Документ 174	Paper 174
Вторник сутринта в храма	Tuesday Morning in the Temple
174:0.1 (1897.1) ТОЗИ вторник, около седем часа сутринта, в дома на Симон се състоя срещата на Иисус с апостолите, женския корпус и групата от две-три десетки най-близки ученици. На тази среща той се прости с Лазар и му даде съвет, следвайки който, той скоро побегна в перейска Филаделфия, където впоследствие се присъедини към мисионерското движение с център в този град. Иисус също така се прости с престарелия Симон и даде своя прощален съвет на женския корпус, защото това стана неговото последно формално обръщение към него.	174:0.1 (1897.1) ABOUT seven o’clock on this Tuesday morning Jesus met the apostles, the women’s corps, and some two dozen other prominent disciples at the home of Simon. At this meeting he said farewell to Lazarus, giving him that instruction which led him so soon to flee to Philadelphia in Perea, where he later became connected with the missionary movement having its headquarters in that city. Jesus also said good-bye to the aged Simon, and gave his parting advice to the women’s corps, as he never again formally addressed them.
174:0.2 (1897.2) Тази сутрин той посрещна всеки от апостолите с лично приветствие. На Андрей каза: “Не се поддавай на объркване поради това, което скоро трябва да стане. Не се отдалечавай от своите братя и не им позволявай да те видят паднал духом.” На Петър каза: “Не разчитай на силата на плътта или на стоманата на меча. Утвърди се върху вечните основи на духа.” На Яков каза: “Нека външността не те смущава. Оставай твърд в своята вяра и скоро ще познаеш реалността на това, в което вярваш.” На Йоан каза: “Бъди добър; обичай даже своите врагове; бъди търпим. И помни, че аз много ти доверих.” На Натанаил каза: “Не съди по външността; оставай твърд в своята вяра, когато ти се струва, че всичко е загубено; бъди верен на своето поръчение на посланик на Царството.” На Филип каза: “Нека приближаващите се събития не те разколебаят. Оставай твърд даже тогава, когато не можеш да видиш пътя. Бъди верен на своята клетва на посвещението.” На Матей каза: „Не забравяй милосърдието, приело те в Царството. Не позволявай на когото и да е с измама да ти отнеме вечната награда. Ти успешно се съпротивляваше на влеченията от смъртно естество, затова бъди готов да проявиш устойчивост.” На Тома каза: “Колкото и трудно да ти е, именно сега ти трябва да вървиш, опирайки се на своята вяра, а не на зрението си. Не се съмнявай, че съм способен да завърша започнатия труд и че накрая ще видя всички мои предани посланици в друг свят.” На близнаците Алфееви каза: “Не позволявайте на това, което не разбирате, да ви съкруши. Хранете вярност към любовта, която живее във вашите сърца, и не разчитайте нито на велики хора, нито на изменчивото човешко отношение. Останете заедно със своите братя.” На Симон Зилот каза: “Симон, даже ако бъдеш сломен от разочарование, твоят дух ще се възнесе над всичко, което може да се стовари върху главата ти. На това, на което не можа да се научиш от мен, ще те научи моят дух. Търси неподправените реалности на духа и престани да изпитваш влечение към нереални материални сенки.” На Юда Искариот каза: “Юда, аз те обичах и се молих да обичаш своите братя. Твори добро без умора; и бих искал да те предупредя да се пазиш от хлъзгавите пътища на ласкателството и отровните стрели на насмешките.”	174:0.2 (1897.2) This morning he greeted each of the twelve with a personal salutation. To Andrew he said: “Be not dismayed by the events just ahead. Keep a firm hold on your brethren and see that they do not find you downcast.” To Peter he said: “Put not your trust in the arm of flesh nor in weapons of steel. Establish yourself on the spiritual foundations of the eternal rocks.” To James he said: “Falter not because of outward appearances. Remain firm in your faith, and you shall soon know of the reality of that which you believe.” To John he said: “Be gentle; love even your enemies; be tolerant. And remember that I have trusted you with many things.” To Nathaniel he said: “Judge not by appearances; remain firm in your faith when all appears to vanish; be true to your commission as an ambassador of the kingdom.” To Philip he said: “Be unmoved by the events now impending. Remain unshaken, even when you cannot see the way. Be loyal to your oath of consecration.” To Matthew he said: “Forget not the mercy that received you into the kingdom. Let no man cheat you of your eternal reward. As you have withstood the inclinations of the mortal nature, be willing to be steadfast.” To Thomas he said: “No matter how difficult it may be, just now you must walk by faith and not by sight. Doubt not that I am able to finish the work I have begun, and that I shall eventually see all of my faithful ambassadors in the kingdom beyond.” To the Alpheus twins he said: “Do not allow the things which you cannot understand to crush you. Be true to the affections of your hearts and put not your trust in either great men or the changing attitude of the people. Stand by your brethren.” And to Simon Zelotes he said: “Simon, you may be crushed by disappointment, but your spirit shall rise above all that may come upon you. What you have failed to learn from me, my spirit will teach you. Seek the true realities of the spirit and cease to be attracted by unreal and material shadows.” And to Judas Iscariot he said: “Judas, I have loved you and have prayed that you would love your brethren. Be not weary in well doing; and I would warn you to beware the slippery paths of flattery and the poison darts of ridicule.”
174:0.3 (1897.3) Приветствайки своите апостоли, Иисус тръгна за Йерусалим заедно с Андрей, Петър, Яков и Йоан, докато останалите апостоли се заеха да устроят лагера в Гетсимания, където трябваше да отидат вечерта. Този лагер беше тяхна база в последните дни от живота на Учителя. в плът. Спускайки се по склона на Елеонската планина, приблизително на половината път Иисус се спря и около час беседва с четиримата апостоли.	174:0.3 (1897.3) And when he had concluded these greetings, he departed for Jerusalem with Andrew, Peter, James, and John as the other apostles set about the establishment of the Gethsemane camp, where they were to go that night, and where they made their headquarters for the remainder of the Master’s life in the flesh. About halfway down the slope of Olivet Jesus paused and visited more than an hour with the four apostles.
1. Божествената прошка ^top	1. Divine Forgiveness ^top
174:1.1 (1898.1) От няколко дни Петър и Яков обсъждаха своето различно разбиране на учението на Иисус за прощаването на греха. Те и двамата решиха да се обърнат със своя въпрос към Учителя и Петър се възползва от дадения случай като от подходяща възможност да получат съвета на Учителя. Затова Симон Петър прекъсна разговора, отнасящ се до различията между похвалата и поклонението, и попита: “Учителю, Яков и аз различно разбираме твоите учения относно прощаването на греха. Яков твърди, че съгласно твоето учение Отецът ни прощава, още преди да Го помолим за това, а аз твърдя, че покаянието и изповедта трябва да предшестват прошката. Кой от нас е прав? Какво ще кажеш ти?”	174:1.1 (1898.1) For several days Peter and James had been engaged in discussing their differences of opinion about the Master’s teaching regarding the forgiveness of sin. They had both agreed to lay the matter before Jesus, and Peter embraced this occasion as a fitting opportunity for securing the Master’s counsel. Accordingly, Simon Peter broke in on the conversation dealing with the differences between praise and worship, by asking: “Master, James and I are not in accord regarding your teachings having to do with the forgiveness of sin. James claims you teach that the Father forgives us even before we ask him, and I maintain that repentance and confession must precede the forgiveness. Which of us is right? what do you say?”
174:1.2 (1898.2) След кратко мълчание Иисус многозначително погледна четиримата и отговори: “Братя мои, вие грешите в своите виждания, доколкото не разбирате природата на съкровените и любвеобилни отношения, които свързват създанието и Създателя, човека и Бога. Вие сте неспособни да постигнете съчувствието на мъдрия ръководител към своето незряло и понякога заблуждаващо се дете. Наистина е съмнително това, че на разумните и любящи родители се е налагало някога да прощават на своите обикновени, нормални деца. Отзивчивостта, свързана с любовта, успешно предотвратява всички тези отчуждения, поради които впоследствие възниква необходимостта да приспособяват покаянието на детето и прошката на родителя.	174:1.2 (1898.2) After a short silence Jesus looked significantly at all four and answered: “My brethren, you err in your opinions because you do not comprehend the nature of those intimate and loving relations between the creature and the Creator, between man and God. You fail to grasp that understanding sympathy which the wise parent entertains for his immature and sometimes erring child. It is indeed doubtful whether intelligent and affectionate parents are ever called upon to forgive an average and normal child. Understanding relationships associated with attitudes of love effectively prevent all those estrangements which later necessitate the readjustment of repentance by the child with forgiveness by the parent.
174:1.3 (1898.3) Във всяко дете живее част от неговия баща. Бащата се ползва с приоритет и превъзходство в разбирането на всички въпроси, свързани с отношенията между детето и родителя. Родителят е способен да съди за незрелостта на детето в светлината на по-съвършената родителска зрелост — по-зрелия опит на по-възрастния си партньор. В отношенията между земното дете и небесния Баща божественият Родител притежава безкрайно, божествено съчувствие и способност за изпълнено с любов разбиране. Божествената прошка е неизбежна; тя е присъща и неотменна от безкрайното разбиране, което притежава Бог и Неговото съвършено знание за всичко, което се отнася до неверните съждения и погрешни решения на детето. Божественото правосъдие се отличава с такава вечна справедливост, че то неизменно включва в себе си отзивчиво милосърдие.	174:1.3 (1898.3) “A part of every father lives in the child. The father enjoys priority and superiority of understanding in all matters connected with the child-parent relationship. The parent is able to view the immaturity of the child in the light of the more advanced parental maturity, the riper experience of the older partner. With the earthly child and the heavenly Father, the divine parent possesses infinity and divinity of sympathy and capacity for loving understanding. Divine forgiveness is inevitable; it is inherent and inalienable in God’s infinite understanding, in his perfect knowledge of all that concerns the mistaken judgment and erroneous choosing of the child. Divine justice is so eternally fair that it unfailingly embodies understanding mercy.
174:1.4 (1898.4) Когато мъдрият човек разбира вътрешните подбуди на своите ближни, той започва да ги обича. А ако обичате своя брат, то вие вече сте му простили. Тази способност да разбирате природата на човека и да прощавате неговите явни прегрешения е богоподобна. Ако сте мъдри родители, то именно такова ще бъде вашето отношение към своите деца: вие ще обичате, разбирате и даже ще им прощавате тогава, когато мимолетното неразбиране очевидно ви е довело до разделяне. На незрялото дете, на което не достига по-пълно разбиране за дълбочината на отношението между дете и баща, често се налага да изпитва чувството на вина вследствие отчуждението, възникващо поради отсъствието на пълно одобрение от страна на неговия баща. Но истинският баща никога не усеща каквото и да било разделение. Грехът е опит на съзнанието на създаденото същество, той не е част от съзнанието на Бога.	174:1.4 (1898.4) “When a wise man understands the inner impulses of his fellows, he will love them. And when you love your brother, you have already forgiven him. This capacity to understand man’s nature and forgive his apparent wrongdoing is Godlike. If you are wise parents, this is the way you will love and understand your children, even forgive them when transient misunderstanding has apparently separated you. The child, being immature and lacking in the fuller understanding of the depth of the child-father relationship, must frequently feel a sense of guilty separation from a father’s full approval, but the true father is never conscious of any such separation. Sin is an experience of creature consciousness; it is not a part of God’s consciousness.
174:1.5 (1898.5) Вашата неспособност или нежелание да прощавате на своите ближни е мерило за вашата незрелост и неспособност да постигнете отзивчивостта, разбирането и любовта, свойствени за възрастния човек. Мярата на затаената от вас злоба и планове за мъст е право пропорционална на непознаването на вътрешната същност и истинските стремежи на вашите ближни. Любовта е претворяване на вътрешното божествено влечение, свойствено на живота. Тя се основава върху неразбирането, възпитава се в безкористно служене и се усъвършенства в мъдростта.”	174:1.5 (1898.5) “Your inability or unwillingness to forgive your fellows is the measure of your immaturity, your failure to attain adult sympathy, understanding, and love. You hold grudges and nurse vengefulness in direct proportion to your ignorance of the inner nature and true longings of your children and your fellow beings. Love is the outworking of the divine and inner urge of life. It is founded on understanding, nurtured by unselfish service, and perfected in wisdom.”
2. Въпросите на юдейските управители ^top	2. Questions by the Jewish Rulers ^top
174:2.1 (1899.1) В понеделник вечерта се състоя съвещание на Синедриона и още приблизително петдесет видни книжници, фарисеи и садукеи. Участниците в тази среща бяха на общото мнение, че би било опасно да арестуват Иисус пред хората поради неговото влияние върху чувствата на простите хора. Повечето присъстващи смятаха, че е необходимо да предприемат решителни действия за дискредитирането му в очите на народа преди да го арестуват и осъдят. Затова бяха назначени няколко групи учени мъже, които на следващата сутрин трябваше да се явят в храма, готови да го объркат с трудни въпроси и изобщо да се опитат да го поставят в неловко положение пред хората. Накрая фарисеите, садукеите и даже иродианите се обединиха в опита си да дискредитират Иисус в очите на пасхалните тълпи.	174:2.1 (1899.1) On Monday evening there had been held a council between the Sanhedrin and some fifty additional leaders selected from among the scribes, Pharisees, and the Sadducees. It was the consensus of this meeting that it would be dangerous to arrest Jesus in public because of his hold upon the affections of the common people. It was also the opinion of the majority that a determined effort should be made to discredit him in the eyes of the multitude before he should be arrested and brought to trial. Accordingly, several groups of learned men were designated to be on hand the next morning in the temple to undertake to entrap him with difficult questions and otherwise to seek to embarrass him before the people. At last, the Pharisees, Sadducees, and even the Herodians were all united in this effort to discredit Jesus in the eyes of the Passover multitudes.
174:2.2 (1899.2) Във вторник сутринта Иисус пристигна в двора на храма и започна да учи хората. Той успя да произнесе само няколко думи, когато групата млади ученици на академията излезе напред и чрез своя представител се обърна към Иисус с предварително подготвен въпрос: “Учителю, ние знаем, че ти си добродетелен и възвестяваш пътя на истината, че служиш само на Бога, тъй като не се боиш от никого от хората и че не отдаваш значение на обществените различия. Ние сме само ученици и бихме искали да знаем истината за това, което ни вълнува. Нашето затруднение се състои в следното: законно ли е да плащаме дан на кесаря? Следва ли да го плащаме, или не?” Виждайки тяхното лицемерие и лукавство, Иисус им отговори: “Защо идвате да ме изкушавате? Покажете ми монетата за заплащане на налога и аз ще ви отговоря.” И когато те му дадоха динарий, той го погледна и попита: “Чие е изображението и чие е името на тази монета?” И те му отговориха: “На кесаря.” И тогава Иисус каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието — Богу.”	174:2.2 (1899.2) Tuesday morning, when Jesus arrived in the temple court and began to teach, he had uttered but few words when a group of the younger students from the academies, who had been rehearsed for this purpose, came forward and by their spokesman addressed Jesus: “Master, we know you are a righteous teacher, and we know that you proclaim the ways of truth, and that you serve only God, for you fear no man, and that you are no respecter of persons. We are only students, and we would know the truth about a matter which troubles us; our difficulty is this: Is it lawful for us to give tribute to Caesar? Shall we give or shall we not give?” Jesus, perceiving their hypocrisy and craftiness, said to them: “Why do you thus come to tempt me? Show me the tribute money, and I will answer you.” And when they handed him a denarius, he looked at it and said, “Whose image and superscription does this coin bear?” And when they answered him, “Caesar’s,” Jesus said, “Render to Caesar the things that are Caesar’s and render to God the things that are God’s.”
174:2.3 (1899.3) Получавайки такъв отговор, тези млади книжници и техните съучастници-иродиани го оставиха и си отидоха, а хората — в това число и садукеите — се зарадваха на тяхното поражение. Даже младежите, които се опитваха да го объркат, бяха възхитени от неочакваната проницателност на Учителя.	174:2.3 (1899.3) When he had thus answered these young scribes and their Herodian accomplices, they withdrew from his presence, and the people, even the Sadducees, enjoyed their discomfiture. Even the youths who had endeavored to entrap him marveled greatly at the unexpected sagacity of the Master’s answer.
174:2.4 (1899.4) Един ден по-рано управителите се опитваха да го объркат по въпросите на духовната власт. Сблъсквайки се с поражението, те се опитаха да го дискредитират, като го въвлекат в обсъждане на гражданската власт. Както Пилат, така и Ирод се намираха по това време в Йерусалим и враговете на Иисус разсъдиха, че ако той беше посмял да ги посъветва да не плащат данък на цезаря (римския император — б.р.), те биха могли веднага да отидат при римските власти и да го обвинят в подстрекателство към бунт. От друга страна, ако той многословно ги беше посъветвал да плащат данък, то, както те правилно заключиха, такова заявление би оскърбило дълбоко националното достойнство на еврейските слушатели и би го лишило от народното благоволение и любов на множеството.	174:2.4 (1899.4) The previous day the rulers had sought to trip him before the multitude on matters of ecclesiastical authority, and having failed, they now sought to involve him in a damaging discussion of civil authority. Both Pilate and Herod were in Jerusalem at this time, and Jesus’ enemies conjectured that, if he would dare to advise against the payment of tribute to Caesar, they could go at once before the Roman authorities and charge him with sedition. On the other hand, if he should advise the payment of tribute in so many words, they rightly calculated that such a pronouncement would greatly wound the national pride of his Jewish hearers, thereby alienating the good will and affection of the multitude.
174:2.5 (1899.5) Във всичко това враговете на Иисус претърпяха поражение, доколкото съществуваше широко известно постановление на Синедриона, прието като указание за евреите, съгласно което “правото на сечене на монети включва в себе си правото да се събират налози”. Така Иисус избегна техния капан. Ако им беше отговорил с “не”, то това би било равносилно на подстрекателство към въстание; ако беше отговорил с “да”, то това би било шок за дълбоко вкоренилите се национално-патриотически чувства от това време. Учителят не се отклони от въпроса; той само демонстрира мъдрост, давайки двоен отговор. Иисус никога не се отличаваше с уклончивост, но винаги беше мъдър в общуването си с тези, които се опитват да му попречат и да го унищожат.	174:2.5 (1899.5) In all this the enemies of Jesus were defeated since it was a well-known ruling of the Sanhedrin, made for the guidance of the Jews dispersed among the gentile nations, that the “right of coinage carried with it the right to levy taxes.” In this manner Jesus avoided their trap. To have answered “No” to their question would have been equivalent to inciting rebellion; to have answered “Yes” would have shocked the deep-rooted nationalist sentiments of that day. The Master did not evade the question; he merely employed the wisdom of making a double reply. Jesus was never evasive, but he was always wise in his dealings with those who sought to harass and destroy him.
3. Садукеите и неделята ^top	3. The Sadducees and the Resurrection ^top
174:3.1 (1900.1) Преди Иисус да може да пристъпи към своето обучение, още една група излезе напред, за да му зададе своите въпроси. Този път това бяха образовани лукави садукеи. Приближавайки се към Иисус, техният представител попита: “Учителю, Мойсей учеше, че ако женен човек умре бездетен, то неговият брат трябва да се ожени за неговата вдовица и да има с нея деца за продължаването на рода на умрелия брат. Случило се така, че един човек, който имал шест братя, умрял бездетен; следващият брат взел неговата жена, но също умрял, без да остави деца. Вторият брат също я взел за жена, но и той умрял, без да остави потомство. И така продължавало, докато тя не била с всеки от шестимата братя и всичките шестима умрели, без да оставят деца, а накрая умряла и жената. И, ето, ние искаме да попитаме: на кого ще бъде жена тя след възкресението? Та нали всички те са живели с нея?”	174:3.1 (1900.1) Before Jesus could get started with his teaching, another group came forward to question him, this time a company of the learned and crafty Sadducees. Their spokesman, drawing near to him, said: “Master, Moses said that if a married man should die, leaving no children, his brother should take the wife and raise up seed for the deceased brother. Now there occurred a case where a certain man who had six brothers died childless; his next brother took his wife but also soon died, leaving no children. Likewise did the second brother take the wife, but he also died leaving no offspring. And so on until all six of the brothers had had her, and all six of them passed on without leaving children. And then, after them all, the woman herself died. Now, what we would like to ask you is this: In the resurrection whose wife will she be since all seven of these brothers had her?”
174:3.2 (1900.2) Иисус, както и хората, знаеха, че задавайки своя въпрос, садукеите лукавстват, тъй като едва ли такова нещо би могло да стане в действителност; освен това към това време садукеите вече бяха престанали да следват обичая, съгласно който братята на умрелия човек се стремяха да продължат неговия род. При все това Иисус отговори на техния злонамерен въпрос. Той каза: “Задавайки този въпрос, всички вие се заблуждавате, тъй като не познавате нито Писанията, нито живата сила Божия. Вие знаете, че децата на този свят могат да се женят и омъжват, но изглежда не разбирате, че тези, които чрез възкресението на праведните се удостояват с постигането на бъдещите светове, не се женят и не се омъжват. Преживелите възкресение от мъртвите са подобни на ангелите небесни и никога не умират. Тези възкръснали са вечни синове Божии; това са децата на света, възкресени за прогреса във вечния живот. Така разбираше това и вашият баща Мойсей, тъй като по време на своите изпитания при горящия храст той чу как Отецът каза: “Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак, Богът на Яков.” Така заедно с Мойсей заявявам, че моят Отец е Бог не на мъртвите, а на живите. В Него всички вие живеете, размножавате се и имате своето безсмъртно битие.”	174:3.2 (1900.2) Jesus knew, and so did the people, that these Sadducees were not sincere in asking this question because it was not likely that such a case would really occur; and besides, this practice of the brothers of a dead man seeking to beget children for him was practically a dead letter at this time among the Jews. Nevertheless, Jesus condescended to reply to their mischievous question. He said: “You all do err in asking such questions because you know neither the Scriptures nor the living power of God. You know that the sons of this world can marry and are given in marriage, but you do not seem to understand that they who are accounted worthy to attain the worlds to come, through the resurrection of the righteous, neither marry nor are given in marriage. Those who experience the resurrection from the dead are more like the angels of heaven, and they never die. These resurrected ones are eternally the sons of God; they are the children of light resurrected into the progress of eternal life. And even your Father Moses understood this, for, in connection with his experiences at the burning bush, he heard the Father say, ‘I am the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.’ And so, along with Moses, do I declare that my Father is not the God of the dead but of the living. In him you all do live, reproduce, and possess your mortal existence.”
174:3.3 (1900.3) Когато Иисус завърши да отговаря на тези въпроси, садукеите се отдалечиха, а някои от фарисеите се забравиха дотолкова, че възкликнаха: “Вярно, вярно, Учителю, ти добре отговори на тези невярващи садукеи.” Садукеите не посмяха да му задават нови въпроси, а простите хора се възхитиха от мъдростта на неговото учение.	174:3.3 (1900.3) When Jesus had finished answering these questions, the Sadducees withdrew, and some of the Pharisees so far forgot themselves as to exclaim, “True, true, Master, you have well answered these unbelieving Sadducees.” The Sadducees dared not ask him any more questions, and the common people marveled at the wisdom of his teaching.
174:3.4 (1900.4) В този сблъсък със садукеите Иисус се позова само на Мойсей, доколкото дадената религиозно-политическа секта признаваше законността само на така нареченото “Петокнижие на Мойсей” (първите пет книги от Библията — б.р.). Догмите на техните учения не се опираха върху книгите на пророците. Макар че в своя отговор Учителят еднозначно потвърди факта на спасението на смъртните създания чрез възкресение, той с нито една дума не се изказа в полза на фарисейските вероучения за възкресението на буквалното човешко тяло. Иисус искаше да подчертае мисълта, че Отецът е казал: “Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков”, а не “Аз бях техният Бог”.	174:3.4 (1900.4) Jesus appealed only to Moses in his encounter with the Sadducees because this religio-political sect acknowledged the validity of only the five so-called Books of Moses; they did not allow that the teachings of the prophets were admissible as a basis of doctrinal dogmas. The Master in his answer, though positively affirming the fact of the survival of mortal creatures by the technique of the resurrection, did not in any sense speak approvingly of the Pharisaic beliefs in the resurrection of the literal human body. The point Jesus wished to emphasize was: That the Father had said, “I am the God of Abraham, Isaac, and Jacob,” not I was their God.
174:3.5 (1900.5) Садукеите се опитаха да превърнат Иисус в обект на погубваща насмешка, прекрасно знаейки, че публичното преследване само ще породи в народното съзнание още по-широко съчувствие към него.	174:3.5 (1900.5) The Sadducees had thought to subject Jesus to the withering influence of ridicule, knowing full well that persecution in public would most certainly create further sympathy for him in the minds of the multitude.
4. Великата заповед ^top	4. The Great Commandment ^top
174:4.1 (1901.1) Още една група садукеи получи указание да забърка Иисус с въпроси за ангелите, но когато видяха каква участ постигна техните другари, опитващи се да го хванат в капан с въпросите за възкресението, те благоразумно решиха да премълчат и да се отделят, без нищо да питат. Съгласно предварителния план на обединилите се фарисеи, книжници, садукеи и иродиани целият ден трябваше да бъде запълнен с тези коварни въпроси — така те се надяваха да дискредитират Иисус в очите на хората и същевременно да не му оставят време за възвестяването на неговите нарушаващи спокойствието учения.	174:4.1 (1901.1) Another group of Sadducees had been instructed to ask Jesus entangling questions about angels, but when they beheld the fate of their comrades who had sought to entrap him with questions concerning the resurrection, they very wisely decided to hold their peace; they retired without asking a question. It was the prearranged plan of the confederated Pharisees, scribes, Sadducees, and Herodians to fill up the entire day with these entangling questions, hoping thereby to discredit Jesus before the people and at the same time effectively to prevent his having any time for the proclamation of his disturbing teachings.
174:4.2 (1901.2) След това напред излезе една от групите фарисеи, за да му досади със своите въпроси, и техният представител, махвайки на Иисус с ръка, каза: “Учителю, аз съм законник и бих искал да те попитам коя от заповедите е най-великата?” Иисус отвърна: “Слушай, о, Израил! Господ, нашият Бог, е единГоспод ; и ти трябва да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и цялата си душа, с целия си разум и цялата си сила. Това е първата и велика заповед. А втората заповед е подобна на първата; фактически тя е нейно продължение и звучи така: “Обичай ближния си като самия себе си.” И няма други по-велики от тези; на тези две заповеди се крепят целият Закон и всички пророци.”	174:4.2 (1901.2) Then came forward one of the groups of the Pharisees to ask harassing questions, and the spokesman, signaling to Jesus, said: “Master, I am a lawyer, and I would like to ask you which, in your opinion, is the greatest commandment?” Jesus answered: “There is but one commandment, and that one is the greatest of all, and that commandment is: ‘Hear O Israel, the Lord our God, the Lord is one; and you shall love the Lord your God with all your heart and with all your soul, with all your mind and with all your strength.’ This is the first and great commandment. And the second commandment is like this first; indeed, it springs directly therefrom, and it is: ‘You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment greater than these; on these two commandments hang all the law and the prophets.”
174:4.3 (1901.3) Когато законникът разбра, че Иисус не само отговори в съответствие с висшата представа на юдейската религия, но също така даде мъдър отговор в очите на събралия се народ, той реши, че ще бъде най-достойно да въздаде дължимото на отговора на Учителя. Затова каза: “Добре казано, Учителю, ти си прав, казвайки, че Бог е един и няма друг освен Него; и да Го възлюбим с цялото си сърце, целия си разум, цялата си душа и цялата си сила, както и да обичаме ближния си като самия себе си, е първата и велика заповед; и ние сме съгласни, че тази велика заповед означава значително повече, отколкото всички приношения и жертви.” Когато законникът даде толкова благоразумен отговор, Иисус го погледна и каза: “Приятелю мой, виждам, че ти не си далеч от Царството Божие.”	174:4.3 (1901.3) When the lawyer perceived that Jesus had answered not only in accordance with the highest concept of Jewish religion, but that he had also answered wisely in the sight of the assembled multitude, he thought it the better part of valor openly to commend the Master’s reply. Accordingly, he said: “Of a truth, Master, you have well said that God is one and there is none beside him; and that to love him with all the heart, understanding, and strength, and also to love one’s neighbor as one’s self, is the first and great commandment; and we are agreed that this great commandment is much more to be regarded than all the burnt offerings and sacrifices.” When the lawyer answered thus discreetly, Jesus looked down upon him and said, “My friend, I perceive that you are not far from the kingdom of God.”
174:4.4 (1901.4) Иисус не сгреши, казвайки, че законникът “не е далеч от Царството”, тъй като тази вечер този човек отиде в Гетсиманския лагер, където се намираше Учителят, открито призна своята вяра в Евангелието на Царството и беше кръстен от Йосия — един от учениците на Абнер.	174:4.4 (1901.4) Jesus spoke the truth when he referred to this lawyer as being “not far from the kingdom,” for that very night he went out to the Master’s camp near Gethsemane, professed faith in the gospel of the kingdom, and was baptized by Josiah, one of the disciples of Abner.
174:4.5 (1901.5) В храма се намираха още две или три групи фарисеи, събрали се, за да зададат своите въпроси, но едни бяха обезоръжени от отговора на Иисус на законника, а други — възпрени от поражението на всички онези, които се опитаха да го хванат в капан. След това никой не се осмели да зададе пред хората нито един въпрос.	174:4.5 (1901.5) Two or three other groups of the scribes and Pharisees were present and had intended to ask questions, but they were either disarmed by Jesus’ answer to the lawyer, or they were deterred by the discomfiture of all who had undertaken to ensnare him. After this no man dared to ask him another question in public.
174:4.6 (1901.6) Доколкото нови въпроси нямаше и предвид това, че наближаваше полунощ, Иисус не започна да продължава своето обучение, а беше удовлетворен от това, че зададе на фарисеите и на своите съратници въпрос. Иисус каза: “Доколкото вие повече за нищо не питате, бих искал аз да ви попитам. Какво мислите за Избавителя? Имам предвид, чий син е той?” След кратка пауза един от книжниците отговори: “Месията е син на Давид.” И тъй като Иисус знаеше за многобройните спорове даже сред неговите ученици за това, дали той е син на Давид, зададе още един въпрос: “Ако Избавителят действително е син на Давид, то как в псалома, който приписвате на Давид, той сам казва в духа: “Господ каза на моя Господ: „Седни от дясната Ми страна и Аз ще поваля твоите врагове в нозете ти”? Ако Давид Го нарича Господ, то как Той може да бъде негов син?” Макар че управителите, книжниците и първосвещениците не дадоха отговор, те се въздържаха от нови въпроси и опити да го объркат. Те така и не отговориха на този въпрос, зададен им от Иисус, но след смъртта на Учителя се опитаха да излязат от трудното положение, изменяйки тълкуването на този псалом и твърдейки, че в него се говори за Авраам, а не за Месията. Други, опитвайки се да разрешат дилемата, отричаха, че автор на така наречения месиански псалом е Давид.	174:4.6 (1901.6) When no more questions were forthcoming, and as the noon hour was near, Jesus did not resume his teaching but was content merely to ask the Pharisees and their associates a question. Said Jesus: “Since you ask no more questions, I would like to ask you one. What do you think of the Deliverer? That is, whose son is he?” After a brief pause one of the scribes answered, “The Messiah is the son of David.” And since Jesus knew that there had been much debate, even among his own disciples, as to whether or not he was the son of David, he asked this further question: “If the Deliverer is indeed the son of David, how is it that, in the Psalm which you accredit to David, he himself, speaking in the spirit, says, ‘The Lord said to my lord, sit on my right hand until I make your enemies the footstool of your feet.’ If David calls him Lord, how then can he be his son?” Although the rulers, the scribes, and the chief priests made no reply to this question, they likewise refrained from asking him any more questions in an effort to entangle him. They never answered this question which Jesus put to them, but after the Master’s death they attempted to escape the difficulty by changing the interpretation of this Psalm so as to make it refer to Abraham instead of the Messiah. Others sought to escape the dilemma by disallowing that David was the author of this so-called Messianic Psalm.
174:4.7 (1902.1) Малко преди това фарисеите се радваха на това, как Учителят накара садукеите да замлъкнат; сега садукеите бяха доволни от поражението на фарисеите; но такова съперничество беше преходно; те бързо забравиха своите вековни разпри, обединявайки се в стремежа да сложат край на ученията и делата на Иисус. Що се отнася до простите хора, то през цялото това време те радостно слушаха Иисус.	174:4.7 (1902.1) A short time back the Pharisees had enjoyed the manner in which the Sadducees had been silenced by the Master; now the Sadducees were delighted by the failure of the Pharisees; but such rivalry was only momentary; they speedily forgot their time-honored differences in the united effort to stop Jesus’ teachings and doings. But throughout all of these experiences the common people heard him gladly.
5. Делегацията на гърците ^top	5. The Inquiring Greeks ^top
174:5.1 (1902.2) Около обед, когато Филип купуваше продоволствия за новия лагер, който в този ден се установяваше близо до Гетсимания, към него се обърна делегация от чуждоземци — група вярващи гърци от Александрия, Атина и Рим, чийто представител каза на апостола: “Ти ни беше показан от хора, които те познават; ние дойдохме, господине, с молба да видим Иисус, твоя Учител.” Филип никак не очакваше да се натъкне на пазара на представители от делегацията на езичниците — гърци, интересуващи се от Евангелието, и доколкото Иисус недвусмислено повели на дванадесетте да се откажат от всяко публично обучение в течение на пасхалната седмица, той беше дотолкова озадачен, че не знаеше как да постъпи. Него го смути също така и това, че тези езичници бяха чужденци. Ако бяха евреи или съседни, привични езичници, неговите съмнения биха били не толкова явни. Филип постъпи по следния начин: той помоли тези гърци да останат където са. Когато побърза да се отдалечи, те решиха, че е тръгнал да търси Иисус, но в действителност той тръгна към дома на Йосиф, където, както знаеше, обядваха Андрей и другите апостоли. Извиквайки Андрей, той му обясни защо е дошъл и се върна заедно с него при дочакалите го гърци.	174:5.1 (1902.2) About noontime, as Philip was purchasing supplies for the new camp which was that day being established near Gethsemane, he was accosted by a delegation of strangers, a group of believing Greeks from Alexandria, Athens, and Rome, whose spokesman said to the apostle: “You have been pointed out to us by those who know you; so we come to you, Sir, with the request to see Jesus, your Master.” Philip was taken by surprise thus to meet these prominent and inquiring Greek gentiles in the market place, and, since Jesus had so explicitly charged all of the twelve not to engage in any public teaching during the Passover week, he was a bit perplexed as to the right way to handle this matter. He was also disconcerted because these men were foreign gentiles. If they had been Jews or near-by and familiar gentiles, he would not have hesitated so markedly. What he did was this: He asked these Greeks to remain right where they were. As he hastened away, they supposed that he went in search of Jesus, but in reality he hurried off to the home of Joseph, where he knew Andrew and the other apostles were at lunch; and calling Andrew out, he explained the purpose of his coming, and then, accompanied by Andrew, he returned to the waiting Greeks.
174:5.2 (1902.3) Тъй като Филип почти веднага приключи с купуването на продоволствия, той се върна заедно с Андрей и гърците в дома на Йосиф, където те бяха приети от Иисус. И те седяха редом с него, докато той каза на апостолите и на много най-близки ученици, събрали се на масата:	174:5.2 (1902.3) Since Philip had about finished the purchasing of supplies, he and Andrew returned with the Greeks to the home of Joseph, where Jesus received them; and they sat near while he spoke to his apostles and a number of leading disciples assembled at this luncheon. Said Jesus:
174:5.3 (1902.4) “Моят Отец ме изпрати в този свят, за да разкрия своето милосърдие на децата човешки, но тези, при които дойдох в началото, се отказаха да ме приемат. Действително, много от вас сами повярваха в моето Евангелие, но близък е часът, когато децата на Авраам и техните водачи ще ме отхвърлят и с това ще отхвърлят Този, Който ме е изпратил. Аз щедро възвестявах на този народ Евангелието на спасението; разказвах им за синовството, обещаващо радост, свобода и живот, по-обилна в духа. Моят Отец извърши много чудесни деяния за тези обладани от страх деца човешки. Но истина е говорил пророк Исая за този народ, когато е писал: „Господи, кой повярва в това, което ние възвестихме? И на кого беше разкрит Господ?” Наистина, вождовете на моя народ преднамерено ослепиха очите си, за да не виждат, и ожесточиха сърцата си, за да не повярват и да не бъдат спасени. Всичките тези години аз се стремях да ги изцеля от неверие, за да могат да приемат дареното от Отеца вечно спасение. Зная, че не всички ме подведоха, някои от вас действително повярваха в моята проповед. В тази стая ще се съберат доста такива, които някога са били членове на Синедриона или са заемали високо положение в съветите на народа, макар че някои от вас и досега се боят открито да признаят истината, опасявайки се от отлъчване от синагогата. Някои от вас повече обичат славата човешка, отколкото славата Божия. Но аз не мога да не бъда снизходителен, тъй като се тревожа за безопасността и предаността даже на някои от тези, с които така дълго пребивавахме заедно и които живяха рамо до рамо с мен.	174:5.3 (1902.4) “My Father sent me to this world to reveal his loving-kindness to the children of men, but those to whom I first came have refused to receive me. True, indeed, many of you have believed my gospel for yourselves, but the children of Abraham and their leaders are about to reject me, and in so doing they will reject Him who sent me. I have freely proclaimed the gospel of salvation to this people; I have told them of sonship with joy, liberty, and life more abundant in the spirit. My Father has done many wonderful works among these fear-ridden sons of men. But truly did the Prophet Isaiah refer to this people when he wrote: ‘Lord, who has believed our teachings? And to whom has the Lord been revealed?’ Truly have the leaders of my people deliberately blinded their eyes that they see not, and hardened their hearts lest they believe and be saved. All these years have I sought to heal them of their unbelief that they might be recipients of the Father’s eternal salvation. I know that not all have failed me; some of you have indeed believed my message. In this room now are a full score of men who were once members of the Sanhedrin, or who were high in the councils of the nation, albeit even some of you still shrink from open confession of the truth lest they cast you out of the synagogue. Some of you are tempted to love the glory of men more than the glory of God. But I am constrained to show forbearance since I fear for the safety and loyalty of even some of those who have been so long near me, and who have lived so close by my side.
174:5.4 (1903.1) Виждам, че в тази зала за банкети се намират приблизително поравно евреи и езичници, и бих искал да се обърна към вас като към първата и последна такава група, на която мога да дам наставления, преди да се отправя към моя Отец.”	174:5.4 (1903.1) “In this banquet chamber I perceive there are assembled Jews and gentiles in about equal numbers, and I would address you as the first and last of such a group that I may instruct in the affairs of the kingdom before I go to my Father.”
174:5.5 (1903.2) Тези гърци внимателно слушаха Иисус, докато той учеше в храма. В понеделник вечерта те проведоха среща в дома при Никодим, която продължи до разсъмване и тридесет от тях решиха да влязат в Царството.	174:5.5 (1903.2) These Greeks had been in faithful attendance upon Jesus’ teaching in the temple. On Monday evening they had held a conference at the home of Nicodemus, which lasted until the dawn of day, and thirty of them had elected to enter the kingdom.
174:5.6 (1903.3) Сега, като стоеше пред тях, Иисус осъзна завършването на един съден период и началото на друг. Обръщайки се към гърците, Учителят каза:	174:5.6 (1903.3) As Jesus stood before them at this time, he perceived the end of one dispensation and the beginning of another. Turning his attention to the Greeks, the Master said:
174:5.7 (1903.4) “Вярващият в това Евангелие вярва не само в мен, но и в Този, Който ме изпрати. Когато ме гледате, вие виждате не само Сина Човешки, но и Този, Който ме изпрати. Аз съм светлината на света и който повярва в мен, повече няма да пребивава в тъмнина. Ако вие, езичниците, ме чуете, ще получите словата на живота и веднага ще придобиете тази радостна свобода, която дава истината на богосиновството. Ако моите съотечественици евреите решат да ме отхвърлят и да се откажат от моето учение, аз няма да ги осъждам, защото дойдох в света, не за да съдя, а за да му предложа спасение. При все това отхвърлящите ме и неприемащите моето учение в надлежното време ще бъдат съдени от моя Отец и от тези, които Той е поставил да съдят отхвърлящите милосърдния дар и спасителната истина. Запомнете, всеки от вас, че аз говоря не от себе си, но правдиво ви заявявам това, което Отецът ми повели да разкрия на децата човешки. И тези думи, които Отецът ме изпрати да възвестя на света, са думи на божествената истина, непреходното милосърдие и вечния живот.	174:5.7 (1903.4) “He who believes this gospel, believes not merely in me but in Him who sent me. When you look upon me, you see not only the Son of Man but also Him who sent me. I am the light of the world, and whosoever will believe my teaching shall no longer abide in darkness. If you gentiles will hear me, you shall receive the words of life and shall enter forthwith into the joyous liberty of the truth of sonship with God. If my fellow countrymen, the Jews, choose to reject me and to refuse my teachings, I will not sit in judgment on them, for I came not to judge the world but to offer it salvation. Nevertheless, they who reject me and refuse to receive my teaching shall be brought to judgment in due season by my Father and those whom he has appointed to sit in judgment on such as reject the gift of mercy and the truths of salvation. Remember, all of you, that I speak not of myself, but that I have faithfully declared to you that which the Father commanded I should reveal to the children of men. And these words which the Father directed me to speak to the world are words of divine truth, everlasting mercy, and eternal life.
174:5.8 (1903.5) Но и на евреите, и на езичниците аз заявявам: ще дойде времето за Сина Човешки да приеме своята слава. Вие добре знаете, че ако пшеничното зърно не падне в земята и не умре, то ще остане самó; но ако умре в добра почва, ще донесе множество зърна. Този, който егоистично обича своя живот, рискува да го загуби; този, който е готов да остави своя живот заради мен и Евангелието, ще придобие по-богат живот на земята, а на небето — живот вечен. Ако истински ме следвате и след моето завръщане при Отеца, ще станете мои ученици и искрени слуги на своите смъртни събратя.	174:5.8 (1903.5) “But to both Jew and gentile I declare the hour has about come when the Son of Man will be glorified. You well know that, except a grain of wheat falls into the earth and dies, it abides alone; but if it dies in good soil, it springs up again to life and bears much fruit. He who selfishly loves his life stands in danger of losing it; but he who is willing to lay down his life for my sake and the gospel’s shall enjoy a more abundant existence on earth and in heaven, life eternal. If you will truly follow me, even after I have gone to my Father, then shall you become my disciples and the sincere servants of your fellow mortals.
174:5.9 (1903.6) Аз зная, че моят час е близо, и душата ми е печална. Виждам, че моят народ е решил да отхвърли Царството, но се радвам да приема тези търсещи истината езичници, които дойдоха днес тук в търсене на пътя на светлината. И все пак сърцето ми ме боли за моя народ и душата ми е смутена от това, което се надига пред мен. Какво да кажа, когато виждам какво е надвиснало над мен? Да кажа ли: “Татко, избави ме от този ужасен час?” Не! Именно заради това дойдох в този свят и до този час. Други думи ще кажа аз и ще се моля да се присъедините към мен: “Татко, прослави името Свое; да се изпълни волята Твоя.”	174:5.9 (1903.6) “I know my hour is approaching, and I am troubled. I perceive that my people are determined to spurn the kingdom, but I am rejoiced to receive these truth-seeking gentiles who come here today inquiring for the way of light. Nevertheless, my heart aches for my people, and my soul is distraught by that which lies just before me. What shall I say as I look ahead and discern what is about to befall me? Shall I say, Father save me from this awful hour? No! For this very purpose have I come into the world and even to this hour. Rather will I say, and pray that you will join me: Father, glorify your name; your will be done.”
174:5.10 (1904.1) Когато той произнесе тези думи, пред него се яви Личностният Настройчик, пребиваващ в него до кръщението, и когато Иисус за известно време замлъкна, този дух, станал могъщ представител на Отеца, се обърна към Иисус Назарянин: “Аз вече неведнъж прославях своето име в твоите посветени и ще го прославя отново.”	174:5.10 (1904.1) When Jesus had thus spoken, the Personalized Adjuster of his indwelling during prebaptismal times appeared before him, and as he paused noticeably, this now mighty spirit of the Father’s representation spoke to Jesus of Nazareth, saying: “I have glorified my name in your bestowals many times, and I will glorify it once more.”
174:5.11 (1904.2) Макар че намиращите се тук юдеи и езичници не чуха гласа, те не можеха да не забележат, че Учителят замлъкна, защото до него дойде послание от някакъв свръхчовешки източник. И всеки присъстващ каза на своя съсед: “Ангел му говореше.”	174:5.11 (1904.2) While the Jews and gentiles here assembled heard no voice, they could not fail to discern that the Master had paused in his speaking while a message came to him from some superhuman source. They all said, every man to the one who was by him, “An angel has spoken to him.”
174:5.12 (1904.3) След това Иисус продължи: “Всичко това не стана заради мен, а заради вас. Аз зная със сигурност, че Отецът ще ме приеме и ще одобри моята мисия, предприета за ваше благо, но на вас ви е необходимо да бъдете насърчени и да се подготвите за скорошното и жестоко изпитание, което предстои. Позволете да ви уверя, че рано или късно победа ще увенчае нашите съвместни усилия, насочени към просвещаване на света и освобождение на човечеството. Старият ред дискредитира себе си; Князът на този свят е изгонен от мен. И всички хора ще бъдат освободени от светлината на духа, който ще излея над всяка плът след възнесението си при своя небесен Отец.	174:5.12 (1904.3) Then Jesus continued to speak: “All this has not happened for my sake but for yours. I know of a certainty that the Father will receive me and accept my mission in your behalf, but it is needful that you be encouraged and be made ready for the fiery trial which is just ahead. Let me assure you that victory shall eventually crown our united efforts to enlighten the world and liberate mankind. The old order is bringing itself to judgment; the Prince of this world I have cast down; and all men shall become free by the light of the spirit which I will pour out upon all flesh after I have ascended to my Father in heaven.
174:5.13 (1904.4) А сега ви заявявам, че ако бъда възнесен на земята и във вашия живот, то ще привлека всички хора към себе си в братството на моя Отец. Вие винаги сте вярвали в това, че Избавителят ще живее на земята вечно, но аз заявявам, че синът Човешки ще бъде отхвърлен от хората и че той ще се върне при Отеца. Не ми остана много да бъда с вас; не остана дълго на живата светлина да се намира сред това обхванато от мрак поколение. Ходете, докато имате тази светлина, за да не ви обгърнат идващите тъмнина и смущение. Вървящият в тъмнина не знае къде отива; но ако решите да ходите в светлината, вие наистина ще станете освободени синове Божии. А сега да отидем всички заедно обратно в храма, където ще се обърна с прощални думи към първосвещениците, книжниците, фарисеите, садукеите, иродианите и закостенелите управители на Израил.”	174:5.13 (1904.4) “And now I declare to you that I, if I be lifted up on earth and in your lives, will draw all men to myself and into the fellowship of my Father. You have believed that the Deliverer would abide on earth forever, but I declare that the Son of Man will be rejected by men, and that he will go back to the Father. Only a little while will I be with you; only a little time will the living light be among this darkened generation. Walk while you have this light so that the oncoming darkness and confusion may not overtake you. He who walks in the darkness knows not where he goes; but if you will choose to walk in the light, you shall all indeed become liberated sons of God. And now, all of you, come with me while we go back to the temple and I speak farewell words to the chief priests, the scribes, the Pharisees, the Sadducees, the Herodians, and the benighted rulers of Israel.”
174:5.14 (1904.5) Като каза това, Иисус ги поведе след себе си в храма по тесните улички на Йерусалим. Те току-що бяха чули, че Учителят се кани да произнесе в храма прощална реч, и вървяха след него в мълчание и дълбока замисленост.	174:5.14 (1904.5) Having thus spoken, Jesus led the way over the narrow streets of Jerusalem back to the temple. They had just heard the Master say that this was to be his farewell discourse in the temple, and they followed him in silence and in deep meditation.