Документ 158	Paper 158
Планината на преображението	The Mount of Transfiguration
158:0.1 (1752.1) В ПЕТЪК, 12 август 29 година, когато слънцето клонеше към залез, Иисус и неговите съратници достигнаха подножието на планината Ермон. Те стигнаха до мястото, където някога юношата Теглат остана да дочака Учителя, докато той в самота се изкачи в планината, за да реши духовното бъдеще на Урантия и официално да сложи край на бунта на Луцифер. Тук те прекараха два дни в духовна подготовка за събитията, очакващи ги в толкова близко бъдеще.	158:0.1 (1752.1) IT WAS near sundown on Friday afternoon, August 12, a.d. 29, when Jesus and his associates reached the foot of Mount Hermon, near the very place where the lad Tiglath once waited while the Master ascended the mountain alone to settle the spiritual destinies of Urantia and technically to terminate the Lucifer rebellion. And here they sojourned for two days in spiritual preparation for the events so soon to follow.
158:0.2 (1752.2) Като цяло Иисус предварително знаеше какво трябва да стане в планината и на него много му се искаше да могат всичките апостоли да споделят с него този опит. Именно за да ги подготви за това разкриване на своята същност, той остана с тях в подножието на планината. Но те бяха неспособни да достигнат тези духовни нива, на които би било оправдано пълното разкриване пред тях на посещението на небесните същества, които толкова скоро щяха да се появят на Земята. И тъй като той не можеше да вземе със себе си всички свои съратници, реши да се ограничи само с тримата, които обикновено го съпровождаха по време на такива особени бдения. Затова само Петър, Яков и Йоан можаха поне отчасти да споделят с Учителя този уникален опит.	158:0.2 (1752.2) In a general way, Jesus knew beforehand what was to transpire on the mountain, and he much desired that all his apostles might share this experience. It was to fit them for this revelation of himself that he tarried with them at the foot of the mountain. But they could not attain those spiritual levels which would justify their exposure to the full experience of the visitation of the celestial beings so soon to appear on earth. And since he could not take all of his associates with him, he decided to take only the three who were in the habit of accompanying him on such special vigils. Accordingly, only Peter, James, and John shared even a part of this unique experience with the Master.
1. Преображението ^top	1. The Transfiguration ^top
158:1.1 (1752.3) Рано сутринта в понеделник, 15 август, Иисус и тримата апостоли започнаха изкачването на планината Ермон шест дни след паметното признание на Петър през деня край пътя под черничевите дървета.	158:1.1 (1752.3) Early on the morning of Monday, August 15, Jesus and the three apostles began the ascent of Mount Hermon, and this was six days after the memorable noontide confession of Peter by the roadside under the mulberry trees.
158:1.2 (1752.4) Иисус беше поканен еднолично да се качи в планината за изпълнение на важни дела, имащи отношение към прогреса на неговото посвещение в плът, тъй като този опит беше свързан със създадената от самия него вселена. Забележително е, че това необикновено събитие беше предвидено да се случи към времето на пребиваването на Иисус и апостолите на земята на езичниците и че то действително стана на планината на друговерците.	158:1.2 (1752.4) Jesus had been summoned to go up on the mountain, apart by himself, for the transaction of important matters having to do with the progress of his bestowal in the flesh as this experience was related to the universe of his own creation. It is significant that this extraordinary event was timed to occur while Jesus and the apostles were in the lands of the gentiles, and that it actually transpired on a mountain of the gentiles.
158:1.3 (1752.5) Малко преди обяд те достигнаха своята цел и тук, приблизително на половината път към върха, на обедната трапеза Иисус разказа на тримата апостоли нещо от своя опит в планините на изток от Йордан скоро след кръщението, както и някои нови подробности за това, което му се наложи да изпита в планината Ермон във връзка с неговото предишно посещение на това уединено място.	158:1.3 (1752.5) They reached their destination, about halfway up the mountain, shortly before noon, and while eating lunch, Jesus told the three apostles something of his experience in the hills to the east of Jordan shortly after his baptism and also some more of his experience on Mount Hermon in connection with his former visit to this lonely retreat.
158:1.4 (1752.6) Като момче Иисус се изкачваше по хълма близо до дома си и рисуваше в своето въображение сражения, в които влизаха имперските армии в долината Ездрелон; сега той се изкачи в планината Ермон, за да получи този дар, който трябваше да го подготви за спускането в йорданските долини, където трябваше да се разиграят заключителните сцени от драмата на неговия посвещенчески живот на Урантия. През този ден в планината Ермон Учителят можеше да се откаже от по-нататъшна борба и да се върне към управлението на своите вселенски владения, но той реши не само да изпълни изискванията, предявявани към неговата категория божествено синовство и определени от мандата на Вечния Син на Рая, но и в пълна степен да изпълни настоящата воля на своя Райски Отец. В този августовски ден неговите трима апостоли видяха как той се отказа да бъде надарен с цялата пълнота на власт във вселената. С изумление гледаха те как небесните посланици се отдалечиха, оставяйки го сам, за да завърши своя земен живот като Син Човешки и Син Божий.	158:1.4 (1752.6) When a boy, Jesus used to ascend the hill near his home and dream of the battles which had been fought by the armies of empires on the plain of Esdraelon; now he ascended Mount Hermon to receive the endowment which was to prepare him to descend upon the plains of the Jordan to enact the closing scenes of the drama of his bestowal on Urantia. The Master could have relinquished the struggle this day on Mount Hermon and returned to his rule of the universe domains, but he not only chose to meet the requirements of his order of divine sonship embraced in the mandate of the Eternal Son on Paradise, but he also elected to meet the last and full measure of the present will of his Paradise Father. On this day in August three of his apostles saw him decline to be invested with full universe authority. They looked on in amazement as the celestial messengers departed, leaving him alone to finish out his earth life as the Son of Man and the Son of God.
158:1.5 (1753.1) При нахранването на петте хиляди вярата на апостолите достигна висша степен, след което бързо спадна почти до нулата. Сега, след признаването от Учителя на своята божественост, вярата на дванадесетте, с известно закъснение, за няколко седмици се издигна на нова висота, но само за да претърпи постепенен спад. Третото възраждане на тяхната вяра стана едва след възкресението на Учителя.	158:1.5 (1753.1) The faith of the apostles was at a high point at the time of the feeding of the five thousand, and then it rapidly fell almost to zero. Now, as a result of the Master’s admission of his divinity, the lagging faith of the twelve arose in the next few weeks to its highest pitch, only to undergo a progressive decline. The third revival of their faith did not occur until after the Master’s resurrection.
158:1.6 (1753.2) В този красив ден, около три часа следобед, Иисус напусна тримата апостоли, като каза: “Аз се уединявам за времето на общуване с Отеца и неговите посланици; моля ви да останете тук и в очакване на моето завръщане се молете волята на Отеца да се извърши във всичко, което ви очаква във връзка с продължението на посвещенческата мисия на Сина Човешки.” Казвайки това, Иисус се отдалечи за продължително съвещание с Гавраил и Бащата-Мелхиседек, връщайки се едва в шест часа. Забелязвайки, че неговото дълго отсъствие ги е развълнувало, той попита: “От какво се изплашихте? Вие прекрасно знаете, че трябва да се занимавам с делото на Отеца; защо се съмнявате, когато не съм с вас? Днес аз заявявам, че Синът Човешки реши да преживее целия си живот сред вас като един от вас. Не унивайте; няма да ви напусна, докато не бъде завършен моят труд.”	158:1.6 (1753.2) It was about three o’clock on this beautiful afternoon that Jesus took leave of the three apostles, saying: “I go apart by myself for a season to commune with the Father and his messengers; I bid you tarry here and, while awaiting my return, pray that the Father’s will may be done in all your experience in connection with the further bestowal mission of the Son of Man.” And after saying this to them, Jesus withdrew for a long conference with Gabriel and the Father Melchizedek, not returning until about six o’clock. When Jesus saw their anxiety over his prolonged absence, he said: “Why were you afraid? You well know I must be about my Father’s business; wherefore do you doubt when I am not with you? I now declare that the Son of Man has chosen to go through his full life in your midst and as one of you. Be of good cheer; I will not leave you until my work is finished.”
158:1.7 (1753.3) След като споделиха оскъдната вечерна трапеза, Петър попита Иисус: “Колко време ни предстои да останем в тази планина отделно от нашите братя?” И Учителят отговори: “Докато не видите славата на Сина Човешки и не узнаете, че всичко, което ви е възвестено, е истина.” И седнали около тлеещите въгленчета на огъня, те говориха за бунта на Луцифер, докато се стъмни и очите на апостолите натежаха, защото те бяха започнали изкачването рано сутринта.	158:1.7 (1753.3) As they partook of their meager evening meal, Peter asked the Master, “How long do we remain on this mountain away from our brethren?” And Jesus answered: “Until you shall see the glory of the Son of Man and know that whatsoever I have declared to you is true.” And they talked over the affairs of the Lucifer rebellion while seated about the glowing embers of their fire until darkness drew on and the apostles’ eyes grew heavy, for they had begun their journey very early that morning.
158:1.8 (1753.4) Приблизително половин час след като тримата апостоли потънаха в дълбок сън, ги разбуди раздал се редом внезапен хрущящ звук и, оглеждайки се, за свое изумление и ужас те видяха, че Иисус води приятелска беседа с две ярки същества, облечени в одеяния от светлината на небесния свят. Лицето на Иисус и неговата фигура също светеха с ярка небесна светлина. Тримата разговаряха на непонятен език, но по някои казани неща Петър направи погрешния извод, че стоящите редом с Иисус същества са Мойсей и Илия; в действителност това бяха Гавраил и Мелхиседек-Баща. По молба на Иисус физическите управляващи направиха така, че апостолите да могат да станат свидетели на тази сцена.	158:1.8 (1753.4) When the three had been fast asleep for about half an hour, they were suddenly awakened by a near-by crackling sound, and much to their amazement and consternation, on looking about them, they beheld Jesus in intimate converse with two brilliant beings clothed in the habiliments of the light of the celestial world. And Jesus’ face and form shone with the luminosity of a heavenly light. These three conversed in a strange language, but from certain things said, Peter erroneously conjectured that the beings with Jesus were Moses and Elijah; in reality, they were Gabriel and the Father Melchizedek. The physical controllers had arranged for the apostles to witness this scene because of Jesus’ request.
158:1.9 (1753.5) Тримата апостоли бяха толкова изплашени, че не веднага се справиха със своята обърканост, но когато ослепителното видение се разсея пред техния взор и те видяха Иисус останал сам, Петър, пръв дошъл на себе си, произнесе: “Иисус, Учителю, тук ни е добре. Радваме се да видим тази слава. Не ни се иска да се връщаме назад в безславния свят. Ако искаш, да останем тук и ние ще поставим три шатри — една за тебе, една за Мойсей и една за Илия.” А Петър каза това поради своето смущение, както и затова, защото в този момент нищо друго не му дойде на ум.	158:1.9 (1753.5) The three apostles were so badly frightened that they were slow in collecting their wits, but Peter, who was first to recover himself, said, as the dazzling vision faded from before them and they observed Jesus standing alone: “Jesus, Master, it is good to have been here. We rejoice to see this glory. We are loath to go back down to the inglorious world. If you are willing, let us abide here, and we will erect three tents, one for you, one for Moses, and one for Elijah.” And Peter said this because of his confusion, and because nothing else came into his mind at just that moment.
158:1.10 (1753.6) Петър продължаваше да говори, когато сребристият облак се приближи към него и осени и четиримата. Страх скова апостолите; и когато те паднаха ничком за молитва, чуха глас — същия този глас, който се раздаде при кръщението на Иисус: “Ето Моя възлюблен Син; слушайте го.” А когато облакът изчезна, Иисус отново беше сам; наклонявайки се към тримата апостоли, той се докосна до тях и каза: “Станете и не се бойте; предстои ви да видите още по-велики неща.” Но апостолите не на шега се изплашиха и, приготвяйки се около полунощ за обратния път, те бяха мълчаливи и замислени.	158:1.10 (1753.6) While Peter was yet speaking, a silvery cloud drew near and overshadowed the four of them. The apostles now became greatly frightened, and as they fell down on their faces to worship, they heard a voice, the same that had spoken on the occasion of Jesus’ baptism, say: “This is my beloved Son; give heed to him.” And when the cloud vanished, again was Jesus alone with the three, and he reached down and touched them, saying: “Arise and be not afraid; you shall see greater things than this.” But the apostles were truly afraid; they were a silent and thoughtful trio as they made ready to descend the mountain shortly before midnight.
2. Спускането от планината ^top	2. Coming Down the Mountain ^top
158:2.1 (1754.1) Приблизително до средата на спускането от планината никой не пророни нито дума. След това Иисус прекъсна мълчанието, като отбеляза: “Внимавайте да не разказвате никому, даже на своите събратя, за това, което видяхте и чухте в тази планина, докато Синът Човешки не възкръсне от мъртвите.” Тримата апостоли бяха потресени и обезкуражени от тези думи на Учителя — “докато Синът Човешки не възкръсне от мъртвите”. Едва неотдавна те отново се утвърдиха в своята вяра в него като в Спасител, Син Божий, и със собствените си очи видяха как той се преобрази в слава, а сега той започна да говори за “възкресение от мъртвите”!	158:2.1 (1754.1) For about half the distance down the mountain not a word was spoken. Jesus then began the conversation by remarking: “Make certain that you tell no man, not even your brethren, what you have seen and heard on this mountain until the Son of Man has risen from the dead.” The three apostles were shocked and bewildered by the Master’s words, “until the Son of Man has risen from the dead.” They had so recently reaffirmed their faith in him as the Deliverer, the Son of God, and they had just beheld him transfigured in glory before their very eyes, and now he began to talk about “rising from the dead”!
158:2.2 (1754.2) Петър потръпна при мисълта за смъртта на Учителя. Това не се побираше в неговото съзнание. Опасявайки се, че Яков или Йоан ще зададат някакъв въпрос, отнасящ се до даденото изявление, той реши, че най-добре ще бъде да прехвърли разговора на друга тема. Не знаейки какво да каже, той произнесе първото, което му дойде на ум: “Учителю, защо книжниците казват, че Илия трябва да дойде преди Месията?” Иисус, знаейки, че Петър се опитва да избегне споменаването на неговата смърт и възкресение, отговори: “Илия действително идва пръв, за да подготви пътя за Сина Човешки, който трябва да изстрада много неща и накрая да бъде отхвърлен. Но аз ви казвам, че Илия вече дойде и те не го приеха, а постъпиха с него, както искаха.” И тогава тримата апостола разбраха, че говорейки за Илия, той има предвид Йоан Кръстител. Иисус знаеше: ако те настояват, че той е Месия, то Йоан трябва да бъде този Илия, за когото се говори в пророчеството.	158:2.2 (1754.2) Peter shuddered at the thought of the Master’s dying—it was too disagreeable an idea to entertain—and fearing that James or John might ask some question relative to this statement, he thought best to start up a diverting conversation and, not knowing what else to talk about, gave expression to the first thought coming into his mind, which was: “Master, why is it that the scribes say that Elijah must first come before the Messiah shall appear?” And Jesus, knowing that Peter sought to avoid reference to his death and resurrection, answered: “Elijah indeed comes first to prepare the way for the Son of Man, who must suffer many things and finally be rejected. But I tell you that Elijah has already come, and they received him not but did to him whatsoever they willed.” And then did the three apostles perceive that he referred to John the Baptist as Elijah. Jesus knew that, if they insisted on regarding him as the Messiah, then must John be the Elijah of the prophecy.
158:2.3 (1754.3) Иисус ги задължи никому да не казват, че са получили представа за славата, която го очаква след възкресението, защото той не искаше те да хранят мисли за това, че, приет сега като Месия, той поне в нещо ще съответства на техните погрешни концепции за чудотворен избавител. Макар че Петър, Яков и Йоан размишляваха за всичко това за себе си, те разказаха за този случай чак след възкресението на Учителя.	158:2.3 (1754.3) Jesus enjoined silence about their observation of the foretaste of his postresurrection glory because he did not want to foster the notion that, being now received as the Messiah, he would in any degree fulfill their erroneous concepts of a wonder-working deliverer. Although Peter, James, and John pondered all this in their minds, they spoke not of it to any man until after the Master’s resurrection.
158:2.4 (1754.4) Докато продължаваха да се спускат от планината, Иисус каза: “Вие не искахте да ме приемете като Сина Човешки; затова аз се съгласих да ме приемете съгласно укрепилото се във вас мнение, но не се заблуждавайте — волята на моя Отец трябва да възтържествува. Решавайки да следвате повелите на своята собствена воля, вие трябва да се приготвите за много разочарования и изпитания, но тази подготовка, която аз ви дадох, трябва да бъде достатъчна, за да ви преведе победоносно през тези избрани от вас страдания.”	158:2.4 (1754.4) As they continued to descend the mountain, Jesus said to them: “You would not receive me as the Son of Man; therefore have I consented to be received in accordance with your settled determination, but, mistake not, the will of my Father must prevail. If you thus choose to follow the inclination of your own wills, you must prepare to suffer many disappointments and experience many trials, but the training which I have given you should suffice to bring you triumphantly through even these sorrows of your own choosing.”
158:2.5 (1754.5) Причината, поради която Иисус взе Петър, Яков и Йоан със себе си в планината на преображението, се заключаваше не в това, че те бяха в някакъв смисъл по-добре от другите подготвени, за да станат свидетели на случилото се, и не защото бяха в духовно отношение по-достойни за тези привилегии. Съвсем не! Иисус добре знаеше, че никой от дванадесетте не притежава необходимата за това духовност; затова той взе със себе си само тези трима апостоли, в чиито задължения влизаше да го съпровождат, когато той желаеше да остане насаме и да се предаде на уединено общуване.	158:2.5 (1754.5) Jesus did not take Peter, James, and John with him up to the mount of the transfiguration because they were in any sense better prepared than the other apostles to witness what happened, or because they were spiritually more fit to enjoy such a rare privilege. Not at all. He well knew that none of the twelve were spiritually qualified for this experience; therefore did he take with him only the three apostles who were assigned to accompany him at those times when he desired to be alone to enjoy solitary communion.
3. Значението на преображението ^top	3. Meaning of the Transfiguration ^top
158:3.1 (1755.1) Това, което видяха в планината на преображението Петър, Яков и Йоан, беше мимолетно видение от великолепното небесно зрелище, състояло се в този знаменателен ден в планината Ермон. Преображението ознаменува следното:	158:3.1 (1755.1) That which Peter, James, and John witnessed on the mount of transfiguration was a fleeting glimpse of a celestial pageant which transpired that eventful day on Mount Hermon. The transfiguration was the occasion of:
158:3.2 (1755.2) 1. Признанието от Вечния Син-Майка на Рая относно пълнотата на посвещението на инкарнирания живот на Михаил на Урантия. Иисус получи потвърждение, че е изпълнил изискванията на Вечния Син. И Гавраил достави на Иисус това потвърждение.	158:3.2 (1755.2) 1. The acceptance of the fullness of the bestowal of the incarnated life of Michael on Urantia by the Eternal Mother-Son of Paradise. As far as concerned the requirements of the Eternal Son, Jesus had now received assurance of their fulfillment. And Gabriel brought Jesus that assurance.
158:3.3 (1755.3) 2. Изявление за удовлетвореността на Безкрайния Дух относно пълнотата на посвещението на Михаил на Урантия в образа на смъртна плът. В дадения случай вселенският представител на Безкрайния Дух — непосредственият съратник на Михаил в Салвингтон и негов неизменен партньор — се обърна към него посредством Мелхиседек-Баща.	158:3.3 (1755.3) 2. The testimony of the satisfaction of the Infinite Spirit as to the fullness of the Urantia bestowal in the likeness of mortal flesh. The universe representative of the Infinite Spirit, the immediate associate of Michael on Salvington and his ever-present coworker, on this occasion spoke through the Father Melchizedek.
158:3.4 (1755.4) Иисус приветства това изявление относно успеха на своята земна мисия, направено от посланиците на Вечния Син и Безкрайния Дух, но той отбеляза, че Отецът не е посочил, че урантийското посвещение е завършено; невидимото духовно присъствие на Отеца, действащ чрез Личностния Настройчик на Иисус, само потвърди: “Ето Моя възлюблен Син; слушайте го.” И това беше казано с думи, предназначени и за слуха на тримата апостоли.	158:3.4 (1755.4) Jesus welcomed this testimony regarding the success of his earth mission presented by the messengers of the Eternal Son and the Infinite Spirit, but he noted that his Father did not indicate that the Urantia bestowal was finished; only did the unseen presence of the Father bear witness through Jesus’ Personalized Adjuster, saying, “This is my beloved Son; give heed to him.” And this was spoken in words to be heard also by the three apostles.
158:3.5 (1755.5) След това посещение на небесните същества Иисус се стремеше да узнае волята на Отеца и той реши да продължи своето посвещение в образа на смъртен до естествения му край. За Иисус смисълът на преображението се заключаваше именно в това. За тримата апостоли това събитие означаваше встъпване на Учителя в завършващия етап от своя земен път като Син Божий и Син Човешки.	158:3.5 (1755.5) After this celestial visitation Jesus sought to know his Father’s will and decided to pursue the mortal bestowal to its natural end. This was the significance of the transfiguration to Jesus. To the three apostles it was an event marking the entrance of the Master upon the final phase of his earth career as the Son of God and the Son of Man.
158:3.6 (1755.6) След официалния разговор с Гавраил и Мелхиседек-Баща Иисус поговори с тях — със своите попечителски Синове — за делата във вселената.	158:3.6 (1755.6) After the formal visitation of Gabriel and the Father Melchizedek, Jesus held informal converse with these, his Sons of ministry, and communed with them concerning the affairs of the universe.
4. Момчето, страдащо от епилепсия ^top	4. The Epileptic Boy ^top
158:4.1 (1755.7) Същата сутрин, във вторник преди закуска, Иисус и неговите спътници пристигнаха в апостолския лагер. Приближавайки се, те видяха, че апостолите са обкръжени от тълпа, и скоро до тях започнаха да достигат гръмките думи на спорещи и каращи се хора. Като цяло тук имаше около петдесет човека; с изключение на деветимата апостоли, присъстващите се деляха на две равни групи — йерусалимските книжници и вярващите ученици, които следваха Иисус и неговите съратници в тяхното пътуване от Магадан.	158:4.1 (1755.7) It was shortly before breakfast time on this Tuesday morning when Jesus and his companions arrived at the apostolic camp. As they drew near, they discerned a considerable crowd gathered around the apostles and soon began to hear the loud words of argument and disputation of this group of about fifty persons, embracing the nine apostles and a gathering equally divided between Jerusalem scribes and believing disciples who had tracked Jesus and his associates in their journey from Magadan.
158:4.2 (1755.8) Макар че тълпата спореше по редица въпроси, основен предмет на разногласията беше някакъв жител на Тивериада — Яков от Сафед беше пристигнал един ден по-рано тук, за да търси Иисус. Неговото единствено дете — син на около четиринадесет години, страдаше от тежка форма на епилепсия. В допълнение към това нервно заболяване юношата беше обладан от едно от тези блуждаещи, зловредни и метежни промеждутъчни създания, които в тези времена присъстваха на Земята неконтролирани; така че юношата беше едновременно и епилептик, и обладан.	158:4.2 (1755.8) Although the crowd engaged in numerous arguments, the chief controversy was about a certain citizen of Tiberias who had arrived the preceding day in quest of Jesus. This man, James of Safed, had a son about fourteen years old, an only child, who was severely afflicted with epilepsy. In addition to this nervous malady this lad had become possessed by one of those wandering, mischievous, and rebellious midwayers who were then present on earth and uncontrolled, so that the youth was both epileptic and demon-possessed.
158:4.3 (1755.9) В течение на почти две седмици този нещастен баща, дребен чиновник на Ирод Антипа, се скиташе край западните граници на владенията на Филип в търсене на Иисус, надявайки се да го уговори да излекува болния му син. Той успя да догони апостолската група едва към средата на този ден, когато Иисус беше в планината с тримата апостоли.	158:4.3 (1755.9) For almost two weeks this anxious father, a minor official of Herod Antipas, had wandered about through the western borders of Philip’s domains, seeking Jesus that he might entreat him to cure this afflicted son. And he did not catch up with the apostolic party until about noon of this day when Jesus was up on the mountain with the three apostles.
158:4.4 (1756.1) За невероятно удивление и огромно смущение на деветимата апостоли този човек, съпровождан от четиридесет души, внезапно застана пред тях. В момента на появата на тази група деветимата апостоли — най-малкото повечето от тях — се предаваха на своята стара съблазън да обсъждат на кого предстои да бъде повече от другите в бъдещото Царство; те увлечено спореха за възможното положение, което ще заеме този или онзи апостол. Те просто не можеха напълно да се освободят от своята отдавнашна мечта за материалната мисия на Месията. И сега, когато Иисус сам беше признал, че наистина е Спасителят, най-малкото беше признал факта на своята божественост, какво можеше да бъде по-естествено от това, в отсъствие на Учителя да се заемат с обсъждането на своите любими надежди и амбиции? Те бяха погълнати от тази тема, когато Яков от Сафед, заедно с другите търсещи Иисус хора, внезапно се появи пред тях.	158:4.4 (1756.1) The nine apostles were much surprised and considerably perturbed when this man, accompanied by almost forty other persons who were looking for Jesus, suddenly came upon them. At the time of the arrival of this group the nine apostles, at least the majority of them, had succumbed to their old temptation—that of discussing who should be greatest in the coming kingdom; they were busily arguing about the probable positions which would be assigned the individual apostles. They simply could not free themselves entirely from the long-cherished idea of the material mission of the Messiah. And now that Jesus himself had accepted their confession that he was indeed the Deliverer—at least he had admitted the fact of his divinity—what was more natural than that, during this period of separation from the Master, they should fall to talking about those hopes and ambitions which were uppermost in their hearts. And they were engaged in these discussions when James of Safed and his fellow seekers after Jesus came upon them.
158:4.5 (1756.2) Андрей излезе напред, за да поздрави бащата и сина, и попита: “Кого търсите?” Яков отвърна: “Добри човече, аз търся вашия Учител. Надявам се на изцеление за своя страдащ син. Бих искал да помоля Иисус да изгони беса, от когото е обладан моят син.” И бащата започна да разказва на апостолите за своя болен син и неговите тежки припадъци, които неведнъж заплашваха да го лишат от живот.	158:4.5 (1756.2) Andrew stepped up to greet this father and his son, saying, “Whom do you seek?” Said James: “My good man, I search for your Master. I seek healing for my afflicted son. I would have Jesus cast out this devil that possesses my child.” And then the father proceeded to relate to the apostles how his son was so afflicted that he had many times almost lost his life as a result of these malignant seizures.
158:4.6 (1756.3) Докато апостолите го слушаха, Симон Зилот и Юда Искариот се приближиха към бащата и казаха: “Ние можем да го излекуваме; няма нужда да чакаш завръщането на Учителя. Ние сме посланици на Царството; вече не крием това. Иисус е Спасителят и ключовете от Царството са предадени на нас.” По това време Андрей и Тома се отделиха встрани, за да се посъветват. Натанаил и другите гледаха в изумление; всички те бяха зашеметени от внезапната смелост, да не кажем дързост, на Симон и Юда. Тогава бащата каза: “Ако ви е дадено да правите чудеса, аз ви моля да произнесете думите, които ще избавят моето дете от тази робия.” Тогава Симон излезе напред и полагайки ръка на главата на детето, го погледна в очите и заповяда: “Излез от него, нечист дух; в името на Иисус, подчини ми се.” Но юношата само по-силно изпадна в припадък и книжниците се изсмяха на апостолите, а на разочарованите вярващи се наложи да изслушват подигравките на тези враждебно настроени критици.	158:4.6 (1756.3) As the apostles listened, Simon Zelotes and Judas Iscariot stepped into the presence of the father, saying: “We can heal him; you need not wait for the Master’s return. We are ambassadors of the kingdom; no longer do we hold these things in secret. Jesus is the Deliverer, and the keys of the kingdom have been delivered to us.” By this time Andrew and Thomas were in consultation at one side. Nathaniel and the others looked on in amazement; they were all aghast at the sudden boldness, if not presumption, of Simon and Judas. Then said the father: “If it has been given you to do these works, I pray that you will speak those words which will deliver my child from this bondage.” Then Simon stepped forward and, placing his hand on the head of the child, looked directly into his eyes and commanded: “Come out of him, you unclean spirit; in the name of Jesus obey me.” But the lad had only a more violent fit, while the scribes mocked the apostles in derision, and the disappointed believers suffered the taunts of these unfriendly critics.
158:4.7 (1756.4) Андрей беше дълбоко огорчен от този злополучен опит и неговия позорен провал. Той извика апостолите встрани за съвет и молитва. След съсредоточено размишление, остро усещайки мъката на поражението и чувството на унижение, на което се подложиха, Андрей също предприе опит да изгони демона, но и неговите старания завършиха с неуспех. Андрей честно призна поражението си и помоли бащата да остане с тях до сутринта или дотогава, докато не се върне Иисус, като каза: “Възможно е този бяс да излезе само по лична заповед на Учителя.”	158:4.7 (1756.4) Andrew was deeply chagrined at this ill-advised effort and its dismal failure. He called the apostles aside for conference and prayer. After this season of meditation, feeling keenly the sting of their defeat and sensing the humiliation resting upon all of them, Andrew sought, in a second attempt, to cast out the demon, but only failure crowned his efforts. Andrew frankly confessed defeat and requested the father to remain with them overnight or until Jesus’ return, saying: “Perhaps this sort goes not out except by the Master’s personal command.”
158:4.8 (1756.5) И затова, докато Иисус се спускаше от планината заедно с Петър, Яков и Йоан, преизпълнени с въодушевление и възторг, деветимата им събратя, смутени и дълбоко унижени, също не спяха. Те бяха подтиснати и посрамени хора. Но Яков от Сафед не искаше да се предава. Макар че те не можеха да му съобщят нищо относно времето на възможното завръщане на Иисус, той реши да дочака идването на Учителя.	158:4.8 (1756.5) And so, while Jesus was descending the mountain with the exuberant and ecstatic Peter, James, and John, their nine brethren likewise were sleepless in their confusion and downcast humiliation. They were a dejected and chastened group. But James of Safed would not give up. Although they could give him no idea as to when Jesus might return, he decided to stay on until the Master came back.
5. Иисус изцелява момчето ^top	5. Jesus Heals the Boy ^top
158:5.1 (1757.1) Когато Иисус се приближи, деветимата апостоли почувстваха неизказано облекчение, радостно приветствайки Учителя, и усетиха огромно въодушевление, забелязвайки, че лицата на Петър, Яков и Йоан светят радостно и с необичаен ентусиазъм. Всички те се хвърлиха напред, за да поздравят Иисус и тримата си събратя. Докато обменяха приветствия, тълпата се приближи и Иисус попита: “За какво спорехте, когато се приближавахме?” Но преди разстроените и унижени апостоли да могат да отговорят, развълнуваният баща на болното момче излезе напред, падна пред Иисус на колене и каза: “Учителю, имам син, моето единствено дете, който е обладан от зъл дух. Малко е това, че крещи от ужас, изпуска пяна и по време на пристъп често пада като мъртъв, но нерядко този зъл дух, от когото той е обладан, го кара да се гърчи в конвулсии и го хвърля във вода или в огън. Често скърца със зъби и многобройните рани изтощават момчето ми. Неговият живот е по-лош от смъртта; майка му и аз скърбим в сърцето си и сме сломени духом. Вчера, около обед, когато те търсех, намерих твоите ученици и докато те чакахме, твоите апостоли се опитаха да изгонят този бяс, но не успяха да направят това. Ще направиш ли това за нас, Учителю, ще изцелиш ли моя син?”	158:5.1 (1757.1) As Jesus drew near, the nine apostles were more than relieved to welcome him, and they were greatly encouraged to behold the good cheer and unusual enthusiasm which marked the countenances of Peter, James, and John. They all rushed forward to greet Jesus and their three brethren. As they exchanged greetings, the crowd came up, and Jesus asked, “What were you disputing about as we drew near?” But before the disconcerted and humiliated apostles could reply to the Master’s question, the anxious father of the afflicted lad stepped forward and, kneeling at Jesus’ feet, said: “Master, I have a son, an only child, who is possessed by an evil spirit. Not only does he cry out in terror, foam at the mouth, and fall like a dead person at the time of seizure, but oftentimes this evil spirit which possesses him rends him in convulsions and sometimes has cast him into the water and even into the fire. With much grinding of teeth and as a result of many bruises, my child wastes away. His life is worse than death; his mother and I are of a sad heart and a broken spirit. About noon yesterday, seeking for you, I caught up with your disciples, and while we were waiting, your apostles sought to cast out this demon, but they could not do it. And now, Master, will you do this for us, will you heal my son?”
158:5.2 (1757.2) Изслушвайки този разказ, Иисус докосна стоящия на колене баща и го помоли да стане. Хвърляйки към стоящите редом апостоли изпитващ поглед, той каза, обръщайки се към всички присъстващи: “О, род неверен и развратен, колко още трябва да ви търпя? Колко още ще се наложи да остана с вас? Кога ще усвоите това, че чудесата на вярата не стават по искане на съмняващото се неверие?” И след това, посочвайки разстроения баща, Иисус каза: “Доведи тук своя син.” Когато Яков доведе при него юношата, Иисус попита: “Откога момчето страда от този недъг?” Бащата отвърна: “От най-ранно детство.” И докато говореха, момчето бе обзето от силен припадък и падна пред тях, скърцайки със зъби и изпускайки пяна. След серия мъчителни конвулсии той замря пред тях като мъртъв. Бащата отново падна на колене пред Иисус и започна да моли Учителя: “Ако си способен да го излекуваш, моля те да се съжалиш над нас и да ни избавиш от този недъг.” И когато Иисус чу тези думи, той погледна нещастния баща и каза: “Съмнявай се не в силата на любовта на моя Отец, а само в искреността и дълбочината на своята вяра. Няма нищо невъзможно за този, който действително вярва.” И Тогава Яков Сафедски произнесе своите паметни думи, в които вярата се смеси със съмнението: “Господи, аз вярвам. Моля те, помогни на моето неверие.”	158:5.2 (1757.2) When Jesus had listened to this recital, he touched the kneeling father and bade him rise while he gave the near-by apostles a searching survey. Then said Jesus to all those who stood before him: “O faithless and perverse generation, how long shall I bear with you? How long shall I be with you? How long ere you learn that the works of faith come not forth at the bidding of doubting unbelief?” And then, pointing to the bewildered father, Jesus said, “Bring hither your son.” And when James had brought the lad before Jesus, he asked, “How long has the boy been afflicted in this way?” The father answered, “Since he was a very young child.” And as they talked, the youth was seized with a violent attack and fell in their midst, gnashing his teeth and foaming at the mouth. After a succession of violent convulsions he lay there before them as one dead. Now did the father again kneel at Jesus’ feet while he implored the Master, saying: “If you can cure him, I beseech you to have compassion on us and deliver us from this affliction.” And when Jesus heard these words, he looked down into the father’s anxious face, saying: “Question not my Father’s power of love, only the sincerity and reach of your faith. All things are possible to him who really believes.” And then James of Safed spoke those long-to-be-remembered words of commingled faith and doubt, “Lord, I believe. I pray you help my unbelief.”
158:5.3 (1757.3) Чувайки тези думи, Иисус излезе напред, хвана юношата за ръка и каза: “Аз ще направя това по волята на моя Отец и в чест на твоята жива вяра. Стани, синко! Излез от него, непокорен дух, и не се връщай!” И слагайки ръката на момчето в ръката на неговия баща, Иисус каза: “Вървете по своя път. Отецът изпълни желанието на вашите души.” И всички присъстващи, даже враговете на Иисус, бяха потресени от видяното.	158:5.3 (1757.3) When Jesus heard these words, he stepped forward and, taking the lad by the hand, said: “I will do this in accordance with my Father’s will and in honor of living faith. My son, arise! Come out of him, disobedient spirit, and go not back into him.” And placing the hand of the lad in the hand of the father, Jesus said: “Go your way. The Father has granted the desire of your soul.” And all who were present, even the enemies of Jesus, were astonished at what they saw.
158:5.4 (1757.4) За тримата апостоли, едва неотдавна изпитали духовния възторг след събитията и преживяванията, свързани с преображението, беше истинско разочарование толкова скоро да се върнат и да станат свидетели на поражението и смущението на своите събратя. Но с тези дванадесет посланици на Царството винаги беше така.	158:5.4 (1757.4) It was indeed a disillusionment for the three apostles who had so recently enjoyed the spiritual ecstasy of the scenes and experiences of the transfiguration, so soon to return to this scene of the defeat and discomfiture of their fellow apostles. But it was ever so with these twelve ambassadors of the kingdom. They never failed to alternate between exaltation and humiliation in their life experiences.
158:5.5 (1758.1) Техният жизнен опит се заключаваше в постоянно редуване на възторг и унижения. Станалото беше случай на изцеление на своя недъг — физическо заболяване и духовно разстройство. И от тази минута юношата беше абсолютно здрав. Когато Яков си тръгна със своя излекуван син, Иисус каза: “Ние отиваме в Кесария Филипова; веднага се пригответе за път.” В мълчание те се отправиха на юг и тълпата ги последва.	158:5.5 (1758.1) This was a true healing of a double affliction, a physical ailment and a spirit malady. And the lad was permanently cured from that hour. When James had departed with his restored son, Jesus said: “We go now to Caesarea-Philippi; make ready at once.” And they were a quiet group as they journeyed southward while the crowd followed on behind.
6. В градината на Селса ^top	6. In Celsus’ Garden ^top
158:6.1 (1758.2) Те спряха да пренощуват при Селса и тази вечер, след като се нахраниха и отдъхнаха, дванадесетте се събраха в градината около Иисус и Тома каза: “Учителю, макар че ние, чакащите ви долу, и досега нищо не знаем какво именно стана там в планината, което толкова въодушеви намиращите се заедно с теб наши братя, много бихме искали да поговориш с нас за нашето поражение и да ни разясниш тези неща, тъй като виждаме, че случилото се в планината все още не може да ни бъде разкрито.”	158:6.1 (1758.2) They remained overnight with Celsus, and that evening in the garden, after they had eaten and rested, the twelve gathered about Jesus, and Thomas said: “Master, while we who tarried behind still remain ignorant of what transpired up on the mountain, and which so greatly cheered our brethren who were with you, we crave to have you talk with us concerning our defeat and instruct us in these matters, seeing that those things which happened on the mountain cannot be disclosed at this time.”
158:6.2 (1758.3) Иисус отговори на Тома: “Всичко, което вашите братя чуха в планината, ще ви бъде разкрито, когато му дойде времето. Сега аз ще обясня причината за вашето поражение в това дело, за което вие толкова неразумно сте се захванали. Докато вашият Учител и неговите спътници, вашите събратя, се изкачваха вчера в планината с надеждата по-добре да познаят волята на Отеца и да изпросят по-голяма мъдрост за успешното претворяване на тази божествена воля, вие — останалите тук на стража със задачата упорито да се стремите към придобиване на разум, притежаващ духовна проницателност, и да се молите с нас за по-пълно разкриване на волята на Отеца — вместо да се възползвате от своята вяра, сте се поддали на съблазън и сте се предали на своите стари и порочни наклонности да си търсите привилегировано положение в Царството небесно, което упорито си представяте като материално и тленно царство. И вие се вкопчвате в тези погрешни представи независимо от това, че неведнъж ви говорих: Царството мое не е от този свят.	158:6.2 (1758.3) And Jesus answered Thomas, saying: “Everything which your brethren heard on the mountain shall be revealed to you in due season. But I will now show you the cause of your defeat in that which you so unwisely attempted. While your Master and his companions, your brethren, ascended yonder mountain yesterday to seek for a larger knowledge of the Father’s will and to ask for a richer endowment of wisdom effectively to do that divine will, you who remained on watch here with instructions to strive to acquire the mind of spiritual insight and to pray with us for a fuller revelation of the Father’s will, failed to exercise the faith at your command but, instead, yielded to the temptation and fell into your old evil tendencies to seek for yourselves preferred places in the kingdom of heaven—the material and temporal kingdom which you persist in contemplating. And you cling to these erroneous concepts in spite of the reiterated declaration that my kingdom is not of this world.
158:6.3 (1758.4) Едва вашата вяра започва да постига личността на Сина Човешки, и към вас отново се прокрадва егоистичното желание на мирските привилегии и потъвате в препирни кой да бъде пръв в Царството небесно — Царството, което такова, каквото си го представяте, не съществува и никога няма да съществува. Нима не ви казвах, че този, който желае да бъде най-великият в духовното братство на моя Отец, трябва да стане по-малък в собствените си очи и така да стане слуга на своите братя? Духовното величие се заключава в отзивчива богоподобна любов, а не в получаването на наслаждения от използването на материалната власт за възвеличаване на собственото си “аз”. Целта, която преследвахте и в постигането на която претърпяхте толкова пълно поражение, не беше чиста. Вашата подбуда не беше божествена. Вашият идеал не беше духовен. Вашето желание не беше безкористно. Вашето действие не беше основано на любовта и вашата цел не беше изпълнение на волята на небесния Отец.	158:6.3 (1758.4) “No sooner does your faith grasp the identity of the Son of Man than your selfish desire for worldly preferment creeps back upon you, and you fall to discussing among yourselves as to who should be greatest in the kingdom of heaven, a kingdom which, as you persist in conceiving it, does not exist, nor ever shall. Have not I told you that he who would be greatest in the kingdom of my Father’s spiritual brotherhood must become little in his own eyes and thus become the server of his brethren? Spiritual greatness consists in an understanding love that is Godlike and not in an enjoyment of the exercise of material power for the exaltation of self. In what you attempted, in which you so completely failed, your purpose was not pure. Your motive was not divine. Your ideal was not spiritual. Your ambition was not altruistic. Your procedure was not based on love, and your goal of attainment was not the will of the Father in heaven.
158:6.4 (1758.5) Кога ще разберете, че не можете да ускорявате хода на съществуващите природни явления, с изключение на случаите, когато такива неща се съгласуват с волята на Отеца? Не можете да се занимавате и с духовен труд в отсъствие на духовна сила. И не можете да извършвате нито едното, нито другото — даже при тяхното потенциално наличие, в отсъствие на третия и най-важен човешки фактор: личния опит на живата вяра. Нима за привличането към духовните реалности на Царството на вас винаги ще ви бъдат нужни материални потвърждения? Нима сте неспособни да постигнете духовното значение на моята мисия без зрими демонстрации на свръхестествени чудеса? Кога ще може да се разчита на вашата вярност към висшите духовни реалности на Царството независимо от външното проявление на някакви материални доказателства?”	158:6.4 (1758.5) “How long will it take you to learn that you cannot time-shorten the course of established natural phenomena except when such things are in accordance with the Father’s will? nor can you do spiritual work in the absence of spiritual power. And you can do neither of these, even when their potential is present, without the existence of that third and essential human factor, the personal experience of the possession of living faith. Must you always have material manifestations as an attraction for the spiritual realities of the kingdom? Can you not grasp the spirit significance of my mission without the visible exhibition of unusual works? When can you be depended upon to adhere to the higher and spiritual realities of the kingdom regardless of the outward appearance of all material manifestations?”
158:6.5 (1759.1) Казвайки това на своите апостоли, Иисус добави: “А сега вървете да си починете, защото утре се връщаме в Магадан, където ще обсъдим нашата мисия в градовете и селата на Декаполис. В края на изпитанията в този ден, позволете ми да обявя на всеки от вас какво казах на вашите братя в планината и нека тези слова оставят дълбока следа във вашите сърца: Синът Човешки встъпва в последния етап от своето посвещение. На нас ни предстои да започнем труд, който скоро ще доведе до велико и завършващо изпитание на вашата воля и преданост, защото аз ще бъда предаден в ръцете на хората, търсещи моята гибел. И запомнете моите думи: Синът Човешки ще бъде предаден на смъртта, но той ще възкръсне.”	158:6.5 (1759.1) When Jesus had thus spoken to the twelve, he added: “And now go to your rest, for on the morrow we return to Magadan and there take counsel concerning our mission to the cities and villages of the Decapolis. And in the conclusion of this day’s experience, let me declare to each of you that which I spoke to your brethren on the mountain, and let these words find a deep lodgment in your hearts: The Son of Man now enters upon the last phase of the bestowal. We are about to begin those labors which shall presently lead to the great and final testing of your faith and devotion when I shall be delivered into the hands of the men who seek my destruction. And remember what I am saying to you: The Son of Man will be put to death, but he shall rise again.”
158:6.6 (1759.2) Опечалени, апостолите се отправиха да си легнат. Те бяха озадачени; не разбираха тези думи. И макар че се бояха да го попитат нещо за това, което той каза, апостолите си спомниха всичко това след неговото възкресение.	158:6.6 (1759.2) They retired for the night, sorrowful. They were bewildered; they could not comprehend these words. And while they were afraid to ask aught concerning what he had said, they did recall all of it subsequent to his resurrection.
7. Протестът на Петър ^top	7. Peter’s Protest ^top
158:7.1 (1759.3) Рано сутринта в сряда Иисус и дванадесетте излязоха от Кесария Филипова и тръгнаха към Магаданския парк, намиращ се недалеч от Витсаида-Юлия. През тази нощ апостолите почти не спаха, затова отрано бяха на крака, готови да тръгнат на път. Даже флегматичните близнаци Алфееви бяха потресени от думите за смъртта на Иисус. Те се отправиха на юг и веднага след Меромските води излязоха на пътя за Дамаск, а доколкото Иисус искаше да избегне срещата с книжниците и другите хора, които, както той знаеше, скоро щяха да започнат да ги търсят, той реши да отиде в Капернаум по Дамаския път, преминаващ през Галилея. А постъпи така, защото знаеше: тези, които щяха да ги преследват, щяха да минат по източния Йордански път, предполагайки, че Иисус и неговите апостоли ще се побоят да преминат през владенията на Ирод Антипа. В този ден Иисус се стремеше да се отдалечи от своите критици и следващата го тълпа, за да остане насаме със своите апостоли.	158:7.1 (1759.3) Early this Wednesday morning Jesus and the twelve departed from Caesarea-Philippi for Magadan Park near Bethsaida-Julias. The apostles had slept very little that night, so they were up early and ready to go. Even the stolid Alpheus twins had been shocked by this talk about the death of Jesus. As they journeyed south, just beyond the Waters of Merom they came to the Damascus road, and desiring to avoid the scribes and others whom Jesus knew would presently be coming along after them, he directed that they go on to Capernaum by the Damascus road which passes through Galilee. And he did this because he knew that those who followed after him would go on down over the east Jordan road since they reckoned that Jesus and the apostles would fear to pass through the territory of Herod Antipas. Jesus sought to elude his critics and the crowd which followed him that he might be alone with his apostles this day.
158:7.2 (1759.4) Вървяха през Галилея, отдавна минаваше време за обяд и те спряха на сянка, за да се подкрепят. Когато се нахраниха, Андрей, обръщайки се към Иисус, каза: “Учителю, моите братя не разбират твоите дълбокомислени думи. Ние изцяло повярвахме, че си Син Божий, а сега чуваме тези странни думи, че ще ни напуснеш, думи за смърт. Ние не разбираме твоето учение. Може би говориш с нас с притчи? Молим те да поговориш с нас пряко и недвусмислено.”	158:7.2 (1759.4) They traveled on through Galilee until well past the time for their lunch, when they stopped in the shade to refresh themselves. And after they had partaken of food, Andrew, speaking to Jesus, said: “Master, my brethren do not comprehend your deep sayings. We have come fully to believe that you are the Son of God, and now we hear these strange words about leaving us, about dying. We do not understand your teaching. Are you speaking to us in parables? We pray you to speak to us directly and in undisguised form.”
158:7.3 (1759.5) Отговаряйки на Андрей, Иисус каза: “Братя мои, именно затова, защото ме признахте за Син Божий, аз съм принуден да пристъпя към разкриване на истината за това, с което ще завърши посещението на Сина Човешки на Земята. Вие упорито се придържате към вярата, че аз съм Месията, и не желаете да се откажете от идеята, че Месията трябва да седне на трона в Йерусалим; именно затова аз продължавам да ви говоря, че на Сина Човешки скоро предстои да отиде в Йерусалим, много да изстрада, да бъде отхвърлен от книжниците, старейшините и първосвещениците и след всичко това да бъде екзекутиран и възкресен от мъртвите. И думите ми не са притча; аз ви казвам истината, за да бъдете готови за тези събития, когато внезапно се стоварят върху нас.” И докато той все още говореше, Симон Петър, стремително хвърляйки се към него, положи ръка на рамото на Учителя и каза: “Учителю, дори не сме си помислили да ти противоречим, но аз заявявам, че такова нещо никога няма да се случи с теб.”	158:7.3 (1759.5) In answer to Andrew, Jesus said: “My brethren, it is because you have confessed that I am the Son of God that I am constrained to begin to unfold to you the truth about the end of the bestowal of the Son of Man on earth. You insist on clinging to the belief that I am the Messiah, and you will not abandon the idea that the Messiah must sit upon a throne in Jerusalem; wherefore do I persist in telling you that the Son of Man must presently go to Jerusalem, suffer many things, be rejected by the scribes, the elders, and the chief priests, and after all this be killed and raised from the dead. And I speak not a parable to you; I speak the truth to you that you may be prepared for these events when they suddenly come upon us.” And while he was yet speaking, Simon Peter, rushing impetuously toward him, laid his hand upon the Master’s shoulder and said: “Master, be it far from us to contend with you, but I declare that these things shall never happen to you.”
158:7.4 (1760.1) Петър говореше така, защото обичаше Иисус. Но човешкото естество на Учителя видя в тези проникнати с благожелателно чувство думи едва доловим опит да го подложат на изкушение, да го накарат да промени своето решение — да изпълни докрай земното посвещение в съответствие с волята на Райския Отец. И именно защото почувства каква опасност се крие в това, да позволи даже на своите любящи и верни другари да го разубедят, той се обърна към Петър и останалите апостоли с думите: “Не ми пречете. В твоите думи — духът на дявола, изкусителя. Когато говорите така, вие не сте на моя страна, а на страната на нашия враг. Така вашата любов към мен става за мен препятствие при изпълнението на волята на Отеца. Не за пътищата човешки мислете, а за волята Божия.”	158:7.4 (1760.1) Peter spoke thus because he loved Jesus; but the Master’s human nature recognized in these words of well-meant affection the subtle suggestion of temptation that he change his policy of pursuing to the end his earth bestowal in accordance with the will of his Paradise Father. And it was because he detected the danger of permitting the suggestions of even his affectionate and loyal friends to dissuade him, that he turned upon Peter and the other apostles, saying: “Get you behind me. You savor of the spirit of the adversary, the tempter. When you talk in this manner, you are not on my side but rather on the side of our enemy. In this way do you make your love for me a stumbling block to my doing the Father’s will. Mind not the ways of men but rather the will of God.”
158:7.5 (1760.2) Когато се възстановиха от първия шок след това парещо порицание, Учителят, преди да продължат пътешествието си, каза: “Ако някой поиска да се присъедини към мен, трябва да забрави за собствените си желания, ежедневно да изпълнява своите задължения и да ме следва. Защото който поиска да запази своя живот за себе си, ще го загуби, но който загуби своя живот заради мен и Евангелието, ще го съхрани. Каква полза за човека, ако, придобивайки целия свят, загуби своята душа? Какво може да даде човек в замяна на вечния живот? Не се срамувайте от мен и моите думи в този греховен и лицемерен век така, както аз няма да се срамувам да ви призная, когато в слава застана пред моя Баща в присъствието на цялото небесно войнство. И при все това много от вас, стоящи пред мен, няма да познаят смъртта, докато не видят как Царството Божие идва в могъщество.”	158:7.5 (1760.2) After they had recovered from the first shock of Jesus’ stinging rebuke, and before they resumed their journey, the Master spoke further: “If any man would come after me, let him disregard himself, take up his responsibilities daily, and follow me. For whosoever would save his life selfishly, shall lose it, but whosoever loses his life for my sake and the gospel’s, shall save it. What does it profit a man to gain the whole world and lose his own soul? What would a man give in exchange for eternal life? Be not ashamed of me and my words in this sinful and hypocritical generation, even as I will not be ashamed to acknowledge you when in glory I appear before my Father in the presence of all the celestial hosts. Nevertheless, many of you now standing before me shall not taste death till you see this kingdom of God come with power.”
158:7.6 (1760.3) Така Иисус даде ясно на дванадесетте да разберат, че ако искат да го следват, ги чака мъчителен и противоречив път. Какъв шок бяха тези думи за галилейските рибари, упорито продължаващи да мечтаят за скорошното Царство и за почетните места, които ще заемат в него! Но този мъжествен призив развълнува техните предани сърца и нито един от тях не помисли да го изостави. Иисус не ги изпращаше на борба — той ги водеше. Той молеше само за това, те смело да го следват.	158:7.6 (1760.3) And thus did Jesus make plain to the twelve the painful and conflicting path which they must tread if they would follow him. What a shock these words were to these Galilean fishermen who persisted in dreaming of an earthly kingdom with positions of honor for themselves! But their loyal hearts were stirred by this courageous appeal, and not one of them was minded to forsake him. Jesus was not sending them alone into the conflict; he was leading them. He asked only that they bravely follow.
158:7.7 (1760.4) Постепенно дванадесетте започнаха да осъзнават, че Иисус им беше съобщил нещо за своята възможна смърт. Те само смътно разбраха казаното от него за смъртта, а изявлението за възкръсване от мъртвите изобщо не запомниха. С времето, спомняйки си своя опит в планината на преображението, Яков и Йоан стигнаха до по-пълно разбиране на някои от тези неща.	158:7.7 (1760.4) Slowly the twelve were grasping the idea that Jesus was telling them something about the possibility of his dying. They only vaguely comprehended what he said about his death, while his statement about rising from the dead utterly failed to register in their minds. As the days passed, Peter, James, and John, recalling their experience upon the mount of the transfiguration, arrived at a fuller understanding of certain of these matters.
158:7.8 (1760.5) За цялото време, прекарано с Учителя, само няколко пъти апостолите видяха подобен гняв в неговите очи и чуха толкова резки думи на порицание, както тези, които бяха казани на Петър и останалите в този ден. Иисус винаги търпеливо се отнасяше към техните човешки недостатъци, с изключение на случаите, когато възникваше непосредствена заплаха за неговия план за безусловно изпълнение на волята на Отеца в оставащия период от своето земно служение. Апостолите бяха буквално зашеметени; те бяха обхванати от изумление и ужас. Те не можеха да намерят думи за изразяване на своята скръб. Постепенно започнаха да разбират както предстои да понесе техният Учител, да разбират, че трябва да преминат през тези изпитания заедно с него. Но те осъзнаха реалността на надигащите се събития едва дълго време след тези първи намеци за предстоящата трагедия на неговите последни дни.	158:7.8 (1760.5) In all the association of the twelve with their Master, only a few times did they see that flashing eye and hear such swift words of rebuke as were administered to Peter and the rest of them on this occasion. Jesus had always been patient with their human shortcomings, but not so when faced by an impending threat against the program of implicitly carrying out his Father’s will regarding the remainder of his earth career. The apostles were literally stunned; they were amazed and horrified. They could not find words to express their sorrow. Slowly they began to realize what the Master must endure, and that they must go through these experiences with him, but they did not awaken to the reality of these coming events until long after these early hints of the impending tragedy of his latter days.
158:7.9 (1761.1) В мълчание Иисус и дванадесетте тръгнаха на път през Капернаум, към своя лагер в Магаданския парк. Макар че не говореха с Иисус, цялата втора половина от деня те много беседваха един с друг, докато Андрей разговаряше с Учителя.	158:7.9 (1761.1) In silence Jesus and the twelve started for their camp at Magadan Park, going by way of Capernaum. As the afternoon wore on, though they did not converse with Jesus, they talked much among themselves while Andrew talked with the Master.
8. В дома на Петър ^top	8. At Peter’s House ^top
158:8.1 (1761.2) Те влязоха в Капернаум по здрач и, преминавайки по безлюдните улици, влязоха направо в дома на Петър, където вечеряха. Те се задържаха у Симон, докато Давид Зеведеев се готвеше да ги преведе на другия бряг, и Иисус, гледайки Петър и останалите апостоли, попита: “За какво така оживено разговаряхте днес по пътя насам?” Апостолите мълчаха, защото много от тях продължаваха обсъждането, започнато в планината Ермон, за това, какво положение им предстои да заемат в бъдещото Царство, кой ще бъде повече от другите и така нататък. Знаейки с какво бяха заети техните мисли, Иисус повика при себе си един от малчуганите на Петър и, поставяйки детето сред тях, каза: “Истина, истина ви казвам: ако не се измените и не станете подобни на това дете, малко ще напреднете в Царството небесно. Този, който се смири подобно на това дете, ще стане най-великият в Царството небесно. И който приема такова дете, приема мен. Този, който приема мен, приема Този, Който ме е изпратил. Ако искате да бъдете първи в Царството, стремете се да споделите тези благи истини със своите събратя в плът. Но ако някой накара един от тези малчугани да се спъне, по-добре би било, ако на шията му окачат воденичен камък и го хвърлят в морето. Ако нещата, които правите с ръцете си, или тези, които виждат очите ви, пречат на вашия напредък в Царството, пожертвайте своите скъпоценни идоли, защото по-добре е да влезете в Царството без много любими вещи, отколкото да се държите за тези идоли и да се окажете извън пределите на Царството. Но преди всичко, внимавайте да не презирате никого от тези малчугани, защото техните ангели винаги виждат ликовете на небесното войнство.”	158:8.1 (1761.2) Entering Capernaum at twilight, they went by unfrequented thoroughfares directly to the home of Simon Peter for their evening meal. While David Zebedee made ready to take them across the lake, they lingered at Simon’s house, and Jesus, looking up at Peter and the other apostles, asked: “As you walked along together this afternoon, what was it that you talked about so earnestly among yourselves?” The apostles held their peace because many of them had continued the discussion begun at Mount Hermon as to what positions they were to have in the coming kingdom; who should be the greatest, and so on. Jesus, knowing what it was that occupied their thoughts that day, beckoned to one of Peter’s little ones and, setting the child down among them, said: “Verily, verily, I say to you, except you turn about and become more like this child, you will make little progress in the kingdom of heaven. Whosoever shall humble himself and become as this little one, the same shall become greatest in the kingdom of heaven. And whoso receives such a little one receives me. And they who receive me receive also Him who sent me. If you would be first in the kingdom, seek to minister these good truths to your brethren in the flesh. But whosoever causes one of these little ones to stumble, it would be better for him if a millstone were hanged about his neck and he were cast into the sea. If the things you do with your hands, or the things you see with your eyes give offense in the progress of the kingdom, sacrifice these cherished idols, for it is better to enter the kingdom minus many of the beloved things of life rather than to cling to these idols and find yourself shut out of the kingdom. But most of all, see that you despise not one of these little ones, for their angels do always behold the faces of the heavenly hosts.”
158:8.2 (1761.3) Когато Иисус замлъкна, те седнаха в лодката и заплаваха към другия бряг, към Магадан.	158:8.2 (1761.3) When Jesus had finished speaking, they entered the boat and sailed across to Magadan.