Документ 178	Paper 178
Последният ден в лагера	Last Day at the Camp
178:0.1 (1929.1) ИИСУС планираше да прекара този четвъртък — своя последен свободен ден на Земята като божествен Син, инкарниран в плът — заедно с апостолите и няколко верни и предани ученици. Тази прекрасна сутрин малко след закуска Учителят ги отведе в уединено място малко над лагера, където им разкри много нови истини. Макар че в ранните вечерни часове Иисус отново беседва с апостолите, тази реч, произнесена в четвъртък сутринта, беше неговото прощално обръщение към обединената група апостоли и избрани ученици — както евреи, така и езичници. Присъстваха и дванадесетте, с изключение на Юда. Петър и няколко други апостоли отбелязаха неговото отсъствие и някои от тях решиха, че Иисус го е изпратил в града по работа — вероятно във връзка с предстоящото празнуване на Пасхата. Юда се върна в лагера едва в средата на втората половина от деня, малко преди Иисус да поведе дванадесетте в града за участие в Тайната вечеря.	178:0.1 (1929.1) JESUS planned to spend this Thursday, his last free day on earth as a divine Son incarnated in the flesh, with his apostles and a few loyal and devoted disciples. Soon after the breakfast hour on this beautiful morning, the Master led them to a secluded spot a short distance above their camp and there taught them many new truths. Although Jesus delivered other discourses to the apostles during the early evening hours of the day, this talk of Thursday forenoon was his farewell address to the combined camp group of apostles and chosen disciples, both Jews and gentiles. The twelve were all present save Judas. Peter and several of the apostles remarked about his absence, and some of them thought Jesus had sent him into the city to attend to some matter, probably to arrange the details of their forthcoming celebration of the Passover. Judas did not return to the camp until midafternoon, a short time before Jesus led the twelve into Jerusalem to partake of the Last Supper.
1. Беседата за синовството и гражданството ^top	1. Discourse on Sonship and Citizenship ^top
178:1.1 (1929.2) В течение на почти два часа Иисус беседва с приблизително петдесет верни последователи и отговори на много въпроси относно това, как Царството небесно се съотнася към царствата на този свят, а богосиновството — към статута на гражданите в земните държави. Заедно с отговорите на Иисус на въпроси тази реч може накратко да се изложи на съвременен език по следния начин:	178:1.1 (1929.2) Jesus talked to about fifty of his trusted followers for almost two hours and answered a score of questions regarding the relation of the kingdom of heaven to the kingdoms of this world, concerning the relation of sonship with God to citizenship in earthly governments. This discourse, together with his answers to questions, may be summarized and restated in modern language as follows:
178:1.2 (1929.3) Материалните царства на този свят нерядко се сблъскват с необходимостта да прибегнат към физическа сила за изпълнение на своите закони и поддържане на реда. В Царството небесно истински вярващите няма да прибягват към физическа сила. Явявайки се духовно братство на родените в духа Божии синове, Царството небесно може да се разпространява само със силата на духа. Това различие в методите засяга отношенията в Царството на вярващите към царствата, основани на светско управление, и не лишава социалните групи вярващи от правата да поддържат реда в своите редове и да дисциплинират непослушните и недостойни членове.	178:1.2 (1929.3) The kingdoms of this world, being material, may often find it necessary to employ physical force in the execution of their laws and for the maintenance of order. In the kingdom of heaven true believers will not resort to the employment of physical force. The kingdom of heaven, being a spiritual brotherhood of the spirit-born sons of God, may be promulgated only by the power of the spirit. This distinction of procedure refers to the relations of the kingdom of believers to the kingdoms of secular government and does not nullify the right of social groups of believers to maintain order in their ranks and administer discipline upon unruly and unworthy members.
178:1.3 (1929.4) Няма нищо несъвместимо между статута на сина на Божественото царство и статута на гражданин, подчинен на светско или гражданско управление. Задължението на вярващия е да отдава кесаревото кесарю, а Божието — Богу. Между тези две изисквания не може да има никакво противоречие, доколкото едното е материално, а другото — духовно, освен ако не става така, че кесарят да се старае да узурпира прерогативите на Бога и да изисква да му оказват духовна почит и висше поклонение. В такива случаи се покланяйте само на Бога, опитвайки се да просветите тези заблудили се земни управители и с това да ги доведете също и до признаването на Отеца небесен. Не оказвайте духовно поклонение на земни управители и не използвайте физическите сили на земни правителства, чиито управители могат някога да станат вярващи при съдействието на мисията на Духовното царство.	178:1.3 (1929.4) There is nothing incompatible between sonship in the spiritual kingdom and citizenship in the secular or civil government. It is the believer’s duty to render to Caesar the things which are Caesar’s and to God the things which are God’s. There cannot be any disagreement between these two requirements, the one being material and the other spiritual, unless it should develop that a Caesar presumes to usurp the prerogatives of God and demand that spiritual homage and supreme worship be rendered to him. In such a case you shall worship only God while you seek to enlighten such misguided earthly rulers and in this way lead them also to the recognition of the Father in heaven. You shall not render spiritual worship to earthly rulers; neither should you employ the physical forces of earthly governments, whose rulers may sometime become believers, in the work of furthering the mission of the spiritual kingdom.
178:1.4 (1930.1) От гледна точка на прогресиращата цивилизация синовството в Царството небесно трябва да ви помогне да станете идеални граждани на царството на този свят, тъй като братството и служенето са крайъгълни камъни на Евангелието за Царството. Зовът на любовта на духовното братство трябва да се окаже ефективен разрушител на подбудите към ненавист, присъща на невярващите и войнствени граждани на земните царства. Но тези материалистични настроени и невежи синове никога няма да видят вашата духовна светлина, ако не се приближите до тях плътно с това безкористно обществено служене, което е естествено следствие от плодовете на духа, появяващи се в жизнения опит на всеки отделен вярващ.	178:1.4 (1930.1) Sonship in the kingdom, from the standpoint of advancing civilization, should assist you in becoming the ideal citizens of the kingdoms of this world since brotherhood and service are the cornerstones of the gospel of the kingdom. The love call of the spiritual kingdom should prove to be the effective destroyer of the hate urge of the unbelieving and war-minded citizens of the earthly kingdoms. But these material-minded sons in darkness will never know of your spiritual light of truth unless you draw very near them with that unselfish social service which is the natural outgrowth of the bearing of the fruits of the spirit in the life experience of each individual believer.
178:1.5 (1930.2) Като смъртни и материални хора вие действително сте граждани на земните царства и следва да бъдете добри граждани, още повече че вие се възродихте в духа, ставайки синове на Царството небесно. На вас, просветените с вяра и освободените духом синове на Небесното царство, лежи двойна отговорност — дълг пред човека и дълг пред Бога, и в същото време вие доброволно приемате върху себе си трето, свещено задължение: служене на братството на позналите Бога вярващи.	178:1.5 (1930.2) As mortal and material men, you are indeed citizens of the earthly kingdoms, and you should be good citizens, all the better for having become reborn spirit sons of the heavenly kingdom. As faith-enlightened and spirit-liberated sons of the kingdom of heaven, you face a double responsibility of duty to man and duty to God while you voluntarily assume a third and sacred obligation: service to the brotherhood of God-knowing believers.
178:1.6 (1930.3) Не се покланяйте на своите тленни управители и не използвайте тленна сила за укрепване на Духовното царство; но изпълненото с любов служене трябва да стане тази праведна опека, която следва да проявявате както по отношение на вярващите, така и по отношение на невярващите. В Евангелието за Царството е заключен могъщият Дух на Истината и скоро аз ще излея този Дух над цялата плът. Плодовете на Духа — вашето искрено и любвеобилно служене, са мощен социален лост за възвисяване на пребиваващите в тъмнина народи и този Дух на Истината ще стане средството, което ще приумножи вашето могъщество.	178:1.6 (1930.3) You may not worship your temporal rulers, and you should not employ temporal power in the furtherance of the spiritual kingdom; but you should manifest the righteous ministry of loving service to believers and unbelievers alike. In the gospel of the kingdom there resides the mighty Spirit of Truth, and presently I will pour out this same spirit upon all flesh. The fruits of the spirit, your sincere and loving service, are the mighty social lever to uplift the races of darkness, and this Spirit of Truth will become your power-multiplying fulcrum.
178:1.7 (1930.4) В своите отношения с неверните граждански управители демонстрирайте мъдрост и прозорливост. Бъдете благоразумни — докажете, че умеете да отстранявате незначителните разногласия и да разрешавате дребните спорове. По всички възможни начини — правейки компромис във всичко освен с духовната си преданост към управителите на вселената — се стремете да живеете в мир с всички хора. Бъдете винаги мъдри като змии, но безобидни като гълъби.	178:1.7 (1930.4) Display wisdom and exhibit sagacity in your dealings with unbelieving civil rulers. By discretion show yourselves to be expert in ironing out minor disagreements and in adjusting trifling misunderstandings. In every possible way—in everything short of your spiritual allegiance to the rulers of the universe—seek to live peaceably with all men. Be you always as wise as serpents but as harmless as doves.
178:1.8 (1930.5) Ставайки просветени синове на Царството, вие трябва да станете още по-добри граждани на светската държава; така и земните управители, повярвали в Евангелието на Небесното царство, трябва да се превърнат в още по-добри управляващи на гражданските дела. Безкористното служене на човека и разумното поклонение на Бога трябва да направи всички вярващи в Царството най-добрите граждани на света, докато високата гражданственост и искрената преданост към светските задължения трябва да направят такива граждани по-отзивчиви към зова на духа — синовството в Небесното царство.	178:1.8 (1930.5) You should be made all the better citizens of the secular government as a result of becoming enlightened sons of the kingdom; so should the rulers of earthly governments become all the better rulers in civil affairs as a result of believing this gospel of the heavenly kingdom. The attitude of unselfish service of man and intelligent worship of God should make all kingdom believers better world citizens, while the attitude of honest citizenship and sincere devotion to one’s temporal duty should help to make such a citizen the more easily reached by the spirit call to sonship in the heavenly kingdom.
178:1.9 (1930.6) Докато земните управители се стремят към религиозна диктатура, вие, вярващите в това Евангелие, можете да очаквате само неприятности, гонения и даже смърт. Но светлината, която вие носите в света, и даже начинът, по който ще страдате и умирате за това Евангелие на Царството, рано или късно сами по себе си ще просветят целия свят и ще доведат до постепенно разделяне на политиката и религията. Ще дойде време, когато настойчивата проповед на Евангелието за Царството ще донесе на всички народи ново, невиждано освобождение, интелектуална независимост и религиозна свобода.	178:1.9 (1930.6) So long as the rulers of earthly governments seek to exercise the authority of religious dictators, you who believe this gospel can expect only trouble, persecution, and even death. But the very light which you bear to the world, and even the very manner in which you will suffer and die for this gospel of the kingdom, will, in themselves, eventually enlighten the whole world and result in the gradual divorcement of politics and religion. The persistent preaching of this gospel of the kingdom will some day bring to all nations a new and unbelievable liberation, intellectual freedom, and religious liberty.
178:1.10 (1931.1) В условията на надигащите се преследвания от страна на тези, които ненавиждат това Евангелие на радост и свобода, вие ще процъфтявате и Евангелието ще преуспява. Но сериозна опасност ви грози в бъдеще, когато повечето от хората ще се отнасят доброжелателно към Царството и мнозина от тези, които заемат високо положение, формално ще приемат Евангелието на Небесното царство. Учете се на преданост към Царството даже по време на мир и процъфтяване. Не изкушавайте опекунстващите ви ангели и не ги карайте от любов към вас да ви наказват — да ви водят по смутни пътища заради спасението на вашите лесно отклоняващи се души.	178:1.10 (1931.1) Under the soon-coming persecutions by those who hate this gospel of joy and liberty, you will thrive and the kingdom will prosper. But you will stand in grave danger in subsequent times when most men will speak well of kingdom believers and many in high places nominally accept the gospel of the heavenly kingdom. Learn to be faithful to the kingdom even in times of peace and prosperity. Tempt not the angels of your supervision to lead you in troublous ways as a loving discipline designed to save your ease-drifting souls.
178:1.11 (1931.2) Помнете, че вие сте изпратени да проповядвате Евангелието на Царството — висшето желание да изпълните волята на Отеца заедно с висшата радост на вероизповедното осъзнаване на богосиновството, и не трябва да позволявате на каквото и да е да ви отвлича от преданото изпълнение на единственото задължение. Нека излишъкът от вашата любвеобилна духовна опека, просветеното интелектуално общуване и възвисяващото обществено служене да служи за благото на цялото човечество, но нито едно от тези хуманни деяния — нито всичките те в съвкупност — не трябва да изместват проповядването на Евангелието. Такова велико служене е страничен социален продукт на още по-велико и възвишено служене и преобразувания, ставащи в сърцето на вярващия в Духа на Истината, и личното осъзнаване, че вярата на родения в духа човек придава увереност в активните приятелски взаимоотношения с вечния Бог.	178:1.11 (1931.2) Remember that you are commissioned to preach this gospel of the kingdom—the supreme desire to do the Father’s will coupled with the supreme joy of the faith realization of sonship with God—and you must not allow anything to divert your devotion to this one duty. Let all mankind benefit from the overflow of your loving spiritual ministry, enlightening intellectual communion, and uplifting social service; but none of these humanitarian labors, nor all of them, should be permitted to take the place of proclaiming the gospel. These mighty ministrations are the social by-products of the still more mighty and sublime ministrations and transformations wrought in the heart of the kingdom believer by the living Spirit of Truth and by the personal realization that the faith of a spirit-born man confers the assurance of living fellowship with the eternal God.
178:1.12 (1931.3) Вие не трябва да се опитвате да разпространявате истината или да утвърждавате праведността за сметка на властта на гражданските правителства или приемане на светски закони. Трябва винаги да се стремите да убедите човешкия ум, но не си и помисляйте да го принуждавате. Вие не трябва да забравяте великия закон на човешката справедливост, на който ви учих в позитивна форма: във всичко постъпвайте с хората така, както искате хората да постъпват с вас.	178:1.12 (1931.3) You must not seek to promulgate truth nor to establish righteousness by the power of civil governments or by the enaction of secular laws. You may always labor to persuade men’s minds, but you must never dare to compel them. You must not forget the great law of human fairness which I have taught you in positive form: Whatsoever you would that men should do to you, do even so to them.
178:1.13 (1931.4) Когато вярващият в Царството бива призоваван на гражданска служба, нека той служи като смъртен гражданин, подвластен на своето правителство, макар че такъв вярващ трябва да прояви на своята служба всички обичайни граждански черти, подобрени от духовното просвещение, което е следствие от облагородяващата връзка на разума на тленния човек с пребиваващия в него дух на вечния Бог. Ако невярващият ви превъзхожда като граждански служещ, трябва сериозно да си зададете въпроса не са ли загинали корените на истината във вашето сърце поради недостиг в него на живата вода на духовното общуване в съвкупност със социалното служене. В течение на целия живот съзнанието за богосиновството трябва да оживява служенето на всеки мъж, жена и дете, които са станали притежатели на толкова мощен стимул за пробуждане на всички вътрешни сили на човешката личност.	178:1.13 (1931.4) When a kingdom believer is called upon to serve the civil government, let him render such service as a temporal citizen of such a government, albeit such a believer should display in his civil service all of the ordinary traits of citizenship as these have been enhanced by the spiritual enlightenment of the ennobling association of the mind of mortal man with the indwelling spirit of the eternal God. If the unbeliever can qualify as a superior civil servant, you should seriously question whether the roots of truth in your heart have not died from the lack of the living waters of combined spiritual communion and social service. The consciousness of sonship with God should quicken the entire life service of every man, woman, and child who has become the possessor of such a mighty stimulus to all the inherent powers of a human personality.
178:1.14 (1931.5) Вие не трябва да се превръщате в пасивни мистици или неизразителни аскети, не трябва да ставате мечтатели и скиталци, лениво уповаващи се на въображаемото Провидение даже за осигуряване на предметите от първа необходимост. Разбира се, вие трябва да бъдете милосърдни към заблудилите се смъртни, търпеливи към невежите хора и сдържани при провокации, но трябва също така да бъдете доблестни борци за праведността, могъщи разпространители на истината и енергични проповедници на това Евангелие за Царството в най-далечните ъгълчета на Земята.	178:1.14 (1931.5) You are not to be passive mystics or colorless ascetics; you should not become dreamers and drifters, supinely trusting in a fictitious Providence to provide even the necessities of life. You are indeed to be gentle in your dealings with erring mortals, patient in your intercourse with ignorant men, and forbearing under provocation; but you are also to be valiant in defense of righteousness, mighty in the promulgation of truth, and aggressive in the preaching of this gospel of the kingdom, even to the ends of the earth.
178:1.15 (1931.6) Това Евангелие за Царството е жива истина. Аз вече ви казах, че то е подобно на закваската в тестото, подобно на синапено зърно; а сега ви заявявам, че то е като семето на живо същество, което от поколение на поколение — оставайки си все същото живо семе — неизменно разкрива себе си в нови проявления и благоприятно се развива в руслата на новото приспособяване към специфичните потребности и условия на всяко следващо поколение. Това откровение, предприето от мен за вас, е живо откровение и аз искам то да носи нужните плодове във всеки индивид и във всяко поколение в съответствие със законите за духовен прогрес, растеж и адаптивно развитие. От поколение на поколение това Евангелие трябва да открива все по-голяма жизнена сила и да проявява все по-голяма дълбочина на духовно могъщество. Не трябва да се допуска то да се превърне само в свещена памет, само в едно предание за мен и за времето, в което живеем.	178:1.15 (1931.6) This gospel of the kingdom is a living truth. I have told you it is like the leaven in the dough, like the grain of mustard seed; and now I declare that it is like the seed of the living being, which, from generation to generation, while it remains the same living seed, unfailingly unfolds itself in new manifestations and grows acceptably in channels of new adaptation to the peculiar needs and conditions of each successive generation. The revelation I have made to you is a living revelation, and I desire that it shall bear appropriate fruits in each individual and in each generation in accordance with the laws of spiritual growth, increase, and adaptative development. From generation to generation this gospel must show increasing vitality and exhibit greater depth of spiritual power. It must not be permitted to become merely a sacred memory, a mere tradition about me and the times in which we now live.
178:1.16 (1932.1) И не забравяйте: ние не отправихме преки нападки към личността или властта на тези, които седят на мястото на Мойсей; ние само им предложихме новата светлина, която те толкова решително отхвърлиха. Нашата критика се изразяваше само в разобличаването на тяхното духовно предателство спрямо същите тези истини, които те привидно учат и които те привидно охраняват. Ние влязохме в конфликт с тези притежаващи законни права водачи и общопризнати управители, едва след като те преградиха пътя на проповедта на Евангелието за Царството към синовете човешки. Даже сега не ние ги критикуваме, а те търсят нашата гибел. Не забравяйте, че вие сте изпратени в света за проповядване само на благата вест. Не трябва да нападате старите методи; вие трябва умело да слагате закваската на новата истина в средата на старите вярвания. Нека Духът на Истината върши своята работа. Нека споровете се разгорят, едва след като тези, които ненавиждат истината, ви ги натрапят насила. Но когато невярващият преднамерено ви напада, без колебание заставайте на решителна защита на истината, която ви е спасила и осветила.	178:1.16 (1932.1) And forget not: We have made no direct attack upon the persons or upon the authority of those who sit in Moses’ seat; we only offered them the new light, which they have so vigorously rejected. We have assailed them only by the denunciation of their spiritual disloyalty to the very truths which they profess to teach and safeguard. We clashed with these established leaders and recognized rulers only when they threw themselves directly in the way of the preaching of the gospel of the kingdom to the sons of men. And even now, it is not we who assail them, but they who seek our destruction. Do not forget that you are commissioned to go forth preaching only the good news. You are not to attack the old ways; you are skillfully to put the leaven of new truth in the midst of the old beliefs. Let the Spirit of Truth do his own work. Let controversy come only when they who despise the truth force it upon you. But when the willful unbeliever attacks you, do not hesitate to stand in vigorous defense of the truth which has saved and sanctified you.
178:1.17 (1932.2) При всякакви превратности на съдбата винаги се обичайте един друг. Не се борете с хората, даже с невярващите. Бъдете милосърдни даже към тези, които се отнасят жестоко с вас. Бъдете лоялни граждани, честни работници, достойни за похвала съседи, предани роднини, отзивчиви родители и искрени вярващи в братството на Царството на Отеца. И моят дух ще бъде с вас — от днес и до края на света.	178:1.17 (1932.2) Throughout the vicissitudes of life, remember always to love one another. Do not strive with men, even with unbelievers. Show mercy even to those who despitefully abuse you. Show yourselves to be loyal citizens, upright artisans, praiseworthy neighbors, devoted kinsmen, understanding parents, and sincere believers in the brotherhood of the Father’s kingdom. And my spirit shall be upon you, now and even to the end of the world.
178:1.18 (1932.3) Когато Иисус завърши своя урок, беше вече почти един часа и те веднага се върнаха в лагера, където Давид и неговите другари ги чакаха с обедната трапеза.	178:1.18 (1932.3) When Jesus had concluded his teaching, it was almost one o’clock, and they immediately went back to the camp, where David and his associates had lunch ready for them.
2. След обедната трапеза ^top	2. After the Noontime Meal ^top
178:2.1 (1932.4) Малко от слушателите на Учителя бяха способни поне отчасти да вникнат в неговото утринно обръщение. От всички присъстващи най-много разбраха гърците. Даже единадесетте апостоли бяха озадачени от тези намеци за бъдещи политически царства и бъдещи поколения вярващи. Най-преданите последователи на Иисус не можаха да съгласуват близкото завършване на неговото земно служение с позоваване на продължаването на евангелските дейности. Някои от тези еврейски вярващи започнаха да усещат приближаването на най-голямата трагедия в историята на Земята, но те не можаха да свържат тази надигаща се катастрофа нито с веселото и безгрижно лично отношение на Учителя, нито с неговото утринно обръщение, в което той нееднократно се позоваваше на бъдещите дела на Небесното царство, обхващащи огромен отрязък от време и включващи отношения с много последвали светски царства на Земята.	178:2.1 (1932.4) Not many of the Master’s hearers were able to take in even a part of his forenoon address. Of all who heard him, the Greeks comprehended most. Even the eleven apostles were bewildered by his allusions to future political kingdoms and to successive generations of kingdom believers. Jesus’ most devoted followers could not reconcile the impending end of his earthly ministry with these references to an extended future of gospel activities. Some of these Jewish believers were beginning to sense that earth’s greatest tragedy was about to take place, but they could not reconcile such an impending disaster with either the Master’s cheerfully indifferent personal attitude or his forenoon discourse, wherein he repeatedly alluded to the future transactions of the heavenly kingdom, extending over vast stretches of time and embracing relations with many and successive temporal kingdoms on earth.
178:2.2 (1932.5) Към обед на същия ден всички апостоли и ученици узнаха за спешното бягство на Лазар от Витания. Те започнаха да разбират, че юдейските управители са изпълнени с решимост безпощадно да унищожат Иисус и неговото учение.	178:2.2 (1932.5) By noon of this day all the apostles and disciples had learned about the hasty flight of Lazarus from Bethany. They began to sense the grim determination of the Jewish rulers to exterminate Jesus and his teachings.
178:2.3 (1932.6) Благодарение на своите тайни агенти, действащи в Йерусалим, Давид Зеведеев беше напълно осведомен как се развива планът за ареста и убийството на Иисус. На него му беше добре известна ролята, която играеше в този заговор Юда, но той не разкри това на другите апостоли или на някого от учениците. Малко след обяд той все пак отведе Иисус встрани и, събирайки кураж, го попита знае ли той, че… Но той не успя да завърши своя въпрос. Хващайки Давид за ръката, Учителят го прекъсна с думите: “Да, зная всичко, Давид, и знам, че ти знаеш. Но внимавай, никому не говори за това. Ти само не се съмнявай в своето собствено сърце, че накрая волята Божия ще възтържествува.”	178:2.3 (1932.6) David Zebedee, through the work of his secret agents in Jerusalem, was fully advised concerning the progress of the plan to arrest and kill Jesus. He knew all about the part of Judas in this plot, but he never disclosed this knowledge to the other apostles nor to any of the disciples. Shortly after lunch he did lead Jesus aside and, making bold, asked him whether he knew—but he never got further with his question. The Master, holding up his hand, stopped him, saying: “Yes, David, I know all about it, and I know that you know, but see to it that you tell no man. Only doubt not in your own heart that the will of God will prevail in the end.”
178:2.4 (1933.1) Разговорът с Давид беше прекъснат от пристигането на куриер от Филаделфия от Абнер, който съобщаваше, че той е узнал за заговор с цел убийство на Иисус и пита не следва ли да пристигне в Йерусалим. Куриерът побърза към Филаделфия и Абнер със следното съобщение: “Продължавай своя труд. Ако те напусна в плът, то това ще бъде, само за да мога да се върна в духа. Аз няма да те изоставя. Ще бъда с теб до края.”	178:2.4 (1933.1) This conversation with David was interrupted by the arrival of a messenger from Philadelphia bringing word that Abner had heard of the plot to kill Jesus and asking if he should depart for Jerusalem. This runner hastened off for Philadelphia with this word for Abner: “Go on with your work. If I depart from you in the flesh, it is only that I may return in the spirit. I will not forsake you. I will be with you to the end.”
178:2.5 (1933.2) Приблизително по това време Филип дойде при Учителя и попита: “Учителю, наближава Пасха; къде би желал да приготвим пасхалната трапеза?” Чувайки въпроса на Филип, Иисус каза: “Иди за Петър и Йоан и аз ще ви дам указания относно вечерята, която днес ще споделим заедно. Що се отнася до Пасхата, то този въпрос вие ще решите сами, след като сме направили това.”	178:2.5 (1933.2) About this time Philip came to the Master and asked: “Master, seeing that the time of the Passover draws near, where would you have us prepare to eat it?” And when Jesus heard Philip’s question, he answered: “Go and bring Peter and John, and I will give you directions concerning the supper we will eat together this night. As for the Passover, that you will have to consider after we have first done this.”
178:2.6 (1933.3) Когато Юда чу, че Учителят обсъжда с Филип тези въпроси, той се приближи, за да подслуша за какво говорят. Но Давид Зеведеев, стоящ редом, се приближи до Юда и го въвлече в разговор, а Филип, Петър и Йоан се отместиха встрани, за да поговорят с Учителя.	178:2.6 (1933.3) When Judas heard the Master speaking with Philip about these matters, he drew closer that he might overhear their conversation. But David Zebedee, who was standing near, stepped up and engaged Judas in conversation while Philip, Peter, and John went to one side to talk with the Master.
178:2.7 (1933.4) Иисус каза на тримата апостоли: “Незабавно отидете в Йерусалим; влизайки през градските врати, ще срещнете човек, носещ стомна с вода. Той ще заговори с вас и вие ще го последвате. Когато ви въведе в дома, влезте заедно с него и попитайте стопанина на дома: “Къде е гостната, в която Учителят се кани да сподели вечерята заедно със своите апостоли?” И след като попитате, стопанинът ще ви поведе нагоре и ще ви покаже голямата горна стая, напълно почистена и приготвена за нас.”	178:2.7 (1933.4) Said Jesus to the three: “Go immediately into Jerusalem, and as you enter the gate, you will meet a man bearing a water pitcher. He will speak to you, and then shall you follow him. When he leads you to a certain house, go in after him and ask of the good man of that house, ‘Where is the guest chamber wherein the Master is to eat supper with his apostles?’ And when you have thus inquired, this householder will show you a large upper room all furnished and ready for us.”
178:2.8 (1933.5) Когато апостолите влязоха в града, те срещнаха при вратите човека със стомната; те го следваха, докато не дойдоха в дома на Йоан Марк, където бащата на юношата ги посрещна и им показа горната стая, приготвена за вечерната трапеза.	178:2.8 (1933.5) When the apostles reached the city, they met the man with the water pitcher near the gate and followed on after him to the home of John Mark, where the lad’s father met them and showed them the upper room in readiness for the evening meal.
178:2.9 (1933.6) Всичко това стана възможно в резултат от уговорка между Учителя и Йоан Марк ден по-рано по обед, докато бяха сами в планината. Иисус искаше да бъде сигурен, че ще може спокойно да сподели тази последна трапеза със своите апостоли. И предполагайки, че ако Юда узнае по-рано за мястото на тяхната среща, ще се уговори с враговете на Иисус да го хванат там, той тайно се услови с Йоан Марк. Затова Юда узна за мястото на тяхната среща, едва след като по-късно пристигна тук заедно с Иисус и другите апостоли.	178:2.9 (1933.6) And all of this came to pass as the result of an understanding arrived at between the Master and John Mark during the afternoon of the preceding day when they were alone in the hills. Jesus wanted to be sure he would have this one last meal undisturbed with his apostles, and believing if Judas knew beforehand of their place of meeting he might arrange with his enemies to take him, he made this secret arrangement with John Mark. In this way Judas did not learn of their place of meeting until later on when he arrived there in company with Jesus and the other apostles.
178:2.10 (1933.7) На Давид Зеведеев му предстоеше да обсъди с Юда много въпроси, така че за него не представляваше трудност да попречи на Юда да се прилепи към Петър, Йоан и Филип, към което той така се стремеше. След като Юда предаде на Давид някаква сума пари за храна, Давид каза: “ Юда, няма ли да бъде по-добре, при днешните обстоятелства, ако ми дадеш малко пари предварително?” Като помисли, Юда отговори: “Да, Давид, мисля, че това ще бъде разумно. Нещо повече, предвид неспокойното положение в Йерусалим аз смятам, че би било най-добре да предам всички пари на теб. Против Учителя се готви заговор и ако с мен се случи нещо, вие няма да се окажете в трудно положение.”	178:2.10 (1933.7) David Zebedee had much business to transact with Judas so that he was easily prevented from following Peter, John, and Philip, as he so much desired to do. When Judas gave David a certain sum of money for provisions, David said to him: “Judas, might it not be well, under the circumstances, to provide me with a little money in advance of my actual needs?” And after Judas had reflected for a moment, he answered: “Yes, David, I think it would be wise. In fact, in view of the disturbed conditions in Jerusalem, I think it would be best for me to turn over all the money to you. They plot against the Master, and in case anything should happen to me, you would not be hampered.”
178:2.11 (1934.1) Така Давид получи всички апостолски налични средства и разписки за всички вложени пари. Апостолите узнаха за това едва вечерта на следващия ден.	178:2.11 (1934.1) And so David received all the apostolic cash funds and receipts for all money on deposit. Not until the evening of the next day did the apostles learn of this transaction.
178:2.12 (1934.2) Беше около четири и половина, когато тримата апостоли се върнаха и съобщиха на Иисус, че всичко е готово за вечерята. Учителят веднага се приготви и поведе своите дванадесет апостоли по пътеката към пътя за Витания и по-нататък — към Йерусалим. За последен път той излезе на път заедно с всичките дванадесет.	178:2.12 (1934.2) It was about half past four o’clock when the three apostles returned and informed Jesus that everything was in readiness for the supper. The Master immediately prepared to lead his twelve apostles over the trail to the Bethany road and on into Jerusalem. And this was the last journey he ever made with all twelve of them.
3. На път за града ^top	3. On the Way to the Supper ^top
178:3.1 (1934.3) Отново стремейки се да избегнат хорските тълпи, преминаващи през Кедронската долина в двете посоки между Гетсиманската градина и Йерусалим, Иисус и дванадесетте преминаха по западния склон на Елеонската планина и излязоха на пътя, водещ от Витания до града. Когато се приближиха до мястото, където предишната вечер Иисус беше останал, за да им разкаже за разрушенията в Йерусалим, те неволно спряха, мълчаливо гледайки града. Тъй като бяха малко подранили и доколкото Иисус не искаше да се появява в града преди залез слънце, той каза на своите съратници:	178:3.1 (1934.3) Seeking again to avoid the crowds passing through the Kidron valley back and forth between Gethsemane Park and Jerusalem, Jesus and the twelve walked over the western brow of Mount Olivet to meet the road leading from Bethany down to the city. As they drew near the place where Jesus had tarried the previous evening to discourse on the destruction of Jerusalem, they unconsciously paused while they stood and looked down in silence upon the city. As they were a little early, and since Jesus did not wish to pass through the city until after sunset, he said to his associates:
178:3.2 (1934.4) “Седнете и отдъхнете, докато ви разкажа за това, което скоро трябва да стане. През всичките тези години аз живях с вас като с братя; учих ви на истината за Царството небесно и ви разкрих неговите тайни. И моят Отец действително извърши много чудеса във връзка с мисията ми на Земята. Всички вие станахте свидетели на това и всеки от вас се приобщи към опита от труда, полаган съвместно с Бога. И вие помните: вече няколко пъти ви предупредих, че скоро трябва да се върна към делата, поръчани ми от моя Отец; аз открито ви казах, че трябва да ви оставя в този свят да продължавате труда за Царството. Именно за това ви посветих в планината на Капернаум. Сега трябва да бъдете готови да предадете на другите опита, който придобихте в общуването си с мен. Тъй като Отецът ме изпрати в този свят, аз се каня да ви изпратя на път, за да ме представлявате и завършите започнатия от мен труд.	178:3.2 (1934.4) “Sit down and rest yourselves while I talk with you about what must shortly come to pass. All these years have I lived with you as brethren, and I have taught you the truth concerning the kingdom of heaven and have revealed to you the mysteries thereof. And my Father has indeed done many wonderful works in connection with my mission on earth. You have been witnesses of all this and partakers in the experience of being laborers together with God. And you will bear me witness that I have for some time warned you that I must presently return to the work the Father has given me to do; I have plainly told you that I must leave you in the world to carry on the work of the kingdom. It was for this purpose that I set you apart, in the hills of Capernaum. The experience you have had with me, you must now make ready to share with others. As the Father sent me into this world, so am I about to send you forth to represent me and finish the work I have begun.
178:3.3 (1934.5) С печал се взирате вие в този град, защото помните моите думи за края на Йерусалим. Аз ви предупредих, за да не загинете при неговото разрушаване и вие, защото това би отсрочило възвестяването на Евангелието за Царството. По такъв начин ви предупреждавам да бъдете предпазливи и да не се излагате на безсмислена опасност, когато дойдат за Сина Човешки. Аз трябва да замина, но вие трябва да останете, за да може когато мен ме няма, да свидетелствате за това Евангелие така, както казах на Лазар — да бяга от гнева човешки, за да може чрез неговия живот хората да познаят славата Божия. Ако Отецът желае да си отида, никакви ваши действия няма да могат да попречат на божествения план. Бъдете внимателни, иначе ще загинете и вие. Нека вашите души доблестно защитават Евангелието със силата на духа, но не позволявайте да се впуснат в безразсъдния опит да защитят Сина Човешки. Аз не се нуждая от човешка защита; армиите небесни и сега са редом с мен; но аз реших да изпълня волята на моя небесен Отец, а затова трябва да се подчиним на това, което така скоро ще ни постигне.	178:3.3 (1934.5) “You look down on yonder city in sorrow, for you have heard my words telling of the end of Jerusalem. I have forewarned you lest you should perish in her destruction and so delay the proclamation of the gospel of the kingdom. Likewise do I warn you to take heed lest you needlessly expose yourselves to peril when they come to take the Son of Man. I must go, but you are to remain to witness to this gospel when I have gone, even as I directed that Lazarus flee from the wrath of man that he might live to make known the glory of God. If it is the Father’s will that I depart, nothing you may do can frustrate the divine plan. Take heed to yourselves lest they kill you also. Let your souls be valiant in defense of the gospel by spirit power but be not misled into any foolish attempt to defend the Son of Man. I need no defense by the hand of man; the armies of heaven are even now near at hand; but I am determined to do the will of my Father in heaven, and therefore must we submit to that which is so soon to come upon us.
178:3.4 (1934.6) Когато видите как се разруши този град, не забравяйте, че вие вече сте встъпили във вечния живот на безкрайното служене в постоянно прогресиращото Царство небесно и в Царството на небесата небесни. Трябва да знаете, че във вселената на моя Отец и в моята вселена има много обители, където на децата на светлината предстои да познаят градовете, строител на които е Бог, и светове, начинът на живот в които е праведност и радост в истината. Аз донесох Царството небесно тук, на Земята, но заявявам, че тези от вас, които чрез вяра влязат в Царството и останат в него благодарение на живото служене на истината, задължително ще се възнесат към небесния свят и ще седнат заедно с мен в Духовното царство на нашия Отец. Но преди това трябва да съберете сили и да завършите този труд, който започнахте заедно с мен. Отначало трябва да преминете през много изпитания и да претърпите много несгоди — и тези изпитания вече надвиснаха над нас, а когато завършите своя труд на Земята, вие, за моя радост, ще дойдете при мен, тъй както аз завърших труда на моя Отец на Земята и съм готов да се върна в Неговите обятия.”	178:3.4 (1934.6) “When you see this city destroyed, forget not that you have entered already upon the eternal life of endless service in the ever-advancing kingdom of heaven, even of the heaven of heavens. You should know that in my Father’s universe and in mine are many abodes, and that there awaits the children of light the revelation of cities whose builder is God and worlds whose habit of life is righteousness and joy in the truth. I have brought the kingdom of heaven to you here on earth, but I declare that all of you who by faith enter therein and remain therein by the living service of truth, shall surely ascend to the worlds on high and sit with me in the spirit kingdom of our Father. But first must you gird yourselves and complete the work which you have begun with me. You must first pass through much tribulation and endure many sorrows—and these trials are even now upon us—and when you have finished your work on earth, you shall come to my joy, even as I have finished my Father’s work on earth and am about to return to his embrace.”
178:3.5 (1935.1) Завършвайки да говори, Учителят стана и всички те се спуснаха след него по склона на Елеонската планина в града. Никой от апостолите, освен трима, не знаеше къде отиват, промъквайки се по тесните улички в сгъстяващата се тъмнина. Те се промъкваха през тълпата, но никой не ги позна, както и никой не знаеше, че Синът Човешки за последен път в облика на смъртен щеше да се срещне със своите избрани посланици на Царството. Апостолите също не знаеха, че един от тях вече е встъпил в предателски заговор, канейки се да предаде Учителя на неговите врагове.	178:3.5 (1935.1) When the Master had spoken, he arose, and they all followed him down Olivet and into the city. None of the apostles, save three, knew where they were going as they made their way along the narrow streets in the approaching darkness. The crowds jostled them, but no one recognized them nor knew that the Son of God was passing by on his way to the last mortal rendezvous with his chosen ambassadors of the kingdom. And neither did the apostles know that one of their own number had already entered into a conspiracy to betray the Master into the hands of his enemies.
178:3.6 (1935.2) Йоан Марк ги последва до самия град, а след като влязоха през градските врати, той бързо премина по друга улица, така че когато те стигнаха до мястото, той вече ги чакаше, за да ги приветства в дома на своя баща.	178:3.6 (1935.2) John Mark had followed them all the way into the city, and after they had entered the gate, he hurried on by another street so that he was waiting to welcome them to his father’s home when they arrived.