Документ 186	Paper 186
Преди разпятието	Just Before the Crucifixion
186:0.1 (1997.1) КОГАТО Иисус и неговите обвинители отиваха към Ирод, Учителят се обърна към апостол Йоан и каза: “Йоан, ти направи за мен всичко, което можеше. Върви при моята майка и я доведи, за да се види с мен, докато съм жив.” Йоан не искаше да оставя своя Учител насаме с враговете, но чувайки неговата молба, той побърза да отиде във Витания, където цялото семейство на Иисус се беше събрало в очакване на вести в дома на Марта и Мария — сестрите на Лазар, когото Иисус възкреси от мъртвите.	186:0.1 (1997.1) AS JESUS and his accusers started off to see Herod, the Master turned to the Apostle John and said: “John, you can do no more for me. Go to my mother and bring her to see me ere I die.” When John heard his Master’s request, although reluctant to leave him alone among his enemies, he hastened off to Bethany, where the entire family of Jesus was assembled in waiting at the home of Martha and Mary, the sisters of Lazarus whom Jesus raised from the dead.
186:0.2 (1997.2) В течение на сутринта куриерите няколко пъти носиха на Марта и Мария съобщения за хода на съда над Иисус. Но семейството на Иисус пристигна във Витания само няколко минути преди тук да се яви Йоан, предаващ молбата на Иисус — да се види с майка си преди смъртта. Когато Йоан Зеведеев им разказа за всичко, което се случи от времето на нощния арест на Иисус, Мария, неговата майка, веднага тръгна заедно с него, за да види своя най-голям син. По времето, когато Мария и Йоан стигнаха до града, римските войници вече доведоха Иисус на Голгота, където те трябваше да го разпънат.	186:0.2 (1997.2) Several times during the morning, messengers had brought news to Martha and Mary concerning the progress of Jesus’ trial. But the family of Jesus did not reach Bethany until just a few minutes before John arrived bearing the request of Jesus to see his mother before he was put to death. After John Zebedee had told them all that had happened since the midnight arrest of Jesus, Mary his mother went at once in the company of John to see her eldest son. By the time Mary and John reached the city, Jesus, accompanied by the Roman soldiers who were to crucify him, had already arrived at Golgotha.
186:0.3 (1997.3) Когато Мария, майката на Иисус, тръгна заедно с Йоан към своя син, неговата сестра Рут отказа да остане с останалото домочадие. Доколкото тя, каквото и да стане, съпровождаше майка им, нейният брат Юда също тръгна с нея. Останалите членове на семейството на Иисус останаха във Витания под попечителството на Яков и почти всеки час куриерите на Давид Зеведеев им съобщаваха за хода на страшното злодеяние — екзекуцията на техния голям брат, Иисус Назарянин.	186:0.3 (1997.3) When Mary the mother of Jesus started out with John to go to her son, his sister Ruth refused to remain behind with the rest of the family. Since she was determined to accompany her mother, her brother Jude went with her. The rest of the Master’s family remained in Bethany under the direction of James, and almost every hour the messengers of David Zebedee brought them reports concerning the progress of that terrible business of putting to death their eldest brother, Jesus of Nazareth.
1. Краят на Юда Искариот ^top	1. The End of Judas Iscariot ^top
186:1.1 (1997.4) Беше около осем и половина, когато този петък Пилат завърши своя разпит и Учителят беше предаден на римските войници за разпъване. Още щом Иисус се оказа в ръцете на римляните, началникът на юдейската стража се върна заедно със своите хора в храма. След стражите вървяха първосвещеникът и останалите членове на Синедриона, отправили се към обичайното място за заседания — в храмовата зала от дялан камък. Тук вече ги чакаха много членове на Синедриона, на които им се искаше да знаят какво е станало с Иисус. Когато Каяфа докладва на Синедриона за хода на съда и произнасянето на присъдата над Иисус, при него се яви Юда с намерението на поиска награда за своята роля в арестуването на Учителя и произнасянето на смъртната му присъда.	186:1.1 (1997.4) It was about half past eight o’clock this Friday morning when the hearing of Jesus before Pilate was ended and the Master was placed in the custody of the Roman soldiers who were to crucify him. As soon as the Romans took possession of Jesus, the captain of the Jewish guards marched with his men back to their temple headquarters. The chief priest and his Sanhedrist associates followed close behind the guards, going directly to their usual meeting place in the hall of hewn stone in the temple. Here they found many other members of the Sanhedrin waiting to learn what had been done with Jesus. As Caiaphas was engaged in making his report to the Sanhedrin regarding the trial and condemnation of Jesus, Judas appeared before them to claim his reward for the part he had played in his Master’s arrest and sentence of death.
186:1.2 (1997.5) Всичките тези евреи презираха Юда, изпитвайки по отношение на предателя единствено крайно отвращение. В течение на целия съд над Иисус пред Каяфа и по време на неговото пребиваване при Пилат Юда се измъчваше от угризения на съвестта поради своето предателско поведение. Освен това той започна да изпитва известно разочарование по отношение на наградата, която трябваше да получи за своите услуги на изменник. На него не му харесваше хладността и отчуждеността на юдейските власти; и все пак той се надяваше на щедро възнаграждение за своето страхливо поведение. Очакваше, че ще го поканят на заседанието на Синедриона, където ще му пеят дитирамби и ще му оказват съответните почести в знак на великата служба, която — утешаваше себе си Юда — отслужи за своя народ. Затова представете си огромното изумление на този егоистичен предател, когато слугата на първосвещеника го извика зад вратите на залата за заседания и тупвайки го по рамото, каза: “Юда, наредено ми е да ти заплатя за предателството на Иисус. Ето ти твоята награда.” И като каза това, слугата на Каяфа предаде на Юда сумата тридесет сребърника — тогавашната цена на добър, здрав роб.	186:1.2 (1997.5) All of these Jews loathed Judas; they looked upon the betrayer with only feelings of utter contempt. Throughout the trial of Jesus before Caiaphas and during his appearance before Pilate, Judas was pricked in his conscience about his traitorous conduct. And he was also beginning to become somewhat disillusioned regarding the reward he was to receive as payment for his services as Jesus’ betrayer. He did not like the coolness and aloofness of the Jewish authorities; nevertheless, he expected to be liberally rewarded for his cowardly conduct. He anticipated being called before the full meeting of the Sanhedrin and there hearing himself eulogized while they conferred upon him suitable honors in token of the great service which he flattered himself he had rendered his nation. Imagine, therefore, the great surprise of this egotistic traitor when a servant of the high priest, tapping him on the shoulder, called him just outside the hall and said: “Judas, I have been appointed to pay you for the betrayal of Jesus. Here is your reward.” And thus speaking, the servant of Caiaphas handed Judas a bag containing thirty pieces of silver—the current price of a good, healthy slave.
186:1.3 (1998.1) Юда беше зашеметен, смаян. Той се хвърли назад, към входа на залата, но беше задържан от портиера. Искаше да се обърне към Синедриона, но те не го пуснаха. Юда не можеше да повярва, че тези управители на юдеите му позволиха да предаде своя другар и Учител и след това му предложиха за награда тридесет сребърника. Той беше унижен, разочарован и напълно сломен. Излизайки от храма, вървеше като в транс. Машинално пускайки кесията с парите в своя дълбок джоб — същия този джоб, в който толкова дълго беше носил чантичката с апостолските пари, той бродеше из града заедно с тълпите, които отиваха да гледат разпъването.	186:1.3 (1998.1) Judas was stunned, dumfounded. He rushed back to enter the hall but was debarred by the doorkeeper. He wanted to appeal to the Sanhedrin, but they would not admit him. Judas could not believe that these rulers of the Jews would allow him to betray his friends and his Master and then offer him as a reward thirty pieces of silver. He was humiliated, disillusioned, and utterly crushed. He walked away from the temple, as it were, in a trance. He automatically dropped the money bag in his deep pocket, that same pocket wherein he had so long carried the bag containing the apostolic funds. And he wandered out through the city after the crowds who were on their way to witness the crucifixions.
186:1.4 (1998.2) Като видя как в далечината издигат кръста с прикования към него Иисус, Юда се хвърли назад към храма и блъсвайки портиера, се оказа пред Синедриона, който все още продължаваше своето заседание. Задъхан и почти обезумял, той едва изрече със запъване: “Аз съгреших, предавайки невинна кръв. Вие ме оскърбихте. Предложихте ми награда за моята служба: пари — цената на роб. Разкайвам се за извършеното. Ето ви вашите пари. Искам да се избавя от този грях.”	186:1.4 (1998.2) From a distance Judas saw them raise the cross piece with Jesus nailed thereon, and upon sight of this he rushed back to the temple and, forcing his way past the doorkeeper, found himself standing in the presence of the Sanhedrin, which was still in session. The betrayer was well-nigh breathless and highly distraught, but he managed to stammer out these words: “I have sinned in that I have betrayed innocent blood. You have insulted me. You have offered me as a reward for my service, money—the price of a slave. I repent that I have done this; here is your money. I want to escape the guilt of this deed.”
186:1.5 (1998.3) Чувайки думите на Юда, управниците го взеха на подбив. Един от тях, който седеше редом с изправилия се Юда, с жест му показа да напусне залата и каза: “Твоят Учител вече е екзекутиран от римляните, а що се отнася до твоя грях, то какво ни интересува той? Това си е твоя работа — махай се!”	186:1.5 (1998.3) When the rulers of the Jews heard Judas, they scoffed at him. One of them sitting near where Judas stood, motioned that he should leave the hall and said: “Your Master has already been put to death by the Romans, and as for your guilt, what is that to us? See you to that—and begone!”
186:1.6 (1998.4) Напускайки залата на Синедриона, Юда извади от чантичката тридесетте сребърника и ги хвърли със замах на пода на храма. Когато предателят излизаше от храма, той беше на границата на полудяването. Това, което преживяваше в този момент Юда, беше опит за осъзнаване на истинската природа на греха. Изчезнаха цялата привлекателност, цялото очарование на прегрешението. Злодеят остана насаме с присъдата, произнесена над разочарованата и излъгана душа. Още неизвършен, грехът омагьосваше и подмамваше; сега той трябваше да пожъне неговите плодове — суровата и непривлекателна действителност.	186:1.6 (1998.4) As Judas left the Sanhedrin chamber, he removed the thirty pieces of silver from the bag and threw them broadcast over the temple floor. When the betrayer left the temple, he was almost beside himself. Judas was now passing through the experience of the realization of the true nature of sin. All the glamor, fascination, and intoxication of wrongdoing had vanished. Now the evildoer stood alone and face to face with the judgment verdict of his disillusioned and disappointed soul. Sin was bewitching and adventurous in the committing, but now must the harvest of the naked and unromantic facts be faced.
186:1.7 (1998.5) Бившият посланик на Царството небесно на Земята бродеше по улиците на Йерусалим, забравен и самотен. Обхвана го най-дълбоко отчаяние и безизходност. Той пресече града, мина през градските порти и в страшна самота се спусна в долината Еном. Там се качи на стръмна скала и сваляйки колана на своя хитон, привърза единия му край към невисоко дърво, а другия върза на шията си и се хвърли в пропастта. Той беше още жив, когато завързаният с треперещите му ръце възел се развърза и тялото на предателя се разби, падайки върху острите камъни.	186:1.7 (1998.5) This onetime ambassador of the kingdom of heaven on earth now walked through the streets of Jerusalem, forsaken and alone. His despair was desperate and well-nigh absolute. On he journeyed through the city and outside the walls, on down into the terrible solitude of the valley of Hinnom, where he climbed up the steep rocks and, taking the girdle of his cloak, fastened one end to a small tree, tied the other about his neck, and cast himself over the precipice. Ere he was dead, the knot which his nervous hands had tied gave way, and the betrayer’s body was dashed to pieces as it fell on the jagged rocks below.
2. Отношението на Учителя ^top	2. The Master’s Attitude ^top
186:2.1 (1999.1) Когато Иисус беше арестуван, той знаеше, че неговият труд на Земята в образа на смъртна плът е завършен. Прекрасно разбираше от каква смърт му предстои да умре и малко го вълнуваха подробностите на така наречените съдебни процеси.	186:2.1 (1999.1) When Jesus was arrested, he knew that his work on earth, in the likeness of mortal flesh, was finished. He fully understood the sort of death he would die, and he was little concerned with the details of his so-called trials.
186:2.2 (1999.2) Заставайки пред трибунала на Синедриона, Иисус отказа да отговаря на показанията на лъжесвидетелите. Съществуваше само един въпрос, на който той винаги отговаряше — който и да го задава, приятел или враг, — а именно, въпросът за характера и божествеността на неговата мисия на Земята. Той неизменно даваше отговор, когато го питаха дали е Син Божий. Упорито отказваше да говори в присъствието на любопитния и нечестив Ирод. На съда при Пилат той отговаряше само тогава, когато смяташе, че отговорите му могат да помогнат на Пилат или на някой друг искрен човек по-добре да разбере истината. Иисус обясняваше на своите апостоли колко безполезно е да хвърлят бисери пред свинете и сега смело следваше това, на което сам учеше. В този ден неговото поведение стана пример за търпелива човешка покорност в съчетание с величествено и безмълвно божествено достойнство. Той беше напълно готов да обсъди с Пилат всеки въпрос, имащ отношение към повдигнатите против него политически обвинения — всеки въпрос, който по негово мнение би се отнасял към компетенциите на управителя.	186:2.2 (1999.2) Before the Sanhedrist court Jesus declined to make replies to the testimony of perjured witnesses. There was but one question which would always elicit an answer, whether asked by friend or foe, and that was the one concerning the nature and divinity of his mission on earth. When asked if he were the Son of God, he unfailingly made reply. He steadfastly refused to speak when in the presence of the curious and wicked Herod. Before Pilate he spoke only when he thought that Pilate or some other sincere person might be helped to a better knowledge of the truth by what he said. Jesus had taught his apostles the uselessness of casting their pearls before swine, and he now dared to practice what he had taught. His conduct at this time exemplified the patient submission of the human nature coupled with the majestic silence and solemn dignity of the divine nature. He was altogether willing to discuss with Pilate any question related to the political charges brought against him—any question which he recognized as belonging to the governor’s jurisdiction.
186:2.3 (1999.3) Иисус беше убеден, че Отецът желае той — както и всяко друго смъртно създание — да се подчини на естествения и обичаен ход на събитията; затова се отказа да използва даже своята чисто човешка способност — убедителното красноречие, за да повлияе върху резултата от машинациите на своите социално късогледи и духовно слепи смъртни събратя. Макар че Иисус живя и умря на Урантия, целият негов човешки път — от начало до край — беше зрелище, призвано да окаже влияние върху цялата сътворена, постоянно поддържана от него вселена и да я просвети.	186:2.3 (1999.3) Jesus was convinced that it was the will of the Father that he submit himself to the natural and ordinary course of human events just as every other mortal creature must, and therefore he refused to employ even his purely human powers of persuasive eloquence to influence the outcome of the machinations of his socially nearsighted and spiritually blinded fellow mortals. Although Jesus lived and died on Urantia, his whole human career, from first to last, was a spectacle designed to influence and instruct the entire universe of his creation and unceasing upholding.
186:2.4 (1999.4) Тези недалновидни юдеи шумно и непристойно искаха смъртта на Учителя, докато той стоеше в ужасно мълчание, гледайки гибелта на народа — народа, към който принадлежеше неговият земен баща.	186:2.4 (1999.4) These shortsighted Jews clamored unseemlily for the Master’s death while he stood there in awful silence looking upon the death scene of a nation—his earthly father’s own people.
186:2.5 (1999.5) Иисус беше придобил този тип човешки характер, който можеше да запази своето спокойствие и да утвърждава своето достойнство даже в условията на непрестанни и безпричинни оскърбления. Невъзможно беше да го изплашиш. За пръв път слугата на Анна го удари само в отговор на предположението, че би било неуместно да поканят тези свидетели, които биха могли надлежно да свидетелстват против него.	186:2.5 (1999.5) Jesus had acquired that type of human character which could preserve its composure and assert its dignity in the face of continued and gratuitous insult. He could not be intimidated. When first assaulted by the servant of Annas, he had only suggested the propriety of calling witnesses who might duly testify against him.
186:2.6 (1999.6) От началото и до края на така наречения съд на Пилат наблюдаващото небесно войнство не можеше да не предаде по каналите за далечна връзка собствено определение на тази сцена — “Иисус съди Пилат”.	186:2.6 (1999.6) From first to last, in his so-called trial before Pilate, the onlooking celestial hosts could not refrain from broadcasting to the universe the depiction of the scene of “Pilate on trial before Jesus.”
186:2.7 (1999.7) Когато Иисус застана пред Каяфа и когато всички лъжесвидетелства рухнаха, Иисус, без да се колебае, отговори на въпроса на първосвещеника и със своето собствено свидетелство им даде това, което не им достигаше за обосноваване на обвинението в богохулство.	186:2.7 (1999.7) When before Caiaphas, and when all the perjured testimony had broken down, Jesus did not hesitate to answer the question of the chief priest, thereby providing in his own testimony that which they desired as a basis for convicting him of blasphemy.
186:2.8 (1999.8) Учителят не проявяваше никакъв интерес към благонамерените, но малодушни опити на Пилат да се сдобие с неговото освобождаване. Той действително съжаляваше Пилат и искрено искаше да просвети неговия помрачен разум. Запазваше пълно безразличие по време на всички обръщения на римския управител към юдеите с призиви да се откажат от обвиненията в извършване на углавно престъпление. В течение на цялото скръбно изпитание той се държеше с естествено достойнство и неподправено величие. Даже сянка на неискреност нямаше в неговия отговор, който той даде на своите бъдещи убийци, които го питаха дали е “царят юдейски”. Внасяйки само неголямо уточнение, той прие това название, тъй като знаеше, че макар те да бяха решили да го отхвърлят, той щеше да бъде техен последен кандидат за национално водачество, даже в духовен смисъл.	186:2.8 (1999.8) The Master never displayed the least interest in Pilate’s well-meant but halfhearted efforts to effect his release. He really pitied Pilate and sincerely endeavored to enlighten his darkened mind. He was wholly passive to all the Roman governor’s appeals to the Jews to withdraw their criminal charges against him. Throughout the whole sorrowful ordeal he bore himself with simple dignity and unostentatious majesty. He would not so much as cast reflections of insincerity upon his would-be murderers when they asked if he were “king of the Jews.” With but little qualifying explanation he accepted the designation, knowing that, while they had chosen to reject him, he would be the last to afford them real national leadership, even in a spiritual sense.
186:2.9 (2000.1) По време на разпитите Иисус почти нищо не говореше, но каза достатъчно, за да покаже на всички смъртни какъв характер е способен да придобие човекът в сътрудничество с Бога и да разкрие на цялата вселена как може да се проявява в живота на създанията Бог, когато създанието действително реши да изпълни волята на Отеца и с това става активен син на живия Бог.	186:2.9 (2000.1) Jesus said little during these trials, but he said enough to show all mortals the kind of human character man can perfect in partnership with God and to reveal to all the universe the manner in which God can become manifest in the life of the creature when such a creature truly chooses to do the will of the Father, thus becoming an active son of the living God.
186:2.10 (2000.2) Неговата любов към невежите смъртни изцяло се разкрива в неговото търпение и огромно самообладание независимо от подигравките, ударите и побоя на грубите войници и безумните слуги. Той не им се сърдеше, даже когато, завързвайки му очите, те издевателски го удряха по лицето и викаха: “Пророкувай кой от нас те удари!”	186:2.10 (2000.2) His love for ignorant mortals is fully disclosed by his patience and great self-possession in the face of the jeers, blows, and buffetings of the coarse soldiers and the unthinking servants. He was not even angry when they blindfolded him and, derisively striking him in the face, exclaimed: “Prophesy to us who it was that struck you.”
186:2.11 (2000.3) Пилат дори не предполагаше колко истина имаше в неговите думи, когато след бичуването на Иисус го изведе пред тълпата и възкликна: “Това е човекът!” И действително, този изплашен римски управител дори не можеше да си представи, че в този момент цялата вселена, затаила дъх, се взира в това неповторимо зрелище — своя любим Властелин, подлаган на унизителни насмешки и удари от опетнените и изродили се смъртни. И когато Пилат произнесе тези думи, откликна му цялата Небадон: “Това е Бог и човек!” Оттогава много милиони същества по цялата вселена продължават да се любуват на този човек, а Богът на Хавона — висшият управител на вселената на вселените, признава човека от Назарет като въплъщение на Своя идеал за смъртно създание на тази локална вселена на времето и пространството. В своя несравним живот Иисус винаги е разкривал Бога пред човека. Сега, в завършващите епизоди на своя смъртен път и в своята последваща смърт, той осъществи ново проникновено разкриване на човека пред Бога.	186:2.11 (2000.3) Pilate spoke more truly than he knew when, after Jesus had been scourged, he presented him before the multitude, exclaiming, “Behold the man!” Indeed, the fear-ridden Roman governor little dreamed that at just that moment the universe stood at attention, gazing upon this unique scene of its beloved Sovereign thus subjected in humiliation to the taunts and blows of his darkened and degraded mortal subjects. And as Pilate spoke, there echoed throughout all Nebadon, “Behold God and man!” Throughout a universe, untold millions have ever since that day continued to behold that man, while the God of Havona, the supreme ruler of the universe of universes, accepts the man of Nazareth as the satisfaction of the ideal of the mortal creatures of this local universe of time and space. In his matchless life he never failed to reveal God to man. Now, in these final episodes of his mortal career and in his subsequent death, he made a new and touching revelation of man to God.
3. Верният Давид Зеведеев ^top	3. The Dependable David Zebedee ^top
186:3.1 (2000.4) Скоро след като Иисус беше предаден на римските войници при завършване на разпита от Пилат, отрядът храмови стражи спешно отиде в Гетсимания, за да разгони или арестува последователите на Учителя. Но неговите последователи се разпръснаха дълго преди появата на стражите. Апостолите се укриха в предварително уговорените места; гърците се разотидоха по разни домове в Йерусалим; останалите ученици също изчезнаха. Давид Зеведеев предполагаше, че враговете на Иисус ще се върнат; затова той своевременно пренесе пет-шест палатки в дефилето, където Учителят така често се уединяваше за молитви. Тук той се канеше да се скрие и едновременно да ръководи центъра или щаба на своята куриерска служба. Едва Давид успя да напусне лагера, когато тук се появиха храмовите стражи. Не намирайки тук никого, те се задоволиха да запалят лагера и побързаха назад към храма. Синедрионът беше доволен от техния отговор, решавайки, че последователите на Иисус са толкова силно наплашени, че опасността от въстание или опитите да спасят Иисус от ръцете на палачите е изключена. Накрая религиозните водачи можеха да въздъхнат спокойно; затова те завършиха заседанието, за да може всеки от тях да се подготви за Пасхата.	186:3.1 (2000.4) Shortly after Jesus was turned over to the Roman soldiers at the conclusion of the hearing before Pilate, a detachment of the temple guards hastened out to Gethsemane to disperse or arrest the followers of the Master. But long before their arrival these followers had scattered. The apostles had retired to designated hiding places; the Greeks had separated and gone to various homes in Jerusalem; the other disciples had likewise disappeared. David Zebedee believed that Jesus’ enemies would return; so he early removed some five or six tents up the ravine near where the Master so often retired to pray and worship. Here he proposed to hide and at the same time maintain a center, or co-ordinating station, for his messenger service. David had hardly left the camp when the temple guards arrived. Finding no one there, they contented themselves with burning the camp and then hastened back to the temple. On hearing their report, the Sanhedrin was satisfied that the followers of Jesus were so thoroughly frightened and subdued that there would be no danger of an uprising or any attempt to rescue Jesus from the hands of his executioners. They were at last able to breathe easily, and so they adjourned, every man going his way to prepare for the Passover.
186:3.2 (2000.5) Още щом Пилат предаде Иисус на римските войници за разпъване, куриерът спешно побърза да отиде в Гетсимания, за да съобщи за това на Давид; не минаха и пет минути и куриерите вече тичаха към Витсаида, Пела, Филаделфия, Сидон, Сихем, Хеврон, Дамаск и Александрия. Тези куриери носеха съобщение, че римляните се канят да разпънат Иисус по настоятелно искане на юдейските управници.	186:3.2 (2000.5) As soon as Jesus was turned over to the Roman soldiers by Pilate for crucifixion, a messenger hastened away to Gethsemane to inform David, and within five minutes runners were on their way to Bethsaida, Pella, Philadelphia, Sidon, Shechem, Hebron, Damascus, and Alexandria. And these messengers carried the news that Jesus was about to be crucified by the Romans at the insistent behest of the rulers of the Jews.
186:3.3 (2001.1) В течение на целия трагичен ден — докато не се разнесе известието, че Учителят е положен в гробницата — приблизително на всеки половин час Давид изпращаше куриери със съобщения до апостолите, гърците, земното семейство на Иисус, събрали се в дома на Лазар във Витания. Когато куриерите донесоха известие, че Иисус е положен в гробницата, Давид разпусна местните куриери за празнуване на Пасхата и деня на отдиха, събота, като ги инструктира в неделната сутрин, без да привличат вниманието, да се съберат в дома на Никодим, където те възнамеряваха да се скрият за няколко дни заедно с Андрей и Симон Петър.	186:3.3 (2001.1) Throughout this tragic day, until the message finally went forth that the Master had been laid in the tomb, David sent messengers about every half hour with reports to the apostles, the Greeks, and Jesus’ earthly family, assembled at the home of Lazarus in Bethany. When the messengers departed with the word that Jesus had been buried, David dismissed his corps of local runners for the Passover celebration and for the coming Sabbath of rest, instructing them to report to him quietly on Sunday morning at the home of Nicodemus, where he proposed to go in hiding for a few days with Andrew and Simon Peter.
186:3.4 (2001.2) Притежавайки особена мисловна нагласа, Давид Зеведеев беше единственият от най-близките ученици на Иисус, който буквално и като нещо разбиращо се от само себе си възприе твърдението на Учителя, че той ще умре и “на третия ден ще възкръсне”. Някога Давид чу това предсказание от Иисус и сега — като човек, разбиращ всичко буквално, предложи на своите куриери да се съберат в ранната сутрин в неделя в дома на Никодим, за да бъдат готови да разпространят вестта за възкръсването на Иисус, ако той възкръсне от мъртвите. Скоро Давид разбра, че никой от последователите на Иисус не се надява на толкова скорошно завръщане на Учителя от гроба. Затова той почти нищо не говореше за своята увереност и изобщо нищо не спомена за това, че събира отряда от своите куриери рано сутринта в неделя. За това беше казано само на тези куриери, които бяха изпратени през втората половина от деня в петък в далечните градове и центрове на вярващите.	186:3.4 (2001.2) This peculiar-minded David Zebedee was the only one of the leading disciples of Jesus who was inclined to take a literal and plain matter-of-fact view of the Master’s assertion that he would die and “rise again on the third day.” David had once heard him make this prediction and, being of a literal turn of mind, now proposed to assemble his messengers early Sunday morning at the home of Nicodemus so that they would be on hand to spread the news in case Jesus rose from the dead. David soon discovered that none of Jesus’ followers were looking for him to return so soon from the grave; therefore did he say little about his belief and nothing about the mobilization of all his messenger force on early Sunday morning except to the runners who had been dispatched on Friday forenoon to distant cities and believer centers.
186:3.5 (2001.3) Така последователите на Иисус, разпръснати по целия Йерусалим и неговите околности, тази вечер взеха участие в пасхалната трапеза и следващия ден прекараха в уединение.	186:3.5 (2001.3) And so these followers of Jesus, scattered throughout Jerusalem and its environs, that night partook of the Passover and the following day remained in seclusion.
4. Подготовката за разпятието ^top	4. Preparation for the Crucifixion ^top
186:4.1 (2001.4) След като Пилат си изми ръцете пред тълпата, опитвайки се с това да снеме от себе си греха за това, че изпрати невинен човек на разпятието само поради страха да се възпротиви на настойчивите искания на юдейските управници, той заповяда да предадат Учителя на римските войници и повели на техния командир да не се бави с екзекуцията. Когато Иисус беше предаден на войниците, те го отведоха назад, в двора на преторията, където снеха от него мантията, навлечена му от Ирод, и облякоха Иисус в неговите собствени дрехи. Войниците дразнеха Иисус и издевателстваха над него, но не го подложиха на нови физически наказания. Сега Иисус остана насаме с тези римски войници. Неговите приятели се криеха, неговите врагове се разотидоха. Даже Йоан Зеведеев вече не беше редом с него.	186:4.1 (2001.4) After Pilate had washed his hands before the multitude, thus seeking to escape the guilt of delivering up an innocent man to be crucified just because he feared to resist the clamor of the rulers of the Jews, he ordered the Master turned over to the Roman soldiers and gave the word to their captain that he was to be crucified immediately. Upon taking charge of Jesus, the soldiers led him back into the courtyard of the praetorium, and after removing the robe which Herod had put on him, they dressed him in his own garments. These soldiers mocked and derided him, but they did not inflict further physical punishment. Jesus was now alone with these Roman soldiers. His friends were in hiding; his enemies had gone their way; even John Zebedee was no longer by his side.
186:4.2 (2001.5) Малко след осем часа Пилат предаде Иисус в ръцете на войниците и около девет те тръгнаха към мястото на разпъването. През това време — повече от половин час, Иисус не пророни нито дума. Управлението на огромната вселена практически замря. Гавраил и върховните управители на Небадон или се намираха непосредствено на Урантия, или внимателно следяха пространствените съобщения на архангелите, стремейки се да бъдат уведомени относно това, което става със Сина Човешки на Урантия.	186:4.2 (2001.5) It was a little after eight o’clock when Pilate turned Jesus over to the soldiers and a little before nine o’clock when they started for the scene of the crucifixion. During this period of more than half an hour Jesus never spoke a word. The executive business of a great universe was practically at a standstill. Gabriel and the chief rulers of Nebadon were either assembled here on Urantia, or else they were closely attending upon the space reports of the archangels in an effort to keep advised as to what was happening to the Son of Man on Urantia.
186:4.3 (2001.6) По времето, когато войниците бяха готови да тръгнат с Иисус към Голгота, тях започнаха да ги поразяват неговата необикновена издръжливост и изключително достойнство, неговото търпение и мълчание.	186:4.3 (2001.6) By the time the soldiers were ready to depart with Jesus for Golgotha, they had begun to be impressed by his unusual composure and extraordinary dignity, by his uncomplaining silence.
186:4.4 (2001.7) Това, че войниците не поведоха веднага Иисус към разпятието, в голяма степен се обяснява с вземането от техния командир в последната минута на решението да вземе също така и двама осъдени на смърт крадци; доколкото Иисус трябваше да бъде екзекутиран тази сутрин, римският командир реши, че тези двамата също могат да умрат заедно с него, без да изчакват края на празнуването на Пасхата.	186:4.4 (2001.7) Much of the delay in starting off with Jesus for the site of the crucifixion was due to the last-minute decision of the captain to take along two thieves who had been condemned to die; since Jesus was to be crucified that morning, the Roman captain thought these two might just as well die with him as wait for the end of the Passover festivities.
186:4.5 (2002.1) Още щом крадците бяха подготвени за екзекуция, ги въведоха в двора, където те гледаха втренчено Иисус.Единият от тях го виждаше за пръв път, но вторият често беше слушал неговите изказвания — както в храма, така и в лагера при Пела много месеци преди този ден.	186:4.5 (2002.1) As soon as the thieves could be made ready, they were led into the courtyard, where they gazed upon Jesus, one of them for the first time, but the other had often heard him speak, both in the temple and many months before at the Pella camp.
5. Смъртта на Иисус и Пасхата ^top	5. Jesus’ Death in Relation to the Passover ^top
186:5.1 (2002.2) Няма никаква пряка връзка между смъртта на Иисус и еврейската Пасха. Действително животът на Учителя в плът се прекрати именно в този ден — деня на приготовлението на еврейската Пасха и приблизително по това време, когато в храма принасяха в жертва пасхални агънца. Но това случайно съвпадение по никакъв начин не означава, че смъртта на Сина Човешки на Земята е имала някакво отношение към юдейската система на жертвоприношения. Иисус беше евреин, но като Син Човешки беше смъртен от световете. Това, което вие вече знаете от даденото повествувание за събитията, водещи непосредствено към този час на предстоящото разпъване на Учителя, позволява да се направи изводът, че неговата смърт, настъпила приблизително по това време, беше абсолютно естествено събитие, дело на човешки ръце.	186:5.1 (2002.2) There is no direct relation between the death of Jesus and the Jewish Passover. True, the Master did lay down his life in the flesh on this day, the day of the preparation for the Jewish Passover, and at about the time of the sacrificing of the Passover lambs in the temple. But this coincidental occurrence does not in any manner indicate that the death of the Son of Man on earth has any connection with the Jewish sacrificial system. Jesus was a Jew, but as the Son of Man he was a mortal of the realms. The events already narrated and leading up to this hour of the Master’s impending crucifixion are sufficient to indicate that his death at about this time was a purely natural and man-managed affair.
186:5.2 (2002.3) Човек, а не Бог, замисли и осъществи екзекуцията на Иисус на кръста. Действително, Отецът отказа да се намеси в хода на човешките събития на Урантия, но Райският Баща не се е разпореждал за смъртта на Своя Син, не е настоявал за нея и не е искал тя да стане в такъв вид, в който това стана на Земята. Разбира се, рано или късно на Иисус щеше да му се наложи по един или друг начин да се освободи от своето материално тяло, завършвайки инкарнацията си в плът, но той можеше да осъществи тази задача по безкрайно много други начини, а не да умира на кръст между двама крадци. Всичко това беше извършено от хора, а не от Бога.	186:5.2 (2002.3) It was man and not God who planned and executed the death of Jesus on the cross. True, the Father refused to interfere with the march of human events on Urantia, but the Father in Paradise did not decree, demand, or require the death of his Son as it was carried out on earth. It is a fact that in some manner, sooner or later, Jesus would have had to divest himself of his mortal body, his incarnation in the flesh, but he could have executed such a task in countless ways without dying on a cross between two thieves. All of this was man’s doing, not God’s.
186:5.3 (2002.4) Към времето на своето кръщение Учителят в съвършенство овладя умението да натрупва изисквания опит — опита на живот на Земята в плът, необходим за завършването на неговото седмо, последно вселенско посвещение; именно към това време Иисус завърши изпълнението на своите задължения на Земята. Целият му последващ живот и даже обстоятелствата на неговата смърт бяха от негова страна изключително лично служене в името на благополучието и възвисяването на неговите смъртни създания в този и в другите светове.	186:5.3 (2002.4) At the time of the Master’s baptism he had already completed the technique of the required experience on earth and in the flesh which was necessary for the completion of his seventh and last universe bestowal. At this very time Jesus’ duty on earth was done. All the life he lived thereafter, and even the manner of his death, was a purely personal ministry on his part for the welfare and uplifting of his mortal creatures on this world and on other worlds.
186:5.4 (2002.5) Евангелието — благата вест за това, че чрез вяра смъртният човек е способен да придобие духовно осъзнаване на своето богосиновство — не зависи от смъртта на Иисус. Наистина, смъртта на Учителя проля ярка светлина над цялото Евангелие на Царството; но още по-голямо въздействие оказа неговият живот.	186:5.4 (2002.5) The gospel of the good news that mortal man may, by faith, become spirit-conscious that he is a son of God, is not dependent on the death of Jesus. True, indeed, all this gospel of the kingdom has been tremendously illuminated by the Master’s death, but even more so by his life.
186:5.5 (2002.6) Всичко, което Синът Човешки говореше или правеше на Земята, изключително украси доктрината за богосиновството и човешкото братство, но тези основополагащи отношения между Бога и човека са присъщи на вселенските реалности — любовта на Бога към Своите създания и вроденото милосърдие на божествените Синове. Тези трогателни и божествено-прекрасни отношения между човека и неговия Творец в този свят и във всички други светове на вселената на вселените съществуват от вечността. И те в никаква степен не зависят от периодическите посвещения, извършвани от Божиите Синове-Създатели, които с това приемат естеството и облика на създадените от тях разумни същества като изисквано от тях заплащане за придобиването на окончателно и неограничено пълновластие в своите локални вселени.	186:5.5 (2002.6) All that the Son of Man said or did on earth greatly embellished the doctrines of sonship with God and of the brotherhood of men, but these essential relationships of God and men are inherent in the universe facts of God’s love for his creatures and the innate mercy of the divine Sons. These touching and divinely beautiful relations between man and his Maker, on this world and on all others throughout the universe of universes, have existed from eternity; and they are not in any sense dependent on these periodic bestowal enactments of the Creator Sons of God, who thus assume the nature and likeness of their created intelligences as a part of the price which they must pay for the final acquirement of unlimited sovereignty over their respective local universes.
186:5.6 (2002.7) Небесният Баща обичаше смъртните хора на Земята преди живота и смъртта на Иисус на Урантия точно така, както ги обичаше и след това трансцендентално въплъщение на партньорството между човека и Бога. Това велико дело — инкарнацията на Бога на Небадон като човек на Урантия — не можеше повече да обогати атрибутите на вечния, безкраен и всеобщ Отец, но то действително обогати и просвети всички останали управляващи и всички създания на вселената Небадон. Макар че любовта, която изпитва към нас небесният Баща, остава неизменна, благодарение на посвещението на Михаил всички останали разумни небесни същества ни обичат още повече. И това стана затова, защото Иисус не само разкри Бога на човека, но и осъществи ново разкриване на човека пред Боговете и небесните разумни създания във вселената на вселените.	186:5.6 (2002.7) The Father in heaven loved mortal man on earth just as much before the life and death of Jesus on Urantia as he did after this transcendent exhibition of the copartnership of man and God. This mighty transaction of the incarnation of the God of Nebadon as a man on Urantia could not augment the attributes of the eternal, infinite, and universal Father, but it did enrich and enlighten all other administrators and creatures of the universe of Nebadon. While the Father in heaven loves us no more because of this bestowal of Michael, all other celestial intelligences do. And this is because Jesus not only made a revelation of God to man, but he also likewise made a new revelation of man to the Gods and to the celestial intelligences of the universe of universes.
186:5.7 (2003.1) Скоро Иисус ще умре, но не като принесена заради греховете жертва. Неговата смърт няма да бъде изкупление на вродения нравствен грях на човешки род. У хората няма какъвто и да е общ грях пред Бога. Виновността е свързана само с личния грях и с осъзнатото, преднамерено въставане против волята на Отеца и управлението на неговите Синове.	186:5.7 (2003.1) Jesus is not about to die as a sacrifice for sin. He is not going to atone for the inborn moral guilt of the human race. Mankind has no such racial guilt before God. Guilt is purely a matter of personal sin and knowing, deliberate rebellion against the will of the Father and the administration of his Sons.
186:5.8 (2003.2) Грехът и въставането нямат никакво отношение към основополагащия план за посвещения на Райските Божии Синове, макар че на нас действително ни се струва, че планът за спасение е временна черта на плана за посвещения.	186:5.8 (2003.2) Sin and rebellion have nothing to do with the fundamental bestowal plan of the Paradise Sons of God, albeit it does appear to us that the salvage plan is a provisional feature of the bestowal plan.
186:5.9 (2003.3) Предлаганото от Бога спасение на смъртните на Урантия би било точно толкова действено и безпогрешно сигурно, ако Иисус не беше екзекутиран от жестоките и невежи смъртни. Ако Учителят беше благоприятно приет от смъртните на Земята и беше напуснал Урантия в резултат от доброволно прекратяване на своя живот в плът, то това никак нямаше да повлияе на истинското богосиновство — истината за любовта на Бога и милосърдието на Сина. Вие, смъртните, сте Божии синове и за да превърнете тази истина в реалност от вашия опит, е нужно само едно: родена в духа вяра.	186:5.9 (2003.3) The salvation of God for the mortals of Urantia would have been just as effective and unerringly certain if Jesus had not been put to death by the cruel hands of ignorant mortals. If the Master had been favorably received by the mortals of earth and had departed from Urantia by the voluntary relinquishment of his life in the flesh, the fact of the love of God and the mercy of the Son—the fact of sonship with God—would have in no wise been affected. You mortals are the sons of God, and only one thing is required to make such a truth factual in your personal experience, and that is your spirit-born faith.