Документ 182	Paper 182
В Гетсимания	In Gethsemane
182:0.1 (1963.1) БЕШЕ около десет часът вечерта, когато в този четвъртък Иисус поведе единадесетте апостоли извън дома на Илия и Мария Марк назад към гетсиманския лагер. Започвайки от деня, който той прекара заедно с Иисус в планините, Йоан Марк смяташе за свое свещено задължение да не изпуска Учителя от очи. Изпитвайки потребност от сън, Йоан можа да си отдъхне в течение на няколко часа, докато Учителят се намираше със своите апостоли в горната зала, но чувайки ги да се спускат надолу, той стана и бързо намятайки хитон, се отправи след тях през града и потока Кедрон и по-нататък, към техния уединен лагер, който се намираше в съседство с Гетсиманската градина. Цялата тази нощ и следващия ден Йоан Марк оставаше наблизо до Учителя, благодарение на което той стана свидетел на всички по-нататъшни събития и чу много от това, което беше казано от Учителя от този момент чак до разпятието.	182:0.1 (1963.1) IT WAS about ten o’clock this Thursday night when Jesus led the eleven apostles from the home of Elijah and Mary Mark on their way back to the Gethsemane camp. Ever since that day in the hills, John Mark had made it his business to keep a watchful eye on Jesus. John, being in need of sleep, had obtained several hours of rest while the Master had been with his apostles in the upper room, but on hearing them coming downstairs, he arose and, quickly throwing a linen coat about himself, followed them through the city, over the brook Kidron, and on to their private encampment adjacent to Gethsemane Park. And John Mark remained so near the Master throughout this night and the next day that he witnessed everything and overheard much of what the Master said from this time on to the hour of the crucifixion.
182:0.2 (1963.2) Докато Иисус и единадесетте вървяха назад към лагера, апостолите започнаха да размишляват за това, какво означава продължителното отсъствие на Юда. Те обсъждаха между себе си думите на Учителя, подсказващи, че един от тях ще го предаде; и тук за пръв път заподозряха, че с Юда Искариот нещо не е както трябва. Но те започнаха открито да изказват своето мнение за Юда, след като пристигнаха в лагера и видяха, че той не е там и че не ги чака и не ги посреща. Когато всички те обкръжиха Андрей, допитвайки се до него какво се е случило с Юда, техният ръководител само забеляза: “Не зная къде е Юда, но се боя, че ни е изоставил.”	182:0.2 (1963.2) As Jesus and the eleven made their way back to camp, the apostles began to wonder about the meaning of Judas’s prolonged absence, and they spoke to one another concerning the Master’s prediction that one of them would betray him, and for the first time they suspected that all was not well with Judas Iscariot. But they did not engage in open comment about Judas until they reached the camp and observed that he was not there, waiting to receive them. When they all besieged Andrew to know what had become of Judas, their chief remarked only, “I do not know where Judas is, but I fear he has deserted us.”
1. Последната обща молитва ^top	1. The Last Group Prayer ^top
182:1.1 (1963.3) Скоро след завръщането в лагера Иисус им каза: “Мои другари и братя, съвсем малко ми остана да съм с вас и искам да се уединим и да се помолим на Отеца, молейки Го да ни укрепи и поддържа в този час и занапред във всеки труд, който ни предстои да извършим от Негово име.”	182:1.1 (1963.3) A few moments after arriving at camp, Jesus said to them: “My friends and brethren, my time with you is now very short, and I desire that we draw apart by ourselves while we pray to our Father in heaven for strength to sustain us in this hour and henceforth in all the work we must do in his name.”
182:1.2 (1963.4) Като каза това, Иисус ги поведе нагоре по склона на Елеонската планина и скоро те се изкачиха на голяма плоска скала, откъдето се виждаше целият Йерусалим. Иисус им каза да застанат наоколо и да преклонят колене, както в деня на тяхното посвещаване в сан, а след това — величествено застанал пред тях в меката светлина на луната — той вдигна очи към небето и произнесе молитвата:	182:1.2 (1963.4) When Jesus had thus spoken, he led the way a short distance up on Olivet, and in full view of Jerusalem he bade them kneel on a large flat rock in a circle about him as they had done on the day of their ordination; and then, as he stood there in the midst of them glorified in the mellow moonlight, he lifted up his eyes toward heaven and prayed:
182:1.3 (1963.5) “Татко, моето време дойде; прослави Своя Син, за да може и Синът да прослави Теб. Аз зная, че Ти ми даде цялата власт над всички живи създания в моите владения и аз ще дам вечен живот на всички, които станат вероизповедни синове Божии. И вечният живот се заключава в това, моите създания да Те познаят като единствения истински Бог и Баща на всичко съществуващо и да повярват в този, когото Ти изпрати в света. Татко, аз Те прославих на Земята и свърших това, което ми поръча да изпълня. Вече почти завърших своето посвещение на децата на нашето общо творение, остава ми само да се откажа от своя живот в плът. И сега, о, Татко мой, прослави ме със славата, че Те познавах още преди съществуването на този свят, и ме приеми отново от дясната Си страна.	182:1.3 (1963.5) “Father, my hour has come; now glorify your Son that the Son may glorify you. I know that you have given me full authority over all living creatures in my realm, and I will give eternal life to all who will become faith sons of God. And this is eternal life, that my creatures should know you as the only true God and Father of all, and that they should believe in him whom you sent into the world. Father, I have exalted you on earth and have accomplished the work which you gave me to do. I have almost finished my bestowal upon the children of our own creation; there remains only for me to lay down my life in the flesh. And now, O my Father, glorify me with the glory which I had with you before this world was and receive me once more at your right hand.
182:1.4 (1964.1) Аз Те разкрих пред хората, които Ти избра в този свят и ми даде. Те са Твои, защото всеки живот се намира в Твои ръце; Ти ми ги даде и аз живях сред тях и ги учех на пътищата на живота, и те повярваха. Тези хора започват да виждат, че всичко мое изхожда от Теб и че животът, който преживявам в плът, е призван да запознае световете с моя Отец. Аз им разкрих истината, дадена ми от Теб. Тези мои приятели и посланици винаги искрено са искали да приемат Твоето слово. Аз им казах, че съм дошъл от Теб, че Ти си ме изпратил в този свят и че скоро ще се върна при Теб. Татко, моля те за тези избрани. И аз се моля за тях не така, както бих се молил за този свят, а както за тези, които избрах в света да ме представят на света, след като се върна към Твоя труд — така, както аз Те представях в този свят, пребивавайки тук в плът. Тези хора са мои; Ти ми ги даде, но всичко, което е мое, извечно принадлежи на Теб, а всичко, което е било Твое, Ти направи мое. Ти беше прославен в мен и сега аз моля Ти да се прославиш в тези хора. Повече не мога да остана в този свят; аз се връщам към труда, който Ти ми поръча да изпълня. Трябва да оставя тези хора тук да представляват нас и нашето Царство сред хората. Татко, сега, когато се готвя да отдам своя живот в плът, съхрани предаността на тези хора. Помогни на моите приятели да бъдат единни в духа, както сме единни ние. Докато оставах с тях, аз можех да ги охранявам и направлявам, но сега си отивам. Бъди редом с тях, Татко, докато не успеем да изпратим нов учител, който да ги утеши и укрепи.	182:1.4 (1964.1) “I have manifested you to the men whom you chose from the world and gave to me. They are yours—as all life is in your hands—you gave them to me, and I have lived among them, teaching them the way of life, and they have believed. These men are learning that all I have comes from you, and that the life I live in the flesh is to make known my Father to the worlds. The truth which you have given to me I have revealed to them. These, my friends and ambassadors, have sincerely willed to receive your word. I have told them that I came forth from you, that you sent me into this world, and that I am about to return to you. Father, I do pray for these chosen men. And I pray for them not as I would pray for the world, but as for those whom I have chosen out of the world to represent me to the world after I have returned to your work, even as I have represented you in this world during my sojourn in the flesh. These men are mine; you gave them to me; but all things which are mine are ever yours, and all that which was yours you have now caused to be mine. You have been exalted in me, and I now pray that I may be honored in these men. I can no longer be in this world; I am about to return to the work you have given me to do. I must leave these men behind to represent us and our kingdom among men. Father, keep these men faithful as I prepare to yield up my life in the flesh. Help these, my friends, to be one in spirit, even as we are one. As long as I could be with them, I could watch over them and guide them, but now am I about to go away. Be near them, Father, until we can send the new teacher to comfort and strengthen them.
182:1.5 (1964.2) Ти ми даде дванадесет души и аз ги запазих всичките освен един — сина на мъстта, който не пожела да остане наш съратник. Тези хора са слаби и тленни, но зная, че можем да разчитаме на тях; всички те ме обичат така, както се покланят на Теб. Макар че трябва да пострадат заради мен, аз желая те да се изпълнят и с радост, уверени в своето богосиновство в Царството небесно. Предадох на тези хора Твоето слово и ги научих на истината. Възможно е светът да ги ненавижда, както ненавиждаше мен, но аз не Те моля да ги вземеш от този свят — моля те само да ги опазиш от злото в този свят. Освети ги с истината; Твоето слово е истина. Както Ти ме изпрати в този свят, така и аз се каня да изпратя тези хора в света. Заради тях аз живях сред хората и посветих своя живот на служене на Теб, за да мога да ги въодушевя за пречистване чрез истината, на която ги научих, и чрез любовта, която им разкрих. Добре зная, Татко мой, че не е нужно да Те моля да пазиш моите братя след моето заминаване; зная, че ги обичаш, но правя това, за да могат те по-добре да осъзнаят, че Отецът обича смъртните така, както ги обича и Синът.	182:1.5 (1964.2) “You gave me twelve men, and I have kept them all save one, the son of revenge, who would not have further fellowship with us. These men are weak and frail, but I know we can trust them; I have proved them; they love me, even as they reverence you. While they must suffer much for my sake, I desire that they should also be filled with the joy of the assurance of sonship in the heavenly kingdom. I have given these men your word and have taught them the truth. The world may hate them, even as it has hated me, but I do not ask that you take them out of the world, only that you keep them from the evil in the world. Sanctify them in the truth; your word is truth. And as you sent me into this world, even so am I about to send these men into the world. For their sakes I have lived among men and have consecrated my life to your service that I might inspire them to be purified through the truth I have taught them and the love I have revealed to them. I well know, my Father, that there is no need for me to ask you to watch over these brethren after I have gone; I know you love them even as I, but I do this that they may the better realize the Father loves mortal men even as does the Son.
182:1.6 (1964.3) А сега, Татко мой, бих искал да възнеса молитва не само за тези единадесет, но и за всички други, които днес вярват или които може да повярват в Евангелието на Царството чрез словото на тяхното бъдещо служене. Аз искам всички те да бъдат единни, както сме единни ние с Теб. Ти си в мен и аз съм в Теб и искам тези вярващи също да бъдат в нас, за да могат нашите духове да пребивават в тях. Ако моите деца бъдат единни, както сме единни ние с Теб, и ако се обичат един другиго, както ги възлюбих аз, всички хора ще повярват, че съм дошъл от теб, и ще пожелаят да приемат осъщественото от мен откровение за истината и славата. Славата, дадена ми от Теб, аз разкрих на тези вярващи. Както Ти живя с мен в духа, така и аз живях с тях в плът. Както Ти беше едно с мен, така и аз бях едно с тях и така новият учител ще бъде едно с тях и в тях. И всичко това е направено от мен, за да могат моите братя в плът да могат да узнаят, че Отецът ги обича така, както ги обича Синът, и че Ти ги обичаш така, както мен. Татко, труди се с мен за спасението на тези вярващи, за да могат скоро да дойдат и да останат с мен в слава, а след това да вървят по-нататък за присъединяване към Теб в обятията на Рая. Бих искал тези, които служат с мен в смирение, да ми се явят в слава, за да видят всичко, което е предадено от Теб на мен като събирана във вечността реколта от семената, посети по времето, когато бях в образа на смъртна плът. Аз желая да покажа на моите земни братя тази слава, която знаех от Теб още от съществуването на този свят. Този свят почти не те познава, праведни Татко, но аз Те познавам и Те разкрих на тези вярващи и те ще Те разкрият на другите поколения. А сега аз им обещавам, че ще бъдеш с тях в този свят, както Ти беше с мен — именно така.”	182:1.6 (1964.3) “And now, my Father, I would pray not only for these eleven men but also for all others who now believe, or who may hereafter believe the gospel of the kingdom through the word of their future ministry. I want them all to be one, even as you and I are one. You are in me and I am in you, and I desire that these believers likewise be in us; that both of our spirits indwell them. If my children are one as we are one, and if they love one another as I have loved them, all men will then believe that I came forth from you and be willing to receive the revelation of truth and glory which I have made. The glory which you gave me I have revealed to these believers. As you have lived with me in spirit, so have I lived with them in the flesh. As you have been one with me, so have I been one with them, and so will the new teacher ever be one with them and in them. And all this have I done that my brethren in the flesh may know that the Father loves them even as does the Son, and that you love them even as you love me. Father, work with me to save these believers that they may presently come to be with me in glory and then go on to join you in the Paradise embrace. Those who serve with me in humiliation, I would have with me in glory so that they may see all you have given into my hands as the eternal harvest of the seed sowing of time in the likeness of mortal flesh. I long to show my earthly brethren the glory I had with you before the founding of this world. This world knows very little of you, righteous Father, but I know you, and I have made you known to these believers, and they will make known your name to other generations. And now I promise them that you will be with them in the world even as you have been with me—even so.”
182:1.7 (1965.1) Няколко минути единадесетте апостоли продължаваха да стоят, преклонили колене около Иисус, след което те мълчаливо станаха и тръгнаха назад към намиращия се наблизо лагер.	182:1.7 (1965.1) The eleven remained kneeling in this circle about Jesus for several minutes before they arose and in silence made their way back to the near-by camp.
182:1.8 (1965.2) Иисус се молеше за единство на своите последователи, но той не желаеше еднообразие. Грехът създава мъртво ниво на порочна инерция, но праведността възпитава творческия дух на индивидуалния опит в живите реалности на вечната истина и в прогресивното общуване на божествените духове на Отеца и Сина. В духовното общуване на вярващия син и божествения Баща няма място за доктринерската категоричност и сектантското превъзходство, присъщи на груповото съзнание.	182:1.8 (1965.2) Jesus prayed for unity among his followers, but he did not desire uniformity. Sin creates a dead level of evil inertia, but righteousness nourishes the creative spirit of individual experience in the living realities of eternal truth and in the progressive communion of the divine spirits of the Father and the Son. In the spiritual fellowship of the believer-son with the divine Father there can never be doctrinal finality and sectarian superiority of group consciousness.
182:1.9 (1965.3) В тази своя последна молитва заедно с апостолите Учителят се позова на това, че той е открил на света името на Отеца. Такова разкриване на Бога наистина стана целият негов съвършен живот в плът. Небесният Баща се беше опитал да разкрие себе си на Мойсей, но той не можа да отиде повече от това, да предизвика провъзгласяването на “АЗ СЪМ”. А когато Го помолиха да разшири това откровение за Себе Си, беше разкрито само едно: “АЗ СЪМ това, което АЗ СЪМ.” Когато Иисус завърши своя земен живот, името на Отеца беше разкрито в такава степен, че Учителят, който беше въплъщение на Отеца, можеше наистина да каже:	182:1.9 (1965.3) The Master, during the course of this final prayer with his apostles, alluded to the fact that he had manifested the Father’s name to the world. And that is truly what he did by the revelation of God through his perfected life in the flesh. The Father in heaven had sought to reveal himself to Moses, but he could proceed no further than to cause it to be said, “I AM.” And when pressed for further revelation of himself, it was only disclosed, “I AM that I AM.” But when Jesus had finished his earth life, this name of the Father had been so revealed that the Master, who was the Father incarnate, could truly say:
182:1.10 (1965.4) Аз съм хлябът на живота.	182:1.10 (1965.4) I am the bread of life.
182:1.11 (1965.5) Аз съм живата вода.	182:1.11 (1965.5) I am the living water.
182:1.12 (1965.6) Аз съм светлината на света.	182:1.12 (1965.6) I am the light of the world.
182:1.13 (1965.7) Аз съм желанието на всички векове.	182:1.13 (1965.7) I am the desire of all ages.
182:1.14 (1965.8) Аз съм отворената врата към вечното спасение.	182:1.14 (1965.8) I am the open door to eternal salvation.
182:1.15 (1965.9) Аз съм реалността на безкрайния живот	182:1.15 (1965.9) I am the reality of endless life.
182:1.16 (1965.10) Аз съм добрият пастир.	182:1.16 (1965.10) I am the good shepherd.
182:1.17 (1965.11) Аз съм пътят на безкрайното съвършенство.	182:1.17 (1965.11) I am the pathway of infinite perfection.
182:1.18 (1965.12) Аз съм възкресението и животът.	182:1.18 (1965.12) I am the resurrection and the life.
182:1.19 (1965.13) Аз съм тайната на вечното спасение.	182:1.19 (1965.13) I am the secret of eternal survival.
182:1.20 (1965.14) Аз съм пътят, истината и животът.	182:1.20 (1965.14) I am the way, the truth, and the life.
182:1.21 (1965.15) Аз съм безкрайният Баща на моите крайни деца.	182:1.21 (1965.15) I am the infinite Father of my finite children.
182:1.22 (1965.16) Аз съм истинска даваща вино лоза, а вие сте клонките.	182:1.22 (1965.16) I am the true vine; you are the branches.
182:1.23 (1965.17) Аз съм надеждата за всички, които са познали живата истина.	182:1.23 (1965.17) I am the hope of all who know the living truth.
182:1.24 (1965.18) Аз съм живият мост от единия свят до другия.	182:1.24 (1965.18) I am the living bridge from one world to another.
182:1.25 (1965.19) Аз съм живата връзка между времето и вечността.	182:1.25 (1965.19) I am the living link between time and eternity.
182:1.26 (1965.20) Така Иисус разшири живото разкриване на името на Отеца пред всички поколения. Както божествената любов разкрива същността на Бога, така вечната истина разкрива Неговото име във все по-широк мащаб.	182:1.26 (1965.20) Thus did Jesus enlarge the living revelation of the name of God to all generations. As divine love reveals the nature of God, eternal truth discloses his name in ever-enlarging proportions.
2. Един час преди предателството ^top	2. Last Hour Before the Betrayal ^top
182:2.1 (1966.1) Апостолите бяха изключително възмутени от това, че връщайки се в лагера, не намериха там Юда. Докато единадесетте горещо обсъждаха своя ближен апостол, станал предател, Давид Зеведеев и Йоан Марк отведоха Иисус встрани и му признаха, че в течение на няколко дни са следили Юда и са знаели, че той се кани да издаде Учителя на враговете. Иисус ги изслуша, но в отговор каза само: “Приятели мои, нищо не може да се случи със Сина Човешки, ако не го пожелае Отецът. Нека не се тревожат вашите сърца; всичко става за слава на Бога и за спасение на хората.”	182:2.1 (1966.1) The apostles were greatly shocked when they returned to their camp and found Judas absent. While the eleven were engaged in a heated discussion of their traitorous fellow apostle, David Zebedee and John Mark took Jesus to one side and revealed that they had kept Judas under observation for several days, and that they knew he intended to betray him into the hands of his enemies. Jesus listened to them but only said: “My friends, nothing can happen to the Son of Man unless the Father in heaven so wills. Let not your hearts be troubled; all things will work together for the glory of God and the salvation of men.”
182:2.2 (1966.2) Бодрото настроение на Иисус угасваше. В течение на този час той ставаше все по-сериозен и даже печален. Възбудените апостоли не искаха да се връщат в своите палатки, даже след като за това ги помоли сам Учителят. Връщайки се след разговора с Давид и Йоан, той произнесе следните думи, отправени към всичките единадесет: “Приятели мои, вървете да си починете. Подгответе се за утрешния труд. Помнете, че ние трябва да се подчиняваме на волята на небесния Баща. Да бъде с вас моят мир.” И след тези думи той им показа с жест да се разотидат по своите палатки, но когато излязоха, той извика Петър, Яков и Йоан и им каза: “Искам да останете за малко с мен.”	182:2.2 (1966.2) The cheerful attitude of Jesus was waning. As the hour passed, he grew more and more serious, even sorrowful. The apostles, being much agitated, were loath to return to their tents even when requested to do so by the Master himself. Returning from his talk with David and John, he addressed his last words to all eleven, saying: “My friends, go to your rest. Prepare yourselves for the work of tomorrow. Remember, we should all submit ourselves to the will of the Father in heaven. My peace I leave with you.” And having thus spoken, he motioned them to their tents, but as they went, he called to Peter, James, and John, saying, “I desire that you remain with me for a little while.”
182:2.3 (1966.3) Апостолите заспаха, само защото буквално падаха от умора. Те не си доспиваха още от самото си пристигане в Йерусалим. Преди единадесетте да се разотидат за нощна почивка, Симон Зилот ги заведе в своята палатка, където бяха сложени мечове и друго оръжие, и даде на всеки бойно снаряжение. Всички взеха това оръжие и се запасаха с мечове освен Натанаил. Отказвайки да се въоръжи, Натанаил каза: “Братя мои, Учителят неведнъж ни казваше, че неговото Царство не е от този свят и че учениците не трябва да се сдобиват с установяване на Царството с меч. Аз вярвам в това. Не мисля, че на Учителя е нужно да използваме мечове в негова защита. Всички ние видяхме неговата велика сила и знаем, че би могъл да защити себе си от враговете, ако пожелае. Ако той не започне да се съпротивлява на своите врагове, то това значи, че такова поведение означава стремеж да изпълни волята на Отеца. Аз ще се моля, но няма да вдигна меч.” След тези думи на Натанаил Андрей върна меча на Симон Зилот. Затова в деветимата от тях имаше оръжие, когато се разделяха за през нощта.	182:2.3 (1966.3) The apostles fell asleep only because they were literally exhausted; they had been running short on sleep ever since their arrival in Jerusalem. Before they went to their separate sleeping quarters, Simon Zelotes led them all over to his tent, where were stored the swords and other arms, and supplied each of them with this fighting equipment. All of them received these arms and girded themselves therewith except Nathaniel. Nathaniel, in refusing to arm himself, said: “My brethren, the Master has repeatedly told us that his kingdom is not of this world, and that his disciples should not fight with the sword to bring about its establishment. I believe this; I do not think the Master needs to have us employ the sword in his defense. We have all seen his mighty power and know that he could defend himself against his enemies if he so desired. If he will not resist his enemies, it must be that such a course represents his attempt to fulfill his Father’s will. I will pray, but I will not wield the sword.” When Andrew heard Nathaniel’s speech, he handed his sword back to Simon Zelotes. And so nine of them were armed as they separated for the night.
182:2.4 (1966.4) Негодуванието поради това, че Юда се оказа предател, за миг затъмни всичко останало в съзнанието на апостолите. Забележката на Учителя относно Юда, направена по време на последната молитва, им отвори очите, че той ги е изоставил.	182:2.4 (1966.4) Resentment of Judas’s being a traitor for the moment eclipsed everything else in the apostles’ minds. The Master’s comment in reference to Judas, spoken in the course of the last prayer, opened their eyes to the fact that he had forsaken them.
182:2.5 (1966.5) След като осемте апостоли се бяха разотишли по своите палатки и докато Петър, Яков и Йоан стояха редом в очакване на указанията на Учителя, Иисус извика Давид Зеведеев: “Изпрати ми най-бързия и надежден куриер.” Когато Давид доведе при Учителя някой си Яков — бивш куриер за спешна връзка между Йерусалим и Витсаида, Иисус, обръщайки се към него, каза: “Спешно отиди при Авенир във Филаделфия и му кажи: “Учителят те приветства и съобщава, че е дошъл часът, когато ще бъде предаден в ръцете на враговете, които ще го убият, но че той ще се възнесе от мъртвите и скоро, преди да отиде при Отеца, ще се яви пред теб и ще ти даде наставления, които ти ще следваш, докато във вашите сърца не се засели новият учител.” Оставайки доволен от това, как Яков репетираше това съобщение, Иисус го изпрати на път с думите: “Не се бой от никого от хората, Яков, защото тази нощ незрим куриер ще тича заедно с теб.”	182:2.5 (1966.5) After the eight apostles had finally gone to their tents, and while Peter, James, and John were standing by to receive the Master’s orders, Jesus called to David Zebedee, “Send to me your most fleet and trustworthy messenger.” When David brought to the Master one Jacob, once a runner on the overnight messenger service between Jerusalem and Bethsaida, Jesus, addressing him, said: “In all haste, go to Abner at Philadelphia and say: ‘The Master sends greetings of peace to you and says that the hour has come when he will be delivered into the hands of his enemies, who will put him to death, but that he will rise from the dead and appear to you shortly, before he goes to the Father, and that he will then give you guidance to the time when the new teacher shall come to live in your hearts.’” And when Jacob had rehearsed this message to the Master’s satisfaction, Jesus sent him on his way, saying: “Fear not what any man may do to you, Jacob, for this night an unseen messenger will run by your side.”
182:2.6 (1967.1) След това Иисус се обърна към главата на гостуващите при тях гърци, които се настаниха в същия лагер, и каза: “Братко мой, не се тревожи за това, което трябва да стане, защото аз вече ви предупредих за това. Синът Човешки ще бъде убит в резултат от подстрекателство от неговите врагове — първосвещениците и юдейските управители. Но аз ще възкръсна, за да бъда малко с вас, преди да отида при Отеца. И когато станеш свидетел на всички тези събития, прослави Бога и укрепи своите братя.”	182:2.6 (1967.1) Then Jesus turned to the chief of the visiting Greeks who were encamped with them, and said: “My brother, be not disturbed by what is about to take place since I have already forewarned you. The Son of Man will be put to death at the instigation of his enemies, the chief priests and the rulers of the Jews, but I will rise to be with you a short time before I go to the Father. And when you have seen all this come to pass, glorify God and strengthen your brethren.”
182:2.7 (1967.2) Обикновено всеки от апостолите лично пожелаваше на Учителя лека нощ, но тази вечер те бяха толкова погълнати от внезапното осъзнаване на предателството на Юда и се намираха под толкова силно впечатление от необичайния характер на прощалната молитва на Учителя, че изслушвайки неговото последно приветствие, мълчаливо се разотидоха.	182:2.7 (1967.2) In ordinary circumstances the apostles would have bidden the Master a personal good night, but this evening they were so preoccupied with the sudden realization of Judas’s desertion and so overcome by the unusual nature of the Master’s farewell prayer that they listened to his good-bye salutation and went away in silence.
182:2.8 (1967.3) Наистина, прощавайки се тази нощ с Андрей, Иисус му каза: “Андрей, направи всичко възможно, за да задържиш своите братя заедно, докато дойда при вас отново, след като изпия тази чаша. Укрепи своите братя, помнейки, че аз вече за всичко съм ви разказал. Нека мирът да бъде с теб.”	182:2.8 (1967.3) Jesus did say this to Andrew as he left his side that night: “Andrew, do what you can to keep your brethren together until I come again to you after I have drunk this cup. Strengthen your brethren, seeing that I have already told you all. Peace be with you.”
182:2.9 (1967.4) Никой от апостолите не предполагаше, че тази нощ може да се случи нещо, тъй като беше вече много късно. Те се стремяха да се наспят, за да станат по-рано и да се приготвят за най-лошото. Смятаха, че първосвещениците ще се опитат да хванат Учителя рано сутринта, защото никаква светска работа не можеше да се изпълнява следобед в деня на подготовката за празнуването на Пасхата. Само Давид Зеведеев и Йоан Марк разбраха, че враговете на Иисус ще дойдат тук заедно с Юда същата тази нощ.	182:2.9 (1967.4) None of the apostles expected anything out of the ordinary to happen that night since it was already so late. They sought sleep that they might rise up early in the morning and be prepared for the worst. They thought that the chief priests would seek to apprehend their Master early in the morning as no secular work was ever done after noon on the preparation day for the Passover. Only David Zebedee and John Mark understood that the enemies of Jesus were coming with Judas that very night.
182:2.10 (1967.5) Давид беше уредил да стои на стража на горната пътека, която излизаше към пътя, съединяващ Витания с Йерусалим, а Йоан Марк трябваше да следи за пътя, изкачващ се покрай Кедрон до Гетсимания. Преди да тръгне да изпълнява своето доброволно задължение — да стои на пост, Давид се сбогува с Иисус, като каза: “Учителю, аз с огромна радост ти служих. Моите братя са твои апостоли. С огромно удоволствие се занимавах с по-скромен труд и добросъвестно го изпълнявах. И когато теб няма да те има, ще тъгувам за теб с цялото си сърце.” И тогава Иисус отговори на Давид: „Давид, сине мой, другите изпълняваха това, което им беше повелено; ти изпълняваше службата си по своя собствена воля и твоята преданост няма да остане незабелязана от мен. Някога и ти ще служиш заедно с мен във вечното Царство.”	182:2.10 (1967.5) David had arranged to stand guard that night on the upper trail which led to the Bethany-Jerusalem road, while John Mark was to watch along the road coming up by the Kidron to Gethsemane. Before David went to his self-imposed task of outpost duty, he bade farewell to Jesus, saying: “Master, I have had great joy in my service with you. My brothers are your apostles, but I have delighted to do the lesser things as they should be done, and I shall miss you with all my heart when you are gone.” And then said Jesus to David: “David, my son, others have done that which they were directed to do, but this service have you done of your own heart, and I have not been unmindful of your devotion. You, too, shall some day serve with me in the eternal kingdom.”
182:2.11 (1967.6) И след това, преди да заеме своя пост на горната пътека, Давид каза на Иисус: “Знаеш ли, Учителю, изпратих за твоето семейство и куриерът ми предаде, че тази вечер са пристигнали в Йерихон. Те ще бъдат тук в началото на първата половина от деня, защото за тях би било опасно да вървят по кървавите пътища на нощта.” Поглеждайки Давид, Иисус каза само: “Така да бъде, Давид.”	182:2.11 (1967.6) And then, as he prepared to go on watch by the upper trail, David said to Jesus: “You know, Master, I sent for your family, and I have word by a messenger that they are tonight in Jericho. They will be here early tomorrow forenoon since it would be dangerous for them to come up the bloody way by night.” And Jesus, looking down upon David, only said: “Let it be so, David.”
182:2.12 (1967.7) Когато Давид се изкачи на Елеонската планина, Йоан Марк застана на стража редом с пътеката, която преминаваше покрай ручея, спускащ се към Йерусалим. И той щеше да остане на своя пост, ако не беше неговото страстно желание да бъде редом с Иисус и да знае какво става. Скоро след като Давид го напусна и когато Йоан Марк видя, че Иисус отива заедно с Петър, Яков и Йоан в съседната клисура, привързаността му към Иисус и любопитството му го овладяха с такава сила, че той напусна своя пост и ги последва, криейки се в храстите, откъдето виждаше и чуваше всичко, което ставаше в течение на тези последни минути в градината и непосредствено преди Юда и въоръжените стражи да се появят тук, за да арестуват Иисус.	182:2.12 (1967.7) When David had gone up Olivet, John Mark took up his vigil near the road which ran by the brook down to Jerusalem. And John would have remained at this post but for his great desire to be near Jesus and to know what was going on. Shortly after David left him, and when John Mark observed Jesus withdraw, with Peter, James, and John, into a near-by ravine, he was so overcome with combined devotion and curiosity that he forsook his sentinel post and followed after them, hiding himself in the bushes, from which place he saw and overheard all that transpired during those last moments in the garden and just before Judas and the armed guards appeared to arrest Jesus.
182:2.13 (1968.1) Докато в лагера на Учителя ставаха всички тези събития, Юда Искариот се съвещаваше с началника на храмовата стража, събрал своите хора, за да могат под ръководството на предателя да арестуват Иисус.	182:2.13 (1968.1) While all this was in progress at the Master’s camp, Judas Iscariot was in conference with the captain of the temple guards, who had assembled his men preparatory to setting out, under the leadership of the betrayer, to arrest Jesus.
3. Сам в Гетсимания ^top	3. Alone in Gethsemane ^top
182:3.1 (1968.2) Когато в лагера всичко замря и стихна, Иисус, вземайки със себе си Петър, Яков и Йоан, тръгна към съседната клисура, където преди често ходеше за молитви и духовно общуване. Тримата апостоли не можеха да не забележат, че той е дълбоко подтиснат; никога преди те не бяха виждали своя Учител толкова подтиснат и печален. Когато пристигнаха на мястото, където обикновено се молеше, той помоли тримата апостоли да останат тук и да бодърстват, а сам се отдалечи на един хвърлей разстояние, за да се помоли. И падайки с лице към земята, той се помоли: “Татко мой, дойдох в този свят, за да изпълня Твоята воля и я изпълних. Зная, че настъпи времето да се разделя със своя живот в плът, и няма да се отклоня от това, но би ми се искало да зная желаеш ли Ти да изпия тази чаша. Изпрати ми потвърждение, че в своята смърт ще бъда угоден на Теб така, както и в своя живот.”	182:3.1 (1968.2) After all was still and quiet about the camp, Jesus, taking Peter, James, and John, went a short way up a near-by ravine where he had often before gone to pray and commune. The three apostles could not help recognizing that he was grievously oppressed; never before had they observed their Master to be so heavy-laden and sorrowful. When they arrived at the place of his devotions, he bade the three sit down and watch with him while he went off about a stone’s throw to pray. And when he had fallen down on his face, he prayed: “My Father, I came into this world to do your will, and so have I. I know that the hour has come to lay down this life in the flesh, and I do not shrink therefrom, but I would know that it is your will that I drink this cup. Send me the assurance that I will please you in my death even as I have in my life.”
182:3.2 (1968.3) Известно време Учителят оставаше в молитвена поза, след което, връщайки се към тримата апостоли, той ги намери да спят мъртвешки сън, защото техните очи натежаха и те не можаха да останат будни. Събуждайки ги, Иисус каза: “Какво виждам! Нима не можахте да издържите един час с мен? Нима вие не виждате, че душата ми скърби смъртно и че жадувам вашето приятелско участие?” След като и тримата се събудиха, Учителят отново се отдалечи и, падайки на земята, отново започна да се моли: “Татко, зная, че е възможно да се избегне тази чаша — за Тебе всичко е възможно, но аз дойдох да изпълня Твоята воля и макар че тази чаша е горчива, ако такава е Твоята воля, ще я изпия.” И след тази молитва могъщ ангел се спусна до него и, заговаряйки го, го докосна и укрепи.	182:3.2 (1968.3) The Master remained in a prayerful attitude for a few moments, and then, going over to the three apostles, he found them sound asleep, for their eyes were heavy and they could not remain awake. As Jesus awoke them, he said: “What! can you not watch with me even for one hour? Cannot you see that my soul is exceedingly sorrowful, even to death, and that I crave your companionship?” After the three had aroused from their slumber, the Master again went apart by himself and, falling down on the ground, again prayed: “Father, I know it is possible to avoid this cup—all things are possible with you—but I have come to do your will, and while this is a bitter cup, I would drink it if it is your will.” And when he had thus prayed, a mighty angel came down by his side and, speaking to him, touched him and strengthened him.
182:3.3 (1968.4) Когато Иисус се върна, за да поговори с тримата апостоли, той отново видя, че спят дълбок сън. Той ги събуди с думите: “В такъв час сте ми нужни, за да бодърствате и да се молите с мен — още повече че трябва да се молите, за да не изпаднете в изкушение; защо заспивате, щом ви оставя?”	182:3.3 (1968.4) When Jesus returned to speak with the three apostles, he again found them fast asleep. He awakened them, saying: “In such an hour I need that you should watch and pray with me—all the more do you need to pray that you enter not into temptation—wherefore do you fall asleep when I leave you?”
182:3.4 (1968.5) И след това, за трети път, Учителят се отдалечи за молитва: “Татко, ти виждаш моите спящи апостоли, бъди милостив към тях. Духът действително е бодър, но плътта е слаба. А сега, Татко, ако не може да ме отмине тази чаша, аз съм готов да я изпия. Твоята воля да бъде, не моята.” И свършвайки да се моли, той остана известно време проснат на земята. Когато стана и се върна при своите апостоли, той отново ги завари спящи. Внимателно ги погледна и махвайки съчувствено с ръка, нежно каза: “Спете и събирайте сили. Времето за решение мина. Настана часът, когато Синът Човешки ще бъде предаден в ръцете на своите врагове.” Навеждайки се, той ги събуди и каза: “Да вървим назад към лагера, защото се приближи предаващият ме и настана часът, когато моите овце ще бъдат разпръснати. Но аз вече ви говорих за това.”	182:3.4 (1968.5) And then, for a third time, the Master withdrew and prayed: “Father, you see my sleeping apostles; have mercy upon them. The spirit is indeed willing, but the flesh is weak. And now, O Father, if this cup may not pass, then would I drink it. Not my will, but yours, be done.” And when he had finished praying, he lay for a moment prostrate on the ground. When he arose and went back to his apostles, once more he found them asleep. He surveyed them and, with a pitying gesture, tenderly said: “Sleep on now and take your rest; the time of decision is past. The hour is now upon us wherein the Son of Man will be betrayed into the hands of his enemies.” As he reached down to shake them that he might awaken them, he said: “Arise, let us be going back to the camp, for, behold, he who betrays me is at hand, and the hour has come when my flock shall be scattered. But I have already told you about these things.”
182:3.5 (1968.6) В течение на годините, докато Иисус живееше сред своите последователи, те действително неведнъж се убеждаваха в неговата божественост. Сега ги очакваше ново потвърждение за неговата човечност. Точно преди най-голямото разкриване на неговата божествена същност — възкресението, сега трябваше да стане най-голямото потвърждение на неговата смъртна същност — унижението и разпятието.	182:3.5 (1968.6) During the years that Jesus lived among his followers, they did, indeed, have much proof of his divine nature, but just now are they about to witness new evidences of his humanity. Just before the greatest of all the revelations of his divinity, his resurrection, must now come the greatest proofs of his mortal nature, his humiliation and crucifixion.
182:3.6 (1969.1) Всеки път, когато Иисус се молеше в градината, неговото човешко начало все повече се приближаваше към овладяване чрез вярата на неговата божественост; неговата човешка воля още по-пълно се сливаше с божествената воля на неговия Отец. Сред словата, казани му от могъщия ангел, беше съобщението, че Отецът желае Неговият Син да завърши своето земно посвещение, преминавайки през подготвения за създанията опит на смъртта точно така, както и всички смъртни създания, принудени да претърпят материално разрушение при прехода от съществуването във времето към развитието във вечността.	182:3.6 (1969.1) Each time he prayed in the garden, his humanity laid a firmer faith-hold upon his divinity; his human will more completely became one with the divine will of his Father. Among other words spoken to him by the mighty angel was the message that the Father desired his Son to finish his earth bestowal by passing through the creature experience of death just as all mortal creatures must experience material dissolution in passing from the existence of time into the progression of eternity.
182:3.7 (1969.2) По-рано същата вечер тази чаша не беше изглеждала толкова горчива, но когато Иисус-човекът се прости със своите апостоли и ги изпрати да почиват, изпитанието стана по-ужасно. Иисус претърпяваше бързата смяна на настроенията, която е обичайна за всеки човешки опит, и сега той представляваше уморен човек, изтощен от дългите часове напрегнат труд и мъчително безпокойство за безопасността на своите апостоли. Макар че нито едно смъртно създание не може да разчита да разбере мислите и чувствата на въплътения Син Божий по това време, ние знаем, че той изпитваше огромна скръб и страдаше от неизказани мъчения, защото пот като град се стичаше по лицето му. Той окончателно се убеди, че Отецът е решил да не противодейства на естествения ход на събитията; Иисус беше изпълнен с решимост да не прибягва към някоя от своите възможности на властелин, върховен глава на своята вселена, заради собственото си спасение.	182:3.7 (1969.2) Earlier in the evening it had not seemed so difficult to drink the cup, but as the human Jesus bade farewell to his apostles and sent them to their rest, the trial grew more appalling. Jesus experienced that natural ebb and flow of feeling which is common to all human experience, and just now he was weary from work, exhausted from the long hours of strenuous labor and painful anxiety concerning the safety of his apostles. While no mortal can presume to understand the thoughts and feelings of the incarnate Son of God at such a time as this, we know that he endured great anguish and suffered untold sorrow, for the perspiration rolled off his face in great drops. He was at last convinced that the Father intended to allow natural events to take their course; he was fully determined to employ none of his sovereign power as the supreme head of a universe to save himself.
182:3.8 (1969.3) Огромното войнство на обширното творение кръжеше над тази сцена под временното обединено управление на Гавраил и Личностния Настройчик на Иисус. Груповите командири на тези небесни армии нееднократно получаваха предупреждение да не се намесват в хода на събитията на Земята, освен ако съответна заповед не постъпи от самия Иисус.	182:3.8 (1969.3) The assembled hosts of a vast creation are now hovered over this scene under the transient joint command of Gabriel and the Personalized Adjuster of Jesus. The division commanders of these armies of heaven have repeatedly been warned not to interfere with these transactions on earth unless Jesus himself should order them to intervene.
182:3.9 (1969.4) Раздялата с апостолите легна като тежък товар върху човешкото сърце на Иисус. Мъките на любовта го овладяха, правейки още по-трудно очакването на смъртта, която, както той добре знаеше, му беше приготвена. Той осъзна колко слаби и невежи бяха неговите апостоли и се боеше да ги остави. Прекрасно разбираше, че е настанало време да си отиде, но неговото човешко сърце се стремеше да разбере няма ли някаква допустима възможност да избегне тези ужасни страдания и мъки. И когато неговото сърце се опита да намери такъв изход и не можа да направи това, то беше готово да изпие тази чаша. Божественият разум на Михаил знаеше, че той даде на дванадесетте апостоли всичко, което можеше; но човешкото сърце на Иисус желаеше да направи за тях повече, преди да ги остави сами в света. Сърцето на Иисус беше разбито; той истински обичаше своите братя. Той се лиши от своето семейство в плът; един от неговите избрани съратници го предаваше. Народът на неговия баща Йосиф го отхвърли и с това постави кръст над себе си като народ със специална мисия на Земята. Мъките от неприетата любов и отхвърленото милосърдие терзаеха неговата душа. Това беше един от онези ужасни мигове, когато на човека му се струва, че всичко се руши със съкрушаваща жестокост и страшни мъчения.	182:3.9 (1969.4) The experience of parting with the apostles was a great strain on the human heart of Jesus; this sorrow of love bore down on him and made it more difficult to face such a death as he well knew awaited him. He realized how weak and how ignorant his apostles were, and he dreaded to leave them. He well knew that the time of his departure had come, but his human heart longed to find out whether there might not possibly be some legitimate avenue of escape from this terrible plight of suffering and sorrow. And when it had thus sought escape, and failed, it was willing to drink the cup. The divine mind of Michael knew he had done his best for the twelve apostles; but the human heart of Jesus wished that more might have been done for them before they should be left alone in the world. Jesus’ heart was being crushed; he truly loved his brethren. He was isolated from his family in the flesh; one of his chosen associates was betraying him. His father Joseph’s people had rejected him and thereby sealed their doom as a people with a special mission on earth. His soul was tortured by baffled love and rejected mercy. It was just one of those awful human moments when everything seems to bear down with crushing cruelty and terrible agony.
182:3.10 (1969.5) Човешката същност на Иисус не остана безучастна към ситуацията на личната самота, публичния позор и външното поражение на неговото дело. Всички тези чувства се стовариха върху него с неописуема сила. Обхванат от огромна скръб, неговият разум се върна към детството в Назарет и ранния му труд в Галилея. По времето на това велико изпитание в съзнанието му оживяха много мили на сърцето му сцени от ранното служене. Именно от тези спомени за предишните времена в Назарет, Капернаум, за планината Ермон, за изгревите и залезите на слънцето на блещукащото Галилейско езеро черпеше той своето утешение и укрепваше своето човешко сърце, готвейки се за среща с изменника, на когото предстоеше така скоро да го предаде.	182:3.10 (1969.5) Jesus’ humanity was not insensible to this situation of private loneliness, public shame, and the appearance of the failure of his cause. All these sentiments bore down on him with indescribable heaviness. In this great sorrow his mind went back to the days of his childhood in Nazareth and to his early work in Galilee. At the time of this great trial there came up in his mind many of those pleasant scenes of his earthly ministry. And it was from these old memories of Nazareth, Capernaum, Mount Hermon, and of the sunrise and sunset on the shimmering Sea of Galilee, that he soothed himself as he made his human heart strong and ready to encounter the traitor who should so soon betray him.
182:3.11 (1970.1) До пристигането на Юда и войниците Учителят изцяло възстанови своето обичайно спокойствие. Неговият дух удържа победа над плътта. Вярата се утвърди над всички човешки склонности към страх или съмнение. Иисус успешно издържа висшето изпитание — изчерпващото постижение на човешката природа. За пореден път Синът Човешки беше готов да посрещне враговете с хладнокръвие и пълна увереност в своята непобедимост на смъртен човек, безрезервно предан на изпълнението на волята на своя Отец.	182:3.11 (1970.1) Before Judas and the soldiers arrived, the Master had fully regained his customary poise; the spirit had triumphed over the flesh; faith had asserted itself over all human tendencies to fear or entertain doubt. The supreme test of the full realization of the human nature had been met and acceptably passed. Once more the Son of Man was prepared to face his enemies with equanimity and in the full assurance of his invincibility as a mortal man unreservedly dedicated to the doing of his Father’s will.