| Документ 137 | Paper 137 |
| Очакване в Галилея | Tarrying Time in Galilee |
| 137:0.1 (1524.1) В РАННОТО утро в събота, 23 февруари 26 година, Иисус слезе от планината и отново се присъедини към привържениците на Йоан, установили се недалеч от Пела. Целия този ден Иисус прекара сред множеството. Той се грижеше за момчето, което се нарани при падане, и отиде в съседното село, където го предаде на неговите родители. | 137:0.1 (1524.1) EARLY on Saturday morning, February 23, a.d. 26, Jesus came down from the hills to rejoin John’s company encamped at Pella. All that day Jesus mingled with the multitude. He ministered to a lad who had injured himself in a fall and journeyed to the near-by village of Pella to deliver the boy safely into the hands of his parents. |
| 1. Избирането на първите четирима апостоли ^top | 1. Choosing the First Four Apostles ^top |
| 137:1.1 (1524.2) В течение на тази събота двамата най-добри ученика на Йоан прекараха много време с Иисус. От всички последователи на Йоан в човек на име Андрей остана най-голямо впечатление от Иисус; той придружи Иисус до Пела, където отведе раненото момче. Връщайки се в лагера на Йоан, той зададе на Иисус много въпроси и пред самия лагер те се спряха за малко, за да поговорят, като по време на този разговор Андрей каза: “Аз те наблюдавам от деня, откакто се появи в Капернаум, и вярвам, че ти си нов Учител; и макар че не разбирам всички твои учения, аз твърдо реших да те следвам; бих искал да седна в твоите крака и да узная цялата истина за новото Царство.” И Иисус радушно и убедено покани Андрей като първи от своите апостоли — тази група от дванадесет човека, на която предстоеше да се труди заедно с него над съзнанието за новото Царство на Бога в сърцата на хората. | 137:1.1 (1524.2) During this Sabbath two of John’s leading disciples spent much time with Jesus. Of all John’s followers one named Andrew was the most profoundly impressed with Jesus; he accompanied him on the trip to Pella with the injured boy. On the way back to John’s rendezvous he asked Jesus many questions, and just before reaching their destination, the two paused for a short talk, during which Andrew said: “I have observed you ever since you came to Capernaum, and I believe you are the new Teacher, and though I do not understand all your teaching, I have fully made up my mind to follow you; I would sit at your feet and learn the whole truth about the new kingdom.” And Jesus, with hearty assurance, welcomed Andrew as the first of his apostles, that group of twelve who were to labor with him in the work of establishing the new kingdom of God in the hearts of men. |
| 137:1.2 (1524.3) Андрей наблюдаваше мълчаливо труда на Йоан и беше негов искрен привърженик, а неговият крайно способен и пълен с ентусиазъм брат Симон беше един от най-добрите ученици на Кръстителя. Трябва да се каже, че Симон беше един от главните привърженици на Йоан. | 137:1.2 (1524.3) Andrew was a silent observer of, and sincere believer in, John’s work, and he had a very able and enthusiastic brother, named Simon, who was one of John’s foremost disciples. It would not be amiss to say that Simon was one of John’s chief supporters. |
| 137:1.3 (1524.4) Скоро след завръщането на Иисус и Андрей в лагера Андрей откри своя брат Симон и като го отведе встрани, му съобщи, че е стигнал до извода, че Иисус е велик Учител, и тържествено се е заклел да стане негов ученик. Той каза и това, че Иисус е приел предложената от него служба, и посъветва той (Симон) също да отиде при Иисус и да предложи себе си за член на братството — служители на новото Царство. Симон отговори: “Откакто този човек се появи в работилницата на Зеведей, аз се уверявах, че е изпратен от Бога — а какво ще стане с Йоан? Ще ни се наложи ли да го напуснем? Така ли е правилно да се постъпи?” След това те решиха веднага да отидат при Йоан и да се посъветват с него. Йоан беше опечален от съзнанието за това, че губи двама от своите най-способни помощници и най-обещаващи ученици, но той мъжествено отговори на техните въпроси: “Това е само началото; скоро моят труд ще стигне до края си и всички ние ще станем негови ученици.” След това Андрей със знак помоли Иисус да се отмести встрани и му обяви, че неговият брат също иска да се присъедини към него в служенето на новото Царство. И приемайки Симон като свой втори апостол, Иисус каза: “Симон, твоят ентусиазъм е достоен за похвала, но той е опасен за провъзгласяване на Царството. Аз те призовавам да бъдеш по-внимателен в своите речи. Бих искал да те наричам Петър.” | 137:1.3 (1524.4) Soon after Jesus and Andrew returned to the camp, Andrew sought out his brother, Simon, and taking him aside, informed him that he had settled in his own mind that Jesus was the great Teacher, and that he had pledged himself as a disciple. He went on to say that Jesus had accepted his proffer of service and suggested that he (Simon) likewise go to Jesus and offer himself for fellowship in the service of the new kingdom. Said Simon: “Ever since this man came to work in Zebedee’s shop, I have believed he was sent by God, but what about John? Are we to forsake him? Is this the right thing to do?” Whereupon they agreed to go at once to consult John. John was saddened by the thought of losing two of his able advisers and most promising disciples, but he bravely answered their inquiries, saying: “This is but the beginning; presently will my work end, and we shall all become his disciples.” Then Andrew beckoned to Jesus to draw aside while he announced that his brother desired to join himself to the service of the new kingdom. And in welcoming Simon as his second apostle, Jesus said: “Simon, your enthusiasm is commendable, but it is dangerous to the work of the kingdom. I admonish you to become more thoughtful in your speech. I would change your name to Peter.” |
| 137:1.4 (1525.1) Родителите на раненото момче, живеещо в Пела, поканиха Иисус да прекара при тях нощта и да смята техния дом за свой; и той им обеща това. Преди да си тръгнат Андрей и неговият брат, Иисус им каза: “Рано сутринта ние ще потеглим за Галилея.” | 137:1.4 (1525.1) The parents of the injured lad who lived at Pella had besought Jesus to spend the night with them, to make their house his home, and he had promised. Before leaving Andrew and his brother, Jesus said, “Early on the morrow we go into Galilee.” |
| 137:1.5 (1525.2) След като Иисус се върна за през нощта в Пела и докато Андрей и Симон обсъждаха характера на своето служене в установяването на бъдещото Царство, Яков и Йоан, синовете на Зеведей, се върнаха в лагера след дълго и старателно търсене на Иисус в планината. Чувайки как Симон Петър разказва, че той и неговият брат Андрей са станали първите съветници на новото Царство и че сутринта им предстои да отидат заедно със своя нов учител в Галилея, Яков и Йоан се натъжиха. Те отдавна познаваха Иисус и го обичаха. Бяха го търсили много дни в планината, а сега, връщайки се, бяха узнали, че предпочитание е оказано другиму. Те попитаха къде е отишъл Иисус и побързаха да отидат при него. | 137:1.5 (1525.2) After Jesus had returned to Pella for the night, and while Andrew and Simon were yet discussing the nature of their service in the establishment of the forthcoming kingdom, James and John the sons of Zebedee arrived upon the scene, having just returned from their long and futile searching in the hills for Jesus. When they heard Simon Peter tell how he and his brother, Andrew, had become the first accepted counselors of the new kingdom, and that they were to leave with their new Master on the morrow for Galilee, both James and John were sad. They had known Jesus for some time, and they loved him. They had searched for him many days in the hills, and now they returned to learn that others had been preferred before them. They inquired where Jesus had gone and made haste to find him. |
| 137:1.6 (1525.3) Когато стигнаха до жилището на Иисус, той спеше, но те го събудиха с думите: “Как така ние, които толкова дълго живяхме с теб, те търсим в планината, а ти предпочиташ другите и избираш Андрей и Симон за свои първи другари в новото царство?” Иисус отговори: “Успокойте своите сърца и запитайте себе си кой ви изпрати да търсите Сина Човешки, докато той се занимаваше с делата на своя Отец?” След като те подробно разказаха за своите дълги търсения в планината, Иисус им даде още едно наставление: “Вие сте длъжни да се учите да търсите тайната на новото Царство в своето сърце, а не в планината. Това, което сте търсили, вече го е имало във вашите души. Вие действително сте моите братя: нямате нужда от разрешение от мен — вие вече принадлежите на Царството и следва да се зарадвате и да бъдете готови да тръгнете утре заедно с нас за Галилея.” След това Йоан се реши да попита: “Но, Учителю, ще бъдем ли ние с Яков твои съратници в новото Царство така, както Андрей и Симон?” И поставяйки ръка на рамото на всеки от тях, Иисус каза: “Братя мои, в своя дух вие пребивавахте с мен в Царството още преди останалите да помолят да ги приема. На вас, моите братя, не ви е нужно да молите за влизане в Царството. На хората може да им се стори, че други са ви изпреварили, но в моето сърце вие бяхте в светлината на Царството още преди те да дойдат при мен с тази молба. По същия начин бихте могли да бъдете първи и в очите на хората, ако не отсъствахте, тръгвайки по собствена воля да търсите този, който не се е губил. В бъдещото Царство не мислете за нещата, които усилват вашата тревога — безпокойте се само за изпълнението на волята на небесния Отец.” | 137:1.6 (1525.3) Jesus was asleep when they reached his abode, but they awakened him, saying: “How is it that, while we who have so long lived with you are searching in the hills for you, you prefer others before us and choose Andrew and Simon as your first associates in the new kingdom?” Jesus answered them, “Be calm in your hearts and ask yourselves, ‘who directed that you should search for the Son of Man when he was about his Father’s business?’” After they had recited the details of their long search in the hills, Jesus further instructed them: “You should learn to search for the secret of the new kingdom in your hearts and not in the hills. That which you sought was already present in your souls. You are indeed my brethren—you needed not to be received by me—already were you of the kingdom, and you should be of good cheer, making ready also to go with us tomorrow into Galilee.” John then made bold to ask, “But, Master, will James and I be associates with you in the new kingdom, even as Andrew and Simon?” And Jesus, laying a hand on the shoulder of each of them, said: “My brethren, you were already with me in the spirit of the kingdom, even before these others made request to be received. You, my brethren, have no need to make request for entrance into the kingdom; you have been with me in the kingdom from the beginning. Before men, others may take precedence over you, but in my heart did I also number you in the councils of the kingdom, even before you thought to make this request of me. And even so might you have been first before men had you not been absent engaged in a well-intentioned but self-appointed task of seeking for one who was not lost. In the coming kingdom, be not mindful of those things which foster your anxiety but rather at all times concern yourselves only with doing the will of the Father who is in heaven.” |
| 137:1.7 (1525.4) Яков и Йоан възприеха упрека по подобаващ начин; занапред те никога не завиждаха на Андрей и Симон. И заедно с двамата свои другари-апостоли те се приготвиха да тръгнат на следващата сутрин за Галилея. От този ден “апостоли” започнаха да се наричат избраното семейство помощници, за разлика от огромните тълпи повярвали ученици, които впоследствие го съпровождаха. | 137:1.7 (1525.4) James and John received the rebuke in good grace; never more were they envious of Andrew and Simon. And they made ready, with their two associate apostles, to depart for Galilee the next morning. From this day on the term apostle was employed to distinguish the chosen family of Jesus’ advisers from the vast multitude of believing disciples who subsequently followed him. |
| 137:1.8 (1525.5) Късно вечерта на този ден Яков, Йоан, Андрей и Симон се срещнаха с Йоан Кръстител и със сълзи на очи, но с твърд глас този мъжествен пророк от Юдея пусна двамата свои ученици, за да станат апостоли на галилейския Принц на бъдещото царство. | 137:1.8 (1525.5) Late that evening, James, John, Andrew, and Simon held converse with John the Baptist, and with tearful eye but steady voice the stalwart Judean prophet surrendered two of his leading disciples to become the apostles of the Galilean Prince of the coming kingdom. |
| 2. Избирането на Филип и Натанаил ^top | 2. Choosing Philip and Nathaniel ^top |
| 137:2.1 (1526.1) В неделното утро на 24 февруари 26 година след н. е. Иисус напусна Йоан Кръстител при реката близо до Пела и вече никога не се срещна с него в плът. | 137:2.1 (1526.1) Sunday morning, February 24, a.d. 26, Jesus took leave of John the Baptist by the river near Pella, never again to see him in the flesh. |
| 137:2.2 (1526.2) В този ден, когато Иисус, със своите четирима ученици апостоли тръгна за Галилея, в лагера на последователите на Йоан се надигна силно вълнение. Назряваше първият голям разкол. Ден по-рано Йоан изрази пред Андрей и Езра своята увереност, че Иисус е Спасител. Андрей реши да следва Иисус, но Езра отхвърли този кротък назаретски дърводелец, заявявайки на своите приятели: “Пророк Даниил провъзгласи, че Синът Човешки ще се яви с облаци небесни, в могъщество и слава. Този галилейски дърводелец, този капернаумски строител на лодки не може да бъде Спасител. Може ли такъв дар Божий да излезе от Назарет? Този Иисус е роднина на Йоан и поради огромната си доброта нашият учител позволи да го заблудят. Да се държим по-далеч от този лъжлив Месия.” Когато Йоан упрекна Езра за тези думи, той се оттегли с много ученици и побърза на юг. Продължавайки да кръсти в името Йоан тази група с времето основа секта, членовете на която вярваха в Йоан, но отказваха да приемат Иисус. Остатъкът от тази група се запази в Месопотамия до ден днешен. | 137:2.2 (1526.2) That day, as Jesus and his four disciple-apostles departed for Galilee, there was a great tumult in the camp of John’s followers. The first great division was about to take place. The day before, John had made his positive pronouncement to Andrew and Ezra that Jesus was the Deliverer. Andrew decided to follow Jesus, but Ezra rejected the mild-mannered carpenter of Nazareth, proclaiming to his associates: “The Prophet Daniel declares that the Son of Man will come with the clouds of heaven, in power and great glory. This Galilean carpenter, this Capernaum boatbuilder, cannot be the Deliverer. Can such a gift of God come out of Nazareth? This Jesus is a relative of John, and through much kindness of heart has our teacher been deceived. Let us remain aloof from this false Messiah.” When John rebuked Ezra for these utterances, he drew away with many disciples and hastened south. And this group continued to baptize in John’s name and eventually founded a sect of those who believed in John but refused to accept Jesus. A remnant of this group persists in Mesopotamia even to this day. |
| 137:2.3 (1526.3) Докато в лагера на последователите на Йоан назряваха неприятности, Иисус със своите четирима апостоли се приближаваше към Галилея. Те се канеха да пресекат река Йордан и да отидат през Наин в Назарет, когато Иисус видя, че насреща му идва Филип от Витсаида заедно със свой приятел. Иисус познаваше Филип, който беше също толкова добре запознат с всеки от четиримата нови апостоли. Филип се отправи към Пела със своя приятел Натанаил за среща с Йоан: той чу за приближаването на Царството Божие и искаше да узнае подробности. Филип изключително се зарадва при срещата с Иисус, бидейки негов привърженик, откакто той се появи в Капернаум. Но Натанаил, живеещ в Кана Галилейска, не познаваше Иисус. Филип се приближи, за да поздрави своите приятели, а Натанаил остана в сянката на дървото край пътя. | 137:2.3 (1526.3) While this trouble was brewing among John’s followers, Jesus and his four disciple-apostles were well on their way toward Galilee. Before they crossed the Jordan, to go by way of Nain to Nazareth, Jesus, looking ahead and up the road, saw one Philip of Bethsaida with a friend coming toward them. Jesus had known Philip aforetime, and he was also well known to all four of the new apostles. He was on his way with his friend Nathaniel to visit John at Pella to learn more about the reported coming of the kingdom of God, and he was delighted to greet Jesus. Philip had been an admirer of Jesus ever since he first came to Capernaum. But Nathaniel, who lived at Cana of Galilee, did not know Jesus. Philip went forward to greet his friends while Nathaniel rested under the shade of a tree by the roadside. |
| 137:2.4 (1526.4) Петър отведе Филип настрани и му обясни, че всички те — имайки предвид себе си, Андрей, Яков и Йоан — са станали съратници на Иисус в новото Царство и настоятелно съветваше Филип да се присъедини към служенето. Филип се оказа в трудно положение. Как да постъпи? Тук, на пътя при река Йордан, без всякакво предупреждение беше нужно веднага да реши най-важния въпрос в своя живот.Докато той, Петър, Андрей и Йоан водеха сериозен разговор, Иисус обясни на Яков маршрута през Галилея към Капернаум. Накрая Андрей предложи на Филип: “Защо не попитаме Учителя?” | 137:2.4 (1526.4) Peter took Philip to one side and proceeded to explain that they, referring to himself, Andrew, James, and John, had all become associates of Jesus in the new kingdom and strongly urged Philip to volunteer for service. Philip was in a quandary. What should he do? Here, without a moment’s warning—on the roadside near the Jordan—there had come up for immediate decision the most momentous question of a lifetime. By this time he was in earnest converse with Peter, Andrew, and John while Jesus was outlining to James the trip through Galilee and on to Capernaum. Finally, Andrew suggested to Philip, “Why not ask the Teacher?” |
| 137:2.5 (1526.5) Внезапно Филип го осени, че Иисус е наистина велик човек, вероятно Месията, и той реши да се подчини по този въпрос на решението на Иисус; отиде направо до него и попита: “Учителю, да отида ли при Йоан, или да се присъединя към моите приятели, които вървят след теб?” И Иисус отговори: “Следвай ме.” Филип затрептя от увереност в това, че е намерил Избавителя. | 137:2.5 (1526.5) It suddenly dawned on Philip that Jesus was a really great man, possibly the Messiah, and he decided to abide by Jesus’ decision in this matter; and he went straight to him, asking, “Teacher, shall I go down to John or shall I join my friends who follow you?” And Jesus answered, “Follow me.” Philip was thrilled with the assurance that he had found the Deliverer. |
| 137:2.6 (1526.6) Филип показа с жест на останалите да почакат, а сам побърза да разкаже за случилото се на своя приятел Натанаил, който все още седеше под черницата, обмисляйки това, което беше чул от Йоан Кръстител, бъдещото Царство и очаквания Месия. Филип наруши неговите размишления с възгласа: “Аз намерих Спасителя — този, за когото писаха Мойсей и пророците и когото провъзгласи Йоан!” Вдигайки глава, Натанаил се поинтересува: “Откъде се появи този учител?” И Филип отговори: “Това е Иисус от Назарет, син на Йосиф — дърводелец, от неотдавна живеещ в Капернаум.” И тогава, донякъде поразен от неговия отговор, Натанаил попита: “Нима може нещо добро да дойде от Назарет?” Но Филип, хващайки го за ръка, каза: “Ела и ще видиш.” | 137:2.6 (1526.6) Philip now motioned to the group to remain where they were while he hurried back to break the news of his decision to his friend Nathaniel, who still tarried behind under the mulberry tree, turning over in his mind the many things which he had heard concerning John the Baptist, the coming kingdom, and the expected Messiah. Philip broke in upon these meditations, exclaiming, “I have found the Deliverer, him of whom Moses and the prophets wrote and whom John has proclaimed.” Nathaniel, looking up, inquired, “Whence comes this teacher?” And Philip replied, “He is Jesus of Nazareth, the son of Joseph, the carpenter, more recently residing at Capernaum.” And then, somewhat shocked, Nathaniel asked, “Can any such good thing come out of Nazareth?” But Philip, taking him by the arm, said, “Come and see.” |
| 137:2.7 (1527.1) Филип поведе Натанаил към Иисус, който ласкаво погледна в очите честния скептик и каза: “Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавство. Следвай ме.” И Натанаил, обръщайки се към Филип, каза: “Ти си прав. Той действително е познавач на хората. Аз ще тръгна след него, ако съм достоен.” И Иисус отново кимна на Натанаил, казвайки: “Следвай ме.” | 137:2.7 (1527.1) Philip led Nathaniel to Jesus, who, looking benignly into the face of the sincere doubter, said: “Behold a genuine Israelite, in whom there is no deceit. Follow me.” And Nathaniel, turning to Philip, said: “You are right. He is indeed a master of men. I will also follow, if I am worthy.” And Jesus nodded to Nathaniel, again saying, “Follow me.” |
| 137:2.8 (1527.2) Сега Иисус вече беше събрал половината от своята бъдеща група от най-близки приятели, петима от които го познаваха в течение на известно време, а един — Натанаил, беше непознат. Те веднага пресякоха река Йордан и, минавайки селото Наин, късно през нощта стигнаха до Назарет. | 137:2.8 (1527.2) Jesus had now assembled one half of his future corps of intimate associates, five who had for some time known him and one stranger, Nathaniel. Without further delay they crossed the Jordan and, going by the village of Nain, reached Nazareth late that evening. |
| 137:2.9 (1527.3) Всички те нощуваха при Йосиф — в дома, където Иисус прекара своето детство. Приятелите на Иисус слабо разбираха защо техният нов учител унищожава така старателно всички свои оцелели записи, останали в дома под формата на Десетте Заповеди, а също така и на другите послания и изречения. Но тези действия — точно както и фактът, че впоследствие те никога не видяха той да пише на нещо друго освен на пясък, им направиха дълбоко впечатление. | 137:2.9 (1527.3) They all remained overnight with Joseph in Jesus’ boyhood home. The associates of Jesus little understood why their new-found teacher was so concerned with completely destroying every vestige of his writing which remained about the home in the form of the ten commandments and other mottoes and sayings. But this proceeding, together with the fact that they never saw him subsequently write—except upon the dust or in the sand—made a deep impression upon their minds. |
| 3. Посещението в Капернаум ^top | 3. The Visit to Capernaum ^top |
| 137:3.1 (1527.4) На следващия ден Иисус изпрати своите апостоли в Кана, където всички те бяха поканени на сватба от една видна млада гражданка, докато самият той побърза да навести майка си в Капернаум, спирайки по пътя в Магдала, за да се види с брат си Юда. | 137:3.1 (1527.4) The next day Jesus sent his apostles on to Cana, since all of them were invited to the wedding of a prominent young woman of that town, while he prepared to pay a hurried visit to his mother at Capernaum, stopping at Magdala to see his brother Jude. |
| 137:3.2 (1527.5) Преди да напуснат Назарет, новите съратници на Иисус разказаха на Йосиф и на другите членове от семейството на Учителя за чудесните събития от неотдавнашното минало и дадоха воля на своите чувства, изразявайки увереността си в това, че Иисус е дългоочакваният Спасител. След като членовете на семейството обсъдиха този въпрос, Йосиф каза: “Възможно е майка ни все пак да беше права — може би нашият странен брат е бъдещият цар.” | 137:3.2 (1527.5) Before leaving Nazareth, the new associates of Jesus told Joseph and other members of Jesus’ family about the wonderful events of the then recent past and gave free expression to their belief that Jesus was the long-expected deliverer. And these members of Jesus’ family talked all this over, and Joseph said: “Maybe, after all, Mother was right—maybe our strange brother is the coming king.” |
| 137:3.3 (1527.6) Юда присъстваше при кръщаването на Иисус и заедно със своя брат Яков твърдо вярваше в мисията на Иисус на Земята. Макар че както Яков, така и Юда пребиваваха в дълбоко недоумение относно същността на мисията на техния брат, тяхната майка възроди всички свои предишни надежди, че Иисус е Месия, син на Давид, и призоваваше синовете си да вярват в своя брат като спасител на Израил. | 137:3.3 (1527.6) Jude was present at Jesus’ baptism and, with his brother James, had become a firm believer in Jesus’ mission on earth. Although both James and Jude were much perplexed as to the nature of their brother’s mission, their mother had resurrected all her early hopes of Jesus as the Messiah, the son of David, and she encouraged her sons to have faith in their brother as the deliverer of Israel. |
| 137:3.4 (1527.7) Иисус пристигна в Капернаум в понеделник вечерта, но не отиде в собствения си дом, където живееше Яков с майка им, а тръгна направо към Зеведей. Всички негови капернаумски приятели забелязаха в него огромна и приятна промяна. Той отново изглеждаше сравнително весел и повече напомняше предишния назаретски Иисус. В течение на няколкото години, предшестващи неговото кръщение и периодите на уединение непосредствено преди и след кръщението, той ставаше все по-сериозен и затворен. Сега той изглеждаше на всички предишния Иисус. В неговия облик се чувстваше някаква величавост и възвишеност, но отново беше непринуден и весел. | 137:3.4 (1527.7) Jesus arrived in Capernaum Monday night, but he did not go to his own home, where lived James and his mother; he went directly to the home of Zebedee. All his friends at Capernaum saw a great and pleasant change in him. Once more he seemed to be comparatively cheerful and more like himself as he was during the earlier years at Nazareth. For years previous to his baptism and the isolation periods just before and just after, he had grown increasingly serious and self-contained. Now he seemed quite like his old self to all of them. There was about him something of majestic import and exalted aspect, but he was once again lighthearted and joyful. |
| 137:3.5 (1528.1) Мария тръпнеше в очакване. На нея ú се струваше, че се е приближило изпълнението на обещанието, дадено ú от Гавраил. Тя очакваше, че скоро цяла Палестина ще бъде потресена и поразена от чудотворното разкриване на нейния син като свръхестествения цар на всички евреи. Но на всички въпроси на майка си, Яков, Юда и Зеведей Иисус отговаряше само с усмивка: “Аз трябва да остана тук за известно време; длъжен съм да изпълня волята на моя небесен Отец.” | 137:3.5 (1528.1) Mary was thrilled with expectation. She anticipated that the promise of Gabriel was nearing fulfillment. She expected all Palestine soon to be startled and stunned by the miraculous revelation of her son as the supernatural king of the Jews. But to all of the many questions which his mother, James, Jude, and Zebedee asked, Jesus only smilingly replied: “It is better that I tarry here for a while; I must do the will of my Father who is in heaven.” |
| 137:3.6 (1528.2) На следващия ден, във вторник, всички те отидоха в Кана на сватбата на Наоми, която трябваше да се състои ден по-късно. И независимо от многобройните предупреждения на Иисус да не говорят за него на никого, “докато не удари часът и не се изпълни делото на моя Отец”, те постъпиха по своему и тайничко разпространяваха вестта за това, че са намерили Избавителя. Всеки от тях се надяваше за себе си, че по времето на предстоящата сватба в Кана Иисус ще приеме пълномощията на Месия и ще направи това с велико могъщество и грандиозно великолепие. Те помнеха разговора за явленията, станали след неговото кръщение, и вярваха, че неговият бъдещ земен път ще бъде отбелязан с все по-чести демонстрации на свръхестествени способности и чудеса. Затова цялата област се готвеше да пристигне в Кана на сватбен пир на Наоми и Йоав, син на Натан. | 137:3.6 (1528.2) On the next day, Tuesday, they all journeyed over to Cana for the wedding of Naomi, which was to take place on the following day. And in spite of Jesus’ repeated warnings that they tell no man about him “until the Father’s hour shall come,” they insisted on quietly spreading the news abroad that they had found the Deliverer. They each confidently expected that Jesus would inaugurate his assumption of Messianic authority at the forthcoming wedding at Cana, and that he would do so with great power and sublime grandeur. They remembered what had been told them about the phenomena attendant upon his baptism, and they believed that his future course on earth would be marked by increasing manifestations of supernatural wonders and miraculous demonstrations. Accordingly, the entire countryside was preparing to gather together at Cana for the wedding feast of Naomi and Johab the son of Nathan. |
| 137:3.7 (1528.3) Мария не беше била толкова весела от години. Тя отиде в Кана, чувствайки се като царица-майка, канеща се да ходи на коронацията на своя син. За пръв път след като Иисус навърши тринадесет години, семейството и приятелите му го виждаха толкова безгрижен, толкова щастлив, толкова внимателен и отзивчив към молбите и желанията на своите приятели, толкова трогателно състрадателен. И затова те се разделяха на групички и си шепнеха, гадаейки какво ще стане. Какво ще предприеме сега този странен човек? Как ще възвести славата на бъдещото Царство? И всички те бяха във възторг при мисълта, че им предстои да присъстват при откровението за могъществото и силите на Бога на Израил. | 137:3.7 (1528.3) Mary had not been so joyous in years. She journeyed to Cana in the spirit of the queen mother on the way to witness the coronation of her son. Not since he was thirteen years old had Jesus’ family and friends seen him so carefree and happy, so thoughtful and understanding of the wishes and desires of his associates, so touchingly sympathetic. And so they all whispered among themselves, in small groups, wondering what was going to happen. What would this strange person do next? How would he usher in the glory of the coming kingdom? And they were all thrilled with the thought that they were to be present to see the revelation of the might and power of Israel’s God. |
| 4. Сватбата в Кана ^top | 4. The Wedding at Cana ^top |
| 137:4.1 (1528.4) Към обед в сряда в Кана пристигнаха около хиляда човека, което надвишаваше повече от четири пъти броя на поканените на сватбения пир. По еврейски обичай сватбата отбелязваха в сряда, а поканите бяха разпратени месец преди събитието. До обед и в началото на тази втора половина от деня всичко станало напомняше повече на устроен в чест на Иисус обществен прием, отколкото на сватба. Всеки искаше да приветства този вече почти знаменит галилеец и той беше изключително сърдечен с всички — млади и стари, юдеи и друговерци. И всички те се зарадваха, когато Иисус се съгласи да тръгне начело на сватбеното шествие. | 137:4.1 (1528.4) By noon on Wednesday almost a thousand guests had arrived in Cana, more than four times the number bidden to the wedding feast. It was a Jewish custom to celebrate weddings on Wednesday, and the invitations had been sent abroad for the wedding one month previously. In the forenoon and early afternoon it appeared more like a public reception for Jesus than a wedding. Everybody wanted to greet this near-famous Galilean, and he was most cordial to all, young and old, Jew and gentile. And everybody rejoiced when Jesus consented to lead the preliminary wedding procession. |
| 137:4.2 (1528.5) Сега Иисус вече напълно осъзнаваше своето човешко съществуване, своето божествено предсъществуване и статута на своите обединени или слели се божествена и човешка същности. За него беше напълно естествено да играе човешка роля, а в следващия момент да приеме личните прерогативи на Божество. | 137:4.2 (1528.5) Jesus was now thoroughly self-conscious regarding his human existence, his divine pre-existence, and the status of his combined, or fused, human and divine natures. With perfect poise he could at one moment enact the human role or immediately assume the personality prerogatives of the divine nature. |
| 137:4.3 (1528.6) В течение на деня Иисус все по-отчетливо започна да осъзнава, че от него очакват чудеса; особено ясно виждаше, че неговото семейство и шестима ученици-апостоли се надяват, че той ще провъзгласи своето бъдещо Царство с някакво поразително и свръхестествено действие. | 137:4.3 (1528.6) As the day wore on, Jesus became increasingly conscious that the people were expecting him to perform some wonder; more especially he recognized that his family and his six disciple-apostles were looking for him appropriately to announce his forthcoming kingdom by some startling and supernatural manifestation. |
| 137:4.4 (1529.1) В началото на втората половина от деня Мария повика Яков; заедно те събраха кураж, приближиха се до Иисус и го попитаха няма ли да може той да им довери своята тайна дотолкова, че да им съобщи кога и в какъв момент от сватбената церемония планира да прояви себе си като “свръхестествен”. Още не бяха успели да завършат и видяха, че са пробудили в Иисус неговото характерно негодувание. Той каза само: “Ако ме обичате, трябва да останете с мен, докато изпълнявам волята на моя небесен Отец.” Но изражението на лицето му беше красноречиво свидетелство за упрек. | 137:4.4 (1529.1) Early in the afternoon Mary summoned James, and together they made bold to approach Jesus to inquire if he would admit them to his confidence to the extent of informing them at what hour and at what point in connection with the wedding ceremonies he had planned to manifest himself as the “supernatural one.” No sooner had they spoken of these matters to Jesus than they saw they had aroused his characteristic indignation. He said only: “If you love me, then be willing to tarry with me while I wait upon the will of my Father who is in heaven.” But the eloquence of his rebuke lay in the expression of his face. |
| 137:4.5 (1529.2) Тази постъпка на майка му изключително много разочарова Иисус-човека и той беше съществено отрезвен от своята реакция на нейния намек — да си позволи външна демонстрация на своята божественост. Това беше едно от нещата, които той така неотдавна — по време на неговото уединение в планината — беше решил да не прави. В течение на няколко часа Мария беше в подтиснато състояние. Тя каза на Яков: “Аз не го разбирам; какво означава всичко това? Ще има ли край това странно поведение?” Яков и Юда се опитваха да утешават майка си, докато Иисус се уедини за един час. Но връщайки се при гостите, той отново беше безгрижен и весел. | 137:4.5 (1529.2) This move of his mother was a great disappointment to the human Jesus, and he was much sobered by his reaction to her suggestive proposal that he permit himself to indulge in some outward demonstration of his divinity. That was one of the very things he had decided not to do when so recently isolated in the hills. For several hours Mary was much depressed. She said to James: “I cannot understand him; what can it all mean? Is there no end to his strange conduct?” James and Jude tried to comfort their mother, while Jesus withdrew for an hour’s solitude. But he returned to the gathering and was once more lighthearted and joyous. |
| 137:4.6 (1529.3) Сватбената церемония преминаваше в мълчаливо очакване, но завърши без нито една дума или действие от страна на почетния гост. След това тръгна слух, че дърводелецът и строител на лодки, когото Йоан провъзгласи за “Избавител”, ще демонстрира своето могъщество по време на вечерното празненство — вероятно след сватбената вечеря. Но за неговите шестима ученици-апостоли всякакво очакване на такава демонстрация се прекрати, след като той ги събра преди празничната вечеря и с най-голяма сериозност им каза: “Не си мислете, че съм дошъл тук, за да правя чудеса за удовлетворяване на любопитните или за да убедя съмняващите се. Не. Ние се намираме тук, за да изпълним волята на нашия небесен Отец.” Но когато Мария и останалите видяха, че той се съвещава със своите приятели, те за себе си се увериха напълно в това, че се готви нещо необикновено. И всички седнаха, за да се насладят на сватбената трапеза и празничната вечеря в приятното общество на своите приятели. | 137:4.6 (1529.3) The wedding proceeded with a hush of expectancy, but the entire ceremony was finished and not a move, not a word, from the honored guest. Then it was whispered about that the carpenter and boatbuilder, announced by John as “the Deliverer,” would show his hand during the evening festivities, perhaps at the wedding supper. But all expectance of such a demonstration was effectually removed from the minds of his six disciple-apostles when he called them together just before the wedding supper and, in great earnestness, said: “Think not that I have come to this place to work some wonder for the gratification of the curious or for the conviction of those who doubt. Rather are we here to wait upon the will of our Father who is in heaven.” But when Mary and the others saw him in consultation with his associates, they were fully persuaded in their own minds that something extraordinary was about to happen. And they all sat down to enjoy the wedding supper and the evening of festive good fellowship. |
| 137:4.7 (1529.4) Бащата на жениха приготви запас от вино, който спокойно би стигнал за всички поканени на сватбата гости, но можеше ли той да знае, че женитбата на неговия син ще стане събитие, толкова тясно свързано с очакваното явяване на Иисус като Месия-Избавител? Той се радваше на падналата му се чест да види знаменития галилеец сред своите гости, но още преди завършването на вечерята слугите го обезкуражиха, като му съобщиха, че виното свършва. Към края на сватбената вечеря, когато гостите започнаха да се разхождат из градината, майката на жениха съобщи под секрет на Мария, че запасите от вино са свършили, на което Мария доверително ú каза: “Не се тревожи, аз ще поговоря със сина ми. Той ще ни помогне.” Така тя намери смелост да поговори с него независимо от порицанието, отправено само няколко часа по-рано. | 137:4.7 (1529.4) The father of the bridegroom had provided plenty of wine for all the guests bidden to the marriage feast, but how was he to know that the marriage of his son was to become an event so closely associated with the expected manifestation of Jesus as the Messianic deliverer? He was delighted to have the honor of numbering the celebrated Galilean among his guests, but before the wedding supper was over, the servants brought him the disconcerting news that the wine was running short. By the time the formal supper had ended and the guests were strolling about in the garden, the mother of the bridegroom confided to Mary that the supply of wine was exhausted. And Mary confidently said: “Have no worry—I will speak to my son. He will help us.” And thus did she presume to speak, notwithstanding the rebuke of but a few hours before. |
| 137:4.8 (1529.5) В течение на много години при всяка криза, случила се в техния семеен живот в Назарет, Мария се обръщаше за помощ към Иисус, затова беше напълно естествено в такава ситуация да помисли за него. Но имаше и други причини, които караха тази честолюбива майка да се обърне в този случай към своя най-голям син. Мария отиде при Иисус, който стоеше сам в ъгъла на градината, и каза: “Синко, те нямат вино.” Иисус отговори: “Добра ми жено, какво общо има това с мен?” Мария каза: “Но аз смятам, че е настанал твоят час; нима ти не можеш да ни помогнеш?” Иисус отвърна: “Аз заявявам отново: дойдох, не за да се занимавам с подобни дела. Защо отново ме безпокоиш с такива неща?” И тук, разплаквайки се, Мария помоли: “Но, сине, аз им обещах, че ти ще ни помогнеш; нима не можеш да се съжалиш над мен и да изпълниш моята молба?” И тогава Иисус каза: “Жено, с какво право раздаваш такива обещания? Погрижи се занапред да не правиш това. Ние трябва във всичко да следваме волята на небесния Отец.” | 137:4.8 (1529.5) Throughout a period of many years, Mary had always turned to Jesus for help in every crisis of their home life at Nazareth so that it was only natural for her to think of him at this time. But this ambitious mother had still other motives for appealing to her eldest son on this occasion. As Jesus was standing alone in a corner of the garden, his mother approached him, saying, “My son, they have no wine.” And Jesus answered, “My good woman, what have I to do with that?” Said Mary, “But I believe your hour has come; cannot you help us?” Jesus replied: “Again I declare that I have not come to do things in this wise. Why do you trouble me again with these matters?” And then, breaking down in tears, Mary entreated him, “But, my son, I promised them that you would help us; won’t you please do something for me?” And then spoke Jesus: “Woman, what have you to do with making such promises? See that you do it not again. We must in all things wait upon the will of the Father in heaven.” |
| 137:4.9 (1530.1) Мария, майката на Иисус, беше сломена; тя беше изумена! И докато стоеше пред него, без да мръдне, със сълзи, стичащи се по лицето ú, човешкото сърце на Иисус се изпълни със състрадание към жената, родила го в плът; и накланяйки се към нея, той ласкаво положи ръка на главата ú и каза: “Хайде-хайде, мамо Мария, не се опечалявай от моите думи; те ти се сториха резки, но нима не съм ти казвал много пъти, че съм дошъл само за това — да изпълня волята на моя небесен Отец? Аз с най-голямо удоволствие бих направил това, за което ме молиш, ако такава беше волята на моя Отец…” И Иисус внезапно замлъкна, той се поколеба. Мария сякаш почувства, че става нещо. Скачайки, тя обгърна с ръце шията му, целуна го и побърза да се върне в помещението за слугите, на които каза само: “Каквото синът ми каже, това направете.” Но Иисус не каза нищо. Той разбра, че вече е казал — а по-точно, по собствено желание помислил — твърде много. | 137:4.9 (1530.1) Mary the mother of Jesus was crushed; she was stunned! As she stood there before him motionless, with the tears streaming down her face, the human heart of Jesus was overcome with compassion for the woman who had borne him in the flesh; and bending forward, he laid his hand tenderly upon her head, saying: “Now, now, Mother Mary, grieve not over my apparently hard sayings, for have I not many times told you that I have come only to do the will of my heavenly Father? Most gladly would I do what you ask of me if it were a part of the Father’s will—” and Jesus stopped short, he hesitated. Mary seemed to sense that something was happening. Leaping up, she threw her arms around Jesus’ neck, kissed him, and rushed off to the servants’ quarters, saying, “Whatever my son says, that do.” But Jesus said nothing. He now realized that he had already said—or rather desirefully thought—too much. |
| 137:4.10 (1530.2) От ликуване на Мария ú се искаше да затанцува. Тя не знаеше дали ще се появи вино, но не се съмняваше, че окончателно е убедила своя първороден син да утвърди своята власт — да разкрие себе си, да заяви за своето високо положение и да прояви Месианско могъщество. И благодарение на присъствието и взаимодействието между някои вселенски сили и личности, за които присъстващите изобщо не се досещаха, на нея не ú беше съдено да се разочарова. Виното, за което молеше Мария и което Богочовекът Иисус по човешки, от съчувствие пожела, скоро трябваше да се появи. | 137:4.10 (1530.2) Mary was dancing with glee. She did not know how the wine would be produced, but she confidently believed that she had finally persuaded her first-born son to assert his authority, to dare to step forth and claim his position and exhibit his Messianic power. And, because of the presence and association of certain universe powers and personalities, of which all those present were wholly ignorant, she was not to be disappointed. The wine Mary desired and which Jesus, the God-man, humanly and sympathetically wished for, was forthcoming. |
| 137:4.11 (1530.3) Недалеч стояха шест каменни водоноса, напълнени с вода и събиращи около седемдесет литра всеки. Тази вода беше предназначена за последващо използване по време на завършващите сватбата очистителни обреди. Вниманието на Иисус беше привлечено от движението на слугите, грижещи се за тези огромни каменни съдове под оживеното ръководство на майка му; идвайки по-близо, той видя как от тях вадят вино с глинени гърнета. | 137:4.11 (1530.3) Near at hand stood six waterpots of stone, filled with water, holding about twenty gallons apiece. This water was intended for subsequent use in the final purification ceremonies of the wedding celebration. The commotion of the servants about these huge stone vessels, under the busy direction of his mother, attracted Jesus’ attention, and going over, he observed that they were drawing wine out of them by the pitcherful. |
| 137:4.12 (1530.4) Постепенно Иисус започна да разбира какво е станало. От всички присъстващи на сватбеното празненство в Кана най-много от всички беше удивен самият той. Хората очакваха от него чудо, но именно това той беше решил да не прави. И тук Синът Човешки си спомни какво го предупреждаваше Личностният Настройчик на Съзнанието в планината. Той се спомни предупреждението на Настройчика за неспособността на която и да е сила или личност да го лиши от този прерогатив на Създател, който се заключаваше в независимост от времето. В този случай преобразувателите на енергии, промеждутъчните създания и всички други необходими личности бяха събрани редом с водата и другите необходими елементали и предвид явното желание на Създателя и Властелина на Вселената резултатът — мигновената поява на виното — беше неизбежен. И това явление беше още по-неизбежно, доколкото Личностният Настройчик даде да се разбере, че изпълнението на желанията на Сина никак не противоречи на волята на Отеца. | 137:4.12 (1530.4) It was gradually dawning upon Jesus what had happened. Of all persons present at the marriage feast of Cana, Jesus was the most surprised. Others had expected him to work a wonder, but that was just what he had purposed not to do. And then the Son of Man recalled the admonition of his Personalized Thought Adjuster in the hills. He recounted how the Adjuster had warned him about the inability of any power or personality to deprive him of the creator prerogative of independence of time. On this occasion power transformers, midwayers, and all other required personalities were assembled near the water and other necessary elements, and in the face of the expressed wish of the Universe Creator Sovereign, there was no escaping the instantaneous appearance of wine. And this occurrence was made doubly certain since the Personalized Adjuster had signified that the execution of the Son’s desire was in no way a contravention of the Father’s will. |
| 137:4.13 (1530.5) Но това в никаква степен не беше чудо. Нито един закон на природата не беше преобразуван, отменен или нарушен. Единственото, което стана, е анулирането на времето при подбора от небесните същества на химичните елементи, необходими за образуването на вино. В този случай в Кана посредниците на Създателя подготвиха вино точно така, както правят това чрез обичайния естествен процес, с изключение на това, че го направиха независимо от времето и при вмешателството на свръхчовешки сили в процеса на пространствения подбор на необходимите химически съставки. | 137:4.13 (1530.5) But this was in no sense a miracle. No law of nature was modified, abrogated, or even transcended. Nothing happened but the abrogation of time in association with the celestial assembly of the chemical elements requisite for the elaboration of the wine. At Cana on this occasion the agents of the Creator made wine just as they do by the ordinary natural processes except that they did it independently of time and with the intervention of superhuman agencies in the matter of the space assembly of the necessary chemical ingredients. |
| 137:4.14 (1531.1) Освен това беше очевидно, че извършването на така нареченото чудо не противоречеше на волята на Райския Баща — в противен случай то не би се случило, тъй като Иисус вече подчини себе си във всичко на волята на Отеца. | 137:4.14 (1531.1) Furthermore it was evident that the enactment of this so-called miracle was not contrary to the will of the Paradise Father, else it would not have transpired, since Jesus had already subjected himself in all things to the Father’s will. |
| 137:4.15 (1531.2) Когато слугите наляха новото вино и го донесоха на шафера, изпълняващ ролята на “разпоредител на гощавката”, и след като го опита, той повика жениха и му каза: “Обикновено първо нагостяват с хубаво вино, а когато гостите се напият, дават по-лошо; ти си запазил по-доброто вино за края на пира.” | 137:4.15 (1531.2) When the servants drew this new wine and carried it to the best man, the “ruler of the feast,” and when he had tasted it, he called to the bridegroom, saying: “It is the custom to set out first the good wine and, when the guests have well drunk, to bring forth the inferior fruit of the vine; but you have kept the best of the wine until the last of the feast.” |
| 137:4.16 (1531.3) Мария и учениците на Иисус изключително се зарадваха на мнимите чудеса, които, както предполагаха те, той преднамерено сътвори, но Иисус се уедини в едно закътано ъгълче на градината, за да помисли сериозно. Той окончателно стигна до извода, че в дадените обстоятелства беше неспособен да повлияе на станалото — тъй като, не противоречейки на волята на Отеца, то беше неизбежно. Когато се върна при гостите, те гледаха към него с благоговение; всички те виждаха в него Месията. Но Иисус беше дълбоко озадачен, разбирайки, че те са повярвали в него само заради необикновеното произшествие, свидетели на което случайно станаха. И отново Иисус се отдалечи за известно време, качвайки се на покрива на дома, за да обмисли всичко случило се. | 137:4.16 (1531.3) Mary and the disciples of Jesus were greatly rejoiced at the supposed miracle which they thought Jesus had intentionally performed, but Jesus withdrew to a sheltered nook of the garden and engaged in serious thought for a few brief moments. He finally decided that the episode was beyond his personal control under the circumstances and, not being adverse to his Father’s will, was inevitable. When he returned to the people, they regarded him with awe; they all believed in him as the Messiah. But Jesus was sorely perplexed, knowing that they believed in him only because of the unusual occurrence which they had just inadvertently beheld. Again Jesus retired for a season to the housetop that he might think it all over. |
| 137:4.17 (1531.4) Сега вече Иисус добре разбираше, че трябва през цялото време да следи себе си, за да избегне постоянно повторение на подобни епизоди поради съчувствие или жалост. При все това станаха множество сходни събития преди Синът Човешки завинаги да излезе от своя смъртен живот, преживян в плът. | 137:4.17 (1531.4) Jesus now fully comprehended that he must constantly be on guard lest his indulgence of sympathy and pity become responsible for repeated episodes of this sort. Nevertheless, many similar events occurred before the Son of Man took final leave of his mortal life in the flesh. |
| 5. Завръщането в Капернаум ^top | 5. Back in Capernaum ^top |
| 137:5.1 (1531.5) Макар че много от гостите останаха цялата седмица, в течение на която се празнуваше сватбата, Иисус със своите нови ученици-апостоли Яков, Йоан, Андрей, Петър, Филип и Натанаил рано сутринта на следващия ден отидоха в Капернаум, без да се сбогуват с никого. Семейството на Иисус и неговите другари в Кана бяха изключително разстроени от това, че той ги напусна толкова внезапно, а Юда — по-малкият брат на Иисус, тръгна да го търси. Иисус и неговите апостоли тръгнаха направо към Зеведей във Витсаида. По пътя Иисус обсъди със своите нови съратници много важни неща, засягащи бъдещото Царство, и изрично ги предупреди да не споменават за превръщането на водата във вино. Той също така ги посъветва в бъдещата си дейност да заобикалят Сефорис и Тивериада. | 137:5.1 (1531.5) Though many of the guests remained for the full week of wedding festivities, Jesus, with his newly chosen disciple-apostles—James, John, Andrew, Peter, Philip, and Nathaniel—departed very early the next morning for Capernaum, going away without taking leave of anyone. Jesus’ family and all his friends in Cana were much distressed because he so suddenly left them, and Jude, Jesus’ youngest brother, set out in search of him. Jesus and his apostles went directly to the home of Zebedee at Bethsaida. On this journey Jesus talked over many things of importance to the coming kingdom with his newly chosen associates and especially warned them to make no mention of the turning of the water into wine. He also advised them to avoid the cities of Sepphoris and Tiberias in their future work. |
| 137:5.2 (1531.6) В тази вечер след вечеря в дома на Зеведей и Саломия се състоя едно от най-важните съвещания за целия ранен период на служене на Иисус. Присъстваха само шестимата апостоли; Юда пристигна, когато вече се канеха да се разотидат. Когато тези шест избрани човека вървяха с Иисус от Кана към Витсаида, на тях им се струваше, че летят по въздуха. Те бяха изпълнени с очакване и тръпнеха от съзнанието за това, че са избрани за близки другари на Сина Човешки. Но когато Иисус подробно им разказа кой е той, каква ще бъде неговата мисия на Земята и как вероятно ще завърши тя, те бяха потресени. Не можеха да проумеят смисъла на неговите думи. Те се лишиха от дар слово; даже Петър беше неизразимо подтиснат. Само дълбокомисленият Андрей се реши да отговори на дадения от Иисус съвет. Когато Иисус разбра, че те не разбират неговото послание, когато видя доколко закостенели бяха техните представи за юдейския Месия, той ги изпрати да спят, а сам отиде на разходка, по време на която поговори със своя брат Юда. Преди да се раздели с Иисус, Юда прочувствено каза: “Мой баща-братко, аз никога не съм те разбирал. Не съм уверен дали си този, за когото ни говореше нашата майка, и не до край разбирам бъдещото Царство, но със сигурност зная, че ти си могъщ Божий човек. Аз чух гласа при Йордан и вярвам в теб, който и да си.” И произнасяйки тези думи, той тръгна към своя дом в Магдала. | 137:5.2 (1531.6) After supper that evening, in this home of Zebedee and Salome, there was held one of the most important conferences of all Jesus’ earthly career. Only the six apostles were present at this meeting; Jude arrived as they were about to separate. These six chosen men had journeyed from Cana to Bethsaida with Jesus, walking, as it were, on air. They were alive with expectancy and thrilled with the thought of having been selected as close associates of the Son of Man. But when Jesus set out to make clear to them who he was and what was to be his mission on earth and how it might possibly end, they were stunned. They could not grasp what he was telling them. They were speechless; even Peter was crushed beyond expression. Only the deep-thinking Andrew dared to make reply to Jesus’ words of counsel. When Jesus perceived that they did not comprehend his message, when he saw that their ideas of the Jewish Messiah were so completely crystallized, he sent them to their rest while he walked and talked with his brother Jude. And before Jude took leave of Jesus, he said with much feeling: “My father-brother, I never have understood you. I do not know of a certainty whether you are what my mother has taught us, and I do not fully comprehend the coming kingdom, but I do know you are a mighty man of God. I heard the voice at the Jordan, and I am a believer in you, no matter who you are.” And when he had spoken, he departed, going to his own home at Magdala. |
| 137:5.3 (1532.1) През тази нощ Иисус не спа. След като сложи своята вечерна наметка, той седя на брега на езерото и мисли чак до сутринта на следващия ден. През дългите часове на тази нощ, прекарани в размисъл, Иисус ясно разбра, че никога няма да успее да накара своите последователи да видят в него някой друг освен дългоочаквания Месия. Накрая осъзна, че неговата проповед за Царството не може да започне, освен като изпълнение на предсказанието на Йоан, и че той може да пристъпи към нея само като този, когото очакваха евреите. В края на краищата, макар че не беше Месия, приличащ на Давид, той беше истинско дело на пророческите изказвания на тези древни ясновидци, които бяха по-склонни към духовност. Оттогава никога напълно не отричаше, че е Месия. Той реши да повери окончателното разрешаване на тази сложна ситуация на волята на Отеца. | 137:5.3 (1532.1) That night Jesus did not sleep. Donning his evening wraps, he sat out on the lake shore thinking, thinking until the dawn of the next day. In the long hours of that night of meditation Jesus came clearly to comprehend that he never would be able to make his followers see him in any other light than as the long-expected Messiah. At last he recognized that there was no way to launch his message of the kingdom except as the fulfillment of John’s prediction and as the one for whom the Jews were looking. After all, though he was not the Davidic type of Messiah, he was truly the fulfillment of the prophetic utterances of the more spiritually minded of the olden seers. Never again did he wholly deny that he was the Messiah. He decided to leave the final untangling of this complicated situation to the outworking of the Father’s will. |
| 137:5.4 (1532.2) На следващата сутрин Иисус се присъедини за закуска към своите съратници, представляващи невесела гледка. Той поговори с тях, а след това ги събра край себе си и каза: “Волята на моя Отец се състои в това, да останем тук известно време. Вие чухте как Йоан казваше, че е дошъл да подготви пътя за Царството; затова ние трябва да дочакаме завършването на проповедите на Йоан. Когато предтечата на Сина Човешки завърши своя труд, ние ще започнем да провъзгласяваме благата вест за Царството.” Иисус изпрати своите апостоли по домовете им, а самият той се приготви да отиде заедно със Зеведей в лодкарската работилница; той се уговори да се види с тях на следващия ден в синагогата, където трябваше да произнесе реч, и си уреди среща с тях в събота по обед. | 137:5.4 (1532.2) The next morning Jesus joined his friends at breakfast, but they were a cheerless group. He visited with them and at the end of the meal gathered them about him, saying: “It is my Father’s will that we tarry hereabouts for a season. You have heard John say that he came to prepare the way for the kingdom; therefore it behooves us to await the completion of John’s preaching. When the forerunner of the Son of Man shall have finished his work, we will begin the proclamation of the good tidings of the kingdom.” He directed his apostles to return to their nets while he made ready to go with Zebedee to the boatshop, promising to see them the next day at the synagogue, where he was to speak, and appointing a conference with them that Sabbath afternoon. |
| 6. Събитията от съботния ден ^top | 6. The Events of a Sabbath Day ^top |
| 137:6.1 (1532.3) Първата публична изява на Иисус след кръщението се състоя в синагогата на Капернаум в събота, 2 март 26 година от н.е. Синагогата беше препълнена. Разказът за кръщението в Йордан сега се подсили с допълнителните новости от Кана за водата и виното. Иисус постави на почетните места шестима от своите апостоли, редом с които седяха неговите братя в плът Яков и Юда. Майка му, върнала се от Капернаум предишния ден вечерта, също присъстваше и седеше сред жените в синагогата. Цялата публика беше в състояние на нетърпеливо очакване; те разчитаха да видят някаква необичайна демонстрация на свръхестествена сила, която би била подобаващо свидетелство за същността и властта на този, който трябваше да се обърне към тях в този ден. Но ги очакваше разочарование. | 137:6.1 (1532.3) Jesus’ first public appearance following his baptism was in the Capernaum synagogue on Sabbath, March 2, a.d. 26. The synagogue was crowded to overflowing. The story of the baptism in the Jordan was now augmented by the fresh news from Cana about the water and the wine. Jesus gave seats of honor to his six apostles, and seated with them were his brothers in the flesh James and Jude. His mother, having returned to Capernaum with James the evening before, was also present, being seated in the women’s section of the synagogue. The entire audience was on edge; they expected to behold some extraordinary manifestation of supernatural power which would be a fitting testimony to the nature and authority of him who was that day to speak to them. But they were destined to disappointment. |
| 137:6.2 (1532.4) Когато Иисус стана, управляващият синагогата му подаде свитък с Писанието и той прочете от пророк Исая: “Така казва Господ: ‚Моят трон са небесата, земята — подножие за Моите нозе. Къде е домът, построен от вас за мМн? Къде е Моята обител? Всичко това съм го създал Аз сам‘, - казва Господ. — Но за този човек Аз ще се погрижа, за бедния и смирен, съкрушен духом, за този, който трепери пред думите Мои. ‚Слушайте словото на Господа, треперете пред него: ‚Вашите братя ви ненавиждаха и гонеха в Мое име‘. Но нека да се прослави Господ. Той ще се яви във веселие и всички останали ще бъдат посрамени. Гласът от града, гласът от храма, гласът на Господа казва: “Още не се е мъчила в родилни мъки, а роди; преди да настъпят болките, роди син.” Кой е чувал за нещо подобно? Може ли да бъде накарана земята да ражда в един ден? Може ли народ да се роди изведнъж? Но така казва Господ: ‚Ето, Аз ще дам мир, той ще се излее като река и даже славата на езичниците ще потече като поток. Както майката успокоява своето дете, така и Аз ще ви утеша. И вие ще бъдете утешени в Йерусалим. И когато видите това, ще се възрадва вашето сърце.” | 137:6.2 (1532.4) When Jesus stood up, the ruler of the synagogue handed him the Scripture roll, and he read from the Prophet Isaiah: “Thus says the Lord: ‘The heaven is my throne, and the earth is my footstool. Where is the house that you built for me? And where is the place of my dwelling? All these things have my hands made,’ says the Lord. ‘But to this man will I look, even to him who is poor and of a contrite spirit, and who trembles at my word.’ Hear the word of the Lord, you who tremble and fear: ‘Your brethren hated you and cast you out for my name’s sake.’ But let the Lord be glorified. He shall appear to you in joy, and all others shall be ashamed. A voice from the city, a voice from the temple, a voice from the Lord says: ‘Before she travailed, she brought forth; before her pain came, she was delivered of a man child.’ Who has heard such a thing? Shall the earth be made to bring forth in one day? Or can a nation be born at once? But thus says the Lord: ‘Behold I will extend peace like a river, and the glory of even the gentiles shall be like a flowing stream. As one whom his mother comforts, so will I comfort you. And you shall be comforted even in Jerusalem. And when you see these things, your heart shall rejoice.’” |
| 137:6.3 (1533.1) Завършвайки четенето, Иисус върна свитъка на пазителя. Преди да си седне на мястото, той просто каза: “Бъдете търпеливи и ще видите славата Божия; така ще бъде с всички, които останат с мен и се научат да изпълняват волята на моя небесен Отец.” И хората се разотидоха по домовете си, размишлявайки какво означава всичко това. | 137:6.3 (1533.1) When he had finished this reading, Jesus handed the roll back to its keeper. Before sitting down, he simply said: “Be patient and you shall see the glory of God; even so shall it be with all those who tarry with me and thus learn to do the will of my Father who is in heaven.” And the people went to their homes, wondering what was the meaning of all this. |
| 137:6.4 (1533.2) В този ден Иисус и неговите апостоли заедно с Яков и Юда седнаха в лодката и отплаваха на известно разстояние от брега; там те останаха на котва и Иисус заговори за бъдещото Царство. И те разбраха повече от онова, което успяха да разберат в четвъртък вечерта. | 137:6.4 (1533.2) That afternoon Jesus and his apostles, with James and Jude, entered a boat and pulled down the shore a little way, where they anchored while he talked to them about the coming kingdom. And they understood more than they had on Thursday night. |
| 137:6.5 (1533.3) Иисус ги посъветва да се върнат към изпълнението на своите обичайни задължения, докато не “удари часът на Царството”. И за да ги въодушеви с пример, той започна да работи редовно в лодкарската работилница. Обяснявайки, че те следва всяка вечер да посвещават по три часа за подготовка за своята бъдеща работа, Иисус добави: “Всички ние ще останем тук дотогава, докато Отецът не ми повели да ви призова. Сега всеки от вас трябва да се върне към своята привична работа така, сякаш нищо не е станало. На никого не говорете за мен и помнете, че Царството мое ще дойде не чрез шум и вълшебство, а чрез огромната промяна, която моят Отец ще предизвика във вашите сърца и в сърцата на тези, които бъдат призовани да се присъединят към вас в съветите на Царството. Сега вие сте мои приятели; аз ви вярвам и ви обичам; скоро ви предстои да станете мои лични съратници. Бъдете търпеливи, бъдете кротки. Винаги се подчинявайте на волята на Отеца. Пригответе се да откликнете на призива на Царството. Макар че ще изпитате огромна радост при служенето на моя Отец, вие трябва също така да бъдете готови и за неприятности, тъй като ви предупреждавам, че за множество хора пътят към Царството ще мине през много беди. Но тези, които намерят Царството, ще се изпълнят с радост и ще бъдат наречени най-добрите на цялата Земя. Но не се надявайте напразно; светът ще се спъне в моите думи. Даже вие, приятели мои, не съвсем разбирате какво разкривам пред вашите смутени умове. Не се заблуждавайте, предстои ни да се трудим за поколенията, очакващи знамения. Те ще изискват чудеса като доказателство за това, че съм изпратен от моя Отец, и не веднага ще видят потвърждение на моята мисия в разкритата от мен любов към моя Отец.” | 137:6.5 (1533.3) Jesus instructed them to take up their regular duties until “the hour of the kingdom comes.” And to encourage them, he set an example by going back regularly to work in the boatshop. In explaining that they should spend three hours every evening in study and preparation for their future work, Jesus further said: “We will all remain hereabout until the Father bids me call you. Each of you must now return to his accustomed work just as if nothing had happened. Tell no man about me and remember that my kingdom is not to come with noise and glamor, but rather must it come through the great change which my Father will have wrought in your hearts and in the hearts of those who shall be called to join you in the councils of the kingdom. You are now my friends; I trust you and I love you; you are soon to become my personal associates. Be patient, be gentle. Be ever obedient to the Father’s will. Make yourselves ready for the call of the kingdom. While you will experience great joy in the service of my Father, you should also be prepared for trouble, for I warn you that it will be only through much tribulation that many will enter the kingdom. But those who have found the kingdom, their joy will be full, and they shall be called the blest of all the earth. But do not entertain false hope; the world will stumble at my words. Even you, my friends, do not fully perceive what I am unfolding to your confused minds. Make no mistake; we go forth to labor for a generation of sign seekers. They will demand wonder-working as the proof that I am sent by my Father, and they will be slow to recognize in the revelation of my Father’s love the credentials of my mission.” |
| 137:6.6 (1533.4) В тази вечер след завръщането си на брега и преди да се разотидат Иисус, застанал на края на водата, произнесе молитва: “Татко мой, благодаря ти за тези малки деца, които независимо от всички свои съмнения вече вярват. И заради тях аз забравих за себе си, за да изпълня твоята воля. Нека те се научат да бъдат единни, както сме ние с теб.” | 137:6.6 (1533.4) That evening, when they had returned to the land, before they went their way, Jesus, standing by the water’s edge, prayed: “My Father, I thank you for these little ones who, in spite of their doubts, even now believe. And for their sakes have I set myself apart to do your will. And now may they learn to be one, even as we are one.” |
| 7. Четирите месеца подготовка ^top | 7. Four Months of Training ^top |
| 137:7.1 (1533.5) Периодът на очакване продължи четири дълги месеца — март, април, май и юни. Това време Иисус прекара със своите съратници и своя роден брат Яков в повече от сто продължителни и сериозни беседи, преминали обаче в приповдигнато и радостно настроение. Предвид болестта в своето семейство Юда посещаваше рядко тези занятия. Яков, братът на Иисус, не губеше вяра в него; що се отнася до Мария, то в течение на тези месеци на задръжка и бездействие тя почти се разубеди в своя син. Нейната вяра, така високо литнала в Кана, падна до рекордно ниско ниво. Тя само често възклицаваше: “Аз не мога да го разбера. Не разбирам какво означава всичко това.” Но жената на Яков правеше много, за да всели в нея мъжество. | 137:7.1 (1533.5) For four long months—March, April, May, and June—this tarrying time continued; Jesus held over one hundred long and earnest, though cheerful and joyous, sessions with these six associates and his own brother James. Owing to sickness in his family, Jude seldom was able to attend these classes. James, Jesus’ brother, did not lose faith in him, but during these months of delay and inaction Mary nearly despaired of her son. Her faith, raised to such heights at Cana, now sank to new low levels. She could only fall back on her so oft-repeated exclamation: “I cannot understand him. I cannot figure out what it all means.” But James’s wife did much to bolster Mary’s courage. |
| 137:7.2 (1534.1) В течение на тези четири месеца седемте повярвали в Иисус човека, един от които беше неговият роден брат по плът, продължаваха да го опознават; те свикваха с мисълта, че живеят редом с този Богочовек. Макар че го наричаха „Рави” [Учителю — евр.; б.р.], те се учеха да не се боят от него. Благодарение на несравнимия си личностен такт Иисус се държеше така, че не ги плашеше със своята божественост. На тях им беше наистина леко да бъдат “приятели на Бога” — на Бога, въплътен в образа на смъртен. Периодът на очакване се оказа сурово изпитание за цялата група вярващи. За това време не стана нищо, абсолютно нищо свръхестествено. Всеки ден те се занимаваха със своите обичайни дела и всяка вечер сядаха в краката на Иисус. Тях ги свързваше неговата ненадмината личност и благотворните думи, които той им говореше от вечер на вечер. | 137:7.2 (1534.1) Throughout these four months these seven believers, one his own brother in the flesh, were getting acquainted with Jesus; they were getting used to the idea of living with this God-man. Though they called him Rabbi, they were learning not to be afraid of him. Jesus possessed that matchless grace of personality which enabled him so to live among them that they were not dismayed by his divinity. They found it really easy to be “friends with God,” God incarnate in the likeness of mortal flesh. This time of waiting severely tested the entire group of believers. Nothing, absolutely nothing, miraculous happened. Day by day they went about their ordinary work, while night after night they sat at Jesus’ feet. And they were held together by his matchless personality and by the gracious words which he spoke to them evening upon evening. |
| 137:7.3 (1534.2) Особено труден беше този период на очакване и учене за Симон Петър. Той постоянно се опитваше да убеди Иисус да пристъпи към проповед за Царството в Галилея едновременно с Йоан, който продължаваше да проповядва в Юдея. Но Иисус неизменно отговаряше на Петър: “Събери търпение, Симон. Усъвършенствай се. Ние едва ли ще бъдем истински готови, когато Отецът ни призове.” И по-опитният, здравомислещ Андрей периодически успокояваше Петър със своите съвети. Човешката естественост на Иисус правеше на Андрей колосално впечатление. Той неуморно мислеше над това, как този, който е способен да живее така близо до Бога, може да бъде толкова разположен и състрадателен към хората. | 137:7.3 (1534.2) This period of waiting and teaching was especially hard on Simon Peter. He repeatedly sought to persuade Jesus to launch forth with the preaching of the kingdom in Galilee while John continued to preach in Judea. But Jesus’ reply to Peter ever was: “Be patient, Simon. Make progress. We shall be none too ready when the Father calls.” And Andrew would calm Peter now and then with his more seasoned and philosophic counsel. Andrew was tremendously impressed with the human naturalness of Jesus. He never grew weary of contemplating how one who could live so near God could be so friendly and considerate of men. |
| 137:7.4 (1534.3) В течение на целия този период Иисус говорú в синагогата само два пъти. Една седмица сменяше друга и към края на периода на очакване хората започнаха по-рядко да си спомнят за неговото кръщение и за случая с виното в Кана. Освен това Иисус се погрижи за това време да не се случи нищо, което да изглежда като чудо. Но независимо от техния едва забележим живот във Витсаида слуховете за необикновените деяния на Иисус стигнаха до Ирод Антипа, който изпрати шпиони с цел да изясни намеренията на Иисус. Но Ирод повече го тревожеха проповедите на Йоан. Той реши да не безпокои Иисус, който съвсем мирно продължаваше своята дейност в Капернаум. | 137:7.4 (1534.3) Throughout this entire period Jesus spoke in the synagogue but twice. By the end of these many weeks of waiting the reports about his baptism and the wine of Cana had begun to quiet down. And Jesus saw to it that no more apparent miracles happened during this time. But even though they lived so quietly at Bethsaida, reports of the strange doings of Jesus had been carried to Herod Antipas, who in turn sent spies to ascertain what he was about. But Herod was more concerned about the preaching of John. He decided not to molest Jesus, whose work continued along so quietly at Capernaum. |
| 137:7.5 (1534.4) В този период на очакване Иисус се стремеше да обясни на своите съратници какво трябва да бъде тяхното отношение към различните религиозни групи и политически партии на Палестина. Иисус винаги повтаряше: „Ние се стремим да склоним на своя страна всички тях, но не принадлежим към някоя от тях.” | 137:7.5 (1534.4) In this time of waiting Jesus endeavored to teach his associates what their attitude should be toward the various religious groups and the political parties of Palestine. Jesus’ words always were, “We are seeking to win all of them, but we are not of any of them.” |
| 137:7.6 (1534.5) В съвкупност книжниците и равините се наричаха фарисеи. Те наричаха себе си “съратниците”. В много отношения представляваха прогресивна, в сравнение с останалите евреи, група и приемаха много учения, които нямаха еднозначно потвърждение в свещените книги на юдеите, като например доктрината за възкресяването на мъртвите, която се споменава само от един от пророците от късния период, Даниил. | 137:7.6 (1534.5) The scribes and rabbis, taken together, were called Pharisees. They referred to themselves as the “associates.” In many ways they were the progressive group among the Jews, having adopted many teachings not clearly found in the Hebrew scriptures, such as belief in the resurrection of the dead, a doctrine only mentioned by a later prophet, Daniel. |
| 137:7.7 (1534.6) Садукеите се състояха от духовенството и някои богати евреи. Те не бяха толкова ревностни блюстители на буквата на закона. Фарисеите и садукеите в действителност бяха религиозни партньори, а не секти. | 137:7.7 (1534.6) The Sadducees consisted of the priesthood and certain wealthy Jews. They were not such sticklers for the details of law enforcement. The Pharisees and Sadducees were really religious parties, rather than sects. |
| 137:7.8 (1534.7) Есеите бяха истинска религиозна секта, появила се по време на бунта на Макавеите, чиито изисквания бяха в известни отношения по-строги, отколкото при фарисеите. Те бяха приели от персите много вярвания и обреди, живееха в манастирски братства и се отказваха от брака, а цялото тяхно имущество беше общо. Есеите отделяха особено внимание на ученията за ангелите. | 137:7.8 (1534.7) The Essenes were a true religious sect, originating during the Maccabean revolt, whose requirements were in some respects more exacting than those of the Pharisees. They had adopted many Persian beliefs and practices, lived as a brotherhood in monasteries, refrained from marriage, and had all things in common. They specialized in teachings about angels. |
| 137:7.9 (1535.1) Зилотите бяха група ревностни еврейски патриоти. Те твърдяха, че в борбата за освобождение от ярема на римското робство всякакви методи са добри. | 137:7.9 (1535.1) The Zealots were a group of intense Jewish patriots. They advocated that any and all methods were justified in the struggle to escape the bondage of the Roman yoke. |
| 137:7.10 (1535.2) Иродианите бяха чисто политическа партия, действаща за освобождението от римско господство чрез възстановяване династията на Ирод. | 137:7.10 (1535.2) The Herodians were a purely political party that advocated emancipation from the direct Roman rule by a restoration of the Herodian dynasty. |
| 137:7.11 (1535.3) В самия център на Палестина живееха самаряните, с които “юдеите не общуваха” независимо от това, че самаряните се придържаха към възгледи, в които нямаше много общо с юдейските учения. | 137:7.11 (1535.3) In the very midst of Palestine there lived the Samaritans, with whom “the Jews had no dealings,” notwithstanding that they held many views similar to the Jewish teachings. |
| 137:7.12 (1535.4) Всички тези партии и секти, включително по-многобройното братство на назореите, вярваха в идването на Месията. Всички те чакаха освободителя на своя народ. Но Иисус съвсем недвусмислено обясни, че той и неговите учения няма да бъдат причастни към възгледите или методите на една от тези школи. Синът Човешки не трябваше да стане нито назорей, нито есей. | 137:7.12 (1535.4) All of these parties and sects, including the smaller Nazarite brotherhood, believed in the sometime coming of the Messiah. They all looked for a national deliverer. But Jesus was very positive in making it clear that he and his disciples would not become allied to any of these schools of thought or practice. The Son of Man was to be neither a Nazarite nor an Essene. |
| 137:7.13 (1535.5) Макар че Иисус, както и Йоан, призоваваше своите апостоли да проповядват Евангелието и да наставляват вярващите, той поставяше акцент върху “възвестяването на благата вест за Царството небесно”. Той неизменно внушаваше на своите съратници, че те трябва да изказват любов, състрадание и “съчувствие”. От самото начало учеше своите последователи, че Царството небесно е духовен опит, свързан с възцаряването на Бога в сърцата на хората. | 137:7.13 (1535.5) While Jesus later directed that the apostles should go forth, as John had, preaching the gospel and instructing believers, he laid emphasis on the proclamation of the “good tidings of the kingdom of heaven.” He unfailingly impressed upon his associates that they must “show forth love, compassion, and sympathy.” He early taught his followers that the kingdom of heaven was a spiritual experience having to do with the enthronement of God in the hearts of men. |
| 137:7.14 (1535.6) В този период, в очакване на прехода към активна обществена проповед, две вечери в седмицата Иисус и неговите седем съратника прекарваха в синагогата, изучавайки свещените книги на юдеите. В последващите години, след периодите на интензивна обществена дейност, апостолите си спомняха тези четири месеца като най-ценния и плодотворен период от общуването си с Учителя. Иисус научи тези хора на всичко, което можеха да усвоят. Би било грешка да се опита да ги научи на прекалено много и той не задълбочаваше тяхното смущение чрез запознаване с истини, значително превъзхождащи това, което те можеха да разберат. | 137:7.14 (1535.6) As they thus tarried before embarking on their active public preaching, Jesus and the seven spent two evenings each week at the synagogue in the study of the Hebrew scriptures. In later years after seasons of intense public work, the apostles looked back upon these four months as the most precious and profitable of all their association with the Master. Jesus taught these men all they could assimilate. He did not make the mistake of overteaching them. He did not precipitate confusion by the presentation of truth too far beyond their capacity to comprehend. |
| 8. Проповедта за царството ^top | 8. Sermon on the Kingdom ^top |
| 137:8.1 (1535.7) В събота, 22 юни, малко преди да отидат на първото проповедническо пътешествие и приблизително десет дни след хвърлянето на Йоан в затвора, Иисус — за втори път откакто доведе своите апостоли в Капернаум — се качи на катедрата в синагогата. | 137:8.1 (1535.7) On Sabbath, June 22, shortly before they went out on their first preaching tour and about ten days after John’s imprisonment, Jesus occupied the synagogue pulpit for the second time since bringing his apostles to Capernaum. |
| 137:8.2 (1535.8) Няколко дни преди тази “Проповед за царството”, когато Иисус работеше в лодкарската работилница, Петър му донесе известието за ареста на Йоан. Иисус отново положи своите инструменти, сне работната престилка и каза на Петър: “Настана часът на Отеца. Да се приготвим да възвестим Евангелието за Царството.” | 137:8.2 (1535.8) A few days before the preaching of this sermon on “The Kingdom,” as Jesus was at work in the boatshop, Peter brought him the news of John’s arrest. Jesus laid down his tools once more, removed his apron, and said to Peter: “The Father’s hour has come. Let us make ready to proclaim the gospel of the kingdom.” |
| 137:8.3 (1535.9) В този вторник, 18 юни 26 година от н.е., Иисус работеше зад тезгях за последен път. Петър избяга от работилницата и до вечерта събра своите събратя. Оставяйки ги в горичката до брега, той тръгна да търси Иисус, но не успя да го намери, тъй като Учителят се отдели в друга горичка за молитва. Те го видяха едва вечерта, когато той се върна в дома на Зеведей и помоли да го нахранят. На следващия ден Иисус изпрати своя брат Яков да измоли за него разрешение да говори в синагогата в най-близката събота. И управляващият синагогата беше много радостен заради това, че Иисус изрази желание да проведе богослужението. | 137:8.3 (1535.9) Jesus did his last work at the carpenter bench on this Tuesday, June 18, a.d. 26. Peter rushed out of the shop and by midafternoon had rounded up all of his associates, and leaving them in a grove by the shore, he went in quest of Jesus. But he could not find him, for the Master had gone to a different grove to pray. And they did not see him until late that evening when he returned to Zebedee’s house and asked for food. The next day he sent his brother James to ask for the privilege of speaking in the synagogue the coming Sabbath day. And the ruler of the synagogue was much pleased that Jesus was again willing to conduct the service. |
| 137:8.4 (1536.1) Преди да излезе с тази незабравима проповед за Царството Божие — първото значително изказване по пътя на своето обществено служене, той прочете следните откъси от Писанието: “Вие ще бъдете за мен царството на свещениците, светият народ. Яхве е нашият съдия, Яхве е нашият законодател, Яхве е нашият цар; Той ще ни спаси. Яхве е моят цар и моят Бог. Той е великият цар на цялата земя. Милостта твоя е над Израил в това царство. Благословена да е славата на Господа, защото Той е нашият Цар.” | 137:8.4 (1536.1) Before Jesus preached this memorable sermon on the kingdom of God, the first pretentious effort of his public career, he read from the Scriptures these passages: “You shall be to me a kingdom of priests, a holy people. Yahweh is our judge, Yahweh is our lawgiver, Yahweh is our king; he will save us. Yahweh is my king and my God. He is a great king over all the earth. Loving-kindness is upon Israel in this kingdom. Blessed be the glory of the Lord for he is our King.” |
| 137:8.5 (1536.2) Завършвайки четенето, Иисус каза: | 137:8.5 (1536.2) When he had finished reading, Jesus said: |
| 137:8.6 (1536.3) “Аз дойдох, за да провъзглася установяването на Царството на Отеца. И това Царство ще обединява покланящите му се души на юдеи и езичници, богати и бедни, свободни и подвластни, защото моят Отец е справедлив; Неговата любов и милосърдие са за всички. | 137:8.6 (1536.3) “I have come to proclaim the establishment of the Father’s kingdom. And this kingdom shall include the worshiping souls of Jew and gentile, rich and poor, free and bond, for my Father is no respecter of persons; his love and his mercy are over all. |
| 137:8.7 (1536.4) Отецът небесен изпраща Своя Дух, вселяващ се в съзнанието на хората, и когато завърша своя труд на Земята, Духът на Истината също ще се излее над всяка плът. И Духът на моя Отец, заедно с Духа на Истината, ще ви утвърдят в бъдещото Царство на духовно разбиране и божествена праведност. Царството мое не е от този свят. Синът Човешки няма да поведе армии на битка за утвърждаване на престола на властта или царството на мирската слава. Когато дойде моето Царство, вие ще познаете Сина Човешки като Принц на Мира, разкриването на вечния Отец. Децата на този свят се сражават за установяване и разширяване царството на този свят; моите ученици ще влязат в Царството небесно чрез своите нравствени решения и духовни победи; влизайки в него, те ще придобият радост, праведност и вечен живот. | 137:8.7 (1536.4) “The Father in heaven sends his spirit to indwell the minds of men, and when I shall have finished my work on earth, likewise shall the Spirit of Truth be poured out upon all flesh. And the spirit of my Father and the Spirit of Truth shall establish you in the coming kingdom of spiritual understanding and divine righteousness. My kingdom is not of this world. The Son of Man will not lead forth armies in battle for the establishment of a throne of power or a kingdom of worldly glory. When my kingdom shall have come, you shall know the Son of Man as the Prince of Peace, the revelation of the everlasting Father. The children of this world fight for the establishment and enlargement of the kingdoms of this world, but my disciples shall enter the kingdom of heaven by their moral decisions and by their spirit victories; and when they once enter therein, they shall find joy, righteousness, and eternal life. |
| 137:8.8 (1536.5) Този, който преди всичко жадува да влезе в Царството и поради това започне да се стреми към величие на характера, сродно с величието на моя Отец, ще има и всичко останало, от което се нуждае. Но истината ви казвам: ако не търсите пътя към Царството с вярата и доверието на малкото дете, нищо не може да ви помогне да влезете в него. | 137:8.8 (1536.5) “Those who first seek to enter the kingdom, thus beginning to strive for a nobility of character like that of my Father, shall presently possess all else that is needful. But I say to you in all sincerity: Unless you seek entrance into the kingdom with the faith and trusting dependence of a little child, you shall in no wise gain admission. |
| 137:8.9 (1536.6) Не се лъжете по този, които ще дойде и ще каже: “тук е царството” или “царството е там”, защото Царството на моя Отец не е в това, което е зримо и материално. Това царство дори сега е сред вас, защото където Духът Божий учи и води душата човешка, там наистина е Царството небесно. И това Царство Божие е праведност, мир и радост в Светия Дух. | 137:8.9 (1536.6) “Be not deceived by those who come saying here is the kingdom or there is the kingdom, for my Father’s kingdom concerns not things visible and material. And this kingdom is even now among you, for where the spirit of God teaches and leads the soul of man, there in reality is the kingdom of heaven. And this kingdom of God is righteousness, peace, and joy in the Holy Spirit. |
| 137:8.10 (1536.7) Йоан действително ви кръсти в знак на покаяние и опростяване на вашите грехове, но влизайки в Царството небесно, вие ще бъдете кръстени в Светия Дух. | 137:8.10 (1536.7) “John did indeed baptize you in token of repentance and for the remission of your sins, but when you enter the heavenly kingdom, you will be baptized with the Holy Spirit. |
| 137:8.11 (1536.8) В Царството на моя Отец няма нито юдеи, нито езичници, а има само такива, които търсят съвършенство чрез служенето, защото аз заявявам: този, който иска да бъде велик в царството на моя Отец, трябва да стане слуга на всички. Ако желаете да служите на своите ближни, вие ще седнете заедно с мен в моето Царство — така както аз, служейки като създание, скоро ще седна заедно с моя Отец в Неговото Царство. | 137:8.11 (1536.8) “In my Father’s kingdom there shall be neither Jew nor gentile, only those who seek perfection through service, for I declare that he who would be great in my Father’s kingdom must first become server of all. If you are willing to serve your fellows, you shall sit down with me in my kingdom, even as, by serving in the similitude of the creature, I shall presently sit down with my Father in his kingdom. |
| 137:8.12 (1536.9) Това ново Царство е подобно на семе, което прораства в благодатната земя. То не веднага донася зрял плод. Ще мине време преди вкоренилото се в душата на човека Царство да донесе зрелия плод на неувяхващата праведност и вечното спасение. | 137:8.12 (1536.9) “This new kingdom is like a seed growing in the good soil of a field. It does not attain full fruit quickly. There is an interval of time between the establishment of the kingdom in the soul of man and that hour when the kingdom ripens into the full fruit of everlasting righteousness and eternal salvation. |
| 137:8.13 (1536.10) И това Царство, което ви възвестявам, не е господство на могъщество и изобилие. Царството небесно не е храна и питие, а живот в растяща праведност и усилваща се радост във възвишено служене на моя небесен Отец. Защото нима не каза Отецът за децата Свои, живеещи в този свят: „Моята воля е те да станат съвършени, както съм съвършен Аз?” | 137:8.13 (1536.10) “And this kingdom which I declare to you is not a reign of power and plenty. The kingdom of heaven is not a matter of meat and drink but rather a life of progressive righteousness and increasing joy in the perfecting service of my Father who is in heaven. For has not the Father said of his children of the world, ‘It is my will that they should eventually be perfect, even as I am perfect.’ |
| 137:8.14 (1537.1) Аз дойдох с проповед за благата вест за Царството. Аз дойдох, не за да стоваря нов товар на тези, които желаят да влязат в това Царство. Провъзгласявам нов и по-добър път и тези, които могат да влязат в бъдещото Царство, ще придобият божествен покой. И каквото и да ви струва този свят, каквато и цена да ви се наложи да заплатите за влизане в Царството небесно, вие ще получите многократно повече радост и духовни постижения в този свят и в бъдещата епоха на вечен живот. | 137:8.14 (1537.1) “I have come to preach the glad tidings of the kingdom. I have not come to add to the heavy burdens of those who would enter this kingdom. I proclaim the new and better way, and those who are able to enter the coming kingdom shall enjoy the divine rest. And whatever it shall cost you in the things of the world, no matter what price you may pay to enter the kingdom of heaven, you shall receive manyfold more of joy and spiritual progress in this world, and in the age to come eternal life. |
| 137:8.15 (1537.2) Влизането в царството на Отеца не се ознаменува с настъпление на армии, събаряне на царства от този свят или трошене на окови. Царството небесно е редом с вас и всички влезли в него ще придобият в пълна степен свобода и радостно спасение. | 137:8.15 (1537.2) “Entrance into the Father’s kingdom waits not upon marching armies, upon overturned kingdoms of this world, nor upon the breaking of captive yokes. The kingdom of heaven is at hand, and all who enter therein shall find abundant liberty and joyous salvation. |
| 137:8.16 (1537.3) Това царство е вечно владение. Тези, които влязат в него, ще се възнесат до моя Отец; те непременно ще го постигнат и ще седнат отдясно на неговата Райска слава. И всеки влязъл в Царството небесно ще стане син Божий, за да може в бъдещата епоха да се възнесе при Отеца. И не лицемерните праведници дойдох да призова аз, а грешниците и всички, които жадуват за божествено-съвършена праведност. | 137:8.16 (1537.3) “This kingdom is an everlasting dominion. Those who enter the kingdom shall ascend to my Father; they will certainly attain the right hand of his glory in Paradise. And all who enter the kingdom of heaven shall become the sons of God, and in the age to come so shall they ascend to the Father. And I have not come to call the would-be righteous but sinners and all who hunger and thirst for the righteousness of divine perfection. |
| 137:8.17 (1537.4) Йоан се яви с проповед за покаяние, за да ви подготви за Царството; сега дойдох аз, за да провъзглася вярата — дара Божий, като отплата за встъпване в Царството небесно. Само едната вяра в това, че моят Отец ви обича с безкрайна любов, е достатъчна, за да влезете в Царството Божие.” | 137:8.17 (1537.4) “John came preaching repentance to prepare you for the kingdom; now have I come proclaiming faith, the gift of God, as the price of entrance into the kingdom of heaven. If you would but believe that my Father loves you with an infinite love, then you are in the kingdom of God.” |
| 137:8.18 (1537.5) Завършвайки своята реч, той седна. Неговите думи потресоха всички слушатели и възхитиха учениците. Но хората не бяха готови за възприемане на благата вест от устата на този Богочовек. Приблизително една трета част от слушащите повярва в неговата проповед, макар че не всичко им беше понятно; около една трета в дълбините на душата си не бяха готови да приемат такава чисто духовна представа за очакваното Царство, докато останалата една трета не можа да разбере неговото учение и мнозина бяха действително убедени в това, че той “не е с всичкия си”. | 137:8.18 (1537.5) When he had thus spoken, he sat down. All who heard him were astonished at his words. His disciples marveled. But the people were not prepared to receive the good news from the lips of this God-man. About one third who heard him believed the message even though they could not fully comprehend it; about one third prepared in their hearts to reject such a purely spiritual concept of the expected kingdom, while the remaining one third could not grasp his teaching, many truly believing that he “was beside himself.” |