Документ 144	Paper 144
В Хеврон и в Декаполис	At Gilboa and in the Decapolis
144:0.1 (1617.1) СЕПТЕМВРИ и октомври преминаха в уединен лагер, разположен на склоновете на планината Хеврон. Целия септември Иисус се намираше тук насаме със своите апостоли, обучавайки и посвещавайки ги в истината за Царството.	144:0.1 (1617.1) SEPTEMBER and October were spent in retirement at a secluded camp upon the slopes of Mount Gilboa. The month of September Jesus spent here alone with his apostles, teaching and instructing them in the truths of the kingdom.
144:0.2 (1617.2) Съществуваха няколко причини за уединението на Иисус и апостолите в това време на границата на Самария и Декаполис. Религиозните управители на Йерусалим бяха настроени крайно враждебно; Ирод Антипа все още държеше Йоан Кръстител в заточение, без да се решава нито да го освободи, нито да го екзекутира, и продължаваше да подозира, че Йоан и Иисус са по някакъв начин свързани един с друг. В тези условия би било неразумно да се планира активна работа в Юдея или Галилея. Имаше и трета причина: постепенно усилване на напрегнатостта между водещите ученици на Йоан и апостолите на Иисус, което се задълбочаваше с увеличаването на броя на вярващите.	144:0.2 (1617.2) There were a number of reasons why Jesus and his apostles were in retirement at this time on the borders of Samaria and the Decapolis. The Jerusalem religious rulers were very antagonistic; Herod Antipas still held John in prison, fearing either to release or execute him, while he continued to entertain suspicions that John and Jesus were in some way associated. These conditions made it unwise to plan for aggressive work in either Judea or Galilee. There was a third reason: the slowly augmenting tension between the leaders of John’s disciples and the apostles of Jesus, which grew worse with the increasing number of believers.
144:0.3 (1617.3) Иисус знаеше, че предварителната работа — ученето и проповедите, е към края си, че следващата крачка е да се сложи началото на пълноценния и завършващ труд на неговия земен живот, и на него му се искаше да пристъпи към това дело така, че то по никакъв начин да не терзае и смущава Йоан Кръстител. Затова Иисус реши да проведе известно време в уединение и да провери подготвеността на своите апостоли, а след това спокойно да се труди в градовете на Декаполис дотогава, докато Йоан не бъде екзекутиран или освободен и може да се труди с тях.	144:0.3 (1617.3) Jesus knew that the days of the preliminary work of teaching and preaching were about over, that the next move involved the beginning of the full and final effort of his life on earth, and he did not wish the launching of this undertaking to be in any manner either trying or embarrassing to John the Baptist. Jesus had therefore decided to spend some time in retirement rehearsing his apostles and then to do some quiet work in the cities of the Decapolis until John should be either executed or released to join them in a united effort.
1. Лагерът в Хеврон ^top	1. The Gilboa Encampment ^top
144:1.1 (1617.4) С времето дванадесетте ставаха все по-предани на Иисус и все по-привързани към делото на Царството. Тази преданост в значителна степен се обясняваше с личната вярност. Те не разбираха неговото многостранно учение; не разбираха цялата същност на Иисус и значението на неговото посвещение на Земята.	144:1.1 (1617.4) As time passed, the twelve became more devoted to Jesus and increasingly committed to the work of the kingdom. Their devotion was in large part a matter of personal loyalty. They did not grasp his many-sided teaching; they did not fully comprehend the nature of Jesus or the significance of his bestowal on earth.
144:1.2 (1617.5) Иисус разясни на своите апостоли, че те се уединяват поради три причини:	144:1.2 (1617.5) Jesus made it plain to his apostles that they were in retirement for three reasons:
144:1.3 (1617.6) 1. Да укрепят своето разбиране за Царството и вярата в Евангелието за Царството.	144:1.3 (1617.6) 1. To confirm their understanding of, and faith in, the gospel of the kingdom.
144:1.4 (1617.7) 2. Да дочакат отслабване на опозицията на техния труд в Юдея и Галилея.	144:1.4 (1617.7) 2. To allow opposition to their work in both Judea and Galilee to quiet down.
144:1.5 (1617.8) 3. Да дочакат съдбата на Йоан Кръстител.	144:1.5 (1617.8) 3. To await the fate of John the Baptist.
144:1.6 (1617.9) За времето, прекарано в Хеврон, Иисус разказа на апостолите за своето минало и за пребиваването в планината Ермон. Той също така частично им разказа и за това, което е станало в планината в течение на четиридесетте дни веднага след неговото кръщаване. И им повели да не разказват за това на никого дотогава, докато той не се върне при Отеца.	144:1.6 (1617.9) While tarrying on Gilboa, Jesus told the twelve much about his early life and his experiences on Mount Hermon; he also revealed something of what happened in the hills during the forty days immediately after his baptism. And he directly charged them that they should tell no man about these experiences until after he had returned to the Father.
144:1.7 (1618.1) В тези септемврийски седмици те си почиваха, общуваха, споделяха своя опит, натрупан откакто Иисус за пръв път ги призова към служене, и сериозно се опитваха да свържат в едно всичко, което почерпиха от Учителя дотогава. В някаква степен чувстваха, че това ще стане техният последен продължителен отдих. Те разбираха, че поредният публичен труд в Юдея или Галилея ще положи началото на окончателното възвестяване на бъдещото Царство, но много смътно си представяха, ако изобщо си представяха, какво ще бъде то, когато дойде. Йоан и Андрей смятаха, че Царството вече е дошло; Петър и Яков предполагаха, че то тепърва ще дойде; Натанаил и Тома честно признаваха, че не знаят какво да мислят; Матей, Филип и Симон Зилот бяха неуверени и смутени; близнаците пребиваваха в състояние на блажено неведение за съществуващите разногласия, а Юда Искариот мълчеше, без да взема ничия страна.	144:1.7 (1618.1) During these September weeks they rested, visited, recounted their experiences since Jesus first called them to service, and engaged in an earnest effort to co-ordinate what the Master had so far taught them. In a measure they all sensed that this would be their last opportunity for prolonged rest. They realized that their next public effort in either Judea or Galilee would mark the beginning of the final proclamation of the coming kingdom, but they had little or no settled idea as to what the kingdom would be when it came. John and Andrew thought the kingdom had already come; Peter and James believed that it was yet to come; Nathaniel and Thomas frankly confessed they were puzzled; Matthew, Philip, and Simon Zelotes were uncertain and confused; the twins were blissfully ignorant of the controversy; and Judas Iscariot was silent, noncommittal.
144:1.8 (1618.2) Значителна част от това време Иисус прекара в самота в планината в близост до лагера. Понякога той вземаше със себе си Петър, Яков и Йоан, но най-често ходеше сам, за да се отдаде на молитви или на общуване с Отеца. След кръщаването на Иисус и четиридесетте дни, прекарани в планината на Перея, едва ли е правилно да се говори за тези периоди на общуване с Отеца като за молитва, както би било неправилно да се говори за тях и като за поклонение; но ще бъде напълно оправдано тези периоди да се нарекат личното общуване на Иисус със своя Отец.	144:1.8 (1618.2) Much of this time Jesus was alone on the mountain near the camp. Occasionally he took with him Peter, James, or John, but more often he went off to pray or commune alone. Subsequent to the baptism of Jesus and the forty days in the Perean hills, it is hardly proper to speak of these seasons of communion with his Father as prayer, nor is it consistent to speak of Jesus as worshiping, but it is altogether correct to allude to these seasons as personal communion with his Father.
144:1.9 (1618.3) В течение на целия септември централна тема на обсъждане бяха молитвата и поклонението. В заключение — след няколко дни, посветени на обсъждане на поклонението, Иисус излезе с паметно разсъждение за молитвата в отговор на молбата на Тома: “Учителю, научи ни как да се молим.”	144:1.9 (1618.3) The central theme of the discussions throughout the entire month of September was prayer and worship. After they had discussed worship for some days, Jesus finally delivered his memorable discourse on prayer in answer to Thomas’s request: “Master, teach us how to pray.”
144:1.10 (1618.4) Йоан учеше своите ученици на молитва — молитвата за спасение в бъдещото Царство. Макар че Иисус никога не забраняваше на своите последователи да използват молитвата на Йоан, апостолите бързо разбраха, че техният Учител не одобрява изцяло практиката на произнасяне на заучени и формални молитви. При все това вярващите постоянно го молеха да ги научи как да се молят. Апостолите много искаха да узнаят каква форма на молене одобрява Иисус. Именно поради това, че простите хора се нуждаеха от прости думи, Иисус — в отговор на молбата на Тома — този път се съгласи да им даде примерен образец за молитва. Този урок се състоя в един от дните на третата седмица от тяхното пребиваване в планината Хеврон.	144:1.10 (1618.4) John had taught his disciples a prayer, a prayer for salvation in the coming kingdom. Although Jesus never forbade his followers to use John’s form of prayer, the apostles very early perceived that their Master did not fully approve of the practice of uttering set and formal prayers. Nevertheless, believers constantly requested to be taught how to pray. The twelve longed to know what form of petition Jesus would approve. And it was chiefly because of this need for some simple petition for the common people that Jesus at this time consented, in answer to Thomas’s request, to teach them a suggestive form of prayer. Jesus gave this lesson one afternoon in the third week of their sojourn on Mount Gilboa.
2. Беседата за молитвата ^top	2. The Discourse on Prayer ^top
144:2.1 (1618.5) “Йоан действително ви научи на проста молитва: „О, Татко, очисти ни от греха, покажи ни Своята слава, разкрий Своята любов и позволи на Своя Дух да освети нашите сърца вовеки. Амин!” Той ви научи на тази молитва, за да имате на какво да учите народа. Той направи това, не за да се ползвате от такива застинали и формални молби за молитвено изразяване на своите собствени души в молитва.	144:2.1 (1618.5) “John indeed taught you a simple form of prayer: ‘O Father, cleanse us from sin, show us your glory, reveal your love, and let your spirit sanctify our hearts forevermore, Amen!’ He taught this prayer that you might have something to teach the multitude. He did not intend that you should use such a set and formal petition as the expression of your own souls in prayer.
144:2.2 (1618.6) Молитвата е изключително личен и спонтанен израз на отношението на душата към духа; молитвата трябва да бъде съкровено общуване на синовството и израз на разбирателство. Ако молитвата се диктува от духа, тя води до съвместно духовно израстване. Идеалната молитва е форма на духовно общуване, която води към разумно поклонение. Истинската молитва отразява вашия истински небесен стремеж към постигането на своите идеали.	144:2.2 (1618.6) “Prayer is entirely a personal and spontaneous expression of the attitude of the soul toward the spirit; prayer should be the communion of sonship and the expression of fellowship. Prayer, when indited by the spirit, leads to co-operative spiritual progress. The ideal prayer is a form of spiritual communion which leads to intelligent worship. True praying is the sincere attitude of reaching heavenward for the attainment of your ideals.
144:2.3 (1619.1) Молитвата е дихание на душата; тя трябва да ви доведе до настойчивост във вашия стремеж да познаете волята на Отеца. Ако някой от вас има съсед и отидете при него посред нощ и кажете: “Приятелю, дай ми назаем три хляба, защото ми дойде на гости един приятел, а аз нямам с какво да го нагостя”; и ако вашият съсед отговори: “Не ме безпокой, вратата е вече затворена, децата ми и аз вече сме си легнали; затова не мога да стана и да ти дам хляб”, вие ще настоявате, обяснявайки, че вашият приятел е гладен и вие нямате какво да му предложите. Аз ви казвам, че ако той не стане да ви даде хляб, защото ви е приятел, то благодарение на вашата настойчивост той ще стане и ще ви даде толкова хляб, колкото ви е нужно. Щом настойчивостта печели разположението даже на смъртния човек, то колко повече хляб на живота благодарение на своята настойчивост в духа вие можете да получите от благоразположените ръце на небесния Отец. И отново ви казвам: молете се и ще ви бъде дадено; търсете и ще намерите; чукайте на вратата и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска — получава, който търси — намира, и ако някой чука на вратата на спасението, тя ще се отвори пред него.	144:2.3 (1619.1) “Prayer is the breath of the soul and should lead you to be persistent in your attempt to ascertain the Father’s will. If any one of you has a neighbor, and you go to him at midnight and say: ‘Friend, lend me three loaves, for a friend of mine on a journey has come to see me, and I have nothing to set before him’; and if your neighbor answers, ‘Trouble me not, for the door is now shut and the children and I are in bed; therefore I cannot rise and give you bread,’ you will persist, explaining that your friend hungers, and that you have no food to offer him. I say to you, though your neighbor will not rise and give you bread because he is your friend, yet because of your importunity he will get up and give you as many loaves as you need. If, then, persistence will win favors even from mortal man, how much more will your persistence in the spirit win the bread of life for you from the willing hands of the Father in heaven. Again I say to you: Ask and it shall be given you; seek and you shall find; knock and it shall be opened to you. For every one who asks receives; he who seeks finds; and to him who knocks the door of salvation will be opened.
144:2.4 (1619.2) Кой от вас, бидейки баща, към когото синът се обръща с неразумна молба, ще се поколебае да му отговори, ръководейки се от родителска мъдрост, а не от погрешната молба на сина? Ако детето се нуждае от хляб, ще му дадете ли камък само поради това, че то го е поискало неразумно? Ако синът моли за риба, ще му дадете ли водна змия само затова, защото тя се е хванала в мрежите заедно с рибата и детето поради глупостта си иска змията? Ако вие, бидейки смъртни и крайни създания, знаете как да отговаряте на молбите и да давате благи и подобаващи дарове на своите деца, то колко повече духовни и много други благодеяния ще свърши вашият небесен Баща за тези, които Го помолят! Хората винаги следва да се молят и да не се обезкуражават.	144:2.4 (1619.2) “Which of you who is a father, if his son asks unwisely, would hesitate to give in accordance with parental wisdom rather than in the terms of the son’s faulty petition? If the child needs a loaf, will you give him a stone just because he unwisely asks for it? If your son needs a fish, will you give him a watersnake just because it may chance to come up in the net with the fish and the child foolishly asks for the serpent? If you, then, being mortal and finite, know how to answer prayer and give good and appropriate gifts to your children, how much more shall your heavenly Father give the spirit and many additional blessings to those who ask him? Men ought always to pray and not become discouraged.
144:2.5 (1619.3) Позволете ми да ви разкажа за един съдия, който живееше в нечестив град. Този съдия не се боеше от Бога и не уважаваше хората. В същия град живееше бедна вдовица, която много пъти идваше при този несправедлив съдия, казвайки: “Защити ме от моя противник.” Известно време той не искаше и да чуе, но след това си каза: “Макар че не се боя от Бога и не уважавам хората, тази вдовица няма да ме остави на мира. Ще я защитя, за да не идва повече и да не ми досажда.” Разказвам ви това, за да ви призова към настойчивост във вашите молитви. Моите думи не означават, че вашите молби ще изменят справедливия и праведен небесен Баща. Със своята настойчивост вие трябва да се сдобивате не с разположението на Бога, а с изменение на своето земно отношение и разширяване на способността на вашите души за духовно възприятие.	144:2.5 (1619.3) “Let me tell you the story of a certain judge who lived in a wicked city. This judge feared not God nor had respect for man. Now there was a needy widow in that city who came repeatedly to this unjust judge, saying, ‘Protect me from my adversary.’ For some time he would not give ear to her, but presently he said to himself: ‘Though I fear not God nor have regard for man, yet because this widow ceases not to trouble me, I will vindicate her lest she wear me out by her continual coming.’ These stories I tell you to encourage you to persist in praying and not to intimate that your petitions will change the just and righteous Father above. Your persistence, however, is not to win favor with God but to change your earth attitude and to enlarge your soul’s capacity for spirit receptivity.
144:2.6 (1619.4) Но когато се молите, вие почти не се ползвате от своята вяра. Истинската вяра премества планини от материални трудности, които могат да се окажат на пътя на развитието на душата и духовния напредък.”	144:2.6 (1619.4) “But when you pray, you exercise so little faith. Genuine faith will remove mountains of material difficulty which may chance to lie in the path of soul expansion and spiritual progress.”
3. Молитвата на вярващия ^top	3. The Believer’s Prayer ^top
144:3.1 (1619.5) Но и това не удовлетвори апостолите; те искаха Иисус да им даде образец за молитва, на която биха могли да учат новите ученици. Изслушвайки беседата за молитвата, Яков Зеведеев каза: “И така да е, Учителю, но на нас ни е нужен пример за молитва не толкова заради самите себе си, колкото за новите вярващи, които толкова често ни питат: “Научете ни как трябва да се молим на небесния Отец”.	144:3.1 (1619.5) But the apostles were not yet satisfied; they desired Jesus to give them a model prayer which they could teach the new disciples. After listening to this discourse on prayer, James Zebedee said: “Very good, Master, but we do not desire a form of prayer for ourselves so much as for the newer believers who so frequently beseech us, ‘Teach us how acceptably to pray to the Father in heaven.’”
144:3.2 (1619.6) Когато Яков замлъкна, Иисус каза: “Ако вие както преди желаете да чуете такава молитва, аз ще ви запозная с тази, на която учех моите братя и сестри в Назарет:	144:3.2 (1619.6) When James had finished speaking, Jesus said: “If, then, you still desire such a prayer, I would present the one which I taught my brothers and sisters in Nazareth”:
144:3.3 (1620.1) Татко наш небесен,	144:3.3 (1620.1) Our Father who is in heaven,
144:3.4 (1620.2) да бъде свято името Ти;	144:3.4 (1620.2) Hallowed be your name.
144:3.5 (1620.3) да настъпи Царството Ти; да се изпълни волята Ти	144:3.5 (1620.3) Your kingdom come; your will be done
144:3.6 (1620.4) както на земята, тъй и на небето.	144:3.6 (1620.4) On earth as it is in heaven.
144:3.7 (1620.5) Дай ни хляба насъщен за утрешния ден;	144:3.7 (1620.5) Give us this day our bread for tomorrow;
144:3.8 (1620.6) освежи душите ни с водата на живота.	144:3.8 (1620.6) Refresh our souls with the water of life.
144:3.9 (1620.7) И прости на всеки от нас дълговете ни,	144:3.9 (1620.7) And forgive us every one our debts
144:3.10 (1620.8) както сме простили на длъжниците наши.	144:3.10 (1620.8) As we also have forgiven our debtors.
144:3.11 (1620.9) Пази ни от изкушение, избави ни от злото	144:3.11 (1620.9) Save us in temptation, deliver us from evil,
144:3.12 (1620.10) и прави ни, подобно на Себе Си, все по-съвършени.”	144:3.12 (1620.10) And increasingly make us perfect like yourself.
144:3.13 (1620.11) Не е чудно, че апостолите искаха да чуят от Иисус образец на молитва за вярващите. Йоан Кръстител учеше своите последователи на няколко молитви; всички велики учители формулираха молитви за своите ученици. Еврейските религиозни учители имаха около двадесет и пет или тридесет стандартни молитви, които произнасяха в синагогите и даже на кръстопътищата. Иисус изпитваше особена неприязън към публичните молитви. Досега апостолите само няколко пъти бяха чули как той се моли. Те виждаха, че той прекарва цели нощи в молитви или в поклонение, и бяха много любопитни да узнаят маниера или формата на неговите молби. На тях действително им беше необходимо да знаят какво да отговарят на народа, когато от тях искаха да ги научат как да се молят, както учеше своите последователи Йоан.	144:3.13 (1620.11) It is not strange that the apostles desired Jesus to teach them a model prayer for believers. John the Baptist had taught his followers several prayers; all great teachers had formulated prayers for their pupils. The religious teachers of the Jews had some twenty-five or thirty set prayers which they recited in the synagogues and even on the street corners. Jesus was particularly averse to praying in public. Up to this time the twelve had heard him pray only a few times. They observed him spending entire nights at prayer or worship, and they were very curious to know the manner or form of his petitions. They were really hard pressed to know what to answer the multitudes when they asked to be taught how to pray as John had taught his disciples.
144:3.14 (1620.12) Иисус учеше апостолите да се молят тайно; да излизат насаме в природата, в нейното спокойно обкръжение, или да отидат в своите стаи и да затварят вратите преди да пристъпят към молитва.	144:3.14 (1620.12) Jesus taught the twelve always to pray in secret; to go off by themselves amidst the quiet surroundings of nature or to go in their rooms and shut the doors when they engaged in prayer.
144:3.15 (1620.13) След смъртта на Иисус и неговото възнасяне към Отеца за много вярващи стана навик да завършат тази така наречена Господня молитва с добавянето на думите: “В името на Господа Иисуса Христа”. Още по-късно при преписването бяха изгубени два реда и към молитвата беше добавено ново изречение: “Защото Твои са и Царството, и силата, и славата во веки.”	144:3.15 (1620.13) After Jesus’ death and ascension to the Father it became the practice of many believers to finish this so-called Lord’s prayer by the addition of—“In the name of the Lord Jesus Christ.” Still later on, two lines were lost in copying, and there was added to this prayer an extra clause, reading: “For yours is the kingdom and the power and the glory, forevermore.”
144:3.16 (1620.14) Иисус даде на апостолите колективната молитва, която използваха домашните му в Назарет. Той никога не учеше на формална индивидуална молитва — само на групови, семейни или социални молби. И той никога не правеше това по собствена инициатива.	144:3.16 (1620.14) Jesus gave the apostles the prayer in collective form as they had prayed it in the Nazareth home. He never taught a formal personal prayer, only group, family, or social petitions. And he never volunteered to do that.
144:3.17 (1620.15) Иисус учеше, че действената молитва трябва да бъде:	144:3.17 (1620.15) Jesus taught that effective prayer must be:
144:3.18 (1620.16) 1. Безкористна — не само за самия себе си.	144:3.18 (1620.16) 1. Unselfish—not alone for oneself.
144:3.19 (1620.17) 2. Убедена — съответстваща на вярата.	144:3.19 (1620.17) 2. Believing—according to faith.
144:3.20 (1620.18) 3. Искрена — идваща от сърцето.	144:3.20 (1620.18) 3. Sincere—honest of heart.
144:3.21 (1620.19) 4. Разумна — съответстваща на разбирането.	144:3.21 (1620.19) 4. Intelligent—according to light.
144:3.22 (1620.20) 5. Доверчива — подчиняваща се на премъдрата воля на Отеца.	144:3.22 (1620.20) 5. Trustful—in submission to the Father’s all-wise will.
144:3.23 (1620.21) Когато Иисус прекарваше в планината цели нощи в молитви, то това основно беше заради неговите ученици и на първо място — заради дванадесетте апостоли. Учителят почти никога не се молеше за себе си, макар че често се предаваше на поклонение, което по своята природа беше разумно общуване с Райския Баща.	144:3.23 (1620.21) When Jesus spent whole nights on the mountain in prayer, it was mainly for his disciples, particularly for the twelve. The Master prayed very little for himself, although he engaged in much worship of the nature of understanding communion with his Paradise Father.
4. Още за молитвата ^top	4. More About Prayer ^top
144:4.1 (1620.22) В течение на много дни след беседата за молитвата апостолите продължаваха да задават на Учителя въпроси за този първостепенен изповеден обичай. На съвременен език учението на Иисус за молитвата и поклонението, изложено от апостолите в тези дни, може накратко да се предаде по следния начин.	144:4.1 (1620.22) For days after the discourse on prayer the apostles continued to ask the Master questions regarding this all-important and worshipful practice. Jesus’ instruction to the apostles during these days, regarding prayer and worship, may be summarized and restated in modern phraseology as follows:
144:4.2 (1621.1) Убеденото и страстно повторение на всяка молитва, ако тя е искрен израз на Божия син и се произнася с вяра, неизменно разширява способността на душата за духовна възприемчивост, колкото и неразумна да е тази молба или колкото и да е невъзможен прекият отговор на нея.	144:4.2 (1621.1) The earnest and longing repetition of any petition, when such a prayer is the sincere expression of a child of God and is uttered in faith, no matter how ill-advised or impossible of direct answer, never fails to expand the soul’s capacity for spiritual receptivity.
144:4.3 (1621.2) Молейки се, винаги помнете, че синовството е дар. От никое дете не се изисква да заслужи своя статут на син или дъщеря. Земното дете се ражда по волята на своите родители. Точно така и Божието дете се ражда в благодат и нов живот на духа по волята на небесния Баща. Затова Царството небесно — божественото синовство, трябва да бъде прието така, както се приемат малки деца. За разлика от праведността — постепенното развиване на характера, която придобивате, вие приемате синовство посредством благодатта и чрез вярата.	144:4.3 (1621.2) In all praying, remember that sonship is a gift. No child has aught to do with earning the status of son or daughter. The earth child comes into being by the will of its parents. Even so, the child of God comes into grace and the new life of the spirit by the will of the Father in heaven. Therefore must the kingdom of heaven—divine sonship—be received as by a little child. You earn righteousness—progressive character development—but you receive sonship by grace and through faith.
144:4.4 (1621.3) Молитвата доведе Иисус до свръхобщуването на неговата душа с Висшите Управители на вселената на вселените. Молитвата ще доведе земните смъртни към общуването, което е присъщо на истинското поклонение. Способността на душата за духовно възприятие определя количеството небесни благодеяния, които могат да бъдат лично възприети и осъзнати като отговор на молитва.	144:4.4 (1621.3) Prayer led Jesus up to the supercommunion of his soul with the Supreme Rulers of the universe of universes. Prayer will lead the mortals of earth up to the communion of true worship. The soul’s spiritual capacity for receptivity determines the quantity of heavenly blessings which can be personally appropriated and consciously realized as an answer to prayer.
144:4.5 (1621.4) Молитвата и свързаното с нея поклонение представляват метод за отстраняване от ежедневната рутина на живота, от еднообразния кръговрат на смъртното съществуване. Това е път за приближаване към одухотворено саморазкриване и индивидуалност на интелектуалното и религиозно постижение.	144:4.5 (1621.4) Prayer and its associated worship is a technique of detachment from the daily routine of life, from the monotonous grind of material existence. It is an avenue of approach to spiritualized self-realization and individuality of intellectual and religious attainment.
144:4.6 (1621.5) Молитвата е противоотрова за пагубния самоанализ. Във всеки случай тази молитва, на която учеше Иисус, е такава благоденствена опека за душата. Иисус постоянно използваше благотворителното въздействие на молитвата, молейки се за своите събратя. Учителят обикновено се молеше за мнозина, а не за един. Само в периоди на големи кризи в своя земен живот Иисус се молеше за самия себе си.	144:4.6 (1621.5) Prayer is an antidote for harmful introspection. At least, prayer as the Master taught it is such a beneficent ministry to the soul. Jesus consistently employed the beneficial influence of praying for one’s fellows. The Master usually prayed in the plural, not in the singular. Only in the great crises of his earth life did Jesus ever pray for himself.
144:4.7 (1621.6) Молитвата е дъхът на духовния живот сред материалната цивилизация на човешките раси. Поклонението е спасение за поколението смъртни, търсещи наслаждение.	144:4.7 (1621.6) Prayer is the breath of the spirit life in the midst of the material civilization of the races of mankind. Worship is salvation for the pleasure-seeking generations of mortals.
144:4.8 (1621.7) Както може да се сравни молитвата със зареждане на духовните батерии на душата, така и поклонението може да се сравни с настройката на душата за приемане [в оригинала — хващане, улавяне] на вселенското предаване [в оригинала „радиопредаване”] на безкрайния Дух на Всеобщия Баща.	144:4.8 (1621.7) As prayer may be likened to recharging the spiritual batteries of the soul, so worship may be compared to the act of tuning in the soul to catch the universe broadcasts of the infinite spirit of the Universal Father.
144:4.9 (1621.8) Молитвата е искреният и жадуващ поглед на детето, обърнат към духовния Баща; тя е психологически процес на замяна на човешката воля с божествената воля. Молитвата е част от божествения план за превръщане на това, което е, в това, което трябва да бъде.	144:4.9 (1621.8) Prayer is the sincere and longing look of the child to its spirit Father; it is a psychologic process of exchanging the human will for the divine will. Prayer is a part of the divine plan for making over that which is into that which ought to be.
144:4.10 (1621.9) Една от причините за това, че Петър, Яков и Йоан, толкова често съпровождащи Иисус в неговите продължителни нощни бдения, никога не чуваха молитвите на Иисус, се заключаваше в това, че техният Учител изключително рядко обличаше своите молитви в думи. Практически всички свои молитви Иисус произнасяше в духа и в сърцето си — мълчаливо.	144:4.10 (1621.9) One of the reasons why Peter, James, and John, who so often accompanied Jesus on his long night vigils, never heard Jesus pray, was because their Master so rarely uttered his prayers as spoken words. Practically all of Jesus’ praying was done in the spirit and in the heart—silently.
144:4.11 (1621.10) От всички апостоли Петър и Яков по-добре от другите разбраха учението на Иисус за молитвата и поклонението.	144:4.11 (1621.10) Of all the apostles, Peter and James came the nearest to comprehending the Master’s teaching about prayer and worship.
5. Други форми на молитвата ^top	5. Other Forms of Prayer ^top
144:5.1 (1621.11) От време на време, в течение на оставащия период от своето пребиваване на Земята, Иисус обръщаше внимание на апостолите върху някои допълнителни форми на молитвата, но той ги използваше само като илюстрация на други въпроси и забраняваше да учат народа на тези “иносказателни молитви”. Много от тях бяха от други обитаеми планети, но Иисус не разкри този факт на апостолите. Сред тях бяха следните молитви:	144:5.1 (1621.11) From time to time, during the remainder of Jesus’ sojourn on earth, he brought to the notice of the apostles several additional forms of prayer, but he did this only in illustration of other matters, and he enjoined that these “parable prayers” should not be taught to the multitudes. Many of them were from other inhabited planets, but this fact Jesus did not reveal to the twelve. Among these prayers were the following:
144:5.2 (1622.1) Татко наш, в Когото са заключени вселенските светове,	144:5.2 (1622.1) Our Father in whom consist the universe realms,
144:5.3 (1622.2) да се възвиси името Твое и да се прослави характерът Твой.	144:5.3 (1622.2) Uplifted be your name and all-glorious your character.
144:5.4 (1622.3) Твоето присъствие ни обхваща и разкрива Твоята слава.	144:5.4 (1622.3) Your presence encompasses us, and your glory is manifested
144:5.5 (1622.4) Несъвършена в нас, съвършена е тя в небесата.	144:5.5 (1622.4) Imperfectly through us as it is in perfection shown on high.
144:5.6 (1622.5) Дай ни днес животворящите сили на светлината	144:5.6 (1622.5) Give us this day the vivifying forces of light,
144:5.7 (1622.6) и не ни позволявай да се отклоним по порочните глухи пътеки на нашето въображение,	144:5.7 (1622.6) And let us not stray into the evil bypaths of our imagination,
144:5.8 (1622.7) защото Твой е славният обитател, вечната сила,	144:5.8 (1622.7) For yours is the glorious indwelling, the everlasting power,
144:5.9 (1622.8) а за нас той е вечният дар на безкрайната любов на твоя Син.	144:5.9 (1622.8) And to us, the eternal gift of the infinite love of your Son.
144:5.10 (1622.9) Воистина и во веки веков.	144:5.10 (1622.9) Even so, and everlastingly true.
* * *	* * *
144:5.12 (1622.10) Наш съзидателни Родителю, Който си център на вселената,	144:5.12 (1622.10) Our creative Parent, who is in the center of the universe,
144:5.13 (1622.11) посвети ни Своята същност и ни дай Своя характер.	144:5.13 (1622.11) Bestow upon us your nature and give to us your character.
144:5.14 (1622.12) Със Своята благодат ни направи Свои синове и дъщери	144:5.14 (1622.12) Make us sons and daughters of yours by grace
144:5.15 (1622.13) и прослави Своето име чрез нашето вечно постижение.	144:5.15 (1622.13) And glorify your name through our eternal achievement.
144:5.16 (1622.14) Изпрати Своя направляващ и ръководещ Дух да живее и пребивава в нас,	144:5.16 (1622.14) Your adjusting and controlling spirit give to live and dwell within us
144:5.17 (1622.15) за да изпълним Твоята воля в този свят, както ангелите изпълняват Твоите заповеди в светлината.	144:5.17 (1622.15) That we may do your will on this sphere as angels do your bidding in light.
144:5.18 (1622.16) Дай ни сили днес в нашето движение по пътя на истината.	144:5.18 (1622.16) Sustain us this day in our progress along the path of truth.
144:5.19 (1622.17) Освободи ни от инертността, злото и всяка греховна простъпка.	144:5.19 (1622.17) Deliver us from inertia, evil, and all sinful transgression.
144:5.20 (1622.18) Бъди търпелив към нас; ние ще бъдем милостиви към нашите другари.	144:5.20 (1622.18) Be patient with us as we show loving-kindness to our fellows.
144:5.21 (1622.19) Щедро напълни с духа на Своето милосърдие нашите сърца на създания.	144:5.21 (1622.19) Shed abroad the spirit of your mercy in our creature hearts.
144:5.22 (1622.20) Крачка след крачка ни води със Своята ръка през объркания лабиринт на живота.	144:5.22 (1622.20) Lead us by your own hand, step by step, through the uncertain maze of life,
144:5.23 (1622.21) И когато дойде нашият край, приеми в Своето лоно нашия верен дух.	144:5.23 (1622.21) And when our end shall come, receive into your own bosom our faithful spirits.
144:5.24 (1622.22) Воистина, да се изпълни Твоята воля, а не нашите желания.	144:5.24 (1622.22) Even so, not our desires but your will be done.
* * *	* * *
144:5.26 (1622.23) Наш съвършен и праведен небесен Татко,	144:5.26 (1622.23) Our perfect and righteous heavenly Father,
144:5.27 (1622.24) в този ден вдъхновявай и направлявай нашето пътуване.	144:5.27 (1622.24) This day guide and direct our journey.
144:5.28 (1622.25) Освети нашите постъпки и съгласувай нашите мисли.	144:5.28 (1622.25) Sanctify our steps and co-ordinate our thoughts.
144:5.29 (1622.26) Винаги ни води по пътищата на вечния прогрес.	144:5.29 (1622.26) Ever lead us in the ways of eternal progress.
144:5.30 (1622.27) Изпълни ни с цялото могъщество на мъдростта	144:5.30 (1622.27) Fill us with wisdom to the fullness of power
144:5.31 (1622.28) и със Своята безкрайна енергия вдъхни в нас живот.	144:5.31 (1622.28) And vitalize us with your infinite energy.
144:5.32 (1622.29) Въодушеви ни с божественото съзнание	144:5.32 (1622.29) Inspire us with the divine consciousness of
144:5.33 (1622.30) на присъствието и водителството на серафическите войнства.	144:5.33 (1622.30) The presence and guidance of the seraphic hosts.
144:5.34 (1622.31) Вечно ни води нагоре по пътя на светлината;	144:5.34 (1622.31) Guide us ever upward in the pathway of light;
144:5.35 (1622.32) напълно ни оправдай в деня на великия Съд.	144:5.35 (1622.32) Justify us fully in the day of the great judgment.
144:5.36 (1622.33) Направи ни подобни на Себе Си във вечна слава	144:5.36 (1622.33) Make us like yourself in eternal glory
144:5.37 (1622.34) и приеми ни в Своето вечно небесно служене.	144:5.37 (1622.34) And receive us into your endless service on high.
* * *	* * *
144:5.39 (1622.35) Татко наш, скрит в тайна,	144:5.39 (1622.35) Our Father who is in the mystery,
144:5.40 (1622.36) разкрий ни Своя свят характер.	144:5.40 (1622.36) Reveal to us your holy character.
144:5.41 (1622.37) В този ден позволи на Своите земни деца	144:5.41 (1622.37) Give your children on earth this day
144:5.42 (1622.38) да видят пътя, светлината и истината.	144:5.42 (1622.38) To see the way, the light, and the truth.
144:5.43 (1622.39) Покажи ни пътя на вечния прогрес	144:5.43 (1622.39) Show us the pathway of eternal progress
144:5.44 (1622.40) и дай ни воля да вървим по този път.	144:5.44 (1622.40) And give us the will to walk therein.
144:5.45 (1622.41) Създай в нас Свое божествено царуване	144:5.45 (1622.41) Establish within us your divine kingship
144:5.46 (1622.42) и с това ни дари с пълното владеене на себе си.	144:5.46 (1622.42) And thereby bestow upon us the full mastery of self.
144:5.47 (1622.43) Не ни оставяй да се отклоним по пътищата на мрака и смъртта;	144:5.47 (1622.43) Let us not stray into paths of darkness and death;
144:5.48 (1622.44) вечно ни води по водите на живота.	144:5.48 (1622.44) Lead us everlastingly beside the waters of life.
144:5.49 (1622.45) Чуй тези наши молитви в Своя прослава;	144:5.49 (1622.45) Hear these our prayers for your own sake;
144:5.50 (1622.46) Зарадвай се, правейки нас, смъртните, все по-подобни на Теб.	144:5.50 (1622.46) Be pleased to make us more and more like yourself.
144:5.51 (1623.1) Когато дойде краят, в името на божествения Син,	144:5.51 (1623.1) At the end, for the sake of the divine Son,
144:5.52 (1623.2) приеми ни в Своята вечна власт.	144:5.52 (1623.2) Receive us into the eternal arms.
144:5.53 (1623.3) Воистина Твоята, а не нашата воля да се изпълни.	144:5.53 (1623.3) Even so, not our will but yours be done.
* * *	* * *
144:5.55 (1623.4) Божествени Баща и Майка, в един Родител съединени,	144:5.55 (1623.4) Glorious Father and Mother, in one parent combined,
144:5.56 (1623.5) искаме да бъдем верни на твоята Божествена същност.	144:5.56 (1623.5) Loyal would we be to your divine nature.
144:5.57 (1623.6) Нека Твоето “Аз” отново живее в нас и чрез нас	144:5.57 (1623.6) Your own self to live again in and through us
144:5.58 (1623.7) благодарение на дара и посвещението на Твоя божествен Дух,	144:5.58 (1623.7) By the gift and bestowal of your divine spirit,
144:5.59 (1623.8) с това несъвършено възпроизвеждайки Те в този свят,	144:5.59 (1623.8) Thus reproducing you imperfectly in this sphere
144:5.60 (1623.9) проявяващ се в съвършенство и величие на небето.	144:5.60 (1623.9) As you are perfectly and majestically shown on high.
144:5.61 (1623.10) Ден след ден ни давай Своето благотворно служене в духа на братството	144:5.61 (1623.10) Give us day by day your sweet ministry of brotherhood
144:5.62 (1623.11) и миг след миг ни води по пътя на любвеобилното служене.	144:5.62 (1623.11) And lead us moment by moment in the pathway of loving service.
144:5.63 (1623.12) Бъди вечно и неизменно търпелив към нас,	144:5.63 (1623.12) Be you ever and unfailingly patient with us
144:5.64 (1623.13) така както ние показваме Твоето търпение на нашите деца.	144:5.64 (1623.13) Even as we show forth your patience to our children.
144:5.65 (1623.14) Дари ни божествената мъдрост, благоприятна във всичко,	144:5.65 (1623.14) Give us the divine wisdom that does all things well
144:5.66 (1623.15) и безкрайната любов, благодатна за всяко създание.	144:5.66 (1623.15) And the infinite love that is gracious to every creature.
144:5.67 (1623.16) Посвети ни Своето търпение и милосърдие,	144:5.67 (1623.16) Bestow upon us your patience and loving-kindness
144:5.68 (1623.17) за да може нашето състрадание да прегърне слабите на този свят.	144:5.68 (1623.17) That our charity may enfold the weak of the realm.
144:5.69 (1623.18) И когато завърши нашият път, то нека той бъде достоен за Твоето име,	144:5.69 (1623.18) And when our career is finished, make it an honor to your name,
144:5.70 (1623.19) да зарадва Твоя добър Дух и удовлетвори помощниците на нашите души.	144:5.70 (1623.19) A pleasure to your good spirit, and a satisfaction to our soul helpers.
144:5.71 (1623.20) Не както желаем ние, наши любящи Татко, а както желаеш Ти, вечно благо на Своите смъртни деца.	144:5.71 (1623.20) Not as we wish, our loving Father, but as you desire the eternal good of your mortal children,
144:5.72 (1623.21) Воистина, нека бъде така.	144:5.72 (1623.21) Even so may it be.
* * *	* * *
144:5.74 (1623.22) Наш всепредан Източник и всемогъщ Център,	144:5.74 (1623.22) Our all-faithful Source and all-powerful Center,
144:5.75 (1623.23) почитано и свято да е името на Твоя всемилостив Син.	144:5.75 (1623.23) Reverent and holy be the name of your all-gracious Son.
144:5.76 (1623.24) Твоите щедрости и благословения слязоха над нас,	144:5.76 (1623.24) Your bounties and your blessings have descended upon us,
144:5.77 (1623.25) дарявайки ни със сила да изпълняваме Твоята воля и Твоите повели.	144:5.77 (1623.25) Thus empowering us to perform your will and execute your bidding.
144:5.78 (1623.26) Миг след миг ни давай храната на дървото на живота;	144:5.78 (1623.26) Give us moment by moment the sustenance of the tree of life;
144:5.79 (1623.27) ден след ден ни храни с живите води от реката на живота.	144:5.79 (1623.27) Refresh us day by day with the living waters of the river thereof.
144:5.80 (1623.28) Крачка след крачка ни извеждай от мрака към божествената светлина.	144:5.80 (1623.28) Step by step lead us out of darkness and into the divine light.
144:5.81 (1623.29) Обнови нашия разум с преобразуващото действие на пребиваващия в нас дух;	144:5.81 (1623.29) Renew our minds by the transformations of the indwelling spirit,
144:5.82 (1623.30) и когато накрая дойде нашият смъртен край,	144:5.82 (1623.30) And when the mortal end shall finally come upon us,
144:5.83 (1623.31) приеми ни при Себе Си и ни изпрати във вечността.	144:5.83 (1623.31) Receive us to yourself and send us forth in eternity.
144:5.84 (1623.32) Увенчай ни с небесните корони на плодотворното служене	144:5.84 (1623.32) Crown us with celestial diadems of fruitful service,
144:5.85 (1623.33) и ние ще прославим Отеца, Сина и Святото Въздействие.	144:5.85 (1623.33) And we shall glorify the Father, the Son, and the Holy Influence.
144:5.86 (1623.34) Воистина, по цялата безкрайна вселена.	144:5.86 (1623.34) Even so, throughout a universe without end.
* * *	* * *
144:5.88 (1623.35) Наши Татко, обитаващ в тайниците на вселената,	144:5.88 (1623.35) Our Father who dwells in the secret places of the universe,
144:5.89 (1623.36) да се тачи името Твое, да се почита милосърдието Твое и да се върши правосъдието Твое.	144:5.89 (1623.36) Honored be your name, reverenced your mercy, and respected your judgment.
144:5.90 (1623.37) Нека слънцето на праведността ни свети в средата на деня;	144:5.90 (1623.37) Let the sun of righteousness shine upon us at noontime,
144:5.91 (1623.38) в здрача ние Те молим да насочваш нашите нетвърди стъпки.	144:5.91 (1623.38) While we beseech you to guide our wayward steps in the twilight.
144:5.92 (1623.39) Води ни за ръка по пътищата, избрани от Теб,	144:5.92 (1623.39) Lead us by the hand in the ways of your own choosing
144:5.93 (1623.40) и не ни оставяй, когато е труден пътят и когато ни обкръжава тъмнина.	144:5.93 (1623.40) And forsake us not when the path is hard and the hours are dark.
144:5.94 (1623.41) Не ни забравяй, както ние толкова често забравяме и пренебрегваме Теб.	144:5.94 (1623.41) Forget us not as we so often neglect and forget you.
144:5.95 (1623.42) Бъди милосърден и ни обичай, както ние желаем да обичаме Теб.	144:5.95 (1623.42) But be you merciful and love us as we desire to love you.
144:5.96 (1623.43) Бъди милостив към нас и милосърдно ни прощавай,	144:5.96 (1623.43) Look down upon us in kindness and forgive us in mercy
144:5.97 (1623.44) както ние справедливо прощаваме на този, който ни терзае и наранява.	144:5.97 (1623.44) As we in justice forgive those who distress and injure us.
144:5.98 (1624.1) Нека любовта, предаността и посвещението на величествения Син	144:5.98 (1624.1) May the love, devotion, and bestowal of the majestic Son
144:5.99 (1624.2) да ни даде вечен живот, изпълнен с Твоето безкрайно милосърдие и любов.	144:5.99 (1624.2) Make available life everlasting with your endless mercy and love.
144:5.100 (1624.3) Нека Бог на вселените в пълна мяра ни посвети Своя Дух;	144:5.100 (1624.3) May the God of universes bestow upon us the full measure of his spirit;
144:5.101 (1624.4) дай ни благодат, за да се подчиняваме на водителството на този Дух.	144:5.101 (1624.4) Give us grace to yield to the leading of this spirit.
144:5.102 (1624.5) Чрез любвеобилното служене на преданото серафическо войнство	144:5.102 (1624.5) By the loving ministry of devoted seraphic hosts
144:5.103 (1624.6) нека Синът ни води и насочва до края на века.	144:5.103 (1624.6) May the Son guide and lead us to the end of the age.
144:5.104 (1624.7) Извечно ни правú все повече приличащи на Тебе	144:5.104 (1624.7) Make us ever and increasingly like yourself
144:5.105 (1624.8) и в края на нашия път ни приеми във вечните обятия на Рая.	144:5.105 (1624.8) And at our end receive us into the eternal Paradise embrace.
144:5.106 (1624.9) Воистина, в името на посвещенческия Син,	144:5.106 (1624.9) Even so, in the name of the bestowal Son
144:5.107 (1624.10) в чест и слава на Висшия Баща.	144:5.107 (1624.10) And for the honor and glory of the Supreme Father.
144:5.108 (1624.11) Макар че апостолите нямаха право да използват тези посветени на молитвата уроци в публичните проповеди, в своя личен и религиозен опит те извлякоха голяма полза от всички тези откровения. Иисус използваше дадените и други образци на молитвата като илюстрация при личното наставляване на дванадесетте; ние получихме специално разрешение да включим тези седем образци на молитвата в настоящото повествувание.	144:5.108 (1624.11) Though the apostles were not at liberty to present these prayer lessons in their public teachings, they profited much from all of these revelations in their personal religious experiences. Jesus utilized these and other prayer models as illustrations in connection with the intimate instruction of the twelve, and specific permission has been granted for transcribing these seven specimen prayers into this record.
6. Съвещанието с апостолите на Йоан Кръстител ^top	6. Conference with John’s Apostles ^top
144:6.1 (1624.12) Около първи октомври Филип и част от неговите другари-апостоли се отправиха в едно от съседните села, за да купят храна, където срещнаха няколко от апостолите на Йоан Кръстител. В резултат от тази случайна среща на пазара в Хеврон се състоя триседмично съвещание между апостолите на Иисус и апостолите на Йоан, защото малко преди това Йоан, следвайки примера на Иисус, беше назначил дванадесет от своите вещи ученика за апостоли. Йоан беше направил това по призива на Абнер, главата на неговите верни последователи. Иисус присъстваше в лагера на Хеврон в течение на първата седмица от това съвещание, но отсъстваше в течение на втората и третата седмица.	144:6.1 (1624.12) Around the first of October, Philip and some of his fellow apostles were in a near-by village buying food when they met some of the apostles of John the Baptist. As a result of this chance meeting in the market place there came about a three weeks’ conference at the Gilboa camp between the apostles of Jesus and the apostles of John, for John had recently appointed twelve of his leaders to be apostles, following the precedent of Jesus. John had done this in response to the urging of Abner, the chief of his loyal supporters. Jesus was present at the Gilboa camp throughout the first week of this joint conference but absented himself the last two weeks.
144:6.2 (1624.13) Към началото на втората седмица от този месец Абнер събра всички свои съратници в лагера на Хеврон и беше готов да пристъпи към съвещание с апостолите на Иисус. В течение на три седмици тези двадесет и четири души се срещаха по три пъти на ден всяка седмица. През първата седмица Иисус общуваше с тях в почивките между техните сутрешни, дневни и вечерни срещи. Те искаха Учителят да присъства на техните срещи и да възглавява техните съвместни диспути, но той упорито отказваше да участва в техните дискусии, макар че се съгласи да излезе пред тях в три случая. Тези излизания на Иисус пред двадесет и четиримата бяха посветени на взаиморазбирането, сътрудничеството и търпимостта.	144:6.2 (1624.13) By the beginning of the second week of this month, Abner had assembled all of his associates at the Gilboa camp and was prepared to go into council with the apostles of Jesus. For three weeks these twenty-four men were in session three times a day and for six days each week. The first week Jesus mingled with them between their forenoon, afternoon, and evening sessions. They wanted the Master to meet with them and preside over their joint deliberations, but he steadfastly refused to participate in their discussions, though he did consent to speak to them on three occasions. These talks by Jesus to the twenty-four were on sympathy, co-operation, and tolerance.
144:6.3 (1624.14) Андрей и Абнер поред председателстваха на съвещанията на двете апостолски групи. На тези хора им предстоеше да обсъдят и решат много трудности и проблеми. Отново и отново те идваха със своите затруднения при Иисус, но в отговор чуваха само едно: “Аз се занимавам само с вашите лични и чисто религиозни проблеми. Аз представлявам Отеца на индивида, а не на групата. Ако в своите отношения с Бога се натъкнете на лични трудности, идвайте при мен и аз ще ви изслушам и посъветвам как да решите своя проблем. Но когато пристъпвате към съгласуване на различните човешки тълкувания на религиозните въпроси и към социализация на религията, на вас ви е съдено сами да намирате решения на всички подобни проблеми. Но моето отношение ще бъде неизменно благожелателно и внимателно и аз предварително ви обещавам своята пълна поддръжка и дружеско участие, ако стигнете до единно решение по въпросите, нямащи духовно значение. Сега, за да не преча на вашите обсъждания, ви напускам за две седмици. Не се тревожете за мен, защото ще се върна при вас. Аз ще се занимавам с делата на моя Отец, защото освен този ние имаме и други светове.”	144:6.3 (1624.14) Andrew and Abner alternated in presiding over these joint meetings of the two apostolic groups. These men had many difficulties to discuss and numerous problems to solve. Again and again would they take their troubles to Jesus, only to hear him say: “I am concerned only with your personal and purely religious problems. I am the representative of the Father to the individual, not to the group. If you are in personal difficulty in your relations with God, come to me, and I will hear you and counsel you in the solution of your problem. But when you enter upon the co-ordination of divergent human interpretations of religious questions and upon the socialization of religion, you are destined to solve all such problems by your own decisions. Albeit, I am ever sympathetic and always interested, and when you arrive at your conclusions touching these matters of nonspiritual import, provided you are all agreed, then I pledge in advance my full approval and hearty co-operation. And now, in order to leave you unhampered in your deliberations, I am leaving you for two weeks. Be not anxious about me, for I will return to you. I will be about my Father’s business, for we have other realms besides this one.”
144:6.4 (1625.1) След като каза това, Иисус се спусна по склона на планината и те не го видяха в течение на цели две седмици. Те така и не разбраха къде е бил и какво е правил в тези дни. Измина известно време преди двадесет и четиримата да могат да се заемат със сериозно обсъждане на своите проблеми, толкова бяха разстроени от отсъствието на Учителя. Но не измина и седмица и дискусиите се разгоряха с нова сила и те не можаха да се обърнат към Иисус за помощ.	144:6.4 (1625.1) After thus speaking, Jesus went down the mountainside, and they saw him no more for two full weeks. And they never knew where he went or what he did during these days. It was some time before the twenty-four could settle down to the serious consideration of their problems, they were so disconcerted by the absence of the Master. However, within a week they were again in the heart of their discussions, and they could not go to Jesus for help.
144:6.5 (1625.2) Първото, за което успяха да се уговорят, беше приемането на молитвата, на която Иисус неотдавна беше научил всички тях. Присъстващите единодушно постановиха, че именно на тази молитва ще учат вярващите двете групи апостоли.	144:6.5 (1625.2) The first item the group agreed upon was the adoption of the prayer which Jesus had so recently taught them. It was unanimously voted to accept this prayer as the one to be taught believers by both groups of apostles.
144:6.6 (1625.3) След това те решиха, че дотогава, докато Йоан Кръстител е жив, в затвора или на свобода, двете групи апостоли ще продължават своята дейност и че на всеки три месеца ще се провеждат едноседмични съвместни срещи на специално уговорени места.	144:6.6 (1625.3) They next decided that, as long as John lived, whether in prison or out, both groups of twelve apostles would go on with their work, and that joint meetings for one week would be held every three months at places to be agreed upon from time to time.
144:6.7 (1625.4) Но най-сериозният проблем беше въпросът с кръщаването. Техните трудности още повече се задълбочаваха от това, че Иисус се отказваше да изказва своето мнение по този въпрос. Накрая те се уговориха за следното: докато Йоан е жив или дотогава, докато те заедно не променят това решение, само апостолите на Йоан ще кръщават вярващите и само апостолите на Иисус ще дават последни наставления на новите ученици. Съответно, от това време и до смъртта на Йоан двама от апостолите на Йоан съпровождаха Иисус и неговите апостоли, за да кръщават вярващите, тъй като съвместният съвет единодушно постанови, че кръщаването трябва да стане първата крачка във външното приобщаване към делата на Царството.	144:6.7 (1625.4) But the most serious of all their problems was the question of baptism. Their difficulties were all the more aggravated because Jesus had refused to make any pronouncement upon the subject. They finally agreed: As long as John lived, or until they might jointly modify this decision, only the apostles of John would baptize believers, and only the apostles of Jesus would finally instruct the new disciples. Accordingly, from that time until after the death of John, two of the apostles of John accompanied Jesus and his apostles to baptize believers, for the joint council had unanimously voted that baptism was to become the initial step in the outward alliance with the affairs of the kingdom.
144:6.8 (1625.5) След това беше решено, че в случай на смъртта на Йоан неговите апостоли ще се явят при Иисус и ще му се подчиняват, и че ще продължават да кръщават само с разрешение на Иисус и неговите апостоли.	144:6.8 (1625.5) It was next agreed, in case of the death of John, that the apostles of John would present themselves to Jesus and become subject to his direction, and that they would baptize no more unless authorized by Jesus or his apostles.
144:6.9 (1625.6) И след това беше взето решение, че в случай на смъртта на Йоан апостолите на Иисус ще започнат да кръщават с вода в знак на кръщението на божествения Дух. Що се отнася до това, следва ли в проповедта на кръщението да се споменава покаянието, беше оставено на усмотрението на апостолите; не беше взето никакво решение задължително за цялата група. Апостолите на Йоан проповядваха: “Покайте се и се кръстете!” Апостолите на Иисус възвестяваха: “Повярвайте и се кръстете!”	144:6.9 (1625.6) And then was it voted that, in case of John’s death, the apostles of Jesus would begin to baptize with water as the emblem of the baptism of the divine Spirit. As to whether or not repentance should be attached to the preaching of baptism was left optional; no decision was made binding upon the group. John’s apostles preached, “Repent and be baptized.” Jesus’ apostles proclaimed, “Believe and be baptized.”
144:6.10 (1625.7) Такъв беше първият опит на последователите на Иисус да съгласуват противоречивите стремежи, да уредят различията в мненията, да организират груповите начинания, да изработят правилата за външната обредност и да социализират индивидуалните религиозни ритуали.	144:6.10 (1625.7) And this is the story of the first attempt of Jesus’ followers to co-ordinate divergent efforts, compose differences of opinion, organize group undertakings, legislate on outward observances, and socialize personal religious practices.
144:6.11 (1625.8) Бяха разгледани много второстепенни въпроси, по отношение на които апостолите стигнаха до единодушно мнение. В течение на двете седмици тези двадесет и четирима човека придобиха ценен опит, защото им се наложи да се сблъскват с трудности и да намират решения на проблемите без помощта на Иисус. Те се научиха да имат различни мнения, да спорят, да се молят и да правят компромиси и във всичко да запазват благожелателно отношение към гледната точка на събеседника си и поне известна търпимост към неговите чистосърдечни възгледи.	144:6.11 (1625.8) Many other minor matters were considered and their solutions unanimously agreed upon. These twenty-four men had a truly remarkable experience these two weeks when they were compelled to face problems and compose difficulties without Jesus. They learned to differ, to debate, to contend, to pray, and to compromise, and throughout it all to remain sympathetic with the other person’s viewpoint and to maintain at least some degree of tolerance for his honest opinions.
144:6.12 (1625.9) Иисус се върна в деня, когато апостолите проведоха завършващо обсъждане на финансовите проблеми; той изслуша техните решения и каза: “Такива, следователно, са вашите заключения и аз ще помогна на всеки от вас да претвори вашите съвместни решения.”	144:6.12 (1625.9) On the afternoon of their final discussion of financial questions, Jesus returned, heard of their deliberations, listened to their decisions, and said: “These, then, are your conclusions, and I shall help you each to carry out the spirit of your united decisions.”
144:6.13 (1626.1) След два и половина месеца Йоан Кръстител беше екзекутиран и в течение на това време апостолите на Йоан останаха с Иисус и неговите апостоли. Всички те работеха съвместно и кръщаваха вярващите в този период на труд в градовете на Декаполис. Лагерът в Хеврон просъществува до 2 ноември 27 година от н.е.	144:6.13 (1626.1) Two months and a half from this time John was executed, and throughout this period the apostles of John remained with Jesus and the twelve. They all worked together and baptized believers during this season of labor in the cities of the Decapolis. The Gilboa camp was broken up on November 2, a.d. 27.
7. В градовете на Декаполис ^top	7. In the Decapolis Cities ^top
144:7.1 (1626.2) През ноември и декември Иисус и двадесет и четиримата се трудеха незабележимо в гръцките градове на Декаполис — основно в Скитопол, Гераса, Абила и Гадара. Именно тук завърши предварителният етап на поемането на делото на Йоан и неговата организация. Социализираната религия на новото откровение винаги е принудена да прави компромис със съществуващите форми и обичаи на предшестващата религия, които се стреми да използва. Кръщението стана цената, която последователите на Иисус заплатиха, за да имат редом със себе си последователите на Йоан Кръстител като специализирана религиозна група. Последователите на Йоан, присъединявайки се към последователите на Иисус, се отказаха практически от всичко освен от кръщаването с вода.	144:7.1 (1626.2) Throughout the months of November and December, Jesus and the twenty-four worked quietly in the Greek cities of the Decapolis, chiefly in Scythopolis, Gerasa, Abila, and Gadara. This was really the end of that preliminary period of taking over John’s work and organization. Always does the socialized religion of a new revelation pay the price of compromise with the established forms and usages of the preceding religion which it seeks to salvage. Baptism was the price which the followers of Jesus paid in order to carry with them, as a socialized religious group, the followers of John the Baptist. John’s followers, in joining Jesus’ followers, gave up just about everything except water baptism.
144:7.2 (1626.3) По времето на мисията в градовете на Декаполис Иисус почти не учеше публично. Той много се занимаваше с двадесет и четиримата и проведе цяла поредица специални беседи с дванадесетте апостоли на Йоан. С времето те започнаха по-добре да разбират защо той не навестява Йоан в затвора и не се опитва да се сдобие с неговото освобождение. Но те така и не разбраха защо Иисус не върши чудеса, защо отказва да прави знамения за своята божествена власт. До идването им в лагера в Хеврон те вярваха в Иисус основно благодарение на свидетелството на Йоан, но скоро започнаха да вярват в него в резултат от своя личен контакт с Учителя и неговите учения.	144:7.2 (1626.3) Jesus did little public teaching on this mission to the cities of the Decapolis. He spent considerable time teaching the twenty-four and had many special sessions with John’s twelve apostles. In time they became more understanding as to why Jesus did not go to visit John in prison, and why he made no effort to secure his release. But they never could understand why Jesus did no marvelous works, why he refused to produce outward signs of his divine authority. Before coming to the Gilboa camp, they had believed in Jesus mostly because of John’s testimony, but soon they were beginning to believe as a result of their own contact with the Master and his teachings.
144:7.3 (1626.4) В течение на тези два месеца голяма част от времето групата работеше по двойки — един от апостолите на Иисус се трудеше заедно с един от апостолите на Йоан. Апостолите на Йоан кръщаваха, апостолите на Иисус учеха, при което и едните, и другите проповядваха Евангелието за Царството в съответствие със собственото си разбиране. И те спечелиха много души сред друговерците и отстъпилите от своята вяра евреи.	144:7.3 (1626.4) For these two months the group worked most of the time in pairs, one of Jesus’ apostles going out with one of John’s. The apostle of John baptized, the apostle of Jesus instructed, while they both preached the gospel of the kingdom as they understood it. And they won many souls among these gentiles and apostate Jews.
144:7.4 (1626.5) Абнер, главата на апостолите на Йоан, стана убеден последовател на Иисус и впоследствие беше назначен за глава на групата от седемдесетте учителя, които Иисус изпрати да проповядват Евангелието.	144:7.4 (1626.5) Abner, the chief of John’s apostles, became a devout believer in Jesus and was later on made the head of a group of seventy teachers whom the Master commissioned to preach the gospel.
8. В лагера в Пела ^top	8. In Camp Near Pella ^top
144:8.1 (1626.6) През втората половина на декември всички те стигнаха до Йордан близо до Пела, където отново започнаха да учат и проповядват. Както юдеи, така и друговерци идваха в този лагер, за да чуят Евангелието. В един от дните по обяд, когато Иисус учеше народа, някои от най-близките приятели на Йоан доставиха на Учителя посланието, станало последното, което той получи от Кръстителя.	144:8.1 (1626.6) The latter part of December they all went over near the Jordan, close by Pella, where they again began to teach and preach. Both Jews and gentiles came to this camp to hear the gospel. It was while Jesus was teaching the multitude one afternoon that some of John’s special friends brought the Master the last message which he ever had from the Baptist.
144:8.2 (1626.7) Йоан се намираше в затвора вече половин година и в течение на голяма част от това време Иисус се трудеше, без да привлича вниманието върху себе си; затова не е чудно, че Йоан започна да се безпокои за съдбата на Царството. Другарите на Йоан прекъснаха Иисус, за да му съобщят: “Йоан Кръстител ни изпрати да попитаме — ти наистина ли си Освободителят или да търсим друг?”	144:8.2 (1626.7) John had now been in prison a year and a half, and most of this time Jesus had labored very quietly; so it was not strange that John should be led to wonder about the kingdom. John’s friends interrupted Jesus’ teaching to say to him: “John the Baptist has sent us to ask—are you truly the Deliverer, or shall we look for another?”
144:8.3 (1626.8) След като помълча, Иисус отговори на приятелите на Йоан: “Идете и кажете на Йоан, че той не е забравен. Кажете му, че вие сте чули и видели, че бедните получават благата вест.” Като поговори още с посланиците на Йоан, Иисус се обърна към народа и каза: “Не си мислете, че Йоан се е усъмнил в Евангелието за Царството. Той пита, само за да убеди своите ученици, които са и мои ученици. Йоан не е слаб човек. Позволете да попитам вас, слушалите проповедта на Йоан преди Ирод да го хвърли в тъмница: какво видяхте вие в Йоан — тръстика, развявана от вятъра ли? Капризен човек, облечен в меки одежди ли? Обикновено тези, които се обличат пищно и живеят разкошно, се намират в царските дворци и в жилищата на богатите. Но кого виждахте вие в Йоан? Пророк? Да, казвам ви аз, и много повече от пророк. Именно за Йоан беше казано: “Ето, Аз изпращам преди теб Своя посланик; той ще приготви пътя пред теб.”	144:8.3 (1626.8) Jesus paused to say to John’s friends: “Go back and tell John that he is not forgotten. Tell him what you have seen and heard, that the poor have good tidings preached to them.” And when Jesus had spoken further to the messengers of John, he turned again to the multitude and said: “Do not think that John doubts the gospel of the kingdom. He makes inquiry only to assure his disciples who are also my disciples. John is no weakling. Let me ask you who heard John preach before Herod put him in prison: What did you behold in John—a reed shaken with the wind? A man of changeable moods and clothed in soft raiment? As a rule they who are gorgeously appareled and who live delicately are in kings’ courts and in the mansions of the rich. But what did you see when you beheld John? A prophet? Yes, I say to you, and much more than a prophet. Of John it was written: ‘Behold, I send my messenger before your face; he shall prepare the way before you.’
144:8.4 (1627.1) „Истина, истина ви казвам: сред всички, родени от жена, нямаше никой по-велик от Йоан Кръстител; и все пак най-малкият в Царството небесно е по-голям от него, защото е роден в духа и знае, че е станал Син Божий.”	144:8.4 (1627.1) “Verily, verily, I say to you, among those born of women there has not arisen a greater than John the Baptist; yet he who is but small in the kingdom of heaven is greater because he has been born of the spirit and knows that he has become a son of God.”
144:8.5 (1627.2) Много от тези, които слушаха Иисус този ден, приеха кръщението, както го извършваше Йоан, и с това публично заявиха за встъпването на Царството. И от този ден апостолите на Йоан се свързаха здраво с Иисус. Това събитие ознаменува действителното обединение на последователите на Йоан и Иисус.	144:8.5 (1627.2) Many who heard Jesus that day submitted themselves to John’s baptism, thereby publicly professing entrance into the kingdom. And the apostles of John were firmly knit to Jesus from that day forward. This occurrence marked the real union of John’s and Jesus’ followers.
144:8.6 (1627.3) След беседата с Абнер посланиците тръгнаха за Махерус, за да разкажат за всичко това на Йоан. Той беше изключително утешен и думите на Иисус, заедно със съобщението на Абнер, укрепиха неговата вяра.	144:8.6 (1627.3) After the messengers had conversed with Abner, they departed for Machaerus to tell all this to John. He was greatly comforted, and his faith was strengthened by the words of Jesus and the message of Abner.
144:8.7 (1627.4) В този ден Иисус продължи обучението с думите: “С кого да сравня това поколение? Много от вас няма да приемат нито проповедта на Йоан, нито моето учение. Вие сте подобни на децата, играещи на пазарния площад, които се обръщат към своите другари и казват: “Ние свирихме за вас, а вие не танцувахте; ние ви пяхме печални песни, а вие не се опечалявахте.” Така е и с някои от вас. Дойде Йоан, който не ядеше и не пиеше, и те казваха, че той е обладан от дявола. Дойде Синът Човешки, който яде и пие, а тези хора казват: “Ето един човек, който твърде много яде и твърде много вино пие, приятел на митари и грешници!” Наистина, за мъдростта съдят по нейните деца.	144:8.7 (1627.4) On this afternoon Jesus continued to teach, saying: “But to what shall I liken this generation? Many of you will receive neither John’s message nor my teaching. You are like the children playing in the market place who call to their fellows and say: ‘We piped for you and you did not dance; we wailed and you did not mourn.’ And so with some of you. John came neither eating nor drinking, and they said he had a devil. The Son of Man comes eating and drinking, and these same people say: ‘Behold, a gluttonous man and a winebibber, a friend of publicans and sinners!’ Truly, wisdom is justified by her children.
144:8.8 (1627.5) Може да ви се стори, че небесният Отец е скрил някои от тези истини от мъдрите и разумните, откривайки ги на младенците. Но Отецът прави всички неща добре; Отецът разкрива Себе Си на вселените с методи, които Той избира сам. А затова елате при мен всички вие, които се трудите и сте обременени, и ще намерите покой за своите души. Приемете божествения ярем и ще изпитате Божий мир, който надминава всяко разбиране.”	144:8.8 (1627.5) “It would appear that the Father in heaven has hidden some of these truths from the wise and haughty, while he has revealed them to babes. But the Father does all things well; the Father reveals himself to the universe by the methods of his own choosing. Come, therefore, all you who labor and are heavy laden, and you shall find rest for your souls. Take upon you the divine yoke, and you will experience the peace of God, which passes all understanding.”
9. Смъртта на Йоан Кръстител ^top	9. Death of John the Baptist ^top
144:9.1 (1627.6) Йоан Кръстител беше екзекутиран по заповед на Ирод Антипа вечерта на 10 януари 28 година от н.е. На другия ден някои от неговите ученици, които дойдоха в Махерус, узнаха за екзекуцията и, обръщайки се към Ирод, помолиха за разрешение да вземат тялото, което положиха в гробница, а след това погребаха в Севастия, в родината на Абнер. На следващия ден, 12 януари, те тръгнаха на север към лагера на апостолите на Иисус и Йоан в Пела и разказаха на Иисус за смъртта на Йоан. Изслушвайки тяхното съобщение, Иисус пусна народа и каза на събралите се двадесет и четирима: “Йоан е мъртъв. Ирод го е обезглавил. Вечерта съберете съвета и решете по съответен начин своите дела. Забавянето е завършено. Дойде времето да възвестим за Царството открито и с пълна мощ. Утре ще отидем в Галилея.”	144:9.1 (1627.6) John the Baptist was executed by order of Herod Antipas on the evening of January 10, a.d. 28. The next day a few of John’s disciples who had gone to Machaerus heard of his execution and, going to Herod, made request for his body, which they put in a tomb, later giving it burial at Sebaste, the home of Abner. The following day, January 12, they started north to the camp of John’s and Jesus’ apostles near Pella, and they told Jesus about the death of John. When Jesus heard their report, he dismissed the multitude and, calling the twenty-four together, said: “John is dead. Herod has beheaded him. Tonight go into joint council and arrange your affairs accordingly. There shall be delay no longer. The hour has come to proclaim the kingdom openly and with power. Tomorrow we go into Galilee.”
144:9.2 (1627.7) Така в ранното утро на 13 януари 28 година от н.е. Иисус и апостолите, придружени от приблизително двадесет и петима последователи, тръгнаха към Капернаум и нощуваха в дома на Зеведей.	144:9.2 (1627.7) Accordingly, early on the morning of January 13, a.d. 28, Jesus and the apostles, accompanied by some twenty-five disciples, made their way to Capernaum and lodged that night in Zebedee’s house.