Документ 168	Paper 168
Възкресяването на Лазар	The Resurrection of Lazarus
168:0.1 (1842.1) БЕШЕ малко след обяд, когато Марта излезе от Витания да посрещне Иисус, спускащ се от гребена на съседния хълм. Изминаха вече четири дни от смъртта на нейния брат Лазар, погребан в семейната гробница в далечния край на градината в неделя следобед. Сутринта този ден, четвъртък, входът на гробницата беше затворен с камък.	168:0.1 (1842.1) IT WAS shortly after noon when Martha started out to meet Jesus as he came over the brow of the hill near Bethany. Her brother, Lazarus, had been dead four days and had been laid away in their private tomb at the far end of the garden late on Sunday afternoon. The stone at the entrance of the tomb had been rolled in place on the morning of this day, Thursday.
168:0.2 (1842.2) Когато Марта и Мария изпратиха на Иисус съобщение за болестта на Лазар, те не се съмняваха, че Учителят ще предприеме нещо. Те знаеха, че техният брат е безнадеждно болен, и макар че едва ли се надяваха, че Иисус ще захвърли своя труд като учител и проповедник, за да им дойде на помощ, тяхната увереност в неговите способности на изцелител беше толкова голяма, че им се струваше: достатъчно е той да произнесе нуждите думи и Лазар веднага ще оздравее. И когато Лазар умря няколко часа, след като куриерът тръгна от Витания към Филаделфия, те решиха, че това е станало поради факта, че Учителят твърде късно е узнал за болестта на техния брат, когато Лазар беше мъртъв вече няколко часа.	168:0.2 (1842.2) When Martha and Mary sent word to Jesus concerning Lazarus’s illness, they were confident the Master would do something about it. They knew that their brother was desperately sick, and though they hardly dared hope that Jesus would leave his work of teaching and preaching to come to their assistance, they had such confidence in his power to heal disease that they thought he would just speak the curative words, and Lazarus would immediately be made whole. And when Lazarus died a few hours after the messenger left Bethany for Philadelphia, they reasoned that it was because the Master did not learn of their brother’s illness until it was too late, until he had already been dead for several hours.
168:0.3 (1842.3) Но както те, така и всички техни вярващи приятели, бяха крайно озадачени от съобщението, доставено от куриерите във Витания през първата половина на деня във вторник. Пратеникът твърдеше, че със своите уши е чул как Иисус е казал: “… Тази болест в действителност не е за смърт.” Те също така не можеха да разберат защо той не им е изпратил вест и не е предложил някаква друга помощ.	168:0.3 (1842.3) But they, with all of their believing friends, were greatly puzzled by the message which the runner brought back Tuesday forenoon when he reached Bethany. The messenger insisted that he heard Jesus say, “...this sickness is really not to the death.” Neither could they understand why he sent no word to them nor otherwise proffered assistance.
168:0.4 (1842.4) Много приятели от съседните селища и Йерусалим дойдоха тук, за да утешат убитите от мъка сестри. Лазар и неговите сестри бяха деца на състоятелен и уважаван евреин, старейшина на това неголямо село Витания. И независимо от това, че и тримата отдавна бяха убедени последователи на Иисус, те се ползваха с огромно уважение сред всички, които ги познаваха. Те бяха наследили обширни лозя и маслинени градини, разположени в покрайнините, и за тяхното богатство говореше и това, че можеха да си позволят да построят на своя семеен участък семейна гробница, в която вече бяха положени и двамата им родители.	168:0.4 (1842.4) Many friends from near-by hamlets and others from Jerusalem came over to comfort the sorrow-stricken sisters. Lazarus and his sisters were the children of a well-to-do and honorable Jew, one who had been the leading resident of the little village of Bethany. And notwithstanding that all three had long been ardent followers of Jesus, they were highly respected by all who knew them. They had inherited extensive vineyards and olive orchards in this vicinity, and that they were wealthy was further attested by the fact that they could afford a private burial tomb on their own premises. Both of their parents had already been laid away in this tomb.
168:0.5 (1842.5) Мария беше изгубила надежда за пристигането на Иисус и се предаде на своята мъка, но Марта не загуби надежда чак до тази сутрин, когато те затвориха входа към гробницата с камък и го запечатаха. Но и след това тя помоли съседското момче да следи пътя за Йерихон от върха на хълма на изток от Витания и именно този юноша ú извести за приближаването на Иисус и неговите приятели.	168:0.5 (1842.5) Mary had given up the thought of Jesus’ coming and was abandoned to her grief, but Martha clung to the hope that Jesus would come, even up to the time on that very morning when they rolled the stone in front of the tomb and sealed the entrance. Even then she instructed a neighbor lad to keep watch down the Jericho road from the brow of the hill to the east of Bethany; and it was this lad who brought tidings to Martha that Jesus and his friends were approaching.
168:0.6 (1842.6) Срещайки Иисус, Марта падна в краката му и възкликна: “Учителю, ако ти беше тук, моят брат щеше да е жив!” Марта беше обхваната от много опасения, но тя с нищо не издаде своите съмнения и не посмя да критикува поведението на Учителя в това, което се отнасяше до смъртта на Лазар. Когато тя замлъкна, Иисус се наклони и, изправяйки я на крака, каза: “Само вярвай, Марта, и твоят брат ще възкръсне отново.” Марта отговори: “Аз зная, че той ще възкръсне в последния ден; аз и сега вярвам, че нашият Отец ще ти даде всичко, което поискаш.”	168:0.6 (1842.6) When Martha met Jesus, she fell at his feet, exclaiming, “Master, if you had been here, my brother would not have died!” Many fears were passing through Martha’s mind, but she gave expression to no doubt, nor did she venture to criticize or question the Master’s conduct as related to Lazarus’s death. When she had spoken, Jesus reached down and, lifting her upon her feet, said, “Only have faith, Martha, and your brother shall rise again.” Then answered Martha: “I know that he will rise again in the resurrection of the last day; and even now I believe that whatever you shall ask of God, our Father will give you.”
168:0.7 (1843.1) Тогава Иисус, гледайки Марта в очите, каза: “Аз съм възкресението и животът; вярващият в мен, дори да умре, ще живее. И всеки, който живее и вярва в мен, наистина никога няма да умре. Марта, ти вярваш ли в това?” И Марта отговори на Учителя: “Да, аз вече отдавна вярвам в това, че ти си Избавителят, Синът на живия Бог — този, който трябваше да дойде в този свят.”	168:0.7 (1843.1) Then said Jesus, looking straight into the eyes of Martha: “I am the resurrection and the life; he who believes in me, though he dies, yet shall he live. In truth, whosoever lives and believes in me shall never really die. Martha, do you believe this?” And Martha answered the Master: “Yes, I have long believed that you are the Deliverer, the Son of the living God, even he who should come to this world.”
168:0.8 (1843.2) Когато Иисус попита за Мария, Марта веднага отиде в дома и прошепна на сестра си: “Учителят е тук и те вика.” Чувайки това, Мария бързо стана и побърза да отиде при Иисус, който все още оставаше на известно разстояние от дома — там, където го срещна Марта. Приятелите, които бяха с Мария и се опитваха да я утешат, виждайки, че тя по спешност стана и излезе, я последваха, решавайки, че тя отива при гробницата, за да оплаква Лазар.	168:0.8 (1843.2) Jesus having inquired for Mary, Martha went at once into the house and, whispering to her sister, said, “The Master is here and has asked for you.” And when Mary heard this, she rose up quickly and hastened out to meet Jesus, who still tarried at the place, some distance from the house, where Martha had first met him. The friends who were with Mary, seeking to comfort her, when they saw that she rose up quickly and went out, followed her, supposing that she was going to the tomb to weep.
168:0.9 (1843.3) Много от присъстващите бяха най-злите врагове на Иисус. Именно затова Марта отиде да го посрещне сама. По същата причина тя тайно съобщи на Мария, че той пита пита за нея. Макар че Марта жадуваше да види Иисус, на нея ú се искаше да избегне възможните йерусалимски врагове. Марта се канеше да остане в дома заедно с техните приятели, докато Мария посреща Иисус, но нейният план не успя, защото всички последваха Мария и неочаквано се натъкнаха на Учителя.	168:0.9 (1843.3) Many of those present were Jesus’ bitter enemies. That is why Martha had come out to meet him alone, and also why she went in secretly to inform Mary that he had asked for her. Martha, while craving to see Jesus, desired to avoid any possible unpleasantness which might be caused by his coming suddenly into the midst of a large group of his Jerusalem enemies. It had been Martha’s intention to remain in the house with their friends while Mary went to greet Jesus, but in this she failed, for they all followed Mary and so found themselves unexpectedly in the presence of the Master.
168:0.10 (1843.4) Марта заведе Мария при Иисус. Виждайки Учителя, Мария падна в краката му и възкликна: “Ако ти беше тук, моят брат нямаше да умре!” И когато Иисус видя как всички те скърбят за смъртта на Лазар, неговата душа се проникна от състрадание.	168:0.10 (1843.4) Martha led Mary to Jesus, and when she saw him, she fell at his feet, exclaiming, “If you had only been here, my brother would not have died!” And when Jesus saw how they all grieved over the death of Lazarus, his soul was moved with compassion.
168:0.11 (1843.5) Забелязвайки, че Мария се приближи към Иисус, за да се поздрави с него, скърбящите се отместиха настрана, а Марта и Мария започнаха да беседват с Учителя, слушайки неговите утешителни думи и призиви да запазят силна вяра в Отеца, изцяло да се подчинят на божествената воля.	168:0.11 (1843.5) When the mourners saw that Mary had gone to greet Jesus, they withdrew for a short distance while both Martha and Mary talked with the Master and received further words of comfort and exhortation to maintain strong faith in the Father and complete resignation to the divine will.
168:0.12 (1843.6) Човешкият разум на Иисус беше крайно развълнуван от сблъсъка между неговата любов към Лазар и осиротелите сестри и възмущението и презрението към показната и лицемерна демонстрация на чувства в някои от тези невярващи и кръвожадни юдеи. Иисус беше дълбоко възмутен от показването от част от мнимите приятели на Лазар на изкуствена и външна скръб, доколкото подобна фалшива скръб се съчетаваше в техните души с толкова ожесточена враждебност към самия него. При все това някои от тези евреи бяха искрени в своите чувства и бяха истински приятели на семейството.	168:0.12 (1843.6) The human mind of Jesus was mightily moved by the contention between his love for Lazarus and the bereaved sisters and his disdain and contempt for the outward show of affection manifested by some of these unbelieving and murderously intentioned Jews. Jesus indignantly resented the show of forced and outward mourning for Lazarus by some of these professed friends inasmuch as such false sorrow was associated in their hearts with so much bitter enmity toward himself. Some of these Jews, however, were sincere in their mourning, for they were real friends of the family.
1. В гробницата на Лазар ^top	1. At the Tomb of Lazarus ^top
168:1.1 (1843.7) След няколко минути Иисус, утешавайки Марта и Мария встрани от скърбящите, попита: “Къде го положихте?” Марта отговори: “Ела и виж.” Учителят мълчаливо вървеше след двете скърбящи сестри и плачеше. Когато приятелски настроените евреи, които го следваха, видяха неговите сълзи, един от тях каза: “Виж колко обичаше Лазар. Нима той, който даде зрение на слепия, не можа да предпази този човек от смъртта?” Към това време те вече стояха край семейната гробница — неголяма естествена пещера или вдлъбнатина в издадената част на скалата, възвисяваща се приблизително на около десет метра в далечния край на градинския участък.	168:1.1 (1843.7) After Jesus had spent a few moments in comforting Martha and Mary, apart from the mourners, he asked them, “Where have you laid him?” Then Martha said, “Come and see.” And as the Master followed on in silence with the two sorrowing sisters, he wept. When the friendly Jews who followed after them saw his tears, one of them said: “Behold how he loved him. Could not he who opened the eyes of the blind have kept this man from dying?” By this time they were standing before the family tomb, a small natural cave, or declivity, in the ledge of rock which rose up some thirty feet at the far end of the garden plot.
168:1.2 (1844.1) На нас ни е трудно да обясним на човешкия разум какво именно предизвика сълзите на Иисус. Макар че в наше разпореждане има резултати от регистрацията на обединените човешки емоции и божествени мисли, зафиксирани в разума на Личностния Настройчик, ние не сме съвсем уверени в действителната причина за тези емоционални прояви. Склонни сме да смятаме, че Иисус плачеше под въздействието на цял ред чувства и мисли, протичащи в това време в неговото съзнание, а именно:	168:1.2 (1844.1) It is difficult to explain to human minds just why Jesus wept. While we have access to the registration of the combined human emotions and divine thoughts, as of record in the mind of the Personalized Adjuster, we are not altogether certain about the real cause of these emotional manifestations. We are inclined to believe that Jesus wept because of a number of thoughts and feelings which were going through his mind at this time, such as:
168:1.3 (1844.2) 1. Той изпитваше неподправено, пълно с печал състрадание към Марта и Мария; дълбоко и по човешки обичаше тези сестри, загубили своя брат.	168:1.3 (1844.2) 1. He felt a genuine and sorrowful sympathy for Martha and Mary; he had a real and deep human affection for these sisters who had lost their brother.
168:1.4 (1844.3) 2. Неговият разум беше смутен от присъствието на тълпа скърбящи, някои от които бяха искрени, а други само се преструваха. Него винаги го възмущаваше показната проява на скръб. Той знаеше, че сестрите обичат своя брат и не се съмняват в спасението на вярващите. Възможно е тези противоречиви чувства да обясняват защо той заплака, когато се приближиха към гробницата.	168:1.4 (1844.3) 2. He was perturbed in his mind by the presence of the crowd of mourners, some sincere and some merely pretenders. He always resented these outward exhibitions of mourning. He knew the sisters loved their brother and had faith in the survival of believers. These conflicting emotions may possibly explain why he groaned as they came near the tomb.
168:1.5 (1844.4) 3. Той истински се съмняваше следва ли Лазар да се възвръща към земния живот. Неговите сестри действително се нуждаеха от това, макар че той прекрасно знаеше, че на Лазар предстои да премине през жестоки преследвания поради това, че ще стане най-голямата демонстрация на божественото могъщество на Сина Човешки.	168:1.5 (1844.4) 3. He truly hesitated about bringing Lazarus back to the mortal life. His sisters really needed him, but Jesus regretted having to summon his friend back to experience the bitter persecution which he well knew Lazarus would have to endure as a result of being the subject of the greatest of all demonstrations of the divine power of the Son of Man.
168:1.6 (1844.5) А сега ние можем да разкажем интересен и поучителен факт. Независимо че настоящият разказ се разгръща като естествено и нормално за човешкия живот събитие, в него има много любопитни допълнителни аспекти. Макар че куриерът пристигна при Иисус в неделя и му разказа за болестта на Лазар и макар че Иисус предаде съобщението, че това “не е за смърт”, заедно с това той лично се яви във Витания и даже попита сестрите: “Къде го положихте?” Макар че всичко това позволява да се предположи, че Учителят е действал съобразно условията на този живот и в съответствие с ограничените познания на човешкия разум, при все това архивите на вселената показват, че Личностният Настройчик на Иисус се е разпоредил за безсрочно задържане на Настройчика на Лазар на планетата след смъртта и че това разпореждане е било регистрирано петнадесет минути преди Лазар да изпусне последния си дъх.	168:1.6 (1844.5) And now we may relate an interesting and instructive fact: Although this narrative unfolds as an apparently natural and normal event in human affairs, it has some very interesting side lights. While the messenger went to Jesus on Sunday, telling him of Lazarus’s illness, and while Jesus sent word that it was “not to the death,” at the same time he went in person up to Bethany and even asked the sisters, “Where have you laid him?” Even though all of this seems to indicate that the Master was proceeding after the manner of this life and in accordance with the limited knowledge of the human mind, nevertheless, the records of the universe reveal that Jesus’ Personalized Adjuster issued orders for the indefinite detention of Lazarus’s Thought Adjuster on the planet subsequent to Lazarus’s death, and that this order was made of record just fifteen minutes before Lazarus breathed his last.
168:1.7 (1844.6) Знаел ли е божественият разум на Иисус още преди смъртта на Лазар, че той ще го възкреси от мъртвите? Това не ни е известно. Ние знаем само това, за което разказваме тук.	168:1.7 (1844.6) Did the divine mind of Jesus know, even before Lazarus died, that he would raise him from the dead? We do not know. We know only what we are herewith placing on record.
168:1.8 (1844.7) Много от враговете на Иисус се подиграваха над неговите чувства и си говореха: “Ако този човек му е бил толкова скъп, защо той толкова дълго се забави преди да се появи във Витания? Ако това, което говорят за него е истина, то защо той не спаси своя любим приятел? Каква полза да изцелява странични хора в Галилея, ако не може да спаси този, когото обича?” И те всячески се надсмиваха и омаловажаваха ученията и направеното от Иисус.	168:1.8 (1844.7) Many of Jesus’ enemies were inclined to sneer at his manifestations of affection, and they said among themselves: “If he thought so much of this man, why did he tarry so long before coming to Bethany? If he is what they claim, why did he not save his dear friend? What is the good of healing strangers in Galilee if he cannot save those whom he loves?” And in many other ways they mocked and made light of the teachings and works of Jesus.
168:1.9 (1844.8) Така в този четвъртък, към два и половина следобед, всичко беше готово за това, в малкото селище Витания да стане най-голямото от всички чудеса, свързани със земното служене на Михаил Небадонски — най-голямата демонстрация на божествено могъщество за цялата негова инкарнация в плът, тъй като неговото собствено възкресение стана, след като той беше освободен от оковите на смъртния живот.	168:1.9 (1844.8) And so, on this Thursday afternoon at about half past two o’clock, was the stage all set in this little hamlet of Bethany for the enactment of the greatest of all works connected with the earth ministry of Michael of Nebadon, the greatest manifestation of divine power during his incarnation in the flesh, since his own resurrection occurred after he had been liberated from the bonds of mortal habitation.
168:1.10 (1845.1) Неголямата група, събрала се край гробницата на Лазар, даже не се досещаше, че редом с нея се намира огромна маса небесни същества, събрани под ръководството на Гавраил, които с нетърпение очакват указанията на Личностния Настройчик на Иисус, готови да изпълнят повелята на своя любим Суверен.	168:1.10 (1845.1) The small group assembled before Lazarus’s tomb little realized the presence near at hand of a vast concourse of all orders of celestial beings assembled under the leadership of Gabriel and now in waiting, by direction of the Personalized Adjuster of Jesus, vibrating with expectancy and ready to execute the bidding of their beloved Sovereign.
168:1.11 (1845.2) Когато Иисус произнесе своята заповед — “Махнете камъка!”, събраните небесни същества се приготвиха за драматичното възкресяване на Лазар и възстановяването му в образа на неговата смъртна плът. В сравнение с обичайния метод на възкресяване на смъртните в моронтийна форма такова възкресение е значително по-сложно за изпълнение и изисква участието на много по-голям брой небесни личности и несравнимо по-широко привличане на вселенски средства.	168:1.11 (1845.2) When Jesus spoke those words of command, “Take away the stone,” the assembled celestial hosts made ready to enact the drama of the resurrection of Lazarus in the likeness of his mortal flesh. Such a form of resurrection involves difficulties of execution which far transcend the usual technique of the resurrection of mortal creatures in morontia form and requires far more celestial personalities and a far greater organization of universe facilities.
168:1.12 (1845.3) Когато Марта и Мария чуха тази заповед на Иисус — да отместят камъка, закриващ входа към гробницата, в тях нахлуха противоречиви чувства. Мария се надяваше, че Лазар ще бъде възкресен от мъртвите, но Марта — макар и споделяща до известна степен вярата на своята сестра — повече се безпокоеше от това, че в такъв вид Лазар не бива да бъде показван на Иисус, апостолите и приятелите им. Марта попита: “Нужно ли е да отместваме камъка? Изминаха вече четири дни, откакто моя брат умря, и тялото е започнало да се разлага.” Марта каза това още и затова, защото не знаеше защо Учителят поиска да махнат камъка. Тя мислеше, че може би Иисус желае за последен път да погледне Лазар. Нейното отношение не беше твърдо и определено. Докато те стояха в нерешителност пред камъка, Иисус попита: “Нима не ви казах веднага, че тази болест не е за смърт? Нима не дойдох да изпълня своето обещание? И сега, когато дойдох при вас, нима не ви казах, че ако само повярвате, ще видите славата Божия? Защо се съмнявате? Колко още трябва, докато започнете да вярвате и да се подчинявате?”	168:1.12 (1845.3) When Martha and Mary heard this command of Jesus directing that the stone in front of the tomb be rolled away, they were filled with conflicting emotions. Mary hoped that Lazarus was to be raised from the dead, but Martha, while to some extent sharing her sister’s faith, was more exercised by the fear that Lazarus would not be presentable, in his appearance, to Jesus, the apostles, and their friends. Said Martha: “Must we roll away the stone? My brother has now been dead four days, so that by this time decay of the body has begun.” Martha also said this because she was not certain as to why the Master had requested that the stone be removed; she thought maybe Jesus wanted only to take one last look at Lazarus. She was not settled and constant in her attitude. As they hesitated to roll away the stone, Jesus said: “Did I not tell you at the first that this sickness was not to the death? Have I not come to fulfill my promise? And after I came to you, did I not say that, if you would only believe, you should see the glory of God? Wherefore do you doubt? How long before you will believe and obey?”
168:1.13 (1845.4) Когато Иисус замлъкна, неговите апостоли, заедно със съседите, които бяха предложили да им помогнат, хванаха камъка и го отместиха от входа към гробницата.	168:1.13 (1845.4) When Jesus had finished speaking, his apostles, with the assistance of willing neighbors, laid hold upon the stone and rolled it away from the entrance to the tomb.
168:1.14 (1845.5) Сред евреите беше разпространено вярването, че капката жлъч върху острието на меча на ангела на смъртта започва да действа към края на третия ден и действието ú се проявява напълно на четвъртия ден. Те допускаха, че до края на третия ден душата на човека може да се намира близо до гробницата, опитвайки се да оживи мъртвото тяло; но те твърдо вярваха, че до разсъмване на четвъртия ден душата отива там, където пребивават духовете на покойниците.	168:1.14 (1845.5) It was the common belief of the Jews that the drop of gall on the point of the sword of the angel of death began to work by the end of the third day, so that it was taking full effect on the fourth day. They allowed that the soul of man might linger about the tomb until the end of the third day, seeking to reanimate the dead body; but they firmly believed that such a soul had gone on to the abode of departed spirits ere the fourth day had dawned.
168:1.15 (1845.6) Тези поверия и мнения за мъртвите и за това, как духът напуска умрелия човек, трябваше да убедят всички хора, намиращи се сега край гробницата на Лазар, както и всички, които можеха да узнаят за това, което предстоеше да стане тук, че даденият случай е действително и истинско възкресение от мъртвите, лично извършено от този, който заяви, че е “възкресението и животът”.	168:1.15 (1845.6) These beliefs and opinions regarding the dead and the departure of the spirits of the dead served to make sure, in the minds of all who were now present at Lazarus’s tomb and subsequently to all who might hear of what was about to occur, that this was really and truly a case of the raising of the dead by the personal working of one who declared he was “the resurrection and the life.”
2. Възкресяването на Лазар ^top	2. The Resurrection of Lazarus ^top
168:2.1 (1845.7) Приблизително четиридесет и петте човека, стоящи пред гробницата, смътно различаваха фигурата на Лазар, загърнат в пелена и лежащ в долната дясна ниша на погребалната пещера. Докато тези земни създания стояха там в напрегната тишина, множество небесни същества заеха своите места, готови да започнат да действат по сигнал на своя предводител, Гавраил.	168:2.1 (1845.7) As this company of some forty-five mortals stood before the tomb, they could dimly see the form of Lazarus, wrapped in linen bandages, resting on the right lower niche of the burial cave. While these earth creatures stood there in almost breathless silence, a vast host of celestial beings had swung into their places preparatory to answering the signal for action when it should be given by Gabriel, their commander.
168:2.2 (1846.1) Иисус вдигна очи към небето и каза: “Татко! Благодаря ти, че ме чу и удовлетвори моята молба. Аз зная, че винаги ме чуваш, но говоря така с Теб заради тези, които стоят тук, за да повярват, че Ти си ме изпратил в този свят, и за да знаят, че Ти действаш заедно с мен в изпълнение на това, което ни предстои да извършим.” И когато свърши да се моли, той извика със силен глас: “Лазаре, излез!”	168:2.2 (1846.1) Jesus lifted up his eyes and said: “Father, I am thankful that you heard and granted my request. I know that you always hear me, but because of those who stand here with me, I thus speak with you, that they may believe that you have sent me into the world, and that they may know that you are working with me in that which we are about to do.” And when he had prayed, he cried with a loud voice, “Lazarus, come forth!”
168:2.3 (1846.2) Макар че наблюдаващите станалото хора останаха неподвижни, огромното небесно войнство се задвижи, със съвместни усилия изпълнявайки повелята на Създателя. Само след дванадесет секунди урантийско време безжизненото тяло на Лазар оживя и скоро той вече седеше на края на каменното ложе, на което той беше положен. Неговото тяло беше загърнато в погребално платно, а лицето му беше покрито с кърпа. Когато той стана пред тях — жив, Иисус каза: “Развържете го, нека върви.”	168:2.3 (1846.2) Though these human observers remained motionless, the vast celestial host was all astir in unified action in obedience to the Creator’s word. In just twelve seconds of earth time the hitherto lifeless form of Lazarus began to move and presently sat up on the edge of the stone shelf whereon it had rested. His body was bound about with grave cloths, and his face was covered with a napkin. And as he stood up before them—alive—Jesus said, “Loose him and let him go.”
168:2.4 (1846.3) Всички, освен апостолите, Марта и Мария, побегнаха към дома бледи от страх и потресени от дълбините на душата си. Макар че някои останаха, мнозина спешно се разотидоха по домовете си.	168:2.4 (1846.3) All, save the apostles, with Martha and Mary, fled to the house. They were pale with fright and overcome with astonishment. While some tarried, many hastened to their homes.
168:2.5 (1846.4) Лазар поздрави Иисус и апостолите, а след това попита защо е обвит в погребално платно и защо се е събудил в градината. Иисус и апостолите се отместиха встрани, докато Марта разказваше на Лазар за неговата смърт, погребение и възкресение. На нея ú се наложи да му обясни, че той е умрял в неделя и е бил съживен в четвъртък, доколкото той беше загубил усет за времето от момента, в който заспа смъртен сън.	168:2.5 (1846.4) Lazarus greeted Jesus and the apostles and asked the meaning of the grave cloths and why he had awakened in the garden. Jesus and the apostles drew to one side while Martha told Lazarus of his death, burial, and resurrection. She had to explain to him that he had died on Sunday and was now brought back to life on Thursday, inasmuch as he had had no consciousness of time since falling asleep in death.
168:2.6 (1846.5) Когато Лазар излезе от гробницата, Личностният Настройчик на Иисус, станал вече глава на своята категория в локалната вселена, даде команда на бившия Настройчик на Лазар, който очакваше по-нататъшни инструкции, да се върне отново в своята обител — разума и душата на възкресения човек.	168:2.6 (1846.5) As Lazarus came out of the tomb, the Personalized Adjuster of Jesus, now chief of his kind in this local universe, gave command to the former Adjuster of Lazarus, now in waiting, to resume abode in the mind and soul of the resurrected man.
168:2.7 (1846.6) След това Лазар се приближи до Иисус и заедно със своите сестри падна в нозете на Учителя, благодарейки и прославяйки Бога. Хващайки Лазар за ръка, Иисус го изправи и каза: “Сине мой, това, което стана с теб, предстои да бъде изпитано и от всички, които вярват в Евангелието, само че те ще бъдат възкресени в по-великолепен облик. Ти ще станеш живо свидетелство за провъзгласената от самия мен истина — аз съм възкресението и животът. Но да отидем в дома и да се подкрепим с храната, необходима за тези физически тела.”	168:2.7 (1846.6) Then went Lazarus over to Jesus and, with his sisters, knelt at the Master’s feet to give thanks and offer praise to God. Jesus, taking Lazarus by the hand, lifted him up, saying: “My son, what has happened to you will also be experienced by all who believe this gospel except that they shall be resurrected in a more glorious form. You shall be a living witness of the truth which I spoke—I am the resurrection and the life. But let us all now go into the house and partake of nourishment for these physical bodies.”
168:2.8 (1846.7) Докато вървяха към дома, Гавраил освободи допълнителните групи от събралото се тук небесно войнство и фиксира първия — и последен, случай на възкресяване на смъртно създание на Урантия в подобие на смъртно физическо тяло.	168:2.8 (1846.7) As they walked toward the house, Gabriel dismissed the extra groups of the assembled heavenly host while he made record of the first instance on Urantia, and the last, where a mortal creature had been resurrected in the likeness of the physical body of death.
168:2.9 (1846.8) Лазар едва ли беше способен да разбере какво е станало. Той знаеше, че е бил сериозно болен, но помнеше само, че е заспал и е бил събуден. Той никога не можа да разкаже нищо за четирите дни, прекарани в гробницата, защото се намираше в безсъзнателно състояние. Времето не съществува за тези, които заспиват съня на смъртта.	168:2.9 (1846.8) Lazarus could hardly comprehend what had occurred. He knew he had been very sick, but he could recall only that he had fallen asleep and been awakened. He was never able to tell anything about these four days in the tomb because he was wholly unconscious. Time is nonexistent to those who sleep the sleep of death.
168:2.10 (1846.9) Макар че в резултат от това чудо мнозина повярваха в Иисус, други само затвърдиха своето решение да го отхвърлят. Към обед на следващия ден тази новина се разнесе в целия Йерусалим. Десетки мъже и жени отидоха във Витания, за да видят Лазар и да поговорят с него, а разтревожените и объркани фарисеи бързо свикаха заседание на Синедриона, за да решат как да реагират на тези нови събития.	168:2.10 (1846.9) Though many believed in Jesus as a result of this mighty work, others only hardened their hearts the more to reject him. By noon the next day this story had spread over all Jerusalem. Scores of men and women went to Bethany to look upon Lazarus and talk with him, and the alarmed and disconcerted Pharisees hastily called a meeting of the Sanhedrin that they might determine what should be done about these new developments.
3. Заседанието на Синедриона ^top	3. Meeting of the Sanhedrin ^top
168:3.1 (1847.1) Независимо че свидетелството на този възкресен от мъртвите човек направи много, за да се укрепи вярата на огромен брой последователи на Учителя, то практически не повлия върху отношението на йерусалимските водачи и управители и само затвърди тяхното решение по-бързо да приключат с Иисус и да сложат край на неговия труд.	168:3.1 (1847.1) Even though the testimony of this man raised from the dead did much to consolidate the faith of the mass of believers in the gospel of the kingdom, it had little or no influence on the attitude of the religious leaders and rulers at Jerusalem except to hasten their decision to destroy Jesus and stop his work.
168:3.2 (1847.2) В един часа на следващия ден, в петък, се състоя заседанието на Синедриона, на което предстоеше да продължи обсъждането на въпроса: “Какво да правим с Иисус от Назарет?” След повече от двучасова дискусия и язвителни дебати един от фарисеите предложи да приемат резолюция, призоваваща незабавно да предадат Иисус на смърт и заявяваща, че той представлява заплаха за Израил; резолюцията формално задължаваше Синедриона да произнесе решение за смърт без съд и без да се съобразява с никакви прецеденти.	168:3.2 (1847.2) At one o’clock the next day, Friday, the Sanhedrin met to deliberate further on the question, “What shall we do with Jesus of Nazareth?” After more than two hours of discussion and acrimonious debate, a certain Pharisee presented a resolution calling for Jesus’ immediate death, proclaiming that he was a menace to all Israel and formally committing the Sanhedrin to the decision of death, without trial and in defiance of all precedent.
168:3.3 (1847.3) Внушителното висше събрание на юдейските вождове вече неведнъж беше вземало решение да задържи Иисус и да го предаде на съд по обвинение в богохулство и многобройни нарушения на свещения юдейски закон. Веднъж те вече бяха стигали дотам да заявят, че той следва да умре, но в дадения случай Синедрионът за пръв път изяви намерение да произнесе смъртна присъда преди съда. Но това решение не стигна до гласуване, тъй като след нечуваното предложение четиринадесет от членовете на Синедриона веднага отказаха своите пълномощия. Макар че решенията по техните оставки бяха взети едва след почти две седмици, в този ден тези четиринадесет човека напуснаха Синедриона и повече не взеха участие в неговите заседания. При последващото разглеждане на тези оставки бяха изгонени още пет човека, заподозрени в съчувствие към Иисус. Избавяйки се от тези деветнадесет човека, Синедрионът беше готов да съди Иисус и практически единодушно да му произнесе присъда.	168:3.3 (1847.3) Time and again had this august body of Jewish leaders decreed that Jesus be apprehended and brought to trial on charges of blasphemy and numerous other accusations of flouting the Jewish sacred law. They had once before even gone so far as to declare he should die, but this was the first time the Sanhedrin had gone on record as desiring to decree his death in advance of a trial. But this resolution did not come to a vote since fourteen members of the Sanhedrin resigned in a body when such an unheard-of action was proposed. While these resignations were not formally acted upon for almost two weeks, this group of fourteen withdrew from the Sanhedrin on that day, never again to sit in the council. When these resignations were subsequently acted upon, five other members were thrown out because their associates believed they entertained friendly feelings toward Jesus. With the ejection of these nineteen men the Sanhedrin was in a position to try and to condemn Jesus with a solidarity bordering on unanimity.
168:3.4 (1847.4) На следващата седмица Лазар и неговите сестри застанаха пред Синедриона. След като бяха изслушани техните показания, не остана и сянка на съмнение, че Лазар е бил възкресен от мъртвите. Макар че действията на Синедриона практически признаха факта на възкресяването на Лазар, протоколите от заседанието съдържаха резолюция, приписваща това и всички останали извършени от Иисус чудеса на силата на княза на дяволите, с когото, както се твърдеше, бил свързан Иисус.	168:3.4 (1847.4) The following week Lazarus and his sisters were summoned to appear before the Sanhedrin. When their testimony had been heard, no doubt could be entertained that Lazarus had been raised from the dead. Though the transactions of the Sanhedrin virtually admitted the resurrection of Lazarus, the record carried a resolution attributing this and all other wonders worked by Jesus to the power of the prince of devils, with whom Jesus was declared to be in league.
168:3.5 (1847.5) Независимо от източника на чудотворната сила на Иисус еврейските водачи бяха убедени, че ако не го спрат веднага, то скоро в него ще повярва целият обикновен народ; освен това те бяха уверени в сериозното усложняване на отношенията с римските власти, тъй като множество вярващи в Иисус хора го смятаха за Месия, за избавител на Израил.	168:3.5 (1847.5) No matter what the source of his wonder-working power, these Jewish leaders were persuaded that, if he were not immediately stopped, very soon all the common people would believe in him; and further, that serious complications with the Roman authorities would arise since so many of his believers regarded him as the Messiah, Israel’s deliverer.
168:3.6 (1847.6) Именно на това заседание първосвещеникът Каяфа за пръв път произнесе старото еврейско изречение, което впоследствие той неведнъж повтаряше: “По-добре да умре един човек, отколкото да загине цял народ.”	168:3.6 (1847.6) It was at this same meeting of the Sanhedrin that Caiaphas the high priest first gave expression to that old Jewish adage, which he so many times repeated: “It is better that one man die, than that the community perish.”
168:3.7 (1847.7) Макар че по обед в този тревожен петък Иисус беше предупреден за плановете на Синедриона, той никак не се разтревожи и продължаваше своя съботен отдих при приятели във Витфагия, едно селце близо до Витания. Рано сутринта в неделя Иисус и апостолите се събраха, както се и бяха уговорили, в дома на Лазар и вземайки си довиждане с витанското семейство, тръгнаха обратно към лагера край Пела.	168:3.7 (1847.7) Although Jesus had received warning of the doings of the Sanhedrin on this dark Friday afternoon, he was not in the least perturbed and continued resting over the Sabbath with friends in Bethpage, a hamlet near Bethany. Early Sunday morning Jesus and the apostles assembled, by prearrangement, at the home of Lazarus, and taking leave of the Bethany family, they started on their journey back to the Pella encampment.
4. Отговорът на молитвите ^top	4. The Answer to Prayer ^top
168:4.1 (1848.1) По пътя от Витания за Пела апостолите зададоха на Иисус много въпроси; Учителят отговори охотно на тях, с изключение на тези, които се отнасяха до подробностите по възкресяването на мъртвите. Такива проблеми бяха над разбирането на апостолите; затова Учителят се отказа да обсъжда тези въпроси с тях. Напускайки Витания тайно, те бяха сами. И затова Иисус се възползва от възможността да разкаже на десетте апостоли много неща, които, както той смяташе, щяха да ги подготвят за надигащите се изпитания.	168:4.1 (1848.1) On the way from Bethany to Pella the apostles asked Jesus many questions, all of which the Master freely answered except those involving the details of the resurrection of the dead. Such problems were beyond the comprehension capacity of his apostles; therefore did the Master decline to discuss these questions with them. Since they had departed from Bethany in secret, they were alone. Jesus therefore embraced the opportunity to say many things to the ten which he thought would prepare them for the trying days just ahead.
168:4.2 (1848.2) Развълнувани от последните събития, апостолите прекараха много време в обсъждане на своите неотдавнашни впечатления, свързани с молитвата и отговорите на нея. Всички те помнеха изявлението на Иисус пред витанския куриер във Филаделфия, когато той ясно каза: “Тази болест не е за смърт.” При все това, независимо от това обещание Лазар действително беше умрял. Целия този ден те постоянно се връщаха към този въпрос — отговора на молитвата.	168:4.2 (1848.2) The apostles were much stirred up in their minds and spent considerable time discussing their recent experiences as they were related to prayer and its answering. They all recalled Jesus’ statement to the Bethany messenger at Philadelphia, when he said plainly, “This sickness is not really to the death.” And yet, in spite of this promise, Lazarus actually died. All that day, again and again, they reverted to the discussion of this question of the answer to prayer.
168:4.3 (1848.3) Отговорите на Иисус на техните многобройни въпроси могат да бъдат обобщени по следния начин:	168:4.3 (1848.3) Jesus’ answers to their many questions may be summarized as follows:
168:4.4 (1848.4) 1. Молитвата е самоизражение на крайния разум в опита му да се приближи към Безкрайното. Затова появата на молитвата неизбежно се ограничава със знанието, мъдростта и атрибутите на крайното; така отговорът неизбежно трябва да се обуславя от видения, цели, идеали и прерогативи на Безкрайното. Невъзможно е да се проследи непрекъснатата последователност на материалните явления между формирането на молитвата и възприемането на пълен духовен отговор на нея.	168:4.4 (1848.4) 1. Prayer is an expression of the finite mind in an effort to approach the Infinite. The making of a prayer must, therefore, be limited by the knowledge, wisdom, and attributes of the finite; likewise must the answer be conditioned by the vision, aims, ideals, and prerogatives of the Infinite. There never can be observed an unbroken continuity of material phenomena between the making of a prayer and the reception of the full spiritual answer thereto.
168:4.5 (1848.5) 2. Когато стане явно, че молитвата е останала без отговор, често забавянето предвещава още по-добър отговор, който — по силата на някаква основателна причина — съществено се е забавил. Когато Иисус каза, че болестта на Лазар в действителност не е за смърт, той вече беше мъртъв от единадесет часа. Нито една искрена молитва не остава без отговор, освен когато по-висшата гледна точка на духовния свят намери по-добър отговор; отговор, който удовлетворява молбата на човешкия дух в противоположност на молитвата само на разума на човека.	168:4.5 (1848.5) 2. When a prayer is apparently unanswered, the delay often betokens a better answer, although one which is for some good reason greatly delayed. When Jesus said that Lazarus’s sickness was really not to the death, he had already been dead eleven hours. No sincere prayer is denied an answer except when the superior viewpoint of the spiritual world has devised a better answer, an answer which meets the petition of the spirit of man as contrasted with the prayer of the mere mind of man.
168:4.6 (1848.6) 3. Когато молитвите на времето са продиктувани от духа и изразени във вярата, те нерядко са толкова обширни и всеобхватни, че да се отговори на тях може само във вечността; крайната молба е понякога толкова преизпълнена от стремеж към Безкрайното, че се налага отговорът да се отлага продължително време в очакване на появата в създанието на адекватна способност за възприятие; проникнатата от вяра молитва може да бъде толкова всеобхватна, че получаването на отговора да е възможно само в Рая.	168:4.6 (1848.6) 3. The prayers of time, when indited by the spirit and expressed in faith, are often so vast and all-encompassing that they can be answered only in eternity; the finite petition is sometimes so fraught with the grasp of the Infinite that the answer must long be postponed to await the creation of adequate capacity for receptivity; the prayer of faith may be so all-embracing that the answer can be received only on Paradise.
168:4.7 (1848.7) 4. По своята същност отговорите на молитвата на смъртния разум често са такива, че могат да бъдат приети и осъзнати, едва след като същият този възнасящ молитвата разум постигне безсмъртно състояние. Нерядко материалното същество може да получи отговор на своите молитви, едва след като подобен индивид напредне до духовното ниво.	168:4.7 (1848.7) 4. The answers to the prayer of the mortal mind are often of such a nature that they can be received and recognized only after that same praying mind has attained the immortal state. The prayer of the material being can many times be answered only when such an individual has progressed to the spirit level.
168:4.8 (1848.8) 5. Молитвата на позналия Бога човек може да бъде толкова изкривена от невежество и толкова деформирана от суеверие, че отговорът на такава молитва би бил крайно нежелателен. В такива случаи на духовните посредници се налага по такъв начин да преобразуват молитвата, че когато пристигне отговорът, молителят се оказва напълно неспособен да го разпознае като отговор на своята молитва.	168:4.8 (1848.8) 5. The prayer of a God-knowing person may be so distorted by ignorance and so deformed by superstition that the answer thereto would be highly undesirable. Then must the intervening spirit beings so translate such a prayer that, when the answer arrives, the petitioner wholly fails to recognize it as the answer to his prayer.
168:4.9 (1848.9) 6. Всички истински молитви се адресират до духовни същества и на всички такива молби следва да се отговаря на езика на духа, и всички такива отговори трябва да се заключават в духовните реалности. Духовните същества не могат да дават материални отговори на духовните молби даже на материалните същества. Материалните същества са способни успешно да се молят, само когато се “молят в духа“.	168:4.9 (1848.9) 6. All true prayers are addressed to spiritual beings, and all such petitions must be answered in spiritual terms, and all such answers must consist in spiritual realities. Spirit beings cannot bestow material answers to the spirit petitions of even material beings. Material beings can pray effectively only when they “pray in the spirit.”
168:4.10 (1849.1) 7. Никоя молитва не може да разчита на отговор, ако не е родена в духа и не е нахранена с вяра. Вашата искрена вяра предполага, че вие фактически предварително предоставяте на този, който изслушва вашите молитви, пълното право да отговаря на вашите молби в съответствие с тази висша мъдрост и тази божествена любов, които, както ви подсказва вярата, винаги движат съществата, на които се молите.	168:4.10 (1849.1) 7. No prayer can hope for an answer unless it is born of the spirit and nurtured by faith. Your sincere faith implies that you have in advance virtually granted your prayer hearers the full right to answer your petitions in accordance with that supreme wisdom and that divine love which your faith depicts as always actuating those beings to whom you pray.
168:4.11 (1849.2) 8. Детето винаги е в правото си да се обърне към родителя; и родителят винаги остава верен на своите родителски задължения по отношение на незрялото дете, когато неговата голяма мъдрост изисква отговорът на молитвата да бъде задържан, изменен, разделен на части, да превъзхожда молбата или да бъде отложен до следващия стадий на духовен възход.	168:4.11 (1849.2) 8. The child is always within his rights when he presumes to petition the parent; and the parent is always within his parental obligations to the immature child when his superior wisdom dictates that the answer to the child’s prayer be delayed, modified, segregated, transcended, or postponed to another stage of spiritual ascension.
168:4.12 (1849.3) 9. Без колебание възнасяйте духовни молитви; не се съмнявайте в получаването на отговора на своите молби. Тези отговори могат да бъдат отложени до по-добри времена в очакване на вашето бъдещо постигане на тези духовни нива на действително космическо постижение в този или други светове, където ще можете да познаете и да се възползвате от дългоочакваните отговори на своите предишни, но несвоевременни молби.	168:4.12 (1849.3) 9. Do not hesitate to pray the prayers of spirit longing; doubt not that you shall receive the answer to your petitions. These answers will be on deposit, awaiting your achievement of those future spiritual levels of actual cosmic attainment, on this world or on others, whereon it will become possible for you to recognize and appropriate the long-waiting answers to your earlier but ill-timed petitions.
168:4.13 (1849.4) 10. Нито една искрена, родена в духа молба не остава без отговор. Молете и ще получите. Но вие следва да помните, че сте еволюционни създания на времето и пространството; затова трябва постоянно да се съобразявате с пространствено-времевия фактор в опита на личното приемане на пълните отговори на своите многобройни молитви и молби.	168:4.13 (1849.4) 10. All genuine spirit-born petitions are certain of an answer. Ask and you shall receive. But you should remember that you are progressive creatures of time and space; therefore must you constantly reckon with the time-space factor in the experience of your personal reception of the full answers to your manifold prayers and petitions.
5. По-нататъшната съдба на Лазар ^top	5. What Became of Lazarus ^top
168:5.1 (1849.5) Лазар остана в своя дом във Витания, в центъра на вниманието на множество искрени вярващи и многобройни любопитни, чак до седмицата на разпъването на Иисус, когато той беше предупреден, че Синедрионът е произнесъл решение за неговата смърт. Управителите на юдеите бяха изпълнени с решимост да сложат край на по-нататъшното разпространяване на ученията на Иисус и те вярно разсъдиха, че би било безполезно да убиват Иисус и при това да оставят жив Лазар, олицетворяващ най-голямото от извършените от Иисус чудеса и потвърждаващ със своето съществуване факта на възкресяването му от Иисус от мъртвите. Към това време Лазар вече беше подложен на жестоки преследвания от тяхна страна.	168:5.1 (1849.5) Lazarus remained at the Bethany home, being the center of great interest to many sincere believers and to numerous curious individuals, until the days of the crucifixion of Jesus, when he received warning that the Sanhedrin had decreed his death. The rulers of the Jews were determined to put a stop to the further spread of the teachings of Jesus, and they well judged that it would be useless to put Jesus to death if they permitted Lazarus, who represented the very peak of his wonder-working, to live and bear testimony to the fact that Jesus had raised him from the dead. Already had Lazarus suffered bitter persecution from them.
168:5.2 (1849.6) Затова Лазар спешно напусна своите сестри във Витания и избяга през Йерихон на другия бряг на Йордан, позволявайки си истински да си почине, едва след като стигна Филаделфия. Лазар добре познаваше Абнер и тук не го заплашваха кървавите интриги на коварния Синедрион.	168:5.2 (1849.6) And so Lazarus took hasty leave of his sisters at Bethany, fleeing down through Jericho and across the Jordan, never permitting himself to rest long until he had reached Philadelphia. Lazarus knew Abner well, and here he felt safe from the murderous intrigues of the wicked Sanhedrin.
168:5.3 (1849.7) Скоро след това Марта и Мария продадоха своите земи във Витания и се присъединиха към своя брат в Перея. Към това време Лазар вече беше ковчежник на църквата във Филаделфия. Той стана твърд последовател на Абнер в неговия спор с Павел и йерусалимската църква и накрая умря на 67-годишна възраст от същата болест, която го бе поразила като по-млад във Витания.	168:5.3 (1849.7) Soon after this Martha and Mary disposed of their lands at Bethany and joined their brother in Perea. Meantime, Lazarus had become the treasurer of the church at Philadelphia. He became a strong supporter of Abner in his controversy with Paul and the Jerusalem church and ultimately died, when 67 years old, of the same sickness that carried him off when he was a younger man at Bethany.