Документ 170	Paper 170
Царството небесно	The Kingdom of Heaven
170:0.1 (1858.1) СЛЕД обяд в събота, 11 март, Иисус изнесе своята последна проповед в Пела. Това обръщение — едно от най-изумителните за цялото му обществено служене — беше посветено на дълбоко и всестранно обсъждане на Царството небесно. Той знаеше за бъркотията, която цареше в ума на апостолите и учениците относно смисъла и значението на изразите “Царството небесно” и “Царството Божие”, които той използваше като синоними за определянето на своята посвещенческа мисия. Макар че самата дума небесно трябваше да бъде достатъчна за изключване на каквато и да било връзка със земните царства и мирските правителства, това не стана. Идеята за мирски цар твърде здраво се беше вкоренила в съзнанието на евреите, за да може да бъде изтласкана за едно поколение. Затова отначало Иисус не излизаше открито срещу такива отдавна лелеяни представи за Царството.	170:0.1 (1858.1) SATURDAY afternoon, March 11, Jesus preached his last sermon at Pella. This was among the notable addresses of his public ministry, embracing a full and complete discussion of the kingdom of heaven. He was aware of the confusion which existed in the minds of his apostles and disciples regarding the meaning and significance of the terms “kingdom of heaven” and “kingdom of God,” which he used as interchangeable designations of his bestowal mission. Although the very term kingdom of heaven should have been enough to separate what it stood for from all connection with earthly kingdoms and temporal governments, it was not. The idea of a temporal king was too deep-rooted in the Jewish mind thus to be dislodged in a single generation. Therefore Jesus did not at first openly oppose this long-nourished concept of the kingdom.
170:0.2 (1858.2) В този съботен ден Учителят се стремеше да разясни ученията за Царството небесно; той обсъди този въпрос от всички гледни точки и се опита да обясни многото различни значения, в които се използваше даденият термин. В настоящия документ ние ще разширим това обръщение, съпровождайки го с многобройните по-ранни изказвания на Иисус, добавяйки ред забележки, направени само за апостолите по време на вечерните обсъждания в този ден. Ние също така ще предложим някои коментари, отнасящи се до по-нататъшното развитие на идеята за Царството в степента, в която тази идея е свързана с последващата християнска Църква.	170:0.2 (1858.2) This Sabbath afternoon the Master sought to clarify the teaching about the kingdom of heaven; he discussed the subject from every viewpoint and endeavored to make clear the many different senses in which the term had been used. In this narrative we will amplify the address by adding numerous statements made by Jesus on previous occasions and by including some remarks made only to the apostles during the evening discussions of this same day. We will also make certain comments dealing with the subsequent outworking of the kingdom idea as it is related to the later Christian church.
1. Представите за Царството небесно ^top	1. Concepts of the Kingdom of Heaven ^top
170:1.1 (1858.3) Във връзка с изложението на проповедта на Иисус следва да се отбележи, че във всички юдейски писания съществува двойствена представа за Царството небесно. Пророците представяха Царството Божие по следния начин:	170:1.1 (1858.3) In connection with the recital of Jesus’ sermon it should be noted that throughout the Hebrew scriptures there was a dual concept of the kingdom of heaven. The prophets presented the kingdom of God as:
170:1.2 (1858.4) 1. Съществуващата реалност.	170:1.2 (1858.4) 1. A present reality; and as
170:1.3 (1858.5) 2. Бъдещата надежда — въплъщението на Царството в цялата му пълнота с идването на Месията. Това е представата за Царството, на която учеше Йоан Кръстител.	170:1.3 (1858.5) 2. A future hope—when the kingdom would be realized in fullness upon the appearance of the Messiah. This is the kingdom concept which John the Baptist taught.
170:1.4 (1858.6) От самото начало Иисус и апостолите учеха и на двете представи. Съществуваха още две идеи за Царството, които трябва да се имат предвид.	170:1.4 (1858.6) From the very first Jesus and the apostles taught both of these concepts. There were two other ideas of the kingdom which should be borne in mind:
170:1.5 (1858.7) 3. По-късната представа на евреите за всемирното трансцендентално Царство, произходът на което е свръхестествен, а настъпването му — чудотворно.	170:1.5 (1858.7) 3. The later Jewish concept of a world-wide and transcendental kingdom of supernatural origin and miraculous inauguration.
170:1.6 (1858.8) 4. Персийските учения, изобразяващи установяването на божественото Царство като постигане на победа на доброто над злото в края на света.	170:1.6 (1858.8) 4. The Persian teachings portraying the establishment of a divine kingdom as the achievement of the triumph of good over evil at the end of the world.
170:1.7 (1858.9) Преди самото идване на Иисус на Земята евреите съединиха и смесиха всички тези идеи за Царството в своята апокалиптична представа за Месията, който ще се яви, за да открие ерата на еврейския триумф — вечната епоха на върховното управление на Бога на Земята, новия свят, ерата, когато цялото човечество ще се покланя на Яхве. Решавайки да използва тази представа за Царството небесно, Иисус избра да установи своя избор на най-важното и кулминационно наследство както на юдейската, така и на персийската религия.	170:1.7 (1858.9) Just before the advent of Jesus on earth, the Jews combined and confused all of these ideas of the kingdom into their apocalyptic concept of the Messiah’s coming to establish the age of the Jewish triumph, the eternal age of God’s supreme rule on earth, the new world, the era in which all mankind would worship Yahweh. In choosing to utilize this concept of the kingdom of heaven, Jesus elected to appropriate the most vital and culminating heritage of both the Jewish and Persian religions.
170:1.8 (1859.1) Царството небесно включва четири различни групи идеи, отразяващи истинските и превратните представи, съществуващи за него в продължение на вековете християнска ера:	170:1.8 (1859.1) The kingdom of heaven, as it has been understood and misunderstood down through the centuries of the Christian era, embraced four distinct groups of ideas:
170:1.9 (1859.2) 1. Представата на юдеите.	170:1.9 (1859.2) 1. The concept of the Jews.
170:1.10 (1859.3) 2. Представата на персийците.	170:1.10 (1859.3) 2. The concept of the Persians.
170:1.11 (1859.4) 3. Представата, основана върху личния опит на Иисус — “Царството небесно във вас”.	170:1.11 (1859.4) 3. The personal-experience concept of Jesus—“the kingdom of heaven within you.”
170:1.12 (1859.5) 4. Смесените и объркани представи, които се опитваха да внушат на света основателите и пропагандаторите на християнството.	170:1.12 (1859.5) 4. The composite and confused concepts which the founders and promulgators of Christianity have sought to impress upon the world.
170:1.13 (1859.6) Създава се впечатлението, че в различни периоди при различни обстоятелства Иисус в своите публични изяви може да е излагал многобройни представи за “Царството”. Но своите апостоли той винаги учеше, че Царството обхваща опита на личните отношения на човека със своите събратя на земята и Отеца на небето. Говорейки за Царството, той винаги завършваше своята реч с думите: “Царството е във вас.”	170:1.13 (1859.6) At different times and in varying circumstances it appears that Jesus may have presented numerous concepts of the “kingdom” in his public teachings, but to his apostles he always taught the kingdom as embracing man’s personal experience in relation to his fellows on earth and to the Father in heaven. Concerning the kingdom, his last word always was, “The kingdom is within you.”
170:1.14 (1859.7) Продължаващото векове недоразумение относно това, което се отнася до смисъла на израза “Царството небесно”, се обяснява с три фактора:	170:1.14 (1859.7) Centuries of confusion regarding the meaning of the term “kingdom of heaven” have been due to three factors:
170:1.15 (1859.8) 1. Бъркотията, предизвикана от наблюдението на постепенната еволюция на идеята за “Царството” в различни стадии на нейната преработка от Иисус или неговите апостоли.	170:1.15 (1859.8) 1. The confusion occasioned by observing the idea of the “kingdom” as it passed through the various progressive phases of its recasting by Jesus and his apostles.
170:1.16 (1859.9) 2. Объркването, неизбежно свързано с преноса на ранното християнство от юдейска почва на езическа.	170:1.16 (1859.9) 2. The confusion which was inevitably associated with the transplantation of early Christianity from a Jewish to a gentile soil.
170:1.17 (1859.10) 3. Бъркотията, свързана с това, че централната идея на християнството стана личността на Иисус, около когото беше организирана тази религия; Евангелието за Царството все повече се превръщаше в религия за Иисус.	170:1.17 (1859.10) 3. The confusion which was inherent in the fact that Christianity became a religion which was organized about the central idea of Jesus’ person; the gospel of the kingdom became more and more a religion about him.
2. Концепцията на Иисус за Царството ^top	2. Jesus’ Concept of the Kingdom ^top
170:2.1 (1859.11) Учителят недвусмислено говореше, че начало и основа на Царството небесно трябва да бъде двуединната концепция, представена от истината за бащинството на Бога и произтичащия от това факт на братството между хората. Приемането на такова учение, заявяваше Иисус, ще освободи човека от вековното му робско подчинение на вековния страх и едновременно ще обогати човешкия живот със следните дарове на новия живот, изпълнен с духовна свобода:	170:2.1 (1859.11) The Master made it clear that the kingdom of heaven must begin with, and be centered in, the dual concept of the truth of the fatherhood of God and the correlated fact of the brotherhood of man. The acceptance of such a teaching, Jesus declared, would liberate man from the age-long bondage of animal fear and at the same time enrich human living with the following endowments of the new life of spiritual liberty:
170:2.2 (1859.12) 1. Притежанието на ново мъжество и нараснало духовно могъщество. Евангелието на Царството беше призвано да освободи човека и да го вдъхнови за помисли за вечния живот.	170:2.2 (1859.12) 1. The possession of new courage and augmented spiritual power. The gospel of the kingdom was to set man free and inspire him to dare to hope for eternal life.
170:2.3 (1859.13) 2. Евангелието носеше идея за нова увереност и истинско утешение за всички хора, в това число и за бедняците.	170:2.3 (1859.13) 2. The gospel carried a message of new confidence and true consolation for all men, even for the poor.
170:2.4 (1859.14) 3. Само по себе си то стана нов образец на нравствени ценности, нов естетически еталон за оценка на човешкото поведение. То рисуваше идеала на произтичащото от идеята за Царството човешко общество от нов тип.	170:2.4 (1859.14) 3. It was in itself a new standard of moral values, a new ethical yardstick wherewith to measure human conduct. It portrayed the ideal of a resultant new order of human society.
170:2.5 (1859.15) 4. То учеше за превъзходството на духовното над материалното, то възвисяваше духовните реалности и свръхчовешките идеали.	170:2.5 (1859.15) 4. It taught the pre-eminence of the spiritual compared with the material; it glorified spiritual realities and exalted superhuman ideals.
170:2.6 (1860.1) 5. Това ново Евангелие съдържаше като истинска цел на живота духовните дела. Човешкият живот придоби нова морална ценност и божествено достойнство.	170:2.6 (1860.1) 5. This new gospel held up spiritual attainment as the true goal of living. Human life received a new endowment of moral value and divine dignity.
170:2.7 (1860.2) 6. Иисус учеше, че вечните реалности са резултат (награда) за праведните земни усилия. Смъртното пребиваване на човека на Земята придоби ново значение, произтичащо от осъзнаването на благородната съдба.	170:2.7 (1860.2) 6. Jesus taught that eternal realities were the result (reward) of righteous earthly striving. Man’s mortal sojourn on earth acquired new meanings consequent upon the recognition of a noble destiny.
170:2.8 (1860.3) 7. Новото Евангелие потвърждаваше, че спасението на човека е разкритие на стигащия далеч божествен замисъл, на който предстои да се изпълни и въплъти в безкрайно служене — бъдещата съдба на спасените синове Божии.	170:2.8 (1860.3) 7. The new gospel affirmed that human salvation is the revelation of a far-reaching divine purpose to be fulfilled and realized in the future destiny of the endless service of the salvaged sons of God.
170:2.9 (1860.4) Тези учения обхващат разширената идея за Царството в тълкуванията на Иисус. Примитивните и объркани учения на Йоан Кръстител за Царството едва ли съдържаха в себе си тази велика концепция.	170:2.9 (1860.4) These teachings cover the expanded idea of the kingdom which was taught by Jesus. This great concept was hardly embraced in the elementary and confused kingdom teachings of John the Baptist.
170:2.10 (1860.5) Апостолите бяха неспособни да постигнат истинското значение на изказванията на Учителя за Царството. Последващото изкривяване на ученията на Иисус — в този вид, в който те са представени в Новия Завет — се обяснява с повлиялата върху авторите на евангелията представа, че Иисус само за малко е напуснал този свят, че скоро ще се върне, за да установи Царството в могъщество и слава — точно идеята, към която те се придържаха, докато той се намираше редом с тях в плът. Но Иисус не свързваше установяването на Царството с идеята за завръщане в този свят. Това, че минаха векове без никакъв намек за възцаряването на “новия век”, в никаква степен на противоречи на ученията на Иисус.	170:2.10 (1860.5) The apostles were unable to grasp the real meaning of the Master’s utterances regarding the kingdom. The subsequent distortion of Jesus’ teachings, as they are recorded in the New Testament, is because the concept of the gospel writers was colored by the belief that Jesus was then absent from the world for only a short time; that he would soon return to establish the kingdom in power and glory—just such an idea as they held while he was with them in the flesh. But Jesus did not connect the establishment of the kingdom with the idea of his return to this world. That centuries have passed with no signs of the appearance of the “New Age” is in no way out of harmony with Jesus’ teaching.
170:2.11 (1860.6) Великата идея, въплътена в тази проповед, стана опитът да бъде превърната концепцията за Царството небесно в идеалната представа за изпълнението на волята Божия. Иисус отдавна учеше своите последователи да се молят: “Да настъпи царството Твое; да бъде волята Твоя”; и в същото време той искрено се опитваше да ги накара да се откажат от използването на израза Царство Божие, заменяйки го с по-полезен еквивалент — волята Божия. Но това не му се отдаде.	170:2.11 (1860.6) The great effort embodied in this sermon was the attempt to translate the concept of the kingdom of heaven into the ideal of the idea of doing the will of God. Long had the Master taught his followers to pray: “Your kingdom come; your will be done”; and at this time he earnestly sought to induce them to abandon the use of the term kingdom of God in favor of the more practical equivalent, the will of God. But he did not succeed.
170:2.12 (1860.7) Вместо идеята за Царството, Царя и подчинените Иисус искаше да предложи концепцията за небесното семейство — небесния Баща и освободените синове Божии, радостно и доброволно служещи на своите човешки събратя във възвишено и разумно поклонение на Бога-Баща.	170:2.12 (1860.7) Jesus desired to substitute for the idea of the kingdom, king, and subjects, the concept of the heavenly family, the heavenly Father, and the liberated sons of God engaged in joyful and voluntary service for their fellow men and in the sublime and intelligent worship of God the Father.
170:2.13 (1860.8) Към това време в апостолите се оформи двояка представа за Царството; те го смятаха за:	170:2.13 (1860.8) Up to this time the apostles had acquired a double viewpoint of the kingdom; they regarded it as:
170:2.14 (1860.9) 1. Личностен опит, присъстващ в сърцата на всички истински вярващи.	170:2.14 (1860.9) 1. A matter of personal experience then present in the hearts of true believers, and
170:2.15 (1860.10) 2. Национално или мирово явление. Те предполагаха, че Царството принадлежи на бъдещето, че то е нещо такова, което трябва да се чака.	170:2.15 (1860.10) 2. A question of racial or world phenomena; that the kingdom was in the future, something to look forward to.
170:2.16 (1860.11) Те гледаха на идването на Царството в сърцата на хората като на постепенен процес, подобен на действието на закваската в тестото или като растежа на синапеното зърно. Те вярваха, че идването на Царството в национален или миров смисъл ще бъде толкова внезапно, колкото и завладяващо. Иисус неуморно им повтаряше, че Царството небесно е техен личен опит в осъзнаването на висшите ценности на духовния живот, че тези реалности на духовния опит постепенно ще се преобразуват в нови и по-високи нива на божествена увереност и вечно величие.	170:2.16 (1860.11) They looked upon the coming of the kingdom in the hearts of men as a gradual development, like the leaven in the dough or like the growing of the mustard seed. They believed that the coming of the kingdom in the racial or world sense would be both sudden and spectacular. Jesus never tired of telling them that the kingdom of heaven was their personal experience of realizing the higher qualities of spiritual living; that these realities of the spirit experience are progressively translated to new and higher levels of divine certainty and eternal grandeur.
170:2.17 (1860.12) В този ден Учителят излагаше съвършено нова представа за двояката същност на Царството, тъй като той описа следните два негови стадия:	170:2.17 (1860.12) On this afternoon the Master distinctly taught a new concept of the double nature of the kingdom in that he portrayed the following two phases:
170:2.18 (1860.13) “Първи. Царството Божие в този свят: висшето желание да изпълниш Божията воля, безкористната любов на човека, носеща благи плодове — подобрено естетическо и нравствено поведение.	170:2.18 (1860.13) “First. The kingdom of God in this world, the supreme desire to do the will of God, the unselfish love of man which yields the good fruits of improved ethical and moral conduct.
170:2.19 (1861.1) Втори. Царството Божие на небесата, целта на смъртните вярващи — положение, което се характеризира с по-съвършена любов към Бога и по-божествено изпълнение на Божията воля.”	170:2.19 (1861.1) “Second. The kingdom of God in heaven, the goal of mortal believers, the estate wherein the love for God is perfected, and wherein the will of God is done more divinely.”
170:2.20 (1861.2) Иисус учеше, че благодарение на своята вяра вярващият влиза в Царството веднага. В различни беседи той учеше, че за влизане в Царството чрез вяра са задължителни две неща:	170:2.20 (1861.2) Jesus taught that, by faith, the believer enters the kingdom now. In the various discourses he taught that two things are essential to faith-entrance into the kingdom:
170:2.21 (1861.3) 1. Вяра, чистосърдечност. Да дойдеш като дете, да получиш синовството като дар; да се подчиниш на изпълнението на волята на Отеца, да не се съмняваш в мъдростта на Отеца и да изпитваш неподправено доверие в нея; да дойдеш в Царството освободен от предразсъдъци и предубедени мнения; да бъдеш възприемчив и способен за учение, подобно на неразглезено дете.	170:2.21 (1861.3) 1. Faith, sincerity. To come as a little child, to receive the bestowal of sonship as a gift; to submit to the doing of the Father’s will without questioning and in the full confidence and genuine trustfulness of the Father’s wisdom; to come into the kingdom free from prejudice and preconception; to be open-minded and teachable like an unspoiled child.
170:2.22 (1861.4) 2. Жажда за истината. Страстен стремеж към праведност, промяна на намеренията, придобиване на стремежа да станеш подобен на Бога и да намериш Бога.	170:2.22 (1861.4) 2. Truth hunger. The thirst for righteousness, a change of mind, the acquirement of the motive to be like God and to find God.
170:2.23 (1861.5) Иисус учеше, че грехът не е дете с дефектна природа, а плод на разума, вземащ съзнателно решение и подчинен на непокорна воля. По отношение на греха той учеше, че Бог вече е простил и че ние правим такава прошка достъпна за самите себе си, когато прощаваме на своите събратя. Прощавайки на братята си в плът, вие създавате в своята душа способност за приемане на реалността на Божията прошка спрямо собствените ви грешки.	170:2.23 (1861.5) Jesus taught that sin is not the child of a defective nature but rather the offspring of a knowing mind dominated by an unsubmissive will. Regarding sin, he taught that God has forgiven; that we make such forgiveness personally available by the act of forgiving our fellows. When you forgive your brother in the flesh, you thereby create the capacity in your own soul for the reception of the reality of God’s forgiveness of your own misdeeds.
170:2.24 (1861.6) Към времето, когато апостол Йоан [Богослов — б.р.] пристъпи към описанието на живота и ученията на Иисус, ранните християни бяха изтърпели толкова много заради идеята за Царството Божие като причина за гоненията им, че в своето мнозинство се отказаха от този израз. Йоан говорú много за “вечния живот”. Иисус често наричаше Царството Божие “Царството на живота”. Той също така и нерядко говореше за “Царството Божие вътре във вас”. Веднъж той нарече такъв опит “дружески семейни отношения с Бога-Баща”. Иисус се опитваше да замени “Царството” с много други названия, но всеки път безуспешно. Сред другите определения той използваше следните: Божието семейство, волята на Отеца, приятелите Божии, дружбата на вярващите, братство на хората, стадото на Отеца, децата Божии, другарството на правоверните, служенето на Отеца, както и освободените синове Божии.	170:2.24 (1861.6) By the time the Apostle John began to write the story of Jesus’ life and teachings, the early Christians had experienced so much trouble with the kingdom-of-God idea as a breeder of persecution that they had largely abandoned the use of the term. John talks much about the “eternal life.” Jesus often spoke of it as the “kingdom of life.” He also frequently referred to “the kingdom of God within you.” He once spoke of such an experience as “family fellowship with God the Father.” Jesus sought to substitute many terms for the kingdom but always without success. Among others, he used: the family of God, the Father’s will, the friends of God, the fellowship of believers, the brotherhood of man, the Father’s fold, the children of God, the fellowship of the faithful, the Father’s service, and the liberated sons of God.
170:2.25 (1861.7) Но той не можеше да не използва идеята за Царството. Чак след изминаване на повече от петдесет години — след разрушаването на Йерусалим от римските армии, тази представа за Царството започна да се превръща в култ към вечния живот, докато неговите социални и институционални аспекти пое бързо разширяващата се и придобиваща конкретни очертания християнска Църква.	170:2.25 (1861.7) But he could not escape the use of the kingdom idea. It was more than fifty years later, not until after the destruction of Jerusalem by the Roman armies, that this concept of the kingdom began to change into the cult of eternal life as its social and institutional aspects were taken over by the rapidly expanding and crystallizing Christian church.
3. За праведността ^top	3. In Relation to Righteousness ^top
170:3.1 (1861.8) Иисус винаги се опитваше да внуши на своите апостоли и ученици, че посредством своята вяра те трябва да придобият такава праведност, която би превъзхождала праведността на книжниците и фарисеите — праведността на робската зависимост, с която те толкова лицемерно се кичеха пред целия свят.	170:3.1 (1861.8) Jesus was always trying to impress upon his apostles and disciples that they must acquire, by faith, a righteousness which would exceed the righteousness of slavish works which some of the scribes and Pharisees paraded so vaingloriously before the world.
170:3.2 (1861.9) Макар че Иисус учеше, че вярата — простата детска вяра — е ключът към вратите на Царството, той също така учеше, че влизайки в тези врати, всяко вярващо дете трябва стъпало по стъпало да се издигне по стълбата на праведността, за да достигне цялата пълнота на развитието на могъщите синове Божии.	170:3.2 (1861.9) Though Jesus taught that faith, simple childlike belief, is the key to the door of the kingdom, he also taught that, having entered the door, there are the progressive steps of righteousness which every believing child must ascend in order to grow up to the full stature of the robust sons of God.
170:3.3 (1861.10) Постигането на праведност на Царството се разкрива именно при разглеждането на метода на приемането на Божията прошка. Вярата е цената, която плащате за влизане в Божието семейство, но прошката е това действие на Бога, благодарение на което вашата вяра се приема като отплата за приемане в Царството. Придобиването на прошка от вярващия в Царството Божие предполага наличието на определен и реален опит и се заключава в четири степени на вътрешна праведност:	170:3.3 (1861.10) It is in the consideration of the technique of receiving God’s forgiveness that the attainment of the righteousness of the kingdom is revealed. Faith is the price you pay for entrance into the family of God; but forgiveness is the act of God which accepts your faith as the price of admission. And the reception of the forgiveness of God by a kingdom believer involves a definite and actual experience and consists in the following four steps, the kingdom steps of inner righteousness:
170:3.4 (1862.1) 1. Прощаването на Бога става реално постижимо и лично чувствано точно в тази степен, в която човек прощава на своите другари.	170:3.4 (1862.1) 1. God’s forgiveness is made actually available and is personally experienced by man just in so far as he forgives his fellows.
170:3.5 (1862.2) 2. Човек прощава истински на своите другари едва тогава, когато ги обича като самия себе си.	170:3.5 (1862.2) 2. Man will not truly forgive his fellows unless he loves them as himself.
170:3.6 (1862.3) 3. Да обичаш своя ближен като самия себе си е най-висшата етика.	170:3.6 (1862.3) 3. To thus love your neighbor as yourself is the highest ethics.
170:3.7 (1862.4) 4. По този начин нравственото поведение — истинската праведност, става естественият резултат от такава любов.	170:3.7 (1862.4) 4. Moral conduct, true righteousness, becomes, then, the natural result of such love.
170:3.8 (1862.5) Затова е очевидно, че истинската вътрешна религия на Царството неизбежно и във все по-голяма степен се стреми да прояви себе си на практическите пътища на общественото служене. Иисус учеше на жива религия, подбуждаща вярващите да посвещават себе си на любвеобилно служене. Но Иисус не подменяше религията с етика. В неговото учение религията е причина, а етиката — следствие.	170:3.8 (1862.5) It therefore is evident that the true and inner religion of the kingdom unfailingly and increasingly tends to manifest itself in practical avenues of social service. Jesus taught a living religion that impelled its believers to engage in the doing of loving service. But Jesus did not put ethics in the place of religion. He taught religion as a cause and ethics as a result.
170:3.9 (1862.6) Мярка за праведността на всяка постъпка трябва да бъде нейният мотив; затова висшите проявления на доброто са несъзнателни. Иисус никога не се интересуваше от морала или от етиката като такива. Той се интересуваше само от тези вътрешни и духовни другарски отношения с Бога-Баща, които непременно получават външно проявление в непосредственото любвеобилно служене за хората. Той учеше, че религията на Царството е неподправен личен опит, който никой не може да удържи в себе си; че ако човек се осъзнава като член на семейството на вярващите, то това неизбежно го води към практическо изпълнение на заповедите за поведението в семейството — служенето на своите братя и сестри в името на увеличаването и разширяването на братството.	170:3.9 (1862.6) The righteousness of any act must be measured by the motive; the highest forms of good are therefore unconscious. Jesus was never concerned with morals or ethics as such. He was wholly concerned with that inward and spiritual fellowship with God the Father which so certainly and directly manifests itself as outward and loving service for man. He taught that the religion of the kingdom is a genuine personal experience which no man can contain within himself; that the consciousness of being a member of the family of believers leads inevitably to the practice of the precepts of the family conduct, the service of one’s brothers and sisters in the effort to enhance and enlarge the brotherhood.
170:3.10 (1862.7) Религията на Царството е лична, индивидуална; нейните плодове, резултати са семейни, социални. Иисус неизменно превъзнасяше светостта на индивида в сравнение със светостта на обществото. Но той също така признаваше, че човекът формира своя характер за сметка на безкористното служене, че той разкрива своята нравствена същност в любвеобилните връзки със своите ближни.	170:3.10 (1862.7) The religion of the kingdom is personal, individual; the fruits, the results, are familial, social. Jesus never failed to exalt the sacredness of the individual as contrasted with the community. But he also recognized that man develops his character by unselfish service; that he unfolds his moral nature in loving relations with his fellows.
170:3.11 (1862.8) Със своето учение, че Царството се намира в самия човек, чрез издигане на индивида, Иисус нанесе на предишното общество смъртен удар, откривайки нова ера на истинска социална праведност. Новата организация на обществото остана практически неизвестна в този свят, отказвайки се да приложи принципите на Евангелието на Царството на практика. И когато това Царство на духовно превъзходство действително се утвърди на Земята, то свидетелство за това ще бъде не просто подобряването на социалните и материалните условия, а по-скоро величието на тези повишени и обогатени духовни ценности, които характеризират настъпването на века на подобрените човешки отношения и прогреса в духовните дела.	170:3.11 (1862.8) By teaching that the kingdom is within, by exalting the individual, Jesus struck the deathblow of the old society in that he ushered in the new dispensation of true social righteousness. This new order of society the world has little known because it has refused to practice the principles of the gospel of the kingdom of heaven. And when this kingdom of spiritual pre-eminence does come upon the earth, it will not be manifested in mere improved social and material conditions, but rather in the glories of those enhanced and enriched spiritual values which are characteristic of the approaching age of improved human relations and advancing spiritual attainments.
4. Учението на Иисус за Царството ^top	4. Jesus’ Teaching About the Kingdom ^top
170:4.1 (1862.9) Иисус никога не даваше точно определение за Царството. В един случай той можеше да се спре на една фаза на Царството, в друг — да обсъди друг аспект на братството, в основата на който лежи господството на Бога в сърцата на хората. В течение на тази следобедна съботна проповед Иисус отдели не по-малко от пет фази или епохи на Царството:	170:4.1 (1862.9) Jesus never gave a precise definition of the kingdom. At one time he would discourse on one phase of the kingdom, and at another time he would discuss a different aspect of the brotherhood of God’s reign in the hearts of men. In the course of this Sabbath afternoon’s sermon Jesus noted no less than five phases, or epochs, of the kingdom, and they were:
170:4.2 (1862.10) 1. Личният вътрешен опит на духовния живот, на който са присъщи творческите отношения на индивидуалния вярващ с Бога-Баща.	170:4.2 (1862.10) 1. The personal and inward experience of the spiritual life of the fellowship of the individual believer with God the Father.
170:4.3 (1863.1) 2. Растящото братство между вярващите в Евангелието, социалните аспекти на подобряването на морала и пробуждането на етиката вследствие господството на Божия дух в сърцата на индивидуалните вярващи.	170:4.3 (1863.1) 2. The enlarging brotherhood of gospel believers, the social aspects of the enhanced morals and quickened ethics resulting from the reign of God’s spirit in the hearts of individual believers.
170:4.4 (1863.2) 3. Свръхсмъртното братство на невидимите духовни същества, господстващи на земята и на небето, свръхчовешкото Царство Божие.	170:4.4 (1863.2) 3. The supermortal brotherhood of invisible spiritual beings which prevails on earth and in heaven, the superhuman kingdom of God.
170:4.5 (1863.3) 4. Перспективата на по-съвършеното изпълнение на Божията воля, движението към зараждане на новия социален ред във връзка с подобряването на духовния живот — следващата ера на човека.	170:4.5 (1863.3) 4. The prospect of the more perfect fulfillment of the will of God, the advance toward the dawn of a new social order in connection with improved spiritual living—the next age of man.
170:4.6 (1863.4) 5. Царството в цялата своя пълнота, бъдещият духовен век на светлината и живота на Земята.	170:4.6 (1863.4) 5. The kingdom in its fullness, the future spiritual age of light and life on earth.
170:4.7 (1863.5) Затова ние винаги трябва да се обръщаме към учението на Иисус, за да разберем коя от тези пет фази той може да има предвид, използвайки израза “Царството небесно”. Благодарение на този процес — постепенно изменяйки човешката воля и с това въздействайки на човешките решения — Михаил и неговите съратници също постепенно, но необратимо изменят целия ход на човешката еволюция — социална и друга.	170:4.7 (1863.5) Wherefore must we always examine the Master’s teaching to ascertain which of these five phases he may have reference to when he makes use of the term kingdom of heaven. By this process of gradually changing man’s will and thus affecting human decisions, Michael and his associates are likewise gradually but certainly changing the entire course of human evolution, social and otherwise.
170:4.8 (1863.6) В своята проповед Учителят постави ударение върху пет пункта като отразяващи принципните черти на Евангелието на Царството:	170:4.8 (1863.6) The Master on this occasion placed emphasis on the following five points as representing the cardinal features of the gospel of the kingdom:
170:4.9 (1863.7) 1. Първостепенната значимост на индивида.	170:4.9 (1863.7) 1. The pre-eminence of the individual.
170:4.10 (1863.8) 2. Волята като определящ фактор в човешкия опит.	170:4.10 (1863.8) 2. The will as the determining factor in man’s experience.
170:4.11 (1863.9) 3. Духовното приятелство в отношенията с Бога-Баща.	170:4.11 (1863.9) 3. Spiritual fellowship with God the Father.
170:4.12 (1863.10) 4. Висшето удовлетворение от любвеобилното служене на хората.	170:4.12 (1863.10) 4. The supreme satisfactions of the loving service of man.
170:4.13 (1863.11) 5. Превъзходство на духовното над материалното в човешката личност.	170:4.13 (1863.11) 5. The transcendency of the spiritual over the material in human personality.
170:4.14 (1863.12) Този свят никога не се е опитвал сериозно, искрено или честно да изпита на практика динамичните идеи и божествените идеали на учението на Иисус за Царството небесно. Но изглеждащият бавен прогрес на идеите за Царството на Урантия не трябва да ви разочарова. Помнете, че ходът на постепенната еволюция е подложен на резки и неочаквани периодически изменения както в материалния, така и в духовния светове. Посвещаването на Иисус като въплътен Син беше именно такова необичайно и неочаквано събитие в духовния живот на този свят. Освен това, стремейки се да откриете признаците на Царството в своето време, не правете фаталната грешка — не изпускайте от внимание, че Царството трябва да се претвори във вашите собствени души.	170:4.14 (1863.12) This world has never seriously or sincerely or honestly tried out these dynamic ideas and divine ideals of Jesus’ doctrine of the kingdom of heaven. But you should not become discouraged by the apparently slow progress of the kingdom idea on Urantia. Remember that the order of progressive evolution is subjected to sudden and unexpected periodical changes in both the material and the spiritual worlds. The bestowal of Jesus as an incarnated Son was just such a strange and unexpected event in the spiritual life of the world. Neither make the fatal mistake, in looking for the age manifestation of the kingdom, of failing to effect its establishment within your own souls.
170:4.15 (1863.13) Макар че Иисус отнасяше една от фазите на Царството към бъдещето и много пъти даваше да се разбере, че такова събитие може да се прояви като част от мировата криза, и макар че в ред случаи той по такъв начин напълно определено обеща някога да се върне на Урантия, следва да се отбележи, че той никога не е свързвал тези две идеи в едно. Той обеща, че в бъдеще ще се състои ново откровение за Царството на Земята; той също така обеща някога да се върне в този свят лично; но никога не е казвал, че тези две събития са тъждествени. Изхождайки от всичко, което ни е известно, тези обещания не се отнасят задължително към едно и също събитие.	170:4.15 (1863.13) Although Jesus referred one phase of the kingdom to the future and did, on numerous occasions, intimate that such an event might appear as a part of a world crisis; and though he did likewise most certainly, on several occasions, definitely promise sometime to return to Urantia, it should be recorded that he never positively linked these two ideas together. He promised a new revelation of the kingdom on earth and at some future time; he also promised sometime to come back to this world in person; but he did not say that these two events were synonymous. From all we know these promises may, or may not, refer to the same event.
170:4.16 (1863.14) Неговите апостоли и ученици съвсем определено обединиха тези две учения заедно. Когато Царството не се въплъти в очаквания от тях вид, те, спомняйки си за учението на Иисус за бъдещото Царство и за неговото обещание да се върне, направиха прибързания извод, че тези обещания се отнасят към едно и също събитие; затова живееха с надеждата за скорошно второ пришествие на Иисус за установяване на Царството в цялата му пълнота, могъщество и слава. Така и следващите вярващи поколения живееха на Земята, приемайки същата тази въодушевяваща, но разочароваща надежда.	170:4.16 (1863.14) His apostles and disciples most certainly linked these two teachings together. When the kingdom failed to materialize as they had expected, recalling the Master’s teaching concerning a future kingdom and remembering his promise to come again, they jumped to the conclusion that these promises referred to an identical event; and therefore they lived in hope of his immediate second coming to establish the kingdom in its fullness and with power and glory. And so have successive believing generations lived on earth entertaining the same inspiring but disappointing hope.
5. Последвалите представи за Царството ^top	5. Later Ideas of the Kingdom ^top
170:5.1 (1864.1) След краткото изложение на ученията на Иисус за Царството небесно на нас ни е позволено да изложим някои последващи идеи, свързани с представата за Царството, и да предскажем възможното развитие на Царството в бъдещата епоха.	170:5.1 (1864.1) Having summarized the teachings of Jesus about the kingdom of heaven, we are permitted to narrate certain later ideas which became attached to the concept of the kingdom and to engage in a prophetic forecast of the kingdom as it may evolve in the age to come.
170:5.2 (1864.2) През първите столетия от популяризирането на християнството идеята за Царството небесно беше силно повлияна от влиянието на стремително разпространяващите се в онези времена идеи на гръцкия идеализъм с неговата представа за естественото като сянка на духовното, за тленното като временна сянка на вечното.	170:5.2 (1864.2) Throughout the first centuries of the Christian propaganda, the idea of the kingdom of heaven was tremendously influenced by the then rapidly spreading notions of Greek idealism, the idea of the natural as the shadow of the spiritual—the temporal as the time shadow of the eternal.
170:5.3 (1864.3) Но огромната крачка, ознаменуваща пренасянето на ученията на Иисус от юдейска на езическа почва, стана превръщането на Месията на Царството в Изкупителя на Църквата — религиозната и обществена организация, израснала в резултат от дейността на Павел и неговите приемници и основана върху ученията на Иисус, допълнени с идеите на Филон и персийските доктрини за добро и зло.	170:5.3 (1864.3) But the great step which marked the transplantation of the teachings of Jesus from a Jewish to a gentile soil was taken when the Messiah of the kingdom became the Redeemer of the church, a religious and social organization growing out of the activities of Paul and his successors and based on the teachings of Jesus as they were supplemented by the ideas of Philo and the Persian doctrines of good and evil.
170:5.4 (1864.4) Идеите и идеалите на Иисус, въплътени в ученията за Евангелието за Царството, останаха практически нереализирани, тъй като неговите последователи все повече изкривяваха изказванията му. Концепцията за Царството в представите на Учителя беше съществено изменена от две значителни тенденции:	170:5.4 (1864.4) The ideas and ideals of Jesus, embodied in the teaching of the gospel of the kingdom, nearly failed of realization as his followers progressively distorted his pronouncements. The Master’s concept of the kingdom was notably modified by two great tendencies:
170:5.5 (1864.5) 1. Вярващите евреи продължаваха да го смятат за Месията. Те вярваха, че в най-близко бъдеще Иисус ще се върне, за да установи наистина всемирното, повече или по-малко материално, царство.	170:5.5 (1864.5) 1. The Jewish believers persisted in regarding him as the Messiah. They believed that Jesus would very soon return actually to establish the world-wide and more or less material kingdom.
170:5.6 (1864.6) 2. Другоплеменните християни още на ранния етап започнаха да приемат доктрините на Павел, което водеше до все по-голямо разпространение на възгледа за Иисус като за Изкупител на децата на Църквата — институцията, дошла да смени предишната идея за чисто духовното братство на Царството.	170:5.6 (1864.6) 2. The gentile Christians began very early to accept the doctrines of Paul, which led increasingly to the general belief that Jesus was the Redeemer of the children of the church, the new and institutional successor of the earlier concept of the purely spiritual brotherhood of the kingdom.
170:5.7 (1864.7) Появяването на Църквата като социален продукт на Царството би било напълно естествено и даже желателно. Злото при Църквата беше не нейното съществуване, а това, че тя почти изцяло изтласка предложената от Иисус представа за Царството. Ставайки институция, Църквата на Павел фактически се превърна в заместител на Царството небесно, провъзгласено от Иисус.	170:5.7 (1864.7) The church, as a social outgrowth of the kingdom, would have been wholly natural and even desirable. The evil of the church was not its existence, but rather that it almost completely supplanted the Jesus concept of the kingdom. Paul’s institutionalized church became a virtual substitute for the kingdom of heaven which Jesus had proclaimed.
170:5.8 (1864.8) Но не се съмнявайте: това Царство небесно, което, както учеше Иисус, съществува в сърцето на вярващия, ще бъде възвестено на тази християнска Църква, както и на всички други религии, народи и страни по Земята — и на всеки човек.	170:5.8 (1864.8) But doubt not, this same kingdom of heaven which the Master taught exists within the heart of the believer, will yet be proclaimed to this Christian church, even as to all other religions, races, and nations on earth—even to every individual.
170:5.9 (1864.9) Царството, каквото е представено в ученията на Иисус, духовният идеал на индивидуалната праведност и представата за божественото приятелство между човека и Бога, постепенно се разтвори в мистичната концепция за фигурата на Иисус като Изкупител-Създател и духовен глава на социализираното религиозно съобщество. Така формалната институционална Църква стана заместител на това братство на Царството, което се състои от направлявани от духа индивиди.	170:5.9 (1864.9) The kingdom of Jesus’ teaching, the spiritual ideal of individual righteousness and the concept of man’s divine fellowship with God, became gradually submerged into the mystic conception of the person of Jesus as the Redeemer-Creator and spiritual head of a socialized religious community. In this way a formal and institutional church became the substitute for the individually spirit-led brotherhood of the kingdom.
170:5.10 (1864.10) Църквата беше неизбежно и полезно социално следствие от живота и ученията на Иисус; трагедията се заключаваше в това, че тази социална реакция на ученията за Царството изцяло и напълно изтласка духовната представа за реалното Царство, разкрито от ученията на Иисус.	170:5.10 (1864.10) The church was an inevitable and useful social result of Jesus’ life and teachings; the tragedy consisted in the fact that this social reaction to the teachings of the kingdom so fully displaced the spiritual concept of the real kingdom as Jesus taught and lived it.
170:5.11 (1865.1) За евреите Царството беше израилската общност; за неевреите то стана християнска Църква. За Иисус Царството беше съвкупност от индивиди, признали своята вяра в бащинството на Бога — тези смъртни, които заявиха своята безре зервна преданост към изпълнението на волята Божия и с това станаха членове на духовното братство между хората.	170:5.11 (1865.1) The kingdom, to the Jews, was the Israelite community; to the gentiles it became the Christian church. To Jesus the kingdom was the sum of those individuals who had confessed their faith in the fatherhood of God, thereby declaring their wholehearted dedication to the doing of the will of God, thus becoming members of the spiritual brotherhood of man.
170:5.12 (1865.2) Учителят прекрасно разбираше, че разпространяването на Евангелието за Царството ще повлече след себе си определени социални последици; но неговият замисъл беше всички благотворителни социални проявления да възникват като неосъзнати и неизбежни резултати или като естествени плодове на вътрешния личен опит на индивидуалните вярващи — като чисто духовно другарство и общуване с божествения дух, който пребивава във всички подобни вярващи и ги активизира.	170:5.12 (1865.2) The Master fully realized that certain social results would appear in the world as a consequence of the spread of the gospel of the kingdom; but he intended that all such desirable social manifestations should appear as unconscious and inevitable outgrowths, or natural fruits, of this inner personal experience of individual believers, this purely spiritual fellowship and communion with the divine spirit which indwells and activates all such believers.
170:5.13 (1865.3) Иисус предвиждаше, че след прогреса на истинското духовно Царство ще се появи социална организация или Църква; именно затова той никога не възразяваше против това, апостолите да използват въведения от Йоан Кръстител обред на кръщението. Той учеше, че обичащата истината душа е тази, която жадува за праведност, за Бога, и се приема в духовното Царство благодарение на своята вяра; в същото време апостолите учеха, че такъв вярващ се приема в социалната организация на учениците чрез външния обред на кръщението.	170:5.13 (1865.3) Jesus foresaw that a social organization, or church, would follow the progress of the true spiritual kingdom, and that is why he never opposed the apostles’ practicing the rite of John’s baptism. He taught that the truth-loving soul, the one who hungers and thirsts for righteousness, for God, is admitted by faith to the spiritual kingdom; at the same time the apostles taught that such a believer is admitted to the social organization of disciples by the outward rite of baptism.
170:5.14 (1865.4) Когато първите последователи на Иисус осъзнаха частичния неуспех на своите опити да се въплъти неговият идеал — утвърждаването на Царството в сърцата на хората за сметка на господството и водителството на духа на индивидуалния вярващ, те решиха да спасят неговото учение от пълно забвение, подменяйки идеала за Царството, какъвто го разбираше Учителят, с постепенното създаване на зрима социална организация — християнската Църква. И осъществявайки тази подмяна, те — желаейки да бъдат последователни и да осигурят признание на ученията на Иисус в това, което се отнася до реалността на факта на Царството — започнаха да отсрочват Царството в бъдещето. Щом Църквата придоби сигурно положение, тя се зае да учи, че в действителност Царството ще се появи в кулминационния момент на християнската епоха — при второто пришествие на Христа.	170:5.14 (1865.4) When Jesus’ immediate followers recognized their partial failure to realize his ideal of the establishment of the kingdom in the hearts of men by the spirit’s domination and guidance of the individual believer, they set about to save his teaching from being wholly lost by substituting for the Master’s ideal of the kingdom the gradual creation of a visible social organization, the Christian church. And when they had accomplished this program of substitution, in order to maintain consistency and to provide for the recognition of the Master’s teaching regarding the fact of the kingdom, they proceeded to set the kingdom off into the future. The church, just as soon as it was well established, began to teach that the kingdom was in reality to appear at the culmination of the Christian age, at the second coming of Christ.
170:5.15 (1865.5) Така християнството стана концепцията на епохата, идеята за бъдещото пришествие и идеала за окончателното изкупление на светиите на Всевишния. Ранните християни (и твърде много други след тях) повсеместно изпускаха от поглед отношението на идеята за Бащата-и-сина, въплътена в ученията на Иисус за Царството, подменяйки я с добре организираното социално съобщество на Църквата. Така Църквата стана предимно социално братство, фактически изтласквайки представата на Иисус за духовно братство.	170:5.15 (1865.5) In this manner the kingdom became the concept of an age, the idea of a future visitation, and the ideal of the final redemption of the saints of the Most High. The early Christians (and all too many of the later ones) generally lost sight of the Father-and-son idea embodied in Jesus’ teaching of the kingdom, while they substituted therefor the well-organized social fellowship of the church. The church thus became in the main a social brotherhood which effectively displaced Jesus’ concept and ideal of a spiritual brotherhood.
170:5.16 (1865.6) Като цяло идеалната представа за Иисус не се реализира, но върху основата на личния живот на Учителя и неговите учения, допълнени с гръцките и персийски представи за вечния живот и разширените доктрини на Филон за противопоставяне между тленното и духовното, Павел пристъпи към създаването на една от най-прогресивните общини, съществували някога на Урантия.	170:5.16 (1865.6) Jesus’ ideal concept largely failed, but upon the foundation of the Master’s personal life and teachings, supplemented by the Greek and Persian concepts of eternal life and augmented by Philo’s doctrine of the temporal contrasted with the spiritual, Paul went forth to build up one of the most progressive human societies which has ever existed on Urantia.
170:5.17 (1865.7) Концепцията на Иисус продължава да живее в най-напредналите религии на света. Християнската църква на Павел е социализираната и очовечена сянка на това, което трябваше да стане Царство небесно по замисъла на Иисус — и каквото то непременно ще стане. До известна степен Павел и неговите приемници частично отнеха проблема за вечния живот от индивида и го предадоха на Църквата. Така Христос стана повече глава на Църквата, отколкото по-големият брат на всеки индивидуален вярващ в семейството на Отеца на Царството. Целият духовен смисъл, заключен в отношенията на Иисус с индивидуалния вярващ, Павел и неговите съвременници пренесоха върху Църквата като група вярващи; и постъпвайки така, те разрушиха представата на Иисус за божественото Царство в сърцето на всеки индивидуален вярващ.	170:5.17 (1865.7) The concept of Jesus is still alive in the advanced religions of the world. Paul’s Christian church is the socialized and humanized shadow of what Jesus intended the kingdom of heaven to be—and what it most certainly will yet become. Paul and his successors partly transferred the issues of eternal life from the individual to the church. Christ thus became the head of the church rather than the elder brother of each individual believer in the Father’s family of the kingdom. Paul and his contemporaries applied all of Jesus’ spiritual implications regarding himself and the individual believer to the church as a group of believers; and in doing this, they struck a deathblow to Jesus’ concept of the divine kingdom in the heart of the individual believer.
170:5.18 (1866.1) Затова в течение на векове дейността на християнската Църква протичаше в обстановка на огромни затруднения, тъй като тя имаше смелостта да претендира за непостижимите сили и привилегии на Царството — тези сили и привилегии, които могат да бъдат използвани и изпитани само между Иисус и неговите духовни вярващи братя. И така става очевидно, че членството в Църквата не задължително означава встъпване в Царството: едното е духовно, другото — предимно социално.	170:5.18 (1866.1) And so, for centuries, the Christian church has labored under great embarrassment because it dared to lay claim to those mysterious powers and privileges of the kingdom, powers and privileges which can be exercised and experienced only between Jesus and his spiritual believer brothers. And thus it becomes apparent that membership in the church does not necessarily mean fellowship in the kingdom; one is spiritual, the other mainly social.
170:5.19 (1866.2) Рано или късно ще се появи нов, още по-велик Йоан Кръстител, който ще възвести: “Приближи Царството Божие”, имайки предвид завръщането на високата духовна концепция на Иисус, който провъзгласи, че Царството е волята на неговия небесен Отец, господстваща в сърцето на вярващия; и той ще направи всичко това без какъвто и да е намек за зримата Църква на Земята или очакваното второ пришествие на Христос. Трябва да настъпи възраждане на истинските учения на Иисус, такова ново тяхно излагане, което да премахне дейността на неговите ранни последователи, заели се със създаването на социално-философска система на вероизповедание около факта на пребиваването на Михаил на Земята. За кратко време учението, заключено в повествуванието за Иисус, почти изцяло подмени проповедта на Евангелието на Иисус за Царството. Така историческата религия изтласка учението, в което Иисус съедини най-висшите нравствени идеи и духовни идеали на човека с неговите най-възвишени упования в бъдещето — вечния живот. А в това се заключаваше Евангелието за Царството.	170:5.19 (1866.2) Sooner or later another and greater John the Baptist is due to arise proclaiming “the kingdom of God is at hand”—meaning a return to the high spiritual concept of Jesus, who proclaimed that the kingdom is the will of his heavenly Father dominant and transcendent in the heart of the believer—and doing all this without in any way referring either to the visible church on earth or to the anticipated second coming of Christ. There must come a revival of the actual teachings of Jesus, such a restatement as will undo the work of his early followers who went about to create a sociophilosophical system of belief regarding the fact of Michael’s sojourn on earth. In a short time the teaching of this story about Jesus nearly supplanted the preaching of Jesus’ gospel of the kingdom. In this way a historical religion displaced that teaching in which Jesus had blended man’s highest moral ideas and spiritual ideals with man’s most sublime hope for the future—eternal life. And that was the gospel of the kingdom.
170:5.20 (1866.3) Именно по силата на многостранността на Евангелието на Иисус за няколко века изследователите на писмените свидетелства за неговите учения се разделиха на такова множество култове и секти. Това прискърбно раздробяване на християнските вярващи се обяснява с неумението да се види в многоплановите учения на Иисус божествената изключителност на неговия несравним живот. Но някой ден у истински вярващите в Иисус няма да има такова духовно разминаване в мненията в сравнение с невярващите. Всички ние винаги можем да имаме съвършено различно рационално разбиране и тълкуване и даже различни нива на социализация, но отсъствието на духовно братство е и непростимо, и достойно за порицание.	170:5.20 (1866.3) It is just because the gospel of Jesus was so many-sided that within a few centuries students of the records of his teachings became divided up into so many cults and sects. This pitiful subdivision of Christian believers results from failure to discern in the Master’s manifold teachings the divine oneness of his matchless life. But someday the true believers in Jesus will not be thus spiritually divided in their attitude before unbelievers. Always we may have diversity of intellectual comprehension and interpretation, even varying degrees of socialization, but lack of spiritual brotherhood is both inexcusable and reprehensible.
170:5.21 (1866.4) Но не допускайте грешка! В ученията на Иисус има вечно начало, което няма да им позволи завинаги да останат безплодни в сърцата на мислещите хора. Царството според разбирането на Иисус в значителна степен претърпя неуспех на Земята. Понастоящем неговото място заема институцията на Църквата; но вие трябва да разберете, че тази Църква е само гъсеничен стадий в развитието на духовното Царство, което, преодолявайки съпротивлението, ще премине през този материален стадий към по-духовна епоха, когато ученията на Иисус ще могат да получат по-благоприятна възможност за развитие. Затова така наречената християнска Църква става пашкулът, в който сега дреме представата на Иисус за Царството. Царството на божественото братство живее и, оставайки дълго време в забрава, някога задължително ще излезе на бял свят, което е така несъмнено, както и това, че в процеса на метаморфичното развитие слабо привлекателното създание се превръща в прекрасна пеперуда.	170:5.21 (1866.4) Mistake not! there is in the teachings of Jesus an eternal nature which will not permit them forever to remain unfruitful in the hearts of thinking men. The kingdom as Jesus conceived it has to a large extent failed on earth; for the time being, an outward church has taken its place; but you should comprehend that this church is only the larval stage of the thwarted spiritual kingdom, which will carry it through this material age and over into a more spiritual dispensation where the Master’s teachings may enjoy a fuller opportunity for development. Thus does the so-called Christian church become the cocoon in which the kingdom of Jesus’ concept now slumbers. The kingdom of the divine brotherhood is still alive and will eventually and certainly come forth from this long submergence, just as surely as the butterfly eventually emerges as the beautiful unfolding of its less attractive creature of metamorphic development.