Документ 136	Paper 136
Кръщението и четиридесетте дни	Baptism and the Forty Days
136:0.1 (1509.1) ИИСУС пристъпи към своя обществен труд в разгара на всенародния интерес към проповедта на Йоан и по това време, когато еврейския народ с нетърпение очакваше появата на Месията. Йоан и Иисус поразително се отличаваха един от друг. Йоан беше енергичен и усърден работник, Иисус — спокоен и щастлив труженик; за целия свой живот той само няколко пъти бързаше. Иисус беше утешение и успокоение за света, а също така, в известен смисъл, пример; Йоан едва ли беше утешение или пример. Той проповядваше Царството небесно, но практически не позна щастието, което дава това Царство. Макар че Иисус говореше за Йоан като за най-великия между пророците от предишния тип, той каза също така и това, че и последният от тези, които са видели великата светлина на новия път и са дошли по този път в Царството небесно, е в действителност по-велик от Йоан.	136:0.1 (1509.1) JESUS began his public work at the height of the popular interest in John’s preaching and at a time when the Jewish people of Palestine were eagerly looking for the appearance of the Messiah. There was a great contrast between John and Jesus. John was an eager and earnest worker, but Jesus was a calm and happy laborer; only a few times in his entire life was he ever in a hurry. Jesus was a comforting consolation to the world and somewhat of an example; John was hardly a comfort or an example. He preached the kingdom of heaven but hardly entered into the happiness thereof. Though Jesus spoke of John as the greatest of the prophets of the old order, he also said that the least of those who saw the great light of the new way and entered thereby into the kingdom of heaven was indeed greater than John.
136:0.2 (1509.2) Когато Йоан проповядваше бъдещото Царство, неговата основна мисъл беше: “Покайте се, бягайте от бъдещия гняв!” Когато Иисус започна да проповядва, призивът към покаяние се запази, но след него винаги следваше Евангелието — благата вест за радостта и свободата на новото Царство.	136:0.2 (1509.2) When John preached the coming kingdom, the burden of his message was: Repent! flee from the wrath to come. When Jesus began to preach, there remained the exhortation to repentance, but such a message was always followed by the gospel, the good tidings of the joy and liberty of the new kingdom.
1. Представите за очаквания Месия ^top	1. Concepts of the Expected Messiah ^top
136:1.1 (1509.3) Евреите имаха много представи за очаквания спасител и в потвърждение на своята гледна точка всяка от тези различни месиански школи можеше да се позове на съответните места в свещените книги на юдеите. Като цяло юдеите смятаха, че началото на тяхната нация е положил Авраам, а нейна кулминация ще станат Месията и новият век на Царството Божие. В по-древни времена те представяха този спасител като “слуга Господен”, след това — като “Сина Човешки”, а още по-късно — както и да се наричаше той — “семето на Авраам” или “сина на Давид” — всичко се свеждаше до това, че той трябваше да бъде Месия, “помазаникът”. Така еволюира концепцията от “слугата Господен” към “сина Давидов”, “Сина Човешки” и “Сина Божий”.	136:1.1 (1509.3) The Jews entertained many ideas about the expected deliverer, and each of these different schools of Messianic teaching was able to point to statements in the Hebrew scriptures as proof of their contentions. In a general way, the Jews regarded their national history as beginning with Abraham and culminating in the Messiah and the new age of the kingdom of God. In earlier times they had envisaged this deliverer as “the servant of the Lord,” then as “the Son of Man,” while latterly some even went so far as to refer to the Messiah as the “Son of God.” But no matter whether he was called the “seed of Abraham” or “the son of David,” all were agreed that he was to be the Messiah, the “anointed one.” Thus did the concept evolve from the “servant of the Lord” to the “son of David,” “Son of Man,” and “Son of God.”
136:1.2 (1509.4) Във времената на Йоан и Иисус по-образованите евреи създадоха нова представа за бъдещия Месия като съвършен и типичен израилтянин, съчетаващ в себе си, както “слугата Господен”, тройствените функции на пророк, свещеник и цар.	136:1.2 (1509.4) In the days of John and Jesus the more learned Jews had developed an idea of the coming Messiah as the perfected and representative Israelite, combining in himself as the “servant of the Lord” the threefold office of prophet, priest, and king.
136:1.3 (1509.5) Евреите свято вярваха, че, подобно на Мойсей, освободил техните прародители от египетско робство с помощта на вълшебства и чудеса, бъдещият Месия ще освободи еврейския народ от римско господство с помощта на още по-чудотворно могъщество и ще го доведе до необикновен национален триумф. Равините бяха събрали около петстотин откъса от Писанията, явната противоречивост на които не им попречи да твърдят, че в тях се предсказва идването на Месията. Потопени в тези подробности на времето, метода и функциите, те почти напълно изпуснаха от поглед личността на обещания Месия. Те търсеха възстановяването на еврейската национална слава — мирското възвеличаване на Израил, а не спасението на света. Затова става очевидно, че Иисус Назарянин никога не би могъл да съответства на тази материалистическа представа за Месия, която съществуваше в еврейското съзнание. Ако евреите погледнеха на много от своите привидно месиански пророчества в друга светлина, то това щеше напълно естествено да подготви тяхното съзнание за приемането на Иисус като завършител на една епоха и основоположник на нов, по-добър период на милосърдие и спасение за всички народи.	136:1.3 (1509.5) The Jews devoutly believed that, as Moses had delivered their fathers from Egyptian bondage by miraculous wonders, so would the coming Messiah deliver the Jewish people from Roman domination by even greater miracles of power and marvels of racial triumph. The rabbis had gathered together almost five hundred passages from the Scriptures which, notwithstanding their apparent contradictions, they averred were prophetic of the coming Messiah. And amidst all these details of time, technique, and function, they almost completely lost sight of the personality of the promised Messiah. They were looking for a restoration of Jewish national glory—Israel’s temporal exaltation—rather than for the salvation of the world. It therefore becomes evident that Jesus of Nazareth could never satisfy this materialistic Messianic concept of the Jewish mind. Many of their reputed Messianic predictions, had they but viewed these prophetic utterances in a different light, would have very naturally prepared their minds for a recognition of Jesus as the terminator of one age and the inaugurator of a new and better dispensation of mercy and salvation for all nations.
136:1.4 (1510.1) Евреите бяха възпитавани с вяра в доктрината на Шекина. Но този, както се смяташе, символ на Божественото Присъствие, не беше видян в храма. Евреите вярваха, че идването на Месията ще доведе до възстановяването му. Те имаха противоречиви представи за националния грях и привидно порочната природа на човека. Някои от тях учеха, че грехът на Адам е станал проклятие за целия човешки род и че Месията ще снеме това проклятие и ще върне на човека божественото благоволение. Други учеха, че Бог, създавайки човека, е вложил в него както добра, така и зла същност; че виждайки резултатите от такова решение, Той бил изключително разочарован и че “Той се разкая, че е сътворил човека такъв”. И тези, които учеха на това, предполагаха, че Месията ще дойде, за да спаси човека от неговата вродена порочна същност.	136:1.4 (1510.1) The Jews had been brought up to believe in the doctrine of the Shekinah. But this reputed symbol of the Divine Presence was not to be seen in the temple. They believed that the coming of the Messiah would effect its restoration. They held confusing ideas about racial sin and the supposed evil nature of man. Some taught that Adam’s sin had cursed the human race, and that the Messiah would remove this curse and restore man to divine favor. Others taught that God, in creating man, had put into his being both good and evil natures; that when he observed the outworking of this arrangement, he was greatly disappointed, and that “He repented that he had thus made man.” And those who taught this believed that the Messiah was to come in order to redeem man from this inherent evil nature.
136:1.5 (1510.2) Повечето евреи вярваха, че продължават да се измъчват под римска власт поради своите национални грехове и поради неискреността на езичниците, станали прозелити. Еврейският народ не беше направил чистосърдечно покаяние; затова идването на Месията се забавяше. Имаше много разговори за покаяние; с това се обяснява мощната и непосредствена притегателна сила на проповедта на Йоан — “Покайте се и се кръстете, защото се приближи Царството небесно!” А за всеки благоверен евреин Царството небесно можеше да означава само едно: идването на Месията.	136:1.5 (1510.2) The majority of the Jews believed that they continued to languish under Roman rule because of their national sins and because of the halfheartedness of the gentile proselytes. The Jewish nation had not wholeheartedly repented; therefore did the Messiah delay his coming. There was much talk about repentance; wherefore the mighty and immediate appeal of John’s preaching, “Repent and be baptized, for the kingdom of heaven is at hand.” And the kingdom of heaven could mean only one thing to any devout Jew: The coming of the Messiah.
136:1.6 (1510.3) Посвещението на Михаил имаше една особеност, напълно чужда на еврейската концепция за Месия, и тази особеност беше съюзът на двете същности — човешката и божествената. Евреите си представяха Месията различно — като съвършен човек, свръхчовек и даже божествено същество, но те никога не се придържаха към идеята за съюза на човешкото и божественото. И това се превърна в трудност за първите последователи на Иисус. Те разбираха Месията като човек — като сина на Давид в представите на ранните пророци; те го разбираха като Сина Човешки — свръхчовека в представите на Даниил и някои по-късни пророци; те виждаха в него даже Сина Божий — какъвто го показва авторът на „Книгата на Енох” и някои от неговите съвременници; но никога даже за миг в тях не възникна истинска представа за съюза на две същности — човешка и божествена — в една земна личност. Въплъщението на Създателя в образа на създание не беше разкривано по-рано. То беше разкрито само в Иисус; светът не знаеше нищо за такива неща, докато Синът-Създател не стана плът и не се яви при смъртните от този свят.	136:1.6 (1510.3) There was one feature of the bestowal of Michael which was utterly foreign to the Jewish conception of the Messiah, and that was the union of the two natures, the human and the divine. The Jews had variously conceived of the Messiah as perfected human, superhuman, and even as divine, but they never entertained the concept of the union of the human and the divine. And this was the great stumbling block of Jesus’ early disciples. They grasped the human concept of the Messiah as the son of David, as presented by the earlier prophets; as the Son of Man, the superhuman idea of Daniel and some of the later prophets; and even as the Son of God, as depicted by the author of the Book of Enoch and by certain of his contemporaries; but never had they for a single moment entertained the true concept of the union in one earth personality of the two natures, the human and the divine. The incarnation of the Creator in the form of the creature had not been revealed beforehand. It was revealed only in Jesus; the world knew nothing of such things until the Creator Son was made flesh and dwelt among the mortals of the realm.
2. Кръщаването на Иисус ^top	2. The Baptism of Jesus ^top
136:2.1 (1510.4) Иисус беше кръстен в самия разгар на проповедничеството на Йоан, когато цяла Палестина живееше с надеждата, звучаща в неговото откровение — “приближи се царството Божие”, — и когато цялото еврейство се предаваше на сериозен и дълбок самоанализ. Еврейското чувство за национална солидарност беше изключително дълбоко. Евреите не само вярваха, че греховете на бащата могат да повлияят на децата, но бяха напълно уверени и в това, че грехът на индивида може да стане проклятие за цялата нация. Затова не всички, които се явяваха при Йоан за кръщение, смятаха себе си за виновни именно в тези грехове, които разобличаваше Йоан. Много набожни души се кръстиха при Йоан за благото на Израил. Те се опасяваха, че неведомият им грях може да отсрочи идването на Месията. Те чувстваха, че са част от виновната и потънала в греха нация, и идваха, за да демонстрират със своето кръщение плодовете на националното покаяние. Затова е очевидно, че кръщението на Иисус в никаква степен не беше ритуал за разкаяние или изкупване на греховете. Приемайки кръщение от Йоан, Иисус само следваше примера на много благочестиви израилтяни.	136:2.1 (1510.4) Jesus was baptized at the very height of John’s preaching when Palestine was aflame with the expectancy of his message—“the kingdom of God is at hand”—when all Jewry was engaged in serious and solemn self-examination. The Jewish sense of racial solidarity was very profound. The Jews not only believed that the sins of the father might afflict his children, but they firmly believed that the sin of one individual might curse the nation. Accordingly, not all who submitted to John’s baptism regarded themselves as being guilty of the specific sins which John denounced. Many devout souls were baptized by John for the good of Israel. They feared lest some sin of ignorance on their part might delay the coming of the Messiah. They felt themselves to belong to a guilty and sin-cursed nation, and they presented themselves for baptism that they might by so doing manifest fruits of race penitence. It is therefore evident that Jesus in no sense received John’s baptism as a rite of repentance or for the remission of sins. In accepting baptism at the hands of John, Jesus was only following the example of many pious Israelites.
136:2.2 (1511.1) Когато Иисус Назарянин влезе в Йордан за кръщение, той беше смъртен от дадения свят, постигнал върховете на човешкия възход във всички сфери, имащи отношение към овладяването на разума и самоотъждествяването с духа. В този ден във водата на Йордан стоеше станалият съвършен смъртен на еволюционните пространствено-времеви светове. Абсолютна синхронност и пълноценна връзка се бяха установили между смъртния разум на Иисус и пребиваващия в него духовен Настройчик — божествения дар на неговия Райски Баща. Именно такива Настройчици се заселват във всички нормални същества на Урантия от времето на възнесението на Михаил към владичество в своята вселена, ако не се смята това, че Настройчикът на Иисус беше предварително подготвен за тази мисия в течение на аналогично пребиваване в друг свръхчовек, въплътил се в образа на смъртен в плът — Макивента Мелхиседек.	136:2.2 (1511.1) When Jesus of Nazareth went down into the Jordan to be baptized, he was a mortal of the realm who had attained the pinnacle of human evolutionary ascension in all matters related to the conquest of mind and to self-identification with the spirit. He stood in the Jordan that day a perfected mortal of the evolutionary worlds of time and space. Perfect synchrony and full communication had become established between the mortal mind of Jesus and the indwelling spirit Adjuster, the divine gift of his Father in Paradise. And just such an Adjuster indwells all normal beings living on Urantia since the ascension of Michael to the headship of his universe, except that Jesus’ Adjuster had been previously prepared for this special mission by similarly indwelling another superhuman incarnated in the likeness of mortal flesh, Machiventa Melchizedek.
136:2.3 (1511.2) Обикновено когато смъртен от обитаемия свят постигне толкова високи нива на личностно съвършенство, се извършват тези предварителни явления на духовно възвисяване, които с времето завършват със сливането на зрялата душа на смъртния и свързания с нея Божествен Настройчик. Такова изменение очевидно трябваше да стане в личностния опит на Иисус Назарянин в същия този ден, когато той влезе в Йордан с двамата си братя, за да приемат кръщение от Йоан. Този обред беше последният акт от чисто човешкия живот на Иисус на Урантия и много свръхчовешки наблюдатели очакваха да видят сливането на разума с пребиваващия в него Настройчик. Но тях ги чакаше разочарование. Стана нещо ново и още по-велико. Когато Йоан положи своите ръце на Иисус, за да го кръсти, неговият вътрешен Настройчик окончателно напусна усъвършенстваната човешка душа на Йешуа бен Йосиф. След няколко мига тази божествена същност се върна от Сферата на Божеството като Личностен Настройчик и глава на тази категория в цялата локална вселена Небадон. Така Иисус видя как неговият предишен божествен дух низхожда към него при своето връщане в личностна форма. И той чу гласа на същия този Райски дух, който каза: “Ето Моя възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” И Йоан, заедно с двамата братя на Иисус, също чуха тези думи. Стоящите във водата ученици на Йоан не чуха тези думи, както не видяха и появата на Личностния Настройчик. Само очите на Иисус видяха Личностния Настройчик.	136:2.3 (1511.2) Ordinarily, when a mortal of the realm attains such high levels of personality perfection, there occur those preliminary phenomena of spiritual elevation which terminate in eventual fusion of the matured soul of the mortal with its associated divine Adjuster. And such a change was apparently due to take place in the personality experience of Jesus of Nazareth on that very day when he went down into the Jordan with his two brothers to be baptized by John. This ceremony was the final act of his purely human life on Urantia, and many superhuman observers expected to witness the fusion of the Adjuster with its indwelt mind, but they were all destined to suffer disappointment. Something new and even greater occurred. As John laid his hands upon Jesus to baptize him, the indwelling Adjuster took final leave of the perfected human soul of Joshua ben Joseph. And in a few moments this divine entity returned from Divinington as a Personalized Adjuster and chief of his kind throughout the entire local universe of Nebadon. Thus did Jesus observe his own former divine spirit descending on its return to him in personalized form. And he heard this same spirit of Paradise origin now speak, saying, “This is my beloved Son in whom I am well pleased.” And John, with Jesus’ two brothers, also heard these words. John’s disciples, standing by the water’s edge, did not hear these words, neither did they see the apparition of the Personalized Adjuster. Only the eyes of Jesus beheld the Personalized Adjuster.
136:2.4 (1511.3) Когато върналият се и сега вече възвисен Личностен Настройчик произнесе тези думи, се възцари тишина. И докато четворката стоеше във водата, Иисус, вдигайки очи към намиращия се до него Настройчик, произнесе молитва: “Татко мой, Владетелю небесен, да бъде свято името Ти. Да дойде царството Ти! Да бъде волята Ти на земята, както и на небето.” След като се помоли, “се разтвориха небесата” и на Сина Човешки се откри видение, представено от неговия — сега вече Личностен — Настройчик, където той беше Син Божий, какъвто беше до своето идване на Земята в образа на смъртна плът и какъвто му предстоеше да стане след завършването на живота в плът. Това небесно видение беше видяно само от Иисус.	136:2.4 (1511.3) When the returned and now exalted Personalized Adjuster had thus spoken, all was silence. And while the four of them tarried in the water, Jesus, looking up to the near-by Adjuster, prayed: “My Father who reigns in heaven, hallowed be your name. Your kingdom come! Your will be done on earth, even as it is in heaven.” When he had prayed, the “heavens were opened,” and the Son of Man saw the vision, presented by the now Personalized Adjuster, of himself as a Son of God as he was before he came to earth in the likeness of mortal flesh, and as he would be when the incarnated life should be finished. This heavenly vision was seen only by Jesus.
136:2.5 (1512.1) Йоан и Иисус чуха гласа на Личностния Настройчик, говорещ от името на Всеобщия Баща, тъй като Настройчикът е породен от Райския Баща и е Негово подобие. В течение на целия останал земен живот на Иисус Личностният Настройчик беше свързан с него във всичките му усилия; Иисус пребиваваше в постоянно общуване с този възвишен Настройчик.	136:2.5 (1512.1) It was the voice of the Personalized Adjuster that John and Jesus heard, speaking in behalf of the Universal Father, for the Adjuster is of, and as, the Paradise Father. Throughout the remainder of Jesus’ earth life this Personalized Adjuster was associated with him in all his labors; Jesus was in constant communion with this exalted Adjuster.
136:2.6 (1512.2) Когато Иисус беше кръстен, той не се каеше за злодеяния; не изповядваше грехове. С това кръщение той посвети себе си на изпълнението на волята на своя Отец. По време на своето кръщение той чу ясния призив на своя Отец, окончателната повеля да изпълни делото на Отеца и се уедини за срок от четиридесет дни, за да може в уединение да обмисли многобройните проблеми. С това временно прекратяване на активното си личностно общуване със своите земни приятели Иисус — такъв, какъвто пребиваваше на Урантия, следваше именно процедурата, използвана в моронтийните светове всеки път, когато възходящ смъртен се слива с вътрешното духовно присъствие на Всеобщия Баща.	136:2.6 (1512.2) When Jesus was baptized, he repented of no misdeeds; he made no confession of sin. His was the baptism of consecration to the performance of the will of the heavenly Father. At his baptism he heard the unmistakable call of his Father, the final summons to be about his Father’s business, and he went away into private seclusion for forty days to think over these manifold problems. In thus retiring for a season from active personality contact with his earthly associates, Jesus, as he was and on Urantia, was following the very procedure that obtains on the morontia worlds whenever an ascending mortal fuses with the inner presence of the Universal Father.
136:2.7 (1512.3) Този ден на кръщение тегли черта под чисто човешкия живот на Иисус. Божественият Син беше намерил своя Баща, Всеобщият Баща беше намерил Своя въплътен Син и те си говореха помежду си.	136:2.7 (1512.3) This day of baptism ended the purely human life of Jesus. The divine Son has found his Father, the Universal Father has found his incarnated Son, and they speak the one to the other.
136:2.8 (1512.4) (В момента на кръщението Иисус беше на тридесет и една и половина години. Макар че евангелист Лука казва, че Иисус е бил кръстен в петнадесетата година от управлението на Кесар Тиберий — което трябва да означава през 29 година след н.е., тъй като Август умря в 14 година след н.е., — следва да се има предвид, че в течение на две и половина години до смъртта на Август Тиберий беше съуправител, а сеченето на монети в негова чест се състоя през октомври 11 година след н.е. Затова петнадесетата година от неговото фактическо управление беше именно тази — 26 година след н.е. — годината на кръщаването на Иисус. В тази година управител на Юдея стана Понтий Пилат.)	136:2.8 (1512.4) (Jesus was almost thirty-one and one-half years old when he was baptized. While Luke says that Jesus was baptized in the fifteenth year of the reign of Tiberius Caesar, which would be a.d. 29 since Augustus died in a.d. 14, it should be recalled that Tiberius was coemperor with Augustus for two and one-half years before the death of Augustus, having had coins struck in his honor in October, a.d. 11. The fifteenth year of his actual rule was, therefore, this very year of a.d. 26, that of Jesus’ baptism. And this was also the year that Pontius Pilate began his rule as governor of Judea.)
3. Четиридесетте дни ^top	3. The Forty Days ^top
136:3.1 (1512.5) Иисус преодоля огромното изкушение на своето смъртно посвещение, когато, мокър от роса, в течение на шест седмици се намираше в планината Ермон. Тук, в планината Ермон, като смъртен от дадения свят и без чужда помощ, той срещна и удържа победа над Калигастия — княза на този свят, претендента за урантийския трон. Както е записано в аналите на вселената, в този паметен ден Иисус Назарянин стана Планетарният Принц на Урантия. И този Принц на Урантия, толкова скоро след това обявен за върховен Властелин на Небадон, се уедини за срок от четиридесет дни, за да подготви плановете и да избере метода за възвестяването на новото Царство на Бога в сърцата на хората.	136:3.1 (1512.5) Jesus had endured the great temptation of his mortal bestowal before his baptism when he had been wet with the dews of Mount Hermon for six weeks. There on Mount Hermon, as an unaided mortal of the realm, he had met and defeated the Urantia pretender, Caligastia, the prince of this world. That eventful day, on the universe records, Jesus of Nazareth had become the Planetary Prince of Urantia. And this Prince of Urantia, so soon to be proclaimed supreme Sovereign of Nebadon, now went into forty days of retirement to formulate the plans and determine upon the technique of proclaiming the new kingdom of God in the hearts of men.
136:3.2 (1512.6) В течение на четиридесет дни след своето кръщение той се приспособяваше към изменилите се отношения в света и вселената, предизвикани от появата на личностно качество в неговия Настройчик. По време на уединението в планините на Перея той избра линията на поведение и методите за новия, изменил се етап на своя земен живот, към който смяташе да пристъпи.	136:3.2 (1512.6) After his baptism he entered upon the forty days of adjusting himself to the changed relationships of the world and the universe occasioned by the personalization of his Adjuster. During this isolation in the Perean hills he determined upon the policy to be pursued and the methods to be employed in the new and changed phase of earth life which he was about to inaugurate.
136:3.3 (1512.7) Иисус не се уедини заради пост и утешение на своята душа. Той не беше аскет; той се яви, за да сложи край на всички подобни представи за приближаване до Бога. Причините, поради които искаше уединение, принципно се различаваха от тези, които движеха Мойсей и Илия и даже Йоан Кръстител. В това време Иисус изцяло осъзна своята връзка със сътворената от самия него вселена, а също и с вселената на вселените, намираща се във владение на Райския Баща — неговия небесен Баща. Той изцяло възстанови в своята памет посвещенческия мандат и отнасящите се към него наставления, дадени му от неговия по-голям брат Емануил преди инкарнацията на Урантия. Сега той ясно и напълно разбираше всички тези обширни взаимоотношения и желаеше да се уедини за ясни и спокойни размишления, да премисли плановете и да определи методите за своя обществен труд за благото на дадения свят и всички останали светове на своята локална вселена.	136:3.3 (1512.7) Jesus did not go into retirement for the purpose of fasting and for the affliction of his soul. He was not an ascetic, and he came forever to destroy all such notions regarding the approach to God. His reasons for seeking this retirement were entirely different from those which had actuated Moses and Elijah, and even John the Baptist. Jesus was then wholly self-conscious concerning his relation to the universe of his making and also to the universe of universes, supervised by the Paradise Father, his Father in heaven. He now fully recalled the bestowal charge and its instructions administered by his elder brother, Immanuel, ere he entered upon his Urantia incarnation. He now clearly and fully comprehended all these far-flung relationships, and he desired to be away for a season of quiet meditation so that he could think out the plans and decide upon the procedures for the prosecution of his public labors in behalf of this world and for all other worlds in his local universe.
136:3.4 (1513.1) Скитайки се по хълмовете в търсене на подходящо укритие, Иисус срещна главата на изпълнителната власт на своята вселена — Гавраил, Ярката Утринна Звезда на Небадон. Гавраил възстанови личната връзка със Сина-Създател на вселената; това беше тяхната първа лична среща, след като Михаил напусна своите салвингтонски другари и отиде в Едемия за подготовка и посвещение на Урантия. По указание на Емануил и на основание пълномощията, предоставени от Извечно Древните на Уверса, Гавраил веднага предаде на Иисус съобщение, означаващо, че неговият посвещенчески опит на Урантия практически е към края си по отношение на това, което се отнасяше до завоюване на безусловно владичество в своята вселена и прекратяване на бунта на Луцифер. Първата цел беше постигната в деня на кръщението на Иисус, когато придобиването от неговия Настройчик на личностен статут демонстрира съвършенството и пълнотата на посвещението на Иисус в образа на смъртен, а постигането на втората цел стана история още в този ден, когато той слезе от планината Ермон и се върна при очакващия го юноша Тиглаф. И сега, от името на висшата власт на локалната вселена и свръхвселена, Иисус беше известéн за завършването на своя посвещенчески труд в тази степен, в която това засягаше неговия личен статут във връзка с придобиването на владичество и прекратяване на бунта. Той вече беше получил съответното уверение непосредствено от Рая под формата на видение, което му беше изпратено при кръщението, а също и във факта на придобиването от неговия вътрешен Настройчик на личностен статут.	136:3.4 (1513.1) While wandering about in the hills, seeking a suitable shelter, Jesus encountered his universe chief executive, Gabriel, the Bright and Morning Star of Nebadon. Gabriel now re-established personal communication with the Creator Son of the universe; they met directly for the first time since Michael took leave of his associates on Salvington when he went to Edentia preparatory to entering upon the Urantia bestowal. Gabriel, by direction of Immanuel and on authority of the Uversa Ancients of Days, now laid before Jesus information indicating that his bestowal experience on Urantia was practically finished so far as concerned the earning of the perfected sovereignty of his universe and the termination of the Lucifer rebellion. The former was achieved on the day of his baptism when the personalization of his Adjuster demonstrated the perfection and completion of his bestowal in the likeness of mortal flesh, and the latter was a fact of history on that day when he came down from Mount Hermon to join the waiting lad, Tiglath. Jesus was now informed, upon the highest authority of the local universe and the superuniverse, that his bestowal work was finished in so far as it affected his personal status in relation to sovereignty and rebellion. He had already had this assurance direct from Paradise in the baptismal vision and in the phenomenon of the personalization of his indwelling Thought Adjuster.
136:3.5 (1513.2) Докато Иисус пребиваваше в планината, беседвайки с Гавраил, Бащата на Съзвездието от Едемия лично застана пред него и Гавраил с думите: “Свидетелствата са готови. Владетелството на Михаил № 611 121 над неговата вселена Небадон го очаква отдясно на Всеобщия Баща. Аз ти предавам освобождаването от посвещенческите задължения, изпратено от Емануил — твоя брат и наблюдател на хода на посвещението на Урантия. Ти вече си свободен незабавно или по всяко време, по всякакъв удобен за теб начин да завършиш своето инкарнационно посвещение, да се възнесеш отдясно на твоя Отец, да получиш статута на пълноправен владетел и да приемеш заслужената от тебе безусловна върховна власт над цялата Небадон. Освен това, на основание пълномощията, предоставени ми от Извечно Древните, аз тържествено заявявам за готовността на свидетелствата на свръхвселената, засягащи прекратяването на всички предизвикани от грях въстания в твоята вселена и удостояването ти с пълна и неограничена власт при възникване на други подобни обрати в бъдеще. От формална гледна точка твоят труд на Урантия и в плът на смъртно създание е завършен. От днес нататък ти вече сам избираш пътя, който да следваш.”	136:3.5 (1513.2) While he tarried on the mountain, talking with Gabriel, the Constellation Father of Edentia appeared to Jesus and Gabriel in person, saying: “The records are completed. The sovereignty of Michael number 611,121 over his universe of Nebadon rests in completion at the right hand of the Universal Father. I bring to you the bestowal release of Immanuel, your sponsor-brother for the Urantia incarnation. You are at liberty now or at any subsequent time, in the manner of your own choosing, to terminate your incarnation bestowal, ascend to the right hand of your Father, receive your sovereignty, and assume your well-earned unconditional rulership of all Nebadon. I also testify to the completion of the records of the superuniverse, by authorization of the Ancients of Days, having to do with the termination of all sin-rebellion in your universe and endowing you with full and unlimited authority to deal with any and all such possible upheavals in the future. Technically, your work on Urantia and in the flesh of the mortal creature is finished. Your course from now on is a matter of your own choosing.”
136:3.6 (1513.3) След като Всевишният Баща на Едемия ги напусна, Иисус дълго беседва с Гавраил за благополучието на вселената и в приветствието, изпратено до Емануил, Иисус го увери, че в своя труд на Урантия, към който смяташе да пристъпи, той винаги ще помни съвета, получен от него в Салвингтон във връзка с посвещенческия мандат.	136:3.6 (1513.3) When the Most High Father of Edentia had taken leave, Jesus held long converse with Gabriel regarding the welfare of the universe and, sending greetings to Immanuel, proffered his assurance that, in the work which he was about to undertake on Urantia, he would be ever mindful of the counsel he had received in connection with the prebestowal charge administered on Salvington.
136:3.7 (1514.1) В течение на всички тези четиридесет дни от уединението Яков и Йоан Зеведееви продължаваха да търсят Иисус. Неведнъж те бяха недалеч от мястото на неговото обитаване, но така и не го намериха.	136:3.7 (1514.1) Throughout all of these forty days of isolation James and John the sons of Zebedee were engaged in searching for Jesus. Many times they were not far from his abiding place, but never did they find him.
4. Плановете за обществен труд ^top	4. Plans for Public Work ^top
136:4.1 (1514.2) Пребивавайки в планината, Иисус ден след ден обмисляше останалата част от своето посвещение на Урантия. Първото му решение беше да не поучава едновременно с Йоан. Той смяташе да остане в относително уединение дотогава, докато трудът на Йоан не достигне своята цел или докато Йоан не го принудят да замълчи с внезапно хвърляне в затвора. Иисус добре знаеше, че скоро безстрашните и дръзки проповеди ще пробудят в гражданските управители страх и враждебност. Предвид рискованото положение, в което се намираше Йоан, Иисус пристъпи към съставянето на конкретен план за публична дейност в името на своя народ и света, в името на всеки обитаем свят в своята обширна вселена. Посвещението на Михаил преминаваше на Урантия, но за всички светове на Небадон.	136:4.1 (1514.2) Day by day, up in the hills, Jesus formulated the plans for the remainder of his Urantia bestowal. He first decided not to teach contemporaneously with John. He planned to remain in comparative retirement until the work of John achieved its purpose, or until John was suddenly stopped by imprisonment. Jesus well knew that John’s fearless and tactless preaching would presently arouse the fears and enmity of the civil rulers. In view of John’s precarious situation, Jesus began definitely to plan his program of public labors in behalf of his people and the world, in behalf of every inhabited world throughout his vast universe. Michael’s mortal bestowal was on Urantia but for all worlds of Nebadon.
136:4.2 (1514.3) Обмисляйки общия план за съгласуване на своята програма с движението на Йоан, Иисус на първо място анализира наставленията на Емануил. Той внимателно обмисли съветите, дадени му по отношение на методите на неговия труд, а също така и условието, съгласно което той беше длъжен да не оставя след себе си на планетата никакви писмени документи. Занапред Иисус пишеше само на пясъка. При своето поредно посещение на Назарет Иисус унищожи всички свои записки, запазили се на дъсчици в дърводелската работилница и висящи по стените на старата къща, с което крайно разстрои своя брат Йосиф. И той сериозно обмисли съвета на Емануил, засягащ неговото отношение към икономическите, социални и политически въпроси в този свят, в който му беше съдено да живее.	136:4.2 (1514.3) The first thing Jesus did, after thinking through the general plan of co-ordinating his program with John’s movement, was to review in his mind the instructions of Immanuel. Carefully he thought over the advice given him concerning his methods of labor, and that he was to leave no permanent writing on the planet. Never again did Jesus write on anything except sand. On his next visit to Nazareth, much to the sorrow of his brother Joseph, Jesus destroyed all of his writing that was preserved on the boards about the carpenter shop, and which hung upon the walls of the old home. And Jesus pondered well over Immanuel’s advice pertaining to his economic, social, and political attitude toward the world as he should find it.
136:4.3 (1514.4) По време на това четиридесетдневно уединение Иисус не постеше. Максималният срок без храна бяха първите два дни, прекарани в планината, когато той беше толкова потънал в мисли, че напълно забрави да яде. Но на третия ден тръгна да търси храна. През това време той не беше подлаган на изкушения от страна на които и да било зли духове или метежни личности, обитаващи в този или някой друг свят.	136:4.3 (1514.4) Jesus did not fast during this forty days’ isolation. The longest period he went without food was his first two days in the hills when he was so engrossed with his thinking that he forgot all about eating. But on the third day he went in search of food. Neither was he tempted during this time by any evil spirits or rebel personalities of station on this world or from any other world.
136:4.4 (1514.5) Тези четиридесет дни бяха ознаменувани с последен обмен на мнения между човешкия и божествените интелекти, а по-точно — с началото на тяхното истинско функциониране като единна същност. Резултатът от този най-важен период на размишления убедително показа, че божественият разум триумфално подчини на себе си човешкия интелект. Започвайки от това време, разумът на човека стана разум на Бога и независимо от непоколебимостта на индивидуалния човешки разум този одухотворен човешки разум неизменно заявява: “Да бъде Твоята воля, не моята.”	136:4.4 (1514.5) These forty days were the occasion of the final conference between the human and the divine minds, or rather the first real functioning of these two minds as now made one. The results of this momentous season of meditation demonstrated conclusively that the divine mind has triumphantly and spiritually dominated the human intellect. The mind of man has become the mind of God from this time on, and though the selfhood of the mind of man is ever present, always does this spiritualized human mind say, “Not my will but yours be done.”
136:4.5 (1514.6) Събитията от този знаменателен период не бяха причудливи видения на лишен от храна и отслабен разум, както не бяха и объркани и наивни символи, впоследствие станали известни като “изкушението на Иисус в пустинята”. Напротив, това беше време за размишления за целия наситен с разнообразни събития път, преминат в течение на посвещението на Урантия, и за внимателно съставяне на плановете за по-нататъшно служене, които можеха да окажат най-голяма полза на този свят и едновременно да спомогнат за подобряването на всички сфери, изолирани поради бунта. Мисълта на Иисус обхвана цялата епоха на съществуването на човека на Урантия — от дните на Андон и Фонта до простъпката на Адам и по-нататък, до служенето на Мелхиседек Салимски.	136:4.5 (1514.6) The transactions of this eventful time were not the fantastic visions of a starved and weakened mind, neither were they the confused and puerile symbolisms which afterward gained record as the “temptations of Jesus in the wilderness.” Rather was this a season for thinking over the whole eventful and varied career of the Urantia bestowal and for the careful laying of those plans for further ministry which would best serve this world while also contributing something to the betterment of all other rebellion-isolated spheres. Jesus thought over the whole span of human life on Urantia, from the days of Andon and Fonta, down through Adam’s default, and on to the ministry of the Melchizedek of Salem.
136:4.6 (1514.7) Гавраил беше напомнил на Иисус за двата пътя за разкриване на себе си на света, в случай че реши да остане на Урантия за известно време. И с цялата яснота на Иисус беше казано, че неговият избор няма да има никакво отношение към владетелството във вселената, нито към прекратяването на бунта на Луцифер. Имаше два пътя за мирово служене:	136:4.6 (1514.7) Gabriel had reminded Jesus that there were two ways in which he might manifest himself to the world in case he should choose to tarry on Urantia for a time. And it was made clear to Jesus that his choice in this matter would have nothing to do with either his universe sovereignty or the termination of the Lucifer rebellion. These two ways of world ministry were:
136:4.7 (1515.1) 1. Неговият собствен път — този път, който би изглеждал най-приятен и благотворен от гледна точка на непосредствените потребности на този свят и настоящото наставление на своята вселена.	136:4.7 (1515.1) 1. His own way—the way that might seem most pleasant and profitable from the standpoint of the immediate needs of this world and the present edification of his own universe.
136:4.8 (1515.2) 2. Пътят на Отеца — пример за бъдещия идеал за живота на създанията от гледна точка на висшите личности, отнасящи се към Райското управление на вселената на вселените.	136:4.8 (1515.2) 2. The Father’s way—the exemplification of a farseeing ideal of creature life visualized by the high personalities of the Paradise administration of the universe of universes.
136:4.9 (1515.3) Така на Иисус ясно бяха показани две възможности за организация на остатъка от своя земен живот. Синът Човешки добре разбираше, че неговият избор между тези два начина на поведение няма никакво отношение към приемането от него на пълновластие във вселената и че в аналите на вселената това беше веднъж и завинаги решен въпрос и очакваше само неговото лично поискване. Но на Иисус беше дадено да разбере, че неговият Райски брат Емануил би бил много радостен, ако той, Иисус, сметне за възможно да завърши своя инкарниран живот на Земята така, както възвишено го започна — неизменно подчинявайки се на волята на Отеца. На третия ден от уединението Иисус си даде дума, че ще се върне в света, за да завърши своя път на Земята, и че във всички ситуации, допускащи двата начина на поведение, той винаги ще избира волята на Отеца. И той преживя остатъка от своя земен живот, оставайки верен на това решение. Чак до своя печален край той винаги подчиняваше своята суверенна воля на волята на своя небесен Отец.	136:4.9 (1515.3) It was thus made clear to Jesus that there were two ways in which he could order the remainder of his earth life. Each of these ways had something to be said in its favor as it might be regarded in the light of the immediate situation. The Son of Man clearly saw that his choice between these two modes of conduct would have nothing to do with his reception of universe sovereignty; that was a matter already settled and sealed on the records of the universe of universes and only awaited his demand in person. But it was indicated to Jesus that it would afford his Paradise brother, Immanuel, great satisfaction if he, Jesus, should see fit to finish up his earth career of incarnation as he had so nobly begun it, always subject to the Father’s will. On the third day of this isolation Jesus promised himself he would go back to the world to finish his earth career, and that in a situation involving any two ways he would always choose the Father’s will. And he lived out the remainder of his earth life always true to that resolve. Even to the bitter end he invariably subordinated his sovereign will to that of his heavenly Father.
136:4.10 (1515.4) Четиридесетте дни, които той прекара в планинската пустош, не бяха период на велико изкушение — това беше време на велики решения на Учителя. За тези дни, прекарани в уединено общуване с непосредственото присъствие на своя Отец, Личностния Настройчик (той вече нямаше личен серафически хранител), той последователно взе тези велики решения, на които беше съдено да определят неговото поведение и постъпки до края на земния му живот. Впоследствие преданието за великото изкушение започнаха да свързват именно с този период на изолация поради объркване с откъслечните разкази за борбата в планината Ермон, а също така и доколкото се смяташе, че всички велики пророци и вождове са започвали своето служене с пост и молитви. Преди да вземе ново или съзнателно решение, Иисус обикновено се отделяше за общуване със своя собствен дух, стремейки се да узнае волята на Бога.	136:4.10 (1515.4) The forty days in the mountain wilderness were not a period of great temptation but rather the period of the Master’s great decisions. During these days of lone communion with himself and his Father’s immediate presence—the Personalized Adjuster (he no longer had a personal seraphic guardian)—he arrived, one by one, at the great decisions which were to control his policies and conduct for the remainder of his earth career. Subsequently the tradition of a great temptation became attached to this period of isolation through confusion with the fragmentary narratives of the Mount Hermon struggles, and further because it was the custom to have all great prophets and human leaders begin their public careers by undergoing these supposed seasons of fasting and prayer. It had always been Jesus’ practice, when facing any new or serious decisions, to withdraw for communion with his own spirit that he might seek to know the will of God.
136:4.11 (1515.5) В течение на целия процес на планиране на остатъка от своя земен живот човешката душа на Иисус се разкъсваше между две противоположни линии на поведение:	136:4.11 (1515.5) In all this planning for the remainder of his earth life, Jesus was always torn in his human heart by two opposing courses of conduct:
136:4.12 (1515.6) 1. Той изпитваше силно желание да убеди своя народ и целия свят да повярват в него и да приемат неговото ново духовно Царство. А той добре познаваше техните представи за бъдещия Месия.	136:4.12 (1515.6) 1. He entertained a strong desire to win his people—and the whole world—to believe in him and to accept his new spiritual kingdom. And he well knew their ideas concerning the coming Messiah.
136:4.13 (1515.7) 2. Да живее и да се труди с увереност в това, че избраният път е угоден на неговия Отец, да се труди за благото на другите бедстващи светове и да продължава чрез установяване на Царството да разкрива Отеца и да провъзгласява Неговия божествен и любвеобилен характер.	136:4.13 (1515.7) 2. To live and work as he knew his Father would approve, to conduct his work in behalf of other worlds in need, and to continue, in the establishment of the kingdom, to reveal the Father and show forth his divine character of love.
136:4.14 (1515.8) В течение на всички тези богати на събития дни Иисус живя в древна скална пещера — укритие, намиращо се на склона на планината недалеч от селото, наричано някога Бейт Адис. Той пиеше вода от малкия ручей, течащ по склона на планината близо до това укритие в скалата.	136:4.14 (1515.8) Throughout these eventful days Jesus lived in an ancient rock cavern, a shelter in the side of the hills near a village sometime called Beit Adis. He drank from the small spring which came from the side of the hill near this rock shelter.
5. Първото велико решение ^top	5. The First Great Decision ^top
136:5.1 (1516.1) На третия ден след като Иисус пристъпи към това съвещание със самия себе си и със своя Личностен Настройчик, му беше изпратено видение на небесното войнство на Небадон, свикано и насочено от неговите командващи за изпълняване волята на техния възлюбен Властелин. Това могъщо войнство включваше дванадесет легиона серафими и пропорционален брой представители от всички други категории разумни същества на вселената. И първото велико решение, взето от Иисус в уединение, засягаше използването на тези могъщи личности във връзка с последващата програма на неговия обществен труд на Урантия.	136:5.1 (1516.1) On the third day after beginning this conference with himself and his Personalized Adjuster, Jesus was presented with the vision of the assembled celestial hosts of Nebadon sent by their commanders to wait upon the will of their beloved Sovereign. This mighty host embraced twelve legions of seraphim and proportionate numbers of every order of universe intelligence. And the first great decision of Jesus’ isolation had to do with whether or not he would make use of these mighty personalities in connection with the ensuing program of his public work on Urantia.
136:5.2 (1516.2) Иисус взе решение да не използва нито една личност от тази обширна група, освен ако стане очевидно, че такава е волята на Отеца. Независимо от това принципно решение цялото огромно войнство се намираше заедно с него в течение на целия остатък от неговия земен живот, винаги готово да се подчини на най-малкия израз на волята на своя Властелин. Макар че Иисус не виждаше тези съпровождащи личности със своето човешко зрение, свързаният с него Личностен Настройчик виждаше цялото това войнство през цялото време и можеше да общува с него.	136:5.2 (1516.2) Jesus decided that he would not utilize a single personality of this vast assemblage unless it should become evident that this was his Father’s will. Notwithstanding this general decision, this vast host remained with him throughout the balance of his earth life, always in readiness to obey the least expression of their Sovereign’s will. Although Jesus did not constantly behold these attendant personalities with his human eyes, his associated Personalized Adjuster did constantly behold, and could communicate with, all of them.
136:5.3 (1516.3) Преди да слезе след изминаването на четиридесетте дни, прекарани в планината, Иисус назначи своя Настройчик, станал неотдавна личностен, за непосредствен глава на съпровождащото войнство от вселенски личности и в течение на четирите години урантийско време тези личности, набрани от всички категории разумни същества във вселената, послушно и почтително изпълняваха своите задължения под мъдрото ръководство на този високопоставен и опитен Тайнствен Наставник. Поемайки под свое ръководство това могъщо събрание, Настройчикът, някога частица и същина на Райския Баща, увери Иисус, че на тези свръхчовешки сили в никакъв случай няма да бъде позволено да му служат или да се проявяват във връзка с неговия земен живот, или да го защитават, освен ако не се окаже, че подобно вмешателство става по воля на Отеца. Така с едно велико решение Иисус доброволно лиши себе си от всякаква свръхчовешка помощ по всички въпроси, имащи отношение към остатъка от неговия смъртен път, с изключение на случаите, когато Отецът реши да вземе участие в някакъв определен епизод или епизод от земните усилия на Сина.	136:5.3 (1516.3) Before coming down from the forty days’ retreat in the hills, Jesus assigned the immediate command of this attendant host of universe personalities to his recently Personalized Adjuster, and for more than four years of Urantia time did these selected personalities from every division of universe intelligences obediently and respectfully function under the wise guidance of this exalted and experienced Personalized Mystery Monitor. In assuming command of this mighty assembly, the Adjuster, being a onetime part and essence of the Paradise Father, assured Jesus that in no case would these superhuman agencies be permitted to serve, or manifest themselves in connection with, or in behalf of, his earth career unless it should develop that the Father willed such intervention. Thus by one great decision Jesus voluntarily deprived himself of all superhuman co-operation in all matters having to do with the remainder of his mortal career unless the Father might independently choose to participate in some certain act or episode of the Son’s earth labors.
136:5.4 (1516.4) Поемайки ръководството на вселенското войнство, съпровождащо Христос Михаил, Личностният Настройчик положи всички усилия, за да привлече вниманието на Иисус върху следното обстоятелство: макар че Създателят на това събрание на вселенски създания може със своята власт, предадена на друго лице, да ограничи тяхната дейност в пространството, такива ограничения не се разпространяват над действията на дадените същества във времето. Това ограничение се обясняваше с факта, че придобивайки личностен статут, Настройчиците стават извънвремеви същества. Затова Иисус беше предупреден, че макар че Настройчикът ще контролира напълно и в съвършенство предадените под негово ръководство живи разумни същества по всички въпроси, имащи отношение към пространството, толкова съвършени ограничения са невъзможни по отношение на времето. Настройчикът каза: “В съответствие с твоите разпореждания аз ще забранявам да се използва това съпровождащо войнство от разумни същества от вселената в каквато и да е връзка с твоя земен живот, с изключение на случаите, когато получа разпореждане от Райския Баща за освобождаването на тези сили за изпълнение на Неговата божествена воля въз основа на взето от теб решение, както и освен тези епизоди, когато по своя собствена божествено-човешка воля ти вземеш решение или извършиш действие, предполагащо отклонение само от естественото земно течение на времето. Във всички такива случаи аз съм безпомощен и твоите създания, събрали се тук в съвършенство и единство на своето могъщество, също са безпомощни. Щом твоята обединена същност изрази такова желание, тези разпореждания, направени по твое решение, ще бъдат незабавно изпълнени. Във всички подобни случаи твоето желание ще се заключава в съкращаване на времето, за което появилият се в твоето въображение образ става реалност. Такова е максималното ограничение на твоето владичество, което може да бъде наложено под мое ръководство. В моето самосъзнание времето не съществува и затова аз не мога да огранича твоите създания в каквото и да било, имащо отношение само към времето.”	136:5.4 (1516.4) In accepting this command of the universe hosts in attendance upon Christ Michael, the Personalized Adjuster took great pains to point out to Jesus that, while such an assembly of universe creatures could be limited in their space activities by the delegated authority of their Creator, such limitations were not operative in connection with their function in time. And this limitation was dependent on the fact that Adjusters are nontime beings when once they are personalized. Accordingly was Jesus admonished that, while the Adjuster’s control of the living intelligences placed under his command would be complete and perfect as to all matters involving space, there could be no such perfect limitations imposed regarding time. Said the Adjuster: “I will, as you have directed, enjoin the employment of this attendant host of universe intelligences in any manner in connection with your earth career except in those cases where the Paradise Father directs me to release such agencies in order that his divine will of your choosing may be accomplished, and in those instances where you may engage in any choice or act of your divine-human will which shall only involve departures from the natural earth order as to time. In all such events I am powerless, and your creatures here assembled in perfection and unity of power are likewise helpless. If your united natures once entertain such desires, these mandates of your choice will be forthwith executed. Your wish in all such matters will constitute the abridgment of time, and the thing projected is existent. Under my command this constitutes the fullest possible limitation which can be imposed upon your potential sovereignty. In my self-consciousness time is nonexistent, and therefore I cannot limit your creatures in anything related thereto.”
136:5.5 (1517.1) Така Иисус узна как взетото от него решение — да продължи да живее като човек сред хората — ще се осъществи на практика. С едно единствено решение той отстрани цялото съпровождащо го войнство от разнообразни разумни същества от участие в неговото предстоящо обществено служене във всички ситуации освен в тези, които имаха отношение само към времето. Затова става очевидно, че всякакви свръхестествени или привидно човешки действия, станали по време на служенето на Иисус, се обясняваха само с елиминиране на времето, освен тези случаи, когато небесният Отец специално вземаше друго решение. Никакво чудо, милосърдно деяние или някакво друго събитие, станало през оставащия период от усилията на Иисус на Земята, по своята същност или характер никак не можеше да съответства на действие, излизащо извън пределите на природните закони, предопределени и нормално действащи в живота на урантийския човек, освен в този специално уговорен аспект на времето. Разбира се, никакви ограничения не можеха да се разпространяват върху “волята на Отеца”. Изключването на времето във връзка със специалното желание на този потенциален Властелин на вселена можеше да се избегне само чрез пряк и явен волеви акт на този Богочовек, насочен към това, времето — по отношение на конкретно действие или събитие — да не се съкращава и да не се изключва. За да предотврати появата на видими времеви чудеса, Иисус трябваше постоянно да осъзнава течението на времето. Всеки негов пропуск да осъзнае времето в момент на поява в него на определено желание щеше да бъде еквивалентен на реализация на образа, възникнал в съзнанието на този Син-Създател, при това без участие на времевия фактор.	136:5.5 (1517.1) Thus did Jesus become apprised of the working out of his decision to go on living as a man among men. He had by a single decision excluded all of his attendant universe hosts of varied intelligences from participating in his ensuing public ministry except in such matters as concerned time only. It therefore becomes evident that any possible supernatural or supposedly superhuman accompaniments of Jesus’ ministry pertained wholly to the elimination of time unless the Father in heaven specifically ruled otherwise. No miracle, ministry of mercy, or any other possible event occurring in connection with Jesus’ remaining earth labors could possibly be of the nature or character of an act transcending the natural laws established and regularly working in the affairs of man as he lives on Urantia except in this expressly stated matter of time. No limits, of course, could be placed upon the manifestations of “the Father’s will.” The elimination of time in connection with the expressed desire of this potential Sovereign of a universe could only be avoided by the direct and explicit act of the will of this God-man to the effect that time, as related to the act or event in question, should not be shortened or eliminated. In order to prevent the appearance of apparent time miracles, it was necessary for Jesus to remain constantly time conscious. Any lapse of time consciousness on his part, in connection with the entertainment of definite desire, was equivalent to the enactment of the thing conceived in the mind of this Creator Son, and without the intervention of time.
136:5.6 (1517.2) Благодарение на надзора на свързания с него Личностен Настройчик Михаил можеше в съвършенство да ограничи своята земна дейност в това, което се отнасяше до пространството, но Синът Човешки не можеше да ограничи по такъв начин своя нов земен статут на потенциален Владетел на Небадон по отношение на времето. Такъв беше действителният статут на Иисус Назарянин, когато той пристъпи към своето обществено служене на Урантия.	136:5.6 (1517.2) Through the supervising control of his associated and Personalized Adjuster it was possible for Michael perfectly to limit his personal earth activities with reference to space, but it was not possible for the Son of Man thus to limit his new earth status as potential Sovereign of Nebadon as regards time. And this was the actual status of Jesus of Nazareth as he went forth to begin his public ministry on Urantia.
6. Второто решение ^top	6. The Second Decision ^top
136:6.1 (1517.3) Определяйки линията си на поведение по отношение на всички личности и класове създадени от него разумни същества — дотолкова, доколкото тя можеше да се определи предвид тези потенциални възможности, които бяха присъщи на нейния нов божествен статут, Иисус се замисли за себе си. Как следва той, вече напълно осъзнаващ себе си като създател на всички неща и същества в своята вселена, да постъпва със своите прерогативи на създател в обичайни жизнени ситуации, на които той веднага ще се натъкне след завръщането си в Галилея и възобновяването на своя труд сред хората? Фактически този проблем вече възникна там, в тези самотни планини, тъй като на него му трябваше храна. На третия ден от уединените размисли човешкото тяло огладня. Следваше ли да тръгне да търси храна, както би постъпил обикновеният човек, или трябваше да се възползва от своите нормални възможности на творец и веднага да осигури нужната храна за своето тяло? И това велико решение на Учителя ви беше представено като изкушение — като изискване от неговите предполагаеми врагове да каже “на тези камъни да се превърнат в хлябове”.	136:6.1 (1517.3) Having settled his policy concerning all personalities of all classes of his created intelligences, so far as this could be determined in view of the inherent potential of his new status of divinity, Jesus now turned his thoughts toward himself. What would he, now the fully self-conscious creator of all things and beings existent in this universe, do with these creator prerogatives in the recurring life situations which would immediately confront him when he returned to Galilee to resume his work among men? In fact, already, and right where he was in these lonely hills, had this problem forcibly presented itself in the matter of obtaining food. By the third day of his solitary meditations the human body grew hungry. Should he go in quest of food as any ordinary man would, or should he merely exercise his normal creative powers and produce suitable bodily nourishment ready at hand? And this great decision of the Master has been portrayed to you as a temptation—as a challenge by supposed enemies that he “command that these stones become loaves of bread.”
136:6.2 (1518.1) Така Иисус взе още едно решение относно линията на поведение за оставащата част от своите земни усилия. В това, което се отнасяше до неговите лични потребности, а също така, като цяло, до неговото отношение с други личности, той преднамерено реши да продължи своето нормално земно съществуване. Той определено се отказа от поведение, което би превъзхождало, престъпило или нарушило установените от самия него закони на природата. Но той не можеше да обещае на себе си, вече предупреден за това от своя Личностен Настройчик, че тези закони на природата няма да бъдат, в някои вероятни ситуации, съществено ускорени. По принцип Иисус реши, че делото на неговия живот трябва да бъде организирано и изпълнено в съгласие със законите на природата и съществуващата социална организация. Така Учителят избра програма за живот, която съответстваше на решението да не прибягва към чудеса и вълшебство. За пореден път той избра “волята на Отеца”; за пореден път той напълно се довери на промисъла на Райския Баща.	136:6.2 (1518.1) Jesus thus settled upon another and consistent policy for the remainder of his earth labors. As far as his personal necessities were concerned, and in general even in his relations with other personalities, he now deliberately chose to pursue the path of normal earthly existence; he definitely decided against a policy which would transcend, violate, or outrage his own established natural laws. But he could not promise himself, as he had already been warned by his Personalized Adjuster, that these natural laws might not, in certain conceivable circumstances, be greatly accelerated. In principle, Jesus decided that his lifework should be organized and prosecuted in accordance with natural law and in harmony with the existing social organization. The Master thereby chose a program of living which was the equivalent of deciding against miracles and wonders. Again he decided in favor of “the Father’s will”; again he surrendered everything into the hands of his Paradise Father.
136:6.3 (1518.2) Човешката същност на Иисус изискваше първата му грижа да бъде самосъхранението; такова е нормалното отношение на природния човек в пространствено-времевите светове и следователно обоснована реакция на смъртен от Урантия. Но Иисус не мислеше само за този свят и неговите създания; той живееше живот, призван да просвети и въодушеви многобройните създания в обширната вселена.	136:6.3 (1518.2) Jesus’ human nature dictated that the first duty was self-preservation; that is the normal attitude of the natural man on the worlds of time and space, and it is, therefore, a legitimate reaction of a Urantia mortal. But Jesus was not concerned merely with this world and its creatures; he was living a life designed to instruct and inspire the manifold creatures of a far-flung universe.
136:6.4 (1518.3) Преди своето кръщенческо озарение той живя в съвършено подчинение на волята и ръководството на своя небесен Отец. Иисус безусловно реши, че като смъртен той и по-нататък ще остава в пълна зависимост от волята на Отеца. Той избра неестествения път — реши да не се стреми към самосъхранение. Взе решение да продължи да се отказва да се защитава. Той формулира своя извод в думите от Писанията, познати на човешкия разум: “Не само с хляб да живее човек, а с всяка дума, излизаща от устата Божии.” Стигайки до това заключение относно своите физически потребности, проявяващи се в чувство на глад, Синът Човешки провъзгласи своето окончателно отношение към всички други стремежи на плътта и естествени импулси на човека.	136:6.4 (1518.3) Before his baptismal illumination he had lived in perfect submission to the will and guidance of his heavenly Father. He emphatically decided to continue on in just such implicit mortal dependence on the Father’s will. He purposed to follow the unnatural course—he decided not to seek self-preservation. He chose to go on pursuing the policy of refusing to defend himself. He formulated his conclusions in the words of Scripture familiar to his human mind: “Man shall not live by bread alone but by every word that proceeds from the mouth of God.” In reaching this conclusion in regard to the appetite of the physical nature as expressed in hunger for food, the Son of Man made his final declaration concerning all other urges of the flesh and the natural impulses of human nature.
136:6.5 (1518.4) Той можеше да се възползва от своите свръхчовешки способности за другите, но за себе си — никога. И строго следваше тази линия на поведение до самия край, когато по негов адрес беше хвърлена насмешката: “Другите спасяваше, а себе си да спаси не може!” — защото той не искаше.	136:6.5 (1518.4) His superhuman power he might possibly use for others, but for himself, never. And he pursued this policy consistently to the very end, when it was jeeringly said of him: “He saved others; himself he cannot save”—because he would not.
136:6.6 (1518.5) Евреите очакваха, че Месията ще прави още по-големи чудеса от Мойсей, който получил вода от пустинна скала и нахранил техните праотци с манна в пустинята. Иисус знаеше какъв Месия очакваха неговите сънародници и притежаваше цялото могъщество и всички прерогативи, за да оправдае техните най-оптимистични надежди. Но той се отказа от такъв величествен план, обещаващ могъщество и слава. Подобен път на сътворяване на очакваните от него чудеса беше за него връщане към предишните времена, към невежата магия и изостаналите ритуали на дивите шамани. Възможно беше той да може да подложи на ускорение законите на природата за спасяване на своите създания, но не се съгласяваше да престъпи своите собствени закони било за лична полза, или за внушаване на благоговеен страх сред своите човешки събратя. И решението на Учителя беше окончателно.	136:6.6 (1518.5) The Jews were expecting a Messiah who would do even greater wonders than Moses, who was reputed to have brought forth water from the rock in a desert place and to have fed their forefathers with manna in the wilderness. Jesus knew the sort of Messiah his compatriots expected, and he had all the powers and prerogatives to measure up to their most sanguine expectations, but he decided against such a magnificent program of power and glory. Jesus looked upon such a course of expected miracle working as a harking back to the olden days of ignorant magic and the degraded practices of the savage medicine men. Possibly, for the salvation of his creatures, he might accelerate natural law, but to transcend his own laws, either for the benefit of himself or the overawing of his fellow men, that he would not do. And the Master’s decision was final.
136:6.7 (1518.6) Иисус жалеше своя народ; той прекрасно разбираше какво ги е довело до очакване на идването на Месия — времето, когато “земята ще носи десет хиляди пъти повече плодове и една лоза ще се разрасне в хиляда клонки, и всяка клонка ще роди хиляда грозда, и на всеки грозд ще израснат хиляда зърна, и всяко зърно ще даде хин вино”. Евреите вярваха, че Месията ще възвести ерата на вълшебното изобилие. Юдеите отдавна вече се възпитаваха на чудодейни предания и вълшебни легенди.	136:6.7 (1518.6) Jesus sorrowed for his people; he fully understood how they had been led up to the expectation of the coming Messiah, the time when “the earth will yield its fruits ten thousandfold, and on one vine there will be a thousand branches, and each branch will produce a thousand clusters, and each cluster will produce a thousand grapes, and each grape will produce a gallon of wine.” The Jews believed the Messiah would usher in an era of miraculous plenty. The Hebrews had long been nurtured on traditions of miracles and legends of wonders.
136:6.8 (1519.1) Той не беше Месия, явил се за умножаване на хляба и виното. Той дойде, не за да удовлетвори само мирските потребности; той дойде, за да разкрие своя небесен Отец на земните си деца, опитвайки се да подтикне своите земни деца да го следват в искрен стремеж да живеят така, че със своя живот да изпълняват волята на небесния Отец.	136:6.8 (1519.1) He was not a Messiah coming to multiply bread and wine. He came not to minister to temporal needs only; he came to reveal his Father in heaven to his children on earth, while he sought to lead his earth children to join him in a sincere effort so to live as to do the will of the Father in heaven.
136:6.9 (1519.2) С това решение Иисус Назарянин показа на гледащата го вселена безумството и греховността на превратното използване на божествените таланти и на дадените от Бога способности за лично възвеличаване за чисто егоистична изгода и прославяне. Такъв беше грехът на Луцифер и Калигастия.	136:6.9 (1519.2) In this decision Jesus of Nazareth portrayed to an onlooking universe the folly and sin of prostituting divine talents and God-given abilities for personal aggrandizement or for purely selfish gain and glorification. That was the sin of Lucifer and Caligastia.
136:6.10 (1519.3) Това велико решение на Иисус е ярка илюстрация на истината, че егоистичното удовлетворение и чувственото наслаждение само по себе си е неспособно да донесе щастие на еволюиращите хора. В смъртното съществуване има и по-високи ценности — съвършеното владеене на интелекта и духовните постижения, които значително превъзхождат необходимото удовлетворяване на чисто физическите потребности и подбуди на човека. Природните таланти и способности на човека трябва да се посвещават на развитието и облагородяването на неговите висши интелектуални и духовни способности.	136:6.10 (1519.3) This great decision of Jesus portrays dramatically the truth that selfish satisfaction and sensuous gratification, alone and of themselves, are not able to confer happiness upon evolving human beings. There are higher values in mortal existence—intellectual mastery and spiritual achievement—which far transcend the necessary gratification of man’s purely physical appetites and urges. Man’s natural endowment of talent and ability should be chiefly devoted to the development and ennoblement of his higher powers of mind and spirit.
136:6.11 (1519.4) Така Иисус разкри на създанията от своята вселена метод за нов, по-добър път, по-високи нравствени ценности и по-дълбоко духовно удовлетворение в живота на еволюционните хора от пространствено-времевите светове.	136:6.11 (1519.4) Jesus thus revealed to the creatures of his universe the technique of the new and better way, the higher moral values of living and the deeper spiritual satisfactions of evolutionary human existence on the worlds of space.
7. Третото решение ^top	7. The Third Decision ^top
136:7.1 (1519.5) Вземайки решение относно такива неща като храната и удовлетворяването на физическите потребности на тялото, грижата за собственото здраве и здравето на своите приятели, Иисус се замисли над следните проблеми. Как ще се държи при сблъсък с непосредствена опасност? Той реши да използва обичайните средства за грижа за своята човешка безопасност и разумните мерки за предпазливост за предотвратяване на преждевременното прекратяване на своя земен живот, но да се въздържа от всяко свръхчовешко вмешателство, в случай че в неговия живот в плът възникне критична ситуация. Вземайки това решение, Иисус седеше в сянката на самия край на скала, надвиснала над пропаст. Той прекрасно разбираше, че може да се хвърли от издатината долу и да не си причини никаква вреда, ако анулира своето второ решение, засягащо отношението му към самосъхранението.	136:7.1 (1519.5) Having made his decisions regarding such matters as food and physical ministration to the needs of his material body, the care of the health of himself and his associates, there remained yet other problems to solve. What would be his attitude when confronted by personal danger? He decided to exercise normal watchcare over his human safety and to take reasonable precaution to prevent the untimely termination of his career in the flesh but to refrain from all superhuman intervention when the crisis of his life in the flesh should come. As he was formulating this decision, Jesus was seated under the shade of a tree on an overhanging ledge of rock with a precipice right there before him. He fully realized that he could cast himself off the ledge and out into space, and that nothing could happen to harm him provided he would rescind his first great decision not to invoke the interposition of his celestial intelligences in the prosecution of his lifework on Urantia, and provided he would abrogate his second decision concerning his attitude toward self-preservation.
136:7.2 (1519.6) Иисус знаеше, че неговите сънародници очакват Месия, който да бъде над законите на природата. Той добре помнеше това място от Писанието, където се казваше: “Няма да те докосне никаква вреда, нещастията няма даже да се доближат до теб. Той повелява на ангелите свои да те гледат и защитават по всички твои пътища. Те ще те възнесат, за да не се спънеш в камък.” Би ли било оправдано такова високомерие, такова потъпкване на установените от Отеца закони на притегляне за защита от възможни вреди или за завоюване доверието на своя народ, объркан и усвоил лъжливи истини? Но колкото и да е съблазнителен такъв път за търсещите знамения евреи, той би се превърнал не в разкриване на Отеца, а в съмнителна игра със съществуващите закони на вселената на вселените.	136:7.2 (1519.6) Jesus knew his fellow countrymen were expecting a Messiah who would be above natural law. Well had he been taught that Scripture: “There shall no evil befall you, neither shall any plague come near your dwelling. For he shall give his angels charge over you, to keep you in all your ways. They shall bear you up in their hands lest you dash your foot against a stone.” Would this sort of presumption, this defiance of his Father’s laws of gravity, be justified in order to protect himself from possible harm or, perchance, to win the confidence of his mistaught and distracted people? But such a course, however gratifying to the sign-seeking Jews, would be, not a revelation of his Father, but a questionable trifling with the established laws of the universe of universes.
136:7.3 (1519.7) Разбирайки всичко това и знаейки, че в своето собствено поведение Учителят се отказваше да действа, без да зачита установените от него закони на природата, вие сами можете да бъдете уверени в това, че той никога не ходеше по вода и с нищо не нарушаваше собствения материален ред на управление на света. При това, разбира се, е нужно винаги да помним, че по това време все още не беше намерено решение, което би го избавило от отсъствието на контрол над елемента на времето във връзка с тези неща, които бяха предадени във владение на Личностния Настройчик.	136:7.3 (1519.7) Understanding all of this and knowing that the Master refused to work in defiance of his established laws of nature in so far as his personal conduct was concerned, you know of a certainty that he never walked on the water nor did anything else which was an outrage to his material order of administering the world; always, of course, bearing in mind that there had, as yet, been found no way whereby he could be wholly delivered from the lack of control over the element of time in connection with those matters put under the jurisdiction of the Personalized Adjuster.
136:7.4 (1520.1) В продължение на целия си земен живот Иисус неизменно оставаше верен на това решение. Дали фарисеите му се надсмиваха, предлагайки му да направи знамение, дали зяпачите на Голгота издевателстваха, искайки от него да слезе от кръста, той непоколебимо държеше на своето решение, взето в този час в планината.	136:7.4 (1520.1) Throughout his entire earth life Jesus was consistently loyal to this decision. No matter whether the Pharisees taunted him for a sign, or the watchers at Calvary dared him to come down from the cross, he steadfastly adhered to the decision of this hour on the hillside.
8. Четвъртото решение ^top	8. The Fourth Decision ^top
136:8.1 (1520.2) Следващият огромен проблем, с който предстоеше да се справи този Богочовек и който той сега реши съгласно волята на небесния Отец, беше: следва ли да използва някои от свръхчовешките си възможности за привличане на вниманието и за завоюване на предаността на своите сънародници? Да насочва ли своето вселенско могъщество за удовлетворяване жаждата на евреите към зрелищност и чудеса? Той реши, че не следва да прави това. Взе решение да се придържа към такава линия на поведение, която би изключвала използването на всички подобни средства като метод за привличане на вниманието на хората към неговата мисия. И той никога не измени на своето велико решение. Даже тогава, когато допусна проявлението на многобройните милосърдни деяния, съкращаващи времето, той почти винаги призоваваше тези, които са получили от него целителна помощ, да не разказват никому за тези благодеяния. И винаги отхвърляше насмешките на своите врагове, изискващи “да покаже знамение” като доказателство за своята божественост.	136:8.1 (1520.2) The next great problem with which this God-man wrestled and which he presently decided in accordance with the will of the Father in heaven, concerned the question as to whether or not any of his superhuman powers should be employed for the purpose of attracting the attention and winning the adherence of his fellow men. Should he in any manner lend his universe powers to the gratification of the Jewish hankering for the spectacular and the marvelous? He decided that he should not. He settled upon a policy of procedure which eliminated all such practices as the method of bringing his mission to the notice of men. And he consistently lived up to this great decision. Even when he permitted the manifestation of numerous time-shortening ministrations of mercy, he almost invariably admonished the recipients of his healing ministry to tell no man about the benefits they had received. And always did he refuse the taunting challenge of his enemies to “show us a sign” in proof and demonstration of his divinity.
136:8.2 (1520.3) Иисус наистина мъдро предвиждаше, че чудесата и вълшебствата, внушавайки на материалния разум благоговеен страх, могат да доведат само до външна покорност; такива действия не можеха да разкрият Бога, както не биха спасили и човека. Той се отказа да стане само чудотворец. Реши да посвети себе си на една единствена задача - установяване на Царството небесно.	136:8.2 (1520.3) Jesus very wisely foresaw that the working of miracles and the execution of wonders would call forth only outward allegiance by overawing the material mind; such performances would not reveal God nor save men. He refused to become a mere wonder-worker. He resolved to become occupied with but a single task—the establishment of the kingdom of heaven.
136:8.3 (1520.4) В течение на целия този най-важен разговор на Иисус със самия себе си присъстваше човешкият фактор на неувереност, почти съмнение, тъй като Иисус беше човек, както и Бог. Беше очевидно, че евреите никога няма да го приемат като Месия, ако не прави чудеса. Освен това ако той се съгласеше да извърши дори само едно неестествено деяние, то човешкият разум щеше да знае със сигурност, че това е станало в подчинение на истински божествения разум. Щеше ли такава отстъпка пред съмняващия се човешки разум да бъде съвместима с “волята на Отеца”? Иисус стигна до извода, че няма да бъде, и се позова на присъствието на Личностния Настройчик като убедително доказателство за партньорство на божественото и човешкото начала.	136:8.3 (1520.4) Throughout all this momentous dialogue of Jesus’ communing with himself, there was present the human element of questioning and near-doubting, for Jesus was man as well as God. It was evident he would never be received by the Jews as the Messiah if he did not work wonders. Besides, if he would consent to do just one unnatural thing, the human mind would know of a certainty that it was in subservience to a truly divine mind. Would it be consistent with “the Father’s will” for the divine mind to make this concession to the doubting nature of the human mind? Jesus decided that it would not and cited the presence of the Personalized Adjuster as sufficient proof of divinity in partnership with humanity.
136:8.4 (1520.5) Иисус беше пътешествал много. Той си спомняше Рим, Александрия и Дамаск. Знаеше какви методи се използват в този свят, как хората постигат своите цели в политиката и търговията за сметка на компромиси и дипломация. Ще се възползва ли той от тези знания за съдействие при своята мисия на Земята? Не! Така Иисус реши, че установявайки Царство, той ще отхвърля всякакви отстъпки пред мирския опит и пред властта на богатството. За пореден път той реши да разчита изключително на волята на Отеца.	136:8.4 (1520.5) Jesus had traveled much; he recalled Rome, Alexandria, and Damascus. He knew the methods of the world—how people gained their ends in politics and commerce by compromise and diplomacy. Would he utilize this knowledge in the furtherance of his mission on earth? No! He likewise decided against all compromise with the wisdom of the world and the influence of riches in the establishment of the kingdom. He again chose to depend exclusively on the Father’s will.
136:8.5 (1520.6) Иисус добре знаеше кратките пътища към една от проявите на своето могъщество. Той знаеше, че в негово разпореждане има много начини да привлече към себе си вниманието на целия народ и даже на целия свят. Скоро в Йерусалим трябваше да се празнува Пасхата; градът щеше да е препълнен с посетители. Той би могъл да се възнесе на върха на храма и да премине по въздуха пред потресената тълпа; такъв беше Месията, който те очакваха. Но впоследствие на него щеше да му се наложи да ги разочарова, защото той се яви, не за да възстанови трона на Давид. И той знаеше безполезността на метода на Калигастия, опитващ се да заобиколи естествения, постепенен и надежден път за постигане на божествената цел. За пореден път Синът Човешки смирено се подчини на пътя на Отеца — на волята на Отеца.	136:8.5 (1520.6) Jesus was fully aware of the short cuts open to one of his powers. He knew many ways in which the attention of the nation, and the whole world, could be immediately focused upon himself. Soon the Passover would be celebrated at Jerusalem; the city would be thronged with visitors. He could ascend the pinnacle of the temple and before the bewildered multitude walk out on the air; that would be the kind of a Messiah they were looking for. But he would subsequently disappoint them since he had not come to re-establish David’s throne. And he knew the futility of the Caligastia method of trying to get ahead of the natural, slow, and sure way of accomplishing the divine purpose. Again the Son of Man bowed obediently to the Father’s way, the Father’s will.
136:8.6 (1521.1) Иисус реши да създаде Царството небесно в сърцата на хората с помощта на естествените, обикновени, трудни и мъчителни методи — същите тези методи, към които впоследствие трябваше да се придържат неговите земни деца, разпространявайки и разширявайки Небесното царство. Тъй като Синът Човешки добре знаеше, че “чрез множество страдания в Царството ще влязат много деца от всички епохи”. За Иисус това беше време на огромно изпитание на цивилизования човек — да придобие власт и неотклонно да се отказва да я използва за чисто егоистични или лични цели.	136:8.6 (1521.1) Jesus chose to establish the kingdom of heaven in the hearts of mankind by natural, ordinary, difficult, and trying methods, just such procedures as his earth children must subsequently follow in their work of enlarging and extending that heavenly kingdom. For well did the Son of Man know that it would be “through much tribulation that many of the children of all ages would enter into the kingdom.” Jesus was now passing through the great test of civilized man, to have power and steadfastly refuse to use it for purely selfish or personal purposes.
136:8.7 (1521.2) Изучавайки живота и опита на Сина Човешки, вие следва да помните, че Синът Божий се въплъти в разума на човека от първи, а не от двадесети или от някой друг век. С това искаме да изразим мисълта, че човешките способности на Иисус бяха придобити по естествен път. Той беше продукт на наследствени фактори и на съвременното му обкръжение, а също така на неговото възпитание и образование. Неговото човешко начало беше неподправено, естествено, то произтичаше изцяло от предпоставките на фактическия интелектуален статут и от съществуващите в това време и в това поколение социално-икономически условия, благоприятстващи неговото развитие. Макар че в опита на този Богочовек божественият разум винаги притежаваше възможността да надмине човешкия интелект, още повече, когато функционираше неговият човешки разум, той действаше така, както би действал един истински смъртен разум в условията на човешкото обкръжение от онова време.	136:8.7 (1521.2) In your consideration of the life and experience of the Son of Man, it should be ever borne in mind that the Son of God was incarnate in the mind of a first-century human being, not in the mind of a twentieth-century or other-century mortal. By this we mean to convey the idea that the human endowments of Jesus were of natural acquirement. He was the product of the hereditary and environmental factors of his time, plus the influence of his training and education. His humanity was genuine, natural, wholly derived from the antecedents of, and fostered by, the actual intellectual status and social and economic conditions of that day and generation. While in the experience of this God-man there was always the possibility that the divine mind would transcend the human intellect, nonetheless, when, and as, his human mind functioned, it did perform as would a true mortal mind under the conditions of the human environment of that day.
136:8.8 (1521.3) Иисус показа на всички светове от своята обширна вселена колко безразсъдно е създаването на изкуствени ситуации за демонстрация на произволна власт или използването на изключително могъщество за укрепване на нравствени ценности или за ускоряване на духовния прогрес. Иисус реши да не допуска неговата мисия на Земята да се превръща в такова разочарование като управлението на Макавеите. Той се отказа да спекулира със своите божествени атрибути за придобиване на незаслужена известност или за получаване на политическо влияние. Не желаеше да се отнася снизходително към преобразуването на божествената и съзидателна енергия в държавна власт или в международен авторитет. Иисус Назарянин се отказа да прави отстъпки на злото, още по-малко — да има работа с греха. Учителят триумфално постави верността към волята на своя Отец над всички други земни и тленни съображения.	136:8.8 (1521.3) Jesus portrayed to all the worlds of his vast universe the folly of creating artificial situations for the purpose of exhibiting arbitrary authority or of indulging exceptional power for the purpose of enhancing moral values or accelerating spiritual progress. Jesus decided that he would not lend his mission on earth to a repetition of the disappointment of the reign of the Maccabees. He refused to prostitute his divine attributes for the purpose of acquiring unearned popularity or for gaining political prestige. He would not countenance the transmutation of divine and creative energy into national power or international prestige. Jesus of Nazareth refused to compromise with evil, much less to consort with sin. The Master triumphantly put loyalty to his Father’s will above every other earthly and temporal consideration.
9. Петото решение ^top	9. The Fifth Decision ^top
136:9.1 (1521.4) Вземайки решения по тези аспекти на линията на поведение, които засягаха неговото индивидуално отношение към законите на природата и духовното могъщество, той посвети своето внимание на избора на методите, които му предстоеше да използва при провъзгласяването и установяването на Царството Божие. Йоан вече пристъпи към своя труд; как можеше той да развие идеите на Йоан? Как следваше да продължи мисията на Йоан? Как да организира своите последователи за полезен труд и разумно сътрудничество? Иисус беше близко до вземането на последното решение, след което той вече не можеше да гледа на себе си като на юдейски Месия — най-малкото като на този Месия, който съществуваше в съзнанието на съвременниците му.	136:9.1 (1521.4) Having settled such questions of policy as pertained to his individual relations to natural law and spiritual power, he turned his attention to the choice of methods to be employed in the proclamation and establishment of the kingdom of God. John had already begun this work; how might he continue the message? How should he take over John’s mission? How should he organize his followers for effective effort and intelligent co-operation? Jesus was now reaching the final decision which would forbid that he further regard himself as the Jewish Messiah, at least as the Messiah was popularly conceived in that day.
136:9.2 (1522.1) Евреите си представяха освободител, който би се явил за това, със своята чудодейна власт да повали враговете на Израил и да направи евреите мирови управители, незнаещи нужда и гнет. Иисус знаеше, че на тази мечта не беше съдено някога да се сбъдне. Той знаеше, че пътят към Царството небесно минава през повалянето на злото в сърцата на хората и е чисто духовно дело. Той смяташе за нецелесъобразно да открива духовното Царство с ярка и ослепителна демонстрация на могъщество — което, разбира се, би било допустимо и би било изцяло в пределите на компетенцията на Михаил, но той решително отхвърли такъв план. Не желаеше да прави отстъпки пред революционните методи на Калигастия. Потенциално той беше спечелил света чрез подчинение на волята на Отеца и си постави за цел да завърши своя труд така, както го започна — и като Сина Човешки.	136:9.2 (1522.1) The Jews envisaged a deliverer who would come in miraculous power to cast down Israel’s enemies and establish the Jews as world rulers, free from want and oppression. Jesus knew that this hope would never be realized. He knew that the kingdom of heaven had to do with the overthrow of evil in the hearts of men, and that it was purely a matter of spiritual concern. He thought out the advisability of inaugurating the spiritual kingdom with a brilliant and dazzling display of power—and such a course would have been permissible and wholly within the jurisdiction of Michael—but he fully decided against such a plan. He would not compromise with the revolutionary techniques of Caligastia. He had won the world in potential by submission to the Father’s will, and he proposed to finish his work as he had begun it, and as the Son of Man.
136:9.3 (1522.2) Вие едва ли сте способни да си представите какво би станало на Урантия, ако този Богочовек — по онова време потенциално притежаващ цялата власт на небето и на земята — беше решил да разгърне знамената на пълновластие, беше строил своите чудотворни батальони в боеви порядък! Но той не желаеше да прави никакви компромиси. Не желаеше да служи на злото, за да извлече евентуално от това зло поклонение пред Бога. Той реши да се подчинява на волята на Отеца. Той се канеше да провъзгласи пред вглеждащата се в него вселена: “Почитайте Господа, Бога ваш, и само на Него служете!”	136:9.3 (1522.2) You can hardly imagine what would have happened on Urantia had this God-man, now in potential possession of all power in heaven and on earth, once decided to unfurl the banner of sovereignty, to marshal his wonder-working battalions in militant array! But he would not compromise. He would not serve evil that the worship of God might presumably be derived therefrom. He would abide by the Father’s will. He would proclaim to an onlooking universe, “You shall worship the Lord your God and him only shall you serve.”
136:9.4 (1522.3) Дните минаваха и Иисус все по-ясно виждаше какъв проповедник на истината му предстоеше да стане. Той виждаше, че Божият път няма да е лесен. Започваше да разбира, че тази чаша — остатъкът от своя човешки живот, можеше да се окаже горчива, но реши да я изпие.	136:9.4 (1522.3) As the days passed, with ever-increasing clearness Jesus perceived what kind of a truth-revealer he was to become. He discerned that God’s way was not going to be the easy way. He began to realize that the cup of the remainder of his human experience might possibly be bitter, but he decided to drink it.
136:9.5 (1522.4) Сега даже неговият човешки разум се прощава с трона на Давид. Крачка след крачка той следва по пътя божествения разум. Човешкият разум все още задава въпроси, но неизменно се съгласява с божествените отговори като окончателни решения в този обединен живот на човека, живеещ в този свят и едновременно безусловно подчиняващ се на изпълнението на вечната и божествена воля на Отеца.	136:9.5 (1522.4) Even his human mind is saying good-bye to the throne of David. Step by step this human mind follows in the path of the divine. The human mind still asks questions but unfailingly accepts the divine answers as final rulings in this combined life of living as a man in the world while all the time submitting unqualifiedly to the doing of the Father’s eternal and divine will.
136:9.6 (1522.5) Рим владееше западния свят. Пребивавайки в уединение и вземайки своите важни решения, Синът Човешки — заедно с намиращото се в негово разпореждане божествено войнство — беше последната възможност на евреите да постигнат световно господство; но този земен евреин, притежаващ толкова колосална мъдрост и могъщество, се отказа да се възползва от своите вселенски способности за собствено възвеличаване или за заемане на престола на своя народ. Той сякаш виждаше “всички царства от този свят” и в неговите ръце беше властта, позволяваща му да ги завладее. Всевишните на Едемия предадоха цялото това могъщество в негови ръце, но той не се нуждаеше от него. Царствата на света бяха твърде нищожни, за да заинтересуват Създателя и Управителя на вселената. Той имаше само една цел — по-нататъшното разкриване на Бога пред човека, създаването на Царството, на управлението на небесния Отец в сърцата на всички хора.	136:9.6 (1522.5) Rome was mistress of the Western world. The Son of Man, now in isolation and achieving these momentous decisions, with the hosts of heaven at his command, represented the last chance of the Jews to attain world dominion; but this earthborn Jew, who possessed such tremendous wisdom and power, declined to use his universe endowments either for the aggrandizement of himself or for the enthronement of his people. He saw, as it were, “the kingdoms of this world,” and he possessed the power to take them. The Most Highs of Edentia had resigned all these powers into his hands, but he did not want them. The kingdoms of earth were paltry things to interest the Creator and Ruler of a universe. He had only one objective, the further revelation of God to man, the establishment of the kingdom, the rule of the heavenly Father in the hearts of mankind.
136:9.7 (1522.6) Мисълта за сражения, раздори и убийства предизвикваше в Иисус отвращение; той не желаеше да взема участие в тях. На него му беше съдено да се яви на Земята като Принц на Света, за да разкрие Бога на любовта. Преди своето кръщение той за пореден път отхвърли предложението на зилотите да възглави тяхното въстание против римските потисници. И сега взе своето окончателно решение по отношение на тези библейски текстове, на които го учеше майка му — такива като: “Господ ми каза: ‚Ти си Моят син; днес Аз станах за теб баща. Ако ти помолиш, всички езичници ще бъдат твои и всичко ще ти стане подвластно на земята. Ти ще ги разбиеш с жезъл железен; ще ги разбиеш на парчета като глинено гърне.”	136:9.7 (1522.6) The idea of battle, contention, and slaughter was repugnant to Jesus; he would have none of it. He would appear on earth as the Prince of Peace to reveal a God of love. Before his baptism he had again refused the offer of the Zealots to lead them in rebellion against the Roman oppressors. And now he made his final decision regarding those Scriptures which his mother had taught him, such as: “The Lord has said to me, ‘You are my Son; this day have I begotten you. Ask of me, and I will give you the heathen for your inheritance and the uttermost parts of the earth for your possession. You shall break them with a rod of iron; you shall dash them in pieces like a potter’s vessel.’”
136:9.8 (1522.7) Иисус Назарянин стигна до заключението, че такива изказвания не се отнасят за него. Накрая човешкият разум на Сина Човешки се избави окончателно и напълно от всички тези месиански сложности и противоречия — юдейските писания, родителското възпитание, полученото от хазана образование, еврейските очаквания и честолюбивите хорски стремежи; той веднъж и завинаги реши какъв ще бъде неговият път. Той щеше се върне в Галилея и спокойно да пристъпи към провъзгласяване на Царството, поверявайки на своя Отец (на Личностния Настройчик) разработването на ежедневните детайли.	136:9.8 (1522.7) Jesus of Nazareth reached the conclusion that such utterances did not refer to him. At last, and finally, the human mind of the Son of Man made a clean sweep of all these Messianic difficulties and contradictions—Hebrew scriptures, parental training, chazan teaching, Jewish expectations, and human ambitious longings; once and for all he decided upon his course. He would return to Galilee and quietly begin the proclamation of the kingdom and trust his Father (the Personalized Adjuster) to work out the details of procedure day by day.
136:9.9 (1523.1) Със своите решения Иисус даде достоен пример на всяко същество във всички светове на своята обширна вселена, тъй като отказвайки се да нарушава високомерно законите на природата, той се отказа да измерва с материално мерило духовните проблеми. И демонстрира въодушевяващ пример на вселенска преданост и нравствено съвършенство, когато се отказа да използва мирската власт като пролог към духовната слава.	136:9.9 (1523.1) By these decisions Jesus set a worthy example for every person on every world throughout a vast universe when he refused to apply material tests to prove spiritual problems, when he refused presumptuously to defy natural laws. And he set an inspiring example of universe loyalty and moral nobility when he refused to grasp temporal power as the prelude to spiritual glory.
136:9.10 (1523.2) Даже ако в Сина Човешки имаше някакви съмнения относно своята мисия и нейния характер, когато след кръщението си се качи в планината, те не останаха в него, когато той се върна при своите ближни след четиридесет дни уединение и вземане на решения.	136:9.10 (1523.2) If the Son of Man had any doubts about his mission and its nature when he went up in the hills after his baptism, he had none when he came back to his fellows following the forty days of isolation and decisions.
136:9.11 (1523.3) Иисус формулира програма за установяването на Царството на Отеца. Той няма да насърчава физическото удовлетворение на хората. Няма да раздава хляб на хорските тълпи, свидетел на което стана неотдавна в Рим. Няма да привлича вниманието към себе си с чудеса, макар че евреите очакват именно такъв спасител. Той няма да се сдобива и с признание на духовното откровение за сметка на демонстрация на политическа власт или мирско могъщество.	136:9.11 (1523.3) Jesus has formulated a program for the establishment of the Father’s kingdom. He will not cater to the physical gratification of the people. He will not deal out bread to the multitudes as he has so recently seen it being done in Rome. He will not attract attention to himself by wonder-working, even though the Jews are expecting just that sort of a deliverer. Neither will he seek to win acceptance of a spiritual message by a show of political authority or temporal power.
136:9.12 (1523.4) Отхвърляйки тези методи за възвисяване на бъдещото Царство в очите на очакващите Месията евреи, Иисус предопредели това, че самите тези евреи, извън всяко съмнение, безусловно ще отхвърлят цялото това заявяване на власт и божественост. Знаейки всичко това, Иисус в течение на дълго време се опитваше да възпрепятства неговите първи последователи да го наричат Месия.	136:9.12 (1523.4) In rejecting these methods of enhancing the coming kingdom in the eyes of the expectant Jews, Jesus made sure that these same Jews would certainly and finally reject all of his claims to authority and divinity. Knowing all this, Jesus long sought to prevent his early followers alluding to him as the Messiah.
136:9.13 (1523.5) В течение на цялото свое обществено служене на него му се налагаше да се сблъсква с три постоянно повтарящи се ситуации: изискването да нахрани, изискванията за чудеса и накрая — молбата да разреши на своите последователи да го направят цар. Но Иисус никога не отстъпваше от решенията, взети в дните на своето уединение сред ридовете на Перея.	136:9.13 (1523.5) Throughout his public ministry he was confronted with the necessity of dealing with three constantly recurring situations: the clamor to be fed, the insistence on miracles, and the final request that he allow his followers to make him king. But Jesus never departed from the decisions which he made during these days of his isolation in the Perean hills.
10. Шестото решение ^top	10. The Sixth Decision ^top
136:10.1 (1523.6) В последния ден от своето паметно уединение, преди да слезе от планината и да се присъедини към Йоан и неговите ученици, Синът Човешки взе своето последно решение. Това решение той предаде на Личностния Настройчик със следните думи: “И по всички останали въпроси — както и по тези, за които вече е взето решение — аз тържествено ти обещавам, че ще се подчинявам на волята на моя Отец.” Произнасяйки тези думи, той започна да слиза от планината. И неговото лице се озаряваше от славата на духовна победа и нравствено постижение.	136:10.1 (1523.6) On the last day of this memorable isolation, before starting down the mountain to join John and his disciples, the Son of Man made his final decision. And this decision he communicated to the Personalized Adjuster in these words, “And in all other matters, as in these now of decision-record, I pledge you I will be subject to the will of my Father.” And when he had thus spoken, he journeyed down the mountain. And his face shone with the glory of spiritual victory and moral achievement.