Документ 184	Paper 184
Съдебното заседания на Синедриона	Before the Sanhedrin Court
184:0.1 (1978.1) ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ на Ханан дадоха тайни указания на командира на римските войници да доведат Иисус при него в двореца веднага след ареста. Бившият първосвещеник се стремеше да запази своя престиж на духовен глава сред всички евреи. Задържайки Иисус при себе си в своя дом няколко часа, той преследваше друга цел: за да може съдебното заседание на Синедриона да бъде свикано, съблюдавайки Мойсеевите закони, трябваше да мине повече време. Беше противозаконно да се събира трибуналът преди утрешното жертвоприношение в храма, което се извършваше около три часа сутринта.	184:0.1 (1978.1) REPRESENTATIVES of Annas had secretly instructed the captain of the Roman soldiers to bring Jesus immediately to the palace of Annas after he had been arrested. The former high priest desired to maintain his prestige as the chief ecclesiastical authority of the Jews. He also had another purpose in detaining Jesus at his house for several hours, and that was to allow time for legally calling together the court of the Sanhedrin. It was not lawful to convene the Sanhedrin court before the time of the offering of the morning sacrifice in the temple, and this sacrifice was offered about three o’clock in the morning.
184:0.2 (1978.2) Ханан знаеше, че членовете на трибунала се намират в дома на неговия зет Каяфа. Към полунощ в дома на първосвещеника се събраха около тридесет члена на Синедриона, за да бъдат готови за съдебно дознание, когато доведат Иисус при тях. Дойдоха само тези членове на трибунала, които бяха решителни и открити противници на Иисус и неговото учение, защото за заседание на трибунала бяха достатъчно две трети от членовете на Синедриона.	184:0.2 (1978.2) Annas knew that a court of Sanhedrists was in waiting at the palace of his son-in-law, Caiaphas. Some thirty members of the Sanhedrin had gathered at the home of the high priest by midnight so that they would be ready to sit in judgment on Jesus when he might be brought before them. Only those members were assembled who were strongly and openly opposed to Jesus and his teaching since it required only twenty-three to constitute a trial court.
184:0.3 (1978.3) Иисус прекара около три часа в двореца на Ханан на Елеонската планина недалеч от Гетсиманската градина, където го арестуваха. Йоан Зеведеев беше свободен и се намираше в безопасност в двореца на Ханан не само благодарение на заповедта на римския командир, но и затова, защото той и неговият брат Яков бяха добре познати на старшите слуги — те много пъти бяха били в двореца, тъй като бившият първосвещеник беше далечен роднина на тяхната майка Саломия.	184:0.3 (1978.3) Jesus spent about three hours at the palace of Annas on Mount Olivet, not far from the garden of Gethsemane, where they arrested him. John Zebedee was free and safe in the palace of Annas not only because of the word of the Roman captain, but also because he and his brother James were well known to the older servants, having many times been guests at the palace as the former high priest was a distant relative of their mother, Salome.
1. Разпитът при Ханан ^top	1. Examination by Annas ^top
184:1.1 (1978.4) Ханан, забогатял от доходите от храма, тъст на действащия първосвещеник и поддържащ добри отношения с римските власти, беше действително най-влиятелната фигура сред цялото еврейство. Той беше привидно ласкав и политически интригант и заговорник и желаеше съдбата на Иисус да се решава под негово ръководство; боеше се да повери изцяло такова важно дело на своя безцеремонен и агресивен зет. Ханан искаше да се убеди, че съдът над Учителя ще се контролира от садукеите: той се опасяваше от възможните симпатии на някои фарисеи, още повече че практически всички членове на Синедриона, застанали на страната на Иисус, бяха фарисеи.	184:1.1 (1978.4) Annas, enriched by the temple revenues, his son-in-law the acting high priest, and with his relations to the Roman authorities, was indeed the most powerful single individual in all Jewry. He was a suave and politic planner and plotter. He desired to direct the matter of disposing of Jesus; he feared to trust such an important undertaking wholly to his brusque and aggressive son-in-law. Annas wanted to make sure that the Master’s trial was kept in the hands of the Sadducees; he feared the possible sympathy of some of the Pharisees, seeing that practically all of those members of the Sanhedrin who had espoused the cause of Jesus were Pharisees.
184:1.2 (1978.5) Изминаха няколко години, откакто Ханан за последен път видя Иисус в своя дом, когато, идвайки му на гости, Учителят веднага си отиде, почувствал хладната и резервирана атмосфера. Ханан се надяваше, че ще може да се възползва от това предишно запознанство и да се опита да уговори Иисус да се откаже от своите изказвания и да напусне Палестина. На него не му се искаше да участва в преднамереното убийство на невинен човек и той предполагаше, че Иисус по-скоро ще се съгласи да напусне страната, отколкото да се раздели с живота си. Но като видя мъжествения и непреклонен галилеец, Ханан веднага разбра, че такива предложения бяха безполезни. Иисус изглеждаше още по-величествен и невъзмутим, отколкото го помнеше Ханан.	184:1.2 (1978.5) Annas had not seen Jesus for several years, not since the time when the Master called at his house and immediately left upon observing his coldness and reserve in receiving him. Annas had thought to presume on this early acquaintance and thereby attempt to persuade Jesus to abandon his claims and leave Palestine. He was reluctant to participate in the murder of a good man and had reasoned that Jesus might choose to leave the country rather than to suffer death. But when Annas stood before the stalwart and determined Galilean, he knew at once that it would be useless to make such proposals. Jesus was even more majestic and well poised than Annas remembered him.
184:1.3 (1979.1) Когато Иисус беше по-млад, Ханан проявяваше към него огромен интерес. Но неотдавнашното изгонване от Иисус на сарафите и другите търговци в храма постави под заплаха доходите на бившия първосвещеник. Тази постъпка пробуди в него много повече враждебност, отколкото ученията на Иисус.	184:1.3 (1979.1) When Jesus was young, Annas had taken a great interest in him, but now his revenues were threatened by what Jesus had so recently done in driving the money-changers and other commercial traders out of the temple. This act had aroused the enmity of the former high priest far more than had Jesus’ teachings.
184:1.4 (1979.2) Ханан влезе в своята просторна зала за аудиенции, седна в голямо кресло и заповяда да доведат Иисус. В течение на минута той мълчаливо разглеждаше Учителя, след което каза: “Ти разбираш, че е необходимо нещо да се предприеме относно твоето учение, тъй като смущаваш спокойствието и порядъка в страната.” Ханан въпросително погледна Иисус; Учителят го погледна право в очите, но нищо не отговори. Ханан продължаваше: “Как се наричат останалите ти ученици покрай Симон Зилот, подстрекателя?” Иисус отново го погледна, но не отговори.	184:1.4 (1979.2) Annas entered his spacious audience chamber, seated himself in a large chair, and commanded that Jesus be brought before him. After a few moments spent in silently surveying the Master, he said: “You realize that something must be done about your teaching since you are disturbing the peace and order of our country.” As Annas looked inquiringly at Jesus, the Master looked full into his eyes but made no reply. Again Annas spoke, “What are the names of your disciples, besides Simon Zelotes, the agitator?” Again Jesus looked down upon him, but he did not answer.
184:1.5 (1979.3) Отказът на Иисус да отговаря дотолкова засегна Ханан, че той попита: “Нима не те вълнува какво ще бъде моето отношение към теб — дружеско или не? Нима ти е безразлично, че е в моята власт да повлияя върху изхода на твоя предстоящ съд?” Като чу това, Иисус каза: “Ханан, знаеш, че ти не би имал никаква власт над мен, ако моят Отец не беше позволил това. Някои се готвят да унищожат Сина Човешки поради своето невежество; те не знаят какво правят, но ти, приятелю, знаеш какво правиш. Как можеш да отхвърляш светлината Божия?”	184:1.5 (1979.3) Annas was considerably disturbed by Jesus’ refusal to answer his questions, so much so that he said to him: “Do you have no care as to whether I am friendly to you or not? Do you have no regard for the power I have in determining the issues of your coming trial?” When Jesus heard this, he said: “Annas, you know that you could have no power over me unless it were permitted by my Father. Some would destroy the Son of Man because they are ignorant; they know no better, but you, friend, know what you are doing. How can you, therefore, reject the light of God?”
184:1.6 (1979.4) Любезният тон на Иисус много озадачи Ханан. Но той реши за себе си, че Иисус трябва да напусне Палестина или да умре; затова събра кураж и попита: “На какво именно се опитваш да учиш народа? За кого се представяш?” Иисус отговори: “Ти прекрасно знаеш, че аз открито се обръщах към света. Учех в синагогите и много пъти учех в храма, където ме слушаха всички юдеи и мнозина езичници. Аз нищо не скрих; защо ме питаш за моето учение? Защо не поканиш онези, които ме слушаха, и не попиташ тях? Целият Йерусалим знае какво говорих, даже ако ти сам не си слушал тези учения.” Но още преди Ханан да може да отговори, старшият слуга, стоящ редом, удари Иисус с ръка по бузата, казвайки: “Как смееш да отговаряш така на първосвещеника?” Ханан не изказа порицание на своя слуга, но Иисус се обърна към него с думите: “Приятелю мой, ако аз съм казал нещо, което не е така, докажи, че не е така, но ако съм казал истината, то защо ме удари?”	184:1.6 (1979.4) The kindly manner in which Jesus spoke to Annas almost bewildered him. But he had already determined in his mind that Jesus must either leave Palestine or die; so he summoned up his courage and asked: “Just what is it you are trying to teach the people? What do you claim to be?” Jesus answered: “You know full well that I have spoken openly to the world. I have taught in the synagogues and many times in the temple, where all the Jews and many of the gentiles have heard me. In secret I have spoken nothing; why, then, do you ask me about my teaching? Why do you not summon those who have heard me and inquire of them? Behold, all Jerusalem has heard that which I have spoken even if you have not yourself heard these teachings.” But before Annas could make reply, the chief steward of the palace, who was standing near, struck Jesus in the face with his hand, saying, “How dare you answer the high priest with such words?” Annas spoke no words of rebuke to his steward, but Jesus addressed him, saying, “My friend, if I have spoken evil, bear witness against the evil; but if I have spoken the truth, why, then, should you smite me?”
184:1.7 (1979.5) Макар че Ханан съжаляваше за това, че неговият слуга удари Иисус, той беше твърде горд да обръща внимание на това. В смущението си той отиде в съседната стая и почти за един час остави Иисус насаме със семейството си и дворцовата стража.	184:1.7 (1979.5) Although Annas regretted that his steward had struck Jesus, he was too proud to take notice of the matter. In his confusion he went into another room, leaving Jesus alone with the household attendants and the temple guards for almost an hour.
184:1.8 (1979.6) Връщайки се, той се приближи към Учителя и каза: “Твърдиш ли, че си Месията, избавителят на Израил?” Иисус отвърна: “Ханан, ти ме познаваш от времето на моята младост. Знаеш, че аз претендирам само за това, което е определено от моя Отец, и че бях изпратен при всички хора — не само при юдеите, но и при езичниците.” Тогава Ханан каза: “Съобщиха ми, че си твърдял, че си Месия, вярно ли е това?” Иисус погледна Ханан, но отговори само: “Това го казваш ти.”	184:1.8 (1979.6) When he returned, going up to the Master’s side, he said, “Do you claim to be the Messiah, the deliverer of Israel?” Said Jesus: “Annas, you have known me from the times of my youth. You know that I claim to be nothing except that which my Father has appointed, and that I have been sent to all men, gentile as well as Jew.” Then said Annas: “I have been told that you have claimed to be the Messiah; is that true?” Jesus looked upon Annas but only replied, “So you have said.”
184:1.9 (1980.1) Приблизително по това време от двореца на Каяфа пристигнаха куриери, за да узнаят кога Иисус ще застане пред трибунала, и доколкото приближаваше разсъмване, Ханан реши, че е най-добре да го изпрати вързан, под конвоя на дворцовата стража, при Каяфа. Скоро и той самият ги последва.	184:1.9 (1980.1) About this time messengers arrived from the palace of Caiaphas to inquire what time Jesus would be brought before the court of the Sanhedrin, and since it was nearing the break of day, Annas thought best to send Jesus bound and in the custody of the temple guards to Caiaphas. He himself followed after them shortly.
2. Петър в двора ^top	2. Peter in the Courtyard ^top
184:2.1 (1980.2) Когато отрядът стражи и войници се приближаваше към двореца на Ханан, Йоан Зеведеев вървеше редом с командира на римските войници. Юда изостана, а Симон Петър се намираше далеч отзад. След като Йоан влезе заедно с Иисус и стражите, Юда се приближи до вратите, но виждайки Иисус и Йоан, се отправи към дома на Каяфа, където, както той знаеше, щеше да се състои истинският съд над Учителя. Скоро след заминаването на Юда тук пристигна Симон Петър; Йоан го видя да стои при вратите, преди Иисус да бъде въведен в двореца. Портиерката, отваряща вратата, познаваше Йоан и когато той я помоли да пусне Петър, тя охотно се съгласи.	184:2.1 (1980.2) As the band of guards and soldiers approached the entrance to the palace of Annas, John Zebedee was marching by the side of the captain of the Roman soldiers. Judas had dropped some distance behind, and Simon Peter followed afar off. After John had entered the palace courtyard with Jesus and the guards, Judas came up to the gate but, seeing Jesus and John, went on over to the home of Caiaphas, where he knew the real trial of the Master would later take place. Soon after Judas had left, Simon Peter arrived, and as he stood before the gate, John saw him just as they were about to take Jesus into the palace. The portress who kept the gate knew John, and when he spoke to her, requesting that she let Peter in, she gladly assented.
184:2.2 (1980.3) Влизайки в двора, Петър се отправи към горящите въглени, опитвайки се да се сгрее, защото нощта беше хладна. Чувстваше пълната неуместност на своето пребиваване тук, сред враговете на Иисус, и той действително се намираше не на своето място. Учителят не му беше казвал да бъде редом с него, както беше казал на Йоан. Петър трябваше да остане заедно с останалите апостоли, които бяха специално предупредени да не излагат своя живот на опасност в периода на съда и разпятието на своя Учител.	184:2.2 (1980.3) Peter, upon entering the courtyard, went over to the charcoal fire and sought to warm himself, for the night was chilly. He felt very much out of place here among the enemies of Jesus, and indeed he was out of place. The Master had not instructed him to keep near at hand as he had admonished John. Peter belonged with the other apostles, who had been specifically warned not to endanger their lives during these times of the trial and crucifixion of their Master.
184:2.3 (1980.4) Преди да стигне до вратите на двореца, Петър изхвърли меча си, така че влезе в двора на Ханан невъоръжен. Неговият разум се намираше в състояние на крайно смущение; той едва осъзнаваше факта на ареста на Иисус. Петър беше неспособен да схване реалността на ситуацията — обстоятелството, че се намира в двора на Ханан, греейки се заедно със слугите на първосвещеника. На него му се искаше да узнае какво правят другите апостоли и размишлявайки над това, как са пуснали Йоан в двореца, Петър реши, че Йоан е познат със слугите, след като той беше помолил портиерката да го пусне.	184:2.3 (1980.4) Peter threw away his sword shortly before he came up to the palace gate so that he entered the courtyard of Annas unarmed. His mind was in a whirl of confusion; he could scarcely realize that Jesus had been arrested. He could not grasp the reality of the situation—that he was here in the courtyard of Annas, warming himself beside the servants of the high priest. He wondered what the other apostles were doing and, in turning over in his mind as to how John came to be admitted to the palace, concluded that it was because he was known to the servants, since he had bidden the gate-keeper admit him.
184:2.4 (1980.5) Скоро след като портиерката пусна Петър и докато той се грееше край огъня, тя дойде при него и с недобър тон се осведоми: “Нима ти не си един от учениците на този човек?” Петър не трябваше да се учудва, че го познаха, защото именно Йоан помоли девойката да му позволи да премине през вратата на двореца. Но неговите нерви бяха напрегнати дотолкова, че бидейки опознат като ученик, той изгуби душевното си равновесие и с единствената мисъл, господстваща в неговото съзнание — мисълта да запази живота си — ú отговори: “Не.” Почти веднага един слуга дойде при Петър и попита: “Нима не те видях в градината при ареста на този тип? Нима не си един от неговите последователи?” Сега Петър вече беше разтревожен не на шега. Той не знаеше как да се спаси от своите обвинители; затова яростно отричайки някаква връзка с Иисус, той каза: “Не познавам този човек и не принадлежа към неговите последователи.”	184:2.4 (1980.5) Shortly after the portress let Peter in, and while he was warming himself by the fire, she went over to him and mischievously said, “Are you not also one of this man’s disciples?” Now Peter should not have been surprised at this recognition, for it was John who had requested that the girl let him pass through the palace gates; but he was in such a tense nervous state that this identification as a disciple threw him off his balance, and with only one thought uppermost in his mind—the thought of escaping with his life—he promptly answered the maid’s question by saying, “I am not.”
184:2.5 (1980.6) Тук портиерката отведе Петър встрани и каза: “Аз съм сигурна, че ти си един от учениците на Иисус, не само затова, защото един от неговите последователи ме помоли да те пусна на двора, но и затова, защото моята сестра те е видяла в храма заедно с този човек. Защо отричаш това?” Изслушвайки тези обвинения, Петър заяви на девойката, че въобще никога не е познавал Иисус, и съпровождайки своите думи с многобройни ругатни и проклятия, отново повтори: “Аз не съм последовател на този човек, даже не го познавам, никога не съм чувал за него.”	184:2.5 (1980.6) Very soon another servant came up to Peter and asked: “Did I not see you in the garden when they arrested this fellow? Are you not also one of his followers?” Peter was now thoroughly alarmed; he saw no way of safely escaping from these accusers; so he vehemently denied all connection with Jesus, saying, “I know not this man, neither am I one of his followers.”
184:2.6 (1980.7) (Paragraph Missing)	184:2.6 (1980.7) About this time the portress of the gate drew Peter to one side and said: “I am sure you are a disciple of this Jesus, not only because one of his followers bade me let you in the courtyard, but my sister here has seen you in the temple with this man. Why do you deny this?” When Peter heard the maid accuse him, he denied all knowledge of Jesus with much cursing and swearing, again saying, “I am not this man’s follower; I do not even know him; I never heard of him before.”
184:2.7 (1981.1) Петър се отдалечи от огъня и известно време бродеше по двора. Щеше да се радва, ако може да избяга, но се боеше да не привлече към себе си вниманието. Замръзвайки, той пак се върна при огъня и един от мъжете, стоящ редом с него, каза: “Ти със сигурност си един от неговите ученици. Този Иисус е галилеец, а твоята реч те издава, защото ти също говориш като галилеец.” И отново Петър отрече каквато и да било връзка със своя Учител.	184:2.7 (1981.1) Peter left the fireside for a time while he walked about the courtyard. He would have liked to have escaped, but he feared to attract attention to himself. Getting cold, he returned to the fireside, and one of the men standing near him said: “Surely you are one of this man’s disciples. This Jesus is a Galilean, and your speech betrays you, for you also speak as a Galilean.” And again Peter denied all connection with his Master.
184:2.8 (1981.2) Дълбоко объркан, Петър се стремеше да се избави от своите обвинители, като се отдалечи от огъня и остана сам в празния портал. Прекарвайки в уединение повече от час, той случайно се натъкна на портиерката и нейната сестра, които отново започнаха да го дразнят, обвинявайки го, че е последовател на Иисус. И отново той отрече тези обвинения. Още не беше успял за пореден път да отрече каквато и да било връзка с Иисус, когато пропя петелът и Петър си спомни за какво го предупреждаваше Учителят по-рано същата нощ. Петър стоеше смазан от чувство на вина, с тежест на сърцето. И тук вратата се отвори и стражите отведоха край него Иисус, когото водеха към Каяфа. Като се изравни с Петър, в светлината на факлите, Учителят забеляза на лицето на своя в миналото самонадеян и храбър апостол израз на отчаяние и като се обърна, той погледна Петър. До самата си смърт Петър помнеше този поглед, събрал в себе си такава жалост и любов, каквато смъртен човек още никога не беше виждал на лицето на Учителя.	184:2.8 (1981.2) Peter was so perturbed that he sought to escape contact with his accusers by going away from the fire and remaining by himself on the porch. After more than an hour of this isolation, the gate-keeper and her sister chanced to meet him, and both of them again teasingly charged him with being a follower of Jesus. And again he denied the accusation. Just as he had once more denied all connection with Jesus, the cock crowed, and Peter remembered the words of warning spoken to him by his Master earlier that same night. As he stood there, heavy of heart and crushed with the sense of guilt, the palace doors opened, and the guards led Jesus past on the way to Caiaphas. As the Master passed Peter, he saw, by the light of the torches, the look of despair on the face of his former self-confident and superficially brave apostle, and he turned and looked upon Peter. Peter never forgot that look as long as he lived. It was such a glance of commingled pity and love as mortal man had never beheld in the face of the Master.
184:2.9 (1981.3) След като Иисус и стражите излязоха от вратата, Петър ги последва, но скоро спря. Той не можеше да върви по-нататък. Седна отстрани на пътя и горчиво заплака. Изплаквайки своето отчаяние, той тръгна назад, към лагера, с надеждата да намери своя брат Андрей. Добирайки се до лагера, намери там само Давид Зеведеев, който изпрати заедно с него куриер, за да го упъти в Йерусалим, където се криеше неговият брат.	184:2.9 (1981.3) After Jesus and the guards passed out of the palace gates, Peter followed them, but only for a short distance. He could not go farther. He sat down by the side of the road and wept bitterly. And when he had shed these tears of agony, he turned his steps back toward the camp, hoping to find his brother, Andrew. On arriving at the camp, he found only David Zebedee, who sent a messenger to direct him to where his brother had gone to hide in Jerusalem.
184:2.10 (1981.4) Всички тези събития станаха с Петър в двора на Ханан на Елеонската планина. Той не съпроводи Иисус до двореца на първосвещеника Каяфа. Пеенето на петела, накарало Петър да осъзнае, че няколко пъти се е отрекъл от своя Учител, показва, че всичко това ставаше отвъд пределите на Йерусалим, защото законът забраняваше да се държат домашни птици в пределите на града.	184:2.10 (1981.4) Peter’s entire experience occurred in the courtyard of the palace of Annas on Mount Olivet. He did not follow Jesus to the palace of the high priest, Caiaphas. That Peter was brought to the realization that he had repeatedly denied his Master by the crowing of a cock indicates that this all occurred outside of Jerusalem since it was against the law to keep poultry within the city proper.
184:2.11 (1981.5) Докато пеенето на петела не накара Петър да се осъзнае, той, крачейки напред и назад в покрития вход, размишляваше само за едно: колко ловко се е отклонил от повдигнатите от слугите обвинения и как успя да прекрати техните опити да открият връзка между него и Иисус. В това време мислеше само за това, че тези хора нямаха никакво морално или законно право да го разпитват, и той действително поздрави себе си с това ,по какъв начин успя, както той смяташе, да избегне опознаване и евентуално арест и хвърляне в затвора. Само кукуригането на петела накара Петър да осъзнае, че се е отрекъл от своя Учител. Само погледът на Иисус го накара да разбере, че той се е оказал недостоен за избраното положение на посланик на Царството.	184:2.11 (1981.5) Until the crowing of the cock brought Peter to his better senses, he had only thought, as he walked up and down the porch to keep warm, how cleverly he had eluded the accusations of the servants, and how he had frustrated their purpose to identify him with Jesus. For the time being, he had only considered that these servants had no moral or legal right thus to question him, and he really congratulated himself over the manner in which he thought he had avoided being identified and possibly subjected to arrest and imprisonment. Not until the cock crowed did it occur to Peter that he had denied his Master. Not until Jesus looked upon him, did he realize that he had failed to live up to his privileges as an ambassador of the kingdom.
184:2.12 (1981.6) Направил първата крачка по пътя на компромис и най-слабото съпротивление, Петър видя само една възможност — да следва избраната линия на поведение. Само великият и благороден характер е способен, допускайки грешка, да се обърне назад и да я поправи. Когато човекът застане на пътя на заблуждението, твърде често собственият му разум се опитва да оправдае продължаващото движение по този път.	184:2.12 (1981.6) Having taken the first step along the path of compromise and least resistance, there was nothing apparent to Peter but to go on with the course of conduct decided upon. It requires a great and noble character, having started out wrong, to turn about and go right. All too often one’s own mind tends to justify continuance in the path of error when once it is entered upon.
184:2.13 (1982.1) Петър никога не повярва напълно, че може да му бъде простено, докато не се срещна със своя Учител след възкресението му и не видя, че той беше приет точно така, както и преди събитията от тази трагична нощ на отречението.	184:2.13 (1982.1) Peter never fully believed that he could be forgiven until he met his Master after the resurrection and saw that he was received just as before the experiences of this tragic night of the denials.
3. Съдебното заседание на Синедриона ^top	3. Before the Court of Sanhedrists ^top
184:3.1 (1982.2) Около три и половина сутринта в петък първосвещеникът Каяфа поиска от следствената комисия на Синедриона тишина и заповяда да доведат Иисус за официален съд. В трите предишни случая Синедрионът с абсолютно мнозинство на гласовете беше осъждал Иисус на смърт, стигайки до извода, че той заслужава смърт по неофициалното обвинение в нарушаване на закона, богохулство и презрение към традициите на отците на Израил.	184:3.1 (1982.2) It was about half past three o’clock this Friday morning when the chief priest, Caiaphas, called the Sanhedrist court of inquiry to order and asked that Jesus be brought before them for his formal trial. On three previous occasions the Sanhedrin, by a large majority vote, had decreed the death of Jesus, had decided that he was worthy of death on informal charges of lawbreaking, blasphemy, and flouting the traditions of the fathers of Israel.
184:3.2 (1982.3) Това заседание на Синедриона беше свикано в нарушение на изискванията на закона не на обичайното място в двореца, в залата от дялан камък. При този случай в двореца на първосвещеника беше събрана специална следствена комисия, състояща се от тридесетте членове на Синедриона. Йоан Зеведеев присъстваше тук в течение на целия този така наречен съд.	184:3.2 (1982.3) This was not a regularly called meeting of the Sanhedrin and was not held in the usual place, the chamber of hewn stone in the temple. This was a special trial court of some thirty Sanhedrists and was convened in the palace of the high priest. John Zebedee was present with Jesus throughout this so-called trial.
184:3.3 (1982.4) О, как тези висши свещеници, книжници, садукеи и някои фарисеи се утешаваха с това, че Иисус, заплашващ тяхното положение и отправящ предизвикателство към тяхната власт, се намира сега в техни ръце! И те бяха изпълнени с решимост да отмъстят, за да не може той вече никога да се измъкне оттук жив.	184:3.3 (1982.4) How these chief priests, scribes, Sadducees, and some of the Pharisees flattered themselves that Jesus, the disturber of their position and the challenger of their authority, was now securely in their hands! And they were resolved that he should never live to escape their vengeful clutches.
184:3.4 (1982.5) Обикновено ако извършено от човек престъпление изискваше смъртно наказание, евреите провеждаха съдебно разследване с голямо внимание и представяха изчерпателни гаранции за безпристрастен избор на свидетели и справедлив съд. В дадения случай Каяфа беше по-скоро прокурор, отколкото непредубеден съдия.	184:3.4 (1982.5) Ordinarily, the Jews, when trying a man on a capital charge, proceeded with great caution and provided every safeguard of fairness in the selection of witnesses and the entire conduct of the trial. But on this occasion, Caiaphas was more of a prosecutor than an unbiased judge.
184:3.5 (1982.6) Иисус застана пред този трибунал облечен в своите обичайни дрехи и с вързани зад гърба ръце. Всички членове на трибунала бяха поразени и донякъде смутени от неговия величествен вид. Никога досега не им се беше налагало да гледат в лицето такъв затворник и да виждат такова самообладание в човека, който застана пред съда, решаващ неговия живот.	184:3.5 (1982.6) Jesus appeared before this court clothed in his usual garments and with his hands bound together behind his back. The entire court was startled and somewhat confused by his majestic appearance. Never had they gazed upon such a prisoner nor witnessed such composure in a man on trial for his life.
184:3.6 (1982.7) Според юдейския закон минимум двама свидетели трябваше да дадат еднакви показания по един и същи въпрос преди на затворника да му бъде предявено обвинение. Юда не можеше да бъде използван като свидетел против Иисус поради това, че законът категорично забраняваше да се използват показанията на предател. Повече от двадесет лъжесвидетели пристигнаха тук, за да свидетелстват против Иисус, но техните показания бяха дотолкова объркани и така явно изфабрикувани, че самите членове на Синедриона изгаряха от срам заради този спектакъл. Иисус стоеше, милосърдно взирайки се в тези лъжесвидетели, и дори само изражението на лицето му лишаваше тези лъжци от самообладание. В течение на всички тези лъжливи показания Учителят не пророни нито дума. Той нищо не отговори на техните лъжливи обвинения.	184:3.6 (1982.7) The Jewish law required that at least two witnesses must agree upon any point before a charge could be laid against the prisoner. Judas could not be used as a witness against Jesus because the Jewish law specifically forbade the testimony of a traitor. More than a score of false witnesses were on hand to testify against Jesus, but their testimony was so contradictory and so evidently trumped up that the Sanhedrists themselves were very much ashamed of the performance. Jesus stood there, looking down benignly upon these perjurers, and his very countenance disconcerted the lying witnesses. Throughout all this false testimony the Master never said a word; he made no reply to their many false accusations.
184:3.7 (1982.8) Първият път, когато двама от свидетелите стигнаха поне до подобие на съгласие, беше, когато двама мъже свидетелстваха, че са чули как в хода на една от проповедите си в храма Иисус е казал, че “ще разруши този ръкотворен храм и за три дни ще построи друг, неръкотворен”. Това не беше точно онова, което каза Иисус, още повече че произнасяйки цитираните тук думи, Иисус показваше своето собствено тяло.	184:3.7 (1982.8) The first time any two of their witnesses approached even the semblance of an agreement was when two men testified that they had heard Jesus say in the course of one of his temple discourses that he would “destroy this temple made with hands and in three days make another temple without hands.” That was not exactly what Jesus said, regardless of the fact that he pointed to his own body when he made the remark referred to.
184:3.8 (1982.9) Макар че първосвещеникът му извика: “Защо не отговаряш нищо на техните обвинения?” — Иисус мълчеше. Той пазеше мълчание, докато даваха показания всички лъжесвидетели. Думите на тези клеветници бяха толкова пропити с ненавист, фанатизъм и нагли преувеличения, че техните показания се разпадаха поради своята собствена обърканост. Най-доброто опровержение на техните лъжливи обвинения беше невъзмутимото и величествено мълчание на Учителя.	184:3.8 (1982.9) Although the high priest shouted at Jesus, “Do you not answer any of these charges?” Jesus opened not his mouth. He stood there in silence while all of these false witnesses gave their testimony. Hatred, fanaticism, and unscrupulous exaggeration so characterized the words of these perjurers that their testimony fell in its own entanglements. The very best refutation of their false accusations was the Master’s calm and majestic silence.
184:3.9 (1983.1) Скоро след като лъжесвидетелите започнаха да дават показания, пристигна Ханан и зае своето място редом с Каяфа. Сега той стана и заяви, че заплахата Иисус да разруши храма е достатъчна за повдигането срещу него на три обвинения:	184:3.9 (1983.1) Shortly after the beginning of the testimony of the false witnesses, Annas arrived and took his seat beside Caiaphas. Annas now arose and argued that this threat of Jesus to destroy the temple was sufficient to warrant three charges against him:
184:3.10 (1983.2) 1. Той е опасен мошеник; внушава на народа невъзможното и изобщо заблуждава хората.	184:3.10 (1983.2) 1. That he was a dangerous traducer of the people. That he taught them impossible things and otherwise deceived them.
184:3.11 (1983.3) 2. Той е революционен фанатик; пропагандира насилственото посегателство над свещения храм — иначе как би могъл да го разруши?	184:3.11 (1983.3) 2. That he was a fanatical revolutionist in that he advocated laying violent hands on the sacred temple, else how could he destroy it?
184:3.12 (1983.4) 3. Той учи на магии, доколкото обещава да построи нов храм, при това неръкотворен.	184:3.12 (1983.4) 3. That he taught magic inasmuch as he promised to build a new temple, and that without hands.
184:3.13 (1983.5) Пълният състав на Синедриона вече беше решил, че Иисус е виновен в наказуеми със смърт нарушения на юдейските закони, но сега те бяха по-загрижени за повдигането на такива обвинения против неговите действия и учения, които биха позволили на Пилат да даде на техния затворник смъртна присъда. Те знаеха, че трябва да получат съгласието на римския управител, преди Иисус да може да бъде екзекутиран законно. Ханан възнамеряваше да води своя линия, опитвайки се да представи Иисус като учител, твърде опасен, за да може да бъде оставен на свобода.	184:3.13 (1983.5) Already had the full Sanhedrin agreed that Jesus was guilty of death-deserving transgressions of the Jewish laws, but they were now more concerned with developing charges regarding his conduct and teachings which would justify Pilate in pronouncing the death sentence upon their prisoner. They knew that they must secure the consent of the Roman governor before Jesus could legally be put to death. And Annas was minded to proceed along the line of making it appear that Jesus was a dangerous teacher to be abroad among the people.
184:3.14 (1983.6) Но Каяфа не можеше повече да гледа Учителя, който стоеше пред него, запазвайки абсолютно спокойствие, и продължаваше да мълчи. Той реши, че знае като минимум един начин да накара арестувания да заговори. Затова подскочи към Иисус и като тикна обвиняващо пръст пред лицето на Учителя, каза: “Заклевам те в името на живия Бог, кажи ни, ти ли си Избавителят, Божият Син?” Иисус отвърна на Каяфа: “Да, скоро аз ще отида при Отеца и Синът Човешки ще бъде облечен със сила и ще властва над небесното войнство.”	184:3.14 (1983.6) But Caiaphas could not longer endure the sight of the Master standing there in perfect composure and unbroken silence. He thought he knew at least one way in which the prisoner might be induced to speak. Accordingly, he rushed over to the side of Jesus and, shaking his accusing finger in the Master’s face, said: “I adjure you, in the name of the living God, that you tell us whether you are the Deliverer, the Son of God.” Jesus answered Caiaphas: “I am. Soon I go to the Father, and presently shall the Son of Man be clothed with power and once more reign over the hosts of heaven.”
184:3.15 (1983.7) Като чу тези думи, първосвещеникът изпадна в ярост и като разкъса горните си дрехи, възкликна: “Какви свидетели още са нужни! Вие чухте богохулството на този човек. Какво предполагате сега — какво следва да се направи с този нарушител на закона и богохулник?” И всички те отговориха в един глас: “Той заслужава смърт; нека бъде разпънат!”	184:3.15 (1983.7) When the high priest heard Jesus utter these words, he was exceedingly angry, and rending his outer garments, he exclaimed: “What further need have we of witnesses? Behold, now have you all heard this man’s blasphemy. What do you now think should be done with this lawbreaker and blasphemer?” And they all answered in unison, “He is worthy of death; let him be crucified.”
184:3.16 (1983.8) Иисус не прояви никакъв интерес към въпросите на Ханан или членовете на Синедриона, с изключение на този единствен въпрос за неговата посвещенческа мисия. Когато го попитаха дали е Син Божий, той веднага и недвусмислено даде утвърдителен отговор.	184:3.16 (1983.8) Jesus manifested no interest in any question asked him when before Annas or the Sanhedrists except the one question relative to his bestowal mission. When asked if he were the Son of God, he instantly and unequivocally answered in the affirmative.
184:3.17 (1983.9) Ханан искаше съдът да продължава и бяха предявени конкретни обвинения по повод отношението на Иисус към римския закон и римските власти за последващото представяне пред Пилат. Членовете на Синедриона искаха по-скоро да завършат с тези въпроси, не само защото това беше денят за приготвянето за Пасхата, когато всяка светска работа следваше да завърши до обед, но и затова, защото във всеки момент Пилат можеше да тръгне обратно към римската столица на Юдея, Кесария, тъй като той пристигна в Йерусалим само за празнуването на Пасхата.	184:3.17 (1983.9) Annas desired that the trial proceed further, and that charges of a definite nature regarding Jesus’ relation to the Roman law and Roman institutions be formulated for subsequent presentation to Pilate. The councilors were anxious to carry these matters to a speedy termination, not only because it was the preparation day for the Passover and no secular work should be done after noon, but also because they feared Pilate might any time return to the Roman capital of Judea, Caesarea, since he was in Jerusalem only for the Passover celebration.
184:3.18 (1983.10) Но Ханан не успя да запази контрола над трибунала в свои ръце. Когато Иисус толкова неочаквано отговори на въпроса на Каяфа, първосвещеникът излезе напред и го удари с ръка по лицето. Ханан беше наистина зашеметен, като видя как останалите членове на трибунала, хвърляйки се напред, заплюват Иисус в лицето и много от тях му нанасят подигравателно плесници. Така в четири и половина сутринта в атмосфера на безредие и нечуван безпорядък завърши първото заседание на Синедриона, посветено на съда над Иисус.	184:3.18 (1983.10) But Annas did not succeed in keeping control of the court. After Jesus had so unexpectedly answered Caiaphas, the high priest stepped forward and smote him in the face with his hand. Annas was truly shocked as the other members of the court, in passing out of the room, spit in Jesus’ face, and many of them mockingly slapped him with the palms of their hands. And thus in disorder and with such unheard-of confusion this first session of the Sanhedrist trial of Jesus ended at half past four o’clock.
184:3.19 (1984.1) Тридесет предубедени и заслепени от традициите лъжесъдии заедно със своите лъжесвидетели се осмеляват да съдят праведния Създател на вселената. Обвинителите се горещят, тях ги изкарва от търпение величественото мълчание и възвишеното самообладание на този Богочовек. Неговото безмълвие вселява ужас, то е непоносимо; неговата реч е безстрашна и предизвикателна. Той е безразличен към техните заплахи; него не го плашат техните нападки. Хората предават на съд Бога, но Той продължава да обича тези хора и би ги спасил, ако можеше.	184:3.19 (1984.1) Thirty prejudiced and tradition-blinded false judges, with their false witnesses, are presuming to sit in judgment on the righteous Creator of a universe. And these impassioned accusers are exasperated by the majestic silence and superb bearing of this God-man. His silence is terrible to endure; his speech is fearlessly defiant. He is unmoved by their threats and undaunted by their assaults. Man sits in judgment on God, but even then he loves them and would save them if he could.
4. Часът на унижения ^top	4. The Hour of Humiliation ^top
184:4.1 (1984.2) Съгласно юдейския закон за произнасянето на смъртна присъда трябваше да се проведат две заседания на съда. Второто заседание трябваше да се състои на следващия ден след първото, а времето между заседанията членовете на трибунала трябваше да посветят на пост и скърби. Но тези хора не можеха да чакат следващия ден, за да потвърдят своето решение, че Иисус трябва да умре. Те изчакаха само час. В това време Иисус беше оставен в залата за разпити под надзора на храмовите стражи, които заедно със слугите на първосвещеника се забавляваха с това, че подлагаха Сина Човешки на всевъзможни оскърбления. Те издевателстваха над него, плюеха го и жестоко го биеха. Те го удряха по лицето с жилава пръчка, а след това казваха: “Пророкувай, Избавителю, кой те удари?” И така продължаваха в течение на целия час, ругаейки и издевателствайки над този неоказващ съпротива галилеец.	184:4.1 (1984.2) The Jewish law required that, in the matter of passing the death sentence, there should be two sessions of the court. This second session was to be held on the day following the first, and the intervening time was to be spent in fasting and mourning by the members of the court. But these men could not await the next day for the confirmation of their decision that Jesus must die. They waited only one hour. In the meantime Jesus was left in the audience chamber in the custody of the temple guards, who, with the servants of the high priest, amused themselves by heaping every sort of indignity upon the Son of Man. They mocked him, spit upon him, and cruelly buffeted him. They would strike him in the face with a rod and then say, “Prophesy to us, you the Deliverer, who it was that struck you.” And thus they went on for one full hour, reviling and mistreating this unresisting man of Galilee.
184:4.2 (1984.3) Целия този трагичен час на страдания и подигравателни разпити, устроени от безсърдечните стражи и слуги, Йоан Зеведеев, обзет от ужас, прекара сам в съседната стая. Когато започнаха тези оскърбления, Иисус, кимвайки с глава, даде знак на Йоан да си отиде. Учителят прекрасно разбираше, че ако позволи на апостола да остане в стаята и да стане свидетел на тези издевателства, възмущението на Йоан може да се пробуди с такава сила, че да доведе до изблик на протест и негодувание, и вероятно това щеше му струва живота.	184:4.2 (1984.3) During this tragic hour of suffering and mock trials before the ignorant and unfeeling guards and servants, John Zebedee waited in lonely terror in an adjoining room. When these abuses first started, Jesus indicated to John, by a nod of his head, that he should retire. The Master well knew that, if he permitted his apostle to remain in the room to witness these indignities, John’s resentment would be so aroused as to produce such an outbreak of protesting indignation as would probably result in his death.
184:4.3 (1984.4) В течение на целия този ужасен час Иисус не пророни нито дума. За неговата мека и чувствителна човешка душа, съединена с личната връзка с Бога на цялата тази вселена, нямаше по-горчива глътка от чашата на униженията, отколкото този ужасен час на произвол на невежите и жестоки стражи и слуги, които подтикна към оскърбления примерът, даден от членовете на така наричания трибунал на Синедриона.	184:4.3 (1984.4) Throughout this awful hour Jesus uttered no word. To this gentle and sensitive soul of humankind, joined in personality relationship with the God of all this universe, there was no more bitter portion of his cup of humiliation than this terrible hour at the mercy of these ignorant and cruel guards and servants, who had been stimulated to abuse him by the example of the members of this so-called Sanhedrist court.
184:4.4 (1984.5) Човешкото сърце е неспособно даже да си представи как потръпна от негодувание цялата обширна вселена, когато небесните разумни същества станаха свидетели на гледката на техния любим Властелин, подчиняващ се на волята на невежите и заблудени създания, потопили се в затъмнената от грях сфера — злощастната Урантия.	184:4.4 (1984.5) The human heart cannot possibly conceive of the shudder of indignation that swept out over a vast universe as the celestial intelligences witnessed this sight of their beloved Sovereign submitting himself to the will of his ignorant and misguided creatures on the sin-darkened sphere of unfortunate Urantia.
184:4.5 (1984.6) Що за животно се крие в човека, заставящо го да изпитва потребност от оскърбления и физически нападки над това, което не може да обхване с духа и което е неспособен да постигне с разума? В полуцивилизования човек и досега се таи порочната жестокост, която се стреми да се излее над тези, които го превъзхождат по мъдрост и духовност. Вижте злонамерената грубост и жестока свирепост на тези привидно цивилизовани хора, явно получаващи животинско удовлетворение от физическите нападки срещу неоказващия съпротива Син Човешки. Когато тези оскърбления, злобни насмешки и удари се сипеха над Иисус, той не се съпротивляваше, но не беше беззащитен. Иисус беше сломен — той не се бореше само в материален смисъл.	184:4.5 (1984.6) What is this trait of the animal in man which leads him to want to insult and physically assault that which he cannot spiritually attain or intellectually achieve? In the half-civilized man there still lurks an evil brutality which seeks to vent itself upon those who are superior in wisdom and spiritual attainment. Witness the evil coarseness and the brutal ferocity of these supposedly civilized men as they derived a certain form of animal pleasure from this physical attack upon the unresisting Son of Man. As these insults, taunts, and blows fell upon Jesus, he was undefending but not defenseless. Jesus was not vanquished, merely uncontending in the material sense.
184:4.6 (1985.1) Настанаха миговете на най-голямата победа на Учителя за целия му дълъг и богат на събития път на Създател, Вседържител и Спасител в огромната, широко разстлана вселена. Изчерпвайки живота, преживян в разкриването на Бога пред човека, Иисус пристъпи към осъществяването на новото, безпрецедентно разкриване на човека пред Бога. Сега Иисус разкрива в света окончателната победа над всички страхове, присъщи на личната изолация на създанията. Синът Човешки изцяло е осъзнал себе си като Син Божий. Иисус без колебание заявява, че той и Отецът са едно; и въз основа на факта и истината, съдържащи се в този висш божествен опит, той призовава всеки вярващ в Царството да стане едно с него, както той е единен с Отеца. Така в религията на Иисус жив опит става верният и надежден метод, с помощта на който духовно изолираните и космически самотни земни смъртни придобиват възможността да избегнат изолацията на личността с всички нейни последствия — страха и произтичащото от него чувство за безпомощност. В братските реалности на Царството небесно синовете Божии във вярата придобиват окончателно освобождение от изолацията на своя “аз” — изолация както индивидуална, така и планетарна. Позналият Бога вярващ все повече ще познава възторга и величието на духовната съпричастност в мащабите на вселената — небесното гражданство в съчетание с вечното осъзнаване на божественото предназначение, което се заключава в постигането на съвършенство.	184:4.6 (1985.1) These are the moments of the Master’s greatest victories in all his long and eventful career as maker, upholder, and savior of a vast and far-flung universe. Having lived to the full a life of revealing God to man, Jesus is now engaged in making a new and unprecedented revelation of man to God. Jesus is now revealing to the worlds the final triumph over all fears of creature personality isolation. The Son of Man has finally achieved the realization of identity as the Son of God. Jesus does not hesitate to assert that he and the Father are one; and on the basis of the fact and truth of that supreme and supernal experience, he admonishes every kingdom believer to become one with him even as he and his Father are one. The living experience in the religion of Jesus thus becomes the sure and certain technique whereby the spiritually isolated and cosmically lonely mortals of earth are enabled to escape personality isolation, with all its consequences of fear and associated feelings of helplessness. In the fraternal realities of the kingdom of heaven the faith sons of God find final deliverance from the isolation of the self, both personal and planetary. The God-knowing believer increasingly experiences the ecstasy and grandeur of spiritual socialization on a universe scale—citizenship on high in association with the eternal realization of the divine destiny of perfection attainment.
5. Второто заседание на Трибунала ^top	5. The Second Meeting of the Court ^top
184:5.1 (1985.2) В пет и половина започна второто заседания на трибунала и Иисус го отведоха в съседната стая, където го чакаше Йоан. Тук Учителят се намираше под надзора на римския войник и храмовите стражи. В това време трибуналът пристъпи към формулирането на обвиненията, които следваше да бъдат представени на Пилат. Ханан разясни на присъстващите, че обвиненията в богохулство няма да имат никакво значение за Пилат. Юда присъстваше на второто заседание на трибунала, но не даваше показания.	184:5.1 (1985.2) At five-thirty o’clock the court reassembled, and Jesus was led into the adjoining room, where John was waiting. Here the Roman soldier and the temple guards watched over Jesus while the court began the formulation of the charges which were to be presented to Pilate. Annas made it clear to his associates that the charge of blasphemy would carry no weight with Pilate. Judas was present during this second meeting of the court, but he gave no testimony.
184:5.2 (1985.3) Това второ заседание продължи само половин час и когато те прекратиха слушането, за да отидат при Пилат, тяхното обвинение, изискващо смъртно наказание за Иисус, се състоеше от три пункта:	184:5.2 (1985.3) This session of the court lasted only a half hour, and when they adjourned to go before Pilate, they had drawn up the indictment of Jesus, as being worthy of death, under three heads:
184:5.3 (1985.4) 1. Той развращава еврейския народ; лъже хората и ги подстрекава към метеж.	184:5.3 (1985.4) 1. That he was a perverter of the Jewish nation; he deceived the people and incited them to rebellion.
184:5.4 (1985.5) 2. Той учи хората да отказват заплащане на данък на кесаря.	184:5.4 (1985.5) 2. That he taught the people to refuse to pay tribute to Caesar.
184:5.5 (1985.6) 3. Той твърди, че е цар и основател на религия от нов тип, с това подстрекавайки измяна на императора.	184:5.5 (1985.6) 3. That, by claiming to be a king and the founder of a new sort of kingdom, he incited treason against the emperor.
184:5.6 (1985.7) Цялата тази процедура беше в нарушение на всички правила и юдейски закони. Съдът не намери и двама свидетели, които да се съгласят един с друг поне по един въпрос, с изключение на тези, които дадоха показания относно изявлението на Иисус за разрушаването на храма и възстановяването му за три дни. Но даже и по този въпрос нито един свидетел не говори в защита на обвиняемия и Иисус не го помолиха да обясни какво е искал да каже с това.	184:5.6 (1985.7) This entire procedure was irregular and wholly contrary to the Jewish laws. No two witnesses had agreed on any matter except those who testified regarding Jesus’ statement about destroying the temple and raising it again in three days. And even concerning that point, no witnesses spoke for the defense, and neither was Jesus asked to explain his intended meaning.
184:5.7 (1985.8) Единственият въпрос, по който трибуналът можа да проведе последователно съдене, беше богохулството, но и това би се основавало изцяло на собствените показания на Иисус. Даже по обвинението в богохулство не беше проведено официалното гласуване, необходимо за произнасяне на смъртна присъда.	184:5.7 (1985.8) The only point the court could have consistently judged him on was that of blasphemy, and that would have rested entirely on his own testimony. Even concerning blasphemy, they failed to cast a formal ballot for the death sentence.
184:5.8 (1985.9) И сега те си позволиха да формулират три обвинения, с които им предстоеше да отидат при Пилат, без да изслушат нито един свидетел и след като взеха решение в отсъствието на обвиняемия. След това трима фарисеи напуснаха залата на съда; те се домогваха до смъртта на Иисус, но не желаеха да произнасят срещу него обвинения в отсъствието на свидетелите и обвиняемия.	184:5.8 (1985.9) And now they presumed to formulate three charges, with which to go before Pilate, on which no witnesses had been heard, and which were agreed upon while the accused prisoner was absent. When this was done, three of the Pharisees took their leave; they wanted to see Jesus destroyed, but they would not formulate charges against him without witnesses and in his absence.
184:5.9 (1986.1) Иисус повече не се яви пред Синедриона. Те не желаеха отново да го гледат в очите и да съдят неговия невинен живот. Иисус не знаеше (като човек) за тези официални обвинения, докато не ги чу от устата на Пилат.	184:5.9 (1986.1) Jesus did not again appear before the Sanhedrist court. They did not want again to look upon his face as they sat in judgment upon his innocent life. Jesus did not know (as a man) of their formal charges until he heard them recited by Pilate.
184:5.10 (1986.2) По времето на второто заседание на трибунала, когато Иисус беше в стаята с Йоан и стражите — няколко жени, служещи в двореца на първосвещеника, дойдоха заедно със своите приятелки да погледнат странния затворник и една от тях попита: “Ти ли си Месията, Синът Божий?” Иисус отговори: “Ако ви кажа, няма да ми повярвате; а ако ви попитам, няма да отговорите.”	184:5.10 (1986.2) While Jesus was in the room with John and the guards, and while the court was in its second session, some of the women about the high priest’s palace, together with their friends, came to look upon the strange prisoner, and one of them asked him, “Are you the Messiah, the Son of God?” And Jesus answered: “If I tell you, you will not believe me; and if I ask you, you will not answer.”
184:5.11 (1986.3) В шест часа сутринта Иисус го изведоха от дома на Каяфа, за да го отведат при Пилат за потвърждаване на смъртната присъда, толкова несправедливо и незаконно произнесена от Синедриона.	184:5.11 (1986.3) At six o’clock that morning Jesus was led forth from the home of Caiaphas to appear before Pilate for confirmation of the sentence of death which this Sanhedrist court had so unjustly and irregularly decreed.