Документ 189	Paper 189
Възкресението	The Resurrection
189:0.1 (2020.1) В ПЕТЪК следобед, скоро след погребението на Иисус, главата на архангелите на Небадон, намиращ се по това време на Урантия, свика съвета по възкресението на спящите волеви създания и пристъпи към обсъждане на възможния метод за възстановяването на Иисус. Събралите се синове на локалната вселена — създадените от Михаил същества, направиха това по собствена инициатива; Гавраил не ги е събирал. Към полунощ те стигнаха до извода, че създанието е неспособно да направи нещо за възкресяването на Създателя. Те решиха да се вслушат в съвета на Гавраил, който им съобщи, че доколкото Михаил “доброволно отдаде своя живот, той има силата да си го вземе отново по свое собствено желание”. Скоро след заседанието на съвета на архангелите, Носителите на Живота и техните многобройни помощници по възстановяването на създанията и осигуряването на моронтийните форми Личностният Настройчик на Иисус, под непосредственото ръководство на когото се намираше небесното войнство, пребиваващо по това време на Урантия, се обърна към изгарящите от нетърпение присъстващи със следните думи:	189:0.1 (2020.1) SOON after the burial of Jesus on Friday afternoon, the chief of the archangels of Nebadon, then present on Urantia, summoned his council of the resurrection of sleeping will creatures and entered upon the consideration of a possible technique for the restoration of Jesus. These assembled sons of the local universe, the creatures of Michael, did this on their own responsibility; Gabriel had not assembled them. By midnight they had arrived at the conclusion that the creature could do nothing to facilitate the resurrection of the Creator. They were disposed to accept the advice of Gabriel, who instructed them that, since Michael had “laid down his life of his own free will, he also had power to take it up again in accordance with his own determination.” Shortly after the adjournment of this council of the archangels, the Life Carriers, and their various associates in the work of creature rehabilitation and morontia creation, the Personalized Adjuster of Jesus, being in personal command of the assembled celestial hosts then on Urantia, spoke these words to the anxious waiting watchers:
189:0.2 (2020.2) “Никой от вас не може с нищо да помогне на своя Създател-баща да се върне към живота. Като смъртен на обитаемия свят той премина през смъртта, очакваща всички смъртни, като Властелин той продължава да живее. Това, което вие наблюдавате, е смъртният преход на Иисус Назарянин от живот в плът и към живот в моронтия. Духовният преход на този Иисус беше завършен в момента, когато аз се отделих от неговата личност и станах ваш временен управляващ. Вашият баща-Създател взе решение да премине през целия опит на своите смъртни създания — от раждането в материалните светове до естествената смърт и възкресение в моронтия с придобиване на статут на истинско духовно същество. Скоро вие ще станете свидетели на една от фазите на този опит, но няма да можете да участвате в него. Това, което обикновено правите за създанията, няма да можете да го направите за Създателя. Синът-Създател заключава в себе си способността да се посвещава в образа на всеки от създадените от него синове; той заключава в себе си способността да отдава своя зрим живот и да го възстановява; той притежава тази способност благодарение на пряката повеля на Райския Баща — и аз зная какво говоря.”	189:0.2 (2020.2) “Not one of you can do aught to assist your Creator-father in the return to life. As a mortal of the realm he has experienced mortal death; as the Sovereign of a universe he still lives. That which you observe is the mortal transit of Jesus of Nazareth from life in the flesh to life in the morontia. The spirit transit of this Jesus was completed at the time I separated myself from his personality and became your temporary director. Your Creator-father has elected to pass through the whole of the experience of his mortal creatures, from birth on the material worlds, on through natural death and the resurrection of the morontia, into the status of true spirit existence. A certain phase of this experience you are about to observe, but you may not participate in it. Those things which you ordinarily do for the creature, you may not do for the Creator. A Creator Son has within himself the power to bestow himself in the likeness of any of his created sons; he has within himself the power to lay down his observable life and to take it up again; and he has this power because of the direct command of the Paradise Father, and I know whereof I speak.”
189:0.3 (2020.3) След тези думи на Личностния Настройчик всеки от тях — от Гавраил до най-скромния херувим — се потопиха във вълнуващо очакване. Те виждаха смъртното тяло на Иисус в гробницата; забелязваха признаците на вселенска активност на своя любим Властелин; и без да разбират тези явления, те започнаха търпеливо да очакват по-нататъшното развитие на събитията.	189:0.3 (2020.3) When they heard the Personalized Adjuster so speak, they all assumed the attitude of anxious expectancy, from Gabriel down to the most humble cherubim. They saw the mortal body of Jesus in the tomb; they detected evidences of the universe activity of their beloved Sovereign; and not understanding such phenomena, they waited patiently for developments.
1. Моронтийният преход ^top	1. The Morontia Transit ^top
189:1.1 (2020.4) В два часа и четиридесет и пет минути през нощта в неделя Райската комисия по инкарнация, състояща се от седем неидентифицирани Райски същества, пристигна на място и веднага се установи при гробницата. В три без десет от новата гробница на Йосиф започнаха да излизат мощни вибрации, предизвикани от смесена материално-моронтийна активност, и в три часа и две минути в тази неделна сутрин на 9 април 30 година от н.е. възкресената моронтийна форма и личност на Иисус Назарянин напусна гробницата.	189:1.1 (2020.4) At two forty-five Sunday morning, the Paradise incarnation commission, consisting of seven unidentified Paradise personalities, arrived on the scene and immediately deployed themselves about the tomb. At ten minutes before three, intense vibrations of commingled material and morontia activities began to issue from Joseph’s new tomb, and at two minutes past three o’clock, this Sunday morning, April 9, a.d. 30, the resurrected morontia form and personality of Jesus of Nazareth came forth from the tomb.
189:1.2 (2021.1) Когато възкръсналият Иисус остави своята погребална гробница, обвитото в плът материално тяло, в което той живя и се труди в продължение на почти тридесет и шест години, все още лежеше цяло и непокътнато в нишата на гробницата такова, каквото беше погребано от Йосиф и неговите съратници в петък следобед. Не беше помръднат и камъкът, закриващ входа към гробницата, недокоснат беше и печатът на Пилат; войниците оставаха на своите места. Храмовите стражи не напускаха своя пост, римската стража се беше сменила в полунощ. Нито един от тези пазачи не заподозря, че този, за когото те бдят, вече беше преминал към нова, прославена форма на съществуване и че охраняваното от тях тяло — тази изиграла своята роля и вече ненужна материална обвивка — беше изгубило каквато и да било връзка с напусналата го и възстановена моронтийна личност на Иисус.	189:1.2 (2021.1) After the resurrected Jesus emerged from his burial tomb, the body of flesh in which he had lived and wrought on earth for almost thirty-six years was still lying there in the sepulchre niche, undisturbed and wrapped in the linen sheet, just as it had been laid to rest by Joseph and his associates on Friday afternoon. Neither was the stone before the entrance of the tomb in any way disturbed; the seal of Pilate was still unbroken; the soldiers were still on guard. The temple guards had been on continuous duty; the Roman guard had been changed at midnight. None of these watchers suspected that the object of their vigil had risen to a new and higher form of existence, and that the body which they were guarding was now a discarded outer covering which had no further connection with the delivered and resurrected morontia personality of Jesus.
189:1.3 (2021.2) Хората и досега не разбират, че във всичко личностно материята е само скелет на моронтия и че и едното, и другото са отразена сянка на непреходната духовна реалност. Колко още време ще мине, преди да започнете да разглеждате времето като подвижна проекция на вечността, а пространството — като мимолетна сянка на Райски реалности?	189:1.3 (2021.2) Mankind is slow to perceive that, in all that is personal, matter is the skeleton of morontia, and that both are the reflected shadow of enduring spirit reality. How long before you will regard time as the moving image of eternity and space as the fleeting shadow of Paradise realities?
189:1.4 (2021.3) Доколкото можем да съдим, нито едно създание в тази вселена и никаква личност от друга вселена нямаха никакво отношение към това моронтийно възкресение на Иисус Назарянин. В петък той отдаде своя живот като смъртен на света; в неделя той си го взе обратно като моронтийно същество от системата на Сатания в съзвездието Норлатиадек. На нас ни е непонятно много от това, което се отнася до възкресението на Иисус. Но ние знаем, че то стана така, както разказахме, и приблизително в указаното от нас време. Можем също така да отбележим, че всички известни явления, свързани с този смъртен преход или моронтийно възкресение, станаха там, в новата гробница на Йосиф, където — загърнати в погребалната тъкан — лежаха материалните останки на Иисус.	189:1.4 (2021.3) As far as we can judge, no creature of this universe nor any personality from another universe had anything to do with this morontia resurrection of Jesus of Nazareth. On Friday he laid down his life as a mortal of the realm; on Sunday morning he took it up again as a morontia being of the system of Satania in Norlatiadek. There is much about the resurrection of Jesus which we do not understand. But we know that it occurred as we have stated and at about the time indicated. We can also record that all known phenomena associated with this mortal transit, or morontia resurrection, occurred right there in Joseph’s new tomb, where the mortal material remains of Jesus lay wrapped in burial cloths.
189:1.5 (2021.4) Ние знаем, че нито едно създание от тази локална вселена не участва в моронтийното пробуждане на Иисус. Видяхме седемте личности от Рая, обкръжили гробницата, но не забелязахме от тяхна страна никакви действия, които биха могли да имат отношение към пробуждането на Учителя. Още щом Иисус се появи редом с Гавраил, малко над гробницата седемте пристигнали от Рая личности съобщиха за своето намерение веднага да тръгнат за Уверса.	189:1.5 (2021.4) We know that no creature of the local universe participated in this morontia awakening. We perceived the seven personalities of Paradise surround the tomb, but we did not see them do anything in connection with the Master’s awakening. Just as soon as Jesus appeared beside Gabriel, just above the tomb, the seven personalities from Paradise signalized their intention of immediate departure for Uversa.
189:1.6 (2021.5) Ние бихме желали следващите положения веднъж завинаги да прояснят представата за възкресението на Иисус:	189:1.6 (2021.5) Let us forever clarify the concept of the resurrection of Jesus by making the following statements:
189:1.7 (2021.6) 1. Неговото материално или физическо тяло не беше част от възкресената личност. Когато Иисус напусна гробницата, неговата плът остана недокосната в гробницата. Той излезе от погребалната гробница, без да помръдне закриващите входа камъни и без да докосне печатите на Пилат.	189:1.7 (2021.6) 1. His material or physical body was not a part of the resurrected personality. When Jesus came forth from the tomb, his body of flesh remained undisturbed in the sepulchre. He emerged from the burial tomb without moving the stones before the entrance and without disturbing the seals of Pilate.
189:1.8 (2021.7) 2. Той напусна гробницата не като дух или като Михаил Небадонски; не се яви той и в облика на Създателя-Властелин, в който пребиваваше до своята инкарнация на Урантия в смъртна плът.	189:1.8 (2021.7) 2. He did not emerge from the tomb as a spirit nor as Michael of Nebadon; he did not appear in the form of the Creator Sovereign, such as he had had before his incarnation in the likeness of mortal flesh on Urantia.
189:1.9 (2021.8) 3. Иисус излезе от гробницата на Йосиф, като две капки вода приличащ на моронтийните личности на тези, които като възкресени моронтийни възходящи същества напускат възкресителните зали на първия обителски свят на тази локална система, Сатания. И присъствието на мемориала на Михаил в центъра на огромния двор на възкресителните зали на първия обителски свят ни позволява да направим извода, че някакво съдействие по възкресяването на Учителя на Урантия е било оказано именно в този първи свят в системата от обителски светове.	189:1.9 (2021.8) 3. He did come forth from this tomb of Joseph in the very likeness of the morontia personalities of those who, as resurrected morontia ascendant beings, emerge from the resurrection halls of the first mansion world of this local system of Satania. And the presence of the Michael memorial in the center of the vast court of the resurrection halls of mansonia number one leads us to conjecture that the Master’s resurrection on Urantia was in some way fostered on this, the first of the system mansion worlds.
189:1.10 (2022.1) Възкръсвайки от гробницата, Иисус първо поздрави Гавраил и го уведоми да остане с главата на изпълнителната власт на вселената под ръководството на Емануил, след което предаде своя братски поздрав на Емануил чрез главата на синовния ред Мелхиседек. След това той се обърна към Всевишните на Едемия, за да поискат от Извечно Древните да потвърдят неговия смъртен преход; и обръщайки се към моронтийните групи на седемте обителски свята, събрали се тук, за да приветстват своя Създател, който застана пред тях като създание от същата категория, Иисус произнесе своите първи следсмъртни думи. Моронтийният Иисус каза: “Завършвайки своя живот в плът, аз бих искал да остана тук за кратко в преходна форма, за да мога по-пълно да се запозная с живота на моите възходящи създания и да продължа разкриването на волята на моя Отец в Рая.”	189:1.10 (2022.1) The first act of Jesus on arising from the tomb was to greet Gabriel and instruct him to continue in executive charge of universe affairs under Immanuel, and then he directed the chief of the Melchizedeks to convey his brotherly greetings to Immanuel. He thereupon asked the Most High of Edentia for the certification of the Ancients of Days as to his mortal transit; and turning to the assembled morontia groups of the seven mansion worlds, here gathered together to greet and welcome their Creator as a creature of their order, Jesus spoke the first words of the postmortal career. Said the morontia Jesus: “Having finished my life in the flesh, I would tarry here for a short time in transition form that I may more fully know the life of my ascendant creatures and further reveal the will of my Father in Paradise.”
189:1.11 (2022.2) Казвайки това, Иисус даде знак на своя Личностен Настройчик и всички разумни същества във вселената, събрали се на Урантия, за да присъстват при възкресението, бяха веднага изпратени да изпълняват своите задачи във вселената.	189:1.11 (2022.2) After Jesus had spoken, he signaled to the Personalized Adjuster, and all universe intelligences who had been assembled on Urantia to witness the resurrection were immediately dispatched to their respective universe assignments.
189:1.12 (2022.3) След това Иисус премина към общуване на моронтийно ниво, по време на което него, като създание, го запознаха с изискванията на този кратък живот, който той реши да преживее на Урантия. За това въвеждане в моронтийния свят отиде повече от час земно време и то два пъти биваше прекъсвано от желанието на Иисус да пообщува със своите бивши другари в плът, пристигнали от Йерусалим, за да погледнат с удивление в празната гробница и да открият там това, което те смятаха като доказателство за неговото възкресение.	189:1.12 (2022.3) Jesus now began the contacts of the morontia level, being introduced, as a creature, to the requirements of the life he had chosen to live for a short time on Urantia. This initiation into the morontia world required more than an hour of earth time and was twice interrupted by his desire to communicate with his former associates in the flesh as they came out from Jerusalem wonderingly to peer into the empty tomb to discover what they considered evidence of his resurrection.
189:1.13 (2022.4) Смъртният преход на Иисус — моронтийното възкресение на Сина Човешки, завърши. Учителят започна да придобива опит като личност, заемаща промеждутъчно положение между материалното и духовното нива. И той направи всичко това благодарение на своите собствени вътрешни възможности; нито една личност не му оказа никаква помощ. Сега той живее като Иисус на моронтия и докато пристъпва в моронтийния живот, материалното тяло — неговата плът — лежи цяло и запазено в гробницата. Войниците все още стоят на стража и печатът на коменданта остава недокоснат.	189:1.13 (2022.4) Now is the mortal transit of Jesus—the morontia resurrection of the Son of Man—completed. The transitory experience of the Master as a personality midway between the material and the spiritual has begun. And he has done all this through power inherent within himself; no personality has rendered him any assistance. He now lives as Jesus of morontia, and as he begins this morontia life, the material body of his flesh lies there undisturbed in the tomb. The soldiers are still on guard, and the seal of the governor about the rocks has not yet been broken.
2. Материалното тяло на Иисус ^top	2. The Material Body of Jesus ^top
189:2.1 (2022.5) В три и десет, докато възкресеният Иисус общуваше със събралите се тук моронтийни личности на седемте обителски свята на Сатания, главата на архангелите — ангелите на възкресението, се обърна към Гавраил с молба да вземе материалното тяло на Иисус. Главата на архангелите каза: “Ние нямаме право да участваме в моронтийното възкресение, което е част от посвещенческия опит на Михаил, нашия властелин, но бихме искали да вземем неговите смъртни останки, за да можем незабавно да ги унищожим. Ние не предлагаме своя метод за дематериализация; бихме искали само да се възползваме от процеса ускоряване на времето. Достатъчно е това, че бяхме свидетели на живота и смъртта на нашия Властелин на Урантия; небесното войнство би било избавено от спомени за мъчителното зрелище — бавното разлагане на човешкото тяло на Създателя и Вседържителя на вселената. От името на небесните същества на цялата Небадон аз моля за разрешение да получа в свое разпореждане материалното тяло на Иисус Назарянин и да бъдем упълномощени незабавно да го унищожим.”	189:2.1 (2022.5) At ten minutes past three o’clock, as the resurrected Jesus fraternized with the assembled morontia personalities from the seven mansion worlds of Satania, the chief of archangels—the angels of the resurrection—approached Gabriel and asked for the mortal body of Jesus. Said the chief of the archangels: “We may not participate in the morontia resurrection of the bestowal experience of Michael our sovereign, but we would have his mortal remains put in our custody for immediate dissolution. We do not propose to employ our technique of dematerialization; we merely wish to invoke the process of accelerated time. It is enough that we have seen the Sovereign live and die on Urantia; the hosts of heaven would be spared the memory of enduring the sight of the slow decay of the human form of the Creator and Upholder of a universe. In the name of the celestial intelligences of all Nebadon, I ask for a mandate giving me the custody of the mortal body of Jesus of Nazareth and empowering us to proceed with its immediate dissolution.”
189:2.2 (2023.1) След като се посъветва със старшия Най-Висшестоящ на Едемия, Гавраил разреши на представителя на архангелите, делегат на небесното войнство, да ликвидира физическите останки на Иисус така, както той сметне за нужно.	189:2.2 (2023.1) And when Gabriel had conferred with the senior Most High of Edentia, the archangel spokesman for the celestial hosts was given permission to make such disposition of the physical remains of Jesus as he might determine.
189:2.3 (2023.2) Получавайки утвърдителен отговор на своята молба, главата на архангелите повика при себе си като помощници много свои съратници, както и многобройните представители на всички категории небесни личности, и с помощта на промеждутъчните създания на Урантия пристъпи към овладяването на физическото тяло на Иисус. Умрялото тяло беше чисто материално творение; то беше физическо и буквално; то не можеше да се отдели от гробницата така, както моронтийното тяло, напуснало запечатаната гробница. С помощта на някои спомагателни моронтийни личности моронтийното тяло може да става ту подобно на дух, нереагиращ на обикновеното вещество, ту видимо, способно да влиза в контакт с материални същества — такива, каквито са смъртните от дадения свят.	189:2.3 (2023.2) After the chief of archangels had been granted this request, he summoned to his assistance many of his fellows, together with a numerous host of the representatives of all orders of celestial personalities, and then, with the aid of the Urantia midwayers, proceeded to take possession of Jesus’ physical body. This body of death was a purely material creation; it was physical and literal; it could not be removed from the tomb as the morontia form of the resurrection had been able to escape the sealed sepulchre. By the aid of certain morontia auxiliary personalities, the morontia form can be made at one time as of the spirit so that it can become indifferent to ordinary matter, while at another time it can become discernible and contactable to material beings, such as the mortals of the realm.
189:2.4 (2023.3) Когато се готвеха да отделят тялото на Иисус от гробницата, за да могат достойно и почтително да го ликвидират посредством практически мигновено унищожаване, на вторичните промеждутъчни създания беше поръчано да отместят камъните, закриващи входа към гробницата. По-големият от тези два камъка представляваше огромен кръгъл блок, приличащ много на мелничен камък, който се преместваше в жлеб, изсечен в скалата така, че да бъде търкалян напред и назад, за да затвори или отвори входа към гробницата. Когато стоящите на пост еврейски стражи и римски войници видяха как този гигантски камък започва да се отмества от входа на гробницата като че ли по своя воля, ги обхвана ужас и те в паника се разбягаха. Евреите се разбягаха по домовете си, а по-късно отидоха в храма, където доложиха за произшествието на своя началник. Римляните избягаха в крепостта Атония и доложиха за произшествието на своя началник, още щом той застъпи на служба.	189:2.4 (2023.3) As they made ready to remove the body of Jesus from the tomb preparatory to according it the dignified and reverent disposal of near-instantaneous dissolution, it was assigned the secondary Urantia midwayers to roll away the stones from the entrance of the tomb. The larger of these two stones was a huge circular affair, much like a millstone, and it moved in a groove chiseled out of the rock, so that it could be rolled back and forth to open or close the tomb. When the watching Jewish guards and the Roman soldiers, in the dim light of the morning, saw this huge stone begin to roll away from the entrance of the tomb, apparently of its own accord—without any visible means to account for such motion—they were seized with fear and panic, and they fled in haste from the scene. The Jews fled to their homes, afterward going back to report these doings to their captain at the temple. The Romans fled to the fortress of Antonia and reported what they had seen to the centurion as soon as he arrived on duty.
189:2.5 (2023.4) Юдейските водачи започнаха своето гнусно дело, предполагайки, че могат да се избавят от Иисус — с това, че предложиха подкуп на изменника Юда; сега, натъквайки се на тази обезкуражаваща ситуация, те прибегнаха към подкуп на своите стражи и римски войници, вместо да накажат стражата, избягала от поста си. Те заплатиха пари на всеки от двадесетте човека и им заповядаха да казват на всички: “През нощта, докато сме спели, ни нападнаха учениците му и откраднаха тялото.” И юдейските вождове тържествено обещаха на войниците да ги защитят пред Пилат, ако управителят някога узнае, че са взели подкупи.	189:2.5 (2023.4) The Jewish leaders began the sordid business of supposedly getting rid of Jesus by offering bribes to the traitorous Judas, and now, when confronted with this embarrassing situation, instead of thinking of punishing the guards who deserted their post, they resorted to bribing these guards and the Roman soldiers. They paid each of these twenty men a sum of money and instructed them to say to all: “While we slept during the nighttime, his disciples came upon us and took away the body.” And the Jewish leaders made solemn promises to the soldiers to defend them before Pilate in case it should ever come to the governor’s knowledge that they had accepted a bribe.
189:2.6 (2023.5) Християнското учение за възкресението на Иисус винаги се е опирало на факта за “празната гробница”. Що се отнася до факта, то гробницата действително беше празна, но това не е истината за възкресението. Вярно е, че когато пристигнаха първите вярващи, гробницата беше празна и този факт, заедно с несъмненото възкресение на Учителя, ги доведе до раждането на съответстващото на истината вероучение за това, че материалното смъртно тяло на Иисус се е възнесло от гроба. Доколкото истината има отношение към духовните реалности и вечните ценности, нея не винаги можеш да я изведеш в резултат от съпоставянето на наблюдаваните факти. Макар че отделно взети факти могат да бъдат материално верни, оттук не следва, че съединяването на групите факти трябва непременно да води до истински духовни изводи.	189:2.6 (2023.5) The Christian belief in the resurrection of Jesus has been based on the fact of the “empty tomb.” It was indeed a fact that the tomb was empty, but this is not the truth of the resurrection. The tomb was truly empty when the first believers arrived, and this fact, associated with that of the undoubted resurrection of the Master, led to the formulation of a belief which was not true: the teaching that the material and mortal body of Jesus was raised from the grave. Truth having to do with spiritual realities and eternal values cannot always be built up by a combination of apparent facts. Although individual facts may be materially true, it does not follow that the association of a group of facts must necessarily lead to truthful spiritual conclusions.
189:2.7 (2023.6) Гробницата на Йосиф беше празна не поради възсъздаването или възкресяването на тялото на Иисус, а защото небесното войнство получи разрешение да осъществи особена и уникална ликвидация на тялото — завръщане на “прахта при праха” без влиянието на времевите задръжки и без действието на обичайните зрими процеси на разложението на тленното тяло и гниенето на материята.	189:2.7 (2023.6) The tomb of Joseph was empty, not because the body of Jesus had been rehabilitated or resurrected, but because the celestial hosts had been granted their request to afford it a special and unique dissolution, a return of the “dust to dust,” without the intervention of the delays of time and without the operation of the ordinary and visible processes of mortal decay and material corruption.
189:2.8 (2024.1) Смъртните останки на Иисус претърпяха такъв естествен процес на разпад на съставните елементи, през който преминават всички човешки тела на Земята, с изключение на това, че в аспекта на времето този естествен начин на разрушение беше прекомерно ускорен и доведен до предела, при който той стана практически мигновен.	189:2.8 (2024.1) The mortal remains of Jesus underwent the same natural process of elemental disintegration as characterizes all human bodies on earth except that, in point of time, this natural mode of dissolution was greatly accelerated, hastened to that point where it became well-nigh instantaneous.
189:2.9 (2024.2) Истинските свидетелства за възкресението на Михаил по своята природа са духовни, макар че това учение се подкрепя от показанията на много смъртни от дадения свят, които срещаха и познаваха възкресения моронтиен Учител, а също така общуваха с него. Преди окончателно да напусне Урантия, той стана част от личния опит на почти хиляда човешки същества.	189:2.9 (2024.2) The true evidences of the resurrection of Michael are spiritual in nature, albeit this teaching is corroborated by the testimony of many mortals of the realm who met, recognized, and communed with the resurrected morontia Master. He became a part of the personal experience of almost one thousand human beings before he finally took leave of Urantia.
3. Епохалното възкресение ^top	3. The Dispensational Resurrection ^top
189:3.1 (2024.3) Тази неделна сутрин малко след четири и половина Гавраил свика архангелите и се приготви да възвести всеобщото възкресение, завършващо адамическата епоха на Урантия. След като огромно войнство от серафими и херувими, вземащи участие в това велико събитие, беше разположено в надлежния ред, моронтийният Михаил застана през Гавраил и произнесе: “Имайки живот в Себе Си, моят Отец го даде на Своя Син, за да може той да го има в себе си. Макар че аз все още не използвам цялата своя предишна власт във вселената, това самопроизволно ограничаване по никакъв начин не пречи на посвещаванието на живота на моите спящи синове; нека започне огласяването на участниците в планетарното възкресение.”	189:3.1 (2024.3) A little after half past four o’clock this Sunday morning, Gabriel summoned the archangels to his side and made ready to inaugurate the general resurrection of the termination of the Adamic dispensation on Urantia. When the vast host of the seraphim and the cherubim concerned in this great event had been marshaled in proper formation, the morontia Michael appeared before Gabriel, saying: “As my Father has life in himself, so has he given it to the Son to have life in himself. Although I have not yet fully resumed the exercise of universe jurisdiction, this self-imposed limitation does not in any manner restrict the bestowal of life upon my sleeping sons; let the roll call of the planetary resurrection begin.”
189:3.2 (2024.4) След това контурът на архангелите беше приведен в действие за пръв път от самата Урантия. Гавраил и войнството на архангелите се преместиха към мястото на духовния полюс на планетата; и когато Гавраил даде знак, неговият глас като мълния се устреми към първия от обителските светове на системата: “По повеля на Михаил, умрели урантийци от тази епоха — станете!” След това всички съхранили се представители на човешките раси на Урантия, заспали последен сън от времената на Адам и още не преминали съд, се появиха във възкресителните зали на обителския свят готови за придобиване на моронтиен облик и след миг серафимите, заедно със своите помощници, бяха готови за изпращане в обителските светове. Обикновено тези серафически пазители, на които е поръчана груповата опека на спасилите се смъртни, присъстват в момента на тяхното пробуждане във възкресителните зали на обителските светове, но по това време те се намираха в самия този свят предвид необходимостта от присъствие тук на Гавраил във връзка с моронтийното възкресение на Иисус.	189:3.2 (2024.4) The circuit of the archangels then operated for the first time from Urantia. Gabriel and the archangel hosts moved to the place of the spiritual polarity of the planet; and when Gabriel gave the signal, there flashed to the first of the system mansion worlds the voice of Gabriel, saying: “By the mandate of Michael, let the dead of a Urantia dispensation rise!” Then all the survivors of the human races of Urantia who had fallen asleep since the days of Adam, and who had not already gone on to judgment, appeared in the resurrection halls of mansonia in readiness for morontia investiture. And in an instant of time the seraphim and their associates made ready to depart for the mansion worlds. Ordinarily these seraphic guardians, onetime assigned to the group custody of these surviving mortals, would have been present at the moment of their awaking in the resurrection halls of mansonia, but they were on this world itself at this time because of the necessity of Gabriel’s presence here in connection with the morontia resurrection of Jesus.
189:3.3 (2024.5) Независимо от това, че безброй индивиди, притежаващи лични серафически пазители, както и тези, които се сдобиха с прогреса, необходим за придобиване на духовна личност, бяха отишли в обителските светове в течение на епохите, сменили се от времената на Адам и Ева, както и независимо от това, че оттогава се бяха състоели много специални и хилядолетни възкресения на урантийски синове, това огласяване беше третото от планетарните или пълни епохални възкресения. Първото се състоя при пристигането на Планетарния Принц, второто — във времената на Адам, а това, третото, се състоя при ознаменуването на моронтийното възкресение — смъртния преход на Иисус Назарянин.	189:3.3 (2024.5) Notwithstanding that countless individuals having personal seraphic guardians and those achieving the requisite attainment of spiritual personality progress had gone on to mansonia during the ages subsequent to the times of Adam and Eve, and though there had been many special and millennial resurrections of Urantia sons, this was the third of the planetary roll calls, or complete dispensational resurrections. The first occurred at the time of the arrival of the Planetary Prince, the second during the time of Adam, and this, the third, signalized the morontia resurrection, the mortal transit, of Jesus of Nazareth.
189:3.4 (2024.6) Когато сигналът за началото на планетарното възкресение беше получен от главата на архангелите, Личностният Настройчик на Сина Човешки сне от себе си управлението на събраното на Урантия небесно войнство и го предаде на всички тези синове на локалната вселена на съответните им ръководители. И след като направи това, той тръгна за Салвингтон, за да регистрира при Емануил факта на завършването от Михаил на смъртния преход. Веднага го последваха всички небесни същества, чиито услуги не трябваха на Урантия. Що се отнася до Гавраил, то той остана на Урантия заедно с моронтийния Иисус.	189:3.4 (2024.6) When the signal of the planetary resurrection had been received by the chief of archangels, the Personalized Adjuster of the Son of Man relinquished his authority over the celestial hosts assembled on Urantia, turning all these sons of the local universe back to the jurisdiction of their respective commanders. And when he had done this, he departed for Salvington to register with Immanuel the completion of the mortal transit of Michael. And he was immediately followed by all the celestial host not required for duty on Urantia. But Gabriel remained on Urantia with the morontia Jesus.
189:3.5 (2025.1) Такива видяха събитията, свързани с възкресението на Иисус, техните непосредствени очевидци, свободни от недостатъците, присъщи на непълното и ограничено човешко зрение.	189:3.5 (2025.1) And this is the recital of the events of the resurrection of Jesus as viewed by those who saw them as they really occurred, free from the limitations of partial and restricted human vision.
4. Откриване на празната гробница ^top	4. Discovery of the Empty Tomb ^top
189:4.1 (2025.2) Приближавайки се към времето на възкресението на Иисус в тази ранна сутрин, следва да си спомним, че десетте апостоли се намираха в дома на Илия и Мария Марк, където спяха в горната зала, разполагайки се на същите одъри, на които лежаха по време на последната вечеря със своя Учител. В тази неделна сутрин тук бяха се събрали всички освен Тома. Късно вечерта в събота, когато те за пръв път се събраха всички заедно, Тома прекара с тях няколко минути, но да вижда апостолите и да мисли за това, какво е станало с Иисус, се оказа за него твърде тежко изпитание. Поглеждайки другарите си, той веднага напусна стаята и отиде при Симон във Витфагия, където реши да се отдаде на своята мъка насаме със самия себе си. Страдаха всички апостоли — не толкова поради съмнения и отчаяние, колкото от страх, тъга и срам.	189:4.1 (2025.2) As we approach the time of the resurrection of Jesus on this early Sunday morning, it should be recalled that the ten apostles were sojourning at the home of Elijah and Mary Mark, where they were asleep in the upper chamber, resting on the very couches whereon they reclined during the last supper with their Master. This Sunday morning they were all there assembled except Thomas. Thomas was with them for a few minutes late Saturday night when they first got together, but the sight of the apostles, coupled with the thought of what had happened to Jesus, was too much for him. He looked his associates over and immediately left the room, going to the home of Simon in Bethpage, where he thought to grieve over his troubles in solitude. The apostles all suffered, not so much from doubt and despair as from fear, grief, and shame.
189:4.2 (2025.3) В дома при Никодим, заедно с Давид Зеведеев и Йосиф Ариматейски, се събраха около дванадесет-петнадесет от най-известните йерусалимски ученика на Иисус. В дома на Йосиф Ариматейски се намираха от петнадесет до двадесет най-близки вярващи жени. Тук нямаше никого освен тези жени и цялата събота и цялата вечер при завършването на съботата те никъде не се отлъчваха и затова нищо не знаеха за въоръжената охрана, поставена пред гробницата; те не знаеха и за това, че входът на гробницата е бил затворен с втори камък и че на двата камъка е положен печатът на Пилат.	189:4.2 (2025.3) At the home of Nicodemus there were gathered together, with David Zebedee and Joseph of Arimathea, some twelve or fifteen of the more prominent of the Jerusalem disciples of Jesus. At the home of Joseph of Arimathea there were some fifteen or twenty of the leading women believers. Only these women abode in Joseph’s house, and they had kept close within during the hours of the Sabbath day and the evening after the Sabbath, so that they were ignorant of the military guard on watch at the tomb; neither did they know that a second stone had been rolled in front of the tomb, and that both of these stones had been placed under the seal of Pilate.
189:4.3 (2025.4) Малко преди три часа в тази неделна сутрин, още щом на изток се зазори новият ден, пет от тези жени тръгнаха към гробницата на Иисус. Те приготвиха голямо количество специални балсамиращи благовония и носеха със себе си много ленени повивки. Събираха се, за да изпълнят по-щателно следсмъртното помазване на Иисус и по-акуратно да го обвият с новите повивки.	189:4.3 (2025.4) A little before three o’clock this Sunday morning, when the first signs of day began to appear in the east, five of the women started out for the tomb of Jesus. They had prepared an abundance of special embalming lotions, and they carried many linen bandages with them. It was their purpose more thoroughly to give the body of Jesus its death anointing and more carefully to wrap it up with the new bandages.
189:4.4 (2025.5) Да помажат тялото на Иисус отидоха Мария Магдалена, Мария — майката на близнаците Алфееви, Саломия, майката на братята Зеведееви, Йоанна — жената на Хуза, и Сусана — дъщерята на Ездра от Александрия.	189:4.4 (2025.5) The women who went on this mission of anointing Jesus’ body were: Mary Magdalene, Mary the mother of the Alpheus twins, Salome the mother of the Zebedee brothers, Joanna the wife of Chuza, and Susanna the daughter of Ezra of Alexandria.
189:4.5 (2025.6) Беше около три и половина, когато петте жени, натоварени със своите благовония, стигнаха празната гробница. Излизайки от дамаските порти, те видяха група бягащи към града войници, които — кой в по-голяма, кой в по-малка степен — бяха обхванати от паника. Това ги накара да се спрат за няколко минути, но като не последва нищо ново, те продължиха своя път.	189:4.5 (2025.6) It was about half past three o’clock when the five women, laden with their ointments, arrived before the empty tomb. As they passed out of the Damascus gate, they encountered a number of soldiers fleeing into the city more or less panic-stricken, and this caused them to pause for a few minutes; but when nothing more developed, they resumed their journey.
189:4.6 (2025.7) Крайно ги удиви това, че камъкът е отместен от входа на гробницата, още повече че по пътя те си говореха помежду си: “Кой ще ни помогне да отместим камъка?” Пускайки на земята кошниците си, те започнаха да се споглеждат, обзети от страх и огромно изумление. Докато стояха там, треперейки от страх, Мария Магдалена съумя да заобиколи по-малкия камък и, събирайки кураж, погледна в отворената гробница. Гробницата на Йосиф се намираше в градината, на склона на хълма от източната страна на пътя, и гледаше също на изток. Към този час се беше развиделило точно толкова, колкото Мария да може да погледне към мястото, където беше положен Учителят, и да види, че тялото е изчезнало. В изсечената в скалата ниша, в която беше положен Иисус, Мария видя само сгънатата повивка, на която почиваше главата му, и повивките, с които беше обвит, оставени в този вид, в който лежаха в гробницата допреди небесното войнство да ликвидира тялото. Покривалото лежеше в основата на погребалната ниша.	189:4.6 (2025.7) They were greatly surprised to see the stone rolled away from the entrance to the tomb, inasmuch as they had said among themselves on the way out, “Who will help us roll away the stone?” They set down their burdens and began to look upon one another in fear and with great amazement. While they stood there, atremble with fear, Mary Magdalene ventured around the smaller stone and dared to enter the open sepulchre. This tomb of Joseph was in his garden on the hillside on the eastern side of the road, and it also faced toward the east. By this hour there was just enough of the dawn of a new day to enable Mary to look back to the place where the Master’s body had lain and to discern that it was gone. In the recess of stone where they had laid Jesus, Mary saw only the folded napkin where his head had rested and the bandages wherewith he had been wrapped lying intact and as they had rested on the stone before the celestial hosts removed the body. The covering sheet lay at the foot of the burial niche.
189:4.7 (2026.1) За миг Мария остана при входа (отначало влизайки в гробницата, тя виждаше лошо); когато видя, че тялото на Иисус е изчезнало и на негово място е останала само погребалната тъкан, вик на объркване и болка се изтръгна от гърдите ú. Всички жени бяха крайно възбудени; те нервничеха от момента, в който край градските врати срещнаха бягащите в паника войници; затова, когато чуха мъчителния вопъл на Мария, ги обхвана ужас и те през глава побегнаха. Спряха едва при портите за Дамаск. Към това време Йоанна осъзна, че са изоставили Мария; тя накара своите спътници да се осъзнаят и те тръгнаха назад към гробницата.	189:4.7 (2026.1) After Mary had tarried in the doorway of the tomb for a few moments (she did not see distinctly when she first entered the tomb), she saw that Jesus’ body was gone and in its place only these grave cloths, and she uttered a cry of alarm and anguish. All the women were exceedingly nervous; they had been on edge ever since meeting the panicky soldiers at the city gate, and when Mary uttered this scream of anguish, they were terror-stricken and fled in great haste. And they did not stop until they had run all the way to the Damascus gate. By this time Joanna was conscience-stricken that they had deserted Mary; she rallied her companions, and they started back for the tomb.
189:4.8 (2026.2) Когато се приближаваха към гробницата, изплашената Магдалена — която избяга от гробницата и не намирайки своите сестри, изпадна в още по-голям ужас — се хвърли към тях, крещейки от възмущение: “Няма го там — те са го взели!” Тя поведе жените към гробницата и те влязоха вътре и видяха, че гробницата е празна.	189:4.8 (2026.2) As they drew near the sepulchre, the frightened Magdalene, who was even more terrorized when she failed to find her sisters waiting when she came out of the tomb, now rushed up to them, excitedly exclaiming: “He is not there—they have taken him away!” And she led them back to the tomb, and they all entered and saw that it was empty.
189:4.9 (2026.3) След това и петте жени седнаха на стоящия при входа камък и обсъдиха възникналата ситуация. Те все още не се досещаха, че Иисус е бил възкръснал. Цялата събота те не общуваха с никого и затова решиха, че тялото е било пренесено в друг гроб. Но такова решение на проблема никак не се съгласуваше с акуратния вид на погребалната тъкан; как беше възможно да се отдели тялото, ако същите тези повивки, с които то беше увито, лежаха в нишата явно недокоснати?	189:4.9 (2026.3) All five of the women then sat down on the stone near the entrance and talked over the situation. It had not yet occurred to them that Jesus had been resurrected. They had been by themselves over the Sabbath, and they conjectured that the body had been moved to another resting place. But when they pondered such a solution of their dilemma, they were at a loss to account for the orderly arrangement of the grave cloths; how could the body have been removed since the very bandages in which it was wrapped were left in position and apparently intact on the burial shelf?
189:4.10 (2026.4) Седейки край гробницата в ранните часове на новия ден, жените забелязаха встрани беззвучна и неподвижна фигура. За миг те отново се изплашиха, но Мария Магдалена, устремявайки се към непознатия и обръщайки се към него така, както ако го беше взела за градински страж, попита: “Къде дяна Учителя? Къде го положи? Кажи ни, за да можем да го вземем!” Непознатият продължаваше да мълчи и Мария заплака. Тогава Иисус се обърна към нея с думите: “Кого търсите?” Мария отвърна: “Ние търсим Иисус, който беше погребан в гробницата на Йосиф и изчезна. Не знаеш ли къде са го пренесли?” Тогава Иисус каза: “Иисус не ви ли каза още в Галилея, че ще умре, но ще възкръсне отново?” Тези думи поразиха жените, но Учителят беше се изменил толкова, че те не го познаха така, както беше застанал с гръб към слабата светлина. Докато обмисляха неговите думи, той се обърна към Магдалена и с познатия ú глас произнесе: “Мария.” И когато Мария чу тази дума, изпълнена с познатото ú съчувствие и любов, тя разбра, че това е гласът на Учителя, и падна в краката му, възкликвайки: “Боже мой, Учителю мой!” И всички жени разбраха, че пред тях стои прославеният Учител, и те веднага паднаха на колене пред него.	189:4.10 (2026.4) As these women sat there in the early hours of the dawn of this new day, they looked to one side and observed a silent and motionless stranger. For a moment they were again frightened, but Mary Magdalene, rushing toward him and addressing him as if she thought he might be the caretaker of the garden, said, “Where have you taken the Master? Where have they laid him? Tell us that we may go and get him.” When the stranger did not answer Mary, she began to weep. Then spoke Jesus to them, saying, “Whom do you seek?” Mary said: “We seek for Jesus who was laid to rest in Joseph’s tomb, but he is gone. Do you know where they have taken him?” Then said Jesus: “Did not this Jesus tell you, even in Galilee, that he would die, but that he would rise again?” These words startled the women, but the Master was so changed that they did not yet recognize him with his back turned to the dim light. And as they pondered his words, he addressed the Magdalene with a familiar voice, saying, “Mary.” And when she heard that word of well-known sympathy and affectionate greeting, she knew it was the voice of the Master, and she rushed to kneel at his feet while she exclaimed, “My Lord, and my Master!” And all of the other women recognized that it was the Master who stood before them in glorified form, and they quickly knelt before him.
189:4.11 (2027.1) Човешките очи можаха да видят моронтийния облик на Иисус благодарение на особената помощ на преобразувателите на енергия и промеждутъчните създания, които заедно с някои моронтийни личности придружаваха в това време Иисус.	189:4.11 (2027.1) These human eyes were enabled to see the morontia form of Jesus because of the special ministry of the transformers and the midwayers in association with certain of the morontia personalities then accompanying Jesus.
189:4.12 (2027.2) Когато Мария се опита да обхване краката на Иисус, той каза: “Не ме докосвай, Мария, защото аз не съм такъв, какъвто ме познаваше в плът. В тази форма аз ще прекарам с вас известно време, преди да се възнеса към Отеца. Но вървете всички вие и разкажете на моите апостоли — и на Петър, че съм възкръснал и че сте говорили с мен.”	189:4.12 (2027.2) As Mary sought to embrace his feet, Jesus said: “Touch me not, Mary, for I am not as you knew me in the flesh. In this form will I tarry with you for a season before I ascend to the Father. But go, all of you, now and tell my apostles—and Peter—that I have risen, and that you have talked with me.”
189:4.13 (2027.3) Окопитили се от изумлението, потресените жени побързаха към града, в дома на Илия Марк, където преразказаха всичко, което им се случи, на десетте апостоли; но апостолите не бяха склонни да повярват на техния разказ. Отначало те решиха, че на жените им се е привидяло, но когато Мария повтори думите, с които Иисус се обърна към тях, и когато Петър чу собственото си име, той избяга от горната зала и през глава се хвърли към гробницата, за да види всичко със собствените си очи. Йоан го следваше по петите.	189:4.13 (2027.3) After these women had recovered from the shock of their amazement, they hastened back to the city and to the home of Elijah Mark, where they related to the ten apostles all that had happened to them; but the apostles were not inclined to believe them. They thought at first that the women had seen a vision, but when Mary Magdalene repeated the words which Jesus had spoken to them, and when Peter heard his name, he rushed out of the upper chamber, followed closely by John, in great haste to reach the tomb and see these things for himself.
189:4.14 (2027.4) Жените повториха разказа за своя разговор с Иисус на останалите апостоли, но те не им повярваха и тръгнаха към гробницата, за да проверят лично думите им, както направиха това Петър и Йоан.	189:4.14 (2027.4) The women repeated the story of talking with Jesus to the other apostles, but they would not believe; and they would not go to find out for themselves as had Peter and John.
5. Петър и Йоан край гробницата ^top	5. Peter and John at the Tomb ^top
189:5.1 (2027.5) Докато двамата апостоли бързаха към Голгота и гробницата на Йосиф, страхът и надеждата на смени обхващаха Петър: той се боеше от среща с Учителя, но думите за това, че Иисус специално е споменал неговото име, пробуждаха в него надежда. Той беше наполовина убеден, че Иисус е действително жив. Спомни си обещанието на Учителя да възкръсне на третия ден. Странно, че за цялото това време, изминало след разпятието, той си спомни това обещание едва сега, когато бързо прекосяваше Йерусалим в северна посока. Йоан, бързащ към гробницата, усещаше как неговата душа се изпълва със странен възторг — смесица от радост и надежда. Той беше наполовина уверен, че жените действително са видели възкръсналия Учител.	189:5.1 (2027.5) As the two apostles raced for Golgotha and the tomb of Joseph, Peter’s thoughts alternated between fear and hope; he feared to meet the Master, but his hope was aroused by the story that Jesus had sent special word to him. He was half persuaded that Jesus was really alive; he recalled the promise to rise on the third day. Strange to relate, this promise had not occurred to him since the crucifixion until this moment as he hurried north through Jerusalem. As John hastened out of the city, a strange ecstasy of joy and hope welled up in his soul. He was half convinced that the women really had seen the risen Master.
189:5.2 (2027.6) Бидейки по-млад от Петър, Йоан го изпревари и първи се приближи към гробницата. Той се спря при входа и огледа гробницата — тя изглеждаше точно такава, каквато я описа Мария. Скоро притича и Петър и влизайки вътре, видя тази празна гробница и толкова необичайно положените погребални повивки. Когато Петър излезе от гробницата, Йоан влезе в нея и видя всичко със собствените си очи, след което те седнаха на камъка, размишлявайки над значението на видяното и чутото. Седейки при гробницата, те прекарваха през паметта си всичко, което им разказаха за Иисус, но не можеха да разберат какво е станало.	189:5.2 (2027.6) John, being younger than Peter, outran him and arrived first at the tomb. John tarried at the door, viewing the tomb, and it was just as Mary had described it. Very soon Simon Peter rushed up and, entering, saw the same empty tomb with the grave cloths so peculiarly arranged. And when Peter had come out, John also went in and saw it all for himself, and then they sat down on the stone to ponder the meaning of what they had seen and heard. And while they sat there, they turned over in their minds all that had been told them about Jesus, but they could not clearly perceive what had happened.
189:5.3 (2027.7) Отначало Петър предположи, че гробът е бил ограбен, че враговете са откраднали тялото, вероятно подкупвайки охраната. Но Йоан разсъди, че гробът едва ли би бил оставен в такъв вид, ако тялото беше откраднато. Освен това той не разбираше и как са могли да останат повивките, при това явно недокоснати. И те отново отидоха заедно в гробницата, за да огледат по-внимателно погребалните повивки. Когато за втори път излязоха от гробницата, пред входа завариха върналата се и ридаеща Мария Магдалена. Мария отиде при апостолите, уверявайки ги, че Иисус е станал от гроба, но когато те, всички като един, се отказаха да повярват на нейния разказ, я обхванаха тъга и отчаяние. Тя страстно желаеше да се върне при гробницата, където, както предполагаше, чу познатия глас на Иисус.	189:5.3 (2027.7) Peter at first suggested that the grave had been rifled, that enemies had stolen the body, perhaps bribed the guards. But John reasoned that the grave would hardly have been left so orderly if the body had been stolen, and he also raised the question as to how the bandages happened to be left behind, and so apparently intact. And again they both went back into the tomb more closely to examine the grave cloths. As they came out of the tomb the second time, they found Mary Magdalene returned and weeping before the entrance. Mary had gone to the apostles believing that Jesus had risen from the grave, but when they all refused to believe her report, she became downcast and despairing. She longed to go back near the tomb, where she thought she had heard the familiar voice of Jesus.
189:5.4 (2027.8) Мария остана при гробницата и след отдалечаването на Петър и Йоан. Учителят отново се яви при нея с думите: “Не се съмнявай, имай мъжеството да вярваш на това, което видя и чу. Върви обратно при моите апостоли и им кажи, че аз съм възкръснал и че ще им се явя, и че скоро аз, както обещах, ще отида преди тях в Галилея.”	189:5.4 (2027.8) As Mary lingered after Peter and John had gone, the Master again appeared to her, saying: “Be not doubting; have the courage to believe what you have seen and heard. Go back to my apostles and again tell them that I have risen, that I will appear to them, and that presently I will go before them into Galilee as I promised.”
189:5.5 (2028.1) Мария побърза да се върне в дома на Марк и разказа на апостолите, че отново е говорила с Иисус, но те не ú повярваха. Но когато се върнаха Петър и Йоан, апостолите прекратиха своите насмешки, изпълвайки се със страх и тревога.	189:5.5 (2028.1) Mary hurried back to the Mark home and told the apostles she had again talked with Jesus, but they would not believe her. But when Peter and John returned, they ceased to ridicule and became filled with fear and apprehension.