Документ 153	Paper 153
Кризата в Капернаум	The Crisis at Capernaum
153:0.1 (1707.1) ВЕЧЕРТА в петък — в деня на пристигането им във Витсаида, и сутринта в събота апостолите забелязаха, че Иисус е погълнат от някакъв сериозен проблем. Те видяха, че Учителят се е замислил необичайно дълбоко за решението на някакъв важен въпрос. Той не закуси и почти нищо не яде на обяд. Цялата съботна сутрин и предишната вечер апостолите и техните съратници се събираха на малки групи в дома, в градината и на брега. Неопределеността на положението ги държеше в напрежение и лошите предчувствия вселяваха тревога в тях. Иисус беше неразговорчив, откакто бяха напуснали Йерусалим.	153:0.1 (1707.1) ON FRIDAY evening, the day of their arrival at Bethsaida, and on Sabbath morning, the apostles noticed that Jesus was seriously occupied with some momentous problem; they were cognizant that the Master was giving unusual thought to some important matter. He ate no breakfast and but little at noontide. All of Sabbath morning and the evening before, the twelve and their associates were gathered together in small groups about the house, in the garden, and along the seashore. There was a tension of uncertainty and a suspense of apprehension resting upon all of them. Jesus had said little to them since they left Jerusalem.
153:0.2 (1707.2) За пръв път от много месеци те виждаха Учителя толкова потопен в себе си и толкова необщителен. Даже Симон Петър беше угнетен, ако не подтиснат. Андрей беше объркан, не знаейки какво да направи за своите обезсърчени съратници. Натанаил каза, че е настъпило “затишие пред буря”. Тома предположи, че “ще стане нещо, излизащо извън рамките на обичайното”. Филип посъветва Давид Зеведеев да “забрави за плановете за осигуряване на народа с храна и квартира, докато не узнаем за какво мисли Учителят”. Матей за пореден път се опита да напълни хазната. Яков и Йоан обсъждаха предстоящата проповед в синагогата и изказваха многобройни предположения за нейния характер и обсег. Симон Зилот изрази убеждението, а по същество и надеждата, че “може би небесният Баща се кани да се намеси по някакъв неочакван начин, за да защити и подкрепи Своя Син”, а Юда Искариот се осмели да се утешава с мисълта, че може би Иисус горчиво ще се разкайва, след като не му достигна смелост и мъжество да позволи на петте хиляди да го провъзгласят за цар на евреите”.	153:0.2 (1707.2) Not in months had they seen the Master so preoccupied and uncommunicative. Even Simon Peter was depressed, if not downcast. Andrew was at a loss to know what to do for his dejected associates. Nathaniel said they were in the midst of the “lull before the storm.” Thomas expressed the opinion that “something out of the ordinary is about to happen.” Philip advised David Zebedee to “forget about plans for feeding and lodging the multitude until we know what the Master is thinking about.” Matthew was putting forth renewed efforts to replenish the treasury. James and John talked over the forthcoming sermon in the synagogue and speculated much as to its probable nature and scope. Simon Zelotes expressed the belief, in reality a hope, that “the Father in heaven may be about to intervene in some unexpected manner for the vindication and support of his Son,” while Judas Iscariot dared to indulge the thought that possibly Jesus was oppressed with regrets that “he did not have the courage and daring to permit the five thousand to proclaim him king of the Jews.”
153:0.3 (1707.3) Именно такава група подтиснати и безутешни последователи остави Иисус, тръгвайки в този хубав съботен ден към синагогата на Капернаум, за да излезе със своята епохална проповед. Единственият, от когото той чу думи на добро напътствие, беше единият от нищо неподозиращите близнаци Алфееви, който радостно приветства Иисус, когато той излезе от дома и се отправи към синагогата: “Ние ще се молим Отецът да ти помага и при нас да дойде повече народ, отколкото когато и да било преди.”	153:0.3 (1707.3) It was from among such a group of depressed and disconsolate followers that Jesus went forth on this beautiful Sabbath afternoon to preach his epoch-making sermon in the Capernaum synagogue. The only word of cheerful greeting or well-wishing from any of his immediate followers came from one of the unsuspecting Alpheus twins, who, as Jesus left the house on his way to the synagogue, saluted him cheerily and said: “We pray the Father will help you, and that we may have bigger multitudes than ever.”
1. Обстановката в Синагогата ^top	1. The Setting of the Stage ^top
153:1.1 (1707.4) Беше чудесен ден, когато в три часа следобед високото събрание приветства Иисус в новата синагога в Капернаум. Председателстваше Иаир, предал на Иисус Писанията. В навечерието от Йерусалим пристигнаха петдесет и трима фарисеи и садукеи; също така присъстваха и повече от тридесет предводителя и началници на околните синагоги, които се подчиняваха на непосредственото разпореждане на йерусалимския Синедрион и бяха ортодоксален авангард, пристигнал за обявяването на открита война на Иисус и неговите ученици. Редом с тези еврейски водачи на почетните места седяха официалните наблюдатели на Ирод Антипа, изпратени за проверка на тревожните съобщения, че народът се е опитал да провъзгласи Иисус за цар на евреите във владенията на неговия брат Филип.	153:1.1 (1707.4) A distinguished congregation greeted Jesus at three o’clock on this exquisite Sabbath afternoon in the new Capernaum synagogue. Jairus presided and handed Jesus the Scriptures to read. The day before, fifty-three Pharisees and Sadducees had arrived from Jerusalem; more than thirty of the leaders and rulers of the neighboring synagogues were also present. These Jewish religious leaders were acting directly under orders from the Sanhedrin at Jerusalem, and they constituted the orthodox vanguard which had come to inaugurate open warfare on Jesus and his disciples. Sitting by the side of these Jewish leaders, in the synagogue seats of honor, were the official observers of Herod Antipas, who had been directed to ascertain the truth concerning the disturbing reports that an attempt had been made by the populace to proclaim Jesus the king of the Jews, over in the domains of his brother Philip.
153:1.2 (1708.1) Иисус разбираше, че го заплашва официално обявяване на открита война от страна на растящата армия на неговите врагове, и реши смело да тръгне в настъпление. При насищането на петте хиляди той отправи предизвикателство към техните идеи за материален Месия; сега той отново реши да атакува открито тяхната представа за юдейски избавител. Кризата, започнала с насищането на петте хиляди и завършила с тази древна съботна проповед в синагогата, ознаменува спад във вълните на народната слава и признание. Занапред тружениците на Царството отделяха повече внимание на по-важна задача — завоюването на устойчиви духом новообърнати за истинско религиозно общочовешко братство. Тази проповед стана преломен момент в прехода от обсъждане, противоречия и вземането на решение за открита война и окончателно признание — или окончателно отхвърляне.	153:1.2 (1708.1) Jesus comprehended that he faced the immediate declaration of avowed and open warfare by his increasing enemies, and he elected boldly to assume the offensive. At the feeding of the five thousand he had challenged their ideas of the material Messiah; now he chose again openly to attack their concept of the Jewish deliverer. This crisis, which began with the feeding of the five thousand, and which terminated with this Sabbath afternoon sermon, was the outward turning of the tide of popular fame and acclaim. Henceforth, the work of the kingdom was to be increasingly concerned with the more important task of winning lasting spiritual converts for the truly religious brotherhood of mankind. This sermon marks the crisis in the transition from the period of discussion, controversy, and decision to that of open warfare and final acceptance or final rejection.
153:1.3 (1708.2) Учителят добре знаеше, че в своето съзнание много от последователите му бавно, но неизбежно се готвят да го отхвърлят. Той също така знаеше, че много от неговите ученици бавно, но явно преминават през такова възпитание на разума и дисциплината на душите, които ще им позволят да преодолеят съмненията и мъжествено да се утвърдят в зрялата вяра в Евангелието за Царството. Иисус прекрасно разбираше как хората се готвят за решения, вземани в условията на криза, и внезапните постъпки, свидетелстващи за мъжествен избор, преминавайки през бавния процес, в течение на който те се сблъскват с повтарящи се ситуации, всеки път избирайки между доброто и злото. Той нееднократно подлагаше своите избрани посланици на разочарования и нерядко ги поставяше в такива ситуации, в които да им се налага да избират между праведния и неправедния начин на отношение към духовните изпитания. Той знаеше, че ще може да разчита на своите последователи, когато преминат последното изпитание да вземат жизненоважни решения в съответствие с предишното вкоренило се интелектуално отношение и духовни реакции.	153:1.3 (1708.2) The Master well knew that many of his followers were slowly but surely preparing their minds finally to reject him. He likewise knew that many of his disciples were slowly but certainly passing through that training of mind and that discipline of soul which would enable them to triumph over doubt and courageously to assert their full-fledged faith in the gospel of the kingdom. Jesus fully understood how men prepare themselves for the decisions of a crisis and the performance of sudden deeds of courageous choosing by the slow process of the reiterated choosing between the recurring situations of good and evil. He subjected his chosen messengers to repeated rehearsals in disappointment and provided them with frequent and testing opportunities for choosing between the right and the wrong way of meeting spiritual trials. He knew he could depend on his followers, when they met the final test, to make their vital decisions in accordance with prior and habitual mental attitudes and spirit reactions.
153:1.4 (1708.3) Кризата в земния живот на Иисус започна с насищането на петте хиляди и завърши с тази проповед в синагогата. Кризата в живота на апостолите започна с тази проповед в синагогата и продължи цялата година, завършвайки едва със съда над Учителя и разпятието.	153:1.4 (1708.3) This crisis in Jesus’ earth life began with the feeding of the five thousand and ended with this sermon in the synagogue; the crisis in the lives of the apostles began with this sermon in the synagogue and continued for a whole year, ending only with the Master’s trial and crucifixion.
153:1.5 (1708.4) Преди Иисус да пристъпи към своята проповед, всички присъстващи бяха погълнати само от една загадка, от един главен въпрос. И другари, и врагове размишляваха само за едно: “Защо той сам, при това толкова преднамерено и рязко, обърна обратно вълната на народния възторг?” Непосредствено преди тази проповед и веднага след нея съмненията и разочарованията на недоволните последователи на Иисус прераснаха в неосъзната съпротива и в резултат се изляха в истинска ненавист. Именно след тази проповед в синагогата Юда Искариот за пръв път осъзнато помисли за измяна. Но по това време той все още отхвърляше подобни мисли.	153:1.5 (1708.4) As they sat there in the synagogue that afternoon before Jesus began to speak, there was just one great mystery, just one supreme question, in the minds of all. Both his friends and his foes pondered just one thought, and that was: “Why did he himself so deliberately and effectively turn back the tide of popular enthusiasm?” And it was immediately before and immediately after this sermon that the doubts and disappointments of his disgruntled adherents grew into unconscious opposition and eventually turned into actual hatred. It was after this sermon in the synagogue that Judas Iscariot entertained his first conscious thought of deserting. But he did, for the time being, effectively master all such inclinations.
153:1.6 (1708.5) Всички бяха в недоумение. Иисус ги остави смаяни и объркани. Неотдавна той беше предприел най-голямата демонстрация на свръхестествени сили, характеризираща целия му жизнен път. От всички епизоди на неговия земен живот насищането на петте хиляди беше най-привлекателно за юдейската представа за идването на Месията. Но това необикновено предимство беше веднага и без каквито и да е обяснения сведено до нула от решителния му и недвусмислен отказ да стане цар.	153:1.6 (1708.5) Everyone was in a state of perplexity. Jesus had left them dumfounded and confounded. He had recently engaged in the greatest demonstration of supernatural power to characterize his whole career. The feeding of the five thousand was the one event of his earth life which made the greatest appeal to the Jewish concept of the expected Messiah. But this extraordinary advantage was immediately and unexplainedly offset by his prompt and unequivocal refusal to be made king.
153:1.7 (1709.1) В петък вечерта и за втори път в събота сутринта йерусалимските вождове дълго и усърдно убеждаваха Иаир, опитвайки се да попречат на излизането на Иисус в синагогата, но техните усилия бяха напразни. На всички уговаряния Иаир отговаряше само едно: “Аз дадох съгласие и няма да наруша думата си.”	153:1.7 (1709.1) On Friday evening, and again on Sabbath morning, the Jerusalem leaders had labored long and earnestly with Jairus to prevent Jesus’ speaking in the synagogue, but it was of no avail. Jairus’s only reply to all this pleading was: “I have granted this request, and I will not violate my word.”
2. Епохалната проповед ^top	2. The Epochal Sermon ^top
153:2.1 (1709.2) Иисус започна проповедта с откъс от Закона в този вид, в който той е изложен във Второзаконие: “Но ако се случи така, че този народ престане да се вслушва в гласа Божий, то него непременно ще го постигнат всички проклятия, навлечени от неговите грехове. Господ ще те предаде на поражение от враговете твои; и ще бъдеш разпилян по всички царства на земята. Ще отведе Господ теб и твоя цар, когото ти поставиш над себе си, към непознат за тебе народ. И ще бъдеш удивление, притча и пословица за всички народи. Синовете и дъщерите твои ще отидат в плен. Пришълците сред теб ще се възвисят във власт, а ти ще се спуснеш много ниско. И всичко това навеки ще остане на теб и твоето семе, защото не си слушал гласа Господен. Затова ще служиш на своя враг, който ще тръгне срещу теб. Ще страдаш от глад и жажда и ще носиш този чужд железен ярем. Отдалеч, от края на земята, Господ ще изпрати при теб народ, говорещ на непонятен за теб език, народ свиреп, който няма да те пощади. И той ще те обсажда във всички твои градове, докато не разруши високите и здрави стени, на които ти си се надявал; и ще завладее цялата ти земя. И ще стане така, че ще ти се наложи да ядеш плода на твоето собствено тяло, плътта на синовете твои и дъщерите твои, в обсадата и в страданията, които ще ти причинят враговете твои.”	153:2.1 (1709.2) Jesus introduced this sermon by reading from the law as found in Deuteronomy: “But it shall come to pass, if this people will not hearken to the voice of God, that the curses of transgression shall surely overtake them. The Lord shall cause you to be smitten by your enemies; you shall be removed into all the kingdoms of the earth. And the Lord shall bring you and the king you have set up over you into the hands of a strange nation. You shall become an astonishment, a proverb, and a byword among all nations. Your sons and your daughters shall go into captivity. The strangers among you shall rise high in authority while you are brought very low. And these things shall be upon you and your seed forever because you would not hearken to the word of the Lord. Therefore shall you serve your enemies who shall come against you. You shall endure hunger and thirst and wear this alien yoke of iron. The Lord shall bring against you a nation from afar, from the end of the earth, a nation whose tongue you shall not understand, a nation of fierce countenance, a nation which will have little regard for you. And they shall besiege you in all your towns until the high fortified walls wherein you have trusted come down; and all the land shall fall into their hands. And it shall come to pass that you will be driven to eat the fruit of your own bodies, the flesh of your sons and daughters, during this time of siege, because of the straitness wherewith your enemies shall press you.”
153:2.2 (1709.3) След като завърши четенето на този откъс, Иисус премина към пророците и прочете от Йеремия “Ако не послушате Моите слуги — пророците, изпратени от Мен, — Аз ще направя с този дом това, което направих със Силом, и ще предам този град на проклятието на всички народи на земята.” И свещениците, и учителите слушаха Йеремия, когато той говореше тези думи в дома Господен. И когато Йеремия каза всичко, което Господ му повели да каже на целия народ, тогава го хванаха свещениците и учителите и казаха: “Ти трябва да умреш.” И събра се целият народ край Йеремия в дома Господен. Когато чуха за това князете юдейски, устроиха съд над Йеремия. Тогава свещениците и учителите така казаха на князете и на целия народ: “Този човек е достоен да умре, защото пророкува против този град и вие чухте това с ушите си.” Тогава каза Йеремия на всички князе и на целия народ: “Господ ме изпрати да пророкувам против този дом и против този народ, да кажа всичко това, което чухте. Изменете своя живот и дела и послушайте гласа на Господа, вашия Бог, за да избегнете подготвената за вас беда. А що се отнася до мен, ето ме — във ваши ръце съм. Правете с мен това, което ви се стори добро и справедливо. Само твърдо знайте, че ако ме убиете, ще приемете на себе си и на този народ невинна кръв, защото наистина Господ ме изпрати да ви кажа всичко това.”	153:2.2 (1709.3) And when Jesus had finished this reading, he turned to the Prophets and read from Jeremiah: “‘If you will not hearken to the words of my servants the prophets whom I have sent you, then will I make this house like Shiloh, and I will make this city a curse to all the nations of the earth.’ And the priests and the teachers heard Jeremiah speak these words in the house of the Lord. And it came to pass that, when Jeremiah had made an end of speaking all that the Lord had commanded him to speak to all the people, the priests and teachers laid hold of him, saying, ‘You shall surely die.’ And all the people crowded around Jeremiah in the house of the Lord. And when the princes of Judah heard these things, they sat in judgment on Jeremiah. Then spoke the priests and the teachers to the princes and to all the people, saying: ‘This man is worthy to die, for he has prophesied against our city, and you have heard him with your own ears.’ Then spoke Jeremiah to all the princes and to all the people: ‘The Lord sent me to prophesy against this house and against this city all the words which you have heard. Now, therefore, amend your ways and reform your doings and obey the voice of the Lord your God that you may escape the evil which has been pronounced against you. As for me, behold I am in your hands. Do with me as seems good and right in your eyes. But know you for certain that, if you put me to death, you shall bring innocent blood upon yourselves and upon this people, for of a truth the Lord has sent me to speak all these words in your ears.’
153:2.3 (1710.1) Свещениците и учителите от онези дни искаха да убият Йеремия, но съдиите се възпротивиха, макар че като наказание за неговото предупреждение те всички го пуснаха на въжета в помийната яма, докато не го потопиха до шия в нечистотии. Ето какво направи този народ с пророк Йеремия, когато той се подчини на повелята на Господа — да предупреди своите събратя за заплашващия го политически крах. Днес искам да ви попитам: какво ще сторят първосвещениците и религиозните водачи на този народ с човека, който се осмели да ги предупреди за деня на тяхната духовна гибел? Ще се опитате ли и вие да убиете учителя, който се осмелява да възвести словото Господне и който не се бои да ви показва, когато вие отхвърляте пътя на светлината, водещ към влизането в Царството небесно?	153:2.3 (1710.1) “The priests and teachers of that day sought to kill Jeremiah, but the judges would not consent, albeit, for his words of warning, they did let him down by cords in a filthy dungeon until he sank in mire up to his armpits. That is what this people did to the Prophet Jeremiah when he obeyed the Lord’s command to warn his brethren of their impending political downfall. Today, I desire to ask you: What will the chief priests and religious leaders of this people do with the man who dares to warn them of the day of their spiritual doom? Will you also seek to put to death the teacher who dares to proclaim the word of the Lord, and who fears not to point out wherein you refuse to walk in the way of light which leads to the entrance to the kingdom of heaven?
153:2.4 (1710.2) Какви доказателства за моята мисия на Земята търсите? Ние не тревожехме вашето положение, даващо ви влияние и власт, когато проповядвахме благата вест на бедните и отхвърлените. Ние не сме извършвали враждебни нападки над това, на което вие се покланяте; ние възвестявахме новата свобода за обхванатата от страх човешка душа. Аз дойдох в този свят, за да разкрия своя Отец и да установя на Земята духовното братство на синовете Божии — Царството небесно. И независимо от моите нееднократни напомняния, че моето Царство не е от този свят, моят Отец ви позволи да станете свидетели на много материални чудеса в допълнение към още по-красноречиви случаи на духовно преобразуване и възраждане.	153:2.4 (1710.2) “What is it you seek as evidence of my mission on earth? We have left you undisturbed in your positions of influence and power while we preached glad tidings to the poor and the outcast. We have made no hostile attack upon that which you hold in reverence but have rather proclaimed new liberty for man’s fear-ridden soul. I came into the world to reveal my Father and to establish on earth the spiritual brotherhood of the sons of God, the kingdom of heaven. And notwithstanding that I have so many times reminded you that my kingdom is not of this world, still has my Father granted you many manifestations of material wonders in addition to more evidential spiritual transformations and regenerations.
153:2.5 (1710.3) Какви нови знамения очаквате от мен? Аз заявявам, че вече получихте достатъчно доказателства, за да имате възможност да си направите изводи. Истина, истина говоря на многото седящи пред мен днес: вие няма да избегнете необходимостта да избирате по какъв път да вървите; и аз ви говоря, както Иисус Навин говореше на вашите предци: “Изберете си днес на кого да служите.” Днес много от вас са на кръстопът.	153:2.5 (1710.3) “What new sign is it that you seek at my hands? I declare that you already have sufficient evidence to enable you to make your decision. Verily, verily, I say to many who sit before me this day, you are confronted with the necessity of choosing which way you will go; and I say to you, as Joshua said to your forefathers, ‘choose you this day whom you will serve.’ Today, many of you stand at the parting of the ways.
153:2.6 (1710.4) Някои от вас, като не ме намериха след нахранването на народа на другия бряг на реката, наеха в Тивериада риболовна флотилия, която седмици по-рано по време на бурята беше скрита недалеч, и тръгнаха, за да ме догонят — но за какво? Не за истината или добродетелта, не за да знаят по-добре как да служат и да помагат на своите събратя! Не — само за да имат повече хляб, който не е заработен от вас. Не да напълните своите души със словото на живота се стремяхте вие, а да напълните стомасите си с лесно спечелен хляб. На вас вече отдавна ви внушават, че Месията, който се яви пред вас, ще прави такива чудеса, които ще направят живота приятен и лесен за всички избрани. Затова не е чудно, че, научени на това, вие жадувате хлябове и риба. Но аз ви заявявам, че не в това се състои мисията на Сина Човешки. Аз дойдох да възвестя духовна свобода, да уча на вечната истина и да укрепя живата вяра.	153:2.6 (1710.4) “Some of you, when you could not find me after the feasting of the multitude on the other side, hired the Tiberias fishing fleet, which a week before had taken shelter near by during a storm, to go in pursuit of me, and what for? Not for truth and righteousness or that you might the better know how to serve and minister to your fellow men! No, but rather that you might have more bread for which you had not labored. It was not to fill your souls with the word of life, but only that you might fill the belly with the bread of ease. And long have you been taught that the Messiah, when he should come, would work those wonders which would make life pleasant and easy for all the chosen people. It is not strange, then, that you who have been thus taught should long for the loaves and the fishes. But I declare to you that such is not the mission of the Son of Man. I have come to proclaim spiritual liberty, teach eternal truth, and foster living faith.
153:2.7 (1710.5) Братя мои, не тъгувайте за храната тленна, а желайте храна духовна, която насища и носи живот вечен; и в това — хлябът на живота, който Синът дава на всички, които поискат да го приемат и да вкусят от него, защото Отецът е дал на Сина този живот безпределно. И когато вие ме питахте: “Какво да правим, за да творим делата Божии?”, аз ясно ви казвах: “Ето делото Божие: да се доверите на този, когото Той е изпратил.”	153:2.7 (1710.5) “My brethren, hanker not after the meat which perishes but rather seek for the spiritual food that nourishes even to eternal life; and this is the bread of life which the Son gives to all who will take it and eat, for the Father has given the Son this life without measure. And when you asked me, ‘What must we do to perform the works of God?’ I plainly told you: ‘This is the work of God, that you believe him whom he has sent.’”
153:2.8 (1710.6) И след това Иисус, показвайки делвата с манна, изобразена на трегера на тази нова синагога и украсена с чепки грозде, каза: “Вие смятахте, че вашите предци са яли в пустинята манна — хляба небесен, но аз ви казвам, че това е бил хляб земен. Макар че Мойсей не е давал на вашите бащи хляб небесен, сега моят Отец е готов да ви даде истинския хляб на живота. Хлябът небесен — това е този хляб, който изхожда от Отца и дава вечен живот на хората в света. И ако вие ми кажете: “Дай ни този жив хляб”, ще отговоря: „Аз съм този хляб на живота. Който дойде при мен, никога няма да бъде гладен, и който повярва в мен, никога няма да остане жаден.” Вие ме видяхте, живяхте с мен и наблюдавахте моя труд — и всички вие не вярвате, че аз съм дошъл от Отеца. Но на когото вярва, ще кажа — не бойте се. Всички тези, които ги води Отецът, ще дойдат при мен и този, който дойде при мен, никога няма да бъде изгонен.	153:2.8 (1710.6) And then said Jesus, pointing up to the device of a pot of manna which decorated the lintel of this new synagogue, and which was embellished with grape clusters: “You have thought that your forefathers in the wilderness ate manna—the bread of heaven—but I say to you that this was the bread of earth. While Moses did not give your fathers bread from heaven, my Father now stands ready to give you the true bread of life. The bread of heaven is that which comes down from God and gives eternal life to the men of the world. And when you say to me, Give us this living bread, I will answer: I am this bread of life. He who comes to me shall not hunger, while he who believes me shall never thirst. You have seen me, lived with me, and beheld my works, yet you believe not that I came forth from the Father. But to those who do believe—fear not. All those led of the Father shall come to me, and he who comes to me shall in nowise be cast out.
153:2.9 (1711.1) А сега, позволете ми да ви заявя веднъж завинаги, че дойдох на Земята не по своя воля, а по волята на Този, Който ме изпрати. И окончателната воля на Този, Който ме изпрати, е в това — от всички, които ми е дал, да не загубя нито един. И волята на моя Отец е в това — всеки, видял Сина и повярвал в него, да придобие живот вечен. Едва вчера аз наситих с хляб вашите тела; днес предлагам хляба на живота на вашите изгладнели души. Ще приемете ли сега хляба на живота така охотно, както ядохте тогава хляба на този свят?”	153:2.9 (1711.1) “And now let me declare to you, once and for all time, that I have come down upon the earth, not to do my own will, but the will of Him who sent me. And this is the final will of Him who sent me, that of all those he has given me I should not lose one. And this is the will of the Father: That every one who beholds the Son and who believes him shall have eternal life. Only yesterday did I feed you with bread for your bodies; today I offer you the bread of life for your hungry souls. Will you now take the bread of the spirit as you then so willingly ate the bread of this world?”
153:2.10 (1711.2) Когато Иисус замлъкна за миг, за да обходи с поглед богомолците, един от йерусалимските учители (член на Синедриона) стана и попита: “Не искаш ли ти да кажеш, че ти си хлябът небесен и че манната, с която Мойсей е нахранил нашите бащи в пустинята, не е такъв хляб?” И Учителят отговори на фарисея: “Ти разбра правилно.” Тогава фарисеят каза: “Но нима ти не си Иисус Назарянин, синът на Йосиф дърводелеца? Нима твоите баща и майка, както и твоите братя и сестри, не са известни добре за мнозина от нас? Как се явяваш в Божия дом и заявяваш, че си дошъл от небесата?”	153:2.10 (1711.2) As Jesus paused for a moment to look over the congregation, one of the teachers from Jerusalem (a member of the Sanhedrin) rose up and asked: “Do I understand you to say that you are the bread which comes down from heaven, and that the manna which Moses gave to our fathers in the wilderness did not?” And Jesus answered the Pharisee, “You understood aright.” Then said the Pharisee: “But are you not Jesus of Nazareth, the son of Joseph, the carpenter? Are not your father and mother, as well as your brothers and sisters, well known to many of us? How then is it that you appear here in God’s house and declare that you have come down from heaven?”
153:2.11 (1711.3) Глухият ропот, надигнал се към това време в синагогата, започна да прераства в такъв шум, че Иисус стана и каза: “Да се запасим с търпение; добросъвестното изучаване на истината никога не ú вреди. Аз съм всичко това, за което говориш, но и повече от това. Отецът и аз сме едно; Синът прави само това, на което го учи неговият Баща, а всички онези, които са дадени на Сина от Бащата, Синът ще приеме при себе си. Вие помните това място от пророците, където е казано: “Всички ви ще научи Бог”, и “тези, които Бог учи, ще чуят и неговия Син”. Всеки, който приема учението на пребиваващия в него дух на Отеца, накрая ще дойде при мен. Не всеки човек е видял Отеца, а духът на Бащата действително живее в човека. И слезлият от небето Син несъмнено е видял Отеца. И тези, които истински вярват в този Син, вече имат вечен живот.	153:2.11 (1711.3) By this time there was much murmuring in the synagogue, and such a tumult was threatened that Jesus stood up and said: “Let us be patient; the truth never suffers from honest examination. I am all that you say but more. The Father and I are one; the Son does only that which the Father teaches him, while all those who are given to the Son by the Father, the Son will receive to himself. You have read where it is written in the Prophets, ‘You shall all be taught by God,’ and that ‘Those whom the Father teaches will hear also his Son.’ Every one who yields to the teaching of the Father’s indwelling spirit will eventually come to me. Not that any man has seen the Father, but the Father’s spirit does live within man. And the Son who came down from heaven, he has surely seen the Father. And those who truly believe this Son already have eternal life.
153:2.12 (1711.4) Аз съм този хляб на живота. Вашите бащи са яли манна в пустинята и са умрели. Но ако човек вкуси този хляб, спуснал се от небесата, никога няма да умре в духа. Повтарям: аз съм този жив хляб и всяка душа, осъзнала тази единна същност на Бога и човека, ще живее вечно. И този хляб на живота, който аз давам на всички, които поискат да го приемат, е моята собствена жива и обединена същност. Отец в Сина и Синът единен с Отеца — ето моето даващо живот откровение на света и моя спасителен дар за всички народи.”	153:2.12 (1711.4) “I am this bread of life. Your fathers ate manna in the wilderness and are dead. But this bread which comes down from God, if a man eats thereof, he shall never die in spirit. I repeat, I am this living bread, and every soul who attains the realization of this united nature of God and man shall live forever. And this bread of life which I give to all who will receive is my own living and combined nature. The Father in the Son and the Son one with the Father—that is my life-giving revelation to the world and my saving gift to all nations.”
153:2.13 (1711.5) Когато Иисус свърши да говори, началникът на синагогата разпусна богомолците, но те не искаха да се разотидат. Те се стълпиха покрай Иисус, за да му зададат нови въпроси, докато другите роптаеха и спореха помежду си. И така продължи повече от три часа. Наближаваше осем вечерта, когато народът най-после се разотиде.	153:2.13 (1711.5) When Jesus had finished speaking, the ruler of the synagogue dismissed the congregation, but they would not depart. They crowded up around Jesus to ask more questions while others murmured and disputed among themselves. And this state of affairs continued for more than three hours. It was well past seven o’clock before the audience finally dispersed.
3. Заключителната среща ^top	3. The After Meeting ^top
153:3.1 (1712.1) Много въпроси бяха зададени на Иисус на тази заключителна среща. Някои бяха зададени от неговите объркани ученици, но по-често въпроси задаваха тези заядливи неверници, които се стремяха само да го смутят и объркат.	153:3.1 (1712.1) Many were the questions asked Jesus during this after meeting. Some were asked by his perplexed disciples, but more were asked by caviling unbelievers who sought only to embarrass and entrap him.
153:3.2 (1712.2) Един от дошлите фарисеи, качил се на поставката за светилника, изкрещя: “Ти ни казваш, че си хлябът на живота. Как можеш да ни дадеш своята плът, за да я ядем, или своята кръв, за да я пием? Каква полза от твоето учение, ако то е неосъществимо?” Иисус му отговори: “Аз не съм ви учил, че хлябът на живота е моята плът, а водата на живота — моята кръв. Но аз действително казах, че моят живот в плът и образа на Синът Човешки, подчинен на волята Божия, представлява реалност на опита, еквивалентна на божествената храна. Вие не можете да ядете моята плът, както не можете да пиете моята кръв, но вие сте способни да станете единни с мен в духа така, както аз съм единен в духа с Отеца. Вие можете да се храните с вечното слово Божие, което действително е хлябът на живота и което е дарено в образа на смъртна плът; и в своята душа вие можете да бъдете напоени с божествения дух, който наистина е водата на живота. Отецът изпрати мен в този свят, за да покаже как Той желае да пребивава във всички хора и да ги направлява, и аз преживях този живот в плът така, че да вдъхновя всички хора към вечния стремеж да познаят и изпълнят волята на пребиваващия в тях Отец.”	153:3.2 (1712.2) One of the visiting Pharisees, mounting a lampstand, shouted out this question: “You tell us that you are the bread of life. How can you give us your flesh to eat or your blood to drink? What avail is your teaching if it cannot be carried out?” And Jesus answered this question, saying: “I did not teach you that my flesh is the bread of life nor that my blood is the water thereof. But I did say that my life in the flesh is a bestowal of the bread of heaven. The fact of the Word of God bestowed in the flesh and the phenomenon of the Son of Man subject to the will of God, constitute a reality of experience which is equivalent to the divine sustenance. You cannot eat my flesh nor can you drink my blood, but you can become one in spirit with me even as I am one in spirit with the Father. You can be nourished by the eternal word of God, which is indeed the bread of life, and which has been bestowed in the likeness of mortal flesh; and you can be watered in soul by the divine spirit, which is truly the water of life. The Father has sent me into the world to show how he desires to indwell and direct all men; and I have so lived this life in the flesh as to inspire all men likewise ever to seek to know and do the will of the indwelling heavenly Father.”
153:3.3 (1712.3) След това един от йерусалимските шпиони, който отдавна следваше Иисус и неговите апостоли, каза: “Ние забелязваме, че нито ти, нито твоите ученици си измивате както следва ръцете, когато ядете хляб. Ти не може да не знаеш, че такава практика — да ядеш с осквернени и неизмити ръце, е нарушение на закона на предците. Вие не извършвате и установеното измиване на чашите и приборите за хранене. Защо демонстрирате такова неуважение към традициите на бащите и закона на предците?” Изслушвайки го, Иисус отговори: “Защо вие нарушавате Божиите заповеди с установените обичаи? Заповедта гласи: “Почитай своя баща и своята майка”, и изисква вие, при необходимост, да делите с тях храната си; вие установявате обичай, позволяващ на децата, неизпълнили своя дълг, да казват, че парите, които са могли да отидат в помощ на родителите им, са били “отдадени Богу”. Така законът на старейшините освобождава хитрите деца от техните задължения независимо от това, че след това децата харчат всичките тези пари за свое удоволствие. Защо вие по такъв начин отменяте заповедта със своите собствени обичаи? Добре пророкува Исая за вашето лицемерие, казвайки: “Тези хора Ми оказват чест на думи, но сърцата им са далеч от Мен. Напразно Ме почитат те, защото ученията им са правила, създадени от хората.”	153:3.3 (1712.3) Then one of the Jerusalem spies who had been observing Jesus and his apostles, said: “We notice that neither you nor your apostles wash your hands properly before you eat bread. You must well know that such a practice as eating with defiled and unwashed hands is a transgression of the law of the elders. Neither do you properly wash your drinking cups and eating vessels. Why is it that you show such disrespect for the traditions of the fathers and the laws of our elders?” And when Jesus heard him speak, he answered: “Why is it that you transgress the commandments of God by the laws of your tradition? The commandment says, ‘Honor your father and your mother,’ and directs that you share with them your substance if necessary; but you enact a law of tradition which permits undutiful children to say that the money wherewith the parents might have been assisted has been ‘given to God.’ The law of the elders thus relieves such crafty children of their responsibility, notwithstanding that the children subsequently use all such monies for their own comfort. Why is it that you in this way make void the commandment by your own tradition? Well did Isaiah prophesy of you hypocrites, saying: ‘This people honors me with their lips, but their heart is far from me. In vain do they worship me, teaching as their doctrines the precepts of men.’
153:3.4 (1712.4) Виждате, че отказвайки се от Завета, вие заедно с това здраво се държите за обичаите на хората. Вие винаги сте готови да отхвърлите словото Божие и да съхраните своите обичаи. И в много друго се осмелявате да поставяте своите учения над Закона и пророците.”	153:3.4 (1712.4) “You can see how it is that you desert the commandment while you hold fast to the tradition of men. Altogether willing are you to reject the word of God while you maintain your own traditions. And in many other ways do you dare to set up your own teachings above the law and the prophets.”
153:3.5 (1712.5) След това Иисус се обърна към всички присъстващи с думите: “Чуйте ме, всеки от вас. Не това, което попада в устата на човека, духовно го осквернява, а това, което излиза от устата му и от неговото сърце.” Но даже апостолите не можаха докрай да разберат значението на неговите думи, защото Симон Петър също го помоли: “За да не обидим напразно някого от слушателите, обясни ни значението на твоите думи.” И тогава Иисус каза на Петър: „Нима и ти все още не си разбрал? Нима не знаеш, че всяко растение, което не е посадено от моя небесен Отец, ще бъде изтръгнато с корен? Обърни внимание на тези, които биха искали да знаят истината. Невъзможно е да накараш човека да заобича истината. Много от тези учители са слепи водачи. А вие знаете, че ако слепец поведе слепия, то и двамата ще паднат в ямата. Но чуйте, когато ви казвам истината за тези неща, които оскверняват човека нравствено и го разлагат духовно. Аз ви заявявам: човека го осквернява не това, което влиза в тялото през устата или достига разума през очите или ушите. Човекът се осквернява само от това зло, което може да се поражда от неговото сърце и се изразява в думите и постъпките на такъв нечестивец. Нима не знаете, че от сърцето изхождат злите помисли, греховните замисли за убийство, кражба, прелюбодеяния наред с ревността, гордостта, гнева, отмъщението, презрението и лъжесвидетелстването? Именно такива неща оскверняват хората, а не това, че ядат хляб с неизмити според ритуала ръце.”	153:3.5 (1712.5) Jesus then directed his remarks to all present. He said: “But hearken to me, all of you. It is not that which enters into the mouth that spiritually defiles the man, but rather that which proceeds out of the mouth and from the heart.” But even the apostles failed fully to grasp the meaning of his words, for Simon Peter also asked him: “Lest some of your hearers be unnecessarily offended, would you explain to us the meaning of these words?” And then said Jesus to Peter: “Are you also hard of understanding? Know you not that every plant which my heavenly Father has not planted shall be rooted up? Turn now your attention to those who would know the truth. You cannot compel men to love the truth. Many of these teachers are blind guides. And you know that, if the blind lead the blind, both shall fall into the pit. But hearken while I tell you the truth concerning those things which morally defile and spiritually contaminate men. I declare it is not that which enters the body by the mouth or gains access to the mind through the eyes and ears, that defiles the man. Man is only defiled by that evil which may originate within the heart, and which finds expression in the words and deeds of such unholy persons. Do you not know it is from the heart that there come forth evil thoughts, wicked projects of murder, theft, and adulteries, together with jealousy, pride, anger, revenge, railings, and false witness? And it is just such things that defile men, and not that they eat bread with ceremonially unclean hands.”
153:3.6 (1713.1) Сега изпратените от йерусалимския Синедрион фарисеи вече почти не се съмняваха в това, че Иисус трябва да бъде задържан по обвинение в богохулство или в пренебрегване на свещения закон на юдеите. С това се обясняват техните опити да го въвлекат в обсъждане и възможна критика на някои от обичаите на предците — така наречените устни закони на народа. Колкото и оскъдна да беше водата, тези роби на обичая никога не започваха да се хранят, без да извършат ритуала на измиването на ръцете. Те вярваха, че “е по-добре да умреш, отколкото да пристъпиш заповедите на предците”. Шпионите зададоха този въпрос, защото им донесоха, че Иисус е казал: “Спасението се постига с чисто сърце, а не с чисти ръце.” Но когато подобни вярвания станат част от религията, от тях е трудно да се избавиш. Даже след много години апостол Петър се боеше да наруши многобройните обичаи по отношение на нещата чисти и нечисти. Той окончателно се избави от това само в резултат на необичаен и отчетлив сън. Всичко това може по-добре да се разбере, ако си спомним, че за тези юдеи да ядеш с неизмити ръце е равносилно на общуване с проститутка, при което и едното, и другото беше еднакво наказуемо — с отлъчване.	153:3.6 (1713.1) The Pharisaic commissioners of the Jerusalem Sanhedrin were now almost convinced that Jesus must be apprehended on a charge of blasphemy or on one of flouting the sacred law of the Jews; wherefore their efforts to involve him in the discussion of, and possible attack upon, some of the traditions of the elders, or so-called oral laws of the nation. No matter how scarce water might be, these traditionally enslaved Jews would never fail to go through with the required ceremonial washing of the hands before every meal. It was their belief that “it is better to die than to transgress the commandments of the elders.” The spies asked this question because it had been reported that Jesus had said, “Salvation is a matter of clean hearts rather than of clean hands.” But such beliefs, when they once become a part of one’s religion, are hard to get away from. Even many years after this day the Apostle Peter was still held in the bondage of fear to many of these traditions about things clean and unclean, only being finally delivered by experiencing an extraordinary and vivid dream. All of this can the better be understood when it is recalled that these Jews looked upon eating with unwashed hands in the same light as commerce with a harlot, and both were equally punishable by excommunication.
153:3.7 (1713.2) Така Иисус реши да обсъди и разобличи безсмислеността на цялата равинска система от правила и предписания, отразени в устния закон — обичаите на предците, които се смятаха за по-свещени и задължителни за юдеите, отколкото даже ученията на Писанията. И Учителят говорú по-малко сдържано, защото знаеше, че сега вече никак няма да може да предотврати открития разрив с тези религиозни вождове.	153:3.7 (1713.2) Thus did the Master elect to discuss and expose the folly of the whole rabbinic system of rules and regulations which was represented by the oral law—the traditions of the elders, all of which were regarded as more sacred and more binding upon the Jews than even the teachings of the Scriptures. And Jesus spoke out with less reserve because he knew the hour had come when he could do nothing more to prevent an open rupture of relations with these religious leaders.
4. Последните думи в синагогата ^top	4. Last Words in the Synagogue ^top
153:4.1 (1713.3) В разгара на дебатите по време на тази заключителна среща един от йерусалимските фарисеи доведе при Иисус безумен юноша, обладан от непокорен и разбунтувал се дух. Довеждайки при Иисус това загубило разсъдъка си момче, той каза: “Какво можеш да направиш за избавление от подобен недъг? Умееш ли да изгонваш бесове?” И когато Учителят погледна юношата, той се проникна от състрадание и като помоли момчето да дойде при него, го хвана за ръка и каза: “Ти знаеш кой съм аз; излез от него; и аз заповядвам на един от твоите верни другари да следи да не се върнеш.” И към момчето веднага се върна нормалният и здрав ум. Това е първият случай, когато Иисус действително изгони “зъл дух” от човек. Във всички предишни случаи той имаше работа само с мнимо обладаване от бяс; но това беше истински случай на обладаване, какъвто понякога се наблюдаваше в онези дни чак до Петдесетница, когато духът на Учителя беше излят над цялата плът завинаги, затваряйки за тези немного на брой небесни метежници възможността да злоупотребяват с някои нестабилни хора.	153:4.1 (1713.3) In the midst of the discussions of this after meeting, one of the Pharisees from Jerusalem brought to Jesus a distraught youth who was possessed of an unruly and rebellious spirit. Leading this demented lad up to Jesus, he said: “What can you do for such affliction as this? Can you cast out devils?” And when the Master looked upon the youth, he was moved with compassion and, beckoning for the lad to come to him, took him by the hand and said: “You know who I am; come out of him; and I charge one of your loyal fellows to see that you do not return.” And immediately the lad was normal and in his right mind. And this is the first case where Jesus really cast an “evil spirit” out of a human being. All of the previous cases were only supposed possession of the devil; but this was a genuine case of demoniac possession, even such as sometimes occurred in those days and right up to the day of Pentecost, when the Master’s spirit was poured out upon all flesh, making it forever impossible for these few celestial rebels to take such advantage of certain unstable types of human beings.
153:4.2 (1714.1) Когато народът се изуми от видяното, един от фарисеите стана и обвини Иисус в това, че може да извършва такива неща, защото е в съюз с бесовете; че със своите думи, с които е изгонил този бяс, той е признал, че те се познават; и по-нататък той каза, че според религиозните учители и водачи на Йерусалим Иисус извършва всички свои така наречени чудеса с властта, дадена му от княза на бесовете — Веелзевул. Фарисеят каза: “Стойте настрани от този човек; той е партньор на Сатаната.”	153:4.2 (1714.1) When the people marveled, one of the Pharisees stood up and charged that Jesus could do these things because he was in league with devils; that he admitted in the language which he employed in casting out this devil that they were known to each other; and he went on to state that the religious teachers and leaders at Jerusalem had decided that Jesus did all his so-called miracles by the power of Beelzebub, the prince of devils. Said the Pharisee: “Have nothing to do with this man; he is in partnership with Satan.”
153:4.3 (1714.2) Тогава Иисус каза: “Как Сатана може да изгони Сатаната? Царството, разделено на части, от вражди ще загине; семейството, раздирано от разпри, няма да устои. Може ли един град да издържи обсада, ако е разделен? Ако Сатана изгони Сатаната, той ще излезе сам срещу себе си; как ще устои неговото царство? Но вие следва да знаете, че никой не може да влезе в дома на силния човек и да открадне неговите вещи, ако преди това не го надделее и не го върже. И ако е вярно, че аз изгонвам бесове с властта на Веелзевул, то с каква власт ги гонят вашите хора? Нека те ви бъдат съдии. Ако аз изгонвам бесове с Духа Божий, то наистина Царството Божие вече е дошло при вас. Ако не бяхте заслепени от предразсъдъци и въведени в заблуждение от страха и гордостта, щеше да ви бъде лесно да видите, че сред вас е този, който е повече от бесовете. Вие ме принуждавате да заявя: който не е с мен, е против мен и който не се събира с мен — той разточителства. Позволете сериозно да предупредя вас, способните с отворени очи и преднамерен зъл умисъл съзнателно да приписвате деяния Божии на действия на бесовете! Истина, истина ви казвам: всички ваши грехове ще ви се простят и даже всяка ваша хула, но на този, който съзнателно и с греховно намерение хули Бога, няма да му се прости никога. Доколкото такива затънали в порока хора никога няма да помолят и няма да получат прошка, те са виновни в греха на вечното отхвърляне на божествената прошка.	153:4.3 (1714.2) Then said Jesus: “How can Satan cast out Satan? A kingdom divided against itself cannot stand; if a house be divided against itself, it is soon brought to desolation. Can a city withstand a siege if it is not united? If Satan casts out Satan, he is divided against himself; how then shall his kingdom stand? But you should know that no one can enter into the house of a strong man and despoil his goods except he first overpower and bind that strong man. And so, if I by the power of Beelzebub cast out devils, by whom do your sons cast them out? Therefore shall they be your judges. But if I, by the spirit of God, cast out devils, then has the kingdom of God truly come upon you. If you were not blinded by prejudice and misled by fear and pride, you would easily perceive that one who is greater than devils stands in your midst. You compel me to declare that he who is not with me is against me, while he who gathers not with me scatters abroad. Let me utter a solemn warning to you who would presume, with your eyes open and with premeditated malice, knowingly to ascribe the works of God to the doings of devils! Verily, verily, I say to you, all your sins shall be forgiven, even all of your blasphemies, but whosoever shall blaspheme against God with deliberation and wicked intention shall never obtain forgiveness. Since such persistent workers of iniquity will never seek nor receive forgiveness, they are guilty of the sin of eternally rejecting divine forgiveness.
153:4.4 (1714.3) Много от вас стоят днес на кръстопът; вие стигнахте до началото на извършването на неизбежния избор между волята на Отеца и избраните от вас самите пътища на тъмнината. И вашият днешен избор ще определи бъдещето ви. Вие трябва или да направите дървото добро и плода му добър, или дървото ще стане лошо и неговият плод ще стане лош. Аз заявявам, че във вечното Царство на моя Отец дървото се познава по неговите плодове. Но тези от вас, които се подобни на ехидни — как можете вие, вече избавили се от злото, да донесете добър плод? В края на краищата от излишъка на зло във вашите сърца говорят устата ваши.”	153:4.4 (1714.3) “Many of you have this day come to the parting of the ways; you have come to a beginning of the making of the inevitable choice between the will of the Father and the self-chosen ways of darkness. And as you now choose, so shall you eventually be. You must either make the tree good and its fruit good, or else will the tree become corrupt and its fruit corrupt. I declare that in my Father’s eternal kingdom the tree is known by its fruits. But some of you who are as vipers, how can you, having already chosen evil, bring forth good fruits? After all, out of the abundance of the evil in your hearts your mouths speak.”
153:4.5 (1714.4) След това стана още един фарисей и каза: “Учителю, бихме искали да видим от теб предзнаменование, което би ни убедило в твоята власт и в правото да учиш. Ще се съгласиш ли на такова условие?” Чувайки това, Иисус каза: “На това невярващо, търсещо знаци поколение му е нужно знамение, но на вас няма да ви бъде даден друг знак освен този, който вече имате, и това, което вие ще видите, когато Синът Човешки ви напусне.”	153:4.5 (1714.4) Then stood up another Pharisee, who said: “Teacher, we would have you give us a predetermined sign which we will agree upon as establishing your authority and right to teach. Will you agree to such an arrangement?” And when Jesus heard this, he said: “This faithless and sign-seeking generation seeks a token, but no sign shall be given you other than that which you already have, and that which you shall see when the Son of Man departs from among you.”
153:4.6 (1714.5) И когато свърши да говори, апостолите го обкръжиха и го изведоха от синагогата. В мълчание те се отправиха заедно с него в къщи, във Витсаида. Те бяха поразени и даже малко изплашени от внезапната промяна в маниера на неговото обучение. Никога преди те не го бяха виждали толкова войнствен.	153:4.6 (1714.5) And when he had finished speaking, his apostles surrounded him and led him from the synagogue. In silence they journeyed home with him to Bethsaida. They were all amazed and somewhat terror-stricken by the sudden change in the Master’s teaching tactics. They were wholly unaccustomed to seeing him perform in such a militant manner.
5. Съботната вечер ^top	5. The Saturday Evening ^top
153:5.1 (1715.1) Отново и отново Иисус разбиваше на парчета надеждите на своите апостоли, постоянно разрушавайки техните съкровени мечти, но никога дотогава те не бяха изпитвали такова разочарование и скръб. В допълнение, този път тяхната потиснатост се смесваше с чувството на истински страх за своя живот. Всички те бяха удивени и поразени от такава масова измяна на тълпата. Те бяха и донякъде изплашени и обезкуражени от неочакваната дързост и самоуверената решимост на пристигналите от Йерусалим фарисеи. Но повече от всичко бяха объркани от резките маниери на Иисус. В обичайни условия те биха приветствали това войнствено отношение, но това, което стана — заедно с много други неочакваности, ги стресна.	153:5.1 (1715.1) Time and again had Jesus dashed to pieces the hopes of his apostles, repeatedly had he crushed their fondest expectations, but no time of disappointment or season of sorrow had ever equaled that which now overtook them. And, too, there was now admixed with their depression a real fear for their safety. They were all surprisingly startled by the suddenness and completeness of the desertion of the populace. They were also somewhat frightened and disconcerted by the unexpected boldness and assertive determination exhibited by the Pharisees who had come down from Jerusalem. But most of all they were bewildered by Jesus’ sudden change of tactics. Under ordinary circumstances they would have welcomed the appearance of this more militant attitude, but coming as it did, along with so much that was unexpected, it startled them.
153:5.2 (1715.2) И сега, когато те се върнаха в къщи, Иисус — в допълнение към тези преживявания — се отказа от храна задълго, уединявайки се в една от горните стаи. Наближаваше полунощ, когато Йоав, водачът на евангелистите, се върна и съобщи, че около една трета от неговите съратници са предали тяхното дело. Цялата вечер един след друг идваха верни ученици, съобщавайки за внезапното и всеобщо изменение на отношението към Учителя в Капернаум. Религиозните водачи от Йерусалим, без да губят време, с всички методи разпалваха неприязън, стремейки се да настроят народа против Иисус и неговите учения. В тези тежки часове дванадесетте жени се съвещаваха в дома на Петър. Те бяха крайно разстроени, но всички до една останаха верни на своето дело.	153:5.2 (1715.2) And now, on top of all of these worries, when they reached home, Jesus refused to eat. For hours he isolated himself in one of the upper rooms. It was almost midnight when Joab, the leader of the evangelists, returned and reported that about one third of his associates had deserted the cause. All through the evening loyal disciples had come and gone, reporting that the revulsion of feeling toward the Master was general in Capernaum. The leaders from Jerusalem were not slow to feed this feeling of disaffection and in every way possible to seek to promote the movement away from Jesus and his teachings. During these trying hours the twelve women were in session over at Peter’s house. They were tremendously upset, but none of them deserted.
153:5.3 (1715.3) Беше малко след полунощ, когато Иисус слезе от горната стая и се присъедини към дванадесетте и техните съратници, наброяващи общо около тридесет човека. Той каза: “Аз разбирам, че очистването на Царството ви терзае, но то е неизбежно. И все пак, след цялата получена от вас подготовка, има ли действително основание да се спъвате в моите думи? Защо сте изпълнени със страх и ужас, виждайки как Царството се освобождава от тези равнодушни тълпи и нерешителни ученици? Защо се опечалявате в зората на този ден, когато духовните учения за Небесното царство ще засияят с нова слава? Ако това изпитание е твърде трудно за вас, то какво ще направите, когато Синът Човешки трябва да се върне при Отеца? Кога и как ще се подготвите за това време, когато аз се възнеса там, откъдето дойдох в този свят?	153:5.3 (1715.3) It was a little after midnight when Jesus came down from the upper chamber and stood among the twelve and their associates, numbering about thirty in all. He said: “I recognize that this sifting of the kingdom distresses you, but it is unavoidable. Still, after all the training you have had, was there any good reason why you should stumble at my words? Why is it that you are filled with fear and consternation when you see the kingdom being divested of these lukewarm multitudes and these halfhearted disciples? Why do you grieve when the new day is dawning for the shining forth in new glory of the spiritual teachings of the kingdom of heaven? If you find it difficult to endure this test, what, then, will you do when the Son of Man must return to the Father? When and how will you prepare yourselves for the time when I ascend to the place whence I came to this world?
153:5.4 (1715.4) Любими мои, вие трябва да помните, че укрепява само духът; от плътта и всичко, което се отнася към нея, има малко полза. Думите, казани ви от мен, са дух и живот. Не унивайте! Аз не съм ви изоставил. Мнозина ще бъдат оскърбени от откровените думи, произнесени тези дни. Вие вече чухте, че много от моите ученици се обърнаха; те вече не ме следват. Още от самото начало аз знаех, че ще дойде ден, когато тези несигурни вярващи ще ни оставят на половината път. Нима не избрах вас, дванадесет човека, и не ви отделих като посланици на Царството? А сега — във време като това, ще ме оставите ли и вие? Нека всеки от вас следи за своята вяра, защото един от вас го грози сериозна опасност.” И когато Иисус замлъкна, Симон Петър каза: “Вярно, Господи, ние сме опечалени и смутени, но никога няма да те оставим. Ти ни научи на слова, даващи вечен живот. Ние вярвахме в теб и те следвахме в течение на цялото това време. Ние няма да се отречем от теб, защото знаем, че ти си изпратен от Бога.” И когато Петър замлъкна, всички те като един кимнаха в потвърждение на своята клетва за вярност.	153:5.4 (1715.4) “My beloved, you must remember that it is the spirit that quickens; the flesh and all that pertains thereto is of little profit. The words which I have spoken to you are spirit and life. Be of good cheer! I have not deserted you. Many shall be offended by the plain speaking of these days. Already you have heard that many of my disciples have turned back; they walk no more with me. From the beginning I knew that these halfhearted believers would fall out by the way. Did I not choose you twelve men and set you apart as ambassadors of the kingdom? And now at such a time as this would you also desert? Let each of you look to his own faith, for one of you stands in grave danger.” And when Jesus had finished speaking, Simon Peter said: “Yes, Lord, we are sad and perplexed, but we will never forsake you. You have taught us the words of eternal life. We have believed in you and followed with you all this time. We will not turn back, for we know that you are sent by God.” And as Peter ceased speaking, they all with one accord nodded their approval of his pledge of loyalty.
153:5.5 (1716.1) Тогава Иисус каза: “Вървете да си починете, защото настъпват трудни времена — очакват ни напрегнати дни.”	153:5.5 (1716.1) Then said Jesus: “Go to your rest, for busy times are upon us; active days are just ahead.”