Документ 157	Paper 157
В Кесария Филипова	At Caesarea-Philippi
157:0.1 (1743.1) ПРЕДИ заедно с дванадесетте да отиде за малко в околностите на Кесария Филипова, Иисус, чрез свързочниците на Давид, се уговори за посещение в Капернаум в неделя, 7 август, с цел да се види със своето семейство. Беше предварително уговорено, че тази среща ще се състои в лодкарската работилница на Зеведей. Давид Зеведеев се уговори с Юда, брата на Иисус, за присъствието на цялото назаретско семейство — Мария и всички братя и сестри на Иисус, и в уреченото време Иисус, съпровождан от Андрей и Петър, тръгнаха за срещата. Можете да не съмнявате в това, че Мария и децата също се канеха да отидат на тази среща, но се случи така, че група фарисеи, знаещи за пребиваването на Иисус на противоположния бряг на езерото във владенията на Филип, реши да посети Мария и по възможност да разузнае за неговото местонахождение. Пристигането на тези йерусалимски емисари силно разтревожи Мария. Забелязвайки напрежението и нервността на всички членове на семейството, фарисеите решиха, че Иисус явно трябва да им направи посещение. Затова те останаха в дома на Мария и, извиквайки подкрепление, започнаха търпеливо да чакат пристигането на Иисус. Няколко пъти в течение на деня и Юда, и Рут се опитваха да приспят бдителността на фарисеите и да изпратят на Иисус вест, но техните опити не доведоха до нищо.	157:0.1 (1743.1) BEFORE Jesus took the twelve for a short sojourn in the vicinity of Caesarea-Philippi, he arranged through the messengers of David to go over to Capernaum on Sunday, August 7, for the purpose of meeting his family. By prearrangement this visit was to occur at the Zebedee boatshop. David Zebedee had arranged with Jude, Jesus’ brother, for the presence of the entire Nazareth family—Mary and all of Jesus’ brothers and sisters—and Jesus went with Andrew and Peter to keep this appointment. It was certainly the intention of Mary and the children to keep this engagement, but it so happened that a group of the Pharisees, knowing that Jesus was on the opposite side of the lake in Philip’s domains, decided to call upon Mary to learn what they could of his whereabouts. The arrival of these Jerusalem emissaries greatly perturbed Mary, and noting the tension and nervousness of the entire family, they concluded that Jesus must have been expected to pay them a visit. Accordingly they installed themselves in Mary’s home and, after summoning reinforcements, waited patiently for Jesus’ arrival. And this, of course, effectively prevented any of the family from attempting to keep their appointment with Jesus. Several times during the day both Jude and Ruth endeavored to elude the vigilance of the Pharisees in their efforts to send word to Jesus, but it was of no avail.
157:0.2 (1743.2) Скоро след обяд куриерите на Давид известиха на Иисус, че фарисеите са се установили на прага на неговата майка, поради което той не предприе опит да навести своето семейство. Така, без вина на някоя от страните, на Иисус и неговото земно семейство за пореден път не се отдаде да се срещнат.	157:0.2 (1743.2) Early in the afternoon David’s messengers brought Jesus word that the Pharisees were encamped on the doorstep of his mother’s house, and therefore he made no attempt to visit his family. And so again, through no fault of either, Jesus and his earth family failed to make contact.
1. Събирачът на храмовия данък ^top	1. The Temple-Tax Collector ^top
157:1.1 (1743.3) Докато Иисус заедно с Андрей и Петър чакаха край езерото недалеч от лодкарската работилница, при него дойде събирачът на храмовия данък. Познавайки Иисус, той извика Петър встрани и попита: “Нима вашият Учител няма да плати таксата за храма?” Петър искаше да се възмути от това, че някой може да очаква от Иисус участие в поддръжката на религиозната дейност на своите заклети врагове, но забелязвайки странния израз на лицето на този човек, той основателно заподозря, че целта на събирача на данъка беше да ги хване в капан при отказ да платят обичайния половин шекел за храмовите богослужения в Йерусалим. Затова Петър отвърна: “Разбира се, Учителят ще плати храмовата такса. Почакай при вратата, сега ще се върна и ще я донеса.”	157:1.1 (1743.3) As Jesus, with Andrew and Peter, tarried by the lake near the boatshop, a temple-tax collector came upon them and, recognizing Jesus, called Peter to one side and said: “Does not your Master pay the temple tax?” Peter was inclined to show indignation at the suggestion that Jesus should be expected to contribute to the maintenance of the religious activities of his sworn enemies, but, noting a peculiar expression on the face of the tax collector, he rightly surmised that it was the purpose to entrap them in the act of refusing to pay the customary half shekel for the support of the temple services at Jerusalem. Accordingly, Peter replied: “Why of course the Master pays the temple tax. You wait by the gate, and I will presently return with the tax.”
157:1.2 (1743.4) Но Петър прибърза. Техните пари се пазеха в Юда, който се намираше на другия бряг. Нито той, нито неговият брат, нито Иисус носеха със себе си пари. И знаейки, че фарисеите ги издирват, те не можеха да отидат във Витсаида, за да вземат пари. Когато Петър съобщи на Иисус за събирача и за това, че му е обещал да му плати, Иисус каза: “Ако си му обещал, трябва да платиш. Но как ще успееш да изпълниш своето обещание? Смяташ ли отново да станеш рибар, за да удържиш дадената дума? Но, Петре, в дадените обстоятелства ние следва да заплатим дан. Няма да даваме на тези хора повод да ни обвиняват в правонарушения. Ние ще почакаме тук, докато ти отидеш с лодка да наловиш риба и когато я продадеш на съседния пазар, заплати на събирача това, което се пада за нас тримата.”	157:1.2 (1743.4) Now Peter had spoken hastily. Judas carried their funds, and he was across the lake. Neither he, his brother, nor Jesus had brought along any money. And knowing that the Pharisees were looking for them, they could not well go to Bethsaida to obtain money. When Peter told Jesus about the collector and that he had promised him the money, Jesus said: “If you have promised, then should you pay. But wherewith will you redeem your promise? Will you again become a fisherman that you may honor your word? Nevertheless, Peter, it is well in the circumstances that we pay the tax. Let us give these men no occasion for offense at our attitude. We will wait here while you go with the boat and cast for the fish, and when you have sold them at yonder market, pay the collector for all three of us.”
157:1.3 (1744.1) Целият този разговор беше чут от стоящия редом таен куриер на Давид, който даде знак на своя приятел, ловящ риба недалеч, бързо да дойде на брега. Когато Петър се канеше да отплава от брега, този куриер и неговият другар-рибар му връчиха няколко големи кошници с риба и му помогнаха да ги отнесе на съседния търговец, който изкупи улова. И тези пари — заедно с това, което беше добавено от куриера на Давид — стигнаха на Петър за заплащане на храмовата такса за трима им. Събирачът взе парите и не започна да удържа глоба за просроченото плащане, тъй като те в течение на известно време бяха отсъствали от Галилея.	157:1.3 (1744.1) All of this had been overheard by the secret messenger of David who stood near by, and who then signaled to an associate, fishing near the shore, to come in quickly. When Peter made ready to go out in the boat for a catch, this messenger and his fisherman friend presented him with several large baskets of fish and assisted him in carrying them to the fish merchant near by, who purchased the catch, paying sufficient, with what was added by the messenger of David, to meet the temple tax for the three. The collector accepted the tax, forgoing the penalty for tardy payment because they had been for some time absent from Galilee.
157:1.4 (1744.2) Не е чудно, че в едно от вашите повествувания се говори за Петър, хванал риба с монета в уста. В тези дни се разпространяваха много разкази за съкровища, намерени в коремите на риби. Такива граничещи с чудеса истории бяха обичайно явление. Затова, когато Петър излезе и тръгна към лодката, Иисус забеляза полушеговито: “Странно, че синовете на царя трябва да плащат данък; обикновено такса за поддържане на съда вземат от външни хора, но ние не бива да даваме на властите основания за заяждане. Върви! Може би ще хванеш рибата, в чиято уста ще намериш сребърна монета.” Тези думи на Иисус, както и това, че Петър така бързо се върна с храмовия данък, обясняват защо по-късно този епизод се превърна в чудото, записано от автора на евангелието от Матей.	157:1.4 (1744.2) It is not strange that you have a record of Peter’s catching a fish with a shekel in its mouth. In those days there were current many stories about finding treasures in the mouths of fishes; such tales of near miracles were commonplace. So, as Peter left them to go toward the boat, Jesus remarked, half-humorously: “Strange that the sons of the king must pay tribute; usually it is the stranger who is taxed for the upkeep of the court, but it behooves us to afford no stumbling block for the authorities. Go hence! maybe you will catch the fish with the shekel in its mouth.” Jesus having thus spoken, and Peter so soon appearing with the temple tax, it is not surprising that the episode became later expanded into a miracle as recorded by the writer of Matthew’s Gospel.
157:1.5 (1744.3) Заедно с Андрей и Петър Иисус изчака на брега почти до залез слънце. Куриерите му съобщиха, че домът на Мария все още е под наблюдение; затова, когато се стъмни, тримата чакащи мъже седнаха в лодката и загребаха бавно към източния бряг на Галилейското езеро.	157:1.5 (1744.3) Jesus, with Andrew and Peter, waited by the seashore until nearly sundown. Messengers brought them word that Mary’s house was still under surveillance; therefore, when it grew dark, the three waiting men entered their boat and slowly rowed away toward the eastern shore of the Sea of Galilee.
2. Във Витсаида-Юлия ^top	2. At Bethsaida-Julias ^top
157:2.1 (1744.4) В понеделник, 8 август, когато Иисус и дванадесетте апостола се установиха в Магаданския парк недалеч от Витсаида-Юлия, повече от сто вярващи, евангелистите, членовете на женския корпус и други хора, интересуващи се от установяването на Царството, пристигнаха от Капернаум на съвещание. И много фарисеи, узнавайки, че Иисус се намира тук, също дойдоха. По това време някои садукеи се обединиха с фарисеите в опита си да хванат Иисус в капан. Преди да тръгнат за закритото съвещание с вярващите, Иисус проведе общо събрание, където присъстваха и фарисеите, които прекъсваха Учителя с критични забележки и всячески се опитваха да провалят неговата проповед. Главатарят на смутителите каза: “Учителю, ние бихме искали да ни дадеш знамение, потвърждаващо твоите пълномощия да учиш, и когато то стане, всички ще знаят, че ти си изпратен от Бога.” Иисус им отговори: “Вечерта вие казвате, че времето ще бъде хубаво, защото небето е червено; сутринта — че времето ще бъде лошо, защото небето е червено и надвиснало ниско. Когато видите облаци, събиращи се на запад, вие казвате, че ще вали; когато духа южен вятър, казвате, че ще бъде топло. Как така вие, толкова добре умеещи да разпознавате лицето на небето, сте напълно неспособни да разпознаете знамението на времената? На тези, които желаят да познаят истината, вече е дадено знамение; но за злонамереното и лицемерно поколение няма да има знамения.”	157:2.1 (1744.4) On Monday, August 8, while Jesus and the twelve apostles were encamped in Magadan Park, near Bethsaida-Julias, more than one hundred believers, the evangelists, the women’s corps, and others interested in the establishment of the kingdom, came over from Capernaum for a conference. And many of the Pharisees, learning that Jesus was here, came also. By this time some of the Sadducees were united with the Pharisees in their effort to entrap Jesus. Before going into the closed conference with the believers, Jesus held a public meeting at which the Pharisees were present, and they heckled the Master and otherwise sought to disturb the assembly. Said the leader of the disturbers: “Teacher, we would like you to give us a sign of your authority to teach, and then, when the same shall come to pass, all men will know that you have been sent by God.” And Jesus answered them: “When it is evening, you say it will be fair weather, for the heaven is red; in the morning it will be foul weather, for the heaven is red and lowering. When you see a cloud rising in the west, you say showers will come; when the wind blows from the south, you say scorching heat will come. How is it that you so well know how to discern the face of the heavens but are so utterly unable to discern the signs of the times? To those who would know the truth, already has a sign been given; but to an evil-minded and hypocritical generation no sign shall be given.”
157:2.2 (1745.1) Казвайки това, Иисус се оттегли и се приготви за вечерното съвещание със своите последователи. На тази среща беше решено да предприемат обединена мисия по всички градове и села на Декаполис, още щом Иисус и дванадесетте се върнат от Кесария Филипова. Учителят взе участие в планирането на мисията в Декаполис и, разпускайки събралите се, каза: “Аз ви казвам: пазете се от фарисейската и садукейска закваска. Не се залъгвайте с външните прояви на тяхната ученост и абсолютната им преданост към формите на религията. Мислете само за духа на живата истина и за силата на истинската религия. Не страхът от мъртвата религия ще ви спаси, а вашата вяра в живия опит, придобиван в духовните реалности на Царството. Не позволявайте на предразсъдъците да ви заслепят и на страха да ви сковава. Не допускайте също така преклонението пред традициите дотолкова да изкриви вашето разбиране, че очите ви да престанат да виждат и ушите ви да престанат да чуват. Целта на истинската религия е не само да донесе мир, но и да осигури прогрес. Душевният покой и интелектуалното развитие са възможни само тогава, когато с цялото си сърце заобичате истината, идеалите на вечната реалност. Пред вас стоят въпросите на живота и смъртта — греховните наслаждения на времето, противопоставени на праведните реалности на вечността. Още сега вие, встъпващите в новия живот на вярата и надеждата, трябва да започнете да се избавяте от оковите на страха и съмнението. И когато във вашата душа се пробудят чувства на служене на своите събратя, не ги заглушавайте; когато любовта към ближния изпълва вашето сърце, изразявайте подобни подтици към обич чрез разумно удовлетворяване на действителните потребности на вашите ближни.”	157:2.2 (1745.1) When Jesus had thus spoken, he withdrew and prepared for the evening conference with his followers. At this conference it was decided to undertake a united mission throughout all the cities and villages of the Decapolis as soon as Jesus and the twelve should return from their proposed visit to Caesarea-Philippi. The Master participated in planning for the Decapolis mission and, in dismissing the company, said: “I say to you, beware of the leaven of the Pharisees and the Sadducees. Be not deceived by their show of much learning and by their profound loyalty to the forms of religion. Be only concerned with the spirit of living truth and the power of true religion. It is not the fear of a dead religion that will save you but rather your faith in a living experience in the spiritual realities of the kingdom. Do not allow yourselves to become blinded by prejudice and paralyzed by fear. Neither permit reverence for the traditions so to pervert your understanding that your eyes see not and your ears hear not. It is not the purpose of true religion merely to bring peace but rather to insure progress. And there can be no peace in the heart or progress in the mind unless you fall wholeheartedly in love with truth, the ideals of eternal realities. The issues of life and death are being set before you—the sinful pleasures of time against the righteous realities of eternity. Even now you should begin to find deliverance from the bondage of fear and doubt as you enter upon the living of the new life of faith and hope. And when the feelings of service for your fellow men arise within your soul, do not stifle them; when the emotions of love for your neighbor well up within your heart, give expression to such urges of affection in intelligent ministry to the real needs of your fellows.”
3. Признанието на Петър ^top	3. Peter’s Confession ^top
157:3.1 (1745.2) Рано сутринта във вторник Иисус и дванадесетте апостоли излязоха от Магаданския парк в Кесария Филипова, столицата на владенията на тетрарха Филип. Кесария Филипова се намираше в край с дивна красота. Простираше се в очарователна долина между живописни хълмове, където от подземна пещера води началото си река Йордан. На север с цялата си красота се издигаха върховете на планината Ермон, а малко по на юг от хълмовете са откриваше величественият изглед на горното течение на Йордан и Галилейското езеро.	157:3.1 (1745.2) Early Tuesday morning Jesus and the twelve apostles left Magadan Park for Caesarea-Philippi, the capital of the Tetrarch Philip’s domain. Caesarea-Philippi was situated in a region of wondrous beauty. It nestled in a charming valley between scenic hills where the Jordan poured forth from an underground cave. The heights of Mount Hermon were in full view to the north, while from the hills just to the south a magnificent view was had of the upper Jordan and the Sea of Galilee.
157:3.2 (1745.3) Иисус беше ходил на Ермон в началото на своя път по създаването на Царството и сега, преминавайки към заключителния етап на своя труд, той искаше да се върне на тази планина на изпитания и триумф, надявайки се, че апостолите могат да получат тук нова представа за възложената им отговорност и да се изпълнят с нови сили за предстоящите тежки изпитания. По пътя — приблизително в това време, когато те преминаваха южно от Меромските води, апостолите започнаха да обменят впечатления за тяхната проповед и за това, как различните народи се отнасят към техния Учител.	157:3.2 (1745.3) Jesus had gone to Mount Hermon in his early experience with the affairs of the kingdom, and now that he was entering upon the final epoch of his work, he desired to return to this mount of trial and triumph, where he hoped the apostles might gain a new vision of their responsibilities and acquire new strength for the trying times just ahead. As they journeyed along the way, about the time of passing south of the Waters of Merom, the apostles fell to talking among themselves about their recent experiences in Phoenicia and elsewhere and to recounting how their message had been received, and how the different peoples regarded their Master.
157:3.3 (1745.4) Когато спряха за обяд, Иисус внезапно зададе на апостолите първия за цялото време въпрос относно самия себе си. Този неочакван въпрос звучеше така: “Какво говорят хората — кой казват, че съм?”	157:3.3 (1745.4) As they paused for lunch, Jesus suddenly confronted the twelve with the first question he had ever addressed to them concerning himself. He asked this surprising question, “Who do men say that I am?”
157:3.4 (1746.1) Дълги месеци Иисус беше обучавал апостолите, разкривайки същността и характера на Царството небесно, и той добре разбираше, че е настанало време, когато следва да пристъпи към по-дълбоко разкриване на своята собствена същност и лична връзка с Царството. И сега, когато седнаха под черничевите дървета, Учителят се приготви за една от най-важните беседи за всичките години на общуване с избраните апостоли.	157:3.4 (1746.1) Jesus had spent long months in training these apostles as to the nature and character of the kingdom of heaven, and he well knew the time had come when he must begin to teach them more about his own nature and his personal relationship to the kingdom. And now, as they were seated under the mulberry trees, the Master made ready to hold one of the most momentous sessions of his long association with the chosen apostles.
157:3.5 (1746.2) Повече от половината от всички апостоли предложиха своите отговори на въпроса на Учителя. Те му казаха, че всички познаващи го хора го смятат за пророк или необикновен човек, че даже неговите врагове изключително много се боят от него, обвинявайки го, че своето могъщество той дължи на връзки с княза на дяволите. Те казаха, че някои хора в Юдея и Самария, които не са го виждали лично, го смятат за възкръсналия от мъртвите Йоан Кръстител. Петър обясни, че в различно време различни хора го сравняваха с Мойсей, Илия, Исая и Йеремия. Като изслуша тези отговори, Иисус стана и като гледаше отгоре надолу към дванадесетте седящи пред него в полукръг, с поразяваща ги подчертаност с плавно движение на ръката попита: “А какво ще кажете вие — кой съм аз?” Настъпи напрегнато мълчание. Дванадесетте, без да откъсват очи, гледаха Учителя и тук Симон Петър скочи на крака и възкликна: “Ти си Спасителят, Син на живия Бог.” И единадесетте седящи апостоли в един порив станаха в знак на това, че Петър изрази тяхното общо мнение.	157:3.5 (1746.2) More than half the apostles participated in answering Jesus’ question. They told him that he was regarded as a prophet or as an extraordinary man by all who knew him; that even his enemies greatly feared him, accounting for his powers by the indictment that he was in league with the prince of devils. They told him that some in Judea and Samaria who had not met him personally believed he was John the Baptist risen from the dead. Peter explained that he had been, at sundry times and by various persons, compared with Moses, Elijah, Isaiah, and Jeremiah. When Jesus had listened to this report, he drew himself upon his feet, and looking down upon the twelve sitting about him in a semicircle, with startling emphasis he pointed to them with a sweeping gesture of his hand and asked, “But who say you that I am?” There was a moment of tense silence. The twelve never took their eyes off the Master, and then Simon Peter, springing to his feet, exclaimed: “You are the Deliverer, the Son of the living God.” And the eleven sitting apostles arose to their feet with one accord, thereby indicating that Peter had spoken for all of them.
157:3.6 (1746.3) Като ги помоли отново да седнат и оставайки прав срещу тях, Иисус каза: “Това ви беше разкрито от моя Отец. Дойде вашето време да узнаете истината за мен. Засега аз искам на никого да не казвате за това. Да продължим пътя си.”	157:3.6 (1746.3) When Jesus had beckoned them again to be seated, and while still standing before them, he said: “This has been revealed to you by my Father. The hour has come when you should know the truth about me. But for the time being I charge you that you tell this to no man. Let us go hence.”
157:3.7 (1746.4) И те тръгнаха за Кесария Филипова, където пристигнаха късно вечерта и спряха в дома на очакващия ги Селса. През тази нощ апостолите почти не затвориха очи. На тях им се струваше, че чувстват настъпването на велико събитие в техния живот и в труда за благото на Царството.	157:3.7 (1746.4) And so they resumed their journey to Caesarea-Philippi, arriving late that evening and stopping at the home of Celsus, who was expecting them. The apostles slept little that night; they seemed to sense that a great event in their lives and in the work of the kingdom had transpired.
4. Беседата за Царството ^top	4. The Talk About the Kingdom ^top
157:4.1 (1746.5) От времето на кръщаването на Иисус от Йоан Кръстител и на превръщането на водата във вино в Кана апостолите в различни периоди фактически го смятаха за Месия. Някои от тях в течение на някакво време действително вярваха, че той е дългоочакваният Спасител. Но щом в техните сърца се пробудеха такива надежди, Учителят ги разбиваше на парчета със съкрушителна дума или разочароваща постъпка. Те вече отдавна пребиваваха в объркване поради противоречията между съхраняваните в съзнанието им представи за очаквания Месия и пазения в сърцата им опит от своята необикновена връзка с този необикновен човек.	157:4.1 (1746.5) Since the occasions of Jesus’ baptism by John and the turning of the water into wine at Cana, the apostles had, at various times, virtually accepted him as the Messiah. For short periods some of them had truly believed that he was the expected Deliverer. But hardly would such hopes spring up in their hearts than the Master would dash them to pieces by some crushing word or disappointing deed. They had long been in a state of turmoil due to conflict between the concepts of the expected Messiah which they held in their minds and the experience of their extraordinary association with this extraordinary man which they held in their hearts.
157:4.2 (1746.6) В сряда, когато денят вече беше в разгара си, апостолите се събраха в градината при Селса за обедна трапеза. През по-голямата част от нощта и цялата сутрин Симон Петър и Симон Зилот горещо убеждаваха своите събратя, опитвайки се да доведат всички апостоли до беззаветно приемане на Учителя не само като Месия, но и като божествен Син на живия Бог. Те двамата практически напълно се схождаха в своята оценка за Иисус и усърдно се трудеха техните събратя изцяло да приемат гледната им точка. Макар че Андрей продължаваше да осъществява общото ръководство на корпуса на апостолите, неговият брат Симон Петър с всеобщо съгласие все повече ставаше изразител на техните възгледи.	157:4.2 (1746.6) It was late forenoon on this Wednesday when the apostles assembled in Celsus’ garden for their noontime meal. During most of the night and since they had arisen that morning, Simon Peter and Simon Zelotes had been earnestly laboring with their brethren to bring them all to the point of the wholehearted acceptance of the Master, not merely as the Messiah, but also as the divine Son of the living God. The two Simons were well-nigh agreed in their estimate of Jesus, and they labored diligently to bring their brethren around to the full acceptance of their views. While Andrew continued as the director-general of the apostolic corps, his brother, Simon Peter, was becoming, increasingly and by common consent, the spokesman for the twelve.
157:4.3 (1747.1) Всички те седяха в градината, когато около обед се появи Учителят. На техните лица беше изписано изражение на възвишена тържественост и когато Иисус се приближи, всички станаха. Иисус сне напрежението с приятелска и братска усмивка, толкова характерна за него, когато неговите последователи твърде сериозно възприемаха себе си или някое ставащо с тях събитие. С жест той им даде знак да седнат. Занапред дванадесетте никога не приветстваха Учителя със ставане. Те видяха, че той не одобрява такава външна проява на уважение.	157:4.3 (1747.1) They were all seated in the garden at just about noon when the Master appeared. They wore expressions of dignified solemnity, and all arose to their feet as he approached them. Jesus relieved the tension by that friendly and fraternal smile which was so characteristic of him when his followers took themselves, or some happening related to themselves, too seriously. With a commanding gesture he indicated that they should be seated. Never again did the twelve greet their Master by arising when he came into their presence. They saw that he did not approve of such an outward show of respect.
157:4.4 (1747.2) Когато завършиха трапезата и пристъпиха към обсъждане на плановете за предстоящото пътешествие по Декаполис, Иисус внезапно ги обходи с поглед и каза: “Сега, когато измина цял ден, откакто се съгласихте с изявлението на Симон Петър относно личността на Сина Човешки, аз бих искал да ви попитам: остава ли същото вашето мнение?” Чувайки това, дванадесетте станаха и Симон Петър, правейки няколко крачки към Учителя, каза: “Да, Учителю, остава. Ние вярваме, че ти си Синът на живия Бог.” И Петър седна заедно със своите събратя.	157:4.4 (1747.2) After they had partaken of their meal and were engaged in discussing plans for the forthcoming tour of the Decapolis, Jesus suddenly looked up into their faces and said: “Now that a full day has passed since you assented to Simon Peter’s declaration regarding the identity of the Son of Man, I would ask if you still hold to your decision?” On hearing this, the twelve stood upon their feet, and Simon Peter, stepping a few paces forward toward Jesus, said: “Yes, Master, we do. We believe that you are the Son of the living God.” And Peter sat down with his brethren.
157:4.5 (1747.3) Продължавайки да стои, Иисус каза на дванадесетте: “Вие сте моите избрани посланици, но аз зная, че в дадените обстоятелства не бихте могли да стигнете до тази вяра само с човешкото знание. Това е откровение на Духа на моя Отец, обърнато към тайниците на вашите души. И тъй като вие правите това признание благодарение на това, което ви е разкрито от Духа на моя Отец, аз трябва да ви заявя, че върху този фундамент аз ще построя братството на Царството небесно. Върху тази скала на духовната реалност аз ще построя жив храм на духовното братство във вечните реалности на Царството на моя Отец. Никакви сили на злото и греха няма да преодолеят това човешко братство на божествения Дух. И макар че живият Дух на моя Отец ще бъде извечно божествен ръководител и възпитател на всички, които свързват себе си с връзките на това духовно братство, на вас и вашите последователи аз предавам ключовете от външното царство — властта над нещата тленни, социалните и икономически страни на това обединение на мъже и жени като членове на братството.” И отново той им заръча все още да не казват никому за това, че той е Синът Божий.	157:4.5 (1747.3) Jesus, still standing, then said to the twelve: “You are my chosen ambassadors, but I know that, in the circumstances, you could not entertain this belief as a result of mere human knowledge. This is a revelation of the spirit of my Father to your inmost souls. And when, therefore, you make this confession by the insight of the spirit of my Father which dwells within you, I am led to declare that upon this foundation will I build the brotherhood of the kingdom of heaven. Upon this rock of spiritual reality will I build the living temple of spiritual fellowship in the eternal realities of my Father’s kingdom. All the forces of evil and the hosts of sin shall not prevail against this human fraternity of the divine spirit. And while my Father’s spirit shall ever be the divine guide and mentor of all who enter the bonds of this spirit fellowship, to you and your successors I now deliver the keys of the outward kingdom—the authority over things temporal—the social and economic features of this association of men and women as fellows of the kingdom.” And again he charged them, for the time being, that they should tell no man that he was the Son of God.
157:4.6 (1747.4) Иисус започна да вярва в предаността и честността на своите апостоли. Както предполагаше Учителят, вярата, способна да устои пред това, което в последно време се наложи да понесат неговите избрани представители, задължително ще издържи най-тежките изпитания, очакващи ги в най-близко бъдеще, ще извади от привидното крушение всичките им надежди в новата зора на новия съден период и ще освети пребиваващия в тъмнина свят. В този ден Учителят повярва в предаността на всички свои апостоли, с изключение на един.	157:4.6 (1747.4) Jesus was beginning to have faith in the loyalty and integrity of his apostles. The Master conceived that a faith which could stand what his chosen representatives had recently passed through would undoubtedly endure the fiery trials which were just ahead and emerge from the apparent wreckage of all their hopes into the new light of a new dispensation and thereby be able to go forth to enlighten a world sitting in darkness. On this day the Master began to believe in the faith of his apostles, save one.
157:4.7 (1747.5) И от този ден нататък Иисус се занимаваше със строителството на живия храм на този вечен фундамент на своето божествено синовство и тези, които благодарение на това осъзнават себе си като синове Божии, са човешките тухлички, съставляващи този жив храм на синовство, въздигнат в слава и в чест на мъдростта и любовта на вечния Баща на духовете.	157:4.7 (1747.5) And ever since that day this same Jesus has been building that living temple upon that same eternal foundation of his divine sonship, and those who thereby become self-conscious sons of God are the human stones which constitute this living temple of sonship erecting to the glory and honor of the wisdom and love of the eternal Father of spirits.
157:4.8 (1747.6) След тези думи Иисус накара дванадесетте да отидат в планината и да останат там без него до вечеря в търсене на мъдрост, сили и духовно водителство. И те направиха така, както каза Учителят.	157:4.8 (1747.6) And when Jesus had thus spoken, he directed the twelve to go apart by themselves in the hills to seek wisdom, strength, and spiritual guidance until the time of the evening meal. And they did as the Master admonished them.
5. Новото разбиране ^top	5. The New Concept ^top
157:5.1 (1748.1) Новата и най-важна черта на признанието на Петър беше недвусмисленото осъзнаване на Иисус като Син Божий, осъзнаването на неговата безспорна божественост. От времето на неговото кръщение и сватбата в Кана апостолите различно го смятаха за Месия. Но юдейската концепция за избавителя на нацията не предполагаше, че той ще бъде божествено същество. Евреите не учеха за божествения произход на Месията; той трябваше да бъде “помазаник”, но те едва ли си го представяха като Син Божий. Във второто признание особено значение придоби неговата обединена същност — небесният факт за това, че той е Син Човешки, както и Син Божий, и Учителят заяви, че именно върху тази велика истина за съюза на човешката и божествената същност той ще построи Царството небесно.	157:5.1 (1748.1) The new and vital feature of Peter’s confession was the clear-cut recognition that Jesus was the Son of God, of his unquestioned divinity. Ever since his baptism and the wedding at Cana these apostles had variously regarded him as the Messiah, but it was not a part of the Jewish concept of the national deliverer that he should be divine. The Jews had not taught that the Messiah would spring from divinity; he was to be the “anointed one,” but hardly had they contemplated him as being “the Son of God.” In the second confession more emphasis was placed upon the combined nature, the supernal fact that he was the Son of Man and the Son of God, and it was upon this great truth of the union of the human nature with the divine nature that Jesus declared he would build the kingdom of heaven.
157:5.2 (1748.2) Иисус се стремеше да преживее своя земен живот и да завърши своята посвещенческа мисия като Син Човешки. Неговите последователи бяха склонни да смятат Учителя за дългоочаквания Месия. Знаейки, че никога не би могъл да стане въплъщение на техните месиански надежди, той се опитваше по такъв начин да измени тяхната представа за Месията, за да оправдае частично техните очаквания. Но сега той разбра, че подобен план едва ли ще бъде успешен. Затова взе смелото решение да разкрие своя трети план — открито да заяви за своята божественост, да потвърди истинността на признанието на Петър и ясно да провъзгласи на дванадесетте, че той е Син Божий.	157:5.2 (1748.2) Jesus had sought to live his life on earth and complete his bestowal mission as the Son of Man. His followers were disposed to regard him as the expected Messiah. Knowing that he could never fulfill their Messianic expectations, he endeavored to effect such a modification of their concept of the Messiah as would enable him partially to meet their expectations. But he now recognized that such a plan could hardly be carried through successfully. He therefore elected boldly to disclose the third plan—openly to announce his divinity, acknowledge the truthfulness of Peter’s confession, and directly proclaim to the twelve that he was a Son of God.
157:5.3 (1748.3) В течение на три години Иисус провъзгласяваше себе си за “Син Човешки” и в течение на три години апостолите все по-упорито настояваха, че той е очакваният юдейски Месия. Сега той разкри, че е Син Божий, и върху концепцията за обединената същност на Сина Човешки и Сина Божий той реши да построи Царството небесно. Той беше взел решение да се въздържа от по-нататъшни опити да ги убеди, че не е Месия. Сега реши смело да им разкрие какво той е, без да обръща внимание на тяхното упорито отношение към него като към Месия.	157:5.3 (1748.3) For three years Jesus had been proclaiming that he was the “Son of Man,” while for these same three years the apostles had been increasingly insistent that he was the expected Jewish Messiah. He now disclosed that he was the Son of God, and upon the concept of the combined nature of the Son of Man and the Son of God, he determined to build the kingdom of heaven. He had decided to refrain from further efforts to convince them that he was not the Messiah. He now proposed boldly to reveal to them what he is, and then to ignore their determination to persist in regarding him as the Messiah.
6. На следващия ден ^top	6. The Next Afternoon ^top
157:6.1 (1748.4) Иисус и апостолите останаха още един ден в дома на Селса в очакване на куриерите на Давид, които трябваше да донесат пари. След падането на популярността на Иисус настъпи рязък спад на доходите. Когато те стигнаха до Кесария Филипова, хазната беше празна. Матей не искаше да се разделя с Иисус и своите братя в такова време и той нямаше собствени налични средства, които да може да предаде на Юда, както беше правил в миналото. При все това Давид Зеведеев беше предвидил възможно съкращаване на постъпленията и се беше разпоредил неговите куриери, преминавайки през Юдея, Самария и Галилея, да действат като събирачи на пари в полза на изгонените апостоли и техния Учител. Затова към вечерта на същия ден от Витсаида пристигнаха куриери и доставените от тях пари стигнаха за тяхното завръщане и за началото на пътешествието по градовете на Декаполис. Към това време Матей разчиташе да получи пари от продажбата на своята последна собственост в Капернаум, уговаряйки се, че тези средства ще бъдат анонимно предадени на Юда.	157:6.1 (1748.4) Jesus and the apostles remained another day at the home of Celsus, waiting for messengers to arrive from David Zebedee with funds. Following the collapse of the popularity of Jesus with the masses there occurred a great falling off in revenue. When they reached Caesarea-Philippi, the treasury was empty. Matthew was loath to leave Jesus and his brethren at such a time, and he had no ready funds of his own to hand over to Judas as he had so many times done in the past. However, David Zebedee had foreseen this probable diminution of revenue and had accordingly instructed his messengers that, as they made their way through Judea, Samaria, and Galilee, they should act as collectors of money to be forwarded to the exiled apostles and their Master. And so, by evening of this day, these messengers arrived from Bethsaida bringing funds sufficient to sustain the apostles until their return to embark upon the Decapolis tour. Matthew expected to have money from the sale of his last piece of property in Capernaum by that time, having arranged that these funds should be anonymously turned over to Judas.
157:6.2 (1749.1) Нито Петър, нито другите апостоли имаха достоверна представа за божествеността на Иисус. Те зле разбираха, че в земния живот на Учителя започва нова епоха — време, когато учителят-целител се превръщаше в преосмислен Месия, Син Божий. От това време нататък в проповедите на Иисус зазвуча нова тема. Занапред единствен идеал на неговия живот стана разкриването на Отеца, а единствена задача на неговите учения — да демонстрира на своята вселена персонификацията на тази висша мъдрост, която можеш да разбереш, само преживявайки я. Той дойде, за да можем всички ние да имаме живот, при това в изобилие.	157:6.2 (1749.1) Neither Peter nor the other apostles had a very adequate conception of Jesus’ divinity. They little realized that this was the beginning of a new epoch in their Master’s career on earth, the time when the teacher-healer was becoming the newly conceived Messiah—the Son of God. From this time on a new note appeared in the Master’s message. Henceforth his one ideal of living was the revelation of the Father, while his one idea in teaching was to present to his universe the personification of that supreme wisdom which can only be comprehended by living it. He came that we all might have life and have it more abundantly.
157:6.3 (1749.2) Сега Иисус навлезе в четвъртия, последен етап от своя човешки живот в плът. Първият етап беше детството — годините, когато той само смътно осъзнаваше своя произход, същност и своето предназначение като човешко същество. Втори етап бяха годините на все по-голямо самосъзнание — младостта и постепенното възмъжаване, — в течение на които той започна все повече да си дава сметка за своята божествена същност и човешка мисия. Вторият етап завърши с преживяванията и откровенията, свързани с неговото кръщение. Третият етап от земния опит на Учителя започна след кръщението и продължи в годините на неговото служене като учител и целител, завършвайки с историческото признание на Петър в Кесария Филипова. Този трети период от неговия земен живот обхвана времето, в течение на което неговите апостоли и най-близки последователи го знаеха като Сина Човешки и го смятаха за Месия. Четвъртият и заключителен период от неговия земен път започна тук, в Кесария Филипова, и завърши с разпятието. Този етап от неговото служене се характеризираше с признаването от страна на Иисус на своята божественост и обхвана труда от последната година, преживяна от него в плът. В течение на този четвърти период той стана известен на апостолите като Син Божий, макар че повечето от неговите последователи продължаваха да го смятат за Месия. Признанието на Петър ознаменува началото на нов период — период на по-пълно разбиране на истината за неговото висше служене като посвещенчески Син на Урантия и за цялата вселена, както и поне смътното осъзнаване на този факт от избраните от него апостоли.	157:6.3 (1749.2) Jesus now entered upon the fourth and last stage of his human life in the flesh. The first stage was that of his childhood, the years when he was only dimly conscious of his origin, nature, and destiny as a human being. The second stage was the increasingly self-conscious years of youth and advancing manhood, during which he came more clearly to comprehend his divine nature and human mission. This second stage ended with the experiences and revelations associated with his baptism. The third stage of the Master’s earth experience extended from the baptism through the years of his ministry as teacher and healer and up to this momentous hour of Peter’s confession at Caesarea-Philippi. This third period of his earth life embraced the times when his apostles and his immediate followers knew him as the Son of Man and regarded him as the Messiah. The fourth and last period of his earth career began here at Caesarea-Philippi and extended on to the crucifixion. This stage of his ministry was characterized by his acknowledgment of divinity and embraced the labors of his last year in the flesh. During the fourth period, while the majority of his followers still regarded him as the Messiah, he became known to the apostles as the Son of God. Peter’s confession marked the beginning of the new period of the more complete realization of the truth of his supreme ministry as a bestowal Son on Urantia and for an entire universe, and the recognition of that fact, at least hazily, by his chosen ambassadors.
157:6.4 (1749.3) Така животът на Иисус стана пример за това, на което той учеше в своята религия, а именно — пример за растежа на духовната същност за сметка на нейното живо развитие. За разлика от своите последователи, той не наблягаше на постоянната борба на душата и тялото. По-скоро той учеше на това, че духът лесно побеждава тези две начала, с успех достигайки полезно примирение в много от техните сблъсъци, провокирани от разума и инстинктите.	157:6.4 (1749.3) Thus did Jesus exemplify in his life what he taught in his religion: the growth of the spiritual nature by the technique of living progress. He did not place emphasis, as did his later followers, upon the incessant struggle between the soul and the body. He rather taught that the spirit was easy victor over both and effective in the profitable reconciliation of much of this intellectual and instinctual warfare.
157:6.5 (1749.4) От този момент нататък всички учения на Иисус придобиват нов смисъл. До Кесария Филипова той беше главен учител на Евангелието на Царството. След Кесария Филипова той беше вече не само учител, а божествен представител на вечния Отец, Който е центърът и пределите на това духовно Царство, и от него се изискваше той да осъществи всичко това като човек — като Сина Човешки.	157:6.5 (1749.4) A new significance attaches to all of Jesus’ teachings from this point on. Before Caesarea-Philippi he presented the gospel of the kingdom as its master teacher. After Caesarea-Philippi he appeared not merely as a teacher but as the divine representative of the eternal Father, who is the center and circumference of this spiritual kingdom, and it was required that he do all this as a human being, the Son of Man.
157:6.6 (1749.5) Иисус искрено се опитваше да доведе своите последователи в духовното Царство като учител, след това — като учител-изцелител, но тях това не ги удовлетворяваше. Той добре разбираше, че неговата земна мисия никак не би могла да оправдае месианските надежди на еврейския народ; древните пророци изобразяваха Месията такъв, какъвто Иисус никога не би могъл да стане. Той се стремеше да установи Царството на Отеца като Син Човешки, но неговите последователи не поискаха да вървят напред в това начинание. Разбирайки това, Иисус реши да тръгне срещу тези, които повярваха в него; и вземайки такова решение, той се приготви открито да поеме ролята на посвещенческия Божий Син.	157:6.6 (1749.5) Jesus had sincerely endeavored to lead his followers into the spiritual kingdom as a teacher, then as a teacher-healer, but they would not have it so. He well knew that his earth mission could not possibly fulfill the Messianic expectations of the Jewish people; the olden prophets had portrayed a Messiah which he could never be. He sought to establish the Father’s kingdom as the Son of Man, but his followers would not go forward in the adventure. Jesus, seeing this, then elected to meet his believers part way and in so doing prepared openly to assume the role of the bestowal Son of God.
157:6.7 (1750.1) Затова в този ден, когато Иисус беседваше с апостолите в градината, те узнаха много нови неща. И някои от тези изказвания звучаха странно даже за тях. Сред тези изявления, които чуха поразените апостоли, бяха следните:	157:6.7 (1750.1) Accordingly, the apostles heard much that was new as Jesus talked to them this day in the garden. And some of these pronouncements sounded strange even to them. Among other startling announcements they listened to such as the following:
157:6.8 (1750.2) “От днес ако някой човек пожелае да встъпи в нашето братство, нека поеме задълженията на синовството и да ме следва. И когато вече няма да бъда с вас, не мислете, че светът ще се държи с вас по-добре, отколкото с вашия Учител. Ако ме обичате, бъдете готови да потвърдите своята любов с готовността да принесете висша жертва.”	157:6.8 (1750.2) “From this time on, if any man would have fellowship with us, let him assume the obligations of sonship and follow me. And when I am no more with you, think not that the world will treat you better than it did your Master. If you love me, prepare to prove this affection by your willingness to make the supreme sacrifice.”
157:6.9 (1750.3) “И добре запомнете моите думи: аз дойдох, за да призова не праведниците, а грешниците. Синът Човешки дойде, не за да му служат, а за да служи и да посвети своя живот като дар за всички. Аз ви заявявам, че дойдох, за да намеря и спася заблудилите си.”	157:6.9 (1750.3) “And mark well my words: I have not come to call the righteous, but sinners. The Son of Man came not to be ministered to, but to minister and to bestow his life as the gift for all. I declare to you that I have come to seek and to save those who are lost.”
157:6.10 (1750.4) “Днес никой в този свят не вижда Бащата, освен Сина, който дойде от Бащата. Но ако Синът се възнесе, той ще призове всички хора при себе си и всеки, който повярва в тази истина за обединената същност на Сина, ще бъде надарен с живот вечен.”	157:6.10 (1750.4) “No man in this world now sees the Father except the Son who came forth from the Father. But if the Son be lifted up, he will draw all men to himself, and whosoever believes this truth of the combined nature of the Son shall be endowed with life that is more than age-abiding.”
157:6.11 (1750.5) “Засега ние не можем да провъзгласим открито, че Синът Човешки е Син Божий, но това беше разкрито на вас; затова аз смело ви казвам за тези тайнства. Макар че стоя пред вас в този физически облик, аз дойдох от Бога-Баща. Още отпреди Авраам — аз съм. Аз действително дойдох в този свят от Отца такъв, какъвто ме знаете, и ви заявявам, че скоро ще трябва да напусна този свят и да се върна към делото на моя Отец.”	157:6.11 (1750.5) “We may not yet proclaim openly that the Son of Man is the Son of God, but it has been revealed to you; wherefore do I speak boldly to you concerning these mysteries. Though I stand before you in this physical presence, I came forth from God the Father. Before Abraham was, I am. I did come forth from the Father into this world as you have known me, and I declare to you that I must presently leave this world and return to the work of my Father.”
157:6.12 (1750.6) “Може ли сега вашата вяра да постигне истината за тези явления независимо от моето предупреждение, че Синът Човешки няма да стане този Месия, когото очакваха вашите бащи? Царството мое не е от този свят. Можете ли да повярвате в истината за мен независимо от това, че макар лисиците да имат дупки и птиците да имат гнезда, аз няма къде да преклоня глава?”	157:6.12 (1750.6) “And now can your faith comprehend the truth of these declarations in the face of my warning you that the Son of Man will not meet the expectations of your fathers as they conceived the Messiah? My kingdom is not of this world. Can you believe the truth about me in the face of the fact that, though the foxes have holes and the birds of heaven have nests, I have not where to lay my head?”
157:6.13 (1750.7) “И при все това аз ви казвам, че Отец и аз сме едно. Който е видял мен, е видял и Отеца. Във всичко това моят Отец действа заедно с мен и Той никога няма да ме остави сам в моето дело така, както аз никога няма да оставя вас, на които скоро предстои да тръгнете да възвестявате това Евангелие по цял свят.”	157:6.13 (1750.7) “Nevertheless, I tell you that the Father and I are one. He who has seen me has seen the Father. My Father is working with me in all these things, and he will never leave me alone in my mission, even as I will never forsake you when you presently go forth to proclaim this gospel throughout the world.
157:6.14 (1750.8) „И сега аз ви доведох тук, за да останете тук известно време с мен и един с друг и да можете да разберете славата, да постигнете величието на този живот, към който ви призовавам: подвигът на вярата, какъвто е Царството на моя Отец в сърцата на хората, създаването в моето братство на жива връзка с душите на всички, които вярват в това Евангелие.”	157:6.14 (1750.8) “And now have I brought you apart with me and by yourselves for a little while that you may comprehend the glory, and grasp the grandeur, of the life to which I have called you: the faith-adventure of the establishment of my Father’s kingdom in the hearts of mankind, the building of my fellowship of living association with the souls of all who believe this gospel.”
157:6.15 (1750.9) Апостолите слушаха тези смели и поразителни изявления мълчаливо; те бяха зашеметени. И те се разотидоха на неголеми групи, за да обсъдят и обмислят думите на Учителя. Те признаха в него Сина Божий, но не разбираха значението на всичко това, към което ги водеше той.	157:6.15 (1750.9) The apostles listened to these bold and startling statements in silence; they were stunned. And they dispersed in small groups to discuss and ponder the Master’s words. They had confessed that he was the Son of God, but they could not grasp the full meaning of what they had been led to do.
7. Беседите на Андрей ^top	7. Andrew’s Conference ^top
157:7.1 (1750.10) Същата вечер Андрей реши да устрои откровен разговор насаме с всеки от своите събратя и той проведе полезни и ободряващи беседи с всички свои другари освен с Юда Искариот. Андрей нямаше такива доверителни отношения с Юда, както с другите апостоли, и затова на него не му се струваше странно, че Юда никога не се открива пред главата на апостолския корпус. Но този път отчуждеността на Юда дотолкова разтревожи Андрей, че по-късно през нощта, когато всички апостоли вече дълбоко спяха, той дойде при Иисус и му изложи причините за своето безпокойство. Иисус каза: “Ти постъпи правилно, Андрей, идвайки при мен с този въпрос, но ние не можем да направим нищо освен това, което е вече направено; остава ни само да продължаваме да оказваме висше доверие на този апостол. И нищо не говорú със своите събратя за този разговор с мен.”	157:7.1 (1750.10) That evening Andrew took it upon himself to hold a personal and searching conference with each of his brethren, and he had profitable and heartening talks with all of his associates except Judas Iscariot. Andrew had never enjoyed such intimate personal association with Judas as with the other apostles and therefore had not thought it of serious account that Judas never had freely and confidentially related himself to the head of the apostolic corps. But Andrew was now so worried by Judas’s attitude that, later on that night, after all the apostles were fast asleep, he sought out Jesus and presented his cause for anxiety to the Master. Said Jesus: “It is not amiss, Andrew, that you have come to me with this matter, but there is nothing more that we can do; only go on placing the utmost confidence in this apostle. And say nothing to his brethren concerning this talk with me.”
157:7.2 (1751.1) Това беше всичко, което Андрей можа да изтръгне от Иисус. Между този юдеин и неговите галилейски събратя винаги съществуваше някаква отчужденост. Юда беше потресен от смъртта на Йоан Кръстител, няколко пъти той беше дълбоко обиден от порицанията на Учителя, беше разочарован, когато Учителят отказа да стане цар, унижен, когато той избяга от фарисеите, огорчен, когато Иисус отказа да приеме предизвикателството на фарисеите, изискващи знамения, озадачен от отказа на неговия Учител да прибегне към демонстрация на сила и сега, в последно време, подтиснат и съответно угнетен от опразнената хазна. И освен това на Юда му липсваше въодушевлението, което му даваше тълпата.	157:7.2 (1751.1) And that was all Andrew could elicit from Jesus. Always had there been some strangeness between this Judean and his Galilean brethren. Judas had been shocked by the death of John the Baptist, severely hurt by the Master’s rebukes on several occasions, disappointed when Jesus refused to be made king, humiliated when he fled from the Pharisees, chagrined when he refused to accept the challenge of the Pharisees for a sign, bewildered by the refusal of his Master to resort to manifestations of power, and now, more recently, depressed and sometimes dejected by an empty treasury. And Judas missed the stimulus of the multitudes.
157:7.3 (1751.2) Всеки от апостолите в различна степен беше подложен на тези изпитания и страдания, но те обичаха Иисус. Най-малкото, те изглежда обичаха Учителя повече, отколкото Юда, защото останаха с него чак до трагичния край.	157:7.3 (1751.2) Each of the other apostles was, in some and varying measure, likewise affected by these selfsame trials and tribulations, but they loved Jesus. At least they must have loved the Master more than did Judas, for they went through with him to the bitter end.
157:7.4 (1751.3) Бидейки юдеин, Юда прие като лично оскърбление неотдавнашното предупреждение на Иисус, дадено на апостолите — “пазете се от фарисейската закваска”; той предполагаше, че тези изявления са скрит намек за самия него. Но главната грешка на Юда се заключаваше в следното: когато Иисус изпращаше своите апостоли да се молят насаме, Юда — вместо да встъпи в искрено общуване с духовните сили ни вселената — отново и отново се отдаваше на мисли, породени от човешкия страх, и при това упорито пазеше тайни съмнения в мисията на Иисус, а също така се предаваше и на своята прискърбна склонност да таи чувства на мъст.	157:7.4 (1751.3) Being from Judea, Judas took personal offense at Jesus’ recent warning to the apostles to “beware the leaven of the Pharisees”; he was disposed to regard this statement as a veiled reference to himself. But the great mistake of Judas was: Time and again, when Jesus would send his apostles off by themselves to pray, Judas, instead of engaging in sincere communion with the spiritual forces of the universe, indulged in thoughts of human fear while he persisted in the entertainment of subtle doubts about the mission of Jesus as well as giving in to his unfortunate tendency to harbor feelings of revenge.
157:7.5 (1751.4) И сега Иисус искаше да се изкачи със своите апостоли на планината Ермон, където той реши да открие четвъртия етап на своето земно служене като Син Божий. Част от апостолите присъстваше при неговото кръщение в Йордан и стана свидетел на началото на неговия път като Син Човешки и той искаше някои от тях да бъдат заедно с него и този път, за да чуят, че той е упълномощен да поеме новата публична роля на Син Божий. Съответно в петък, 12 август, Иисус каза на дванадесетте: “Вземете запас от храна и се пригответе за изкачване в онази планина, където ми казва да отида моят дух, за да бъда дарен с всичко необходимо за завършването на моя труд на Земята. И аз бих искал да взема със себе си моите събратя, за да могат и те да укрепнат пред тежките времена, които ще им се наложи да споделят с мен.”	157:7.5 (1751.4) And now Jesus would take his apostles along with him to Mount Hermon, where he had appointed to inaugurate his fourth phase of earth ministry as the Son of God. Some of them were present at his baptism in the Jordan and had witnessed the beginning of his career as the Son of Man, and he desired that some of them should also be present to hear his authority for the assumption of the new and public role of a Son of God. Accordingly, on the morning of Friday, August 12, Jesus said to the twelve: “Lay in provisions and prepare yourselves for a journey to yonder mountain, where the spirit bids me go to be endowed for the finish of my work on earth. And I would take my brethren along that they may also be strengthened for the trying times of going with me through this experience.”