Документ 175	Paper 175
Последната проповед в храма	The Last Temple Discourse
175:0.1 (1905.1) ТОЗИ ден, вторник, след два часа следобед, Иисус пристигна в храма, съпровождан от единадесет апостоли, Йосиф Ариматейски, тридесет гърци и някои други ученици, и пристъпи към последното от своите обръщения, произнесени в дворовете на това светилище. По неговия замисъл тази реч трябваше да стане последното възвание към еврейския народ и заключителното обвинение по адрес на неговите най-зли врагове и бъдещи убийци — книжници, фарисеи, садукеи и управители на Израил. В течение на цялата първа половина от деня различни групи бяха имали възможността да задават на Иисус свои въпроси; този следобед не му беше зададен нито един въпрос.	175:0.1 (1905.1) SHORTLY after two o’clock on this Tuesday afternoon, Jesus, accompanied by eleven apostles, Joseph of Arimathea, the thirty Greeks, and certain other disciples, arrived at the temple and began the delivery of his last address in the courts of the sacred edifice. This discourse was intended to be his last appeal to the Jewish people and the final indictment of his vehement enemies and would-be destroyers—the scribes, Pharisees, Sadducees, and the chief rulers of Israel. Throughout the forenoon the various groups had had an opportunity to question Jesus; this afternoon no one asked him a question.
175:0.2 (1905.2) Когато Учителят започна да говори, в двора на храма царяха тишина и ред. Сарафите и търговците не смееха да се появят в храма, откакто ден по-рано Иисус и възмутената тълпа ги прогониха оттук. Преди да започне своята реч, Иисус ласкаво погледна своите слушатели; след миг им предстоеше да чуят неговото прощално обръщение, в което милосърдното отношение към човешката раса се съчетаваше с последното изобличаване на лъжеучителите и фанатичните юдейски управители.	175:0.2 (1905.2) As the Master began to speak, the temple court was quiet and orderly. The money-changers and the merchandisers had not dared again to enter the temple since Jesus and the aroused multitude had driven them out the previous day. Before beginning the discourse, Jesus tenderly looked down upon this audience which was so soon to hear his farewell public address of mercy to mankind coupled with his last denunciation of the false teachers and the bigoted rulers of the Jews.
1. Проповедта ^top	1. The Discourse ^top
175:1.1 (1905.3) “Аз прекарах сред вас дълги години; надлъж и нашир пребродих тази земя, възвестявайки любовта на Отеца към децата човешки, и мнозина видяха светлината и чрез своята вяра влязоха в Царството небесно. С тази просветителска и проповедническа дейност бяха свързани много чудеса, извършени от Отеца чак до възкресението на умрелия. Много болни и страдащи се изцелиха, защото вярваха; но нито възвестяването на истината, нито изцеляването на болните отвори очите на тези, които се отказват да видят светлината, на тези, които се изпълнени с решимост да отхвърлят това Евангелие на Царството.	175:1.1 (1905.3) “This long time have I been with you, going up and down in the land proclaiming the Father’s love for the children of men, and many have seen the light and, by faith, have entered into the kingdom of heaven. In connection with this teaching and preaching the Father has done many wonderful works, even to the resurrection of the dead. Many sick and afflicted have been made whole because they believed; but all of this proclamation of truth and healing of disease has not opened the eyes of those who refuse to see light, those who are determined to reject this gospel of the kingdom.
175:1.2 (1905.4) Аз и моите апостоли правехме всичко възможно да не противоречим на волята на моя Отец и да живеем в мир с нашите братя, да се подчиняваме на разумните изисквания на законите на Мойсей и традициите на Израил. Ние упорито се стремяхме към мир, но израилските водачи не го искат. Отхвърляйки истината Божия и светлината небесна, те застават на страната на лъжата и тъмата. Не може да има мир между светлината и тъмнината, между живота и смъртта, между истината и лъжата.	175:1.2 (1905.4) “In every manner consistent with doing my Father’s will, I and my apostles have done our utmost to live in peace with our brethren, to conform with the reasonable requirements of the laws of Moses and the traditions of Israel. We have persistently sought peace, but the leaders of Israel will not have it. By rejecting the truth of God and the light of heaven, they are aligning themselves on the side of error and darkness. There cannot be peace between light and darkness, between life and death, between truth and error.
175:1.3 (1905.5) Много от вас намериха в себе си смелост да повярват в моите учения и вече придобиха радостта и свободата, присъщи на богосиновството. И вие ще свидетелствате за мен, че аз предлагах това богосиновство на целия еврейски народ, включително на тези хора, които сега се стремят да ме унищожат. Моят Отец и сега би приел такива ослепени учители и лицемерни вождове, ако само се бяха обърнали към Него и бяха приели Неговото милосърдие. За този народ и сега още не е късно да чуе словото небесно и да признае Сина Човешки.	175:1.3 (1905.5) “Many of you have dared to believe my teachings and have already entered into the joy and liberty of the consciousness of sonship with God. And you will bear me witness that I have offered this same sonship with God to all the Jewish nation, even to these very men who now seek my destruction. And even now would my Father receive these blinded teachers and these hypocritical leaders if they would only turn to him and accept his mercy. Even now it is not too late for this people to receive the word of heaven and to welcome the Son of Man.
175:1.4 (1906.1) Моят Отец отдавна проявява милосърдие към този народ. От поколение на поколение ние изпращахме своите пророци да учат и предупреждават тези хора и от поколение на поколение те убиваха изпратените от небето учители. Ето, и сега вашите своенравни първосвещеници и упорити управители продължават да правят същото. Както Ирод екзекутира Йоан Кръстител, така и вие сега се готвите да убиете Сина Човешки.	175:1.4 (1906.1) “My Father has long dealt in mercy with this people. Generation after generation have we sent our prophets to teach and warn them, and generation after generation have they killed these heaven-sent teachers. And now do your willful high priests and stubborn rulers go right on doing this same thing. As Herod brought about the death of John, you likewise now make ready to destroy the Son of Man.
175:1.5 (1906.2) Докато има надежда юдеите да се обърнат към моя Отец в търсене на спасение, милосърдните обятия на Бога на Авраам, Исак и Яков ще остават отворени за вас; но стига веднъж да напълните чашата на неразкаяността, стига окончателно да отхвърлите милосърдието на моя Отец, този народ ще бъде предоставен на самия себе си и бързо ще стигне до безславен край. Този народ беше призван да стане светлината на света, образец на духовна слава на богопозналата нация, но вие дотолкова се отдалечихте от изпълнението на своите божествени привилегии, че вашите вождове се канят да извършат висшето престъпление на всички векове: те са готови окончателно да отхвърлят Божия дар за всички хора и за всички времена — откровението за любовта на небесния Баща към всички Негови земни деца.	175:1.5 (1906.2) “As long as there is a chance that the Jews will turn to my Father and seek salvation, the God of Abraham, Isaac, and Jacob will keep his hands of mercy outstretched toward you; but when you have once filled up your cup of impenitence, and when once you have finally rejected my Father’s mercy, this nation will be left to its own counsels, and it shall speedily come to an inglorious end. This people was called to become the light of the world, to show forth the spiritual glory of a God-knowing race, but you have so far departed from the fulfillment of your divine privileges that your leaders are about to commit the supreme folly of all the ages in that they are on the verge of finally rejecting the gift of God to all men and for all ages—the revelation of the love of the Father in heaven for all his creatures on earth.
175:1.6 (1906.3) И стига вие действително да отхвърлите това откровение на Бога до човека, Царството небесно ще бъде дадено на други народи — тези, които ще го приемат с радост и ликуване. От името на изпратилия ме Отец аз сериозно ви предупреждавам, че стоите пред прага на загубата на заеманото от вас положение на знаменосци на вечната истина и пазители на божествения закон. Аз ви предлагам последна възможност да излезете и да се покаете, да заявите за своето намерение да търсите Бога с цялото си сърце и, подобно на малки деца, с искрена вяра да влезете в надеждния и спасителен свят на Царството небесно.	175:1.6 (1906.3) “And when you do once reject this revelation of God to man, the kingdom of heaven shall be given to other peoples, to those who will receive it with joy and gladness. In the name of the Father who sent me, I solemnly warn you that you are about to lose your position in the world as the standard-bearers of eternal truth and the custodians of the divine law. I am just now offering you your last chance to come forward and repent, to signify your intention to seek God with all your hearts and to enter, like little children and by sincere faith, into the security and salvation of the kingdom of heaven.
175:1.7 (1906.4) Моят Отец отдавна съдейства на вашето спасение и аз дойдох на Земята, за да живея сред вас и лично да ви покажа пътя. Много от евреите и самаряните, точно както и езичниците, повярваха в Евангелието на Царството, но тези, които трябваше първи да приемат светлината небесна, продължават упорито да се отказват да повярват в откровението на Божията истина — Бог, разкрит в човека, и човекът, възвисен до Бога.	175:1.7 (1906.4) “My Father has long worked for your salvation, and I came down to live among you and personally show you the way. Many of both the Jews and the Samaritans, and even the gentiles, have believed the gospel of the kingdom, but those who should be first to come forward and accept the light of heaven have steadfastly refused to believe the revelation of the truth of God—God revealed in man and man uplifted to God.
175:1.8 (1906.5) В този ден моите апостоли стоят тук пред вас мълчаливо, но вие скоро ще чуете как звучат техните гласове, призовавайки към спасение и обединение с Небесното царство като синове на живия Бог. И сега аз призовавам вас, моите ученици и вярващи в Евангелието на Царството, както и невидимите посланици, намиращи се край тях, да засвидетелствате, че отново предложих на Израил и неговите управители избавление и спасение. Но всички вие виждате как пренебрегват милосърдието на Отеца и как отхвърлят посланиците на истината. При все това ви предупреждавам, че тези книжници и фарисеи все още седят на мястото на Мойсей и затова дотогава, докато Всевишните, които управляват над царството на хората, свалят окончателно от власт тази нация и разрушат мястото на тези управители, аз ви призовавам да сътрудничите със старейшините на Израил. От вас не се изисква да участвате в техните намерения да убият Сина Човешки, но във всичко, което се отнася до мира в Израил, вие трябва да им се подчинявате. Във всички такива неща правете това, което те повеляват, и съблюдавайте основните закони, но не повтаряйте техните злодеяния. Помнете в какво е грехът на тези управители: те произнасят благи думи, но не ги следват. Вие добре знаете, че тези водачи стоварват на вашите плещи тежък товар, непосилно бреме, а самите те не искат и пръста си да помръднат, за да ви помогнат да носите този тежък товар. Те винаги са ви угнетявали с церемонии и поробвали с традиции.	175:1.8 (1906.5) “This afternoon my apostles stand here before you in silence, but you shall soon hear their voices ringing out with the call to salvation and with the urge to unite with the heavenly kingdom as the sons of the living God. And now I call to witness these, my disciples and believers in the gospel of the kingdom, as well as the unseen messengers by their sides, that I have once more offered Israel and her rulers deliverance and salvation. But you all behold how the Father’s mercy is slighted and how the messengers of truth are rejected. Nevertheless, I admonish you that these scribes and Pharisees still sit in Moses’ seat, and therefore, until the Most Highs who rule in the kingdoms of men shall finally overthrow this nation and destroy the place of these rulers, I bid you co-operate with these elders in Israel. You are not required to unite with them in their plans to destroy the Son of Man, but in everything related to the peace of Israel you are to be subject to them. In all these matters do whatsoever they bid you and observe the essentials of the law but do not pattern after their evil works. Remember, this is the sin of these rulers: They say that which is good, but they do it not. You well know how these leaders bind heavy burdens on your shoulders, burdens grievous to bear, and that they will not lift as much as one finger to help you bear these weighty burdens. They have oppressed you with ceremonies and enslaved you by traditions.
175:1.9 (1907.1) Освен това тези егоистични управители обичат да правят доброто пόказно. Те увеличават размерите на своите филактерии и удължават ресните на своите официални одежди. Обичат да заемат най-почетните места на пиршествата в синагогите. На тях им харесва, когато с почит ги приветстват на пазарните площади, и обичат да бъдат наричани учители. Но докато се сдобиват от хората с всичките тези почести, те тайно прибират от домовете на вдовиците и извличат доход от богослуженията в свещения храм. Тези лицемери показно произнасят дълги молитви и подават милостиня, за да привлекат вниманието на съгражданите си.	175:1.9 (1907.1) “Furthermore, these self-centered rulers delight in doing their good works so that they will be seen by men. They make broad their phylacteries and enlarge the borders of their official robes. They crave the chief places at the feasts and demand the chief seats in the synagogues. They covet laudatory salutations in the market places and desire to be called rabbi by all men. And even while they seek all this honor from men, they secretly lay hold of widows’ houses and take profit from the services of the sacred temple. For a pretense these hypocrites make long prayers in public and give alms to attract the notice of their fellows.
175:1.10 (1907.2) Макар че вие трябва да уважавате своите управители и да почитате своите учители, не следва да наричате нито един човек „Баща” в духовния смисъл, защото вие имате само един Баща, а именно — Бога. Вие не трябва също така със сила да се опитвате да въведете своите братя в Царството. Помнете на какво ви учех: нека сред вас този, който иска да бъде голям, бъде ваш слуга. Ако вие се опитате да се възвисите пред Бога, то със сигурност ще бъдете принизени; този, който истински принизява себе си, непременно ще бъде възвисен. Търсете в своя всекидневен живот не своята слава, а Божията. Разумно подчинявайте своята собствена воля на волята на небесния Отец.	175:1.10 (1907.2) “While you should honor your rulers and reverence your teachers, you should call no man Father in the spiritual sense, for there is one who is your Father, even God. Neither should you seek to lord it over your brethren in the kingdom. Remember, I have taught you that he who would be greatest among you should become the server of all. If you presume to exalt yourselves before God, you will certainly be humbled; but whoso truly humbles himself will surely be exalted. Seek in your daily lives, not self-glorification, but the glory of God. Intelligently subordinate your own wills to the will of the Father in heaven.
175:1.11 (1907.3) Разберете ме правилно. Аз не тая злоба против тези първосвещеници и управители, които се стремят да ме убият; не изпитвам неприязън към тези книжници и фарисеи, които отхвърлят моите учения. Аз зная, че много от вас вярват тайно и зная, че когато настъпи моето време, вие открито ще заявите за своята преданост към Царството. Но как ще се оправдаят вашите учители, заявяващи, че говорят с Бога, а след това отхвърлящи и убиващи този, който е дошъл да разкрие Отеца пред световете.	175:1.11 (1907.3) “Mistake not my words. I bear no malice toward these chief priests and rulers who even now seek my destruction; I have no ill will for these scribes and Pharisees who reject my teachings. I know that many of you believe in secret, and I know you will openly profess your allegiance to the kingdom when my hour comes. But how will your rabbis justify themselves since they profess to talk with God and then presume to reject and destroy him who comes to reveal the Father to the worlds?
175:1.12 (1907.4) Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери! Вие искате да затворите вратите на Царството небесно пред искрените хора само затова, защото те не са обучени на това, което учите вие. Вие отказвате да влезете в Царството и едновременно с това правите всичко, което е по вашите сили, за да попречите на другите да влязат в него. Вие се обърнахте с гръб към вратите на спасението и се борите с всички, които биха искали да влязат през тези врати.	175:1.12 (1907.4) “Woe upon you, scribes and Pharisees, hypocrites! You would shut the doors of the kingdom of heaven against sincere men because they happen to be unlearned in the ways of your teaching. You refuse to enter the kingdom and at the same time do everything within your power to prevent all others from entering. You stand with your backs to the doors of salvation and fight with all who would enter therein.
175:1.13 (1907.5) Горко вам, книжници и фарисеи, защото вашето име е лицемери! Вие действително обхождате морето и сушата, за да обърнете поне един, и след това не се успокоявате, докато не го направите два пъти по-лош, отколкото е бил в езичеството.	175:1.13 (1907.5) “Woe upon you, scribes and Pharisees, hypocrites that you are! for you do indeed encompass land and sea to make one proselyte, and when you have succeeded, you are not content until you have made him twofold worse than he was as a child of the heathen.
175:1.14 (1907.6) Горко ви, първосвещеници и управители, протягащи се и прибиращи имуществото на бедняците и вземащи огромни такси от тези, които биха искали да служат на Бога така, както по тяхно мнение предписваше Мойсей! Как вие, нежелаещите да проявят милосърдие, можете да се надявате на него в бъдещите светове?	175:1.14 (1907.6) “Woe upon you, chief priests and rulers who lay hold of the property of the poor and demand heavy dues of those who would serve God as they think Moses ordained! You who refuse to show mercy, can you hope for mercy in the worlds to come?
175:1.15 (1907.7) Горко ви, лъжеучители и слепи водачи! Какво може да се очаква от народа, когато слепец води слепеца? Те и двамата ще паднат в ямата и ще загинат.	175:1.15 (1907.7) “Woe upon you, false teachers, blind guides! What can be expected of a nation when the blind lead the blind? They both shall stumble into the pit of destruction.
175:1.16 (1907.8) Горко на тези, които лицемерят, давайки клетва! Мошеници сте вие, защото учите, че можеш да се закълнеш в храма и да нарушиш клетвата си, но който се кълне на златото в храма, е длъжен да спазва клетвата си. Всички вие сте глупави и слепи. Вие сте непоследователни даже в своята нечестност, защото кое е повече: златото или храмът, който — както смятат — е осветил златото? Вие също така учите, че ако някой се закълне пред олтара, това е нищо; но че ако някой се закълне пред даровете, положени на олтара, трябва да изпълни обещаното. И отново сте слепи за истината, защото кое е повече: дарът или жертвеникът, освещаващ дара? Как можете да оправдаете такова лицемерие и нечестност в очите на Бога небесен?	175:1.16 (1907.8) “Woe upon you who dissimulate when you take an oath! You are tricksters since you teach that a man may swear by the temple and break his oath, but that whoso swears by the gold in the temple must remain bound. You are all fools and blind. You are not even consistent in your dishonesty, for which is the greater, the gold or the temple which has supposedly sanctified the gold? You also teach that, if a man swears by the altar, it is nothing; but that, if one swears by the gift that is upon the altar, then shall he be held as a debtor. Again are you blind to the truth, for which is the greater, the gift or the altar which sanctifies the gift? How can you justify such hypocrisy and dishonesty in the sight of the God of heaven?
175:1.17 (1908.1) Горко ви, книжници, фарисеи и други лицемери! Вие се грижите да отдавате десятък от мента, анасон и кимион, но в същото време пренебрегвате по-важни учения за закона — вярата, милосърдието и справедливостта! Вие трябваше в разумни предели да изпълните едното, без да пренебрегвате другото. Наистина, вие сте слепи вождове и неми учители; вие прецеждате комара, а камилата поглъщате.	175:1.17 (1908.1) “Woe upon you, scribes and Pharisees and all other hypocrites who make sure that they tithe mint, anise, and cumin and at the same time disregard the weightier matters of the law—faith, mercy, and judgment! Within reason, the one you ought to have done but not to have left the other undone. You are truly blind guides and dumb teachers; you strain out the gnat and swallow the camel.
175:1.18 (1908.2) Горко ви, книжници, фарисеи и лицемери, защото вие внимателно очиствате чашата и блюдото отвън, а междувременно отвътре те са пълни с мръсотията на грабителство, злоупотреби и неправди. Вие сте духовно слепи. Нима не разбирате, че би било къде по-добре да очистите преди всичко вътрешността на чашата, а после това, което се излее през нейния край, ще я очисти и отвън? Подли нечестивци! Вие приспособявате своята религия към буквата на вашето тълкуване на закона на Мойсей, докато вашите души са затънали в порок и са пълни с убийства.	175:1.18 (1908.2) “Woe upon you, scribes, Pharisees, and hypocrites! for you are scrupulous to cleanse the outside of the cup and the platter, but within there remains the filth of extortion, excesses, and deception. You are spiritually blind. Do you not recognize how much better it would be first to cleanse the inside of the cup, and then that which spills over would of itself cleanse the outside? You wicked reprobates! you make the outward performances of your religion to conform with the letter of your interpretation of Moses’ law while your souls are steeped in iniquity and filled with murder.
175:1.19 (1908.3) Горко на всички вас, отхвърлящи истината и отблъскващи милосърдието! Много от вас са подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртъвци и всякаква нечистотия. Така и вие, съзнателно отхвърлящите съвета Божий, външно изглеждате благочестиви и праведни, а отвътре сте изпълнени с лицемерие и пороци.	175:1.19 (1908.3) “Woe upon all of you who reject truth and spurn mercy! Many of you are like whited sepulchres, which outwardly appear beautiful but within are full of dead men’s bones and all sorts of uncleanness. Even so do you who knowingly reject the counsel of God appear outwardly to men as holy and righteous, but inwardly your hearts are filled with hypocrisy and iniquity.
175:1.20 (1908.4) Горко вам, лъжливи вождове на нацията! Вие строите гробници на измъчваните пророци от древността и в същото време се готвите да се разправите с тези, за които те говореха. Вие украсявате паметниците на праведниците и утешавате себе си с това, че ако живеехте в дните на вашите бащи, не бихте пролели кръвта на пророците; а след това, в своето самодоволство, се готвите да убиете този, за когото говореха пророците — Сина Човешки. По такъв начин вие сами против себе си свидетелствате, че именно вие сте подлите синове на тези, които умъртвиха пророците. Тогава напълнете догоре чашата на своето осъждане!	175:1.20 (1908.4) “Woe upon you, false guides of a nation! Over yonder have you built a monument to the martyred prophets of old, while you plot to destroy Him of whom they spoke. You garnish the tombs of the righteous and flatter yourselves that, had you lived in the days of your fathers, you would not have killed the prophets; and then in the face of such self-righteous thinking you make ready to slay him of whom the prophets spoke, the Son of Man. Inasmuch as you do these things, are you witness to yourselves that you are the wicked sons of them who slew the prophets. Go on, then, and fill up the cup of your condemnation to the full!
175:1.21 (1908.5) Горко ви, деца на злото! Йоан Кръстител правилно ви нарече рожби на злото и аз питам как ще избегнете присъдата, произнесена над вас от Йоан?	175:1.21 (1908.5) “Woe upon you, children of evil! John did truly call you the offspring of vipers, and I ask how can you escape the judgment that John pronounced upon you?
175:1.22 (1908.6) Но даже сега аз ви предлагам милосърдие и прошка от името на моя Отец; аз и сега протягам ръката на любовта и вечното братство. Моят Отец изпращаше при вас мъдреци и пророци; едни вие преследвахте, а други убивахте. След това се яви Йоан, възвестявайки идването на Сина Човешки, и вие се разправихте с него, след като мнозина повярваха в неговото учение. А сега отново се каните да пролеете невинна кръв. Нима не разбирате, че ще дойде съдният ден, когато Съдията на цялата Земя ще поиска от този народ отговор за това, как е отхвърлял, преследвал и убивал тези небесни посланици? Нима не разбирате, че ще ви се наложи да отговаряте за цялата тази праведна кръв — от първия убит пророк до Захария, умъртвен между храма и олтара? И ако продължавате да творите зло, към отговор може да бъде призовано и днешното поколение.	175:1.22 (1908.6) “But even now I offer you in my Father’s name mercy and forgiveness; even now I proffer the loving hand of eternal fellowship. My Father has sent you the wise men and the prophets; some you have persecuted and others you have killed. Then appeared John proclaiming the coming of the Son of Man, and him you destroyed after many had believed his teaching. And now you make ready to shed more innocent blood. Do you not comprehend that a terrible day of reckoning will come when the Judge of all the earth shall require of this people an accounting for the way they have rejected, persecuted, and destroyed these messengers of heaven? Do you not understand that you must account for all of this righteous blood, from the first prophet killed down to the times of Zechariah, who was slain between the sanctuary and the altar? And if you go on in your evil ways, this accounting may be required of this very generation.
175:1.23 (1908.7) О, Йерусалим и деца на Авраам, пребиващи с камъни пророците и убиващи изпратените при вас учители! Ето, и сега аз бих искал да събера твоите деца, както кокошката събира пиленцата под своето крило, но вие не желаете това!	175:1.23 (1908.7) “O Jerusalem and the children of Abraham, you who have stoned the prophets and killed the teachers that were sent to you, even now would I gather your children together as a hen gathers her chickens under her wings, but you will not!
175:1.24 (1908.8) А сега ви напускам. Чухте моята проповед и взехте своето решение. Тези, които повярваха в моето Евангелие, вече са в безопасност в Царството Божие. На вас, решилите да отхвърлят дара Божий, аз казвам, че от днес няма да ме видите да уча в храма. Моят труд за вас е завършен. Ето, аз си отивам с моите деца и вашият дом остава празен!”	175:1.24 (1908.8) “And now I take leave of you. You have heard my message and have made your decision. Those who have believed my gospel are even now safe within the kingdom of God. To you who have chosen to reject the gift of God, I say that you will no more see me teaching in the temple. My work for you is done. Behold, I now go forth with my children, and your house is left to you desolate!”
175:1.25 (1908.9) След това Учителят кимна на своите последователи и те напуснаха храма.	175:1.25 (1908.9) And then the Master beckoned his followers to depart from the temple.
2. Статутът на евреина като индивид ^top	2. Status of Individual Jews ^top
175:2.1 (1909.1) Фактът, че някога духовните водачи и религиозни учители на еврейския народ отхвърлиха учението на Иисус и скроиха заговор с цел убийството му, по никакъв начин не влияе върху статута на когото и да е евреин като индивид с оглед неговото положение пред Бога. Тези, които заявяват за своята привързаност към Христа, не следва да се отнасят с предубеждение към евреина като към свой смъртен събрат. Евреите като народ, като социално-политическа група напълно заплатиха страшна цена за отхвърлянето на Княза на мира. Те отдавна престанаха да бъдат духовни просветители, разкриващи на другите народи божествената истина, но това изобщо не оправдава тези страдания, на които биват подлагани индивидите, потомци на онези древни евреи, вследствие гоненията от страна на нетолерантните, недостойни и фанатични хора — мнимите последователи на Иисус Назарянин, който сам, по рождение, беше евреин.	175:2.1 (1909.1) The fact that the spiritual leaders and the religious teachers of the Jewish nation onetime rejected the teachings of Jesus and conspired to bring about his cruel death, does not in any manner affect the status of any individual Jew in his standing before God. And it should not cause those who profess to be followers of the Christ to be prejudiced against the Jew as a fellow mortal. The Jews, as a nation, as a sociopolitical group, paid in full the terrible price of rejecting the Prince of Peace. Long since they ceased to be the spiritual torchbearers of divine truth to the races of mankind, but this constitutes no valid reason why the individual descendants of these long-ago Jews should be made to suffer the persecutions which have been visited upon them by intolerant, unworthy, and bigoted professed followers of Jesus of Nazareth, who was, himself, a Jew by natural birth.
175:2.2 (1909.2) Безразсъдната, чужда на християнството ненавист и преследването на съвременните евреи неведнъж довеждаха до страдания и гибел на безобидни невинни индивиди, чиито предци във времената на Иисус от цялото си сърце приеха това Евангелие и скоро, без да трепнат, загинаха за тази истина, в която толкова свято вярваха. Небесните наблюдатели изтръпват от ужас при вида на това, как мнимите последователи на Иисус преследват, притесняват и даже убиват потомците та Петър, Филип, Матей и други палестински евреи, които умряха от толкова славна смърт, ставайки първи мъченици на Евангелието на Небесното царство!	175:2.2 (1909.2) Many times has this unreasoning and un-Christlike hatred and persecution of modern Jews terminated in the suffering and death of some innocent and unoffending Jewish individual whose very ancestors, in the times of Jesus, heartily accepted his gospel and presently died unflinchingly for that truth which they so wholeheartedly believed. What a shudder of horror passes over the onlooking celestial beings as they behold the professed followers of Jesus indulge themselves in persecuting, harassing, and even murdering the later-day descendants of Peter, Philip, Matthew, and others of the Palestinian Jews who so gloriously yielded up their lives as the first martyrs of the gospel of the heavenly kingdom!
175:2.3 (1909.3) Колко жестоко и безразсъдно е да караш невинните деца да страдат за греховете на своите предци, за простъпки, за които нищо не знаят и за които не могат да носят никаква отговорност! И да извършват толкова подли постъпки от името на този, който призоваваше своите ученици да обичат даже своите врагове! Разказвайки за живота на Иису, ние трябваше да опишем как някои от неговите еврейски събратя го отхвърлиха и скроиха заговор с цел да се сдобият с неговата безславна смърт. Но ние бихме искали да предупредим всички читатели на настоящото повествувание, че представянето на това историческо описание в никакъв случай не оправдава несправедливата ненавист и не прощава недостойното отношение към представителите на еврейския народ, към което векове наред се придържаха толкова много мними християни. Тези, които вярват в Царството и следват ученията на Иисус, трябва да спрат да се отнасят зле с всеки евреин, смятайки го за виновник за отхвърлянето и разпъването на Иисус. Отецът и неговият Син-Създател никога не са преставали да обичат евреите. Бог е справедлив и спасението съществува както за юдеина, така и за езичника.	175:2.3 (1909.3) How cruel and unreasoning to compel innocent children to suffer for the sins of their progenitors, misdeeds of which they are wholly ignorant, and for which they could in no way be responsible! And to do such wicked deeds in the name of one who taught his disciples to love even their enemies! It has become necessary, in this recital of the life of Jesus, to portray the manner in which certain of his fellow Jews rejected him and conspired to bring about his ignominious death; but we would warn all who read this narrative that the presentation of such a historical recital in no way justifies the unjust hatred, nor condones the unfair attitude of mind, which so many professed Christians have maintained toward individual Jews for many centuries. Kingdom believers, those who follow the teachings of Jesus, must cease to mistreat the individual Jew as one who is guilty of the rejection and crucifixion of Jesus. The Father and his Creator Son have never ceased to love the Jews. God is no respecter of persons, and salvation is for the Jew as well as for the gentile.
3. Съдбовното заседание на Синедриона ^top	3. The Fateful Sanhedrin Meeting ^top
175:3.1 (1909.4) Същия вторник, в осем часа вечерта, се състоя съдбовното заседание на Синедриона. В много предшестващи случаи върховният съд на еврейския народ произнасяше неофициални решения да предаде Иисус на смърт. Много пъти внушаващият благоговеен страх орган на властта постановяваше да се сложи край на неговия труд, но никога преди той не беше вземал решение да го арестува и умъртви на всяка цена. Приближаваше полунощ, когато във вторник, 4 април 30 година от н.е., Синедрионът — в своя нов състав — официално и единодушно произнесе смъртна присъда както за Иисус, така и за Лазар. Такъв беше отговорът на последното обръщение на Учителя към управителите на евреите, направено в храма само няколко часа преди това, и този отговор отразяваше тяхното рязко възмущение към последното и решително обвинение по адрес на самите първосвещеници, както и към неразкаялите се садукеи и фарисеи. Произнесената (още преди съда) смъртна присъда за Божия Син стана отговорът на Синедриона на последното предложение за небесно милосърдие, направено на еврейския народ като такъв.	175:3.1 (1909.4) At eight o’clock on this Tuesday evening the fateful meeting of the Sanhedrin was called to order. On many previous occasions had this supreme court of the Jewish nation informally decreed the death of Jesus. Many times had this august ruling body determined to put a stop to his work, but never before had they resolved to place him under arrest and to bring about his death at any and all costs. It was just before midnight on this Tuesday, April 4, a.d. 30, that the Sanhedrin, as then constituted, officially and unanimously voted to impose the death sentence upon both Jesus and Lazarus. This was the answer to the Master’s last appeal to the rulers of the Jews which he had made in the temple only a few hours before, and it represented their reaction of bitter resentment toward Jesus’ last and vigorous indictment of these same chief priests and impenitent Sadducees and Pharisees. The passing of death sentence (even before his trial) upon the Son of God was the Sanhedrin’s reply to the last offer of heavenly mercy ever to be extended to the Jewish nation, as such.
175:3.2 (1910.1) От онова време нататък евреите бяха оставени на произвола на съдбата — беше им предоставено сами да завършат дългата и кратка история на своя народ в съответствие с неговия чисто човешки статут сред народите на Урантия. Израил се отрече от Сина на този Бог, Който сключи завет с Авраам, и с това разруши плана, съгласно който децата на Авраам трябваше да станат провъзгласители на истината. Божественият договор беше анулиран, което накрая доведе еврейската държава до бърз край.	175:3.2 (1910.1) From this time on the Jews were left to finish their brief and short lease of national life wholly in accordance with their purely human status among the nations of Urantia. Israel had repudiated the Son of the God who made a covenant with Abraham, and the plan to make the children of Abraham the light-bearers of truth to the world had been shattered. The divine covenant had been abrogated, and the end of the Hebrew nation drew on apace.
175:3.3 (1910.2) Чиновниците на Синедриона получиха заповед да арестуват Иисус на следващия ден рано сутринта, но им беше дадено указание да не го задържат пред хората. Беше им повелено да подготвят план за неговия таен и за предпочитане внезапен нощен арест. Разбирайки, че в този ден (сряда) той вероятно вече няма да се върне, за да учи в храма, на чиновниците на Синедриона беше заповядано да го “доведат във висшия еврейски съд малко преди полунощ в четвъртък”.	175:3.3 (1910.2) The officers of the Sanhedrin were given the orders for Jesus’ arrest early the next morning, but with instructions that he must not be apprehended in public. They were told to plan to take him in secret, preferably suddenly and at night. Understanding that he might not return that day (Wednesday) to teach in the temple, they instructed these officers of the Sanhedrin to “bring him before the high Jewish court sometime before midnight on Thursday.”
4. Положението в Йерусалим ^top	4. The Situation in Jerusalem ^top
175:4.1 (1910.3) Заключителната реч на Иисус в храма отново доведе апостолите до объркване и ужас. Преди Учителят да пристъпи към своето страшно осъждане на еврейските управители, Юда се върна в храма, така че и дванадесетте изслушаха втората половина от речта на Иисус в храма. За съжаление Юда Искариот не можа да чуе това последно предложение за милосърдие на еврейските управители, защото в това време още продължаваше да се съвещава с група свои садукейски роднини и приятели, с които беше обядвал, за най-удобния начин да се отдели от Иисус и от своите съратници-апостоли. Именно в този момент, когато Юда слушаше последните обвинения на Учителя по адрес на еврейските водачи и управители, той окончателно и безвъзвратно реши да напусне евангелското движение и да се отстрани от всичко, свързано с него. При все това той излезе от храма заедно с останалите апостоли и отиде с тях до Елеонската планина, където заедно с другите чу пророческата реч за разрушаването на Йерусалим и за края на еврейския народ и остана с тях тази нощ, във вторник, в новия лагер близо до Гетсимания.	175:4.1 (1910.3) At the conclusion of Jesus’ last discourse in the temple, the apostles once more were left in confusion and consternation. Before the Master began his terrible denunciation of the Jewish rulers, Judas had returned to the temple, so that all twelve heard this latter half of Jesus’ last discourse in the temple. It is unfortunate that Judas Iscariot could not have heard the first and mercy-proffering half of this farewell address. He did not hear this last offer of mercy to the Jewish rulers because he was still in conference with a certain group of Sadducean relatives and friends with whom he had lunched, and with whom he was conferring as to the most fitting manner of dissociating himself from Jesus and his fellow apostles. It was while listening to the Master’s final indictment of the Jewish leaders and rulers that Judas finally and fully made up his mind to forsake the gospel movement and wash his hands of the whole enterprise. Nevertheless, he left the temple in company with the twelve, went with them to Mount Olivet, where, with his fellow apostles, he listened to that fateful discourse on the destruction of Jerusalem and the end of the Jewish nation, and remained with them that Tuesday night at the new camp near Gethsemane.
175:4.2 (1910.4) Множеството, станало свидетел на тази рязка промяна — от милосърдния призив на Иисус към еврейските вождове до внезапното и унищожително осъждане, граничещо с безжалостно изобличаване, беше смаяно и озадачено. Тази вечер, докато Синедрионът произнасяше смъртна присъда за Иисус, а Учителят беше със своите апостоли и някои от учениците на Елеонската планина, предсказвайки гибелта на еврейския народ, целият Йерусалим полугласно обсъждаше само един сериозен въпрос: „Какво ще направят с Иисус?”	175:4.2 (1910.4) The multitude who heard Jesus swing from his merciful appeal to the Jewish leaders into that sudden and scathing rebuke which bordered on ruthless denunciation, were stunned and bewildered. That night, while the Sanhedrin sat in death judgment upon Jesus, and while the Master sat with his apostles and certain of his disciples out on the Mount of Olives foretelling the death of the Jewish nation, all Jerusalem was given over to the serious and suppressed discussion of just one question: “What will they do with Jesus?”
175:4.3 (1910.5) В дома на Никодим се събраха повече от тридесет видни юдеи, тайно вярващи в Царството, за да обсъдят мерките, които те трябва да предприемат в случай на открит разрив със Синедриона. Всички присъстващи решиха да заявят за своята привързаност към Учителя в часа, когато стане известно за неговия арест. Така и постъпиха.	175:4.3 (1910.5) At the home of Nicodemus more than thirty prominent Jews who were secret believers in the kingdom met and debated what course they would pursue in case an open break with the Sanhedrin should come. All present agreed that they would make open acknowledgment of their allegiance to the Master in the very hour they should hear of his arrest. And that is just what they did.
175:4.4 (1911.1) Садукеите, които сега контролираха Синедриона и представляваха мнозинство в него, се стремяха да свършат с Иисус по следните причини:	175:4.4 (1911.1) The Sadducees, who now controlled and dominated the Sanhedrin, were desirous of making away with Jesus for the following reasons:
175:4.5 (1911.2) 1. Те се опасяваха, че нарасналата популярност, с която той се ползва сред народа, е заплаха за самото съществуване на еврейския народ поради възможното вмешателство на римските власти.	175:4.5 (1911.2) 1. They feared that the increased popular favor with which the multitude regarded him threatened to endanger the existence of the Jewish nation by possible involvement with the Roman authorities.
175:4.6 (1911.3) 2. Неговият страстен призив към реформа на храма удари непосредствено по техните доходи; очистването на храма се отрази на техните портфейли.	175:4.6 (1911.3) 2. His zeal for temple reform struck directly at their revenues; the cleansing of the temple affected their pocketbooks.
175:4.7 (1911.4) 3. Те се чувстваха отговорни за поддържането на обществения ред и се опасяваха от последствията от по-нататъшното разпространение на чуждото им ново учение на Иисус за братството между хората.	175:4.7 (1911.4) 3. They felt themselves responsible for the preservation of social order, and they feared the consequences of the further spread of Jesus’ strange and new doctrine of the brotherhood of man.
175:4.8 (1911.5) Мотивите на фарисеите, които също желаеха да се разправят с Иисус, бяха други. Те се бояха от него поради няколко причини:	175:4.8 (1911.5) The Pharisees had different motives for wanting to see Jesus put to death. They feared him because:
175:4.9 (1911.6) 1. Той представляваше мощна опозиция на тяхната традиционна власт над народа. Фарисеите бяха крайни консерватори и дълбоко се възмущаваха от тези, както те смятаха, радикални атаки срещу техния законен престиж на религиозни учители.	175:4.9 (1911.6) 1. He was arrayed in telling opposition to their traditional hold upon the people. The Pharisees were ultraconservative, and they bitterly resented these supposedly radical attacks upon their vested prestige as religious teachers.
175:4.10 (1911.7) 2. Те твърдяха, че Иисус е нарушител на законите, че той е проявил явно неуважение към съботата и многобройните други изисквания на закона и религиозния ритуал.	175:4.10 (1911.7) 2. They held that Jesus was a lawbreaker; that he had shown utter disregard for the Sabbath and numerous other legal and ceremonial requirements.
175:4.11 (1911.8) 3. Те го обвиняваха в богохулство, тъй като той наричаше Бога свой Баща.	175:4.11 (1911.8) 3. They charged him with blasphemy because he alluded to God as his Father.
175:4.12 (1911.9) 4. И накрая, те бяха изключително разсърдени от неговата последна реч — от рязкото осъждане, прозвучало в заключителната част на неговото прощално обръщение, с което той излезе в храма.	175:4.12 (1911.9) 4. And now were they thoroughly angry with him because of his last discourse of bitter denunciation which he had this day delivered in the temple as the concluding portion of his farewell address.
175:4.13 (1911.10) Вземайки официално решение да предаде Иисус на смърт и разпореждайки се за неговия арест, Синедрионът прекъсна своето заседание в този вторник около полунощ, решавайки да се събере на следващата сутрин около десет сутринта в дома на първосвещеника Каяфа, за да формулира обвиненията, по които Иисус трябваше да бъде изправен пред съда.	175:4.13 (1911.10) The Sanhedrin, having formally decreed the death of Jesus and having issued orders for his arrest, adjourned on this Tuesday near midnight, after appointing to meet at ten o’clock the next morning at the home of Caiaphas the high priest for the purpose of formulating the charges on which Jesus should be brought to trial.
175:4.14 (1911.11) Неголяма група садукеи фактически предложи да се избавят от Иисус, организирайки неговото убийство, но фарисеите решително отказаха да подкрепят подобен метод.	175:4.14 (1911.11) A small group of the Sadducees had actually proposed to dispose of Jesus by assassination, but the Pharisees utterly refused to countenance such a procedure.
175:4.15 (1911.12) Ето какво ставаше в Йерусалим и с какво се занимаваха религиозните групи хора в този богат на събития ден, докато огромното натрупване на небесни същества, които се рееха над това съдбовно зрелище от земния живот, горяха от желание с нещо да помогнат на своя любим Суверен, но бяха безсилни да предприемат нещо, следвайки строгите указания на висшестоящите същества, в подчинение на които се намираха.	175:4.15 (1911.12) And this was the situation in Jerusalem and among men on this eventful day while a vast concourse of celestial beings hovered over this momentous scene on earth, anxious to do something to assist their beloved Sovereign but powerless to act because they were effectively restrained by their commanding superiors.