Документ 143	Paper 143
Преминаване през Самария	Going Through Samaria
143:0.1 (1607.1) В КРАЯ на юни 27 година от н.е. поради усилилото се противодействие на еврейските религиозни управители Иисус и дванадесетте апостоли напуснаха Йерусалим, изпращайки своите палатки и оскъдно лично имущество на съхранение в дома на Лазар във Витания. По пътя на север, в Самария, те останаха за съботата във Ветил. Тук в течение на няколко дни те проповядваха на хората, дошли от Гофна и Ефрем. Група жители на Ариматея и Тамна пристигна, за да покани Иисус да посети техните села. Повече от две седмици Учителят и неговите апостоли учеха евреите и самаряните от този район, много от които идваха от места като Антипатрида, за да чуят благата вест за Царството.	143:0.1 (1607.1) AT THE end of June, a.d. 27, because of the increasing opposition of the Jewish religious rulers, Jesus and the twelve departed from Jerusalem, after sending their tents and meager personal effects to be stored at the home of Lazarus at Bethany. Going north into Samaria, they tarried over the Sabbath at Bethel. Here they preached for several days to the people who came from Gophna and Ephraim. A group of citizens from Arimathea and Thamna came over to invite Jesus to visit their villages. The Master and his apostles spent more than two weeks teaching the Jews and Samaritans of this region, many of whom came from as far as Antipatris to hear the good news of the kingdom.
143:0.2 (1607.2) Жителите на Южна Самария, които с удоволствие слушаха Иисус и апостолите, с изключение на Юда Искариот, успяха в значителна степен да преодолеят своето предубеждение против самаряните. На Юда му беше много трудно да ги заобича. През последната седмица от юли Иисус и неговите другари бяха готови да тръгнат за Йордан в новите гръцки градове Фасел и Архелай.	143:0.2 (1607.2) The people of southern Samaria heard Jesus gladly, and the apostles, with the exception of Judas Iscariot, succeeded in overcoming much of their prejudice against the Samaritans. It was very difficult for Judas to love these Samaritans. The last week of July Jesus and his associates made ready to depart for the new Greek cities of Phasaelis and Archelais near the Jordan.
1. Проповедта в Архелаида ^top	1. Preaching at Archelais ^top
143:1.1 (1607.3) В течение на първата половина на август центрове на дейността на апостолската група станаха гръцките градове Архелай и Фасел, където за пръв път им се наложи да излязат с проповед пред аудитория, състояща се практически само от друговерци — гърци, римляни, сирийци, тъй като в тези два гръцки града имаше много малко евреи. Общувайки с тези римски граждани, апостолите се натъкнаха на нови трудности при възвестяването на Царството и чуха нови възражения против ученията на Иисус. На една от многото вечерни беседи със своите апостоли Иисус внимателно изслуша тези възражения против Евангелието за Царството от устата на дванадесетте, разказващи за впечатленията, натрупани за времето на индивидуалния труд.	143:1.1 (1607.3) The first half of the month of August the apostolic party made its headquarters at the Greek cities of Archelais and Phasaelis, where they had their first experience preaching to well-nigh exclusive gatherings of gentiles—Greeks, Romans, and Syrians—for few Jews dwelt in these two Greek towns. In contacting with these Roman citizens, the apostles encountered new difficulties in the proclamation of the message of the coming kingdom, and they met with new objections to the teachings of Jesus. At one of the many evening conferences with his apostles, Jesus listened attentively to these objections to the gospel of the kingdom as the twelve repeated their experiences with the subjects of their personal labors.
143:1.2 (1607.4) Филип зададе характерен въпрос, свидетелстващ за трудностите, с които им се наложи да се сблъскат. Филип каза: “Учителю, тези гърци и римляни принизяват значението на нашата проповед, казвайки, че такива учения стават само за слабите и робите. Те твърдят, че езическата религия превишава нашето учение, тъй като насърчава придобиването на силен, здрав и енергичен характер. Те твърдят, че ние бихме искали да превърнем всички хора в лишени от сила, пасивни несъпротивляващи се, които скоро биха изчезнали от лицето на земята. Ти, Учителю, им харесваш и те открито признават, че твоето учение е небесно и идеално, но те не желаят да се отнесат към него сериозно. Те заявяват, че твоята религия не е за този свят и че хората не могат да живеят така, както ти учиш. Учителю, какво да отговорим на тези друговерци?”	143:1.2 (1607.4) A question asked by Philip was typical of their difficulties. Said Philip: “Master, these Greeks and Romans make light of our message, saying that such teachings are fit for only weaklings and slaves. They assert that the religion of the heathen is superior to our teaching because it inspires to the acquirement of a strong, robust, and aggressive character. They affirm that we would convert all men into enfeebled specimens of passive nonresisters who would soon perish from the face of the earth. They like you, Master, and freely admit that your teaching is heavenly and ideal, but they will not take us seriously. They assert that your religion is not for this world; that men cannot live as you teach. And now, Master, what shall we say to these gentiles?”
143:1.3 (1607.5) Изслушвайки аналогични възражения против Евангелието за Царството от Тома, Натанаил, Симон Зилот и Матей, Иисус каза на апостолите:	143:1.3 (1607.5) After Jesus had heard similar objections to the gospel of the kingdom presented by Thomas, Nathaniel, Simon Zelotes, and Matthew, he said to the twelve:
143:1.4 (1608.1) “Аз дойдох в този свят, за да изпълня волята на моя Отец и да разкрия Неговия любвеобилен характер пред цялото човечество. В това, мои братя, се състои моята мисия. И аз ще изпълнявам само нея независимо от неразбирането, което моето учение може да срещне от страна на евреите или друговерците на това или друго поколение. Но вие не трябва да изпускате предвид това, че даже божествената любов предполага сурова дисциплина. Любовта на бащата към своя син нерядко кара бащата да ограничава своето неразумно потомство от лекомислени постъпки. Детето не винаги разбира мъдрите и изпълнени с любов мотиви на ограничаващата го дисциплина на неговия баща. Но аз ви заявявам, че моят Баща в Рая наистина управлява вселената на вселените за сметка на пробуждащата сила на Своята любов. Любовта е най-великата от всички духовни реалности. Истината е освобождаващо откровение, но любовта е висше отношение. И каквито и пропуски в управлението на света да допускат вашите събратя днес, в бъдещата епоха този свят ще го управлява Евангелието, което аз ви провъзгласявам. Висшата цел на човешкия прогрес е благоговейно признание на бащинството на Бога и претворяване на изпълненото с любов братство между хората.	143:1.4 (1608.1) “I have come into this world to do the will of my Father and to reveal his loving character to all mankind. That, my brethren, is my mission. And this one thing I will do, regardless of the misunderstanding of my teachings by Jews or gentiles of this day or of another generation. But you should not overlook the fact that even divine love has its severe disciplines. A father’s love for his son oftentimes impels the father to restrain the unwise acts of his thoughtless offspring. The child does not always comprehend the wise and loving motives of the father’s restraining discipline. But I declare to you that my Father in Paradise does rule a universe of universes by the compelling power of his love. Love is the greatest of all spirit realities. Truth is a liberating revelation, but love is the supreme relationship. And no matter what blunders your fellow men make in their world management of today, in an age to come the gospel which I declare to you will rule this very world. The ultimate goal of human progress is the reverent recognition of the fatherhood of God and the loving materialization of the brotherhood of man.
143:1.5 (1608.2) Но кой ви е казал, че моето Евангелие е предназначено само за робите и слабите? Нима вие, мои избрани апостоли, приличате на слаби хора? Нима Йоан Кръстител приличаше на слаб човек? Нима виждате аз да съм роб на страха? Действително, в това поколение Евангелието е обърнато към бедните и угнетените. Религиите на този свят са се отвърнали от бедните, но моят Отец не отдава значение на обществените различия. Освен това днешните бедняци ще бъдат първите, които откликнат на призива към разкаяние и приемането на синовство. Евангелието за Царството трябва да се проповядва на всички — юдеи и езичници, богати и бедни, свободни и оковани, и в равна степен на млади и стари, на мъже и жени.	143:1.5 (1608.2) “But who told you that my gospel was intended only for slaves and weaklings? Do you, my chosen apostles, resemble weaklings? Did John look like a weakling? Do you observe that I am enslaved by fear? True, the poor and oppressed of this generation have the gospel preached to them. The religions of this world have neglected the poor, but my Father is no respecter of persons. Besides, the poor of this day are the first to heed the call to repentance and acceptance of sonship. The gospel of the kingdom is to be preached to all men—Jew and gentile, Greek and Roman, rich and poor, free and bond—and equally to young and old, male and female.
143:1.6 (1608.3) Не си мислете, че служенето на Царството се отличава с еднообразна безметежност, защото моят Отец е Бог на любовта и с удоволствие проявява Своето милосърдие. Възходът към Рая е най-висшият подвиг за цялото време, трудно постижение на вечността. Служенето на Царството на Земята ще изисква от вас цялата мъжествена зрелост, на която ще сте способни вие и вашите съратници. Мнозина от вас ще приемат смъртта заради своята вярност към Евангелието на това Царство. Лесно е да се умре във физическо сражение, в строя, когато вашата храброст укрепва от присъствието на сражаващите се другари, но нужна е по-висока и дълбока форма на човешка храброст и преданост, за да можеш спокойно и в пълна самота да заложиш главата си за любовта към истината, живееща в твоето смъртно сърце.	143:1.6 (1608.3) “Because my Father is a God of love and delights in the practice of mercy, do not imbibe the idea that the service of the kingdom is to be one of monotonous ease. The Paradise ascent is the supreme adventure of all time, the rugged achievement of eternity. The service of the kingdom on earth will call for all the courageous manhood that you and your coworkers can muster. Many of you will be put to death for your loyalty to the gospel of this kingdom. It is easy to die in the line of physical battle when your courage is strengthened by the presence of your fighting comrades, but it requires a higher and more profound form of human courage and devotion calmly and all alone to lay down your life for the love of a truth enshrined in your mortal heart.
143:1.7 (1608.4) Днес невярващите могат да се надсмиват над това, че вие проповядвате Евангелие на непротивенето и живеете живот, свободен от насилие, но вие сте първите доброволци в дългия ред искрени вярващи в Евангелието за това Царство, които ще потресат човечеството със своята героична преданост към тези учения. Никакви армии на света никога няма да демонстрират такава храброст и кураж, както вие и вашите верни последователи, провъзгласяващи по целия свят благата вест — бащинството на Бога и братството между хората. Храбростта на плътта е низшата форма на смелост. Безстрашието на ума е по-висока форма на човешката храброст, но най-висша и духовна е безкомпромисната вярност на просветения човек към своите убеждения, почиващи върху дълбоките духовни реалности. И такава храброст е героизмът на богопозналия човек. Всички вие сте познали Бога; вие наистина сте лични съратници на Сина Човешки.”	143:1.7 (1608.4) “Today, the unbelievers may taunt you with preaching a gospel of nonresistance and with living lives of nonviolence, but you are the first volunteers of a long line of sincere believers in the gospel of this kingdom who will astonish all mankind by their heroic devotion to these teachings. No armies of the world have ever displayed more courage and bravery than will be portrayed by you and your loyal successors who shall go forth to all the world proclaiming the good news—the fatherhood of God and the brotherhood of men. The courage of the flesh is the lowest form of bravery. Mind bravery is a higher type of human courage, but the highest and supreme is uncompromising loyalty to the enlightened convictions of profound spiritual realities. And such courage constitutes the heroism of the God-knowing man. And you are all God-knowing men; you are in very truth the personal associates of the Son of Man.”
143:1.8 (1608.5) Това не е всичко, което беше казано от Иисус в дадения случай, но такова беше неговото встъпително слово, след което той говори още дълго, усилвайки и илюстрирайки своите изказвания. Това беше едно от най-прочувствените обръщения на Иисус към дванадесетте апостоли. Рядко думите на Учителя към апостолите биваха изпълнени с толкова силно чувство и това беше един от онези редки случаи, когато той говореше с очевидна сериозност, придружена от забележимо душевно вълнение.	143:1.8 (1608.5) This was not all that Jesus said on that occasion, but it is the introduction of his address, and he went on at great length in amplification and in illustration of this pronouncement. This was one of the most impassioned addresses which Jesus ever delivered to the twelve. Seldom did the Master speak to his apostles with evident strong feeling, but this was one of those few occasions when he spoke with manifest earnestness, accompanied by marked emotion.
143:1.9 (1609.1) Това веднага се отрази на публичните проповеди и личното служене на апостолите; започвайки от този ден, новата тема за мъжеството стана преобладаваща в техните проповеди. Апостолите продължаваха да придобиват дух на позитивна напористост в новото Евангелие за Царството. От този ден те вече не отделяха толкова внимание на проповедите за пасивните добродетели и забранителни предписания, отнасящи се към многостранните учения на техния Учител.	143:1.9 (1609.1) The result upon the public preaching and personal ministry of the apostles was immediate; from that very day their message took on a new note of courageous dominance. The twelve continued to acquire the spirit of positive aggression in the new gospel of the kingdom. From this day forward they did not occupy themselves so much with the preaching of the negative virtues and the passive injunctions of their Master’s many-sided teaching.
2. Урокът по самообладание ^top	2. Lesson on Self-Mastery ^top
143:2.1 (1609.2) Учителят беше съвършен образец на човешко самообладание. Когато го оскърбяваха, той не оскърбяваше в отговор; когато страдаше, той не произнасяше заплахи по адрес на своите мъчители; когато враговете го обвиняваха, той само предаваше себе си на праведния съд на своя небесен Отец.	143:2.1 (1609.2) The Master was a perfected specimen of human self-control. When he was reviled, he reviled not; when he suffered, he uttered no threats against his tormentors; when he was denounced by his enemies, he simply committed himself to the righteous judgment of the Father in heaven.
143:2.2 (1609.3) На едно от вечерните събрания Андрей попита Иисус: “Учителю, следва ли да се придържаме към самоотречение, както на това учеше Йоан Кръстител, или да се стремим към самообладанието, към което призовава твоето учение? В какво твоето учение се различава от учението на Йоан?” Иисус отвърна: “Йоан действително ви учеше на праведен път съгласно просветеността и законите на неговите предци и такава беше религията на самоизучаването и самоотречението. Но аз дойдох с нова проповед за самозабрава и самообладание. Аз ви демонстрирам пътят на живота такъв, какъвто той ми беше разкрит от моя небесен Отец.	143:2.2 (1609.3) At one of the evening conferences, Andrew asked Jesus: “Master, are we to practice self-denial as John taught us, or are we to strive for the self-control of your teaching? Wherein does your teaching differ from that of John?” Jesus answered: “John indeed taught you the way of righteousness in accordance with the light and laws of his fathers, and that was the religion of self-examination and self-denial. But I come with a new message of self-forgetfulness and self-control. I show to you the way of life as revealed to me by my Father in heaven.
143:2.3 (1609.4) Истина, истина ви казвам: този, който владее себе си, е по-велик от този, който подчинява на себе си цял град. Самообладанието е мерило за нравствената природа на човека и показател за неговото духовно развитие. При стария ред вие постихте и се молехте; като нови създания, родили се в духа, вас ви учат да вярвате и да се радвате. В Царството на Отеца вие трябва да станете нови създания; старото трябва да си отиде; вижте — аз ви показвам как всичко трябва да стане ново. И чрез своята любов един към друг вие трябва да убедите света, че сте дошли от робството до свободата, от смъртта — до вечния живот.	143:2.3 (1609.4) “Verily, verily, I say to you, he who rules his own self is greater than he who captures a city. Self-mastery is the measure of man’s moral nature and the indicator of his spiritual development. In the old order you fasted and prayed; as the new creature of the rebirth of the spirit, you are taught to believe and rejoice. In the Father’s kingdom you are to become new creatures; old things are to pass away; behold I show you how all things are to become new. And by your love for one another you are to convince the world that you have passed from bondage to liberty, from death into life everlasting.
143:2.4 (1609.5) Следвайки предишния път, вие се стремите да заглушавате, да се покорявате и да се подчинявате на правилата на живота; следвайки новия път, вие трябва отначало да бъдете преобразувани от Духа на Истината, за да можете с това да укрепите своята вътрешна душа с постоянното духовно обновление на разума се и така вие придобивате способността уверено и радостно да изпълнявате благотворната, угодна и съвършена воля на Бога. Не забравяйте — именно вашата лична вяра и най-велики скъпоценни обещания на Бога ви осигуряват участие в божествената същност. Така чрез своята вяра и преобразуване на духа вие действително се превръщате в храмове Божии и Неговият Дух действително пребивава във вас. Ако, в такъв случай, във вас пребивава Духът, вие повече не сте роби на плътта, а ставате свободни, освободени синове на Духа. Новият закон на Духа ви дарява със свобода на самообладанието вместо предишния закон на страха и самозакрепостяването и робството на самоотречението.	143:2.4 (1609.5) “By the old way you seek to suppress, obey, and conform to the rules of living; by the new way you are first transformed by the Spirit of Truth and thereby strengthened in your inner soul by the constant spiritual renewing of your mind, and so are you endowed with the power of the certain and joyous performance of the gracious, acceptable, and perfect will of God. Forget not—it is your personal faith in the exceedingly great and precious promises of God that ensures your becoming partakers of the divine nature. Thus by your faith and the spirit’s transformation, you become in reality the temples of God, and his spirit actually dwells within you. If, then, the spirit dwells within you, you are no longer bondslaves of the flesh but free and liberated sons of the spirit. The new law of the spirit endows you with the liberty of self-mastery in place of the old law of the fear of self-bondage and the slavery of self-denial.
143:2.5 (1609.6) Неведнъж, извършвайки зло, вие се опитвахте да възложите отговорността за своите постъпки на козните на дявола, макар че в действителност вас ви отклоняваха от истинския път вашите собствени наклонности. Нима отдавна пророк Йеремия не ви каза, че човешкото сърце е повече от всичко лъжовно, а понякога и крайно покварено? С каква лекота вие лъжете самите себе си, предавайки се на глупави страхове, всевъзможна похот, поробващи удоволствия, зли мисли, завист и даже отмъстителна ненавист!”	143:2.5 (1609.6) “Many times, when you have done evil, you have thought to charge up your acts to the influence of the evil one when in reality you have but been led astray by your own natural tendencies. Did not the Prophet Jeremiah long ago tell you that the human heart is deceitful above all things and sometimes even desperately wicked? How easy for you to become self-deceived and thereby fall into foolish fears, divers lusts, enslaving pleasures, malice, envy, and even vengeful hatred!
143:2.6 (1610.1) „Спасението се постига чрез прераждане на духа, а не с лицемерни деяния в плът. Вашето оправдание е вярата, вашият път в братството — благоволението, а не в страха или самоотречението от плътта, макар че родените в духа деца на Отеца винаги и във всичко владеят себе си и всичко, което е свързано с желанията в плът. Когато знаете, че сте спасени от вярата, вие действително сте в мир с Бога. И на всички, които следват пътя на този небесен свят, е съдено да бъдат причислени към вечното служене на неизменно еволюиращите синове на вечния Бог. От днес не задължение, а ваша възвишена привилегия е да очистите своя разум и своето тяло от всяко зло, стремейки се да постигнете съвършенство в любовта към Бога.	143:2.6 (1610.1) “Salvation is by the regeneration of the spirit and not by the self-righteous deeds of the flesh. You are justified by faith and fellowshipped by grace, not by fear and the self-denial of the flesh, albeit the Father’s children who have been born of the spirit are ever and always masters of the self and all that pertains to the desires of the flesh. When you know that you are saved by faith, you have real peace with God. And all who follow in the way of this heavenly peace are destined to be sanctified to the eternal service of the ever-advancing sons of the eternal God. Henceforth, it is not a duty but rather your exalted privilege to cleanse yourselves from all evils of mind and body while you seek for perfection in the love of God.
143:2.7 (1610.2) Вашето синовство е основано на вярата и вие трябва да оставате безразлични към страха. Вашата радост произлиза от доверието към божествения свят и затова вие няма да се поддавате на съмнения в реалността на любовта и милосърдието на Отеца. Самата добродетел Божия довежда човека до истинско, неподправено разкаяние. Вашата тайна на владеенето на самия себе си е свързана с вашата вяра в духа, който пребивава във вас и винаги действа посредством любовта. Даже тази спасителна вяра не е ваше собствено достояние; тя също е дар Божий. И ако вие сте децата на тази жива вяра, то вече не сте роби на своята природа, а нейни победоносни властелини, освободените Божии синове.	143:2.7 (1610.2) “Your sonship is grounded in faith, and you are to remain unmoved by fear. Your joy is born of trust in the divine word, and you shall not therefore be led to doubt the reality of the Father’s love and mercy. It is the very goodness of God that leads men into true and genuine repentance. Your secret of the mastery of self is bound up with your faith in the indwelling spirit, which ever works by love. Even this saving faith you have not of yourselves; it also is the gift of God. And if you are the children of this living faith, you are no longer the bondslaves of self but rather the triumphant masters of yourselves, the liberated sons of God.
143:2.8 (1610.3) И така, деца мои, ако се раждате в духа, то вие завинаги се освобождавате от съзнаваното от вас бреме на живота — живота на самоотречение и бдително отношение към желанията на плътта, и се премествате в радостното царство на духа, където спонтанно внасяте плодовете на духа в своя ежедневен живот; а плодовете на духа са квинтесенцията на висшия тип чудесно и облагородяващо самообладание, върхът на земното постижение на смъртните — истинското владеене на себе си.”	143:2.8 (1610.3) “If, then, my children, you are born of the spirit, you are forever delivered from the self-conscious bondage of a life of self-denial and watchcare over the desires of the flesh, and you are translated into the joyous kingdom of the spirit, whence you spontaneously show forth the fruits of the spirit in your daily lives; and the fruits of the spirit are the essence of the highest type of enjoyable and ennobling self-control, even the heights of terrestrial mortal attainment—true self-mastery.”
3. Развлечение и отдих ^top	3. Diversion and Relaxation ^top
143:3.1 (1610.4) Приблизително по това време в средата на апостолите и техните най-близки ученици възникна огромно нервно и емоционално напрежение. Апостолите още не бяха успели както следва да привикнат към съвместният живот и труд. На тях им беше все по-трудно да съхранят хармонични отношения с учениците на Йоан Кръстител. Общуването с друговерците и самаряните стана тежко изпитание за тези евреи. Освен това неотдавнашните изявления на Иисус още повече усилиха тяхната душевна обърканост. Андрей започна да губи самообладание; той не знаеше какво да прави и затова отиде при Учителя, за да му изложи своите проблеми и трудности. Изслушвайки главата на апостолите, разказващи за своите беди, Иисус каза: “Андрей, когато хората постигат такава степен на въвлеченост и когато това засяга толкова много хора, изпитващи силни чувства, техните проблеми вече не се разрешават с думи. Аз не мога да направя това, за което ме молиш — аз няма да участвам в решаването на вашите лични и социални проблеми, но ще прекарам заедно с вас три дни в почивка и развлечения. Върви при своите братя и им съобщи, че всички вие тръгвате с мен в планината Сартаба, където искам да отдъхна за ден-два.	143:3.1 (1610.4) About this time a state of great nervous and emotional tension developed among the apostles and their immediate disciple associates. They had hardly become accustomed to living and working together. They were experiencing increasing difficulties in maintaining harmonious relations with John’s disciples. The contact with the gentiles and the Samaritans was a great trial to these Jews. And besides all this, the recent utterances of Jesus had augmented their disturbed state of mind. Andrew was almost beside himself; he did not know what next to do, and so he went to the Master with his problems and perplexities. When Jesus had listened to the apostolic chief relate his troubles, he said: “Andrew, you cannot talk men out of their perplexities when they reach such a stage of involvement, and when so many persons with strong feelings are concerned. I cannot do what you ask of me—I will not participate in these personal social difficulties—but I will join you in the enjoyment of a three-day period of rest and relaxation. Go to your brethren and announce that all of you are to go with me up on Mount Sartaba, where I desire to rest for a day or two.
143:3.2 (1610.5) Ти трябва да се приближиш до всеки от твоите единадесет братя и да му кажеш на четири очи: “Учителят желае ние да посветим заедно с него известно време на отдих и развлечения. Така и така, в последно време всички ние изпитахме мъчително състояние на духа и пренапрежение на разума, аз предлагам да не си спомняме по време на този отдих за нашите трудности и проблеми. Мога ли да разчитам на твоето сътрудничество в това дело?” Поговори така — лично, на четири очи — с всеки от своите събратя.” И Андрей последва съвета на Учителя.	143:3.2 (1610.5) “Now you should go to each of your eleven brethren and talk with him privately, saying: ‘The Master desires that we go apart with him for a season to rest and relax. Since we all have recently experienced much vexation of spirit and stress of mind, I suggest that no mention be made of our trials and troubles while on this holiday. Can I depend upon you to co-operate with me in this matter?’ In this way privately and personally approach each of your brethren.” And Andrew did as the Master had instructed him.
143:3.3 (1611.1) Този поход стана чудесно събитие за всеки негов участник; те завинаги запомниха деня на изкачването в планината. За цялото време на пътешествието не беше изречена практически нито дума за проблемите. Достигайки върха на планината, Иисус ги разположи до себе си и каза: “Братя мои, всички вие трябва да усвоите ценността на отдиха и ефективността на развлечението. Трябва да разберете, че най-добрият метод за решаване на някои объркани въпроси е да ги оставите на времето. Връщайки се освежени благодарение на отдиха или поклонението, вие сте способни да се заемете с решаването на своите проблеми с по-ясна глава и по-уверена ръка, а да не говорим за по-решително сърце. Освен това нерядко откривате, че докато сте почивали с ума и тялото си, размерите и значимостта на вашите проблеми са се намалили.”	143:3.3 (1611.1) This was a marvelous occasion in the experience of each of them; they never forgot the day going up the mountain. Throughout the entire trip hardly a word was said about their troubles. Upon reaching the top of the mountain, Jesus seated them about him while he said: “My brethren, you must all learn the value of rest and the efficacy of relaxation. You must realize that the best method of solving some entangled problems is to forsake them for a time. Then when you go back fresh from your rest or worship, you are able to attack your troubles with a clearer head and a steadier hand, not to mention a more resolute heart. Again, many times your problem is found to have shrunk in size and proportions while you have been resting your mind and body.”
143:3.4 (1611.2) На следващия ден Иисус даде на всеки от дванадесетте тема за обсъждане. Целият ден беше посветен на спомени и беседи на теми, несвързани с техния религиозен труд. За миг те бяха шокирани от това, че Иисус даже не произнесе — гласно — молитва, когато разчупи хляба за тяхната съвместна обедна трапеза. Това беше първият случай, в който го виждаха да пренебрегне такива формалности.	143:3.4 (1611.2) The next day Jesus assigned to each of the twelve a topic for discussion. The whole day was devoted to reminiscences and to talking over matters not related to their religious work. They were momentarily shocked when Jesus even neglected to give thanks—verbally—when he broke bread for their noontide lunch. This was the first time they had ever observed him to neglect such formalities.
143:3.5 (1611.3) Когато се качваха на планината, главата на Андрей беше изпълнена с проблеми. Йоан се намираше в състояние на изключително духовно объркване. Яков изпитваше силни душевни мъки. Матей изпитваше остър недостиг на пари във връзка с това, че живееха сред друговерци. Петър беше преуморен и в последно време беше по-несдържан, отколкото е обичайно. Юда страдаше от поредния пристъп на обидчивост и егоизъм. Симон беше необичайно разстроен от опитите да примири своя патриотизъм с любовта и братството към хората. Филип изпадаше във все по-голямо объркване поради развитието на събитията. Натанаил се шегуваше по-рядко, откакто те влязоха в контакт с езическото население, а Тома беше в дълбока депресия. Само близнаците съхраняваха нормално състояние на духа и невъзмутимост. Всички те се намираха в силно объркване поради това, че не знаеха как да поддържат мирни отношения с учениците на Йоан Кръстител.	143:3.5 (1611.3) When they went up the mountain, Andrew’s head was full of problems. John was inordinately perplexed in his heart. James was grievously troubled in his soul. Matthew was hard pressed for funds inasmuch as they had been sojourning among the gentiles. Peter was overwrought and had recently been more temperamental than usual. Judas was suffering from a periodic attack of sensitiveness and selfishness. Simon was unusually upset in his efforts to reconcile his patriotism with the love of the brotherhood of man. Philip was more and more nonplused by the way things were going. Nathaniel had been less humorous since they had come in contact with the gentile populations, and Thomas was in the midst of a severe season of depression. Only the twins were normal and unperturbed. All of them were exceedingly perplexed about how to get along peaceably with John’s disciples.
143:3.6 (1611.4) На третия ден, когато започнаха да се спускат от планината обратно към своя лагер, в тях се извърши огромна промяна. Те направиха велико откритие, виждайки, че много човешки трудности в действителност не съществуват, че много неотложни проблеми са породени от прекомерен страх и плод на преувеличени опасения. Те узнаха, че най-добрият метод за решаване на всякакви подобни затруднения е да ги оставят за известно време; отдалечавайки се от своите проблеми, те им позволиха да се разрешат сами.	143:3.6 (1611.4) The third day when they started down the mountain and back to their camp, a great change had come over them. They had made the important discovery that many human perplexities are in reality nonexistent, that many pressing troubles are the creations of exaggerated fear and the offspring of augmented apprehension. They had learned that all such perplexities are best handled by being forsaken; by going off they had left such problems to solve themselves.
143:3.7 (1611.5) Връщането след отдиха положи началото на същественото подобрение на отношенията с последователите на Йоан Кръстител. Много от дванадесетте действително се развеселиха, когато в резултат на тридневния отдих от рутинни задължения те забелязаха промяна в душевното състояние на всеки от тях и видяха, че са се избавили от раздразнителността. За хората еднообразното общуване винаги е изпълнено с възможности за съществено умножаване на трудностите и увеличаване на проблемите.	143:3.7 (1611.5) Their return from this holiday marked the beginning of a period of greatly improved relations with the followers of John. Many of the twelve really gave way to mirth when they noted the changed state of everybody’s mind and observed the freedom from nervous irritability which had come to them as a result of their three days’ vacation from the routine duties of life. There is always danger that monotony of human contact will greatly multiply perplexities and magnify difficulties.
143:3.8 (1611.6) Малцина от друговерците на двата гръцки града Архелай и Фасел повярваха в Евангелието, но дванадесетте апостоли придобиха ценен опит от своята първа продължителна работа с изключително езическо население. Една сутрин в понеделник, приблизително в средата на месеца, Иисус каза на Андрей: “Отиваме в Самария.” И те веднага тръгнаха за град Сихар, разположен недалеч от кладенеца на Яков.	143:3.8 (1611.6) Not many of the gentiles in the two Greek cities of Archelais and Phasaelis believed in the gospel, but the twelve apostles gained a valuable experience in this their first extensive work with exclusively gentile populations. On a Monday morning, about the middle of the month, Jesus said to Andrew: “We go into Samaria.” And they set out at once for the city of Sychar, near Jacob’s well.
4. Евреите и самаряните ^top	4. The Jews and the Samaritans ^top
143:4.1 (1612.1) Повече от шестстотин години евреите на Юдея, а след това евреите на Галилея враждуваха със самаряните. Неприязънта между евреите и самаряните възникна по следния начин: приблизително седемстотин години до н.е. асирийският цар Саргон, потушавайки въстание в Централна Палестина, отведе в плен повече от двадесет и пет хиляди евреи от северното Израилско царство и ги замени с почти същото число потомци на кутити, сипаряни и хаматити. По-късно Асенафар изпрати нови колонии за заселване в Самария.	143:4.1 (1612.1) For more than six hundred years the Jews of Judea, and later on those of Galilee also, had been at enmity with the Samaritans. This ill feeling between the Jews and the Samaritans came about in this way: About seven hundred years b.c., Sargon, king of Assyria, in subduing a revolt in central Palestine, carried away and into captivity over twenty-five thousand Jews of the northern kingdom of Israel and installed in their place an almost equal number of the descendants of the Cuthites, Sepharvites, and the Hamathites. Later on, Ashurbanipal sent still other colonies to dwell in Samaria.
143:4.2 (1612.2) Началото на религиозната вражда между евреите и самаряните беше положено от завръщането на евреите от вавилонски плен, когато самаряните се опитаха да възпрепятстват възстановяването на Йерусалим. По-късно те оскърбиха евреите, оказвайки дружеска помощ на армиите на Александър Македонски. В отговор на тяхното приятелство Александър разреши на самаряните да построят храм на планината Гаризим, където те се покланяха на Яхве и на своите племенни богове и правеха жертвоприношения със съблюдаване на ритуали, в голяма степен напомнящи храмовите богослужения в Йерусалим. Това вероизповедание при тях се запази поне до епохата на Макавеите, когато Йоан Хиркан разруши техния храм на планината Гаризим. По време на своя труд сред самаряните след смъртта на Иисус апостол Филип проведе много срещи на мястото на този древен храм.	143:4.2 (1612.2) The religious enmity between the Jews and the Samaritans dated from the return of the former from the Babylonian captivity, when the Samaritans worked to prevent the rebuilding of Jerusalem. Later they offended the Jews by extending friendly assistance to the armies of Alexander. In return for their friendship Alexander gave the Samaritans permission to build a temple on Mount Gerizim, where they worshiped Yahweh and their tribal gods and offered sacrifices much after the order of the temple services at Jerusalem. At least they continued this worship up to the time of the Maccabees, when John Hyrcanus destroyed their temple on Mount Gerizim. The Apostle Philip, in his labors for the Samaritans after the death of Jesus, held many meetings on the site of this old Samaritan temple.
143:4.3 (1612.3) Враждебните отношения между евреите и самаряните бяха осветени от времето и датираха от векове; от времената на Александър те все по-малко общуваха един с друг. Дванадесетте апостоли не се противиха да проповядват в гръцките и другите езически градове на Декаполис и Сирия, но тяхната преданост към Учителя беше подложена на сурово изпитание, когато той каза: “Да отидем в Самария.” Но за годината и нещо, прекарана с Иисус, в тях се сформира такава лична преданост, която превъзхождаше даже вярата им в неговите учения и предубежденията им против самаряните.	143:4.3 (1612.3) The antagonisms between the Jews and the Samaritans were time-honored and historic; increasingly since the days of Alexander they had had no dealings with each other. The twelve apostles were not averse to preaching in the Greek and other gentile cities of the Decapolis and Syria, but it was a severe test of their loyalty to the Master when he said, “Let us go into Samaria.” But in the year and more they had been with Jesus, they had developed a form of personal loyalty which transcended even their faith in his teachings and their prejudices against the Samaritans.
5. Жената от Сихар ^top	5. The Woman of Sychar ^top
143:5.1 (1612.4) Когато Учителят и дванадесетте пристигнаха при кладенеца на Яков, умореният от пътя Иисус остана при кладенеца, докато апостолите се отправиха заедно с Филип, за да му помогнат да донесе от Сихар палатки и храна, тъй като те се канеха известно време да останат в този район. Петър и синовете на Зеведей искаха да останат с Иисус, но той помоли те да отидат заедно със своите събратя, казвайки: “Не се тревожете за мен; тези самаряни ще бъдат дружелюбни; само нашите братя, евреите, се стремят да ни навредят.” Така в лятната вечер, около шест часа, Иисус остана при кладенеца да дочака връщането на апостолите.	143:5.1 (1612.4) When the Master and the twelve arrived at Jacob’s well, Jesus, being weary from the journey, tarried by the well while Philip took the apostles with him to assist in bringing food and tents from Sychar, for they were disposed to stay in this vicinity for a while. Peter and the Zebedee sons would have remained with Jesus, but he requested that they go with their brethren, saying: “Have no fear for me; these Samaritans will be friendly; only our brethren, the Jews, seek to harm us.” And it was almost six o’clock on this summer’s evening when Jesus sat down by the well to await the return of the apostles.
143:5.2 (1612.5) Водата в кладенеца на Яков беше по-малко наситена с минерални соли, отколкото водата в кладенеца в Сихар, и затова високо се ценеше като питейна вода. Иисус го мъчеше жажда, но нямаше с какво да извади вода. Затова, когато към кладенеца се приближи жена от Сихар със своята стомна за вода и се приготви да загребе вода, Иисус ú каза: “Дай ми да пия.” По външността на Иисус и по неговите дрехи самарянката разбра, че пред нея стои евреин, а по неговия акцент тя заключи, че той е галилейски евреин. Наричаха я Налда и тя представляваше миловидно създание. Беше премного удивена, че евреин се обръща към нея така при кладенеца и моли за вода, тъй като в онези времена се смяташе за неприлично за уважаващ себе си мъж пред хората да говори с жена, още повече евреин да започне разговор със самарянка. Затова Налда попита Иисус: “Как така ти, евреинът, молиш мен, самарянката, да ти дам вода?” Иисус ú отговори: “Аз действително те помолих за вода, но ако ти само можеше да разбереш, то сама би поискала от мен глътка жива вода.” Тогава Налда каза: “Но, господине, ти дори няма с какво да загребеш, а кладенецът е дълбок; откъде ще вземеш жива вода? Нима ти превъзхождаш нашия праотец Яков, който ни даде този кладенец и сам пиеше от него със своите деца и добитък?”	143:5.2 (1612.5) The water of Jacob’s well was less mineral than that from the wells of Sychar and was therefore much valued for drinking purposes. Jesus was thirsty, but there was no way of getting water from the well. When, therefore, a woman of Sychar came up with her water pitcher and prepared to draw from the well, Jesus said to her, “Give me a drink.” This woman of Samaria knew Jesus was a Jew by his appearance and dress, and she surmised that he was a Galilean Jew from his accent. Her name was Nalda and she was a comely creature. She was much surprised to have a Jewish man thus speak to her at the well and ask for water, for it was not deemed proper in those days for a self-respecting man to speak to a woman in public, much less for a Jew to converse with a Samaritan. Therefore Nalda asked Jesus, “How is it that you, being a Jew, ask for a drink of me, a Samaritan woman?” Jesus answered: “I have indeed asked you for a drink, but if you could only understand, you would ask me for a draught of the living water.” Then said Nalda: “But, Sir, you have nothing to draw with, and the well is deep; whence, then, have you this living water? Are you greater than our father Jacob who gave us this well, and who drank thereof himself and his sons and his cattle also?”
143:5.3 (1613.1) Иисус отговори: “Всеки, който пие от тази вода, скоро отново ще ожаднее, но този, който пие водата, изпълнена с живия дух, никога няма да изпитва жажда. И тази жива вода ще се превърне в него в животворен източник, течащ в живота вечен.” Тогава Налда каза: “Дай ми тази вода, за да не изпитвам повече жажда и да не ми се налага повече да идвам тук за вода. Освен това една самарянка с радост ще приеме всичко, което може да ú предложи толкова достоен евреин.”	143:5.3 (1613.1) Jesus replied: “Everyone who drinks of this water will thirst again, but whosoever drinks of the water of the living spirit shall never thirst. And this living water shall become in him a well of refreshment springing up even to eternal life.” Nalda then said: “Give me this water that I thirst not, neither come all the way hither to draw. Besides, anything which a Samaritan woman could receive from such a commendable Jew would be a pleasure.”
143:5.4 (1613.2) Налда не знаеше как да си обясни желанието на Иисус да поговори с нея. Тя виждаше на лицето на Учителя печата на справедливостта и светостта, но погрешно прие дружелюбието за обикновена фамилиарност и погрешно изтълкува неговата образна реч като форма на заиграване. И бидейки жена с леко поведение, тя вече беше готова за открито кокетство, когато Иисус, гледайки я право в очите, каза с тон, нетърпящ възражение: “Жено, иди повикай своя мъж и го доведи тук.” Тази заповед вразуми Налда. Тя разбра, че невярно е оценила добротата на Учителя; видя, че неправилно е изтълкувала неговия маниер на говорене. Налда се изплаши; тя започна да осъзнава, че пред нея стои необикновен човек, и опитвайки се да намери подходящ отговор, страшно смущавайки се, промълви: “Но, господине, аз не мога да повикам своя мъж, защото нямам такъв.” Тогава Иисус рече: “Ти каза истината, защото макар че някога можеше да бъдеш омъжена, този, с когото сега живееш, не е твой мъж. Би било по-добре, ако беше престанала лекомислено да се отнасяш към моите думи и беше пожелала живата вода, която ти предложих днес.”	143:5.4 (1613.2) Nalda did not know how to take Jesus’ willingness to talk with her. She beheld in the Master’s face the countenance of an upright and holy man, but she mistook friendliness for commonplace familiarity, and she misinterpreted his figure of speech as a form of making advances to her. And being a woman of lax morals, she was minded openly to become flirtatious, when Jesus, looking straight into her eyes, with a commanding voice said, “Woman, go get your husband and bring him hither.” This command brought Nalda to her senses. She saw that she had misjudged the Master’s kindness; she perceived that she had misconstrued his manner of speech. She was frightened; she began to realize that she stood in the presence of an unusual person, and groping about in her mind for a suitable reply, in great confusion, she said, “But, Sir, I cannot call my husband, for I have no husband.” Then said Jesus: “You have spoken the truth, for, while you may have once had a husband, he with whom you are now living is not your husband. Better it would be if you would cease to trifle with my words and seek for the living water which I have this day offered you.”
143:5.5 (1613.3) Тези думи подействаха на жената отрезвяващо и в нея се пробуди всичко най-добро. Налда стана разпътна жена не само по собствена воля. Жестоко и несправедливо отхвърлена от мъжете, отчаяла се, тя се съгласи да живее с някакъв грък, без да се омъжва за него. Сега самарянката чувстваше огромен срам от това, че така лекомислено разговаря с Иисус, и в дълбоко разкаяние се обърна към Учителя с думите: “Господине, съжалявам, че говорих с теб с такъв тон, защото виждам, че ти си свят и може би пророк.” И тя беше вече готова да помоли Учителя за непосредствена и лична помощ, когато направи това, което правеха толкова много преди и след нея, отклонявайки въпроса за личното спасение и обръщайки се за обсъждане на теологията и философията. Тя бързо прехвърли разговорите от своите собствени нужди към теологични спорове. Показвайки планината Гаризим, тя продължи: “Нашите бащи са се покланяли на тази планина и въпреки това вие твърдите, че именно Йерусалим е мястото, където хората следва да се покланят; тогава къде е нужно да се покланяме на Бога?”	143:5.5 (1613.3) By this time Nalda was sobered, and her better self was awakened. She was not an immoral woman wholly by choice. She had been ruthlessly and unjustly cast aside by her husband and in dire straits had consented to live with a certain Greek as his wife, but without marriage. Nalda now felt greatly ashamed that she had so unthinkingly spoken to Jesus, and she most penitently addressed the Master, saying: “My Lord, I repent of my manner of speaking to you, for I perceive that you are a holy man or maybe a prophet.” And she was just about to seek direct and personal help from the Master when she did what so many have done before and since—dodged the issue of personal salvation by turning to the discussion of theology and philosophy. She quickly turned the conversation from her own needs to a theological controversy. Pointing over to Mount Gerizim, she continued: “Our fathers worshiped on this mountain, and yet you would say that in Jerusalem is the place where men ought to worship; which, then, is the right place to worship God?”
143:5.6 (1613.4) Иисус забеляза, че душата на тази жена се опитва да се отклони от прякото и изпитващо съприкосновение към своя Творец, но той видя в душата ú и желание да познае пътя към по-добър живот. В края на краищата сърцето на Налда действително жадуваше за жива вода; затова той прояви към нея търпение, казвайки: “Жено, позволи ми да ти кажа, че не е далеч този ден, когато не на тази планина и не в Йерусалим ще се покланяте на Отеца. Но днес вие се покланяте на този, когото не познавате — смес от религиите на много езически богове и философии. Евреите поне знаят на кого да се покланят; те се освободиха от всякакво объркване, съсредоточавайки вярата си върху един Бог — Яхве. Но ти трябва да ми повярваш, че ще настане време — и то вече е настанало, когато всички искрено вярващи ще се покланят на Отеца в духа и в истината, защото именно такива поклонници търси Отецът. Бог е Дух и покланящите Му се трябва да се покланят в духа и в истината. Твоето спасение не е в това, да знаеш как и къде трябва да се покланят другите, а в това, да приемеш в своето сърце тази жива вода, която аз сега ти предлагам.”	143:5.6 (1613.4) Jesus perceived the attempt of the woman’s soul to avoid direct and searching contact with its Maker, but he also saw that there was present in her soul a desire to know the better way of life. After all, there was in Nalda’s heart a true thirst for the living water; therefore he dealt patiently with her, saying: “Woman, let me say to you that the day is soon coming when neither on this mountain nor in Jerusalem will you worship the Father. But now you worship that which you know not, a mixture of the religion of many pagan gods and gentile philosophies. The Jews at least know whom they worship; they have removed all confusion by concentrating their worship upon one God, Yahweh. But you should believe me when I say that the hour will soon come—even now is—when all sincere worshipers will worship the Father in spirit and in truth, for it is just such worshipers the Father seeks. God is spirit, and they who worship him must worship him in spirit and in truth. Your salvation comes not from knowing how others should worship or where but by receiving into your own heart this living water which I am offering you even now.”
143:5.7 (1614.1) Но Налда направи още един опит да се отклони от обсъждане на деликатния въпрос за нейния личен живот на Земята и статута на нейната душа пред Бога. За пореден път тя прибегна към въпроси на общорелигиозни теми, казвайки: “Да, аз зная, господине, че Йоан проповядваше идването на Обръщащия — този, когото ще назоват Спасител, и че той, явявайки се при нас, ще ни възвести всичко.” И тук Иисус, прекъсвайки Налда, каза с поразяваща за нея увереност: “Аз, говорещият с теб, съм този Спасител.”	143:5.7 (1614.1) But Nalda would make one more effort to avoid the discussion of the embarrassing question of her personal life on earth and the status of her soul before God. Once more she resorted to questions of general religion, saying: “Yes, I know, Sir, that John has preached about the coming of the Converter, he who will be called the Deliverer, and that, when he shall come, he will declare to us all things”—and Jesus, interrupting Nalda, said with startling assurance, “I who speak to you am he.”
143:5.8 (1614.2) Това беше първото пряко, уверено и открито обявяване на своята божествена същност и синовство, направени от Иисус на Земята; и то беше направено пред жена, самарянка, при това жена, до това време имаща съмнителна репутация в очите на хората. Но божественото око виждаше, че против тази жена бяха грешили повече, отколкото беше грешила тя по свое собствено желание, и сега, бидейки човешка душа, желаеща спасение, тя го желаеше искрено и от все сърце — и това беше достатъчно.	143:5.8 (1614.2) This was the first direct, positive, and undisguised pronouncement of his divine nature and sonship which Jesus had made on earth; and it was made to a woman, a Samaritan woman, and a woman of questionable character in the eyes of men up to this moment, but a woman whom the divine eye beheld as having been sinned against more than as sinning of her own desire and as now being a human soul who desired salvation, desired it sincerely and wholeheartedly, and that was enough.
143:5.9 (1614.3) Когато Налда вече се канеше да изкаже своя истински, личен стремеж към по-добър, по-благороден начин на живот, точно тогава, когато беше готова да разкрие истинското желание на своето сърце, дванадесетте се върнаха от Сихар и се вкамениха, виждайки Иисус насаме с тази жена — тази самарянка, в дружеска беседа. Те бързо сложиха своите запаси и се отдалечиха и нито един от тях не се осмели да го укори. Иисус каза на Налда: “Жено, върви по своя път; Бог ти е простил. От днес ти ще живееш нов живот. Ти получи жива вода и в твоята душа се роди нова радост и ти ще станеш дъщеря на Всевишния.” И жената, виждайки неодобрителното отношение на апостолите, остави своята стомна и забърза към града.	143:5.9 (1614.3) As Nalda was about to voice her real and personal longing for better things and a more noble way of living, just as she was ready to speak the real desire of her heart, the twelve apostles returned from Sychar, and coming upon this scene of Jesus’ talking so intimately with this woman—this Samaritan woman, and alone—they were more than astonished. They quickly deposited their supplies and drew aside, no man daring to reprove him, while Jesus said to Nalda: “Woman, go your way; God has forgiven you. Henceforth you will live a new life. You have received the living water, and a new joy will spring up within your soul, and you shall become a daughter of the Most High.” And the woman, perceiving the disapproval of the apostles, left her waterpot and fled to the city.
143:5.10 (1614.4) Когато се върна в града, Налда възвестяваше на всеки срещнат: “Идете при кладенеца на Яков, побързайте — там ще видите човека, който ми разказа всичко, което някога съм правила. Може би това е Обръщащият?” И до залез слънце при кладенеца на Яков се събра огромна тълпа, дошла, за да чуе Иисус. И Учителят продължаваше да им говори за водата на живота — дара на пребиваващия в човека дух.	143:5.10 (1614.4) As she entered the city, she proclaimed to everyone she met: “Go out to Jacob’s well and go quickly, for there you will see a man who told me all I ever did. Can this be the Converter?” And ere the sun went down, a great crowd had assembled at Jacob’s well to hear Jesus. And the Master talked to them more about the water of life, the gift of the indwelling spirit.
143:5.11 (1614.5) Апостолите винаги се шокираха от готовността на Иисус да говори с жени, жени със съмнителна репутация и даже паднали жени. За Иисус беше много трудно да внуши на своите апостоли, че жените — даже така наречените паднали жени — имат душа, способна да избира Бога за свой Баща, и така да станат дъщери Божии и кандидати за вечен живот. Досега, вече деветнадесет века, много хора демонстрират това нежелание да постигнат ученията на Иисус. Даже християнската религия упорито се строеше около факта на смъртта на Христос, а не около истината за неговия живот. Светът трябва да се интересува повече от щастливия и разкриващ Бога живот на Иисус, отколкото от неговата трагична и печална смърт.	143:5.11 (1614.5) The apostles never ceased to be shocked by Jesus’ willingness to talk with women, women of questionable character, even immoral women. It was very difficult for Jesus to teach his apostles that women, even so-called immoral women, have souls which can choose God as their Father, thereby becoming daughters of God and candidates for life everlasting. Even nineteen centuries later many show the same unwillingness to grasp the Master’s teachings. Even the Christian religion has been persistently built up around the fact of the death of Christ instead of around the truth of his life. The world should be more concerned with his happy and God-revealing life than with his tragic and sorrowful death.
143:5.12 (1614.6) На следващия ден Налда преразказа този случай на апостол Йоан, който никога не го разкри напълно пред другите апостоли, а Иисус, говорейки за него с апостолите, не спомена подробности.	143:5.12 (1614.6) Nalda told this entire story to the Apostle John the next day, but he never revealed it fully to the other apostles, and Jesus did not speak of it in detail to the twelve.
143:5.13 (1615.1) Налда каза на Йоан, че Иисус ú е разказал “всичко, което някога съм правила”. Йоан неведнъж искаше да попита Иисус за тази беседа с Налда, но така и не направи това. Иисус разказа на Налда само за един факт от нейния живот, но неговият внимателен поглед и маниери на общуване доведоха до това, че пред нея в един миг се мярна пъстра панорама от нейния живот — именно затова тя свърза разкриващия се пред нея минал живот с погледа и словото на Учителя. Иисус никога не ù каза, че е имала петима мъже. След като я отхвърли мъжът ú, тя живя с четирима различни мъже и това, заедно с миналото, изключително ярко се прояви в нейното съзнание в момента, когато тя видя в лицето на Иисус Божий човек. Затова впоследствие тя повтори на Йоан, че Иисус действително ú е разказал всичко за нея.	143:5.13 (1615.1) Nalda told John that Jesus had told her “all I ever did.” John many times wanted to ask Jesus about this visit with Nalda, but he never did. Jesus told her only one thing about herself, but his look into her eyes and the manner of his dealing with her had so brought all of her checkered life in panoramic review before her mind in a moment of time that she associated all of this self-revelation of her past life with the look and the word of the Master. Jesus never told her she had had five husbands. She had lived with four different men since her husband cast her aside, and this, with all her past, came up so vividly in her mind at the moment when she realized Jesus was a man of God that she subsequently repeated to John that Jesus had really told her all about herself.
6. Възраждането на вярата в Самария ^top	6. The Samaritan Revival ^top
143:6.1 (1615.2) В тази вечер, когато Налда доведе от Сихар тълпа хора, желаещи да видят Иисус, апостолите току-що се върнаха с храна и те убеждаваха Иисус да яде заедно с тях, вместо да говори с хората, тъй като те са прекарали целия ден без храна и са гладни. Но Иисус знаеше, че скоро ще се стъмни; затова настоя да поговори с хората преди да ги отпрати. Когато Андрей се опита да го уговори да хапне малко, Иисус каза: “В мен има храна, за която вие не знаете.” Когато апостолите чуха това, те започнаха да се питат: “Нима някой му е носил храна? Може би жената му е дала не само вода, но и храна?” Иисус чу за какво си говорят те помежду си и преди да се обърне към хората, каза на апостолите: “Моята храна е в това, да изпълня волята на Онзи, Който ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. Не говорете повече: остана толкова и толкова време до жътвата. Вижте тези хора, дошли от самарянския град, за да ни чуят; аз ви казвам, че нивите са вече узрели за жътвата. Този, който жъне, получава награда и събира реколтата за вечен живот, така че и сеячът, и жътварят да могат да се радват. Защото в това е вярна пословицата: един сее, друг жъне. Аз ви изпращам да жънете това, над което не сте се трудили; други са се трудили, а вие събирате плодовете на техния труд.” Той каза това, имайки предвид проповедта на Йоан Кръстител.	143:6.1 (1615.2) On the evening that Nalda drew the crowd out from Sychar to see Jesus, the twelve had just returned with food, and they besought Jesus to eat with them instead of talking to the people, for they had been without food all day and were hungry. But Jesus knew that darkness would soon be upon them; so he persisted in his determination to talk to the people before he sent them away. When Andrew sought to persuade him to eat a bite before speaking to the crowd, Jesus said, “I have meat to eat that you do not know about.” When the apostles heard this, they said among themselves: “Has any man brought him aught to eat? Can it be that the woman gave him food as well as drink?” When Jesus heard them talking among themselves, before he spoke to the people, he turned aside and said to the twelve: “My meat is to do the will of Him who sent me and to accomplish His work. You should no longer say it is such and such a time until the harvest. Behold these people coming out from a Samaritan city to hear us; I tell you the fields are already white for the harvest. He who reaps receives wages and gathers this fruit to eternal life; consequently the sowers and the reapers rejoice together. For herein is the saying true: ‘One sows and another reaps.’ I am now sending you to reap that whereon you have not labored; others have labored, and you are about to enter into their labor.” This he said in reference to the preaching of John the Baptist.
143:6.2 (1615.3) Иисус и апостолите отидоха в Сихар и проповядваха там в течение на два дни, преди да установят лагера си на планината Гаризим. И много от обитателите на Сихар повярваха в Евангелието и помолиха да ги кръстят, но по това време апостолите на Иисус все още не кръщаваха.	143:6.2 (1615.3) Jesus and the apostles went into Sychar and preached two days before they established their camp on Mount Gerizim. And many of the dwellers in Sychar believed the gospel and made request for baptism, but the apostles of Jesus did not yet baptize.
143:6.3 (1615.4) През първата вечер, прекарана в лагера на планината Гаризим, апостолите се опасяваха, че Иисус ще започне да ги упреква за тяхното отношение към жената при кладенеца на Яков, но той нито дума не промълви за това. Вместо това той излезе пред тях с незабравима реч за “реалностите, заемащи главно място в Царството Божие”. Във всяка религия може лесно да се стигне до несъразмерност на ценностите и да се позволи на фактите да заемат мястото на истината в човешката теология. Фактът на разпятието стана централен за последващото християнство; но той не е основната истина в религията, която може да се извлече от живота и ученията на Иисус Назарянин.	143:6.3 (1615.4) The first night of the camp on Mount Gerizim the apostles expected that Jesus would rebuke them for their attitude toward the woman at Jacob’s well, but he made no reference to the matter. Instead he gave them that memorable talk on “The realities which are central in the kingdom of God.” In any religion it is very easy to allow values to become disproportionate and to permit facts to occupy the place of truth in one’s theology. The fact of the cross became the very center of subsequent Christianity; but it is not the central truth of the religion which may be derived from the life and teachings of Jesus of Nazareth.
143:6.4 (1615.5) Темата за ученията на Иисус в планината Гаризим беше: той желае всички хора да видят Бога като Баща-приятел точно така, както той (Иисус) е за тях брат-приятел. Отново и отново им внушаваше, че любовта е най-великото отношение в света — във вселената, така, както истината е най-великото изражение на факта на тези божествени отношения.	143:6.4 (1615.5) The theme of Jesus’ teaching on Mount Gerizim was: That he wants all men to see God as a Father-friend just as he (Jesus) is a brother-friend. And again and again he impressed upon them that love is the greatest relationship in the world—in the universe—just as truth is the greatest pronouncement of the observation of these divine relationships.
143:6.5 (1616.1) Иисус толкова пълно разкри себе си на самаряните затова, защото можеше да направи това, без да излага себе си на риск, а също и защото знаеше, че не може втори път да посети дълбинните райони на Самария, за да проповядва Евангелието за Царството.	143:6.5 (1616.1) Jesus declared himself so fully to the Samaritans because he could safely do so, and because he knew that he would not again visit the heart of Samaria to preach the gospel of the kingdom.
143:6.6 (1616.2) Иисус и дванадесетте апостоли живяха в лагера на планината Гаризим до края на август. Деня те прекарваха в градовете, проповядвайки на самаряните благата вест за Царството — бащинството на Бога, а през нощта се връщаха в лагера. Работата, проведена от Иисус и апостолите в самарянските градове, доведе в Царството много души и в значителна степен подготви почвата за забележителните трудове на Филип в тези места след смъртта и възкръсването на Иисус, когато жестоките гонения на вярващите в Йерусалим разпръснаха апостолите по целия свят.	143:6.6 (1616.2) Jesus and the twelve camped on Mount Gerizim until the end of August. They preached the good news of the kingdom—the fatherhood of God—to the Samaritans in the cities by day and spent the nights at the camp. The work which Jesus and the twelve did in these Samaritan cities yielded many souls for the kingdom and did much to prepare the way for the marvelous work of Philip in these regions after Jesus’ death and resurrection, subsequent to the dispersion of the apostles to the ends of the earth by the bitter persecution of believers at Jerusalem.
7. Ученията за молитвата и поклонението ^top	7. Teachings About Prayer and Worship ^top
143:7.1 (1616.3) На вечерните събрания в планината Гаризим Иисус учеше на много велики истини, поставяйки особен акцент върху някои от тях:	143:7.1 (1616.3) At the evening conferences on Mount Gerizim, Jesus taught many great truths, and in particular he laid emphasis on the following:
143:7.2 (1616.4) Истинската религия е акт на индивидуалната душа, осъзнаваща своите отношения със Създателя; организираната религия е опит на човека да социализира поклонението на отделния вярващ.	143:7.2 (1616.4) True religion is the act of an individual soul in its self-conscious relations with the Creator; organized religion is man’s attempt to socialize the worship of individual religionists.
143:7.3 (1616.5) Поклонението — съзерцанието на духовното, трябва да се редува със служене, с контакт с материалната реалност. Работата трябва да се редува с отдих; религията трябва да се уравновесява с хумор. Дълбоката философия трябва да се сменя с ритмична поезия. Напрегнатостта на живота — възникващото във времето напрежение на личността, трябва да се отслабва с успокоително поклонение. Чувството на неувереност, пораждано от страха пред изолираността на личността във вселената, трябва да се неутрализира с изпълнено с поклонение съзерцание на Отеца и стремеж да се осъзнае Висшият.	143:7.3 (1616.5) Worship—contemplation of the spiritual—must alternate with service, contact with material reality. Work should alternate with play; religion should be balanced by humor. Profound philosophy should be relieved by rhythmic poetry. The strain of living—the time tension of personality—should be relaxed by the restfulness of worship. The feelings of insecurity arising from the fear of personality isolation in the universe should be antidoted by the faith contemplation of the Father and by the attempted realization of the Supreme.
143:7.4 (1616.6) Молитвата е предназначена да направи човека по-малко мислещ, но по- осъзнаващ; тя трябва не да увеличава познанията, а по-скоро — да разширява проницателността.	143:7.4 (1616.6) Prayer is designed to make man less thinking but more realizing; it is not designed to increase knowledge but rather to expand insight.
143:7.5 (1616.7) Поклонението е призвано да изпревари бъдещия по-добър живот, за да могат тези нови духовни ценности след това да намерят отражение в днешния живот. Молитвата оказва духовна поддръжка, но поклонението се отличава с божествена съзидателност.	143:7.5 (1616.7) Worship is intended to anticipate the better life ahead and then to reflect these new spiritual significances back onto the life which now is. Prayer is spiritually sustaining, but worship is divinely creative.
143:7.6 (1616.8) Поклонението е метод за съзерцание на Един заради въодушевлението от служене на мнозина. Поклонението е мерилото, което едновременно измерва степента на откъснатост на душата от материалната вселена и нейната твърда привързаност към духовните реалности на цялото творение.	143:7.6 (1616.8) Worship is the technique of looking to the One for the inspiration of service to the many. Worship is the yardstick which measures the extent of the soul’s detachment from the material universe and its simultaneous and secure attachment to the spiritual realities of all creation.
143:7.7 (1616.9) Молитвата напомня за себе си — възвишено мислене; поклонението е забравяне на себе си — свръхмислене. Поклонението е не изискващо усилия внимание, а истински и идеален душевен покой, форма на успокоителен и духовен стремеж.	143:7.7 (1616.9) Prayer is self-reminding—sublime thinking; worship is self-forgetting—superthinking. Worship is effortless attention, true and ideal soul rest, a form of restful spiritual exertion.
143:7.8 (1616.10) Поклонението е актът на отъждествяване на частта с Цялото, на крайното с Безкрайното, на сина с Отеца; това е време, правещо крачка към вечността. Поклонението е актът на личното приобщаване на сина към божествения Отец, усвояването от човешката душа-дух на живително, съзидателно, братско и романтично отношение.	143:7.8 (1616.10) Worship is the act of a part identifying itself with the Whole; the finite with the Infinite; the son with the Father; time in the act of striking step with eternity. Worship is the act of the son’s personal communion with the divine Father, the assumption of refreshing, creative, fraternal, and romantic attitudes by the human soul-spirit.
143:7.9 (1616.11) Макар че апостолите разбраха само някои от неговите учения в лагера, другите светове ги разбраха и други земни поколения предстои да ги разберат.	143:7.9 (1616.11) Although the apostles grasped only a few of his teachings at the camp, other worlds did, and other generations on earth will.