| Документ 134 | Paper 134 |
| Преходните години | The Transition Years |
| 134:0.1 (1483.1) П ЪТЕШЕСТВАЙКИ по Средиземноморието, Иисус внимателно изучаваше хората, с които се срещаше, и страните, през които преминаваше, и приблизително по това време стигна до окончателно решение относно остатъка на своя живот на Земята. Преди това той всестранно обмисли — и сега напълно одобри плана, съгласно който му предстоеше да се роди от еврейски родители в Палестина. И затова преднамерено се върна в Галилея, за да дочака началото на главното дело на своя живот — да стане публичен проповедник на истината; той започна да се готви за обществено служене на земята, населена с народа на неговия баща Йосиф, и направи това по своя собствена свободна воля. | 134:0.1 (1483.1) DURING the Mediterranean journey Jesus had carefully studied the people he met and the countries through which he passed, and at about this time he reached his final decision as to the remainder of his life on earth. He had fully considered and now finally approved the plan which provided that he be born of Jewish parents in Palestine, and he therefore deliberately returned to Galilee to await the beginning of his lifework as a public teacher of truth; he began to lay plans for a public career in the land of his father Joseph’s people, and he did this of his own free will. |
| 134:0.2 (1483.2) От своя личностен човешки опит Иисус беше разбрал, че в целия римски свят Палестина беше най-доброто място, за да разгърне последните страници и да разиграе заключителните сцени от своя земен живот. За пръв път той беше напълно удовлетворен от плана за откритото проявление на своята истинска същност и за разкриването на своята божествена личност сред евреите и друговерците в родната Палестина. Той определено реши да довърши своя земен живот и да приключи своето земно съществуване на същата тази земя, където влезе в света на човешкия опит като безпомощен младенец. Неговият урантийски път започна сред евреите на Палестина и той реши да завърши своя живот в Палестина и сред евреите. | 134:0.2 (1483.2) Jesus had found out through personal and human experience that Palestine was the best place in all the Roman world wherein to set forth the closing chapters, and to enact the final scenes, of his life on earth. For the first time he became fully satisfied with the program of openly manifesting his true nature and of revealing his divine identity among the Jews and gentiles of his native Palestine. He definitely decided to finish his life on earth and to complete his career of mortal existence in the same land in which he entered the human experience as a helpless babe. His Urantia career began among the Jews in Palestine, and he chose to terminate his life in Palestine and among the Jews. |
| 1. Тридесетата година (24 година след н.е.) ^top | 1. The Thirtieth Year (A.D. 24) ^top |
| 134:1.1 (1483.3) Разделяйки се с Гонод и Ганид в Харакс (през декември 23 година след н.е.), Иисус се върна във Вавилон през Ур, където се присъедини към керван, тръгващ през пустинята към Дамаск. От Дамаск той отиде в Назарет, правейки кратка спирка в Капернаум, за да се види със семейството на Зеведей. Тук срещна своя брат Яков, който по-рано се беше преселил в Капернаум, за да работи на неговото място в работилницата за лодки на Зеведей. След като поговори с Яков и Юда (също оказал се в Капернаум) и предавайки на своя брат неголямата къща, която Йоан Зеведеев беше успял да купи, Иисус продължи пътя си за Назарет. | 134:1.1 (1483.3) After taking leave of Gonod and Ganid at Charax (in December of a.d. 23), Jesus returned by way of Ur to Babylon, where he joined a desert caravan that was on its way to Damascus. From Damascus he went to Nazareth, stopping only a few hours at Capernaum, where he paused to call on Zebedee’s family. There he met his brother James, who had sometime previously come over to work in his place in Zebedee’s boatshop. After talking with James and Jude (who also chanced to be in Capernaum) and after turning over to his brother James the little house which John Zebedee had managed to buy, Jesus went on to Nazareth. |
| 134:1.2 (1483.4) При завършване на пътешествието по Средиземноморието Иисус беше получил пари, които му стигаха за покриване на разходите почти до началото на неговото обществено служене. Но освен Зеведей от Капернаум, а също и тези хора, които той срещна по време на това необичайно пътуване, светът така и никога не узна за неговото пътешествие. Неговото семейство винаги смяташе, че той е изгубил това време в учене в Александрия. Иисус никога не потвърди тези предположения, но и не опроверга открито подобни заблуждения. | 134:1.2 (1483.4) At the end of his Mediterranean journey Jesus had received sufficient money to meet his living expenses almost up to the time of the beginning of his public ministry. But aside from Zebedee of Capernaum and the people whom he met on this extraordinary trip, the world never knew that he made this journey. His family always believed that he spent this time in study at Alexandria. Jesus never confirmed these beliefs, neither did he make open denial of such misunderstandings. |
| 134:1.3 (1483.5) За тези няколко седмици, които Иисус прекара в Назарет, той навести своето семейство и приятели и прекара известно време в ремонтната работилница със своя брат Йосиф, но повече внимание отдели на Мария и Рут. По това време Рут вече беше почти на петнадесет години и за Иисус това беше първата възможност да побеседва обстоятелствено с нея, откакто тя се беше превърнала в млада жена. | 134:1.3 (1483.5) During his stay of a few weeks at Nazareth, Jesus visited with his family and friends, spent some time at the repair shop with his brother Joseph, but devoted most of his attention to Mary and Ruth. Ruth was then nearly fifteen years old, and this was Jesus’ first opportunity to have long talks with her since she had become a young woman. |
| 134:1.4 (1484.1) Както Симон, така и Юда вече мислеха за женитба, но не искаха да правят това без съгласието на Иисус; затова те отложиха своите планове до завръщането на най-големия си брат. По повечето въпроси за глава на семейството единодушно се смяташе Яков, но когато ставаше въпрос да се оженят, им се искаше да получат благословията на Иисус. Затова Симон и Юда вдигнаха двойна сватба в началото на март същата година — 24 година след н.е. Сега вече всички по-големи деца бяха женени или омъжени; само най-младата — Рут — остана в къщи с Мария. | 134:1.4 (1484.1) Both Simon and Jude had for some time wanted to get married, but they had disliked to do this without Jesus’ consent; accordingly they had postponed these events, hoping for their eldest brother’s return. Though they all regarded James as the head of the family in most matters, when it came to getting married, they wanted the blessing of Jesus. So Simon and Jude were married at a double wedding in early March of this year, a.d. 24. All the older children were now married; only Ruth, the youngest, remained at home with Mary. |
| 134:1.5 (1484.2) Иисус общуваше съвсем нормално и естествено с отделни членове от своето семейство, но когато се съберяха всички заедно, той ставаше толкова неразговорчив, че те говореха за това помежду си. Повече от другите това необичайно поведение на нейния първороден син смущаваше Мария. | 134:1.5 (1484.2) Jesus visited with the individual members of his family quite normally and naturally, but when they were all together, he had so little to say that they remarked about it among themselves. Mary especially was disconcerted by this unusually peculiar behavior of her first-born son. |
| 134:1.6 (1484.3) Приблизително по времето, когато Иисус се готвеше да напусне Назарет, водачът на големия керван, преминаващ през града, тежко заболя и Иисус — като човек, знаещ чужди езици, предложи своите услуги. Предвид това, че за пътешествието щеше да бъде необходима цяла година и понеже всичките му братя бяха женени и неговата майка живееше с Рут, Иисус събра семеен съвет, на който предложи неговата майка и Рут да отидат в Капернаум и да се заселят в дома, неотдавна предаден на Яков. В съответствие с това няколко дни след заминаването на Иисус с кервана Мария и Рут се преместиха в Капернаум, където до самата смърт на Мария живяха в предоставения от Иисус дом. Йосиф със своето семейство се премести в стария назаретски дом. | 134:1.6 (1484.3) About the time Jesus was preparing to leave Nazareth, the conductor of a large caravan which was passing through the city was taken violently ill, and Jesus, being a linguist, volunteered to take his place. Since this trip would necessitate his absence for a year, and inasmuch as all his brothers were married and his mother was living at home with Ruth, Jesus called a family conference at which he proposed that his mother and Ruth go to Capernaum to live in the home which he had so recently given to James. Accordingly, a few days after Jesus left with the caravan, Mary and Ruth moved to Capernaum, where they lived for the rest of Mary’s life in the home that Jesus had provided. Joseph and his family moved into the old Nazareth home. |
| 134:1.7 (1484.4) Тази година беше една от най-необичайните за вътрешния опит на Сина Човешки; той постигна огромни успехи в постигането на хармонични взаимоотношения между човешкия разум и вътрешния Настройчик. Настройчикът вземаше активно участие в реорганизацията на мисленето и подготовката на разума за великите събития от близкото бъдеще. Личността на Иисус се готвеше за огромната промяна на неговото отношение към света. Това беше промеждутъчен период, преходен етап за това същество, което започна своя живот като Бог, появил се в образа на човек, което сега се готвеше за завършването на своя земен път като човек, представящ се в образа на Бог. | 134:1.7 (1484.4) This was one of the more unusual years in the inner experience of the Son of Man; great progress was made in effecting working harmony between his human mind and the indwelling Adjuster. The Adjuster had been actively engaged in reorganizing the thinking and in rehearsing the mind for the great events which were in the not then distant future. The personality of Jesus was preparing for his great change in attitude toward the world. These were the in-between times, the transition stage of that being who began life as God appearing as man, and who was now making ready to complete his earth career as man appearing as God. |
| 2. Пътешествието с кервана към Каспийско море ^top | 2. The Caravan Trip to the Caspian ^top |
| 134:2.1 (1484.5) На първи април 24 година след н.е. Иисус напусна Назарет и потегли с кервана към района на Каспийско море. Керванът, водач на който стана Иисус, отиваше от Йерусалим през Дамаск и езерото Урмия и по-нататък — през Асирия, Мидия и Партия, в района на югоизточно Каспийско море. Измина цяла година преди той да се върне от това пътешествие. | 134:2.1 (1484.5) It was the first of April, a.d. 24, when Jesus left Nazareth on the caravan trip to the Caspian Sea region. The caravan which Jesus joined as its conductor was going from Jerusalem by way of Damascus and Lake Urmia through Assyria, Media, and Parthia to the southeastern Caspian Sea region. It was a full year before he returned from this journey. |
| 134:2.2 (1484.6) За Иисус това пътешествие стана поредната изследователска експедиция и опит за лично служене. На него му беше интересно да общува със своето керванно семейство — пътници, охранители и камилари. Множество мъже, жени и деца, срещнали го по пътя, следван от кервана, започнаха да живеят по-богат живот в резултат от общуването с Иисус, който за тях беше необикновен водач на обикновен керван. Не за всички, на които се случи да изпитат върху себе си неговата лична опека, това беше от полза, но абсолютното мнозинство от тези, с които се срещаше и беседваше, се измениха към по-добро и останаха такива до края на своя живот в плът. | 134:2.2 (1484.6) For Jesus this caravan trip was another adventure of exploration and personal ministry. He had an interesting experience with his caravan family—passengers, guards, and camel drivers. Scores of men, women, and children residing along the route followed by the caravan lived richer lives as a result of their contact with Jesus, to them, the extraordinary conductor of a commonplace caravan. Not all who enjoyed these occasions of his personal ministry profited thereby, but the vast majority of those who met and talked with him were made better for the remainder of their natural lives. |
| 134:2.3 (1484.7) От всичките му странствания по света пътешествието към Каспийско море повече от другите приближи Иисус към Изтока и му позволи по-добре да разбере народите от Далечния Изток. Той отблизо и лично се запозна с всички съхранили се урантийски раси, с изключение на червената. Получи еднакво удовлетворение от личната опека на всяка от тези раси и смесени народи и всички те бяха възприемчиви към живата истина, която той им донесе. Както европейците далеч на запад, така и азиатците на Далечния Изток обръщаха внимание на неговите думи за надежда и вечен живот; както едните, така и другите изпитаха върху себе си влиянието на неговия живот, толкова благотворно преживян сред тях в любвеобилно служене и духовна опека. | 134:2.3 (1484.7) Of all his world travels this Caspian Sea trip carried Jesus nearest to the Orient and enabled him to gain a better understanding of the Far-Eastern peoples. He made intimate and personal contact with every one of the surviving races of Urantia excepting the red. He equally enjoyed his personal ministry to each of these varied races and blended peoples, and all of them were receptive to the living truth which he brought them. The Europeans from the Far West and the Asiatics from the Far East alike gave attention to his words of hope and eternal life and were equally influenced by the life of loving service and spiritual ministry which he so graciously lived among them. |
| 134:2.4 (1485.1) Пътешествието с кервана беше успешно във всички отношения. Това беше най-интересният епизод в човешкия живот на Иисус, тъй като в течение на тази година той действаше като ръководител, отговаряйки за поверените му товари и за благополучието на пътешествениците, съставляващи керванната група. И той се справи с всички многобройни задължения пределно добросъвестно, умело и мъдро. | 134:2.4 (1485.1) The caravan trip was successful in every way. This was a most interesting episode in the human life of Jesus, for he functioned during this year in an executive capacity, being responsible for the material intrusted to his charge and for the safe conduct of the travelers making up the caravan party. And he most faithfully, efficiently, and wisely discharged his multiple duties. |
| 134:2.5 (1485.2) Иисус свали от себе си пълномощията на водач на керван при завръщането от района на Каспия при езерото Урмия, където прекара малко повече от две седмици. Той се върна като пътник с един от следващите кервани в Дамаск, където собствениците на камили го молеха да остане при тях на служба. Отклонявайки това предложение, той стигна с кервана до Капернаум, където пристигна на първи април 25 година след н.е. Той вече не смяташе за свое местожителство Назарет. Капернаум стана мястото на пребиваване на Иисус, Яков, Мария и Рут. Но Иисус завинаги се отдели от своето семейство. Намирайки се в Капернаум, той живееше у Зеведееви. | 134:2.5 (1485.2) On the return from the Caspian region, Jesus gave up the direction of the caravan at Lake Urmia, where he tarried for slightly over two weeks. He returned as a passenger with a later caravan to Damascus, where the owners of the camels besought him to remain in their service. Declining this offer, he journeyed on with the caravan train to Capernaum, arriving the first of April, a.d. 25. No longer did he regard Nazareth as his home. Capernaum had become the home of Jesus, James, Mary, and Ruth. But Jesus never again lived with his family; when in Capernaum he made his home with the Zebedees. |
| 3. Урмските лекции ^top | 3. The Urmia Lectures ^top |
| 134:3.1 (1485.3) На път към Каспийско море Иисус за няколко дни се спря за отдих и възстановяване на силите в древния персийски град Урмия, разположен на западния бряг на езерото Урмия. На това място, на неголямо разстояние от брега, се намираше група острови, на най-големия от които имаше голяма сграда — лекционен амфитеатър, посветен на “духа на религията”. В действителност тази постройка беше храм на философската религия. | 134:3.1 (1485.3) On the way to the Caspian Sea, Jesus had stopped several days for rest and recuperation at the old Persian city of Urmia on the western shores of Lake Urmia. On the largest of a group of islands situated a short distance offshore near Urmia was located a large building—a lecture amphitheater—dedicated to the “spirit of religion.” This structure was really a temple of the philosophy of religions. |
| 134:3.2 (1485.4) Този храм на религията беше построен от някакъв търговец, богат гражданин на Урмия, и неговите трима синове. Този човек се наричаше Кимбойтон и сред неговите предци бяха представителите на много народи. | 134:3.2 (1485.4) This temple of religion had been built by a wealthy merchant citizen of Urmia and his three sons. This man was Cymboyton, and he numbered among his ancestors many diverse peoples. |
| 134:3.3 (1485.5) Лекциите и беседите в това училище на религията започваха ежедневно в десет часа сутринта. Следобедните занятия започваха в три часа, а вечерните дебати започваха в осем часа. Кимбойтон, или един от неговите трима синове, винаги председателстваха тези занятия, преминаващи под формата на обучение, беседи или диспут. Основателят на тази уникална школа на религията живя и умря, така и не разкривайки своите собствени религиозни възгледи. | 134:3.3 (1485.5) The lectures and discussions in this school of religion began at ten o’clock every morning in the week. The afternoon sessions started at three o’clock, and the evening debates opened at eight o’clock. Cymboyton or one of his three sons always presided at these sessions of teaching, discussion, and debate. The founder of this unique school of religions lived and died without ever revealing his personal religious beliefs. |
| 134:3.4 (1485.6) Иисус взе няколко пъти участие в тези дискусии и преди да напусне Урмия, Кимбойтон се уговори с него, че на обратния път той ще остане две седмици, за да прочете цикъл от двадесет и четири лекции за “Братството на хората”, както и за да проведе и дванадесет вечерни занятия под формата на отговори на въпроси, беседи и диспути по съдържанието на неговите лекции, в частност, и по темата за братството на хората въобще. | 134:3.4 (1485.6) On several occasions Jesus participated in these discussions, and before he left Urmia, Cymboyton arranged with Jesus to sojourn with them for two weeks on his return trip and give twenty-four lectures on “The Brotherhood of Men,” and to conduct twelve evening sessions of questions, discussions, and debates on his lectures in particular and on the brotherhood of men in general. |
| 134:3.5 (1485.7) В съответствие с уговорката на обратния път Иисус спря и прочете курс от тези лекции. От всички учения на Иисус на Урантия този курс се отличаваше с най-голяма систематичност и стройност. Никога — нито до, нито след това — той не отдели такова внимание на една тема, както в лекциите и беседите за братството на хората. В действителност темите на тези лекции бяха “Царството Божие” и “Царствата на хората”. | 134:3.5 (1485.7) In accordance with this arrangement, Jesus stopped off on the return trip and delivered these lectures. This was the most systematic and formal of all the Master’s teaching on Urantia. Never before or after did he say so much on one subject as was contained in these lectures and discussions on the brotherhood of men. In reality these lectures were on the “Kingdom of God” and the “Kingdoms of Men.” |
| 134:3.6 (1486.1) Сред преподавателите на този храм за религиозна философия имаше представители на повече от тридесет религии и религиозни култове. Съответните религиозни групи избираха и издържаха свои учители, предоставяйки им всички необходими пълномощия. По това време в щата на преподавателите влизаха около седемдесет и пет учители. Те живееха в къщички, всяка от които побираше приблизително по дванадесет души. Всяко новолуние тези групи се сменяха по жребий. Проявата на нетърпимост, дух на съперничество или нещо друго, пречещо на спокойното управление на общината, водеше до решително и незабавно уволняване на виновния учител. Той биваше безцеремонно освобождаван от работа, а неговото място веднага се заемаше от чакащия своя ред преподавател. | 134:3.6 (1486.1) More than thirty religions and religious cults were represented on the faculty of this temple of religious philosophy. These teachers were chosen, supported, and fully accredited by their respective religious groups. At this time there were about seventy-five teachers on the faculty, and they lived in cottages each accommodating about a dozen persons. Every new moon these groups were changed by the casting of lots. Intolerance, a contentious spirit, or any other disposition to interfere with the smooth running of the community would bring about the prompt and summary dismissal of the offending teacher. He would be unceremoniously dismissed, and his alternate in waiting would be immediately installed in his place. |
| 134:3.7 (1486.2) Тези учители от различни религии полагаха огромни усилия, за да покажат колко сходни бяха техните религии по отношение на принципните понятия за този и следващия живот. За да станеш преподавател, се изискваше признаване само на една доктрина: всеки учител трябваше да представя религия, признаваща Бога — някакъв тип висше Божество. Сред преподавателите имаше пет независими учители, непредставляващи някоя от организираните религии, и именно като такъв независим учител застана пред тях Иисус. | 134:3.7 (1486.2) These teachers of the various religions made a great effort to show how similar their religions were in regard to the fundamental things of this life and the next. There was but one doctrine which had to be accepted in order to gain a seat on this faculty—every teacher must represent a religion which recognized God—some sort of supreme Deity. There were five independent teachers on the faculty who did not represent any organized religion, and it was as such an independent teacher that Jesus appeared before them. |
| 134:3.8 (1486.3) [Когато ние, промеждутъчните създания, за пръв път подготвихме кратко изложение на ученията на Иисус в Урмия, между серафимите на църквите и серафимите на прогреса възникна разногласие относно целесъобразността от включването на тези учения в Урантийското Откровение. Условията, господстващи в двадесети век както в религията, така и сред формите на проявление на хората, дотолкова се отличават от тези, които преобладаваха в епохата на Иисус, че се оказа действително трудно доктрините на Учителя в Урмия да се адаптират към проблемите на Царството Божие и царството на хората в тази тяхна форма, в която тези общомирови функции съществуват в двадесети век. Ние така и не можахме да формулираме нито едно положение от доктрините на Учителя, което би удовлетворило и двете групи серафими на планетарното правителство. Накрая Мелхиседек — председателят на комисията по богооткровенията, назначи комисия от трима члена от нашата категория за излагане на нашия възглед за урмските учения на Христос, видоизменени според религиозните и политически условия на Урантия през двадесети век. В съответствие с това ние — три вторични промеждутъчни създания — подготвихме адаптиран вариант на ученията на Иисус, перифразирайки неговите изказвания така, както по наше мнение те можеха да изглеждат с оглед съвременните условия. И сега ние предлагаме тези положения след редакцията на Мелхиседек — председателя на комисията по богооткровенията.] | 134:3.8 (1486.3) [When we, the midwayers, first prepared the summary of Jesus’ teachings at Urmia, there arose a disagreement between the seraphim of the churches and the seraphim of progress as to the wisdom of including these teachings in the Urantia Revelation. Conditions of the twentieth century, prevailing in both religion and human governments, are so different from those prevailing in Jesus’ day that it was indeed difficult to adapt the Master’s teachings at Urmia to the problems of the kingdom of God and the kingdoms of men as these world functions are existent in the twentieth century. We were never able to formulate a statement of the Master’s teachings which was acceptable to both groups of these seraphim of planetary government. Finally, the Melchizedek chairman of the revelatory commission appointed a commission of three of our number to prepare our view of the Master’s Urmia teachings as adapted to twentieth-century religious and political conditions on Urantia. Accordingly, we three secondary midwayers completed such an adaptation of Jesus’ teachings, restating his pronouncements as we would apply them to present-day world conditions, and we now present these statements as they stand after having been edited by the Melchizedek chairman of the revelatory commission.] |
| 4. Суверенността — божествена и човешка ^top | 4. Sovereignty—Divine and Human ^top |
| 134:4.1 (1486.4) Братството на хората е основано върху Бащинството на Бога. Божието семейство се образува от Божията любов — Бог е любов. Бог-баща обича божествено своите деца, всички тях. | 134:4.1 (1486.4) The brotherhood of men is founded on the fatherhood of God. The family of God is derived from the love of God—God is love. God the Father divinely loves his children, all of them. |
| 134:4.2 (1486.5) Царството небесно, божествената форма на управление, е основано върху факта на божествената суверенност — Бог е Дух. Доколкото Бог е Дух, Неговото царство е духовно. Царството небесно не е нито материално, нито чисто интелектуално; то е духовна взаимосвързаност между Бога и човека. | 134:4.2 (1486.5) The kingdom of heaven, the divine government, is founded on the fact of divine sovereignty—God is spirit. Since God is spirit, this kingdom is spiritual. The kingdom of heaven is neither material nor merely intellectual; it is a spiritual relationship between God and man. |
| 134:4.3 (1486.6) Ако различните религии признаят духовната суверенност на Бога-Баща, то всички тези религии пребивават в мир. Само тогава, когато една религия заявява, че тя по някакъв начин превъзхожда всички останали и притежава изключителна власт над тях, такава религия става нетърпима по отношение на другите религии или смее да преследва друговерците. | 134:4.3 (1486.6) If different religions recognize the spirit sovereignty of God the Father, then will all such religions remain at peace. Only when one religion assumes that it is in some way superior to all others, and that it possesses exclusive authority over other religions, will such a religion presume to be intolerant of other religions or dare to persecute other religious believers. |
| 134:4.4 (1487.1) Религиозният мир — братството, е невъзможен дотогава, докато всички религии не поискат да свалят от себе си църковната власт и напълно да се откажат от всякаква идея за духовна суверенност. Само Бог е духовен суверен. | 134:4.4 (1487.1) Religious peace—brotherhood—can never exist unless all religions are willing to completely divest themselves of all ecclesiastical authority and fully surrender all concept of spiritual sovereignty. God alone is spirit sovereign. |
| 134:4.5 (1487.2) Вие няма да имате равенство на религиите (религиозна свобода) и религиозните войни ще продължават дотогава, докато всички религии не се съгласят да предадат своята религиозна суверенност на някакво свръхчовешко ниво — на самия Бог. | 134:4.5 (1487.2) You cannot have equality among religions (religious liberty) without having religious wars unless all religions consent to the transfer of all religious sovereignty to some superhuman level, to God himself. |
| 134:4.6 (1487.3) Царството небесно в сърцата на хората ще създаде религиозно единство (не непременно еднообразие), тъй като всяка и всички религиозни групи, състоящи се от такива вярващи, ще бъдат свободни от каквито и да било атрибути на църковната власт — религиозната суверенност. | 134:4.6 (1487.3) The kingdom of heaven in the hearts of men will create religious unity (not necessarily uniformity) because any and all religious groups composed of such religious believers will be free from all notions of ecclesiastical authority—religious sovereignty. |
| 134:4.7 (1487.4) Бог е Дух и Бог дава частица от Своя Дух за вселяване в сърцето на човека. В духовно отношение всички хора са равни. Царството небесно не знае касти, класи, социални нива и икономически групи. Всички вие сте братя. | 134:4.7 (1487.4) God is spirit, and God gives a fragment of his spirit self to dwell in the heart of man. Spiritually, all men are equal. The kingdom of heaven is free from castes, classes, social levels, and economic groups. You are all brethren. |
| 134:4.8 (1487.5) Но щом забравите за духовната суверенност на Бога-Баща, една от религиите ще заяви за своето превъзходство над другите; и тогава вместо мир на Земята и добра воля сред хората, ще започнат раздори, взаимни обвинения и даже религиозни войни — най-малкото, войни сред религиозните хора. | 134:4.8 (1487.5) But the moment you lose sight of the spirit sovereignty of God the Father, some one religion will begin to assert its superiority over other religions; and then, instead of peace on earth and good will among men, there will start dissensions, recriminations, even religious wars, at least wars among religionists. |
| 134:4.9 (1487.6) Ако притежаващите свободна воля и смятащи себе си за равни същества не стигнат до взаимно признаване на това, че се подчиняват на някакво свръхвладичество — на някаква власт, която е над тях и по-висша от тях, то рано или късно те ще се поддадат на съблазънта да изпитат своята собствена способност да придобият могъщество и власт над другите хора и групи хора. Принципът на равенство осигурява мир само в този случай, когато съществува взаимно признаване на някакво свръхуправляващо влияние или свръхвладичество. | 134:4.9 (1487.6) Freewill beings who regard themselves as equals, unless they mutually acknowledge themselves as subject to some supersovereignty, some authority over and above themselves, sooner or later are tempted to try out their ability to gain power and authority over other persons and groups. The concept of equality never brings peace except in the mutual recognition of some overcontrolling influence of supersovereignty. |
| 134:4.10 (1487.7) Религиозните дейци на Урмия живееха в относителен мир и спокойствие благодарение на пълния отказ от всички свои представи за религиозната суверенност. В духовно отношение всички те вярваха в пълновластния Бог. В социално отношение висшата и неоспорима власт се намираше в ръцете на техния глава — Кимбойтон. Те добре знаеха какво ще стане с всеки учител, който си позволи да важничи пред своите колеги. Устойчив религиозен свят ще настъпи на Урантия едва тогава, когато всички религиозни групи доброволно се откажат от своите представи за божествено покровителство, богоизбраност и религиозна суверенност. Едва тогава, когато висш стане Богът-Баща, хората ще станат религиозни братя и ще живеят в религиозен свят на Земята. | 134:4.10 (1487.7) The Urmia religionists lived together in comparative peace and tranquillity because they had fully surrendered all their notions of religious sovereignty. Spiritually, they all believed in a sovereign God; socially, full and unchallengeable authority rested in their presiding head—Cymboyton. They well knew what would happen to any teacher who assumed to lord it over his fellow teachers. There can be no lasting religious peace on Urantia until all religious groups freely surrender all their notions of divine favor, chosen people, and religious sovereignty. Only when God the Father becomes supreme will men become religious brothers and live together in religious peace on earth. |
| 5. Политическа суверенност ^top | 5. Political Sovereignty ^top |
| 134:5.1 (1487.8) [Докато доктрината на Учителя относно суверенността на Бога е истина, макар и усложнена от последващата поява на религията за него сред мировите религии, разказващи за него — то неговите концепции за политическа суверенност са изключително усложнени от политическата еволюция на държавата за последните двадесет и повече столетия. Във времената на Иисус в света съществуваха само две велики световни сили — Римската империя на Запад и империята на династията Хан на Изток, отделени с обширни пространства: от Партиянското царство и от други държави в каспийския и туркестански региони. Затова в следващото повествувание ние в голяма степен се отдалечихме от съдържанието на доктрините на учителя в Урмия, засягащи политическата суверенност, едновременно опитвайки се да покажем значението на такива учения в тази степен, в която те са приложими към специфичния критичен етап в еволюцията на политическата суверенност в двадесети век след Христа.] | 134:5.1 (1487.8) [While the Master’s teaching concerning the sovereignty of God is a truth—only complicated by the subsequent appearance of the religion about him among the world’s religions—his presentations concerning political sovereignty are vastly complicated by the political evolution of nation life during the last nineteen hundred years and more. In the times of Jesus there were only two great world powers—the Roman Empire in the West and the Han Empire in the East—and these were widely separated by the Parthian kingdom and other intervening lands of the Caspian and Turkestan regions. We have, therefore, in the following presentation departed more widely from the substance of the Master’s teachings at Urmia concerning political sovereignty, at the same time attempting to depict the import of such teachings as they are applicable to the peculiarly critical stage of the evolution of political sovereignty in the twentieth century after Christ.] |
| 134:5.2 (1487.9) Войните на Урантия няма да се прекратят дотогава, докато нациите се хващат за призрачните представи за неограничената национална сигурност. В обитаемия свят съществуват само две нива на относителна суверенност: свободната духовна воля на смъртния индивид и съвкупната суверенност на човечеството като цяло. Между нивото на смъртния индивид и нивото на цялото човечество всякакви обединения и асоциации са относителни, преходни, имащи ценност само в тази степен, в която спомагат за благополучието, процъфтяването и прогреса на индивида и планетарното цяло — човека и човечеството. | 134:5.2 (1487.9) War on Urantia will never end so long as nations cling to the illusive notions of unlimited national sovereignty. There are only two levels of relative sovereignty on an inhabited world: the spiritual free will of the individual mortal and the collective sovereignty of mankind as a whole. Between the level of the individual human being and the level of the total of mankind, all groupings and associations are relative, transitory, and of value only in so far as they enhance the welfare, well-being, and progress of the individual and the planetary grand total—man and mankind. |
| 134:5.3 (1488.1) Религиозните учители трябва винаги да помнят, че духовната суверенност на Бога надвишава всички промеждутъчни и преходни нива на лоялност. Някога гражданските управители ще разберат, че Всевишните управляват над царствата на хората. | 134:5.3 (1488.1) Religious teachers must always remember that the spiritual sovereignty of God overrides all intervening and intermediate spiritual loyalties. Someday civil rulers will learn that the Most Highs rule in the kingdoms of men. |
| 134:5.4 (1488.2) Това управление на Всевишните над царствата на хората се осъществява, не за да се облагодетелства някаква предпочитана група смъртни. Не съществува такова понятие като “избран народ”. Управлението на Всевишните — върховни управляващи на политическата еволюция, е управление, разчетено за принасянето на най-голяма полза на най-голям брой от всички хора и в течение на най-дълго време. | 134:5.4 (1488.2) This rule of the Most Highs in the kingdoms of men is not for the especial benefit of any especially favored group of mortals. There is no such thing as a “chosen people.” The rule of the Most Highs, the overcontrollers of political evolution, is a rule designed to foster the greatest good to the greatest number of all men and for the greatest length of time. |
| 134:5.5 (1488.3) Суверенността е власт и тя расте за сметка на организацията. Този ръст на организираност на политическата власт е благо и необходимо явление, тъй като в своята тенденция тя се стреми да обхване все по-широки части от цялото човечество. Но на всеки промеждутъчен стадий същото това развитие на политическите организации създава проблеми между изначалната и естествена организация на политическата власт — семейството, и окончателното завършване на политическото развитие — управлението над цялото човечество, с участието на цялото човечество и за цялото човечество. | 134:5.5 (1488.3) Sovereignty is power and it grows by organization. This growth of the organization of political power is good and proper, for it tends to encompass ever-widening segments of the total of mankind. But this same growth of political organizations creates a problem at every intervening stage between the initial and natural organization of political power—the family—and the final consummation of political growth—the government of all mankind, by all mankind, and for all mankind. |
| 134:5.6 (1488.4) Започвайки с властта на родителите в семейната група, политическата суверенност се формира за сметка на организацията според това, как семействата се сливат в еднокръвни кланове, които по силата на различни причини се обединяват в племена — надеднокръвни политически групи. А след това, за сметка на търговията, общуването и завоеванията, племената се обединяват в нация, докато самите нации понякога се обединяват в империя. | 134:5.6 (1488.4) Starting out with parental power in the family group, political sovereignty evolves by organization as families overlap into consanguineous clans which become united, for various reasons, into tribal units—superconsanguineous political groupings. And then, by trade, commerce, and conquest, tribes become unified as a nation, while nations themselves sometimes become unified by empire. |
| 134:5.7 (1488.5) Според това, как суверенността преминава от по-малки групи към по-големи, войните стават по-редки, тоест намаляват военните конфликти между малките народи, но опасността от възникването на големи войни нараства в процеса на разрастването на суверенните държави. Скоро, когато целият свят бъде изследван и заселен, когато в него останат няколко силни и могъщи нации, когато в тези велики и привидно суверенни държави се появят общи граници, когато тях ги разделя само океанът, тогава ще възникнат всички условия за големи войни, за всемирни конфликти. Съ-съществуването на такива суверенни държави не може да не поражда конфликти и да не води към войни. | 134:5.7 (1488.5) As sovereignty passes from smaller groups to larger groups, wars are lessened. That is, minor wars between smaller nations are lessened, but the potential for greater wars is increased as the nations wielding sovereignty become larger and larger. Presently, when all the world has been explored and occupied, when nations are few, strong, and powerful, when these great and supposedly sovereign nations come to touch borders, when only oceans separate them, then will the stage be set for major wars, world-wide conflicts. So-called sovereign nations cannot rub elbows without generating conflicts and eventuating wars. |
| 134:5.8 (1488.6) Трудността на еволюцията на политическата суверенност от нивото на семейството до нивото на цялото човечество се заключава в съпротивлението, което оказва инерцията, проявяваща се на всички промеждутъчни нива. Понякога семействата са отправяли предизвикателство към своите кланове, а действията на клановете и племената често са били гибелни за териториалната държава. Това, което е опора на предишни етапи от развитието на политическата организация, винаги служи (и винаги е служило) като пречка и препятствие за всяко ново постъпателно развитие на политическата суверенност. И така става затова, защото, веднъж мобилизирана, човешката привързаност слабо се поддава на изменение. Тази лоялност, която прави възможна еволюцията на племето, затруднява еволюцията на свръхплемето — териториалната държава. И същата тази лоялност (патриотизъм), благодарение на която е възможна еволюцията на териториалната държава, изключително много усложнява еволюционното развитие на правителството на цялото човечество. | 134:5.8 (1488.6) The difficulty in the evolution of political sovereignty from the family to all mankind, lies in the inertia-resistance exhibited on all intervening levels. Families have, on occasion, defied their clan, while clans and tribes have often been subversive of the sovereignty of the territorial state. Each new and forward evolution of political sovereignty is (and has always been) embarrassed and hampered by the “scaffolding stages” of the previous developments in political organization. And this is true because human loyalties, once mobilized, are hard to change. The same loyalty which makes possible the evolution of the tribe, makes difficult the evolution of the supertribe—the territorial state. And the same loyalty (patriotism) which makes possible the evolution of the territorial state, vastly complicates the evolutionary development of the government of all mankind. |
| 134:5.9 (1488.7) Политическата суверенност се създава от отказа от самоопределение — отначало на индивида в пределите на семейството, след това — на семействата и клановете по отношение на племето и към по-големи групи. Като цяло това постепенно предаване на самоуправлението от по-малките групи към все по-големи политически организации протече на Изток с неотслабваща сила от времето на появата на династиите Мин и Могол. На Запад този процес продължаваше повече от хилядолетие, чак до края на световната война, когато злополучното ретроградно движение за известно време наруши тази нормална тенденция, възраждайки изчезналата политическа суверенност на многобройните малки групи в Европа. | 134:5.9 (1488.7) Political sovereignty is created out of the surrender of self-determinism, first by the individual within the family and then by the families and clans in relation to the tribe and larger groupings. This progressive transfer of self-determination from the smaller to ever larger political organizations has generally proceeded unabated in the East since the establishment of the Ming and the Mogul dynasties. In the West it obtained for more than a thousand years right on down to the end of the World War, when an unfortunate retrograde movement temporarily reversed this normal trend by re-establishing the submerged political sovereignty of numerous small groups in Europe. |
| 134:5.10 (1489.1) Стабилен мир ще се възцари на Урантия едва тогава, когато така наречените суверенни държави осъзнато предадат своята суверенна власт на братството на хората — на всемирното правителство. Интернационализмът — лигите на нациите, никога няма да може да даде на човечеството устойчив мир. Всемирните съюзи на нациите ще могат успешно да предотвратяват локални войни и удовлетворително да контролират малките държави, но те няма да предотвратят световните войни, както няма да могат да контролират и три, четири или пет от най-силните правителства. В случай на истински конфликт една от световните държави ще излезе от Лигата на нациите и ще обяви война. Невъзможно е да се избегнат войните дотогава, докато нациите са заразени с лъжливия вирус на държавната суверенност. Интернационализмът е крачка в правилната посока. Международните полицейски сили ще могат да предотвратят множество малки войни, но те ще бъдат неефективни за предотвратяване на големите войни — конфликтите между големите военни държави на Земята. | 134:5.10 (1489.1) Urantia will not enjoy lasting peace until the so-called sovereign nations intelligently and fully surrender their sovereign powers into the hands of the brotherhood of men—mankind government. Internationalism—Leagues of Nations—can never bring permanent peace to mankind. World-wide confederations of nations will effectively prevent minor wars and acceptably control the smaller nations, but they will not prevent world wars nor control the three, four, or five most powerful governments. In the face of real conflicts, one of these world powers will withdraw from the League and declare war. You cannot prevent nations going to war as long as they remain infected with the delusional virus of national sovereignty. Internationalism is a step in the right direction. An international police force will prevent many minor wars, but it will not be effective in preventing major wars, conflicts between the great military governments of earth. |
| 134:5.11 (1489.2) С намаляването на броя на действително суверенните нации (големите държави) се увеличава както възможността, така и потребността от всемирно правителство. Когато в света останат само няколко действително суверенни (големи) държави, то те трябва или да встъпят в смъртна борба за държавно (имперско) превъзходство, или — за сметка на доброволно предаване на някои прерогативи на суверенността, да създадат принципно ядро от свръхдържавна сила, която ще послужи за начало на реалната суверенност на цялото човечество. | 134:5.11 (1489.2) As the number of truly sovereign nations (great powers) decreases, so do both opportunity and need for mankind government increase. When there are only a few really sovereign (great) powers, either they must embark on the life and death struggle for national (imperial) supremacy, or else, by voluntary surrender of certain prerogatives of sovereignty, they must create the essential nucleus of supernational power which will serve as the beginning of the real sovereignty of all mankind. |
| 134:5.12 (1489.3) Мирът ще дойде на Урантия едва тогава, когато така наречените суверенни държави предадат правото за водене на военни действия на представително правителство на цялото човечество. Политическата суверенност е присъща на народите на света. Когато всички народи на Урантия създадат световно правителство, те ще имат правото и възможността да направят такова правителство СУВЕРЕННО; и само тогава, когато такава представителна или демократична световна държава контролира всички сухопътни, въздушни и морски сили, ще могат да преобладават мир на Земята и добра воля сред хората — но не преди това. | 134:5.12 (1489.3) Peace will not come to Urantia until every so-called sovereign nation surrenders its power to make war into the hands of a representative government of all mankind. Political sovereignty is innate with the peoples of the world. When all the peoples of Urantia create a world government, they have the right and the power to make such a government SOVEREIGN; and when such a representative or democratic world power controls the world’s land, air, and naval forces, peace on earth and good will among men can prevail—but not until then. |
| 134:5.13 (1489.4) Ще се възползваме от важния пример от деветнадесети и двадесети векове: четиридесет и осем щата на Американската федерация вече отдавна живеят в мир. Те вече не водят междуособни войни. Те предадоха своята суверенност на федералното правителство и използвайки за решаване на конфликтите арбитражен съд, се отказаха от всякакви претенции за илюзорно самоопределение. Макар че всеки щат решава своите вътрешни дела, той не е свързан с външни отношения, тарифи, имиграция, военни дела или търговия между щатите. Не се занимават отделните щати и с въпросите на гражданството. Четиридесет и осемте щата страдат от разрушителните последствия от войните едва тогава, когато възникне някаква заплаха за суверенността на федералното правителство. | 134:5.13 (1489.4) To use an important nineteenth- and twentieth-century illustration: The forty-eight states of the American Federal Union have long enjoyed peace. They have no more wars among themselves. They have surrendered their sovereignty to the federal government, and through the arbitrament of war, they have abandoned all claims to the delusions of self-determination. While each state regulates its internal affairs, it is not concerned with foreign relations, tariffs, immigration, military affairs, or interstate commerce. Neither do the individual states concern themselves with matters of citizenship. The forty-eight states suffer the ravages of war only when the federal government’s sovereignty is in some way jeopardized. |
| 134:5.14 (1489.5) Оказвайки се от еднотипни заблуждения — суверенност и самоопределение, тези четиридесет и осем щата запазват мир между щатите и покой в отношенията между тях. Така и нациите на Урантия ще започнат да придобиват мир, когато доброволно предадат своя суверенитет на едно всемирно правителство — суверенността на братството между хората. В този свят малките нации ще бъдат толкова могъщи, колкото и големите — също както малкият щат Род Айлънд е представен от двама сенатори в американския конгрес, подобно на гъсто населения щат Ню-Йорк или на големия щат Тексас. | 134:5.14 (1489.5) These forty-eight states, having abandoned the twin sophistries of sovereignty and self-determination, enjoy interstate peace and tranquillity. So will the nations of Urantia begin to enjoy peace when they freely surrender their respective sovereignties into the hands of a global government—the sovereignty of the brotherhood of men. In this world state the small nations will be as powerful as the great, even as the small state of Rhode Island has its two senators in the American Congress just the same as the populous state of New York or the large state of Texas. |
| 134:5.15 (1490.1) Ограничената (местна) суверенност на тези четиридесет и осем щата беше създадена от хората и за хората. Свръхдържавната (национална) суверенност на Американската федерация беше създадена от първите тринадесет щата в тяхна собствена полза и в полза на хората. Някога свръхдържавната суверенност на планетарното правителство на цялото човечество ще бъде също така създадена от нациите в тяхна собствена полза и в полза на всички хора. | 134:5.15 (1490.1) The limited (state) sovereignty of these forty-eight states was created by men and for men. The superstate (national) sovereignty of the American Federal Union was created by the original thirteen of these states for their own benefit and for the benefit of men. Sometime the supernational sovereignty of the planetary government of mankind will be similarly created by nations for their own benefit and for the benefit of all men. |
| 134:5.16 (1490.2) Гражданите не се раждат, за да носят полза на правителствата — правителствата са организации, които се създават и предназначават в полза на хората. Еволюцията на политическата суверенност завършва едва с появата на управление, осигуряващо суверенност на всички хора. Всички останали видове суверенност са относителни по своята ценност, промеждутъчни по своето значение и подчинени по своя статут. | 134:5.16 (1490.2) Citizens are not born for the benefit of governments; governments are organizations created and devised for the benefit of men. There can be no end to the evolution of political sovereignty short of the appearance of the government of the sovereignty of all men. All other sovereignties are relative in value, intermediate in meaning, and subordinate in status. |
| 134:5.17 (1490.3) С развитието на научния прогрес войните стават все повече и повече разрушителни, докато не е поставено под заплаха самото съществуване на човешкия род. Колко световни войни трябва да избухнат, колко лиги на нации трябва да паднат, преди хората да станат готови да създадат правителство за цялото човечество, преди да вкусят благото на трайния мир и да стигнат до процъфтяване, основано върху добрата воля на хората от целия свят? | 134:5.17 (1490.3) With scientific progress, wars are going to become more and more devastating until they become almost racially suicidal. How many world wars must be fought and how many leagues of nations must fail before men will be willing to establish the government of mankind and begin to enjoy the blessings of permanent peace and thrive on the tranquillity of good will—world-wide good will—among men? |
| 6. Законът, свободата и суверенността ^top | 6. Law, Liberty, and Sovereignty ^top |
| 134:6.1 (1490.4) Ако един човек се стреми към независимост — свобода, то той е длъжен да помни, че към тази свобода се стремят и всички останали хора. Групи от такива свободолюбиви смъртни не могат да живеят заедно в света, без да се подчиняват на такива закони, правила и предписания, които предоставят на всеки човек еднаква степен на свобода, едновременно с това гарантирайки равна степен на свобода за всички свои смъртни събратя. Ако един човек стане абсолютно свободен, то това значи, че друг трябва да стане абсолютен роб. Относителността на свободата е действителна в социално, икономическо и политическо отношения. Свободата е дар на цивилизацията, възможен благодарение на действието на ЗАКОНА. | 134:6.1 (1490.4) If one man craves freedom—liberty—he must remember that all other men long for the same freedom. Groups of such liberty-loving mortals cannot live together in peace without becoming subservient to such laws, rules, and regulations as will grant each person the same degree of freedom while at the same time safeguarding an equal degree of freedom for all of his fellow mortals. If one man is to be absolutely free, then another must become an absolute slave. And the relative nature of freedom is true socially, economically, and politically. Freedom is the gift of civilization made possible by the enforcement of LAW. |
| 134:6.2 (1490.5) Религията създава духовни условия за претворяване на братството на хората, но за разрешаването на социалните, икономически и политически проблеми, свързани с постигането на такава цел — човешкото щастие и ефективност, ще е необходимо общо световно правителство. | 134:6.2 (1490.5) Religion makes it spiritually possible to realize the brotherhood of men, but it will require mankind government to regulate the social, economic, and political problems associated with such a goal of human happiness and efficiency. |
| 134:6.3 (1490.6) Дотогава, докато политическата суверенност в този свят е разделена между нации-държави и несправедливо се задържа от тях, войните и слуховете за войни ще се запазят — една нация ще води войни с друга. Англия, Шотландия и Уелс винаги са враждували, докато не се отказаха от суверенността си, предавайки я на Обединеното кралство. | 134:6.3 (1490.6) There shall be wars and rumors of wars—nation will rise against nation—just as long as the world’s political sovereignty is divided up and unjustly held by a group of nation-states. England, Scotland, and Wales were always fighting each other until they gave up their respective sovereignties, reposing them in the United Kingdom. |
| 134:6.4 (1490.7) Поредната световна война ще принуди така наречените суверенни държави да сформират федерация, която ще стане механизъм за предотвратяване на малките войни — войните между по-малките нации. Но глобалните войни ще продължават дотогава, докато не бъде създадено световно правителство. Само глобалната суверенност ще може да предотврати глобалните войни — нищо друго не може да ги предотврати. | 134:6.4 (1490.7) Another world war will teach the so-called sovereign nations to form some sort of federation, thus creating the machinery for preventing small wars, wars between the lesser nations. But global wars will go on until the government of mankind is created. Global sovereignty will prevent global wars—nothing else can. |
| 134:6.5 (1490.8) Четиридесет и осемте американски свободни щата живеят заедно в мир. Сред гражданите на тези четиридесет и осем щата има представители на всички националности и раси, които живеят във вечно воюващите държави на Европа. Тези американци представляват почти всички съществуващи в света религии, религиозни секти и култове и независимо от това тук, в Северна Америка, те живеят в мир помежду си. И всичко това стана възможно благодарение на това, че тези четиридесет и осем щата се отказаха от своята суверенност и от каквито и да било претенции за мнимо право на самоопределяне. | 134:6.5 (1490.8) The forty-eight American free states live together in peace. There are among the citizens of these forty-eight states all of the various nationalities and races that live in the ever-warring nations of Europe. These Americans represent almost all the religions and religious sects and cults of the whole wide world, and yet here in North America they live together in peace. And all this is made possible because these forty-eight states have surrendered their sovereignty and have abandoned all notions of the supposed rights of self-determination. |
| 134:6.6 (1490.9) Работата не е във въоръжаването или в разоръжаването. Не са свързани с проблема за запазването на мира в целия свят и въпросите за задължителното призоваване или доброволното наемане на военна служба. Ако от силните нации бъдат отнети всички съвременни военни техники и всички видове взривни вещества, те ще се бият с юмруци, камъни и тояги и така ще продължава дотогава, докато те продължават да се вкопчват в своите заблуждения — в представата за това, че националната суверенност е тяхно божествено право. | 134:6.6 (1490.9) It is not a question of armaments or disarmament. Neither does the question of conscription or voluntary military service enter into these problems of maintaining world-wide peace. If you take every form of modern mechanical armaments and all types of explosives away from strong nations, they will fight with fists, stones, and clubs as long as they cling to their delusions of the divine right of national sovereignty. |
| 134:6.7 (1491.1) Войната не е тежко и страшно заболяване на човека; войната е симптом, следствие. Истинското заболяване е вирусът на националната суверенност. | 134:6.7 (1491.1) War is not man’s great and terrible disease; war is a symptom, a result. The real disease is the virus of national sovereignty. |
| 134:6.8 (1491.2) Урантийските нации никога не са притежавали истинска суверенност — такава, която би могла да стане защита от разрушителното, опустошаващо действие на световните войни. Създавайки глобално общочовешко правителство, държавите не толкова се отказват от своята суверенност, колкото създават реална, истинска и трайна общомирова суверенност, която ще може да стане тяхна всестранна защита от всякакви войни. Местните въпроси ще се решават от местните правителства; националните дела — от национални правителства; междунационалните отношения ще се намират във владение на глобално правителство. | 134:6.8 (1491.2) Urantia nations have not possessed real sovereignty; they never have had a sovereignty which could protect them from the ravages and devastations of world wars. In the creation of the global government of mankind, the nations are not giving up sovereignty so much as they are actually creating a real, bona fide, and lasting world sovereignty which will henceforth be fully able to protect them from all war. Local affairs will be handled by local governments; national affairs, by national governments; international affairs will be administered by global government. |
| 134:6.9 (1491.3) Мирът в целия свят не може да се поддържа с помощта на договори, дипломация, международна политика, съюзи, баланс на силите или каквито и да са други палиативни прехвърляния на националната суверенност. Световният закон трябва да се създава и осъществява от световно правителство, изразяващо суверенността на цялото човечество. | 134:6.9 (1491.3) World peace cannot be maintained by treaties, diplomacy, foreign policies, alliances, balances of power, or any other type of makeshift juggling with the sovereignties of nationalism. World law must come into being and must be enforced by world government—the sovereignty of all mankind. |
| 134:6.10 (1491.4) При всемирното правителство индивидът ще притежава значително по-голяма свобода. Налогооблагането, предписанията и контролът, на който се подлагат днес гражданите на големите държави, се отличават едва ли не с деспотичност и много от днешните посегателства на индивидуалните свободи ще изчезнат, когато националните правителства са готови да поверят своята суверенност в областта на международните отношения на едно общо световно правителство. | 134:6.10 (1491.4) The individual will enjoy far more liberty under world government. Today, the citizens of the great powers are taxed, regulated, and controlled almost oppressively, and much of this present interference with individual liberties will vanish when the national governments are willing to trustee their sovereignty as regards international affairs into the hands of global government. |
| 134:6.11 (1491.5) При глобалното правителство националните групи действително ще получат възможност да претворяват в живота и да се ползват от личните свободи, присъщи на истинската демокрация. Ще настъпи край на софизма на самоопределението. С глобалното регулиране на финансите и търговията ще настане нова ера на всеобщ мир. Скоро ще може да се появи глобален език и ще има поне някаква надежда за поява на глобална религия — или на религии с глобален подход. | 134:6.11 (1491.5) Under global government the national groups will be afforded a real opportunity to realize and enjoy the personal liberties of genuine democracy. The fallacy of self-determination will be ended. With global regulation of money and trade will come the new era of world-wide peace. Soon may a global language evolve, and there will be at least some hope of sometime having a global religion—or religions with a global viewpoint. |
| 134:6.12 (1491.6) Колективната безопасност ще донесе мир едва тогава, когато под колектив ще се разбира цялото човечество. | 134:6.12 (1491.6) Collective security will never afford peace until the collectivity includes all mankind. |
| 134:6.13 (1491.7) Политическата власт на представителното правителство на цялото човечество ще осигури траен мир на Земята, а духовното братство завинаги ще стане гаранция за добра воля между хората. Друг път за постигане на мир на Земята и добра воля между хората не съществува. | 134:6.13 (1491.7) The political sovereignty of representative mankind government will bring lasting peace on earth, and the spiritual brotherhood of man will forever insure good will among all men. And there is no other way whereby peace on earth and good will among men can be realized. |
| * * * | * * * |
| 134:6.15 (1491.8) След смъртта на Кимбойтон неговите синове се сблъскаха с огромни трудности в опитите си да запазят мира сред учителите. Последствията от ученията на Иисус биха били много по-значителни, ако християнските учители, появили се по-късно сред лекторите на Урмия, бяха проявили по-голяма мъдрост и търпимост. | 134:6.15 (1491.8) After the death of Cymboyton, his sons encountered great difficulties in maintaining a peaceful faculty. The repercussions of Jesus’ teachings would have been much greater if the later Christian teachers who joined the Urmia faculty had exhibited more wisdom and exercised more tolerance. |
| 134:6.16 (1491.9) Големият син на Кимбойтон се обърна за помощ към Филаделфия, към Абнер, но неговият избор на учители беше крайно несполучлив в това, че тези хора се оказаха непреклонни, неспособни да правят компромиси и се стремяха да направят своята религия господстваща над другите учения. Те така и не се досетиха, че често споменаваните лекции на водача на кервана бяха прочетени от самия Иисус. | 134:6.16 (1491.9) Cymboyton’s eldest son had appealed to Abner at Philadelphia for help, but Abner’s choice of teachers was most unfortunate in that they turned out to be unyielding and uncompromising. These teachers sought to make their religion dominant over the other beliefs. They never suspected that the oft-referred-to lectures of the caravan conductor had been delivered by Jesus himself. |
| 134:6.17 (1491.10) Тъй като бъркотията сред преподавателите само се усилваше, тримата братя прекратиха своята финансова поддръжка и след пет години школата беше закрита. По-късно тя беше открита като митраистки храм и накрая изгоря при изпълнението на един от техните разюздани ритуали. | 134:6.17 (1491.10) As confusion increased in the faculty, the three brothers withdrew their financial support, and after five years the school closed. Later it was reopened as a Mithraic temple and eventually burned down in connection with one of their orgiastic celebrations. |
| 7. Тридесет и първата година (25 година от н.е.) ^top | 7. The Thirty-First Year (A.D. 25) ^top |
| 134:7.1 (1492.1) Когато Иисус се върна от пътешествие по Каспийско море, той знаеше, че неговите странствания наближават своя край. Той предприе последното пътешествие извън пределите на Палестина — в Сирия. След кратко спиране в Капернаум отиде за няколко дни в Назарет. В средата на април напусна Назарет и отиде в Тир. Оттук продължи пътя си на север, като остана няколко дни в Сидон, но неговата цел беше Антиохия. | 134:7.1 (1492.1) When Jesus returned from the journey to the Caspian Sea, he knew that his world travels were about finished. He made only one more trip outside of Palestine, and that was into Syria. After a brief visit to Capernaum, he went to Nazareth, stopping over a few days to visit. In the middle of April he left Nazareth for Tyre. From there he journeyed on north, tarrying for a few days at Sidon, but his destination was Antioch. |
| 134:7.2 (1492.2) Тази година настана време за странстване на Иисус из Палестина и Сирия. През времето, прекарано в пътешествия в различни части на страната, го знаеха под различни имена: назаретският дърводелец, капернаумският строител на лодки, дамаският книжник и александрийският учител. | 134:7.2 (1492.2) This is the year of Jesus’ solitary wanderings through Palestine and Syria. Throughout this year of travel he was known by various names in different parts of the country: the carpenter of Nazareth, the boatbuilder of Capernaum, the scribe of Damascus, and the teacher of Alexandria. |
| 134:7.3 (1492.3) В Антиохия Синът Човешки прекара повече от два месеца, в течение на които той работеше, наблюдаваше, изследваше, беседваше, помагаше и едновременно с това изучаваше как човекът живее, мисли, чувства и реагира на окръжаващата среда. В течение на три седмици се занимаваше с направа на палатки. Той остана в Антиохия по-дълго, отколкото на други места, където се спираше по време на своето пътешествие. Десет години по-късно, когато апостол Павел изнасяше проповеди в Антиохия, той чуваше как неговите последователи говореха за ученията на дамаския книжник, но дори не подозираше, че неговите ученици са чували гласа и са слушали наставленията на самия Учител. | 134:7.3 (1492.3) At Antioch the Son of Man lived for over two months, working, observing, studying, visiting, ministering, and all the while learning how man lives, how he thinks, feels, and reacts to the environment of human existence. For three weeks of this period he worked as a tentmaker. He remained longer in Antioch than at any other place he visited on this trip. Ten years later, when the Apostle Paul was preaching in Antioch and heard his followers speak of the doctrines of the Damascus scribe, he little knew that his pupils had heard the voice, and listened to the teachings, of the Master himself. |
| 134:7.4 (1492.4) От Антиохия Иисус тръгна на юг по брега на морето до Кесария, където остана няколко седмици, след което продължи пътя си към Йопия. От Йопия той тръгна към вътрешността на страната през Ямния, Азот и Газа. От Газа се придвижи още по-нататък, към Вирсавее, където прекара една седмица. | 134:7.4 (1492.4) From Antioch Jesus journeyed south along the coast to Caesarea, where he tarried for a few weeks, continuing down the coast to Joppa. From Joppa he traveled inland to Jamnia, Ashdod, and Gaza. From Gaza he took the inland trail to Beersheba, where he remained for a week. |
| 134:7.5 (1492.5) След това тръгна на своето последно пътешествие, предприето като частно лице — премина през сърцето на района на Палестина — от Вирсавее на юг до Дан на север. По време на това пътешествие на север той спираше в Хеврон, Витлеем (където видя мястото на своето раждане), Йерусалим (без да се отбие във Витания), Вирот, Левон, Сихар, Сихем, Самария, Гава, Ен Ганим, Ендор и Мадон; минавайки през Магдала и Капернаум, той пое на север; и преминавайки на изток от Меромските води, тръгна през Карахта към Дан, или Кесария Филипова. | 134:7.5 (1492.5) Jesus then started on his final tour, as a private individual, through the heart of Palestine, going from Beersheba in the south to Dan in the north. On this journey northward he stopped at Hebron, Bethlehem (where he saw his birthplace), Jerusalem (he did not visit Bethany), Beeroth, Lebonah, Sychar, Shechem, Samaria, Geba, En-Gannim, Endor, Madon; passing through Magdala and Capernaum, he journeyed on north; and passing east of the Waters of Merom, he went by Karahta to Dan, or Caesarea-Philippi. |
| 134:7.6 (1492.6) Вътрешният Настройчик на Съзнанието сега водеше Иисус далеч от човешките селища към планината Ермон, където му предстоеше окончателно да овладее своя човешки разум и да се справи със задачата, която би му позволила изцяло да се посвети на предстоящите дела в течение на живота му на Земята. | 134:7.6 (1492.6) The indwelling Thought Adjuster now led Jesus to forsake the dwelling places of men and betake himself up to Mount Hermon that he might finish his work of mastering his human mind and complete the task of effecting his full consecration to the remainder of his lifework on earth. |
| 134:7.7 (1492.7) Това беше един от необичайните и удивителни повратни моменти в земния живот на Учителя на Урантия. Друг и много подобен етап стана изпитанието, през което той премина, намирайки се в самота в планините недалеч от Пела веднага след своето кръщение. С този период на уединение на планината Ермон бе ознаменувано завършването на чисто човешкия му живот — тоест формалното завършване на посвещението в образа на смъртен, докато второто уединение стана начало на по-божествения етап от това посвещение. И в течение на шест седмици Иисус живя насаме с Бога на склоновете на планината Ермон. | 134:7.7 (1492.7) This was one of those unusual and extraordinary epochs in the Master’s earth life on Urantia. Another and very similar one was the experience he passed through when alone in the hills near Pella just subsequent to his baptism. This period of isolation on Mount Hermon marked the termination of his purely human career, that is, the technical termination of the mortal bestowal, while the later isolation marked the beginning of the more divine phase of the bestowal. And Jesus lived alone with God for six weeks on the slopes of Mount Hermon. |
| 8. Пребиваването на планината Ермон ^top | 8. The Sojourn on Mount Hermon ^top |
| 134:8.1 (1492.8) Прекарвайки известно време близо до Кесария Филипова, Иисус приготви всичко необходимо и, вземайки товарно животно, съпровождан от юноша на име Теглат, той тръгна по дамаския път към селото, известно в своето време под названието Бейт Йен и разположено в подножието на планината Ермон. Тук към в средата на август 25 година след н.е. той направи своя лагер и оставяйки провизиите си на грижите на Теглат, се изкачи по усамотените склонове на планината. През първия ден Теглат съпроводи Иисус до определено място, разположено на височина около хиляда и осемстотин метра над нивото на морето, където те направиха укритие от камъни, в което два пъти в седмицата Теглат трябваше да оставя храна. | 134:8.1 (1492.8) After spending some time in the vicinity of Caesarea-Philippi, Jesus made ready his supplies, and securing a beast of burden and a lad named Tiglath, he proceeded along the Damascus road to a village sometime known as Beit Jenn in the foothills of Mount Hermon. Here, near the middle of August, a.d. 25, he established his headquarters, and leaving his supplies in the custody of Tiglath, he ascended the lonely slopes of the mountain. Tiglath accompanied Jesus this first day up the mountain to a designated point about 6,000 feet above sea level, where they built a stone container in which Tiglath was to deposit food twice a week. |
| 134:8.2 (1493.1) През първия ден, напускайки Теглат, Иисус, съвсем малко изкачил се по склона на планината, спря за молитва. Освен другото той помоли Отеца да изпрати серафима-хранител назад, за да “бъде с Теглат”. Той помоли да му бъде позволено да пристъпи към своята последна битка с реалностите на смъртното съществуване без странична помощ. И неговата молба беше удовлетворена. Той пристъпи към огромното изпитание, опирайки се само на ръководството и поддръжката на своя вътрешен Настройчик. | 134:8.2 (1493.1) The first day, after he had left Tiglath, Jesus had ascended the mountain only a short way when he paused to pray. Among other things he asked his Father to send back the guardian seraphim to “be with Tiglath.” He requested that he be permitted to go up to his last struggle with the realities of mortal existence alone. And his request was granted. He went into the great test with only his indwelling Adjuster to guide and sustain him. |
| 134:8.3 (1493.2) По време на своето пребиваване в планината Иисус се хранеше умерено; всеки път, когато се въздържаше от храна, това продължаваше не повече от един-два дни. Свръхчовешките същества, противостоящи му на тази планина — същества, с които той се бореше в духа и на които нанесе поражение в могъщество, бяха реални; те бяха неговите най-зли врагове в системата на Сатания; те не бяха илюзии на въображението, възникнали поради неустойчивостта на интелекта на отслабнал и гладуващ смъртен, неспособен да различи реалността от виденията на разстроеното съзнание. | 134:8.3 (1493.2) Jesus ate frugally while on the mountain; he abstained from all food only a day or two at a time. The superhuman beings who confronted him on this mountain, and with whom he wrestled in spirit, and whom he defeated in power, were real; they were his archenemies in the system of Satania; they were not phantasms of the imagination evolved out of the intellectual vagaries of a weakened and starving mortal who could not distinguish reality from the visions of a disordered mind. |
| 134:8.4 (1493.3) Иисус прекара в планината Ермон трите последни седмици на август и трите първи седмици на септември, в течение на които той изпълни смъртната задача, свързана с постигането на кръговете на разбирането на разума и контрола над личността. В този период на общуване с небесния Отец вътрешният Настройчик също завърши необходимото служене. Така беше постигната смъртната цел на това земно създание. Незавършен остана само окончателният стадий от хармонизацията на разума и Настройчика. | 134:8.4 (1493.3) Jesus spent the last three weeks of August and the first three weeks of September on Mount Hermon. During these weeks he finished the mortal task of achieving the circles of mind-understanding and personality-control. Throughout this period of communion with his heavenly Father the indwelling Adjuster also completed the assigned services. The mortal goal of this earth creature was there attained. Only the final phase of mind and Adjuster attunement remained to be consummated. |
| 134:8.5 (1493.4) Прекарвайки повече от пет седмици в непрекъснато общуване със своя Райски Баща, Иисус придоби абсолютна увереност в своята същност и не се съмняваше в своята победа над материалните нива на пространствено-времевото проявление на личността. Той вярваше всецяло в господството на своята божествена природа над своята човешка природа и без да се колебае, заявяваше това. | 134:8.5 (1493.4) After more than five weeks of unbroken communion with his Paradise Father, Jesus became absolutely assured of his nature and of the certainty of his triumph over the material levels of time-space personality manifestation. He fully believed in, and did not hesitate to assert, the ascendancy of his divine nature over his human nature. |
| 134:8.6 (1493.5) Към края на пребиваването си в планината Иисус помоли своя Отец да му позволи да се срещне със своите врагове от системата Сатания като Сина Човешки — като Йешуа бен Йосиф. Неговата молба беше удовлетворена. Последната седмица, прекарана в планината Ермон, стана време на огромна съблазън, на вселенско изпитание. Сатана (представляващ Луцифер) и метежният Планетарен Принц Калигастия застанаха пред Иисус, правейки се изцяло видими. И това “изкушение”, това последно изпитание на човешка преданост, противостояща на измислиците на метежните личности, нямаше отношение към храната, кулите на храма или самонадеяните действия. Ставаше дума не за царствата на този свят, а за владичеството над една могъща и величествена вселена. Символичният характер на вашите писмени свидетелства беше предназначен за изостаналите епохи, когато в света битуваха наивни представи. Последващите поколения трябва да разберат какво огромно напрежение струваше на Сина Човешки този знаменателен ден в планината Ермон. | 134:8.6 (1493.5) Near the end of the mountain sojourn Jesus asked his Father if he might be permitted to hold conference with his Satania enemies as the Son of Man, as Joshua ben Joseph. This request was granted. During the last week on Mount Hermon the great temptation, the universe trial, occurred. Satan (representing Lucifer) and the rebellious Planetary Prince, Caligastia, were present with Jesus and were made fully visible to him. And this “temptation,” this final trial of human loyalty in the face of the misrepresentations of rebel personalities, had not to do with food, temple pinnacles, or presumptuous acts. It had not to do with the kingdoms of this world but with the sovereignty of a mighty and glorious universe. The symbolism of your records was intended for the backward ages of the world’s childlike thought. And subsequent generations should understand what a great struggle the Son of Man passed through that eventful day on Mount Hermon. |
| 134:8.7 (1493.6) На многобройните предложения и контрапредложения на емисарите на Луцифер Иисус отговаряше само едно: “Нека се изпълни волята на моя Отец, а теб, мой метежни сине, нека те съдят Извечно Древните. Аз съм твоят Баща-Създател; аз едва ли съм способен да те съдя обективно, а моето милосърдие ти вече с презрение отхвърли. Предавам те на съда, който осъществяват Съдиите на голямата вселена.” | 134:8.7 (1493.6) To the many proposals and counterproposals of the emissaries of Lucifer, Jesus only made reply: “May the will of my Paradise Father prevail, and you, my rebellious son, may the Ancients of Days judge you divinely. I am your Creator-father; I can hardly judge you justly, and my mercy you have already spurned. I commit you to the adjudication of the Judges of a greater universe.” |
| 134:8.8 (1494.1) На всички предложени от Луцифер компромиси и палиативи, на всички лицемерни предложения, засягащи посвещението в плът, Иисус отговаряше само едно: “Нека се изпълни волята на моя Райски Баща.” И когато тежкото изпитание остана назад, освободеният серафим-хранител се върна при Иисус и възобнови своята опека. | 134:8.8 (1494.1) To all the Lucifer-suggested compromises and makeshifts, to all such specious proposals about the incarnation bestowal, Jesus only made reply, “The will of my Father in Paradise be done.” And when the trying ordeal was finished, the detached guardian seraphim returned to Jesus’ side and ministered to him. |
| 134:8.9 (1494.2) В един от дните на късното лято, по обед, в тишината на околните дървета Михаил Небадонски завоюва статута на пълновластен владетел на своята вселена. В този ден той изпълни задължението на Синовете-Създатели — преживя пълноценен живот в образа на смъртен в еволюционния пространствено-времеви свят. Вселенското оповестяване на това важно постижение се състоя едва след няколко месеца, в деня на неговото кръщение, но в действителност всичко това стана още в онзи ден в планината. И когато Иисус завърши своето пребиваване в планината Ермон, бунтът на Луцифер в Сатания и метежът на Калигастия на Урантия бяха практически ликвидирани. Иисус беше изпълнил и последното условие за придобиване на пълновластие в своята вселена, което само по себе си определя статута на всички метежници и постановява, че в бъдеще всички аналогични бунтове (ако, разбира се, възникнат) ще могат да се прекратяват бързо и ефективно. Оттук е видно, че така нареченото “велико изкушение” на Иисус е станало известно време преди кръщението му, а не веднага след него. | 134:8.9 (1494.2) On an afternoon in late summer, amid the trees and in the silence of nature, Michael of Nebadon won the unquestioned sovereignty of his universe. On that day he completed the task set for Creator Sons to live to the full the incarnated life in the likeness of mortal flesh on the evolutionary worlds of time and space. The universe announcement of this momentous achievement was not made until the day of his baptism, months afterward, but it all really took place that day on the mountain. And when Jesus came down from his sojourn on Mount Hermon, the Lucifer rebellion in Satania and the Caligastia secession on Urantia were virtually settled. Jesus had paid the last price required of him to attain the sovereignty of his universe, which in itself regulates the status of all rebels and determines that all such future upheavals (if they ever occur) may be dealt with summarily and effectively. Accordingly, it may be seen that the so-called “great temptation” of Jesus took place sometime before his baptism and not just after that event. |
| 134:8.10 (1494.3) В края на своето пребиваване в планината Иисус, спускайки се долу, срещна Теглат, който му носеше храна на уговореното място. Изпращайки го назад, той му каза само: “Времето на почивката свърши; трябва да се върна към делото на моя Отец.” Това беше мълчалив и силно изменил се човек — те се върнаха в Дан, където Иисус остави юношата, давайки му магарето. След това той тръгна на юг, към Капернаум, по същия път, по който дойде тук. | 134:8.10 (1494.3) At the end of this sojourn on the mountain, as Jesus was making his descent, he met Tiglath coming up to the rendezvous with food. Turning him back, he said only: “The period of rest is over; I must return to my Father’s business.” He was a silent and much changed man as they journeyed back to Dan, where he took leave of the lad, giving him the donkey. He then proceeded south by the same way he had come, to Capernaum. |
| 9. Времето на очакване ^top | 9. The Time of Waiting ^top |
| 134:9.1 (1494.4) Лятото беше към края си. Приближаваше се денят на изкуплението и празника Господен. В събота Иисус проведе в Капернаум семеен съвет и на следващия ден тръгна за Йерусалим заедно с Йоан, сина на Зеведей, като заобиколи езерото от изток през Гераса и продължи пътя си през долината на Йордан. Макар че по пътя Иисус разговаряше с някои от своите спътници, Йоан забеляза в него огромна промяна. | 134:9.1 (1494.4) It was now near the end of the summer, about the time of the day of atonement and the feast of tabernacles. Jesus had a family meeting in Capernaum over the Sabbath and the next day started for Jerusalem with John the son of Zebedee, going to the east of the lake and by Gerasa and on down the Jordan valley. While he visited some with his companion on the way, John noted a great change in Jesus. |
| 134:9.2 (1494.5) Иисус и Йоан пренощуваха във Витания при Лазар и неговите сестри, а на следващия ден рано сутринта тръгнаха към Йерусалим. Те прекараха в града и неговите околности почти три седмици — поне Йоан. Много пъти Йоан отиваше в града сам, а Иисус бродеше по съседните хълмове и често се предаваше на духовно общуване със своя небесен Отец. | 134:9.2 (1494.5) Jesus and John stopped overnight at Bethany with Lazarus and his sisters, going early the next morning to Jerusalem. They spent almost three weeks in and around the city, at least John did. Many days John went into Jerusalem alone while Jesus walked about over the near-by hills and engaged in many seasons of spiritual communion with his Father in heaven. |
| 134:9.3 (1494.6) Те и двамата присъстваха на тържественото богослужение в деня на изкуплението. От всички дни в еврейския религиозен календар този ден направи на Йоан най-силно впечатление, но Иисус оставаше замислен и мълчалив зрител. За Сина Човешки това беше жалко зрелище. Той гледаше на всичко като на извращаване на характера и атрибутите на своя Небесен Баща. За него събитията от този ден бяха пародиране на фактите на божествената справедливост и истината за безкрайното милосърдие. Той гореше от желание да провъзгласи неподправената истина за любвеобилния характер на Отеца, за Неговото милосърдно ръководство на вселената, но верният Наставник предупреди, че неговият час още не е ударил. Но тази вечер във Витания Иисус все пак отрони няколко забележки, изключително успокояващи Йоан, така и не разбрал смисъла на думите, които чу тази вечер. | 134:9.3 (1494.6) Both of them were present at the solemn services of the day of atonement. John was much impressed by the ceremonies of this day of all days in the Jewish religious ritual, but Jesus remained a thoughtful and silent spectator. To the Son of Man this performance was pitiful and pathetic. He viewed it all as misrepresentative of the character and attributes of his Father in heaven. He looked upon the doings of this day as a travesty upon the facts of divine justice and the truths of infinite mercy. He burned to give vent to the declaration of the real truth about his Father’s loving character and merciful conduct in the universe, but his faithful Monitor admonished him that his hour had not yet come. But that night, at Bethany, Jesus did drop numerous remarks which greatly disturbed John; and John never fully understood the real significance of what Jesus said in their hearing that evening. |
| 134:9.4 (1495.1) Иисус се канеше да прекара цялата седмица, в която се падна празникът Господен, заедно с Йоан. Този празник се празнуваше ежегодно в цяла Палестина; в това време евреите почиваха. Макар че Иисус не вземаше участие във веселията, устройвани по този повод, той явно получаваше удоволствие и изпитваше удовлетворение, наблюдавайки безгрижието и веселието, които се предаваха на всички хора — и стари, и млади. | 134:9.4 (1495.1) Jesus planned to remain throughout the week of the feast of tabernacles with John. This feast was the annual holiday of all Palestine; it was the Jewish vacation time. Although Jesus did not participate in the merriment of the occasion, it was evident that he derived pleasure and experienced satisfaction as he beheld the lighthearted and joyous abandon of the young and the old. |
| 134:9.5 (1495.2) В средата на празничната седмица преди завършването на празненствата Иисус напусна Йоан, като му каза, че желае да се отдели в планината, където можеше с по-голям успех да общува със своя Райски Баща. Йоан искаше да отиде заедно с него, но Иисус настоя той да прекара тук цялата празнична седмица, казвайки: “От теб не се иска да носиш бремето на Сина Човешки; само стражата трябва да бодърства, когато градът мирно спи.” Иисус не се върна в Йерусалим. Пребивавайки в самота почти седмица по хълмовете недалеч от Витания, той тръгна към Капернаум. По пътя за в къщи той прекара деня и нощта в самота по склоновете на Хеврон близо до мястото, където свърши със себе си цар Саул; и когато пристигна в Капернаум, той изглеждаше по-весел, отколкото при раздялата си с Йоан в Йерусалим. | 134:9.5 (1495.2) In the midst of the week of celebration and ere the festivities were finished, Jesus took leave of John, saying that he desired to retire to the hills where he might the better commune with his Paradise Father. John would have gone with him, but Jesus insisted that he stay through the festivities, saying: “It is not required of you to bear the burden of the Son of Man; only the watchman must keep vigil while the city sleeps in peace.” Jesus did not return to Jerusalem. After almost a week alone in the hills near Bethany, he departed for Capernaum. On the way home he spent a day and a night alone on the slopes of Gilboa, near where King Saul had taken his life; and when he arrived at Capernaum, he seemed more cheerful than when he had left John in Jerusalem. |
| 134:9.6 (1495.3) На следващата сутрин Иисус се приближи до сандъка, който остана в работилницата на Зеведей и в който се пазеше неговото лично имущество, сложи своята престилка и се зае за работа, казвайки: “Аз трябва да се заема с работа в очакване на своя час.” И той поработи в течение на няколко месеца — до януари следващата година, в лодкарската работилница заедно със своя брат Яков. Каквито и съмнения да го обхващаха в бъдеще, когато се опитваше да осмисли делото на живота на Сина Човешки, след този период на работа с Иисус той напълно повярва в неговата мисия. | 134:9.6 (1495.3) The next morning Jesus went to the chest containing his personal effects, which had remained in Zebedee’s workshop, put on his apron, and presented himself for work, saying, “It behooves me to keep busy while I wait for my hour to come.” And he worked several months, until January of the following year, in the boatshop, by the side of his brother James. After this period of working with Jesus, no matter what doubts came up to becloud James’s understanding of the lifework of the Son of Man, he never again really and wholly gave up his faith in the mission of Jesus. |
| 134:9.7 (1495.4) В завършващия период на работата в лодкарската работилница по-голямата част от времето си Иисус прекарваше във вътрешното довършване на някои големи лодки. Той с огромно внимание изпълняваше цялата ръчна работа и, трудейки се славно, получаваше явно удовлетворение от това, което постигаше като човек. Макар че почти не хабеше време за дреболии, той беше старателен работник, когато работата се отнасяше до същността на което и да е начинание. | 134:9.7 (1495.4) During this final period of Jesus’ work at the boatshop, he spent most of his time on the interior finishing of some of the larger craft. He took great pains with all his handiwork and seemed to experience the satisfaction of human achievement when he had completed a commendable piece of work. Though he wasted little time upon trifles, he was a painstaking workman when it came to the essentials of any given undertaking. |
| 134:9.8 (1495.5) С времето до Капернаум стигнаха слухове за някакъв Йоан, който кръщавал каещите се грешници в Йордан, проповядвайки: “Приближава Царството небесно; покайте се и се кръстете!” Иисус слушаше тези съобщения за Йоан, който бавно се придвижваше на север по долината на Йордан от най-близкия до Йерусалим речен брод. Но Иисус продължаваше да работи, да строи лодки дотогава, докато през януари 26 година след н.е. Йоан не стигна до това място на реката, което се намираше недалеч от Палестина. Тогава Иисус остави своите инструменти и каза: “Моето време дойде.” Скоро след това той застана пред Йоан за кръщение. | 134:9.8 (1495.5) As time passed, rumors came to Capernaum of one John who was preaching while baptizing penitents in the Jordan, and John preached: “The kingdom of heaven is at hand; repent and be baptized.” Jesus listened to these reports as John slowly worked his way up the Jordan valley from the ford of the river nearest to Jerusalem. But Jesus worked on, making boats, until John had journeyed up the river to a point near Pella in the month of January of the next year, a.d. 26, when he laid down his tools, declaring, “My hour has come,” and presently presented himself to John for baptism. |
| 134:9.9 (1495.6) Но с Иисус ставаха огромни промени. Малко от тези, на които се налагаше да общуват с него и да се възползват от неговата помощ в периода на пътешествията му из страната, можаха по-късно да познаят в публичния учител човека, когото познаваха като частно лице и обичаха в миналите години. И неспособността на предишните подопечни на Иисус да го познаят в последващия облик на влиятелен проповедник имаше свое обяснение: трансформацията на неговия разум и дух продължаваше в течение на много години и беше завършила по време на незабравимото му пребиваване в планината Ермон. | 134:9.9 (1495.6) But a great change had been coming over Jesus. Few of the people who had enjoyed his visits and ministrations as he had gone up and down in the land ever subsequently recognized in the public teacher the same person they had known and loved as a private individual in former years. And there was a reason for this failure of his early beneficiaries to recognize him in his later role of public and authoritative teacher. For long years this transformation of mind and spirit had been in progress, and it was finished during the eventful sojourn on Mount Hermon. |