Документ 177	Paper 177
Сряда, ден за отдих	Wednesday, the Rest Day
177:0.1 (1920.1) В СЛУЧАИТЕ, когато Иисус и апостолите не бяха претоварени с обучаването на хора, те като правило посвещаваха всяка сряда на отдих. Тази сряда те закусиха малко по-късно от обичайното; в лагера цареше зловеща тишина и първата половина от тази сутрешна трапеза премина в почти пълно мълчание. Накрая Иисус заговори: “Аз искам днес да си починете. Обмислете спокойно всичко, което стана от времето на нашето идване в Йерусалим, и поразмислете за онова — с какво ви предстои скоро да се срещнете и за какво вече ви говорих. Стремете се истината да се утвърди във вашия живот и всеки ден да израствате в благодат.”	177:0.1 (1920.1) WHEN the work of teaching the people did not press them, it was the custom of Jesus and his apostles to rest from their labors each Wednesday. On this particular Wednesday they ate breakfast somewhat later than usual, and the camp was pervaded by an ominous silence; little was said during the first half of this morning meal. At last Jesus spoke: “I desire that you rest today. Take time to think over all that has happened since we came to Jerusalem and meditate on what is just ahead, of which I have plainly told you. Make sure that the truth abides in your lives, and that you daily grow in grace.”
177:0.2 (1920.2) След закуска Учителят съобщи на Андрей, че се кани да отсъства в течение на деня, и предложи на апостолите да бъде позволено да прекарат това време по собствено усмотрение с една уговорка — в никакъв случай да не влизат в Йерусалим.	177:0.2 (1920.2) After breakfast the Master informed Andrew that he intended to be absent for the day and suggested that the apostles be permitted to spend the time in accordance with their own choosing, except that under no circumstances should they go within the gates of Jerusalem.
177:0.3 (1920.3) Когато Иисус вече се канеше да се отправи сам в планината, Давид Зеведеев се обърна към него с думите: “Ти прекрасно знаеш, Учителю, че фарисеите и управителите се опитват да те убият, и въпреки това се каниш да отидеш сам в планината. Това би било безумие. Затова аз ще изпратя с теб трима души, които ще съумеят да се погрижат за твоето благополучие.” Поглеждайки тримата силни, добре въоръжени галилейци, Иисус каза на Давид: “Ти желаеш добро, но грешиш, тъй като не разбираш, че на Сина Човешки не са нужни защитници. Никой няма да ме обиди, докато не настане часът, когато ще бъда готов да отдам своя живот в съгласие с волята на Отеца. Аз не разрешавам на тези хора да ме съпровождат. Искам да остана насаме с Отеца.”	177:0.3 (1920.3) When Jesus made ready to go into the hills alone, David Zebedee accosted him, saying: “You well know, Master, that the Pharisees and rulers seek to destroy you, and yet you make ready to go alone into the hills. To do this is folly; I will therefore send three men with you well prepared to see that no harm befalls you.” Jesus looked over the three well-armed and stalwart Galileans and said to David: “You mean well, but you err in that you fail to understand that the Son of Man needs no one to defend him. No man will lay hands on me until that hour when I am ready to lay down my life in conformity to my Father’s will. These men may not accompany me. I desire to go alone, that I may commune with the Father.”
177:0.4 (1920.4) Чувайки тези думи, Давид и неговите въоръжени охранители се оттеглиха; но когато Иисус започна да се отдалечава, Йоан Марк дойде при него, държейки в ръце неголяма кошница с храна и напитки, и изказа предположението, че Иисус може да огладнее, щом се кани да отиде за целия ден. Учителят се усмихна на Йоан и протегна ръка, за да вземе кошницата.	177:0.4 (1920.4) Upon hearing these words, David and his armed guards withdrew; but as Jesus started off alone, John Mark came forward with a small basket containing food and water and suggested that, if he intended to be away all day, he might find himself hungry. The Master smiled on John and reached down to take the basket.
1. Денят, прекаран насаме с Бога ^top	1. One Day Alone with God ^top
177:1.1 (1920.5) Когато Иисус вече искаше да вземе кошницата с храната от ръцете на Йоан, юношата дръзна да каже: “Но, Учителю, може да се случи така, че ти да сложиш кошницата на земята, за да се помолиш, и после да я забравиш. Освен това ако ми позволиш да вървя редом и да нося храната, ще ти бъде по-лесно да се молиш, а аз обещавам да мълча. Няма да задам нито един въпрос и ще пазя кошничката, когато се уединяваш за молитва.”	177:1.1 (1920.5) As Jesus was about to take the lunch basket from John’s hand, the young man ventured to say: “But, Master, you may set the basket down while you turn aside to pray and go on without it. Besides, if I should go along to carry the lunch, you would be more free to worship, and I will surely be silent. I will ask no questions and will stay by the basket when you go apart by yourself to pray.”
177:1.2 (1920.6) Произнасяйки тези думи, отчаяната смелост на които потресе някои от стоящите наблизо хора, Йоан не изпускаше от ръце кошницата. Така и стояха, Йоан и Иисус, държейки кошницата. След миг Учителят я отпусна и, поглеждайки към юношата, каза: “Щом от цялото си сърце желаеш да станеш мой спътник, това няма да ти бъде отказано. Ще тръгнем на път двамата и добре ще побеседваме. Ти можеш да ми зададеш всеки въпрос, който възникне в твоята душа, и ние ще се успокояваме и утешаваме един друг. Ти можеш пръв да носиш храната, а когато се измориш, аз ще ти помогна. Да вървим.”	177:1.2 (1920.6) While making this speech, the temerity of which astonished some of the near-by listeners, John had made bold to hold on to the basket. There they stood, both John and Jesus holding the basket. Presently the Master let go and, looking down on the lad, said: “Since with all your heart you crave to go with me, it shall not be denied you. We will go off by ourselves and have a good visit. You may ask me any question that arises in your heart, and we will comfort and console each other. You may start out carrying the lunch, and when you grow weary, I will help you. Follow on with me.”
177:1.3 (1921.1) Тази вечер Иисус се върна в лагера едва след залез слънце. Учителят прекара своя последен спокоен ден на Земята в беседа с юношата, който жадуваше да познае истината, и в общуване със своя Райски Баща. Това събитие стана известно на небесата като “деня, който юношата прекара заедно с Бога в планината”. Този случай ще остане вечен пример за готовността на Създателя към братско общуване със създанието. Даже един юноша, ако поривите на неговото сърце са високи, е способен да привлече вниманието на Бога на вселената и да се наслади на изпълнено с любов и дружелюбие общуване, действително да изпита незабравим възторг за целия ден, прекаран в планините заедно с Бога. Именно такъв беше уникалният опит на Йоан Марк тази сряда в планините на Юдея.	177:1.3 (1921.1) Jesus did not return to the camp that evening until after sunset. The Master spent this last day of quiet on earth visiting with this truth-hungry youth and talking with his Paradise Father. This event has become known on high as “the day which a young man spent with God in the hills.” Forever this occasion exemplifies the willingness of the Creator to fellowship the creature. Even a youth, if the desire of the heart is really supreme, can command the attention and enjoy the loving companionship of the God of a universe, actually experience the unforgettable ecstasy of being alone with God in the hills, and for a whole day. And such was the unique experience of John Mark on this Wednesday in the hills of Judea.
177:1.4 (1921.2) Иисус дълго беседва с Йоан, като откровено му разказа за делата на този и на следващия свят. Йоан каза на Иисус колко дълбоко съжалява, че поради своята младост не е могъл да стане един от апостолите, и изрази огромната признателност за това, че му беше позволено да го следва от времето на първата проповед при брода през Йордан близо до Йерихон, с изключение на пътешествията във Финикия. Иисус предупреди юношата да не унива поради предстоящите събития и го увери, че му е подготвено бъдеще на могъщ посланик на Царството.	177:1.4 (1921.2) Jesus visited much with John, talking freely about the affairs of this world and the next. John told Jesus how much he regretted that he had not been old enough to be one of the apostles and expressed his great appreciation that he had been permitted to follow on with them since their first preaching at the Jordan ford near Jericho, except for the trip to Phoenicia. Jesus warned the lad not to become discouraged by impending events and assured him he would live to become a mighty messenger of the kingdom.
177:1.5 (1921.3) Йоан Марк с трепет си спомняше този ден, прекаран заедно с Иисус в планините, но той винаги помнеше последното предупреждение на Учителя, произнесено непосредствено преди тяхното завръщане в гетсиманския лагер: “Ето, Йоане, ние добре побеседвахме и прекарахме истински ден на отдих, но виж, на никого не разказвай това, което ти казах.” И Йоан Марк действително никога не разкри нищо от онова, което стана в този ден, прекаран заедно с Иисус в планините.	177:1.5 (1921.3) John Mark was thrilled by the memory of this day with Jesus in the hills, but he never forgot the Master’s final admonition, spoken just as they were about to return to the Gethsemane camp, when he said: “Well, John, we have had a good visit, a real day of rest, but see to it that you tell no man the things which I told you.” And John Mark never did reveal anything that transpired on this day which he spent with Jesus in the hills.
177:1.6 (1921.4) В продължение на малкото оставащи часове от земния живот на Иисус Йоан Марк практически не сваляше очи от Учителя. Юношата, без да привлича вниманието, винаги беше редом; той спеше само тогава, когато спеше Иисус.	177:1.6 (1921.4) Throughout the few remaining hours of Jesus’ earth life John Mark never permitted the Master for long to get out of his sight. Always was the lad in hiding near by; he slept only when Jesus slept.
2. Детство в кръга на семейството ^top	2. Early Home Life ^top
177:2.1 (1921.5) Този ден, прекаран с Йоан Марк, Иисус посвети много време на съпоставянето на преживяванията от тяхното ранно детство и по време на прехода им към юношеството. Макар че родителите на Йоан бяха по-състоятелни, отколкото родителите на Иисус, техните впечатления от детството се оказаха в значителна степен еднакви. Много от това, което беше казано от Иисус, помогна на Йоан по-добре да разбере своите родители и членовете на семейството си. Когато юношата попита откъде на Иисус му е известно, че той се е превърнал в “могъщ посланик на Царството”, Иисус отвърна:	177:2.1 (1921.5) In the course of this day’s visiting with John Mark, Jesus spent considerable time comparing their early childhood and later boyhood experiences. Although John’s parents possessed more of this world’s goods than had Jesus’ parents, there was much experience in their boyhood which was very similar. Jesus said many things which helped John better to understand his parents and other members of his family. When the lad asked the Master how he could know that he would turn out to be a “mighty messenger of the kingdom,” Jesus said:
177:2.2 (1921.6) “Аз зная, че ти ще запазиш предаността към Евангелието на Царството, доколкото мога да разчитам на твоята днешна вяра и любов — та нали тези качества се опират на началното възпитание, което си получил в кръга на семейството. Ти си излязъл от семейство, където родителите са искрено привързани един към друг, и затова не си изпитал на себе си прекомерната любов, която би довела до пагубно възвеличаване на представите за собствената си значимост. От друга страна, ти си запазил своята личност от изкривяванията, които са следствие на бездушните родителски интриги, когато родителите се опитват да се надхитрят взаимно в борбата си за доверието и предаността на децата. Ти си имал удоволствието да изпиташ тази родителска любов, която осигурява похвална увереност в себе си и укрепва естественото чувство за безопасност. Но на теб ти е провървяло и в това, че твоите родители са се отличавали не само с любов, но и с мъдрост; и именно мъдростта им е помогнала да се въздържат от повечето отстъпки и многото наслаждения, които може да си позволи богатството. Вместо това те са те изпратили в синагогата заедно с другите съседски момчета и освен това са ти помагали да се учиш от този живот. Ти се появи на Йордан, където ние проповядвахме, а учениците на Йоан Кръстител кръщаваха заедно с твоя млад приятел Амос. Вие и двамата желаехте да тръгнете на път заедно с нас. Когато ти се върна в Йерусалим, твоите родители дадоха съгласието си; родителите на Амос му отказаха; те обичаха своя син дотолкова, че му отказаха този благословен опит, който можа да получиш ти и който продължаваш да придобиваш днес. Ако Амос беше избягал от дома си, той щеше да може да се присъедини към нас, но с това би оскърбил любовта и би пожертвал предаността. Даже ако такава постъпка на Амос беше мъдра, на него щеше да му се наложи да заплати ужасна цена за своя опит, независимост и свобода. Мъдрите родители, подобни на твоите, се грижат на техните деца при достигането на твоята възраст да не им се налага да раняват любовта или да жертват предаността за придобиване на независимост и въодушевяваща свобода.	177:2.2 (1921.6) “I know you will prove loyal to the gospel of the kingdom because I can depend upon your present faith and love when these qualities are grounded upon such an early training as has been your portion at home. You are the product of a home where the parents bear each other a sincere affection, and therefore you have not been overloved so as injuriously to exalt your concept of self-importance. Neither has your personality suffered distortion in consequence of your parents’ loveless maneuvering for your confidence and loyalty, the one against the other. You have enjoyed that parental love which insures laudable self-confidence and which fosters normal feelings of security. But you have also been fortunate in that your parents possessed wisdom as well as love; and it was wisdom which led them to withhold most forms of indulgence and many luxuries which wealth can buy while they sent you to the synagogue school along with your neighborhood playfellows, and they also encouraged you to learn how to live in this world by permitting you to have original experience. You came over to the Jordan, where we preached and John’s disciples baptized, with your young friend Amos. Both of you desired to go with us. When you returned to Jerusalem, your parents consented; Amos’s parents refused; they loved their son so much that they denied him the blessed experience which you have had, even such as you this day enjoy. By running away from home, Amos could have joined us, but in so doing he would have wounded love and sacrificed loyalty. Even if such a course had been wise, it would have been a terrible price to pay for experience, independence, and liberty. Wise parents, such as yours, see to it that their children do not have to wound love or stifle loyalty in order to develop independence and enjoy invigorating liberty when they have grown up to your age.
177:2.3 (1922.1) Любовта, Йоане, е висшата реалност във вселената, когато се посвещава на премъдрите същества, но тя става опасен и нерядко полуегоистичен белег в този вид, в който се проявява в опита на смъртните родители. Когато се жениш и възпитаваш собствените си деца, погрижи се за това, мъдростта да наставлява твоята любов, а умът да я ръководи.	177:2.3 (1922.1) “Love, John, is the supreme reality of the universe when bestowed by all-wise beings, but it is a dangerous and oftentimes semiselfish trait as it is manifested in the experience of mortal parents. When you get married and have children of your own to rear, make sure that your love is admonished by wisdom and guided by intelligence.
177:2.4 (1922.2) Твоят млад приятел Амос вярва в това Евангелие на Царството така дълбоко, както и ти, но аз не мога изцяло да разчитам на него. Не мога с увереност да кажа с какво ще се занимава той в бъдеще. Неговото детство не беше такова, каквото създава изцяло надежден човек. Амос твърде много прилича на този апостол, на когото не се отдаде да получи нормално, изпълнено с любов и мъдрост домашно възпитание. Цялата твоя последваща женитба ще бъде по-щастлива и заслужаваща доверие, тъй като първите осем години ти прекара в нормално и благополучно семейство. Ти притежаваш силен и надежден характер, доколкото си израсъл в дом, където са господствали любовта и правилата на мъдростта. Полученото от теб в детството възпитание формира такъв тип преданост, който ми позволява да бъда уверен, че ти няма да изоставиш започнатото от теб дело.”	177:2.4 (1922.2) “Your young friend Amos believes this gospel of the kingdom just as much as you, but I cannot fully depend upon him; I am not certain about what he will do in the years to come. His early home life was not such as would produce a wholly dependable person. Amos is too much like one of the apostles who failed to enjoy a normal, loving, and wise home training. Your whole afterlife will be more happy and dependable because you spent your first eight years in a normal and well-regulated home. You possess a strong and well-knit character because you grew up in a home where love prevailed and wisdom reigned. Such a childhood training produces a type of loyalty which assures me that you will go through with the course you have begun.”
177:2.5 (1922.3) Повече от час Иисус и Йоан продължаваха да обсъждат семейния живот. Учителят обясни на Йоан, че детето изцяло зависи от своите родители и от свързания с родителите семеен живот във всичко, което се отнася до неговите първи представи за всякакви интелектуални, социални, нравствени и даже духовни понятия, тъй като семейството — това е единственото, което на него отначало му е известно за човешките или божествените отношения. Детето трябва да получи своите първи впечатления за вселената от грижите на майка си; неговите първи представи за небесния Баща изцяло зависят от земния баща. Именно ранният умствен и емоционален живот, обусловен от тези социални и духовни отношения в семейството, определят ще бъде ли последвалият живот на детето щастлив или нещастен, лесен или труден. Това, което става в течение на първите няколко години съществуване, оказва колосално въздействие върху целия последващ живот на човека.	177:2.5 (1922.3) For more than an hour Jesus and John continued this discussion of home life. The Master went on to explain to John how a child is wholly dependent on his parents and the associated home life for all his early concepts of everything intellectual, social, moral, and even spiritual since the family represents to the young child all that he can first know of either human or divine relationships. The child must derive his first impressions of the universe from the mother’s care; he is wholly dependent on the earthly father for his first ideas of the heavenly Father. The child’s subsequent life is made happy or unhappy, easy or difficult, in accordance with his early mental and emotional life, conditioned by these social and spiritual relationships of the home. A human being’s entire afterlife is enormously influenced by what happens during the first few years of existence.
177:2.6 (1922.4) Ние искрено вярваме, че съдържащите се в ученията на Иисус възгледи, основани на отношенията баща и дете, ще могат да получат всемирно признание само тогава, когато в семейния живот на съвременните цивилизовани народи настъпи време на по-голяма любов и мъдрост. Независимо че в двадесети век в разпореждане на родителите се намират обширни познания, независимо от задълбоченото постигане на истината, позволяващо да се усъвършенства семейството и да се придаде на семейния живот по-благороден характер, фактически рядко съвременното семейство е толкова благоприятно място за възпитание на момчета и девойки, както семейството на Иисус в Галилея и семейството на Йоан Марк в Юдея, макар че приемането на Евангелието на Иисус ще доведе до незабавно подобряване на семейния живот. Любовта, изпълваща живота на мъдрото семейство, и предаността, възпитавани от лоялната преданост към истинската религия, си оказват колосално взаимно въздействие. Такъв семеен живот усъвършенства религията, а истинската религия винаги възвеличава семейния живот.	177:2.6 (1922.4) It is our sincere belief that the gospel of Jesus’ teaching, founded as it is on the father-child relationship, can hardly enjoy a world-wide acceptance until such a time as the home life of the modern civilized peoples embraces more of love and more of wisdom. Notwithstanding that parents of the twentieth century possess great knowledge and increased truth for improving the home and ennobling the home life, it remains a fact that very few modern homes are such good places in which to nurture boys and girls as Jesus’ home in Galilee and John Mark’s home in Judea, albeit the acceptance of Jesus’ gospel will result in the immediate improvement of home life. The love life of a wise home and the loyal devotion of true religion exert a profound reciprocal influence upon each other. Such a home life enhances religion, and genuine religion always glorifies the home.
177:2.7 (1923.1) Разбира се, в много по-благополучни съвременни семейства практически са изживени многобройни осъдителни, забавящи растежа влияния и други стесняващи развитието фактори, свойствени на тези древни еврейски семейства. Действително съществуват повече непосредствени права и много повече лична свобода, но тази свобода не се възпира от любовта, не се мотивира от предаността и не се подчинява на разумната дисциплина на мъдростта. Дотогава, докато учим детето на молитвата “Отче наш”, върху всички земни бащи ще лежи огромна отговорност — те трябва да живеят така и да устройват своя дом по такъв начин, че думата баща по достойнство да се пази свято в съзнанието и сърцето на всяко подрастващо дете.	177:2.7 (1923.1) It is true that many of the objectionable stunting influences and other cramping features of these olden Jewish homes have been virtually eliminated from many of the better-regulated modern homes. There is, indeed, more spontaneous freedom and far more personal liberty, but this liberty is not restrained by love, motivated by loyalty, nor directed by the intelligent discipline of wisdom. As long as we teach the child to pray, “Our Father who is in heaven,” a tremendous responsibility rests upon all earthly fathers so to live and order their homes that the word father becomes worthily enshrined in the minds and hearts of all growing children.
3. Денят, прекаран в лагера ^top	3. The Day at Camp ^top
177:3.1 (1923.2) По-голямата част от този ден апостолите прекараха в разходки по Елеонската планина и беседи с учениците, живеещи в този лагер, но още в началото на втората половина нот деня Иисус започна много да им липсва. Те все повече се тревожеха за неговата безопасност; без Иисус те се чувстваха неизразимо самотно. Целия ден те много спореха за това, следваше ли да позволяват на Учителя да заминава в планината, съпровождан само от един юноша. Макар че никой открито не признаваше това, всеки от тях, с изключение на Юда Искариот, искаше да бъде на мястото на Йоан Марк.	177:3.1 (1923.2) The apostles spent most of this day walking about on Mount Olivet and visiting with the disciples who were encamped with them, but early in the afternoon they became very desirous of seeing Jesus return. As the day wore on, they grew increasingly anxious about his safety; they felt inexpressibly lonely without him. There was much debating throughout the day as to whether the Master should have been allowed to go off by himself in the hills, accompanied only by an errand boy. Though no man openly so expressed his thoughts, there was not one of them, save Judas Iscariot, who did not wish himself in John Mark’s place.
177:3.2 (1923.3) Приблизително в средата на втората половина от деня Натанаил излезе с речта “За висшето желание”; сред неговите слушатели имаше половин дузина апостоли и още толкова ученици. В заключение той каза: “На повечето от нас им пречи нерешителността. Ние сме неспособни да обичаме Учителя така, както той ни обича. Ако всички ние желаехме да се отправим с него така силно, както Йоан Марк, той непременно би ни взел със себе си. Ние стояхме редом и гледахме как юношата се приближи към Учителя и му предложи кошницата, но когато Учителят се хвана за нея, Йоан не пожела да я пусне. И, ето, Учителят ни остави тук и отиде в планината с кошницата, съпровождан само от един юноша.”	177:3.2 (1923.3) It was about midafternoon when Nathaniel made his speech on “Supreme Desire” to about half a dozen of the apostles and as many disciples, the ending of which was: “What is wrong with most of us is that we are only halfhearted. We fail to love the Master as he loves us. If we had all wanted to go with him as much as John Mark did, he would surely have taken us all. We stood by while the lad approached the Master and offered him the basket, but when the Master took hold of it, the lad would not let go. And so the Master left us here while he went off to the hills with basket, boy, and all.”
177:3.3 (1923.4) Към четири часа при Давид Зеведеев пристигнаха куриери със съобщение от неговата майка от Витсаида и от майката на Иисус. Няколко дни по-рано Давид стигна до заключението, че първосвещениците и управителите се канят да убият Иисус. Давид знаеше, че те са си поставили за цел да унищожат Учителя, и той почти не се съмняваше, че Иисус няма да прибегне до своята божествена сила заради собственото си спасение и няма да позволи на своите последователи да използват силата за негова защита. Правейки тези изводи, той веднага изпрати до майка си послание, приканвайки я незабавно да дойде в Йерусалим и да доведе със себе си Мария, майката на Иисус, както и всички членове на неговото семейство.	177:3.3 (1923.4) About four o’clock, runners came to David Zebedee bringing him word from his mother at Bethsaida and from Jesus’ mother. Several days previously David had made up his mind that the chief priests and rulers were going to kill Jesus. David knew they were determined to destroy the Master, and he was about convinced that Jesus would neither exert his divine power to save himself nor permit his followers to employ force in his defense. Having reached these conclusions, he lost no time in dispatching a messenger to his mother, urging her to come at once to Jerusalem and to bring Mary the mother of Jesus and every member of his family.
177:3.4 (1923.5) Майката на Давид постъпи така, както ú каза нейният син, и сега куриерите се върнаха при Давид, съобщавайки, че майка му и цялото семейство на Иисус тръгват за Йерусалим и трябва да пристигнат тук към края на следващия ден или ден по-късно рано сутринта. Давид направи всичко това по своя собствена инициатива и той сметна за най-добре да не разказва на никого за това. Затова нито един човек не знаеше, че семейството на Иисус е на път за Йерусалим.	177:3.4 (1923.5) David’s mother did as her son requested, and now the runners came back to David bringing the word that his mother and Jesus’ entire family were on the way to Jerusalem and should arrive sometime late on the following day or very early the next morning. Since David did this on his own initiative, he thought it wise to keep the matter to himself. He told no one, therefore, that Jesus’ family was on the way to Jerusalem.
177:3.5 (1924.1) Скоро след обяд повече от двадесет гърци, срещнали се с Иисус и дванадесетте в дома на Йосиф Ариматейски, пристигнаха в лагера, където в течение на няколко часа се съвещаваха с Петър и Йоан. Гърците — поне някои от тях — получиха добра подготовка по въпросите на Царството при Родан в Александрия.	177:3.5 (1924.1) Shortly after noon, more than twenty of the Greeks who had met with Jesus and the twelve at the home of Joseph of Arimathea arrived at the camp, and Peter and John spent several hours in conference with them. These Greeks, at least some of them, were well advanced in the knowledge of the kingdom, having been instructed by Rodan at Alexandria.
177:3.6 (1924.2) Тази вечер, връщайки се към лагера, Иисус побеседва с гърците и ако не беше опасението, че прекомерно ще обезпокои своите апостоли и мнозина от най-близките си ученици, Иисус би посветил тези двадесет гърци точно така, както вече посвети седемдесетте евангелисти.	177:3.6 (1924.2) That evening, after returning to the camp, Jesus visited with the Greeks, and had it not been that such a course would have greatly disturbed his apostles and many of his leading disciples, he would have ordained these twenty Greeks, even as he had the seventy.
177:3.7 (1924.3) По времето, когато в лагера ставаха всички тези събития, в Йерусалим първосвещениците и старейшините се изумиха от това, че Иисус не се връща, за да се обърне към народа. Наистина в навечерието, напускайки храма, той каза: “Аз оставям вашия дом безлюден.” Но те не можаха да разберат защо той беше готов да се откаже от придобитото през това време огромно предимство — съчувственото отношение на тълпата. Макар да се опасяваха, че той ще предизвика вълнение в народа, ще го вдигне на бунт, последните думи, с които Учителят се обърна към хората, бяха призив по всички разумни начини да се подчиняват на властта на тези, които “седят на мястото на Мойсей”. Това беше напрегнат ден, тъй като те едновременно се готвеха за Пасхата и уточняваха своите планове за убийството на Иисус.	177:3.7 (1924.3) While all of this was going on at the camp, in Jerusalem the chief priests and elders were amazed that Jesus did not return to address the multitudes. True, the day before, when he left the temple, he had said, “I leave your house to you desolate.” But they could not understand why he would be willing to forgo the great advantage which he had built up in the friendly attitude of the crowds. While they feared he would stir up a tumult among the people, the Master’s last words to the multitude had been an exhortation to conform in every reasonable manner with the authority of those “who sit in Moses’ seat.” But it was a busy day in the city as they simultaneously prepared for the Passover and perfected their plans for destroying Jesus.
177:3.8 (1924.4) В лагера имаше малко посетители, защото тези, които знаеха, че Иисус се кани да остане тук, вместо всяка вечер да отиват във Витания, пазеха съществуването на лагера в дълбока тайна.	177:3.8 (1924.4) Not many people came to the camp, for its establishment had been kept a well-guarded secret by all who knew that Jesus was expecting to stay there in place of going out to Bethany every night.
4. Юда и първосвещениците ^top	4. Judas and the Chief Priests ^top
177:4.1 (1924.5) Скоро след като Иисус и Йоан Марк напуснаха лагера, Юда Искариот изчезна, връщайки се при своите братя едва вечерта. Независимо от това, че Учителят специално помоли да се въздържат от посещения на Йерусалим, този объркал се и недоволен апостол спешно се отправи в града на среща с враговете на Иисус, която се състоя в дома на първосвещеника Каяфа. Неофициалното заседание на Синедриона трябваше да започне малко след 10 часа сутринта. На тази среща те се канеха да обсъдят характера на обвинението, което предстоеше да предявят против Иисус, както и да решат каква процедура следва да се използва, за да го доставят на римските власти и да осигурят необходимото утвърждаване от гражданската власт на вече произнесената смъртна присъда.	177:4.1 (1924.5) Shortly after Jesus and John Mark left the camp, Judas Iscariot disappeared from among his brethren, not returning until late in the afternoon. This confused and discontented apostle, notwithstanding his Master’s specific request to refrain from entering Jerusalem, went in haste to keep his appointment with Jesus’ enemies at the home of Caiaphas the high priest. This was an informal meeting of the Sanhedrin and had been appointed for shortly after ten o’clock that morning. This meeting was called to discuss the nature of the charges which should be lodged against Jesus and to decide upon the procedure to be employed in bringing him before the Roman authorities for the purpose of securing the necessary civil confirmation of the death sentence which they had already passed upon him.
177:4.2 (1924.6) Предишния ден Юда разказа на някои роднини и садукеи, приятели на семейството на неговия баща, че той се е убедил, че Иисус е благонамерен мечтател и идеалист, а не дългоочакваният избавител на Израил. Юда заяви, че много би му се искало да намери някаква възможност да напусне това движение. Неговите приятели ласкателно го увериха, че неговото оттегляне ще бъде приветствано от юдейските управители като велико събитие, значението на което ще бъде трудно да се прецени. Те го накараха да повярва, че той ще се удостои с високи почести от Синедриона и накрая ще може да изтрие от себе си клеймото на позора — неговата благонамерена, но “прискърбна връзка с невежите галилейци”.	177:4.2 (1924.6) On the preceding day Judas had disclosed to some of his relatives and to certain Sadducean friends of his father’s family that he had reached the conclusion that, while Jesus was a well-meaning dreamer and idealist, he was not the expected deliverer of Israel. Judas stated that he would very much like to find some way of withdrawing gracefully from the whole movement. His friends flatteringly assured him that his withdrawal would be hailed by the Jewish rulers as a great event, and that nothing would be too good for him. They led him to believe that he would forthwith receive high honors from the Sanhedrin, and that he would at last be in a position to erase the stigma of his well-meant but “unfortunate association with untaught Galileans.”
177:4.3 (1924.7) Юда не можа истински да повярва в това, че Учителят прави своите чудеса със силата на княза на дяволите, но сега беше напълно убеден, че Иисус няма да започне да използва своето могъщество за самовъзвеличаване; накрая той се убеди, че Иисус ще позволи на юдейските управители да го убият, и не можа да понесе унизителната мисъл да се окаже причислен към разгроменото движение. Той не се канеше да се примири с явното поражение. Добре разбираше твърдия характер на Учителя и проницателността на неговия величествен или милосърден разум. И при все това на него му беше приятно поне отчасти да споделя мнението на един от роднините за това, че Иисус, оставайки си благонамерен фанатик, беше вероятно не с всичкия си, че той винаги е изглеждал странен и погрешно разбиран човек.	177:4.3 (1924.7) Judas could not quite believe that the mighty works of the Master had been wrought by the power of the prince of devils, but he was now fully convinced that Jesus would not exert his power in self-aggrandizement; he was at last convinced that Jesus would allow himself to be destroyed by the Jewish rulers, and he could not endure the humiliating thought of being identified with a movement of defeat. He refused to entertain the idea of apparent failure. He thoroughly understood the sturdy character of his Master and the keenness of that majestic and merciful mind, yet he derived pleasure from even the partial entertainment of the suggestion of one of his relatives that Jesus, while he was a well-meaning fanatic, was probably not really sound of mind; that he had always appeared to be a strange and misunderstood person.
177:4.4 (1925.1) И сега — както никога преди това — Юда осъзна, че изпитва странно негодувание поради това, че Иисус така и не го назначи на по-почетна длъжност. Преди той винаги ценеше това, че му повериха длъжността на апостолски ковчежник, но сега започна да чувства, че не са го оценили по достойнство и че неговите способности са останали непризнати. Внезапно го обхвана негодувание, когато помисли, че именно Петър, Яков и Йоан бяха удостоени с честта на близкото общуване с Иисус, и сега, когато отиваше към първосвещеника, стремежът да се разплати с Петър, Яков и Йоан го поглъщаше доста повече, отколкото мисълта да предаде Иисус. Но покрай всичко друго именно в този момент на преден план в неговото съзнание започна да се появява нова преобладаваща мисъл: той реши да се сдобие с почести за себе си, а ако едновременно с това можеше да си разчисти сметките и с виновниците за най-голямото разочарование в живота му, толкова по-добре. Овладя го ужасна смесица от смущение, гордост, отчаяние и решителност. Затова трябва да е ясно, че далеч не парите водеха Юда в дома на Каяфа, където му предстоеше да се уговори за предаването на Иисус.	177:4.4 (1925.1) And now, as never before, Judas found himself becoming strangely resentful that Jesus had never assigned him a position of greater honor. All along he had appreciated the honor of being the apostolic treasurer, but now he began to feel that he was not appreciated; that his abilities were unrecognized. He was suddenly overcome with indignation that Peter, James, and John should have been honored with close association with Jesus, and at this time, when he was on the way to the high priest’s home, he was bent on getting even with Peter, James, and John more than he was concerned with any thought of betraying Jesus. But over and above all, just then, a new and dominating thought began to occupy the forefront of his conscious mind: He had set out to get honor for himself, and if this could be secured simultaneously with getting even with those who had contributed to the greatest disappointment of his life, all the better. He was seized with a terrible conspiracy of confusion, pride, desperation, and determination. And so it must be plain that it was not for money that Judas was then on his way to the home of Caiaphas to arrange for the betrayal of Jesus.
177:4.5 (1925.2) Приближавайки се към дома на Каяфа, той стигна до окончателната мисъл да напусне Иисус и своите ближни-апостоли; като реши по този начин да предаде делото на Царството, той си постави за своя цел да се сдобие за себе си с колкото може повече от тези почести и слава, които, както той предполагаше, когато за пръв път свързваше себе си с Иисус и новото Евангелие на Царството, трябваше някога да станат негови. Преди всички апостоли споделяха такива честолюбиви мечти, но с течение на времето се научиха да се възхищават на истината и да обичат Иисус — във всеки случай повече, отколкото Юда.	177:4.5 (1925.2) As Judas approached the home of Caiaphas, he arrived at the final decision to abandon Jesus and his fellow apostles; and having thus made up his mind to desert the cause of the kingdom of heaven, he was determined to secure for himself as much as possible of that honor and glory which he had thought would sometime be his when he first identified himself with Jesus and the new gospel of the kingdom. All of the apostles once shared this ambition with Judas, but as time passed they learned to admire truth and to love Jesus, at least more than did Judas.
177:4.6 (1925.3) Предателят беше представен на Каяфа и на еврейските управители от негов братовчед; той обясни, че Юда, откривайки, че е било грешка да позволи на хитрото учение на Иисус да го въведе в заблуждение, е пристигнал тук, където би желал публично и официално да се отрече от своята връзка с галилееца и едновременно да моли за възстановяване на доверието и братството на своите събратя-юдеи. Както обясни по-нататък този представител на Юда, той признава, че за запазването на мира в Израил Иисус следва да бъде взет под стража и че той е дошъл, за да може — в потвърждение на своето разкаяние, че е вземал участие в такова погрешно движение, и като доказателство за искреното връщане към ученията на Мойсей — да предложи на Синедриона своите услуги, защото той, заедно с началника на стражата, имащ заповед за ареста на Иисус, може да направи така, че този човек да може да бъде арестуван тихо и с това напълно да изключи опасността от народни вълнения или необходимостта да се отлага арестът до завършването на Пасхата.	177:4.6 (1925.3) The traitor was presented to Caiaphas and the Jewish rulers by his cousin, who explained that Judas, having discovered his mistake in allowing himself to be misled by the subtle teaching of Jesus, had arrived at the place where he wished to make public and formal renunciation of his association with the Galilean and at the same time to ask for reinstatement in the confidence and fellowship of his Judean brethren. This spokesman for Judas went on to explain that Judas recognized it would be best for the peace of Israel if Jesus should be taken into custody, and that, as evidence of his sorrow in having participated in such a movement of error and as proof of his sincerity in now returning to the teachings of Moses, he had come to offer himself to the Sanhedrin as one who could so arrange with the captain holding the orders for Jesus’ arrest that he could be taken into custody quietly, thus avoiding any danger of stirring up the multitudes or the necessity of postponing his arrest until after the Passover.
177:4.7 (1925.4) Когато братовчедът замлъкна, той представи Юда, който — приближавайки се към първосвещеника — каза: “Ще направя всичко, което обеща моят братовчед, но какво сте готови да ми предложите вие за тази услуга?” Явно Юда не забеляза изражението на презрение и даже отвращение, което се появи на лицето на жестокия и тщеславен Каяфа; сърцето на Юда прекалено се стремеше към лична слава и жадуваше това удовлетворение, което дава самовъзвеличаването.	177:4.7 (1925.4) When his cousin had finished speaking, he presented Judas, who, stepping forward near the high priest, said: “All that my cousin has promised, I will do, but what are you willing to give me for this service?” Judas did not seem to discern the look of disdain and even disgust that came over the face of the hardhearted and vainglorious Caiaphas; his heart was too much set on self-glory and the craving for the satisfaction of self-exaltation.
177:4.8 (1926.1) Поглеждайки предателя, Каяфа каза: “Юда, върви при началника на стражата и се уговори с него да доведеш своя Учител при нас днес или утре вечерта; и когато ни го предадеш в ръцете, ще получиш награда за своите услуги.” Чувайки това, Юда напусна първосвещениците и управителите и уговори с началника на храмовата стража плана за ареста на Иисус. Юда знаеше, че по това време Иисус го нямаше в лагера, и изобщо не си представяше кога ще се върне той. Затова те се договориха да арестуват Иисус следващата вечер (в четвъртък), след като жителите на Йерусалим и пристигналите тук поклонници отидат да си легнат.	177:4.8 (1926.1) And then Caiaphas looked down upon the betrayer while he said: “Judas, you go to the captain of the guard and arrange with that officer to bring your Master to us either tonight or tomorrow night, and when he has been delivered by you into our hands, you shall receive your reward for this service.” When Judas heard this, he went forth from the presence of the chief priests and rulers and took counsel with the captain of the temple guards as to the manner in which Jesus was to be apprehended. Judas knew that Jesus was then absent from the camp and had no idea when he would return that evening, and so they agreed among themselves to arrest Jesus the next evening (Thursday) after the people of Jerusalem and all of the visiting pilgrims had retired for the night.
177:4.9 (1926.2) Юда се върна при своите съратници в лагера опиянен от отдавна непосещавалите го мечти за величие и слава. Той се беше записал при Иисус с надеждата, че някога ще стане велик човек в Царството, и накрая разбра, че ново Царство — такова, каквото го очакваше той — няма да има. Но той се радваше, че се оказа толкова благоразумен, че да замени своите разочарования, свързани с невъзможността да постигне слава в това ново Царство, което и очакваше, за бързо придобиване на почести и награда при стария ред, който, както той сега предполагаше, ще се запази и който, както той беше уверен, щеше унищожи Иисус и това, което той олицетворяваше. Последният осъзнат мотив за предателството на Юда разкрива страхливата постъпка на егоистичен дезертьор, единствената цел на когото беше да обезопаси и прослави самия себе си независимо от последствията, с които беше изпълнено неговото поведение спрямо Учителя и бившите му съратници.	177:4.9 (1926.2) Judas returned to his associates at the camp intoxicated with thoughts of grandeur and glory such as he had not had for many a day. He had enlisted with Jesus hoping some day to become a great man in the new kingdom. He at last realized that there was to be no new kingdom such as he had anticipated. But he rejoiced in being so sagacious as to trade off his disappointment in failing to achieve glory in an anticipated new kingdom for the immediate realization of honor and reward in the old order, which he now believed would survive, and which he was certain would destroy Jesus and all that he stood for. In its last motive of conscious intention, Judas’s betrayal of Jesus was the cowardly act of a selfish deserter whose only thought was his own safety and glorification, no matter what might be the results of his conduct upon his Master and upon his former associates.
177:4.10 (1926.3) Но такъв той си беше винаги. Юда отдавна вече бе завладян от своето злостно, упорито, егоистично и мнително съзнание, постепенно натрупвайки в ума си и приемайки в сърцето си тази пропита с ненавист злонамерена жажда за мъст и предателство. Иисус обичаше Юда и му се доверяваше така, както обичаше другите апостоли и им се доверяваше, но Юда не възпита в себе си лоялна преданост и не изпита в отговор беззаветна любов. Колко опасно може да стане тщеславието, когато се слее с егоизма, а неговата висша мотивация стане по-зловещото и отдавна подтискано желание за отмъщение! Колко съкрушително е разочарованието за тези глупци, които, без да свалят очи от призрачните и ефимерни съблазни на времето, са неспособни да видят по-високи и реални постижения — тези непреходни дела, които осъществяват във вечните светове божествените ценности и истинските духовни реалности! Юда жадуваше за светски почести в ума си и постепенно с цялото си сърце заобича своето желание; с ума си останалите апостоли също жадуваха за такава светска слава, но в душата си обичаха Иисус и правеха всичко възможно, за да заобичат истините, на които той ги учеше.	177:4.10 (1926.3) But it was ever just that way. Judas had long been engaged in this deliberate, persistent, selfish, and vengeful consciousness of progressively building up in his mind, and entertaining in his heart, these hateful and evil desires of revenge and disloyalty. Jesus loved and trusted Judas even as he loved and trusted the other apostles, but Judas failed to develop loyal trust and to experience wholehearted love in return. And how dangerous ambition can become when it is once wholly wedded to self-seeking and supremely motivated by sullen and long-suppressed vengeance! What a crushing thing is disappointment in the lives of those foolish persons who, in fastening their gaze on the shadowy and evanescent allurements of time, become blinded to the higher and more real achievements of the everlasting attainments of the eternal worlds of divine values and true spiritual realities. Judas craved worldly honor in his mind and grew to love this desire with his whole heart; the other apostles likewise craved this same worldly honor in their minds, but with their hearts they loved Jesus and were doing their best to learn to love the truths which he taught them.
177:4.11 (1926.4) По това време Юда не си даваше сметка, че подсъзнателно той критикуваше Иисус, откакто Йоан Кръстител беше обезглавен от Ирод. В дълбините на душата си Юда винаги се беше възмущавал от това, че Иисус не спаси Йоан. Не забравяйте, че Юда беше ученик на Йоан преди да стане последовател на Иисус. И цялото това човешко възмущение и горчиво разочарование, което Юда натрупваше в своята душа, обличайки го в одеждите на ненавистта, стана сега органична част от неговото подсъзнание, готово да излезе на повърхността и да го погълне, още щом той се реши да се лиши от защитното въздействие на своите събратя и едновременно с това стана жертва на хитрите намеци и тънките насмешки на враговете на Иисус. Всеки път, когато Юда позволяваше на своите надежди да се издигнат до небесата, а думите или делата на Иисус ги разбиваха на парчета, в неговото сърце оставаше белег от горчива обида; тези белези ставаха все повече и повече и скоро сърцето, на което толкова често нанасяха рани, изгуби истинската любов към този, който накара да страда тази благонамерена, но страхлива и егоистична личност. Макар че Юда не разбираше това, той беше страхливец. Затова винаги беше готов да припише на Иисус страхливостта като мотива, който толкова често го принуждаваше да се отказва от стремежа към власт или слава, когато, както изглеждаше, нищо не струваше да ги овладее. И всеки смъртен допълнително знае, че любовта, даже когато е истинска, е способна — чрез разочарование, ревност и продължително чувство на обида — в резултат да се превърне в най-истинска ненавист.	177:4.11 (1926.4) Judas did not realize it at this time, but he had been a subconscious critic of Jesus ever since John the Baptist was beheaded by Herod. Deep down in his heart Judas always resented the fact that Jesus did not save John. You should not forget that Judas had been a disciple of John before he became a follower of Jesus. And all these accumulations of human resentment and bitter disappointment which Judas had laid by in his soul in habiliments of hate were now well organized in his subconscious mind and ready to spring up to engulf him when he once dared to separate himself from the supporting influence of his brethren while at the same time exposing himself to the clever insinuations and subtle ridicule of the enemies of Jesus. Every time Judas allowed his hopes to soar high and Jesus would do or say something to dash them to pieces, there was always left in Judas’s heart a scar of bitter resentment; and as these scars multiplied, presently that heart, so often wounded, lost all real affection for the one who had inflicted this distasteful experience upon a well-intentioned but cowardly and self-centered personality. Judas did not realize it, but he was a coward. Accordingly was he always inclined to assign to Jesus cowardice as the motive which led him so often to refuse to grasp for power or glory when they were apparently within his easy reach. And every mortal man knows full well how love, even when once genuine, can, through disappointment, jealousy, and long-continued resentment, be eventually turned into actual hate.
177:4.12 (1927.1) Най-после първосвещениците и старейшините можеха да въздъхнат с облекчение, получавайки възможността да дишат по-спокойно в течение на няколко часа. Сега нямаше нужда да арестуват Иисус пред хората, а получавайки като съюзник предателя Юда, те можеха да бъдат уверени, че Иисус няма да избегне техния съд, както това вече неведнъж се беше случвало в миналото.	177:4.12 (1927.1) At last the chief priests and elders could breathe easily for a few hours. They would not have to arrest Jesus in public, and the securing of Judas as a traitorous ally insured that Jesus would not escape from their jurisdiction as he had so many times in the past.
5. Последните беседи ^top	5. The Last Social Hour ^top
177:5.1 (1927.2) Доколкото всичко това ставаше в сряда, вечерта в лагера премина в общуване. Учителят се опитваше да поободри своите подтиснати апостоли, но това беше практически невъзможно. Всички те започнаха да разбират, че се надигат мрачни и тежки събития. Те не се развеселиха, даже когато Учителят припомни за наситените със събития и изпълнени с любов години, които прекараха заедно. Иисус внимателно разпита апостолите за техните семейства и, гледайки Давид Зеведеев, се осведоми не е ли имало в последно време съобщение от майка му, по-малката му сестра и другите членове на неговото семейство. Давид сведе поглед към краката си; той се боеше да отговори.	177:5.1 (1927.2) Since it was Wednesday, this evening at the camp was a social hour. The Master endeavored to cheer his downcast apostles, but that was well-nigh impossible. They were all beginning to realize that disconcerting and crushing events were impending. They could not be cheerful, even when the Master recounted their years of eventful and loving association. Jesus made careful inquiry about the families of all of the apostles and, looking over toward David Zebedee, asked if anyone had heard recently from his mother, his youngest sister, or other members of his family. David looked down at his feet; he was afraid to answer.
177:5.2 (1927.3) Тази вечер Иисус предупреди своите последователи да не разчитат на поддръжка от тълпата. Той напомни какво им се наложи да изпитат в Галилея, когато, отново и отново хорските тълпи с ентусиазъм се устремяваха към тях, а след това със същата страст се отвръщаха от тях и се връщаха към предишната си вяра и живот. И след това той каза: “Затова вие не трябва да позволявате на огромните тълпи, които ни слушаха в храма и както изглеждаше, вярваха на нашето учение, да ви въвеждат в заблуждение. Тълпата чува истината и ú вярва повърхностно, с ума си, но малко от тези хора позволяват на думите на истината да пуснат живи корени право в сърцето. Когато дойде истинска беда, вие няма да можете да се надявате на поддръжката на тези, които знаят Евангелието само с ума си и не са го почувствали със своето сърце. Когато управителите на евреите се уговорят за убийството на Сина Човешки и съвместно нанесат удар, ще видите как тълпата или ще се разбяга в паника, или ще застине в мълчаливо изумление, докато тези заслепени управители водят учителите на Евангелието на екзекуция. А след това, когато ви връхлетят вражда и преследвания, другите — които, както смятате вие, обичат истината — ще бъдат разпръснати, а други ще се отрекат от Евангелието и ще ви изоставят. Някои от тези, които ни бяха много близки, вече са решили да бягат. Днес вие си починахте, готвейки се за времената, които ни предстоят. Затова бъдете бдителни и се молете утре да бъдете по-силни, за да устоите в тези дни, на прага на които се намираме.”	177:5.2 (1927.3) This was the occasion of Jesus’ warning his followers to beware of the support of the multitude. He recounted their experiences in Galilee when time and again great throngs of people enthusiastically followed them around and then just as ardently turned against them and returned to their former ways of believing and living. And then he said: “And so you must not allow yourselves to be deceived by the great crowds who heard us in the temple, and who seemed to believe our teachings. These multitudes listen to the truth and believe it superficially with their minds, but few of them permit the word of truth to strike down into the heart with living roots. Those who know the gospel only in the mind, and who have not experienced it in the heart, cannot be depended upon for support when real trouble comes. When the rulers of the Jews reach an agreement to destroy the Son of Man, and when they strike with one accord, you will see the multitude either flee in dismay or else stand by in silent amazement while these maddened and blinded rulers lead the teachers of the gospel truth to their death. And then, when adversity and persecution descend upon you, still others who you think love the truth will be scattered, and some will renounce the gospel and desert you. Some who have been very close to us have already made up their minds to desert. You have rested today in preparation for those times which are now upon us. Watch, therefore, and pray that on the morrow you may be strengthened for the days that are just ahead.”
177:5.3 (1927.4) Атмосферата в лагера беше нажежена до краен предел. Мълчаливи куриери се появяваха и изчезваха, общувайки само с Давид Зеведеев. До настъпването на нощта някои вече знаеха, че Лазар спешно е избягал от Витания. След завръщането в лагера Йоан Марк пазеше зловещо мълчание независимо от това, че прекара целия ден в компанията на Учителя. Всички опити да го разпитат ясно показваха, че Иисус му е казал да мълчи.	177:5.3 (1927.4) The atmosphere of the camp was charged with an inexplicable tension. Silent messengers came and went, communicating with only David Zebedee. Before the evening had passed, certain ones knew that Lazarus had taken hasty flight from Bethany. John Mark was ominously silent after returning to camp, notwithstanding he had spent the whole day in the Master’s company. Every effort to persuade him to talk only indicated clearly that Jesus had told him not to talk.
177:5.4 (1928.1) Даже доброто настроение и необичайната общителност на Учителя ги плашеха. Всички те чувстваха неизбежното приближаване на ужасната изолация и съзнаваха, че тя е готова да се стовари върху тях със съкрушителна внезапност и неизбежен ужас. Те смътно усещаха какво ги чака и нито един от тях не се чувстваше готов за това изпитание. Учителят отсъства целия ден; на тях той страшно им беше липсвал.	177:5.4 (1928.1) Even the Master’s good cheer and his unusual sociability frightened them. They all felt the certain drawing upon them of the terrible isolation which they realized was about to descend with crashing suddenness and inescapable terror. They vaguely sensed what was coming, and none felt prepared to face the test. The Master had been away all day; they had missed him tremendously.
177:5.5 (1928.2) За цялото време чак до смъртния час на Учителя апостолите никога не бяха падали духом така, както тази вечер в сряда. Макар че в четвъртък те се приближиха с още един ден към трагичния петък, при все това той беше с тях и те се справиха по-добре с вълненията от този ден.	177:5.5 (1928.2) This Wednesday evening was the low-tide mark of their spiritual status up to the actual hour of the Master’s death. Although the next day was one more day nearer the tragic Friday, still, he was with them, and they passed through its anxious hours more gracefully.
177:5.6 (1928.3) Точно преди полунощ Иисус, знаейки, че това ще стане последната нощ, която ще може спокойно да прекара заедно със своето избрано семейство на Земята, разпускайки ги да си легнат, каза: “Идете да си легнете, мои братя, и нека мирът да е с вас, докато се събудим и посрещнем утрешния ден — още един ден за изпълнение на волята на Отеца и за изпитване на радост от осъзнаването на това, че сме Негови синове.”	177:5.6 (1928.3) It was just before midnight when Jesus, knowing this would be the last night he would ever sleep through with his chosen family on earth, said, as he dispersed them for the night: “Go to your sleep, my brethren, and peace be upon you till we rise on the morrow, one more day to do the Father’s will and experience the joy of knowing that we are his sons.”