Документ 179	Paper 179
Тайната вечеря	The Last Supper
179:0.1 (1936.1) КОГАТО в четвъртък, във втората половина на деня, Филип напомни на Учителя за приближаващата се Пасха и го попита как планира да я отпразнува, той имаше предвид пасхалната вечеря, която трябваше да се състои вечерта на следващия ден, в петък. Обикновено за празнуването на Пасхата започваха да се готвят не по-късно от обед на предишния ден. А доколкото денят за евреите започваше на залез слънце, то това означаваше, че съботната пасхална вечеря трябва да се състои вечерта в петък преди полунощ.	179:0.1 (1936.1) DURING the afternoon of this Thursday, when Philip reminded the Master about the approaching Passover and inquired concerning his plans for its celebration, he had in mind the Passover supper which was due to be eaten on the evening of the next day, Friday. It was the custom to begin the preparations for the celebration of the Passover not later than noon of the preceding day. And since the Jews reckoned the day as beginning at sunset, this meant that Saturday’s Passover supper would be eaten on Friday night, sometime before the midnight hour.
179:0.2 (1936.2) Затова апостолите се губеха в догадки, опитвайки се да разберат изявлението на Учителя, че те ще отбелязват Пасхата ден по-рано. Те смятаха — най-малкото някои от тях, че Иисус, знаейки за своя предстоящ арест преди пасхалната вечеря в петък вечерта, този четвъртък ги кани на специална вечеря. Други предполагаха, че това ще бъде само особена среща, предшестваща привичното празнуване на Пасхата.	179:0.2 (1936.2) The apostles were, therefore, entirely at a loss to understand the Master’s announcement that they would celebrate the Passover one day early. They thought, at least some of them did, that he knew he would be placed under arrest before the time of the Passover supper on Friday night and was therefore calling them together for a special supper on this Thursday evening. Others thought that this was merely a special occasion which was to precede the regular Passover celebration.
179:0.3 (1936.3) Апостолите знаеха, че Иисус и по-рано е празнувал безкръвна Пасха; те знаеха, че той никога не участва в жертвоприношенията, предвидени от юдейската религия. Той често ядеше пасхално агънце като гост, но ако домакин беше Иисус, на масата никога не се поднасяше агънце. Затова за апостолите нямаше да бъде особена изненада, ако агънце нямаше даже на пасхалната вечеря, и тъй като тази вечеря се състоя ден по-рано, те не придадоха никакво значение на неговото отсъствие.	179:0.3 (1936.3) The apostles knew that Jesus had celebrated other Passovers without the lamb; they knew that he did not personally participate in any sacrificial service of the Jewish system. He had many times partaken of the paschal lamb as a guest, but always, when he was the host, no lamb was served. It would not have been a great surprise to the apostles to have seen the lamb omitted even on Passover night, and since this supper was given one day earlier, they thought nothing of its absence.
179:0.4 (1936.4) Поздравявайки се с бащата и майката на Йоан Марк, апостолите веднага се качиха в горната зала, а Иисус остана долу, за да поговори със семейството на Марк.	179:0.4 (1936.4) After receiving the greetings of welcome extended by the father and mother of John Mark, the apostles went immediately to the upper chamber while Jesus lingered behind to talk with the Mark family.
179:0.5 (1936.5) Беше предварително уговорено, че Учителят ще празнува този празник насаме със своите апостоли; затова тук нямаше слуги, които да им прислужват на масата.	179:0.5 (1936.5) It had been understood beforehand that the Master was to celebrate this occasion alone with his twelve apostles; therefore no servants were provided to wait upon them.
1. Стремежът към предпочитание ^top	1. The Desire for Preference ^top
179:1.1 (1936.6) Когато Йоан Марк изпращаше апостолите горе, те видяха просторна зала, където всичко беше приготвено за вечеря, и забелязаха, че на единия край на масата вече лежат хляб, вино, вода и подправки. Освен частта, на която се намираха хлябът и виното, тази дълга маса беше обкръжена с тринадесет кушетки, каквито поставяха за празнуването на Пасхата в състоятелните еврейски домове.	179:1.1 (1936.6) When the apostles had been shown upstairs by John Mark, they beheld a large and commodious chamber, which was completely furnished for the supper, and observed that the bread, wine, water, and herbs were all in readiness on one end of the table. Except for the end on which rested the bread and wine, this long table was surrounded by thirteen reclining couches, just such as would be provided for the celebration of the Passover in a well-to-do Jewish household.
179:1.2 (1936.7) Когато дванадесетте влязоха в тази горна зала, те веднага зад вратата забелязаха стомна с вода, тасове и кърпи, приготвени, за да могат да измият своите прашни крака; но понеже тук нямаше слуги, които да направят това, и поради тази причина, щом Йоан Марк ги остави, апостолите започнаха да се споглеждат и всеки си мислеше: “Кой ще ни измие краката?” И всеки смяташе, че не може да се държи така, че да изглежда слуга на останалите.	179:1.2 (1936.7) As the twelve entered this upper chamber, they noticed, just inside the door, the pitchers of water, the basins, and towels for laving their dusty feet; and since no servant had been provided to render this service, the apostles began to look at one another as soon as John Mark had left them, and each began to think within himself, Who shall wash our feet? And each likewise thought that it would not be he who would thus seem to act as the servant of the others.
179:1.3 (1937.1) Като продължаваха да стоят и размишляват за себе си, те гледаха разположението на местата около масата, обръщайки внимание на по-високата софа за домакина, вдясно от която се намираше една кушетка и единадесет други, разположени около масата така, че последната се намираше срещу това почетно място вдясно от домакина.	179:1.3 (1937.1) As they stood there, debating in their hearts, they surveyed the seating arrangement of the table, taking note of the higher divan of the host with one couch on the right and eleven arranged around the table on up to opposite this second seat of honor on the host’s right.
179:1.4 (1937.2) Апостолите очакваха, че Учителят ще се появи всеки момент, но те се оказаха в затруднено положение, не знаейки следва ли да заемат местата сами или да чакат, докато той дойде и им покаже местата. Докато останалите стояха в нерешителност, Юда се приближи към почетното място отляво на домакина и даде да се разбере, че се кани да заеме тази кушетка като привилегирован гост. Тази постъпка на Юда веднага предизвика ожесточен спор сред останалите апостоли. Юда не беше успял да си присвои почетното място, когато Йоан Зеведеев се настани на второто от привилегированите места вдясно от домакина. Узурпирането на най-добрите места от Юда и Йоан доведе Симон Петър в такава ярост, че под сърдитите погледи на останалите той демонстративно заобиколи масата и зае място на най-далечната последна кушетка, противоположна на тази, която си избра Йоан Зеведеев. Доколкото другите заеха високите места, Петър реши да избере най-ниското; и той постъпи така не само в знак на протест против недостойната гордост на своите събратя, но и с надеждата, че Иисус, влизайки и виждайки го на най-малко почетното място, ще го покани да заеме по-почетно място и ще измести този, който си е позволил да си присвои тази чест.	179:1.4 (1937.2) They expected the Master to arrive any moment, but they were in a quandary as to whether they should seat themselves or await his coming and depend on him to assign them their places. While they hesitated, Judas stepped over to the seat of honor, at the left of the host, and signified that he intended there to recline as the preferred guest. This act of Judas immediately stirred up a heated dispute among the other apostles. Judas had no sooner seized the seat of honor than John Zebedee laid claim to the next preferred seat, the one on the right of the host. Simon Peter was so enraged at this assumption of choice positions by Judas and John that, as the other angry apostles looked on, he marched clear around the table and took his place on the lowest couch, the end of the seating order and just opposite to that chosen by John Zebedee. Since others had seized the high seats, Peter thought to choose the lowest, and he did this, not merely in protest against the unseemly pride of his brethren, but with the hope that Jesus, when he should come and see him in the place of least honor, would call him up to a higher one, thus displacing one who had presumed to honor himself.
179:1.5 (1937.3) След като по такъв начин бяха заети най-първата и най-последната кушетки, останалите апостоли също си избраха места — едни по-близо до Юда, други по-близо до Петър, докато всички се настаниха край масата. Те се разположиха около подковообразната маса на тези кушетки в следния ред: вдясно от Учителя — Йоан, отляво — Юда, Симон Зилот, Матей, Яков Зеведеев, Андрей, близнаците Алфееви, Филип, Натанаил, Тома и Симон Петър.	179:1.5 (1937.3) With the highest and the lowest positions thus occupied, the rest of the apostles chose places, some near Judas and some near Peter, until all were located. They were seated about the U-shaped table on these reclining divans in the following order: on the right of the Master, John; on the left, Judas, Simon Zelotes, Matthew, James Zebedee, Andrew, the Alpheus twins, Philip, Nathaniel, Thomas, and Simon Peter.
179:1.6 (1937.4) Всички те се събраха, за да отдадат дължимото — поне в духа на обичая, съществувал още преди Мойсей и отнасян към онези времена, когато техните бащи бяха роби в Египет. Тази вечерна трапеза беше тяхното последно виждане с Иисус, но даже такъв тържествен случай не попречи на апостолите, следвайки Юда, отново да се поддадат на своите стари пристрастия към почестите, привилегиите и самовъзвеличаването.	179:1.6 (1937.4) They are gathered together to celebrate, at least in spirit, an institution which antedated even Moses and referred to the times when their fathers were slaves in Egypt. This supper is their last rendezvous with Jesus, and even in such a solemn setting, under the leadership of Judas the apostles are led once more to give way to their old predilection for honor, preference, and personal exaltation.
179:1.7 (1937.5) Когато на вратата се показа Учителят, те още продължаваха гръмки и сърдити взаимни обвинения. Иисус за миг спря на вратата и неговото лице постепенно прие разочаровано изражение. Без да каже нищо, той се отправи към своето място, без да се намесва в реда на тяхното разположение край масата.	179:1.7 (1937.5) They were still engaged in voicing angry recriminations when the Master appeared in the doorway, where he hesitated a moment as a look of disappointment slowly crept over his face. Without comment he went to his place, and he did not disturb their seating arrangement.
179:1.8 (1937.6) Те бяха готови да пристъпят към вечерята, но краката им оставаха неизмити и те пребиваваха далеч не в най-приятното разположение на духа. При появата на Учителя те все още обменяха неласкави забележки, а да не говорим за мислите на тези от тях, които не си позволяваха да изразяват на глас своите чувства.	179:1.8 (1937.6) They were now ready to begin the supper, except that their feet were still unwashed, and they were in anything but a pleasant frame of mind. When the Master arrived, they were still engaged in making uncomplimentary remarks about one another, to say nothing of the thoughts of some who had sufficient emotional control to refrain from publicly expressing their feelings.
2. Началото на вечерята ^top	2. Beginning the Supper ^top
179:2.1 (1937.7) Когато Учителят зае своето място, за известно време се възцари тишина. Иисус ги огледа и, снемайки напрежението с усмивка, каза: “Много бих искал да посрещна тази Пасха заедно с вас. Искаше ми се още веднъж, преди моите мъчения, да вечерям с вас. Разбирайки, че моето време е дошло, аз се уговорих да вечерям заедно с вас тази вечер, защото що се отнася до утрешния ден, то всички ние сме в ръцете на Отеца, Чиято воля дойдох да изпълня. Следващия път аз ще седя на масата с вас вече в това Царство, което ще ми даде моят Отец, когато завърша това, заради което Той ме изпрати в този свят.”	179:2.1 (1937.7) For a few moments after the Master had gone to his place, not a word was spoken. Jesus looked them all over and, relieving the tension with a smile, said: “I have greatly desired to eat this Passover with you. I wanted to eat with you once more before I suffered, and realizing that my hour has come, I arranged to have this supper with you tonight, for, as concerns the morrow, we are all in the hands of the Father, whose will I have come to execute. I shall not again eat with you until you sit down with me in the kingdom which my Father will give me when I have finished that for which he sent me into this world.”
179:2.2 (1938.1) След като апостолите смесиха вино с вода, те предадоха чашата на Иисус, който, вземайки я от ръцете на Тадей и държейки я в ръце, възнесе благодарствена молитва. Завършвайки възнасянето на молитвата, Иисус каза: “Вземете тази чаша и си я разделете помежду си; и когато пиете от нея, замислете се за това, че аз вече няма да вкусвам заедно с вас плода на лозата, защото това е нашата последна вечеря. Следващия път ние ще се съберем на съвместна трапеза вече в бъдещото царство.”	179:2.2 (1938.1) After the wine and the water had been mixed, they brought the cup to Jesus, who, when he had received it from the hand of Thaddeus, held it while he offered thanks. And when he had finished offering thanks, he said: “Take this cup and divide it among yourselves and, when you partake of it, realize that I shall not again drink with you the fruit of the vine since this is our last supper. When we sit down again in this manner, it will be in the kingdom to come.”
179:2.3 (1938.2) Иисус се обърна към апостолите с такива думи, защото знаеше, че неговият час е ударил. Той разбираше, че е дошло време да се завръща при Отеца и че неговият труд на Земята е към края си. Учителят знаеше, че е разкрил любовта на Отеца на Земята и е демонстрирал на човечеството Неговото милосърдие, и че е извършил всичко, за което е дошъл в този свят — чак до получаването на цялото могъщество и власт на небето и на земята. По същия начин той знаеше, че Юда Искариот окончателно е решил да го предаде през тази нощ в ръцете на враговете. Прекрасно разбираше, че подлото предателство ще се извърши от Юда, но разбираше също, че то радва Луцифер, Сатаната и княза на тъмнината Калигастия. Но той не се боеше от тези, които се стремяха към неговото духовно падение, както и от тези, които търсеха неговата физическа смърт. Учителя го безпокоеше само едно — безопасността и спасението на неговите избрани последователи. И затова, изцяло съзнавайки, че предадената му от Отеца власт ще се разпространи над всичко, Учителят се приготви да пресъздаде притчата за братската любов.	179:2.3 (1938.2) Jesus began thus to talk to his apostles because he knew that his hour had come. He understood that the time had come when he was to return to the Father, and that his work on earth was almost finished. The Master knew he had revealed the Father’s love on earth and had shown forth his mercy to mankind, and that he had completed that for which he came into the world, even to the receiving of all power and authority in heaven and on earth. Likewise, he knew Judas Iscariot had fully made up his mind to deliver him that night into the hands of his enemies. He fully realized that this traitorous betrayal was the work of Judas, but that it also pleased Lucifer, Satan, and Caligastia the prince of darkness. But he feared none of those who sought his spiritual overthrow any more than he feared those who sought to accomplish his physical death. The Master had but one anxiety, and that was for the safety and salvation of his chosen followers. And so, with the full knowledge that the Father had put all things under his authority, the Master now prepared to enact the parable of brotherly love.
3. Умиването на краката на апостолите ^top	3. Washing the Apostles’ Feet ^top
179:3.1 (1938.3) По еврейския обичай след първата пасхална чаша домакинът ставаше от масата и си измиваше ръцете. По-късно — по време на яденето и след втората чаша — гостите също ставаха и си измиваха ръцете. Доколкото апостолите знаеха, че техният Учител никога не съблюдава това ритуално умиване на ръцете, те с огромен интерес чакаха какво се кани да направи той, когато, изпивайки своята първа чаша, Иисус стана от масата и мълчаливо отиде до вратата, където се намираха стомните с вода, тасовете и кърпите. Тяхното любопитство се смени с изумление, когато видяха, че Учителят снема връхната си дреха, слага кърпата на пояса си и започва да налива вода в един от тасовете. Представете си степента на удивление на тези дванадесет човека, наскоро отказали се да умият един на друг краката си и впуснали се в продължителни и недостойни препирни по повод почетните места край масата, когато видяха, че той обиколи свободния край на масата, приближи се към най-далечното място на пира, където лежеше Симон Петър, и навеждайки се подобно на слуга, се канеше да умие краката на Симон. Когато Учителят застана на колене, всичките дванадесет като един се надигнаха, даже предателят Юда за миг дотолкова забрави за своя позор, че скочи заедно с другите апостоли в израз на недоумение, уважение и пределно изумление.	179:3.1 (1938.3) After drinking the first cup of the Passover, it was the Jewish custom for the host to arise from the table and wash his hands. Later on in the meal and after the second cup, all of the guests likewise rose up and washed their hands. Since the apostles knew that their Master never observed these rites of ceremonial hand washing, they were very curious to know what he intended to do when, after they had partaken of this first cup, he arose from the table and silently made his way over to near the door, where the water pitchers, basins, and towels had been placed. And their curiosity grew into astonishment as they saw the Master remove his outer garment, gird himself with a towel, and begin to pour water into one of the foot basins. Imagine the amazement of these twelve men, who had so recently refused to wash one another’s feet, and who had engaged in such unseemly disputes about positions of honor at the table, when they saw him make his way around the unoccupied end of the table to the lowest seat of the feast, where Simon Peter reclined, and, kneeling down in the attitude of a servant, make ready to wash Simon’s feet. As the Master knelt, all twelve arose as one man to their feet; even the traitorous Judas so far forgot his infamy for a moment as to arise with his fellow apostles in this expression of surprise, respect, and utter amazement.
179:3.2 (1938.4) Симон Петър стоеше, вглеждайки се в обърнатото към него отдолу лице на Учителя. Иисус нищо не каза; нямаше нужда от това. Неговата поза красноречиво свидетелстваше, че той се кани да умие краката на Симон Петър. Независимо от своите човешки недостатъци Петър обичаше Учителя. Този галилейски рибар беше първият човек, който с цялото си сърце повярва в божествеността на Иисус и заяви пред хората за своята дълбока вяра. Оттогава Петър никога истински не се съмняваше в божествената същност на Учителя. Доколкото Петър се покланяше на Иисус и го почиташе в своето сърце, не е чудно, че на него му беше неприятно да вижда как Иисус се е навел пред него в позата на покорен слуга и подобно на роб предлагаше да му умие краката. Когато Петър дойде на себе си дотолкова, че можа да се обърне към Учителя, той изрази чувствата, които изпълваха сърцата на всичките му събратя.	179:3.2 (1938.4) There stood Simon Peter, looking down into the upturned face of his Master. Jesus said nothing; it was not necessary that he should speak. His attitude plainly revealed that he was minded to wash Simon Peter’s feet. Notwithstanding his frailties of the flesh, Peter loved the Master. This Galilean fisherman was the first human being wholeheartedly to believe in the divinity of Jesus and to make full and public confession of that belief. And Peter had never since really doubted the divine nature of the Master. Since Peter so revered and honored Jesus in his heart, it was not strange that his soul resented the thought of Jesus’ kneeling there before him in the attitude of a menial servant and proposing to wash his feet as would a slave. When Peter presently collected his wits sufficiently to address the Master, he spoke the heart feelings of all his fellow apostles.
179:3.3 (1939.1) След няколко мига Петър, справяйки се със своето най-силно смущение, каза: “Учителю, нима ти наистина се каниш да ми умиеш краката?” Гледайки Петър в очите, Иисус отговори: “Може би ти не съзнаваш напълно това, което се каня да направя, но впоследствие ще разбереш смисъла на всички тези неща.” Тогава Симон Петър, въздъхвайки дълбоко, възкликна: “Учителю, ти никога няма да ми умиеш краката!” И всеки от апостолите одобрително кимна, решително поддържайки изявлението на Петър, нежелаещ да позволи на Иисус да се унижава пред тях.	179:3.3 (1939.1) After a few moments of this great embarrassment, Peter said, “Master, do you really mean to wash my feet?” And then, looking up into Peter’s face, Jesus said: “You may not fully understand what I am about to do, but hereafter you will know the meaning of all these things.” Then Simon Peter, drawing a long breath, said, “Master, you shall never wash my feet!” And each of the apostles nodded their approval of Peter’s firm declaration of refusal to allow Jesus thus to humble himself before them.
179:3.4 (1939.2) Даже сърцето на Юда Искариот отначало беше трогнато от тази вълнуваща и необичайна сцена; но, оценявайки видяното със своя тщеславен разсъдък, той стигна до извода, че този жест на смирение е станал само поредното и убедително потвърждение за отсъствието в Иисус на качествата, необходими за избавител на Израил, и че той, Юда, е бил прав, решавайки да предаде делото на Учителя.	179:3.4 (1939.2) The dramatic appeal of this unusual scene at first touched the heart of even Judas Iscariot; but when his vainglorious intellect passed judgment upon the spectacle, he concluded that this gesture of humility was just one more episode which conclusively proved that Jesus would never qualify as Israel’s deliverer, and that he had made no mistake in the decision to desert the Master’s cause.
179:3.5 (1939.3) Затаили дъх, те стояха поразени от видяното и Иисус каза: “Петре, аз заявявам, че ако не умия твоите крака, ти ще останеш непричастен към мен в това, което се каня да изпълня.” Чувайки това изявление, усилено от факта, че Иисус продължаваше да стои на колене в краката му, Петър взе едно от тези решения, които се отличаваха със сляпо послушание спрямо волята на уважаван и любим човек. Когато Симон Петър започна да се досеща, че в това символично служене е заключен някакъв смисъл, определящ бъдещата връзка с труда на Учителя, той не само се съгласи Иисус да му умие краката, но и със свойствения му буен маниер възкликна: “Тогава, Учителю, умий не само моите крака, но и ръцете и главата ми!”	179:3.5 (1939.3) As they all stood there in breathless amazement, Jesus said: “Peter, I declare that, if I do not wash your feet, you will have no part with me in that which I am about to perform.” When Peter heard this declaration, coupled with the fact that Jesus continued kneeling there at his feet, he made one of those decisions of blind acquiescence in compliance with the wish of one whom he respected and loved. As it began to dawn on Simon Peter that there was attached to this proposed enactment of service some signification that determined one’s future connection with the Master’s work, he not only became reconciled to the thought of allowing Jesus to wash his feet but, in his characteristic and impetuous manner, said: “Then, Master, wash not my feet only but also my hands and my head.”
179:3.6 (1939.4) Преди да започне да умива краката на Симон Петър, Учителят каза: “На този, който е вече чист, трябва да умия само краката. Вие, седящите днес с мен, сте чисти, но не всички. Но прахта по вашите крака трябваше да бъде измита, преди да седнете на трапезата с мен. И освен това бих искал да изпълня тази своя служба под формата на притча, поясняваща значението на новата заповед, която сега ви давам.”	179:3.6 (1939.4) As the Master made ready to begin washing Peter’s feet, he said: “He who is already clean needs only to have his feet washed. You who sit with me tonight are clean—but not all. But the dust of your feet should have been washed away before you sat down at meat with me. And besides, I would perform this service for you as a parable to illustrate the meaning of a new commandment which I will presently give you.”
179:3.7 (1939.5) По такъв начин Учителят заобиколи масата и в тишина уми краката на своите дванадесет апостоли, без да пропусне Юда. Завършвайки умиването на краката на дванадесетте, Иисус наметна хитона, върна се на мястото на стопанина и обхождайки с очи обезкуражените апостоли, каза:	179:3.7 (1939.5) In like manner the Master went around the table, in silence, washing the feet of his twelve apostles, not even passing by Judas. When Jesus had finished washing the feet of the twelve, he donned his cloak, returned to his place as host, and after looking over his bewildered apostles, said:
179:3.8 (1939.6) “Разбирате ли какво направих за вас? Вие ме наричате „Учител” и сте прави, защото това е така. Така ако аз, вашият Учител, съм ви умил краката, то защо вие не искахте да си умиете един на друг краката? Какъв урок следва да извлечете от тази притча, където Учителят с такава готовност оказва услугата, която неговите братя не пожелаха да окажат един на друг? Истина, истина ви казвам: слугата не е по-велик от своя стопанин; и този, когото са изпратили да изпълни поръчение, не е по-високо от този, който го е изпратил. Вие видяхте как служех аз в преживения заедно с вас живот и благословени са тези от вас, на които им стига благодатното мъжество, за да служат така. Но защо така бавно усвоявате това, че тайната на величието в духовното Царство се различава от методите на силата в материалния свят?	179:3.8 (1939.6) “Do you really understand what I have done to you? You call me Master, and you say well, for so I am. If, then, the Master has washed your feet, why was it that you were unwilling to wash one another’s feet? What lesson should you learn from this parable in which the Master so willingly does that service which his brethren were unwilling to do for one another? Verily, verily, I say to you: A servant is not greater than his master; neither is one who is sent greater than he who sends him. You have seen the way of service in my life among you, and blessed are you who will have the gracious courage so to serve. But why are you so slow to learn that the secret of greatness in the spiritual kingdom is not like the methods of power in the material world?
179:3.9 (1940.1) Когато влязох в тази зала, вие бяхте удовлетворени от своя горд отказ да измиете взаимно краката си — беше ви нужно непременно да се впуснете в пререкания кой да заеме почетните места на моята маса. Такива почести търсят фарисеите и децата на този свят, но подобно поведение е недостойно за посланиците на Небесното царство. Нима не знаете, че на моята маса не може да има привилегировани места? Нима не разбирате, че обичам всеки от вас така, както и останалите. Нима не знаете, че най-близкото до мен място — в смисъла, който влагат в това хората — може нищо да не говори за вашето положение в Царството небесно? Знаете, че царете на езичниците господстват над своите подчинени, а тези, които се ползват от тази власт, понякога се наричат “благодетели”. Но не така ще бъде в Царството небесно. Нека най-главният от вас бъде като най-младия, а този, който управлява, нека бъде подобен на този, който прислужва. Защото кой е по-важен: този, които е на масата, или този, който прислужва? Нима обикновено не се смята, че по-важен е този, който е на масата? Но виждате, че аз съм сред вас, както този, който прислужва. И ако желаете да станете заедно с мен слуги в изпълнението на волята на Отеца и в бъдещото Царство да бъдете с мен в могъщество, продължавайте да изпълнявате волята на Отеца в бъдещата слава.”	179:3.9 (1940.1) “When I came into this chamber tonight, you were not content proudly to refuse to wash one another’s feet, but you must also fall to disputing among yourselves as to who should have the places of honor at my table. Such honors the Pharisees and the children of this world seek, but it should not be so among the ambassadors of the heavenly kingdom. Do you not know that there can be no place of preferment at my table? Do you not understand that I love each of you as I do the others? Do you not know that the place nearest me, as men regard such honors, can mean nothing concerning your standing in the kingdom of heaven? You know that the kings of the gentiles have lordship over their subjects, while those who exercise this authority are sometimes called benefactors. But it shall not be so in the kingdom of heaven. He who would be great among you, let him become as the younger; while he who would be chief, let him become as one who serves. Who is the greater, he who sits at meat, or he who serves? Is it not commonly regarded that he who sits at meat is the greater? But you will observe that I am among you as one who serves. If you are willing to become fellow servants with me in doing the Father’s will, in the kingdom to come you shall sit with me in power, still doing the Father’s will in future glory.”
179:3.10 (1940.2) Когато Иисус замлъкна, близнаците Алфееви подадоха хляба и виното заедно с горчивите подправки и пестила от сухи плодове за следващо блюдо на Тайната вечеря.	179:3.10 (1940.2) When Jesus had finished speaking, the Alpheus twins brought on the bread and wine, with the bitter herbs and the paste of dried fruits, for the next course of the Last Supper.
4. Последното обръщение към предателя ^top	4. Last Words to the Betrayer ^top
179:4.1 (1940.3) В течение на няколко минути апостолите ядоха мълчаливо, но скоро под влиянието на доброто настроение на Учителя те започнаха да си говорят един с друг. Измина съвсем малко време и храненето вече протичаше така, сякаш не беше станало нищо необичайно, което да може да попречи на атмосферата на радост и всеобщо единение в тази необичайна вечер. С изминаването на известно време, приблизително в средата на втората смяна на ястията, Иисус каза: “Аз вече ви казвах колко голямо беше моето желание да споделя с вас тази вечеря и знаейки за заговора на силите на тъмата, поставили си за цел да убият Сина Човешки, реших да се срещна с вас в тази тайна зала един ден преди Пасхата, защото утре вечер по това време вече няма да съм с вас. Аз неведнъж съм ви казвал, че трябва да се върна при Отеца. Моето време дойде, но не беше необходимо един от вас да ме предаде на враговете ми.”	179:4.1 (1940.3) For some minutes the apostles ate in silence, but under the influence of the Master’s cheerful demeanor they were soon drawn into conversation, and ere long the meal was proceeding as if nothing out of the ordinary had occurred to interfere with the good cheer and social accord of this extraordinary occasion. After some time had elapsed, in about the middle of this second course of the meal, Jesus, looking them over, said: “I have told you how much I desired to have this supper with you, and knowing how the evil forces of darkness have conspired to bring about the death of the Son of Man, I determined to eat this supper with you in this secret chamber and a day in advance of the Passover since I will not be with you by this time tomorrow night. I have repeatedly told you that I must return to the Father. Now has my hour come, but it was not required that one of you should betray me into the hands of my enemies.”
179:4.2 (1940.4) Чувайки това, дванадесетте — вече в значителна степен избавени от своята самонадеяност и самоувереност след притчата за умиването на краката и последвалата след нея беседа — започнаха обезкуражено да се споглеждат и неуверено да питат: “Аз ли съм?” И когато всеки от тях зададе този въпрос, Иисус каза: “Макар че на мен ми е необходимо да се върна при Отеца, за изпълнението на Неговата воля не беше необходимо един от вас да стане предател. Ето плодовете от затаеното зло в сърцето на този, който не можа да заобича истината с цялата си душа. Колко коварна е интелектуалната гордост, която предшества духовното падение! Този, който много години беше мой приятел, който и сега яде моя хляб, ще бъде готов да ме предаде, макар че сега спуска ръката си заедно с мен в блюдото.”	179:4.2 (1940.4) When the twelve heard this, having already been robbed of much of their self-assertiveness and self-confidence by the parable of the feet washing and the Master’s subsequent discourse, they began to look at one another while in disconcerted tones they hesitatingly inquired, “Is it I?” And when they had all so inquired, Jesus said: “While it is necessary that I go to the Father, it was not required that one of you should become a traitor to fulfill the Father’s will. This is the coming to fruit of the concealed evil in the heart of one who failed to love the truth with his whole soul. How deceitful is the intellectual pride that precedes the spiritual downfall! My friend of many years, who even now eats my bread, will be willing to betray me, even as he now dips his hand with me in the dish.”
179:4.3 (1940.5) След тези думи всички започнаха да питат отново: „Аз ли съм?” И когато Юда, седящ от лявата страна на своя Учител, отново попита: „Аз ли съм?”, Иисус, като потопи хляб в блюдото с тревите, го предаде на Юда с думите: “Ти сам го каза.” Но другите не чуха това, което Иисус каза на Юда. Йоан, легнал от дясната страна, се наклони към Учителя и попита: “Кой е това? Ние трябва да знаем кой се оказа недостоен за доверието.” Иисус отвърна: “Аз вече ви казах: този, на когото предадох натопения залък хляб.” Но това, че стопанинът предаде парченце натопен хляб на седящия от лявата си страна, беше толкова естествено, че никой от тях не обърна внимание на това, макар че изявлението на Учителя беше напълно недвусмислено. Юда мъчително разбираше, че думите на Учителя имат отношение към неговата постъпка, и започна да се опасява, че неговите братя сега също ще узнаят за предателството му.	179:4.3 (1940.5) And when Jesus had thus spoken, they all began again to ask, “Is it I?” And as Judas, sitting on the left of his Master, again asked, “Is it I?” Jesus, dipping the bread in the dish of herbs, handed it to Judas, saying, “You have said.” But the others did not hear Jesus speak to Judas. John, who reclined on Jesus’ right hand, leaned over and asked the Master: “Who is it? We should know who it is that has proved untrue to his trust.” Jesus answered: “Already have I told you, even he to whom I gave the sop.” But it was so natural for the host to give a sop to the one who sat next to him on the left that none of them took notice of this, even though the Master had so plainly spoken. But Judas was painfully conscious of the meaning of the Master’s words associated with his act, and he became fearful lest his brethren were likewise now aware that he was the betrayer.
179:4.4 (1941.1) Крайно развълнуван от казаното, Петър се наведе през масата и се обърна към Йоан: “Попитай го кой е това, а ако вече ти го е казал, съобщи ми кой е предателят.”	179:4.4 (1941.1) Peter was highly excited by what had been said, and leaning forward over the table, he addressed John, “Ask him who it is, or if he has told you, tell me who is the betrayer.”
179:4.5 (1941.2) Иисус прекъсна тяхното шепнене, казвайки: “На мен ми е тъжно, че това злодеяние стана възможно, и чак до този час се надявах, че силата на истината ще възтържествува над коварството на злото; но такива победи са невъзможни без тази вяра, която е присъща за искрената любов към истината. Нямаше да започна да ви разказвам за това тук, на нашата последна вечеря, но искам да ви предупредя за бъдещите страдания и така да ви подготвя за това, което надвисва над нас. Разказах ви за това, защото искам след моето заминаване да си спомните, че съм знаел за всички тези престъпни замисли и предварително съм ви предупредил, че ще бъда предаден. И правя всичко това, само за да ви дам сила пред изкушенията и изпитанията, на прага на които стоим.”	179:4.5 (1941.2) Jesus brought their whisperings to an end by saying: “I sorrow that this evil should have come to pass and hoped even up to this hour that the power of truth might triumph over the deceptions of evil, but such victories are not won without the faith of the sincere love of truth. I would not have told you these things at this, our last supper, but I desire to warn you of these sorrows and so prepare you for what is now upon us. I have told you of this because I desire that you should recall, after I have gone, that I knew about all these evil plottings, and that I forewarned you of my betrayal. And I do all this only that you may be strengthened for the temptations and trials which are just ahead.”
179:4.6 (1941.3) След това Иисус се наклони към Юда и каза: “Това, което си решил да направиш, направи го по-скоро.” Като чу тези думи, Юда стана от масата и бързо излезе от стаята, отивайки в нощта да изпълни това, което бе решил да направи. Когато останалите апостоли видяха, че Юда, изслушвайки Иисус, бързо излезе, те помислиха, че е отишъл да докупи нещо за вечерята или да изпълни някакво друго поръчение на Учителя, защото предполагаха, че още е ковчежник.	179:4.6 (1941.3) When Jesus had thus spoken, leaning over toward Judas, he said: “What you have decided to do, do quickly.” And when Judas heard these words, he arose from the table and hastily left the room, going out into the night to do what he had set his mind to accomplish. When the other apostles saw Judas hasten off after Jesus had spoken to him, they thought he had gone to procure something additional for the supper or to do some other errand for the Master since they supposed he still carried the bag.
179:4.7 (1941.4) Сега Иисус знаеше, че никой няма да може да удържи Юда от предателство. Той започна с дванадесет, сега му останаха единадесет. Сам избра шестима от тези апостоли и макар че Юда се отнасяше към тези, които избраха първозваните апостоли, при все това Учителят го прие и чак до този час правеше всичко възможно, за да го оправдае или спаси така, както той се трудеше в името на мира и спасението на останалите.	179:4.7 (1941.4) Jesus now knew that nothing could be done to keep Judas from turning traitor. He started with twelve—now he had eleven. He chose six of these apostles, and though Judas was among those nominated by his first-chosen apostles, still the Master accepted him and had, up to this very hour, done everything possible to sanctify and save him, even as he had wrought for the peace and salvation of the others.
179:4.8 (1941.5) Тази вечеря, преминала в атмосфера на нежност и топлина, стана последното възвание на Иисус към предаващия го Юда, но то се оказа безрезултатно. Ако любовта е умряла, то даже най-тактичното и най-доброжелателно предупреждение като правило само усилва ненавистта и възпламенява престъпното намерение да се доведе егоистичният замисъл до край.	179:4.8 (1941.5) This supper, with its tender episodes and softening touches, was Jesus’ last appeal to the deserting Judas, but it was of no avail. Warning, even when administered in the most tactful manner and conveyed in the most kindly spirit, as a rule, only intensifies hatred and fires the evil determination to carry out to the full one’s own selfish projects, when love is once really dead.
5. Учредяването на възпоменателната вечеря ^top	5. Establishing the Remembrance Supper ^top
179:5.1 (1941.6) Когато на Иисус подадоха третата чаша с вино — “чашата на благословението”, той стана от кушетката и вземайки чашата в ръка, я благослови с думите: “Нека всеки от вас вземе тази чаша и я изпие. Тя ще бъде чашата на моето възпоменание. Тази чаша — чашата на благословението на новия завет на милосърдието и истината. Тя ще стане за вас символ на посвещението и служенето на божествения Дух на Истината. Следващия път аз ще пия тази чаша заедно с вас вече в нов облик във вечното Царство на Отеца.”	179:5.1 (1941.6) As they brought Jesus the third cup of wine, the “cup of blessing,” he arose from the couch and, taking the cup in his hands, blessed it, saying: “Take this cup, all of you, and drink of it. This shall be the cup of my remembrance. This is the cup of the blessing of a new dispensation of grace and truth. This shall be to you the emblem of the bestowal and ministry of the divine Spirit of Truth. And I will not again drink this cup with you until I drink in new form with you in the Father’s eternal kingdom.”
179:5.2 (1942.1) Чувствайки, че става нещо изключително, всички апостоли в пълна тишина, с дълбоко благоговение пиха от тази чаша на благословението. Старата Пасха отбелязваше освобождението на техните бащи от националното робство и придобиването на лична свобода; сега Учителят учредяваше новата възпоменателна вечеря — символ на новото избавление на поробения индивид от оковите на обредността и егоизма и придобиването на духовна радост, присъща на братството и дружбата на освободените в духа синове на живия Бог.	179:5.2 (1942.1) The apostles all sensed that something out of the ordinary was transpiring as they drank of this cup of blessing in profound reverence and perfect silence. The old Passover commemorated the emergence of their fathers from a state of racial slavery into individual freedom; now the Master was instituting a new remembrance supper as a symbol of the new dispensation wherein the enslaved individual emerges from the bondage of ceremonialism and selfishness into the spiritual joy of the brotherhood and fellowship of the liberated faith sons of the living God.
179:5.3 (1942.2) Когато свършиха да пият от тази нова възпоменателна чаша, Учителят взе хляб и, възнасяйки благодарствена молитва, го разчупи. Като им заръча да си предават хляба един другиму, той каза: “Вземете този възпоменателен хляб и го изяжте. Казвал съм ви, че аз съм хлябът на живота. И този хляб на живота е обединеният живот на Отеца и Сина в един дар. Словото на Отеца, изразено в Сина, действително е хлябът на живота.” Разделяйки възпоменателния хляб, символ на живото слово на истината, въплътено в образа на смъртна плът, всички седнаха.	179:5.3 (1942.2) When they had finished drinking this new cup of remembrance, the Master took up the bread and, after giving thanks, broke it in pieces and, directing them to pass it around, said: “Take this bread of remembrance and eat it. I have told you that I am the bread of life. And this bread of life is the united life of the Father and the Son in one gift. The word of the Father, as revealed in the Son, is indeed the bread of life.” When they had partaken of the bread of remembrance, the symbol of the living word of truth incarnated in the likeness of mortal flesh, they all sat down.
179:5.4 (1942.3) Учредявайки тази възпоменателна вечеря, Учителят както обикновено прибегна към притчи и символи. Той се възползва от символите, защото искаше да разкрие някои велики духовни истини така, че на неговите последователи да бъде трудно да припишат на думите му строго определени тълкувания и точен смисъл. По такъв начин той се стремеше да не даде на последващите поколения възможност да правят точни интерпретации на неговото учение и да сковат духовното му значение с мъртвите вериги на традициите и догмите. Учредявайки единствената церемония на причастието, свързана с цялата мисия на неговия живот, Иисус всячески се стараеше да подскаже значенията, без да обвързва себе си с точни определения. Той не желаеше да унищожава индивидуалната представа за божественото общуване, учредявайки точна форма, не желаеше той и да ограничава духовното въображение на вярващия, стеснявайки го с формалности. Обратно — той се опитваше да придаде на възродената душа на човека радостни крила на нова и спасителна духовна свобода.	179:5.4 (1942.3) In instituting this remembrance supper, the Master, as was always his habit, resorted to parables and symbols. He employed symbols because he wanted to teach certain great spiritual truths in such a manner as to make it difficult for his successors to attach precise interpretations and definite meanings to his words. In this way he sought to prevent successive generations from crystallizing his teaching and binding down his spiritual meanings by the dead chains of tradition and dogma. In the establishment of the only ceremony or sacrament associated with his whole life mission, Jesus took great pains to suggest his meanings rather than to commit himself to precise definitions. He did not wish to destroy the individual’s concept of divine communion by establishing a precise form; neither did he desire to limit the believer’s spiritual imagination by formally cramping it. He rather sought to set man’s reborn soul free upon the joyous wings of a new and living spiritual liberty.
179:5.5 (1942.4) Независимо от опита на Учителя да учреди това ново възпоменателно причастие в изминалите оттогава векове неговите последователи се погрижиха да попречат на изпълнението на това недвусмислено желание; неговият обикновен духовен символизъм на тази последна вечер в плът беше подложен на точни интерпретации и сведен до почти математическата строгост на готовите формули. Нито едно учение на Иисус не беше подлагано на такова канонизиращо въздействие на традициите, както това.	179:5.5 (1942.4) Notwithstanding the Master’s effort thus to establish this new sacrament of the remembrance, those who followed after him in the intervening centuries saw to it that his express desire was effectively thwarted in that his simple spiritual symbolism of that last night in the flesh has been reduced to precise interpretations and subjected to the almost mathematical precision of a set formula. Of all Jesus’ teachings none have become more tradition-standardized.
179:5.6 (1942.5) Ако участниците в тази възпоменателна вечеря вярват в Сина и познават Бога, то на тях не им е нужно да свързват нейната символика с наивните човешки заблуди относно значението на божественото присъствие, защото във всички такива случаи Учителят действително присъства. Възпоменателната вечеря е символична среща на вярващия с Михаил. Когато придобиете подобна духовна възприемчивост, вие действително усещате присъствието на Сина и неговият Дух общува с пребиваващата във вас частица от неговия Отец.	179:5.6 (1942.5) This supper of remembrance, when it is partaken of by those who are Son-believing and God-knowing, does not need to have associated with its symbolism any of man’s puerile misinterpretations regarding the meaning of the divine presence, for upon all such occasions the Master is really present. The remembrance supper is the believer’s symbolic rendezvous with Michael. When you become thus spirit-conscious, the Son is actually present, and his spirit fraternizes with the indwelling fragment of his Father.
179:5.7 (1942.6) За кратко време те се замислиха, след което Иисус продължи: “Изпълнявайки това, спомняйте си живота, преживян от мен на Земята сред вас, и се радвайте, че аз се каня да продължавам да живея на Земята заедно с вас и да служа чрез вас. Като индивиди не спорете помежду си за това, кой от вас е по-голям. Бъдете всички като братя. А когато Царството се разшири и обхване големи групи вярващи, вие също така следва да се въздържате от спорове за величието или привилегиите между такива групи.”	179:5.7 (1942.6) After they had engaged in meditation for a few moments, Jesus continued speaking: “When you do these things, recall the life I have lived on earth among you and rejoice that I am to continue to live on earth with you and to serve through you. As individuals, contend not among yourselves as to who shall be greatest. Be you all as brethren. And when the kingdom grows to embrace large groups of believers, likewise should you refrain from contending for greatness or seeking preferment between such groups.”
179:5.8 (1943.1) Това велико събитие стана в горната стая в дома на един от приятелите им. Нито вечерята, нито домът имаха някакво отношение към свещената церемония или обредното освещаване. Възпоменателната трапеза беше учредена без съгласието на духовенството.	179:5.8 (1943.1) And this mighty occasion took place in the upper chamber of a friend. There was nothing of sacred form or of ceremonial consecration about either the supper or the building. The remembrance supper was established without ecclesiastical sanction.
179:5.9 (1943.2) Учредявайки тази възпоменателна вечеря, Иисус каза на апостолите: “Всеки път, когато се събирате на такава вечеря, правете това в памет за мен. И поменавайки ме, отначало се обърнете в мислите си към моя живот в плът, спомнете си, че някога бях с вас, а след това с очите на вярата прозрете, че някога ще вечеряте с мен във вечното Царство на Отеца. Ето новата Пасха, която ви оставям: паметта за моя посвещенчески живот — словото на вечната истина, както и за моята любов към вас — изливането на моя Дух на Истината над цялата плът.”	179:5.9 (1943.2) When Jesus had thus established the supper of the remembrance, he said to the eleven: “And as often as you do this, do it in remembrance of me. And when you do remember me, first look back upon my life in the flesh, recall that I was once with you, and then, by faith, discern that you shall all sometime sup with me in the Father’s eternal kingdom. This is the new Passover which I leave with you, even the memory of my bestowal life, the word of eternal truth; and of my love for you, the outpouring of my Spirit of Truth upon all flesh.”
179:5.10 (1943.3) В знак на завършване празнуването на старата, но безкръвна Пасха, в ознаменуване на въвеждането на новата възпоменателна вечеря те всички заедно изпълниха сто и седемнадесети псалом.	179:5.10 (1943.3) And they ended this celebration of the old but bloodless Passover in connection with the inauguration of the new supper of the remembrance, by singing, all together, the one hundred and eighteenth Psalm.