Документ 152	Paper 152
Събитията, довели до кризата в Капернаум	Events Leading up to the Capernaum Crisis
152:0.1 (1698.1) КОГАТО във вторник сутринта лодката на Иисус пристигна на брега, него го чакаше огромна тълпа хора, тъй като вестта за излекуването на Амос, лудия от Хереса, вече беше достигнала Витсаида и Капернаум. В тази тълпа бяха и новите наблюдатели от йерусалимския Синедрион, пристигнали в Капернаум, за да намерят повод за арестуването и осъждането на Учителя. Докато Иисус разговаряше с тези, които дойдоха тук, за да го поздравят, един от управителите на синагогата, Иаир, си проби път през тълпата и, падайки на колене, хвана Иисус за ръка, молейки го да побърза с него, казвайки: “Учителю, моята малка дъщеря, моето единствено дете, лежи в къщи и умира. Аз те моля да дойдеш и да я излекуваш.” Когато Иисус чу молбата на бащата, той каза: “Ще дойда с теб.”	152:0.1 (1698.1) THE story of the cure of Amos, the Kheresa lunatic, had already reached Bethsaida and Capernaum, so that a great crowd was waiting for Jesus when his boat landed that Tuesday forenoon. Among this throng were the new observers from the Jerusalem Sanhedrin who had come down to Capernaum to find cause for the Master’s apprehension and conviction. As Jesus spoke with those who had assembled to greet him, Jairus, one of the rulers of the synagogue, made his way through the crowd and, falling down at his feet, took him by the hand and besought that he would hasten away with him, saying: “Master, my little daughter, an only child, lies in my home at the point of death. I pray that you will come and heal her.” When Jesus heard the request of this father, he said: “I will go with you.”
152:0.2 (1698.2) Иисус тръгна с Иаир и множество хора, чули молбата на бащата, го последваха, за да видят какво ще стане. Той вече се приближаваше към дома на управителя на синагогата, когато — докато си пробиваше път през тълпата по тясната улица — Иисус внезапно спря и възкликна: “Някой ме докосна.” И когато окръжаващите го започнаха да отричат, че са го докосвали, Петър каза: “Учителю, ти виждаш, че тълпата напира към теб така, че може да ни смаже, а казваш: „Някой ме докосна.” Какво имаш предвид?” Тогава Иисус каза: “Попитах кой ме е докоснал, защото почувствах, че жива енергия излезе от мен.” Като се огледа, Иисус забеляза стоящата наблизо жена, която, приближавайки се към него, падна на колене и каза: “Години страдах от жестоко кръвотечение. Много изтърпях от куп лекари; изгубих цялото си състояние, но никой не можа да ми помогне. Тогава чух за теб и си помислих, че ако поне се докосна до края на твоята дреха, то непременно ще се излекувам. Затова се устремих заедно с тълпата и, оказвайки се редом с теб, Учителю, се докоснах до края на твоята дреха и станах здрава; знам, че съм се избавила от своя недъг.”	152:0.2 (1698.2) As Jesus went along with Jairus, the large crowd which had heard the father’s request followed on to see what would happen. Shortly before they reached the ruler’s house, as they hastened through a narrow street and as the throng jostled him, Jesus suddenly stopped, exclaiming, “Someone touched me.” And when those who were near him denied that they had touched him, Peter spoke up: “Master, you can see that this crowd presses you, threatening to crush us, and yet you say ‘someone has touched me.’ What do you mean?” Then Jesus said: “I asked who touched me, for I perceived that living energy had gone forth from me.” As Jesus looked about him, his eyes fell upon a near-by woman, who, coming forward, knelt at his feet and said: “For years I have been afflicted with a scourging hemorrhage. I have suffered many things from many physicians; I have spent all my substance, but none could cure me. Then I heard of you, and I thought if I may but touch the hem of his garment, I shall certainly be made whole. And so I pressed forward with the crowd as it moved along until, standing near you, Master, I touched the border of your garment, and I was made whole; I know that I have been healed of my affliction.”
152:0.3 (1698.3) Когато Иисус чу това, той хвана жената за ръка и, вдигайки я, каза: “Дъще, вярата ти те излекува; иди си с мир.” Именно вярата на тази жена, а не нейното докосване, я направи здрава. И този случай е добра илюстрация за многото привидно чудодейни изцеления, които се случваха в течение на земния живот на Иисус, но които той по никакъв начин не извършваше по своя воля. Времето показа, че тази жена действително се избави от своята болест. Нейната вяра беше от такъв характер, че тя веднага получи достъп до съзидателната енергия, заключена в Учителя. Притежавайки такава вяра, всичко, което ú беше нужно да направи, беше да се приближи до Учителя. Нямаше никаква необходимост да се докосва до неговата дреха, това отразяваше само суеверната страна на нейната вяра. Иисус повика при себе си тази жена, Вероника от Кесария Филипова, за да поправи две погрешни мнения, които можеха да останат в нейното съзнание или да се укрепят в представите на свидетелите на това изцеление: той не искаше Вероника да си отиде с мисълта, че е бил почетен нейният страх, съпровождащ опита ú крадешком да получи изцеление, или нейното суеверно докосване до дрехата. Той искаше всички да знаят: нея я изцели чистата, жива вяра.	152:0.3 (1698.3) When Jesus heard this, he took the woman by the hand and, lifting her up, said: “Daughter, your faith has made you whole; go in peace.” It was her faith and not her touch that made her whole. And this case is a good illustration of many apparently miraculous cures which attended upon Jesus’ earth career, but which he in no sense consciously willed. The passing of time demonstrated that this woman was really cured of her malady. Her faith was of the sort that laid direct hold upon the creative power resident in the Master’s person. With the faith she had, it was only necessary to approach the Master’s person. It was not at all necessary to touch his garment; that was merely the superstitious part of her belief. Jesus called this woman, Veronica of Caesarea-Philippi, into his presence to correct two errors which might have lingered in her mind, or which might have persisted in the minds of those who witnessed this healing: He did not want Veronica to go away thinking that her fear in attempting to steal her cure had been honored, or that her superstition in associating the touch of his garment with her healing had been effective. He desired all to know that it was her pure and living faith that had wrought the cure.
1. В дома на Иаир ^top	1. At Jairus’s House ^top
152:1.1 (1699.1) Понятно е, че Иаир силно преживяваше поради това забавяне; затова, ускорявайки крачка, те побързаха към дома му. Но не успяха да влязат в двора на управителя, когато насреща им излезе един от неговите слуги и каза: “Не тревожи Учителя, твоята дъщеря умря.” Но Иисус като че ли остави слугата без внимание, защото, вземайки със себе си Петър, Яков и Йоан, той се обърна и каза на разбития от мъка баща: “Не бой се, само вярвай.” Влизайки в дома, той завари там вече флейтистите и оплаквачките — те вдигаха неуместен шум; тук се намираха ридаещите и стенещи роднини. Извеждайки всички оплаквачки от стаята, той влезе там заедно с бащата, майката и тримата апостоли. Каза на оплаквачките, че девойката не е умряла, но те му се изсмяха. След това Иисус се обърна към майката, казвайки ú: “Твоята дъщеря не е умряла, тя само спи.” И когато всичко в дома утихна, Иисус, качвайки се горе, където лежеше детето, го хвана за ръка и каза: “Дъще, казвам ти: събуди се и стани!” И когато момиченцето чу тези думи, веднага стана и премина през стаята. Скоро тя излезе от вцепенението и Иисус се разпореди да я нахранят, защото отдавна не беше яла.	152:1.1 (1699.1) Jairus was, of course, terribly impatient of this delay in reaching his home; so they now hastened on at quickened pace. Even before they entered the ruler’s yard, one of his servants came out, saying: “Trouble not the Master; your daughter is dead.” But Jesus seemed not to heed the servant’s words, for, taking with him Peter, James, and John, he turned and said to the grief-stricken father: “Fear not; only believe.” When he entered the house, he found the flute-players already there with the mourners, who were making an unseemly tumult; already were the relatives engaged in weeping and wailing. And when he had put all the mourners out of the room, he went in with the father and mother and his three apostles. He had told the mourners that the damsel was not dead, but they laughed him to scorn. Jesus now turned to the mother, saying: “Your daughter is not dead; she is only asleep.” And when the house had quieted down, Jesus, going up to where the child lay, took her by the hand and said, “Daughter, I say to you, awake and arise!” And when the girl heard these words, she immediately rose up and walked across the room. And presently, after she had recovered from her daze, Jesus directed that they should give her something to eat, for she had been a long time without food.
152:1.2 (1699.2) Предвид това, че в Капернаум се водеше силна пропаганда против Иисус, той извика семейството и обясни, че момичето се е намирало в състояние на кома след продължителната треска и той само я е събудил, а не я е възкресил от мъртвите. Това, което Иисус казваше, опитвайки се да обясни много от тези мними чудеса, не направи голямо впечатление на неговите последователи. Те вярваха във вълшебство и при първа възможност приписваха на Иисус поредното чудо. Иисус и апостолите се върнаха във Витсаида, след като той специално им заповяда на никого да не разказват за случилото се.	152:1.2 (1699.2) Since there was much agitation in Capernaum against Jesus, he called the family together and explained that the maiden had been in a state of coma following a long fever, and that he had merely aroused her, that he had not raised her from the dead. He likewise explained all this to his apostles, but it was futile; they all believed he had raised the little girl from the dead. What Jesus said in explanation of many of these apparent miracles had little effect on his followers. They were miracle-minded and lost no opportunity to ascribe another wonder to Jesus. Jesus and the apostles returned to Bethsaida after he had specifically charged all of them that they should tell no man.
152:1.3 (1699.3) Когато той излезе от дома на Иаир, двама слепи, които водеха за ръка едно нямо момче, тръгнаха след него, молейки за изцеление. В този период славата на Иисус като целител достигна своя зенит. Където и да се появеше той, го чакаха болни и страдащи. Учителят вече изглеждаше измъчен и всичките му другари започнаха да се безпокоят, че продължаването на обучението и лечителството може да го доведе до пълно изнемогване.	152:1.3 (1699.3) When he came out of Jairus’s house, two blind men led by a dumb boy followed him and cried out for healing. About this time Jesus’ reputation as a healer was at its very height. Everywhere he went the sick and the afflicted were waiting for him. The Master now looked much worn, and all of his friends were becoming concerned lest he continue his work of teaching and healing to the point of actual collapse.
152:1.4 (1699.4) Апостолите на Иисус, а да не говорим за обикновените хора, не можеха да разберат същността и атрибутите на този Богочовек. Точно по същия начин и нито едно от последващите поколения не можа да оцени правилно събитията, които станаха на Земята в посвещението на Иисус Назарянин. Нито на науката, нито на религията никога няма да се предостави възможността да узнае какво представляваха тези забележителни събития по простата причина, че такава необичайна ситуация никога няма да се повтори — нито в този, нито в който и да е друг свят на Небадон. Никога, в нито един от световете от цялата тази вселена, няма да се появи същество в образа на смъртна плът, която едновременно да съдържа в себе си всички атрибути на съзидателна енергия в съчетание с духовни способности, излизащи извън пределите на времето и на повечето от другите материални ограничения.	152:1.4 (1699.4) Jesus’ apostles, let alone the common people, could not understand the nature and attributes of this God-man. Neither has any subsequent generation been able to evaluate what took place on earth in the person of Jesus of Nazareth. And there can never occur an opportunity for either science or religion to check up on these remarkable events for the simple reason that such an extraordinary situation can never again occur, either on this world or on any other world in Nebadon. Never again, on any world in this entire universe, will a being appear in the likeness of mortal flesh, at the same time embodying all the attributes of creative energy combined with spiritual endowments which transcend time and most other material limitations.
152:1.5 (1700.1) Никога — нито до появата на Иисус на Земята, нито след това — не е било възможно да се осигури с толкова много нагледни резултати силната и жива вяра на смъртните мъже и жени. За да възпроизведем тези явления, ние би трябвало да се окажем в самото присъствие на Михаил, Създателя, при това такъв, какъвто той беше в онези дни - Синът Човешки. Така и днес, когато неговото отсъствие изключва подобни материални проявления, вие трябва да се въздържате да налагате някакви ограничения на възможното проявление на неговото духовно могъщество. Макар че Учителят отсъства като материално същество, той присъства като духовно влияние в сърцата на хората. Отивайки си от света, Иисус осигури на своя дух възможност да живее редом с Духа на своя Отец, Който пребивава в разума на всички хора.	152:1.5 (1700.1) Never before Jesus was on earth, nor since, has it been possible so directly and graphically to secure the results attendant upon the strong and living faith of mortal men and women. To repeat these phenomena, we would have to go into the immediate presence of Michael, the Creator, and find him as he was in those days—the Son of Man. Likewise, today, while his absence prevents such material manifestations, you should refrain from placing any sort of limitation on the possible exhibition of his spiritual power. Though the Master is absent as a material being, he is present as a spiritual influence in the hearts of men. By going away from the world, Jesus made it possible for his spirit to live alongside that of his Father which indwells the minds of all mankind.
2. Нахранването на петте хиляди ^top	2. Feeding the Five Thousand ^top
152:2.1 (1700.2) През деня Иисус продължаваше да учи народа, а вечерите наставляваше апостолите и евангелистите. В петък той обяви неделен отпуск, за да могат всички негови последователи да прекарат няколко дни със своите семейства или при приятели, преди да се приготвят за тръгване към Йерусалим за Пасхата. Но повечето от половината от неговите ученици отказаха да го оставят, а количеството хора с всеки ден се увеличаваше дотолкова, че Давид Зеведеев вече искаше да построи нов лагер, но Иисус отказа да даде съгласието си. Учителят така малко отдъхна за съботата, че сутринта в неделя, 27 март, той се опита да се избави от тълпата. Няколко евангелисти бяха оставени да говорят с народа, докато в това време Иисус и дванадесетте се канеха незабелязано да отидат на противоположния бряг на езерото, където в един от красивите паркове на юг от Витсаида-Юлия те се надяваха да получат почивката, от която толкова се нуждаеха. Този район беше любимото място за отдих на жителите на Капернаум. Всички те бяха добре запознати с тези паркове на източния бряг.	152:2.1 (1700.2) Jesus continued to teach the people by day while he instructed the apostles and evangelists at night. On Friday he declared a furlough of one week that all his followers might go home or to their friends for a few days before preparing to go up to Jerusalem for the Passover. But more than one half of his disciples refused to leave him, and the multitude was daily increasing in size, so much so that David Zebedee desired to establish a new encampment, but Jesus refused consent. The Master had so little rest over the Sabbath that on Sunday morning, March 27, he sought to get away from the people. Some of the evangelists were left to talk to the multitude while Jesus and the twelve planned to escape, unnoticed, to the opposite shore of the lake, where they proposed to obtain much needed rest in a beautiful park south of Bethsaida-Julias. This region was a favorite resorting place for Capernaum folks; they were all familiar with these parks on the eastern shore.
152:2.2 (1700.3) Но хората това не ги удовлетворяваше. Те забелязаха в каква посока отплава лодката на Иисус и, наемайки свободни лодки, се отправиха да го догонят. Тези, които останаха без лодки, тръгнаха пеша край северния край на езерото.	152:2.2 (1700.3) But the people would not have it so. They saw the direction taken by Jesus’ boat, and hiring every craft available, they started out in pursuit. Those who could not obtain boats fared forth on foot to walk around the upper end of the lake.
152:2.3 (1700.4) Към вечерта повече от хиляда души откриха Учителя в един от парковете; Иисус се обърна към тях с кратка реч, след което го смени Петър. Много от тези хора донесоха със себе си храна и след вечеря се разделиха на групи, с които се занимаваха апостолите и учениците на Иисус.	152:2.3 (1700.4) By late afternoon more than a thousand persons had located the Master in one of the parks, and he spoke to them briefly, being followed by Peter. Many of these people had brought food with them, and after eating the evening meal, they gathered about in small groups while Jesus’ apostles and disciples taught them.
152:2.4 (1700.5) В понеделник по обед тълпата вече превишаваше три хиляди души, при което хората продължаваха да пристигат до късно вечерта, водейки със себе си всевъзможни болни. Стотици интересуващи се от Иисус хора, тръгнали за празнуване на Пасхата, планираха да спрат в Капернаум, за да видят и чуят Учителя, и просто не искаха да се примирят с разочарованието. Към обед в сряда тук, в парка на юг от Витсаида-Юлия, се събраха около пет хиляди мъже, жени и деца. Времето беше хубаво — сезонът на дъждовете по тези места беше на свършване.	152:2.4 (1700.5) Monday afternoon the multitude had increased to more than three thousand. And still—way into the evening—the people continued to flock in, bringing all manner of sick folks with them. Hundreds of interested persons had made their plans to stop over at Capernaum to see and hear Jesus on their way to the Passover, and they simply refused to be disappointed. By Wednesday noon about five thousand men, women, and children were assembled here in this park to the south of Bethsaida-Julias. The weather was pleasant, it being near the end of the rainy season in this locality.
152:2.5 (1700.6) Филип осигури за Иисус и дванадесетте тридневен запас провизии, поверени на юношата Марк — техния помощник. Към обед на този ден, третия поред, запасите храна, които около половината от събралия се тук народ бяха взели със себе си, бяха почти свършили. В разпореждане на Давид Зеведеев нямаше палатков лагер, където да нахрани и настани народа, а и Филип нямаше запасите от храна, необходими за такова множество. Но независимо от глада хората не искаха да си отидат. Говореше се шепнешком, че Иисус, искайки да избегне неприятности както от страна на Ирод, така и от страна на йерусалимските водачи, е избрал този спокоен район извън пределите на юрисдикцията на всички свои врагове като подходящо за своето короноване място. Всеобщата възбуда растеше с всеки час. На Иисус не беше казана нито една дума, макар че той, разбира се, знаеше за всичко, което става. Даже дванадесетте апостоли все още страдаха от подобни представи, още повече — младите евангелисти. От апостолите опитът да бъде провъзгласен Иисус за цар поддържаха Петър, Йоан, Симон Зилот и Юда Искариот. Против този план се обявяваха Андрей, Яков, Натанаил и Тома. Матей, Филип и близнаците Алфееви не заемаха определена позиция. Идеята за короноването излизаше от един от младите евангелисти — Йоав.	152:2.5 (1700.6) Philip had provided a three days’ supply of food for Jesus and the twelve, which was in the custody of the Mark lad, their boy of all chores. By afternoon of this, the third day for almost half of this multitude, the food the people had brought with them was nearly exhausted. David Zebedee had no tented city here to feed and accommodate the crowds. Neither had Philip made food provision for such a multitude. But the people, even though they were hungry, would not go away. It was being quietly whispered about that Jesus, desiring to avoid trouble with both Herod and the Jerusalem leaders, had chosen this quiet spot outside the jurisdiction of all his enemies as the proper place to be crowned king. The enthusiasm of the people was rising every hour. Not a word was said to Jesus, though, of course, he knew all that was going on. Even the twelve apostles were still tainted with such notions, and especially the younger evangelists. The apostles who favored this attempt to proclaim Jesus king were Peter, John, Simon Zelotes, and Judas Iscariot. Those opposing the plan were Andrew, James, Nathaniel, and Thomas. Matthew, Philip, and the Alpheus twins were noncommittal. The ringleader of this plot to make him king was Joab, one of the young evangelists.
152:2.6 (1701.1) Такива бяха обстоятелствата, стекли се към пет часа през деня в сряда, когато Иисус помоли Яков Алфеев да повика Андрей и Филип. Иисус каза: “Какво да правим с народа? Вече три дни, откакто са с нас, и много от тях са гладни. Те нямат храна.” И Андрей, опасяващ се, че планът за короноването ще бъде осъществен, побърза да се съгласи с Филип: “Вярно, Учителю, аз смятам, че по-добре би било да пуснеш народа, за да могат хората да отидат да си купят храна, а ти да можеш през това време да си починеш.” Към това време към него се присъединиха останалите апостоли. Тогава Иисус каза: “Но аз не искам да ги изпратя гладни; нима не можете да ги нахраните?” Това беше вече много за Филип, който веднага отвърна: “Учителю, къде в това пусто място можем да купим хляб за такава тълпа? И двеста динария не биха стигнали за една трапеза.”	152:2.6 (1701.1) This was the stage setting about five o’clock on Wednesday afternoon, when Jesus asked James Alpheus to summon Andrew and Philip. Said Jesus: “What shall we do with the multitude? They have been with us now three days, and many of them are hungry. They have no food.” Philip and Andrew exchanged glances, and then Philip answered: “Master, you should send these people away so that they may go to the villages around about and buy themselves food.” And Andrew, fearing the materialization of the king plot, quickly joined with Philip, saying: “Yes, Master, I think it best that you dismiss the multitude so that they may go their way and buy food while you secure rest for a season.” By this time others of the twelve had joined the conference. Then said Jesus: “But I do not desire to send them away hungry; can you not feed them?” This was too much for Philip, and he spoke right up: “Master, in this country place where can we buy bread for this multitude? Two hundred denarii worth would not be enough for lunch.”
152:2.7 (1701.2) Преди апостолите да успеят да се изкажат, Иисус се обърна към Андрей и Филип с думите: “Аз не искам да отпращам хората. Ето ги там — като овце без пастир. Бих искал да ги нахраня. Каква храна имаме?” Докато Филип разговаряше с Матей и Юда, Андрей намери юношата Марк, за да изясни какво е останало от техния запас с продоволствия. Връщайки се, той каза: “При юношата са останали само пет ечемичени хляба и две сушени риби” — и Петър веднага добави: “И ние още не сме вечеряли.”	152:2.7 (1701.2) Before the apostles had an opportunity to express themselves, Jesus turned to Andrew and Philip, saying: “I do not want to send these people away. Here they are, like sheep without a shepherd. I would like to feed them. What food have we with us?” While Philip was conversing with Matthew and Judas, Andrew sought out the Mark lad to ascertain how much was left of their store of provisions. He returned to Jesus, saying: “The lad has left only five barley loaves and two dried fishes”—and Peter promptly added, “We have yet to eat this evening.”
152:2.8 (1701.3) Известно време Иисус мълча. Погледът му беше отсъстващ. Мълчаха и апостолите. Внезапно Иисус се обърна към Андрей и каза: „Донеси ми хляба и рибата.” И когато Андрей донесе на Иисус кошницата, Учителят каза: “Кажи на хората да седнат на тревата на групи от по сто човека и назначи на всяка група по един старши, а самият ти доведи тук всички евангелисти.”	152:2.8 (1701.3) For a moment Jesus stood in silence. There was a faraway look in his eyes. The apostles said nothing. Jesus turned suddenly to Andrew and said, “Bring me the loaves and fishes.” And when Andrew had brought the basket to Jesus, the Master said: “Direct the people to sit down on the grass in companies of one hundred and appoint a leader over each group while you bring all of the evangelists here with us.”
152:2.9 (1701.4) Иисус взе в ръцете си хлябовете и, благославяйки ги, разчупи хляба и даде на апостолите, които го предадоха по-нататък на своите другари, които на свой ред го отнесоха на народа. Така Иисус разчупи и раздаде и от рибата. И всички хора ядоха и се наситиха. Когато свършиха да ядат, Иисус каза на учениците: “Съберете останалите парчета, за да не се загуби нищо.” И тогава те събраха остатъците — на тях им останаха дванадесет пълни кошници. В това удивително угощение взеха участие около пет хиляди мъже, жени и деца.	152:2.9 (1701.4) Jesus took up the loaves in his hands, and after he had given thanks, he broke the bread and gave to his apostles, who passed it on to their associates, who in turn carried it to the multitude. Jesus in like manner broke and distributed the fishes. And this multitude did eat and were filled. And when they had finished eating, Jesus said to the disciples: “Gather up the broken pieces that remain over so that nothing will be lost.” And when they had finished gathering up the fragments, they had twelve basketfuls. They who ate of this extraordinary feast numbered about five thousand men, women, and children.
152:2.10 (1702.1) Това е първото и единствено материално чудо, сътворено от Иисус в резултат от осъзнат, предварително съставен план. Вярно е, че неговите ученици бяха склонни да наричат чудеса много неща, които не бяха такива, но това събитие действително беше проявление на свръхестествена помощ. Както ни обясниха, в дадения случай Михаил умножи хранителните елементи така, както прави това винаги, ако не се смята отстраняването на фактора време и зримия канал на живота.	152:2.10 (1702.1) And this is the first and only nature miracle which Jesus performed as a result of his conscious preplanning. It is true that his disciples were disposed to call many things miracles which were not, but this was a genuine supernatural ministration. In this case, so we were taught, Michael multiplied food elements as he always does except for the elimination of the time factor and the visible life channel.
3. Короноването ^top	3. The King-Making Episode ^top
152:3.1 (1702.2) Насищането на петте хиляди за сметка на свръхестествена енергия стана още един от случаите, когато станалото е било резултат на обединение на човешкото съчувствие и съзидателна енергия. Сега, когато тълпата напълно се насити и славата на Иисус мигновено нарасна благодарение на това изумително чудо, планът за принудително короноване на Учителя и провъзгласяването му за цар вече не се нуждаеше от лично ръководство. Изглеждаше, че тази идея се е разпространила в тълпата подобно на епидемия. Реакцията на народа спрямо внезапното и впечатляващо удовлетворяване на неговите физически нужди беше всеобхватна и преобладаваща. От векове евреите ги учеха, че след идването на Месията, сина Давидов, земята отново ще се изпълни с мляко и мед и че те ще бъдат дарени с хляба на живота, както някога техните предци — с манната небесна, която, както се смяташе, е падала над тях в пустинята. И нима всички тези надежди не се изпълняваха направо пред очите им? Когато тези гладни, изтощени хора престанаха да се хранят с чудодейната храна, ги обхвана само един общ порив: “Ето нашия цар!” Чудотворният избавител на Израил се яви. В очите на тези простодушни хора способността да се нахранят даваше правото да властваш. И затова не е чудно, че, завършвайки пиршеството, тълпата стана като един и закрещя: “Да го направим цар!”	152:3.1 (1702.2) The feeding of the five thousand by supernatural energy was another of those cases where human pity plus creative power equaled that which happened. Now that the multitude had been fed to the full, and since Jesus’ fame was then and there augmented by this stupendous wonder, the project to seize the Master and proclaim him king required no further personal direction. The idea seemed to spread through the crowd like a contagion. The reaction of the multitude to this sudden and spectacular supplying of their physical needs was profound and overwhelming. For a long time the Jews had been taught that the Messiah, the son of David, when he should come, would cause the land again to flow with milk and honey, and that the bread of life would be bestowed upon them as manna from heaven was supposed to have fallen upon their forefathers in the wilderness. And was not all of this expectation now fulfilled right before their eyes? When this hungry, undernourished multitude had finished gorging itself with the wonder-food, there was but one unanimous reaction: “Here is our king.” The wonder-working deliverer of Israel had come. In the eyes of these simple-minded people the power to feed carried with it the right to rule. No wonder, then, that the multitude, when it had finished feasting, rose as one man and shouted, “Make him king!”
152:3.2 (1702.3) Този мощен възглас въодушеви Петър и тези апостоли, които все още се надяваха да видят Иисус заявяващ своите права за владичество. Но на тези лъжливи надежди беше съдено скоро да се разсеят. Не успя да замлъкне ехото от викове на хората, отразени от съседните скали, когато Иисус се изкачи на един огромен камък, вдигна дясната си ръка и, карайки тълпата да стихне, каза: “Деца мои, вашите намерения са благи, но вие сте късогледи и мислите материално.” Настъпи всеобща пауза; този галилеец величествено се възвисяваше в очарователните лъчи от залязващото източно слънце. Всичко в неговия облик бе царско, когато той продължи своето обръщение към затаилата дъх тълпа: “Вие желаете да ме направите цар не затова, защото вашите души са озарени от великата истина, а затова, защото вашите стомаси са напълнени с хляб. Колко пъти съм ви казвал, че моето Царство не е от този свят? Царството небесно, което ние провъзгласяваме, е духовно братство и никой не е властен над него, сядайки на материален престол. Моят небесен Отец е всемогъщ и премъдър Властващ над това духовно братство на Божиите синове на Земята. Нима толкова лошо съм ви разкрил Отеца на духовете, че сте готови да го направите Син в плътта! Вървете си в къщи. Ако ви е нужен цар, нека в сърцето на всеки от вас да се възцари Отецът на небесните светила като всеобщ духовен Господар.”	152:3.2 (1702.3) This mighty shout enthused Peter and those of the apostles who still retained the hope of seeing Jesus assert his right to rule. But these false hopes were not to live for long. This mighty shout of the multitude had hardly ceased to reverberate from the near-by rocks when Jesus stepped upon a huge stone and, lifting up his right hand to command their attention, said: “My children, you mean well, but you are shortsighted and material-minded.” There was a brief pause; this stalwart Galilean was there majestically posed in the enchanting glow of that eastern twilight. Every inch he looked a king as he continued to speak to this breathless multitude: “You would make me king, not because your souls have been lighted with a great truth, but because your stomachs have been filled with bread. How many times have I told you that my kingdom is not of this world? This kingdom of heaven which we proclaim is a spiritual brotherhood, and no man rules over it seated upon a material throne. My Father in heaven is the all-wise and the all-powerful Ruler over this spiritual brotherhood of the sons of God on earth. Have I so failed in revealing to you the Father of spirits that you would make a king of his Son in the flesh! Now all of you go hence to your own homes. If you must have a king, let the Father of lights be enthroned in the heart of each of you as the spirit Ruler of all things.”
152:3.3 (1702.4) След тези думи на Иисус тълпата се разпръсна поразена и обезкуражена. От този ден много от тези, които вярваха в него, се отвърнаха от Иисус и повече не го следваха. Апостолите се лишиха от дар слово; в мълчание гледаха те дванадесетте кошници с остатъците от храната; само техният помощник Марк произнесе: “И той се отказа да стане наш цар.” Преди да се отдели в самота в планината, Иисус се обърна към Андрей и каза: “Връщай се със своите другари в дома на Зеведей и се моли с тях — особено за твоя брат Симон Петър.”	152:3.3 (1702.4) These words of Jesus sent the multitude away stunned and disheartened. Many who had believed in him turned back and followed him no more from that day. The apostles were speechless; they stood in silence gathered about the twelve baskets of the fragments of food; only the chore boy, the Mark lad, spoke, “And he refused to be our king.” Jesus, before going off to be alone in the hills, turned to Andrew and said: “Take your brethren back to Zebedee’s house and pray with them, especially for your brother, Simon Peter.”
4. Нощното видение на Симон Петър ^top	4. Simon Peter’s Night Vision ^top
152:4.1 (1703.1) Останали без своя Учител, изпратени назад сами, апостолите седнаха в лодката и в мълчание загребаха в посока към Витсаида на западния бряг на езерото. Повече от всички тях беше съкрушен и отчаян Симон Петър. Те почти не разговаряха; всеки мислеше за Учителя, намиращ се в самота в планината. Нима той ги изостави? Никога преди той не беше отпращал всички и отказвал да отиде с тях. Какво можеше за означава всичко това?	152:4.1 (1703.1) The apostles, without their Master—sent off by themselves—entered the boat and in silence began to row toward Bethsaida on the western shore of the lake. None of the twelve was so crushed and downcast as Simon Peter. Hardly a word was spoken; they were all thinking of the Master alone in the hills. Had he forsaken them? He had never before sent them all away and refused to go with them. What could all this mean?
152:4.2 (1703.2) Тъмнината се спусна над тях и появилият се силен насрещен вятър направи по-нататъшното придвижване почти невъзможно. Останал без сили от многочасовото гребане в тъмнината, Петър заспа дълбокия сън на изнемогващ човек. Андрей и Яков го пренесоха на кърмата и го сложиха да спи на меката седалка. Докато останалите апостоли се бореха с вятъра, на Петър му си присъни сън: на него му се привидя, че Иисус се приближава към него, стъпвайки по водата. Когато на Петър му се стори, че Учителят се е изравнил с лодката, той извика: “Спаси ни, Учителю, спаси ни!” И тези, които бяха на кърмата, го чуха да казва някои от тези думи. Нощното видение продължи и на Петър му се присъни, че чува думите на Иисус: “Ободрете се, това съм аз, не се бойте.” За разтревожената душа на Петър това беше подобно на галаадски балсам. Неговият неспокоен дух беше утешен, затова (насън) той викна на Учителя: “Господи, ако това наистина си ти, накарай ме да стана и да тръгна с теб по водата.” Но когато Петър тръгна по водата, бурните вълни го изплашиха и, потъвайки под водата, той закрещя: “Господи, спаси ме!” И много от дванадесетте чуха как той извика тези думи. След това на Петър му си присъни, че Иисус му идва на помощ и, протягайки му ръка, го хваща и му казва: “О, маловерни, защо се усъмни?”	152:4.2 (1703.2) Darkness descended upon them, for there had arisen a strong and contrary wind which made progress almost impossible. As the hours of darkness and hard rowing passed, Peter grew weary and fell into a deep sleep of exhaustion. Andrew and James put him to rest on the cushioned seat in the stern of the boat. While the other apostles toiled against the wind and the waves, Peter dreamed a dream; he saw a vision of Jesus coming to them walking on the sea. When the Master seemed to walk on by the boat, Peter cried out, “Save us, Master, save us.” And those who were in the rear of the boat heard him say some of these words. As this apparition of the night season continued in Peter’s mind, he dreamed that he heard Jesus say: “Be of good cheer; it is I; be not afraid.” This was like the balm of Gilead to Peter’s disturbed soul; it soothed his troubled spirit, so that (in his dream) he cried out to the Master: “Lord, if it really is you, bid me come and walk with you on the water.” And when Peter started to walk upon the water, the boisterous waves frightened him, and as he was about to sink, he cried out, “Lord, save me!” And many of the twelve heard him utter this cry. Then Peter dreamed that Jesus came to the rescue and, stretching forth his hand, took hold and lifted him up, saying: “O, you of little faith, wherefore did you doubt?”
152:4.3 (1703.3) Последната част от неговия сън доведе до това, че Петър стана от седалката, на която спеше, и действително стъпи зад борда във водата. И той се събуди от сън, когато Андрей, Яков и Йоан, протягайки се, го измъкваха от морето.	152:4.3 (1703.3) In connection with the latter part of his dream Peter arose from the seat whereon he slept and actually stepped overboard and into the water. And he awakened from his dream as Andrew, James, and John reached down and pulled him out of the sea.
152:4.4 (1703.4) Петър никога не се усъмни в реалността на тази случай. Той искрено вярваше, че Иисус е идвал при него в тази нощ. На него не му се отдаде напълно да убеди в това Йоан Марк; именно затова Марк изпусна част от този епизод в своя разказ. Лекарят Лука, който внимателно изследваше подобни неща, стигна до извода, че в този случай става дума за видение на Петър, и затова се отказа да го включи в своето повествувание.	152:4.4 (1703.4) To Peter this experience was always real. He sincerely believed that Jesus came to them that night. He only partially convinced John Mark, which explains why Mark left a portion of the story out of his narrative. Luke, the physician, who made careful search into these matters, concluded that the episode was a vision of Peter’s and therefore refused to give place to this story in the preparation of his narrative.
5. Завръщането във Витсаида ^top	5. Back in Bethsaida ^top
152:5.1 (1703.5) В четвъртък сутринта преди съмване те хвърлиха котва редом с дома на Зеведей и спаха приблизително до обед. Андрей стана пръв и, отивайки на разходка до езерото, видя Иисус седнал на камъка до водата заедно с техния юноша помощник. Макар че мнозина от тълпата, както и младите евангелисти, прекараха цялата нощ и значителна част от следващия ден в търсене на Иисус в източните планини, скоро след полунощ той, заедно с юношата Марк, тръгна назад и, заобикаляйки езерото и прехвърляйки се през реката, се върна във Витсаида.	152:5.1 (1703.5) Thursday morning, before daylight, they anchored their boat offshore near Zebedee’s house and sought sleep until about noontime. Andrew was first up and, going for a walk by the sea, found Jesus, in company with their chore boy, sitting on a stone by the water’s edge. Notwithstanding that many of the multitude and the young evangelists searched all night and much of the next day about the eastern hills for Jesus, shortly after midnight he and the Mark lad had started to walk around the lake and across the river, back to Bethsaida.
152:5.2 (1704.1) От петте хиляди нахранени по чудодеен начин хора, които, като напълниха своите стомаси, но останали с празни сърца, поискаха да провъзгласят Иисус за цар, само около петстотин човека продължиха да го следват. Но още преди те да разберат за неговото завръщане във Витсаида, Иисус помоли Андрей да събере дванадесетте апостоли и техните съратници, включително жените, казвайки: “Искам да поговоря с тях.” И когато всички се бяха събрали, Иисус каза:	152:5.2 (1704.1) Of the five thousand who were miraculously fed, and who, when their stomachs were full and their hearts empty, would have made him king, only about five hundred persisted in following after him. But before these received word that he was back in Bethsaida, Jesus asked Andrew to assemble the twelve apostles and their associates, including the women, saying, “I desire to speak with them.” And when all were ready, Jesus said:
152:5.3 (1704.2) “Докога ще трябва да ви търпя? Нима на всички вас трудно ви се отдава духовното разбиране и не ви стига живата вяра? Всички тези месеци ви учих на истините за Царството, но не духовните ценности ви владеят, а материалните подбуди. Нима не сте чели в Писанията за това, как Мойсей е призовавал невярващите деца на Израил, казвайки им: “Не се бойте, чакайте и гледайте как Господ ще ви спаси”? Каза певецът: “Бъди търпелив, чакай помощта на Господа и имай кураж. Той ще укрепи твоето сърце.” “Обърни своите страдания към Господа и Той ще те подкрепи. Винаги Му се доверявай, изливай Му своето сърце, защото Бог е твоето убежище.” “Живеещият в обителта на Всевишния в сянката на Всемогъщия стои.” “По-добре е да се доверяваш на Господа, отколкото да се надяваш на князете човешки.”	152:5.3 (1704.2) “How long shall I bear with you? Are you all slow of spiritual comprehension and deficient in living faith? All these months have I taught you the truths of the kingdom, and yet are you dominated by material motives instead of spiritual considerations. Have you not even read in the Scriptures where Moses exhorted the unbelieving children of Israel, saying: ‘Fear not, stand still and see the salvation of the Lord’? Said the singer: ‘Put your trust in the Lord.’ ‘Be patient, wait upon the Lord and be of good courage. He shall strengthen your heart.’ ‘Cast your burden on the Lord, and he shall sustain you. Trust him at all times and pour out your heart to him, for God is your refuge.’ ‘He who dwells in the secret place of the Most High shall abide under the shadow of the Almighty.’ ‘It is better to trust the Lord than to put confidence in human princes.’
152:5.4 (1704.3) Та нима вие не виждате сега, че вълшебствата и материалните чудеса няма да доведат нови души в духовното Царство? Ние нахранихме тълпата, но това не ги накара да пожелаят хляба на живота или да зажадуват водата на духовната праведност. Утолявайки своя глад, не встъпване в Небесното царство започнаха да търсят те, а възможността да направят Сина Човешки цар, както короноват царете в този свят, само за да могат да продължават да ядат хляб, без необходимостта да се трудят за това. И всичко това, в което много от вас взеха по-голямо или по-малко участие, в никаква степен не спомага за разкриването на небесния Отец или за претворяването на Неговото Царство на Земята. Нима са малко нашите врагове сред религиозните вождове на тази земя, за да настройваме против себе си и гражданските управители? Аз моля Отеца да помаже очите ви, за да видите, и да отвори ушите ви, за да чуете и да се изпълните с вяра в Евангелието, на което ви научих.”	152:5.4 (1704.3) “And now do you all see that the working of miracles and the performance of material wonders will not win souls for the spiritual kingdom? We fed the multitude, but it did not lead them to hunger for the bread of life neither to thirst for the waters of spiritual righteousness. When their hunger was satisfied, they sought not entrance into the kingdom of heaven but rather sought to proclaim the Son of Man king after the manner of the kings of this world, only that they might continue to eat bread without having to toil therefor. And all this, in which many of you did more or less participate, does nothing to reveal the heavenly Father or to advance his kingdom on earth. Have we not sufficient enemies among the religious leaders of the land without doing that which is likely to estrange also the civil rulers? I pray that the Father will anoint your eyes that you may see and open your ears that you may hear, to the end that you may have full faith in the gospel which I have taught you.”
152:5.5 (1704.4) Иисус обяви, че желае да се отдели за няколко дни за отдих със своите апостоли, преди да са се приготвили да отидат в Йерусалим за празнуване на Пасхата, и той забрани на когото и да е от учениците или от народа да го следва. Така те се отправиха с лодка в Генисарет, за да могат за два-три дни да си починат и да се наспят. Иисус се готвеше за огромна криза в своя земен живот и затова прекарваше много време в общуване със своя небесен Отец.	152:5.5 (1704.4) Jesus then announced that he wished to withdraw for a few days of rest with his apostles before they made ready to go up to Jerusalem for the Passover, and he forbade any of the disciples or the multitude to follow him. Accordingly they went by boat to the region of Gennesaret for two or three days of rest and sleep. Jesus was preparing for a great crisis of his life on earth, and he therefore spent much time in communion with the Father in heaven.
152:5.6 (1704.5) Вестта за насищането на петте хиляди и опита да направят Иисус цар привлякоха широко внимание и пробудиха опасения както сред религиозните водачи, така и сред гражданските управители по цяла Галилея и Юдея. Макар че това велико чудо никак не спомагаше за укрепване на Евангелието за Царството в душите на материално настроените колебливи вярващи, то действително помагаше да се сложи край на онези тенденции в непосредственото семейство на Иисус от апостолите и най-близките ученици, които бяха свързани със стремежа към чудеса и желанието да придобият цар. Този ефектен епизод сложи край на ранния период на обучение, подготовка и целителство и с това разчисти пътя за настъпването на последната година, годината на възвестяването на по-високите и духовни страни на новото Евангелие за Царството — божествено синовство, духовна свобода и вечно спасение.	152:5.6 (1704.5) The news of the feeding of the five thousand and the attempt to make Jesus king aroused widespread curiosity and stirred up the fears of both the religious leaders and the civil rulers throughout all Galilee and Judea. While this great miracle did nothing to further the gospel of the kingdom in the souls of material-minded and halfhearted believers, it did serve the purpose of bringing to a head the miracle-seeking and king-craving proclivities of Jesus’ immediate family of apostles and close disciples. This spectacular episode brought an end to the early era of teaching, training, and healing, thereby preparing the way for the inauguration of this last year of proclaiming the higher and more spiritual phases of the new gospel of the kingdom—divine sonship, spiritual liberty, and eternal salvation.
6. В Генисарет ^top	6. At Gennesaret ^top
152:6.1 (1705.1) По време на почивката в дома на един богат вярващ в Генисарет всеки ден след обяд Иисус провеждаше с дванадесетте беседи, преминаващи в непринудена обстановка. Посланиците на Царството бяха група сериозни, спокойни и лишени от илюзии хора. Но и след всичко станало, както показаха последващите събития, тези дванадесет души не се освободиха изцяло от своите вродени и отдавна хранени надежди за идването на юдейския Месия. Събитията от няколкото предшестващи седмици се развиха твърде бързо за тези удивени рибари, за да могат те да осъзнаят тяхното значение. На мъжете и жените им е необходимо време за радикални и съществени изменения на основните вкоренили се представи, засягащи общественото поведение, философските възгледи и религиозните убеждения.	152:6.1 (1705.1) While resting at the home of a wealthy believer in the Gennesaret region, Jesus held informal conferences with the twelve every afternoon. The ambassadors of the kingdom were a serious, sober, and chastened group of disillusioned men. But even after all that had happened, and as subsequent events disclosed, these twelve men were not yet fully delivered from their inbred and long-cherished notions about the coming of the Jewish Messiah. Events of the preceding few weeks had moved too swiftly for these astonished fishermen to grasp their full significance. It requires time for men and women to effect radical and extensive changes in their basic and fundamental concepts of social conduct, philosophic attitudes, and religious convictions.
152:6.2 (1705.2) Докато Иисус и дванадесетте си почиваха в Генисарет, тълпата се разпръсна; някои се разотидоха по домовете си, други тръгнаха към Йерусалим за Пасхата. За непълен месец броя на възторжените открити последователи на Иисус само в Галилея спадна от петдесет и повече хиляди до по-малко от петстотин души. Иисус искаше неговите апостоли да познаят изменчивия характер на общественото признание, за да могат в бъдеще, когато на него му се наложи да ги остави сами за продължаване делото на Царството, те да не се изкушават от подобни прояви на бързопреходната религиозна истерия. Но това му се отдаде само отчасти.	152:6.2 (1705.2) While Jesus and the twelve were resting at Gennesaret, the multitudes dispersed, some going to their homes, others going on up to Jerusalem for the Passover. In less than one month’s time the enthusiastic and open followers of Jesus, who numbered more than fifty thousand in Galilee alone, shrank to less than five hundred. Jesus desired to give his apostles such an experience with the fickleness of popular acclaim that they would not be tempted to rely on such manifestations of transient religious hysteria after he should leave them alone in the work of the kingdom, but he was only partially successful in this effort.
152:6.3 (1705.3) На втората вечер от тяхното пребиваване в Генисарет Учителят отново разказа на апостолите притчата за сеяча и добави: “Ето, виждате ли, деца мои, призоваването на човешките чувства е ефимерно и води само до разочарования; призоваването само на единия интелект е занятие толкова празно и безплодно; само призовавайки към духа, живеещ в разума на човека, вие можете да се надявате да постигнете стабилен успех в постигането на удивителни преобразувания на човешкия характер, които веднага се проявяват като обилна реколта от истински духовни плодове в ежедневния живот на всички, които така се освобождават от мрака на съмненията чрез раждане на духа в светлината на вярата — Царството небесно.”	152:6.3 (1705.3) The second night of their sojourn at Gennesaret the Master again told the apostles the parable of the sower and added these words: “You see, my children, the appeal to human feelings is transitory and utterly disappointing; the exclusive appeal to the intellect of man is likewise empty and barren; it is only by making your appeal to the spirit which lives within the human mind that you can hope to achieve lasting success and accomplish those marvelous transformations of human character that are presently shown in the abundant yielding of the genuine fruits of the spirit in the daily lives of all who are thus delivered from the darkness of doubt by the birth of the spirit into the light of faith—the kingdom of heaven.”
152:6.4 (1705.4) Иисус учеше да се обръщат към чувствата като метод за привличане и съсредоточаване на вниманието върху интелекта. Той наричаше такъв пробуден и оживен разум „врата на душата”, където пребивава духовната природа на човека, и за да създаде надежден резултат — истинско преобразуване на характера, — тази духовна същност трябва да разпознае истината и да отговори на духовния призив на Евангелието.	152:6.4 (1705.4) Jesus taught the appeal to the emotions as the technique of arresting and focusing the intellectual attention. He designated the mind thus aroused and quickened as the gateway to the soul, where there resides that spiritual nature of man which must recognize truth and respond to the spiritual appeal of the gospel in order to afford the permanent results of true character transformations.
152:6.5 (1705.5) По такъв начин Иисус се стремеше да подготви апостолите за предстоящото сътресение — кризата в обществено отношение към него, до която оставаха само няколко дни. Той им обясни, че религиозните управители на Йерусалим ще влязат в заговор с Ирод Антипа с цел да ги унищожат. Апостолите започнаха в по-пълна степен (макар и не окончателно) да осъзнават, че Иисус не смята да сяда на трона на Давид. Сега те добре разбираха, че успехите в разпространението на духовната истина не се постигат за сметка на материални чудеса. Те започнаха да си дават сметка, че насищането на пет хиляди и народното движение за коронацията на Иисус бяха кулминацията в очакването на чудотворни действия и вълшебни деяния, върхът на популярността на Иисус сред народа. Те смътно разбираха и предчувстваха бъдещото духовно разделяне и жестока вражда. Тези дванадесет човека постепенно осъзнаваха истинския характер на своята мисия като посланици на Царството и те започнаха да се готвят за суровите и тежки изпитания, стоварили се в последната година от служението на Учителя на Земята.	152:6.5 (1705.5) Jesus thus endeavored to prepare the apostles for the impending shock—the crisis in the public attitude toward him which was only a few days distant. He explained to the twelve that the religious rulers of Jerusalem would conspire with Herod Antipas to effect their destruction. The twelve began to realize more fully (though not finally) that Jesus was not going to sit on David’s throne. They saw more fully that spiritual truth was not to be advanced by material wonders. They began to realize that the feeding of the five thousand and the popular movement to make Jesus king was the apex of the miracle-seeking, wonder-working expectance of the people and the height of Jesus’ acclaim by the populace. They vaguely discerned and dimly foresaw the approaching times of spiritual sifting and cruel adversity. These twelve men were slowly awaking to the realization of the real nature of their task as ambassadors of the kingdom, and they began to gird themselves for the trying and testing ordeals of the last year of the Master’s ministry on earth.
152:6.6 (1706.1) Преди да напуснат Генисарет, Иисус ги просвети относно чудотворното насищане на петте хиляди, обяснявайки каква именно цел преследваше тази необичайна демонстрация на съзидателна енергия, и ги увери, че той е отстъпил на своето съчувствено отношение към тълпата, след като се е убедил, че това съответства на “волята на Отеца”.	152:6.6 (1706.1) Before they left Gennesaret, Jesus instructed them regarding the miraculous feeding of the five thousand, telling them just why he engaged in this extraordinary manifestation of creative power and also assuring them that he did not thus yield to his sympathy for the multitude until he had ascertained that it was “according to the Father’s will.”
7. В Йерусалим ^top	7. At Jerusalem ^top
152:7.1 (1706.2) В неделя, 3 април, съпровождан само от дванадесетте апостоли, Иисус тръгна от Витсаида към Йерусалим. Стремейки се да избягва тълпата и желаейки да привлича колкото може по-малко внимание, те тръгнаха през Гераса и Филаделфия. Иисус им забрани да учат народа по време на това пътешествие, както не разреши и да учат или проповядват по време на пребиваването им в Йерусалим. Късно вечерта в сряда, 6 април, те пристигнаха във Витания, намираща се недалеч от Йерусалим. Първата нощ те прекараха в дома на Лазар, Марта и Мария, но на следващия ден се разделиха. Иисус, заедно с Йоан, се разположи в дома на един вярващ на име Симон, в съседство с дома на Лазар във Витания. Юда Искариот и Симон Зилот отидоха при свои приятели в Йерусалим, докато останалите апостоли се настаниха по двама в различни домове.	152:7.1 (1706.2) Sunday, April 3, Jesus, accompanied only by the twelve apostles, started from Bethsaida on the journey to Jerusalem. To avoid the multitudes and to attract as little attention as possible, they journeyed by way of Gerasa and Philadelphia. He forbade them to do any public teaching on this trip; neither did he permit them to teach or preach while sojourning in Jerusalem. They arrived at Bethany, near Jerusalem, late on Wednesday evening, April 6. For this one night they stopped at the home of Lazarus, Martha, and Mary, but the next day they separated. Jesus, with John, stayed at the home of a believer named Simon, near the house of Lazarus in Bethany. Judas Iscariot and Simon Zelotes stopped with friends in Jerusalem, while the rest of the apostles sojourned, two and two, in different homes.
152:7.2 (1706.3) По време на тази Пасха Иисус посети Йерусалим само веднъж, във великия ден на празника. Абнер довеждаше много йерусалимски вярващи във Витания за среща с Иисус. По време на пребиваването в Йерусалим дванадесетте разбраха колко ожесточено става отношението към техния Учител. Напускайки Йерусалим, никой от тях не се съмняваше в надигащата се криза.	152:7.2 (1706.3) Jesus entered Jerusalem only once during this Passover, and that was on the great day of the feast. Many of the Jerusalem believers were brought out by Abner to meet Jesus at Bethany. During this sojourn at Jerusalem the twelve learned how bitter the feeling was becoming toward their Master. They departed from Jerusalem all believing that a crisis was impending.
152:7.3 (1706.4) В неделя, 24 април, Иисус и апостолите напуснаха Йерусалим и тръгнаха към Витсаида през крайбрежните градове Йопия, Кесария и Птолемаида. След това те навлязоха навътре в страната, поемайки по пътя за Рама и Хоразин, и пристигнаха във Витсаида в петък, 29 април. Веднага след завръщането им в къщи Иисус изпрати Андрей да измоли от началника на синагогата разрешение да говори на следващия ден, в събота, по време на дневното богослужение. Иисус добре знаеше, че това ще бъде последният път, когато ще му бъде разрешено да говори в синагогата на Капернаум.	152:7.3 (1706.4) On Sunday, April 24, Jesus and the apostles left Jerusalem for Bethsaida, going by way of the coast cities of Joppa, Caesarea, and Ptolemais. Thence, overland they went by Ramah and Chorazin to Bethsaida, arriving on Friday, April 29. Immediately on reaching home, Jesus dispatched Andrew to ask of the ruler of the synagogue permission to speak the next day, that being the Sabbath, at the afternoon service. And Jesus well knew that that would be the last time he would ever be permitted to speak in the Capernaum synagogue.