| Документ 135 | Paper 135 |
| Йоан Кръстител | John the Baptist |
| 135:0.1 (1496.1) Й ОАН Кръстител се роди на 25 март 7 година преди н.е. в съответствие с обещанието, дадено от Гавраил на Елисавета през юни предходната година. В течение на пет месеца Елисавета пазеше посещението на Гавраил в тайна; когато разказа за него на своя мъж Захария, беше изключително обезпокоен и изцяло ú повярва, едва след като приблизително шест седмици преди раждането на Йоан той видя необичаен сън. Ако не се смятат посещението на Гавраил и сънят на Захария, с раждането на Йоан Кръстител не беше свързано нищо свръхестествено. | 135:0.1 (1496.1) JOHN the Baptist was born March 25, 7 b.c., in accordance with the promise that Gabriel made to Elizabeth in June of the previous year. For five months Elizabeth kept secret Gabriel’s visitation; and when she told her husband, Zacharias, he was greatly troubled and fully believed her narrative only after he had an unusual dream about six weeks before the birth of John. Excepting the visit of Gabriel to Elizabeth and the dream of Zacharias, there was nothing unusual or supernatural connected with the birth of John the Baptist. |
| 135:0.2 (1496.2) На осмия ден, съгласно еврейския обичай, на Йоан му беше направено обрязване. Той растеше като обикновено дете ден след ден, година след година в неголямо селище, известно в онези времена като град Юда и разположено на около шест километра на запад от Йерусалим. | 135:0.2 (1496.2) On the eighth day John was circumcised according to the Jewish custom. He grew up as an ordinary child, day by day and year by year, in the small village known in those days as the City of Judah, about four miles west of Jerusalem. |
| 135:0.3 (1496.3) Най-забележителното събитие от ранното детство на Йоан беше посещението заедно със своите родители на Назарет и срещата му с Иисус и неговото семейство. Това посещение се състоя през юни 1 година преди н.е., когато Йоан беше малко над шест години. | 135:0.3 (1496.3) The most eventful occurrence in John’s early childhood was the visit, in company with his parents, to Jesus and the Nazareth family. This visit occurred in the month of June, 1 b.c., when he was a little over six years of age. |
| 135:0.4 (1496.4) След завръщането от Назарет родителите на Йоан се заеха с планомерно образование на момчето. В това малко селище нямаше синагогално училище. Но бидейки свещеник, Захария беше много добре образован, а Елисавета беше значително по-добре образована, отколкото средното ниво на жените в Юдея; тя също така имаше отношение към духовенството, тъй като произхождаше от рода “дъщери на Аарон”. Предвид това, че Йоан беше единствено дете, те отделяха много време за неговата умствена подготовка. Периодите на богослужението на Захария в йерусалимския храм бяха кратки, затова голяма част от времето той посвещаваше на своя син. | 135:0.4 (1496.4) After their return from Nazareth John’s parents began the systematic education of the lad. There was no synagogue school in this little village; however, as he was a priest, Zacharias was fairly well educated, and Elizabeth was far better educated than the average Judean woman; she was also of the priesthood, being a descendant of the “daughters of Aaron.” Since John was an only child, they spent a great deal of time on his mental and spiritual training. Zacharias had only short periods of service at the temple in Jerusalem so that he devoted much of his time to teaching his son. |
| 135:0.5 (1496.5) Захария и Елисавета притежаваха неголяма ферма, на която развъждаха овце. Тази ферма едва ли можеше да ги изхрани, но Захария получаваше редовна издръжка от паричните средства на храма, предназначени за духовенството. | 135:0.5 (1496.5) Zacharias and Elizabeth had a small farm on which they raised sheep. They hardly made a living on this land, but Zacharias received a regular allowance from the temple funds dedicated to the priesthood. |
| 1. Йоан става назорей ^top | 1. John Becomes a Nazarite ^top |
| 135:1.1 (1496.6) Йоан беше лишен от възможността да учи в училище и да го завърши на четиринадесет години, но неговите родители решиха, че именно на тази възраст той следва да даде официален обет за назорей [старозаветен израилски монах — б.р.]. Съответно Захария и Елисавета отидоха със своя син в Енгеди, при брега на Мъртво море. Тук се намираше южният център на братството на назореите и тук юношата премина истинско тържествено и пожизнено посвещение на това братство. Преминавайки този ритуал и заклевайки се да се въздържа от опияняващи напитки, да не си стриже косата и да не се докосва до покойник [до нищо мъртво — б.р.], Йоан заедно с родителите си тръгна за Йерусалим, където пред храма извърши жертвоприношенията, които се изискваха от тези, които полагаха клетва за назорей. | 135:1.1 (1496.6) John had no school from which to graduate at the age of fourteen, but his parents had selected this as the appropriate year for him to take the formal Nazarite vow. Accordingly, Zacharias and Elizabeth took their son to Engedi, down by the Dead Sea. This was the southern headquarters of the Nazarite brotherhood, and there the lad was duly and solemnly inducted into this order for life. After these ceremonies and the making of the vows to abstain from all intoxicating drinks, to let the hair grow, and to refrain from touching the dead, the family proceeded to Jerusalem, where, before the temple, John completed the making of the offerings which were required of those taking Nazarite vows. |
| 135:1.2 (1496.7) Йоан даде такъв пожизнен обет, който приеха неговите прославени предшественици — Самсон и пророк Самуил. Пожизненият назорей се смяташе за свят човек. Евреите се отнасяха към назорея почти с такова уважение и почтение, каквото оказваха на първосвещеника, което не беше странно, тъй като назореите от пожизненото посвещение бяха единствените, с изключение на първосвещениците, хора, които се допускаха в Светая Светих на храма. | 135:1.2 (1496.7) John took the same life vows that had been administered to his illustrious predecessors, Samson and the prophet Samuel. A life Nazarite was looked upon as a sanctified and holy personality. The Jews regarded a Nazarite with almost the respect and veneration accorded the high priest, and this was not strange since Nazarites of lifelong consecration were the only persons, except high priests, who were ever permitted to enter the holy of holies in the temple. |
| 135:1.3 (1497.1) Йоан се върна от Йерусалим, за да пасе овцете на своя баща, и с времето се превърна в силен и благороден човек. | 135:1.3 (1497.1) John returned home from Jerusalem to tend his father’s sheep and grew up to be a strong man with a noble character. |
| 135:1.4 (1497.2) Когато като шестнадесетгодишен юноша Йоан прочете за Илия, пророка от планината Кармил, това му направи толкова силно впечатление, че той реши да приеме от него начина му на обличане. Занапред Йоан винаги носеше власеница и се запасваше с кожен пояс. Към шестнадесетата си година физическото му развитие почти завърши, а ръстът му надвишаваше метър и осемдесет. Със своите красиво падащи коси и причудливия си начин да се облича той действително беше самобитен юноша. И неговите родители очакваха велики дела от своя единствен син — заветно дете и пожизнен назорей. | 135:1.4 (1497.2) When sixteen years old, John, as a result of reading about Elijah, became greatly impressed with the prophet of Mount Carmel and decided to adopt his style of dress. From that day on John always wore a hairy garment with a leather girdle. At sixteen he was more than six feet tall and almost full grown. With his flowing hair and peculiar mode of dress he was indeed a picturesque youth. And his parents expected great things of this their only son, a child of promise and a Nazarite for life. |
| 2. Смъртта на Захария ^top | 2. The Death of Zacharias ^top |
| 135:2.1 (1497.3) Захария умря през юли 12 година след н.е., скоро след като Йоан навърши осемнадесет години, след продължила няколко месеца болест. Това събитие предизвика в Йоан силно объркване, тъй като обетът му забраняваше да се докосва до покойник даже от своето собствено семейство. Макар че Йоан реши да се подчини на ограниченията на дадения обет и да не оскверни себе си с покойник, той не беше уверен, че е изпълнил всички изисквания на назореите; затова след погребението на своя баща отиде в Йерусалим, където в отделения за назореи ъгъл на женския двор принесе жертвите, изисквани за очистване. | 135:2.1 (1497.3) After an illness of several months Zacharias died in July, a.d. 12, when John was just past eighteen years of age. This was a time of great embarrassment to John since the Nazarite vow forbade contact with the dead, even in one’s own family. Although John had endeavored to comply with the restrictions of his vow regarding contamination by the dead, he doubted that he had been wholly obedient to the requirements of the Nazarite order; therefore, after his father’s burial he went to Jerusalem, where, in the Nazarite corner of the women’s court, he offered the sacrifices required for his cleansing. |
| 135:2.2 (1497.4) През септември същата година Елисавета и Йоан направиха пътуване до Назарет, за да навестят Мария и Иисус. Йоан вече почти беше решил да пристъпи към делото на своя живот, но не само думите на Иисус, а и неговият пример го убедиха да се върне в къщи, за да се грижи за майка си и да “дочака часа на делото на Отеца”. Йоан, изпитал голямо удоволствие от това посещение, се сбогува с Иисус и Мария и следващ път той се срещна с Иисус чак при неговото кръщение в Йордан. | 135:2.2 (1497.4) In September of this year Elizabeth and John made a journey to Nazareth to visit Mary and Jesus. John had just about made up his mind to launch out in his lifework, but he was admonished, not only by Jesus’ words but also by his example, to return home, take care of his mother, and await the “coming of the Father’s hour.” After bidding Jesus and Mary good-bye at the end of this enjoyable visit, John did not again see Jesus until the event of his baptism in the Jordan. |
| 135:2.3 (1497.5) Йоан и Елисавета се върнаха в къщи и започнаха да съставят планове за бъдещето. Предвид това, че Йоан се отказа от пособията за свещенослужители, които му се полагаха от средствата на храма, към края на втората година, фактически изгубвайки своя дом, те решиха да се отправят на юг заедно със стадо овце. Затова през лятото на тази година, когато Йоан стана на двадесет години, те се прехвърлиха в Хеврон. В така наричаната „юдейска пустиня” Йоан пасеше своите овце при ручей, вливащ се в по-голям воден поток, който влизаше в Мъртво море при Енгеди. Местната колония обединяваше не само назореите с пожизнено и временно посвещение, но и много други пастири-аскети, които се събираха на тези места със своите стада и общуваха с назорейското братство. Те се препитаваха с отглеждане на овце и от подаръци от богатите евреи. | 135:2.3 (1497.5) John and Elizabeth returned to their home and began to lay plans for the future. Since John refused to accept the priest’s allowance due him from the temple funds, by the end of two years they had all but lost their home; so they decided to go south with the sheep herd. Accordingly, the summer that John was twenty years of age witnessed their removal to Hebron. In the so-called “wilderness of Judea” John tended his sheep along a brook that was tributary to a larger stream which entered the Dead Sea at Engedi. The Engedi colony included not only Nazarites of lifelong and time-period consecration but numerous other ascetic herdsmen who congregated in this region with their herds and fraternized with the Nazarite brotherhood. They supported themselves by sheep raising and from gifts which wealthy Jews made to the order. |
| 135:2.4 (1497.6) С времето Йоан започна по-рядко да се връща в Хеврон и още по-често посещаваше Енгеди. Той дотолкова се отличаваше от повечето назореи, че му беше трудно истински да се сдружи с членовете на братството. Но той много заобича Абнер — признат вожд и глава на колонията в Енгеди. | 135:2.4 (1497.6) As time passed, John returned less often to Hebron, while he made more frequent visits to Engedi. He was so entirely different from the majority of the Nazarites that he found it very difficult fully to fraternize with the brotherhood. But he was very fond of Abner, the acknowledged leader and head of the Engedi colony. |
| 3. Животът на един пастир ^top | 3. The Life of a Shepherd ^top |
| 135:3.1 (1497.7) В долината, през която протичаше неголям ручей, Йоан построи не по-малко от дузина каменни укрития и нощни кошари , издигнати от положени един върху друг камъни, в които той можеше да наблюдава и охранява своите стада овце и кози. Животът на пастир оставяше на Йоан много свободно време за размишления. Той дълго разговаряше с Ездà — осиротялото момче от Вет-Сур, което той в известен смисъл осинови и който се грижеше за стадата, когато Йоан отиваше в Хеврон, за да навести майка си и да продаде овце, или посещаваше Енгеди за участие в съботните богослужения. Йоан и момчето живееха много прост живот, хранейки се с овнешко, козе мляко, див мед и местни охлюви. Този обичаен порцион допълваха продукти, които от време на време се доставяха от Хеврон и Енгеди. | 135:3.1 (1497.7) Along the valley of this little brook John built no less than a dozen stone shelters and night corrals, consisting of piled-up stones, wherein he could watch over and safeguard his herds of sheep and goats. John’s life as a shepherd afforded him a great deal of time for thought. He talked much with Ezda, an orphan lad of Beth-zur, whom he had in a way adopted, and who cared for the herds when he made trips to Hebron to see his mother and to sell sheep, as well as when he went down to Engedi for Sabbath services. John and the lad lived very simply, subsisting on mutton, goat’s milk, wild honey, and the edible locusts of that region. This, their regular diet, was supplemented by provisions brought from Hebron and Engedi from time to time. |
| 135:3.2 (1498.1) Елисавета държеше Йоан в течение на делата в Палестина и в света и в него все повече укрепваше убеждението в бързото приближаване на края на стария свят, а също и в това, че му предстоеше да стане глашатай на приближаването на новата ера — “Царството небесно”. Този суров пастир беше особено неравнодушен към писанията на пророк Даниил, които, както му казваше Захария, отразяваха историята на великите царства в света — Вавилон, Персия, Гърция и чак до Рим. Йоан виждаше, че езиковото и расовото многообразие на Рим вече никога не би му позволило да се превърне в действително силна и нерушима империя. Той предполагаше, че Рим вече се е разделил на Сирия, Египет, Палестина и други провинции; по-нататък той четеше, че “в управлението на тези царе Богът небесен ще установи царство, което никога няма да бъде разрушено. Това царство няма да бъде предадено на друг народ, а ще разедини всички тези царства и ще предизвика техния край, а самото то ще стои вечно”. „И беше Му дадена власт и слава, и царство, за да могат всички народи, племена и езици да Му служат. Владичеството Му е вечно, то няма да премине и царството Му ще бъде нерушимо.” “Царството и властта, и величието на царството под цялото небе ще бъде дадено на народа на светите на Всевишния, Чието царство е вечно и всички властващи ще Му служат и ще Му се подчиняват.” | 135:3.2 (1498.1) Elizabeth kept John posted about Palestinian and world affairs, and his conviction grew deeper and deeper that the time was fast approaching when the old order was to end; that he was to become the herald of the approach of a new age, “the kingdom of heaven.” This rugged shepherd was very partial to the writings of the Prophet Daniel. He read a thousand times Daniel’s description of the great image, which Zacharias had told him represented the history of the great kingdoms of the world, beginning with Babylon, then Persia, Greece, and finally Rome. John perceived that already was Rome composed of such polyglot peoples and races that it could never become a strongly cemented and firmly consolidated empire. He believed that Rome was even then divided, as Syria, Egypt, Palestine, and other provinces; and then he further read “in the days of these kings shall the God of heaven set up a kingdom which shall never be destroyed. And this kingdom shall not be left to other people but shall break in pieces and consume all these kingdoms, and it shall stand forever.” “And there was given him dominion and glory and a kingdom that all peoples, nations, and languages should serve him. His dominion is an everlasting dominion, which shall not pass away, and his kingdom never shall be destroyed.” “And the kingdom and dominion and the greatness of the kingdom under the whole heaven shall be given to the people of the saints of the Most High, whose kingdom is an everlasting kingdom, and all dominions shall serve and obey him.” |
| 135:3.3 (1498.2) Йоан така и не успя да се справи в пълна степен с объркването, предизвикано от това, което узна от своите родители за Иисус, и от тези пасажи, които прочете от Писанията. При Даниил той четеше: “Видях аз в нощните видения някого, който изглеждаше като Син Човешки и който идваше от облаците на небесата, и дадена му беше власт и слава, и царство.” Но тези думи на пророка противоречаха на това, на което го учеха родителите му. Не съответстваше на тези думи от Писанията и неговият разговор с Иисус по време на тяхната среща, когато Йоан беше на осемнадесет години. Независимо от тази обърканост неговата майка винаги се опитваше да разсее съмненията на сина си, убеждавайки Йоан, че неговият далечен роднина Иисус Назарянин е истинският Месия, че той се е явил, за да седне на трона на Давид, и че на него (Йоан) му предстои да стане негов предтеча и главна опора. | 135:3.3 (1498.2) John was never able completely to rise above the confusion produced by what he had heard from his parents concerning Jesus and by these passages which he read in the Scriptures. In Daniel he read: “I saw in the night visions, and, behold, one like the Son of Man came with the clouds of heaven, and there was given him dominion and glory and a kingdom.” But these words of the prophet did not harmonize with what his parents had taught him. Neither did his talk with Jesus, at the time of his visit when he was eighteen years old, correspond with these statements of the Scriptures. Notwithstanding this confusion, throughout all of his perplexity his mother assured him that his distant cousin, Jesus of Nazareth, was the true Messiah, that he had come to sit on the throne of David, and that he (John) was to become his advance herald and chief support. |
| 135:3.4 (1498.3) Въз основа на всичко онова, което Йоан слушаше за порочността и нечестивостта на Рим, за развратността и моралната опустошеност на империята, както и на това, което му беше известно за злодеите на Ирод Антипа и управителите на Юдея, той беше склонен да вярва в скорошния край на епохата. На това сурово и благородно дете на природата му се струваше, че епохата на човека вече се приближава към своя край и настъпва зората на нова и божествена епоха — Царството небесно. В своята душа Йоан все повече чувстваше себе си последен от старите пророци и пръв от новите. И той буквално трепереше от желание да излезе и да провъзгласи на всички хора: “Покайте се! Оправдайте се пред Бога! Гответе се за края; бъдете готови за установяването на новия и вечен миров ред — Царството небесно.” | 135:3.4 (1498.3) From all John heard of the vice and wickedness of Rome and the dissoluteness and moral barrenness of the empire, from what he knew of the evil doings of Herod Antipas and the governors of Judea, he was minded to believe that the end of the age was impending. It seemed to this rugged and noble child of nature that the world was ripe for the end of the age of man and the dawn of the new and divine age—the kingdom of heaven. The feeling grew in John’s heart that he was to be the last of the old prophets and the first of the new. And he fairly vibrated with the mounting impulse to go forth and proclaim to all men: “Repent! Get right with God! Get ready for the end; prepare yourselves for the appearance of the new and eternal order of earth affairs, the kingdom of heaven.” |
| 4. Смъртта на Елисавета ^top | 4. The Death of Elizabeth ^top |
| 135:4.1 (1499.1) На 17 август 22 година след н. е., когато Йоан беше на двадесет и осем години, майка му внезапно почина. Приятелите на Елисавета, знаейки за назорейските забрани за съприкосновение с покойник даже от собственото семейство, направиха всички приготовления за нейното погребение още преди да изпратят за Йоан. Когато Йоан получи известието за смъртта на майка си, той се разпореди Ездà да закара неговите стада в Енгеди и тръгна за Хеврон. | 135:4.1 (1499.1) On August 17, a.d. 22, when John was twenty-eight years of age, his mother suddenly passed away. Elizabeth’s friends, knowing of the Nazarite restrictions regarding contact with the dead, even in one’s own family, made all arrangements for the burial of Elizabeth before sending for John. When he received word of the death of his mother, he directed Ezda to drive his herds to Engedi and started for Hebron. |
| 135:4.2 (1499.2) Връщайки се в Енгеди от погребението на майка си, той предаде своите стада на братството и за известно време се уедини за пост и молитва. Йоан познаваше само старите методи за приближаване към божествеността; той знаеше само онова, което пишеха за това такива личности като пророците Илия, Самуил и Даниил. Идеал за пророк за него беше Илия. Илия беше първият от учителите на Израил, когото започнаха да смятат за пророк, и Йоан искрено вярваше, че му е съдено да стане последният от този дълъг и прославен ред небесни посланици. | 135:4.2 (1499.2) On returning to Engedi from his mother’s funeral, he presented his flocks to the brotherhood and for a season detached himself from the outside world while he fasted and prayed. John knew only of the old methods of approach to divinity; he knew only of the records of such as Elijah, Samuel, and Daniel. Elijah was his ideal of a prophet. Elijah was the first of the teachers of Israel to be regarded as a prophet, and John truly believed that he was to be the last of this long and illustrious line of the messengers of heaven. |
| 135:4.3 (1499.3) Йоан живееше в Енгеди в течение на две и половина години и убеди голяма част от братството, че “приближи краят на епохата”, че “приближава Царството небесно”. Цялото му по-ранно учение беше основано на съвременната му юдейска представа за Месията като обещан избавител на еврейския народ от господството на неговите управители друговерци. | 135:4.3 (1499.3) For two and a half years John lived at Engedi, and he persuaded most of the brotherhood that “the end of the age was at hand”; that “the kingdom of heaven was about to appear.” And all his early teaching was based upon the current Jewish idea and concept of the Messiah as the promised deliverer of the Jewish nation from the domination of their gentile rulers. |
| 135:4.4 (1499.4) В течение на целия този период Йоан прекарваше много време в четене на свещени книги, намерени от него в обиталището на назореите в Енгеди. Особено силно впечатление му направиха Исая и Малахия — за онова време последните от пророците. Той четеше и препрочиташе петте заключителни глави от Исая и вярваше на тези пророчества. След това четеше при Малахия: “Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия до настъпването на великия и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцата на бащите към децата и сърцата на децата към техните бащи, за да не дойда и поразя земята с проклятие.” Единствено обещанието на Малахия за това, че Илия ще се върне, не даваше на Йоан да пристъпи към проповеди за бъдещото царство и да призове своите събратя-евреи да бягат от бъдещия гняв. Йоан беше готов да възвести приближаването на Царството, но в течение на повече от две години го задържаше очакването на идването на Илия. Той знаеше, че не е Илия. Какво имаше предвид Малахия? Буквално или образно беше неговото пророчество? Как можеше да узнае истината? Накрая реши да повярва, че доколкото първият от пророците го наричаха Илия, последният вероятно ще е известен със същото име. При все това не го изоставяха съмненията — съмнения, достатъчни за да не му позволят когато и да било да нарече себе си Илия. | 135:4.4 (1499.4) Throughout this period John read much in the sacred writings which he found at the Engedi home of the Nazarites. He was especially impressed by Isaiah and by Malachi, the last of the prophets up to that time. He read and reread the last five chapters of Isaiah, and he believed these prophecies. Then he would read in Malachi: “Behold, I will send you Elijah the prophet before the coming of the great and dreadful day of the Lord; and he shall turn the hearts of the fathers toward the children and the hearts of the children toward their fathers, lest I come and smite the earth with a curse.” And it was only this promise of Malachi that Elijah would return that deterred John from going forth to preach about the coming kingdom and to exhort his fellow Jews to flee from the wrath to come. John was ripe for the proclamation of the message of the coming kingdom, but this expectation of the coming of Elijah held him back for more than two years. He knew he was not Elijah. What did Malachi mean? Was the prophecy literal or figurative? How could he know the truth? He finally dared to think that, since the first of the prophets was called Elijah, so the last should be known, eventually, by the same name. Nevertheless, he had doubts, doubts sufficient to prevent his ever calling himself Elijah. |
| 135:4.5 (1499.5) Именно под влиянието на Илия Йоан се въоръжи с неговия метод на пряко и рязко разобличаване на греховете и пороците на своите съвременници. Той се опитваше да се облича като Илия, стараеше се да говори като Илия; по всички външни признаци напомняше древния пророк. Той беше такова могъщо и самобитно дете на природата, такъв безстрашен и храбър проповедник на праведността. Йоан не беше неграмотен, добре познаваше свещените книги на евреите, но едва ли беше културен човек. Той притежаваше ясен ум, беше прекрасен оратор и пламенен изобличител. Той едва ли беше пример за своето време, но беше негов красноречив упрек. | 135:4.5 (1499.5) It was the influence of Elijah that caused John to adopt his methods of direct and blunt assault upon the sins and vices of his contemporaries. He sought to dress like Elijah, and he endeavored to talk like Elijah; in every outward aspect he was like the olden prophet. He was just such a stalwart and picturesque child of nature, just such a fearless and daring preacher of righteousness. John was not illiterate, he did well know the Jewish sacred writings, but he was hardly cultured. He was a clear thinker, a powerful speaker, and a fiery denunciator. He was hardly an example to his age, but he was an eloquent rebuke. |
| 135:4.6 (1499.6) Накрая той измисли начин за провъзгласяване на новата ера — Царството Божие; реши, че му е съдено да стане вестител на Месията; отхвърляйки всички съмнения, през март 25 година след н.е. Йоан напусна Енгеди, за да застане на своя кратък, но блестящ път на публичен проповедник. | 135:4.6 (1499.6) At last he thought out the method of proclaiming the new age, the kingdom of God; he settled that he was to become the herald of the Messiah; he swept aside all doubts and departed from Engedi one day in March of a.d. 25 to begin his short but brilliant career as a public preacher. |
| 5. Царството Божие ^top | 5. The Kingdom of God ^top |
| 135:5.1 (1500.1) За да се разбере смисълът на проповедите на Йоан, е необходимо да се вземе под внимание положението на еврейския народ при появата на Кръстителя. Вече почти сто години целият Израил пребиваваше в объркване; те никак не можеха да разберат защо продължаваха да се намират в подчинение на другоплеменници. Нима Мойсей не учеше, че праведността винаги се възнаграждава с процъфтяване и могъщество? Нима те не бяха богоизбран народ? Защо тронът на Давид оставаше захвърлен и пустеещ? В светлината на ученията на Мойсей и наставленията на пророците на евреите им беше трудно да обяснят продължителния упадък на своята нация. | 135:5.1 (1500.1) In order to understand John’s message, account should be taken of the status of the Jewish people at the time he appeared upon the stage of action. For almost one hundred years all Israel had been in a quandary; they were at a loss to explain their continuous subjugation to gentile overlords. Had not Moses taught that righteousness was always rewarded with prosperity and power? Were they not God’s chosen people? Why was the throne of David desolate and vacant? In the light of the Mosaic doctrines and the precepts of the prophets the Jews found it difficult to explain their long-continued national desolation. |
| 135:5.2 (1500.2) Приблизително сто години преди Иисус и Йоан в Палестина се появи нова школа религиозни учители — апокалипсисти. Тези нови проповедници създадоха вероучение, обясняващо страданията и униженията на евреите като разплата за греховете на нацията. Те се опираха на добре известни причини, използвани по такъв начин, че да обяснят вавилонския и другите пленничества от предишните времена. Но, учеха апокалипсистите, Израил не следва да пада духом; краят на техните страдания не е далеч; търпението на Бога по отношение на друговерците управители е на свършване. Краят на римското управление означаваше същото, което и краят на епохата и, в известен смисъл, краят на света. Тези нови учители широко се опираха на предсказанията на Даниил; те постоянно учеха, че творението се приближава към своя завършващ стадий: царствата на този свят трябваше скоро да станат царства Божии. За еврейското съзнание от онова време именно в това се заключаваше смисълът на израза “Царството небесно”, който е лайтмотив както в учението на Йоан, така и в учението на Иисус. За палестинските евреи “Царството небесно” означаваше само едно: абсолютно праведно господство, в което притежаващият съвършена власт Бог (Месията) управлява народите на Земята така, както управлява в небесата — “Да бъде волята Ти на земята, както на небето”. | 135:5.2 (1500.2) About one hundred years before the days of Jesus and John a new school of religious teachers arose in Palestine, the apocalyptists. These new teachers evolved a system of belief that accounted for the sufferings and humiliation of the Jews on the ground that they were paying the penalty for the nation’s sins. They fell back onto the well-known reasons assigned to explain the Babylonian and other captivities of former times. But, so taught the apocalyptists, Israel should take heart; the days of their affliction were almost over; the discipline of God’s chosen people was about finished; God’s patience with the gentile foreigners was about exhausted. The end of Roman rule was synonymous with the end of the age and, in a certain sense, with the end of the world. These new teachers leaned heavily on the predictions of Daniel, and they consistently taught that creation was about to pass into its final stage; the kingdoms of this world were about to become the kingdom of God. To the Jewish mind of that day this was the meaning of that phrase—the kingdom of heaven—which runs throughout the teachings of both John and Jesus. To the Jews of Palestine the phrase “kingdom of heaven” had but one meaning: an absolutely righteous state in which God (the Messiah) would rule the nations of earth in perfection of power just as he ruled in heaven—“Your will be done on earth as in heaven.” |
| 135:5.3 (1500.3) Във времената на Йоан всички евреи с надежда питаха: “Скоро ли ще дойде Небесното царство?” Усещането на близостта за края на управлението на езичниците беше повсеместно. В цялото еврейство живееше надежда, остро предчувствие, че тази вековна мечта ще се сбъдне по време на тяхното поколение. | 135:5.3 (1500.3) In the days of John all Jews were expectantly asking, “How soon will the kingdom come?” There was a general feeling that the end of the rule of the gentile nations was drawing near. There was present throughout all Jewry a lively hope and a keen expectation that the consummation of the desire of the ages would occur during the lifetime of that generation. |
| 135:5.4 (1500.4) Макар че евреите съществено се отличаваха един от друг в своите оценки за характера на бъдещото царство, всички те се свеждаха до това, че то е в недалечното, близко и даже най-близко бъдеще. Много от тези, които буквално разбираха Стария Завет, с надежда очакваха нов цар на Палестина, чакаха възраждане на еврейската нация освободена от своите врагове и възглавявана от наследника на царя Давид — Месията, когото бързо признават като законен и праведен управител на целия свят. Другата, макар и по-малка, група благочестиви евреи се придържаше към съвършено други възгледи за това Царство Божие. Те учеха, че бъдещото царство не е от този свят, че светът се приближава към своя неизбежен край и че “новото небе и новата земя” трябва да възвестят установяването на Царството Божие; че на това Царство му предстои да стане вечна власт, че на греха ще бъде сложен край и че гражданите на това царство трябва да станат безсмъртни в своето наслаждение от това безкрайно блаженство. | 135:5.4 (1500.4) While the Jews differed greatly in their estimates of the nature of the coming kingdom, they were alike in their belief that the event was impending, near at hand, even at the door. Many who read the Old Testament literally looked expectantly for a new king in Palestine, for a regenerated Jewish nation delivered from its enemies and presided over by the successor of King David, the Messiah who would quickly be acknowledged as the rightful and righteous ruler of all the world. Another, though smaller, group of devout Jews held a vastly different view of this kingdom of God. They taught that the coming kingdom was not of this world, that the world was approaching its certain end, and that “a new heaven and a new earth” were to usher in the establishment of the kingdom of God; that this kingdom was to be an everlasting dominion, that sin was to be ended, and that the citizens of the new kingdom were to become immortal in their enjoyment of this endless bliss. |
| 135:5.5 (1500.5) Всички бяха съгласни, че установяването на новото Царство на Земята трябва неизбежно да се предхожда от някакво сурово пречистване или очистващо наказание. Привържениците на буквалното тълкуване предвещаваха световна война, която ще унищожи всички невярващи, докато правоверните величаво шестват към всеобща и вечна победа. Последователите на духовното тълкуване учеха, че възвестяването на Царството ще бъде великият Божий съд, който ще въздаде на нечестивите по заслуги, осъждайки ги на окончателно унищожение, и едновременно ще възнесе вярващите светци на богоизбрания народ към слава и власт заедно със Сина Човешки, който ще управлява над спасените народи от името на Бога. Тази втора група даже вярваше, че в братството на новото Царство ще бъдат допуснати и благочестиви другоплеменници. | 135:5.5 (1500.5) All were agreed that some drastic purging or purifying discipline would of necessity precede the establishment of the new kingdom on earth. The literalists taught that a world-wide war would ensue which would destroy all unbelievers, while the faithful would sweep on to universal and eternal victory. The spiritists taught that the kingdom would be ushered in by the great judgment of God which would relegate the unrighteous to their well-deserved judgment of punishment and final destruction, at the same time elevating the believing saints of the chosen people to high seats of honor and authority with the Son of Man, who would rule over the redeemed nations in God’s name. And this latter group even believed that many devout gentiles might be admitted to the fellowship of the new kingdom. |
| 135:5.6 (1501.1) Някои от евреите смятаха, че Бог вероятно ще установи Своето ново Царство чрез пряко божествено вмешателство, но огромното мнозинство вярваше, че Той използва за тази цел Свой представител, посредник — Месията. Само така разбираха думата “Месия” евреите от онова поколение, към което принадлежаха Йоан и Иисус. Никак не можеха да нарекат Месия онзи, който само учеше на Божията воля или провъзгласяваше необходимост от праведен живот. Всички такива светци евреите наричаха пророци. Месията трябваше да бъде повече от пророк; Месията трябваше да установи ново царство — Царството Божие. Ако човек не съответстваше на тази представа, той не можеше да се нарече Месия в традиционния еврейски смисъл. | 135:5.6 (1501.1) Some of the Jews held to the opinion that God might possibly establish this new kingdom by direct and divine intervention, but the vast majority believed that he would interpose some representative intermediary, the Messiah. And that was the only possible meaning the term Messiah could have had in the minds of the Jews of the generation of John and Jesus. Messiah could not possibly refer to one who merely taught God’s will or proclaimed the necessity for righteous living. To all such holy persons the Jews gave the title of prophet. The Messiah was to be more than a prophet; the Messiah was to bring in the establishment of the new kingdom, the kingdom of God. No one who failed to do this could be the Messiah in the traditional Jewish sense. |
| 135:5.7 (1501.2) Кой щеше да бъде този Месия? И по този въпрос еврейските учители се различаваха в мненията си. Старите проповедници се придържаха към доктрината за сина на Давид. Новите учеха, че доколкото новото царство беше Царство небесно, новият управител можеше да бъде също така само божествена личност — този, който отдавна седеше отдясно на Бога в небесата. И колкото и странно да изглежда, тези, които се придържаха към такъв възглед за управителя на новото царство, гледаха на него не като на човешки Месия, не просто като на човек, а като на “Сина Човешки” — Син Божий, небесния Княз, отдавна вече принуден да дочака часа, когато ще поеме владичеството над новата земя. Такава беше религиозната ситуация в еврейския свят, когато Йоан излезе със своя призив: “Покайте се, защото Царството небесно се приближи!”. | 135:5.7 (1501.2) Who would this Messiah be? Again the Jewish teachers differed. The older ones clung to the doctrine of the son of David. The newer taught that, since the new kingdom was a heavenly kingdom, the new ruler might also be a divine personality, one who had long sat at God’s right hand in heaven. And strange as it may appear, those who thus conceived of the ruler of the new kingdom looked upon him not as a human Messiah, not as a mere man, but as “the Son of Man”—a Son of God—a heavenly Prince, long held in waiting thus to assume the rulership of the earth made new. Such was the religious background of the Jewish world when John went forth proclaiming: “Repent, for the kingdom of heaven is at hand!” |
| 135:5.8 (1501.3) Затова е очевидно, че съобщението на Йоан за бъдещото Царство имаше не по-малко от половин дузина различни тълкувания в съзнанието на тези, които слушаха неговата страстна проповед. Но какъвто и смисъл да се влагаше в използваните от Йоан изрази от различните групи уповаващи се на еврейското царство, всяка от тях се заинтересува от вярванията на този искрен, енергичен, груб, но прям проповедник на праведността и покаянието, който с такава тържественост призоваваше своите слушатели да “бягат от бъдещия гняв”. | 135:5.8 (1501.3) It becomes apparent, therefore, that John’s announcement of the coming kingdom had not less than half a dozen different meanings in the minds of those who listened to his impassioned preaching. But no matter what significance they attached to the phrases which John employed, each of these various groups of Jewish-kingdom expectants was intrigued by the proclamations of this sincere, enthusiastic, rough-and-ready preacher of righteousness and repentance, who so solemnly exhorted his hearers to “flee from the wrath to come.” |
| 6. Йоан започва да проповядва ^top | 6. John Begins to Preach ^top |
| 135:6.1 (1501.4) В началото на март 25 година след н. е. Йоан премина западния бряг на Мъртво море и се изкачи нагоре по течението на Йордан към намиращото се на нивото на Йерихон място на древен брод, през който Иисус Навин и децата на Израил за пръв път стъпиха на Обетованата земя. Преминавайки на противоположния бряг на реката, той се установи близо до брода и започна да проповядва на хората, преминаващи реката в двете посоки. Това беше най-оживеното място за преминаване през Йордан. | 135:6.1 (1501.4) Early in the month of March, a.d. 25, John journeyed around the western coast of the Dead Sea and up the river Jordan to opposite Jericho, the ancient ford over which Joshua and the children of Israel passed when they first entered the promised land; and crossing over to the other side of the river, he established himself near the entrance to the ford and began to preach to the people who passed by on their way back and forth across the river. This was the most frequented of all the Jordan crossings. |
| 135:6.2 (1501.5) На тези, които слушаха Йоан, им беше ясно, че той е повече от проповедник. Огромното мнозинство от онези, които слушаха този странен човек, който дойде тук от пустинята Юдейска, си отиваха уверени, че са чули гласа на пророк. Не е чудно, че това явление дълбоко вълнуваше душите на измъчените и изпълнени с надежда евреи. Никога в историята на еврейския народ благочестивите деца на Авраам не бяха желали толкова силно “утешението на Израил”, не бяха очаквали толкова страстно “възстановяването на царството”. Никога за цялата история на еврейския народ проповедта на Йоан — “приближи се Царството небесно”, не можа да окаже такова дълбоко и всеобщо въздействие, както в онова време, когато той по толкова тайнствен начин се появи на брега на този южен брод през Йордан. | 135:6.2 (1501.5) It was apparent to all who heard John that he was more than a preacher. The great majority of those who listened to this strange man who had come up from the Judean wilderness went away believing that they had heard the voice of a prophet. No wonder the souls of these weary and expectant Jews were deeply stirred by such a phenomenon. Never in all Jewish history had the devout children of Abraham so longed for the “consolation of Israel” or more ardently anticipated “the restoration of the kingdom.” Never in all Jewish history could John’s message, “the kingdom of heaven is at hand,” have made such a deep and universal appeal as at the very time he so mysteriously appeared on the bank of this southern crossing of the Jordan. |
| 135:6.3 (1502.1) Той беше от пастирите, както и Амос. Той се обличаше като древния Илия, излизаше с гръмогласни предупреждения и наставления в “духа и могъществото на Илия”. Не е чудно, че този странен проповедник предизвикваше огромно вълнение в цяла Палестина, тъй като пътешествениците разпространяваха съобщенията за неговите проповеди при река Йордан. | 135:6.3 (1502.1) He came from the herdsmen, like Amos. He was dressed like Elijah of old, and he thundered his admonitions and poured forth his warnings in the “spirit and power of Elijah.” It is not surprising that this strange preacher created a mighty stir throughout all Palestine as the travelers carried abroad the news of his preaching along the Jordan. |
| 135:6.4 (1502.2) Имаше и още една, нова черта в действията на назорейския проповедник — той кръсти в Йордан всеки от идващите при него хора “за опрощаване на греховете”. Макар че кръщението не беше нов обред сред евреите, те никога не бяха виждали то да се използва така, както правеше това Йоан. Отдавна вече съществуваше обичай да се кръщават прозелитите измежду езичниците за приемане в братството на външния двор на храма, но никога на самите евреи не се предлагаше да се кръстят за покаяние. От първите проповеди на Йоан до неговия арест и вкарване в затвора по заповед на Ирод Антипа изминаха общо петнадесет месеца, но за това кратко време броят на кръстените от него хора надмина с много цифрата сто хиляди души. | 135:6.4 (1502.2) There was still another and a new feature about the work of this Nazarite preacher: He baptized every one of his believers in the Jordan “for the remission of sins.” Although baptism was not a new ceremony among the Jews, they had never seen it employed as John now made use of it. It had long been the practice thus to baptize the gentile proselytes into the fellowship of the outer court of the temple, but never had the Jews themselves been asked to submit to the baptism of repentance. Only fifteen months intervened between the time John began to preach and baptize and his arrest and imprisonment at the instigation of Herod Antipas, but in this short time he baptized considerably over one hundred thousand penitents. |
| 135:6.5 (1502.3) В течение на четири месеца Йоан проповядва при брода край Витания, след което тръгна на север нагоре по течението на Йордан. Десетки хиляди слушатели — някои от любопитство, но мнозина с дълбоки и със сериозни намерения, идваха да го слушат от всички краища на Юдея, Перея и Самария. Някои идваха даже от Галилея. | 135:6.5 (1502.3) John preached four months at Bethany ford before starting north up the Jordan. Tens of thousands of listeners, some curious but many earnest and serious, came to hear him from all parts of Judea, Perea, and Samaria. Even a few came from Galilee. |
| 135:6.6 (1502.4) През май същата година, когато Йоан още се намираше при брода край Витания, свещеници и левити изпратиха при него делегация, за да узнаят твърди ли той, че е Месия, и с какво право води своите проповеди. Йоан отговори на тези въпроси с думите: “Идете и кажете на своите господари, че сте чули — както е казано от пророка — ‚гласа на викащия в пустинята‘, казващ: ‚Гответе път за Господа, направете прав път за нашия Бог. Нека се запълнят долините, да се изравнят хълмовете и планините; да се изправят всички кривини на пътищата, а трудно проходимите места да се превърнат в равни долини; и всички ще видят спасението Божие‘.” | 135:6.6 (1502.4) In May of this year, while he still lingered at Bethany ford, the priests and Levites sent a delegation out to inquire of John whether he claimed to be the Messiah, and by whose authority he preached. John answered these questioners by saying: “Go tell your masters that you have heard ‘the voice of one crying in the wilderness,’ as spoken by the prophet, saying, ‘make ready the way of the Lord, make straight a highway for our God. Every valley shall be filled, and every mountain and hill shall be brought low; the uneven ground shall become a plain, while the rough places shall become a smooth valley; and all flesh shall see the salvation of God.’” |
| 135:6.7 (1502.5) Йоан беше героичен, но праволинеен проповедник. Веднъж, докато той проповядваше и кръщаваше на западния бряг на Йордан, тук пристигнаха група фарисеи и няколко садукеи, дошли за кръщение. Преди да слезе заедно с тях във водата, Йоан, обръщайки се към цялата група, каза: “Кой ви предупреди да бягате като змии от огъня, от бъдещия гняв? Аз ще ви кръстя, но ви предупреждавам: сътворете плодове, достойни за човешко разкаяние, ако искате да получите опрощение на своите грехове. И не ми говорете, че Авраам е ваш баща. Казвам ви, че Бог може да сътвори достойни синове на Авраам от тези дванадесет камъка. Брадвата вече лежи до корените на дървото. Всяко дърво, което не носи добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.” (Според преданието дванадесетте камъка, за които говореше Йоан, бяха мемориалните камъни, положени от Иисус Навин в памет на прекосяването от “дванадесетте племена” на мястото, където те за пръв път стъпиха на Обетованата земя.) | 135:6.7 (1502.5) John was a heroic but tactless preacher. One day when he was preaching and baptizing on the west bank of the Jordan, a group of Pharisees and a number of Sadducees came forward and presented themselves for baptism. Before leading them down into the water, John, addressing them as a group said: “Who warned you to flee, as vipers before the fire, from the wrath to come? I will baptize you, but I warn you to bring forth fruit worthy of sincere repentance if you would receive the remission of your sins. Tell me not that Abraham is your father. I declare that God is able of these twelve stones here before you to raise up worthy children for Abraham. And even now is the ax laid to the very roots of the trees. Every tree that brings not forth good fruit is destined to be cut down and cast into the fire.” (The twelve stones to which he referred were the reputed memorial stones set up by Joshua to commemorate the crossing of the “twelve tribes” at this very point when they first entered the promised land.) |
| 135:6.8 (1502.6) Йоан провеждаше със своите ученици занятия, на които подробно ги наставляваше относно техния нов живот и се стремеше да отговори на многобройните им въпроси. Той съветваше учителите да следват както духа, така и буквата на закона. Той наставляваше богатите да хранят бедните, а на събиращите налозите казваше: “Не вземайте повече, отколкото ви се полага.” Той казваше на войниците: “Никого не обиждайте и не изисквайте пари — задоволявайте се със своята заплата.” И на всички той повтаряше: “Пригответе се за края на епохата, тъй като се приближи Царството небесно.” | 135:6.8 (1502.6) John conducted classes for his disciples, in the course of which he instructed them in the details of their new life and endeavored to answer their many questions. He counseled the teachers to instruct in the spirit as well as the letter of the law. He instructed the rich to feed the poor; to the tax gatherers he said: “Extort no more than that which is assigned you.” To the soldiers he said: “Do no violence and exact nothing wrongfully—be content with your wages.” While he counseled all: “Make ready for the end of the age—the kingdom of heaven is at hand.” |
| 7. Йоан отива на север ^top | 7. John Journeys North ^top |
| 135:7.1 (1503.1) Йоан все още се придържаше към противоречивите представи за приближаващото се царство и неговия цар. Колкото по-дълго той проповядваше, толкова по-голямо смущение го обхващаше, но неопределеността на неговите представи за характера на бъдещото царство никога и в никаква степен не намаляваше убедеността му в скорошното идване на това царство. В разума той можеше да бъде смутен, но в духа — никога. Той не се съмняваше в близкото установяване на царството, но в него нямаше никаква увереност, че на Иисус предстоеше да стане управител на това царство. Дотогава, докато Йоан се придържаше към идеята за възстановяване на трона на Давид, ученията на неговите родители за това, че Иисус, родил се в града на Давид, е дългоочакваният спасител, изглеждаха логични; когато той започваше повече да клони към доктрината на духовното царство и края на временния земен век, него го обхващаха дълбоки съмнения относно ролята, която можеше да играе в такива събития Иисус. Понякога се съмняваше във всичко, но не за дълго. Той дълбоко съжаляваше, че не може да поговори за всичко това със своите роднини, но това би противоречало на техния недвусмислен договор. | 135:7.1 (1503.1) John still had confused ideas about the coming kingdom and its king. The longer he preached the more confused he became, but never did this intellectual uncertainty concerning the nature of the coming kingdom in the least lessen his conviction of the certainty of the kingdom’s immediate appearance. In mind John might be confused, but in spirit never. He was in no doubt about the coming kingdom, but he was far from certain as to whether or not Jesus was to be the ruler of that kingdom. As long as John held to the idea of the restoration of the throne of David, the teachings of his parents that Jesus, born in the City of David, was to be the long-expected deliverer, seemed consistent; but at those times when he leaned more toward the doctrine of a spiritual kingdom and the end of the temporal age on earth, he was sorely in doubt as to the part Jesus would play in such events. Sometimes he questioned everything, but not for long. He really wished he might talk it all over with his cousin, but that was contrary to their expressed agreement. |
| 135:7.2 (1503.2) Отивайки все по-далеч на север, Йоан често мислеше за Иисус. Придвижвайки се нагоре по течението на Йордан, той се спря на повече от дузина места. На едно от тях, в Адам, в отговор на пряк въпрос на своите ученици дали е Месия той за пръв път спомена “друг, който ще дойде след мен”. И продължи с думите: “След мен идва този, който е по-голям от мен, на когото аз не съм достоен даже да развържа каишките на сандалите. Аз ви кръщавам с вода, но той ще ви кръсти със Светия Дух. Той държи в ръка лопата, за да очисти своето гумно; той ще събере добро зърно в своите хамбари, а мекината ще изгори на съдния огън.” | 135:7.2 (1503.2) As John journeyed north, he thought much about Jesus. He paused at more than a dozen places as he traveled up the Jordan. It was at Adam that he first made reference to “another one who is to come after me” in answer to the direct question which his disciples asked him, “Are you the Messiah?” And he went on to say: “There will come after me one who is greater than I, whose sandal straps I am not worthy to stoop down and unloose. I baptize you with water, but he will baptize you with the Holy Spirit. And his shovel is in his hand thoroughly to cleanse his threshing floor; he will gather the wheat into his garner, but the chaff will he burn up with the judgment fire.” |
| 135:7.3 (1503.3) Отговаряйки на въпросите на учениците си, Йоан продължи да развива своите учения и в сравнение със своята изначална и загадъчна проповед. — “Покайте се и се кръщавайте”, ден след ден прибавяше към нея все повече полезни и утешителни думи. Към това време хората вече на тълпи пристигаха от Галилея и Декаполис. Всеки ден много искрени вярващи оставаха със своя обожаван учител. | 135:7.3 (1503.3) In response to the questions of his disciples John continued to expand his teachings, from day to day adding more that was helpful and comforting compared with his early and cryptic message: “Repent and be baptized.” By this time throngs were arriving from Galilee and the Decapolis. Scores of earnest believers lingered with their adored teacher day after day. |
| 8. Срещата на Иисус и Йоан ^top | 8. Meeting of Jesus and John ^top |
| 135:8.1 (1503.4) Към декември 25 година след н. е. Йоан, движейки се покрай Йордан, стигна до покрайнините на Пела — славата му се беше разпространила вече по цяла Палестина и неговата дейност стана главна тема за разговори във всички градове около Галилейското езеро. Иисус се беше отзовал благожелателно за проповедта на Йоан и това подтикна много жители на Капернаум да изпълнят обреда на Йоан — покаяние и кръщение. Синовете на Зеведей — рибарите Яков и Йоан, отидоха при него за кръщение през декември, скоро след като Йоан спря за проповеди в Пела. Веднъж в седмицата те се връщаха на това място, за да видят Йоан, съобщавайки на Иисус последните достоверни новини за дейността на странстващия проповедник. | 135:8.1 (1503.4) By December of a.d. 25, when John reached the neighborhood of Pella in his journey up the Jordan, his fame had extended throughout all Palestine, and his work had become the chief topic of conversation in all the towns about the lake of Galilee. Jesus had spoken favorably of John’s message, and this had caused many from Capernaum to join John’s cult of repentance and baptism. James and John the fishermen sons of Zebedee had gone down in December, soon after John took up his preaching position near Pella, and had offered themselves for baptism. They went to see John once a week and brought back to Jesus fresh, firsthand reports of the evangelist’s work. |
| 135:8.2 (1503.5) Братята на Иисус Яков и Юда вече бяха говорили да отидат при Йоан за кръщение, а доколкото Юда също дойде в Капернаум за съботните богослужения, както той, така и Яков, изслушвайки изказването на Иисус в синагогата, решиха да се посъветват с него относно своите планове. Това беше вечерта в събота, 12 януари 26 година след н.е. Иисус ги помоли да отложат обсъждането до следващия ден, когато той обеща да даде своя отговор. През тази нощ той почти не спа, пребивавайки в тясно общуване с небесния Отец. Той се уговори да се срещне със своите братя на обедната трапеза и да изкаже мнението си относно кръщаването от Йоан. В това неделно утро Иисус работеше, както винаги, в лодкарската работилница. Яков и Юда донесоха храна и го чакаха в помощното помещение, той като времето за обедна почивка още не беше настъпило, а те знаеха, че Иисус е много точен за такива неща. | 135:8.2 (1503.5) Jesus’ brothers James and Jude had talked about going down to John for baptism; and now that Jude had come over to Capernaum for the Sabbath services, both he and James, after listening to Jesus’ discourse in the synagogue, decided to take counsel with him concerning their plans. This was on Saturday night, January 12, a.d. 26. Jesus requested that they postpone the discussion until the following day, when he would give them his answer. He slept very little that night, being in close communion with the Father in heaven. He had arranged to have noontime lunch with his brothers and to advise them concerning baptism by John. That Sunday morning Jesus was working as usual in the boatshop. James and Jude had arrived with the lunch and were waiting in the lumber room for him, as it was not yet time for the midday recess, and they knew that Jesus was very regular about such matters. |
| 135:8.3 (1504.1) Преди самото начало на почивката Иисус положи своя инструмент, сне от себе си работната престилка и каза на тримата работника, намиращи се в това помещение, само едно: “Моето време дойде.” Той излезе при своите братя Яков и Юда и повтори: “Моето време дойде — да отидем при Йоан.” Те веднага тръгнаха за Пела, изяждайки обяда си, докато крачеха. Това беше в неделя, 13 януари. Те нощуваха в долината на Йордан и на следващия ден около обед пристигнаха на мястото на кръщението. | 135:8.3 (1504.1) Just before the noon rest, Jesus laid down his tools, removed his work apron, and merely announced to the three workmen in the room with him, “My hour has come.” He went out to his brothers James and Jude, repeating, “My hour has come—let us go to John.” And they started immediately for Pella, eating their lunch as they journeyed. This was on Sunday, January 13. They tarried for the night in the Jordan valley and arrived on the scene of John’s baptizing about noon of the next day. |
| 135:8.4 (1504.2) Йоан тъкмо беше пристъпил към кръщение на дошлите в този ден хора. Множество каещи се стояха един след друг в очакване на своя ред, когато Иисус и двамата му братя заеха място сред мъжете и жените, дълбоко вярващи в проповедта на Йоан за приближаването на Царството. Йоан вече разпитваше синовете на Зеведей за Иисус. Той знаеше за изказванията на Иисус относно неговите проповеди и ден след ден очакваше да го види тук, но не предполагаше, че ще го срещне сред кандидатите за кръщение. | 135:8.4 (1504.2) John had just begun baptizing the candidates for the day. Scores of repentants were standing in line awaiting their turn when Jesus and his two brothers took up their positions in this line of earnest men and women who had become believers in John’s preaching of the coming kingdom. John had been inquiring about Jesus of Zebedee’s sons. He had heard of Jesus’ remarks concerning his preaching, and he was day by day expecting to see him arrive on the scene, but he had not expected to greet him in the line of baptismal candidates. |
| 135:8.5 (1504.3) Потънал в процеса на бързото кръщаване на толкова голям брой новообърнати, Йоан не вдигаше глава и видя Иисус, едва когато спря по обед, за да поздрави своя роднина в плът, и попита: “Но защо, приветствайки ме, слезе във водата?” Иисус отговори: “За да приема от теб кръщение.” Йоан възрази: “Аз трябва да бъда кръстен от теб. Защо ти дойде при мен?” А Иисус му прошепна: “Нека засега бъде така, защото ние трябва да дадем пример на моите братя, стоящи тук заедно с мен, и за да узнаят хората, че моето време е дошло.” | 135:8.5 (1504.3) Being engrossed with the details of rapidly baptizing such a large number of converts, John did not look up to see Jesus until the Son of Man stood in his immediate presence. When John recognized Jesus, the ceremonies were halted for a moment while he greeted his cousin in the flesh and asked, “But why do you come down into the water to greet me?” And Jesus answered, “To be subject to your baptism.” John replied: “But I have need to be baptized by you. Why do you come to me?” And Jesus whispered to John: “Bear with me now, for it becomes us to set this example for my brothers standing here with me, and that the people may know that my hour has come.” |
| 135:8.6 (1504.4) Категорично и властно звучеше гласът на Иисус. Йоан затрепери от вълнение, приготвяйки се да кръсти Иисус Назарянин в Йордан по обед в понеделник, 14 януари 26 година след н.е. Така Йоан кръсти Иисус и двамата му братя Яков и Юда. След това Йоан пусна останалите, обявявайки, че ще възобнови кръщаването по обед на следващия ден. Когато хората се разотиваха, четирима души, все още стоящи във водата, чуха странен звук и скоро над главата на Иисус се появи видение, и те чуха глас, който каза: “Ето Моя възлюбен Син, в когото е Моето благоволение.” Поразителна промяна стана в целия облик на Иисус и мълчаливо излизайки от водата, той ги напусна и тръгна към източните хълмове. И нито един човек не видя Иисус в течение на четиридесет дни. | 135:8.6 (1504.4) There was a tone of finality and authority in Jesus’ voice. John was atremble with emotion as he made ready to baptize Jesus of Nazareth in the Jordan at noon on Monday, January 14, a.d. 26. Thus did John baptize Jesus and his two brothers James and Jude. And when John had baptized these three, he dismissed the others for the day, announcing that he would resume baptisms at noon the next day. As the people were departing, the four men still standing in the water heard a strange sound, and presently there appeared for a moment an apparition immediately over the head of Jesus, and they heard a voice saying, “This is my beloved Son in whom I am well pleased.” A great change came over the countenance of Jesus, and coming up out of the water in silence he took leave of them, going toward the hills to the east. And no man saw Jesus again for forty days. |
| 135:8.7 (1504.5) Йоан изпрати Иисус на достатъчно разстояние, за да успее да му разкаже за посещението на Гавраил при Елисавета още преди те да се родят — история, която той неведнъж беше слушал от майка си. Той остави Иисус да продължи своя път, след като каза: “Сега със сигурност знам, че ти си Спасителят.” Но Иисус не отговори нищо. | 135:8.7 (1504.5) John followed Jesus a sufficient distance to tell him the story of Gabriel’s visit to his mother ere either had been born, as he had heard it so many times from his mother’s lips. He allowed Jesus to continue on his way after he had said, “Now I know of a certainty that you are the Deliverer.” But Jesus made no reply. |
| 9. Четиридесетте дни проповеди ^top | 9. Forty Days of Preaching ^top |
| 135:9.1 (1505.1) Когато Йоан се върна при своите ученици (по това време редом с него постоянно имаше около двадесет и пет или тридесет човека), те увлечено обсъждаха току-що станалото събитие, свързано с кръщението на Иисус. Те изпаднаха в още по-голямо изумление, след като Йоан им разказа за явяването на Гавраил при Мария малко преди раждането на Иисус, а също и за това, че Иисус не произнесе нито една дума, когато той му разказа за това. В тази вечер не валеше дъжд и тези тридесет или повече човека си говориха под звездното небе до късно след полунощ. Те искаха да знаят къде е отишъл Иисус и кога ще го видят отново. | 135:9.1 (1505.1) When John returned to his disciples (he now had some twenty-five or thirty who abode with him constantly), he found them in earnest conference, discussing what had just happened in connection with Jesus’ baptism. They were all the more astonished when John now made known to them the story of the Gabriel visitation to Mary before Jesus was born, and also that Jesus spoke no word to him even after he had told him about this. There was no rain that evening, and this group of thirty or more talked long into the starlit night. They wondered where Jesus had gone, and when they would see him again. |
| 135:9.2 (1505.2) След случилото се в този ден проповедта на Йоан звучеше по новому, провъзгласявайки бъдещото Царство и дългоочаквания Месия.Тези четиридесет дни, прекарани в очакване — в очакване на връщането на Иисус, бяха напрегнато време. Но проповедта на Йоан продължаваше да звучи с огромна сила и приблизително по това време неговите ученици започнаха да проповядват пред тълпите народ, събиращи се около Йоан при Йордан. | 135:9.2 (1505.2) After the experience of this day the preaching of John took on new and certain notes of proclamation concerning the coming kingdom and the expected Messiah. It was a tense time, these forty days of tarrying, waiting for the return of Jesus. But John continued to preach with great power, and his disciples began at about this time to preach to the overflowing throngs which gathered around John at the Jordan. |
| 135:9.3 (1505.3) В течение на тези четиридесет дни очакване се появиха множество слухове, които се разпространяваха в окръга и стигнаха даже до Тивериада и Йерусалим. Желанието да видят този, когото смятаха за Месия, привличаше към лагера на Йоан хиляди хора — но Иисус изчезна. А когато учениците на Йоан заявиха, че странният Божий човек е отишъл в планината, мнозина се усъмниха в цялата тази история. | 135:9.3 (1505.3) In the course of these forty days of waiting, many rumors spread about the countryside and even to Tiberias and Jerusalem. Thousands came over to see the new attraction in John’s camp, the reputed Messiah, but Jesus was not to be seen. When the disciples of John asserted that the strange man of God had gone to the hills, many doubted the entire story. |
| 135:9.4 (1505.4) Приблизително три седмици след като Иисус ги напусна, на мястото на събитията в Пела пристигна нова делегация, изпратена от йерусалимски свещеници и фарисеи. Те пряко попитаха Йоан дали той е Илия или този пророк, с когото е говорил Мойсей. И когато Йоан отговори “не”, те се решиха да попитат: “Месия ли си ти?” — и Йоан отговори: “Не.” Тогава дошлите от Йерусалим казаха: “Ако ти не си Илия, не си пророк и не си Месия, то защо кръщаваш хора и вдигаш целия този шум?” И Йоан отговори: “Нека онези, които са ме чули и са получили кръщение от мен, да кажат кой съм аз, но ви казвам: аз кръщавам с вода, но сред нас беше този, който ще се върне, за да кръщава със Светия Дух.” | 135:9.4 (1505.4) About three weeks after Jesus had left them, there arrived on the scene at Pella a new deputation from the priests and Pharisees at Jerusalem. They asked John directly if he was Elijah or the prophet that Moses promised; and when John said, “I am not,” they made bold to ask, “Are you the Messiah?” and John answered, “I am not.” Then said these men from Jerusalem: “If you are not Elijah, nor the prophet, nor the Messiah, then why do you baptize the people and create all this stir?” And John replied: “It should be for those who have heard me and received my baptism to say who I am, but I declare to you that, while I baptize with water, there has been among us one who will return to baptize you with the Holy Spirit.” |
| 135:9.5 (1505.5) Тези четиридесет дни бяха трудно време за Йоан и неговите ученици. Какви ще бъдат взаимоотношенията между Йоан и Иисус? Хората искаха отговор на много въпроси. Започна да се проявява политиканство и егоистично желание да изпъкнеш. Избухваха ожесточени спорове около различни идеи и представи за Месията. Ще бъде ли той военен ръководител и цар като Давид? Ще разбие ли римските армии, подобно на Иисус Навин, разгромил ханаанците? Или ще дойде за установяването на духовното царство? Йоан и по-малката част от спорещите клоняха към мнението, че Иисус е дошъл за установяване на Царството небесно, макар че не му беше съвсем ясно в какво именно се заключаваше мисията по създаването на това царство. | 135:9.5 (1505.5) These forty days were a difficult period for John and his disciples. What was to be the relation of John to Jesus? A hundred questions came up for discussion. Politics and selfish preferment began to make their appearance. Intense discussions grew up around the various ideas and concepts of the Messiah. Would he become a military leader and a Davidic king? Would he smite the Roman armies as Joshua had the Canaanites? Or would he come to establish a spiritual kingdom? John rather decided, with the minority, that Jesus had come to establish the kingdom of heaven, although he was not altogether clear in his own mind as to just what was to be embraced within this mission of the establishment of the kingdom of heaven. |
| 135:9.6 (1505.6) Това бяха напрегнати дни в живота на Йоан и той се молеше за завръщането на Иисус. Някои от учениците на Йоан организираха издирвателни групи, готови тръгнат да търсят Иисус, но Йоан им забрани да правят това, казвайки: “Нашите дни са в ръцете на Бога небесен; той ще изпрати Своя избран Син.” | 135:9.6 (1505.6) These were strenuous days in John’s experience, and he prayed for the return of Jesus. Some of John’s disciples organized scouting parties to go in search of Jesus, but John forbade, saying: “Our times are in the hands of the God of heaven; he will direct his chosen Son.” |
| 135:9.7 (1505.7) Настъпи ранното утро на съботата, 23 февруари, когато по време на сутрешната закуска Йоан и неговите ученици обърнаха своя взор на север и видяха приближаващия се към тях Иисус. Когато той се приближи, Йоан застана на един голям камък и със своя звучен глас извика: “Ето Сина Божий, избавителя на света! Той е този, за когото казах: ‚След мен идва човек, който ме превъзхожда, защото е съществувал преди мен.‘ Затова дойдох аз от пустинята да проповядвам покаяние и да кръстя с вода, възвестявайки приближаването на Небесното царство. И, ето, иде този, кой ще ви кръсти със Светия Дух. И видях аз как Божественият Дух слезе над този човек и чух глас Божий: “Ето Моя възлюбен Син, от когото Аз съм много доволен, в когото е Моето благоволение.” | 135:9.7 (1505.7) It was early on the morning of Sabbath, February 23, that the company of John, engaged in eating their morning meal, looked up toward the north and beheld Jesus coming to them. As he approached them, John stood upon a large rock and, lifting up his sonorous voice, said: “Behold the Son of God, the deliverer of the world! This is he of whom I have said, ‘After me there will come one who is preferred before me because he was before me.’ For this cause came I out of the wilderness to preach repentance and to baptize with water, proclaiming that the kingdom of heaven is at hand. And now comes one who shall baptize you with the Holy Spirit. And I beheld the divine spirit descending upon this man, and I heard the voice of God declare, ‘This is my beloved Son in whom I am well pleased.’” |
| 135:9.8 (1506.1) Иисус ги помоли да продължат да се хранят и седна заедно с Йоан, за да сподели с тях трапезата. Към това време неговите братя Яков и Юда вече се бяха върнали в Капернаум. | 135:9.8 (1506.1) Jesus bade them return to their food while he sat down to eat with John, his brothers James and Jude having returned to Capernaum. |
| 135:9.9 (1506.2) На следващия ден рано сутринта той напусна Йоан и неговите ученици и се отправи назад към Галилея. Той не каза нищо за това, кога ще го видят отново. На въпросите на Йоан за неговите собствени проповеди и мисии Иисус отговори само: “Моят Отец ще те насочва днес и занапред така, както и в миналото.” И двамата велики човека се разделиха в това утро на брега на Йордан, за да не се срещнат никога вече в плът. | 135:9.9 (1506.2) Early in the morning of the next day he took leave of John and his disciples, going back to Galilee. He gave them no word as to when they would again see him. To John’s inquiries about his own preaching and mission Jesus only said, “My Father will guide you now and in the future as he has in the past.” And these two great men separated that morning on the banks of the Jordan, never again to greet each other in the flesh. |
| 10. Йоан отива на юг ^top | 10. John Journeys South ^top |
| 135:10.1 (1506.3) Тъй като Иисус се отправи в Галилея, Йоан почувства подтик да се върне назад, на юг. Затова в неделното утро на 3 март Йоан и останалите ученици отидоха на юг. В това време около четвърт от най-близките последователи на Йоан тръгнаха за Галилея в търсене на Иисус. Тъга и смущение обхванаха Йоан. Той вече никога не проповядваше така, както до кръщаването на Иисус. Някакво чувство му подсказваше, че отговорността за бъдещото Царство вече не лежи на неговите плещи. Той чувстваше, че неговият труд се приближава към края си. Беше безутешен и самотен. Но той проповядваше, кръщаваше и продължаваше да върви на юг. | 135:10.1 (1506.3) Since Jesus had gone north into Galilee, John felt led to retrace his steps southward. Accordingly, on Sunday morning, March 3, John and the remainder of his disciples began their journey south. About one quarter of John’s immediate followers had meantime departed for Galilee in quest of Jesus. There was a sadness of confusion about John. He never again preached as he had before baptizing Jesus. He somehow felt that the responsibility of the coming kingdom was no longer on his shoulders. He felt that his work was almost finished; he was disconsolate and lonely. But he preached, baptized, and journeyed on southward. |
| 135:10.2 (1506.4) Йоан спря за няколко седмици недалеч от древното селце Адам и именно тук той излезе с паметната критика на Ирод Антипа за незаконното присвояване на чужда жена. Към юни същата година (26 година след н. е.) Йоан се върна при брода край Витания. Повече от година измина оттогава, откакто тук, при този брод през Йордан, той за пръв път започна да проповядва за бъдещото Царство. В течение на няколко седмици след кръщаването на Иисус характерът на проповедите на Йоан постепенно се измени — неговите призиви се превърнаха в проповед на милосърдие към простите хора, докато той с нова сила изобличаваше продажните политически и религиозни управители. | 135:10.2 (1506.4) Near the village of Adam, John tarried for several weeks, and it was here that he made the memorable attack upon Herod Antipas for unlawfully taking the wife of another man. By June of this year (a.d. 26) John was back at the Bethany ford of the Jordan, where he had begun his preaching of the coming kingdom more than a year previously. In the weeks following the baptism of Jesus the character of John’s preaching gradually changed into a proclamation of mercy for the common people, while he denounced with renewed vehemence the corrupt political and religious rulers. |
| 135:10.3 (1506.5) Ирод Антипа, на чиято територия Йоан водеше своите проповеди, започна да се опасява, че Йоан и неговите ученици ще вдигнат въстание. При това Ирод се възмущаваше от това, че Йоан критикува на всеослушание неговите семейни дела. Отчитайки всичко това, Ирод реши да хвърли Йоан зад решетките. Така в ранното утро на 12 юни, преди тълпите хора да се съберат, за да чуят проповедите и да бъдат кръстени, Йоан беше арестуван от хората на Ирод. Минаваха седмици, но Йоан оставаше в затвора. Неговите ученици се разбягаха по цяла Палестина и много от тях отидоха в Галилея, за да се присъединят към последователите на Иисус. | 135:10.3 (1506.5) Herod Antipas, in whose territory John had been preaching, became alarmed lest he and his disciples should start a rebellion. Herod also resented John’s public criticisms of his domestic affairs. In view of all this, Herod decided to put John in prison. Accordingly, very early in the morning of June 12, before the multitude arrived to hear the preaching and witness the baptizing, the agents of Herod placed John under arrest. As weeks passed and he was not released, his disciples scattered over all Palestine, many of them going into Galilee to join the followers of Jesus. |
| 11. Йоан в затвора ^top | 11. John in Prison ^top |
| 135:11.1 (1506.6) В тъмницата на Йоан му беше самотно и даже тъжно. На малцина от неговите привърженици беше позволено да се видят с него. Той страстно желаеше да види Иисус, но му се налагаше да се задоволи с разказите на тези свои последователи, които вярваха в Сина Човешки. Често го обхващаха съмнения в Иисус и неговата божествена мисия. Ако Иисус е Месия, то защо не прави нищо за освобождаването му от непоносимото заточение? Повече от година и половина този суров човек — дете на Божия простор, крееше в презрения затвор. И това преживяване беше огромно изпитание на неговата вяра в Иисус и предаността му към него. В действителност целият този опит беше огромно изпитание на вярата на Йоан и в самия Бог. Много пъти го сполитаха неволни съмнения в истинността даже на неговата собствена мисия и дейност. | 135:11.1 (1506.6) John had a lonely and somewhat bitter experience in prison. Few of his followers were permitted to see him. He longed to see Jesus but had to be content with hearing of his work through those of his followers who had become believers in the Son of Man. He was often tempted to doubt Jesus and his divine mission. If Jesus were the Messiah, why did he do nothing to deliver him from this unbearable imprisonment? For more than a year and a half this rugged man of God’s outdoors languished in that despicable prison. And this experience was a great test of his faith in, and loyalty to, Jesus. Indeed, this whole experience was a great test of John’s faith even in God. Many times was he tempted to doubt even the genuineness of his own mission and experience. |
| 135:11.2 (1507.1) Когато изминаха няколко месеца от времето на неговото заточение, Йоан беше навестен от група от неговите ученици. Съобщавайки му за публичната дейност на Иисус, те казаха: “Ето, виждаш ли, Учителю, този, който беше с теб по горното течение на Йордан, процъфтява и приема всички, които идват при него. Той даже пирува с митари и грешници. Ти му даде геройски пример, но той нищо не прави за твоето освобождаване.” Но Йоан отговори на своите приятели: “Този човек може да направи само това, което му е дадено от Отеца небесен. Вие добре помните моите думи: ‚Аз не съм Месия, но съм изпратен преди него, за да подготвя неговия път.‘ Това и направих. Невестата може да принадлежи само на своя жених, а приятелят на жениха, който стои редом и го слуша, премного се радва, слушайки гласа на жениха. Ето че се изпълни тази моя радост. Той трябва да израства, а аз — да ставам все по-малък. Аз съм от този свят и произнесох своята проповед. Иисус Назарянин дойде на земята от небесата и той е по-висш от всички нас. Синът Човешки слезе от Бога и той ще възвести вам словата Божии. Защото Бащата небесен напълно надари Своя Син духом. Отецът обича Своя Син и скоро ще го надари с власт над всички. Вярващият в Сина има вечен живот. И тези думи мои са верни и неизменни.” | 135:11.2 (1507.1) After he had been in prison several months, a group of his disciples came to him and, after reporting concerning the public activities of Jesus, said: “So you see, Teacher, that he who was with you at the upper Jordan prospers and receives all who come to him. He even feasts with publicans and sinners. You bore courageous witness to him, and yet he does nothing to effect your deliverance.” But John answered his friends: “This man can do nothing unless it has been given him by his Father in heaven. You well remember that I said, ‘I am not the Messiah, but I am one sent on before to prepare the way for him.’ And that I did. He who has the bride is the bridegroom, but the friend of the bridegroom who stands near by and hears him rejoices greatly because of the bridegroom’s voice. This, my joy, therefore is fulfilled. He must increase but I must decrease. I am of this earth and have declared my message. Jesus of Nazareth comes down to the earth from heaven and is above us all. The Son of Man has descended from God, and the words of God he will declare to you. For the Father in heaven gives not the spirit by measure to his own Son. The Father loves his Son and will presently put all things in the hands of this Son. He who believes in the Son has eternal life. And these words which I speak are true and abiding.” |
| 135:11.3 (1507.2) Думите на Йоан дотолкова поразиха неговите ученици, че те се отдалечиха в мълчание. Йоан също беше дълбоко развълнуван, защото разбра, че е произнесъл пророчество. След това той вече никога не се съмняваше изцяло в мисията и божествеността на Иисус. Но него много го разочарова това, че Иисус не му изпрати вест, не дойде да го навести и не се възползва макар и с мъничко от своето велико могъщество, за да го освободи от заточение. Но Иисус знаеше всичко за това. Той обичаше Йоан с огромна любов, но знаейки сега за своята божествена същност и знаейки напълно всички велики неща, подготвени за Йоан след отпътуването му от този свят, а също знаейки, че делото на Йоан на Земята беше завършено, той накара себе си да не се намесва в естественото течение на живота на великия проповедник и пророк. | 135:11.3 (1507.2) These disciples were amazed at John’s pronouncement, so much so that they departed in silence. John was also much agitated, for he perceived that he had uttered a prophecy. Never again did he wholly doubt the mission and divinity of Jesus. But it was a sore disappointment to John that Jesus sent him no word, that he came not to see him, and that he exercised none of his great power to deliver him from prison. But Jesus knew all about this. He had great love for John, but being now cognizant of his divine nature and knowing fully the great things in preparation for John when he departed from this world and also knowing that John’s work on earth was finished, he constrained himself not to interfere in the natural outworking of the great preacher-prophet’s career. |
| 135:11.4 (1507.3) Дългото и мъчително очакване в затвора беше по човешки непоносимо. Няколко дни преди смъртта си Йоан отново изпрати доверени посланици при Иисус, питайки: “Завършен ли е моят труд? Защо гина в тъмница? Ти ли си Месията или да очакваме друг?” И когато тези двама ученика предадоха посланието на Иисус, Синът Човешки отговори: “Идете при Йоан и му кажете, че не защото съм го забравил се случи всичко това, а защото ние трябва да изпълним цялата праведност. Разкажете на Йоан какво видяхте и чухте, разкажете, че на бедните благовестяват, и накрая разкажете на възлюбения глашатай на моята земна мисия и му кажете, че той ще бъде премного благословен в бъдещия век, ако не се поколебае и не се усъмни в мен.” Това известие стана последното, което Йоан получи от Иисус. То изключително много го утеши и имаше голямо значение в укрепването на неговата вяра и в подготовката му за трагичния край на живота му в плът, така бързо постигнал го след това незабравимо събитие. | 135:11.4 (1507.3) This long suspense in prison was humanly unbearable. Just a few days before his death John again sent trusted messengers to Jesus, inquiring: “Is my work done? Why do I languish in prison? Are you truly the Messiah, or shall we look for another?” And when these two disciples gave this message to Jesus, the Son of Man replied: “Go back to John and tell him that I have not forgotten but to suffer me also this, for it becomes us to fulfill all righteousness. Tell John what you have seen and heard—that the poor have good tidings preached to them—and, finally, tell the beloved herald of my earth mission that he shall be abundantly blessed in the age to come if he finds no occasion to doubt and stumble over me.” And this was the last word John received from Jesus. This message greatly comforted him and did much to stabilize his faith and prepare him for the tragic end of his life in the flesh which followed so soon upon the heels of this memorable occasion. |
| 12. Смъртта на Йоан Кръстител ^top | 12. Death of John the Baptist ^top |
| 135:12.1 (1508.1) Тъй като в момента на своя арест Йоан се трудеше в Южна Перея, той беше незабавно доставен в крепостта Махерон, където беше хвърлен в затвора до своята екзекуция. Ирод управляваше Перея, както и Галилея, и в тези времена неговите персийски резиденции се намираха както в Юлия, така и в Махерон. В Галилея официалната резиденция се премести от Сефорис в новата столица — Тивериада. | 135:12.1 (1508.1) As John was working in southern Perea when arrested, he was taken immediately to the prison of the fortress of Machaerus, where he was incarcerated until his execution. Herod ruled over Perea as well as Galilee, and he maintained residence at this time at both Julias and Machaerus in Perea. In Galilee the official residence had been moved from Sepphoris to the new capital at Tiberias. |
| 135:12.2 (1508.2) Ирод не освобождаваше Йоан, защото се боеше, че той ще вдигне въстание. Не го предаваше на смърт, защото се опасяваше от масови вълнения в столицата — хиляди переяни смятаха Йоан за свят човек, за пророк. Затова Ирод държеше назорейския проповедник в тъмница, не знаейки какво да прави с него. Йоан на няколко пъти заставаше пред Ирод, но решително отказа да напусне владенията му или да се въздържа от всякаква публична дейност, в случай че бъде освободен. А новото, постоянно нарастващо безпокойство поради Иисус Назарянин подсказваше на Ирод, че не е време да пуска Йоан на свобода. Освен това Йоан предизвика дълбока ненавист в Иродиада — незаконната жена на Ирод. | 135:12.2 (1508.2) Herod feared to release John lest he instigate rebellion. He feared to put him to death lest the multitude riot in the capital, for thousands of Pereans believed that John was a holy man, a prophet. Therefore Herod kept the Nazarite preacher in prison, not knowing what else to do with him. Several times John had been before Herod, but never would he agree either to leave the domains of Herod or to refrain from all public activities if he were released. And this new agitation concerning Jesus of Nazareth, which was steadily increasing, admonished Herod that it was no time to turn John loose. Besides, John was also a victim of the intense and bitter hatred of Herodias, Herod’s unlawful wife. |
| 135:12.3 (1508.3) Ирод нееднократно говорú с Йоан за Царството небесно и макар че понякога съдържанието на тези разговори му правеше силно впечатление, той се боеше да освободи Йоан от затвора. | 135:12.3 (1508.3) On numerous occasions Herod talked with John about the kingdom of heaven, and while sometimes seriously impressed with his message, he was afraid to release him from prison. |
| 135:12.4 (1508.4) Предвид това, че в Тивериада все още се извършваше широко строителство, Ирод прекарваше много време в своята перейска резиденция, изпитвайки особена слабост към крепостта Махерон. Изминаха няколко години преди да бъдат напълно готови всички обществени сгради и официалната резиденция в Тивериада. | 135:12.4 (1508.4) Since much building was still going on at Tiberias, Herod spent considerable time at his Perean residences, and he was partial to the fortress of Machaerus. It was a matter of several years before all the public buildings and the official residence at Tiberias were fully completed. |
| 135:12.5 (1508.5) Отбелязвайки деня на своето раждане, Ирод устрои огромно пиршество в махеронския дворец за своите старши офицери и други чиновници, заемащи високи постове в съветите за управление на Галилея и Перея. Доколкото преките обръщения на Иродиада към Ирод с искане да екзекутира Йоан не доведоха до нищо, тя реши да се сдобие със смъртта на пророка с коварство. | 135:12.5 (1508.5) In celebration of his birthday Herod made a great feast in the Machaerian palace for his chief officers and other men high in the councils of the government of Galilee and Perea. Since Herodias had failed to bring about John’s death by direct appeal to Herod, she now set herself to the task of having John put to death by cunning planning. |
| 135:12.6 (1508.6) В разгара на вечерните празненства и развлечения Иродиада изведе своята дъщеря при гостите и я помоли да изпълни за тях танц. Ирод, на когото изключително много се хареса изпълнението на девицата, я повика при себе си и каза: “Ти си очарователна. Аз съм много доволен от теб. Днес, в деня на моето раждане, поискай ми каквото желаеш — то ще бъде твое, даже да е половината царство.” Ирод говореше всичко това, намирайки се под силното въздействие на порядъчно количество вино. Девойката се отдръпна встрани и попита майка си какво да поиска от Ирод. Иродиада каза: “Иди при Ирод и поискай главата на Йоан Кръстител.” И младата особа, връщайки се на празничната маса, каза на Ирод: “Аз те моля да ми донесеш на поднос главата на Йоан Кръстител.” | 135:12.6 (1508.6) In the course of the evening’s festivities and entertainment, Herodias presented her daughter to dance before the banqueters. Herod was very much pleased with the damsel’s performance and, calling her before him, said: “You are charming. I am much pleased with you. Ask me on this my birthday for whatever you desire, and I will give it to you, even to the half of my kingdom.” And Herod did all this while well under the influence of his many wines. The young lady drew aside and inquired of her mother what she should ask of Herod. Herodias said, “Go to Herod and ask for the head of John the Baptist.” And the young woman, returning to the banquet table, said to Herod, “I request that you forthwith give me the head of John the Baptist on a platter.” |
| 135:12.7 (1508.7) Страх и скръб обхванаха Ирод, но поради клетвата, дадена от него в присъствието на всички седящи с него на масата, той не можа да откаже на молбата. И Ирод Антипа изпрати един войник, заповядвайки му да донесе главата на Йоан. Така в онази нощ Йоан беше обезглавен в тъмницата и войникът донесе главата на пророка на поднос и го подаде на девойката в далечния ъгъл на парадната зала. И девицата предаде подноса на майка си. Когато учениците на Йоан узнаха за това, те дойдоха за неговото тяло и след като го положиха го в гробницата, отидоха при Иисус и му разказаха за случилото се. | 135:12.7 (1508.7) Herod was filled with fear and sorrow, but because of his oath and because of all those who sat at meat with him, he would not deny the request. And Herod Antipas sent a soldier, commanding him to bring the head of John. So was John that night beheaded in the prison, the soldier bringing the head of the prophet on a platter and presenting it to the young woman at the rear of the banquet hall. And the damsel gave the platter to her mother. When John’s disciples heard of this, they came to the prison for the body of John, and after laying it in a tomb, they went and told Jesus. |