Документ 183	Paper 183
Предателство и арест	The Betrayal and Arrest of Jesus
183:0.1 (1971.1) Когато Иисус накрая събуди Петър, Яков и Йоан, той ги посъветва да се разотидат по палатките и да се наспят, за да бъдат готови за изпълнението на задълженията от следващия ден. Но към това време тримата апостоли окончателно се събудиха; краткият сън ги освежи и освен това те бяха възбудени и разтревожени от появата на двама развълнувани куриери, които — след като попитаха за Давид Зеведеев — бързо тръгнаха да го търсят, след като Петър им обясни къде се намира неговият пост.	183:0.1 (1971.1) AFTER Jesus had finally awakened Peter, James, and John, he suggested that they go to their tents and seek sleep in preparation for the duties of the morrow. But by this time the three apostles were wide awake; they had been refreshed by their short naps, and besides, they were stimulated and aroused by the arrival on the scene of two excited messengers who inquired for David Zebedee and quickly went in quest of him when Peter informed them where he kept watch.
183:0.2 (1971.2) Макар че осемте апостоли спяха дълбок сън, разположилите се редом с тях гърци в голяма степен се опасяваха от възможни беди и затова поставиха пазач, който трябваше да ги предупреди в случай на опасност. Когато двамата куриери пристигнаха в лагера, гръцкият пазач вдигна всички свои земляци, които се изсипаха от палатките в пълно одеяние и с оръжие в ръце. Сега вече се пробуди целият лагер, с изключение на осемте апостоли. Петър искаше да извика своите съратници, но Иисус категорично му забрани да направи това. Учителят меко ги помоли всички да се върнат в своите палатки, но те не искаха да изпълнят неговата молба.	183:0.2 (1971.2) Although eight of the apostles were sound asleep, the Greeks who were encamped alongside them were more fearful of trouble, so much so that they had posted a sentinel to give the alarm in case danger should arise. When these two messengers hurried into camp, the Greek sentinel proceeded to arouse all of his fellow countrymen, who streamed forth from their tents, fully dressed and fully armed. All the camp was now aroused except the eight apostles. Peter desired to call his associates, but Jesus definitely forbade him. The Master mildly admonished them all to return to their tents, but they were reluctant to comply with his suggestion.
183:0.3 (1971.3) След като Учителят не успя да разпръсне своите последователи, той ги остави и тръгна надолу, към маслинената преса, която беше близо до входа на Гетсиманската градина. Макар че тримата апостоли, гърците и другите обитатели не се решиха веднага да го последват, Йоан Марк бързо се промъкна през маслинените дървета и се скри под неголям навес при пресата. Иисус излезе от лагера и остави своите приятели, за да могат тези, които дойдат за него, да го арестуват, без да тревожат апостолите.Учителят не искаше да буди апостолите, защото се опасяваше, че присъствайки при неговия арест и разгневявайки се спрямо предателството на Юда, те ще окажат съпротива спрямо войниците и ще бъдат заловени заедно с него. Той се боеше, че ако бъдат арестувани заедно с него, те ще споделят неговата участ.	183:0.3 (1971.3) Failing to disperse his followers, the Master left them and walked down toward the olive press near the entrance to Gethsemane Park. Although the three apostles, the Greeks, and the other members of the camp hesitated immediately to follow him, John Mark hastened around through the olive trees and secreted himself in a small shed near the olive press. Jesus withdrew from the camp and from his friends in order that his apprehenders, when they arrived, might arrest him without disturbing his apostles. The Master feared to have his apostles awake and present at the time of his arrest lest the spectacle of Judas’s betraying him should so arouse their animosity that they would offer resistance to the soldiers and would be taken into custody with him. He feared that, if they should be arrested with him, they might also perish with him.
183:0.4 (1971.4) Макар Иисус да знаеше, че планът за неговото убийство се е появил в съветите на юдейските управители, той също така съзнаваше, че всички подобни гнусни проекти получаваха пълното одобрение на Луцифер, Сатаната и Калигастия. И той добре знаеше, че тези метежници от реалиите биха се радвали, ако заедно с него бъдат унищожени всички апостоли.	183:0.4 (1971.4) Though Jesus knew that the plan for his death had its origin in the councils of the rulers of the Jews, he was also aware that all such nefarious schemes had the full approval of Lucifer, Satan, and Caligastia. And he well knew that these rebels of the realms would also be pleased to see all of the apostles destroyed with him.
183:0.5 (1971.5) Иисус седна сам на маслинената преса и започна да чака появата на предателя, и по това време го виждаха само Йоан Марк и безбройното войнство от небесни наблюдатели.	183:0.5 (1971.5) Jesus sat down, alone, on the olive press, where he awaited the coming of the betrayer, and he was seen at this time only by John Mark and an innumerable host of celestial observers.
1. Волята на Отеца ^top	1. The Father’s Will ^top
183:1.1 (1971.6) Съществува огромна опасност от неправилно разбиране на смисъла, който е заключен в многобройните изказвания и многото събития, свързани със завършването на пътя на Учителя в плът. Не следва да се смесва жестокото отношение към Иисус от страна на невежите слуги и грубите войници, нечестното водене на съдебните дознания и безчувственото отношение на мнимите религиозни учители с факта, че Иисус, търпеливо покорявайки се на всички тези страдания и унижения, наистина изпълняваше волята на Райския Баща. Действително и истинно волята на Отеца се заключаваше в това, Неговият Син да изпие до дъно чашата на смъртния опит — от раждането до смъртта. Но небесният Баща нямаше абсолютно никакво отношение към това, да провокира варварското поведение на тези привидно цивилизовани хора, които толкова жестоко изтезаваха Учителя, като многократно варварски се надсмиваха над несъпротивляващия се човек. Безчовечните и ужасяващи изпитания, които на Иисус се наложи да издържи в последните часове от смъртния си живот, в никаква степен не бяха част от божествената воля на Отеца, на която човешката същност на Иисус толкова победоносно се закле да изпълни при окончателно подчинение на човека на Бога, за което свидетелства неговата трикратна молитва, произнесена докато неговите уморени и обезсилени апостоли спяха в градината.	183:1.1 (1971.6) There is great danger of misunderstanding the meaning of numerous sayings and many events associated with the termination of the Master’s career in the flesh. The cruel treatment of Jesus by the ignorant servants and the calloused soldiers, the unfair conduct of his trials, and the unfeeling attitude of the professed religious leaders, must not be confused with the fact that Jesus, in patiently submitting to all this suffering and humiliation, was truly doing the will of the Father in Paradise. It was, indeed and in truth, the will of the Father that his Son should drink to the full the cup of mortal experience, from birth to death, but the Father in heaven had nothing whatever to do with instigating the barbarous behavior of those supposedly civilized human beings who so brutally tortured the Master and so horribly heaped successive indignities upon his nonresisting person. These inhuman and shocking experiences which Jesus was called upon to endure in the final hours of his mortal life were not in any sense a part of the divine will of the Father, which his human nature had so triumphantly pledged to carry out at the time of the final surrender of man to God as signified in the threefold prayer which he indited in the garden while his weary apostles slept the sleep of physical exhaustion.
183:1.2 (1972.1) Небесният Баща желаеше Неговият посвещенчески Син да завърши своя земен път естествено, както и всички останали смъртни, принудени да завършат своя живот на Земята в плът. Обикновените мъже и жени не могат да разчитат, че Божият промисъл ще облекчи техните последни часове на Земята и ще облекчи последващия епизод на смъртта. Затова Иисус реши да прекара своя живот в плът в съответствие с естественото развитие на събитията, упорито отказвайки се да се освободи от жестоката хватка на подлия заговор — нечовешките събития, които с ужасяваща неизбежност го водеха към невероятно унижение и безславен край. И от начало до край всичко в това поразително проявление на ненавист и безпрецедентна демонстрация на жестокост беше дело на ръцете на порочни и нечестиви хора. Небесният Бог не желаеше това, както не беше сторено то и под диктовката на заклетите врагове на Иисус, макар че те направиха много за това, безразсъдните и порочни смъртни да отхвърлят посвещенческия Син по подобен начин. Даже бащата на греха се отвърна от непоносимия ужас от сцената на разпятието.	183:1.2 (1972.1) The Father in heaven desired the bestowal Son to finish his earth career naturally, just as all mortals must finish up their lives on earth and in the flesh. Ordinary men and women cannot expect to have their last hours on earth and the supervening episode of death made easy by a special dispensation. Accordingly, Jesus elected to lay down his life in the flesh in the manner which was in keeping with the outworking of natural events, and he steadfastly refused to extricate himself from the cruel clutches of a wicked conspiracy of inhuman events which swept on with horrible certainty toward his unbelievable humiliation and ignominious death. And every bit of all this astounding manifestation of hatred and this unprecedented demonstration of cruelty was the work of evil men and wicked mortals. God in heaven did not will it, neither did the archenemies of Jesus dictate it, though they did much to insure that unthinking and evil mortals would thus reject the bestowal Son. Even the father of sin turned his face away from the excruciating horror of the scene of the crucifixion.
2. Юда в града ^top	2. Judas in the City ^top
183:2.1 (1972.2) След като Юда толкова внезапно стана от масата и напусна Тайната вечеря, той веднага се отправи към дома на своя братовчед, заедно с когото отиде направо при началника на храмовата стража. Юда помоли началника да събере войниците и съобщи, че е готов да ги води при Иисус. Доколкото Юда се появи малко по-рано, отколкото го очакваха — стана известно забавяне, преди да тръгнат към дома на Марк, където Юда разчиташе да завари Иисус, беседващ със своите апостоли. Учителят и единадесетте апостоли напуснаха дома на Илия Марк петнадесет минути преди предателят да се появи тук заедно със стражата; към момента на появата им в дома на Марк Иисус и единадесетте бяха вече далеч зад градските стени по своя път към лагера в Елеонската планина.	183:2.1 (1972.2) After Judas so abruptly left the table while eating the Last Supper, he went directly to the home of his cousin, and then did the two go straight to the captain of the temple guards. Judas requested the captain to assemble the guards and informed him that he was ready to lead them to Jesus. Judas having appeared on the scene a little before he was expected, there was some delay in getting started for the Mark home, where Judas expected to find Jesus still visiting with the apostles. The Master and the eleven left the home of Elijah Mark fully fifteen minutes before the betrayer and the guards arrived. By the time the apprehenders reached the Mark home, Jesus and the eleven were well outside the walls of the city and on their way to the Olivet camp.
183:2.2 (1972.3) Юда беше силно обезпокоен, че не успяха да заварят Иисус в дома на Марк в обществото на единадесет човека, само двама от които можеха да окажат въоръжена съпротива. Той случайно узна, че по обед, напускайки лагера, само Симон Петър и Симон Зилот бяха въоръжени с мечове; Юда се беше надявал да хванат Иисус, когато градът утихне и съпротивата ще бъде малко вероятна. Предателят се боеше, че ако изчака тяхното връщане в лагера, ще им се наложи да се натъкнат на повече от шестдесет предани ученици, и той също така знаеше, че в разпореждане на Симон Зилот има достатъчно оръжия. Юда започваше все повече да нервничи, мислейки как единадесетте верни апостоли ще го прокълнат, и се боеше, че всички те ще се стремят да го унищожат. Него го отличаваше не само нелоялност; в дълбините на душата си той беше истински страхливец.	183:2.2 (1972.3) Judas was much perturbed by this failure to find Jesus at the Mark residence and in the company of eleven men, only two of whom were armed for resistance. He happened to know that, in the afternoon when they had left camp, only Simon Peter and Simon Zelotes were girded with swords; Judas had hoped to take Jesus when the city was quiet, and when there was little chance of resistance. The betrayer feared that, if he waited for them to return to their camp, more than threescore of devoted disciples would be encountered, and he also knew that Simon Zelotes had an ample store of arms in his possession. Judas was becoming increasingly nervous as he meditated how the eleven loyal apostles would detest him, and he feared they would all seek to destroy him. He was not only disloyal, but he was a real coward at heart.
183:2.3 (1973.1) Като не откри Иисус в горната зала, Юда помоли началника на стражата да се върнат в храма. Към това време управителите започнаха да се събират в дома на първосвещеника, готвейки се да посрещнат Иисус, тъй като — съгласно техния договор с изменника — Иисус трябваше да бъде арестуван преди полунощ същия ден. Юда обясни на своите съратници, че не са успели да заварят Иисус в дома на Марк и че за неговия арест ще се наложи да отидат в Гетсимания. След това предателят заяви, че заедно с Иисус в лагера се намират повече от шестдесет предани последователи и че всички те са добре въоръжени. Юдейските управители напомниха на Юда, че Иисус винаги е проповядвал непротивене, но Юда им отговори, че не могат да разчитат на това, че всичките последователи на Иисус ще се подчинят на неговото учение. Той действително се боеше за своя живот и затова се осмели да помоли да му отделят отряд от четиридесет въоръжени войници. Доколкото в подчинение на юдейските власти нямаше такъв брой въоръжени хора, те веднага тръгнаха за крепостта Антония и помолиха командира на римския гарнизон да им отдели стража; но когато узна, че те се канят да арестуват Иисус, той категорично отказа да удовлетвори молбата им и изпрати при тях своя командир — така повече от час измина в ходене от един началник до друг. Накрая им се наложи да отидат при самия Пилат, за да измолят разрешение да използват римски войници. Беше късно, когато стигнаха дома на Пилат, и по това време той вече се беше оттеглил в своите покои заедно с жена си. На Пилат не му се искаше да се намесва в това дело, още повече че неговата жена го молеше да не дава своето разрешение. Но доколкото при него се яви главата на еврейския Синедрион, лично ходатайствайки за съдействие, той сметна за благоразумно да удовлетвори тази молба, предполагайки, че той впоследствие ще може да поправи всяко зло, което те биха могли да извършат.	183:2.3 (1973.1) When they failed to find Jesus in the upper chamber, Judas asked the captain of the guard to return to the temple. By this time the rulers had begun to assemble at the high priest’s home preparatory to receiving Jesus, seeing that their bargain with the traitor called for Jesus’ arrest by midnight of that day. Judas explained to his associates that they had missed Jesus at the Mark home, and that it would be necessary to go to Gethsemane to arrest him. The betrayer then went on to state that more than threescore devoted followers were encamped with him, and that they were all well armed. The rulers of the Jews reminded Judas that Jesus had always preached nonresistance, but Judas replied that they could not depend upon all Jesus’ followers obeying such teaching. He really feared for himself and therefore made bold to ask for a company of forty armed soldiers. Since the Jewish authorities had no such force of armed men under their jurisdiction, they went at once to the fortress of Antonia and requested the Roman commander to give them this guard; but when he learned that they intended to arrest Jesus, he promptly refused to accede to their request and referred them to his superior officer. In this way more than an hour was consumed in going from one authority to another until they finally were compelled to go to Pilate himself in order to obtain permission to employ the armed Roman guards. It was late when they arrived at Pilate’s house, and he had retired to his private chambers with his wife. He hesitated to have anything to do with the enterprise, all the more so since his wife had asked him not to grant the request. But inasmuch as the presiding officer of the Jewish Sanhedrin was present and making personal request for this assistance, the governor thought it wise to grant the petition, thinking he could later on right any wrong they might be disposed to commit.
183:2.4 (1973.2) Затова, когато към единадесет и половина Юда излезе от храма, го съпровождаха повече от шестнадесет човека — храмова стража, римски войници и любопитни слуги на първосвещениците и управителите.	183:2.4 (1973.2) Accordingly, when Judas Iscariot started out from the temple, about half after eleven o’clock, he was accompanied by more than sixty persons—temple guards, Roman soldiers, and curious servants of the chief priests and rulers.
3. Арестът на Учителя ^top	3. The Master’s Arrest ^top
183:3.1 (1973.3) Когато тази група въоръжени войници и стража с факли и светилници започна да се приближава към градината, Юда се отдели на достатъчно разстояние от отряда, за да бъде готов бързо да опознае Иисус и за да могат тези, които дойдоха да го задържат, да могат лесно да го хванат, преди съратниците на Иисус да успеят да му се притекат на помощ. Имаше и още една причина, поради която Юда реши да изпревари враговете на Учителя: той разчиташе на това, че ще изглежда, сякаш е дошъл по-рано от войниците, и поради това апостолите и другите хора, събрали се около Иисус, ще си помислят, че неговата поява никак не е свързана с въоръжената стража, следваща го по петите. Юда даже се надяваше да представи нещата така, сякаш той е бързал да ги предупреди за приближаващите се врагове, но неговият план беше разрушен от унищожителните думи, с които Иисус поздрави изменника. Макар че Учителят заговори с Юда любезно, той говореше с него като с предател.	183:3.1 (1973.3) As this company of armed soldiers and guards, carrying torches and lanterns, approached the garden, Judas stepped well out in front of the band that he might be ready quickly to identify Jesus so that the apprehenders could easily lay hands on him before his associates could rally to his defense. And there was yet another reason why Judas chose to be ahead of the Master’s enemies: He thought it would appear that he had arrived on the scene ahead of the soldiers so that the apostles and others gathered about Jesus might not directly connect him with the armed guards following so closely upon his heels. Judas had even thought to pose as having hastened out to warn them of the coming of the apprehenders, but this plan was thwarted by Jesus’ blighting greeting of the betrayer. Though the Master spoke to Judas kindly, he greeted him as a traitor.
183:3.2 (1973.4) Още щом Петър, Яков и Йоан с приблизително тридесет техни другари по лагер видяха как въоръженият отряд с факли се изкачва по гребена на хълма, те разбраха, че тези войници идват, за да арестуват Иисус, и се хвърлиха надолу към маслинената преса, където в лунната светлина стоеше самотният Учител. Отрядът войници се приближаваше от едната страна, тримата апостоли и техните съратници — от другата. Когато Юда излезе напред, за да заговори с Учителя, двете групи хора замряха; Учителят стоеше между тях, а Юда се готвеше да запечата на неговото чело целувката на предателя.	183:3.2 (1973.4) As soon as Peter, James, and John, with some thirty of their fellow campers, saw the armed band with torches swing around the brow of the hill, they knew that these soldiers were coming to arrest Jesus, and they all rushed down to near the olive press where the Master was sitting in moonlit solitude. As the company of soldiers approached on one side, the three apostles and their associates approached on the other. As Judas strode forward to accost the Master, there the two groups stood, motionless, with the Master between them and Judas making ready to impress the traitorous kiss upon his brow.
183:3.3 (1974.1) Изменникът се надяваше, че след като доведе стражите в Гетсимания, той просто ще покаже на войниците Иисус или в краен случай ще изпълни своето обещание — да го поздрави с целувка, след което бързо да се отдалечи. Юда страшно се боеше, че ще срещне тук всички апостоли и че те ще се нахвърлят върху него заради това, че той е посмял да предаде техния любим Учител. Но когато Иисус го поздрави като предател, той беше дотолкова смутен, че даже не се опита да избяга.	183:3.3 (1974.1) It had been the hope of the betrayer that he could, after leading the guards to Gethsemane, simply point Jesus out to the soldiers, or at most carry out the promise to greet him with a kiss, and then quickly retire from the scene. Judas greatly feared that the apostles would all be present, and that they would concentrate their attack upon him in retribution for his daring to betray their beloved teacher. But when the Master greeted him as a betrayer, he was so confused that he made no attempt to flee.
183:3.4 (1974.2) Иисус направи последен опит да спаси Юда от фактическия акт на предателство: още преди изменникът да може да дойде до него, той се отстрани и обръщайки се към крайния войн отляво, командира на римляните, попита: “Кого търсите?” Командирът отговори: “Иисус Назарянин.” Иисус веднага се приближи към офицера и със спокойното величие на Бога на това творение каза: “Това съм аз.” Мнозина от членовете на въоръжения отряд бяха слушали как Иисус учи в храма, други знаеха за неговите чудеса; и когато те чуха как смело назова себе си, стоящите на първите редове неволно се дръпнаха назад. Те бяха поразени от това спокойно и величествено изявление. Затова на Юда не се наложи да осъществи своя предателски план. Учителят смело разкри себе си на своите врагове и те можаха да го хванат без помощта на Юда. Но на изменника беше нужно да предприеме нещо, за да оправдае своята поява с този въоръжен отряд — освен това той искаше да демонстрира изпълнението на своята част от предателската сделка с управителите на юдеите, за да бъде удостоен с голямо възнаграждение и почести, които, както той смяташе, щяха се посипят към него като награда за неговото обещание да им издаде Иисус.	183:3.4 (1974.2) Jesus made one last effort to save Judas from actually betraying him in that, before the traitor could reach him, he stepped to one side and, addressing the foremost soldier on the left, the captain of the Romans, said, “Whom do you seek?” The captain answered, “Jesus of Nazareth.” Then Jesus stepped up immediately in front of the officer and, standing there in the calm majesty of the God of all this creation, said, “I am he.” Many of this armed band had heard Jesus teach in the temple, others had learned about his mighty works, and when they heard him thus boldly announce his identity, those in the front ranks fell suddenly backward. They were overcome with surprise at his calm and majestic announcement of identity. There was, therefore, no need for Judas to go on with his plan of betrayal. The Master had boldly revealed himself to his enemies, and they could have taken him without Judas’s assistance. But the traitor had to do something to account for his presence with this armed band, and besides, he wanted to make a show of carrying out his part of the betrayal bargain with the rulers of the Jews in order to be eligible for the great reward and honors which he believed would be heaped upon him in compensation for his promise to deliver Jesus into their hands.
183:3.5 (1974.3) Когато войниците се окопитиха от своето първоначално объркване, предизвикано от облика на Иисус и неговия необичаен глас, и когато апостолите и учениците започнаха да се приближават към него, Юда се приближи към Иисус и, целувайки го по челото, каза: “Здравей, Владико и Учителю!” И когато Юда прегърна своя Учител, Иисус каза: “Приятелю, нима ти е малко това! Защо с целувка предаваш Сина Човешки?”	183:3.5 (1974.3) As the guards rallied from their first faltering at the sight of Jesus and at the sound of his unusual voice, and as the apostles and disciples drew nearer, Judas stepped up to Jesus and, placing a kiss upon his brow, said, “Hail, Master and Teacher.” And as Judas thus embraced his Master, Jesus said, “Friend, is it not enough to do this! Would you even betray the Son of Man with a kiss?”
183:3.6 (1974.4) Апостолите и учениците бяха буквално зашеметени от видяното. За миг всички замряха. След това Иисус, освобождавайки се от предателските обятия на Юда, се приближи към стражата и войниците и отново попита: “Кого търсите?” И отново командирът отговори: “Иисус Назарянин.” Иисус отново отвърна: “Вече ви казах, че това съм аз. Затова, ако търсите мен, оставете останалите да вървят по своя път. Готов съм да тръгна с вас.”	183:3.6 (1974.4) The apostles and disciples were literally stunned by what they saw. For a moment no one moved. Then Jesus, disengaging himself from the traitorous embrace of Judas, stepped up to the guards and soldiers and again asked, “Whom do you seek?” And again the captain said, “Jesus of Nazareth.” And again answered Jesus: “I have told you that I am he. If, therefore, you seek me, let these others go their way. I am ready to go with you.”
183:3.7 (1974.5) Иисус беше готов да се върне в Йерусалим заедно със стражите, а командирът на римските войници изобщо не възрази против това, да позволи на тримата апостоли и техните съратници да си вървят с мир. Но преди да успеят да помръднат от мястото си, сириецът Малх, телохранител на първосвещеника, се приближи до Иисус и реши да му върже ръцете зад гърба, макар че командирът на римляните не беше издавал такава заповед. Когато Петър и неговите съратници видяха, че подлагат техния Учител на това безчестие, те повече не можеха да се сдържат. Изваждайки меча си, Петър заедно с другите се хвърли напред, за да удари Малх. Но още преди войниците да успеят да помогнат на слугата на първосвещеника, Иисус спря Петър с вдигане на ръка и сурово каза: “Петре, прибери меча си. Вдигналият меч от меч ще умре. Нима не разбираш, че волята на Отеца е аз да изпия тази чаша? Нима не разбираш, че и в този момент в мое разпореждане се намират над дванадесет легиона ангели и техните съюзници, които биха могли да ме освободят от ръцете на тази шепа хора?”	183:3.7 (1974.5) Jesus was ready to go back to Jerusalem with the guards, and the captain of the soldiers was altogether willing to allow the three apostles and their associates to go their way in peace. But before they were able to get started, as Jesus stood there awaiting the captain’s orders, one Malchus, the Syrian bodyguard of the high priest, stepped up to Jesus and made ready to bind his hands behind his back, although the Roman captain had not directed that Jesus should be thus bound. When Peter and his associates saw their Master being subjected to this indignity, they were no longer able to restrain themselves. Peter drew his sword and with the others rushed forward to smite Malchus. But before the soldiers could come to the defense of the high priest’s servant, Jesus raised a forbidding hand to Peter and, speaking sternly, said: “Peter, put up your sword. They who take the sword shall perish by the sword. Do you not understand that it is the Father’s will that I drink this cup? And do you not further know that I could even now command more than twelve legions of angels and their associates, who would deliver me from the hands of these few men?”
183:3.8 (1975.1) Макар че така Иисус спря физическата съпротива на своите последователи, това се оказа достатъчно, за да изплаши началника на стражата, който с помощта на своите войници здраво хвана Иисус и бързо го върза. И докато те му вързваха ръцете с грубо въже, Иисус им каза: “Защо излязохте срещу мен с мечове и ножове, като че ли ще хващате разбойник? Аз всеки ден бях с вас в храма и открито учех народа и вие не се опитахте да ме хванете.”	183:3.8 (1975.1) While Jesus thus effectively put a stop to this show of physical resistance by his followers, it was enough to arouse the fear of the captain of the guards, who now, with the help of his soldiers, laid heavy hands on Jesus and quickly bound him. And as they tied his hands with heavy cords, Jesus said to them: “Why do you come out against me with swords and with staves as if to seize a robber? I was daily with you in the temple, publicly teaching the people, and you made no effort to take me.”
183:3.9 (1975.2) Когато Иисус го вързаха, началникът на стражата, опасявайки се, че последователите на Учителя ще се опитат да го спасят, заповяда да ги хванат; но войниците не бяха достатъчно бързи и чувайки заповедта на началника на стражата за техния арест, последователите на Иисус успяха да избягат назад в клисурата. През цялото това време Йоан Марк се криеше под съседния навес. Когато стражниците тръгнаха заедно с Иисус назад към Иерусалим, Йоан Марк се опита да се измъкне от своето укритие, за да догони бягащите апостоли и ученици. Но в момента, когато излизаше изпод навеса, един от последните войници, връщащи се след преследването на бягащите ученици, минаваше оттам и виждайки юношата в ленения хитон, го подгони и едва не го хвана. Фактически войникът догони Йоан и хвана хитона, но юношата хвърли одеждата и избяга гол, оставяйки войника с празен хитон в ръце. Йоан Марк се хвърли през глава към Давид Зеведеев на горната пътека. Той разказа на Давид за случилото се и те двамата побързаха към палатките, където спяха апостолите, и съобщиха на всичките осем за предателството и ареста на Учителя.	183:3.9 (1975.2) When Jesus had been bound, the captain, fearing that the followers of the Master might attempt to rescue him, gave orders that they be seized; but the soldiers were not quick enough since, having overheard the captain’s orders to arrest them, Jesus’ followers fled in haste back into the ravine. All this time John Mark had remained secluded in the near-by shed. When the guards started back to Jerusalem with Jesus, John Mark attempted to steal out of the shed in order to catch up with the fleeing apostles and disciples; but just as he emerged, one of the last of the returning soldiers who had pursued the fleeing disciples was passing near and, seeing this young man in his linen coat, gave chase, almost overtaking him. In fact, the soldier got near enough to John to lay hold upon his coat, but the young man freed himself from the garment, escaping naked while the soldier held the empty coat. John Mark made his way in all haste to David Zebedee on the upper trail. When he had told David what had happened, they both hastened back to the tents of the sleeping apostles and informed all eight of the Master’s betrayal and arrest.
183:3.10 (1975.3) Приблизително докато събудиха осемте апостоли, се върнаха и тези, които се скриха в клисурата, и всички се събраха край маслинената преса, за да обсъдят по-нататъшните си действия. В това време Симон Петър и Йоан Зеведеев, скрили се зад маслинените дървета, вече тръгваха след тълпата войници, стражи и слуги, които водеха Иисус в Йерусалим като отявлен престъпник. Йоан вървеше редом с тълпата, но Петър ги следваше отдалеч. Изплъзвайки се от ръцете на войника, Йоан Марк си намери хитон в палатката на Симон Петър и Йоан Зеведеев. Досещайки се, че стражите ще отведат Иисус в дома на почетния първосвещеник Ханан, той се добра по обиколни пътища през маслинените градини и изпревари тълпата, скривайки се край вратата пред двореца на първосвещеника.	183:3.10 (1975.3) At about the time the eight apostles were being awakened, those who had fled up the ravine were returning, and they all gathered together near the olive press to debate what should be done. In the meantime, Simon Peter and John Zebedee, who had hidden among the olive trees, had already gone on after the mob of soldiers, guards, and servants, who were now leading Jesus back to Jerusalem as they would have led a desperate criminal. John followed close behind the mob, but Peter followed afar off. After John Mark’s escape from the clutch of the soldier, he provided himself with a cloak which he found in the tent of Simon Peter and John Zebedee. He suspected the guards were going to take Jesus to the home of Annas, the high priest emeritus; so he skirted around through the olive orchards and was there ahead of the mob, hiding near the entrance to the gate of the high priest’s palace.
4. Съвещанието край маслинената преса ^top	4. Discussion at the Olive Press ^top
183:4.1 (1975.4) Оказвайки се разделен от Симон Петър и своя брат Йоан, Яков Зеведеев се присъедини към останалите апостоли и техните другари по лагер край маслинената преса, за да решат какво да правят във връзка с ареста на Учителя.	183:4.1 (1975.4) James Zebedee found himself separated from Simon Peter and his brother John, and so he now joined the other apostles and their fellow campers at the olive press to deliberate on what should be done in view of the Master’s arrest.
183:4.2 (1975.5) Андрей вече беше освободен от всяка отговорност за ръководството на групата на своите събратя-апостоли. Затова в течение на тази най-голяма за целия им живот криза той мълчеше. След кратко обсъждане Симон Зилот се изкачи на каменната стена на маслинената преса и, давайки страстна клетва за вярност към Учителя и делото на Царството, призова останалите апостоли и ученици незабавно да тръгнат след тълпата и да освободят Иисус. Повечето присъстващи бяха готови да последват неговия решителен призив, ако не беше съветът на Натанаил: още щом Симон замлъкна, той стана и им обърна внимание, че Иисус много пъти им говореше за непротивене. Той също така им напомни и за това, че още вчера вечерта Иисус им повели да запазят живота си до това време, когато ще трябва да тръгнат на път за възвестяване на благата вест — Евангелието на Небесното царство. Натанаил беше подкрепен от Яков Зеведеев, който им разказа как Петър и другите последователи на Иисус са извадили мечовете, за да попречат на ареста на своя Учител, и как Иисус каза на Петър и останалите да приберат остриетата в ножниците. Матей и Филип също излязоха с речи, но събралите се стигнаха до определено решение, едва след като Тома им обърна внимание на съвета на Иисус, даден на Лазар — да не рискуват своя живот, и подчерта, че те нищо не могат да предприемат за спасяването на Учителя, доколкото той сам се отказва да позволи на своите съратници да го защитят и продължава да настоява на отказа от използване на божествените си сили за поразяване на враждебни му хора. Тома ги убеди да се разотидат поотделно. Беше решено, че Давид Зеведеев ще остане в лагера, който ще стане информационен център на групата и опорен пункт на куриерите. Към два и половина през нощта лагерът опустя; само Давид остана тук с трима-четирима куриери; останалите бяха изпратени за събиране на информация за местонахождението на Иисус и за това, какво се канят да направят с него.	183:4.2 (1975.5) Andrew had been released from all responsibility in the group management of his fellow apostles; accordingly, in this greatest of all crises in their lives, he was silent. After a short informal discussion, Simon Zelotes stood up on the stone wall of the olive press and, making an impassioned plea for loyalty to the Master and the cause of the kingdom, exhorted his fellow apostles and the other disciples to hasten on after the mob and effect the rescue of Jesus. The majority of the company would have been disposed to follow his aggressive leadership had it not been for the advice of Nathaniel, who stood up the moment Simon had finished speaking and called their attention to Jesus’ oft-repeated teachings regarding nonresistance. He further reminded them that Jesus had that very night instructed them that they should preserve their lives for the time when they should go forth into the world proclaiming the good news of the gospel of the heavenly kingdom. And Nathaniel was encouraged in this stand by James Zebedee, who now told how Peter and others drew their swords to defend the Master against arrest, and that Jesus bade Simon Peter and his fellow swordsmen sheathe their blades. Matthew and Philip also made speeches, but nothing definite came of this discussion until Thomas, calling their attention to the fact that Jesus had counseled Lazarus against exposing himself to death, pointed out that they could do nothing to save their Master inasmuch as he refused to allow his friends to defend him, and since he persisted in refraining from the use of his divine powers to frustrate his human enemies. Thomas persuaded them to scatter, every man for himself, with the understanding that David Zebedee would remain at the camp to maintain a clearinghouse and messenger headquarters for the group. By half past two o’clock that morning the camp was deserted; only David remained on hand with three or four messengers, the others having been dispatched to secure information as to where Jesus had been taken, and what was going to be done with him.
183:4.3 (1976.1) Петима апостоли — Натанаил, Матей, Филип и близнаците — се криеха във Витания и Витфагия; Тома, Андрей, Яков и Симон Зилот се криеха в града. Симон Петър и Йоан Зеведеев следваха тълпата, отиваща към дома на Ханан.	183:4.3 (1976.1) Five of the apostles, Nathaniel, Matthew, Philip, and the twins, went into hiding at Bethpage and Bethany. Thomas, Andrew, James, and Simon Zelotes were hiding in the city. Simon Peter and John Zebedee followed along to the home of Annas.
183:4.4 (1976.2) Скоро след разсъмване Симон Петър отново се оказа в гетсиманския лагер с целия си обезсърчен вид, изразявайки дълбоко отчаяние. Съпровождан от един от куриерите, Давид изпрати Петър при своя брат Андрей, който се намираше в дома на Никодим в Йерусалим.	183:4.4 (1976.2) Shortly after daybreak, Simon Peter wandered back to the Gethsemane camp, a dejected picture of deep despair. David sent him in charge of a messenger to join his brother, Andrew, who was at the home of Nicodemus in Jerusalem.
183:4.5 (1976.3) Чак до завършването на екзекуцията на Иисус на кръста Йоан Зеведеев се намираше редом с него; именно той редовно осигуряваше на куриерите на Давид информацията, която те доставяха на Давид в гетсиманския лагер и която се предаваше на скрилите се апостоли и на семейството на Иисус.	183:4.5 (1976.3) Until the very end of the crucifixion, John Zebedee remained, as Jesus had directed him, always near at hand, and it was he who supplied David’s messengers with information from hour to hour which they carried to David at the garden camp, and which was then relayed to the hiding apostles and to Jesus’ family.
183:4.6 (1976.4) Действително, пастирът е поразен и овцете са разпръснати! Макар че всички смътно съзнаваха, че Иисус ги предупреждаваше именно за тази ситуация, те бяха дотолкова потресени от внезапното изчезване на Учителя, че изгубиха способността да мислят нормално.	183:4.6 (1976.4) Surely, the shepherd is smitten and the sheep are scattered! While they all vaguely realize that Jesus has forewarned them of this very situation, they are too severely shocked by the Master’s sudden disappearance to be able to use their minds normally.
183:4.7 (1976.5) Скоро след разсъмване и веднага след като Петър беше изпратен при своя брат, Юда — братът на Иисус в плът, задъхвайки се, пристигна в лагера пръв от своето семейство, но можа да узнае само, че Учителят е вече арестуван. Затова той спешно се отправи назад към йерихонския път, за да разкаже за това на своята майка, братя и сестри. Чрез Юда Давид Зеведеев предаде на семейството на Иисус да се съберат в дома на Марта и Мария във Витания и да чакат известията, които редовно ще постъпват към тях чрез куриерите.	183:4.7 (1976.5) It was shortly after daylight and just after Peter had been sent to join his brother, that Jude, Jesus’ brother in the flesh, arrived in the camp, almost breathless and in advance of the rest of Jesus’ family, only to learn that the Master had already been placed under arrest; and he hastened back down the Jericho road to carry this information to his mother and to his brothers and sisters. David Zebedee sent word to Jesus’ family, by Jude, to forgather at the house of Martha and Mary in Bethany and there await news which his messengers would regularly bring them.
183:4.8 (1976.6) Такова беше положението на апостолите, най-близките ученици и земното семейство на Иисус, в течение на втората половина от нощта в четвъртък и ранната сутрин в петък. Всички тези групи и отделни хора бяха свързани един с друг от куриерската служба, която Давид Зеведеев продължаваше да ръководи от своя център в гетсиманския лагер.	183:4.8 (1976.6) This was the situation during the last half of Thursday night and the early morning hours of Friday as regards the apostles, the chief disciples, and the earthly family of Jesus. And all these groups and individuals were kept in touch with each other by the messenger service which David Zebedee continued to operate from his headquarters at the Gethsemane camp.
5. На път към двореца на първосвещеника ^top	5. On the Way to the High Priest’s Palace ^top
183:5.1 (1977.1) Преди да отидат с Иисус в града, началникът на храмовата стража и командирът на отряда войници заспориха помежду си къде да отведат Учителя. Началникът на храмовата стража заповяда да го доставят при Каяфа, на действащия първосвещеник. Командирът на римските войници се разпореди да отведат Иисус в двореца на Ханан — бившия първосвещеник и тъст на Каяфа. Той постъпи така, защото по всички въпроси, имащи отношение към съблюдаването на еврейските духовни закони, римляните обикновено се обръщаха непосредствено към Ханан. Заповедта на римския командир беше изпълнена; Иисус беше отведен при Ханан за предварителен разпит.	183:5.1 (1977.1) Before they started away from the garden with Jesus, a dispute arose between the Jewish captain of the temple guards and the Roman captain of the company of soldiers as to where they were to take Jesus. The captain of the temple guards gave orders that he should be taken to Caiaphas, the acting high priest. The captain of the Roman soldiers directed that Jesus be taken to the palace of Annas, the former high priest and father-in-law of Caiaphas. And this he did because the Romans were in the habit of dealing directly with Annas in all matters having to do with the enforcement of the Jewish ecclesiastical laws. And the orders of the Roman captain were obeyed; they took Jesus to the home of Annas for his preliminary examination.
183:5.2 (1977.2) Юда вървеше редом с командирите и слушаше всичко, за което те си говореха, но не вземаше участие в спора, тъй като нито еврейският началник, нито римският офицер се отпускаха дотолкова, че да разговарят с предателя — дотолкова го презираха.	183:5.2 (1977.2) Judas marched along near the captains, overhearing all that was said, but took no part in the dispute, for neither the Jewish captain nor the Roman officer would so much as speak to the betrayer—they held him in such contempt.
183:5.3 (1977.3) Приблизително по това време Йоан Зеведеев, спомняйки си за инструкциите на Учителя през цялото време да бъдат наблизо, побърза да се приближи до Иисус, който вървеше между двамата командири. Виждайки, че Йоан се изравни с тях, началникът на храмовата стража каза на своя помощник: “Вземете го и го вържете. Той е един от последователите на този тип.” Но когато командирът на римляните чу това, той се обърна и виждайки Йоан, заповяда апостолът да се приближи към него и никой да не го пипа. След това римският командир каза на еврейския началник: “Този човек не е нито предател, нито страхливец. Аз го видях в градината и той не извади меч, за да ни окаже съпротива. На него му стигна мъжество да не се крие и да остане със своя Учител и нито един човек няма право да вдигне над него ръка. Римският закон позволява на минимум още един затворник да бъде заедно с него на съда и никой да не смее да пречи на този човек да остане със своя Учител, затворника.” И като чу това, Юда беше толкова засрамен и оскърбен, че изостана от тълпата и стигна до двореца на Ханан сам.	183:5.3 (1977.3) About this time John Zebedee, remembering his Master’s instructions to remain always near at hand, hurried up near Jesus as he marched along between the two captains. The commander of the temple guards, seeing John come up alongside, said to his assistant: “Take this man and bind him. He is one of this fellow’s followers.” But when the Roman captain heard this and, looking around, saw John, he gave orders that the apostle should come over by him, and that no man should molest him. Then the Roman captain said to the Jewish captain: “This man is neither a traitor nor a coward. I saw him in the garden, and he did not draw a sword to resist us. He has the courage to come forward to be with his Master, and no man shall lay hands on him. The Roman law allows that any prisoner may have at least one friend to stand with him before the judgment bar, and this man shall not be prevented from standing by the side of his Master, the prisoner.” And when Judas heard this, he was so ashamed and humiliated that he dropped back behind the marchers, coming up to the palace of Annas alone.
183:5.4 (1977.4) С това се обяснява защо на Йоан Зеведеев беше позволено да остане редом с Иисус в продължение на всички мъчителни изпитания тази нощ и на следващия ден. Юдеите се страхуваха да кажат нещо на Йоан или да му досаждат по какъвто и да е начин, доколкото той притежаваше статут, сходен със статута на римски съветник, назначен да служи като наблюдател над съдопроизводството в юдейския духовен съд. Привилегированото положение на Йоан стана още по-сигурно, когато — предавайки Иисус на началника на храмовата стража при вратите на двореца на Ханан — римлянинът, обръщайки се към своя помощник, каза: “Върви заедно със затворника и гледай тези евреи да не го убият без съгласието на Пилат. Гледай да не се разправят с него без съд и се погрижи на неговия приятел, галилееца, да му се позволи да бъде редом и да наблюдава всичко, което става.” Затова Йоан получи възможност да остане редом с Иисус до самата му смърт на кръста, макар че останалите десет апостоли бяха принудени да се скрият. Йоан действаше под защитата на Рим и юдеите решиха да вдигнат над него ръка едва след смъртта на Учителя.	183:5.4 (1977.4) And this explains why John Zebedee was permitted to remain near Jesus all the way through his trying experiences this night and the next day. The Jews feared to say aught to John or to molest him in any way because he had something of the status of a Roman counselor designated to act as observer of the transactions of the Jewish ecclesiastical court. John’s position of privilege was made all the more secure when, in turning Jesus over to the captain of the temple guards at the gate of Annas’s palace, the Roman, addressing his assistant, said: “Go along with this prisoner and see that these Jews do not kill him without Pilate’s consent. Watch that they do not assassinate him, and see that his friend, the Galilean, is permitted to stand by and observe all that goes on.” And thus was John able to be near Jesus right on up to the time of his death on the cross, though the other ten apostles were compelled to remain in hiding. John was acting under Roman protection, and the Jews dared not molest him until after the Master’s death.
183:5.5 (1977.5) В течение на целия път до двореца на Ханан Иисус мълчеше. От момента на ареста до появата пред Ханан Синът Човешки не произнесе нито дума.	183:5.5 (1977.5) And all the way to the palace of Annas, Jesus opened not his mouth. From the time of his arrest to the time of his appearance before Annas, the Son of Man spoke no word.