols which most certainly designate and identify meanings, values, ideas, and even ideals.
160:2.2 (1775.3) Доколкото животните са неспособни да си съобщават едно на друго идеи, в тях не може да се развие личност. Човекът развива личност благодарение на такава способност да общува със своите ближни, да обменя както идеи, така и идеали.	160:2.2 (1775.3) Since animals cannot communicate ideas to each other, they cannot develop personality. Man develops personality because he can thus communicate with his fellows concerning both ideas and ideals.
160:2.3 (1775.4) Именно тази способност да общува и да се ползва от общи значения съставлява човешката култура и позволява на човека посредством социални обединения да създава цивилизации. Знанията и мъдростта се натрупват благодарение на способността на човека да предава тези достояния на следващите поколения. Така възникват културните видове човешка дейност: изкуство, наука, религия и философия.	160:2.3 (1775.4) It is this ability to communicate and share meanings that constitutes human culture and enables man, through social associations, to build civilizations. Knowledge and wisdom become cumulative because of man’s ability to communicate these possessions to succeeding generations. And thereby arise the cultural activities of the race: art, science, religion, and philosophy.
160:2.4 (1775.5) Междучовешкото общуване, основано върху използването на символи, предопределя появата на социални групи. Най-ефективната от всички социални групи е семейството, на първо място — двамата родители. Личната привързаност е духовна връзка, която скрепява подобни материални съюзи. Такава плодотворна връзка е възможна и между двама души от един пол, което сериозно се потвърждава от предаността на истинските приятели.	160:2.4 (1775.5) Symbolic communication between human beings predetermines the bringing into existence of social groups. The most effective of all social groups is the family, more particularly the two parents. Personal affection is the spiritual bond which holds together these material associations. Such an effective relationship is also possible between two persons of the same sex, as is so abundantly illustrated in the devotions of genuine friendships.
160:2.5 (1775.6) Основани на дружба и взаимна привързаност, такива обединения подготвят за обществен живот и облагородяват, защото те насърчават и улесняват най-важните фактори, отнасящи се към висшите нива на изкуството на живота:	160:2.5 (1775.6) These associations of friendship and mutual affection are socializing and ennobling because they encourage and facilitate the following essential factors of the higher levels of the art of living:
160:2.6 (1775.7) 1. Взаимоизразяване и взаиморазбиране. Много благородни човешки пориви умират поради това, че остават неизслушани. Наистина, не е добре за човека да е сам. За развитието на човешкия характер е съвършено необходима и известна степен на признание и разбиране. Без истинска любов в семейството нито едно дете не може да достигне пълнотата на развитие на нормален характер. Характерът е нещо повече от единствено разум и нравственост. От всички обществени отношения, планирани за развиване на характер, най-ефективна и идеална е нежната и отзивчива дружба между мъжете и жените, обединени в разумно съпружество. Бракът, с неговите многопланови отношения, по най-добър начин е приспособен да пробужда тези ценни импулси и високи мотиви, които са незаменими за развиването на силен характер. Аз без колебание прославям такъв семеен живот, тъй като вашият Учител мъдро е избрал взаимоотношенията на бащата и детето като крайъгълен камък на това ново Евангелие за Царството. И такова несравнено, основано на родствените отношения общество — мъж и жена, заключени в нежните обятия на най-висшите идеали на времето, — е толкова ценен и радващ опит, че си струва всякаква цена, всяка жертва, която се изисква за притежаването му.	160:2.6 (1775.7) 1. Mutual self-expression and self-understanding. Many noble human impulses die because there is no one to hear their expression. Truly, it is not good for man to be alone. Some degree of recognition and a certain amount of appreciation are essential to the development of human character. Without the genuine love of a home, no child can achieve the full development of normal character. Character is something more than mere mind and morals. Of all social relations calculated to develop character, the most effective and ideal is the affectionate and understanding friendship of man and woman in the mutual embrace of intelligent wedlock. Marriage, with its manifold relations, is best designed to draw forth those precious impulses and those higher motives which are indispensable to the development of a strong character. I do not hesitate thus to glorify family life, for your Master has wisely chosen the father-child relationship as the very cornerstone of this new gospel of the kingdom. And such a matchless community of relationship, man and woman in the fond embrace of the highest ideals of time, is so valuable and satisfying an experience that it is worth any price, any sacrifice, requisite for its possession.
160:2.7 (1776.1) 2. Съюзът на душите е мобилизация на мъдростта. Всеки човек рано или късно придобива определена представа за този свят и някаква визия за следващия. Сега — чрез съединяване на личностите, могат да се обединят тези възгледи на тленното съществуване и вечната перспектива. Така разумът на един човек увеличава своите духовни ценности за сметка на придобиване на значителна част от това, което е постигнато от други. По такъв начин хората обогатяват душата, обединявайки взаимните духовни владения. Така, с помощта на този метод, човек е способен да избягва извечната склонност да стане жертва на изкривените представи, предубедените мнения и ограничените съждения. Страхът, зависимостта и самомнението могат да се предотвратят само чрез приобщаване към разума на други хора. Аз ви обръщам внимание на факта, че Учителят никога не ви изпраща да се трудите за разширяване на Царството сами: той винаги ви изпраща на път по двойки. И тъй като вечната мъдрост е свръхзнание, оттук следва, че съюзът на мъдростта — голямата или малка социална група — съвместно владее цялото знание.	160:2.7 (1776.1) 2. Union of souls—the mobilization of wisdom. Every human being sooner or later acquires a certain concept of this world and a certain vision of the next. Now it is possible, through personality association, to unite these views of temporal existence and eternal prospects. Thus does the mind of one augment its spiritual values by gaining much of the insight of the other. In this way men enrich the soul by pooling their respective spiritual possessions. Likewise, in this same way, man is enabled to avoid that ever-present tendency to fall victim to distortion of vision, prejudice of viewpoint, and narrowness of judgment. Fear, envy, and conceit can be prevented only by intimate contact with other minds. I call your attention to the fact that the Master never sends you out alone to labor for the extension of the kingdom; he always sends you out two and two. And since wisdom is superknowledge, it follows that, in the union of wisdom, the social group, small or large, mutually shares all knowledge.
160:2.8 (1776.2) 3. Жизнен ентусиазъм. Изолацията води към изтощаването на енергийния запас на душата. Обединението със събратята е съвършено необходимо за възраждане на жизнелюбието и задължително за поддръжка на куража, необходим за воденето на сраженията, които са следствие от възхода на по-високи нива на живота. Дружбата усилва радостта от живота и прославя неговите победи. Човешките обединения, построени върху любовта и съкровеното общуване, помагат да се избави страданието от съпътстващата печал и в много освобождават лишенията от присъщата им мъка. Наличието на приятел усилва всяка красота и възвисява всяка добродетел. С помощта на разумни символи човекът е способен да извиква и разширява у своите приятели способността за фино възприятие. Едно от висшите достойнства на човешката дружба се заключава в тази сила и възможност за взаимно стимулиране на въображението. Огромната духовна сила е неотменима от съзнанието за беззаветно посвещаване на общото дело — взаимната преданост на космическото Божество.	160:2.8 (1776.2) 3. The enthusiasm for living. Isolation tends to exhaust the energy charge of the soul. Association with one’s fellows is essential to the renewal of the zest for life and is indispensable to the maintenance of the courage to fight those battles consequent upon the ascent to the higher levels of human living. Friendship enhances the joys and glorifies the triumphs of life. Loving and intimate human associations tend to rob suffering of its sorrow and hardship of much of its bitterness. The presence of a friend enhances all beauty and exalts every goodness. By intelligent symbols man is able to quicken and enlarge the appreciative capacities of his friends. One of the crowning glories of human friendship is this power and possibility of the mutual stimulation of the imagination. Great spiritual power is inherent in the consciousness of wholehearted devotion to a common cause, mutual loyalty to a cosmic Deity.
160:2.9 (1776.3) 4. Усилена защита против всяко зло. Обединението на личностите и взаимната любов са надеждна гаранция против злото. Трудностите, страданията, разочарованията и пораженията са по-болезнени и обезкуражаващи, когато се понасят в самота. Обединението не преобразува злото в праведност, но то действително помага съществено за отслабване остротата на болката. Вашият Учител каза: “Щастливи са скърбящите” — ако редом има приятел, който е способен да ги утеши. Съзнанието за това, че живееш за благото на другите и че тези хора също живеят за твое благо, придава сили. Човекът чезне в изолация. Хората се обричат на разочарования, ако виждат само преходните процеси на времето. Когато истинското се отделя от миналото и бъдещето, то става дразнещо пусто. Достатъчно е едно мимолетно зърване на кръга на вечността, за да се пробуди в човека всичко най-добро и да го накара да покаже всичко, на което е способен. И когато в човека се пробужда всичко най-добро, той живее най-безкористен живот заради другите хора — такива като него обитатели на времето и вечността.	160:2.9 (1776.3) 4. The enhanced defense against all evil. Personality association and mutual affection is an efficient insurance against evil. Difficulties, sorrow, disappointment, and defeat are more painful and disheartening when borne alone. Association does not transmute evil into righteousness, but it does aid in greatly lessening the sting. Said your Master, “Happy are they who mourn”—if a friend is at hand to comfort. There is positive strength in the knowledge that you live for the welfare of others, and that these others likewise live for your welfare and advancement. Man languishes in isolation. Human beings unfailingly become discouraged when they view only the transitory transactions of time. The present, when divorced from the past and the future, becomes exasperatingly trivial. Only a glimpse of the circle of eternity can inspire man to do his best and can challenge the best in him to do its utmost. And when man is thus at his best, he lives most unselfishly for the good of others, his fellow sojourners in time and eternity.
160:2.10 (1777.1) Повтарям: такова оживяващо и облагородяващо обединение предполага идеални възможности за съпружески отношения на хората. Разбира се, много се постига и извън брака и в много случаи бракът се оказва неспособен да донесе нравствени и духовни плодове. Твърде често в брак встъпват тези, които търсят други, по-низки ценности в сравнение с тези висши спътници на човешката зрелост. Идеалният брак трябва да стои на нещо по-устойчиво от колебанията на чувствата или изменчивостта само на половото влечение. Той трябва да се основава на истинската и взаимна лична преданост. И ако вие можете да създавате такива надеждни и ефективни частички от човешко обединение, то в своята съвкупност те ще застанат пред света на прославената социална структура — цивилизацията на нравствената зрелост. Такова човечество ще може да пристъпи към частична реализация на идеала на вашия Учител — “мир на земята и добра воля сред хората”. Макар че такова общество не би било съвършено или напълно свободно от зло, то като минимум би се приближило към устойчивостта, която е присъща на зрелостта.	160:2.10 (1777.1) I repeat, such inspiring and ennobling association finds its ideal possibilities in the human marriage relation. True, much is attained out of marriage, and many, many marriages utterly fail to produce these moral and spiritual fruits. Too many times marriage is entered by those who seek other values which are lower than these superior accompaniments of human maturity. Ideal marriage must be founded on something more stable than the fluctuations of sentiment and the fickleness of mere sex attraction; it must be based on genuine and mutual personal devotion. And thus, if you can build up such trustworthy and effective small units of human association, when these are assembled in the aggregate, the world will behold a great and glorified social structure, the civilization of mortal maturity. Such a race might begin to realize something of your Master’s ideal of “peace on earth and good will among men.” While such a society would not be perfect or entirely free from evil, it would at least approach the stabilization of maturity.
3. Съблазните на зрелостта ^top	3. The Lures of Maturity ^top
160:3.1 (1777.2) Стремежът към зрелост е невъзможен без работа, а работата изисква енергия. Откъде да се вземат сили за всичко това? Физическите вещи могат да се приемат за нещо, разбиращо се от само себе си, но Учителят добре каза: „Човек не може да живее само с хляб.” Ако ни е дарено нормално тяло и относително добро здраве, ние трябва да преминем към търсене на тези съблазни, които ще действат като стимули, способни да пробудят дремещите в човека духовни сили. Иисус ни научи, че в човека живее Бог; как в такъв случай можем да накараме човека да освободи тези свързани с душата божествени и безкрайни сили? Как да накараме хората да дадат път на Бога, за да може Той да се устреми напред, оживявайки при това нашите души, а след това да служи за просвещаване, възвисяване и благославяне на безкрайното множество други души? Как бих могъл аз, с най-голям успех, навеки да пробудя тези скрити сили, дремещи в нашите души? В едно съм уверен: емоционалното възбуждение не е най-добрият духовен стимул. Възбудата не увеличава енергията; обратното, тя изтощава силите както на разума, така и на тялото. Откъде тогава постъпва енергията за тези велики дела? Вижте своя Учител. Той даже сега се намира в планината, насищайки се със сила, докато ние тук губим енергия. Тайната на целия този проблем е в духовното общуване, в поклонението. От човешка гледна точка това е въпрос на съчетаване на съзерцанието и отмората. Съзерцанието съединява разума с духа; отпускането определя способността за духовна възприемчивост. И тази замяна на слабостта със сила; на страха — с кураж, на собствените желания — с волята на Бога, представлява поклонение. Най-малкото, такава е представата на философа.	160:3.1 (1777.2) The effort toward maturity necessitates work, and work requires energy. Whence the power to accomplish all this? The physical things can be taken for granted, but the Master has well said, “Man cannot live by bread alone.” Granted the possession of a normal body and reasonably good health, we must next look for those lures which will act as a stimulus to call forth man’s slumbering spiritual forces. Jesus has taught us that God lives in man; then how can we induce man to release these soul-bound powers of divinity and infinity? How shall we induce men to let go of God that he may spring forth to the refreshment of our own souls while in transit outward and then to serve the purpose of enlightening, uplifting, and blessing countless other souls? How best can I awaken these latent powers for good which lie dormant in your souls? One thing I am sure of: Emotional excitement is not the ideal spiritual stimulus. Excitement does not augment energy; it rather exhausts the powers of both mind and body. Whence then comes the energy to do these great things? Look to your Master. Even now he is out in the hills taking in power while we are here giving out energy. The secret of all this problem is wrapped up in spiritual communion, in worship. From the human standpoint it is a question of combined meditation and relaxation. Meditation makes the contact of mind with spirit; relaxation determines the capacity for spiritual receptivity. And this interchange of strength for weakness, courage for fear, the will of God for the mind of self, constitutes worship. At least, that is the way the philosopher views it.
160:3.2 (1777.3) Честите повторения на такъв опит се превръщат в навик и с времето стават привични, дават сили за поклонение и се превръщат в духовен характер, който в резултат се възприема от събратята ви като зряла личност. Отначало такива упражнения са трудни и отнемат много време, но когато станат привични, те едновременно носят отдих и икономисват време. Колкото по-сложно става обществото, толкова по-остра е нуждата от създаването от позналите Бога индивиди на правилни защитни методи за запазване и увеличаване на своята духовна енергия.	160:3.2 (1777.3) When these experiences are frequently repeated, they crystallize into habits, strength-giving and worshipful habits, and such habits eventually formulate themselves into a spiritual character, and such a character is finally recognized by one’s fellows as a mature personality. These practices are difficult and time-consuming at first, but when they become habitual, they are at once restful and timesaving. The more complex society becomes, and the more the lures of civilization multiply, the more urgent will become the necessity for God-knowing individuals to form such protective habitual practices designed to conserve and augment their spiritual energies.
160:3.3 (1778.1) Друго условие за достигането на зрелост е съвместното приспособяване на социални групи към постоянното изменение на средата. Незрелият индивид извиква в своите събратя враждебно отношение към себе си; зрелият човек се домогва до дружеското участие на своите съратници и с това преумножава плодовете на собствените си усилия.	160:3.3 (1778.1) Another requirement for the attainment of maturity is the co-operative adjustment of social groups to an ever-changing environment. The immature individual arouses the antagonisms of his fellows; the mature man wins the hearty co-operation of his associates, thereby many times multiplying the fruits of his life efforts.
160:3.4 (1778.2) Моята философия ми казва, че има случаи, когато съм принуден войнствено да отстоявам своята представа за праведност, но аз не се съмнявам в това, че Учителят като по-зряла личност е способен с лекота и изящество да постигне еднаква победа за сметка на своя плодотворен метод, основан на такт и търпимост. Твърде често в борбата за правда се оказва, че победителят и победеният търпят поражение. Вчера чух думите на Учителя: “Ако на мъдреца е нужно да премине през затворена врата, той няма да започне да я чупи, а ще потърси ключ, с който може да я отвори.” Твърде често ние влизаме в борба, само за да убедим себе си, че не ни е страх.	160:3.4 (1778.2) My philosophy tells me that there are times when I must fight, if need be, for the defense of my concept of righteousness, but I doubt not that the Master, with a more mature type of personality, would easily and gracefully gain an equal victory by his superior and winsome technique of tact and tolerance. All too often, when we battle for the right, it turns out that both the victor and the vanquished have sustained defeat. I heard the Master say only yesterday that the “wise man, when seeking entrance through the locked door, would not destroy the door but rather would seek for the key wherewith to unlock it.” Too often we engage in a fight merely to convince ourselves that we are not afraid.
160:3.5 (1778.3) Това ново Евангелие за Царството оказва голяма помощ на изкуството на живота, предоставяйки нов и по-богат стимул към възвишен живот. То дава нова величествена цел — висш смисъл на живота. И тези нови концепции за вечна и божествена цел на съществуването сами по себе си са трансцендентални стимули, пробуждащи това по-добро, което е заключено във висшата същност на човека. На всеки връх на интелектуалната мисъл може да се намери отдих на разума, сила за душата и общуване за духа. От такива преимуществени позиции на висшия живот човекът е способен да преодолее материалните възбуждения, свойствени за по-ниските нива на мисълта — безпокойството, ревността, завистта, отмъстителността и гордостта на незрялата личност. Издигайки се високо, такива души се освобождават от множество срещащи се на пътя противоречия, пораждани от дребни конфликти, благодарение на което придобиват свободата, необходима за осъзнаването на по-високите потоци, пораждани от духовните представи и небесно общуване. Но смисълът на живота трябва ревностно да се пази от съблазънта на лесните и преходни постижения; освен това човекът трябва да се възпитава така, че да стане възприемчив към зловещите опасности на фанатизма.	160:3.5 (1778.3) This new gospel of the kingdom renders a great service to the art of living in that it supplies a new and richer incentive for higher living. It presents a new and exalted goal of destiny, a supreme life purpose. And these new concepts of the eternal and divine goal of existence are in themselves transcendent stimuli, calling forth the reaction of the very best that is resident in man’s higher nature. On every mountaintop of intellectual thought are to be found relaxation for the mind, strength for the soul, and communion for the spirit. From such vantage points of high living, man is able to transcend the material irritations of the lower levels of thinking—worry, jealousy, envy, revenge, and the pride of immature personality. These high-climbing souls deliver themselves from a multitude of the crosscurrent conflicts of the trifles of living, thus becoming free to attain consciousness of the higher currents of spirit concept and celestial communication. But the life purpose must be jealously guarded from the temptation to seek for easy and transient attainment; likewise must it be so fostered as to become immune to the disastrous threats of fanaticism.
4. Уравновесеността на зрелостта ^top	4. The Balance of Maturity ^top
160:4.1 (1778.4) Съсредоточавайки се върху постигането на вечните реалности, необходимо е да се погрижим и за удовлетворяването на потребностите на мирския живот. Макар че духът е наша цел, плътта си остава факт. Понякога предметите от първа необходимост сами ни попадат в ръцете, но обикновено ние трябва да се сдобиваме с тях чрез своя труд. Двата основни проблема на живота са осигуряването на тленното съществуване и постигането на вечно спасение. Даже проблемът за средствата на съществуване не намира идеално решение без обръщане към религията. Тези два проблема са много индивидуални. Собствено казано, истинската религия не съществува отделно от индивида.	160:4.1 (1778.4) While you have an eye single to the attainment of eternal realities, you must also make provision for the necessities of temporal living. While the spirit is our goal, the flesh is a fact. Occasionally the necessities of living may fall into our hands by accident, but in general, we must intelligently work for them. The two major problems of life are: making a temporal living and the achievement of eternal survival. And even the problem of making a living requires religion for its ideal solution. These are both highly personal problems. True religion, in fact, does not function apart from the individual.
160:4.2 (1778.5) Ето основите на тленния живот, както ги виждам аз:	160:4.2 (1778.5) The essentials of the temporal life, as I see them, are:
160:4.3 (1778.6) 1. Добро физическо здраве.	160:4.3 (1778.6) 1. Good physical health.
160:4.4 (1778.7) 2. Ясни и чисти мисли.	160:4.4 (1778.7) 2. Clear and clean thinking.
160:4.5 (1778.8) 3. Способности и умения.	160:4.5 (1778.8) 3. Ability and skill.
160:4.6 (1778.9) 4. Благополучие — жизнени блага.	160:4.6 (1778.9) 4. Wealth—the goods of life.
160:4.7 (1778.10) 5. Способност да издържаш на поражения.	160:4.7 (1778.10) 5. Ability to withstand defeat.
160:4.8 (1778.11) 6. Култура — образование и мъдрост.	160:4.8 (1778.11) 6. Culture—education and wisdom.
160:4.9 (1779.1) Даже физическите проблеми на телесното здраве и ефективност се решават по най-добър начин при разглеждане от религиозната позиция на учението на Иисус: тялото и разумът са място за пребиваване на дара на Боговете — духа Божий, който става дух човешки. Така разумът на човека се превръща в посредник между материалните неща и духовните реалности.	160:4.9 (1779.1) Even the physical problems of bodily health and efficiency are best solved when they are viewed from the religious standpoint of our Master’s teaching: That the body and mind of man are the dwelling place of the gift of the Gods, the spirit of God becoming the spirit of man. The mind of man thus becomes the mediator between material things and spiritual realities.
160:4.10 (1779.2) За получаването на своя дял жизнени блага е необходим ум. Абсолютно погрешно е да се предполага, че благополучието е награда за добросъвестния ежедневен труд. Оказва се, че с изключение на случаите на рядко и случайно придобиване на богатство, материалното възнаграждение на тленния живот протича по добре организирани канали и само тези, които имат достъп до тези канали, могат да разчитат на достойно възнаграждение за своя мирски труд. Бедността винаги трябва да бъде съдбата на тези, които търсят благополучие в изолирани и индивидуални канали. Затова най-важното условие на земното процъфтяване става мъдрото планиране. За успеха се изисква не само отдаденост на своето дело, но и функциониране на човека като участък от един от тези канали за материално благополучие. Ако сте лишени от мъдрост, вие можете да посветите на своето поколение предан живот и да останете без материално възнаграждение; ако случайно сте получили достъп към потоците на богатството, вие можете да се къпете в разкош, не донасяйки никаква полза на своите събратя.	160:4.10 (1779.2) It requires intelligence to secure one’s share of the desirable things of life. It is wholly erroneous to suppose that faithfulness in doing one’s daily work will insure the rewards of wealth. Barring the occasional and accidental acquirement of wealth, the material rewards of the temporal life are found to flow in certain well-organized channels, and only those who have access to these channels may expect to be well rewarded for their temporal efforts. Poverty must ever be the lot of all men who seek for wealth in isolated and individual channels. Wise planning, therefore, becomes the one thing essential to worldly prosperity. Success requires not only devotion to one’s work but also that one should function as a part of some one of the channels of material wealth. If you are unwise, you can bestow a devoted life upon your generation without material reward; if you are an accidental beneficiary of the flow of wealth, you may roll in luxury even though you have done nothing worth while for your fellow men.
160:4.11 (1779.3) Способностите са онова, което наследявате, докато уменията са това, което придобивате. Животът е нереален за този, който е способен да изпълнява някакво дело както следва, професионално. Умението е един от истинските източници на получаваното от живота удовлетворение. Способността предполага дара на провидението, прозорливост. Не се оставяйте да бъдете излъгани от съблазнителни награди за нечестни постижения; бъдете готови упорито да се трудите, за да получите впоследствие награда, неотменима част от честните усилия. Мъдрият е способен да различи средствата и целите; въобще прекомерното планиране на бъдещето разрушава висшето предназначение на това бъдеще. В търсенето на удоволствия трябва винаги да се стремите да бъдете не само потребител, но и производител.	160:4.11 (1779.3) Ability is that which you inherit, while skill is what you acquire. Life is not real to one who cannot do some one thing well, expertly. Skill is one of the real sources of the satisfaction of living. Ability implies the gift of foresight, farseeing vision. Be not deceived by the tempting rewards of dishonest achievement; be willing to toil for the later returns inherent in honest endeavor. The wise man is able to distinguish between means and ends; otherwise, sometimes overplanning for the future defeats its own high purpose. As a pleasure seeker you should aim always to be a producer as well as a consumer.
160:4.12 (1779.4) Тренирайте своята памет така, че тя свято да пази укрепващите и достойни случаи от живота, които вие бихте могли да си спомните по желание — за собствено удоволствие или за назидание. Така в себе си и за себе си създавайте хранилища на красота, добродетел и художествено великолепие. Но най-благородни от всички са скъпите на сърцето спомени за велики мигове на възвишена дружба. И всички тези пазени в паметта ценности оказват своето най-важно и възвисяващо действие при освобождаващото съприкосновение с духовното поклонение.	160:4.12 (1779.4) Train your memory to hold in sacred trust the strength-giving and worth-while episodes of life, which you can recall at will for your pleasure and edification. Thus build up for yourself and in yourself reserve galleries of beauty, goodness, and artistic grandeur. But the noblest of all memories are the treasured recollections of the great moments of a superb friendship. And all of these memory treasures radiate their most precious and exalting influences under the releasing touch of spiritual worship.
160:4.13 (1779.5) Но животът ще ви бъде в тежест, ако не се научите да посрещате неуспехите с достойнство. Съществува изкуството на поражението, което благородните души винаги овладяват; вие трябва да се способни да губите, без да унивате, не трябва да се боите от разочарованията. Винаги без колебания признавайте поражението — не се опитвайте да го скриете зад лъжлива усмивка и лъчезарен оптимизъм. Неизменното провъзгласяване на успеха ласкае слуха, но техните крайни резултати ужасяват. Такъв метод е прекият път към създаване на свят на нереалност и към неизбежния крах на окончателно разочарование.	160:4.13 (1779.5) But life will become a burden of existence unless you learn how to fail gracefully. There is an art in defeat which noble souls always acquire; you must know how to lose cheerfully; you must be fearless of disappointment. Never hesitate to admit failure. Make no attempt to hide failure under deceptive smiles and beaming optimism. It sounds well always to claim success, but the end results are appalling. Such a technique leads directly to the creation of a world of unreality and to the inevitable crash of ultimate disillusionment.
160:4.14 (1779.6) Успехът може да поражда мъжество и да укрепва увереността, но мъдростта идва само в опита от приспособяване към резултатите от собствените поражения. Този, който отдава предпочитание на оптимистичните илюзии вместо на реалността, никога няма да натрупа мъдрост. Само този, който гледа право в лицето фактите и ги съотнася с идеалите, е способен да постигне мъдрост. Мъдростта обхваща както факта, така и идеала и с това спасява своите привърженици от двете безплодни крайности на философията — изключващия факт на идеализма и лишения от духовност материализъм. Тези боязливи души, които са способни да продължават жизнената борба само с помощта на лъжливи илюзии за успех, са обречени на провал и поражение, защото в края на краищата те се пробуждат от сън, състоящ се от собствените им фантазии.	160:4.14 (1779.6) Success may generate courage and promote confidence, but wisdom comes only from the experiences of adjustment to the results of one’s failures. Men who prefer optimistic illusions to reality can never become wise. Only those who face facts and adjust them to ideals can achieve wisdom. Wisdom embraces both the fact and the ideal and therefore saves its devotees from both of those barren extremes of philosophy—the man whose idealism excludes facts and the materialist who is devoid of spiritual outlook. Those timid souls who can only keep up the struggle of life by the aid of continuous false illusions of success are doomed to suffer failure and experience defeat as they ultimately awaken from the dream world of their own imaginations.
160:4.15 (1780.1) Именно тук, изправяйки се лице в лице с неуспеха и приспособявайки се към пораженията, прозорливата далновидност ни оказва своето най-висше въздействие. Поражението е само частен случай — културен експеримент в процеса на придобиване на мъдрост, в опита на търсещия Бога човек, предприел това вечно начинание, каквото е изследването на вселената. За такива хора поражението е само ново средство за постигане на по-високи нива на вселенската реалност.	160:4.15 (1780.1) And it is in this business of facing failure and adjusting to defeat that the far-reaching vision of religion exerts its supreme influence. Failure is simply an educational episode—a cultural experiment in the acquirement of wisdom—in the experience of the God-seeking man who has embarked on the eternal adventure of the exploration of a universe. To such men defeat is but a new tool for the achievement of higher levels of universe reality.
160:4.16 (1780.2) В аспекта на вечността пътят на търсач на Бога може да се окаже изключително успешен, даже ако целият му опит на тленен живот изглежда пълен провал, при условие че всеки неуспех обогатява културата с присъщата ú мъдрост и духовност. Не грешете — не бъркайте знанието, културата и мъдростта. В живота те са взаимосвързани, но представляват напълно различни духовни ценности: мъдростта винаги подчинява знанието и възвисява културата.	160:4.16 (1780.2) The career of a God-seeking man may prove to be a great success in the light of eternity, even though the whole temporal-life enterprise may appear as an overwhelming failure, provided each life failure yielded the culture of wisdom and spirit achievement. Do not make the mistake of confusing knowledge, culture, and wisdom. They are related in life, but they represent vastly differing spirit values; wisdom ever dominates knowledge and always glorifies culture.
5. Религията на идеала ^top	5. The Religion of the Ideal ^top
160:5.1 (1780.3) Вие ми казвахте, че вашият Учител разглежда истинската човешка религия като опит за запознаване на индивида с духовните реалности. Аз винаги съм гледал на религията като на опит за реагиране на човека на нещо такова, което той смята за достойно за благословението и привързаността на цялото човечество. В този смисъл религията символизира нашата най-велика преданост към това, което съответства на низшата човешка представа за идеалите на реалността и пределния стремеж на нашия разум към вечните възможности на духовно постижение.	160:5.1 (1780.3) You have told me that your Master regards genuine human religion as the individual’s experience with spiritual realities. I have regarded religion as man’s experience of reacting to something which he regards as being worthy of the homage and devotion of all mankind. In this sense, religion symbolizes our supreme devotion to that which represents our highest concept of the ideals of reality and the farthest reach of our minds toward eternal possibilities of spiritual attainment.
160:5.2 (1780.4) Когато хората реагират на религията в племенен, национален или расов смисъл, това става, защото те не смятат за пълноценни хора онези, които не се отнасят към тяхната група. Ние винаги смятаме, че обектът на нашата религиозна преданост е достоен за почитанието на всички хора. Религията никога не се свежда само до интелектуални убеждения или философски разсъждения; религията винаги е била и винаги ще бъде способна да реагира на жизнени ситуации; тя е разновидност на поведението. Религията включва в себе си благоговейни мисли, чувства и действия по отношение на някаква реалност, която ние смятаме за достойна за всеобщо поклонение.	160:5.2 (1780.4) When men react to religion in the tribal, national, or racial sense, it is because they look upon those without their group as not being truly human. We always look upon the object of our religious loyalty as being worthy of the reverence of all men. Religion can never be a matter of mere intellectual belief or philosophic reasoning; religion is always and forever a mode of reacting to the situations of life; it is a species of conduct. Religion embraces thinking, feeling, and acting reverently toward some reality which we deem worthy of universal adoration.
160:5.3 (1780.5) Ако нещо е станало религия във вашия опит, от само себе си се разбира, че вие вече сте станали активен проповедник на тази религия, тъй като предполагате, че висшата представа за вашата религия е достойна за поклонение на цялото човечество, на всички разумни същества във вселената. Ако не сте активен мисионер-проповедник на своята религия, то вие се занимавате със самозаблуда, наричайки религия това, което е само традиционно вярване или системна интелектуална философия. Ако вашата религия представлява духовен опит, обектът на вашето поклонение трябва да бъде всеобща духовна реалност и идеал на всички ваши одухотворени идеи. Аз наричам всички религии основани на страха, емоциите, традицията и философията, интелектуални религии, докато тези, които са основани на истински духовен опит, бих нарекъл истински религии. Обектът на религиозна преданост може да бъде материален или духовен, истински или лъжлив, реален или нереален, човешки или божествен. Затова религиите могат да бъдат или благо, или зло.	160:5.3 (1780.5) If something has become a religion in your experience, it is self-evident that you already have become an active evangel of that religion since you deem the supreme concept of your religion as being worthy of the worship of all mankind, all universe intelligences. If you are not a positive and missionary evangel of your religion, you are self-deceived in that what you call a religion is only a traditional belief or a mere system of intellectual philosophy. If your religion is a spiritual experience, your object of worship must be the universal spirit reality and ideal of all your spiritualized concepts. All religions based on fear, emotion, tradition, and philosophy I term the intellectual religions, while those based on true spirit experience I would term the true religions. The object of religious devotion may be material or spiritual, true or false, real or unreal, human or divine. Religions can therefore be either good or evil.
160:5.4 (1780.6) Моралът и религията не съвпадат задължително. Ако в нравствената система се появи обект на поклонение, такава система може да стане религия. Религия, която престава да подтиква към безрезервна преданост и висша привързаност, може да се прероди във философска система или в морален кодекс. Това нещо, същество, състояние или ред на съществуване, или възможност за постижения, което представлява най-висш идеал за религиозна преданост и е обект на религиозна привързаност на тези, които се покланят, е Бог. С каквото и име да наричат този идеал за духовна реалност, той е Бог.	160:5.4 (1780.6) Morality and religion are not necessarily the same. A system of morals, by grasping an object of worship, may become a religion. A religion, by losing its universal appeal to loyalty and supreme devotion, may evolve into a system of philosophy or a code of morals. This thing, being, state, or order of existence, or possibility of attainment which constitutes the supreme ideal of religious loyalty, and which is the recipient of the religious devotion of those who worship, is God. Regardless of the name applied to this ideal of spirit reality, it is God.
160:5.5 (1781.1) Социалните характеристики на истинската религия се заключават в това, че тя неизменно се стреми да промени индивида и да преобразува света. Религията предполага съществуването на неразкрити идеали, които значително превъзхождат известни норми на етиката и морала, въплътени даже в най-развитите социални структури на най-зрелите институции на цивилизацията. Религията се стреми към неизвестни идеали, неизследвани реалности, свръхчовешки ценности, божествена мъдрост и истинско духовно придобиване. Истинската религия съответства на всичко това; всички останали вярвания са недостойни да се нарекат религия. Истинската духовна религия е невъзможна без висшия небесен идеал на вечния Бог. Религия без този Бог е изобретение на човека, човешка институция на безжизнени рационални вероучения и безсмислени емоционални церемонии. Религията може да изисква като обект на своята привързаност велик идеал. Но такива идеали за несъществуващата реалност са непостижими; такива идеи са илюзорни. Единствените идеали, които е способен да постигне човек, са божествените реалности и безкрайните ценности, заключени в духовния факт на вечния Бог.	160:5.5 (1781.1) The social characteristics of a true religion consist in the fact that it invariably seeks to convert the individual and to transform the world. Religion implies the existence of undiscovered ideals which far transcend the known standards of ethics and morality embodied in even the highest social usages of the most mature institutions of civilization. Religion reaches out for undiscovered ideals, unexplored realities, superhuman values, divine wisdom, and true spirit attainment. True religion does all of this; all other beliefs are not worthy of the name. You cannot have a genuine spiritual religion without the supreme and supernal ideal of an eternal God. A religion without this God is an invention of man, a human institution of lifeless intellectual beliefs and meaningless emotional ceremonies. A religion might claim as the object of its devotion a great ideal. But such ideals of unreality are not attainable; such a concept is illusionary. The only ideals susceptible of human attainment are the divine realities of the infinite values resident in the spiritual fact of the eternal God.
160:5.6 (1781.2) Словото на Бога, идеята за Бога, в противоположност на идеала за Бога, може да стане част от всяка религия, независимо от това доколко наивна или лъжлива може да се окаже тази религия. И в ръцете на тези, които се придържат към нея, тази идея за Бога може да стане всичко, в което те изберат да я превърнат. Религията от по-ниско ниво формира своите представи за Бога в съответствие с естественото състояние на човека. Религиите на по-високо ниво изискват от човешкото сърце да се измени така, че да отговори на идеалите на истинската религия.	160:5.6 (1781.2) The word God, the idea of God as contrasted with the ideal of God, can become a part of any religion, no matter how puerile or false that religion may chance to be. And this idea of God can become anything which those who entertain it may choose to make it. The lower religions shape their ideas of God to meet the natural state of the human heart; the higher religions demand that the human heart shall be changed to meet the demands of the ideals of true religion.
160:5.7 (1781.3) Религията на Иисус превъзхожда всички предшестващи представи за идеята за поклонението, тъй като той не само рисува своя Отец като идеал за безкрайната реалност, но уверено провъзгласява, че този божествен източник на ценности и вечен център на вселената, е истински и лично постижим за всяко смъртно създание, което реши да влезе в Царството небесно на Земята и с това да заяви за приемането на богосиновството и човешкото братство. Признавам, че това е най-висшата представа за религията от всички известни някога на света, и заявявам, че по-висша представа е невъзможна, защото това Евангелие обхваща безкрайността на реалността, божествеността на ценностите и вечността на вечните постижения. Подобна концепция представлява постижението на опита на идеализма на висше и пределно нива.	160:5.7 (1781.3) The religion of Jesus transcends all our former concepts of the idea of worship in that he not only portrays his Father as the ideal of infinite reality but positively declares that this divine source of values and the eternal center of the universe is truly and personally attainable by every mortal creature who chooses to enter the kingdom of heaven on earth, thereby acknowledging the acceptance of sonship with God and brotherhood with man. That, I submit, is the highest concept of religion the world has ever known, and I pronounce that there can never be a higher since this gospel embraces the infinity of realities, the divinity of values, and the eternity of universal attainments. Such a concept constitutes the achievement of the experience of the idealism of the supreme and the ultimate.
160:5.8 (1781.4) Аз съм не само дълбоко заинтересуван от съвършените идеали на религията на вашия Учител; изпитвам дълбоко вълнение, признавайки своята вяра в неговото утвърждаване на постижимостта на тези идеали за духовни реалности, че вие и аз можем да пристъпим към този продължителен и вечен подвиг вдъхновени от неговите уверения в несъмнеността на това, че с времето ще стигнем до вратите на Рая. Братя мои, аз вярвам, че съм застанал на този път. Заедно с вас вървя по пътя на вечното начинание. Учителят казва, че е дошъл от Отеца и че ще ни покаже пътя. Аз съм напълно уверен в това, че той казва истината. Абсолютно съм убеден, че не съществуват други постижими идеали за реалност или ценности на съвършенството освен вечния Всеобщ Баща.	160:5.8 (1781.4) I am not only intrigued by the consummate ideals of this religion of your Master, but I am mightily moved to profess my belief in his announcement that these ideals of spirit realities are attainable; that you and I can enter upon this long and eternal adventure with his assurance of the certainty of our ultimate arrival at the portals of Paradise. My brethren, I am a believer, I have embarked; I am on my way with you in this eternal venture. The Master says he came from the Father, and that he will show us the way. I am fully persuaded he speaks the truth. I am finally convinced that there are no attainable ideals of reality or values of perfection apart from the eternal and Universal Father.
160:5.9 (1781.5) Следователно аз започвам да се покланям не само на Бога на битието, но и на Бога на възможностите на цялото бъдещо съществуване. Затова вашата привързаност към най-висшия идеал, ако той е реален, трябва да стане привързаността към този Бог на миналите, настоящи и бъдещи вселенски неща и същества. И друг Бог няма, защото съществуването на друг Бог е невъзможно. Всички останали богове са плод на въображението, илюзии на смъртния разум, на изкривяване на погрешна логика и идолите — резултат от самозаблудата на техните творци. Да, религията без този Бог е възможна, но тя е лишена от всякакъв смисъл. И ако вие се стремите да замените реалността на този идеал за живия Бог с думата “Бог”, то вие само се заблуждавате, заменяйки идеала — божествената реалност, с идеи. Подобни религии са само вярвания, основани на илюзорни мечтания.	160:5.9 (1781.5) I come, then, to worship, not merely the God of existences, but the God of the possibility of all future existences. Therefore must your devotion to a supreme ideal, if that ideal is real, be devotion to this God of past, present, and future universes of things and beings. And there is no other God, for there cannot possibly be any other God. All other gods are figments of the imagination, illusions of mortal mind, distortions of false logic, and the self-deceptive idols of those who create them. Yes, you can have a religion without this God, but it does not mean anything. And if you seek to substitute the word God for the reality of this ideal of the living God, you have only deluded yourself by putting an idea in the place of an ideal, a divine reality. Such beliefs are merely religions of wishful fancy.
160:5.10 (1782.1) В ученията на Иисус аз виждам религията в най-добрия смисъл на тази дума. Това Евангелие ни позволява да търсим истинския Бог и да Го намерим. Но готови ли сме да платим такава цена за влизане в Царството небесно? Искаме ли ново раждане, желаем ли възсъздаване? Готови ли сме да подложим себе си на този необикновено тежък процес на унищожаването на “аз”-а и възстановяването на душата? Нима Учителят не каза: “Този, който поиска да запази своя живот, ще го загуби. Не мислете, че съм дошъл да донеса на земята мир — аз донесох душевна борба”? Разбира се, след като заплатим цената за посвещаването си на изпълнението на волята на Отеца, ние действително придобиваме огромен покой, ако продължаваме да вървим по тези духовни пътища на посветения живот.	160:5.10 (1782.1) I see in the teachings of Jesus, religion at its best. This gospel enables us to seek for the true God and to find him. But are we willing to pay the price of this entrance into the kingdom of heaven? Are we willing to be born again? to be remade? Are we willing to be subject to this terrible and testing process of self-destruction and soul reconstruction? Has not the Master said: “Whoso would save his life must lose it. Think not that I have come to bring peace but rather a soul struggle”? True, after we pay the price of dedication to the Father’s will, we do experience great peace provided we continue to walk in these spiritual paths of consecrated living.
160:5.11 (1782.2) Сега ние действително се отказваме от съблазните на известния порядък на битието и безрезервно посвещаваме себе си на търсенето на неизвестния и неизследван порядък на битието на един бъдещ живот на приключения във висшите светове, където господства по-висшият идеализъм на божествената реалност. Ние търсим такива начини на изразяване, с помощта на които бихме могли да предадем на нашите събратя представите за реалностите на идеализма, заключени в религията на Иисус, и ние непрекъснато ще се молим за деня, когато цялото човечество ще бъде обхванато от единно видение за най-висшата истина. Засега основната представа за Отеца, пазена в нашите сърца, се състои в това, че Бог е Дух, а изразявана към нашите ближни — в това, че Бог е Любов.	160:5.11 (1782.2) Now are we truly forsaking the lures of the known order of existence while we unreservedly dedicate our quest to the lures of the unknown and unexplored order of the existence of a future life of adventure in the spirit worlds of the higher idealism of divine reality. And we seek for those symbols of meaning wherewith to convey to our fellow men these concepts of the reality of the idealism of the religion of Jesus, and we will not cease to pray for that day when all mankind shall be thrilled by the communal vision of this supreme truth. Just now, our focalized concept of the Father, as held in our hearts, is that God is spirit; as conveyed to our fellows, that God is love.
160:5.12 (1782.3) Религията на Иисус изисква жив духовен опит. Останалите религии могат да се заключават в традиционни вярвания, емоционални преживявания, философско съзнание и във всичко споменато по-горе, но учението на Иисус изисква възход на действителните нива на реалния духовен прогрес.	160:5.12 (1782.3) The religion of Jesus demands living and spiritual experience. Other religions may consist in traditional beliefs, emotional feelings, philosophic consciousness, and all of that, but the teaching of the Master requires the attainment of actual levels of real spirit progression.
160:5.13 (1782.4) Осъзнатият стремеж да станеш подобен на Бога не е истинска религия. Усещането на чувство за поклонение на Бога не е истинска религия. Осъзнатото намерение да се откажеш от себе си и да служиш на Бога не е истинска религия. Мъдростта на разсъждението, че дадената религия е най-добрата от всички, не е религия като личен и духовен опит. Истинската религия има отношение към предназначението и реалността на постижението, както и към реалността и идеализма на това, което е чистосърдечно прието от вярата. И всичко това трябва да стане наше лично достояние благодарение на откровението на Духа на Истината.	160:5.13 (1782.4) The consciousness of the impulse to be like God is not true religion. The feelings of the emotion to worship God are not true religion. The knowledge of the conviction to forsake self and serve God is not true religion. The wisdom of the reasoning that this religion is the best of all is not religion as a personal and spiritual experience. True religion has reference to destiny and reality of attainment as well as to the reality and idealism of that which is wholeheartedly faith-accepted. And all of this must be made personal to us by the revelation of the Spirit of Truth.
160:5.14 (1782.5) Така завърши разсъждението на гръцкия философ — един от най-великите представители на своя народ, който повярва в Евангелието на Иисус.	160:5.14 (1782.5) And thus ended the dissertations of the Greek philosopher, one of the greatest of his race, who had become a believer in the gospel of Jesus.