Документ 169	Paper 169
Последната седмица от обучението в Пела	Last Teaching at Pella
169:0.1 (1850.1) К ЪСНО вечерта в понеделник, 6 март, Иисус и десетте апостоли пристигнаха в лагера в Пела. Това беше последната седмица от пребиваването на Иисус в лагера и той отделяше голямо внимание на обучаването на народа и наставляването на апостолите. Всеки ден по обед той изнасяше публична проповед, а вечерите отговаряше на въпросите на апостолите и някои най-подготвени ученици, живеещи в лагера.	169:0.1 (1850.1) LATE on Monday evening, March 6, Jesus and the ten apostles arrived at the Pella camp. This was the last week of Jesus’ sojourn there, and he was very active in teaching the multitude and instructing the apostles. He preached every afternoon to the crowds and each night answered questions for the apostles and certain of the more advanced disciples residing at the camp.
169:0.2 (1850.2) Слухът за възкресяването на Лазар беше стигнал лагера два дни преди пристигането на Учителя, довеждайки неговото население до най-голям възторг. За пръв път след насищането на петте хиляди беше станало нещо, което до такава степен да възбуди въображението на хората. Така тази кратка седмица обучение в Пела стана самият връх от етапа на публичното служене за благото на Царството, след което Иисус планира да тръгне на пътешествие по Южна Перея, което доведе непосредствено до завършващите и трагични събития от последната седмица в Йерусалим.	169:0.2 (1850.2) Word regarding the resurrection of Lazarus had reached the encampment two days before the Master’s arrival, and the entire assembly was agog. Not since the feeding of the five thousand had anything occurred which so aroused the imagination of the people. And thus it was at the very height of the second phase of the public ministry of the kingdom that Jesus planned to teach this one short week at Pella and then to begin the tour of southern Perea which led right up to the final and tragic experiences of the last week in Jerusalem.
169:0.3 (1850.3) Фарисеите и първосвещениците вече бяха започнали да формулират конкретни обвинения. Те протестираха против ученията на Иисус на следните основания:	169:0.3 (1850.3) The Pharisees and the chief priests had begun to formulate their charges and to crystallize their accusations. They objected to the Master’s teachings on these grounds:
169:0.4 (1850.4) 1. Той е приятел на митари и грешници; той приема нечестивите и даже яде заедно с тях.	169:0.4 (1850.4) 1. He is a friend of publicans and sinners; he receives the ungodly and even eats with them.
169:0.5 (1850.5) 2. Той е богохулник; говори за Бога като за свой Баща и смята себе си за равен на Бога.	169:0.5 (1850.5) 2. He is a blasphemer; he talks about God as being his Father and thinks he is equal with God.
169:0.6 (1850.6) 3. Той нарушава закона. Лекува болести в събота и по много други начини оскърбява свещения закон на Израил.	169:0.6 (1850.6) 3. He is a lawbreaker. He heals disease on the Sabbath and in many other ways flouts the sacred law of Israel.
169:0.7 (1850.7) 4. Той е в сговор с бесове. Прави чудеса и извършва мними вълшебства със силата, дадена му от Веелзевул — княза на дяволите.	169:0.7 (1850.7) 4. He is in league with devils. He works wonders and does seeming miracles by the power of Beelzebub, the prince of devils.
1. Притчата за блудния син ^top	1. Parable of the Lost Son ^top
169:1.1 (1850.8) В четвъртък Иисус говори пред народа на тема “Благодатта на спасението”. В хода на тази проповед той отново разказа за изгубената овца и изгубената монета, както и своята любима притча за блудния син. Иисус каза:	169:1.1 (1850.8) On Thursday afternoon Jesus talked to the multitude about the “Grace of Salvation.” In the course of this sermon he retold the story of the lost sheep and the lost coin and then added his favorite parable of the prodigal son. Said Jesus:
169:1.2 (1850.9) “Всички пророци от Самуил до Йоан Кръстител ви призоваваха да търсите Бога — да търсите истината. Те винаги повтаряха: “Търсете Господа, докато не е късно.” И всички такива учения трябва да се приемат близо до сърцето. Но аз дойдох да ви покажа, че докато вие се опитвате да намерите Бога, Той точно по същия начин се опитва да намери вас. Много пъти ви разказвах за добрия пастир, който оставил стадото от деветдесет и девет овце и отишъл да търси едната, която се изгубила, и за това, как, намирайки заблудилата се овца, той я нарамил и грижливо я отнесъл обратно в овчарника. И вие помните, че връщайки овцата в овчарника, добрият пастир събрал своите приятели и ги поканил да се порадват заедно с него, че е намерил изгубената овца. И отново ви казвам, че на небесата има повече радост заради един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведника, които не се нуждаят от покаяние. Фактът, че душите са изгубени, само усилва вниманието на небесния Отец. Аз дойдох в този свят по повеля на моя Отец и за Сина Човешки беше вярно казано, че той е приятел и на митари, и на грешници.	169:1.2 (1850.9) “You have been admonished by the prophets from Samuel to John that you should seek for God—search for truth. Always have they said, ‘Seek the Lord while he may be found.’ And all such teaching should be taken to heart. But I have come to show you that, while you are seeking to find God, God is likewise seeking to find you. Many times have I told you the story of the good shepherd who left the ninety and nine sheep in the fold while he went forth searching for the one that was lost, and how, when he had found the straying sheep, he laid it over his shoulder and tenderly carried it back to the fold. And when the lost sheep had been restored to the fold, you remember that the good shepherd called in his friends and bade them rejoice with him over the finding of the sheep that had been lost. Again I say there is more joy in heaven over one sinner who repents than over the ninety and nine just persons who need no repentance. The fact that souls are lost only increases the interest of the heavenly Father. I have come to this world to do my Father’s bidding, and it has truly been said of the Son of Man that he is a friend of publicans and sinners.
169:1.3 (1851.1) Вас са ви учили, че божественото признание е следствие от вашето разкаяние и резултат от вашите благочестиви деяния — жертвоприношения и покаяние, но аз ви уверявам, че Отецът ви приема, още преди да сте се разкаяли, и изпраща Сина и неговите помощници, за да ви намери и с радост да ви върне в паството — Царството на синовството и духовния растеж. Вие всички приличате на заблудилата се овца и аз дойдох, за да намеря и спася изгубилите се.	169:1.3 (1851.1) “You have been taught that divine acceptance comes after your repentance and as a result of all your works of sacrifice and penitence, but I assure you that the Father accepts you even before you have repented and sends the Son and his associates to find you and bring you, with rejoicing, back to the fold, the kingdom of sonship and spiritual progress. You are all like sheep which have gone astray, and I have come to seek and to save those who are lost.
169:1.4 (1851.2) Трябва също така да си спомните разказа за жената, която имала десет сребърни монети, направени на красива огърлица. Загубвайки една монета, жената запалила лампа и започнала усърдно да мете дома си, като продължила търсенето, докато не намерила изгубената монета. И щом я намерила, тя събрала приятелките си и съседките си и казала: “Порадвайте се с мен, защото намерих изгубената монета.” Затова аз отново ви казвам, че ангелите небесни винаги се радват на един грешник, който се е разкаял и се е върнал в паството на Отеца. И ви разказвам, за да разберете: Отецът и Неговият Син се отправят в търсене на тези, които са се изгубили, и в това търсене ние използваме всички средства, способни да помогнат в нашите грижливи опити да намерим заблудилите се — тези, които е необходимо да се спасят. Затова, макар че Синът Човешки отива в пустинята да търси заблудилите се овце, той също така търси и монетата, изгубила се в дома. Овцете могат да изостанат от стадото непреднамерено; с времето монетата се покрива с прах и се губи под купчина човешки вещи.	169:1.4 (1851.2) “And you should also remember the story of the woman who, having had ten pieces of silver made into a necklace of adornment, lost one piece, and how she lit the lamp and diligently swept the house and kept up the search until she found the lost piece of silver. And as soon as she found the coin that was lost, she called together her friends and neighbors, saying, ‘Rejoice with me, for I have found the piece that was lost.’ So again I say, there is always joy in the presence of the angels of heaven over one sinner who repents and returns to the Father’s fold. And I tell you this story to impress upon you that the Father and his Son go forth to search for those who are lost, and in this search we employ all influences capable of rendering assistance in our diligent efforts to find those who are lost, those who stand in need of salvation. And so, while the Son of Man goes out in the wilderness to seek for the sheep gone astray, he also searches for the coin which is lost in the house. The sheep wanders away, unintentionally; the coin is covered by the dust of time and obscured by the accumulation of the things of men.
169:1.5 (1851.3) А сега бих желал да ви разкажа за лекомисления син на богат земевладелец, който преднамерено оставил своя баща и заминал за чужда страна, където много пострадал. Вие помните, че овцата се е заблудила, без да желае това, но този младеж напуснал бащиния си дом преднамерено. Ето какво се случило:	169:1.5 (1851.3) “And now I would like to tell you the story of a thoughtless son of a well-to-do farmer who deliberately left his father’s house and went off into a foreign land, where he fell into much tribulation. You recall that the sheep strayed away without intention, but this youth left his home with premeditation. It was like this:
169:1.6 (1851.4) Един човек имал двама сина: по-младият се отличавал с безгрижен и безотговорен нрав, обичал увеселенията и бягал от отговорност, докато неговият по-голям брат бил сериозен, сдържан, трудолюбив и отговорен човек. Братята не се разбирали; те постоянно се карали и препирали. По-младият бил весел и обичащ живота — и заедно с това мързелив и безотговорен; по-големият бил стабилен и трудолюбив, но едновременно с това бил егоистичен, навъсен и високомерен. По-младият обичал да се развлича и не обичал да се труди; по-големият изцяло се отдавал на труда, но рядко се развличал. Техните отношения станали толкова непоносими, че по-младият син отишъл при баща си и казал: “Татко, дай ми една трета част от имуществото, която ми се полага, и ми позволи да тръгна в мир да търся щастието си.” Изслушвайки неговата молба, бащата, знаейки колко е нещастен младежът в семейството поради отношенията със своя старши брат, разделил собствеността и му дал неговия дял.	169:1.6 (1851.4) “A certain man had two sons; one, the younger, was lighthearted and carefree, always seeking for a good time and shirking responsibility, while his older brother was serious, sober, hard-working, and willing to bear responsibility. Now these two brothers did not get along well together; they were always quarreling and bickering. The younger lad was cheerful and vivacious, but indolent and unreliable; the older son was steady and industrious, at the same time self-centered, surly, and conceited. The younger son enjoyed play but shunned work; the older devoted himself to work but seldom played. This association became so disagreeable that the younger son came to his father and said: ‘Father, give me the third portion of your possessions which would fall to me and allow me to go out into the world to seek my own fortune.’ And when the father heard this request, knowing how unhappy the young man was at home and with his older brother, he divided his property, giving the youth his share.
169:1.7 (1851.5) След няколко седмици младежът събрал всички свои средства и тръгнал на пътешествие в далечна страна. Не намирайки никакво доходно дело, което в същото време да бъде приятно, той изхарчил своето състояние, живеейки разпътно. Когато изхарчил всичко, което имал, в тази страна настанал голям глад и той изпаднал в нужда. Страдайки от глада и търпейки големи лишения, се наел при един от жителите на тази страна, който го изпратил на полето да пасе свине. Младежът бил готов да яде останките, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал.	169:1.7 (1851.5) “Within a few weeks the young man gathered together all his funds and set out upon a journey to a far country, and finding nothing profitable to do which was also pleasurable, he soon wasted all his inheritance in riotous living. And when he had spent all, there arose a prolonged famine in that country, and he found himself in want. And so, when he suffered hunger and his distress was great, he found employment with one of the citizens of that country, who sent him into the fields to feed swine. And the young man would fain have filled himself with the husks which the swine ate, but no one would give him anything.
169:1.8 (1852.1) Веднъж, измъчен от силен глад, той се замислил и казал: “Колко слуги има моят баща и всички имат храна в изобилие, а аз умирам от глад, пасейки свинете тук, в чужда страна! Ще стана, ще отида при моя баща и ще кажа: “Татко! Съгреших пред небето и теб. Повече не съм достоен да се нарека твой син, позволи ми да бъда твой слуга.” И вземайки това решение, младежът станал и отишъл в дома на баща си.	169:1.8 (1852.1) “One day, when he was very hungry, he came to himself and said: ‘How many hired servants of my father have bread enough and to spare while I perish with hunger, feeding swine off here in a foreign country! I will arise and go to my father, and I will say to him: Father, I have sinned against heaven and against you. I am no more worthy to be called your son; only be willing to make me one of your hired servants.’ And when the young man had reached this decision, he arose and started out for his father’s house.
169:1.9 (1852.2) Неговият баща много тъгувал; той тъгувал по веселия, макар и безразсъден, момък. Този баща обичал сина си и винаги очаквал неговото завръщане. Затова в деня, когато синът започнал да се приближава към своя дом, бащата — макар че той бил все още далеч — го видял и, изпълнен с любов и състрадание, изтичал насреща му и ласкаво приветствайки го, го прегърнал и целунал. След тази среща синът погледнал в пълните със сълзи очи на баща си и казал: “Татко! Аз съгреших пред небето и пред теб; повече не съм достоен да се нарека твой син…” — но младежът не могъл да завърши своята изповед, защото непомнещият себе си от радост баща казал на притичалите слуги: “Донесете веднага неговите най-хубави дрехи — тези, които запазих, и го облечете; и дайте на моя син пръстен, и донесете сандали за неговите крака.”	169:1.9 (1852.2) “Now this father had grieved much for his son; he had missed the cheerful, though thoughtless, lad. This father loved this son and was always on the lookout for his return, so that on the day he approached his home, even while he was yet afar off, the father saw him and, being moved with loving compassion, ran out to meet him, and with affectionate greeting he embraced and kissed him. And after they had thus met, the son looked up into his father’s tearful face and said: ‘Father, I have sinned against heaven and in your sight; I am no more worthy to be called a son’—but the lad did not find opportunity to complete his confession because the overjoyed father said to the servants who had by this time come running up: ‘Bring quickly his best robe, the one I have saved, and put it on him and put the son’s ring on his hand and fetch sandals for his feet.’
169:1.10 (1852.3) А след това, когато щастливият баща въвел подбилия краката си и изтощен син в къщи, той викнал на слугите: “Доведете охранено теленце и го заколете, ще ядем и ще се веселим, защото този син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери.” И всички те се събрали край баща си, за да се порадват заедно с него на завръщането на неговия син.	169:1.10 (1852.3) “And then, after the happy father had led the footsore and weary lad into the house, he called to his servants: ‘Bring on the fatted calf and kill it, and let us eat and make merry, for this my son was dead and is alive again; he was lost and is found.’ And they all gathered about the father to rejoice with him over the restoration of his son.
169:1.11 (1852.4) Приблизително по времето, докато те празнували, по-големият син се върнал от своята работа целия ден в полето и, приближавайки се към дома им, чул звуците от музиката и танците. Доближавайки се към задната врата, той извикал един от слугите и попитал какво означава всичко това. И тогава слугата каза: “Твоят брат, който отдавна се беше изгубил, се върна в къщи и твоят баща закла едно охранено теленце, за да отпразнува благополучното завръщане на сина си. Влез и ти, за да поздравиш брат си и отново да го приемеш в бащиния дом.”	169:1.11 (1852.4) “About this time, while they were celebrating, the elder son came in from his day’s work in the field, and as he drew near the house, he heard the music and the dancing. And when he came up to the back door, he called out one of the servants and inquired as to the meaning of all this festivity. And then said the servant: ‘Your long-lost brother has come home, and your father has killed the fatted calf to rejoice over his son’s safe return. Come in that you also may greet your brother and receive him back into your father’s house.’
169:1.12 (1852.5) Но когато по-големият брат чул това, той бил толкова оскърбен и разсърден, че не пожелал да влезе. Чувайки, че той негодува за празненството, устроено заради по-младия брат, бащата излязъл в двора, опитвайки се да го умилостиви. Но по-големият брат не искал да приеме увещанията на бащата. Той му отговорил: “Всичките тези години аз ти служа, без да нарушавам дори най-незначителните твои заповеди, но ти нито веднъж не закла за мен даже козленце, за да мога да се повеселя със своите другари. Аз останах тук всичките тези години, грижех се за теб и ти нито веднъж не уреди празненство в чест на моето предано служене, но щом се върна синът, прахосал твоето богатство с блудници, бързаш да заколиш за него охранено теленце и организираш пир в негова чест.”	169:1.12 (1852.5) “But when the older brother heard this, he was so hurt and angry he would not go into the house. When his father heard of his resentment of the welcome of his younger brother, he went out to entreat him. But the older son would not yield to his father’s persuasion. He answered his father, saying: ‘Here these many years have I served you, never transgressing the least of your commands, and yet you never gave me even a kid that I might make merry with my friends. I have remained here to care for you all these years, and you never made rejoicing over my faithful service, but when this your son returns, having squandered your substance with harlots, you make haste to kill the fatted calf and make merry over him.’
169:1.13 (1852.6) Тъй като бащата действително обичал и двамата си синове, той се опитал да се аргументира пред по-големия: “Но, сине мой, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Всеки път, намирайки нови приятели, ти можеше да вземеш козленце, за да се повеселиш с тях. Сега е просто редно да се веселиш и да се радваш заедно с мен на завръщането на твоя брат. Помисли за това, сине мой: твоят брат беше изгубен и се намери; той се върна при нас жив!”	169:1.13 (1852.6) “Since this father truly loved both of his sons, he tried to reason with this older one: ‘But, my son, you have all the while been with me, and all this which I have is yours. You could have had a kid at any time you had made friends to share your merriment. But it is only proper that you should now join with me in being glad and merry because of your brother’s return. Think of it, my son, your brother was lost and is found; he has returned alive to us!’”
169:1.14 (1853.1) Това беше една от най-трогателните и въздействащи притчи, разказани някога от Иисус, за да донесе до своите слушатели мисълта за готовността на Отеца да приеме всички, които се стремят да влязат в Царството небесно.	169:1.14 (1853.1) This was one of the most touching and effective of all the parables which Jesus ever presented to impress upon his hearers the Father’s willingness to receive all who seek entrance into the kingdom of heaven.
169:1.15 (1853.2) Иисус много обичаше да включва и трите притчи в една и съща беседа. Той разказваше историята за изгубената овца, за да покаже: когато хората случайно се отклонят от жизнения път, Отецът помни такива изгубени и отива заедно със своите Синове — истинските пастири на стадото, да търси изгубените овце. След това той разказваше за монетата, изгубила се в дома, за да покаже колко щателно е Божието търсене на всички, които са смутени, объркани, духовно заслепени в своя живот на материални грижи и притежания. И в заключение той започваше увлечено да разказва притчата за изгубения син — за приемането на завърналия се блуден син, за да покаже колко пълно е завръщането на изгубения син в дома и в сърцето на Отеца.	169:1.15 (1853.2) Jesus was very partial to telling these three stories at the same time. He presented the story of the lost sheep to show that, when men unintentionally stray away from the path of life, the Father is mindful of such lost ones and goes out, with his Sons, the true shepherds of the flock, to seek the lost sheep. He then would recite the story of the coin lost in the house to illustrate how thorough is the divine searching for all who are confused, confounded, or otherwise spiritually blinded by the material cares and accumulations of life. And then he would launch forth into the telling of this parable of the lost son, the reception of the returning prodigal, to show how complete is the restoration of the lost son into his Father’s house and heart.
169:1.16 (1853.3) Много, много пъти за годините на своето учителство Иисус се връщаше към тази история за блудния син. Тази притча и разказът за добрия самарянин бяха неговите любими средства за обучение, когато говореше за любовта на Отеца и за дружеските отношения между хората.	169:1.16 (1853.3) Many, many times during his years of teaching, Jesus told and retold this story of the prodigal son. This parable and the story of the good Samaritan were his favorite means of teaching the love of the Father and the neighborliness of man.
2. Притчата за хитрия управител ^top	2. Parable of the Shrewd Steward ^top
169:2.1 (1853.4) Една вечер Симон Зилот, коментирайки едно от изявленията на Иисус, попита: “Учителю, какво имаше предвид днес, когато каза, че много от децата на света са по-досетливи в своето поколение, отколкото децата на Царството, тъй като умеят да се сприятеляват с неправедното богатство?” Иисус отговори:	169:2.1 (1853.4) One evening Simon Zelotes, commenting on one of Jesus’ statements, said: “Master, what did you mean when you said today that many of the children of the world are wiser in their generation than are the children of the kingdom since they are skillful in making friends with the mammon of unrighteousness?” Jesus answered:
169:2.2 (1853.5) “Някои от вас, преди да влезете в Царството, умееха да бъдат крайно хитри в отношенията си със своите делови партньори. Макар несправедливи и често недобросъвестни, вие при все това бяхте разсъдливи и далновидни, тъй като водехте делата си, обръщайки цялото си внимание на своите текущи доходи и бъдещо благополучие. По същия начин днес ви е нужно така да организирате своя живот в Царството, че да си осигурите днешната радост, но и да се погрижите за бъдещото придобиване на съкровищата, натрупани на небесата. Ако с такова усърдие се грижите за личната си изгода, когато служите на самите себе си, то защо сега, когато сте слуги на братството на хората и управляващи на Бога, проявявате по-малко усърдие, придобивайки нови души за Царството?	169:2.2 (1853.5) “Some of you, before you entered the kingdom, were very shrewd in dealing with your business associates. If you were unjust and often unfair, you were nonetheless prudent and farseeing in that you transacted your business with an eye single to your present profit and future safety. Likewise should you now so order your lives in the kingdom as to provide for your present joy while you also make certain of your future enjoyment of treasures laid up in heaven. If you were so diligent in making gains for yourselves when in the service of self, why should you show less diligence in gaining souls for the kingdom since you are now servants of the brotherhood of man and stewards of God?
169:2.3 (1853.6) Всички вие можете да извлечете урок от разказа за един богат човек, който имал хитър, но неверен управител. Този управител не само притеснявал клиентите на своя стопанин за лична изгода, но и направо пропилял неговите пари. Когато стопанинът, накрая узнал за всичко това, той призовал при себе си управителя, попитал какво означават тези слухове и поискал той незабавно да даде отчет за своето управление и да се приготви да предаде делото на друг.	169:2.3 (1853.6) “You may all learn a lesson from the story of a certain rich man who had a shrewd but unjust steward. This steward had not only oppressed his master’s clients for his own selfish gain, but he had also directly wasted and squandered his master’s funds. When all this finally came to the ears of his master, he called the steward before him and asked the meaning of these rumors and required that he should give immediate accounting of his stewardship and prepare to turn his master’s affairs over to another.
169:2.4 (1853.7) Тогава неверният управител си казал: “Какво да правя, като ми отнемат управлението на дома? Да копая нямам сили; да прося подаяние ме е срам. Зная какво да направя, за да ме поканят в къщи всички, които имат работа с моя стопанин, когато се лиша от управление.” И след това, призовавайки всеки от длъжниците на своя господар, той казал на първия: “Колко дължиш на господаря ми?” Онзи отговорил: “Сто мери масло.” Тогава управителят казал: “Вземи восъчната дъсчица със своята разписка, сядай по-скоро и го промени на петдесет.” След това казал на другия длъжник: “Колко дължиш?” И той отговорил: “Сто мери пшеница.” Тогава управителят казал: “Вземи разписката си и напиши: осемдесет.” И така постъпил той с много други длъжници. Така този нечестен управител се стремял да придобие приятели след загубата на своето управление. Даже неговият господар и стопанин, узнавайки впоследствие за това, бил принуден да признае, че неговият неверен управител в крайна сметка е показал далновидност, стараейки се да се погрижи за бъдещите дни на нужди и лишения.	169:2.4 (1853.7) “Now this unfaithful steward began to say to himself: ‘What shall I do since I am about to lose this stewardship? I have not the strength to dig; to beg I am ashamed. I know what I will do to make certain that, when I am put out of this stewardship, I will be welcomed into the houses of all who do business with my master.’ And then, calling in each of his lord’s debtors, he said to the first, ‘How much do you owe my master?’ He answered, ‘A hundred measures of oil.’ Then said the steward, ‘Take your wax board bond, sit down quickly, and change it to fifty.’ Then he said to another debtor, ‘How much do you owe?’ And he replied, ‘A hundred measures of wheat.’ Then said the steward, ‘Take your bond and write fourscore.’ And this he did with numerous other debtors. And so did this dishonest steward seek to make friends for himself after he would be discharged from his stewardship. Even his lord and master, when he subsequently found out about this, was compelled to admit that his unfaithful steward had at least shown sagacity in the manner in which he had sought to provide for future days of want and adversity.
169:2.5 (1854.1) Именно в такъв смисъл синовете на този свят понякога показват повече мъдрост в своята подготовка за бъдещето, отколкото децата на светлината. Казвам на вас, желаещите да получат съкровища на небесата: учете се от тези, които се сприятеляват с неправедното богатство, и подобно на тях се дръжте в живота така, че да осъществите вечна дружба с праведни сили и когато всичко земно претърпи крах, вие бихте могли с радост да бъдете приети във вечните обители.	169:2.5 (1854.1) “And it is in this way that the sons of this world sometimes show more wisdom in their preparation for the future than do the children of light. I say to you who profess to be acquiring treasure in heaven: Take lessons from those who make friends with the mammon of unrighteousness, and likewise so conduct your lives that you make eternal friendship with the forces of righteousness in order that, when all things earthly fail, you shall be joyfully received into the eternal habitations.
169:2.6 (1854.2) Аз заявявам, че този, комуто можете да се доверите в малкото, няма да ви подведе и в голямото, а безчестният в малкото ще ви излъже и в голямото. Ако не сте показали далновидност и честност в делата на този свят, то как можете да се надявате да бъдете предани и разсъдителни, когато ви бъде поверено управлението на истинските съкровища на Небесното царство? Ако не сте били добри управители и добросъвестни банкери, ако не може да ви се повери чуждо имущество, кой ще бъде толкова глупав, за да ви даде в собственост огромно съкровище?	169:2.6 (1854.2) “I affirm that he who is faithful in little will also be faithful in much, while he who is unrighteous in little will also be unrighteous in much. If you have not shown foresight and integrity in the affairs of this world, how can you hope to be faithful and prudent when you are trusted with the stewardship of the true riches of the heavenly kingdom? If you are not good stewards and faithful bankers, if you have not been faithful in that which is another’s, who will be foolish enough to give you great treasure in your own name?
169:2.7 (1854.3) И отново твърдя, че никой не може да служи на двама господари: или ще ненавижда единия, а ще обича другия, или ще бъде верен слуга на единия и ще презира другия. Вие не можете да служите на Бога и на мамона.”	169:2.7 (1854.3) “And again I assert that no man can serve two masters; either he will hate the one and love the other, or else he will hold to one while he despises the other. You cannot serve God and mammon.”
169:2.8 (1854.4) Присъстващите при това фарисеи започнаха да се надсмиват и да се подиграват на чутото, защото усърдно трупаха богатства. Тези враждебно настроени слушатели се опитваха да въвлекат Иисус в безплодни дебати, но той се отказа да спори със своите врагове. Когато фарисеите дойдоха да се препират един с друг, вдигналият шум събра голяма тълпа от тези обитатели на лагера, които живееха наблизо; и когато те започнаха да спорят помежду си, Иисус се уедини в своята палатка за през нощта.	169:2.8 (1854.4) When the Pharisees who were present heard this, they began to sneer and scoff since they were much given to the acquirement of riches. These unfriendly hearers sought to engage Jesus in unprofitable argumentation, but he refused to debate with his enemies. When the Pharisees fell to wrangling among themselves, their loud speaking attracted large numbers of the multitude encamped thereabouts; and when they began to dispute with each other, Jesus withdrew, going to his tent for the night.
3. Богаташът и беднякът ^top	3. The Rich Man and the Beggar ^top
169:3.1 (1854.5) Когато събранието стана твърде шумно, Симон Петър стана и като взе ръководството в своите ръце, каза: “Хора, братя, не е добре да се препирате един с друг. Учителят се изказа и вие трябваше да се замислите над неговите думи. При това учението, което той ви възвести, не е ново. Нима не чухте алегорията на назореите за богаташа и бедняка? Някои от нас помнят как Йоан Кръстител гневно обвиняваше с тази притча тези, които обичат богатствата и се домогват до нечестно богатство. И макар че тази древна притча не съответства на Евангелието, което проповядваме ние, всички вие би следвало да се вслушате в тези уроци, докато не настане времето, за което проповядваме ние. Всички вие би следвало да се вслушате в нейните уроци, докато не настане времето, когато ще разберете новата светлина на Царството небесно. Ето как разказваше тази история Йоан.	169:3.1 (1854.5) When the meeting became too noisy, Simon Peter, standing up, took charge, saying: “Men and brethren, it is not seemly thus to dispute among yourselves. The Master has spoken, and you do well to ponder his words. And this is no new doctrine which he proclaimed to you. Have you not also heard the allegory of the Nazarites concerning the rich man and the beggar? Some of us heard John the Baptist thunder this parable of warning to those who love riches and covet dishonest wealth. And while this olden parable is not according to the gospel we preach, you would all do well to heed its lessons until such a time as you comprehend the new light of the kingdom of heaven. The story as John told it was like this:
169:3.2 (1854.6) Живеел богаташ на име Дивес, който се обличал в най-скъпите и разкошни дрехи и всеки ден прекарвал във веселие и великолепие. Имало и един бедняк на име Лазар, който лежал при вратата на този богаташ покрит със струпеи и чакал там, за да бъде нахранен с трохи от масата на богатия; да, даже кучетата се приближавали и лижели неговите язви. И се случило така, че беднякът умрял и бил отнесен от ангелите за упокой при Авраам. А скоро умрял и богаташът и бил погребан с разкош и царски почести. Напускайки този свят, богаташът се събудил в ада и в мъки, вдигнал очи и видял в далечината Авраам, който държал в своите обятия Лазар. И закрещял Дивес: „Отче Аврааме! Съжали се над мен и изпрати Лазар, за да намокри пръста си с вода и да освежи езика ми, тъй като търпя страшни мъки поради своето наказание.” И тогава Авраам отговорил: “Сине мой! Спомни си, че ти получаваше само доброто в живота, а Лазар — самото лошото. Сега всичко се промени: Лазар се утешава, а ти страдаш. Освен това между теб и нас лежи огромна пропаст, така че нито ние можем да преминем към вас, нито вие към нас.” Тогава Дивес казал на Авраам: „Моля те, изпрати Лазар обратно, в дома на моя баща, защото имам петима братя; нека той ги предупреди, за да не попаднат и те тук и да бъдат подложени на мъчения.” Но Авраам отвърнал: “Сине мой! Те имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.” Тогава Дивес казал: “Не, не, татко Аврааме! Ако някой от мъртвите дойде при тях, те ще се разкаят.” И отговорил Авраам: “Ако не слушат Мойсей и пророците, то даже тези, които са възкръснали от мъртвите, няма да ги накарат да повярват.”	169:3.2 (1854.6) “There was a certain rich man named Dives, who, being clothed in purple and fine linen, lived in mirth and splendor every day. And there was a certain beggar named Lazarus, who was laid at this rich man’s gate, covered with sores and desiring to be fed with the crumbs which fell from the rich man’s table; yes, even the dogs came and licked his sores. And it came to pass that the beggar died and was carried away by the angels to rest in Abraham’s bosom. And then, presently, this rich man also died and was buried with great pomp and regal splendor. When the rich man departed from this world, he waked up in Hades, and finding himself in torment, he lifted up his eyes and beheld Abraham afar off and Lazarus in his bosom. And then Dives cried aloud: ‘Father Abraham, have mercy on me and send over Lazarus that he may dip the tip of his finger in water to cool my tongue, for I am in great anguish because of my punishment.’ And then Abraham replied: ‘My son, you should remember that in your lifetime you enjoyed the good things while Lazarus in like manner suffered the evil. But now all this is changed, seeing that Lazarus is comforted while you are tormented. And besides, between us and you there is a great gulf so that we cannot go to you, neither can you come over to us.’ Then said Dives to Abraham: ‘I pray you send Lazarus back to my father’s house, inasmuch as I have five brothers, that he may so testify as to prevent my brothers from coming to this place of torment.’ But Abraham said: ‘My son, they have Moses and the prophets; let them hear them.’ And then answered Dives: ‘No, No, Father Abraham! but if one go to them from the dead, they will repent.’ And then said Abraham: ‘If they hear not Moses and the prophets, neither will they be persuaded even if one were to rise from the dead.’”
169:3.3 (1855.1) Когато Петър разказа тази древна притча на назорейското братство — и доколкото тълпата замлъкна, Андрей стана и разпусна народа за през нощта. Макар че както апостолите, така и учениците често задаваха на Иисус въпроси относно притчата за Дивес и Лазар, той нито веднъж не се съгласи да изкаже за нея собственото си мнение.	169:3.3 (1855.1) After Peter had recited this ancient parable of the Nazarite brotherhood, and since the crowd had quieted down, Andrew arose and dismissed them for the night. Although both the apostles and his disciples frequently asked Jesus questions about the parable of Dives and Lazarus, he never consented to make comment thereon.
4. Отецът и неговото царство ^top	4. The Father and His Kingdom ^top
169:4.1 (1855.2) Иисус винаги се сблъскваше с трудности, опитвайки се да обясни на апостолите, че макар че те възвестяват установяването на Царството Божие, Отецът небесен не е цар. В онези времена, когато Иисус живееше на Земята и учеше в плът, урантийците знаеха основно царете и императорите на националните правителства и евреите вече отдавна очакваха настъпването на Царството Божие. По силата на тези и други причини Учителят смяташе за най-подходящо да назове духовното братство между хората Царство небесно, а духовния глава на това братство — небесния Баща. Иисус никога не говореше за своя Отец като за цар. В своите откровени беседи с апостолите той винаги наричаше себе си Син Човешки и техен по-голям брат. Той наричаше всички свои последователи слуги на човечеството и посланици на Евангелието за Царството.	169:4.1 (1855.2) Jesus always had trouble trying to explain to the apostles that, while they proclaimed the establishment of the kingdom of God, the Father in heaven was not a king. At the time Jesus lived on earth and taught in the flesh, the people of Urantia knew mostly of kings and emperors in the governments of the nations, and the Jews had long contemplated the coming of the kingdom of God. For these and other reasons, the Master thought best to designate the spiritual brotherhood of man as the kingdom of heaven and the spirit head of this brotherhood as the Father in heaven. Never did Jesus refer to his Father as a king. In his intimate talks with the apostles he always referred to himself as the Son of Man and as their elder brother. He depicted all his followers as servants of mankind and messengers of the gospel of the kingdom.
169:4.2 (1855.3) Иисус никога не даде на своите апостоли систематични знания относно личността и атрибутите на небесния Баща. Той никога не молеше хората да вярват в неговия Отец, но смяташе, че тяхната вяра се разбира от само себе си. Иисус никога не стигаше дотам, да дава доказателства в полза на реалността на Отеца. Средоточие на цялото му учение за Отеца беше изявлението, че той и Отецът са единни; че виделият Сина е видял и Бащата; че Отецът, както и Синът, знае всичко; че единствено Синът наистина познава Бащата; и че Отецът го е изпратил в този свят, за да разкрие техните обединени същности и да покаже техния съвместен труд. Той никога не излизаше с други изказвания за своя Отец, ако не се смята това, което беше казано на самарянката край кладенеца на Яков, когато той заяви: “Бог е Дух.”	169:4.2 (1855.3) Jesus never gave his apostles a systematic lesson concerning the personality and attributes of the Father in heaven. He never asked men to believe in his Father; he took it for granted they did. Jesus never belittled himself by offering arguments in proof of the reality of the Father. His teaching regarding the Father all centered in the declaration that he and the Father are one; that he who has seen the Son has seen the Father; that the Father, like the Son, knows all things; that only the Son really knows the Father, and he to whom the Son will reveal him; that he who knows the Son knows also the Father; and that the Father sent him into the world to reveal their combined natures and to show forth their conjoint work. He never made other pronouncements about his Father except to the woman of Samaria at Jacob’s well, when he declared, “God is spirit.”
169:4.3 (1856.1) Постигайте Бога чрез Иисус, наблюдавайки божествеността на неговия живот, а не разчитайки на неговите учения. Изхождайки от живота на Учителя, всеки от вас може да извлече представа за Бога, която е мярка за вашата способност да постигнете духовни и божествени реалности, действителни и вечни истини. Крайното може да се надява да познае Безкрайното само чрез съсредоточаване върху Безкрайното в пространствено-времевата личност и крайния опит на земния живот на Иисус Назарянин.	169:4.3 (1856.1) You learn about God from Jesus by observing the divinity of his life, not by depending on his teachings. From the life of the Master you may each assimilate that concept of God which represents the measure of your capacity to perceive realities spiritual and divine, truths real and eternal. The finite can never hope to comprehend the Infinite except as the Infinite was focalized in the time-space personality of the finite experience of the human life of Jesus of Nazareth.
169:4.4 (1856.2) Иисус добре разбираше, че Бога можеш да познаеш само посредством емпиричната реалност; Него никога няма да го познаеш само умозрително. Иисус учеше своите апостоли, че макар те никога да не можаха докрай да разберат Бога, със сигурност биха могли да Го познаят, както бяха познали Сина Човешки. Вие можете да познаете Бога не за сметка на разбирането на това, което казваше Иисус, а благодарение познанието на това, което Иисус беше. Иисус беше откровение на Бога.	169:4.4 (1856.2) Jesus well knew that God can be known only by the realities of experience; never can he be understood by the mere teaching of the mind. Jesus taught his apostles that, while they never could fully understand God, they could most certainly know him, even as they had known the Son of Man. You can know God, not by understanding what Jesus said, but by knowing what Jesus was. Jesus was a revelation of God.
169:4.5 (1856.3) С изключение на случаите, когато Иисус цитираше свещените книги на юдеите, той наричаше Божеството само с две имена: Бог и Баща. И когато Учителят говореше за своя Отец като за Бог, той обикновено използваше древноеврейска дума, означаваща множествения Бог (Троицата), а не думата Яхве, отразяваща развитието на представите за племенния Бог на юдеите.	169:4.5 (1856.3) Except when quoting the Hebrew scriptures, Jesus referred to Deity by only two names: God and Father. And when the Master made reference to his Father as God, he usually employed the Hebrew word signifying the plural God (the Trinity) and not the word Yahweh, which stood for the progressive conception of the tribal God of the Jews.
169:4.6 (1856.4) Иисус никога не наричаше Отеца цар и той много съжаляваше, че еврейската мечта за възстановяването на царството и провъзгласяването от Йоан Кръстител на бъдещото царство го принудиха да нарича предложеното от тях духовно братство Царството небесно. С единственото изключение — заявяването, че “Бог е Дух”, Иисус никога не говореше за Божеството иначе освен с изрази, характеризиращи личната връзка с Първия Източник и Център на Рая.	169:4.6 (1856.4) Jesus never called the Father a king, and he very much regretted that the Jewish hope for a restored kingdom and John’s proclamation of a coming kingdom made it necessary for him to denominate his proposed spiritual brotherhood the kingdom of heaven. With the one exception—the declaration that “God is spirit”—Jesus never referred to Deity in any manner other than in terms descriptive of his own personal relationship with the First Source and Center of Paradise.
169:4.7 (1856.5) Иисус използваше думата “Бог”, за да обозначи идеята за Божество, и думата “Баща”, за да обозначи опита от познаването на Бога. Когато думата “Баща” обозначава Бога, тя трябва да се разбира в нейния възможно най-широк смисъл. Думата “Бог” не може да бъде дефинирана и затова символизира безкрайната представа за Отеца, докато терминът “Баща”, поддаващ се на частично определяне, може да се използва за изразяване на човешката представа за божествения Баща в Неговата връзка с човека в течение на смъртното му съществуване.	169:4.7 (1856.5) Jesus employed the word God to designate the idea of Deity and the word Father to designate the experience of knowing God. When the word Father is employed to denote God, it should be understood in its largest possible meaning. The word God cannot be defined and therefore stands for the infinite concept of the Father, while the term Father, being capable of partial definition, may be employed to represent the human concept of the divine Father as he is associated with man during the course of mortal existence.
169:4.8 (1856.6) За евреите Елохим беше Богът на боговете, докато Яхве беше Богът на Израил. Иисус прие представата за Елохим и нарече тази висша група същества Бог. Вместо представата за Яхве — националното божество, той предложи идеята за бащинството на Бога и всемирното братство между хората. Той възвиси представата за Яхве като за обожествен Баща на нацията до идеята за Баща на всички деца човешки — божествен Баща на всеки индивидуален вярващ. Освен това той учеше, че този Бог на вселените и този Баща на всички хора са едно и също Райско Божество.	169:4.8 (1856.6) To the Jews, Elohim was the God of gods, while Yahweh was the God of Israel. Jesus accepted the concept of Elohim and called this supreme group of beings God. In the place of the concept of Yahweh, the racial deity, he introduced the idea of the fatherhood of God and the world-wide brotherhood of man. He exalted the Yahweh concept of a deified racial Father to the idea of a Father of all the children of men, a divine Father of the individual believer. And he further taught that this God of universes and this Father of all men were one and the same Paradise Deity.
169:4.9 (1856.7) Иисус никога не твърдеше, че е изражение на Елохим (Бога) в плът. Той никога не заявяваше, че е откровение на Елохим (Бога) на световете. Никога не учеше, че виделият него е видял Елохим (Бога). Но той действително наричаше себе си откровение на Отеца в плът и действително казваше, че който е видял него, е видял Отеца. Като божествен Син той твърдеше, че представлява само Отеца.	169:4.9 (1856.7) Jesus never claimed to be the manifestation of Elohim (God) in the flesh. He never declared that he was a revelation of Elohim (God) to the worlds. He never taught that he who had seen him had seen Elohim (God). But he did proclaim himself as the revelation of the Father in the flesh, and he did say that whoso had seen him had seen the Father. As the divine Son he claimed to represent only the Father.
169:4.10 (1857.1) Разбира се, той беше Син именно на Бога-Елохим; но в плът и по отношение на смъртните синове Божии той реши да ограничи разкриването на своя живот с изобразяването на характера на Отеца, при това в тази степен, в която подобно откровение би било понятно на смъртния човек. Що се отнася до характера на останалите лица на Райската Троица, то ние следва да се задоволим с учението, че те във всичко приличат на Отеца, лично разкрит в живота на неговия въплътен Син — Иисус Назарянин.	169:4.10 (1857.1) He was, indeed, the Son of even the Elohim God; but in the likeness of mortal flesh and to the mortal sons of God, he chose to limit his life revelation to the portrayal of his Father’s character in so far as such a revelation might be comprehensible to mortal man. As regards the character of the other persons of the Paradise Trinity, we shall have to be content with the teaching that they are altogether like the Father, who has been revealed in personal portraiture in the life of his incarnated Son, Jesus of Nazareth.
169:4.11 (1857.2) Независимо от това, че в своя земен живот Иисус разкри истинската същност на небесния Отец, той почти нищо не учеше за Него. Фактически той учеше само на две неща: че Бог сам по Себе Си е Дух и че във всички отношения със Своите създания Той си остава Баща. Тази вечер, правейки последното изявление за своите отношения с Бога, той провъзгласи: “Аз дойдох в света от Отеца и ще напусна света и ще отида при Отеца.”	169:4.11 (1857.2) Although Jesus revealed the true nature of the heavenly Father in his earth life, he taught little about him. In fact, he taught only two things: that God in himself is spirit, and that, in all matters of relationship with his creatures, he is a Father. On this evening Jesus made the final pronouncement of his relationship with God when he declared: “I have come out from the Father, and I have come into the world; again, I will leave the world and go to the Father.”
169:4.12 (1857.3) Обърнете внимание! Иисус никога не казваше: “Слушалият мен е чувал Бога.” Но той действително казваше: “Виделият мен е видял Отеца.” Да слушаш ученията на Иисус не означава да познаваш Бога, но да видиш Иисус е опит, който сам по себе си е разкриване на Отеца пред душата. Богът на вселените управлява необятното творение, но именно Бащата небесен изпраща Своя дух за пребиваване във вашия разум.	169:4.12 (1857.3) But mark you! never did Jesus say, “Whoso has heard me has heard God.” But he did say, “He who has seen me has seen the Father.” To hear Jesus’ teaching is not equivalent to knowing God, but to see Jesus is an experience which in itself is a revelation of the Father to the soul. The God of universes rules the far-flung creation, but it is the Father in heaven who sends forth his spirit to dwell within your minds.
169:4.13 (1857.4) Иисус е духовна призма в облика на човек, което позволява на материалните създания да видят Невидимия. Той е вашият по-голям брат, който, пребивавайки в плът, ви запознава със Същество, Чиито безкрайни атрибути са докрай непонятни даже на небесното войнство. Но всичко това трябва да се заключава в личния опит на отделния вярващ. Бог, Който е Дух, може да бъде познат само като духовен опит. Божественият Син на духовните светове може да разкрие Бога на крайните синове от материалните светове само като Баща. Вие можете да познаете Вечния като Баща; вие можете да Му се покланяте като на Бога на вселените — безкрайния Създател на всичко съществуващо.	169:4.13 (1857.4) Jesus is the spiritual lens in human likeness which makes visible to the material creature Him who is invisible. He is your elder brother who, in the flesh, makes known to you a Being of infinite attributes whom not even the celestial hosts can presume fully to understand. But all of this must consist in the personal experience of the individual believer. God who is spirit can be known only as a spiritual experience. God can be revealed to the finite sons of the material worlds, by the divine Son of the spiritual realms, only as a Father. You can know the Eternal as a Father; you can worship him as the God of universes, the infinite Creator of all existences.