Документ 162	Paper 162
На Празника на шатрите	At the Feast of Tabernacles
162:0.1 (1788.1) КОГАТО тръгна за Йерусалим с десетте апостоли, Иисус се канеше да мине през Самария, тъй като този път беше по-кратък. Затова те заобиколиха източния бряг на езерото и, преминавайки през Скитопол, влязоха в пределите на Самария. Когато започна да се стъмва, Иисус изпрати Филип и Матей в селото, намиращо се на източните склонове на планината Хеврон, за да търси място за нощуване. Оказа се, че жителите на това село се отнасят към юдеите с изключителни предразсъдъци — даже в по-голяма степен, отколкото самаряните като цяло, и тези чувства още повече се усилиха в тези дни, тъй като много евреи отиваха на празника на шатрите. Тези хора почти нищо не бяха чули за Иисус и се отказаха да го приютят, тъй като той и неговите спътници бяха юдеи. Когато Матей и Филип изразиха своето негодувание и заявиха на самаряните, че се отказват да приемат Светия от Израил, разярените селяни ги прогониха от града си с тояги и камъни.	162:0.1 (1788.1) WHEN Jesus started up to Jerusalem with the ten apostles, he planned to go through Samaria, that being the shorter route. Accordingly, they passed down the eastern shore of the lake and, by way of Scythopolis, entered the borders of Samaria. Near nightfall Jesus sent Philip and Matthew over to a village on the eastern slopes of Mount Gilboa to secure lodging for the company. It so happened that these villagers were greatly prejudiced against the Jews, even more so than the average Samaritans, and these feelings were heightened at this particular time as so many were on their way to the feast of tabernacles. These people knew very little about Jesus, and they refused him lodging because he and his associates were Jews. When Matthew and Philip manifested indignation and informed these Samaritans that they were declining to entertain the Holy One of Israel, the infuriated villagers chased them out of the little town with sticks and stones.
162:0.2 (1788.2) Когато Филип и Матей се върнаха при своите другари и разказаха как са ги прогонили от селото, Яков и Йоан се приближиха до Иисус и казаха: “Учителю, моля те, разреши ни да заповядаме от небето да слезе огън и да изтреби тези нагли и неразкаяли се самаряни.” Но когато Иисус чу тези думи на отмъщение, той рязко смъмри синовете на Зеведей: “Вие не разбирате какво отношение демонстрирате. Отмъстителността е чужда на Царството небесно. Вместо да спорите, да отидем до неголямото село при брода на Йордан.” Така поради своите сектантски предразсъдъци тези самаряни се лишиха от честта да окажат гостоприемство на Сина-Създател на вселената.	162:0.2 (1788.2) After Philip and Matthew had returned to their fellows and reported how they had been driven out of the village, James and John stepped up to Jesus and said: “Master, we pray you to give us permission to bid fire come down from heaven to devour these insolent and impenitent Samaritans.” But when Jesus heard these words of vengeance, he turned upon the sons of Zebedee and severely rebuked them: “You know not what manner of attitude you manifest. Vengeance savors not of the outlook of the kingdom of heaven. Rather than dispute, let us journey over to the little village by the Jordan ford.” Thus because of sectarian prejudice these Samaritans denied themselves the honor of showing hospitality to the Creator Son of a universe.
162:0.3 (1788.3) Иисус и десетте апостоли пренощуваха в селото при брода през Йордан. На следващия ден рано сутринта те пресякоха реката и се отправиха в Йерусалим по източно-йорданския път, достигайки Витания късно вечерта в сряда. Тома и Натанаил, забавили се заради беседата с Родан, пристигнаха в петък.	162:0.3 (1788.3) Jesus and the ten stopped for the night at the village near the Jordan ford. Early the next day they crossed the river and continued on to Jerusalem by way of the east Jordan highway, arriving at Bethany late Wednesday evening. Thomas and Nathaniel arrived on Friday, having been delayed by their conferences with Rodan.
162:0.4 (1788.4) Иисус и дванадесетте останаха в покрайнините на Йерусалим до края на следващия месец (октомври) — около четири и половина седмици. Самият Иисус само няколко пъти беше в града и тези кратки визити се състояха в дните на празника на шатрите. Значителна част от октомври той прекара във Витлеем заедно с Абнер и неговите съратници.	162:0.4 (1788.4) Jesus and the twelve remained in the vicinity of Jerusalem until the end of the following month (October), about four and one-half weeks. Jesus himself went into the city only a few times, and these brief visits were made during the days of the feast of tabernacles. He spent a considerable portion of October with Abner and his associates at Bethlehem.
1. Опасностите, свързани с посещението на Йерусалим ^top	1. The Dangers of the Visit to Jerusalem ^top
162:1.1 (1788.5) Дълго преди последователите на Учителя да избягат от Галилея, те го уговаряха да отиде в Йерусалим и да възвести Евангелието на Царството, за да може неговата проповед да придобие авторитет и влияние, прозвучавайки в центъра на юдейската култура и образование. Сега, когато той действително пристигна в Йерусалим да проповядва, те се бояха за неговия живот. Знаейки, че Синедрионът се опитва да докара Иисус в Йерусалим за съд, и спомняйки си неотдавнашните повторени от Учителя изявления за това, че той трябва да премине през смъртта, апостолите бяха буквално зашеметени от неговото внезапно решение да отиде на празника на шатрите. Преди това на всички техни призиви да се отправят в Йерусалим той отговаряше: “Още не е настанал часът.” Сега, в отговор на изплашените им възражения, той казваше само: “Часът настъпи.”	162:1.1 (1788.5) Long before they fled from Galilee, the followers of Jesus had implored him to go to Jerusalem to proclaim the gospel of the kingdom in order that his message might have the prestige of having been preached at the center of Jewish culture and learning; but now that he had actually come to Jerusalem to teach, they were afraid for his life. Knowing that the Sanhedrin had sought to bring Jesus to Jerusalem for trial and recalling the Master’s recently reiterated declarations that he must be subject to death, the apostles had been literally stunned by his sudden decision to attend the feast of tabernacles. To all their previous entreaties that he go to Jerusalem he had replied, “The hour has not yet come.” Now, to their protests of fear he answered only, “But the hour has come.”
162:1.2 (1789.1) По времето на празника на шатрите Иисус на няколко пъти дръзко се появяваше в Йерусалим и открито учеше в храма. Той правеше това независимо от опитите на апостолите да го разубедят. Макар че отдавна го убеждаваха да излезе със своя проповед в Йерусалим, сега те със страх гледаха на неговата поява в града, защото прекрасно знаеха, че книжниците и фарисеите твърдо са решили да го предадат на смърт.	162:1.2 (1789.1) During the feast of tabernacles Jesus went boldly into Jerusalem on several occasions and publicly taught in the temple. This he did in spite of the efforts of his apostles to dissuade him. Though they had long urged him to proclaim his message in Jerusalem, they now feared to see him enter the city at this time, knowing full well that the scribes and Pharisees were bent on bringing about his death.
162:1.3 (1789.2) Смелите появи на Иисус в Йерусалим още повече смутиха неговите последователи. Много от неговите ученици и даже Юда Искариот, апостолът, си позволяваха да мислят, че Иисус спешно е избягал във Финикия в страха си пред еврейските водачи и Ирод Антипа. Те не можеха да разберат действията на Учителя. Неговото присъствие в Йерусалим на празника на храма независимо от възраженията на неговите последователи беше достатъчно, за да сложи завинаги край на сплетните за страх и малодушие.	162:1.3 (1789.2) Jesus’ bold appearance in Jerusalem more than ever confused his followers. Many of his disciples, and even Judas Iscariot, the apostle, had dared to think that Jesus had fled in haste into Phoenicia because he feared the Jewish leaders and Herod Antipas. They failed to comprehend the significance of the Master’s movements. His presence in Jerusalem at the feast of tabernacles, even in opposition to the advice of his followers, sufficed forever to put an end to all whisperings about fear and cowardice.
162:1.4 (1789.3) По време на празника на шатрите хиляди вярващи от всички краища на Римската империя видяха Иисус и слушаха неговата проповед, а мнозина даже бяха във Витания, за да побеседват с него за успехите на Царството в своите родни краища.	162:1.4 (1789.3) During the feast of tabernacles, thousands of believers from all parts of the Roman Empire saw Jesus, heard him teach, and many even journeyed out to Bethany to confer with him regarding the progress of the kingdom in their home districts.
162:1.5 (1789.4) Съществуваха много причини, позволяващи на Иисус открито да проповядва в храмовите дворове в течение на целия празник. Главната от тях беше страхът, обхванал чиновниците на Синедриона в резултат от станалия сред тях таен разкол в тяхното отношение към Иисус. Фактически много от членовете на Синедриона или тайно вярваха в Иисус, или решително се противяха на това, да го арестуват по време на празника: в Йерусалим се намираха огромен брой хора, много от които вярваха в него или поне се отнасяха благожелателно към възглавяваното от него движение.	162:1.5 (1789.4) There were many reasons why Jesus was able publicly to preach in the temple courts throughout the days of the feast, and chief of these was the fear that had come over the officers of the Sanhedrin as a result of the secret division of sentiment in their own ranks. It was a fact that many of the members of the Sanhedrin either secretly believed in Jesus or else were decidedly averse to arresting him during the feast, when such large numbers of people were present in Jerusalem, many of whom either believed in him or were at least friendly to the spiritual movement which he sponsored.
162:1.6 (1789.5) Абнер и неговите съратници по цяла Юдея също внесоха голям принос в укрепването на благоприятното отношение към Царството — толкова благоприятно, че враговете на Иисус не се решаваха на твърде откровена съпротива. В това се заключаваше една от причините, благодарение на които Иисус можеше открито да посети Йерусалим и да напусне града невредим. Месец или два по-рано той вероятно щеше да бъде убит.	162:1.6 (1789.5) The efforts of Abner and his associates throughout Judea had also done much to consolidate sentiment favorable to the kingdom, so much so that the enemies of Jesus dared not be too outspoken in their opposition. This was one of the reasons why Jesus could publicly visit Jerusalem and live to go away. One or two months before this he would certainly have been put to death.
162:1.7 (1789.6) Но дръзката смелост на Иисус, открито явил се в Йерусалим, хвърли в ужас неговите врагове; те не бяха готови за толкова дръзко предизвикателство. В течение на този месец Синедрионът предприе няколко вяли опита да арестува Учителя, но от това не излезе нищо. Поразени от неочакваната поява на Иисус в Йерусалим, неговите врагове решиха, че той вероятно е получил покровителството на римските власти. Знаейки, че Филип (братът на Ирод Антипа) симпатизира на Иисус, членовете на Синедриона направиха извод, че благодарение на ходатайството на Филип на Иисус му е обещана защита от враговете. Иисус вече напусна подвластната им територия, когато те разбраха, че са се заблуждавали, обяснявайки си неговата внезапна и смела поява в Йерусалим с таен сговор с римските власти.	162:1.7 (1789.6) But the audacious boldness of Jesus in publicly appearing in Jerusalem overawed his enemies; they were not prepared for such a daring challenge. Several times during this month the Sanhedrin made feeble attempts to place the Master under arrest, but nothing came of these efforts. His enemies were so taken aback by Jesus’ unexpected public appearance in Jerusalem that they conjectured he must have been promised protection by the Roman authorities. Knowing that Philip (Herod Antipas’s brother) was almost a follower of Jesus, the members of the Sanhedrin speculated that Philip had secured for Jesus promises of protection against his enemies. Jesus had departed from their jurisdiction before they awakened to the realization that they had been mistaken in the belief that his sudden and bold appearance in Jerusalem had been due to a secret understanding with the Roman officials.
162:1.8 (1789.7) Напускайки Магадан, само дванадесетте апостоли знаеха, че Иисус се кани да присъства на празника на шатрите. Другите последователи на Иисус бяха поразени, когато той се появи в двора на храма и започна открито да учи, и юдейските власти бяха неизказано удивени, когато им съобщиха, че той учи в храма.	162:1.8 (1789.7) Only the twelve apostles had known that Jesus intended to attend the feast of tabernacles when they had departed from Magadan. The other followers of the Master were greatly astonished when he appeared in the temple courts and began publicly to teach, and the Jewish authorities were surprised beyond expression when it was reported that he was teaching in the temple.
162:1.9 (1790.1) Макар че неговите ученици не очакваха, че Иисус ще се появи на празника, преобладаващото мнозинство поклонници от далечни страни бяха слушали за него и се надяваха да го видят в Йерусалим. И те не бяха разочаровани, тъй като няколко пъти той проповядва в притвора на Соломон и на други места в двора на храма. По същество тези учения станаха официално или формално възвестяване на божествеността на Иисус пред еврейския народ и целия свят.	162:1.9 (1790.1) Although his disciples had not expected Jesus to attend the feast, the vast majority of the pilgrims from afar who had heard of him entertained the hope that they might see him at Jerusalem. And they were not disappointed, for on several occasions he taught in Solomon’s Porch and elsewhere in the temple courts. These teachings were really the official or formal announcement of the divinity of Jesus to the Jewish people and to the whole world.
162:1.10 (1790.2) Хората, слушащи ученията на Иисус, се разделиха в мнението си. Едните казваха, че това е добродетелен човек, други — че е пророк, трети — че е истински Месия; останалите твърдяха, че това е нехранимайко, който обърква хората със своите странни доктрини. Неговите врагове не се решаваха открито да го опровергаят, опасявайки се от съчувствено настроените вярващи, тъй като знаеха, че Синедрионът е изпълнен с решимост да го предаде на смърт. Но даже неговите врагове се удивляваха от това, как учи той, тъй като знаеха, че не се е обучавал в школата на равините.	162:1.10 (1790.2) The multitudes who listened to the Master’s teachings were divided in their opinions. Some said he was a good man; some a prophet; some that he was truly the Messiah; others said he was a mischievous meddler, that he was leading the people astray with his strange doctrines. His enemies hesitated to denounce him openly for fear of his friendly believers, while his friends feared to acknowledge him openly for fear of the Jewish leaders, knowing that the Sanhedrin was determined to put him to death. But even his enemies marveled at his teaching, knowing that he had not been instructed in the schools of the rabbis.
162:1.11 (1790.3) Всеки път, когато Иисус отиваше в Йерусалим, неговите апостоли ги обхващаше ужас. Техните опасения само се усилваха според това, как ден след ден слушаха от него все по-смели изказвания относно своята мисия на Земята. На тях не им се беше налагало да слушат толкова решителни изявления и толкова поразителни твърдения на Иисус, даже когато той проповядваше сред своите приятели.	162:1.11 (1790.3) Every time Jesus went to Jerusalem, his apostles were filled with terror. They were the more afraid as, from day to day, they listened to his increasingly bold pronouncements regarding the nature of his mission on earth. They were unaccustomed to hearing Jesus make such positive claims and such amazing assertions even when preaching among his friends.
2. Първата реч в храма ^top	2. The First Temple Talk ^top
162:2.1 (1790.4) Много хора дойдоха да послушат първата проповед на Иисус в храма — те седяха и слушаха неговите думи за свободата на новото Евангелие и за радостта на вярващите в благата вест, когато един любопитен слушател го прекъсна, за да попита: “Учителю, как можеш да цитираш Писанията и толкова красноречиво да учиш хората, ако ти, както са ми казвали, не си учил премъдростите на равините?” Иисус отвърна: “Нито един човек не ме е учил на истините, които ви провъзгласявам. И това учение не изхожда от мен, а от Този, Който ме изпрати. Всеки човек, който действително желае да изпълни волята на моя Отец, задължително ще разбере дали моето учение е Божие, или говоря от свое име. Този, който говори сам за себе си, се безпокои само за собствената си слава, но когато възвестявам думите на Отеца, то с това аз се сдобивам със слава заради Този, Който ме е изпратил. Но преди да се опитате да встъпите в новата светлина, не следва ли да се придържате към тази светлина, която вече имате? Мойсей ви даде закон, но мнозина ли от вас честно се стараят да изпълнят неговите изисквания? В своя закон Мойсей повелява: “Не убивай”, но независимо от тази заповед някои от вас се стремят да убият Сина Човешки.”	162:2.1 (1790.4) The first afternoon that Jesus taught in the temple, a considerable company sat listening to his words depicting the liberty of the new gospel and the joy of those who believe the good news, when a curious listener interrupted him to ask: “Teacher, how is it you can quote the Scriptures and teach the people so fluently when I am told that you are untaught in the learning of the rabbis?” Jesus replied: “No man has taught me the truths which I declare to you. And this teaching is not mine but His who sent me. If any man really desires to do my Father’s will, he shall certainly know about my teaching, whether it be God’s or whether I speak for myself. He who speaks for himself seeks his own glory, but when I declare the words of the Father, I thereby seek the glory of him who sent me. But before you try to enter into the new light, should you not rather follow the light you already have? Moses gave you the law, yet how many of you honestly seek to fulfill its demands? Moses in this law enjoins you, saying, ‘You shall not kill’; notwithstanding this command some of you seek to kill the Son of Man.”
162:2.2 (1790.5) Когато хората чуха тези думи, в тълпата се разгоря спор. Някои твърдяха, че е луд, други — че в него има бяс. Трети казваха, че той действително е галилейският пророк, когото вече отдавна искат да убият книжниците и фарисеите. Някои предполагаха, че религиозните власти се боят да го безпокоят; други смятаха, че те не го докосват затова, защото сами са повярвали в него. След продължителни дебати един от присъстващите излезе напред и попита Иисус: “Защо управителите искат да те убият?” И той отвърна: “Управителите искат да ме убият затова, защото ги възмущава моето учение за благата вест за Царството — Евангелие, освобождаващо от ярема на традициите на официалната религия на традициите, които тези учители имат намерение да съхранят на всяка цена. Те правят обрязване в съботите съгласно Закона, но са готови да ме убият, защото веднъж в събота освободих човек от бремето на страданията. Те ме следват в съботите и ме шпионират, но са готови да ме убият, защото в друг случай реших да изцеля в събота тежко болен човек. Те се стремят да ме убият, защото прекрасно разбират, че ако искрено повярвате в моето учение и се решите да го приемете, тяхната система от традиционна религия ще бъде низвергната, завинаги разрушена. Така те ще бъдат лишени от власт над това, на което са посветили своя живот, тъй като упорито се отказват да приемат това ново, по-велико Евангелие за Царството Божие. И сега аз се обръщам към всеки от вас: не съдете по външността, а съдете по истинския дух на тези учения; съдете праведно.”	162:2.2 (1790.5) When the crowd heard these words, they fell to wrangling among themselves. Some said he was mad; some that he had a devil. Others said this was indeed the prophet of Galilee whom the scribes and Pharisees had long sought to kill. Some said the religious authorities were afraid to molest him; others thought that they laid not hands upon him because they had become believers in him. After considerable debate one of the crowd stepped forward and asked Jesus, “Why do the rulers seek to kill you?” And he replied: “The rulers seek to kill me because they resent my teaching about the good news of the kingdom, a gospel that sets men free from the burdensome traditions of a formal religion of ceremonies which these teachers are determined to uphold at any cost. They circumcise in accordance with the law on the Sabbath day, but they would kill me because I once on the Sabbath day set free a man held in the bondage of affliction. They follow after me on the Sabbath to spy on me but would kill me because on another occasion I chose to make a grievously stricken man completely whole on the Sabbath day. They seek to kill me because they well know that, if you honestly believe and dare to accept my teaching, their system of traditional religion will be overthrown, forever destroyed. Thus will they be deprived of authority over that to which they have devoted their lives since they steadfastly refuse to accept this new and more glorious gospel of the kingdom of God. And now do I appeal to every one of you: Judge not according to outward appearances but rather judge by the true spirit of these teachings; judge righteously.”
162:2.3 (1791.1) Друг човек попита: “Да, Учителю, ние действително очакваме Месия, но знаем, че когато той дойде, тази поява ще бъде покрита с тайна. Ние знаем откъде си дошъл ти. От самото начало ти си бил сред свои събратя. Избавителят ще се яви в могъщество, за да възстанови трона на царството на Давид. Действително ли твърдиш ти, че си Месия?” Иисус отвърна: “Вие заявявате, че знаете откъде съм дошъл. Уви, това не е така, защото в противен случай щяхте да намерите в това знание обилен живот. Но аз заявявам, че съм дошъл при вас не от свое име; аз бях изпратен от Отеца и Този, Който ме изпрати, е верен и истинен. Отказвайки се да ме слушате, вие се отказвате да приемете Този, Който ме е изпратил. Ако приемете това Евангелие, вие ще познаете Този, Който ме е изпратил. Аз познавам Отеца, защото съм дошъл от Отеца, за да ви Го покажа и да Го разкрия пред вас.”	162:2.3 (1791.1) Then said another inquirer: “Yes, Teacher, we do look for the Messiah, but when he comes, we know that his appearance will be in mystery. We know whence you are. You have been among your brethren from the beginning. The deliverer will come in power to restore the throne of David’s kingdom. Do you really claim to be the Messiah?” And Jesus replied: “You claim to know me and to know whence I am. I wish your claims were true, for indeed then would you find abundant life in that knowledge. But I declare that I have not come to you for myself; I have been sent by the Father, and he who sent me is true and faithful. By refusing to hear me, you are refusing to receive Him who sends me. You, if you will receive this gospel, shall come to know Him who sent me. I know the Father, for I have come from the Father to declare and reveal him to you.”
162:2.4 (1791.2) Агентите книжници искаха да го хванат, но се побояха от народа, тъй като мнозина вярваха в Иисус. Дейността на Учителя от времето на неговото кръщение беше добре известна на всички евреи и, спомняйки си за това, много хора говореха помежду си: “Макар че този учител се появи в Галилея, макар че той не отговаря на всички наши представи за Месия, кажете: може ли Избавителят — когато той наистина дойде, да сътвори нещо по-поразително от това, което вече свърши Иисус Назарянин?”	162:2.4 (1791.2) The agents of the scribes wanted to lay hands upon him, but they feared the multitude, for many believed in him. Jesus’ work since his baptism had become well known to all Jewry, and as many of these people recounted these things, they said among themselves: “Even though this teacher is from Galilee, and even though he does not meet all of our expectations of the Messiah, we wonder if the deliverer, when he does come, will really do anything more wonderful than this Jesus of Nazareth has already done.”
162:2.5 (1791.3) Когато фарисеите и техните агенти чуха тези разговори на хората, те се събраха на съвет със своите вождове и решиха, че е необходимо да се вземат спешни мерки, за да се сложи край на публичните появи на Иисус в дворовете на храма. Като цяло юдейските водачи искаха да избегнат сблъсък с Иисус, защото вярваха, че римските власти са му обещали неприкосновеност. С нищо друго те не можеха да обяснят неговата дръзка поява в Йерусалим по това време; но чиновниците на Синедриона не се доверяваха твърде много на тези слухове. Те смятаха, че римските управители няма да започнат да правят това тайно, без да уведомят върховните управители на еврейския народ.	162:2.5 (1791.3) When the Pharisees and their agents heard the people talking this way, they took counsel with their leaders and decided that something should be done forthwith to put a stop to these public appearances of Jesus in the temple courts. The leaders of the Jews, in general, were disposed to avoid a clash with Jesus, believing that the Roman authorities had promised him immunity. They could not otherwise account for his boldness in coming at this time to Jerusalem; but the officers of the Sanhedrin did not wholly believe this rumor. They reasoned that the Roman rulers would not do such a thing secretly and without the knowledge of the highest governing body of the Jewish nation.
162:2.6 (1791.4) Затова Синедрионът изпрати своя упълномощен представител Евер заедно с двама помощници да арестуват Иисус. Когато Евер започна да си проправя път към Иисус, Учителят каза: “Не се страхувай, приближи се до мен. Застани по-близо и послушай моето учение. Аз зная, че сте изпратени да ме хванете, но вие трябва да разберете, че нищо няма да се случи със Сина Човешки, докато не дойде неговото време. Вие не сте настроени срещу мен, вие сте дошли само по заповед на своите господари; а и тези управители на юдеите действително предполагат, че вършат богоугодно дело, опитвайки се тайно да ме унищожат.	162:2.6 (1791.4) Accordingly, Eber, the proper officer of the Sanhedrin, with two assistants was dispatched to arrest Jesus. As Eber made his way toward Jesus, the Master said: “Fear not to approach me. Draw near while you listen to my teaching. I know you have been sent to apprehend me, but you should understand that nothing will befall the Son of Man until his hour comes. You are not arrayed against me; you come only to do the bidding of your masters, and even these rulers of the Jews verily think they are doing God’s service when they secretly seek my destruction.
162:2.7 (1792.1) Аз не желая зло на никого от вас. Отецът ви обича и затова се стремя да ви избавя от бремето на предразсъдъците и невежеството на традициите. Предлагам ви свободата на живота и радостта на спасението. Аз провъзгласявам новият жив път — освобождението от злото и унищожението на бремето на греха. Аз дойдох, за да получите живот, и вие получихте безсмъртие. Вие се опитвате да се избавите от мен и от моите лишаващи от покой учения. Ако само знаехте колко малко ми остава да бъда с вас! Ще мине съвсем малко време и аз ще отида при Този, Който ме изпрати в този свят. И тогава много от вас усърдно ще ме търсят, но няма да ме намерят, защото там, където скоро ще отида, вие не можете да дойдете. Но всички, които искрено се стремят да ме намерят, някога ще придобият живот, който ще ги доведе до моя Отец.”	162:2.7 (1792.1) “I bear none of you ill will. The Father loves you, and therefore do I long for your deliverance from the bondage of prejudice and the darkness of tradition. I offer you the liberty of life and the joy of salvation. I proclaim the new and living way, the deliverance from evil and the breaking of the bondage of sin. I have come that you might have life, and have it eternally. You seek to be rid of me and my disquieting teachings. If you could only realize that I am to be with you only a little while! In just a short time I go to Him who sent me into this world. And then will many of you diligently seek me, but you shall not discover my presence, for where I am about to go you cannot come. But all who truly seek to find me shall sometime attain the life that leads to my Father’s presence.”
162:2.8 (1792.2) Някои от безбожниците си говореха помежду си: “Къде може да отиде, че да не можем да го намерим? Да не смята да се пресели при гърците? Или да свърши със себе си? Какво има предвид, като казва, че скоро ще ни напусне и че ние няма да можем да попаднем там, където ще отиде той?”	162:2.8 (1792.2) Some of the scoffers said among themselves: “Where will this man go that we cannot find him? Will he go to live among the Greeks? Will he destroy himself? What can he mean when he declares that soon he will depart from us, and that we cannot go where he goes?”
162:2.9 (1792.3) Евер и неговите помощници се отказаха да арестуват Иисус и се върнаха без него. Когато първосвещениците и фарисеите порицаха Евер и помощниците за това, че те не доведоха Иисус, в отговор Евер каза само: “Страхувахме се да го арестуваме пред очите на народа, защото много хора вярват в него. Освен това ние никога не сме чували някой да говори така, както този човек. В този Учител има нещо необикновено. За всички вас би било полезно да отидете и да го послушате.” Като чуха тези думи, първосвещениците се изумиха и язвително попитаха Евер: “Може би и теб отклониха от правия път? Не смяташ ли и ти да повярваш в този мошеник? Ти чувал ли си някой от нашите учени хора или някой от управителите да повярва в него? Нима е имало поне един книжник или фарисей, излъган от неговите ловки учения? Та защо на теб ти повлия поведението на тази невежа тълпа, незнаеща Закона и пророците?” Тогава Евер отговори: “Нека е така, мои повелители, но този човек говори на народа думи на милосърдие и надежди. Той ободрява падналите духом и неговите думи бяха утешение и за нашите души. Какво нередно може да има в тези учения, даже ако той не е този Месия, за когото говорят Писанията? И освен това нима нашият Закон не изисква справедливост? Нима проклинаме човека, без да сме го изслушали?” Разгневявайки се, главата на Синедриона се нахвърли върху Евер: “Да не си си изгубил ума? Може би ти също си от Галилея? Отвори Писанията и ще видиш, че от Галилея не е излязъл нито един пророк — а да не говорим пък за Месия.”	162:2.9 (1792.3) Eber and his assistants refused to arrest Jesus; they returned to their meeting place without him. When, therefore, the chief priests and the Pharisees upbraided Eber and his assistants because they had not brought Jesus with them, Eber only replied: “We feared to arrest him in the midst of the multitude because many believe in him. Besides, we never heard a man speak like this man. There is something out of the ordinary about this teacher. You would all do well to go over to hear him.” And when the chief rulers heard these words, they were astonished and spoke tauntingly to Eber: “Are you also led astray? Are you about to believe in this deceiver? Have you heard that any of our learned men or any of the rulers have believed in him? Have any of the scribes or the Pharisees been deceived by his clever teachings? How does it come that you are influenced by the behavior of this ignorant multitude who know not the law or the prophets? Do you not know that such untaught people are accursed?” And then answered Eber: “Even so, my masters, but this man speaks to the multitude words of mercy and hope. He cheers the downhearted, and his words were comforting even to our souls. What can there be wrong in these teachings even though he may not be the Messiah of the Scriptures? And even then does not our law require fairness? Do we condemn a man before we hear him?” And the chief of the Sanhedrin was wroth with Eber and, turning upon him, said: “Have you gone mad? Are you by any chance also from Galilee? Search the Scriptures, and you will discover that out of Galilee arises no prophet, much less the Messiah.”
162:2.10 (1792.4) Членовете на Синедриона се разотидоха объркани, а Иисус отиде за през нощта във Витания.	162:2.10 (1792.4) The Sanhedrin disbanded in confusion, and Jesus withdrew to Bethany for the night.
3. Жената, уличена в прелюбодеяние ^top	3. The Woman Taken in Adultery ^top
162:3.1 (1792.5) Именно по време на това посещение в Йерусалим Иисус се натъкна на жена, имаща лоша репутация и доведена му от нейните обвинители и неговите врагове. От изкривеното описание на този случай, което имате, може да се направи следният извод: тази жена беше доведена при Иисус от книжниците и фарисеите и със своите действия Иисус им даде да разберат, че тези религиозни водачи на евреите вероятно сами са виновни в аморално поведение. Иисус добре знаеше, че макар поради своята привързаност към традициите тези книжници и фарисеи да се отличаваха с духовна слепота и предразсъдъци, те принадлежаха към числото на най-високонравствените хора на своето време.	162:3.1 (1792.5) It was during this visit to Jerusalem that Jesus dealt with a certain woman of evil repute who was brought into his presence by her accusers and his enemies. The distorted record you have of this episode would suggest that this woman had been brought before Jesus by the scribes and Pharisees, and that Jesus so dealt with them as to indicate that these religious leaders of the Jews might themselves have been guilty of immorality. Jesus well knew that, while these scribes and Pharisees were spiritually blind and intellectually prejudiced by their loyalty to tradition, they were to be numbered among the most thoroughly moral men of that day and generation.
162:3.2 (1793.1) В действителност стана следното. Рано сутринта на третия ден от празника, когато Иисус се приближаваше към храма, срещна група наемници на Синедриона, влачещи след себе си жена. Когато се приближиха, един от тях се обърна към Иисус: “Учителю, тази жена беше уличена в прелюбодеяние — хваната на местопрестъплението. Законът на Мойсей изисква да я пребием с камъни. Как според теб трябва да постъпим с нея?”	162:3.2 (1793.1) What really happened was this: Early the third morning of the feast, as Jesus approached the temple, he was met by a group of the hired agents of the Sanhedrin who were dragging a woman along with them. As they came near, the spokesman said: “Master, this woman was taken in adultery—in the very act. Now, the law of Moses commands that we should stone such a woman. What do you say should be done with her?”
162:3.3 (1793.2) По замисъла на враговете на Иисус, ако той подкрепеше закона на Мойсей, изискващ да се пребива с камъни призналият си престъпник, той щеше да бъде въвлечен в сблъсък с римските управители, които отказваха на евреите правото да произнасят смъртно наказание без одобрението на римския съд. Ако беше забранил да се пребие тази жена с камъни, щяха да го обвинят пред Синедриона, че слага себе си над Мойсей и юдейския закон. Ако беше замълчал, щяха да го обвинят в страхливост. Но Учителят постъпи така, че целият им план се развали под тежестта на собствената си подлост.	162:3.3 (1793.2) It was the plan of Jesus’ enemies, if he upheld the law of Moses requiring that the self-confessed transgressor be stoned, to involve him in difficulty with the Roman rulers, who had denied the Jews the right to inflict the death penalty without the approval of a Roman tribunal. If he forbade stoning the woman, they would accuse him before the Sanhedrin of setting himself up above Moses and the Jewish law. If he remained silent, they would accuse him of cowardice. But the Master so managed the situation that the whole plot fell to pieces of its own sordid weight.
162:3.4 (1793.3) Тази някога благопристойна жена беше съпруга на един по-низш жител на Назарет — същия този, който някога досаждаше на Иисус в дните на младостта му. Женейки се за нея, този човек по най-срамен начин я принуди да заработва прехраната си със своето тяло. Той се яви на празника в Йерусалим, за да може неговата жена да търгува тук със своята красота. Уговаряйки се с наемните юдейски управители, той предаде своята собствена жена заради нейния порок, превърнат в източник на доход. Така те се появиха заедно с жената и нейния греховен партньор с цел да подмамят Иисус в капан — да го накарат да направи изявление, което може да бъде използвано против него в случай на неговия арест.	162:3.4 (1793.3) This woman, once comely, was the wife of an inferior citizen of Nazareth, a man who had been a troublemaker for Jesus throughout his youthful days. The man, having married this woman, did most shamefully force her to earn their living by making commerce of her body. He had come up to the feast at Jerusalem that his wife might thus prostitute her physical charms for financial gain. He had entered into a bargain with the hirelings of the Jewish rulers thus to betray his own wife in her commercialized vice. And so they came with the woman and her companion in transgression for the purpose of ensnaring Jesus into making some statement which could be used against him in case of his arrest.
162:3.5 (1793.4) Гледайки тълпата, Иисус видя нейния мъж, намиращ се зад останалите. Иисус знаеше що за човек е той и разбра, че той е съучастник в тази презряна сделка. Отначало Иисус, заобикаляйки тълпата, се приближи до подлия мъж и начерта на пясъка няколко думи, които го накараха бързо да се отдалечи. След това той се върна назад и, заставайки пред жената, написа на земята това, което беше предназначено за нейните възможни обвинители; прочитайки тези думи, те също се отдалечиха един след друг. А когато Учителят за трети път написа нещо на пясъка, си отиде и порочният партньор на жената, така че когато Иисус свърши да пише и стана, той видя, че жената стои пред него сама. Иисус попита: “Жено, къде са твоите обвинители? Нима не остана никой, за да те пребие с камъни?” И жената, вдигайки очи, отговори: “Никой, Господи.” И тогава Иисус каза: „Аз те познавам. Не те осъждам. Върви си с мир.” И тази жена, Хилдана, остави своя нечестив мъж и се присъедини към учението за Царството.	162:3.5 (1793.4) Jesus, looking over the crowd, saw her husband standing behind the others. He knew what sort of man he was and perceived that he was a party to the despicable transaction. Jesus first walked around to near where this degenerate husband stood and wrote upon the sand a few words which caused him to depart in haste. Then he came back before the woman and wrote again upon the ground for the benefit of her would-be accusers; and when they read his words, they, too, went away, one by one. And when the Master had written in the sand the third time, the woman’s companion in evil took his departure, so that, when the Master raised himself up from this writing, he beheld the woman standing alone before him. Jesus said: “Woman, where are your accusers? did no man remain to stone you?” And the woman, lifting up her eyes, answered, “No man, Lord.” And then said Jesus: “I know about you; neither do I condemn you. Go your way in peace.” And this woman, Hildana, forsook her wicked husband and joined herself to the disciples of the kingdom.
4. Празникът на шатрите ^top	4. The Feast of Tabernacles ^top
162:4.1 (1793.5) Присъствието на празника на шатрите на хора от целия известен свят от Испания до Индия предостави на Иисус идеалната възможност за пръв път публично и в пълнота да възвести Евангелието в Йерусалим. По време на този празник хората прекарваха много време на открит въздух в покрити с листа навеси. Това беше празник на събирането на реколтата и тъй като той се отбелязваше в прохладните есенни месеци, евреите по света го посещаваха по-често, отколкото Пасхата в края на зимата или Петдесетница — в началото на лятото. Накрая апостолите видяха своя Учител, смело провъзгласяващ своята мисия на Земята като че ли пред целия свят.	162:4.1 (1793.5) The presence of people from all of the known world, from Spain to India, made the feast of tabernacles an ideal occasion for Jesus for the first time publicly to proclaim his full gospel in Jerusalem. At this feast the people lived much in the open air, in leafy booths. It was the feast of the harvest ingathering, and coming, as it did, in the cool of the autumn months, it was more generally attended by the Jews of the world than was the Passover at the end of the winter or Pentecost at the beginning of summer. The apostles at last beheld their Master making the bold announcement of his mission on earth before all the world, as it were.
162:4.2 (1794.1) Това беше празникът на празниците, той като по това време можеше да се принесе всякаква жертва, непринесена на другите празненства. Тук се приемаха пожертвувания за храма, празничните развлечения се съчетаваха с тържествени религиозни обреди. Това бяха дни на народно ликуване, смесено с жертвоприношения, хвалебствени псалми на левитите и тържествено звучене на сребърните тръби на свещениците. Вечерите храмът и неговите поклонници представляваха впечатляващо зрелище — осветени от огромни светилници, ярко горящи в двора на жените, и ослепителната светлина на множеството факли, сложени в дворовете на храма. Целият град беше в празнична премяна; изключение правеше само римската крепост Антония, възвисяваща се с мрачен контраст над сцената на веселието и богопоклонението. И как ненавиждаха евреите това вечно напомняне за римското иго!	162:4.2 (1794.1) This was the feast of feasts, since any sacrifice not made at the other festivals could be made at this time. This was the occasion of the reception of the temple offerings; it was a combination of vacation pleasures with the solemn rites of religious worship. Here was a time of racial rejoicing, mingled with sacrifices, Levitical chants, and the solemn blasts of the silvery trumpets of the priests. At night the impressive spectacle of the temple and its pilgrim throngs was brilliantly illuminated by the great candelabras which burned brightly in the court of the women as well as by the glare of scores of torches standing about the temple courts. The entire city was gaily decorated except the Roman castle of Antonia, which looked down in grim contrast upon this festive and worshipful scene. And how the Jews did hate this ever-present reminder of the Roman yoke!
162:4.3 (1794.2) По време на този празник принасяха в жертва седемдесет теленца — символ на седемдесетте нации на езическия свят. Церемонията по изливането на водата, която символизираше изливането на божествения Дух, ставаше след утринната процесия на свещениците и левитите. Вярващите слизаха по стълбите, водещи от двора на Израил в двора на жените, докато свещениците последователно тръбяха със своите сребърни тръби. След това благоверните тръгваха към великолепните врати, отварящи се в двора на езичниците. Тук те се обръщаха с лице към запад, за да повторят своите псалми и да продължат пътя към мястото на символичното изливане на водата.	162:4.3 (1794.2) Seventy bullocks were sacrificed during the feast, the symbol of the seventy nations of heathendom. The ceremony of the outpouring of the water symbolized the outpouring of the divine spirit. This ceremony of the water followed the sunrise procession of the priests and Levites. The worshipers passed down the steps leading from the court of Israel to the court of the women while successive blasts were blown upon the silvery trumpets. And then the faithful marched on toward the Beautiful Gate, which opened upon the court of the gentiles. Here they turned about to face westward, to repeat their chants, and to continue their march for the symbolic water.
162:4.4 (1794.3) В последния ден на празника около четиристотин и петдесет свещеника и съответния брой левити извършиха богослужение. На разсъмване от целия Йерусалим се събраха поклонници; всеки от тях носеше в дясната си ръка снопче мирта, върбови и палмови клонки, а в лявата държеше клонка райска ябълка — цитрона или “забранения плод”. За тази утринна церемония всички поклонници се разделиха на три групи. Едната остана в храма за участие в сутрешните жертвоприношения, другата излезе от Йерусалим и се спусна към района на Маза, където наряза нови клонки за украсяване на жертвеника, докато третата група образува процесия, която — след храмовия свещеник, носещ под звуците на сребърните тръби златен съд за напълване със символична вода — излезе от храма и премина през Офил към разположения в близост Силоам, където се намираха изворните порти. След напълването на златния съд от Силоамската къпалня процесията тръгна назад към храма, премина през изворните порти и тръгна направо към двора на свещениците, където към свещеника, държащ в ръце съд с вода, се присъедини друг свещеник, носещ виното за дарение. След това тези двама свещеника тръгнаха към сребърните фунии в основата на олтара и изляха в тях съдържанието на съдовете. Изпълнението на този ритуал с разливането на виното и водата послужи като сигнал за събралите се поклонници, които започнаха да пеят псалми 112 до 117 включително, редувайки се с левитите. Повтаряйки тези редове, те размахваха своите снопчета пред жертвеника. След това бяха принесени жертвите за деня, съпровождани с повторение на осемдесет и първия псалом, който, започвайки от петия стих, се пееше в чест на последния ден на празника.	162:4.4 (1794.3) On the last day of the feast almost four hundred and fifty priests with a corresponding number of Levites officiated. At daybreak the pilgrims assembled from all parts of the city, each carrying in the right hand a sheaf of myrtle, willow, and palm branches, while in the left hand each one carried a branch of the paradise apple—the citron, or the “forbidden fruit.” These pilgrims divided into three groups for this early morning ceremony. One band remained at the temple to attend the morning sacrifices; another group marched down below Jerusalem to near Maza to cut the willow branches for the adornment of the sacrificial altar, while the third group formed a procession to march from the temple behind the water priest, who, to the sound of the silvery trumpets, bore the golden pitcher which was to contain the symbolic water, out through Ophel to near Siloam, where was located the fountain gate. After the golden pitcher had been filled at the pool of Siloam, the procession marched back to the temple, entering by way of the water gate and going directly to the court of the priests, where the priest bearing the water pitcher was joined by the priest bearing the wine for the drink offering. These two priests then repaired to the silver funnels leading to the base of the altar and poured the contents of the pitchers therein. The execution of this rite of pouring the wine and the water was the signal for the assembled pilgrims to begin the chanting of the Psalms from 113 to 118 inclusive, in alternation with the Levites. And as they repeated these lines, they would wave their sheaves at the altar. Then followed the sacrifices for the day, associated with the repeating of the Psalm for the day, the Psalm for the last day of the feast being the eighty-second, beginning with the fifth verse.
5. Проповедта за светлината на света ^top	5. Sermon on the Light of the World ^top
162:5.1 (1794.4) Вечерта на предпоследния ден на празника, в ярките лъчи на светилниците и факлите, Иисус стана сред събралата се тълпа и каза:	162:5.1 (1794.4) On the evening of the next to the last day of the feast, when the scene was brilliantly illuminated by the lights of the candelabras and the torches, Jesus stood up in the midst of the assembled throng and said:
162:5.2 (1795.1) “Аз съм светлината на света. Който ме последва, той няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината на живота. Позволявайки си да ме съдите и наемайки се да бъдете мои съдии, вие заявявате, че ако аз сам за себе си свидетелствам, моето свидетелство не може да бъде истинско. Но създанието никога не може да съди Създателя. Даже ако аз свидетелствам за самия себе си, моето свидетелство не може да бъде истинско. Но създанието никога не може да съди Създателя. Даже ако аз свидетелствам за самия себе си, моето свидетелство е извечно истинско, защото зная откъде съм дошъл, кой съм и накъде отивам. Вие, желаещите да убиете Сина Човешки, не знаете откъде съм дошъл, кой съм или накъде отивам. Вие съдите за всичко по плътта; вие не разбирате реалностите на духа. Аз не съдя никого, даже своя заклет враг. Но ако бих решил да съдя, моят съд би бил истинен и праведен, защото бих съдил не сам, а заедно със своя Отец, Който ме изпрати в този свят и Който е източник на всеки истински съд. Та даже и вие приемате свидетелството на двама заслужаващи доверие хора — ами, ето, аз свидетелствам за тези истини, така постъпва и моят небесен Отец. И когато ви казах за това вчера, то в своето невежество вие ме попитахте: “Къде е твоят Отец?” Наистина, вие не познавате нито мен, нито моя Отец, защото ако ме знаехте, щяхте да познавате и Отеца.	162:5.2 (1795.1) “I am the light of the world. He who follows me shall not walk in darkness but shall have the light of life. Presuming to place me on trial and assuming to sit as my judges, you declare that, if I bear witness of myself, my witness cannot be true. But never can the creature sit in judgment on the Creator. Even if I do bear witness about myself, my witness is everlastingly true, for I know whence I came, who I am, and whither I go. You who would kill the Son of Man know not whence I came, who I am, or whither I go. You only judge by the appearances of the flesh; you do not perceive the realities of the spirit. I judge no man, not even my archenemy. But if I should choose to judge, my judgment would be true and righteous, for I would judge not alone but in association with my Father, who sent me into the world, and who is the source of all true judgment. You even allow that the witness of two reliable persons may be accepted—well, then, I bear witness of these truths; so also does my Father in heaven. And when I told you this yesterday, in your darkness you asked me, ‘Where is your Father?’ Truly, you know neither me nor my Father, for if you had known me, you would also have known the Father.
162:5.3 (1795.2) Аз вече ви казвах, че ви напускам, че ще ме търсите и няма да ме намерите, защото там, където отивам, вие не можете да дойдете. Вие, готовите да отхвърлите тази светлина, пребивавате долу, аз дойдох отгоре. Вие предпочитате да седите в тъмнината от този свят; аз не съм от този свят и живея във вечната светлина на Отеца на небесните светила. На всички вас бяха предоставени множество възможности да узнаете кой съм аз, но на вас ще ви бъдат дадени други свидетелства за личността на Сина Човешки. Аз съм светлината на живота и всеки, който преднамерено и съзнателно отхвърля тази спасителна светлина, ще умре в своите грехове. Бих могъл да ви кажа много, но вие сте неспособни да приемете моите думи. Но Този, Който ме изпрати, е верен и истинен; моят Отец обича даже Своите заблудени деца. И всичко, което е казано от моя Отец, аз също възвестявам на света.	162:5.3 (1795.2) “I have already told you that I am going away, and that you will seek me and not find me, for where I am going you cannot come. You who would reject this light are from beneath; I am from above. You who prefer to sit in darkness are of this world; I am not of this world, and I live in the eternal light of the Father of lights. You all have had abundant opportunity to learn who I am, but you shall have still other evidence confirming the identity of the Son of Man. I am the light of life, and every one who deliberately and with understanding rejects this saving light shall die in his sins. Much I have to tell you, but you are unable to receive my words. However, he who sent me is true and faithful; my Father loves even his erring children. And all that my Father has spoken I also proclaim to the world.
162:5.4 (1795.3) Когато Синът Човешки бъде възнесен, тогава ще узнаете, че аз съм Той и че нищо не правя от себе си, а само така, както ме е научил Отецът. Аз отправям тези думи към вас и вашите деца. Изпратилият ме и сега е с мен, защото аз винаги правя това, което Му е угодно.”	162:5.4 (1795.3) “When the Son of Man is lifted up, then shall you all know that I am he, and that I have done nothing of myself but only as the Father has taught me. I speak these words to you and to your children. And he who sent me is even now with me; he has not left me alone, for I do always that which is pleasing in his sight.”
162:5.5 (1795.4) Така учеше Иисус поклонниците в дворовете на храма и мнозина повярваха в него. И никой не се осмели да го хване.	162:5.5 (1795.4) As Jesus thus taught the pilgrims in the temple courts, many believed. And no man dared to lay hands upon him.
6. Беседата за водата на живота ^top	6. Discourse on the Water of Life ^top
162:6.1 (1795.5) В последния ден, великия ден на празника, когато след Силоамската къпалня процесията премина през дворовете на храма и веднага след като водата и виното бяха излети от свещениците на жертвеника, Иисус, стоейки сред поклонниците, каза: “Ако някой от вас е жаден, нека дойде при мен и да пие. От небесния Отец аз нося в този свят водата на живота. Този, който повярва в мен, ще се изпълни с духа, който изразява тази вода, защото казано е в Писанията: “Реки жива вода ще потекат от неговото сърце.” Когато Синът Човешки завърши своя труд на Земята, над цялата плът ще бъде излят живия Дух на Истината. Тези, които приемат този дух, завинаги ще се избавят от духовна жажда.”	162:6.1 (1795.5) On the last day, the great day of the feast, as the procession from the pool of Siloam passed through the temple courts, and just after the water and the wine had been poured down upon the altar by the priests, Jesus, standing among the pilgrims, said: “If any man thirst, let him come to me and drink. From the Father above I bring to this world the water of life. He who believes me shall be filled with the spirit which this water represents, for even the Scriptures have said, ‘Out of him shall flow rivers of living waters.’ When the Son of Man has finished his work on earth, there shall be poured out upon all flesh the living Spirit of Truth. Those who receive this spirit shall never know spiritual thirst.”
162:6.2 (1795.6) Иисус не прекъсна службата, за да произнесе тези думи. Той се обърна към вярващите веднага след изпълнението на хилела — разпевното четене на псалми с отговаряне на хора, което се съпровождаше с размахване на клонки пред олтара. Докато готвеха жертвоприношенията, се получи пауза и именно в това време поклонниците чуха благозвучния глас на Учителя, заявяващ, че той дарява жива вода на всяка душа, обхваната от духовна жажда.	162:6.2 (1795.6) Jesus did not interrupt the service to speak these words. He addressed the worshipers immediately after the chanting of the Hallel, the responsive reading of the Psalms accompanied by waving of the branches before the altar. Just here was a pause while the sacrifices were being prepared, and it was at this time that the pilgrims heard the fascinating voice of the Master declare that he was the giver of living water to every spirit-thirsting soul.
162:6.3 (1796.1) При завършването на това състояло се в ранното утро богослужение Иисус продължаваше да учи народа, казвайки: “Нима не четохте в Писанията: “Вижте как се проливат водите на сухата земя и се разливат по прегорялата земя, така Аз ще дам духа на светостта, за да го излея на вашите деца и да благословя даже вашите внуци”? Защо ви е да жадувате помощ от духа, ако се опитвате да напоите своите души с хорските традиции, изливани от счупените съдове на ритуалното богослужение? Това, което вие наблюдавате сега в този храм, отразява стремежа на вашите бащи да символизират посвещението на божествения Дух на децата на вярата и вие постъпихте правилно, съхранявайки тези символи до днешния ден. Но сега на това поколение е дадено откровението на Бащата на духовете чрез посвещението на Неговия Син и след всичко това непременно ще последва посвещението на Духа на Бащата и Сина на децата човешки. За всеки вярващ това посвещение на Духа ще стане истински учител на този път, който води към вечния живот — истинските води в Царството небесно на Земята и в Рая на Отеца на небесата.”	162:6.3 (1796.1) At the conclusion of this early morning service Jesus continued to teach the multitude, saying: “Have you not read in the Scripture: ‘Behold, as the waters are poured out upon the dry ground and spread over the parched soil, so will I give the spirit of holiness to be poured out upon your children for a blessing even to your children’s children’? Why will you thirst for the ministry of the spirit while you seek to water your souls with the traditions of men, poured from the broken pitchers of ceremonial service? That which you see going on about this temple is the way in which your fathers sought to symbolize the bestowal of the divine spirit upon the children of faith, and you have done well to perpetuate these symbols, even down to this day. But now has come to this generation the revelation of the Father of spirits through the bestowal of his Son, and all of this will certainly be followed by the bestowal of the spirit of the Father and the Son upon the children of men. To every one who has faith shall this bestowal of the spirit become the true teacher of the way which leads to life everlasting, to the true waters of life in the kingdom of heaven on earth and in the Father’s Paradise over there.”
162:6.4 (1796.2) И Учителят продължаваше да отговаря на въпросите както на простите хора, така и на фарисеите. Някои го смятаха за пророк; други го наричаха Месия; трети твърдяха, че той не може да бъде оня Христос, виждайки, че той дойде от Галилея и че Месията трябва да възстанови трона на Давид. При все това те не посмяха да го арестуват.	162:6.4 (1796.2) And Jesus continued to answer the questions of both the multitude and the Pharisees. Some thought he was a prophet; some believed him to be the Messiah; others said he could not be the Christ, seeing that he came from Galilee, and that the Messiah must restore David’s throne. Still they dared not arrest him.
7. Беседата за духовната свобода ^top	7. The Discourse on Spiritual Freedom ^top
162:7.1 (1796.3) По обед в последния ден на празника, след като на апостолите не се отдаде да убедят Иисус да избяга от Йерусалим, той отново отиде да учи в храма. Откривайки голяма група вярващи в притвора на Соломон, той се обърна към тях с думите:	162:7.1 (1796.3) On the afternoon of the last day of the feast and after the apostles had failed in their efforts to persuade him to flee from Jerusalem, Jesus again went into the temple to teach. Finding a large company of believers assembled in Solomon’s Porch, he spoke to them, saying:
162:7.2 (1796.4) “Ако моите думи намират отклик във вашите сърца и ако вие искате да изпълнявате волята на моя Отец, то наистина ли сте мои ученици? Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. Аз зная, че ще ми отговорите: “Ние сме потомци на Авраам и не сме ничии роби; как твърдиш ти, че ще бъдем свободни?” Това е така, но аз говоря не за външното подчинение на чужда власт; имам предвид свободата на душата. Истина, истина ви казвам: всеки, извършващ грях, е роб на греха. И вие знаете, че робът не остава вечно в дома на господаря. Вие също така знаете, че синът действително остава в дома на своя баща. Затова ако Синът ви освободи, ако ви направи синове, вие ще бъдете наистина свободни.	162:7.2 (1796.4) “If my words abide in you and you are minded to do the will of my Father, then are you truly my disciples. You shall know the truth, and the truth shall make you free. I know how you will answer me: We are the children of Abraham, and we are in bondage to none; how then shall we be made free? Even so, I do not speak of outward subjection to another’s rule; I refer to the liberties of the soul. Verily, verily, I say to you, everyone who commits sin is the bond servant of sin. And you know that the bond servant is not likely to abide forever in the master’s house. You also know that the son does remain in his father’s house. If, therefore, the Son shall make you free, shall make you sons, you shall be free indeed.
162:7.3 (1796.5) Аз зная, че сте семе на Авраам, но вождовете ваши се опитват да ме убият, защото не позволиха на моето слово да окаже преобразуващо въздействие върху техните сърца. Техните души са сковани от предразсъдъци и заслепени от отмъстителна гордост. Аз ви възвестявам истината, която ми показва вечният Баща, докато тези излъгани учители се стремят да направят само това, на което са се научили от своите тленни бащи. И когато вие отговаряте, че Авраам е ваш баща, аз ви казвам, че ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам. Някои от вас вярват на моето учение, но други искат да ме унищожат, защото ви разкрих истината, която получих от Бога. Но не така се отнасяше към истината Божия Авраам. Аз виждам, че някои от вас решиха да изпълнят желанията на лукавия. Ако Бог беше вашият Баща, вие щяхте да ме познавате и щяхте да обичате истината, която ви разкривам. Нима не виждате, че аз дойдох от Отеца, че съм изпратен от Бога, че не се занимавам с този труд от себе си? Защо не приемате моите думи? Затова ли, защото сте решили да бъдете деца на делото? Ако сте деца на тъмнината, едва ли ще вървите в светлината на истината, която разкривам аз. Децата на злото вървят само по пътя на своя баща, който беше лъжец и не отстояваше истината, защото се оказа, че в него няма истина. Сега дойде Синът Човешки, който говори истината и я живее, но много от вас се отказват да повярват.	162:7.3 (1796.5) “I know that you are Abraham’s seed, yet your leaders seek to kill me because my word has not been allowed to have its transforming influence in their hearts. Their souls are sealed by prejudice and blinded by the pride of revenge. I declare to you the truth which the eternal Father shows me, while these deluded teachers seek to do the things which they have learned only from their temporal fathers. And when you reply that Abraham is your father, then do I tell you that, if you were the children of Abraham, you would do the works of Abraham. Some of you believe my teaching, but others seek to destroy me because I have told you the truth which I received from God. But Abraham did not so treat the truth of God. I perceive that some among you are determined to do the works of the evil one. If God were your Father, you would know me and love the truth which I reveal. Will you not see that I come forth from the Father, that I am sent by God, that I am not doing this work of myself? Why do you not understand my words? Is it because you have chosen to become the children of evil? If you are the children of darkness, you will hardly walk in the light of the truth which I reveal. The children of evil follow only in the ways of their father, who was a deceiver and stood not for the truth because there came to be no truth in him. But now comes the Son of Man speaking and living the truth, and many of you refuse to believe.
162:7.4 (1797.1) Кой от вас може да ме обвини в грях? Ако, в такъв случай, аз възвестявам истината и живея истината, разкрита от Отца, то защо вие не вярвате? Този, който е от Бога, с радост чува думите на Бога; затова и мнозина от вас не чуват моите думи, защото вие не сте от Бога. Вашите учители даже се осмеляват да казват, че аз правя своите чудеса със силата на княза на дяволите. Току-що човекът, който стои до мен, каза, че в мен е бесът, че аз съм дете на дявола. Но всеки, който честно поглежда в душата си, знае, че аз не съм дявол. Знаете, че аз почитам Отеца, въпреки че вие само ме позорите. Не за себе си търся аз слава, а само за моя Райски Баща. И не ви съдя, защото Го има Този, Който съди вместо мен.	162:7.4 (1797.1) “Which of you convicts me of sin? If I, then, proclaim and live the truth shown me by the Father, why do you not believe? He who is of God hears gladly the words of God; for this cause many of you hear not my words, because you are not of God. Your teachers have even presumed to say that I do my works by the power of the prince of devils. One near by has just said that I have a devil, that I am a child of the devil. But all of you who deal honestly with your own souls know full well that I am not a devil. You know that I honor the Father even while you would dishonor me. I seek not my own glory, only the glory of my Paradise Father. And I do not judge you, for there is one who judges for me.
162:7.5 (1797.2) Истина, истина казвам на вас, вярващите в Евангелието, че ако човекът съхрани това слово на истината живо в своето сърце, то никога няма да познае смъртта. А, ето, стоящият редом с мен книжник казва: това изявление потвърждава, че в мен е бесът, защото Авраам е мъртъв, както и пророците. И пита: “Нима ти си дотолкова повече от Авраам и пророците, че се осмеляваш да стоиш тук и да говориш: който съхрани твоето слово няма да познае смъртта? Кой си ти, че да имаш смелостта да носиш такава ерес?” И аз казвам на всички подобни, че ако славя себе си, то славата ми е нищо. Мен ще ме прослави моят Баща — същият този Отец, Когото наричате Бог. Но вие не познахте този ваш Бог и моя Отец и аз дойдох да ви обединя, да ви покажа как наистина да станете синове Божии. Макар че вие не знаете Отеца, аз наистина го познавам. Даже Авраам се радваше да види моя ден; и видя този ден чрез своята вяра и се възрадва.”	162:7.5 (1797.2) “Verily, verily, I say to you who believe the gospel that, if a man will keep this word of truth alive in his heart, he shall never taste death. And now just at my side a scribe says this statement proves that I have a devil, seeing that Abraham is dead, also the prophets. And he asks: ‘Are you so much greater than Abraham and the prophets that you dare to stand here and say that whoso keeps your word shall not taste death? Who do you claim to be that you dare to utter such blasphemies?’ And I say to all such that, if I glorify myself, my glory is as nothing. But it is the Father who shall glorify me, even the same Father whom you call God. But you have failed to know this your God and my Father, and I have come to bring you together; to show you how to become truly the sons of God. Though you know not the Father, I truly know him. Even Abraham rejoiced to see my day, and by faith he saw it and was glad.”
162:7.6 (1797.3) Когато невярващите евреи и агенти на Синедриона, събрали се към това време, чуха тези думи, те вдигнаха шум, крещейки: “Ти нямаш и петдесет, а казваш, че си видял Авраам; ти се дете на дявола!” Иисус не можа да продължи своята реч. Отивайки си, той каза само: „Истина, истина ви казвам, преди Авраам бях аз, Аз съм.“ Много невярващи се хвърлиха да търсят камъни, за да го замерят, а агентите на Синедриона искаха да го арестуват, но Учителят бързо премина по коридорите на храма и избяга, за да отиде на тайно място за среща недалеч от Витания, където го очакваха Марта, Мария и Лазар.	162:7.6 (1797.3) When the unbelieving Jews and the agents of the Sanhedrin who had gathered about by this time heard these words, they raised a tumult, shouting: “You are not fifty years of age, and yet you talk about seeing Abraham; you are a child of the devil!” Jesus was unable to continue the discourse. He only said as he departed, “Verily, verily, I say to you, before Abraham was, I am.” Many of the unbelievers rushed forth for stones to cast at him, and the agents of the Sanhedrin sought to place him under arrest, but the Master quickly made his way through the temple corridors and escaped to a secret meeting place near Bethany where Martha, Mary, and Lazarus awaited him.
8. Срещата с Марта и Мария ^top	8. The Visit with Martha and Mary ^top
162:8.1 (1797.4) Беше решено от по-рано, че Иисус — заедно с Лазар и неговите сестри — ще остане в дома на своя приятел, а апостолите на неголеми групи ще се пръснат на различни места. Тези мерки за безопасност се обясняваха с това, че юдейските власти отново проявяваха все по-голяма решимост да арестуват Иисус.	162:8.1 (1797.4) It had been arranged that Jesus should lodge with Lazarus and his sisters at a friend’s house, while the apostles were scattered here and there in small groups, these precautions being taken because the Jewish authorities were again becoming bold with their plans to arrest him.
162:8.2 (1797.5) От много години тези трима души бяха свикнали да оставят своите дела, за да изслушат Иисус, когато и да се появеше при тях. Със загубата на родителите им Марта пое задълженията на домакиня на дома и затова в този ден, докато Лазар и Мария седяха в краката на Иисус, попивайки неговото живително учение, Марта се готвеше да сервира вечерята. Следва да се обясни, че Марта излишно се обременяваше с многобройни ненужни задачи и множество дребни грижи; такъв беше нейният характер.	162:8.2 (1797.5) For years it had been the custom for these three to drop everything and listen to Jesus’ teaching whenever he chanced to visit them. With the loss of their parents, Martha had assumed the responsibilities of the home life, and so on this occasion, while Lazarus and Mary sat at Jesus’ feet drinking in his refreshing teaching, Martha made ready to serve the evening meal. It should be explained that Martha was unnecessarily distracted by numerous needless tasks, and that she was cumbered by many trivial cares; that was her disposition.
162:8.3 (1798.1) Марта, която се занимаваше с всички тези привидно неотложни дела, беше засегната от това, че Мария с нищо не ú помага. Затова тя отиде при Иисус и каза: “Учителю, нима ти е безразлично, че моята сестра стовари цялото домакинство само на мен? Защо не ú кажеш да дойде и да ми помогне?” Иисус отговори: “Марта, Марта, защо винаги преживяваш за толкова много неща и се безпокоиш по повод на толкова дреболии? Само едно нещо е действително важно и тъй като Мария избра тази блага и нужна част, аз няма да ú я отнема. Но кога вие двете ще се научите да живеете така, както винаги съм ви учил: заедно да служите и в съгласие една с друга да освежавате душите си? Нима не виждаш, че всичко е на своето време, че по-малко важните неща в живота трябва да отстъпят пред по-важните неща на Небесното царство?”	162:8.3 (1798.1) As Martha busied herself with all these supposed duties, she was perturbed because Mary did nothing to help. Therefore she went to Jesus and said: “Master, do you not care that my sister has left me alone to do all of the serving? Will you not bid her to come and help me?” Jesus answered: “Martha, Martha, why are you always anxious about so many things and troubled by so many trifles? Only one thing is really worth while, and since Mary has chosen this good and needful part, I shall not take it away from her. But when will both of you learn to live as I have taught you: both serving in co-operation and both refreshing your souls in unison? Can you not learn that there is a time for everything—that the lesser matters of life should give way before the greater things of the heavenly kingdom?”
9. Във Витлеем с Абнер ^top	9. At Bethlehem with Abner ^top
162:9.1 (1798.2) В течение на цялата седмица след празника на шатрите десетки вярващи се събраха във Витания, където ги учеха дванадесетте апостоли. Синедрионът не се опита да попречи на тези срещи, тъй като Иисус не участваше в тях: през цялото време той работеше с Абнер и своите съратници във Витлеем. На следващия ден след свършването на празника Иисус тръгна за Витания и по време на това посещение на Йерусалим повече не учеше в храма.	162:9.1 (1798.2) Throughout the week that followed the feast of tabernacles, scores of believers forgathered at Bethany and received instruction from the twelve apostles. The Sanhedrin made no effort to molest these gatherings since Jesus was not present; he was throughout this time working with Abner and his associates in Bethlehem. The day following the close of the feast, Jesus had departed for Bethany, and he did not again teach in the temple during this visit to Jerusalem.
162:9.2 (1798.3) По време на това посещение център на дейността на Абнер беше Витлеем, откъдето вече бяха изпратени много труженици в градовете на Юдея и Южна Самария и даже в Александрия. За няколко дни Иисус и Абнер завършиха приготовленията за обединяване на дейността на двете групи апостоли.	162:9.2 (1798.3) At this time, Abner was making his headquarters at Bethlehem, and from that center many workers had been sent to the cities of Judea and southern Samaria and even to Alexandria. Within a few days of his arrival, Jesus and Abner completed the arrangements for the consolidation of the work of the two groups of apostles.
162:9.3 (1798.4) Цялото време, прекарано на празника на шатрите, Иисус делеше приблизително поравно между Витания и Витлеем. Във Витания той прекара доста време със своите апостоли; във Витлеем даде много напътствия на Абнер и другите бивши апостоли на Йоан Кръстител. Именно това тясно общуване с Иисус им помогна окончателно да повярват в него. Голямо впечатление на тези бивши апостоли на Йоан Кръстител направи мъжеството на Иисус, проявено в неговото публично учене в Йерусалим, а също и тази благожелателност и отзивчивост, която чувстваха по време на неговите беседи във Витлеем. Това окончателно покори всеки от другарите на Абнер и им помогна от все сърце да приемат Царството и всичко онова, което следваше от подобна стъпка.	162:9.3 (1798.4) Throughout his visit to the feast of tabernacles, Jesus had divided his time about equally between Bethany and Bethlehem. At Bethany he spent considerable time with his apostles; at Bethlehem he gave much instruction to Abner and the other former apostles of John. And it was this intimate contact that finally led them to believe in him. These former apostles of John the Baptist were influenced by the courage he displayed in his public teaching in Jerusalem as well as by the sympathetic understanding they experienced in his private teaching at Bethlehem. These influences finally and fully won over each of Abner’s associates to a wholehearted acceptance of the kingdom and all that such a step implied.
162:9.4 (1798.5) Преди за последен път да напусне Витлеем, Учителят направи така, че всички те да се присъединят към него в обединеното усилие, което трябваше да предшества завършека на неговия земен живот в плът. Беше решено, че в най-близко бъдеще Абнер и неговите съратници ще се присъединят към Иисус и дванадесетте в Магаданския парк.	162:9.4 (1798.5) Before leaving Bethlehem for the last time, the Master made arrangements for them all to join him in the united effort which was to precede the ending of his earth career in the flesh. It was agreed that Abner and his associates were to join Jesus and the twelve in the near future at Magadan Park.
162:9.5 (1798.6) В съответствие с тази уговорка в началото на ноември Абнер и неговите единадесет ближни съединиха своята съдба с Иисус и дванадесетте апостоли и се трудиха съвместно с тях чак до разпятието.	162:9.5 (1798.6) In accordance with this understanding, early in November Abner and his eleven fellows cast their lot with Jesus and the twelve and labored with them as one organization right on down to the crucifixion.
162:9.6 (1798.7) През втората половина на октомври Иисус и дванадесетте напуснаха околностите на Йерусалим. В неделя, 30 октомври, Иисус и неговите спътници излязоха от града Ефраим, където той си почина в уединение няколко дни, и тръгнаха направо по западнойорданския път към Магаданския парк, където пристигнаха вечерта в сряда, 2 ноември.	162:9.6 (1798.7) In the latter part of October Jesus and the twelve withdrew from the immediate vicinity of Jerusalem. On Sunday, October 30, Jesus and his associates left the city of Ephraim, where he had been resting in seclusion for a few days, and, going by the west Jordan highway directly to Magadan Park, arrived late on the afternoon of Wednesday, November 2.
162:9.7 (1799.1) Апостолите почувстваха огромно облекчение, когато техният Учител отново се оказа на приятелска земя; занапред те не го призоваваха да ходи в Йерусалим, за да възвестява Евангелието на Царството.	162:9.7 (1799.1) The apostles were greatly relieved to have the Master back on friendly soil; no more did they urge him to go up to Jerusalem to proclaim the gospel of the kingdom.